НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Духът дава живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Духът дава живот

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, има, истина, хора, казва, сега, всички, живот, съм, дойде, лъжа, бъде, казвам, природа, свят, съществува, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Януари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета шеста глава от евангелието на Йоана от четирийсет и първи стих надолу до шейсет и четвърти стих.

„Духът Божи“

Духът е онова, което дава живот. Всичките противоречия произтичат от едно неразбиране, понеже най-великото учение, което съществува в света, това е природата. Няма по-велик инструмент от природата. Следователно всичките инструменти, всичките системи, каквито и да са, всички научни теории, които съществуват в света, вземат своето начало от природата. Тя е първообразът и за религия, и за наука, и за морал, всичко в нея се намира и от нея черпи. Някои, разбира се, проучват второстепенните прояви на природата. Има неща, които са вметнати в природата, от друг произход са. Запример растенията са оставили своя оттенък, рибите са оставили своите оттенъци, млекопитаещите и човекът. Тъй щото, когато говорим за природата, трябва да се освободим от всичките оттенъци.

Има неща, които не принадлежат на природата, които наричат случайност, изключения. Под думата изключения разбирам онзи абсолютния закон. Само божествените неща са изключителни. Ние наричаме случайни работи и еднообразните работи. Считаме всички неща, които са в природата, от втора категория, считаме ги еднообразни работи, няма нищо, което да почерпим. Запример, ако разглеждаш тора на едно животно, какво може да научиш? И когато изучаваш тези кораловите острови, какво може да вземеш – това са жилищата на някои животни – какво ще забележите? Онова, което е в природата, в него има склад от енергия, които тепърва имат място да се изучават. Сега в човека има един малък свят. Туй, което съществува в природата, съществува и в човешкия организъм. Следователно трябва един начин за проучване на човешкото общество. Например в 2000, 3000, 4000, 5000 години посветените или вещите, учените хора са знаели много по-добре за човешкия организъм. Провиква се псалмопевецът и казва: „Чудно и страшно съм сътворен.“ Ако днес, както разглеждаме анатомически и физиологически, нищо страшно и чудно няма. Страшното седи на друго място, където учените хора не могат да видят.

Казвате, че известен човек е красив. Тази красота седи на един тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не завзема. Красотата седи на един такъв пласт, че ако той се охлузи, веднага човешкото око се поврежда. При туй още не се знае човешкият ум на кое място седи. Ние не знаем и човешката душа къде седи. Ние не знаем и мястото на човешкия дух. Човек има сърце, не туй сърце, което кара кръвта. Има ред теории за чувствата, за ума. Говори се за човека, за някакъв морал. Но по какво се отличава един морален човек от един добър човек? Казваме – този човек е добър, а този е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Отличава се една овца от един вол. Отличава се черепът на овцата от този на вълка. Значи има известни теории и образи, които отличават хубавото от грозното, злото от доброто. Те се отличават в света. Ако речем да се вдълбочим, често хората при дълбоките работи заспиват. И заспиват по единствената причина, както човек, когато при някое страшно място, как се страхува.

Вземете несръчния човек, невежия човек, който постоянно говори за небето, качете го на един аероплан 40–50 километра да лети и той ще каже: „Снемете ме долу!“ и „Не искам да живея на небето.“ И сега учените хора, като дойде до 16 километра, казват: „Стига толкова.“ Достигнали са някакъв пласт, който не го харесват. Казват, че култура няма. Имало облаци, после там не могло да се пътува безопасно, но големи страдания имало. После лекари няма, гостилници няма, няма какво да се яде и тази земя, от която се оплакват някои, които я наричат плачевен идол, но там има ядене, има крушки, ябълки, гостилници с ядене, всичко туй се намира в най-лошото място – най-хубавите работи, а горе няма нищо привлекателно.

Та аз сега не искам да изкарам противоречие, но казвам – в човека има създаден образ, който никак не съществува. Тъй както ние схващаме природата, така не съществува. Това е наше заблуждение. Запример детето в първите 7 години има познание за баща си. Следващите 7 години пак друго и най-после, като стане туй дете голямо, като стане като баща си, пусне брада, той започне да се съмнява дали има баща, дали е имало дете, започне да се съмнява, потегли брадата си и казва: „Този брадатият човек, умният човек да имам баща. Това е една илюзия на моя ум.“ Той, като погледне баща си, казва: „Синко“, а той казва: „Старче.“ Тогава аз имам едно правило, което казва тъй: младият трябва да живее, а старият трябва да мисли. Старият трябва да мисли, а младият трябва да живее. Ако младият не живее добре, старият не може да мисли добре; ако старият не мисли добре, младият не може да живее добре. Съотношение на нещата има. Човек не може да бъде стар, но човек може да влезе в образа на млад и на стар. Това е друг въпрос, че тия хора остаряват. Кажете ми човек, който да е остарял. Че вие виждате едно старо тяло и едно младо тяло, но човекът, истинският човек за този, за който говорим, кой е? Този човек се мени. На някой израства брада. Кои са били причините, които заставили природата да ни окичи с тия косми. Случайно ли е това, или има някаква причина? Каква нужда имало да тури брада на човека и да лиши жената от брада, да тури на мъжа мустаци? Каква цел имала да тури вежди, на носа да тури две дупки, пък да тури една уста? Какви са били нейните задачи? Виждаме, като наблюдаваме, природата е правила милиони опити, но още не е свършила работата. Тя не е достигнала до оная форма, която е последна. Не е завършила своите опити.

Казвате – човек е последната дума. Ни най-малко не е последната. Кой човек е последната? Този, сегашният човек!? Че това е изложение на човека. Сегашният човек ни най-малко не мяза на първичния човек. Учените хора, геолозите са намерили известни черепи в миналото, в далечното минало, които показват маймуноподобно състояние. Маймуните са произлезли, след като човек е сгрешил. Учените хора, окултистите казват, че маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои станаха маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция и те са останали като маймуни. Вие се спрете на постъпките им, те имат доста голяма култура. Те са вегетарианци. Няма нито една маймуна, която е месоядна. При това са много любопитни, от чисто хиромантическо гледище има доста интересни, имат отлични качества, но има нещо, което липсва на маймуната, но на човека липсва два пъти туй, което липсва на маймуните. Маймуните нямат стражари, затвори, те нямат проповедници, съдии. При това пак живеят много добре. Ние сега намираме, че нашият ред на нещата е много щастлив. Не е. Щастието на човека нека да го определим. Какво нещо е щастие?

Съвременните хора се задоволяват, че не е в затвора, че още не са ни осъдили на смъртно наказание. Радваме се, че сме живи, но вътре за всеки едного от нас има произнесена присъда. Няма да се мине много време, след 4–5–6–7–8–9–10 години смъртта, гледаш, ще дойде. Един ден ще дойде ред: наказва се по член еди-кой си за еди-кое си престъпление на смъртно наказание. Вие казвате – защо умря еди-кой си. Наказаха го за престъпление. Един закон има. Като дойде Христос на земята, и него го наказаха за греховете на хората, понеже подстрекавал хората. Като имали да дават, казвал: „Не давайте, аз ще платя, вие не плащайте нищо.“ Нарушил един ред и вследствие на това го осъждат.

Сега искам да ви наведа на една здрава мисъл. Аз не разглеждам сегашния ред на нещата, защото то е нещо случайно. От вашето гледище сегашният живот е привиден. Човечеството мимоходом минава през тази фаза, защото вашето щастие, което вие го имате, капиталът, който съществува, здравото тяло, няма да се мине 50–60 години и вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Ще повикат лекар, проповедници да ви казват за оня свят. За оня свят като ви учат, пак няма да знаят дали има онзи свят, или не. След като ви увещават, че ще живеете, лекарите не знаят дали ще живеете, или не. Ние, съвременните хора, нямаме голяма сигурност, вследствие на това се казва: „Не му мисли. Напий се малко, нашироко го удари. Ожени се, но роди деца, пък си живей с жена си, както Господ дал. Като дойде да умреш, нека те обесят. Ще те обесят – свършена работа.“

Питам сега, какво може да се добие с такава философия в света. После всичките религиозни системи, които има, какво носят в себе си? В никоя религия не трябва да се допуща убийството. Аз наричам религията – да оставим сега външния свят, да оставим държавата – има право да беси. Но тези, които вярват в Бога, поддържат религията, защо допуснаха убийството. Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора, принципално ако те подразбират по какво се отличава християнството от юдеизма, от мохамеданството. Че християнските народи бият се с куршуми. Милиони ги изтрепаха с картечен огън. Шест милиона хора тъй ги опушкаха с картечници, на общо основание. Как историята ще определи? Как ще определим ние? Казваме – християнството, друга религия няма. Вие ще кажете – това са условия на живота. Това са наши разбирания. Ние сме така научени. Как ще намерим тогава истината? Не, съвременните хора вървим по пътя на хората. Ние знаем какво е казал Платон, какво е казал Сократ, знаем какво е казал Аристотел. Може да ви наброя ред велики хора в Египет, Асирия, в Индия учителите какво са казали. Но всички тия, които са разбрали истината и са я поддържали, са изключили насилието.

Всички велики хора са изключили насилието. Човек, който иска да прогресира, той трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо, човек не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение. Ако въздухът заради мене е нещо естествено, което дишам, аз трябва да го оставя свободно да влиза и да излиза. Ако храната е естествена, трябва да я оставя естествено да влиза и да излиза. От единия край до другия в нас има насилие. Ако храната не обичаш ти, ще я попържиш, ще туриш малко масло, пипер, ще поръсиш със сол, ще туриш това-онова и ще накараш да глътнеш тази храна. След като се нахраниш, ще кажеш: „Тежко ми е нещо.“ След туй имаме цели книги готварски, колко калории съдържа всяка храна, какви хранителни вещества съдържа, мазнини, белтъчини и т.н. Нямам нищо против туй. Казвам, според мене трябва да дойдем до друго едно положение, то е следното: една храна.

Един човек, който е осъден да живее 30 години според признаците, които има на главата, на ръката – защото според признака на главата тук има два кръста, които може да определят колко години ще живее; като погледнеш кръга на окото, показва колко години ще живее; като попипаш ръката, широчината показва колко години ще живее: това е едно относително положение, понеже човек не е създаден да умира – 30 години е определено да живее. Туй е определение, което ние сме турили. То не е в законите на природата. Бог казва: „Душата ми не благоволява в смъртта на грешника.“ Казвате – ако храната е естествена. Всяка естествена храна трябва да продължи живота. Щом една храна скъсява живота, животът е неестествен. Щом известен възглед съкратява твоя живот, то е неестествен. Щом една мисъл зле действа, тя е неестествена. Щом тя създава противоречия, е неестествена. Всяко чувство, всяка постъпка, които съкратяват човешкия живот, това са неща неестествени. Сега се заражда въпросът.

Под думата дух ние разбираме – това е най-разумното в света, което направлява света. Разумното, в което сме потопени. Извън туй разумното ние не можем да излезем. Разумното, духът може да ни търпи с хиляда години и в края на краищата се отличава по това, че винаги ще стане туй, което духът иска, не това, което ние искаме. Ние се самозаблуждаваме, че един ден ще го заставим. Първото нещо туй е духът. Животът, това е другият полюс. Животът, това е един резултат от чисто научно гледище. То е резултат на онова, което духът е извършил. Но животът сам по себе си не е резултат. То е естествена същност, в която ние живеем. Животът не може да бъде животински, не може да бъде човешки, не може да бъде ангелски, не може да бъде божествен. Животът е живот. Щом кажеш божествен, това са други понятия, наши думи. Казваме – животът е божествен. Животът в своята същина, всичкият живот е божествен. Когато божественият живот влезе у нас, с нашето разбиране ние го направим да мяза на човека. Когато умът на човека влезе в животните, направяме го животински. Всеки човек направил живота да мяза такъв, какъвто той си мисли, какъвто той си иска. Жената направя живота женски. Мъжът направя живота мъжки. Детето прави живота детски. Глупавият прави живота глупав. Умният прави живота умен и т.н. Но това са наши разбирания. Така седи истината. Ако животът може да бъде умен и глупав, тогава не знаем как ще се справим. Тогава на какво аз ще уповавам. Ако в света няма разумна сила, на кого може да уповаваме.

Казвате – култура. Че какво нещо е културата? Това са хиляди и милиони души, които разсъждават и мислят. Туй го наричаме култура. Но кое е онова, което свързва хората в едно? Кое е онова, което ги кара в една посока? Кое е онова, което ги обединява? Кое обединява клонищата на едно дърво? Има нещо, което ги обединява. Дървото ги обединява. Кое обединява хората? Туй разумното е, което обединява света. В природата съществува едно абсолютно единство, от което човек никога не може да се освободи. Всичко може да направи. Но да излезе вън от единството на природата, то е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила – нито боговете са в сила да излязат вън от единството. Туй, което наричаме живата природа, единството в живата природа или единството в разумната природа, то е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички разумни същества трябва да вървят без изключения.

Всички наши страдания произтичат от онзи факт, че ние се намираме в борба с разумното. Ние искаме да изменим законите на разумното и създаваме нашия свят. Може всеки да направи опит. Ние може да направим един свят, какъвто не искаме, но ако сполучим да направим един свят, какъвто искаме, ние ще създадем най-голямото нещастие. Че на един слуга, който господарят му казва: „Няма да противоречиш. Каквото ти казвам, ще го поддържаш.“ Казва му тъй господарят. Господарят му казва: „Ти си едно магаре.“ Казва: „Тъй вярно. Магаре съм.“ Каквото каже господарят, този слуга повтаря. Питам, ти каквото повтаряш, този слуга върви подир тебе, какво ще те радва, кажете ми. Хубавото в света седи в онзи контраст, че се изнася една нова мисъл, която не мяза на твоята. Никой човек не може да бъде доволен от себе си в този смисъл. Ако можеше да бъде, тогава питам, защо първият човек беше недоволен от себе си, какво му липсваше? Липсваше му жената. Къде беше тази жена? Извади ли я от някоя риба, извади ли я от морето от някоя мида, от някой охлюв или от слънцето? Не. Приспа го. Казва се в Писанието там, че взел едно ребро, в еврейски се казва, че взел един чифт ребра и от тези ребра направил едно същество, което човекът нарекъл жена. И казва: „С тия двете ребра аз може да живея.“ И сега ребрата са 12 чифта. Значи 13-ото число е извадено, а 13 е крайно фатално число. Сега гледам този параход, този французки параход, който е изгорял, данните не знаем. Казвам, този параход е бил пуснат на числото 13. Казват, че той е построен в 30-ата година. 1930 година по 13 и той е изгорял. Ще кажете, че е суеверие.

Какво нещо е суеверието? Суеверията са явления, които стават, без да може да ги обясните, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. Ти по някой път вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие. Невъзможно е да станеш цар, но че има възможност, има. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности и то почива на един закон. Кое е онова, което ти дава повод да мислиш, че ти ще станеш цар? Може да мислиш за нещо, което ти никога не си опитал. Аз гледам малките деца. Казва майката: „Откъде му е дошло на ума да лъже?“ Че то още като беше в утробата на майка си, прие уроци да лъже. Майката в 365 дена му даде един урок как да лъже. Сега се питаме според закона на преражданията. Туй същество е живяло. Окултистите поддържат – като говоря сега за окултистите, то е наука – окултистите поддържат, че туй дете е живяло. Ще извинявате, може би техните възрения не са съгласни с вашите. Много работи търпим, ще търпим и техните. Те казват, че трябват 777 прераждания кардинални, а другите прераждания са безброй. Тогава човек завършва своето развитие. Значи туй дете, което започва да лъже, е живяло много пъти на земята и се е научило да лъже. То, като се намери натясно, лъже. Казва: „Туй изкуство съм го научило.“

Та казвам, предава се, че първата жена е излъгала. Първите хора отде научиха това изкуство? Ако приемем, че преди Адама имало други хора, които са живели, и можем да кажем, че Адам от Бога се е научил. Съществувала е една раса, от която Бог го е извадил и му казва: „Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек.“ Той го внесе в рая вътре, но му каза едно нещо: „Няма да лъжеш.“ И той обеща, но не си устоя на думата. И когато Адам дойде при Бога, казва му: „Жената, която ми даде, ме излъга.“ Той тури вината на другите. Казва, да опитам, все ще стане нещо и казва още, намерих едно изкуство тук. Ние такива бедни няма да бъдем в рая. Господ да ни лъже не бива, да станем хора в рая. И станаха хора. Ние сме хора, които обичаме да икономисваме истината. Ние сме от тези, които обичат да послъгват. Сега говорим за култура и Господ като дойде при всекиго, ще каже: „Може ли да се отучиш да лъжеш? Ако не се отучиш...“

Какъв е онзи свят? Онзи свят е тук, на земята. Раят е тука, на земята. Вие не го виждате. Аз бих направил един опит с вас. Един от вас, който би ми обещал, че няма да лъже, ще го въведа в рая. Аз ще си удържа думата, но да не казва лъжа. Ако влезе в рая и не се откаже от лъжата, после, като го изпъдят от рая, и след 10 хиляди години няма да се върне назад. Не е мъчно да се отучат хората да лъжат. Единственото нещо в природата, с което тя сега се занимава, най-трудният въпрос е не убийството, не развратът. От всички други неща най-голяма е лъжата. Оттам започва. Лъжата е началото на всички грехове. За да убиеш един човек, това е крайно користолюбие. Ти убиваш една кокошка и казваш: „Нейното месо мен ми е потребно. Ако тя не умре, аз ще умра. По-добре тя да умре и аз да живея.“ Така канибалите натиснат един човек и го изяждат. Преди време в царска Русия, в Америка се изгубваха много деца и ставаха на кърначета тези деца. Вие още не сте изучавали онези тънки постъпки, които съществуват в сегашната култура. На човека косите ще побелеят и ще каже – бива, но това са крайните резултати, лошите резултати, в природа има нещо лошо и всички ние страдаме.

Вие срещате една атмосфера, която ви потиска, мъчно вие е. Страдате, няма никакви причини. Това е лъжата вътре, която ви мъчи. Страшно нещо е това. Най-голямата отрова, която в света съществува, това е лъжата. Ти искаш да изневериш на себе си. Ти седиш и казваш: „Не съм доволен от себе си.“ Искаш да употребиш една лъжа, за да се повдигнеш. Ти ще събереш 10–20 души да ги учиш, да ги повдигнеш. Казваш: „Ако ме слушате, ще направим една фирма, ще облека домовете ви, децата ви.“ После изяде парите и казва: „Лоши са условията. Имам всичкото добро желание, парите отидоха някъде, те не са се изгубили. Много хора проповядват в света. Сега съм искрен.“ Питам, защо проповядвам на хората. Каква е моята цел? Две неща седят неразрешени. Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да запита следното. Истината ли търся, или лъжата търся? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога, инволюцията е излизане от Бога. Ние започваме да се извиняваме и казваме: „Тук ни става тясно, искаме да излезем отвън. Аз не съизволявам вече с бащинския деспотизъм. Не мога да изпълнявам това-онова.“ Излиза бащата и вижда това и казва: „Недоволен е нашият син, той иска да отиде в света, да види хората.“ Той отиде и ходи. И след като ходи, един ден се връща при баща си. Убедил се, но пак не казва истината на баща си. Сега учените хора са скрили тия работи.

Казвам, човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога, да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще научи нещо, да покаже, че нещо е научил. Ако вие приложите тия двата метода, ако вие си представите лъжата и истината... Вземете двама души: единия, който е образ на лъжата, и единия, който е образ на истината. Един тип хора има, които никога не може да кажат истината. Такива аз съм ги срещал. Така във Варненско някъде срещнах един, който минава за долапчия, долапи прави, че му казва един приятел: „Няма ли да ми кажеш някой долап?“ Протичат сълзи и той казва: „Остави се, не върви с лъжа. Баща ми умре, нямам нито пет пари в джоба, трябва да го погреба.“ Плаче той. Онзи го съжалява и изважда 500 гроша, дава му и казва: „На, да го погребеш.“ „Тази е последната лъжа, която казах.“ Съвременните хора така са свикнали с лъжата, че не ги е срам. Казвате: „Без лъжа не може.“ Пък аз мога сега. Всеки един от вас, ако иска да познае истината, един човек, за да познае истината, той не трябва да се мери с хората. Ти ще изнесеш пред себе си. В човека има нещо – той обича истината. Човек за себе си знае истината, но по отношение на хората тази истина не я прилага. Лъжата е произтекла от отношенията, които имаме с хората.

Когато човек иска да намери истината, той трябва да дойде до себе си. Туй, което е заради него, трябва да знае, че пред себе си човек трябва да изпъкне, трябва да има ясно понятие за истината. Истината е туй, което освобождава човека. Тя се отличава по следното. Ти си скръбен, да кажем, изгубил си имането, всичко си изгубил, да кажем, изгубил си материалните работи. Ти си се отчаял и казваш най-после – не си струва да се живее. Искаш да се самоубиеш. Тази мисъл изпъква в теб: „Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея, ще страдам, да, тъй е. Но ако умра, пак ще има страдание.“ Аз предполагам, че ако аз се убия, ще изгубя съзнанието. Хубаво, ако го изгубя, но ако не го изгубя, заровят ме в гроба, виждам туй разнищване. Десет години разнищват частица по частица. Никой няма да дойде, оголея, само костите останат. Питам, умно ли е да вляза в един такъв затвор. Ако изгубя съзнание, добре, но ако не изгубиш съзнанието, умно ли е да пъшкаш в гроба. Щели да ме погребват. Мене не ми трябват нито свещеници, нито владици. За мене е важен животът, не и смъртта. Казвате – Христос умря. Хванаха го човека, той се моли на Господа да мине тази чаша. Хванаха го и казваха: „Ще умреш.“ Той не иска да умира и три дена не седя, не можа да изтърпи. Върна се в живота и се яви на учениците. Казва: „Вън от смъртта. Това е новият живот, ако ти умреш и няма да възкръснеш.“

Аз съжалявам всички ония, които умират и не могат да възкръснат. Няма по-нещастни хора от ония, които умират и няма да възкръснат. Или другояче казано, съжалявам всички хора, които умират и не може да живеят. Казвам и на вас говоря, които сте разумни. Вие се забавлявате с неща, които не са верни. Вие очаквате да дойде Христос и да ви даде живот, да ви възкреси, но докато дойде Христос, вие трябва да работите. Тоя майстор ще дойде и ще съгради къщата, но вие трябва да нанесете камъните, дърветата, гвоздеите, че като дойде този майстор, да има какво да гради, защото ще ви задигне Христос от гробовете, не ще лежите наново, ще възкръснете с праведните.

Значи онзи божественият живот у нас има един зародиш и ще бъдем при по-благоприятни условия. Животът, който е в хамбара, съдържа всичките качества. Трябва да се посее на хубава нива, да има кой да се грижи за него. Та от нас, съвременните хора, се изисква един начин, един особен начин на мислене. Ние се заблуждаваме да мислим, че ще дойде някой социален строй, ще дойдат на власт техните нови идеи, но когато дойдат на власт, ще ви измъчват, ще ви изпъдят, нищо повече. Досега, като съм изследвал цялото човечество, не съм намерил досега нито един режим, дето хората да са живели добре и за бъдеще ще бъде пак същото с тия разбирания. Все таки, ако аз съм заставен да ходя като човек на краката си, бъдете уверени, аз ще ви гледам като писано яйце. Мислите ли, че ще бъдете гледани като писано яйце. Слин ще има отдолу и казва, че който иска да яде хляб, трябва слин да има на ръцете си, ще бъде заставен да работи. Ще цитирам думите на Толстоя: „Никой да не яде хляб, който няма слин на ръцете. Ако аз трябва да имам слин на ръцете, и ям хляба, той горчив ще бъде.“

Какъв морал е този – една птица, когато яде хляба, копала ли е някъде. Тя иде, задигне някоя череша, изяде я, аз – човекът, трябва да платя с пари, трябва да покопая, да ме видят хората, че имам слин. Казвате: „Трябва да се работи.“ Трябва да се работи, съгласен съм, но не е физическата работа само. Физическата работа трябва да бъде резултат на една умствена, на една разумна работа. Този резултат е престъпление. Ние правим престъпление, че работим 8 часа на ден от туй гледище. Човек се осъжда. Ти предизвикваш еднообразни способности, еднообразни чувства. Ако си въглищар в една рудница, влизаш ден след ден, година след година, копаеш тия въглища, изваждаш ги навън, изкарваш си прехраната и казваш – това е култура. И тия въглища ще ги изравят и ще ги изхвърлят навън. Това ние наричаме култура. Тази култура трябва да бъде признак на нещо по-високо и по-възвишено. Учените хора трябва да започнат да мислят, че те не трябва да карат своите братя в земята, но трябва да се намери един друг начин.

Та казвам, вместо да търся тези въглища, трябва да накарат електрическата енергия на работа. Има електричество отгоре и без да снемат хората долу, да си изкарват своята прехрана, без да се мъчат тия хора, може да си изкарат прехраната. Това е една нова идея в света. После другото положение. Ние минаваме за културни хора. Пак ще се оправим. Аз не съдя хората, аз разсъждавам философски или чисто психологически. Виждам докъде е достигнало човешкото съзнание. Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито, а други хора умират от глад. Те сеят спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, не искат да знаят. Те мислят да се повиши цената на туй жито. Питам, туй жито защо го изпратиха, да се обогатяват хората ли? Туй жито се изпрати отгоре да го ядат хората и птиците, то не се изпрати ние да забогатяваме от това жито. Ние мислим да бъдем богати, да продаваме житото, то е наше схващане. При това всички намираме, че това е в реда на нещата. Казвате, че това са анархистични идеи.

Когато ние употребяваме нещата, за какво са пратени? Не сме ли ние нарушители на този велик институт в природата. Има един закон, който ви държи отговорни. Аз не съм отговорен само, всинца сме отговорни. Аз нямам право да казвам на един банкер: „Братко, много жито си събрал. Продай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е – да покажеш, че имаш любов към Бога.“ Казвате: „Един ден като забогатея...“ Четох във вестниците – имало един българин, който убил един свещеник в Париж. 600 лева намерил всичко. Хваща го полицията и той се самообесва. Защо убива този свещеник? Пък и той, защо трябваха тези пари на свещеника? Сега ние сме изложени на голяма опасност. Всякога може да те претрепят. Тогава какво трябва да бъде нашето верую? И тогава ще поддържате старото верую: ако Бог е всемъдър, той е всемъдър за всички. Всички трябва да се подчиняват на онзи разумния живот, да бъдат носители на божественото. Ако ние имаме любов, трябва да имаме любов към Бога, да изпълним неговата воля. Но какво ще каже някоя държава, туй още не е важно. Не какво ще каже някой философ, не какво ще каже някой учен, но какво ще каже онзи порив на моята душа, който може да ме повдигне като човек и да ме избави от ноктите на смъртта. Аз трябва да изпълня тази Божия воля, за да се освободя, за да може да се освободят и окръжаващите, които грози същата опасност.

Питам сега, вие, които ме слушате тук, едно време така слушахте Христа. Верующите подир него водеха народа и всички бяха готови да го направят цар. Учениците казваха: „Няма като нашия Учител, Син Божий е.“ Като го хваща римската държава, всички се разбягаха, остана само един от най-верните му ученици, който казва: „Не го познавам, неговото учение мене не ме интересува.“ Един, който минава за възлюблен ученик, той остави дрехата си и гол побягна – загазихме тази работа. И ние, съвременните хора, като не сме готови, като Йоана сме готови дрехата си да оставим и казвахме: „Загазихме я, не трябва нищо.“ Питам, какво ще добием, кажете ми. Седи сега някой и казва: „Някой виждал ли е Господа?“ Аз да ви кажа. Никой никога не е видял Бога. Но има един начин, когато ти може да видиш Бога – когато говориш истината. Ти никога няма да видиш Бога, когато говориш лъжата. Щом говориш истината, Господ дойде. Казва – искаш да кажеш лъжа, знаете ли какви ще бъдат последствията. Като кажеш лъжата, тогава ще дойде истината. Истината ще отсъди, ще ти наложи наказание. Присъдата ще въздаде. Ще ти даде едно благо, понеже лъжата не може да носи туй благо, ти ще страдаш през целия си живот.

Аз съм привеждал този пример. Един слушал сладкия говор на една царска дъщеря, но бил сляп, казва: „Толкоз си добра, гласът ти е толкова мек. Когато пипам ръката ти, тя дава живот. Отвори очите ми да те видя.“ Тя казва: „Да се не разкайваш, ако ме видиш.“ Той казва: „Не, не. Това ще бъде най-голямото щастие заради мене.“ „Помни, да не съжаляваш.“ Отваря очите, той я вижда, но тя се изгубва вече. Той видял тази красота, че съжалявал, пъшкал, казва: „Да бях останал сляп.“ Да виждаш истината и да знаеш, че лъжеш, няма по-голямо страдание в света. Да виждаш истината и да си един престъпник, какво ще те радва. Да виждаш истината и да си користолюбив човек, да виждаш истината и да си невежа. В съзнанието вече усещаш, че не знаеш нищо. Какво ще те ползва, кажете. Туй състояние аз може да го уподобя, когато някой човек иска да се намери в една висока температура. Какво ще те ползва, ако те туря на 4–5 хиляди градуса. Аз бих се отрекъл от тази температура. Бих предпочел 39–40 градуса. Повече от 4000 градуса не искам. Казвате – желязото го мъчат, златото го мъчат. Златото го мъчат, като искат да го оберат, най-после чукът вдига шум. Като го турят на огъня, извличат каквото искат. Топлината е страшна, ще изпълняваш закона. Златото ще го турят на този закон, но туй е закон на насилие. Аз говоря за свободния живот.

Когато учените хора говорят за висока температура, високата температура, това е насилие, което съществува в света, то е престъпление. Какво ще кажете на туй? Това е едно възрение. Почти всички учени хора го споделят. Казвам, не е високата температура, която дава живот. Има друга една температура висока в света, която не разрушава – в електричеството. Ако прекарате две хиляди волта, три хиляди волта, който и да е човек може моментално да го убиете, но ако прекарате 50–60 хиляди волта, тия волтове ще минат през човека, без да причинят вреда. Един от физиците – Теслей, той обяснява и казва, че тия високи напрежения на електричеството във високите волтове, частиците на материята са толкоз дребни, че може да минат през порите на човека, без да причинят вреда. Тези от по-ниския волтаж частици са едри и разкъсват тъканите, вследствие на това човек умира, или казано, с високото напрежение на електричеството имате рафинирана материя, която може да мине. И в бъдещия строй така хората ще се лекуват. Но казвам сега, нашите възгледи, нас ни е страх да направим опит в света. Мнозина може да ми кажат: „Неговите възгледи не са прави.“

Аз не разглеждам дали моите възгледи са прави, или не. Аз поставям един възглед на опит. Издържа ли този опит, аз съм прав. Някой път се разболея, някой път боледувам. Тогава изнасям един мой възглед да го опитам. Кой възглед е прав? Турям един възглед при болестта, тя не си отива. Турям го насрана. Турям втори възглед, трети и най-после турям друг възглед, и тя хвръкне. Казвам: „Как ти е името?“ Казва: „Аз съм човекът, който обича истината. Аз съм истината.“ На него аз държа. Някои математици правят опити. Аз често се натъквам на някои математически опити, има трудни задачи във висшата математика от петото–шестото измерение. Едва сега учените хора се занимават с четвъртото измерение. Неразбрана работа, ще ти се пръсне главата – или трябва да полудееш, или да напуснеш въпроса. Ще опитам моя възглед. Туря един възглед при тази формула, не върви. Туря друг възглед, веднага задачата стане ясна. Казвам: „Как ти е името?“ „Аз съм истината.“

По някой път аз се съмнявам дали има Господ, или не. Тъй от вашето гледище. Възможно е аз да съм се излъгал дали има Господ, или не. Минава ми мисъл. Пак изнасям един свой възглед. Турям го. Нашият спор нищо не разрешава. Дойде друг и казва: „Има Господ, аз видях Господа.“ „Кой си ти?“ Казва: „Аз съм истината.“ Тогава аз слушам една песен от Слънцето, толкоз красива. Онези небесните хора, жителите на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера, те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят. Казвам, чудно нещо. Учени хора. Казват – дали има живот, или не. Всички пеят на един език много разбрано. Какво може да кажа на съвременните хора? Аз зная какво ще ми кажат, пък и нищо не искам да ми кажат. Считат го – това е моя халюцинация. Зад тази халюцинация аз виждам мъртвите, че са живи. Толстой го среща един мъртъв жив и казва: „Как си приятелю? Тебе ти държаха много надгробни речи.“ Казва: „Те са първокласни невежи. Аз още не съм напуснал земята, ходя и проповядвам. Не ме познават. Ходя между тях. Едно време ходех като Толстой, а сега ходя инкогнито. Сега не се казвам Толстой, но само слушам какво говорят за мене.“

Идва един гражданин от София, доста интелигентен, казва: „Може ли да ми обясниш един сън.“ Казвам: „Какъв сън? Аз – казвам – не вярвам в сънища.“ „Идва Толстой при мене преди войната и казва: „Докога тия хора все ще воюват. Не знаят ли, че това е престъпление?“ Вярно ли е това? Нали той е умрял? „Вярно е, разбира се. Как е умрял. Не е умрял Толстой.“ Каза ми, че това, което правят, не е право.“ Следователно ние сме хора, които вярваме в реалността, че ние сме само хората, които живеем. Всички, които са умрели, ги няма вече никъде. Вие поддържате вашето неверие. Ние сме хора, които твърдим, че всички, които са умрели, ги няма вече никъде. Тъй като ви говоря, не искам да ви убеждавам да вярвате. Дръжте си вашето невежество.

Вярно, заблуждение е истината. Лъжливата истина е заблуждение. Ако някой ви проповядва известна лъжа в името на истината и иска да ви убеди, че няма живот или че има живот, най-първо, аз гледам, че животът не може да се раздели. Животът е една същина, животът не може да умре. Ние искаме да докажем една същина като Бога, че съществува. Бог е същина, Бог е в живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от истината не може да го познаеш. Вън от човешката разумност, от висшата човешка разумност ти Бога не може да го намериш. Само във висшата разумност като погледнеш, тия учените работи, които е казал някой учен човек, ще ми кажете какво е измислил. Казвам, приятелю, ти може да говориш – даже тази работа, която ти си написал, тя е Божия работа. Само Бог може да напише това нещо. От твоята глава може да излезе, но не и това? Дошло му нему наум, че такива и такива елементи съществуват на слънцето. Никога не може да ти дойде наум нещо, което не съществува. Може да мислиш за това, което съществува. Всяко нещо, за което мислиш, то съществува в известна форма.

Но да се върнем. Духът е онова, което дава живот, и с този дух вие може да се свържете. Той е същината, която съществува в природата. Тази същина съществува в слънчевите лъчи. Тази същина съществува в храната, тази същина съществува във въздуха, тази същина съществува във водата, във всичко онова, което е чисто и неопетнено, тя съществува. Даже когато вие се ръкувате с някой човек, вас ви е приятно, то туй е разумното у вас, то е духът. Някой човек излъчва нещо топло, хубаво. Това е духът. Тази същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Тя е, която свързва хората. Духът свързва хората. Хванеш един човек, той е духът, който носи живота. Като пипнеш тази ръка, казваш – жената има живот, жената няма никакъв живот. Тя е проводник на духа, на онова реалното. Казвате: „Този е мъж.“ Мъжът е само проводник. Ако вие не сте съставили такова понятие, ще кажете – мъжът е добър или лош. Мъжът може да бъде лош проводник. Туй го приемам. Жената може да бъде лош проводник, но животът да бъде лош и добър, това не може да бъде. Ако не си съставите такова ясно понятие за духа, той мисли, че духът има някаква невидима форма. Целият живот произтича от духа, онази Първичната Причина. Под думата причина разбирам онова, което дава възможност на живота да се прояви, то е духът. Христос казва: „Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са.“ От това гледище всичките научни теории, всички вярвания така се осмислят. Ако аз така не вярвам, ще имам едно желание да ви представя. Сега някой казва: „Той ви заблуждава.“ Най-първо, аз имам за предмет никога да не заблуждавам себе си.

Зная, че ако аз заблудя когото и да е, то ще се върне върху мене. В света съществува един закон. Всякога, когато заблудя един човек в моите възгледи, то ще се върне и към мене. Ако имам желание, ако имам користолюбива мисъл скрита... Например хвана една мома, гледам ѝ на ръката и казвам като гадател: „Като твоето сърце не съм виждал. Като твоята линия на сърцето не съм виждал, пък умът ти – гениален. Ти си щастливо същество.“ Но аз виждам, че не е така. Лъгала 10 пъти, 10 души любовници имала. Ако говоря истината, ето аз как ще ви кажа. При мене са идвали мнозина, ето как аз искам да кажа истината. Няма да кажа нито лошите страни, нито добрите. Ще ви кажа туй, което аз наричам знание. Ще кажа така: „Сестра, в тебе има много заложби, имаш отлично сърце, но не е обработено, имаш отличен ум, но не е обработен, имаш музикални чувства, после домашните чувства не са обработени, но много голям капитал имаш, може да ги обработиш. Ако ги обработиш, гениален човек ще станеш. Ако не ги обработиш, ще останеш такава, каквато си и сега.“ Тогава тя гледа и пита: „Колко да ви платя?“ Казвам: „Колко искаш да ми платиш?“ „Сто лева.“ Аз изваждам сто лева и аз давам. Казвам: „Вземи тези стоте лева.“ Аз се радвам, че имам възможност да пипна нейната ръка.

Когато искам да се забавлявам, казвам: „Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но петстотин лева ще платиш.“ „По-малко не може ли?“ „Не може.“ Лъжата се продава. Аз съм слушал много цигани, много гадатели. Преди години срещнах един румънски гадател и след като ми гледа, аз му казвам: „Нека и аз да ти погадая.“ И след като му погадах, казвам: „По този начин не се гадае, то не е още наука. Много общи работи са. Има наука точно определена. Аз не съм да кажеш истината на човека. Не му казвай, кажи му, че има дарби – не са развити. Не да му кажеш, че е лош човек, та да се поправи. Тия неща не са възпитателни.“

Сега да се върнем. Духът е, който дава живот. Ние се спираме върху личното. Вие искате да знаете какво ли аз искам да ви кажа. Аз не искам да повярвате в това, което ви казвам, нито аз искам да ви кажа какво мисля. То не е меродавно в дадения случай. Аз искам да ви изнеса един факт, какво нещо е истината в света, какво нещо е природата в света, какво нещо е тя като един инструмент, който обединява всичките хора и изисква от всички един отличен ум – от мене, от вас, от всинца ни изисква. Абсолютно никаква лъжа – нито бяла, нито черна. Ти може да прилагаш бяла или черна лъжа, но природата не позволява ни черната, ни бялата лъжа. Сега не разбирайте така, както вие разбирате за лъжата. Лъжата седи в много малки работи. Аз само на едного съм казал истината. Преди години иде един учен българин да ме изпитва. „Уважаеми господине, имам чест да се запозная с вас. Голяма привилегия е за мене. Слушал съм за вас. Ходили сте в странство – слушам, той отдалече говори много такива въпроси. – Слушал съм за вас, че вие сте четели мислите на хората. Я ми кажи – казва – да се убедя, може ли да се четат човешките мисли, или не. Какво мисля в този момент?“ Рекох: „Да ти кажа ти сега мислиш точно следното. Много са ме лъгали досега, този да видим какво ще ме излъже.“ „Извинете“ – казва. „Няма нищо. Туй е човешко.“ Ръкуваме се и си заминава.

По някой път аз разсъждавам и казвам. Ако аз кажа една лъжа, какво ще добия? Аз съм спрял цялото човечество в неговия развой. Спрял съм и своето развитие. Ако пък кажа една истина, подтикнал съм цялото човечество напред и съм дал възможност цялото човечество да прогресира. Не съм от глупавите хора да лъжа. „Не може ли човек да лъже?“ Не може. Ти от лъжата не може да се избавиш. Всякога, като дойдеш до нея, не я казвай. Ако не може да кажеш истината, поне мълчи си. Казвам сега, разумното в света. Ние искаме да се повдигнем. Помнете едно нещо, аз изнасям един факт. Здравето на човека зависи от онази абсолютна истина, която той носи в себе си. Ако искате да бъдете здрави, умни и човек с добри чувства, непременно трябва да обичате истината, да треперите заради нея. Тъй лесно се разправя за всичко в живота. Но допуснеш ли малката лъжа, ще имаш толкова изключения, че ще ти побелее главата. Туй казвам като правило. Каквото и да ви проповядвам, знайте – може да направите един опит.

Опитайте истината. Онази истина, която е във вас. Не истината, която е написана в книгите. Онова, което вие считате за истина, кое е? Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Човек, който говори истината, природата спрямо него е много снизходителна. Този човек, дето и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Този човек, който обича истината, като мине покрай планинска местност, втората година като мине, всичката местност с трева ще се покрие, извори ще излязат, той носи благословение навсякъде. Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия. Сиромашията е достояние, които обичат да послъгват. Сиромашията, болести, страдания, недоволство, това са все от белите лъжи. Свободни не сме ли да си позволите? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение – да изключи лъжата съвършено от себе си. Като дойде, да знае, че е дошъл до едно положение със себе си. Да прекара един честен, весел и радостен живот, че не обича да послъгва. Сега не искам да ме разберете, че искам да ви изкарам грешници, че не говорите истината. Да ви дам един пример. Аз съм забелязал, че у българите децата, които искат да се къпят, няма да намерят някоя чиста вода, ами има локви, дето биволите се къпят, и като излязат, мязат на малачета, окалят се. Този бивол се е научил. Това разбирам, но онова дете, като влезе в мътната вода, майката след една седмица казва: „Не зная какво е станало с нашето дете, урочасано е.“ Че как няма да урочаса? Порите се запушили, не може да дишат. Простудява се.

Казвам, ние сме потопени в калта, запушват се порите на нашето тяло, на нашия ум и сърце. Трябва да се потопим в онази чистата вода. Трябва да се отворят порите, да можем да дишаме свободно. Докато сме потопени в една много кална атмосфера, не може да се диша, не може да се живее. Какво трябва да правим? Духът е онова, което носи живот. Разумното, възвишеното у нас. Ние трябва да знаем, че в нас има нещо, което е вложено: туй, което наричаме ум, туй, което наричаме сърце в човека. Тия двете неща, ако ги съединим и приложим Божията воля, ще дойде при нас духът и ние ще придобием всичко онова, към което се стремим. Тогава ще дойдат хората, които ще поправят света. Не се изисква много да се поправи светът. Сега трябват хора, които да обичат истината, сега трябват хора, които да обичат много светлите умове. Сега трябват хора държавници от всичките слоеве, хора, които имат благородни сърца. Не да живеят за себе си, но да живеят за Бога, да имат един Господ, на който да слугуват. Аз съжалявам, когато хората търсят Бога вън от себе си. Нямат Господ. Аз съжалявам онези хора, които нямат един жив Господ в себе си. Всичките хора може да бъдат изявление на Бога. Бог може да се намери само в нашето съзнание, в нашия дух, в нашия ум и сърце. То е единственото място. Когато в тебе настанат светли мисли, онази светла радост, че умът ти с нищо не може да се размъти, ти вече имаш присъствието на това разумното, и тогава ще чуеш, че всичко е разумно.

Хората не са такива, каквито се показват сега. Казвам, сега ще ви гадая. Имате много заложби, които трябва да се развият, трябва да се обработят. Много заложби има умът ви, трябва да се обработят. Много заложби има сърцето ви, трябва да се обработят. Много таланти, но всичко това тепърва очаква благоприятни условия. Ако вие възприемете това ръководство на духа, на онова, което дава живот, животът трябва да дойде. Без истинския живот не може да има никакъв прогрес в света. Еволюцията без човешкия дух ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Еволюцията разбирам – да дойде разумното в света, тогава именно ще се придобие. Та не се спирайте да кажете – ние сме остарели, нека младите да направят, вече с нас се свършва, но младото поколение... Със старите не се е свършило. Тепърва старите трябва добре да мислят, младите трябва добре да живеят. Казвате: „С нас се е свършило.“ Не се е свършило. Досега старите живеят, но остаряват. Казвам, сега вие ще мислите добре и като дойде един млад, ще му кажете, не да го залъгвате, но ще му кажете и на него тази истина. Пак като дойде младият, и той няма да ви каже лъжа, както Адам я каза на Господа. Той ще каже как е живял. Адам, като го повика Господ, казва: „Чух, Господи, гласа ти, но се убоях.“ Откъде дойде страхът у него? Казва: „Чух, но се убоях.“ Този страх той го наследи от онази раса, от която той излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе, това остава един научен въпрос, който трябва да проучвате.

Но спрете се върху тия елементи: върху духа, върху живота. Имайте като размишление в себе си. После размишлявайте за предназначението на вашия ум, за предназначението на вашето сърце и за предназначението на вашата воля и после за предназначението на вашето съзнание. След туй мислете за вашето вярване, религия, как да живееш, как да преминеш, после мислете, като идете в другия свят, какво ще бъде вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Духът е онова, което дава истинския живот и истинския прогрес. Положете силата си там и в него ще имате една опитност, за която никога няма да съжалявате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Шестнадесета неделна беседа
8 януари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Духът дава живот

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, има, истина, хора, казва, сега, всички, живот, съм, дойде, лъжа, бъде, казвам, природа, свят, съществува, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Януари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 6-та глава от Евангелието на Йоана от 41 до 64 стих.

Духът е онова, което дава живот. Всички противоречия произтичат от неразбирането на природата. Тя е най-великото учение, което съществува в света. Няма пo-велик инструмент от природата. Следователно, всички инструменти, всички системи, всички научни теории, които съществуват в света, водят своето начало от природата. Тя е първообраз и за религия, и за наука, и за морал.

Всичко се съдържа в нея и всички черпят от нея. Някои проучват второстепенните прояви на природата. Има неща, които са вътре в нея, но не произхождат от нея. Те са внесени отвън. Например, растенията са оставили своите отпечатъци, рибите, млекопитаещите и човекът, също. Така че, когато говорим за природата, трябва да се освободим от всички тях. Има неща, които не принадлежат на природата. Някои ги наричат случайност, изключения. Под думата изключения разбирам абсолютния закон. Само Божествените неща са изключителни. Ние наричаме случайни еднообразните работи. Считаме всички неща в нея за втора категория, считаме ги еднообразни, и ги оставяме без да почерпим знание от тях. Например, какво може да научиш гледайки товара на едно животно? И когато изучаваш кораловите острови, какво разбираш? Това са жилищата на някои животни. Какво забелязвате в тях? формите в природата, са склад от енергии, които тепърва трябва да се изучават. Сега в човека има един малък свят. Това, което съществува в природата, съществува и в човешкия организъм. Следователно, трябва да се намери начин за основно проучване на човешкото общество. Например, преди 2000, 3000, 4000, 5000 години посветените от древността са познавали много по-добре човешкия организъм, отколкото сега го познават. Псалмопевецът казва: “Чудно и страшно съм сътворен Господи!” Ако днес разглеждаме анатомически и физиологически човека, нищо страшно и чудно няма да видим. Страшното е в това, че учените хора още не разбират онова, което виждат. Казвате за някого, че е красив. Красотата представлява тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не заема. Ако този пласт се изтрие, човешкото око се поврежда. При това още не се знае мястото на човешкия ум. Не знаем и мястото на човешкия дух. Човек има сърце, но не говоря за това сърце, което тласка кръвта. Има ред теории за чувствата, за ума. Говори се за човека, за неговия морал. По какво се отличава един морален човек от един добър човек? Казваме: Този човек е добър, а онзи е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Разлика има между една овца и един вол. Различават се черепът на овцата от този на вълка. Значи има известни теории и образи, които отличават хубавото от грозното, злото от доброто. Те се различават в света. Ако речем да се задълбочим, ще заспим.

Често хората при размишление върху дълбоките работи заспиват и то поради това, че нещата са им непонятни и те се страхуват. Подобно нещо изпитва човек, който преминава през някое място и се страхува. Ако качите на аероплан един религиозен човек, който постоянно говори за небето, след 40-50 километра той ще каже: Снемете ме долу, не искам да живея на небето. И сега учените , които изследват земните пластове, като дойдат до 16 километра, казват: Стига толкова. Достигнали са някакъв пласт, който не им харесва и прекъсват работата си. Казват, че на небето имало облаци, и там не могло да се пътува безопасно, големи страдания имало. И тази земя от която някои се оплакват и я наричат плачевна юдол*, почва да им харесва. На нея има круши, ябълки, гостилници с ядене, всичко това се намира и в най-лошото място. Казват, че най-хубавите работи са тук на земята, а горе няма нищо привлекателно. Това е малко противоречиво, но човек си е създал някакъв образ за небето и земята, който фактически не съществува. Тъй както ние схващаме природата тя не съществува. Това е наше заблуждение. Например, детето първите 7 години има една представа за баща си. Следващите 7 години има друга представа за баща си. На 21 години има трета представа, на 28 години съвсем друга - и най-после като стане голямо, като стане като баща си, пусне брада, започне да се съмнява дали има баща, дали е имало детство, започне да се съмнява, потегли брадата си и казва: Този брадатият човек, умният човек, дали е мой баща? Това е една илюзия на моя ум. Бащата като погледне сина си, казва: Синко. А той казва: Старче. Аз имам едно правило: Младият трябва да живее, а старият трябва да мисли. Ако младият не живее добре, старият не може да мисли добре. Ако старият не мисли добре, младият не може да живее добре. Съотношение на нещата има. Човек не може да бъде стар, но човек може да влезе в образа на млад и на стар. Това е друг въпрос, че тия хора остаряват.

Покажете ми един човек, който е остарял. Вие виждате едно старо тяло и едно младо тяло, но дали този е човекът, истинският човек за когото говорите? Човек се мени. Някой си пуска брада. Защо природата ни е създала с косми? Случайно ли е това, или има някаква причина? Каква нужда е имало да сложи брада на човека, да лиши жената от брада, а да постави на мъжа брада и мустаци? Каква цел е имала, като им е сложила вежди, две ноздри на носа, и една уста? Какви са били нейните задачи? Като наблюдаваме природата, виждаме че тя е правила милиони опити, но с тях не е свършила работата. Тя не е достигнала до една завършена форма, не е завършила своите опити. Казвате, че човек е последната дума на природата. Но изглежда не е така. Кой човек е последната, този, сегашният човек ли? Сегашният човек ни най-малко не прилича на първия човек. Учените са открили черепи от най-далечното минало, които показват едно маймуноподобно състояние на човека. Маймуните са дошли след като човек е сгрешил. Според окултистите маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората, някои от тях станали маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция и следствие на това те са останали маймуни. Наблюдавайте постъпките им и ще видите, че те имат доста голяма култура. Те са вегетарианци. Няма нито една маймуна, която да е месоядна. При това те са много любопитни, от чисто хиромантическо гледище имат доста интересни отлични качества. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека липсва два пъти това, което липсва на маймуната. Маймуните нямат стражари, затвори, те нямат проповедници, съдии. При това пак живеят много добре. Сега ние смятаме, че нашият ред на нещата е много щастлив. Не е. Какво нещо е щастието? Съвременните хора се задоволяват с това, че не са в затвора, че още не са осъдени на смърт. Радват се, че са живи, но вътре за всеки един от тях има произнесена присъда. Няма да се мине много време, след 5, 6, 7, 8,10 години, смъртта ще дойде. Един ден ще дойде ред за всеки един да се каже: Наказва се по член еди-кой си за еди-кое си престъпление на смъртно наказание. Вие питате защо умря еди-кой си? Наказаха го за престъпление. Един закон има. Като дойде Христос на земята и Него Ео наказаха за греховете на хората, понеже ги подстрекавал. Те имали да дават а той казвал: Не давайте, аз ще платя, вие не плащайте нищо. Осъдили го защото нарушил един ред. Искам да ви наведа на една здрава мисъл. Аз не разглеждам сегашния ред на нещата, защото това е нещо случайно. От ваше гледище сегашният живот е привиден. Човечеството мимоходом минава през тази фаза.

Сега за вас щастието е във вашето здраво тяло, но няма да се минат и 50-60 години и то ще ви създаде едно голямо противоречие. Ще ви се наложи да повикате лекар, проповедници, ще искате да разберете нещо за онзи свят. Но за него и да ви учат, пак няма да знаете, дали съществува или не. Лекарите ви увещават, че ще живеете, но сами не знаят със сигурност това, и само за насърчение ви казват, че ще живеете още. Съвременните хора не са сигурни в живота след смъртта, вследствие на това казват: Не му мисли. Напий се, малко да ти олекне. Ожени се, народи си деца, поживей си, както Господ дал. Като дойде време да умреш, нека мe обесят. Питам сега: Какво може да се придобие с такава философия? После, какво носят в себе си всички религиозни системи, които имате? В никоя религия не трябва да се допуска убийството. Да оставим сега външния свят, да оставим държавата. Кой има право да беси? Тези, които вярват в Бога и поддържат някаква религия, не бива да допускат убийството. Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора. Принципите на която и да е религия не бива да допускат убийството. По какво се отличава християнството от юдаизма, от мохамеданството? Християнските народи се бият с куршуми. Милиони хора избиха с картечен огън. Как историята ще определи това? Как ще окачествим ние това? Казваме: Освен християнство, друга религия няма. Вие ще кажете, това са условия на живота. Това са наши разбирания. Ние сме така научени. Как ще намерим тогава истината? Ние съвременните хора вървим по пътя на древните хора. Ние знаем какво е казал Платон, какво е казал Сократ, знаем какво е казал Аристотел. Мога да ви изброя какво са казали ред велики хора В Египет, Асирия, учителите в Индия. Но всички те, които са разбрали Истината и са я поддържали, са изключвали насилието. Всички велики хора са изключвали насилието, в каквато и да е форма. Човек, който иска да прогресира, трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение? Ако въздухът, който дишам, за мене е нещо естествено, аз трябва да го оставя свободно да влиза в мен и да излиза. Храната също ще я оставя естествено да влиза и да излиза. Ние сме изпълнени с насилие. Ако не харесваш храната, ти ще я изпържиш, ще й сложиш малко масло, пипер, ще я поръсиш със сол, ще прибавиш това-онова и ще се насилиш да я изядеш. След като се нахраниш, казваш: Тежко ми е нещо. Има много готварски книги с указания колко калории съдържа всяка храна, какви хранителни вещества има, колко мазнини, белтъчини и т.н. Нямам нищо против това. Казвам: Според мене трябва да дойдем до следното: да приемаме естествено храната, такава, каквато природата ни я дава. Според признаците, които има на главата, на ръката, в хороскопа, някой трябва да живее 30 години. Той може да продължи живота си, ако измени начина си на живот. На главата има два кръста, според които може да се определи колко години ще живее човек. Кръгът на окото също показва колко години ще живее. Като пипнеш ръката и видиш широчината й. ако разбираш, можеш да определиш колко години ще живее някой човек. Да кажеш за някого че ще живее 30 години е нещо относително. Човек не е създаден да умира, нито да живее само 30 години. Това е човешко определение. То не е в законите на природата. Бог казва: “Душата ми не съизволява в смъртта на грешника.” Казвате: Ако храната е естествена, може би животът ни ще се продължи. Всяка естествена храна трябва да продължи живота. Щом една храна скъсява живота, не е естествена. Щом известен възглед съкращава твоя живот, той не е естествен. Щом една мисъл ти действа зле, тя е неестествена. Всяко чувство, всяка постъпка, които съкращават човешкия живот, това са неща неестествени.

Под думата Дух ние разбираме най-разумното нещо, което направлява света, Разумното, в което сме потопени. Извън Разумното, ние не можем да излезем. Разумното, Духът, може да ни търпи с хиляди години и в края на краищата се отличава по това, че винаги ще стане това, което Духът иска, а не това, което ние искаме. Ние се самозаблуждаваме ако мислим, че един ден ще го заставим да ни даде това, което ние искаме. Първо е Духът, после идва животът. От чисто научно гледище животът е един резултат. Той е резултат на онова, което Духът е извършил. Но животът сам по себе е една естествена същност, която ние живеем. Животът не може да бъде животински, не може да бъде човешки, не може да бъде ангелски, не може да бъде Божествен. Щом кажеш Божествен, това са други понятия, наши думи. Казваме: Животът е Божествен. Животът в своята същина, целият живот е Божествен. Когато Божественият живот влезе у нас. с нашето разбиране ние го правим да заприлича на човека. Когато умът на човека влезе в животните, те пък го правят животински. Всеки човек прави живота да прилича на него, такъв, какъвто си мисли и иска да бъде. Жената прави живота женски. Мъжът прави живота мъжки. Детето прави живота детски. Глупавият прави живота глупав. Умният прави живота умен и т.н. Това са наши разбирания. Ако животът може да бъде умен и глупав, тогава как ще се справим. На какво ще уповаваме, ако в света няма разумна сила? Културата не е нищо друго освен хиляди и милиони души, които разсъждават и мислят. Това наричаме култура. Но кое е онова, което свързва хората в едно? Кое е онова, което ги обединява? Кое обединява клоните на едно дърво? Има нещо, което ги обединява. Дървото ги обединява. Кое обединява хората? Туй, Разумното е, което обединява света. В природата съществува едно абсолютно единство, от което човек никога не може да се освободи. Той може всичко да направи, но да излезе вън от единството на природата е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила, нито боговете, да излязат вън от единството.

Единството в живата природа, или единството в разумната природа, то е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички разумни същества трябва да вървят без изключение. Всички наши страдания произтичат от факта, че ние се намираме в борба с Разумното. Ние искаме да изменим законите на Разумното и да създадем наш свят. Всеки може да направи опит. Ние можем да направим един свят, какъвто не искаме, но ако сполучим да направим един свят, какъвто искаме, ние ще си създадем най-голямото нещастие. Господарят на един слуга му казва: Няма да ми противоречиш. Каквото ти казвам ще го поддържаш. Един ден господарят му казва: Ти си магаре. Слугата отговаря: Тъй вярно, магаре съм. Питам: Ще те радва ли, ако твоя слуга те слуша и повтаря всичко каквото кажеш?

Хубавото в света е в разнообразието, в различието на мисли и идеи между хората. В този смисъл никой човек не може да бъде доволен от себе си. Ако можеше да бъде, тогава защо първият човек беше недоволен от себе си, какво му липсваше? Липсваше му жената. Къде беше тази жена? Извади ли я Господ от някое дърво, извади ли я от някой камък? Извади ли я от някоя риба? Извади ли я от мида, от някой охлюв или от слънцето? Не. Приспа го. Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро, а на еврейски се казва, че взел един чифт ребра и от тези ребра направил едно същество, което човекът нарекъл жена. Адам казва: С тия две ребра аз мога да живея по-щастливо и сега ребрата са 12 чифта. Значи 13-то число е извадено, а 13 е крайно фатално число. Сега ако погледнем случая с френския параход, който изгорял, ще видим че е бил пуснат в морето на числото 13. Казват, че той е построен през 1930 година, сборът на числата също е 13 и ето че изгорял. Ще кажете, че това е суеверие. Какво нещо е суеверието? Суеверията са явления, които стават без да можем да ги обясним, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. По някой път ти вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие? Невъзможно е да станеш цар, но има и такава възможност. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности. Те също почиват на един закон. Кое ти дава повод да мислиш, че ще станеш цар? Можеш ли да мислиш за нещо, което никога не си опитал? Аз гледам малките деца. Майката казва: Откъде му е дошло на ума да лъже. Че то още докато е било в утробата на майка си, е приело уроци по лъжа. 365 дни майката му е давала уроци, как да лъже. Според закона на прераждането, това същество е живяло и преди, то и в други животи се е учило да лъже, сега няма да му е за пръв път. Това твърдят окултистите. Може техните възгледи да не са в съгласие с вашите. Много други търпим, ще търпим и техните. Те казват още, че трябват 777 кардинални прераждания, за да ^ма човек някакъв напредък, а другите прераждания са безброй. След 777 кардинални прераждания, човек завършва своето развитие. Значи това дете, което обича да лъже, е живяло много пъти на земята и се е научило да лъже. Като се намери на тясно, то лъже. Това изкуство то е научило добре.

Легендата говори, че първата жена е излъгала. Откъде научиха първите хора това изкуство? Можем да приемем, че преди Адам е имало други хора, които са живели и са учили един от друг лъжата. Съществувала е една раса, от която Бог е извадил Адам и му е казал: Няма да лъжеш. Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек. Бог го внесе вътре в рая, но му каза: Няма да лъжеш! Адам обеща, но не устоя на думата cи и когато трябваше да даде отчет пред Бога, защо е ял от забраненото дърво, той каза: Жената, която ми даде ме излъга. Той прехвърли вината за непослушанието си на другите. Искаше да оправдае себе си като каже, че жената е виновна. Лъжата, като изкуство на хората, съществува от памтивека. Ние сме хора, които обичаме да икономисваме истината. Ние сме от тези, които обичат да послъгват при случай и без случай. Сега говорим за култура и Господ като дойде при всеки ще каже: Можеш ли да се отучиш да лъжеш? Ако не се отучиш, ще бъдеш вън от рая.

Какъв е онзи свят? Онзи свят е тук на земята. Раят е тук на земята. Вие не го виждате. Аз бих направил един опит с вас. Един от вас, който би ми обещал, че няма да лъже, ще го въведа в рая. Аз ще си удържа думата, но той не трябва да казва никаква лъжа. Ако влезе в рая и не се откаже от лъжата, после като го изпъдят от рая и след 10 хиляди години няма да се върне там. Не е лесно да се отучат хората от лъжата. Единственото нещо, с което природата сега се занимава, най-трудният въпрос за разрешаване не е убийството, не е разврата, а лъжата. От всички други пороци ще се освободи човек, когато се освободи от лъжата. От лъжата започват престъпленията. Лъжата е начало на всички грехове. За да убиеш един човек, ти трябва да си крайно користолюбив. Ти убиваш една кокошка и казваш, че нейното месо ти е потребно, че ако тя не умре, ти ще умреш. Казваш: По-добре тя да умре, аз да живея. Така и канибалите мислят.

Вие още не сте изучавали онези тънки постъпки, които съществуват в сегашната култура. Косите на човека ще побелеят моментално от ужас, ако видят колко фино сега хората се самоизяждат един друг. Това са крайните, лошите резултати от лъжата. Всички ние страдаме, защото несъзнателно усещаме една тежка атмосфера, която ни подтиска. Понякога се мъчим, страдаме и мислим, че няма никаква причина за това. А това е лъжата вътре, която ни мъчи. Страшно нещо е това. Най-голямата отрова, която съществува в света, това е лъжата. Вие мислите, че чрез лъжата ще постигнете нещо, или, че ако излъжете, ще се повдигнете. И събирате 10-20 души да ги учите, да ги повдигате. Казвате: Ако ме слушате, ще направим една фирма. ще спечелим, ще ви облека, ще оправя домовете ви де щата ви. После изядете парите и казвате: Лоши бяха условията, имах доброто желание, но парите отидоха някъде, стопиха се. Много хора по този начин проповядват в света. Сега се питам: Защо проповядвам на хората? Коя е моята цел? Две неща има неразрешени. Всеки, който иска да бъде човек, трябва да се запита: истината ли търси или лъжата? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира. Никакъв успех не може да има. Така че онези хора, които вървят по пътя на лъжата, вървят по пътя на инволюцията. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога. Инволюцията е излизане от Бога. Когато лъжем започваме да се извиняваме и казваме: Тук ни става тясно, искаме да излезем отвън нашироко. Не можем да изпълняваме това-онова, не сме съгласни вече с деспотизма на баща си. Бащата вижда това и казва: Недоволен е нашият син, иска да отиде в света, да види хората. Той отива, живее нашироко и след като ходи къде ли не и опита какво ли не, се връща при баща си. Убедил се е вече какво представлява животът навън, но пак не казва истината на баща си. И сегашните учени крият тия работи. Казват: Човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще покаже, че нещо е научил. Вземете двама души, единият, който е образ на лъжата и другият, който е образ на истината. Има хора, които никога не могат да кажат истината. Такива аз съм срещал. Така във варненско срещнах един човек, който минаваше за шегаджия. Веднъж един приятел го попита: Няма ли да ми кажеш една шега? От очите на този шегаджия потекоха сълзи и той каза: Остави се, не върви с лъжа. Баща ми умря, нямам пет пари в джоба, а трябва да го погреба. Така се разплака се човекът, че другият го съжали и извади 500 гроша. Каза му: Вземи, да го погребеш. Тогава онзи, който плачеше се спря и отвърна: Тази е последната лъжа, която казах. Съвременните хора така са свикнали с лъжата, че не ги е срам от нищо - всичко могат да измислят. Казвате: Без лъжа не може. Страхуваме се от истината. Един човек за да познае истината, не трябва да се съобразява с хората. Пред себе си той винаги трябва да е в състояние да изнесе истината. В човека има нещо, което обича истината. За себе си той знае истината, но по отношение на хората тази истина не я прилага. Лъжата е произлязла от това, че отношенията ни с хората са неискрени. Човек не иска другият да знае истината за него и затова скрива тази истина. Когато човек иска да намери истината, той трябва да дойде до себе си. Пред себе си трябва да изповядваме нещата както са, трябва да имаме ясно понятие за истината. Истината е това, което освобождава човека. Тя се отличава по следното: да кажем ти си скръбен, изгубил си имането, всичко си изгубил. Ти си се отчаял и казваш най-после: Не си струва да се живее. Искаш да се самоубиеш. Но и друга мисъл изпъква в теб. Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея ще страдам, да, така е. Но ако умра, пак ще има страдание. Ако аз се самоубия, ще изгубя съзнанието. Хубаво ако го изгубя, но ако не го изгубя и ме заровят в гроба и гледам 10 години да ме разнищват частица по частица? Ще оголея и само костите ми ще останат. Умно ли е да вляза в един такъв затвор? Умно ли е да пъшкам в гроба? Ако ще ме погребват, не ми трябват нито свещеници, нито владици. За мене е важен животът, не и смъртта. Казвате: Христос умря. Хванаха го човека, той се моли на Господа да го отмине тази чаша. Хванаха Го, разпънаха Го на кръст, но Той не искаше да умре и три дена седя. не можа да изтърпи в гроба. Върна се в живота и се яви на учениците вън от смъртта. Това е Неговият живот.

Аз съжалявам всички ония, които умират и не могат да възкръснат. Няма пo-нещастни хора от ония, които умират и няма да възкръснат или другояче казано: Съжалявам всички ония хора, които умират и не могат да живеят. И на вас, на разумните от вас говоря: откажете се от лъжата, откажете се от смъртта. Вие се занимавате с неща, които не са верни. Вие очаквате да дойде Христос и да ви даде живот, да ви възкреси, но докато дойде Христос вие трябва да работите. Майсторът ще дойде и ще съгради къщата, но вие трябва да донесете камъните, дърветата, гвоздеите, че като дойде този майстор да има какво да гради, защото Христос ще ви задигне от гробовете, дълго няма да лежите там, ще възкръснете с праведните.

Божественият живот у вас има един зародиш. Ще дойдат по-благородни условия и на този зародиш ще се даде живот. Животът, който е в хамбара, съдържа всички качества на зърното. То трябва да се посее на хубава нива, да има някой да се грижи за него. От вас, съвременните хора се изисква един особен начин на мислене. Ние се заблуждаваме като мислим, че ще дойде някой дa оправи cвeтa, че ще стане преврат, ще снемат някой цар, ще дойде някой социален строй, че да се оправи светът. Ще дойде на власт този строй, който очаквате, но и при него ще ви измъчват, ще ви гонят, нищо повече.

Като съм изследвал историята на цялото човечество, не съм намерил нито един режим, при който хората да са живели добре. С такива разбирания като сегашните и в бъдеще пак ще бъде същото. Все пак, аз съм заставен да ходя като човек на краката си. Мислите ли, че някой ще ви гледа като писани яйца? Мазоли ще излезат на ръцете ви от работа. Който иска да яде хляб, трябва да има мазоли на ръцете си. Ще бъде заставен да работи, за да не гладува. Толстой казва: Никой, който няма мазоли на ръцете си, не трябва да яде хляб. Ако трябва да имам мазоли на ръцете и ям хляба, той ще ми излезе доста горчив. Но птицата, която яде хляб, копала ли е? Тя задигне някоя череша, изяде я, а аз човекът трябва да платя с пари, трябва да покопая, да ме видят хората, че имам мазоли. Казвате: трябва да се работи. Трябва да се работи, съгласен съм, но не само физическа работа, физическата работа трябва да бъде резултат на една умствена, на една разумна работа. Този резултат, който сега се получава от работата, е престъпление. Престъпление е, че работим 8-10 часа на ден. Една тежка, еднообразна работа създава в човека еднообразни способности, еднообразни чувства. Ако си въглищар в един рудник, влизаш там ден след ден, година след година, копаеш въглищата, изваждаш ги навън, изкарваш си прехраната по този начин и казваш: Това е култура. Тази култура трябва да бъде признак на нещо по-високо и по-възвишено. Учените трябва да започнат да мислят, да намерят друг начин за отопление, да Впрегнат други енергии, а не да карат своите братя да работят под земята без слънце, без радост. Вместо да копаят въглищата от земята, те трябва да накарат електрическата енергия да работи. Горе има електричество и без да слизат хората в земята, без да се мъчат, могат да си изкарат прехраната. Това е една нова идея в света.

Ние минаваме за културни хора. Как ще се оправим? Аз не съдя хората, разсъждавам философски или чисто психологически. Виждам докъде е достигнало човешкото съзнание. Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито по складовете, а други хора умират от глад. Живеят си спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, техните братя от глад, не искат да знаят. Те мислят само как да се повиши йената на това жито. Питам: Туй жито, защо го изпратиха от небето, да се обогатяват хората ли? Това жито се изпрати за храна на хората и птиците, то не се изпрати за забогатяване. Ние очакваме да забогатеем, като продаваме житото. То е наше. схващане. При това всички намираме, че то е в реда на нещата. Казвате, че това са анархистични идеи. Когато не употребяваме нещата за каквото са пратени, не нарушаваме ли законите на този велик институт природата? Има един закон, който ви държи отговорни. Аз не съм отговорен сам, всички еднакво сме отговорни. Аз имам право да кажа на един банкер: Братко, много жито си събрал, раздай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е да покажеш, че имаш любов към Бога, защо да не кажеш на богатия: Направи ти пръв опит! Един ден като забогатея, ще направя това и аз. Четох във вестниците, че някакъв българин убил един свещеник 8 Париж, като мислел, че свещеникът е богат, но намерил само 600 лева. Хваща го полицията и той се самоубива. Защо убил той свещеника? И защо са му трябвали неговите пари? Сега ние сме изложени на голяма опасност. Могат да ни убият за нищо и никакво. Тогава, какво трябва да бъде нашето верую? Вие трябва да поддържате следното: Бог е всемъдър за всички.

Всички трябва да се подчинят на разумния живот, да бъдат носители на Божественото. Ако ние имаме любов, първо трябва да имаме любов към Бога, да изпълним Неговата воля. Не е важно какво ще каже някоя държава, ни какво ще каже някой философ, или някой учен, но какво ще-каже онзи порив на моята душа, който може да ме повдигне като човек и да ме избави от ноктите на смъртта. Аз трябва да изпълня Божията воля, за да се освободя, да могат да се освободят и ближните от същата опасност.

Вие, които ме слушате тук, едно време така слушахте Христа. Верующите водеха народа подир Него и всички бяха готови да Го направят цар. Учениците казваха: Няма като нашия Учител, Син Божий е. Като го хванаха римските войници, всички се разбягаха, остана само един от най-верните му ученици. Но когато го попитаха, познава ли Исуса, каза: “Не го познавам, мене не ме интересува Неговото учение.” Един, който минаваше за възлюбен ученик, остави дрехата си и побягна гол. И ние, съвременните хора, като Йоан сме готови дрехата си да оставим и да кажем: Загазихме я, не ни трябваше нищо. Сега питат: Някой виждал ли е Господа? Аз ще ви кажа: Никой, никога не е видял Бога. Докато не говорите истината, вие никога няма да видите Бога! Щом говориш истината, Господ ще дойде. Този е начинът да видите Бога. Ако вие знаете какви са последствията от една лъжа, никога няма да си служите???? с нея. Като кажете лъжата, тогава ще дойде истината. Истината ще отсъди, ще ви наложи наказание. Тя ще въздаде присъдата. Ще ви даде едно благо. Понеже лъжата не може да ви донесе това благо, вие ще страдате през целия си живот. Няма по-голямо страдание от това да виждаш истината и да знаеш, че лъжеш. Да виждаш истината, а да си един престъпник, ще те радва ли това? Да виждаш истината, а да си користолюбив, да виждаш истината, а да си невежа, ще те радва ли това? Видиш ли истината, ще разбереш, че не знаеш нищо. Как ще се чувстваш, ако се намериш при една температура от 4-5 хиляди градуса? Аз бих предпочел 39-40 градуса. Казвате: Желязото го мъчат, златото го мъчат като го сложат на огъня. Мъчат ги, но извличат от тях каквото искат. Топлината е страшна. Златото го поставят на огъня, но това е закон на насилие. А з говоря за свободния живот. Високата температура, това е насилие, което съществува в света. Всяко насилие е престъпление. Какво ще кажете за това виждане? Почти всички учени го споделят. Казвам: Не е високата температура, която дава живот, но има друга една висока температура в света, която не разрушава. Ако прекарате през човека две- три хиляди волта, той моментално ще умре, но ако прекарате 50-60 хиляди волта, този волтаж ще мине през него без да му причини вреда, физикът Тесла обяснява това така: При високо напрежение на електричеството, частиците на материята са толкова дребни, че могат да минат през порите на човека, без да му причинят вреда. Частиците от по-ниския волтаж са едри и разкъсват тъканите и вследствие на това човек умира. Или, при високото напрежение на електричеството има рафинирана енергия, която може да мине и през най-фината материя. В бъдеще хората така ще се лекуват. Но сега с нашите възгледи ни е страх на направим опит. Мнозина могат да кажат: Неговите възгледи не са прави. Аз не разглеждам дали моите възгледи са прави или не. Аз ги поставям на опит и издържат ли този опит, аз съм прав. Някой се разболее. Тогава аз поставям един мой възглед на опит и ако той оздравее, моят възглед е прав. Поставям един възглед при болестта, и ако тя не си отива, поставям втори, трети. Най-после слагам четвърти възглед и тя си отива. Този последният възглед е Истината, на него аз държа.

Често като правя математическите си опити аз се натъквам на трудни задачи. Във висшата математика има трудни задачи, от 5-то, 6-то измерение. Едва сега учените започват да се занимават с 4-то измерение. То е нещо трудно за разбиране. Като дойда до такава трудна задача, аз опитвам моя възглед. Сложа един възглед, не върви, сложа друг, веднага задачата се разрешава. Пак питам: Как ти е името? - Аз съм Истината. По някой път идва едно съмнение съмнявам дали има Господ или не. Тъй от ваше гледище говоря, не че аз се съмнявам. Минава такава мисъл. Пак изнасям един свой възглед. Поставям го. Не се решава спора. Дойде друг възглед и казва: Има Господ, аз видях Господа. - Кой си ти? Казва: Аз съм Истината. Тогава чувам една песен от слънцето, толкова красива! Небесните жители на слънцето пеят. Слушам жителите на Венера и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят, слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центуриус да пеят. Учените казват: Дали има живот на другите планети? Всички пеят на един много разбран език. Какво да кажа на съвременните хора9 Как да им докажа това, което чувам? Аз зная, какво ще ми кажат, ако им изнеса истината. Хората ще го сметнат най-малко за моя халюцинация. Но при тази "халюцинация" аз виждам, че мъртвите са живи. Виждам, че Толстой говори с един мъртъв-жив, който го пита: Как си приятелю? На тебе ти държаха много надгробни речи. Толстой му отговаря: Те са първокласни невежи, аз още не съм напускал земята, ходя и проповядвам. Не ме познават. Ходя между тях, едно време ходех като Толстой, а сега ходя инкогнито. Сега не се казвам Толстой, но само слушам, какво говорят за мене.

Идва веднъж един гражданин от София, доста интелигентен, казва: Може ли да ми обясниш един сън?- Какъв сън? - Аз, казва той, не вярвам в сънища, но дойде Толстой при мене, преди войната и каза: “Докога ще воюват тези хора? Не знаят ли, че това е престъпление?” Вярно ли е това? Нали той е умрял? - Вярно е, разбира се. Не е умрял Толстой. Ти вярваш в реалността, а мислиш, че само ние сме хората, които живеем на земята. Всички, които са умрели ги няма вече никъде. Хората поддържат своето верую, че всички, които са умрели, вече ги няма никъде. Като ви говоря това, аз не искам да ви убеждавам да вярвате. Дръжте си вашето невежество, вашето верую.

В истината няма заблуждение. Лъжливата истина е заблуждение. Ако някой ви проповядва известна лъжа в името на истината и иска да ви убеди, че няма живот, или че има живот, вие може да го изслушате, но от собствен опит може да разберете истината. Животът не може да се раздели. Животът е една същина, животът не може да умре. Ние искаме да докажем, че Бог съществува. Бог е същина, Бог е живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от Истината не можем да го познаем. Вън от висшата човешка разумност ти Бога не можеш да го намериш. Бог е само във висшата разумност. Някой учен написал книга за елементите, от които е съставено слънцето. Казвам: Приятелю, ти говориш добре за тези елементи, но това, което си написал е Божия работа. Това нещо само Бог може да напише. Ти си го написал чрез Бога. От твоята глава може да излезе всичко, но не и това: Дошло ти е на ум, че такива и такива елементи съществуват на слънцето. Никога не може да ти дойде на ум нещо, което не съществува. Може да мислиш само за това, което съществува Всяко нещо, за което мислиш, то съществува в известна форма.

“Духът е онова, което дава живот“ и с този Дух вие може да се свържете. Той е същината, която съществува в природата. Тази същина съществува и в слънчевите лъчи. Тази същина съществува в храната, във въздуха, във водата, тя съществува във всичко онова, което е чисто и неопетнено. Когато вие се ръкувате с някой човек и ви е приятно, това е присъствието на разумното у вас, то е Духът. Някой излъчва нещо топло, хубаво. Това е Духът. Тази висша същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Духът носи живота. Като пипнеш една ръка, казваш: Тази жена има живот. Тя няма никакъв живот. Тя е само проводник на Духа. Или: Този мъж е само проводник. Ако вие не сте си съставили такова понятие, ще кажете, че мъжът е добър или лош. Аз приемам, че мъжът може да бъде лош проводник, или че жената може да бъде лош проводник. Но животът да бъде лош или добър, това не може да бъде. Вие трябва да имате ясно понятие за Духа. Сега мислите, че Духът има някаква невидима форма. Целият живот произтича от Духа, от онази Първична Причина на нещата. Под думата Причина разбирам онова, което дава възможност на живота да се прояви. Това е Духът. Христос казва: “Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са." С това гледище се осмислят всички научни теории, всички вярвания. Ако аз не вярвам в това, ще имам ли желание да ви говоря? Сега някой казва: Той ви заблуждава. Най-напред, аз имам правило никога да не заблуждавам себе си. В света съществува един закон. Ако аз заблудя когото и да е, и имам една користолюбива мисъл, то ще се върне върху мене. Като хиромант, гледам ръката на една мома, и казвам: Като твоето сърце не съм виждал. Като твоята линия на сърцето не съм виждал, умът ти е гениален. Ти си щастливо същество. Но аз виждам, че не е така. Тя е лъгала много пъти. Ако говоря истината, ето какво ще направя. Няма да й кажа нито лошите, нито добрите страни. Ще й кажа само това, което аз наричам знание. Ще й кажа: Сестра, в тебе има много заложби, имаш отлично сърце, но не е обработено, имаш отличен ум, но не е обработен, имаш музикални чувства, после домашните чувства не са обработени, но имаш много голям капитал, може да ги обработиш, гениален човек ще станеш. Ако не ги обработиш, ще си останеш такава, каквато си сега. Тогава тя ме пита: Колко да ви платя? Казвам: Колко искаш да ми платиш? Сто лева. Аз изваждам сто лева и й казвам: Вземи тези сто лева, аз се радвам, че имах възможност да видя една ръка. Когато искам да се забавлявам, казвам: Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но ще платиш 500 лева. По-малко не може ли? - Не може. Лъжата се продава. Аз съм слушал много цигани, много гадатели.

Преди години срещнах един ромски гадател. След като ми гледа, аз му казвам: Дай сега аз да ти погадая. Накрая му казвам: По този начин не се гадае, това не е наука. Това са общи приказки. Има точно определена наука. В този случай, аз не съм за това, да кажеш истината на човека. Не му казвай всичко. Кажи му, че има дарби, но не са развити. Не да му кажеш, че е лош човек, та да се поправи. Тия неща не са възпитателни.

“Духът е. който дава живот.” Вие често се питате какво ли искам да ви кажа. Аз не искам да ви накарам да вярвате в това, което ви казвам. Моето мнение не е меродавно в дадения случай. Аз ви изнасям един факт, какво представлява истината, какво представлява природата, като инструмент, който обединява хората. Тя изисква от всички нас един отличен ум и не допуска абсолютно никаква лъжа, нито бяла, нито черна. Вие може да прилагате бяла или черна лъжа, но природата не позволява нито черната, нито бялата лъжа. Вие имате особено разбиране за лъжата. Лъжата седи в много малки работи. Аз само на един човек съм казвал истината. Преди години идва един известен българин да ме изпитва. - Уважаеми господине, имам чест да се запозная с вас. Голяма привилегия е това за мен. Слушал съм много за вас. Ходили сте в странство. Слушам как той отдалече подхваща въпроса. - Слушал съм за вас, че вие четете мислите на хората. Кажете ми възможно ли е да се четат човешките мисли? Кажете ми, какво мисля в този момент? - Рекох: Ти сега мислиш точно следното. Много са ме лъгали досега, да видим той какво ще ме излъже. - Извинете, казва. - Няма нищо. Туй е човешко. Ръкуваме си и си заминаваме.

Понякога аз разсъждавам и се питам: Какво ще добия ако кажа една лъжа? С нея само бих спрял цялото човечество в развоя му, а с това бих спрял и своето развитие. Ако кажа една истина, ще подтикна цялото човечество напред и ще му дам възможност да прогресира. Не съм от глупавите хора да лъжа. - Не може ли човек да лъже? - Не може. Ти от лъжата не можеш да се избавиш, но Всякога, като дойдеш до нея, не я казвай. Ако не можеш да кажеш истината, поне си мълчи. Това е разумното в света, щом искаме да се повдигнем. Помнете едно нещо: Здравето на човека зависи от онази абсолютна истина, която той носи в себе си. Ако искате да бъдете здрави, умни, с добри чувства, непременно трябва да обичате истината, да треперите за нея. Допуснете ли малката лъжа, ще имате толкова последствия, че ще ви побелее главата. Това е едно правило. Каквото и да ви проповядвам, изучавайте го. Правете опити и обичайте истината, онази истина, която е във вас, не истината, която е написана в книгите. Кое е онова, което вие считате за истина? Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Природата е много снизходителна спрямо човек, който говори истината. Този човек, където и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Човекът, който обича истината, ако мине покрай гола планинска местност, след една година тя ще се покрие с трева, извори ще бликат. Той носи благословение навсякъде. Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия. Сиромашията е достояние само на тези, които обичат да послъгват. Сиромашия, болести, страдания, недоволство, това са все последствия от бели лъжи. Не сме ли свободни да си позволим малка лъжа? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение да изключи лъжата съвършено от себе си. Да прекара един честен, весел и радостен живот без лъжа. Сега не искам да кажа, че сте грешници, че не говорите истината. Ще ви дам един пример. Аз съм забелязал, че децата на българите, не търсят чиста вода за да се изкъпят, а влизат в локвите, където и биволите се къпят. Като излязат от там, те приличат на малачета, целите окаляни. Биволът знае, че мястото му е в локвата. Това разбирам. Но едно дете да влезе в мътната вода, не разбирам. Майка му след това една седмица се пита: Какво ли е станало с нашето дете, като урочасано е. Че как няма да урочаса? Порите му се запушили, не могат да дишат и така то се простудява лесно.

Сега ние сме потопени в кал, която запушва порите на нашето тяло, на нашия ум и сърце. Трябва да се потопим в чиста вода. за да се отворят порите, за да дишаме свободно. Докато сме потопени в тази каша атмосфера, не може да се диша, не може да се живее. Какво трябва да правим? “Духът е онова, което носи живот.” Разумното, възвишеното у нас е Духът. Ние трябва да знаем, че в нас е вложено нещо, което наричаме ум, и нещо което наричаме сърце. Тия две неща ако ги съединим и приложим Божията воля, при нас ще дойде Духът и ние ще придобием всичко онова, към което се стремим. Тогава ще дойдат хората, които ще поправят света. Не се изисква много да се поправи светът. Сега трябват хора, които обичат истината, сега трябват хора, които обичат светлите умове. Сега трябват хора държавници от всички слоеве, които имат благородни сърца. Не да живеят за себе си, но да живеят за Бога, да имат един Господ, на Който да слугуват. Аз съжалявам, когато хората нямат Господ и търсят Бога вън от себе си. Аз съжалявам онези хора, които нямат един жив Господ в себе си. Всички хора могат да бъдат изявление на Бога. Бога можем да намерим само в нашето съзнание, в нашия дух, в нашия ум и сърце. Когато сме озарени от светли мисли, от светла радост, когато умът ни с нищо не може да се размъти, ние вече имаме присъствието на това разумното в себе си и тогава ще видим, че цялата природа, че всичко е разумно. Хората не са такива, каквито се показват сега. Казвам: Сега ще ви гадая. Имате много заложби, които трябва да се развият, трябва да се обработят. Много заложби има умът ви, те трябва да се обработят. Много заложби има сърцето ви, те трябва да се обработят. Много таланти имате, но всичко това тепърва очаква благоприятни условия за развитие. Ако вие възприемете това ръководство на Духа, на онова, което дава живот, животът трябва да дойде. Без истинския живот не може да има никакъв прогрес в света. Без човешкия дух ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Под еволюция разбирам да дойде разумното в света. Не казвайте: Ние остаряхме. Нека младите да направят това, което възрастните не са успели да сторят. С нас вече се свършва, но младото поколение нека прилага новото. Със старите не се е свършило, но тепърва старите трябва добре да мислят, а младите трябва добре да живеят. Казвате: С нас се свърши. Не се е свършило. Досега старите са живели и остарявали. Сега вие ще мислите добре и като дойде един млад ще му кажете истината. Не да го залъгвате, но ще му кажете самата истина. Когато дойде младият и той няма да ви лъже, както Адам излъга Господа. Той ще каже как точно е живял. Адам, като го повика Господ, каза: Чух, Господи, гласа ти, но се убоях. Откъде дойде страхът у него? Този страх той наследи от онази раса, от която излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе? Това е един научен въпрос, който трябва да проучвате.

Но спрете се върху тия елементи, върху Духа, върху живота, върху истината. Размишлявайте в себе си върху тях. После размишлявайте за предназначението на вашия ум, за предназначението на вашето сърце и за предназначението на вашата воля, а после и за предназначението на вашето съзнание. След туй мислете за вашето вярване. Мислете как ще живеете, как ще преминете живота си, после мислете като идете в другия свят, какво ще бъде Вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Духът е онова, което дава истинския живот и истинския прогрес. Насочете силата си там и ще имате една опитност, за която никога няма да съжалявате.

Беседа, държана от Учителя на 8 януари 1933 г.,10 ч.с., София-Изгрев.

--------------------------------
* юдол /стар./ - долина

НАГОРЕ




placeholder