НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отношение между мисли и чувства

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, природа, живот, сега, всички, богр, казва, слуга, чувства, богрят, отношения, тяло, отношение, съм, казвам, можеш, казваш ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Януари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Кой е най-лесният, и кой – най-мъчният отговор?

Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?

Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.

Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.

Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.

Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.

Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява. Първо идват условията, а после времето, като врата за минаване. Например, нивата е разорана, имаш жито за сеене, имаш кола за пренасяне и чакаш само времето за да посееш. Казваш: Нямам условия, нямам средства. – Може да имаш и условия и средства, но ако не знаеш времето, кога да използваш условията, няма да постигнеш желанието си. Ако не спазиш времето за сеене, добрите условия могат да пропаднат.

Като ученици, изучавайте занаятите и изкуствата, като метод за постигане на своите желания. Всеки от вас трябва да има поне един занаят, в който да вложи ума си. Дали ще бъде земеделец, шивач, готвач, не е важно. В това разнообразие, именно, хората се възпитават едни – други. – Искам да бъда поет. – Всички не могат да бъдат поети. – Искам да бъда философ. – Всички не могат да бъдат философи. Философът работи с малко материя. Какво ще прави той, като дойде гладът? Той може да обясни причината на глада, но не може да го задоволи. – Как се задоволява гладът? – С храна. Човек яде, храни се, за да задоволи глада, да му услужи. Гладът е господар, а човек – негов слуга. Каже ли господарят, че иска да яде, слугата веднага отговаря: Господарю, на твое разположение съм, ще ти услужа. Дойде жаждата – друг господар. И тя казва: Жаден съм, вода искам. – Господарю, сега ще донеса вода. Дойде зрението – трети господар. – Светлина искам! – Сега, господарю и светлината ще дойде. Човек има много господари. Ще кажете, че човек е господар на очите си, на своето зрение. Не, той е слуга на очите си. Човек е слуга на ушите, на ръцете, на краката си. Един ден, когато краката се откажат да ходят, човек разбира, че те, наистина, са негови господари. Щом краката не искат да ходят, човек седи на едно място. – Защо не ходиш? – Днес господарят не е разположен.

Приемете новото знание, което иде в света. И вашето знание е на място, но трябва да го преведете в духа на новото, както се превеждат дробите към общ знаменател. Математиците си служат с ред формули, знаци и уравнения, които също трябва да се подвеждат към живота. Затова, обаче, трябва да се изучават законите на човешкия дух, душа, ум, сърце и воля. Който не знае тези закони, той се обезсърчава. Кой се обезсърчава: господарят, или слугата? Ако се обезсърчаваш, ще знаеш, че си слуга, не служиш добре на господаря си. И господарят се обезсърчава. Щом и господарят се обезсърчава, той не е господар, но слуга. Той си е въобразил, че е господар. Изобщо, господарят никога не се обезсърчава. Той е господар на условията, на времето, на силите, с които разполага. Сбъркал си нещо, слуга си. Невежа си, слуга си. – Слуга ли съм? – Че кой човек не е слуга? Когато се съберат няколко слуги, един от тях им става господар. Той играе роля на господар, но временно.

И тъй, определете отношенията, които съществуват между мислите и чувствата ви, за да видите, какво можете да постигнете с тях. Нека всеки си отговори, какво иска да постигне в живота си. Някой иска да свърши по философия, друг – по естествените науки, математика или медицина, трети – да стане инженер или архитект. Какво се постига с тези науки? Свършил си по биология. Какво ще постигнеш с биологията? Един окултен ученик разказвал, че в три последователни прераждания следвал по математика и свършвал университета отлично. В края на краищата, пак не разбирал математиката в живота. – Защо не я разбирал? – Защото бил слуга. Да разбираш, значи, да си господар на всички положения. Математиката не може да се разбере, тя трябва да се живее. Както животът се развива и променя, така се мени и математиката. Висшата математика подразбира отношения между резултати. В математиката взимат участие времето и пространството, количеството на веществото, както и математическите и геометрически отношения между едно съзнание и друго, между един и друг ум, между едно и друго сърце.

Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.

Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.

Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.

Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.

Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.

Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.

Разбрахте ли, каква ще бъде темата ви за следния път? – Да напишете списък на всички занаяти.

Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.

Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.

Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.

И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо, преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. Човек се е преместил вече в новото отечество – в главата, в мозъчната система, по-сложна от симпатичната. Следователно, който изучава мозъка, трябва да има представа за всички системи. Първото условие за учене е любов към знанието. Любовта изключва всякакво недоволство.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да се справите с господаря на недоволството. Той е недоволен от вас, че не знаете да слугувате. Щом не си добър слуга, всякога ще бъдеш недоволен. Много естествено. Започваш една работа, но не я свършваш и господарят не ти плаща. Казваш: Толкова време работя и нищо не съм получил. – Нищо не си получил, защото нищо не си свършил. Значи, човек е недоволен, защото не е получил това, което е очаквал. За да получиш очакваното, трябва да работиш. Гладен си, но не можеш да намериш хляб. Ще учиш, ще работиш и хлябът ще дойде при тебе. Понеже си слуга в живота, ще бъдеш разумен. Само разумният постига желанията си. Знайте, че вие сте дошли на земята да слугувате. Вашите господари са добри, умни хора. Те отдалеч ви познават. Като види, каква храна носиш, господарят – стомахът знае, дали си умен, или не. Почнеш ли да се превиваш от болки в корема, господарят казва: Вън, друга храна ще донесеш! Веднага викаш лекар и той ти препоръчва диета. Като страдаш известно време, ще се научиш, каква храна да даваш на господаря си. Под „диета“аз не разбирам гладуване, но да правиш добър избор на храната. Истинската храна е добрата диета. Чистата вода е също диета. Правилните отношения са пак диета. Доброто поведение, добрата обхода подразбират правилно даване – вземане. От всички се иска честност в отношенията.

Двама приятели разговарят. Единият се оплаква, че някъде го наругали, грубо се отнесли с него. Понеже бил силно засегнат, той предава на приятеля си случая така живо, като че сам ругае. Другият казал: Като са те ругали и мене ли трябва да ругаеш? Не можеш ли по-спокойно да разказваш? Казвам: Иди при приятеля си, кажи му, че господарят ти е недоволен от тебе и те наругал малко. Ти искаш да предоставиш господаря си толкова живо, като че ли се намираш пред него. Никога не повтаряй едно и също нещо два пъти. Паднал си от едно дърво, не си спомняй повече за този случай. А ти, къде кого срещнеш, все за това приказваш. Ако искаш да ти е мирна главата, забрави, че някога си падал. Загубил си хиляда лева, трябва ли да разказваш на всички? Че някой те обидил, трябва ли да повтаряш обидната дума? – Ама той ме нарече мазник! – Не повтаряй думата. Пази се от повторенията на нещата. Какво лошо има в думата „мазник“? Който обича да намазва нещата, той е мазник. Вие търсите в думите онова, което те не съдържат и се настройвате срещу хората. Кажи си: Направих една грешка и ме намазаха. Повече не искам да греша. Не искам втори път да ме намажат. Турям точка на това. Щом не греша, няма да ме намазват.

Анализирайте нещата. Дойде ви една скръб, анализирайте я. Питайте я, откъде идва. Скръбта идва от далечен път. Тя е облечена с дебело зимно палто, отгоре наметната с шуба, затова изглежда голяма. Свалете шубата и, съблечете палтото й и ще видите, колко е слаба и малка. Щом я съблечете, пуснете я вън, с тънките и дрехи, да видите, как ще се сгуши! Не само скръбта, но всички трябва да се съблечете. Под „събличане“разбирам определяне на отношенията, които трябва да съществуват между вас. Не си въобразявайте, че мъчнотиите в живота ви са непреодолими. Че животът е труден, така е, но че мъчнотиите ви са големи, това е преувеличено.

Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.

Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“. Колко отношения съществуват между тези числа? Може ли да намерите тези отношения и в природата? Например, животните имат по четири крака. Мислете, къде още може да срещнете това число.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

16. Лекция от Учителя, държана на 13 януари, 1933 г.

София – Изгрев.

Отношение на мислите и чувствата

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, природа, живот, сега, всички, богр, казва, слуга, чувства, богрят, отношения, тяло, отношение, съм, казвам, можеш, казваш ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Януари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва "

Тайна молитва

Кой е най-лесният отговор? Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани?“ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима? Двояко може да се отговори.

Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям. Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега?“ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш. Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.

Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие. Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?

НЕ >

НЕ <

Какво ще заключите от това? Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“? Каква част от речта е? То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.

Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието. Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре. Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.

„Ще“-то съдържа известни потайни звукове. „Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук. Ти като дойдеш до него, ще мислиш.

Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата. Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4. Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.

Какво разбирате, за пример? Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение. Но мисълта е реализирано разумно чувство.

Това е едно понятие, върху което трябва да мислите. Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата. Имат си мястото, и за вас има място.











То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро. Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива? Който се влива.

Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето? Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива. Но търсиш удобно време да посееш.

Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето. Някой казва: „Мене ми трябват условия. Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието. Искате плодородие. Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.

Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват. Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа. Имам всичкото разположение.“

Дойде жаждата. Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш?“ Днес не е разположен господарят.

Трябва ви новото в света. Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга. „Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“

Прав ли съм сега? Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар. Трябва да знае, че е временен господар.

Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света. За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката. Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“

Неразбраното какво показва? Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам?“ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“

Математически казвам. Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците. В математическите формули съществуват мъртви отношения.

Казвам сега, да дойдем до реалното. Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно. В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.

Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому. Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива. Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.

За мене строго са определени процесите. Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението?“ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън?“ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава. Няма вливане вече.

Та казвам сега. Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота. Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.

Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа. Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата? Житото си оставиш там, на брега.

Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил. Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа. Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.

Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят. Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения. Музиката досега е вървяла към нови разрешения.

Сега темата разбрахте ли каква беше? Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила. Но трябва разумно разбиране.

Вие искате да бъдете богат. Кога и как? Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате. Това е предназначението.

Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел. Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш. Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.

Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога. Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях. Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.

Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията. Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите. Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.

Вие считате, че математиката е една отвлечена наука. Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена. Психологията съвсем трябва да се преустрои.

За пример психологическо казвате за душата. Къде е душата? Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система. Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.

Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш. Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа. Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила. Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.

Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме. Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност. Трябва да имате много ясна представа.

Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството. От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш. Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.

Турете тази идея в себе си. Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране. Честна работа. Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.

Сега вие добре да ме разберете. Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш?“ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш?“ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете?“ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да. Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.

Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства. Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна. Всичко в живота е едно упражнение.

Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“. Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим? Като една тема е това, ще го имате.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Шестнадесета лекция на Младежкия окултен клас 13 януари 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder