НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доброто вино

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Доброто вино

Най-често използвани думи в беседата: вино, може, живот, хора, ново, добро, земя, ферментира, учение, има, мисли, започва, човек, вода, себе, означава, христос ,

 Неделни беседи , София, 4 Август 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Ти си задържал доброто вино досега".
От Йоанна 2: 10

Много от съвременните хора страдат от лошото влияние на виното върху организма им. Учени хора, лекари са писали за вредното влияние на виното върху човека. Обаче, виното, за което се говори в Евангелието, е представено като символ на Живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излетява(***излита), а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм. В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен процес на разлагане, при който се образуват отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида живот: сладък, в който захарта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментирал, в който захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис.

Христос беше поканен на сватба в Кана Галилейска, дето превърна водата в добро вино. Какво представлява сватбата? Отглеждане на гроздето. Невестата и младоженецът са лозите, от които трябва да се роди гроздето. Те трябва да внесат в него нови сладки сокове. Всяко ново учение се явява в началото на нова епоха. Създаването на новото учение представлява пак сватба. Когато се жени някой, хората се радват, но женитбата не подразбира само радост. Когато един се жени, друг умира; когато един се радва, друг скърби; ако един е сладък, друг е ферментирал.

Христос казва: „Не туряйте ново вино в стари мехове". Старите мехове съдържат кваса на старото вино, от което новото вино започва да ферментира, и меховете се пукат. Родителите искат синовете и дъщерите им да бъдат като тях. Желанието на родителите не е нищо друго, освен наливане на новото вино в стари мехове. Какъв ще бъде резултатът? Новото вино ще ферментира и ще пукне старите мехове. Как познаваме, че някоя течност ферментира? По повърхността й се явяват мехурчета, които се дължат на отделянето на някакъв газ; повърхността на течността първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи. Този процес наричаме кипене, врене или ферментиране. Кога се гърчи човек? Когато умира. Започне ли течността да се гърчи, да ферментира, от нея излизат нови вещества, които развалят вкуса й, т.е. вътрешната хармония.

С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздовия сок, той става устойчив, придобива имунитет и не се поддава на ферментиране. И да попадат ферменти в него, той не се разлага. В този смисъл, Новото учение – Учението на Любовта, което донесе Христос, представлява нов метод, чрез който човешкият живот се предпазва от ферментиране. Какъв е старият възглед на хората за живота? Те казват, че ферментирането е естествен процес в живота, че човек трябва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни – кокошки, агънца, прасенца. Те намират, че всичко това е в реда на нещата, че така е наредено от Бога. Всъщност, на Бога и на ум не е дохождало да нарежда живота така, както философите го нареждат. Така изявен, човешкият живот е дело на човешкия гений, на човека-бог, а не на онзи Бог, Който първоначално е създал света. Както сладкото вино се превръща във ферментирало, под влиянието на особени ферменти, попаднали от въздуха, така и естественият човешки живот се е изопачил и ферментирал под влияние на особени елементи, създадени от самия човек.

Едно трябва да се знае: който греши, който води лош живот и ферментира, той не е с Бога. Този живот е човешки, а не Божествен. Като превърна водата във вино, Христос показа на хората, че има метод, чрез който неустойчивото може да се превърне в устойчиво и да не ферментира. Учените знаят, че причина за ферментацията на сладкото вино са особен род микроорганизми, наречени ферменти, които попадат от въздуха. Такива микроорганизми се съдържат и в Новия живот, във всяка нова мисъл и ново чувство. Като проникне Новото във вас, заедно с микроорганизмите, то предизвиква известна ферментация, която се изразява във вълнуване. Новото не трябва да предизвиква ферментация, но тя става по причина на неустойчивата материя, от която е направен човешкият организъм. Някъде ферментацията е на място. Например, хората предпочитат квасния хляб пред безквасния. Първият е по-добър за стомаха, по-лесно се смила. Евреите пък предпочитали безквасния хляб, квасният бил даже забранен.

Председателят на сватбата, на която Христос присъствал, казал на младоженеца: „Всеки человек първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържал доброто вино досега". Когато момък срещне една мома и я възлюби, говори й само хубави думи. Нарича я ангел, гълъб, божество и т.н. Щом се оженят, и двамата отварят старите мехове и наливат в тях новото вино. Те започват добре, свършват зле. Виното ферментира, започва да действа върху тях, и те си разменят обидни и горчиви думи. На земята човек започва добре, свършва зле; в Духовния свят започва зле, свършва добре, а в Божествения свят започва добре и свършва добре. Ето защо, от гледището на по-високите светове, първо се дава лошото вино, а после – доброто. Дръжте в ума си правилото: който започва добре с вас, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вярвайте на хора, които започват меко, любезно. Това не е за упрек, нито за обида, но знайте, че Животът изпитва човека и след като го прекара през различни изпитания, той сам ще познае какъв е, но и другите ще го познаят. Човек не е пратен на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Според българския обичай, като умре някой, поливат гроба му с вода и вино. Какво се крие в този обичай? С това искат да кажат на умрелия: „Като дойдеш втори път на земята, трябва да бъдеш чист, да не грешиш."

„Ти си задържал доброто вино досега". Сега и на вас казвам: давайте от доброто, от сладкото вино на децата си. Те са пили вече от старото вино, познават го и носят последствията му. Отрано те заповядват на родителите си, на своите по-големи братя и сестри. – „Какво трябва да правим, за да подобрим живота си?" – Като се жените, викайте на сватбата си Христос, да внесе в живота ви такива елементи, които могат да го подобрят. Той ще вн научи да превръщате отрицателното в положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. – Как се познава силният човек? Ако може да се бори с бик. Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; искат да бъдат добри, без да са били лоши. Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни процеси.

Какво направи Христос на сватбата? Той превърна водата във вино. Да превърнеш сладкото вино във ферментирало, това е възможно; да превърнеш ферментиралото в сладко, и това е донякъде възможно. Обаче, да превърнеш водата на вино, това за човека е невъзможно. Знаем, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Ако турите в Любовта някакъв отрицателен елемент, тя се превръща в омраза; ако турите в омразата положителен елемент, тя се превръща в Любов. Това е законът на превръщането, с който е работил Христос на времето си. И старите алхимици познавали този закон, и затова са търсели методи за превръщане на неблагородните метали в благородни.

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото търсят лекия път. Ако са религиозни, търсят лек път за влизане в Царството Божие. Царството Божие е за добрите, за смелите хора, а не за страхливите, нито за крадците и престъпниците. Царството Божие е за живите, а не за мъртвите. Какво ще стане с човека, ако вържете ръцете и краката му със здрави въжета? Той ще бъде като мъртъв, не ще може да се движи. Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. И те стягат краката и ръцете на човека, както въжетата. Ръцете и краката представляват Добродетелите, принципите, които движат човешкия ум и човешкото сърце. Добрите мисли и чувства подтикват човека към Добро, а лошите – към зло. Ако се поддаде на лошите мисли и желания, човек намира затвора. Някой казва, че не може да прави Добро, понеже няма средства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави и Добро. Да бърка човек в чуждите кесии, това значи, да бърка в умовете и в сърцата им. Щом си позволява да бърка, той трябва да внася нещо хубаво от себе си, а не да изнася. Като влезеш в едно общество, трябва да внасяш, а не да изнасяш. Христос отиде на сватба в Кана Галилейска и внесе нещо – превърна водата във вино, т.е. Той превърна обикновения, горчив живот в добър, сладък. Водата, която Христос превърна във вино, беше символ, даден на младоженците, за да приложат Новото учение в живота си. Водата е носителка на Новия живот.

Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата във вино. За невежия е невъзможно; за учения всичко е възможно. В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и напреднали Същества. За тях смъртта съдържа елементите на Възкресението. Кой човек може да възкръсне? Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освен потъване на човека дълбоко в земята, докато стигне песъчливи пластове, през които да се прецеди и пречисти. След това той излиза на друго място, като чист извор, и започва да пее песента на Новия живот. И младоженците трябва да минат през песъчливите Пластове, да се пречистят и да излязат като два чисти, кристални извора, да се разбират и да прилагат Христовото учение. Какво правят съвременните младоженци? Първата им работа е да наредят кухнята си, да започнат да си готвят. Като живеят известно време така, животът им се разваля. Окръжаващите казват: „Какво стана с тези млади хора, че работите им не вървят добре?" – Те започнаха с онзи живот, който ферментира.

И тъй, както Христос превърна водата в добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашите лоши и изопачени мисли и чувства в добри, които не могат да ферментират. Приложете този закон не само към себе си, но и към своите деца. Видите ли, че мислите и чувствата на децата ви ферментират, турете ги в съд, да ги варите един-два часа на Божествения огън, т.е. на огъня на Любовта. Това можете да направите и с новородените деца. Преди да са се проявили, турете ги на този огън, да врат един-два часа, да придобият имунитет, за да не се поддават на никакви ферменти – външни или вътрешни. Божията Любов прави хората устойчиви. Който е минал през огъня на Божествената Любов, той се отличава с морален устой.

Сегашните хора нямат ясна представа за Любовта. Тя е положителна сила, която върши чудеса. Тя прави преврат в човешкия характер: лошият става добър, слабият – силен, мързеливият – прилежен. Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има Любов; същото може да направи и мъжът с жена си, ако има Любов в себе си. Ако децата в дома стават по-добри, родителите им имат Любов. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нямате Любов. Обърнете се тогава към Бога, към Разумния свят, признайте погрешката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начин да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е, всъщност, покаянието? Превръщане на горчивото в сладко. Ще кажете, че не може без зло, без лошавина, без горчивина. Не е така, това не е в реда на нещата. Лошавината, горчивите елементи са резултат на нечистотиите, които ферментират. Всеки трябва да си има по една тайна стаичка, в която да влиза поне по един час на ден, за да се изчиства. В този час, именно, ще бъдете поканени на сватба.

У някои народи, когато стават женитби, празнуват по един ден, у други народи празнуват по три дена. Ако днес употребявате по три дена за сватба, ще кажете, че сте изгубили времето си. Особено за англичаните три дена са много време. Те казват, че времето е пари. Значи, ако дават по три дена за всяка сватба, те ще изгубят много пари. Ако мерите времето със злато, нищо не губите, особено, когато човек знае как да използва златото. За предпочитане е да бъде човек с Добродетели, отколкото да има много злато и да не може да го използва. Добродетелният човек разбира Живота правилно и разумно го използва. За него зло не съществува. Зло съществува само за неразбрания, за невежия. Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Някой има сто милиона лева, а друг – по-малко. По-щастлив ли е първият от втория? Някой не е доволен от своята красота. Ако е красив, по-щастлив ли ще бъде? Ако красотата и белотата са свързани с Доброта и благост, те са на мястото си. Обаче, ако те не правят човека добър и мек, за предпочитане е той да бъде грозен.

Като се говори за белота и за чернота, ние имаме предвид две положителни качества в живота. Черното може да бъде и добро, и зло; и обратно, и бялото може да бъде и добро, и зло. Белият предмет може да се боядиса с черна боя и да мине за черен; и черният предмет може да се боядиса в бяло и да мине за бял. Значи, не всякога черното е черно и бялото – бяло. Съвременните хора знаят това нещо и, когато искат да покажат, че са бели, чисти, турят си бяла мазилка отгоре. Такава белота лесно се изтърква. Всяка неестествена доброта е изложена на ферментиране. Човек трябва да изучава мислите и чувствата си, да знае кои са устойчиви и кои не и да превръща неустойчивите в устойчиви. Как става превръщането им? Чрез пречистване.


Работа се иска от всички хора. Да работиш върху себе си, това значи, да бъдеш свободен от отрицателните мисли и чувства, да не даваш ухо на тях, да не те засягат. Кой каквото иска да каже за тебе, да бъдеш свободен. Каже ли ти някой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химик, да видиш каква положителна сила крие тя в себе си. Външно може да е обидна, но вътрешно тя съдържа ценен елемент. Той трябва да се извади и разумно използва. Ако някой ти каже, че си несъвършен човек, ти се обиждаш. Какво означава думата несъвършен? Противоположна на нея е думата съвършен. Понеже човек на земята минава през различни състояния, както и Луната, казваме, че и той, като нея, на всеки 14 дни се пълни и празни. Щом се пълни, той е съвършен. Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм. След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото. Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството. Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото.

Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й. Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност. Като изучавате думите и буквите, от които те са съставени, ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, с които те си служат, имат дълбок смисъл и значение.

„Ти си задържал доброто вино досега". Когато Христос беше на сватбата в Кана Галилейска, майка Му се обърна към Него и рече: „Вино нямат тези хора". Христос й отговори: „Моят час не е дошъл още". И вие се запитвате защо Христос не даде доброто вино още отначало. С това Той искаше да покаже, че хората не са готови още за новите идеи. И до днес още не са готови. Колко светли и възвишени идеи е изказал Христос, но едва ли една стотна от тях са приложени. Повечето хора мислят, че знаят много неща, но ако ги накарате да свършат някаква работа, виждаме, че или малко знаят, или нищо не знаят. Това не е за упрек, но аз изнасям истинското положение на нещата. За да придобие истинското, т.е. слънчевото Учение, човек трябва да потърси Онзи Учител, Който може да го научи да превръща лошото в добро и горчивото в сладко.

В слънчевото учение се забелязват два процеса: разлагане на светлината и усилване на светлината. За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветове с различна гъстота също така променят състоянията на телата, особено на живите. Например, ако към яснозеления цвят прибавите тъмночервена боя, ще се получи смес, която ще измени състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана с яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система. Някои думи оказват лошо влияние върху човека, и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. Ако видите, че някой е нетърпелив, създайте му такива условия, които да превърнат нетърпението в търпение. Ако мъжът ви е нечист, дайте му възможност често да се къпе, да махне нечистотиите от себе си, да се облекчи състоянието му. Ако мъжът или жената е нечиста, трябва да си помагат взаимно, да се чистят. Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица не. Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.

Председателят на сватбата запита младоженеца: „Ти си задържал доброто вино досега?" Да оставяме добрите неща последни, това е естественият път в Живота. Според мене, не е най-важният въпрос защо доброто вино е останало за най-после. По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Сам по себе си, човешкият живот е доста сложен. Ето защо, първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави. Това не е нищо друго, освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие.

Днес всички искат да знаят какво ще стане с тях, какъв ще бъде краят на живота им. Аз ще стана пророк и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много, от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството. Като влезете в Астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни, и ще търсите път да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грешника на земята, но още по-лошо е в Астралния свят. Докато е бил на земята, той си е хапвал повечко, но в Астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се вдигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи. Ако някой е обичал да се облича хубаво, като отиде в Астралния свят, ще гледа богати витрини с разкошни дрехи, но нито една от тях не ще може да облече. Обаче, друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезите сами ще се спират пред него. Каквато дреха пожелае да облече, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно из райската градина, ще слуша пеенето на райските птички. Ако иска да отиде на концерт, ще го заведат да слуша видни музиканти. От време на време ще посещава лекциите на знаменити професори.

Когато говорим за възможностите и условията, които съществуват в Астралния свят, ние имаме предвид човешките желания. За такъв свят мечтаят хората. Когато Христос направи чудото в Кана Галилейска, Той искаше да покаже какви възможности съществуват в Астралния свят. Той искаше да покаже на хората с какви сили борави Разумният свят. За да се приложи Астралният свят на земята, трябва да поканят Христа, учениците Му и Неговата майка на сватба. Христос представлява Разумният принцип, който превръща злото в Добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между Духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света, не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пак ще има, но ще изпълняват предназначението си съзнателно и с Любов. Всички сегашни професии и занаяти пак ще съществуват, но ще се изпълняват добросъвестно и с Любов. Учители, свещеници, проповедници, общественици, министри, търговци ще работят в Чистота, без измама и лъжа. Ако платът, който търговецът продава, е смес от вълна и памук, той ще го продава за такъв, а няма да го продава за чист вълнен.

Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство, с които хората си служат на земята, вземат реален образ в Астралния свят. Затова се казва, че човек не може да се освободи от делата си нито на този, нито на онзи свят. Следователно, като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например, омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. Ако ви сполети някакво нещастие, мислете за щастието; ако ви посети някаква болест, мислете за здравето. Какво правя аз с болестта? Като ме посети някоя болест, не я пъдя, но я поканвам да си поговорим малко. Питам я къде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за някъде, но се е отбила и при мене. Тогава аз й давам да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постъпвам и със злото. Ако се отнасяте добре с болестите, със злините и нещастията, характерът им ще се смекчи, и те постепенно ще отслабват, докато един ден изгубят силата си. Те ще минават и заминават покрай хората, без да ги измъчват.

И тъй, ако искате да се справяте лесно с мъчнотиите си, прилагайте новото слънчево учение, т.е. учението на Христа. Често се пеят песни за Христа, наричат Го слънце на живота, но като дойдат страданията, всички започват да пъшкат, да викат ох, ах! Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено от ос. Кажете си: „Моето колело трябва да има ос и да се върти." Ахкането пък означава, че мисълта ви не е чиста. Кажете си: „Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята." Ще кажете, че това са прости работи. В тези неща, именно, се заключава философията на Живота. Никога не казвайте не мога. Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени. Както с помощта на скрипците можете да спускате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре!" И жената прави същото с мъжа си. Обаче, те трябва да постъпват точно обратно: и двамата да си съдействат за своето изкачване. Жената се страхува да тури мъжа си горе, да не би да не се върне. Колкото е възможно да не се върне отгоре, толкова е възможно, и като го пусне долу, да не се върне. Няма защо мъжете да се страхуват да не изгубят жените си; също и жените не трябва да се страхуват за мъжете си. Човек е мъж и жена едновременно. Щом има ум и сърце, той носи в себе си и мъжа, и жената.

Стремете се към методите на Новото учение, за да решите правилно задачите на живота си. Не мислете, че можете да постъпвате, както искате, без да носите последствията на вашите постъпки. Ако си огорчен, не търси виновника за огорчението, но си кажи: „Заради Господа мога да превърна горчивината си в сладост". Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Същото може да направи и мъжът. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си с мисълта, те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Първо те трябва да ги запознаят с великите принципи на Живота. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. Прилагайте Христовите принципи в личния, семейния и обществения живот, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия живот, както и за подобрение живота на вашите ближни. Ако някой дойде при мене, да ме пита как да оправи личните си сметки и задължения, аз няма да му дам никакъв съвет. Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си.

„Ти си задържал доброто вино досега". Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния живот. Само доброто вино може да освободи човека от смъртта. Какво представлява смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот. Който не е придобил това изкуство, той счита, че хората са лоши. Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Мъжът се освобождава от жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мъжът е роб на жената, нито жената – на мъжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човек е свободен, но и животното. Лошите отношения на хората към животните са причина за много болести. Бъдете внимателни и добри към животните.

Напълнете съдовете си с чиста вода, извикайте Христа, учениците Му и Неговата майка да присъстват на сватбата ви. Когато председателят на сватбата, т.е. вашият ум, пие от доброто вино, тогава ще разберете смисъла на Новото учение, което Христос проповядва от две хиляди години насам. Като пиете от доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силният може да победи и да се справи с мъчнотиите си. Само търпеливият ще издържи докрай. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом”. Под думата нищ не се разбира слаб човек. Нищият е силен за Доброто, за великото в света, но не и за злото и низкото.

Пожелавам ви от днес да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата във вино, да възприемете Новото учение, а с него заедно и Новия живот. Не се обезсърчавайте от земния живот, защото чрез него придобивате опитности. От хиляди години насам човек слиза на земята да събира знания и опитности. Един ден, когато свърши земното училище, Бог ще каже: „Време е вече моят син да напусне земята и да се върне при мене." Старият казва, че не може да учи. Няма стари хора на земята. Две категории хора познаваме: стари, мъдри хора, които прилагат Доброто, и стари, които си служат със злото. Когато се погледнете в огледалото и кажете, че сте стар, причината за това се крие в лошите мисли и чувства, които ви занимават. Добрите, възвишени мисли и чувства правят човека млад; лошите мисли и чувства го втвърдяват и състаряват – такъв човек е осъден на смърт! Видите ли, че някой клон на дървото се е втвърдил, той изсъхва. Докато клоните са гъвкави, еластични, казваме, че има живот в тях.
Когато евреите огрубяха, те станаха жестоки и корави. Христос умря, но след три дни възкръсна.

Следователно, ако родителите искат децата им да живеят по-дълго време на земята, между тях трябва да цари хармония и съгласие. Ако искате близките ви да живеят по-дълго време на земята, отношенията ви с тях трябва да бъдат хармонични. Висшето, т.е. Божественото в човека, това е Христос, Когото всеки момент разпъваме. Докато Христос е у вас, превръщайте черното в бяло, злото в Добро, загубата в печалба. Ако днес имате загуба, не се обезсърчавайте, но кажете: „Добър е Бог, утре ще ми даде някаква печалба." Когато умре някой от домашните ви, не скърбете, защото той пак ще дойде на земята. Човек умира, за да цъфне отново; пресажда се, за да се облагороди. Във всичко, което става с вас и около вас, виждайте великата и мощна Божия десница. Тя работи навсякъде.

„Ти си задържал доброто вино досега". Ако вашето вино ферментира, ще знаете, че е от земята. Доброто вино, което не ферментира, е от Небето. Какво трябва да се направи с ферментиралото вино? Да се превари. Така трябва да се проповядва на сегашните хора, да знаят, че има вино, което никога не ферментира.

Вижте какъв е днешният ден. Изток е чист, няма нито едно облаче на небето. Това показва, че всичко, което ви говоря, може да се реализира. Слънцето казва: „Отворете прозорците на вашия ум и на вашето сърце, и животът ви ще се преобрази." Днес на фронта умират хиляди хора, за да се родят отново. Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора.

Прочетете 20 и 21 глава от Откровението, да видите какво Господ готви за човечеството. Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят Доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: „България ще бъде благословена!" Времето ще покаже Истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. – „Какво ще стане с България?" – За България иде голямо Добро, което всички трябва да приемат доброволно. Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението си. Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, Доброто, което им дават, те ги набиват.

Идете сега по домовете си и носете Новото учение навсякъде. Когато не сте доволни от себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: "Изпразних сърцето си, за да стана по-добър; изпразних главата си, за да внеса в нея новото и да поумнея." Така трябва да постъпва всеки, който отива на сватба. Той ще бъде облечен с нови и чисти дрехи. Каже ли някой, че е стар, той е на път за подмладяване; каже ли някой, че е млад, той е на път за възмъжаване. Бог е решил старите да подмлади, а младите – да направи умни и добри.

И тъй, пита ли ви някой в какво се заключава Новото учение, ще отговорите: „Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира." Какво означава думата вино? Буквата в означава съединяване на човешката душа с Бога. Буквата и означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне, и после пак да възлезе към Бога. Буквата н означава примиряване с противоречията в живота. Буквата о означава използване на Божествените условия, които са вложени в човека.

Неделни Беседи
04.08.1918 Неделя, София

Доброто вино

Най-често използвани думи в беседата: вино, може, живот, хора, ново, добро, земя, ферментира, учение, има, мисли, започва, човек, вода, себе, означава, христос ,

 Неделни беседи , София, 4 Август 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Иоана 2:10.

Много отъ съвременнитѣ хора страдатъ отъ лошото влияние на виното върху организма имъ. Учени хора, лѣкари сѫ писали за вредното влияние на виното върху човѣка. Обаче, виното, за което се говори въ Евангелието, е представено като символъ на живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взима като емблемъ на смъртьта, и сладко — емблемъ на живота. Химицитѣ знаятъ състава на сладкото вино. и разбиратъ, защо ферментира то. Гроздената захарь въ сладкото вино, отъ действието на спиртнитѣ ферменти, се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Последниятъ излетява, а спиртътъ остава въ виното и му предава упоително свойство. Всички знаятъ, че спиртътъ, който се намира въ виното, е отровенъ: той е причина за вредното действие на виното върху човѣшкия организъмъ. Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ процесъ на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества. Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида животъ: сладъкъ, въ който захарьта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментиралъ, въ който захарьта се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ.

Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето. Тѣ трѣбва да внесатъ въ него нови, сладки сокове. Всѣко ново учение се явява въ началото на нова епоха. Създаването на новото учение представя пакъ сватба. Когато се жени нѣкой, хората се радватъ, но женитбата не подразбира само радость. Когато единъ се жени, другъ умира; когато единъ се радва, другъ скърби; ако единъ е сладъкъ, другъ е ферментиралъ.

Христосъ казва: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове”. Старитѣ мѣхове съдържатъ кваса на старото вино, отъ което новото вино започва да ферментира, и мѣховетѣ се пукатъ. Родителитѣ искатъ, синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ като тѣхъ. Желанието на родителитѣ не е нищо друго, освенъ наливане на новото вино въ стари мѣхове. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Новото вино ще ферментира и ще пукне старитѣ мѣхове.

Какъ познаваме, че нѣкоя течностъ ферментира? — По повръхностьта ѝ се явяватъ мѣхурчета, които се дължатъ на отдѣлянето на нѣкакъвъ газъ; повръхностьта на течностьта първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи. Този процесъ наричаме „кипение, врение или ферментиране”. Кога се гърчи човѣкъ? — Когато умира. Започне ли течностьта да се гърчи, да ферментира, отъ нея излизатъ нови вещества, които развалятъ вкуса ѝ, т. е. вѫтрешната хармония. Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздения сокъ, той става устойчивъ, придобива имунитетъ и не се подава на ферментиране. И да попадатъ ферменти въ него, той не се разлага. Въ този смисълъ, новото учение — учението на любовьта, което донесе Христосъ, представя новъ методъ, чрезъ който човѣшкиятъ животъ се предпазва отъ ферментиране. Какъвъ е стариятъ възгледъ на хората за живота? Тѣ казватъ, че ферментирането е естественъ процесъ въ живота, че човѣкъ трѣбва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни — кокошки, агънца, прасенца. Тѣ намиратъ, че всичко това е въ реда на нѣщата, че така е наредено отъ Бога. Въ сѫщность, на Бога и на умъ не е дохождало да нарежда живота така, както философитѣ го нареждатъ. Така изявенъ, човѣшкиятъ животъ е дѣло на човѣшкия гений, на човѣка — Богъ, а не на Онзи Богъ, Който първоначално е създалъ свѣта. Както сладкото вино се превръща въ ферментирало, подъ влиянието на особени ферменти, попаднали отъ въздуха, така и естествениятъ човѣшки животъ се изопачилъ и ферментиралъ подъ влияние на особени елементи, създадени отъ самия човѣкъ.

Едно трѣбва да се знае: който грѣши, който води лошъ животъ и ферментира, той не е съ Бога. Този животъ е човѣшки, а не Божественъ. Като превърна водата въ вино, Христосъ показа на хората, че има методъ, чрезъ който неустойчивото може да се превърне въ устойчиво и да не ферментира. Ученитѣ знаятъ, че причина за ферментацията на сладкото вино сѫ особенъ родъ микроорганизми, наречени ферменти, които попадатъ отъ въздуха. Такива микроорганизми се съдържатъ и въ новия животъ, въ всѣка нова мисъль и ново чувство. Като проникне новото въ васъ, заедно съ микроорганизмитѣ, то предизвиква известна ферментация, която се изразява въ вълнуване. Новото не трѣбва да предизвиква ферментация, но тя става по причина на неустойчивата материя, отъ която е направенъ човѣшкиятъ организъмъ. Нѣкѫде ферментацията е на мѣсто. Напримѣръ, хората предпочитатъ квасния хлѣбъ предъ безквасния. Първиятъ е по-добъръ за стомаха, по-лесно се смила. Евреитѣ пъкъ предпочитали безквасния хлѣбъ. Квасниятъ билъ даже забраненъ.

Председательтъ на сватбата, на която Христосъ присѫтствувалъ, казалъ на младоженика: „Всѣки человѣкъ първо доброто вино слага, а после лошото; ти си задържалъ доброто вино досега”. Когато момъкъ срещне една мома и я възлюби, говори ѝ само хубави думи. Нарича я ангелъ, гълѫбъ, божество и т. н. Щомъ се оженятъ, и двамата отварятъ старитѣ мѣхове и наливатъ въ тѣхъ новото вино. Тѣ започватъ добре, свършватъ зле. Виното ферментира, започва да действува върху тѣхъ, и тѣ си размѣнятъ обидни и горчиви думи. На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре, а въ Божествения свѣтъ започва добре и свършва добре. Ето защо, отъ гледището на по-високитѣ свѣтове, първо се дава лошото вино, а после — доброто. Дръжте въ ума си правилото: който започва добре съ васъ, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вѣрвайте на хора, които започватъ меко, любезно. Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че животътъ изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ. Човѣкъ не е пратенъ на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Споредъ българския обичай, като умре нѣкой, поливатъ гроба му съ вода и вино. Какво се крие въ този обичай? Съ това искатъ да кажатъ на умрѣлия: Като дойдешъ втори пѫть на земята, трѣбва да бѫдешъ чистъ, да не грѣшишъ.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Сега и на васъ казвамъ: Давайте отъ доброто, отъ сладкото вино на децата си. Тѣ сѫ пили вече отъ старото вино, познаватъ го и носятъ последствията му. Отрано тѣ заповѣдватъ на родителитѣ си, на своитѣ по-голѣми братя и сестри. — Какво трѣбва да правимъ, за да подобримъ живота си? — Като се жените, викайте на сватбата си Христосъ, да внесе въ живота ви такива елементи, които могатъ да го подобрятъ. Той ще ви научи да превръщате отрицателното въ положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. — Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Ако може да се бори съ бикъ. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото искатъ да бѫдатъ богати, безъ да сѫ били сиромаси; искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ били лоши. Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, безъ да е губилъ, безъ да е миналъ презъ дълбоки вѫтрешни процеси.

Какво направи Христосъ на сватбата? — Той превърна водата въ вино. Да превърнешъ сладкото вино въ ферментирало, това е възможно; да превърнешъ ферментиралото въ сладко, и това е донѣкѫде възможно. Обаче, да превърнешъ водата на вино, това за човѣка е невъзможно. Знаемъ, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Ако турите въ любовьта нѣкакъвъ отрицателенъ елементъ, тя се превръща въ омраза; ако турите въ омразата положителенъ елементъ, тя се превръща въ любовь. Това е законътъ на превръщането, съ който работилъ Христосъ на времето си. И старитѣ алхимици познавали този законъ, и затова сѫ търсѣли методи за превръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо не успѣватъ? — Защото търсятъ лекия пѫть. Ако сѫ религиозни, търсятъ лекъ пѫть за влизане въ Царството Божие. Царството Божие е за добритѣ, за смѣлитѣ хора, а не за страхливитѣ, нито за крадцитѣ и престѫпницитѣ. Царството Божие е за живитѣ, а не за мъртвитѣ. Какво ще стане съ човѣка, ако вържете рѫцетѣ и краката му съ здрави вѫжета? — Той ще бѫде като мъртавъ, не ще може да се движи. Както вѫжетата свързватъ човѣка и не му позволяватъ да се движи, така лошитѣ мисли и чувства свързватъ ума и сърдцето и не му позволяватъ да мисли и да чувствува. И тѣ стѣгатъ краката и рѫцетѣ на човѣка, както вѫжетата. Рѫцетѣ и краката представятъ добродетелитѣ, принципитѣ, които движатъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Добритѣ мисли и чувства подтикватъ човѣка къмъ добро, а лошитѣ — къмъ зло. Ако се подаде на лошитѣ мисли и желания, човѣкъ намира затвора. Нѣкой казва, че не може да прави добро, понеже нѣма срѣдства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави ѝ добро. Да бърка човѣкъ въ чуждитѣ кесии, това значи, да бърка въ умоветѣ и въ сърдцата имъ. Щомъ си позволява да бърка, той трѣбва да внася нѣщо хубаво отъ себе си, а не да изнася. Като влѣзешъ въ едно общество, трѣбва да внасяшъ, а не да изнасяшъ. Христосъ отиде на сватба въ Кана Галилейска и внесе нѣщо — превърна водата въ вино, т. е. Той превърна обикновения, горчивъ животъ въ добъръ, сладъкъ. Водата, която Христосъ превърна въ вино, бѣше символъ, даденъ на младоженцитѣ, да приложатъ новото учение въ живота си. Водата е носителка на новия животъ.

Ще кажете, че е невъзможно да се превърне водата въ вино. За невежия е невъзможно; за учения всичко е възможно. Въ невъзможнитѣ нѣща се криятъ елементи, съ които работятъ само възвишенитѣ и напреднали сѫщества. За тѣхъ смъртьта съдържа елементитѣ на възкресението. — Кой човѣкъ може да възкръсне? — Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освенъ потъване на човѣка дълбоко въ земята, докато стигне пѣсъчливи пластове, презъ които да се прецеди и пречисти. Следъ това той излиза на друго мѣсто, като чистъ изворъ, н започва да пѣе пѣсеньта на новия животъ. И младоженцитѣ трѣбва да минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове, да се пречистятъ и да излѣзатъ като два чисти, кристални извора, да се разбиратъ и да прилагатъ Христовото учение. Какво правятъ съвременнитѣ младоженци? Първата имъ работа е да наредятъ кухнята си, да започнатъ да си готвятъ. Като живѣятъ известно време така, животътъ имъ се разваля. Окрѫжаващитѣ казватъ: Какво стана съ тѣзи млади хора, че работитѣ имъ не вървятъ добре? — Тѣ започнаха съ онзи животъ, който ферментира.

И тъй, както Христосъ превърна водата въ добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашитѣ лоши и изопачени мисли и чувства въ добри, които не могатъ да ферментиратъ. Приложете този законъ не само къмъ себе си, но и къмъ своитѣ деца. Видите ли, че мислитѣ и чувствата на децата ви ферментиратъ, турете ги въ сѫдъ, да ги варите единъ-два часа на Божествения огънь, т. е. на огъня на любовьта. Това можете да направите и съ новороденитѣ деца. Преди да сѫ се проявили, турете ги на този огънь, да вратъ единъ-два часа, да придобиятъ имунитетъ, за да не се подаватъ на никакви ферменти — външни или вѫтрешни. Божията Любовь прави хората устойчиви. Който е миналъ презъ огъня на Божествената Любовь, той се отличава съ мораленъ устой. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта. Тя е положителна сила, която върши чудеса. Тя прави превратъ въ човѣшкия характеръ: лошиятъ става добъръ, слабиятъ — силенъ, мързеливиятъ — прилеженъ. Ако жената може да подобри характера на мѫжа си, тя има любовь; сѫщото може да направи и мѫжътъ съ жена си, ако има любовь въ себе си. Ако децата въ дома ставатъ по-добри, родителитѣ имъ иматъ любовь. Видите ли, че детето ви се вкисва, ще знаете, че нѣмате любовь. Обърнете се тогава къмъ Бога, къмъ разумния свѣтъ, признайте погрѣшката си, че детето ви се вкисва, защото и вие сте ферментирали, и помолете Го да ви даде начинъ да подобрите живота си. Ще кажете, че това е покаяние. Какво е, въ сѫщность, покаянието? — Превръщане на горчивото въ сладко. Ще кажете, че не може безъ зло, безъ лошавина, безъ горчевина. Не е така, това не е въ реда на нѣщата. Лошавината, горчивитѣ елементи сѫ резултатъ на нечистотиитѣ, които ферментиратъ. Всѣки трѣбва да си има по една тайна стаичка, въ която да влиза поне по единъ часъ на день, да се изчиства. Въ този часъ, именно, ще бѫдете поканени на сватба. У нѣкои народи, когато ставатъ женитби, празднуватъ по единъ день, у други народи празднуватъ по три деня. Ако днесъ употрѣбявате по три деня за сватба, ще кажете, че сте изгубили времето си. Особено за англичанитѣ три деня сѫ много време. Тѣ казватъ, че времето е пари. Значи, ако даватъ по три деня за всѣка сватба, тѣ ще изгубятъ много пари. Ако мѣрите времето съ злато, нищо не губите, особено, когато човѣкъ знае, какъ да използува златото. За предпочитане е да бѫде човѣкъ съ добродетели, отколкото да имате много злато и да не можете да го използувате. Добродетелниятъ човѣкъ разбира живота правилно и разумно го използува. За него зло не сѫществува. Зло сѫществува само за неразбрания, за невежия. Ако майката не позволява на детето си да преяжда, зло ли е това? Нѣкой има сто милиона лева, а другъ — по-малко. По-щастливъ ли е първиятъ отъ втория? Нѣкой не е доволенъ отъ своята красота. Ако е красивъ, по-щастливъ ли ще бѫде? Ако красотата и бѣлотата сѫ свързани съ доброта и благость, тѣ сѫ на мѣстото си. Обаче, ако тѣ не правятъ човѣка добъръ и мекъ, за предпочитане е той да бѫде грозенъ.

Като се говори за бѣлота и за чернота, ние имаме предъ видъ две положителни качества въ живота. Черното може да бѫде и добро, и зло; и обратно, и бѣлото може да бѫде и добро, и зло. Бѣлиятъ предметъ може да се боядиса съ черна боя и да мине за черенъ; и черниятъ предметъ може да се боядиса бѣло и да мине за бѣлъ. Значи, не всѣкога черното е черно и бѣлото — бѣло. Съвременнитѣ хора знаятъ това нѣщо и, когато искатъ да покажатъ, че сѫ бѣли, чисти, турятъ си бѣла мазилка отгоре. Такава бѣлота лесно се изтърква. Всѣка неестествена доброта е изложена на ферментиране. Човѣкъ трѣбва да изучава мислитѣ и чувствата си, да знае, кои сѫ устойчиви и кои не и да превръща неустойчивитѣ въ устойчиви. Какъ става превръщането имъ? — Чрезъ пречистване.

Работа се иска отъ всички хора. Да работишъ върху себе си, това значи, да бѫдешъ свободенъ отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, да не давашъ ухо на тѣхъ, да не те засѣгатъ. Кой каквото иска да каже за тебе, да бѫдешъ свободенъ. Каже ли ти нѣкой една обидна дума, не се обиждай, но разгледай я като химикъ, да видишъ, каква положителна сила крие тя въ себе си. Външно може да е обидна, но вѫтрешно тя съдържа цененъ елементъ. Той трѣбва да се извади и разумно използува. Ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ човѣкъ, ти се обиждашъ. Какво означава думата „несъвършенъ”? Противоположна на нея е думата „съвършенъ”. Понеже човѣкъ на земята минава презъ различни състояния, както и луната, казваме, че и той, като нея, на всѣки 14 деня се пълни и празни. Щомъ се пълни, той е съвършенъ. Следователно, ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ, ще направишъ преводъ па тази дума и ще си кажешъ: Понеже сега се изпразвамъ, несъвършенъ съмъ. Следъ 14 деня ще започна да се пълня — тогава ще бѫда съвършенъ. Въ процеса на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото. Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота. Това означава процесъ, обратенъ на съвършенството. Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото.

Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава процесъ на пълнене и празнене. Положението на тази буква представя луната въ процеса на пълненето ѝ. Думата „пълнота” започва съ буквата „п”, която означава плодъ, който зрѣе. Втората буква на сѫщата дума е „ъ”. Тя означава бременность. Като изучавате думитѣ и буквитѣ, отъ които тѣ сѫ съставени, ще видите, че всѣка дума съдържа въ себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, съ които тѣ си служатъ, иматъ дълбокъ смисълъ и значение.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Когато Христосъ бѣше на сватбата въ Кана Галилейска, майка Му се обърна къмъ Него и рече: „Вино нѣматъ тѣзи хора”. Христосъ ѝ отговори: „Моятъ часъ не е дошълъ още”. И вие се запитвате, защо Христосъ не даде доброто вино още отначало. Съ това Той искаше да покаже, че хората не сѫ готови още за новитѣ идеи. И доднесъ още не сѫ готови. Колко свѣтли и възвишени идеи е изказалъ Христосъ, но едва ли една стотна отъ тѣхъ сѫ приложени. Повечето хора мислятъ, че знаятъ много нѣща, но ако ги накарате да свършатъ нѣкаква работа, виждаме, че или малко знаятъ, или нищо не знаятъ. Това не е за упрѣкъ, но азъ изнасямъ истинското положение на нѣщата. За да придобие истинското, т. е. слънчевото учение, човѣкъ трѣбва да потърси Онзи Учитель, Който може да го научи да превръща лошото въ добро и горчивото въ сладко. Въ слънчевото учение се забелязватъ два процеса: разлагане на свѣтлината и усилване на свѣтлината. За да се създадатъ всички камъни, растения, животни и хора, свѣтлината трѣбва да се разложи на съставнитѣ си елементи. Отъ съчетанието на тѣзи елементи зависи устойчивостьта или неустойчивостьта на тѣлата. Неустойчивитѣ тѣла ферментиратъ, а устойчивитѣ се запазватъ за вѣчни времена. Цвѣтове съ различна гѫстота сѫщо така промѣнятъ състоянията на тѣлата, особено на живитѣ. Напримѣръ, ако къмъ яснозеления цвѣтъ прибавите тъмночервена боя, ще се получи смѣсь, която ще измѣни състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана съ яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думитѣ, съ които човѣкъ си служи, иматъ цвѣтове, които оказватъ известно влияние върху нервната система. Нѣкои думи оказватъ лошо влияние върху човѣка, и той започва да ферментира. Като знаете това, не казвайте на човѣка, че е нетърпеливъ, нечистъ, немораленъ и т. н. Ако видите, че нѣкой е нетърпеливъ, създайте му такива условия, които да превърнатъ нетърпението въ търпение. Ако мѫжътъ ви е нечистъ, дайте му възможность често да се кѫпе, да махне нечистотиитѣ отъ себе си, да се облекчи състоянието му. Ако мѫжътъ или жената е нечиста, трѣбва да си помагатъ взаимно, да се чистятъ. Изобщо, не си служете съ думи, които съдържатъ отрицателната частица „не”. Видите ли отрицателна проява нѣкѫде, притичайте се на помощь. Ако си служите съ отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човѣка, вие сами се свързвате съ неговия недостатъкъ.

Председательтъ на сватбата запита младоженика: „Ти си задържалъ доброто вино досега?” Да оставяме добритѣ нѣща последни, това е естествениятъ пѫть въ живота. Споредъ мене, не е най-важниятъ въпросъ, защо доброто вино е останало за най-после. По-важенъ въпросъ има отъ този, а именно: какъ може водата да се превърне въ вино. Самъ по себе си, човѣшкиятъ животъ е доста сложенъ. Ето защо, първата задача на човѣка е да превърне горчивитѣ чувства въ сладки, изопаченитѣ мисли — въ свѣтли и прави. Това не е нищо друго, освенъ изкуството, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човѣкъ живота си въ пѣсень и музика, въ радость и веселие.

Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота имъ. Азъ ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пѫтя, по който сте тръгнали, следъ сто години най-много, отъ васъ ще останатъ само кости; мислитѣ и желанията ви ще се пръснатъ въ пространството. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ положението на блудния синъ: ще ходите окѫсани и боси, гладни и жадни и ще търсите пѫть да се върнете отново на земята. Не е добро положението на грѣшника на земята, но още по-лошо е въ астралния свѣтъ. Докато е билъ на земята, той си е хапвалъ повечко, но въ астралния свѣтъ е осѫденъ на вѣченъ гладъ. Предъ него стоятъ трапези съ богати ястия. Щомъ се приближи до тѣхъ, тѣ веднага се вдигатъ отъ мѣстата си. Той ги гони, тича следъ тѣхъ, но не може да ги достигне. Гладътъ му се усилва, но не може да го задоволи. Ако нѣкой обичалъ да се облича хубаво, като отиде въ астралния свѣтъ, ще гледа богати витрини съ разкошни дрехи, но нито една отъ тѣхъ не ще може да облѣче. Обаче, друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезитѣ сами ще се спиратъ предъ него. Каквата дреха пожелае да облѣче, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно изъ райската градина, ще слуша пѣнието на райскитѣ птички. Ако иска да отиде на концертъ, ще го заведатъ да слуша видни музиканти. Отъ време на време ще посещава лекциитѣ на знаменити професори.

Когато говоримъ за възможноститѣ и условията, които сѫществуватъ въ астралния свѣтъ, ние имаме предъ видъ човѣшкитѣ желания. За такъвъ свѣтъ мечтаятъ хората. Когато Христосъ направи чудото въ Кана Галилейска, Той искаше да покаже, какви възможности сѫществуватъ въ астралния свѣтъ. Той искаше да покаже на хората, съ какви сили борави разумниятъ свѣтъ. За да се приложи астралниятъ свѣтъ на земята, трѣбва да поканятъ Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка на сватба. Христосъ представя разумния принципъ, който превръща злото въ добро; ученицитѣ Му представятъ хората, а майката Христова — съединителната връзка между духовния и физическия свѣтъ. Разумниятъ принципъ може да измѣни свѣта, не външно, а вѫтрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си съзнателно и съ любовь. Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. Учители, свещеници, проповѣдници, общественици, министри, търговци ще работятъ въ чистота, безъ измама и лъжа. Ако платътъ, който търговецътъ продава, е смѣсь отъ вълна и памукъ, той ще го продава за такъвъ, а нѣма да го продава за чистъ вълненъ. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ образъ въ астралния свѣтъ. Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. Отправяйте къмъ отрицателното нѣщо положително, съ което да му въздействувате. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, мислете за щастието. Ако ви посети нѣкаква болесть, мислете за здравето. Какво правя азъ съ болестьта? Като ме посети нѣкоя болесть, не я пѫдя, но я поканвамъ да си поговоримъ малко. Питамъ я, кѫде отива. Тя ми казва, че е тръгнала за нѣкѫде, но се отбила и при мене. Тогава азъ ѝ давамъ да си хапне и, като ме напусне, тя е смекчила вече малко характера си. Така постѫпвамъ и съ злото. Ако се отнасяте добре съ болеститѣ, съ злинитѣ и нещастията, характерътъ имъ ще се смекчи, и тѣ постепенно ще отслабватъ, докато единъ день изгубятъ силата си. Тѣ ще минаватъ и заминаватъ покрай хората, безъ да ги измѫчватъ.

И тъй, ако искате да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, прилагайте новото слънчево учение, т. е. учението на Христа. Често се пѣятъ пѣсни за Христа, наричатъ Го слънце на живота, но като дойдатъ страданията, всички започватъ да пъшкатъ, да викатъ „охъ, ахъ!” Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено отъ ось. Кажете си: Моето колело трѣбва да има ось и да се върти. Ахкането пъкъ означава, че мисъльта ви не е чиста. Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”. Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. Мога азъ, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени. Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване. Жената се страхува да тури мѫжа си горе, да не би да не се върне. Колкото е възможно да не се върне отгоре, толкова е възможно, и като го пусне долу, да не се върне. Нѣма защо мѫжетѣ да се страхуватъ да не изгубятъ женитѣ си; сѫщо и женитѣ не трѣбва да се страхуватъ за мѫжетѣ си. Човѣкъ е мѫжъ и жена едновременно. Щомъ има умъ и сърдце, той носи въ себе си и мѫжа, и жената.

Стремете се къмъ методитѣ на новото учение, за да решите правилно задачитѣ на живота си. Не мислете, че можете да постѫпвате, както искате, безъ да носите последствията на вашитѣ постѫпки. Ако си огорченъ, не търси виновника за огорчението, но си кажи: Заради Господа мога да превърна горчевината си въ сладость. Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Сѫщото може да направи и мѫжътъ. Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и подържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта, тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Такива синове и дъщери ще вървятъ по стария пѫть. Тѣ ще бъркатъ въ джобоветѣ на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ. Понеже родителитѣ сѫ тѣсно свързани съ децата си, първи тѣ могатъ да имъ дадатъ примѣръ отъ новия животъ. Първо тѣ трѣбва да ги запознаятъ съ великитѣ принципи на живота. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ. Прилагайте Христовитѣ принципи въ личния, семейния и обществения животъ, не за свои лични, материални нужди, но за подобрение на вашия животъ, както и за подобрение живота на вашитѣ ближни. Ако нѣкой дойде при мене, да ме пита, какъ да оправи личнитѣ си смѣтки и задължения, азъ нѣма да му дамъ никакъвъ съветъ. Моитѣ съвети сѫ за хора, които искатъ да напредватъ умствено и духовно, да повдигатъ душата си.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния животъ. Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта? — Робство. Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка. Велико изкуство е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ. Който не е придобилъ това изкуство, той счита, че хората сѫ лоши. Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига. Мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така сѫщо той трѣбва да излѣзе и вънъ отъ себе си, отъ своята личность и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мѫжътъ е робъ на жената, нито жената — на мѫжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човѣкъ е свободенъ, но и животното. Лошитѣ отношения на хората къмъ животнитѣ сѫ причина на много болести. Бѫдете внимателни и добри къмъ животнитѣ.

Напълнете сѫдоветѣ си съ чиста вода, извикайте Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка да присѫтствуватъ на сватбата ви. Когато председательтъ на сватбата, т. е. вашиятъ умъ пие отъ доброто вино, тогава ще разберете смисъла на новото учение, което Христосъ проповѣдва отъ две хиляди години насамъ. Като пиете отъ доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силниятъ може да победи и да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Само търпеливиятъ ще издържи докрай. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ”. Подъ думата „нищъ” не се разбира слабъ човѣкъ. Нищиятъ е силенъ за доброто, за великото въ свѣта, но не и за злото и низкото.

Пожелавамъ ви отъ днесъ да прилагате изкуството на Христа, да превръщате водата въ вино, да възприемете новото учение, а съ него заедно и новия животъ. Не се обезсърдчавайте отъ земния животъ, защото чрезъ него придобивате опитности. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ слиза на земята да събира знания и опитности. Единъ день, когато свърши земното училище, Богъ ще каже: Време е вече моятъ синъ да напусне земята и да се върне при мене. Стариятъ казва, че не може да учи. — Нѣма стари хора на земята. Две категории хора познаваме: стари, мѫдри хора, които прилагатъ доброто, и стари, които си служатъ съ злото. Когато се погледнете въ огледалото и кажете, че сте старъ, причината за това се крие въ лошитѣ мисли и чувства, които ви занимаватъ. Добритѣ, възвишени мисли и чувства правятъ човѣка младъ. Лошитѣ мисли и чувства го втвърдяватъ и състаряватъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ на смърть. Видите ли, че нѣкой клонъ на дървото се е втвърдилъ, той изсъхва. Докато клонетѣ сѫ гъвкави, еластични, казваме, че има животъ въ тѣхъ.

Когато евреитѣ огрубѣха, тѣ станаха жестоки и корави. Христосъ умрѣ, но следъ три деня възкръсна. Следователно, ако родителитѣ искатъ децата имъ да живѣятъ по-дълго време на земята, между тѣхъ трѣбва да цари хармония и съгласие. Ако искате близкитѣ ви да живѣятъ по-дълго време на земята, отношенията ви съ тѣхъ трѣбва да бѫдатъ хармонични. Висшето, т. е. Божественото въ човѣка, това е Христосъ, Когото всѣки моментъ разпъваме. Докато Христосъ е у васъ, превръщайте черното въ бѣло, злото въ добро, загубата въ печалба. Ако днесъ имате загуба, не се обезсърдчавайте, но кажете: Добъръ е Богъ, утре ще ми даде нѣкаква печалба. Когато умре нѣкой отъ домашнитѣ ви, не скърбете, защото той пакъ ще дойде на земята. Човѣкъ умира, за да цъвне отново; пресажда се, за да се облагороди. Въ всичко, което става съ васъ и около васъ, виждайте великата и мощна Божия дѣсница. Тя работи навсѣкѫде.

„Ти си задържалъ доброто вино досега”. Ако вашето вино ферментира, ще знаете, че е отъ земята. Доброто вино, което не ферментира, е отъ небето. Какво трѣбва да се направи съ ферментиралото вино? — Да се превари. Така трѣбва да се проповѣдва на сегашнитѣ хора, да знаятъ, че има вино, което никога не ферментира. Вижте, какъвъ е днешниятъ день. Изтокъ е чистъ, нѣма нито едно облаче на небето. Това показва, че всичко, което ви говоря, може да се реализира. Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и животътъ ви ще се преобрази. Днесъ на фронта умиратъ хиляди хора, за да се родятъ отново. Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора.

Прочетете 20 и 21 глава отъ Откровението, да видите, какво Господъ готви за човѣчеството. Сега азъ проповѣдвамъ на българитѣ, защото Богъ е решилъ да ги благослови. Всички ще се подобрятъ, ще станатъ добри хора. Всички свещеници, проповѣдници, учители, майки и бащи ще проявятъ доброто въ себе си и ще говорятъ на единъ езикъ. Господъ казва: България ще бѫде благословена! Времето ще покаже, истина ли говоря, или не. Всички ще бѫдете носители на новото учение по свѣта. Така е решилъ Богъ, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърдчавайте и бѫдете благодарни за това, което Богъ ви е далъ. Всѣка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава отъ новото вино, отъ което нѣма да се опивате. — Какво ще стане съ България? — За България иде голѣмо добро, което всички трѣбва да приематъ доброволно. Ако не го приематъ доброволно, насила ще го приематъ, но Богъ нѣма да отмѣни решението си. Какво правятъ майкитѣ съ своенравнитѣ си деца? За да приематъ благото, доброто, което имъ даватъ, тѣ ги набиватъ.

Идете сега по домоветѣ си и носете новото учение навсѣкѫде. Когато не сте доволни отъ себе си, не казвайте, че сте лоши, но кажете: Изпразнихъ сърдцето си, за да стана по-добъръ; изпразнихъ главата си, за да внеса въ нея новото и да поумнѣя. Така трѣбва да постѫпва всѣки, който отива на сватба. Той ще бѫде облѣченъ съ нови и чисти дрехи. Каже ли нѣкой, че е старъ, той е на пѫть за подмладяване; каже ли нѣкой, че е младъ, той е на пѫть за възмѫжаване. Богъ е решилъ, старитѣ да подмлади, а младитѣ — да направи умни и добри.

И тъй, пита ли ви нѣкой, въ какво се заключава новото учение, ще отговорите: Новото учение има за цель да превръща водата въ добро вино, което никога не ферментира. Какво означава думата „вино”? Буквата „В” означава съединяване на човѣшката душа съ Бога. Буквата„И” означава слизане на човѣка къмъ страдащитѣ, за да имъ помогне, и после пакъ да възлѣзе къмъ Бога. Буквата „Н” означава примиряване съ противоречията въ живота. Буквата „О” означава използуване на Божественитѣ условия, които сѫ вложени въ човѣка.

8. Беседа отъ Учителя, държана на 4 августъ, 1918 г. София.

НАГОРЕ




placeholder