НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Работа на природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Работа на природата

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, земя, човек, молитва, аз, работи, свят, може, всички, всичко, хора, казваш, силен, съм, бъдете, внимание ,

Общ Окултен клас , София, 4 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Тема за следващия път: „Качества на разумния човек“.

Често хората се запитват защо са дошли на земята. Отговорът е прост: Човек е дошъл на земята да учи. Много време е учил и много знания е придобил. Важно е, какво е приложил от тези знания. Той знае какво нещо е доброто и какво – злото, въпреки това пита защо са допуснати злото и доброто в света. Той говори за тях като за нещо отделно от него. Когато злото и доброто не са поставени на своето място, те действат, но не произвеждат нужния резултат. Например, една майка има доброто желание да задоволи детето си, но му дава храна, неподходяща за него. Тази храна е здравословна за възрастния, но не и за детето, за него тя е вредна. Значи желанието на майката е добро, но резултатът е лош.

Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например, те очакват да дойде Христос на земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди 2,000 години Христос дойде на земята, но не оправи света. И сега да дойде, пак няма да го оправи. – Защо? – Защото Неговата мисия е друга. Даже и да наказва хората, да ги възпитава със сила, пак няма да оправи света. Питам ви: Защо вие, които признавате, че Христос ще оправи света, не се оправите? Вие очаквате нещата да станат магически: да кажете една дума, и всичко да се оправи.

Следователно всеки ден човек се убеждава, че между знанието и прилагането има голяма разлика. Всеки знае нещо върху теорията на музиката, но малцина могат да изпълнят това, което знаят. Теоретически допускате, че Христос ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? – Чрез хората. Тогава защо хората първи не се оправят? Водата слиза отгоре и напоява долините, но ако те не я използват, все едно, че нищо не са получили. Въпреки всичко, напояването идва от високите места, от планините. И мисълта, като нещо възвишено, идва отгоре, от високите места. Ето защо, не е достатъчно човек да казва, че мисли, но трябва да знае произхода на своята мисъл. Някой казва, че само една мисъл го занимава, не му трябват повече. – Можеш ли да минеш с едно ядене цял живот? На същото основание, само една мисъл не решава въпросите на живота. Неразположен си, страдаш от нещо, но ядеш. Недоволен си, пак ядеш. Храната обаче не те освобождава нито от болестта, нито от неразположението. Значи храненето не разрешава всички въпроси, но все пак допринася нещо. Понякога постът намалява недоволството, но не напълно. Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете – ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си.

Мнозина от вас още не са усвоили правилното хранене. Някои постят често, но малцина са достигнали до 20-дневен пост. Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене. Ще кажете, че много неща знаете. Много знаете, но не сте разрешили всички въпроси. Това зависи от обработването на знанието. Търговецът знае да урежда работите си и да печели пари. Друг знае как е създадена Вселената. Кой от двамата живее по-добре на земята: който има много пари, или който има много знания? Един знае свойствата на билките, може да лекува всички болести; друг различава добрите от лошите хора – познава качествата на нещата. Кой от двамата живее по-добре? И едното, и другото знание е на място и добро. Но важно е, кое знание е съществено, належащо. Има знания, които са нужни за даден момент. Минаваш през известна депресия. Как ще се справиш с нея? И светията, колкото и да е напреднал, понякога минава през депресия, но той знае как да се справи. Някога се съблазняваш от нещо. Предчувстваш, че няма да излезеш на добър край, но не можеш да си дадеш отчет; не знаеш откъде идва изкушението и как да се освободиш от него. Неразположен си. Какво разбираш под „неразположение“? За тебе тази дума е толкова разбрана, колкото и понятието красота. Гледаш се в огледалото и казваш: „Не се харесвам, не съм разположен“. – Какво не си харесваш? После пак се погледнеш, казваш си: „Харесвам се, разположен съм. Има нещо хубаво в мене“. – Кое харесваш, кое е красивото в тебе? Някога, като си недоволен от себе си, търсиш вината в огледалото. Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под „красота“ разбираме хармония, която се отразява върху човешкото лице. Когато силите и способностите в човека действат постепенно и хармонично, лицето му е красиво.

Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Затова, именно, някога човек е външно красив, а вътрешно грозен; външно е мек, добър, а вътрешно груб, лош. Казваш: „Това е друг въпрос“. – Не е така. Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява. Затова, когато се яви лошият дух, той се мъчи да си придаде външно меки черти на лицето, за да се покаже добър. Така постъпват някои светски хора. Ред поколения те са си служели с лъжата и днес, по атавизъм, носят отпечатъка и на своето лице. Други ред поколения са крали, поради което носят на лицето си линиите на кражбата. Външно те минават за духовни: отправят погледа си нагоре, а всъщност наблюдават как могат да те използват и излъжат. С тебе заедно се молят, а след това те обират. Длъжен си да им платиш за молитвата. Те казват: „За пари не се молим“. Такива гости имате всеки ден в себе си. Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. Изобщо, крадецът и лъжецът са слаби хора. Те си служат с хитрост. Силният пристъпва направо към целта. Питате: „Коя е причината, поради която ред поколения крадецът и лъжецът си служели с тези слабости?“ Както и да ви обясня, същността на този въпрос остава неизяснена. Днес и слабият, и силният крадат, но слабият се хваща по-лесно. В желанието да се скрие някъде, той се издава. Силният обаче може да задържи това, което е взел.

Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия“. Това значи, че светът се управлява от лошите хора. Казано е още, че Бог е Господарят на света. Как ще разберете това противоречие? От една страна е казано, че Бог е Господарят на света, а от друга страна се казва, че лошите управляват света. Защо Бог позволява лошите да управляват? Някои могат да философстват, че това е допуснато за развитието на Космоса. – Възможно е, всичко може да се допусне. Други търсят причините и последствията на това, но и те не знаят същината на въпроса. Обаче Христос, като дойде на земята, не разреши въпроса, защо съществува злото, но каза: „Не се противи на злото“. – Защо? – Защото то ни управлява. Това, което се иска от човека, е да не греши, но докато трябва да се подчинява на злото, ще се подчинява. Ти искаш да водиш добър живот, но си слуга при един несправедлив и лош господар. При това знаеш, че не трябва да се противиш на злото. При какви случаи трябва да изпълняваш всичко, каквото ти заповядва, и при какви случаи не трябва? Казано е в Писанието: „Не се кълни нито в името на Небето, нито в името на земята“. Ти знаеш това, но държавата те задължава да се кълнеш. Казано е също, че всяка власт е дадена от Бога. Как ще примириш това противоречие? Как ще се справиш с борбата, която става в твоя ум? Кой път ще избереш? Ето една задача, която предстои да се реши и то така, че пак да водиш добър живот.

Често говоря за молитвата като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. – Кой ги решава? – Работата. – Молитвата не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва, а мотика. – Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи според разбирането на светските хора глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си: „Дъще, омеси хляб“. – „Чакай да се помоля.“ – „Дъще, сготви обяд.“ – „Чакай да се помоля.“ Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш“. Днес хората се обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат; когато работят, никой не ги вижда. – Защо? – Защото или малко работят, или никак. За да бъде силен, човек трябва да знае кога и как да се моли. Казваш на някого: „Не трябва да се молиш“. – „Това е моя работа. Аз зная, трябва ли, или не трябва да се моля.“

Както нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. Ще се молиш само за себе си, за никого другиго. Казано е, че трябва да се молите един за друг. Това се отнася до колективната молитва. Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля“. Това значи да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага.

Преди години получих писмо от една чужденка, молеше ме да ѝ помогна в нещо. Скоро след това получих второ писмо, в което ме пита защо не съм ѝ помогнал. Ако вие сте на моето място, какво бихте ѝ отговорили? Вашият син е в странство, пише, че има нужда от 4–5,000 лева. Очаква отговор, но нищо не получава. Пак пише на баща си, защо не отговаря на писмото му и защо нищо не изпраща? – Много просто. За да получите отговор на молитвата си, първо, вие трябва да изчистите разбирането си за Бога, да не остане нито едно петно върху Неговото име. Някой гледа на Бога като на обикновен човек. Това е естествено. Докато човек не излезе от себе си, т.е. докато не се познае, той няма да бъде доволен, а недоволството е причина за неуспеха във вашия живот. Някой е недоволен, че няма баница, а друг, че няма круши. Какъв е произходът на баницата и на крушата? Баницата има човешки произход, а крушата е продукт на природата. Някой е недоволен, че не е красив, а друг, че не е силен. Ако искаш да бъдеш красив или силен, и в двата случая желанието ти е користно. Искаш да бъдеш красив, за да обръщащ внимание на хората. Искаш да бъдеш силен, за да си оправиш работите.

И тъй, колкото и да си красив, все ще се намери някой по-красив от тебе; колкото и да си силен, все ще се намери по-силен от тебе. Можеш ли да бъдеш толкова силен, че никой да не те победи? Силният не разрешава всякога въпросите правилно. Външно силният носи повече материя, обаче вътрешно силният не е всякога обемист. Силният има, изобщо, големи разходи. Макар и силен, той се нуждае от чужда помощ. Силният има на разположение много оръжия, но сам той не ги носи – слуги му услужват. Какво ще прави той, ако слугите се откажат да му услужват? Силата на човека се дължи на общата сила на милиардите клетки, от които е съставен неговият организъм. Те влагат силата си в човека. Случва се, че някои клетки силно се индивидуализират и започват самостоятелен живот: каквото кажат те, всички ги слушат. Когато клетките изгубят вяра в първичната монада, те постепенно отслабват. Това значи, че те се отделят от общия организъм.

Казваш: „Да съм силен, че да става, каквото ще!“ – Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра. Казвам, че силата се заключава във вярата. Какво може да направи сама вярата? Тя не разрешава всичките въпроси. Има неща, които не се постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може ли житото да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помагат, моята вяра в тях нищо не допринася. Вярата има смисъл в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят. Молиш се често и казваш: „Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не е ли Той навсякъде?“

Питам: Защо, като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което засега не ви е потребно. Например, искате да бъдете учени. Засега това не ви е нужно. Искате да станете писатели. И това не ви е нужно. Сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет. Сегашният свят няма нужда и от много поети. Той се нуждае от офицери, инженери, от изобретатели на взривни вещества, на задушливи газове и др. Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва. Той се нуждае от работници, от копачи, орачи.

Сега вие ме слушате, като говоря, но между вас има две партии: едната партия ме слуша, взима участие в говоренето, но в нея има нещо користолюбиво. Втората партия слуша и прилага. Първата партия се интересува от нещо, защото разчита на печелещия лотариен билет. Тя гледа с внимание към билета, трепти, иска да излезе пълен билет. Щом започне тегленето на лотарията, тя насочва ухото си и слуша. Печелещите билети излизат един след друг, но нейният не излиза. Защо не излиза? Ако и вашият билет печели, всички въпроси ще се разрешат. Обаче аз разглеждам живота другояче. Той си върви по свой, строго определен път. Всичко, което днес е определено за човека, му е дадено. Днешният билет е изваден вече. Определено е, колко въздух да поглъща всеки ден и какво да яде. Въпросът за днес е разрешен. Следователно, като се моля, аз имам предвид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. Въпреки това, не си доволен и казваш: „Обувки нямам, шапка нямам, дрехи нямам“. Имаш хляб, но си недоволен, че е корав, изсъхнал. Истинската философия на живота изисква да бъдеш доволен от днешния ден.

Казано е в Писанието: „Денят ще се погрижи сам за себе си“. Майката не се ли грижи за детето си? Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, но ако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза. Не искайте неща, които ще ви причинят зло. За пример, искаш да бъдеш красив. Можеш ли да се справиш с красотата? Ще кажеш, че Бог създаде красотата – всичко създаде. – Бог ли създаде праха? Прахът е резултат на човешките недоразумения. Хората се гонят, преследват, рушат къщи, пътища. Те се преследват едни други, поради което никой не може да се похвали с мир и вътрешно спокойствие. – Защо е така? – Защото не са намерили мястото си. Те растат, развиват се, радват се и се веселят, но въпреки това са нещастни.

Какво може да се каже за прашинките? Полезни ли са на човека? Един ден те се обърнали към Господа с молба да подобри положението им. Бог чул молбата им и ги направил водачи на водните пари. Той им казал: „Като се движите из въздуха, отвреме–навреме ще се спирате и ще посрещате водните пари. Те ще се спрат и полепят по вас. След това ще дойде вятърът на помощ и вие ще ги поведете, ще им покажете къде трябва да паднат. Така именно вие ще вършите работа и ще бъдете полезни на човечеството“. И човек, в известно отношение, е прашинка. Ако новите идеи не се групират около човека – малката прашинка, и не образуват живите водни капки, животът е без смисъл и съдържание.

Често религиозните хора изпадат във фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че разумният свят е длъжен да им помага. Без да е длъжен, той всякога помага. Не е било време, доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Който не разбира закона, започва да роптае, както роптаеха едно време евреите против Моисей. Те бяха недоволни от него, че ги изведе от Египет и ги лиши от месо и жилища. Те му казваха: „Дотегна ни да ядем манна. Само със сладки работи не се живее“. Това беше израз на недоволството в човека. Кое прави човека недоволен? Бащата е недоволен от сина си, а синът – от бащата; майката е недоволна от дъщеря си, а дъщерята – от майката; господарят е недоволен от слугата, слугата – от господаря; приятелят е недоволен от приятеля си – навсякъде съществува скрито недоволство. Кое е онова, което може да ви задоволи? Щом сте недоволни, вие имате предвид нещо, което може да ви задоволи.

Един ден една сестра ми каза: „Какво стана, че сега не ми обръщаш внимание, както по-рано? Да не съм сгрешила някъде?“ Слушам я и си мисля: Това е нейно субективно схващане. От моя страна няма нищо особено. Важно е, кое ѝ дава повод да мисли така. Тя казва, че откак не обръщам внимание на нея, започнала да боледува и да страда. Значи, когато Бог не обръща внимание на човека, болестите и страданията го посещават. Това е вярно, обаче какво ще кажете, ако Бог обръща внимание на човека, а човек не обръща внимание на Бога? Това е задача, на която трябва правилно да се отговори. Такава задача е, например, 12310. Какво означава десетата степен? Това е разумният принцип в света. Единицата е активното начало, което твори, а нулата – пасивното начало, което запазва нещата. Ако можете да използвате правилно числото 123, ще бъдете щастливи.

Числата 1, 2, 3 могат да се разместват и да получите нови числа 213, 321. Те дават други резултати. Каквито и да са резултатите, човек не може да постигне това, което желае. Богат си, учен си, силен си, но пак не можеш да постигнеш онова, което душата ти желае. Като богат, ще имаш удобства и удоволствия; като учен, ще придобиеш знание; като силен, ще придобиеш приятели, но и в трите случая ще има нещо, което не можеш да постигнеш. Ако отидете при Бога, с какво ще Го задоволите: със силата, богатството или с учеността си? Изобщо, Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не че те са по-добри, но имат по-големи възможности да придобият онова, което душата им желае. Ставаш религиозен, с цел да оправиш работите си. – Ти си на крив път. Аз не отивам при Бога да оправя обърканите си работи, но да работя. Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Следователно, като отидеш на нивата, сам ще работиш, няма да чакаш други да работят за тебе. Какво прави чиновникът? Сутрин излиза на работа и търси превозно средство, не иска да ходи пеш. Като влезе в канцеларията, вземе перото и започва да пише. Щом стане 12 часа, слага шапката си и тръгва за дома си. Там го чака яденето, жена му е сготвила. Той се нахрани и пак отива на работа. Това става всеки ден. После той се пита: „Дали е доволен Бог от мене?“ Някой седи с часове у дома си, нищо не работи, само дърпа носа си, секне се. Защо се секне, не знае. Аз зная защо човек се секне. Като се секне, той хваща носа си и по такъв начин въздейства на своя ум.

Много правила съм ви дал, как да се секнете, как да хващате носа си, но не сте ги изпълнили. Ако приложите правилата, които съм ви дал, много объркани работи щяхте да поправите. Неразположен си, пипни носа си първо отстрани, после отгоре и си кажи: „Ще внимавам да не направя някаква пакост“. Казваш: „С пипане на носа работите не се уреждат“. – С какво се уреждат? – „С мисъл.“ – Вярно е, че мисълта оправя работите. Обаче като мислиш, трябва да имаш някакъв предмет в ума си. Мисълта не е нещо отвлечено. – „Мисълта трябва да бъде чиста.“ – И това е вярно, но чиста мисъл е тази, която поставя всяко нещо на своето място. Тя е свят на хармония. Не можеш да мислиш, ако не знаеш да поставиш всяко нещо на мястото му. – „Като отидеш на онзи свят, там всичките работи ще се наредят добре.“ – И тук могат да се наредят. – „Тук имаме тяло, което ни пречи.“ – И там ще имате тяло, и там ще ядете. Тук ти плащаш в гостилницата, там на тебе ще плащат. Тук учителите заповядват, учениците изпълняват; там е обратно: учениците заповядват, учителите изпълняват. Тук силните управляват, слабите изпълняват; там е обратно: слабите управляват, силните изпълняват.

Като ученици, от вас се иска чистота и абсолютно безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него“. – Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома“. – Радвай се на красотата ѝ, без да желаеш да си като нея. Щом пожелаеш чуждото благо, ти ставаш нещастен. Ако някой е предмет на внимание за тебе, ти ще бъдеш предмет на внимание за други. За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: Радвам се, че има добри хора на земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог ме е създал, не желая да бъда като Него. Велик е Бог, че е създал такова разнообразие в света. Вечер, като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отида до тях. Достатъчно е, че се ползвам от привилегията да ги виждам. През деня се радвам на слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него, да го видя отблизо. Ако това е нужно, някога и то ще стане. Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ – Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от земята до небето и от небето до земята? Казват, че земята е място на мъки и страдания. – Това е субективно схващане. Бог работи върху земята. Тя съдържа неизчерпаеми богатства в себе си, а ние я наричаме място на страдания и плач.

Първото нещо, което се иска от вас, е да бъдете доволни от това, което имате. Ще кажете, че доволството лишава човека от условията да се развива. Чудно нещо! Нима недоволството ви помага да прогресирате? Недоволството е написана книга, но това не значи, че написаната книга има условия да се развива. Който чете книгата, той има условия да се развива, но не и самата книга. Следователно много неща са написани върху вас, но вие не се ползвате от тях. Който чете написаното, само той има условия да се развива.

И тъй, бъдете доволни от всичко! Ако не можете да се радвате на една водна капка, на един скъпоценен камък, на един ручей, на един слънчев лъч, на един плод, на какво ще се радвате? Ако не се радвате на малките неща, няма да се радвате и на големите. Какво искате тогава – да бъдете милиардери? И това не е лошо, но ако създадете нещо велико. Ето, тези, които създадоха Вселената – земята, слънцето, звездите, бяха милиардери. Затова астрономите казват, че във всяка звезда, в слънцата и планетите се крият големи богатства. Това са непостижими работи, а вие искате да бъдете милиардери. Какво ще направи един милиардер на земята? Нищо особено. Обаче където мине, всички ще го ругаят, ще го наричат крадец, насилник, кожодер и т.н. Не е лесно да се справиш с мнението на хората. Аз ви съветвам: Бъдете доволни от положението си и радвайте се и на милиардерите. Радвайте се на богатите хора, за да им помагате. – „Защо да се радваме на всичко?“ – За да решите правилно въпросите на живота. Недоволството нищо не разрешава. – Защо? – Един адепт влиза в обществото на учени, философи, поети, които разискват върху важни въпроси. Адептът изважда една клечка кибрит и я подава на събралите си. Никой не посяга към клечицата. Всички я поглеждат с недоволство и си казват: „Ние се занимаваме с велики въпроси, а този ни предлага една обикновена клечица. Какво ще правим с нея?“ Обаче един от тях взима клечицата, разглежда я и веднага се отправя към печката. Слага дърва в нея, драсва клечицата и запалва огъня. Всички учени и философи усещат, че към тях идва топлина, и започват да разтриват измръзналите си ръце. Те стават по-разположени, започват да се разговарят по-оживено – топлината ги съживи. Адептът видял как треперят и им помогнал.

Казвам: Ако малката клечица не запали огъня на твоето сърце, твоите работи остават безсмислени. Вие не обръщате внимание на малката клечица, а очаквате да ви донесат един голям скъпоценен камък, или един златен пръстен с диаманти; друг път очаквате да видите някакво голямо чудо: да възкръсне умрелият, или да се възнесе някой с огнена колесница, като свети Илия. – И това ще стане, но най-малко след 2,000 години. Какво ще правите, докато дойде огнената колесница? (Учителят нагласява цигулката си.) Какво искате да ви свиря? Това, което мене ме интересува, вас не ви интересува. Българинът обича да му се свири песента „Заплакала е гората, гората и планината“. Вие какво искате? Нали имахте задача да изпеете думите „сестра“ и „брат“. Съставихте ли мелодия на тези думи? Който е написал нещо, нека го изпее.

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо“. Значи всичко е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Всичко е постижимо, когато доброто е основа на живота и разумността е цел. Тогава Духът създава условия за бъднините на човека. Вън има гъста мъгла, която оказва влияние върху гласа и струните на цигулката. Днес мъчно се пее и мъчно се свири. Мъглата произвежда депресия в атмосферата.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 4 януари 1933 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, земя, човек, молитва, аз, работи, свят, може, всички, всичко, хора, казваш, силен, съм, бъдете, внимание ,

Общ Окултен клас , София, 4 Януари 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder