НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Економия на енергиите / Икономия на силите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Економия на енергиите

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, богтство, кръвта, сега, каса, казвате, недоволни, три, аз, себе, път, тежко, доволен, злато, имаш, корен, доволни, живот ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Януари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 40 глава от Исаия, от 1 – 27 стих.

Може ли човек да бъде сиромах, преди да е бил богат? Какви са били условията, които заставили Исаия да изкаже тези думи? Това, което изказал, се отнася за тогавашното време. – От 1 – 12 ст., Исаия говори в една гама; после минава в гама на размишление. От 15 ст. нататък, той минава в особена гама. Има специфични положения в живота, при които човек изпада в заблуждения. Художникът рисува и се заблуждава, че е голям майстор. Той се заблуждава от сенките на нещата. Математикът се заблуждава, че е голям учен, че може да решава и най-трудните задачи. Какви задачи щеше да решава, ако не беше създаден светът? Какви изчисления щеше да прави, ако нямаше небесни тела? Какви изчисления правил Господ? Днес хората сеят жито, лесно могат да смятат със зрънцата, като на сметало.

Едно време нямало хартия, нямало на какво да се чете, смята и пише. Днес, вие смятате, четете и пишете върху това, което Бог е създал. – Тогава, кое е реалното? – Видимото е реалното. Що е реалност? – Товарът, който конят носи на гърба си, не е ли реален? Той усеща тежестта на гърба си и я счита реална. И човек, като изпадне в положението на коня, казва: Тежко ми е, но не зная защо. И конят казва, че му е тежко, но не го разбират. Даже на друг кон да се оплаче, пак остава неразбран. – Защо? – Защото, докато не е натоварен, той не може да разбере тежестта на натоварения кон. И човек, докато не е натоварен, не може да разбере теглото на страдащия. Той казва: Няма нищо, ще ти мине. – Как ще мине? – Като се снеме товарът от гърба му. – Как е дошъл товарът на гърба му? – Натоварили са го. Това, че един кон е товарен, или ненатоварен, не разрешава въпросите. Докато товарът е на гърба на коня, казваш: Лесна работа! Щом товарът се прехвърли на твоя гръб, казваш: Мъчна работа! Няма нищо и това ще мине. – Ще мине, но гърбът ми ще се охлузи. Никой не може да види твоя товар и да те разбере. Оплакваш се на едного, на втори, на трети и най-после понасяш тежестта си и знаеш, че никой не може да ти помогне. С няколко линии мога на нарисувам долини, равнини, върхове. Понякога тези линии се съчетават така, че представят човешка глава. Челото, носът, брадата са върховете. В известни случаи, тези линии представят плоскости. Ако геометрикът разглежда човешкото тяло, той ще намери в него разумно съчетание на прави и криви линии, на вдлъбнати и изпъкнали. Сложна машина е човешкото тяло. Каква е била мисълта на онзи, който е създал тази машина? При сегашните условия, може ли да се създаде друга такава машина, или да се преустрои съществуващата? Ако можеше, Бог щеше да я създаде по друг начин. Може ли да се измени мястото на носа? Това място е точно определено. Другаде не може да се постави. Как щеше да изглежда лицето, ако носът беше поставен отстрани или отзад на главата? Където и да се постави, носът нямаше да изиграе такава роля, както днешната. Всяко нещо е на своето място. Ако съзнанието на коня се развие преждевременно, той ще почне да се гордее с тежките товари. Каквото носи, той предварително ще го тегли. Където мине, ще казва: Вижте, какъв товар нося! Можете ли и вие да носите такъв товар? В съзнанието на сегашния и по-раншния кон има едно различие. Този знае вече, какво е тежестта. И човек, чрез тежестта, която носи, измерва силата си. Колкото по-голяма е тежестта, толкова по-голяма е и силата. И обратно: колкото по-малка е тежестта, толкова по-малка е силата.

Сега вие разрешавате въпроса по друг начин. Казвате, че не ви трябват товари, тежести и постепенно почвате да ги изхвърляте. Обаче, щом изхвърляте тежестта, постепенно губите и силата си. Ако не носите никаква тежест, няма да стават смени във вашето съзнание. Тогава вие се натъквате на ред противоречия. – Що е противоречието? – То е препятствие. Ето защо, за да се прояви каква да е сила в природата, нужно е противодействие, което отклонява силата от първоначалния и път. Какво става, когато отклоните богатия от неговия път? – Много неща стават. След богатството ще дойде сиромашията. Какво ще стане с коня, ако той се отклони от своя път? Да измени конят пътя си, това значи, да го освободиш от товара. Следователно, когато богатият измени пътя си, той става сиромах. Когато сиромахът измени пътя си, той става богат.

Какъв е пътят на богатството? – За да забогатееш, трябва да слезеш. За да осиромашееш, трябва да се изкачиш. Който слиза надолу, забогатява; който се качва нагоре, осиромашава. Мнозина гледат на богатите, като на красиви хора. Не, богатите не са красиви. Линиите на богатството също не са красиви. Когато се каже на някого, че трябва да се откаже от богатството си, това значи, да стане красив. На земята богатството е нещо хубаво, но не и в невидимия свят. Линиите на богатството минават през много гъста материя и се изкривяват, губят своята хармония. Богатият минава през големи препятствия. Ето защо, богатият не може да бъде красив. – Искам да бъда красив. – Освободи се най-напред от богатството. – Какво ще придобия? – Ще се освободиш от нехармоничните линии. Можете ли да разчитате на парите в касата? Те са мъртво нещо. Как ще разчиташ на мъртви величини? Имаш няколко милиона лева в касата. Защо ги държиш там? Парите имат смисъл, когато са в движение между хората. Друг е въпросът, ако може да ги използваш. Иначе, не вярвай на мъртвите пари в касата. – Аз съм богат, вярвам в богатството. – От памтивек човечеството страда все от богатството. Като забогатее, човек престава да се моли, да работи, да учи. Той знае само да яде, да спи и да пие. Едно време и млекопитаещите бяха големи богаташи. Те бяха предпотопни богаташи. Ако такова животно влезе в една наша гора, в два – три месеца, то ще я унищожи до корен. – Какво да се прави тогава? – Човек трябва да мине в друга фаза на богатство. Физическото богатство трябва да се смени с умствено и сърдечно. Стани богат по ум, по сърце и по воля. Това богатство ще се хармонизира с човешкия дух.

Аз не ви препоръчвам и сиромашията, защото и тя крие в себе си големи опасности, както и богатството. Когато станеш прашинка, няма да имаш опорна точка. Навсякъде ще те гонят. Ти ще бъдеш във вечно движение. Какво нещо е вечното движение? – Никой не те иска, никой не те обича. Спираш се в един град. Ходиш от къща на къща, обикаляш целия град, но никъде не те приемат. Искаш да си починеш малко, няма място, няма къде. Като се отегчи от живота си, сиромахът казва: Предпочитам да бъда грозен, но да не се скитам от едно място на друго. Колкото да е утешителна тази философия, тя не може да ви помогне. Казваш: Какво ме интересува, че съм красив! Предпочитам да не съм толкова красив, но да съм богат. Да имам имот! – Какво ще имаш? Това, което имаш, твое ли е? Според мене, не се стреми да бъдеш богат и не съжалявай, че си беден. Постави съединителна нишка между богатството и сиромашията и ще бъдеш доволен.

Какво означава доволството и кога човек е доволен? – Човек е доволен от своите мисли, чувства и постъпки. Доволен е от положението, което заема, от разбирането си. Доволен е, че е разрешил една задача. – Какво е решил? – Извлякъл е квадратен корен от числото 9. Колко е коренът на това число? – Три. – От числото 3 не може да се извлече квадратен корен. Какво отношение има между корените на числата? И числото 3 може да се извади квадратен корен, но с остатък, не точен. При друга система, може да се извлече точен корен и от числото 3. Как е произлязло това число? Какво се разбира, като казваме, че едно число е корен на друго? – Да се извлече корен от дадено число, това значи, да се намери такова число, което, умножено само на себе си, да даде подкоренната величина. Значи, 3 х 3 = 9. За корени се говори в алгебрата. Това показва, че алгебрата и геометрията са два различни свята. Значи, не всякога това, което е вярно в алгебрата, е вярно и в геометрията. Има разлика в приложението на алгебрическите и геометрическите идеи.

Говори се за енергия, която изхожда от известен център. Например, устата е център на известна енергия. Устата е разделена на две части, с определен радиус. Колко голяма може да бъде човешката уста, това е точно определено. То зависи от обема на стомаха – от възможността да яде повече, или по-малко. Дебелината на устните показват разположението на човека към ядене. От гледище на физиогномията, устата подразбира проява на чувствата. Горната устна има красива линия, а долната е повече права. По устата се съди още за интензивността на чувствата и манталитета на човека, т.е. неговите умствени способности. Над горната устна и под долната има особени трапчинки. И те имат значение. В обикновената математика, числата се разглеждат като прости величини. Обаче, в живата математика, те са отвлечени понятия. Например, 3 х 3 = 9 – неутрално число; 2 х 2 = 4 – положително число. Кое е за предпочитане: Да работите с 3000 или с 9000? Това е философски въпрос. Малцина могат да отговарят на него.

Да се върнем към въпроса за богатството. То е натрупване на излишна материя, която може да се употреби. То се изразява в пари, в храни, в плодове, в предмети и др. Колкото по-голям излишък имаш от тези материали, толкова по-богат си ти. Какво е отношението на богатия към богатството? Може да се зададе въпросът: Какво е отношението на коня към неговия товар; или какво е отношението на натоварения човек към неговата тежест? Казваш, че нещо ти тежи. Щом ти тежи, ти си богат; ако нищо не ти тежи, ти си беден. Ако си богат, защо си недоволен от богатството си? Недоволен си, защото не можеш да разрешиш правилно задачата с богатството си. Ти си в положението на ученик, който не може да реши задачата си и се страхува да не падне в очите на учителя. Ако не можете да решите задачата си и вие се намирате в същото положение; ако решите задачата си, учителят ще ви признае за способен ученик. Защо апаша, който разрешава задачата си с отваряне на заключената каса, го държат отговорен? Защо не държат отговорен онзи, който отваря касата на банкера в негово присъствие? – Понеже банкерът изгубил ключа от касата си, той даже благодари на онзи, който му отключва касата. В първия случай, постъпката на апаша е неестествена; във втория случай, постъпката е естествена. Това се дължи на отношенията на нещата във физическия свят.

Казвам: Ако влезете в духовния свят, там всичко е другояче поставено. Като помагаш на другите, ще те затворят. Искаш да отвориш касата на онзи, който е изгубил ключа си, но ще се намериш затворен в касата. След това, ще дойде друг да те отключи. В духовния свят се наказва всеки, който прави добро. Отиваш да спасиш давещия се, но той те хваща здраво с ръцете си и двамата започвате да се давите. Трябва да дойде някой отвън, навреме да ви спаси. За предпочитане е да се удави един, отколкото двама. Какво показва това? – Че онзи, който помага, трябва да разбира законите. Това се отнася и за физическия и за духовния свят. Трябва ли учителят да решава задачите на ученика си? Ако той всякога му решава задачите, ученикът нищо няма да научи. В такъв случай, по-добре ученикът да се удави, т.е. да пропадне, отколкото да очаква наготово. За предпочитане е някога да пропаднеш, като ученик, отколкото нищо да не научиш. Обикновено, хората не обичат скъсаните работи, както и ученикът не обича да го късат. Ами джобовете, дупките на копчетата не са ли рязани? Според мене, това са упражнения, както гимнастикът прави всяка сутрин упражнения. Ученикът, като не знае урока си, ту си пъха ръцете в джобовете, ту ги вади. После, туря кърпата в джоба си, вади я. Като не е учил, той намира, че трябва да прави нещо. Това било работа!

Казвам: Има условия, при които трябва да знаеш, как се умножават числата сами на себе си и как се вади корен от тях. Това е реалното в живота. Лесно е да кажеш 3х3 = 9 и веднага да го напишеш. Но как ще умножиш 3х3 в живота? Започваш търговия само с 3000 лева. Колко мъчно става умножението! За колко време ще умножиш 3000 лева, за да станат 9000? От стока за 3000 лева, колко можеш да спечелиш? Лесно се казва: Мъчно ми е, тежко ми е! Но опитай се да анализираш кръвта си, да намериш причината за тази тежест. – Скърбен съм. – Опитай се да намериш причината на скръбта в кръвта си. Причината на скръбта, на мъката се дължи на различни съединения в кръвта. Изчисли количеството на тези съединения и извади корен. Ще кажете, че причината за това са дисхармонични съчетания на елементи. Изследвайте кръвта на богатия и на бедния, да видите, каква разлика има в състава им. В кръвта на богатия има повече органическо злато, отколкото в кръвта на бедния. Направете анализа на кръвта на учения и на невежия, да видите разликата в състава им. Анализирайте кръвта на силния и слабия, на добрия и лошия. Има елементи, които се срещат в кръвта на богатия, учения, силния, а отсъстват в кръвта на бедния, невежия, слабия. Например, подозрителният има особени черти на лицето си, които го определят като такъв. Ред поколения той е работил върху тези черти. И днес, той подозира всички. Където не съществува причината за подозрение, той и там ще я намери. Ако се анализира кръвта на подозрителния, ще видите, че в нея има известно съединение, което е причина за подозрението.

В бъдеще учените ще правят изследване на кръвта и по нея ще определят даже характера на човека. Всяка характерна черта има специфичен елемент в кръвта. Най-малката промяна в цвета и линиите на лицето се отразява и в състава на кръвта. Щом изчезне един от неблагоприятните елементи на кръвта и лицето се изменя. Хора, които са минали през големи скърби и страдания, имат вдлъбнати линии на лицето. Те образуват нещо подобно на долините в природата. Такива лица аз наричам лица на големите долини в живота. Колкото по-разумни са страданията им, толкова и линиите на лицето са по-разумни. Ако страданията им са били неразумни, линиите на лицето са разхвърляни. Мъчнотиите на хората са отбелязани и върху ръката. Линията на сърцето, отбелязана на ръката, показва пътя на неговото развитие. Линията на ума в ръката показва, че тя е по-млада от линията на сърцето – няма много разклонения. Значи, линията на сърцето е по-стара. Ще кажете, че не се интересувате от линиите на лицето, на ръката. От какво се интересувате тогава? – Ние се интересуваме от сегашното си положение. – Искате да постигнете някоя идея, не можете. Искате да станете учени – не можете. Искате да подобрите материалното си положение, да заемете високо положение в обществото – пак не можете. В малко време, искате да спечелите много пари, лесно да живеете.

Казвате: Искам да стана певец или музикант, в една вечер да изкарвам 40 – 50 000 лева! Ти търсиш лесния път и не искаш да знаеш, че някой копае на нивата, цял ден дига и слага мотиката само за сто лева. Ще кажете, че пеенето е за предпочитане пред копането. И художникът взима четката и боите и за няколко часа нарисува една хубава картина, която продава за 100 – 200 000 лева. В случая, за предпочитане е да си служиш с четката и боите, отколкото с чука и да изкараш едва хиляда лева на ден. Значи, за предпочитане е да бъдеш певец или художник, отколкото обикновен работник. Ако можеш да взимаш три октави и половина, ще разполагаш с милиони. И тъй, щастието на човека се заключава в пеенето, когато взима три октави и половина. За да се изработи такъв глас, нужни са упражнения, усилия, труд. Достатъчно е да се чуе за някого, че е голям певец, веднага ще дойдат от Англия, Америка, Германия да го ангажират. Кой от вас разполага с такъв регистър на гласа си? Някой ме пита, къде има заровено богатство, да го изкопае. Казвам: Да имаш глас от три октави и половина е повече от заровено богатство. Не е нужно всички да имате такъв глас. Достатъчно е целият клас да насочи вниманието си към едного, за да му съдейства за развитие на мощен глас от три октави и половина. Един ден, когато отиде в странство да пее и забогатее там, той ще сподели благата си с вас. Този опит не изисква пари, лесно можете да го направите. Питате се, защо Бог е направил света. Светът е направен навреме и на място, но вие още не го разбирате, не можете да го използвате.

В една от богомилските легенди се разказва, че Бог и дяволът били съдружници. Те създали земята, която тогава била малка. Дяволът решил да хвърли Господа във водата. Един ден, като заспал Господ, дяволът Го дигнал на ръце и тръгнал по посока към запад, там да Го хвърли във водата. Обаче, той останал изненадан. Колкото повече Го носел, земята ставала все по-голяма. Обърнал той посоката на изток, но и в това направление земята все повече растяла. Обърнал се към юг – същото положение. Най-после се отправил към север, но земята станала толкова голяма, че дяволът се принудил да се откаже от намерението си. За да прикрие мисълта си, той казал на Господа: Носих те толкова време, за да направя земята по-голяма. Бог му отговорил: Не, ти ме носи да ме хвърлиш във водата, но не успя. Водата се отдалечаваше от тебе. Сега и на вас казвам: Добре е, когато някой те носи към водата, с намерение да те удави, а пък не може да реализира желанието си. Ако намери вода, ще те удави, а с това и съдружието ще се прекрати. Засега, дяволът е нужен като ортак. Бог върши някаква работа с него. Лошите условия в живота са дяволът, а добрите – Бог. Докато си на земята, ще дружиш и с Господа и с дявола. Като те носи, дяволът ще ти даде добри условия за работа, да разшириш земята си. Като носиш доброто в себе си, той ще те научи, как да го обработиш. Дяволът създава материалните работи, а Бог учи човека, как да ги използва. Дяволът създава грубите условия в живота, а Бог ги смекчава. Дяволът учи човека да оре и копае земята, а Бог го учи да сее и жъне.

След големи вътрешни изпитания и страдания, всякога в човека се ражда една дарба. Млекопитаещите, които са минали през дисциплината на ужасни страдания, са подготвили условия за идването на човека. И съвременните хора минаха също през големи изпитания, за да се пробуди съзнанието им, защото човек учи, когато е подложен на големи страдания. Някога ние страдаме, без да разбираме смисъла на страданията. Казвате: Тежи ми нещо. Това е субективно схващане. Страданията представят известна економия в природата. Има общи и частни страдания. Например, вие никога не мислите за вашите крака. Цял ден ходите, разхождате се, приятно ви е, но нито ви хрумва да помислите, какво е на краката ви. Ако те имаха съзнание, може би, щяха да роптаят против съдбата си. Краката са на най-ниското положение. Очите и ушите, например, имат по-висока служба и те са доволни от господаря си. Спрямо краката си господарят е снизходителен. Вечер, като се прибере вкъщи, той ги омива, помилва ги и им се извинява. – Няма какво да се прави – казва той – и за мене и за вас е нужно това. Защото, ако аз не ходя, ще фалирам, но и вие ще фалирате. Краката са свързани с господаря. Ако е добре на него, ще бъде добре и на тях и обратно. Има известни страдания, които са необходими и трябва да ги носим. Светът се състои от едно колективно съзнание. Че страдаме, в дадения случай, туй е необходимо, за да свършим известна работа. Защо човек трябва да страда, на този въпрос не може да се даде отговор. Ако бихте имали сегашните познания за човешкото общество, вие не бихте могли да живеете на едно място. Благодарение на вашето невежество, вие сте се събрали заедно. При знание, положителните сили се отблъскват.

На какво се дължи нечистата кръв в човешкия организъм? – На нечистата, нездравословна храна. Като знаете това, яжте чиста, здравословна храна; от нея зависи кръвта да бъде чиста, а от чистата кръв – здравето и добрия живот. Под „чиста, здравословна храна“разбирам не само физическата храна, но и чистите мисли и чувства. Те създават в човека подтик към новото, към възвишеното. Да бъдеш щастлив, учен, талантлив или гений, за това са нужни разумни условия. Ред поколения трябва да живеят разумно и в чистота, за да се създадат условия за идването на такива хора.

Казвам: Трябва да се обновите, да приемете новото. Лесно се говори, но затова е нужна школа, прилагане. Толкова години вече ви проповядвам и виждам, че знанието, което сте придобили, не ви ползва много. Казвате: Какво особено научихме? Защо ни трябваше това знание? Много естествено, кой човек не би се намерил в мъчнотия, ако минава с торба, пълна със злато, през гора, където живеят разбойници? Докато излезе благополучно от гората, той много пъти ще съжалява, че трябва да мине през този път. И вие минавате през област, където знанието ще ви причини повече страдания, отколкото радост. Само по себе си, знанието е благо, но трябва да знаете, как да се справяте с него. Имаш знание, но си недоволен. Как ще се справиш с недоволството? И недоволството е потребно, но как ще се излекуваш от него? Пей, развивай гласа си, докато стигнеш до три октави и половина. Пей песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни“. Песента не е завършена. Какви думи могат да се прибавят към дадените? Тази година искам от всички да повишите гласа си поне още с един тон. Ако можете с два тона, още по-добре. Като пеете, вие дохождате до едно място и там спирате, не можете да вземете по-висок тон. Не спирайте, но продължавайте да пеете, да развивате гласа си. Ако не преодолеете едно препятствие, ще се натъкнете на друго. Започнеш една работа, дойдеш до едно място и казваш: Тази работа не е за мене, не мога да я свърша. – Това е едно малко препятствие, трябва да го преодолееш. Ако не се справиш с него, ще дойде второ, трето препятствие, докато един ден съвсем изнемогнеш. Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение.

И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. – Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота. Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва. Добрият човек не е само красива картина, която може да се гледа отвън. Той е сила, която, където мине, преобразява нещата, произвежда преврат. Той е голям параход, който цепи водата на океана, раздвижва я и оставя следа подир себе си. Не може да бъдеш добър, без да предизвикаш някаква промяна. Казваш: Така да мина покрай хората, че никой да не ме усети. – Не, така ще минеш, че всички да те усетят. Добре е някога така да минеш покрай хората, че никой да не те усети; обаче, някога трябва всички да те усетят. – Трябва да бъдем меки, кротки, тихи. – Ние не сме за външното миролюбие. Ние сме за истинската хармония в живота. – Да не правим бели на хората. Ако не правите бели на хората, ще правите на себе си. Бъдете толкова разумни, че да не правите бели нито на себе си, нито на хората.

Помни: Каквато мисъл и да влезе в главата ви, тя е на място. – Дойде ми в ума мисълта, да бръкна в касата на един богат човек и да си извадя малко пари. Как да се освободя от тази грешна мисъл? – Не се страхувай, тази мисъл не е твоя. В този момент един богат човек изважда ключа от своята каса, отключва я и си изважда известна сума. Ти си възприел неговото желание, но понеже нямаш каса, приемаш мисълта като престъпна. Ако я изпъдиш от ума си, богатият не ще може да извади пари от касата си. Като дойде тази мисъл във вашия ум, с това вие помагате на богатия да отвори касата си. В този смисъл, злото е опаката страна на доброто. Неразбраното зло е добро, а неразбраното добро е зло. Разбраното зло е добро, а неразбраното добро е зло. Следователно, ако се домогнеш до произхода на злото, в него ще намериш едно неразбрано добро. Когато подозираш доброто, ти сам си създаваш зло. Защо трябва да разбиваш касата на богатия? Ако си алхимик и превръщаш неблагородните метали в злато, трябва ли да разбиваш чуждите каси? Имаш ли нужда от злато? Щом можеш да превръщаш желязото в злато, ти ще услужиш и на другите и на себе си. Ще вземеш чук и ще удариш желязото. То ще се превърне на злато. Ще си вземеш колкото ти трябва. За да не те оберат разбойници, ще удариш с чука останалото злато и отново ще го превърнеш в желязо. Ето една магия. Какво ще кажете, ако разполагате с това знание и изкуство? Ще чукнеш един елемент, ще го превърнеш в злато. Ще чукнеш златото и ще го превърнеш в първичния елемент. Това знание струва повече от всичкото знание на света. Съществуват много теории за превръщане на елементите един в друг, но по-прост и сигурен метод от чукането няма. Чукнеш желязото и то се превърне на злато. Чукнеш златото, превърне се на желязо. Какво ще кажете за такъв човек? Сила се крие в неговото чукане. Знаете ли, колко ампера и колко волта електричество може да произведе едно такова чукване? Това е грамадна електрическа батерия. Който може да превръща елементите един в друг, той знае броя на техните трептения. Златото има особен род трептения, различни от тези на желязото. Ако можеш да повдигнеш трептенията на желязото в трептения на златото, самото желязо ще се превърне на злато. Важно е да се мине от една гама на трептения в друга, както в музиката. За някои това са „Приказки от 1001 нощ“, но забавителни са тези приказки.

Кое е същественото в живота? – Да развиете гласа си до три октави и половина. Ако на някого липсват само три тона, лесно може да постигне това. Колкото ида сте далеч от желанието да развиете гласа си до три октави и половина, ще работите върху себе си. Един ден ще постигнете всичко. Ще работите и ще бъдете и доволни и недоволни. Ако сте доволни, вината е във вас, че не сте недоволни. Ако сте недоволни, виновни сте, че не сте доволни. Ще бъдете толкова доволни, колкото и недоволни. Анормално е да бъдете само доволни. Не ви обвинявам, че сте доволни и недоволни, но трябва да знаете, като сте доволни, защо не сте недоволни; и като сте недоволни, защо не сте доволни. Разбират се само доволните и недоволните. Тази е правилната обмяна между хората. Двама доволни или двама недоволни не се разбират. Обаче, един доволен и един недоволен живеят братски помежду си. Единият е активен, а другият – пасивен. Направете следния опит, да видите, верни ли са думите ми. Ако сте недоволни със сърцето си, бъдете доволни с ума си; ако сте недоволни с ума си, бъдете доволни със сърцето си. На недоволство в чувствата, турете доволство в мислите; на недоволство в мислите, турете доволство в чувствата. Това подразбира економия на енергиите в човешкия организъм. Това подразбира смяна на състоянията. Така се повдигнали всички хора, които наричаме велики. Така те са уравновесили енергиите на своя характер.

Тази сутрин ви говорих за доволството и недоволството, защото едни от вас сте доволни по ум, а недоволни по сърце. Други сте доволни по сърце, а недоволни по ум. Недоволни от едното или другото, казвате: Животът няма смисъл, не виждаме разрешение на задачите си. – Има разрешение, а именно: смени състоянието от недоволство в сърцето в доволство на ума. Мини от единия полюс в другия. Ако не спазвате този закон, не казвам, какво ви очаква, но не е добро. При сегашните условия на живота ви, друго разрешение, освен смяна на енергиите на сърцето с енергиите на ума, не съществува. Където обмяната между сърцето и ума не е правилна, там настъпва процес, подобен на окапването на листата през есента. Казвате: Празна работа е тази обмяна! – Празна е за невежите, на които листата ту окапват, ту наново се явяват. Ще кажете, че този процес е естествен. – Не е естествен. Било е време, когато листата на растенията никога не са окапвали. И днес може да стане това, но условията на живота трябва да се изменят. Ще кажете, че и това знаете. – Не говорете за знания. Ако е въпрос за знания, аз зная повече от вас, но какъв смисъл има от това знание? Зная, как се е развивала науката, как се създавали и изчезвали научните теории, но това не е истинско знание. Под „истинско знание“разбирам онова, от което можеш да се ползваш всеки даден момент. Като отидеш всред природата, да говориш на нейния език, и тя да ти даде нещо, в отговор на твоето знание. Опитай се да кажеш само една дума на езика на природата, да видиш, колко е щедра тя. Не говориш ли на нейния език, тя се затваря и нищо не дава. – Скържава е природата към мене. – Много естествено, не знаеш езика и. Научи поне една дума от нейния език, да ти служи като ключ в живота, да видиш, как тя ще се отвори към тебе и щедро ще ти дава.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

15. Лекция от Учителя, държана на 6 януари, 1933 г.

София – Изгрев.

Икономия на силите

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, богтство, кръвта, сега, каса, казвате, недоволни, три, аз, себе, път, тежко, доволен, злато, имаш, корен, доволни, живот ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Януари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Може ли човек да е сиромах, преди да бъде богат? Ще прочета 40-а глава от Исая.

Размишление

Какво го е заставило, какви са били условията, при които той е изказал тези думи? Те се отнасят за времето. Това е една гама. И тогава в 12-и стих минава в друга гама на размишление. Към 15-и стих преминава в друго положение. (Учителят прочете до 27-и стих.)

Когато човек се заблуждава, има специфични положения. Художникът се заблуждава със сенките. Художникът може да се заблуждава, че той може да рисува. Математикът може да се заблуждава, че той може да смята. Когато има какво да смяташ, но когато нямаш какво да смяташ?

Представете си, преди да са били направени небесата. С какво ще смяташ? С какво е смятал Господ? Сега хората имат жито и може да смятат с него, но представете си, че нямаше нито прашинки, нито жито. На какво ще смяташ? Пък няма книги, на какво ще четеш? На какво Господ ще чете? Сега вие смятате върху това, което той е направил. Казвате: „Много зная да смятам.“ Тогава кое е реалното?

Казвам, видимото, което съществува, е реалното. Какво разбирате под думата „реалност“. Конят, който има 40-50 килограма на гърба си, не е ли това реално? Той усеща и дотогава, докато конят носи товар, докато чувства товара, докато не мисли, той усеща, не има товар. Конят мисли какво може да мисли повече? Ако дойде в него съзнанието на човека, вие може да се намерите в положението на коня. Усещате нещо неприятно. Казвате: „Тежко ми е. Защо ми е тежко, не зная.“ Като коня седите и конят усеща, че му е тежко. Ако конят каже: „Тежко ми е“, какво трябва да се направи? Дойде този кон и казва: „Тежко ми е.“ Отиде при друг кон и казва: „Тежко ми е.“ Другият кон казва: „Че как ти е тежко?“ Не му идва наум, че когато кон иде при друг кон и каже: „Тежко ми е“, той не може да разбере. Този кон, който не е натоварен, не може да разбере как му е тежко. Какво ти е тежко? Ние не знаем, не може да забележим, че има нещо на гърба. Казва: „Тежко ми е.“ „Къде?“ „Някъде тук ми е тежко.“ Конете казват: „Няма нищо, ще мине.“ „Как ще мине?“ За да мине, този товар от гърба трябва да слезе.

Питам, как е дошъл товарът на гърба? Натоварили са го. И казвате: „Конят е натоварен.“ Въпросът не е разрешен. Като дойде, казва: „Тежко ми е.“ Докато на коня тежи, ти казваш: „Лесна работа.“ Но като дойде на тебе, казваш: „Тежко ми е.“ „Няма нищо.“ „Как няма? Тежко ми е.“ „Къде ти е тежко? Никой не може да види твоята тежест.“ Разправяш на едного, на втори, на трети, на четвърти, най-после носиш тежестта и никой не може да ти помогне. Питам, какво ще разбереш, като ти е тежко?










Допуснете сега какво съм разрешил. Вие това (Фиг. 1) може да го уподобите на човек. Това са долини, равнини, върхове. Ако измените тази линия, това са плоскости. Един геометрик ще каже, че тук има. Може ли човешкият мозък да се постави другояче? Не може. И най-после поставям въпроса другояче. Какви са били измеренията на този, който е направил тази машина? Защото човешкото тяло е машина и е една от най-сложните машини. Какви са били съображенията на онези, които са създали машината? При тия условия той може ли да създаде другояче?

Ако можеше, трябваше да го създаде другояче. Тогава казвам, по друг начин може да се създаде. Как? По кой начин? Някъде туряме нос. Може ли човек да тури носа на друго място? Да го окачим настрани или да го турим отзад, или да го окачим на рамото, или да го окачим на коляното? Когато у коня се развие съзнание, той ще вземе да се гордее, че му тежи. Той ще докаже научно, че само на един силен човек може да му тежи.

Казвате: „Знаете ли какво нося на гърба си? Това са толкоз и толкоз килограма тежести. Ти може ли да носиш толкова?“ Има вече едно различие. Той не знае какво нещо е тежест. Сега чрез тежестта измерва своята сила. Колкото на коня му е по-тежко, толкоз силата му е по-голяма. И колкото на коня му е по- малко тежко, толкоз силата му е по-малка. Сега вие казвате тъй: „Тежко ми е.“ Казвам, измери силата си. Тежко ти е тебе на сърцето. Тогава започни да теглиш, да измерваш. Измени състоянието си, измервай. Че колкото е по-голяма тежестта, толкова е по-голяма и силата.

Сега вие разрешавате въпроса другояче. Казвате: „Мене не ми трябва никаква тежест.“ Щом изхвърлите тежестта, ще изхвърлите всякаква сила. Начинът, по който може да измериш, ако няма никаква тежест отгоре, няма да има смени на човешкото съзнание. Тогава в живота що е едно противоречие? Едно препятствие. Всякога, за да се прояви каква и да е сила в природата, която тече, трябва да турите препятствие, да я отклоните от първоначалния път. Тогава, когато отклоните богатия от неговия първоначален път, какво става? Какво ще стане с богатия? Много.работи ще станат. Но ако богатият измени пътя на богатството, какво иде след пътя на богатството? Ако конят иска да измени пътя на тежестта, какво ще стане? Щом се сменя тежестта от гърба му, изменя се неговият път. Значи богатият щом измени своя път, той осирома- шава. Но когато сиромахът измени своя път, какво ще стане с него? Той ще забогатее.

Следователно при тия две положения философията как ще уподобите в какво седи богатството? Как ще уподобите богатството? Богатството всякога седи така. Тази линия е линия на богатството:







За да забогатееш, трябва да слезеш. За да осиромашееш, трябва да се дигнеш нагоре. Който се дига нагоре, осиромашава. Който слиза надолу, забогатява. Вие считате богатите за много красиви хора. Крайно безобразни са. По-безобразна линия от линията на богатството няма. От невидимия свят когато казват на някой да се отрече от богатството, то е, понеже иска да бъде красив. Казват: „Отречи се от богатството.“ Богатството е голяма грозота. Тук, на земята, минава за хубаво. Казвате: „Богат човек.“ Линиите на богатството са най-грозните линии в живота. Те функционират в една толкоз гъста материя. Всички са изкривени, няма нищо хармонично. Имат да преодоляват много големи препятствия.

Следователно никога човек не може да бъде красив, ако той е богат. Красота значи - трябва да се освободиш от богатството. Във вашия ум седи богатството. Щом се освободите от богатството, какво ще остане? Ти ще се освободиш от линиите на грозотата. Запример ти разчиташ, че си глупав човек. Имаш безобразна линия. Ти разчиташ на 200-300 хиляди в касата. На туй, което е мъртво. Казваш: „Тия пари докато са в мене...“ На какво основание „в мене“? Ако няма нито един човек в тебе? Да кажем, имаш 20 милиона в касата. Питам, защо ще ти бъдат тия пари. Къде ще ги туриш? Тия пари имат смисъл между хората, които може да позанимаеш. Ако кажеш: „Потребни са, дрехи ще си направя“, но то е вече един свят съвсем друг.

Вие всички имате голяма вяра в богатството. Казвате: „Аз съм богат.“ И всички съвременни хора, и цялото човечество от памтивека страда от богатство. След като стане богатият богат, той вече не работи. Богатият, след като стане богат, не се учи. След като богатият стане богат, не се моли. Само знае да спи и да яде. Крайни богаташи бяха млекопитающите. С хоботи. Но такъв предипотопен богаташ, ако дойдеше в една наша гора за три-четири месеца, ще я оскубе. Питам тогава, какво ще прави човек? Човек ще мине в друго положение. Казвате: „Богат по ум.“ После казвате: „Богат по сърце.“ Смекчава се малко, но богатството във всичките положения трябва да се смени физическото богатство трябва да се смени. Богатството на чувствата и богатството на ума трябва да се хармонизират с човешкия дух.

Сега аз не искам да ви препоръчвам сиромашията, защото в сиромашията има толкоз опасност, колкото в богатството. Когато станеш прашинка, няма да имаш опорна точка. И всякъде ще те гонят. Ти ще бъдеш във вечно движение. Вие казвате: „Вечно движение.“ Знаете ли какво е вечно движение? Никъде да не те искат. Представете си, вие се спирате в един град. Ходите в една къща, в друга, обикаляте целия град, никъде не ви искат. Имате нужда да си починете, няма място заради вас. Това е то сиромашията. Каква линия има? Има една линия. Че сиромахът казва тъй: „За предпочитане е грозотата пред скитането.“ Защото грозотата е нещо установено, а пък да се скиташ - скитник. Грозотията е богатство. Скитането е сиромашия. Но тази философия не помага.

При сегашните условия вие ще кажете така: „Какво ме интересува? Предпочитам аз да съм грозен, но да си имам нещо.“ Какво е туй нещо? Питам тогава. Много добре. Една отлична философска мисъл. Казвате: „Да си имам нещо.“ Какво е туй, което да си имаш? Какво нещо ще имате, кажете ми. Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим. Има една сиромашия отвън, която ни се налага. И с нея по някой път не може човек да се справи. Следователно той трябва да намери една съединителна нишка между сиромашията и богатството.

Да кажем, вие сте недоволен. Какво представя туй състояние? Представете си доволен. Мислиш, доволен си в мисълта си. Доволен си в чувствата, доволен си в постъпките. Казваш: „Доволен съм в своите схващания във физическия свят.“ Или си доволен от своето положение. Туй, което схващаш, реалното положение, или си доволен от своето разбиране. Да кажем към коя категория спада доволството в човека? Доволен е човек. Вземете една мисъл. Ти си доволен, че си разрешил една задача. Корен квадратен от 9. Какво си решил? Корен квадратен от 9 колко е? Девет. Какво си решил? А корен квадратен от 3? (Няма.)

Тогава вземам, че разделям трите на 9. Какъв е коренът от 9? Колко са три парчета, и пак разделям на 9, но питам сега, между всичките тия квадратни корени какво отношение има? Какво отношение има, математическо отношение? Корен квадратен има, не че няма, но не е точно. След като се раздели това число, може ли да се получи пак квадратен корен? Верно е, ако нещата при известни условия са така, но при туй положение е само временно положение. Трите в дадения случай, в тази система на туй броене, вярно е. Че трите нямат точен квадратен корен, но то е само при известно отношение. При тази система как са съпоставени нещата? Корен квадратен на трите няма.

Но тогава как е произлязло числото 3? Ако няма корен квадратен, пък знаем, че не е първично число. Корен квадратен на 9 не може да се дели на първично число. Девет първично число ли е? Значи при дадени условия не може да се измери. Какво разбираме, когато едно число е корен на друго? Ние считаме, че 9 е произлязло от умножението на 3 само на себе си. Може ли да се получи 9? Като се умножи друго число. Като се умножи 3 на себе си, получаваме 9. Другите числа като умножаваме, не можем да получим числото 9. В геометрията имаме едно отношение, в математиката - друго. Математиката работи с един свят, геометрията - с друг. Това са два различни свята. Следователно туй, което е вярно в геометрията, което важи в геометрията, не важи в математиката. То е в приложението на някои геометрически идеи.

Да допуснем, имате известна енергия някъде. Човешката уста за пример как са се образували? Известен център има. Устата е разделена на две. Значи имате радиус. Доколко могат да бъдат големи човешките уста? То е точно определено. Човешката уста се е определила според височината, според обема на стомаха. Според възможността, която имаш, да ядеш, толкоз ще бъдат големи устата. Първо дебелината на устните показва какво желание имаш да ядеш. Тези, които имат по-големи бърни, у тях желанието е било по-силно. Онези, на които бърните са по-тънки, физиологическият процес е бил по-слаб. Големите уста показват много голямо количество. Онези хора с големите уста много са яли. Много голямо количество са възприемали, а онези с малките уста по-малко храна са възприемали.

Сега турени, самите уста имат друго значение, физиогномически вече каква е чувствителността на устата? Те са вече израз на чувствата. В едного чувствата са повече развити, но туй, ако се разгледа само горната страна, много красива линия има. Най-първо, иде съдим по обема на бърните. По обема на бърните, ако се съди, показва способността за хранене. Второ, показва какви са неговите чувства, количеството на чувствата, интензивността на чувствата. И най-после - какъв е неговият манталитет или неговата умствена способност. И малките линии, които може да се образуват, малките трапчинки физиологически се обясняват. После изпъкването на линията горе.

Казвам, във физическия свят има някои работи... Сега, ако се предаде едно число, да кажем 9, което функционира вече във физическия свят, то е корен квадратен на 3. Трите съдържа 3 единици в себе си. Как може да бъде корен? Но числото само по себе си не е корен. Тогава ние наричаме корен на всичките числа, от които са произлезли. В търговията, като имаш 3 лева капитал вложени и ако всяко число даде толкоз, колко ще имаш? Колко ще даде числото 3? Значи печалбата показва едно число какво може да даде.

Та тогава казвам същината. Тогава ние имаме числото 3, което съставя капитал. Нали така? Този капитал като е обърнат 3 пъти, оборот ще направи, дава числото 3. Тогава имаме числото 9, тогава реалната печалба колко е? Шест. Трите е корен, а тогава шестте какво е? То е печалба. Печалбата нещо реално ли е? Този резултат 6 не може ли да го произведем с някое друго число. Може. Но геометриците имат съвсем друго - 3, умножено само на себе си, какво дава? Две, умножено само на себе си, какво представлява? Две по 2 е равно на 4. Четири на какво е равно? Сигурно е, че 3 по 3 дава 9, 2 по 2 дава 4. Като умножим 3 по 3, получаваме 9 - едно неутрално число. Като умножим по 2, имаме 4 - едно положително число. Сега отвлечената мисъл. Това е така в материалния свят - 3 по е равно на 9. Ако работите с 3 хиляди лева или ако работите с 2 хиляди лева, кое е за предпочитане - с 3 хиляди или с 2 хиляди? Но ние се отвлякохме. Това са философски работи.

Въпросът беше за богатството. Богатството е известно натрупване на известна излишна материя, натрупана някъде, която може да се употреби. Всичкото богатство седи някъде в някой материал - струпано злато или плодове, или някакви изделия - какво и да са. То се нарича богатство за известно време, докато ти влагаш, но тия резултати, придобити, излишните резултати, и ти минаваш за богат. Богатият какво отношение има към богатството си? Какво отношение има един кон към товара си? Или какво отношение имате вие към вашата тежест? Казвате: „Тежко ми е.“ Вземете същия закон. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Значи, щом ти тежи, ти си богат. Щом не ти тежи, сиромах си.

Питам тогава, защо вие сте недоволни от вашето богатство? Когато кажеш, че ти е тежко, ти си богат човек. Защо си недоволен от богатството в дадения случай? Имате една задача в училището и ако вие не може да я разрешите, вие падате в очите на вашия учител. Ако решите задачата, вие се считате, че сте способен. Но защо тогава, когато един разучава един въпрос, да кажем, една каса, която е затворена. Един крадец влиза. Един, който разрешава задачата, разрешава една сложна задача, че отвори касата. Защо, като разреши тази задача, го държат отговорен? А да кажем някой път, ако някой банкер си изгуби ключа и дойде един, че му отвори касата, той ще му плати. Питам, защо на единия човек като отвори касата, му плащат, а в другия случай, без да знае господарят, го държат отговорен? Защо в единия случай е нормално, а в другия случай считат анормално?

Представете си сега, че се намирате в един свят, малко по-другояче устроен. Сега ще ви представя един въображаем свят. Свят, който съществува. Свят, който хората след хиляди години ще почнат да го изучават. Представете си, че се намирате пред един учен човек, отвориш касата на един богат човек - той е заминал и оставил на неговите наследници. Но касата е така затворена, че никой не може да отвори. Ти си учен човек, отвориш касата. Ти казваш: „Отвори касата. Каквото намериш в касата, дай нещо.“ Но представете си, че има един свят - ти след като отвориш тази каса, ти ще се намериш затворен в друга каса. Ти като намериш богатството, като отвориш касата и като речеш да излезеш, намериш се, че си затворен както имането в тази каса.

Тогава питам, тебе кой ще извади из касата? Как ще обясните? Ти си затворен в касата, както богатството е затворено. Тогава започваш да хлопаш отвътре. И трябва да дойде някой отвън да отключи. Ти казваш: „Ще ви дам всичко, само отключете касата, в която съм заключен.“ Но законът е пак същият. Този, който дойде да те отключи, той се заключва в друга каса - по-голяма. И има условия в този свят. Има хора, на които в този свят ако помогнеш, той е сиромах. Той като е сиромах, ти му помогнеш, той се освобождава от сиромашията, намери се при благоприятни условия, но ти се намираш заключен в сиромашията, в друга - по-голяма - каса.

Тогава питам. Ако ти си помогнал на първия, трябва на тебе друг да помогне. И много пъти отива някой да помогне на този, който се дави в морето. Удавникът го хване, и той потъне. Питам, каква полза има, ако хванеш едного да го извадиш, а пък ти се давиш с него? Ти се давиш и казваш: „Трябва да ми помогне някой.“ Той те хваща, и той започва да се дави. Кое е за предпочитане - един да се удави или двама? Начинът за избавлението може да е такъв. На този, който се дава, хвърли му едно въже. Свържи го с въже. Този е един начин на избавление.

Онзи, който иска да помага, той трябва да разбира законите. Може ли един учител да помага на един ученик? Не може. Ако той помага всякога и му решава задачите, ученикът нищо няма да научи. Учителят ще го остави. По-добре да се удави, да го дигне учителят, отколкото да му разправя. Казвате: „Да го не скъса.“ Нека да го скъса, няма нищо. Някой път е за предпочитане да те скъсат. Всички вие не обичате скъсаните работи. Но това не е ли скъсано? (Учителят показва дупката на палтото си.) Защо са тия работи? (Дупките на палтото.) Питам сега, каква полза има от тия джобове? Аз наричам тия джобове гимнастически упражнения. Защото човек трябва да работи. Той, като не знае какво да прави, бърка в джоба, после извади ръцете. Той казва: „Трябва да работя.“ Той бърка в джоба, туря кърпата, извади си ръцете.

И при дадените условия туй е реалното - да знаеш как да умножаваш 3. Нали всички знаете как да умножавате. Да кажем, имате 3 хиляди. В училището казваш: „Три по 3 е равно на 9.“ Веднага напишеш. Излезеш вън в живота, пак имаш 3, и пак умножаваш. Търговец си с 3 хиляди лева капитал. Колко мъчно става умножението? За колко време можеш да умножиш 3 хиляди? Да кажем, за 3 хиляди лева си купил стока, трябва да я продадеш. Колко трябва да спечелиш от нея, за да образуваш числото 9 хиляди? В едно отношение може би за в бъдеще ще се разглеждат тези неща.

Ако вземете кръвта на един човек, който казва, че му е тежко, ако вземете кръвта в дадения случай на скърбящия човек, разните скърби имат разни съединения. Числата, тези първични елементи, от които човек е направен, имате едно дисхармонично съчетание на външните условия. Веднага ако направите едно изследване на кръвта на един богат човек и кръвта на сиромаха, ще намерите разлика в съставните части. В богатия иде намерите повече злато, а в сиромаха ще намерите много малко органическо злато. В умствено отношение когато вземете някой гениален човек и направите анализ на кръвта на този учен човек, ще намерите известни елементи, а в кръвта на невежия тия елементи са много малко. Ако направите анализ на кръвта на силния човек, ще намерите известни елементи, а в кръвта на слабия няма ги.

В добрия и в лошия човек ще намерите пак същата разлика. Има нещо, което присъства в добрия. Има нещо, което отсъства в лошия. Има нещо, което лошият има, а пък добрият няма. За пример вземете всичките хора, които са подозрителни. Подозрителният човек всякога съдържа известни физиогномически черти. От ред поколения съществува подозрение, мнителност. Каквото види в света, всякога ще се противопостави на противоположната страна. Той подозира там, дето няма абсолютно нищо. Никаква причина няма за подозрение. Има някои, които никак не подозират. Значи един, който подозира, съществува нещо в кръвта му, което го заставя да подозира.

И казвам, за в бъдеще ти ще вземеш кръвта и ще правиш своите изследвания. И някой път кръвта е много по-добра за изследване, понеже в нея съществуват реалните елементи на характера. Не знаеш в дадения случай какво си ти. Защото на лицето може да е оставил някакъв знак, а кръвта може да се е изменила. А пък ти още носиш тези остатъци, но когато се премахнат всичките елементи на подозрението, които съществуват в кръвта, тази линия на лицето и тя ще се махне. Всяка една физиогномическа черта расте, израства.

Например онези хора, които са минали през големи скърби и страдания, в тях се образуват вглъбнати линии по лицето. Долини се образуват. Аз ги наричам, това са хора на големите долини. По техните лица бразди има, набраздени са. Ако страданията са били разумни, и чертите са разумни. Ако страданията са били безобразни, и линиите на лицето са разхвърляни. Някой път и на ръката има линии. Те са мъчнотии, през които са минали хората. Тези линии тук на сърцето, те показват пътищата, по които умът минава. И сърцето. Линията на ума показва, че е по-млада линия. Няма много разклонения. Линията на сърцето е по-стара, отколкото линията на ума. Но това са посторонни работи.

Вие казвате тъй: „Нас не ни интересува това. Интересува ни сегашното положение.“ Вие имате едно тягостно състояние, тежи ви нещо. Или имате някаква идея за постижение, да станете учен човек. Тази ученост е свързана пак с материалните работи. Вие искате, за да се подобри положението, да станете професор или учител, или певец. В основата седи да изкарате вашата прехрана по-добре. За половин час или за два часа и половина вземаш 30-40 хиляди в една вечер. А друг целия ден копае на някое лозе с мотиката, дига, слага и едва 50-60 лева взима.

Питам сега. Ако дойдеш между изкуството да копаеш и изкуството да пееш, кое изкуство ще избереш? Пеенето е за предпочитане. Забележете един художник, който е майстор. Ще вземе една картина, с четка, с боите ще нахвърли тук-там, ще направи една картина, ще вземе 300 хиляди лева. Не е ли по-хубаво с четката да поработиш малко и да вземеш 200-300 хиляди лева, отколкото с чука да работиш 4-5 месеца и едва ще ти дадат 1000 лева. Казваш: „Дотегна ми този занаят.“ Тогава кой занаят вие ще изберете? Или певец, или изкуството с четката. Ако .бихте имали туй изкуство да рисувате или пък изкуството да пеете, колцина от вас бихте могли да пеете? Не само да пееш, но да имаш в партитурата си тия правите линии. Не две октави, но три октави и половина да взимаш. Ако може да пееш повече от три октави и половина, вие ще имате милиони. Аз ви казвам в какво седи вашето щастие. В три октави и половина. Ако вие имате един глас от три октави и половина, ще имате вече милиони.

Едно обявление само да се даде, че имате глас от три октави и половина, веднага от Америка, от Германия ще дойдат и ще ви ангажират. И професори ще намерят да ви учат. Кажете кой от вас има три октави и половина.

Някои от вас ме питат къде има заровено богатство. Аз казвам, три октави и половина е много по-добре, отколкото заровеното богатство. Не е достатъчно, не е необходимо всинца да имате три октави. Има една тайна в света. Вие не знаете закона. Ако вие всички съставяте един клас, няма какво да ме питате. Може да избера един ваш делегат и вие да си концентрирате ума. Може да го заставите да има три октави и половина. И след две, три, четири години като го пратите в странство, каквото сте чели, братски да го делите. Такъв един опит не струва пари да го направим.

Сега казвам, защо Господ е направил света? Той го е направил, но този свят ние още не разбираме. Ние не може да използваме света. В тези богомилските легенди, в една българска легенда се казва, че дяволът и Господът били ортаци. Направили земята и тя била много малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа. Заспал Господ и дяволът искал да го хвърли във водата. Взел го, носи го към запад. Но земята става голяма, все расла и не може да го хвърли във водата. Хвърля се към изток, но земята все се протака на изток. Носи го на юг, носи го на север - навсякъде земята все става голяма. И така земята станала много голяма. Занесъл го на едно място и дяволът казал на Господа, лъже го: „Носех те да направя земята по-голяма.“ „Носи ме да ме хвърлиш във водата, но не можа да намериш вода.“

Хубаво е като те носят някъде да те давят, да бъдеш от тези като Господа. Като те носят някъде, да не може да те удави, да не може да намери вода да те удави, защото, ако може да намери вода, непременно ще те хвърли и ортаклъкът ще се свърши. Дяволът е потребен ортак, защото, ако Господ има нужда от него, с ортаклък работа Върши. Или казано другояче, лошите условия в живота това е дяволът, добрите условия това е Господ. Ти непременно ще дружиш и с Господ, и с дявола. Като те носи дяволът, ще ти даде условия да работиш, широка земя ще даде, като носиш доброто. Той ще те научи как да обработваш. Дяволът създава нещо материално. Господ ще те научи как да го използваш разумно. Дяволът ще даде грубите условия. Сега вас дяволът ви е научил вас да копаете, да орете земята.

Всякога в живота се ражда една дарба в човека след големи изпитания и терзания вътре. Млекопитающите, които минаха една дисциплина на ужасни страдания, тогава се родиха хората. Съвременните хора минаха при същите големи изпитания, за да се пробуди съзнанието, защото човек, когато е подложен на страдания, учи. Някой път ние страдаме, без да разбираме смисъла на страданията. Казвате: „Тежи ми.“ Схващате много субективно. Страданията са известна икономия. Има общи страдания, има и частни страдания в света.

За пример вие никога не мислите за вашите крака, но ако вашите крака имаха съзнание... Целия ден вие ходите, разхождате се, приятно ви е, но на краката ви как е, не мислите. На вас е много добре. Ходиш, разхождаш се, гледаш, но хич не питаш краката си. Тогава можеш да попиташ краката какво иска тази съдба, защо ме тласка така. Разбира се, краката са на най-ниското положение. Вземете очите и ушите. Те имат по-възвишена служба. Те са малко по-доволни от господаря. По-деликатна работа има. Но на краката, господарят спрямо краката е снизходителен. Вечерно време ще ги помилва, ще ги умие. Казва: „Ще ме извините.“ Умориха се краката и той ще ги помилва с ръце. „Няма какво да се прави. И за мен, и за вас е потребно. Понеже, ако аз не ходя, ако аз фалирам, и вие ще фалирате.“

Краката са свързани и с господаря. Ако е добре на господаря, ще бъде добре и на краката. Ако е зле на господаря, ще бъде зле и на краката. Има известни страдания, които са необходими в битието, трябва да ги носим. Ние трябва да излезем от страданията. Трябва да знаем, че светът се състои от едно колективно съзнание. Туй, че страдаме в даден случай, ние сме една функция, за да се извърши една работа. След като се извърши, туй съзнание ще дойде, необходимо е туй.

Може да питате, но не може да се даде отговор защо човек трябва да страда, за сегашните страдания, които съществуват. Ако бихте имали сегашните познания за човешкото общество, щяха да се родят противоречиви състояния между вас. Сега ако имате едно познание, да се познавате такива, каквито сте, вие не може да се съберете на едно място. Благодарение на вашето невежество вие сте се събрали. Ако дойде знанието, тия образи, тия положителни сили се отблъскват. Сега, разбира се, вземете онази нечистата кръв. Тя е произлязла от храненето, от нездравословната храна, която човек е взел. От кръвта му зависи, в която животът функционира.

Затуй днес психолозите трябва да изменят своите мисли, своите чувствания и да привлекат туй новото в света, което е потребно. Защото щастливият живот почива на съвсем други разумни условия. Учеността на човека или гениалността на човека, или талантът е обоснован на много материална база. Ред поколения трябва да вървят по тази линия , за да има условия за талантливи, за гениални хора. Трябва да измените вашия начин на мислене. Седя тъй и казвам, трябва да се измените. Но трябва школа, трябва да прилагате. Толкоз години проповядвам и в съзнанието си аз съм стигнал дотам, че знанието, което имате, то ще започне да ви мъчи. Знанието ви мъчи. Някой казва: „Що ми трябваше.“ Хубавото е там, то е път. Започнеш ли да се мъчиш, то е много естествено.

Да кажем, Вас би дават торба с банкноти. Минавате през разбойническо поле. Казвате: „Що ми трябваше да нося това.“ Вие минавате през една област, дето знанието може да ви причини страдание. Не че знанието само по себе си е лошо. Сега според вас каква е целта? Недоволството с какво може да го лекувате? Как се лекува човешкото недоволство? То е потребно, но с какво може да се лекува? Три октави и половина. Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Но кога можеш да пееш? Какво трябва да се притури, за да се тури тази формула на работа? Дайте сега някоя дума, за да се довърши песента.

Най-първо вие се изследвайте кой колко октави може да вземе. През тази - трийсет и третата година, поне с един тон да подигнете гласа си. Може ли да придобиете два тона? Кой е най-високият тон, който можете да вземете? Законът е същият. Дойдеш до едно място и казваш: „Този тон е висок и не може да го взема.“ Дойдеш до известна работа и казваш: „Тази работа не може да разбера, тя не е за мене.“ От най-малките препятствия вие се спъвате. Дойде една мъчнотия, спънете се. Дойде втора, трета, четвърта, спъвате се и най-после питате: „Защо ми са всички тези мъчнотии?“ Продайте мъчнотиите. Щом имате много мъчнотии, продайте ги. То е стока за продан. Имаш голямо страдание. Продай го. Имаш големи несгоди в живота. Продай ги. Имаш голямо недоволство. Продай от него половината. Учените нали предават пеенето? Толкоз учители предават пеене. Само че вие не знаете къде да го продадете. Недоволството се продава не на,недоволния човек. Ти ще го продадеш на някой, който е крайно щастлив. Той те чака само да продадеш малко. За него недоволството представлява нещо ценно. Крайно щастливият човек ако види един недоволен човек, той го покани вкъщи и казва: „Продай ми малко от него.“ И винаги, когато сте недоволни, намерете най-щастливия човек, продайте от него, той ще ми услужи, ще купи.

Това са две състояния. Доволен и недоволен. Не се търсят. И през девет баира се намират. Доволен с недоволен се отблъсква. Доволен с доволен и те се отблъскват. Всякога един недоволен човек търси доволен и се приближава. Тогава се съединяват. И тогава съединявайте една доволна мисъл с едно недоволно чувство. Съединявайте една просветена мисъл с едно невежо чувство. Има подобие. Тогава за вашата мисъл има какво да работи. Вие в себе си трябва да намерите това. Вие сте недоволни. Намерете онова, което е до- волно в тебе. Ти някой път си буен, гневен. Търси у тебе този, който е миролюбив, съедини двамата. Туй буйното у тебе съедини с тихото, кроткото, между тях има отношение. Вие търсите подобие отвън, но в себе си вие съединявайте тия полюси и по закона на самовъзпитанието човек, който иска да се повдигне в света, непременно трябва да разбира законите на своето естество. Той може да се отчае и да каже: „Това е нещо непостижимо.“ Така е. Непостижимо е, докато не знаеш. Щом знаеш, ще намериш изходния път на три октави и половина.

Сега вас ви липсва едно нещо. Липсва ви злато. Малко злато имате. После малко радий имате, не сте радиоактивни. Не, някой казва: „Не си струва човек да бъде добър.“ Добър трябва да бъдеш. То е радий в света. Доброто е радий в света. В духовния свят то е радий - най-мощната сила, която работи. Добрият човек не е само отвън като красива картина. Той е един елемент, който реагира навсякъде, дето мине. Той ще произведе цял един преврат. Той е като един параход, който минава в океана, и всякога ще остави един път, ще размести водата, ще направи известни вълни, известни пертурбации. Вие искате да минете в света, без да направите някаква промяна. Като минете, казвате - туй да минеш, че никой да не усети. Като минеш някъде, че всички да усетят. Някой път е хубаво, като минеш някъде, ме всички да усетят. Някой път не е. Някой път трябва всички да усетят. Не искам да бъдем много меки.

Сега, като говоря, казвате: „Трябва да бъдем тихи.“ Ние не сме за туй миролюбие. Ние сме за хармонията на нещата. Не да бъдем от тихите хора. Казвате: „Да не направим бела някъде.“ Ако не направиш беля някому, беля ще направиш на себе си. Сега да се разберем. Едно правило турете. Каквато и мисъл да дойде у вас, считайте, че е на място. Тази мисъл, която влезе, може да ви измъчва в дадения случай, тази мисъл може да бъде приятна за другите. За пример във вас може да дойде една мисъл. Искате да отворите една чужда каса, да вземете пари. Казвате: „Каква грозна Мисъл, кражба.“ Но тази мисъл вече я има богаташът, който изважда ключа. Той има желание да се отвори касата и да вземе малко пари. Тази същата мисъл, която вас измъчва, тя каца в ума на един богаташ и той бръква и взема пари. Казва: „Желая да изчезне тази мисъл.“ Ако изчезне, този богатият няма сила да отвори касата. Вие, които желаете да отворите касата, вие помагате той да отвори касата.

Следователно злото е опакото на доброто. Неразбраното добро е зло. Неразбраното зло е добро. И неразбраното добро е зло. Разбраното зло е добро. Как така? Това е една философия вече. Разбраното зло е добро. А неразбраното добро е зло. В дадения случай, ако разбираш произхода на едно зло, ще намериш едно неразбрано добро. Когато ти подозираш едно добро, не си го разбрал. И ти създаваш в себе си зло. Защо ще ходиш да разбиваш една каса? Питам, ако аз съм един алхимик, който може да превръща елементите в злато, мислите ли, че аз ще ида да търся отгоре? Ако аз търся златото в касата, аз съм невежа. Казвам: „Мене злато не ми трябва.“ Под думите „не ми трябва злато“ какво разбирам? Взема някое парче желязо, дадат ми го и аз казвам: „Колко струва? Дай ми 100 килограма желязо.“ Взема химикали, превърна го на злато. Аз съм толкова умен, че като почукам желязото, и то стане злато. Взема от него един килограм и си послужа. После, като излизам, за да не ме оберат разбойници, почукам пак и го направя на желязо, тъй щото то е магия. Това е знание. Ако вие имахте .туй изкуство - само като почукате един елемент и да се превърне на злато, представете си, че имате тази сила да става на злато и като го чукате, пак стане, пак на желязо.

Вие тогава всичките тия науки може да слушате, но иде кажеш: „Аз зная едно нещо, което струва повече, отколкото всичкото знание.“ След като слушам известни теории по химия как се превръща желязото, аз зная само моя метод. Само като почукам желязото, и то се превръща на злато. Ще кажа: „Аз зная нещо, което е много сигурно, което струва повече от всичко и туй трябва да го нося със себе си.“ Този, който почука желязото и стане на злато, какъв човек е той? Каква активна сила е той? Каква мощна сила съдържа той в своето почукване? Знаете ли колко милиона ампера електрическа енергия ще произведе в един момент. То е цяла мощна батерия, която може да превърне елементите, като знае законите да превръща желязото. Това са трептения. Златото има особени трептения. Ако подигнеш желязото в тона на златото, веднага то се превръща. Трептенията на желязото ще минат в друга гама. Сега това за забавления от 1001 нощ, но много хубави развлечения са те.

Но същественото кое е? Колцина от вас може да вземете три октави и половина. Ако на някому липсват само три тона още от три октави и половина, той ще ги достави, и въпросът е разрешен. Златото може да се изкара. Като говоря за трите октави, ще работиш. Туй положение, в което сте, работете. Всеки трябва да бъде доволен и недоволен. Но вие сте виновати в едно нещо, че когато сте доволни, виновати сте, че не сте недоволни. После пак сте виновати, че когато сте недоволни и плачете, не сте доволни.

Едновременно и двата процеса трябва да бъдат. Колкото сте доволни, толкова и недоволни. Не само да бъдете доволни, то е анормално състояние. Сега не ви обвинявам, не сте недоволни. Онези от вас, които сте недоволни, защо сте недоволни? И онези от вас, които сте доволни, защо не сте доволни? Човек, който има само едното, той е виноват. Кой е виноват? Виноват е, който е доволен. Вина има и който не е доволен. Онзи, който не е виноват, е виноват, че не е доволен.

Следователно, за да не бъдете виновни, трябва да имате и двете състояния. Туй е обмяна между хората, която съществува. Само доволните и недоволните хора се разбират. Двама доволни хора не може да се разберат. Но един недоволен и един доволен братски може да живеят. Едното е пасивно състояние, а другото е активно състояние. Сега турете в себе си правилото. Новото разбиране кое е? Ако сте недоволни със сърцето, бъдете доволни с ума. Ако сте недоволни с ума, бъдете доволни със сърцето. Направете един опит да проверите вярно ли е това, или не. Някой път вие сте недоволни от вашите чувства, турете доволна мисъл. Ако имате недоволна мисъл, турете доволно чувство в себе си на мястото на недоволството. Това е икономия на силите, които действат във вашия организъм. За да икономисвате, трябва да се сменят тия състояния. Всичките хора, практично които са се по- дигнали, те са разбирали тия състояния, те са постигнали равновесие на характера.

Аз говорих тази сутрин, понеже някои сте недоволни по ум, а други сте недоволни по сърце. Казвате: „Няма разрешение.“ Онези, които са недоволни по ум, да бъдат доволни по сърце. Някои сте недоволни по сърце. Някои сте недоволни по ум. Няма друго разрешение. Вие ще се намерите в трудно положение. Ако човек не спазва този закон, не ви казвам какво може да дойде. Но никакво друго разрешение няма засега. При сегашните условия трябва да стане смяна между енергиите на сърцето и между енергиите на вашия ум. Сега стават, без да направите правилна обмяна. Който не направи правилна обмяна, в него иде онзи процес, както есенно време окапват листата. Казвате: „Тази работа е празна.“ Празно е едно място, второ, трето, четвърто, но идущата година трябва да дойдат пак. После пак окапват и няма никакво разрешение - от после е дошло окапването. Първоначално окапване на листата нямаше. Листата не са разбирали този закон, затова окапват. Ако вие не разбирате законите, ще дойде окапване на вашите листа, но трябва наука. Мнозина са казали: „Аз това го зная, това не е знание.“ Ако е за знание, аз зная всичко. Аз, почти откак свят светува, може да ви приведа исторически работи, но това не го считам знание.

Колко теории са създадени и изчезнали. Онова знание, с което сега може да разполагаме, може да се ползваш от него. Като идеш при природата, като говориш на нейния език, че тя да ти даде нещо, ти може да се ползваш от природата. Това наричаме знание. Като й поговориш, по-щедра от нея няма. Но и по-скържава няма. Като й поговориш на нейния език, по- щедра от нея няма, но ако не й говориш на нейния език, по-скържава от нея няма. Ако някой път е много скържава, вие й говорите на български. Ще разбирате езика й. Като кажеш на нейния език, готова е всичко да даде. Поне една дума да знаете от това знание.

Тайна молитва

Петнадесета лекция на Младежкия окултен клас 6 януари 1933 г., петък, 5 часа, София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder