НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Топли чувства и светли мисли

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Топли чувства и светли мисли

Най-често използвани думи в беседата: има, себе, всички, хора, аз, може, човек, мисли, бъде, дрехи, година, свят, земя, бог, друг, казва, говори, мисъл ,

 Утрини Слова , София, 1 Януари 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 15-та глава от Матея.

Голямо нещастие щеше да бъде за хората, ако всички дишаха чрез една уста. То е все едно да си представите едно дълго здание, в което живеят хиляди хора, и само през един прозорец влиза въздух. Онези, които са до прозореца, добре ще им бъде. Какво ще бъде положението на онези, които са на задния край? Някога хората живеят в такива стаи, искат да дишат през една уста и да гледат през едни очи. Те искат да имат външно единство, външно благоприличие. Всеки иска да бъде здрав. Може ли при такъв живот човек да бъде здрав? Много болни има в света, затова и много умират. Питам: Каква полза от усилията, които правят учените, когато и учените, и простите умират? И учените, и простите страдат. Всички хора, на общо основание, минават през страдания. И праведният, и грешният също страдат. Всъщност, истински праведни няма. Външно всички хора изглеждат праведни. Затова Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“.

Греховете и престъпленията на хората са написани на тялото им, т.е. на тяхната дреха. Вие носите вълнени дрехи, но те са взети от овцете. Те са дрешки на овцете. Хората колят и убиват овцете и после носят дрехи от тях. В това отношение хората ограбват овцете и се обличат от тях. В края на краищата всички се оправдават и казват: „Господ ни е дал вълната и кожата на овцете и на други животни“. Вие носите хубави обувки от кожата на животните и не мислите за ограбването и убийството на тези животни. За оправдание казвате: „Ние сме чада Божии“. – Да, чада Божии, които носят кожата на убити и умрели животни. Казвам: Освободете се от кожите на умрелите животни. – „Как, голи и боси ли да ходим?“ – По-добре да си бос, отколкото с обувки от умряло животно. – „Как да разберем това?“ – Както щете разбирайте. При живота на сегашните хора нищо друго не ги очаква, освен страдания и нещастия. Светът е изложен на разрушение. Казано е в Битието: „И разкая се Бог, че е създал човека“. – Какво ни очаква тогава? – Да разруши Бог света така, както го е създал. Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях. Сега, вие искате да ви кажа нещо за новата година. Каква нова година очаквате? Хиляди хора се избиват, хиляди хора умират. И това било нова година! Както виждате, досега годината беше суха. Ще видите каква ще бъде новата духовна година. За новата година няма да говоря нищо. Като изгрее слънцето, тогава ще видя какво ще стане. За новата година вечер не се говори. Трябва да видите как е облечена тя. Защо хората посрещат новата година вечер, среднощ? По това време идат само разбойници. Какво очаквате от една година, която иде среднощ? Тя иде да подкопава: ще задигне 40 милиона хора, 200 милиона говеда, един милиард овце, два милиона кокошки и нищо няма да донесе. Това е външната, физическата страна. Казвате: „Искаме да чуем нещо утешително“. Отговарям: Когато водят 100 души да ги екзекутират, какво утешително мога да ви кажа? В този случай, ще ви кажа да четете Господнята молитва, та като отидат тези хора при Бога, да намерят спокойствие и мир. Смъртта им да бъде по-лека. Какво ще утешаваш един човек, който няма нищо? Какво ще му проповядваш? Ще приличаш на онзи, когото раняват с няколко куршума. Други се бият, а той плаща. Питате: „Кармата ли му е такава?“ – Когато човек се напие, кармата му е да го бие кръчмарят. Ако е на аероплан и не вземе мерки да го спре навреме, ще полети с главата надолу.

И това е карма. Където е неразбирането на Божия закон, там е кармата. Това, което говоря, е принципиално. Като не можеш да разрешиш един въпрос, ти се омъчняваш и казваш: „Кармата ми е такава“. – Не мисли за кармата. Водата никак не мисли. Каквото и да правиш с нея, тя си тече, не иска да знае. Можеш ли да раниш или оскърбиш водата? И на въздуха нищо не можеш да направиш. Също и на огъня нищо не можеш да направиш. Ако го мушнеш с оръжие, то ще се стопи, а огънят ще си остане в първото положение. Днес хората си служат с модерни, усъвършенствани оръжия, но те навсякъде не действат. Как ще воюваш с топлината, например? Всички, които се опитвали да воюват с нея, се връщали голи и боси. Докато човек не оголее, никога няма да се оправи. Като отиваш на баня, нали се събличаш? Ако не влезеш гол в банята, няма да се окъпеш. Кой влиза в банята с дрехи? Вътре дрехите са непотребни. Там събличаш чуждите дрехи и оставаш със своите, с които си роден. Чуждите дрехи сваляш, за да ги опереш, а своите – ще измиеш и изчистиш. Не само външните дрехи се перат, но и всички заблуждения, традиции и вярвания – те са чужди дрехи. Аз ги наричам дрехи от козина. Едно време хората носеха дрехи от козина, като добър проводник на топлината, а лош проводник на водата и на въздуха. Докато носиш в ума си една мисъл, която нарушава твоето равновесие и те безпокои, какви са твоите дрехи: топли, или студени? И тъй, всяка неустойчива мисъл и всяко неустойчиво чувство, които безпокоят човека, са скъсани, парцаливи дрехи. Те са чужди и трябва да се съблекат. Човек трябва да се освободи от тях, като от нещо чуждо, макар и да остане гол. Греховете на човека не са нищо друго, освен чужди дрехи, които той задигнал отнякъде. Право ли е човек да взима чужди неща, т.е. да върши престъпления? Ще вземе пари от чуждата каса и ще ги сложи в своята. Престъпление ли е, ако пипнеш или прегърнеш един мъж или една жена? Ако гледаш на жената като на твоя лява ръка, а на мъжа като на дясната ти ръка, няма нищо престъпно в това. Обаче никой не гледа още на жената или на мъжа като на част от себе си. Изобщо всяко нещо, което е вън от човека и не му допринася никаква полза, е чуждо. На научен език казано: Има материя в природата, която по никой начин не може да влезе в строеж. Представи си, че си стъпил на едно ниско поле, с десет метра под морското равнище. Ако стоиш известно време там, водата от морето ще те залее. Обаче, ако има висока стена, която пречи на водата да нахълта вътре, ти ще си останеш там и ще бъдеш сух, незасегнат от водата. Какво ще стане, ако хората взимат камъни от тази стена, да си строят къщи? Какъв ще бъде резултатът? – Стената ще изчезне, водата ще залее полето и всички, които са там, ще понесат последствията на своята неразумност. Ето една безполезна работа. Следователно, когато действаме против Божия закон, против разумните природни закони, произвеждаме дисхармония между силите, т.е. материя, която не влиза в новия строеж. На същото основание има непотребни мисли, чувства и желания в човека, които не влизат в новия строеж. Например, нямаш слух, не си музикален, а в тебе се яви желание да свириш на пиано или цигулка. Това желание не е на място, не е потребно. Казваш: „Обичам Бога“. – Защо Го обичаш? Защо се стремиш към Него? – Да вземеш нещо. Така и малкото дете обича майка си, не заради нея, а за млякото ѝ. Детето още няма любов към майка си. Тя има любов към детето си и е готова да се жертва за него. Затова тя дава млякото си. Първите седем години детето живее и се крепи поради любовта на майката. Ако тя се откаже от него, то ще престане да живее. Майката може да стопи детето си, т.е. да го лиши от живота, когато иска. Това е закон. Последствията на този закон водят към смъртта. – Що е смъртта? Откъде произлиза тя? – Не искам да отговарям на този въпрос. Ако го засегна, хората нищо няма да се ползват от него. Напротив, толкова повече ще умират. Има известни идеи, които могат да се изнесат пред света, но има такива, които още не трябва да се изнасят. Такава е, например, идеята за смъртта. Например, въпросът за Исав е един костелив орех за човечеството. За да се разбере, трябва щателно да се анализира, да се направи психологически анализ. Като се спирам на психологическите анализи, правени върху живота и характера на велики хора, дохождам до заключението, че човек трябва още дълго време да се учи. Лесно е да кажеш нещо за характера на Толстой, например, но защо има такъв характер? Лесно е да се каже, че всички хора носят в себе си престъпни идеи, но защо е така? Кой днес не е убил поне една муха? Колко кокошки, агънца са заклани! Колко домове са разплакани! Психоанализата доказва скритата престъпност в човека, но защо е така? – Науката не е казала последната си дума, както и атомът не е последната най-малка частица на материята. Какво се крие в атома, още не се знае. Атомът се разлага на протони и електрони, но дали някога и тези частици ще се разложат, днес не се знае. Ще дойде ден, когато и те ще се разложат. Науката още не е намерила метод за тяхното разлагане. Според мене протоните и електроните са били разложени преди хиляди години, но истинските учени мълчат по този въпрос. В края на краищата ще се дойде и до най-малките частички, които по никакъв начин не могат да се разделят на по-малки. Казвате, че тези неща не са разбрани за вас. – Не само за вас са неразбрани, но и за някои учени. Например, художникът говори за красивото, но какво, всъщност, е красотата? Казваш: „Красив е този човек“. – Къде е неговата красота? Отделете от него красивата линия, да я видят всички. Къде е красотата на тази линия? Красивата линия излъчва особена сила, особени лъчи. Красива е чешмата, която дава изобилно вода. Красива ли е пресъхналата чешма? Лице, което не изразява нищо, не е красиво. То е маска. Казват за някого, че има благородна душа. – Така е, но за някои въпросът за душата е философски. Те и досега се питат, съществува ли душа, или не. Съществуването на душата не е доказано научно, а се казва, че душата била благородна. Вие, които вярвате в съществуването ѝ, как си я представяте? Някои учени казват, че душата била сбор от сили, сбор от преживявания. Питам: Какво представлява това, което анализира душата? Казва се за Толстой, че като търсел Бога, изпитвал вътрешен страх. – Ами, които не търсят Бога, не изпитват ли страх? Днес всички хора са страхливи. Те се страхуват главно от закона. Страхът им се проявява по два начина: едни хора се подчиняват строго на закона от страх; други избягват закона пак от страх. Значи едни му се подчиняват, а други го избягват. Един яде от страх, друг не яде пак от страх. – „Виновни ли сме, че имаме страх от закона?“ – Според мене само грешният се страхува. – „Значи ние сме грешници.“ – Можеш ли да се наречеш праведник, ако съдиш брата си за нищо и никакво?

Ти се представяш за съдия, а той заема положението на обвиняем. Обвиняваш го, че откраднал нещо – обувки, шапка, дрехи, часовник или друго нещо. В природата, въпросът за кражбата е поставен другояче, а не както между хората. Ако си позволиш да откраднеш от една градина две–три ябълки, веднага ще те хванат и подведат под отговорност. Обаче природата не те държи отговорен за тази кражба. Тя казва: „Ако има някой да те съди, това е дървото“. Ябълката се е трудила, докато изработи своите плодове. Щом тя не те държи отговорен, природата ни най-малко няма да те съди. Че някой откраднал една ябълка, веднага го глобяват сто лева, затварят го за три седмици в затвор. Питам: Ако едно кило ябълки струва 30 лева, защо го глобяват сто лева? На какъв закон се основава тази глоба? Някой се оплаква, че му откраднали пет златни монети. – Кой може да ги открадне? От гледището на природата кражба е само онова, което никога и никъде не може да се намери. Има ли нещо, което е вън от земята? Откраднеш злато, например. Това значи да го вземеш от едно място и да го сложиш на друго. В този смисъл всички хора са крадци. Майсторите, работниците са крадци; те постоянно пренасят материалите от едно място на друго. Не е престъпно, че си взел една ябълка от чуждата градина. Лошото е там, че кражбата води към лъжа. Питам: Как ще откраднеш нещо, което не се краде? Как ще откраднеш слънцето? Това е невъзможно. Искаш да направиш една пакост на земята и започваш да копаеш дупки. Казваш: „Големи пакости направих на земята“. – Тези пакости са направени на хората, а не на земята. Ще мине някой пътник и, без да види дупката, ще падне в нея. Колкото е възможно да откраднеш слънцето, толкова е възможно да причиниш пакост на земята. Не се лъжете, никой не може да разполага със слънцето и със земята. – „Ама ще копае злато от земята.“ – Защо ти е толкова злато? Знаеш ли, че за златото хората се убиват? Тогава защо ти е такова злато? От памтивека досега хиляди и милиони хора са станали жертва за една фалшива идея – придобиване на злато.

Защо е нужно злато на човека: да се товари ли с него? Ако носиш на гърба си товар от сто килограма злато, непременно ще ти го вземат. Ти казваш: „Добре, че свалиха този товар от гърба ми. Иначе или щяха да ме нападнат разбойници, или щях да се намеря с това злато на дъното на морето“. – В такъв случай казвам: По-добре, че те освободиха от златото. Двама светии се подвизавали в един манастир. Веднъж, като си правели разходката, единият вървял замислен напред. Изведнъж той видял нещо на земята, което го накарало да отскочи настрана. Другият, който забелязал това, си казал: „Коя е причината, където другарят ми отскочи уплашено настрана?“ Като дошъл до мястото, видял едно гърне със злато. – „Чудно нещо! Колко е глупав моя събрат. Защо трябва да бяга от златото? Отдава му се възможност да направи толкова много добрини с това богатство.“ Той решил да вземе златото и да го използва за благотворителни цели: построил болници, училища, църкви. Приютил много бедни, старци, сирачета, създал им добри условия, сносен живот. Като изразходвал всичкото злато, той се обърнал в молитвата си към Господа с думите: „Господи, изпълних твоята воля. Сложих парите в работа. Какво мислиш за добрините, които направих със златото?“ Явил му се един ангел, който му казал: „Всички добрини, които направи, не струват толкова, колкото отскачането на твоя брат“. Сега и вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията. Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал похвала от Бога за своята благотворителност. Какво знае обикновеният човек за създаването на света пред онези същества, които са участвали в тази епоха? Каквото и да знае, неговото знание е относително. Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“? Например, возиш се с кола до брега на морето и спираш. – Защо? – С колата не можеш да разрешиш всички въпроси. Много естествено, ако искаш да пътуваш по море, ще се качиш на параход. Като стигнеш до едно пристанище, ще слезеш от парахода и ще спреш. Ако искаш да пътуваш в пространството, ще се качиш на крилата на светлината, но и с тях не можеш да пътуваш вечно. Докъде ще отидеш? Може да обиколиш Слънцето, Венера, Юпитер, Меркурий, Сатурн. Ще пътуваш хиляди години, но все ще спреш някъде, на една слънчева система. Както виждате, пътуването с кола, параход, със светлината, това са относителности. Все ще пътуваш, но отвреме-навреме ще спираш. Няма вечно, абсолютно движение. Кои неща в света са непостижими? – Които осмислят живота. В стремежа към непостижимото човек изпитва приятност. Щом го постигне, този копнеж към него изчезва. Докато не познаваш още приятеля си, ти го идеализираш, стремиш се към него. Щом го познаеш, обаянието от него изчезва. Той престава вече да бъде твой идеал. Изобщо, постижимите неща носят страдания и смърт. Значи смъртта е постижима, а безсмъртието – непостижимо. Да греши човек, това е постижимо; да бъдеш праведен, това е непостижимо. Да си глупав е постижимо; да си мъдър е непостижимо. Пред простия и глупав човек се открива необятната мъдрост; пред мъдрия се открива глупостта. Това са контрасти, които подлежат на психоанализа. Слушал съм някой виден професор, с големи знания, като говори, изведнъж мисълта му се стегне, прекъсне се и като не знае какво да прави, извади очилата си и започва да ги изтрива с кърпичката си. Като му дойде мисълта, пак ги слага на очите си и продължава да говори. Друг някой започне да говори, слага ръцете си в джобовете и бърка в тях, докато му се възстанови мисълта, и пак започва да говори. Много от движенията на човека са неестествени. Те се дължат на факта, че той не знае как да започне да говори. Някой държи ръцете си скръстени, друг – свити на юмрук. Това е особена азбука, по която аз тълкувам нещата. Така мога да определя какви мисли ви занимават. Всяка мисъл, всяко чувство имат определени линии на движения. Всяко действие има своя дълбока причина. Влизам в една стая, където седят добре облечени хора. Взимам една стомна с вода и започвам да пръскам. Това действие ще произведе различни резултати: едни от тях ще се обидят, други ще се разгневят, че ги пръскам – новите им дрехи ще се намокрят. Някои ще се освежат: ако са били неразположени, ще се ободрят. Нали сте психоаналитици, вие сами можете да определите какъв резултат произвежда пръскането с вода. Някой ме гледа, че нося дълга коса и пита: „Защо носиш дълга коса?“ – Питайте жените; те могат да ви отговорят на въпроса. Питайте животните, и те имат дълги косми. Ако питате овцата, защо космите ѝ са дълги, тя ще ви отговори, че това се дължи на неблагоприятните условия, при които е живяла. – Защо космите на вола са къси и тънки? – Тънкият косъм представлява аристократизъм. Волът е голям аристократ. – Вярно ли е това? – Косъмът му говори. Както виждам, вие сте много лековерни и суеверни. Кой каквото ви каже, вярвате. Преди няколко дни дойдоха при мене две сестри, от напредналите, и ми казват: „Вчера ходихме при един голям гадател, да ни каже какво ни предстои да преживеем“. – Какъв беше този гадател? – „Той водеше със себе си един медиум, който падаше в транс и говореше. Гадателят тълкуваше думите му.“ – Какво ви каза? – „Нищо особено. Каза ни, че трябва да му дадем 500 лева, да се свърже с Братството. Тогава щял да ни каже много неща.“ – Дадохте ли му тези пари? – Решихме да си помислим. Казвам: Този гадател е мошеник. Само онзи може да каже истината, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. Докато съзнанието на човека не е свободно, той не може да възприеме истината. Горко на онзи, който мисли, че трябва да заспи, за да възприеме истината.

Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея. Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. Тщеславен си, искаш всички хора да те славят. И това може да стане, но временно. Днес ще те славят, утре ще те развенчаят. – „Какво ще остане от нас, като се освободим от всичко това?“ – Щом се освободите от отрицателните мисли и чувства, на тяхното място ще сложите положителни. Например, ако изгубиш външното богатство, ще започнеш да търсиш вътрешно богатство. Този закон на поляризиране действа в целия живот. Забелязано е, например, че когато един скърби, друг се радва. Защо ще плачеш за изгубеното богатство, което те прави нещастен? В известен случай богатството е благо, а в друг случай то е нещастие. В даден случай красотата е благо, а в друг случай – нещастие. Същото може да се каже и за грозотата. Не всякога грозотата носи нещастие. Някога тя е благо за човека. Всяка тлъста и угоена кокошка е осъдена на смърт по-рано от слабата и мършава кокошка. Като види, че е тлъстичка, господарят ѝ ще се съблазни от нея и ще каже: „Ще взема ножа да я заколя. Искам да опитам месцето ѝ“. Ако е мършава, той няма да ѝ обърне внимание. Тя има шанс да поживее по-дълго време. Като ви изучавам, виждам, че много от вас сте недоволни от знанието си, искате да бъдете учени. – Вие сте учени, но в сравнение с учените на миналите времена. По отношение на сегашните учени, вие сте по-долу от тях – още има да учите. Една сестра ми каза: „Искам да ми кажеш нещо за Господа“. – Защо искаш това? – „Обичам Господа, искам да Му служа.“ След половин час тя среща една сестра и я обижда, казва ѝ горчива обидна дума. Втората сестра, която минава за ясновидка, се оплаква от първата. Казвам ѝ: Нали си ясновидка, предсказваш на хората, а не можа да познаеш, че тази сестра ще те обиди. – Какво е заключението от тези примери? – Аз не правя заключения. – Защо? – Казано е: Нито да заключваш, нито да отключваш. Ако заключвам, трябва и да отключвам, а това ще ми отнеме много време. Трябва постоянно да заключвам и да отключвам. Аз съм слуга и ако постоянно отключвам и заключвам, никога няма да си почина. Ето защо, оставям приятеля си да ме замести, а аз отивам да дишам чист въздух. Той започва да отключва и заключва вратата, докато се умори и напусне тази работа. – Има ли право да напуща работата си? – Има право. – Защо? – Защото тази врата е създадена от хората, а не от природата.

Хората живеят в относителната реалност на нещата, а не в абсолютната. В природата не съществува никаква относителност. Щом е така, аз съм свободен, няма да ставам вратар, да отключвам и заключвам вратите. Като си дошъл на земята, ти живееш в една къща. Под „къща“ разбирам и физическото тяло на човека, и къщата за живеене. В тази къща ще живееш временно, а не вечно. Значи ти си в света на относителната реалност; относително живееш и относително напущаш къщата. Все ще спреш някъде, няма вечно да живееш на едно място. По отношение на абсолютната реалност влизането и излизането от къщите е подобно на процесите на мисълта. Имаш къща, легнеш да спиш; сутринта станеш, нямаш и къща, тя изчезнала. Къщата ти може да бъде голяма или малка – това е относително. Обаче в един момент тя изчезва. – Как става това? – С думи не се обяснява. Всеки може да го опита, да види как къщата се намалява или увеличава. Аз си обяснявам това с мисълта. Каквото помислиш, става, важно е да имаш знания. Абсолютно реално е само това, което ти знаеш. Това, което знаят другите хора, не е реално за тебе. Реалността не принадлежи на всички. Тя принадлежи само на Един. Реален е само Бог. Има само една реална идея. – Защо? – Защото няма причина, която да я измени. Ние не знаем какво мисли Бог. Ако можем да мислим като Бога, ще бъдем едно с Него. Тогава не можем да кажем, че има нещо вън от Бога. Между Бога и човека може да се яви състезание. Щом се яви мисълта, кой е създал Господа, тогава човек няма понятие от реалността. Тя не се създава. Под „създаване“ на нещо, разбирам във време и пространство. Значи всички мисли и чувства, които се явяват във време и пространство, наричаме относителни. Тази относителност се отнася до човешкия живот, изложен на постоянни промени. Сега всички очаквате да ви кажа нещо за новата година. Мога да ви забавлявам, но всички забавления почиват на лъжата. Аз зная колко кораби ще потънат тази година; колко хора ще умрат; колко хора ще фалират. Ако ви кажа всичко това, вие ще бъдете нещастни. Докато не изнеса една отрицателна истина, тя може да не стане. Щом я изкажа, тя се сбъдва. Например, ако кажа, че някой ще умре, а на него не му се умира, по-добре да не предсказвам това. Ако той умре, кой печели, аз или той? По-добре да си живее. Следователно има смисъл да ви кажа само онова, което може да стане и от което може да се ползвате.

Например, завеждам ви при един чист планински извор, на който всяка капка тече музикално, ритмично. Спирате се и слушате неговата музика. Много капки ще ви оросят, но бъдете будни, да не изпуснете нито една от тях. Ако не използвате тези капки, ще съжалявате, че сте пропуснали случая. – „Да ги опитаме ли?“ – Първо ще наблюдавате капките на този извор, а после ще ги опитате. Не е въпрос само да гледате; може да се ползвате от тях, но навреме. Някой използва отвличането на моето внимание и бута без позволение. Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е. Иде един човек и ти казва: „Тук има два реда бутони. Едните са свързани с подземието, а другите с горните етажи. Ако не знаеш кой бутон да натиснеш, ще слезеш в подземието“. Казваш, че като буташ един след друг бутоните, ще намериш, който ти трябва. Не е безразлично на кой етаж трябва да спреш. Представи си, че си в чужбина и искаш да се качиш на един от горните етажи на едно двадесет-етажно здание. За да попаднеш точно в етажа, на който искаш да се качиш, първо ще разгледаш бутоните, за да намериш този на съответния етаж. Както има забранени зони на земята, така има забранени зони и в света на мислите и на чувствата. Има също забранени зони в Любовта, Мъдростта и Истината. Какво ще бъде положението ти, ако те вдигнат с асансьор на 40–50 километра във въздуха? Щом се видиш на такава височина, веднага ще пожелаеш да се върнеш на земята. В една приказка се разказва за един от старовременните владетели. Един ден той излязъл да се разхожда вън от града. Минал покрай една река и наблизо видял един беден човек, полугол, седял на земята и си свирел безгрижно. Жена му шътала около огъня, а децата играели край нея. Владетелят си казал: „Ето едно щастливо семейство, което заслужава да му се помогне. Трябва да се подобри живота им. Ако при тази беднотия всички са радостни и весели, какво ще бъде, ако положението им се подобри?“ Той им изпратил пари да се замогнат малко. И наистина, бедният си направил малка къщичка, облекли се всички в нови дрехи и заживели по-сносно. След три години владетелят отишъл да ги навести, да види как живеят сега. Обаче той останал крайно изненадан от това, което видял. Всичко имали – къща, храна, дрехи, но здравето и радостта си изпуснали. На една страна жена му лежала болна. Децата седели тихо и безшумно. От какво заболяла жената? – От безделие. Понеже всичките им нужди били задоволени, те престанали да работят, почувствали се аристократи. Жената се изнежила толкова много, че при падането на един пакет с памук върху нея била силно контузена. Оттогава тя заболяла. Този пакет с памук действа и в чувствения, и в умствения свят. Една обидна дума, казана на човека, произвежда същия ефект, като този пакет. Каква е обидната дума? – Нарекли те простак. Ти отговаряш на обидата: „А ти си първокласен невежа“. Двамата започват да се атакуват, докато заведат дело за обида, за оскърбление. Има закон, който регулира човешките отношения. Ако те осъдят според този закон, ще лежиш два–три месеца в затвора затова, където си казал на някого „простак“. А според мене за такава обида няма съд. Друг е въпросът, ако наречеш човека вагабонт, крадец, убиец и др. За тези думи всеки може да те обвини и осъди. Изучавайте новата философска мисъл без да се смущавате от болните мисли на философи, светии, праведни. Това, което не носи живот в себе си, е човешко.

Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата. Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар. – „Но аз искам да угодя на своя господар.“ – Как ще му угодиш? Той иска много работи от тебе. Готов ли си да чистиш стаята му, да го переш, да чистиш дрехите, обувките му? Може да вършиш и външната му работа. Готов ли си и на това? Като слуга, ти ще вършиш и долната, и горната му работа. Ще го задоволиш само тогава, когато имаш предвид неговите интереси и неговото благо. Ако изпълняваш всичко добросъвестно, той ще бъде доволен от тебе. В който ден започнеш да мислиш повече за себе си, господарят ще ти каже: „Не ми харесва вече моят слуга“. Следователно спорът и неразбирането на хората се дължи на факта, че всеки мисли повече за себе си, отколкото за другите. Децата употребяват повече време за себе си, отколкото за родителите си. И родителите мислят повече за себе си, отколкото за децата си. Това „себе“ объркало света. Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя първичен живот и престанат да мислят за себе си. Най-лошият господар в света е човекът. По-лош господар от него не съм намерил. И най-лошият господар, като се натъкне на себе си, казва: „Най-после намерих лошия господар. Не подозирах, че се е скрил толкова дълбоко“. Какво да му говоря, на кого да го предам? Знаеш ли какво ще стане с тебе, ако те предам? И започва този господар да обещава, че ще постъпва добре, че няма да измъчва слугата си. Обещания! – Казвам: Ако търсиш невежата, ще го намериш пак в себе си. Ако търсиш учения, пак в себе си ще го намериш. Всичко е скрито в човека. Какви ли не прости и учени ще намериш там. Всички се разговарят помежду си. Питате ме: „Какво искаш да кажеш с това?“ Искам да ви кажа да се нахраните днес добре. Да примирите всички същества в себе си. Но така ще се нахраните, че да останете малко гладни. Ако сте доволни от яденето, разбрали сте моето учение; ако не сте доволни, не сте го разбрали. Какво ядене ви предлагам? – Живият хляб. Той е съществената храна за човека. Сега, като ви наблюдавам, виждам, всички не сте весели. Един се навел наляво, друг – надясно и казва: „Какво да се прави?“ Питам: Защо не сте весели? – Не можем да уредим работите си. Аз тълкувам: Който се навежда напред, има нужда от вода. Съветвам го да иде при чистия извор и там да пие. Който се навежда назад, той се отказва от всичките си желания – решил е да умира. Не, ще работиш върху себе си. Това да бъде единственото ти желание. Който се навежда наляво или надясно, той иска да почива. – „Кого имаш предвид, като говориш така?“ – Себе си. Аз за вас не говоря. Вие сте големи светии. По-свети, по-гениални хора от вас не съм срещал. Така правя аз психоанализа на нещата. Като ви говоря, забелязвам, че вие ставате невежи, а аз – учен. Както виждате, аз съм искрен, прям към вас. При това предпочитам себе си да обидя, отколкото вас. Според мене това е разрешение на въпроса. Какво печеля, ако нарека някого простак? С това той става ли простак? Друг е въпросът, ако той сам признае, че е такъв. Значи липсва му нещо. Докато гледам на хората отвисоко, никога няма да им повлияя. Няма защо да гледам на детето отвисоко; ще сляза до него, ще стана като него дете и то ще започне да ме слуша внимателно. В това отношение дядото и внучето се разбират много добре. Дядото слиза до уровена на детето, играе с него, носи го на ръце, докато му предаде своето състояние. Гледаш, детето започнало да се смее – развеселило се. Ако и вие, в даден случай, не влезете в положението на грешния, ако не проникнете дълбоко в неговото естество, никога не можете да му помогнете. – „Е, Бог ще му помогне.“ – Бог помага чрез хората. Ако ние не можем да бъде проводници на Божията Любов, какво друго ще направим? Мнозина идват при мене, хлопат усилено на вратата, искат на всяка цена да ги приема. Казвам: Днес разрешавам важен въпрос, не мога да ви приема. Обаче той чака. След него идва втори, трети. И на тях казвам, че не мога да ги приема. Но отговарям и на двамата: „Почакайте няколко минути“. Защо реших да ги приема? – Защото си помислих: Както Бог приема мене, така и аз трябва да ги приема. Те си казват за мене: „Добър човек!“ – Не съм толкова добър. Благодари на Онзи в мене, от Когото и аз завися. Мисля си: Тези хора станаха причина, Бог да ме приеме, и аз да се разговарям с Него. Едно трябва да се знае: Нищо в света не е произволно. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да не понесеш последствията на своите постъпки. Една муха да стъпчеш, ще понесеш последствията за това. Ако изсичаш произволно дърветата, и за това ще носиш последствията. Ако причиняваш страдания на хората, и на тебе ще причиняват страдания. Каквито страдания причиняваш на другите, такива ще причиняват и на тебе. Ето защо, за да не носиш тежките последствия на твоите неразумни постъпки, каквото правиш, прави го за Господа. И тогава, като вършиш добро, ще ти се въздаде с добро. Каквото добро направиш на едно същество, включено в Божествения свят, това добро ще се върне върху тебе. Носете тази мисъл в ума си. „Тогава трябва да живеем добре.“ – Не само това, но вършете волята на Бога. Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място.

Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен. Аз говоря за онзи свят на радост и веселие, който е създаден от Бога. Ако можете само да надникнете в него, ще видите, че той надминава приказките на „Хиляда и една нощ“. – „Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер. Тази сутрин не мислех да ви говоря. Казах си: Щом направим молитвата, ще си изляза. Нека годината говори сама за себе си. Какво ще ви говоря аз? Но както виждате, изкусих се и пак ви говорих. В годината 1933 единицата е на първо място, след това иде числото девет – големият брат, след него идат две тройки, по-малките братя. Тук отсъствува майката – числото две. Тя е заминала. Бащата – единицата, е вдовец с трима синове. Единият е по-голям и по-умен от другите двама. Обаче и тримата са идеалисти – фантазьори. Никой от тях не работи. Големият брат само мечтае и си казва: „Дано баща ми остави нещо“. Той мечтае за хубави работи и каквото получи, готов е да го раздава. И по-малките братя приличат на него, затова джобовете им са празни. Питате: „Защо числото 13 е опасно?“ – Опасността е в тройката, която всичко раздава. Ще разкажа един куриозен случай с един наш брат. Той си купил един петел. Защо го купил? – Видял му се евтин. Купил го за 30 лева. От друга страна искал да спаси петела, да не го колят. И какво направил после? Занесъл го пак в село и го върнал на жената, от която го купил. Тя гледала и се чудела как е възможно да купиш един петел и да го върнеш с молба да не го колят. Сега, желая ви през тази година и вие да постъпвате като този наш приятел: да купите петел и да го върнете на жената, от която сте го купили, с молба да не го коли. След това обърнете се към Господа – Господарят на света – и кажете: „Господарю, уредих сметките си с Тебе“. Ето един добър пример. Първо, аз помислих, че той купил петела за мене, да ми кукурига, и ми стана малко неприятно. Аз имам вече един петел. Като разбрах, че той купил петела, за да го спаси, и пак го върнал на жената, останах доволен. Значи той внесъл 30 лева в банката на петела. Това е единствен случай, да внесе човек капитала си в една жива банка. Знаете ли в каква сума ще се обърнат тези 30 лева след две хиляди години, особено ако се дадат под сложна лихва? Един математик прави следното изчисление: в каква сума ще се превърнат 25 стотинки, дадени под сложна лихва, от времето на Христа досега? Той казва: „Ако всеки ден на всеки девет минути падаше по една златна земя, като нашата в гишето на банката, цели девет хиляди години трябваше да падат такива земи, за да се изплати този дълг“. Представете си тогава в каква сума ще се превърнат тези 30 лева след две хиляди години. Като знаете това, нека всеки от вас вложи по 30 лева в една жива банка, за да получи след две хиляди години несметно богатство. Само така ще ликвидирате с вашата сиромашия. И спомен няма да остане от нея. Новата година още не е дошла. Тя е далеч от нас. Като изгрее слънцето, тогава ще дойде. Трябва да отидем на Витоша, там да я посрещнем. Иначе в мъглата не можем да я видим. Тя иде да обира чуждите каси. Понеже никой не иска да я види, затова времето е мъгливо. Повече няма какво да ви говоря за новата година. Според мене, когато ви посети едно топло чувство в сърцето, една светла мисъл в ума и един благороден подтик във волята, това е новата година. Щом не ви посети едно топло чувство и една светла мисъл, никаква нова година няма да дойде. Досега сте имали твърди, течни и въздухообразни чувства. Тази година обърнете внимание на топлите чувства и на светлите мисли.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, себе, всички, хора, аз, може, човек, мисли, бъде, дрехи, година, свят, земя, бог, друг, казва, говори, мисъл ,

 Утрини Слова , София, 1 Януари 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder