НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Заведеевата майка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Заведеевата майка

Най-често използвани думи в беседата: всички, христос, човек, може, има, хора, земя, страна, всичко, бог, свят, живот, иска, себе ,

 Неделни беседи , София, 23 Юли 1918г., (Вторик) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Пристъпи при Него на Заведеевите синове майка им.
От Матея 20: 20

„Пристъпи при Него на Заведеевитe синове майка им, със синовете и, та Му се кланяше и искаше нещо от Него”. Искането е подтик, движение в Живота, в една или в друга посока, предизвикано от човешките желания. Дето е Животът, там има и движение. Движението може да бъде или в хармония, или в дисхармония с Божиите закони. Същото може да се каже и за човешките мисли и желания. И т се дължат на някаква причина, външна или вътрешна. Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно: единият от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнат, единият отляво, а другият отдясно на Христа. Христос й отговорил: „Не знаете какво искате”. А човек трябва да знае какво иска.

Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Те, именно, трябва да знаят какво искат. Много неща желаят децата, но майките им дават само това, което им е нужно. Всички неща в света са разумно разпределени. Например, континентите са разпределени между различни раси: Африка се населява от черната раса, Азия – от жълтата, Америка – от червената, Европа – от бялата, Австралия – от кафявата. Като изучавате животните – риби, птици и млекопитаещи, виждате, че всяко от тях си има съответна форма. При това, всяко животно заема определено място. Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка бубулечица трябва да живее. По отношение на човека, бубулечицата е малко, дребно същество, но и човек, по отношение на Висшите същества, е също така малко същество, подобно на бубулечицата.

Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат, единият от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено. Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави. Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Същото е и за Мъдростта: когато страдаш, Мъдростта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл. За да разберете нещата, трябва да живеете в тях, да проникнете в тяхната същина. Например, четете за съществуването на различни светове – физически, астрален или сърдечен, умствен и причинен. Знаете, че всеки свят представлява нещо специфично, но малцина имат ясна представа за тях.

Какво нещо е физическият свят? Свят на движение. Тук формите се движат от едно място на друго. Като дойдете до Астралния свят, някои мислят, че той е далеч от тях, някъде зад звездите. Астралният свят е чувственият, т.е. свят на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят. Чрез чувствата човек се свързва с душите и ги познава. На физическия свят хората изучават нещата чрез сетивата си, а в Астралния свят – чрез чувствата си. И душите имат мирис, вкус, тон, както и физическите предмети. Колкото по-фини са чувствата на човека, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е от долния, или от горния свят. Всеки трябва да си зададе въпроса от кой свят е като душа, дали е на мястото си във физическия свят, има ли благородно сърце и светъл ум. Същевременно, всеки трябва да знае, красив ли е. Красотата има отношение към Истината. За да бъдеш външно и вътрешно красив, трябва да отговаряш на известни условия, т.е. да носиш в себе си известни Добродетели. Красивият човек е хармонично съчетание на своите мисли, чувства и постъпки. Той е хармонизирал и ума, и сърцето, и волята си. Той живее правилно и в трите света – във физическия, в Духовния и в Умствения.

Често хората се запитват кой е праведен и добър човек, или кой е духовен. Който има благородно сърце и светъл ум, той е праведен и добър човек. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте: имате ли нужното благоухание, сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е. Щом искате да знаете това, от Разумния свят ще изпратят комисия да ви изпита. Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тук оценяват учениците, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човек се изпитва във всички светове. Някой мисли, че може да живее както иска и както разбира, че никой не държи сметка за това. Не е така, Разумният свят е точен, всичко тегли и преценява. Някой казва, че бил добър проповедник, добре изпълнявал службата си, бил от добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитат във всяко отношение, и едва тогава ще се произнесат какъв човек си. Добър човек си, а не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия. Чрез мъчнотиите проверяват човека, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човек живее десетки години на земята и не може да плава, т.е. не може да решава мъчнотиите си. Които не може да плава, не може да решава задачите си и потъва във водата. Добрият човек, в пълния смисъл на думата, лесно решава задачите си. Той е научил изкуството да плава. Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. След всичко това, той иска да седне отляво или отдясно на Христа. Какво означава лявата страна на Христа? Работа на земята. А дясната? Работа на Небето. Значи, който иска да седне отляво на Христа, той е слязъл на земята да работи. Който иска да седне отдясно на Христа, той иска да работи на Небето. Дали ще седнеш отляво или отдясно на Христа, ти трябва да работиш.

Всички хора са дошли на земята да работят. Бог казва: дайте работа на всеки човек, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата си, къде да го поставят, отляво или отдясно на Христа. Някой е кандидат за служба от лявата страна, но няма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба – от дясната страна. Търпение се иска от всички хора, особено от християните. Не можеш да бъдеш истински християнин, ако не си придобил търпение.

В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост. Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ. Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат. Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди. Помни, че щедростта е свързана с търпението. Ако не можеш да търпиш, и щедър не можеш да бъдеш.”

Съвременните хора се нуждаят от търпение. Това, което те наричат търпение, е неволя. Някой търпи до известно време, после се разсърди и в един момент разваля всичко, което е съградил. Казвате, че някой мъж или някоя жена са страдали много, голямо търпение са проявили. Голямо е търпението им, но те издържат най-много до петнайсет пъти. Като приемат просякинята петнайсет пъти, след това изгубват търпението си и я изпъждат. Те трябва да работят още върху търпението, трийсет пъти да приемат просякинята и пак да не им дотегне. Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него. Чакайте, много бързате, още петнайсет пъти трябва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 – число на зрялост, на възмъжаване. За да станете мъдри, трябва да учите във всеки свят по десет години. След това се открива нова, велика наука, която също трябва да изучавате.

Новото учение, което Христос донесе на човечеството – учението на Любовта, носи Сила за човека. Ето защо, който иска да стане силен, добър и любещ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане ученик на Христа. Често хората се запитват обичат ли ги ближните им. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се съмнявате в своята Любов. Щом се съмнявате в своята Любов, вие се съмнявате и в Божията, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява Любовта си. Ако вие обичате хората, и те ще ви обичат. Каже ли някой, че обича, той е дал място на Божията Любов в себе си. Като люби, Бог се проявява в него, а не човекът. Защото е казано в Писанието: „Бог е Любов”. Който иска да даде място на Любовта в себе си, той трябва да се интересува само от своите мисли и желания, от своите постъпки и отношения. Че плодовете на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моите плодове да бъдат сладки. Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е аз да разнасям благоухание навсякъде. Важно е моят ум, моето сърце, моят Дух и моята душа да са на място. Това е основното правило, чрез което човек може да подобри живота си външно и вътрешно. Ще кажете, че човек трябва да живее за дома си. Вярно е това, но домът, в сравнение с целокупния живот, представлява само малкия пръст на ръката. Човек не живее само за малкия си пръст, но за всичките си пръсти. Малкият пръст представлява физическия свят. Човек не живее само за своите физически, т.е. материални нужди. Безименният пръст представлява любознателността на човека, средният – Правдата, показалецът – религията, а палецът – волята и разума. Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи. За да ни обичат хората, трябва да им дадем нещо от себе си. А ние можем да даваме само тогава, когато работим върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни.

Хората се оплакват от неуспехите си в живота. Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват. Значи, има нещо ненормално, неестествено в тях, което им препятства. Като се натъкват на неестествените прояви в себе си, те се отчайват. Едно трябва да знаете: всичко неестествено, изопачено в проявите ви, не се дължи само на вас. Има и други фактори, вън от вас, които са виновни за вашите неестествени прояви. Минавате някъде и усещате неприятна миризма. Причината за лошата миризма не е във вас, но вън от вас нещо гние и разнася тази миризма. Вие сте виновен дотолкова, че не сте могли отдалеч да усетите лошата миризма и да се отстраните от нея. Ако сте неразположени, вината е отчасти във вас, отчасти във външния свят, който не е в хармония с Бога. Всеки уд, отделен от целия организъм, започва да се разлага и гние. Следователно, за да не попадате в среди, които се разлагат, дръжте се здраво за Цялото. Призовавайте великото и мощно Начало на помощ. Като постъпвате по този начин, вие ще бъдете далеч от лошите условия, и положението ви ще се подобри.

Това, което днес ви говоря, е малко мъчно за прилагане. Защо? Защото сте се отклонили от правия път и мъчно можете да се върнете назад. Какво трябва да направи водата, която се е отбила от пътя си? Да се върне назад, не може. Нищо друго не й остава, освен да си направи нов път. Щом е така, и на вас казвам: Не се обезсърчавайте, напуснете старата вада и си направете нова. Така постъпва и Природата. Старата вада е вашият стар живот. Напуснете стария си живот, идете при комисията да ви изпита, да видите какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза в работа, ще задържите; непотребното ще изхвърлите. След това ще ви пратят при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за Небето, там ще ви задържат. Ако не сте готови, ще ви дадат ново тяло и ще ви изпратят на земята, там да учите и работите. Този процес наричаме съдба. Човек сам кове съдбата си. Затова, именно, Христос казал на Заведеевата майка: „Не знаете какво искате". Това значи: не разбирате Божиите пътища. Хората гледат само на външната страна на Живота, а онова, което Бог е наредил да се върши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни. Никой не е в състояние да отмени Божия план.

Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го е изпратил на земята, да работи с ума, сърцето, душата и Духа си и да се развива. Христос слезе на земята да научи хората как да живеят и да работят правилно. Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Мнозина очакват Христа да слезе от облаците, но вместо да видят това, главите им се пълнят с мъгли. Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре.

Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай. Научи се от светските хора как посрещат видни гости. Христос стои вече пред вашите умове, чака да Му отворите, за да слезе оттам до сърцата ви. Всичко иде от ума, затова старите хора казват: учените развалят света, и учените ще го оправят. Който разваля, той може и да оправя. Бог създаде света чрез Мъдростта. Така трябва да работите и вие.

Желая на всички хора да започнат Нов живот и да се вслушват в своите възторжени и възвишени желания. Затова се изисква светъл ум, благородно сърце и възпитана, силна воля. Не е нужно човек да мисли само за ядене и пиене. Когато поканите някой гост на трапезата си, мисли ли той какво ще яде и пие? За него е важно да има здрави зъби и здрав стомах. Трябва ли да мисли той, ще бъде ли поканен и друг път на вашата трапеза? Ако домакинът е богат, външно и вътрешно, той всякога слага трапеза, Като се нахраните днес добре, не мислете какво ще ядете на другия ден. Не мислете за осигуряване. Чрез Мойсея Бог казваше на евреите да не мислят за утрешния ден, но да си събират манна само за един ден, за да не се разваля. Къде останаха богатите хора, които се бяха осигурили за години? Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Те заминаха за онзи свят с празни черепи и сухи кости, без мускули. Казват за някого: умен човек беше той. Къде остана неговата умна глава? Докато е бил жив, виждали сте главата му, но след смъртта му нищо не виждате, освен празен череп и сухи кости. Казват за някоя жена: красива жена беше тя! Никаква красота не виждам днес в нея. – „Силен човек беше!” – Никаква сила не виждам в него. Всичко, което ви е правило впечатление – разумност, красота, сила, е изчезнало, понеже е временно, преходно, променливо. Започнете Новия живот и вървете напред с Бога. Който се свърже с Него, ще стане богат, физически и духовно. Бог, за Когото говоря, не е само български, нито еврейски Бог, но на всички народи, на всички хора по земята. Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на Живота в себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днес са обременени: мислят за своите близки, които са на бойните полета, страхуват се да не ги убият. Не мислете за това, но нека всеки се запита: Върша ли Божията воля? Обичам ли ближния си както себе си? Когато всеки човек, всички народи си отговорят на този въпрос положително, Бог ще ги благослови.

Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде в домовете ви и намери, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е дал. Ако мъжът, жената и децата ви са добри, а вие не ги цените, ще ви ги вземат. Христос ще им каже: „Елате при мене, аз ще задоволя нуждите ви и ще ви дам заслужено място.” В края на краищата, всички ще се върнем при Господа, от Когото сме излезли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно няма във връщането на душата при Бога. Страшно е за онези, които живеят зле, които лъжат, крадат и не изпълняват Божията воля. Те ще изгубят всичко. От тях ще останат само сухи кости. Ще се опитат да влязат в сърцето си, но ще ги обхване студ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитат да влязат в ума си – никаква мисъл, никаква Светлина няма да намерят. На всички казвам: обърнете се към Бога на пълния Живот и от Него искайте всичко. Какво прави търговецът днес? Той се стреми към положителното в живота. За него златната звонкова монета има съдържание. Що се отнася до книжните пари, той не разчита на тях. Американските студенти имат обичай да се поздравяват с чекове от 30 – 40 000 лева, които, обаче, не могат да се осребрят – никоя банка не може да им ги изплати. По-добре е човек да има един лев, но звонкова монета, отколкото хиляди книжни левове, които никой не признава. Това са залъгалки в живота. Пазете връзката си с Бога, като капитал, на който всякога може да разчитате.

И тъй колкото и да се стремите към дясната или лявата страна на Христа, Той няма да ви тури нито отдясно, нито отляво на себе си. Защо? Защото, като имате сърце, вие сте вече отляво на Христа; като имате ум, вие сте от дясната Му страна. Когато мъжът умре, той отива отдясно на Бога. Като остане жената на земята, тя е отляво на Бога. Делението на християните на източноправославни, на католици и протестанти показва, че те не разбират Христовото учение. Някои християни не поддържат делението, но искат всички да бъдат на една страна: или на ляво, или на дясно. Всъщност, една страна съществува – дясната. Тя съдържа всичко в себе си. Добре е всички хора да застанат на тази страна, защото тя води към Бога. Някои не познават къде е дясната и къде – лявата страна и се питат къде е Бог, на кое място ги е поставил и т.н. Първоначално още, Бог ги е турил на добро място. Ако не са доволни от мястото си и го намират лошо, ще знаят, че те сами са го избрали. Те се оплакват от живота си и казват, че всичко им е кисело, горчиво. От тях зависи да подсладят живота си. На киселото и горчивото трябва да прибавят повече захар. На земята не трябва да бъдете много сладки. Тук и киселите, и сладките неща имат свое предназначение. Докато сте на земята, може да бъдете три четвърти горчиви и четвърт сладки; в Ангелския свят ще бъдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а в Божествения свят ще бъдете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърцето и волята си, да се облечете в Христа, както е казано в Писанието. С други думи казано: приемете Христа в сърцето си, като ваш приятел, и в ума си, като ваш Учител, да ви обхване външно и вътрешно, а не само да се облечете в Него, като в дреха.

Някои търсят Христа по външен път, само в един човек. Така те няма да Го намерят. Христос се открива на онзи, който искрено Го търси. Как се открива? По вътрешен път, и не само чрез един човек, а чрез много хора. Той се проявява като Светлина. Христос е и в едното, и в многото. Той е и в цялото дърво, и в плода. Къде е Христос? Горе. Преди две хиляди години Той беше на земята, но сега работи в горния свят. Който Го види, веднага тръгва след Него, както момата пристава на някой красив момък. Не плачете за онези, които са пристанали на Христа. Понеже тук никой не ги е оценил, те отишли при Христа, Той да ги оцени, и са доволни от положението си. Близките им плачат за тях, искат да ги видят. Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи. Някои искат да знаят дали близките им, които са заминали за онзи свят, мислят за тях. За какво ще мислят? Те не се интересуват за материалното ви положение, но как живеете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвате един за друг.

Христос слиза отгоре. Това е велика Истина, която всички ще проверите. Всички управляващи, всички проповедници и учители, майки и бащи ще Го видят и ще Го признаят за свой Бог. Желая ви, всички да бъдете радостни и спокойни. Доброто иде вече в света. Христос слиза отгоре! Всички ще видят това. Някои ще бъдат в Христа, а у някои Той ще бъде. Велико благо очаква човечеството. Желая всички българи да слушат какво им говори Господ и да бъдат носители на Неговото Слово. За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около някой болен и се помолете за него. Ако болният се подобри, Бог работи между вас. Съберете се около един крайно беден човек и се помолете за него. Той се нуждае от хляб. Ако хлябът му дойде на крака, значи Бог работи и тук. Ако има суша и се помолите за дъжд в името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието. Сегашните хора философстват, за всичко мислят, но забравят Бога.

За кой Господ говоря аз? За Онзи, Който въздава на всеки човек заслуженото. Не се произнасяйте за работите на хората, има кой да ги критикува, има кой да мисли и следи за живота им. Бог изисква от всички да изправят живота си, да изпълнят Неговата воля. Ако не Го послушат, ще дойдат тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко – и хляб, и земя. Как ще познаем Господа? Като направим същия опит, какъвто направи пророк Илия на своето време. Аз ще извикам Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаем да направи нещо, от което да видим присъствието Му. Нека направят същия опит и онези, които Му служат, да видим на кого ще се отзове. Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: понеже Бог ме е изпратил на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил. Той държи в ръцете си всички народи. Горко на този народ, който не изпълни Божията воля.

Велико е Божественото учение. Само чрез него народите ще се разберат. Само чрез него мъжете и жените ще се споразумеят. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на Любовта, на Мъдростта и на Правдата. Бъдете готови да се жертвате за Великото в света. Аз не говоря за обикновената жертва, да умре човек за някого; аз не говоря за смърт, при която заравят умрелия, опяват го, държат му надгробни речи. Аз говоря за такава жертва, при която човек си заминава, без да оставя гроб. Който се жертва така, става невидим за окръжаващите – никой не знае къде е и какво прави.

Блажени са онези народи, които слушат Господа на всичката пълнота и изпълняват волята Му.

Бъдете служители Божии, за да носите благословението Му навсякъде.

Бъдете смели, за да проповядвате Словото Божие. Така говори Христос, Който е във всички хора.

(Беседата явно е извънредна, защото е държана на 23.07.1918 г. => вторник, но въпреки това е издадена в сборник с неделни беседи “Дали може” и в библиографията е определена като неделна.)

Неделни Беседи
23.07.1918 Вторник, София

Заведеевата майка

Най-често използвани думи в беседата: всички, христос, човек, може, има, хора, земя, страна, всичко, бог, свят, живот, иска, себе ,

 Неделни беседи , София, 23 Юли 1918г., (Вторик) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Пристѫпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ”. Матея 20: 20.

„Пристѫпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ, съ синоветѣ си, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него”. Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво. Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна. Ако Заведеевитѣ синове заематъ дветѣ страни, где ще седнатъ другитѣ хора? И доднесъ още хората спорятъ все за това, кой да заеме дѣсницата и кой лѣвицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия законъ, че не е възможно двамата ѝ синове да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа, както не е възможно две жени да се оженятъ за единъ мѫжъ, или двама мѫже — за една жена. Следователно, когато Богъ отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженимъ две жени за единъ мѫжъ, или двама мѫже за една жена. Съ други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Богъ да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнатъ, единиятъ отлѣво, а другиятъ отдѣсно на Христа. Христосъ ѝ отговорилъ: „Не знаете, какво искате.” А човѣкъ трѣбва да знае, какво иска.

Сега ние не говоримъ за децата, но за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на посвещението. Тѣ, именно, трѣбва да знаятъ, какво искатъ. Много нѣща желаятъ децата, но майкитѣ имъ даватъ само това, което имъ е нуждно. Всички нѣща въ свѣта сѫ разумно разпредѣлени. Напримѣръ, континентитѣ сѫ разпредѣлени между различни раси: Африка се населява отъ черната раса, Азия — отъ жълтата, Америка — отъ червената, Европа — отъ бѣлата, Австралия — отъ кафявата. Като изучавате животнитѣ — риби, птици и млѣкопитаещи, виждате, че всѣко отъ тѣхъ си има съответна форма. При това, всѣко животно заема опредѣлено мѣсто. Който не разбира Божия законъ, чуди се, защо една малка бубулечица трѣбва да живѣе. По отношение на човѣка, бубулечицата е малко, дребно сѫщество, но и човѣкъ, по отношение на висшитѣ сѫщества, е сѫщо така малко сѫщество, подобно на бубулечицата.

Когато Христосъ отговаря, че Заведеевитѣ синове не могатъ да седнатъ, единиятъ отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отъ дѣсната, Той искаше да покаже на човѣчеството, че всѣки трѣбва да желае само това, което му е опредѣлено. Сѫщевременно, Христосъ разглежда лѣвата и дѣсната страна на човѣка като два велики принципа: лѣвата страна представя Божията Любовь, а дѣсната — Божията Мѫдрость. Всѣки човѣкъ има по двама синове, които иска да постави въ два специфични свѣта: единиятъ — въ свѣта на любовьта, а другиятъ — въ свѣта на мѫдростьта. Това е невъзможно. Защо? — Защото въ тѣзи свѣтове не сѫществува никакво лицеприятие. Кой обикновенъ човѣкъ е достоенъ да заеме едното или другото мѣсто? Подъ думата „достоенъ”, Христосъ разбира онзи човѣкъ, който е въ състояние да възприеме нѣщата въ тѣхната сѫщность. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да схване нѣщата така, както сѫ въ действителность. На всѣки човѣкъ сѫ дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия животъ на човѣка. Ако имате две деца, едното съ здравъ стомахъ, а другото съ боленъ стомахъ, за кое отъ дветѣ деца е приготвената баница? — За онова, което има здравъ стомахъ. Следователно, когато търсимъ Христа, за да придобиемъ Неговата любовь, трѣбва да бѫдемъ здрави. Любовьта е за здрави, а не за болни хора. И болниятъ чувствува и възприема любовьта, но външно само, а здравиятъ я възприема и външно, И вѫтрешно. Когато страдашъ, любовьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе. Сѫщото е и за мѫдростьта: когато страдашъ, мѫдростьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе. Макаръ и вънъ отъ васъ, любовьта и мѫдростьта пакъ работятъ за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тѣхното вѫтрешно съдържание и смисълъ. За да разберете нѣщата, трѣбва да живѣете въ тѣхъ, да проникнете въ тѣхната сѫщина. Напримѣръ, четете за сѫществуването на различни свѣтове — физически, астраленъ или сърдеченъ, умственъ и причиненъ. Знаете, че всѣки свѣтъ представя нѣщо специфично, но малцина иматъ ясна представа за тѣхъ.

Какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ? — Свѣтъ на движение. Тукъ формитѣ се движатъ отъ едно мѣсто на друго. Като дойдете до астралния свѣтъ, нѣкои мислятъ, че той е далечъ отъ тѣхъ, нѣкѫде задъ звездитѣ. Астралниятъ свѣтъ е чувствениятъ, т. е. свѣтъ на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. Чрезъ чувствата човѣкъ се свързва съ душитѣ и ги познава. На физическия свѣтъ хората изучаватъ нѣщата чрезъ сѣтивата си, а въ астралния свѣтъ — чрезъ чувствата си. И душитѣ иматъ миризъ, вкусъ, тонъ, както и физическитѣ предмети. Колкото по-фини сѫ чувствата на човѣка, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е отъ долния, или отъ горния свѣтъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сѫщевременно, всѣки трѣбва да знае, красивъ ли е. Красотата има отношение къмъ истината. За да бѫдешъ външно и вѫтрешно красивъ, трѣбва да отговаряшъ на известни условия, т. е. да носишъ въ себе си известни добродетели. Красивиятъ човѣкъ е хармонично съчетание на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Той е хармонизиралъ и ума, и сърдцето, и волята си. Той живѣе правилно и въ тритѣ свѣта — въ физическия, въ духовния и въ умствения.

Често хората се запитватъ, кой е праведенъ и добъръ човѣкъ, или кой е духовенъ. Който има благородно сърдце и свѣтълъ умъ, той е праведенъ и добъръ човѣкъ. Искате ли да знаете, дали сте праведенъ, духовенъ човѣкъ, огледайте се въ Божественото огледало и се запитайте: имате ли нуждното благоухание, сърдцето ви благо ли е, умътъ ви свѣтълъ ли е. Щомъ искате да знаете това, отъ разумния свѣтъ ще изпратятъ комисия да ви изпита. Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тукъ оценяватъ ученицитѣ, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човѣкъ се изпитва въ всички свѣтове. Нѣкой мисли, че може да живѣе, както иска и както разбира, че никой не държи смѣтка за това. Не е така, разумниятъ свѣтъ е точенъ, всичко тегли и преценява. Нѣкой казва, че билъ добъръ проповѣдникъ, добре изпълнявалъ службата си, билъ отъ добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитатъ, въ всѣко отношение, и едва тогава ще се произнесатъ какъвъ човѣкъ си. Добъръ човѣкъ си, а не можешъ да разрешишъ най-малката мѫчнотия. Чрезъ мѫчнотиитѣ провѣряватъ човѣка, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човѣкъ живѣе десетки години на земята и не може да плава, т. е. не може да решава мѫчнотиитѣ си. Който не може да плава, не може да решава задачитѣ си и потъва въ водата. Добриятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, лесно решава задачитѣ си. Той е научилъ изкуството да плава. Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. Следъ всичко това, той иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа. Какво означава лѣвата страна на Христа? — Работа на земята. — А дѣсната? — Работа на небето. Значи, който иска да седне отлѣво на Христа, той е слѣзълъ на земята да работи. Който иска да седне отдѣсно на Христа, той иска да работи на небето. Дали ще седнешъ отлѣво или отдѣсно на Христа, ти трѣбва да работишъ.

Всички хора сѫ дошли на земята да работятъ. Богъ казва: Дайте работа на всѣки човѣкъ, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успѣха му, едва тогава Богъ ще даде думата си, кѫде да го поставятъ, отлѣво или отдѣсно на Христа. Нѣкой е кандидатъ за служба отъ лѣвата страна, но нѣма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба — отъ дѣсната страна. Търпение се иска отъ всички хора, особено отъ християнитѣ. Не можешъ да бѫдешъ истински християнинъ, ако не си придобилъ търпение.

Въ Китай живѣлъ единъ благочестивъ човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма щедрость. Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него, Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь. Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което ѝ било нуждно. Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълчалъ. Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ. Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва. Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди. Помни, че щедростьта е свързана съ търпението. Ако не можешъ да търпишъ, и щедъръ не можешъ да бѫдешъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Това, което тѣ наричатъ търпение, е неволя. Нѣкой търпи до известно време, после се разсърди и въ единъ моментъ разваля всичко, което е съградилъ. Казвате, че нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена сѫ страдали много, голѣмо търпение сѫ проявили. Голѣмо е търпението имъ, но тѣ издържатъ най-много до 15 пѫти. Като приематъ просякинята 15 пѫти, следъ това изгубватъ търпението си и я изпѫждатъ. Тѣ трѣбва да работятъ още върху търпението, 30 пѫти да приематъ просякинята и пакъ да не имъ дотегне. Мѫжътъ казва на жена си: Прекали го вече. Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече. Щомъ дойдатъ до числото 15, тѣ започватъ да се сърдятъ и, когото срещнатъ на пѫтя си, скарватъ се съ него. Чакайте, много бързате, още 15 пѫти трѣбва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 — число на зрѣлость, на възмѫжаване. За да станете мѫдри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Следъ това се открива нова, велика наука, която сѫщо трѣбва да изучавате.

Новото учение, което Христосъ донесе на човѣчеството — учението на любовьта, носи сила за човѣка. Ето защо, който иска да стане силенъ, добъръ и любещъ, трѣбва да изучава ревностно това учение, да стане ученикъ на Христа. Често хората се запитватъ, обичатъ ли ги ближнитѣ имъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се съмнявате въ своята любовь. Щомъ се съмнявате въ своята любовь, вие се съмнявате и въ Божията, защото Богъ живѣе въ всички хора и чрезъ тѣхъ проявява любовьта си. Ако вие обичате хората, и тѣ ще ви обичатъ. Каже ли нѣкой, че обича, той е далъ мѣсто на Божията Любовь въ себе си. Като люби, Богъ се проявява въ него, а не човѣкътъ. Защото е казано въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Който иска да даде мѣсто на любовьта въ себе си, той трѣбва да се интересува само отъ своитѣ мисли и желания, отъ своитѣ постѫпки и отношения. Че плодоветѣ на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моитѣ плодове да бѫдатъ сладки. Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е азъ да разнасямъ благоухание навсѣкѫде. Важно е моятъ умъ, моето сърдце, моятъ духъ и моята душа да сѫ на мѣсто. Това е основното правило, чрезъ което човѣкъ може да по-добри живота си външно и вѫтрешно. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе за дома си. Вѣрно е това, но домътъ, въ сравнение съ цѣлокупния животъ, представя само малкия пръстъ на рѫката. Човѣкъ не живѣе само за малкия си пръстъ, но за всичкитѣ си пръсти. Малкиятъ пръстъ представя физическия свѣтъ. Човѣкъ не живѣе само за своитѣ физически, т. е. материални нужди. Безименниятъ пръстъ представя любознателностьта на човѣка, срѣдниятъ — правдата, показалецътъ — религията, а палецътъ — волята и разума. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи на всичкитѣ си пръсти, да задоволява своитѣ вѫтрешни стремежи. За да ни обичатъ хората, трѣбва да имъ дадемъ нѣщо отъ себе си. А ние можемъ да даваме само тогава, когато работимъ върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е далъ и продължава да дава, да задоволява нуждитѣ ни.

Хората се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ си въ живота. Въпрѣки желанието имъ да бѫдатъ изправни, да реализиратъ своите идеали, тѣ пакъ не успѣватъ. Значи, има нѣщо ненормално, неестествено въ тѣхъ, което имъ препятствува. Като се натъкватъ на неестественитѣ прояви въ себе си, тѣ се отчайватъ. Едно трѣбва да знаете: Всичко неестествено, изопачено въ проявитѣ ви, не се дължи само на васъ. Има и други фактори, вънъ отъ васъ, които сѫ виновни за вашитѣ неестествени прояви. Минавате нѣкѫде и усѣщате неприятна миризма. Причината за лошата миризма не е въ васъ, но вънъ отъ васъ нѣщо гние и разнася тази миризма. Вие сте виновенъ дотолкова, че не сте могли отдалечъ да усѣтите лошата миризма и да се отстраните отъ нея. Ако сте неразположени, вината е отчасти въ васъ, отчасти въ външния свѣтъ, който не е въ хармония съ Бога. Всѣки удъ, отдѣленъ отъ цѣлия организъмъ, започва да се разлага и гние. Следователно, за да не попадате въ срѣди, които се разлагатъ, дръжте се здраво за Цѣлото. Призовавайте Великото и мощно Начало на помощь. Като постѫпвате по този начинъ, вие ще бѫдете далечъ оть лошитѣ условия, и положението ви ще се подобри.

Това, което днесъ ви говоря, е малко мѫчно за прилагане. Защо? — Защото сте се отклонили отъ правия пѫть и мѫчно можете да се върнете назадъ. Какво трѣбва да направи водата, която се е отбила отъ пѫтя си? Да се върне. назадъ, не може. Нищо друго не ѝ остава, освенъ да си направи новъ пѫть. Щомъ е така, и на васъ казвамъ: Не се обезсърдчавайте, напуснете старата вада и си направете нова. Така постѫпва и природата. Старата вада е вашиятъ старъ животъ. Напуснете стария си животъ, идете при комисията да ви изпита, да видите, какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза въ работа, ще задържите; непотрѣбното ще изхвърлите. Следъ това ще ви пратятъ при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за небето, тамъ ще ви задържатъ. Ако не сте готови, ще ви дадатъ ново тѣло и ще ви изпратятъ на земята, тамъ да учите и работите. Този процесъ наричаме „сѫдба”. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Затова, именно, Христосъ казалъ на Заведеевата майка: „Не знаете, какво искате”. Това значи: Не разбирате Божиитѣ пѫтища. Хората гледатъ само на външната страна на живота, а онова, което Богъ е наредилъ да се върши, него забравятъ. Както и да мислятъ хората, ще знаятъ, че това, което Отецъ е наредилъ да стане, ще се изпълни. Никой не е въ състояние да отмѣни Божия планъ.

Какъвъ е планътъ, който Богъ е опредѣлилъ за човѣка? — Той го изпратилъ на земята, да работи съ ума, сърдцето, душата и духа си и да се развива. Христосъ слѣзе на земята да научи хората, какъ да живѣятъ и да работятъ правилно. Той внася свѣтли мисли въ човѣшкия умъ, благородни и възвишени чувства и желания въ сърдцето му и така повдига духа му, прави го силенъ и бодъръ. Мнозина очакватъ Христа да слѣзе отъ облацитѣ, но вмѣсто да видятъ това, главитѣ имъ се пълнятъ съ мъгли. Христосъ хлопа на вратата на вашето сърдце, а вие гледате горе нѣкѫде и се чудите, кѫде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре.

Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай. Научи се отъ свѣтскитѣ хора, какъ посрѣщатъ видни гости. Христосъ стои вече предъ вашитѣ умове, чака да Му отворите, за да слѣзе оттамъ до сърдцата ви. Всичко иде отъ ума, затова старитѣ хора казватъ: Ученитѣ развалятъ свѣта, и ученитѣ ще го оправятъ. Който разваля, той може и да оправя. Богъ създаде свѣта чрезъ Мѫдростьта. Така трѣбва да работите и вие.

Желая на всички хора, да започнатъ новъ животъ и да се вслушватъ въ своитѣ възторжени и възвишени желания. Затова се изисква свѣтълъ умъ, благородно сърдце и възпитана, силна воля. Не е нуждно човѣкъ да мисли само за ядене и пиене. Когато поканите нѣкой гостъ на трапезата си, мисли ли той, какво ще яде и пие? За него е важно да има здрави зѫби и здравъ стомахъ. Трѣбва ли да мисли той, ще бѫде ли поканенъ и другъ пѫть на вашата трапеза? Ако домакинътъ е богатъ, външно и вѫтрешно, той всѣкога слага трапеза. Като се нахраните днесъ добре, не мислете, какво ще ядете на другия день. Не мислете за осигуряване. Чрезъ Мойсея Богъ казваше на евреитѣ да не мислятъ за утрешния день, но да си събиратъ манна само за единъ день, за да не се разваля. Кѫде останаха богатитѣ хора, които се бѣха осигурили за години? — Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Тѣ заминаха за онзи свѣтъ съ праздни черепи и сухи кости, безъ мускули. Казватъ за нѣкого: Уменъ човѣкъ бѣше той. — Кѫде остана неговата умна глава? Докато е билъ живъ, виждали сте главата му, но следъ смъртьта му нищо не виждате, освенъ празенъ черепъ и сухи кости. Казватъ за нѣкоя жена: Красива жена бѣше тя! — Никаква красота не виждамъ днесъ въ нея. — Силенъ човѣкъ бѣше! — Никаква сила не виждамъ въ него. Всичко, което ви е правило впечатление — разумность, красота, сила, е изчезнало, понеже е временно, преходно, промѣнливо. Започнете новия животъ и вървете напредъ съ Бога. Който се свърже съ Него, ще стане богатъ, физически и духовно. Богъ, за Когото говоря, не е само български, нито еврейски Богъ, но на всички народи, на всички хора по земята. Нѣма по-достѫпно сѫщество отъ Него. Той носи пълнотата на живота въ себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днесъ сѫ обременени: мислятъ за своитѣ близки, които сѫ на бойнитѣ полета, страхуватъ се да не ги убиятъ. Не мислете за това, но нека всѣки се запита: Върша ли Божията воля? Обичамъ ли ближния си, както себе си? Когато всѣки човѣкъ, всички народи си отговорятъ на този въпросъ положително, Богъ ще ги благослови. Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде въ домоветѣ ви и намѣри, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е далъ. Ако мѫжътъ, жената и децата ви сѫ добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ. Христосъ ще имъ каже: Елате при мене, азъ ще задоволя нуждитѣ ви и ще ви дамъ заслужено мѣсто. Въ края на краищата, всички ще се върнемъ при Господа, отъ Когото сме излѣзли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно нѣма въ връщането на душата при Бога. Страшно е за онѣзи, които живѣятъ зле, които лъжатъ, крадатъ и не изпълняватъ Божията воля. Тѣ ще изгубятъ всичко. Отъ тѣхъ ще останатъ само сухи кости. Ще се опитатъ да влѣзатъ въ сърдцето си, но ще ги обхване студъ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитатъ да влѣзатъ въ ума си — никаква мисъль, никаква свѣтлина нѣма да намѣрятъ. На всички казвамъ: Обърнете се къмъ Бога на пълния животъ и отъ Него искайте всичко. Какво прави търговецътъ днесъ? — Той се стреми къмъ положителното въ живота. За него златната звонкова монета има съдържание. Що се отнася до книжнитѣ пари, той не разчита на тѣхъ. Американскитѣ студенти иматъ обичай да се поздравяватъ съ чекове отъ 30 — 40,000 лева, които, обаче, не могатъ да се осребрятъ — никоя банка не може да имъ ги изплати. По-добре е човѣкъ да има единъ левъ, но звонкова монета, отколкото хиляди книжни левове, които никой не признава. Това сѫ залъгалки въ живота. Пазете връзката си съ Бога, като капиталъ, на който всѣкога може да разчитате.

И тъй, колкото и да се стремите къмъ дѣсната или лѣвата страна наХриста, Той нѣма да ви тури нито отдѣсно, нито отлѣво на себе си. Защо? — Защото, като имате сърдце, вие сте вече отлѣво на Христа; като имате умъ, вие сте отъ дѣсната Му страна. Когато мѫжътъ умре, той отива отдѣсно на Бога. Като остане жената на земята, тя е отлѣво на Бога. Дѣлението на християнитѣ на източноправославни, на католици и протестанти показва, че тѣ не разбиратъ Христовото учение. Нѣкои християни не подържатъ дѣлението, но искатъ всички да бѫдатъ на една страна: или на лѣво, или на дѣсно. Въ сѫщность, една страна сѫществува — дѣсната. Тя съдържа всичко въ себе си. Добре е, всички хора да застанатъ на тази страна, защото тя води къмъ Бога. Нѣкои не познаватъ, кѫде е дѣсната и кѫде — лѣвата страна и се питатъ, кѫде е Богъ, на кое мѣсто ги е поставилъ и т. н. Първоначално още, Богъ ги е турилъ на добро мѣсто. Ако не сѫ доволни отъ мѣстото си и го намиратъ лошо, ще знаятъ, че тѣ сами сѫ го избрали. Тѣ се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че всичко имъ е кисело, горчиво. Отъ тѣхъ зависи да подсладятъ живота си. На киселото и горчивото трѣбва Да прибавятъ повече захарь. На земята не трѣбва да бѫдете много сладки. Тукъ и киселитѣ, и сладкитѣ нѣща иматъ свое предназначение. Докато сте на земята, може да бѫдете три четвърти горчиви и четвъртъ сладки; въ ангелския свѣтъ ще бѫдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а въ Божествения свѣтъ ще бѫдете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърдцето и волята си, да се облѣчете въ Христа, както е казано въ Писанието. Съ други думи казано: Приемете Христа въ сърдцето си, като вашъ приятель, и въ ума си, като вашъ Учитель, да ви обхване външно и вѫтрешно, а не само да се облѣчете въ Него, като въ дреха.

Нѣкои търсятъ Христа по външенъ пѫть, само въ единъ човѣкъ. Така тѣ нѣма да Го намѣрятъ. Христосъ се открива на онзи, който искрено Го търси. Какъ се открива? — По вѫтрешенъ пѫть, и не само чрезъ единъ човѣкъ, а чрезъ много хора. Той се проявява като свѣтлина. Христосъ е и въ едното, и въ многото. Той е и въ цѣлото дърво, и въ плода. — Кѫде е Христосъ? — Горе. Преди две хиляди години Той бѣше на земята, но сега работи въ горния свѣтъ. Който Го види, веднага тръгва следъ Него, както момата пристава на нѣкой красивъ момъкъ. Не плачете за онѣзи, които сѫ пристанали на Христа. Понеже тукъ никой не ги е оценилъ, тѣ отишли при Христа, Той да ги оцени, и сѫ доволни отъ положението си. Близкитѣ имъ плачатъ за тѣхъ, искатъ да ги видятъ. Нѣма защо да плачатъ за скѫсанитѣ имъ дрехи. Нѣкои искатъ да знаятъ, дали близкитѣ имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, мислятъ за тѣхъ. За какво ще мислятъ? Тѣ не се интересуватъ за материалното ви положение, но какъ живѣете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвувате единъ за другъ.

Христосъ слиза отгоре. Това е велика истина, която всички ще провѣрите. Всички управляващи, всички проповѣдници и учители, майки и бащи ще Го видятъ и ще Го признаятъ за свой Богъ. Желая ви, всички да бѫдете радостни и спокойни. Доброто иде вече въ свѣта. Христосъ слиза отгоре! Всички ще видятъ това. Нѣкои ще бѫдатъ въ Христа, а у нѣкои Той ще бѫде. Велико благо очаква човѣчеството. Желая всички българи да слушатъ, какво имъ говори Господъ и да бѫдатъ носители на Неговото Слово. За да провѣрите, дали Богъ е между васъ, съберете се около нѣкой боленъ и се помолете за него. Ако болниятъ се подобри, Богъ работи между васъ. Съберете се около единъ крайно беденъ човѣкъ и се помолете за него. Той се нуждае отъ хлѣбъ. Ако хлѣбътъ му дойде на крака, значи, Богъ работи и тукъ. Ако има суша и се помолите за дъждъ въ името на Господа, дъждътъ ще дойде, а съ него заедно и плодородието. Сегашнитѣ хора философствуватъ, за всичко мислятъ, но забравятъ Бога.

За кой Господъ говоря азъ? За Онзи, Който въздава на всѣки човѣкъ заслуженото. Не се произнасяйте за работитѣ на хората, има кой да ги критикува, има кой да мисли и следи за живота имъ. Богъ изисква отъ всички да изправятъ живота си, да изпълнятъ Неговата воля. Ако не Го послушатъ, ще дойдатъ тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко — и хлѣбъ, и земя. — Какъ ще познаемъ Господа? — Като направимъ сѫщия опитъ, какъвто направи пророкъ Илия на своето време. Азъ ще извикамъ Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаемъ да направи нѣщо, отъ което да видимъ присѫтствието Му. Нека направятъ сѫщия опитъ и онѣзи, които Му служатъ, да видимъ, на кого ще се отзове. Като знаете, че Господъ е живъ и управлява цѣлия свѣтъ, отъ нищо не се страхувайте. И смъртьта да не ви плаши. Ако тя се изпрѣчи на пѫтя ви, кажете си: Понеже Богъ ме изпратилъ на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не измѣнямъ пѫтя си, не се мърдамъ отъ мѣстото си. Който се опита да ме измѣсти, нѣма да се бори съ мене, но съ Онзи, Който ме е проводилъ. Той държи въ рѫцетѣ си всички народи. Горко на този народъ, който не изпълни Божията воля.

Велико е Божественото учение. Само чрезъ него народитѣ ще се разбератъ. Само чрезъ него мѫжетѣ и женитѣ ще се споразумѣятъ. Нека сѫществуватъ всѣки народъ, всѣка държава, всѣки домъ, всѣки човѣкъ, но да бѫдатъ носители на любовьта, на мѫдростьта и на правдата. Бѫдете готови да се жертвувате за Великото въ свѣта. Азъ не говоря за обикновената жертва, да умре човѣкъ за нѣкого; азъ не говоря за смърть, при която заравятъ умрѣлия, опѣватъ го, държатъ му надгробни речи. Азъ говоря за такава жертва, при която човѣкъ си заминава, безъ да оставя гробъ. Който се жертвува така, става невидимъ за окрѫжаващитѣ — никой не знае, кѫде е и какво прави.

Блажени сѫ онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му.

Бѫдете служители Божии, за да носите благословението Му навсѣкѫде.

Бѫдете смѣли, за да проповѣдвате Словото Божие. Така говори Христосъ, Който е въ всички хора.

6. Беседа отъ Учителя, държана на 23 юлий, 1918 г. София.

НАГОРЕ




placeholder