НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Влияние на музиката

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Влияние на музиката

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, себе, може, мисли, живот, искаш, добре, храна, хора, можеш, бъде, пее, работа, всички, иска, отношение, недоволен, причина ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета част от 13-та глава, Послание към Римляните, от 8-ми до 14-ти стих.

Апостолът казва, че всяка заповед на Словото се заключава в любов към ближния, както към самия себе си. (– 9-ти стих.) „Облечете се с Господа Исуса Христа.“ (– 14-ти стих.) Това значи: Влезте в Божествения свят, на който Любовта е видимата, реалната страна.

В живота има общи и частни положения, общи и специфични състояния. Например, удариш си крака. Това е специфично болезнено състояние. Ти страдаш, мъчиш се и мислиш, че никой не влиза в твоето положение. Всъщност хората влизат едни други в положението си. Някога не могат да влязат в положението ти. Все ще се случи някой ден и други да си ударят крака, за да разберат положението ти. Като минат през същата опитност, те могат да ти съчувстват. Ето защо, необходимо е да изучавате специфичните състояния на хората. Някога си доволен от нещо, а някога – недоволен. Доволството и недоволството хвърлят отпечатък на лицето. При недоволството изпитваш специфично състояние, от което искаш да се освободиш. Първо, трябва да разбереш защо си недоволен. Недоволен си, например, че ти липсва яденето, към което имаш особена слабост. Някога си недоволен, че ти липсва известен цвят, не знаеш как да го намериш. Недоволен си и от черния цвят, като символ на скръб, страдание или смърт. Черният свят е символ и на лошите условия в живота. Всеки цвят има свой произход. Това трябва да се изучава.

И тъй, стремете се към онова верую, към онази наука, която поставя човека в правата посока, към изучаване и познаване на себе си. Какво трябва да познава в себе си? – Своя характер, доброто в себе си. – Това е общо казано. Доброто е основа на живота. Но какво можеш да съградиш на тази основа? Поставяш основа на своята къща и започваш да градиш. Върху тази основа можеш да градиш, каквото искаш. Важно е, основата да бъде здрава. В някои случаи доброто се разглежда като резултат. Казват: „Добра е тази постъпка“. В случая доброто е материал за градеж. Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата на човека. Без тази хармония човек не е способен за работа. Казват за някого, че е активен, а за друг – че е пасивен. Това не значи, че първият е добър, а вторият – лош. Казват за някого, че е търпелив. Но мнозина смесват доброто с търпението. Някой понася всички несгоди на живота си с мълчание. За него казват, че е добър. Не, той е търпелив. Добрият може да не е търпелив. Той има предвид друго нещо. За другиго казват, че е благороден. Кой човек е благороден? Ако бихте писали тема върху благородството, ще кажете, че благородният е добър, любещ, истинолюбив, щедър. Обаче не може да определите благородството, докато не го опитате. Всеки човек ще бъде изпитан, сам да познае, благороден ли е, или не.

Хората говорят за истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е истина. Под „истина“ разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея. Както не можеш да утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може да се доказва на човека, какво е истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай. Или заведи го в твоята плодна градина и му предложи да си набере колкото иска плодове. Каже ли, че не е привикнал да яде плодове, това показва, че той не е гладен. Гладът ще го научи да яде всичко. Това са специфични положения в живота на човека, които трябва да се обобщят. Хората се оплакват, че работите им не вървят, както те искат. – Защо е така? Има нещо криво в тях. Ако работите на хората ставаха според тяхното желание, кой на кого щеше да угажда? Милиарди хора има на земята. Как ще се задоволят техните желания? Ако това е лесна работа, ти си първият човек. Угоди на себе си. Опитай се да угодиш сам на себе си, да видиш, лесно ли е това. Пръв ти дай образец, да покажеш как може човек да си угоди. – „Как ще си угодя, като нямам пари? Искам да ям, хляб нямам. Искам да се облека хубаво, дрехи нямам. Искам да яздя на кон, пари нямам. Искам да усиля вярата си, не зная как.“ – Ти изнасяш така нещата, като че ли целият свят е длъжен да мисли за тебе. Ти мислиш, че Господ, ангелите, добрите хора – всички трябва да мислят за тебе. Никой не ти е длъжен. Прав си само в едно отношение, а именно: ако съзнаваш, че си част от Цялото, от Великия общ организъм. Обаче ако си излязъл от Цялото, То не се грижи за тебе. То има вече друго отношение към тебе. Ти си беден човек, живееш само за себе си, но питаш: „Защо царят не мисли за мене?“ – Чудно нещо! Царят има толкова работа, не може да мисли за тебе. Ти сам си се отдалечил от него. Така и в самия човек има известни мисли, известни чувства, за които той сам не се интересува. Трябва ли те да питат защо човек ги е пренебрегнал? Много естествено, като клетки на общия организъм, те се отделят от него и го измъчват. Човек само се пита коя е причината за това страдание, за тази мъка. Причината се крие в това, че клетките на стомаха или на черния дроб са недоволни от господаря си и не функционират правилно. Какво трябва да направиш, за да възстановиш здравословното състояние на организма? – Трябва да угодиш на стомаха си. – Как? – Като повдигнеш клетките на стомаха в по-високо състояние, отколкото са били. Те искат студена вода. Ще ги убедиш, че студената вода е вредна, и ще им дадеш топла. Те искат месна храна. Ще ги убедиш във вредата от месото и ще им дадеш лесносмилаема храна. Така ще се възстанови хармонията между клетките на стомаха и състоянието на целия организъм ще се подобри.

Често вие мислите за небето и се отвличате от прямото си задължение. Добре е да се мисли и за небето, но като за училище. Обаче знанието не е нито в гимназията, нито в университета, като здания. Знанието не се придобива само от учебниците и пособията в училищата. Знанието е в професорите, които го предават. И небето е подобно на университета, където са събрани възвишени души, завършили своето земно развитие. Там се придобива истинското знание, но за това е нужен ценз. За да те приемат на небето като ученик, се изисква висок ценз. Всеки може да влезе в университета, но временно, като гост. Там ще те разведат из всички стаи, да видиш какви пособия има, как са наредени, но ако пожелаеш да слушаш лекции, няма да те пуснат. Там се преподава висока наука, която за обикновения човек е толкова достъпна, колкото човешкото знание е достъпно за котката. И котката, като влезе вкъщи, дигне си опашката, огледа се наоколо и мисли, че всичко е постигнала. Така нищо не се постига. С гледане само не се придобива знание. Това, което човек е минал преди милиони години, котката едва сега го минава. Като вдигне опашката си, тя мисли, че много знае. – Нищо не знае тя. С вдигането на опашката си тя иска да каже, че няма защо да мисли много. – За нея е така, но не и за човека. Детето от първи клас знае да смята до 20, но какво е това знание пред знанието на учения? Сегашните математици и учени знаят много работи, но като дойдат до числото 13, всички се страхуват. Защо се страхуват? Това число не е пълно, в него липсва майката – двойката. Единицата е бащата, тройката – синът, но той е нехранимайко. Бащата се чуди какво да прави с този син, не може да го възпита. В числото 13 няма любов, затова го считат фатално. Казвате, че това число има отношение към личността. – Не към личността, но към индивида. Коя от двете думи има по-стар произход: индивидът, или личността? Думата „индивид“ има по-стар произход. Първо човек се е индивидуализирал, а после станал личност, според сегашното разбиране на това понятие. Индивидът се отделя от цялото. Когато казват, че някой се е индивидуализирал, това значи отделяне от цялото. Под „личност“ разбират човек с известни качества. Когато се говори за високото произхождение на някого, имат предвид неговата личност. Когато се говори за общественото му положение, имат предвид индивида. Значи външните прояви се отнасят до индивида, а вътрешните – до личността. Казвате, че човек трябва да се откаже от своята личност. За какво ще се хване тогава? Добре е човек да не дава голямо значение на личността си, но какво ще прави с егоизма? – Той обича себе си. – Къде е лошото в тази обич? Като обичаш себе си, ти се отклоняваш от правата посока на обичта. И наистина, който обича само себе си, не е в правия път. Той изпада в положение на детето, което прегръща и целува майка си, с цел да изтръгне нещо от нея. Щом я предразположи към себе си, то веднага започва да иска от нея бонбони, ябълки, орехи и др. Майката казва: „Много добро е моето дете“. – Въпрос е, колко е добро. Това дете мисли само за себе си, а майката се заблуждава, че то я обича. Детето не целува и прегръща майка си от любов, но от желание да получи нещо от нея. На първо място детето има предвид себе си, своето желание.

Егоизмът съществува и в религиозния живот на човека. Ставаш рано сутрин, изправяш се на молитва пред Господа, мажеш и гладиш пред Него, с цел да ти даде нещо. Случва се, че Той ти дава, каквото искаш. Казваш: „Едва се помолих, и Господ прие молитвата ми“. Обаче срещал съм мнозина, които се оплакват, че с години се молят и Господ не отговаря на молитвата им. – Защо не им отговаря? – Защото трябвало е те сами да си помогнат, не е нужно да безпокоят Господа. Някой се молил на Господа да му даде ниви за обработване. Това не е Негова работа. „Молим се за ниви, за здраве, но не получаваме отговор на молитвата си.“ – Това е твоя работа, а не на Господа. Ти си дошъл на земята здрав, нищо не ти остава, освен да поддържаш здравето си: лягай и ставай рано, не пиянствай и не преяждай, не се пресилвай. Ако ти е дал достатъчно здраве, а ти не го поддържаш, вината не е в Бога. Ти не живееш разумно, разпиляваш здравето си, а искаш да ти се даде още здраве.

Питате: „Защо Бог не отговаря на молитвата ни?“ – Защото искате това, което ви е дадено. Искаш да станеш учен. Дадени ти са способности. Нищо не ти остава, освен да учиш. Учи, ще станеш философ, професор, какъвто искаш. – „Аз се моля.“ – Знание с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос. Казваш: „Аз знаех само 2–3 въпроса от целия материал и като се помолих, падна ми се това, което знаех“. Не се заблуждавай. Не уповавай на това. Утре ще ти се падне един от най-трудните въпроси. Какво ще правиш тогава? Казвате: „Толкова години вече сме в Школата и нищо не сме научили“. – Много нещо сте научили, но същественото трябва да се знае. – „Не сме способни.“ – Способни сте, но не използвате способностите си, както трябва. Вие повече критикувате, отколкото работите. Не гледате своята работа, но критикувате кой как живял, как се обличал, как се вчесвал. – Как трябва да се реши човек?

В Америка, в една област назначили един добър проповедник. Обаче веднага се разнесъл слух, че той се реши като жена, с път по средата на главата. Веднага подали заявление до епископа, с молба да им назначи друг проповедник. Те казвали: „Не искаме проповедник, който се реши като жена“. Епископът извикал проповедника да чуе и неговата дума. Какво било учудването му, когато видял, че проповедникът нямал никакъв път на главата си. Той бил вчесан по последната мода. Значи някой пуснал лъжлив слух по адрес на проповедника и критиката веднага го възприела.

Казвам: Често общественото мнение играе роля на барометър. То се произнася за хората, както барометърът за времето, дали налягането е високо, или ниско. Обаче не е все едно да кажеш, че налягането е високо, или ниско – голяма е разликата. Като наблюдавам барометъра, някога, при известно налягане, вали дъжд. Друг път, при същото налягане, времето е добро. Това са изключения. При всички барометри има изключения, но в кристалните барометри са най-малко. Който се занимава с определяне на времето, не трябва да следи само барометрите, но да изучава посоката на ветровете, изгрева и залеза на слънцето, облачността – да бъде метереолог. Някога облаците горе, в пространството, имат една посока, а долу – друга; ветровете – също. Има ветрове със спирално движение. Всичко това трябва да се има предвид. Някога на небето се явява една пурпурна краска – сутрин или вечер. Тя показва, че в атмосферата ще стане голяма промяна. Гледаш, небето ясно, чисто, но след няколко часа става голяма промяна. Като знаеш това, скрий се на безопасно място. Който не разбира тези неща, той се любува на пурпурната краска, не подозира, че след малко трябва да се крие от нея. Тя всякога изненадва.

И тъй, каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание. Някога чувстваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без да знаеш защо. Казваш: „Ще стане нещо“. Това е процес, който става в подсъзнанието. Не се минава много време, става така, както си чувствал. Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание. То се отнася до дребните неща в живота: ядене, пиене, простите отношения. Такова съзнание имат и животните. После човек идва до по-високо съзнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чувства, че или по мисъл, или по чувство не се е проявил добре. Също така отдалеч чувства и радостта. Вярваш в нещо, което още не е станало. Вярата има отношение към самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. Вярата никога не лъже човека. Вярваш, че нещо ще стане така, или иначе. Както вярваш, така става.

Следователно съществуват няколко съзнания, които действат в човека: свръхсъзнанието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свръхсъзнанието наричат интуиция. Който е развил интуицията си, предчувства нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще. Както чувства, така става. За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно, дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни. Организмът е здрав, когато ръцете не са нито много сухи, нито много влажни. Някога ръцете на човека са много грапави. Това се дължи на вътрешните стълкновения в организма. То е подобно на вълненията, които стават в моретата. Тогава повърхността на водата не е гладка. Казваме: „Морето се вълнува“. Някога добрите чувства в човека се сменят с лоши и лошите – с добри. Той се намира под голямо вътрешно напрежение. Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това, човек пипа кожата си и като забележи, че е корава, грапава, започва да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава мир и спокойствие. Той е доволен от себе си, както градинарят е доволен от градината си, която разкопал, обработил и посял.

Какво трябва да правите, за да възстановите своя вътрешен мир? Първата ви работа е да регулирате мислите и чувствата си, да им дадете съответното място; старите възгледи да сложите на едно място, а новите – на друго място. Недоволен си, изучавай себе си, да знаеш защо си недоволен. Движиш се между хората, имаш отношение към тях. Не е достатъчно, майката да знае, че е длъжна да кърми детето си – трябва да знае кога да го кърми и как да става това. Ако е разтревожена, по някой начин тя не трябва да го кърми. Нека помоли съседката си да накърми детето ѝ, но не и тя сама. Искаш да заколиш една кокошка и започваш да я гониш. Тя бяга, крие се, страхува се. Тя предчувства, че ще стане с нея нещо лошо и от страх кръвта ѝ се трови. Обаче ти я хванеш, заколиш я и я сготвиш, без да подозираш, че тази отрова минава и в твоята кръв. Като знаеш това, не се чуди откъде идват разстройствата и болестите на организма. Ако можеш да залъжеш кокошката и неусетно да я заколиш, добре, но и това не е правилно. Най-добре е да заколиш само онази кокошка, която е готова да се жертва. Има кокошки, които предчувстват смъртта и са примирени. Заколиш ли такава кокошка и я изядеш, ще придобиеш добро разположение. Ще изядеш кокошката и ще си кажеш: вкусна беше тази кокошка. Сега аз ви навеждам на тия факти, за да имате ясна представа за своя живот, да знаете къде се крие причината на страданията. Вървиш по улицата, срещаш един професор, поздравявате се и продължавате пътя си. В това време чуваш някакъв болезнен стон. Обръщаш се и виждаш, че професорът е паднал на земята и силно е ударил ръката си. Веднага го хващаш и придружаваш до университета. Чудиш се защо е паднал. Има причина за това. Професорът се разтревожил още у дома си – имал разправия с жена си. Силно смутен, той не могъл да запази равновесието си и изговорил лоши думи. Причината може да бъде и от друг характер, но важно е, че всяко физическо падане има своя дълбока психическа причина. Някой се моли на Бога, но през всичкото време в ума му се въртят неговите кредитори, не го оставят свободно да се моли. Изобщо, за всяко страдание има индивидуални и колективни причини. Щом намери причината, човек лесно се справя със страданието си.

Често получавам писма и телеграми от провинцията, че някой брат или сестра заболели, искат от мене съвет. Аз мога да дам съвет, но какво ще правите вие? Ако оставяте на мене да свърша всичките работи, за вас няма да остане нищо. Защо не се съберете по няколко заедно и не направите обща молитва? Колко души от вас умряха преждевременно? С молитвата си, с участието си към болния, вие можехте да го задържите по-дълго време на земята. Казвате: „Каквато е Божията воля, това ще стане с него“. – Така е, но Божията воля е да си помагате взаимно. Някой се намира в затруднение, или е без служба. Помолете се за него. Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви. Дойде някой при мене и ми казва: „Ако искаш, можеш да ме излекуваш“. – Ако искам, мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш. Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно ще оздравееш, ако Бог иска, ако аз искам и ако ти искаш. Достатъчно е да липсва един от трите фактора, за да не се нареди работата. Какво трябва да направиш, за да иска Бог твоето оздравяване? Дойде един цигулар при вас и вие искате да ви свири. Казвате: „Ще свириш вън“. – „Не мога да свиря вън, дъжд вали.“ – „Нищо, ще ти сложим качулка и наметка.“ – „Свирил ли си на влага, с качулка и наметка? Пръв ти дай пример и аз ще те последвам.“ За свиренето и пеенето са нужни специални условия. Човек не може на всяко място и по всяко време да пее и свири. Болният пее ли? Като оздравее, пее. Като нареди работите си добре, пак пее. Като си пийне малко и се развесели, българинът започва да пее.

Имахме един познат, наричаха го Иван владиката. Той беше учен човек, знаеше френски, арабски. Като говореше с хората, минаваше за сериозен човек. Той казваше: „Не се живее лесно на земята, трябва много да се мисли“. Обаче отвреме–навреме той обичаше да се отбива в кръчмата и да си пийне едно кило винце. След това ставаше весел и казваше: „Глупаво е човек много да мисли. По-леко трябва да се живее“. Като изтрезнее, пак ставаше сериозен. Щом пийне, развеселяваше се. Човек трябва да бъде весел и без винце. Ако е за пиене, нека пие най-много от 25 до 50 грама вино, да се тонира. Лошото е там, че като пийне една чаша, постепенно увеличава. Като изпиеш една чаша, престани, не увеличавай чашите. – „Да не пием ли старо, 20-годишно вино?“ Ако виното ти действа добре, пий само 25 грама, по никой начин повече. Добре е да не пиете вино, освен като лекарство. Мнозина изпадат в особени, специфични състояния, подобни на опиването от вино, и се чудят коя е причината за тях. Работете върху себе си, да се справите със своите специфични състояния, които ви измъчват. Има специфични състояния, подобни на тези от тесни обувки. Поръчаш си обувки, но се оказват тесни. Обущарят казва: „Поноси ги малко, докато се разпуснат“. – „Те ще се разпуснат, но ще направят мазоли на краката ми.“ – „Ще ги сложим на калъп.“ – „Късно ще бъде вече. Важно е да ми направиш по-широки обувки, да не ме убиват.“ – „Ще изложа изкуството си с такива безформени обувки.“ – „Значи за твоето изкуство ще нараня краката си.“ И аз съм имал неприятности с обущари. Някой иска да ми направи хубави обувки, тесни, спретнати, без да държи сметка за краката ми. Казвам му да ми вземе мярка точно по крака и след това да пусне поне един сантиметър и половина повече на широчина. – „Няма защо толкова широки!“ – Направи ми ги, както искам. – „Ще се изложа пред обущарите.“ – Не се страхувай. Хубавите обувки се познават. Всеки от вас е обущар. Направете си такива обувки, от които сами да се задоволите. Ако ти сам не се задоволиш, никой не може да те задоволи. Недоволен си, че лоша мисъл влязла в ума ти. – Вината е в тебе. Защо я допусна? – „Окръжаващите са виновни.“ – И те са виновни, но отчасти. По-голямата вина е в самия човек. И тъй, като говорим за новото разбиране на Любовта, имаме предвид проявите ѝ в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети и в свръхсъзнанието – по четвърти начин. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Характерна черта на Любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Където влезе Любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява: ако е гладен, ще го нахрани; ако е жаден, ще го напои; ако е болен, ще му помогне да оздравее по-скоро. Вън от човешкия ум, Любовта не съществува. Казваш: „Много те обичам“. – Това е афектиране. Любовта изключва афектите. От Божествено гледище Любовта повече дава, по-малко взема. Ако не даваш, не можеш да любиш. Първо ще даваш, после ще вземаш. Първо ще посееш житото на нивата, а после ще вземеш от посятото. Може цял живот само да даваш, да сееш на нивата. В другия живот ще вземеш, каквото си сял. Всяка добра постъпка, направена на когото и да е, един ден ще се върне пак при тебе. Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе. Може ли ученикът да учи добре и да не бъде добре поставен пред своя учител? Ако си царски син и не учиш, колкото и да искат да ти помогнат професорите, в края на краищата всички ще признаят, че не обичаш да учиш, и ще ти поставят слаби бележки. Ако не учи, професорите ще кажат на царя, че синът му не учи, за да постави на преден план втория син. Ако и той е неспособен, да постави на първо място, за наследник, третия син. Всеки има по един наследник в себе си, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието. Скоро ще бъде в областта на свръхсъзнанието. Различните съзнания разполагат с различни методи за работа. Молиш се, но нямаш никакъв резултат. Вместо да се подобри състоянието, ти ставаш по-неразположен. То показва, че кръвообращението ти не е добро, не си ял добра храна. – Какво си ял? – „Баница.“ – Пресни ли бяха материалите на баницата? – „Не бяха пресни, но баницата беше направена добре.“ – Не яж такава баница. По-добре свари няколко картофи, обели ги и ги яж със солчица. Те представляват вкусно и здравословно ядене. Който иска да създаде характер в себе си, да се храни с проста, но чиста, здравословна храна. При това, всеки сам трябва да си прислужва. Всеки трябва да си знае каква храна отговаря на неговия организъм. Всеки има своя любима храна или плодове, които му подхождат.

Между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Следователно, ако не можеш да избереш храната си, не можеш да подбереш и мислите си. Щом избираш добра храна, ще избираш и добри мисли. Чистата и здрава храна не се вкисва. Можеш ли да кажеш същото и за мислите? Какво означава думата „вкисване“? Вкисването не е разлагане. То е първият процес при подквасването. Ще чакаш млякото да се подкваси и тогава ще го ядеш. Ако ядеш вкисната храна, ще се разболееш. Като знаеш това, пази се от вкиснали мисли. За да не става вкисване, всеки търси добра подкваса. Любовта, Истината, знанието са особен вид подкваси, с които човек може да си служи. Сега ще ви дам работа за цяла седмица. Мислете за вярата и влиянието ѝ върху човешкия живот. Мислете за благородните чувства, върху жертвата. Често религиозните мислят за онзи свят, да отидат между ангелите, там да живеят. Как ще отидете между ангелите, като не познавате характера им? Ангелите се отличават с абсолютна чистота. За да отидеш между тях, и ти трябва да бъдеш чист. Имаш ли тази чистота? Ангелът има чисти мисли и чисти чувства. Те се сливат в едно, не както в човека. Ангелът не различава мислите от чувствата си, защото между тях има пълна хармония. Дойде ли до човека, там нещата са разединени: често чувството е в противоречие с мисълта. Това произвежда дисонанс в човешкия живот. Както в музиката се явяват дисонанси и се изправят, така и в човешкия живот има много дисонанси, които трябва да се изгладят.

Откога датира музиката в живота? – От създаването на човека. Някой казва: „Да имам пиано, или друг някакъв инструмент!“ – Ти имаш най-стария инструмент. Не си ли доволен от него? – Кой е този инструмент? – Ларинксът. Никакъв инструмент не може да се сравни с човешкия ларинкс. Само едно се иска от вас: да го развивате правилно. (Учителят свири с цигулката и пее: „Всичко старо си отива. Идва зората на новия живот. Старото не може вече да живее. Животът нов ще остане на земята“.) Старият, грешният живот, който носи хиляди страдания и неволи, си отива. Щом си отиде, ще му благодарите, защото и той донесе нещо добро.

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо“. – Кога? – Когато доброто е основа, разумността – цел, а духът гради светли бъднини. Ще спрем дотук, ще оставим песента незавършена. И това е хубаво. Такива са условията на физическия свят. Много неща на земята губят своята красота – заличават се. На земята красивите неща губят своята музикалност. Не е лесно да поддържаш своето музикално разположение. Въпреки това, пейте, да запазите музикалното си разположение. Който пее, малко боледува. Ако заболее, лесно се лекува. В това отношение музиката е добро лечебно средство. Който пее, по-добре мисли. Доказано е, че музикалното чувство е добре развито във всички поети, художници, философи. Като ви наблюдавам, виждам, че музикалното чувство не е еднакво развито у всички. За да го развиете, пейте и като здрави, и като болни; и като разположени, и като неразположени. Така ще развивате и волята си. Не е лесно да те боли счупеният крак и да пееш. Герой трябва да бъдеш. Вие се страхувате да пеете, да не вземете фалшиви тонове. Пейте у дома си, когато сте сами. Кой ще ви слуша? Важно е да се упражнявате. Ангелите пеят хубаво, но те се упражнявали хиляди години. – „Нямаме условия.“ – Къде ще намерите условията, в музикалната академия ли? И това ще бъде, но първо се иска предварителна подготовка. После ще ви приемат в музикалната академия. Пейте, за да развивате и мисълта си. Всеки трябва да пее, като условие за подобряване на здравето. Пейте колкото може повече.

Дръжте в ума си мисълта за пеенето, като условие за здравословното състояние на човека. По-рано вие пеехте по-добре, затова и в духовно отношение бяхте по-добре. Сега пеете по-малко, и в духовно отношение отпаднахте. Това е причина и за честите заболявания между вас. – „Сега ли е време за пеене?“ – Вие сте в положението на евреите, когато ги взимаха в плен. Те си казваха: „Свърши се вече нашата песен. Може ли да бъдеш пленник и да пееш?“ Казвам: В каквото положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 18 януари 1933 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, себе, може, мисли, живот, искаш, добре, храна, хора, можеш, бъде, пее, работа, всички, иска, отношение, недоволен, причина ,

Общ Окултен клас , София, 18 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder