НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Изпити на ученика

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Изпити на ученика

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, хора, има, може, мисли, самосъзнание, христос, живот, тебе, всичко, съзнание, област, земя, себе, йов, знае, казва ,

Общ Окултен клас , София, 7 Декември 1932г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Какво прави стопанинът, когато гради къща? Той доставя материала на работниците, но как ще се направи къщата, не знае. Това е работа на предприемача и на работниците. На първо време, материалът е разхвърлян. Щом дойде предприемачът, работниците подреждат материала и започват да градят. И човешкото тяло е подобно на къща, съградена от велик майстор. Мислите и чувствата са материалът, от който се гради къщата. Съграждането на човешкото тяло е дълга история. Вие нямате представа, как е станало това. Понеже човек се ражда с готово тяло, той мисли, че е лесно да се създаде едно тяло. В далечното минало зрението и слухът не са били така развити, както днес. Човек възприемал впечатленията от външния свят по особен начин. Както нероденото дете възприема впечатленията от външния свят в утробата на майка си, така и човек е възприемал впечатленията от външния свят, когато е бил още в утробата на природата. Сегашният човек счита яденето за най-важното нещо в живота си. Цял ден той мисли, какво ще яде и как ще приготви яденето си. Готварството заема голяма част от деня. Ако е месоядец, той мисли, откъде да вземе месо и как да го сготви: да направи кюфтета, да напълни чушки. Ако е вегетарианец и той мисли, какво да си сготви. В бъдеще, хората ще се хранят по друг начин. Днешното готварство ще остане в архива на човешкия живот, като утайка.

Сега, като разглеждаме развитието на човека, виждаме фазите през които е минал той. Първата фаза е елементарното съзнание. Човек се отличава с прости усети и възприятия. Всичко се сливало в едно цяло. Той не могъл да диференцира нещата. В него е имало само една жизнена проява, една мисъл и едно чувство. Той мислел, че и природата е като него. В първата фаза на развитието си, човек е живял със съзнанието че съществува само един свят – външният, обективният свят. Докато е живял с това съзнание, той е развивал наблюдателните си способности. Това е продължило хиляди и милиони години. Той се раждал, умирал, забелязвал, че има същества и вън от него, но защо съществуват, не се интересувал. Между тогавашния човек и животното почти нямало разлика. Обаче, постепенно съзнанието му се пробуждало и той започнал да смята, да прави изчисления, да съпоставя фактите. Така, той влиза в областта на самосъзнанието, където се заражда музикалното чувство. С музиката заедно се събужда и мисълта. Човек влиза вече в третата фаза на живота и започва да работи с времето. Той мисли, нарежда работите си според времето, прави изчисления и съзнателно наблюдава промените в живота и природата.

Често хората изпадат в атавистични състояния и се питат, откъде идват. – Много просто, те са резултат на далечното минало. Атавизмът е последствие на наслоявания в съзнанието на човека. Като се пробужда съзнанието му, той неизбежно се натъква на тези наслоявания, които се отразяват в мислите или в чувствата му. Казано е в Писанието, че Бог е създал човека. Питате се: Ако това е така, как е възможно, Съвършеният да създаде толкова несъвършено същество, пълно с противоречия. Значи, и човек трябва да бъде чист и съвършен като своя Създател. Ще излезе, че библейският разказ за създаването на човека е повече за децата, на тях да бъде понятен. Възрастният се пита, как човек е придобил тези лоши качества да лъже, да краде, да убива, да яде месо? Той се е учил някъде и там е придобил лошите навици. Ако разгърна истинската история на човешкото развитие, ще изпаднете в противоречие. Тя е дълга и широка. Самосъзнанието на човека се е явило на границата между втората и третата фаза на развитието му. Щом влязъл в третата фаза, започнало развитието на интуицията. Колкото по-елементарно било съзнанието на човека, толкова по-неразвито било неговото чело. Човек си прави дрехи според формата на тялото. Следователно, и челото му е резултат на неговите мисли и чувства, т.е. на степента на неговото развитие. Също така и устройството на човешката глава отговаря на съзнанието му.

Съвременните учени и анатомисти изучават човека повърхностно. Те гледат на него като съвкупност на физически и физиологически прояви, а не и като на духовно същество. От гледище на анатомията, ръката на човека е физически уд; от гледище на хиромантията, ръката има отношение и към духовния живот. По нея се чете миналото, настоящето и бъдещето на човека. Затова, именно, ръцете на хората са различно устроени. У някой пръстите са къси, у други – дълги; у някои ръцете са тънки, у други – дебели, месести. Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш, дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.

По лицето на човека се познава, какви чувства го вълнуват и доколко е чувствителен. По главата се познава мисловната дейност на човека. По време и пространство, сърцето се явило по-рано от ума; по същество, обаче, умът е предшествал явяването на сърцето. Например, обичаш някого. Ти го държиш в ума си, като отвлечена идея. Тази идея постепенно влиза в сърцето и ти казваш: Обичам този човек. Значи, любовта не е само чувстване, но мисъл, реализирана в областта на сърцето. Чувстванията представят корените на дървото, а мислите – клонете. Когато една мисъл се реализира в живота, тя придобива израз. Тогава човек е отговорен за мисълта си. Докато не изкажеш мисълта, не си отговорен. Щом я изкажеш, ти сам виждаш, какво действие произвежда тя. Сам сравняваш действието й с действието на други думи и поемаш отговорност.

И тъй, да се саморазвиваш, това е естествен процес в човешкия живот. Важно е, правилно да се развиваш. Дали ще живееш на земята, или в задгробния мир, не е важно – правилно трябва да се развиваш. Дали вярваш в задгробния свят, или не вярваш, и това не е важно. Някои вярват в задгробния свят по особен начин. Те си представят задгробния свят такъв, какъвто не съществува. Според тях, онзи свят е подобен на този, в който те живеят на земята. Не, другият свят не е като физическият. Както водата минава през три състояния – твърдо, течно и въздухообразно, така и човек след смъртта си минава в особено състояние - водно, наречено астрално състояние.

Един познат разказваше един свой сън. Една вечер сънувал, че дошъл при него един човек и го нападнал. За да се защити, той извадил ножа си и започнал да го мушка. Мушнал го веднъж, два, три пъти, но нападателят си останал здрав: капка кръв не потекла от тялото му. Той се чудел, какъв човек е този, да го мушкаш с нож и да не умира. Такова нещо е астралният човек. Неговото тяло се отличава от това на физическия човек. Казвам: Не се заблуждавайте от своето физическо тяло. То е временно пособие на физическия човек. Вие се свързвате с тялото си, като нещо неразделно от вас. Някои мислят, че тялото и човекът са едно и също нещо. Не е така. Можеш ли да кажеш, че касата и човекът са едно и също нещо? Казваш: Не мога да живея без касата си. Вземат ли касата ми, все едно, че взимат сърцето ми. Ти си свързан с касата си, но тя е нещо отделно от тебе. Ако се свържеш за една канара, можеш ли да кажеш, че тя е част от тебе? Не се свързвайте с неща, които се развалят. Те са преходни и могат да ви завлекат в пропастта.

Един виден цигулар отишъл в Италия да дава концерти. Цигулката му била много хубава – Страдивариус. Като свършил концертите си, случило се нещастие с цигулката – разлепил се горният капак. Той занесъл цигулката си на поправка при голям майстор и останал при него да чака, докато стане поправката. Майсторът взел ножа си и го прекарал по дължината на цигулката. Щом видял това, цигуларят припаднал, като че ножът минал през неговото тяло. Двойникът му бил в цигулката и, като се докоснал ножът до него, цигуларят изгубил съзнание. Трябвало да извади двойника си от цигулката и тогава да я носи на поправка. Някой се свърже с пръстена си и, като го изгуби, страда. Друг изповядва известно верую и, като го отричат хората, той страда.

Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свето в душата си”. Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш. Някой иска да знае твоето убеждение от любопитство, а не от искрено желание да чуе истината. Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие. Няма ли нужната религиозност, каквото пипне, все ще го изцапа. Следователно, колкото и да е велик, Бог не позволява на малките нечисти деца да се докоснат до Неговата дреха. Така постъпва и майката. Като облече новата си дреха, тя не позволява на децата си да се докосват до нея. Щом се приближат до дрехата й, тя казва: Стойте настрана! Не ме пипайте! Казвате: Искаме да знаем, къде е Господ и какво представлява Той.

Сега ще прочета 16 глава от книгата на Йов.

„Много таквиз съм слушал; окаяни утешители сте всинца”. (- 2 ст.). – Вие сте окаяни, слаби утешители, понеже не разбирате скърбите на хората.

„Свършват ли се празните думи?” (- 3 ст.). – Празните думи никога не се свършват. Това се отнася за неразумния. Когато човек проумее, празните думи се свършват. Докато има порои, водата всякога ще бъде кална.

„Що ти дава смелост да отговаряш?” – И вас питам:

Кое ви дава смелост да отговаряте? Като видите, че някой изпада в противоречие, казвате му: Какво от това, че баща ти или майка ти е умряла? Казвам: Ако можете да влезете в положението на онзи, на когото говорите, вашите думи щяха да бъдат разумни. Ако не са разумни, това показва, че сте слаби и окаяни съветници и утешители.

Казвам: Пренесете се във времето, когато е живял Йов, да видите, през какви изпити е минал. Първо, той е минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество и да те поставят на изпит, да провериш, доколко си такъв. Йов бил голям богаташ, минавал за мъдрец пред хората. И поставиха Йов на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. Дойде голям циклон, който събори къщата му и уби синовете и дъщерите му. Най-после го нападна тежка болест, като проказа: кожата му се надупчи, отвориха се големи гнойни рани – никои не можеше да се приближи до него, отдалеч миришеше. Как ще си обясните това нещо? Ако го разглеждате от становището на социологията, все ще намерите някакъв отговор. Ако го разглеждате с погледа на религията, ще кажете, че това е необходимо, като път на ученика, който минава през последния изпит на самосъзнанието.

„И аз можех да говора, както вие: ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да кимам с глава против вас”. (- 4 ст.). – Това е човекът на страданието, но не човекът на бъдещата раса. След големите страдания, Йов получи всичко отново: богатството си, синовете и дъщерите си. И той влезе в новия живот.

Като изнасям живота на Йов, искам да ви предупредя, да знаете, че всички ще минете през неговите изпитания. Няма да остане човек в света, който да не мине през тях. Въпросът е, кой по-рано, кой по-късно. Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път. Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лв. и му казали: Ето пари до Княжево. Вземи трамвая и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло. Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе. Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: Какво прави този свещеник? Най-после казал: Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото.

Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика”. Ето, свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: Дядо попе, маслото трябва да се плати. Молитвата не разрешава въпроса. Свещеникът трябваше да разпита селянина, защо е дошъл при него и, като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати. Втори път да знае, че хората могат да го мамят. Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването й и, в края на краищата, ще платиш.

Казвате: Ние сме възрастни вече, не можем да разрешаваме мъчнотиите си. Възрастта е външен въпрос. И като възрастни, и като млади, ще мислите и ще решавате задачите си. Ако сте в първата фаза на съзнанието си, само ще наблюдавате, без да вадите заключения. Ако сте във втората фаза, ще се радвате и скърбите, ще се смеете и плачете, ще живеете в света на промените. Ако сте в третата фаза, ще започнете да мислите върху причините и последствията на нещата, ще изучавате законите на живота и природата. Като не разбира тези закони, бедният се настройва срещу богатия, а богатият се пристрастява към парите. В Америка има големи милиардери, които намират смисъла на живота в парите. Един ден, като фалират банките, те стават нещастни. Много естествено, те ще бъдат нещастни, защото са забогатели от труда на бедните. Ще кажете, че волята на Бога е да бъдат богати. Питам: Защо не кажете, че волята на Бога е богатите да споделят парите си с бедните? Трябва да разсъждавате.

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Йов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено от труда на бедните и, като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използвате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето, и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството? Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. Казвам: Ако е в по-висок свят от него, тя ще го види, но той няма да я види. Христос казва на мнозина, че не ги познава. – Как да не ни познаваш? Ние проповядвахме Твоето Слово. – Въпреки това, не ви познавам. Някои търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. – Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят; ако не се обичат, няма да се познаят.

Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, където прахоса парите си, разсипа живота си и, като видя, че нищо не му остава, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше, любовта му беше пълна със скръб; като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов. Той даде пример, как се прощава. Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. – Как да простя? – Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идват от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос идва и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.

Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелистки проповедник ме слушаше и, като се свърши беседата, каза на окръжаващите: Аз не съм съгласен с това, което чух. После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: Слушай, всичко което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи? – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието, да се повдигнеш. – Трябва ли да минавам от една черква в друга? – Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-ниско в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета. Някои казва: По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си. – И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето, бедният Лазар умря и отиде в лоното на Аврама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен. Богатият запита Аврам, защо бедният Лазар е в лоното на Аврама, защо и той не е при него. Аврам отговори: Лазар през целия си живот страда, а ти яде и пи, за никого не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш. – Тогава прати Лазар да ми накваси устните. Аврам му каза: Между тебе и него има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазар.

Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоят ближен, тя няма да се свърши. В Божествения свят водата извира и хлябът никога не се свършва. Там е живият хляб. Колкото да ядеш, за всички ще има изобилно. Там и дрехите не се свършват: ще има и за тебе, и за ближния ти. Като влиза в

Божествения свят, човек се чувства ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит – разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата си. И вие трябва да минете през същия изпит. – Кога ще бъде това? – Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът идва тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: Да ни пази Господ от страдания! Някои казва: Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията. – Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три дни възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете своите стари възгледи – вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите след това ще продължите пътя си нагоре.

Казвате: Христос е минал през големи страдания. - Това се знае отчасти. Много от страданията на Христос не са познати на човечеството, но Той се е справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва:

„Аз съм пътят, истината и животът. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога”. Като говори за блаженствата, Христос показа пътя през който хората трябва да минат. Всеки ще мине през тези пътеки. Казваш: Трябва да бъда беден. – Не, богат ще бъдеш като Йов: Ще имаш говеда, овце, камили; ще имаш къщи, ниви, синове и дъщери. И след като изгубиш всичко и придобиеш ново разбиране, загубеното ще ти се върне отново. Ще изучавате блаженствата като форми. Например, казано е: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. Кроткият представлява жива форма за изучаване. Който става наследник на земята, трябва да я изучава, да знае законите й, да познава човешкия ум и човешкото сърце. За да станеш кротък, ще изгубиш всичкото си богатство, всичкото си знание. Само така ще придобиеш истинското знание и богатство, истинската светлина. След като изгубиш всичко и се примириш, тогава ще придобиеш ново прозрение. Без страдания нищо не се постига.

Страданията облагородяват и повдигат човека. Те събуждат доброто в него. Казваш: Цигулар съм, какво добро мога да направя? – Вземи цигулката и свири на хората. Ето какво добро можеш да направиш. Едно време и вие пеехте повече. Сега казвате: Какво ще направим с пеенето? С пеене работите не се уреждат. – Напротив, днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Когато не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш. Българинът казва: „Цигулар къща не храни”. Едно време е било така. Днес, обаче, цигуларят и певецът хранят къща.

Сега ще ви дам един съвет, как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете. Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено – за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. Казано е, че там всички същества пеят и свирят. Като пеете, мислете. Музика без мисъл нищо не представя. Чрез музиката се развиват дарбите и способностите, които са вложени във вас. Много същества са работили върху вас, за да се ползвате днес от всичко, което Бог е вложил в ума и сърцето ви. Пейте за себе си, за да опитате силата на музиката. Щом пеете за себе си и сами се харесвате, ще задоволите и окръжаващите.

Често хората се запитват, обича ли ги Бог. Обича ви Бог, но вие още не съзнавате Неговата любов. Да съзнавате, че Бог ви обича, това значи, да сте развили всичко онова, което Той е вложил във вас. Например, искаш да пееш, но не съзнаваш, че имаш тази дарба в себе си и се чудиш, как ще я постигнеш. Ще съзнаеш, че можеш да пееш и ще започнеш да учиш, да се упражняваш в областта на пеенето. Щом развиеш тази дарба, ще я приложиш. Ще отидеш в някой дом, където бащата е умрял и ще започнеш да пееш. Ако домашните престанат да плачат, това значи, че си пял добре. Изкуство е, като пееш, да изявиш милосърдието си. Така ти ще познаеш нуждите на хората. Както дрехарят крои хубави дрехи, обущарят шие хубави обувки, така и ти ще допринесеш нещо с твоето пеене. Защо ученикът, който иска да изучава музика, отива при музикант? – За да му предаде нещо. Като знаете това, ходете там, където дарбите ви могат да се развиват. Излагайте се на такава светлина, която може да придаде нещо за вашето растене. Като говоря по тези въпроси, не казвайте, че нищо не сте разбрали. Ако си придобил нещо, ти си разбрал, какво ти се говори. В такъв случай, ти вече разбираш, че твоите мисли, чувства и постъпки са прави. Една мисъл може да е права, но ако не се е проявила, т.е. не е слязла в света на чувствата и оттам във волята, тя остава нереализирана. Всяка мисъл трябва да слезе в света на чувствата, оттам – в света на постъпките. Само така, тя може да се реализира.

Питаш: Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите? – Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен; пей си и мълчи. Докато си в областта на самосъзнанието, всякога ще даваш ухо на обидите. Това е животинско състояние. Не подслушвай, какво говорят хората за тебе. И да чуеш нещо обидно, кажи си: Ще дойде ден, когато умът ми ще се развие в своята пълнота, и хората ще престанат да говорят лошо за мене. Когато огънят гори добре, всички дохождат да се греят при него. Отблизо огънят пари, отдалеч топли и е приятен. Мисълта е огън, при който и лошите духове имат право да дохождат. Те не дохождат близо до него, но отдалеч се ползват от топлината. Те могат да вземат материала за огъня, но самия огън не могат да вземат. Много хора страдат по единствената причина, че огънят им не се е разгорял, както трябва. Пожелавам на всички, огънят ви да се разгори, а окръжаващите да пламнат и горят. Това значи, торбите ви да са пълни – където минавате, да давате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте”. Някои от вас ще минат през големи изпити. Който иска да влезе в Божествения свят, трябва да бъде готов за големи изпити. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло. – Какъв е този свят? – Като влезеш там, ще го видиш, какъв е. Времето, когато си излязъл от този свят и сегашното време се различават. Следователно, и Божественият свят не е бил такъв, какъвто е сега. Онзи свят е свят на щастие; той има отражението си и на земята. Онзи свят се включва в този; и този свят се включва в онзи свят. Този свят е изложба на онзи свят. Искате ли да видите нещо от старите работи на онзи свят, идете на изложба на земята. Там ще видите всичко старо. Трябва да живеете на земята, за да видите, какво е изложил онзи свят от своите произведения.

Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: Да се знае техния истински живот. Първоначално, плодът е стипчив а като узрее, става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20-30 години върху себе си, докато придобие нужната чистота и светост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят, и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свет. Така, и той е доволен от себе си, и другите са доволни. Как ще бъдат доволни хората от зидаря, ако той не е доволен от работата си? – Добър е този зидар. Ако работи постоянно върху себе си и се усъвършенства, той е добър; ако не се усъвършенства, той не е добър. Шивач си, учител си – всички трябва да бъдат доволни от тебе, а не само няколко души. Значи, за добрината на човека си служим с една вътрешна мярка, която се прилага различно. Всеки сам трябва да приложи тази мярка – първо на себе си, а после на другите. Всеки сам трябва да си отговори, дали живее добре и какво е постигнал; да знае, кои са добрите страни на характера му, и кои – лоши. Минаваш край една кръчма и казваш: Няма да пия, обаче, пиеш. Друг минава и казва: Няма да пия. И наистина, той не пие. Първият е със слаба воля, а вторият – със силна.

Същото се отнася и до месото: няма да ядеш месо, а ядеш; няма да ядеш и, действително, не ядеш. Някой твой близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? – Бъди тих и спокоен, като Епиктет, и кажи: Един ден и аз ще отида при него. Ти плачеш и съжаляваш за заминалия, а не мислиш за живите. Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. Имаш един скъпоценен камък. Отвън той е нечист, но не губи цената си. -Защо? – Защото лесно се изчиства. Обаче, простият камък, и чист да е, пак си е прост.

Т. м.

12 Лекция от Учителя, държана на 7 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, хора, има, може, мисли, самосъзнание, христос, живот, тебе, всичко, съзнание, област, земя, себе, йов, знае, казва ,

Общ Окултен клас , София, 7 Декември 1932г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder