НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Когато беше по-млад

Когато беше по-млад

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, христос, сега, дойде, бъде, съм, имаш, природа, хора, път, обичаш, всички, страдате, живот, казва, свят ,

 Неделни беседи , София, 1 Май 1932г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


31 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1932 година, София – Изгрев.

Ще прочета 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само думите: „Когато беше по-млад.

За да се разбере каквато и да е истина в света, трябва да се тури един контраст. Знание без контраст остава неразбрано. Има твърдения, че страданията на земята произтичат от неспазване, от несъпоставяне на законите на земния живот, който хората прекарват тук на земята. Запример сиромахът иска да живее като богатия, без да взима в съображение силния контраст, че той няма ума на богатия. Като говоря за богат човек, не разбирам богат крадец. Такъв богат човек не е богат. Богат човек в правия смисъл на думата е онзи, който е работил, който е умен. Ако не е умен, ако не е добил богатството си с работа, той не е богат човек. Една изопачена идея, не е идея. Това е съвременния свят разгледан от патологическо гледище. Аз обаче оставям патологията настрана. Ако аз бих изучавал медицина, никога не бих се занимавал с патология. Патологията не е наука. Медицината трябва да се основава на естественото, на здравословното състояние на организма. Всяко отклонение от това състояние, не е полезно за човека. Няма какво да се изучават болезнените признаци на болестите. С болезнените признаци нищо не се постига. Запример от лекарско гледище, ако очите на човека са жълти, те казват, че организмът е болен, има някакво анормално състояние. Жълтият цвят на очите показва, че чувствата са в анормално състояние, вследствие на това тия нисши чувства влияят на черния дроб и той не функционира правилно. Те изпращат тази жълтина по цялото тяло, с което искат да кажат на господаря: Господарю, твоите чувства не са нормални. Ако този цвят се разпространи по цялото тяло, зле ще бъде на господаря на тялото. Ти като видиш тази жълтина, казваш: да вземем мерки. Това е едно субективно схващане на лекаря. Туй не е наука. Сега по някой път учените хора, лекарите изучават човека за това, че очите му са жълти. Ако попитате един окултист, той ще ви каже, че жълтият цвят е признак на интелигентност. Значи, ако на този човек очите му са станали жълти, той е интелигентен, докато не са жълти той ходи, играе, забавлява се. Като пожълтеят очите му, той почва да мисли: Откъде е дошъл този жълт цвят? Индусите в едно свое посвещение обличат жълта дреха. Туй значи голямо достойнство. У нас на запад, като си тури човек жълт цвят на тялото казват, че това е болезнено състояние. Никой няма право да се приближава до него. Това е едно схващане. Обаче цветовете в природата имат точно определено значение. Цветовете са образувани от разумния свят, от разумни същества. Цветът е една разумна проява за този, който може да чете и разбира. Според степента на цветовете, колкото червеният цвят е по-ясен, по-червен, толкова животът, любовта, жизнеността са от по-висока степен. Колкото този цвят е по-мътен, по-неопределен, толкова горните качества са в по-слаба и по-нисша проява. Туй може да се определи от свойствата на химическите съединения. Съединенията не образуват живота, те дават възможност животът да се прояви. Запример вие може да проектирате слънчевите лъчи през една призма и да се образуват цветовете. Призмата не образува цветовете, тя само разлага светлината. Може да се употреби една призма, тя дава възможност да се прояви светлината. Когато един човек се разлага и проявява своя характер, разлага ли се той? Само мъртвото се разлага. Значи аз тълкувам: щом светлината се разлага, тя е умряла. Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане. Това е психологическо схващане. Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си. Най-първо тя има един лъч, като се ражда, тя придобива широчина, цялата гама цветове се разпределят и тогава тя е като един цвят, който се разцъфтял и показва какво е скрито в него. Следователно изложете болния човек на светлината и той ще оздравее. Всеки от вас да има една голяма призма и всеки ден да гледате през тази призма. Болният човек е неразположен, или неврастеник, или страда от каквато и да е болест, всеки от вас, като има един такъв лъч, по който слънчевият спектър отгоре му да минава, иска не иска, ще оздравее на общо основание. И без да иска, ще оздравее.

Има един нов метод – пишат вестниците сега, за изучаване на езици Ще турят плочата, ще ти преподават всеки ден и като ти говорят на езика всеки ден, ще научиш езика. Ти правиш нещо, туриш плочата, тя ти говори на френски или на английски, или на немски, или испански, на който и да е език, ти седиш но първо не обръщаш внимание, но тя като ти говори, най-после започваш да заучаваш езика, оживява. И след четири-пет месеца започваш да говориш езика. Така и най-учените хора в Америка, в Англия, Франция, по този лесен начин изучават езика.

"Когато ти беше по-млад." Младостта и старостта, това са две страни на човешкия живот. Младостта значи, че човек се явява в света, за да разбере нещо. Младостта всякога значи свобода, която трябва да се прояви. Старостта всякога значи ограничение. Ти имаш знание, но си ограничен. Остаряваш, но ти трябва да минеш през страдание. Като умреш и възкръснеш, ще станеш млад, ще минеш през друга гама Старият трябва да умре. Защо трябва да умре старият? – За да се подмлади. Казвате: Не може ли да не умираме? – Може, не остарявайте – това е логическото заключение. Остаряваш ли, смъртта е неизбежна, т.е. ще минеш от едно състояние на ограничения живот, в живота на свободата Христос трябваше да умре, защото много беше остарял. Онези, които Го описват, когато Той е бил на 30 години, е друго, но на кръста е изглеждал на 90 години. Че как няма да остарееш, да носиш греховете, скърбите, несгодите, престъпленията на хората, правени от хиляди години! Не е чул нито една сладка дума. Казват, всякога Го виждали много тъжен, никой не Го е виждал весел. Че как ще бъде весел? Кой от вас ще бъде весел да го натоварят с толкова страдания. Следователно, беше остарял много и Той трябваше да умре, за да се освободи, да влезе в свободата. Защо трябваше да умре Христос? – Защото беше остарял. Или на ваш език казано, защото носеше греховете на света, трябваше да умре, за да се освободи от тях. Разправят за Буда, когато достигнал до едно особено състояние и помислил, че е най-силният, че е открил тайната на живота, че не го е страх от нищо, че е свободен, легнал под едно дърво да си почине и заспал. Световната змия, която го търсела, намерила го там, обвила се около тялото му, ще му счупи ребрата. Какво да прави, да се бори, не може.Той почнал да се смалява, смалява, смалява, и така се изплъзнал, освободил се от нейните прегръдки. Това смаляване е умирането. Това значи да се освободиш, да станеш свободен. Другояче ако не се смалиш, ще те смалят. По-добре е сам да се смалиш, отколкото да те смалят: по-добре е сам да се претеглиш, отколкото други да те теглят; по-добре е сам да се обезвериш, отколкото други да те обезверят; по-добре е сам да се познаеш, отколкото други да те познаят. Не можеш да познаваш един човек, с когото нямаш допирни точки. За да познаеш един човек, трябва да имаш най-малко три допирни точки с него. Трябва да имаш една допирна точка с неговия ум, трябва да имаш една допирна точка с неговото сърце, трябва да имаш една допирна точка на физическия свят. Нямаш ли ги, всичко друго е само писана работа. Защото характерът на човека често от физическо гледище се определя. Казвате: Аз го познавам по очите. Какъв е онзи признак, по който по очите можеш да го познаеш? Очите му са жълти, значи разстроен му е черният дроб. Мътни му са очите. Разстроена е пищеварителната система. После има изгубване на жизнения кръг на окото. То е значи в дисхармония със слънчевия възел. Жизненият кръг е свързан със слънчевия възел, астрологически е свързан и с кръга на слънцето.

Та при изучаването си човек трябва много добре да е запознат с ония отношения, които съществуват между числата. В геометрията запример, вие казвате: 1/5, 1/6, 1/8, 1/9. Една пета от грама на най-силната отрова, или пет шести от един разтвор сладко. Тогава казвате, че всички дроби са еднакви, привеждате ги към еднакъв знаменател. Не можеш да ги привеждаш. Някой път казвате: Колко ти дадоха? Ти може да вземеш 2/5, 3/5, може да Вземеш 1/5. Ако Вземеш 1/5, ти си в пътя на спасението. Ако вземеш 3/5, ти си в тази отрова, ще заминеш там, дето никога не си очаквал да отидеш. Вие не цените времето. Какво е една секунда от времето? В една секунда ти човек можеш да станеш. Ако ти бодърстваш една секунда, ти може да схванеш една идея, която никога иначе не може да схванеш. Един сиромах минавал през един мост, и се окайвал, няма ли да се свършат тия страдания най-после, пет, десет, петнадесет години минава през този мост, омръзнал му и мостът и сиромашията. Един ден го слушал един европейски княз и решил да види колко е интелигентен. Турил ,една торба с пари до моста, та като минава по моста, да я намери. Този работник като наближил моста, казал: Толкоз години минавам през този мост, чакай, мога ли да мина сега със затворени очи? Минал и заминал торбата. Този княз си взел торбата. Когато Бог ти поставя условия за твоето издигане, ти си затваряш очите и след туй Господ си взима торбата. Ти пак си отваряш очите. Казваш: Няма ли да се свърши това нещо? Дойде един умен човек, даде ти умен съвет, казваш: Съвет мене не ми трябва, пари ми дай. Ти си затворил очите, богат няма да станеш. Аз съм толкова щедър, но едва ли бих си позволил да дам някому хиляда английски стерлинги, тогава съм скържав много. Но ако ме слуша и вярва, мога да го науча на едно изкуство как да си спечели пари. Той няма търпение, казва: Аз туй го зная, пари търся, това не ми разправяй, кажи ми нещо по-сериозно, с детински работи не ме занимавай. Тогава му казвам как се сади лук, чесън. Ти ако знаеш как да хванеш тази пръчка за двата края, богатството само ще дойде при тебе. В живота човек трябва да бъде смел. Страхливият човек никога не може да очаква да бъде богат. То е изключено. Страхливият човек по никой начин не може да постигне нещо в света. После второто положение: човек, който се съмнява, по никой начин не може да постигне туй, което иска. Човек, който мрази, човек, който мисли зле за другите, не може да постигне това, което желае. Туй трябва да го знаете. Туй е абсолютна истина. Може да опитате, няма никакво изключение. Ако ти искаш да постигнеш нещо, трябва да имаш вяра, която има отношение към законите на живота. Ако ти любиш някого и имаш вяра в него, то е за тебе, с тази вяра ти себе си повдигаш. Ти ще вярваш в известни сили, които Бог положил. Ти вярваш в един учен човек, не за неговото учение, но за онова, което Бог е вложил в него. Аз вярвам в една свещ, не заради нейната светлина, но за светлината, която излиза от нея и която ми услужва в тази нощ. Аз не вярвам в златото и в парите, но вярвам в услугата, която те могат да ми направят. Щом може да ми услужи, вярвам в тази услуга; щом не може да ми услужи, не вярвам. Може да ти дадат един чек от 20 хиляди долара, отиваш в банката, но тази банка е фалирала. Защо ти е този чек в дадения случай? Една английска лира може да ти услужи повече, отколкото тия 20 хиляди долара. Една сладка дума, казана в лош момент, струва повече, отколкото бъдещата слава, че ще те вдигат и слагат хората. Единственото нещо, което хората могат да направят в света, е следното: като умреш, да ти изваят лицето от камък и го сложат на видно място и с това да те подложат на едно вековно страдание. Като минавам някъде, гледам една статуя. Велик човек! Казвам: ето ги сегашните мъченици. Аз съм виждал тези мъченици и в Англия, и в Германия, и в Америка. Казват: Блазе им, обезсмъртени са. Те мязат на онзи габровски богаташ, който дал 20 хиляди лева за направата на театъра, с условие, като го направят, да му поставят бюста там. Като минавал отпосле и виждал бюста казвал: Иване, Иване, колко боб изяде, докато дойде на туй място. 20 хиляди той ще даде, да му направят един бюст, да се изпъчва. Заблуждението седи и в обществото, това може да е и едно възпитание за онзи, на когото турят бюста. Заблуждение е, защото безсмъртието и достойнството седят в други неща, а не в бюстовете. Всеки човек, който има бюст, то е една спънка за него. Природата не обича да се фотографират нейните образи и вследствие на това вие никога не може да фотографирате един човек за вечни времена. Човек се изменя. Човек на ден поне двадесет пъти ще се измени. И обществото не е същото. Няма човек, който да има един и същ образ винаги. Някой казва, в детството съм бил един. Това са фази, ти трябва да имаш ясни схващания за себе си, за да схванеш външните промени. Има един образ, който ти може да схванеш. В природата има една фотография, и в невидимия свят познават фотографията, държат изпити и то по закона на любовта. За да можеш да фотографираш някого от невидимия свят ти трябва да държиш изпит, да си готов да се жертваш и то по закона на любовта. Всеки, който люби, той може да фотографира, а който не люби, никаква фотография не може да стане. А тука на земята всеки става фотограф. Значи има наука. Ако любиш, ти си фотограф, почетно изкуство е. Ако обичаш един човек, ти за него ще имаш един образ. Приблизително туй е вярно. Тогава ако искате да фотографирате един човек, направете един жив образ. Ние се отдалечаваме от въпроса, фотографията трябва да бъде само като един подтик. Ти трябва да имаш един вътрешен образ. След като се даде този подтик, то тази фотография трябва да отделиш от ума си. Не може да я държиш дълго. Защото ако дълго време я държиш в ума си, ти правиш пакост за себе си и за другото лице. Много пъти когато за един човек постоянно мислиш, мислиш, почва вече да те безпокои тази мисъл. Мисленето за един човек е хлопане на вратата. Ако на вратата ти хлопнат три пъти, то е приятно, но ако цяла нощ ти хлопат, то е неприятно. Един човек има право три пъти да мисли за мене. Не съм аз единственият човек, за когото той трябва да мисли. Той трябва да мисли за всички хора на земята, да мисли за Бога, за ангелите, за светиите, за всички същества, за звездите, за бръмбарите, за животните, за млекопитающите, за дърветата. Това аз наричам една права мисъл. Някой казва: Аз само за тебе мисля. Така мислят малките деца, които имат куклички. Докога мислят за тях? До 15 годишна възраст най-много. От 15 години хвърлят куклите и започват да мислят за друго. Следователно, в природата има един закон, според който тя изменя положението си. Сегашните хора не могат да разберат туй, което става в света. Природата иска да ни застави да излезем от едно пасивно положение, или положение на голяма опасност. Всичките хора искат да живеят един охолен ленив живот. Лятно време когато човек трябва да стане в четири часа, той лежи в леглото си, върти се и мисли откъде да вземе пари, или мисли как да се облече. Това е второстепенно. Най-първо ще станеш и ще почнеш да дишаш чист въздух, ще излезеш да погледаш изгрева, да погледаш цветенцата как са цъфнали. Този въздух няма да го намериш вкъщи. Отровен е въздухът в стаята дето си спал. Трябва да знаете, че всичкото богатство на човека е във въздуха. Ако туй богатство от въздуха не може да го вземеш, ти отникъде не може да го вземеш. Та казвам: младият трябва да бъде млад. Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив. Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша? Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си. Като дойде Великден, какво правят хората7 Че Христос пострадал, хората се събират, за да ядат и пият, че Христос се е освободил и възкръснал, за това не мислят. Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем. Че тъй по-мъчно ще се освободиш. Ти като си в затвора, почни да просиш, да се молиш, че ти като имаш една смъртна присъда и ако те намерят, че ядеш агнета, непременно ще те обесят. Ако ядеш прасета, непременно ще те обесят. Законът е много верен: каквото правиш, ще ти го направят. Ние казваме, така е казал Господ, че трябва да ядем агнета. Съгласен съм с вас, че така е казал Господ, но като съгрешихте, затова ще умирате и ще страдате. Казвате, че така е казал Господ. Защо е казал Господ да ядем кокошки? Като ти е казал да изядеш тази кокошка, Той те изпитва. Щом дойде наказанието, ще знаеш защо е дошло, че каквото правиш, ще дойде до тебе. Законът е много добър, не е лош. На този закон ние трябва да благодарим, че е така. Ако направиш добро, добро ще намериш; ако направиш зло, зло ще намериш. Защо е така? Така е, той е най-добрият закон в света Злото като дойде, ще се поправиш.

Та младият човек, умният човек е, който прави каквото иска. Тогава има два начина за постъпване: да постъпим ние както искаме и което природата иска. Да заменим думата Бог. Като говорим за Бога ние мислим, че Той е човек като нас. Не е така. Бог е едно същество разумно, което има в сърцето си добрата мисъл, благото на всички същества. Когато страдате, Той влиза в положението, но вижда последствията и причината защо страдате. Казва: Изправи погрешката, да не страдаш. Изправи я и ще престанат страданията. Ти искаш да бъдеш богат. Той ти показва пътя, по който можеш да бъдеш богат. Искаш да бъдеш учен, имаш възможност да бъдеш учен. Ти искаш да бъдеш добър, имаш възможност да бъдеш добър. Няма нещо, което човек да пожелае в правия смисъл и да не го постигне. То е въпрос само на време. Но трябва да спазваш правилото.

Когато Христос дойде на земята, не дойде само да спасява хората. Това беше задачата, която Той имаше да разреши, но Той дойде, за да научи нещо. Като син Той имаше нещо, което не знаеше, трябваше да го научи. Апостол Павел казва: Макар, че беше син, и Той научи нещо. Христос като дойде на земята, научи се как да обича, не само любовни писма да пише. Защото Христос като беше на небето, пишеше любовни писма, но като дойде на земята, онези, на които пишеше любовни писма, хванаха Го, разпънаха Го. Той каза: Господи, прости им, онези, които аз обичах, не ме разбраха. Няма по-голямо страдание от това да те разпънат онези, които обичаш. Да те измъчват твоите неприятели, разбирам, това има резон, но да те разпънат твоите приятели, които ти обичаш и за които се жертваш, това е именно страданието. И изобщо целият сегашен свят страда от същото положение. Тогава има едно разрешение: всички хора трябва да имат една обща мярка, с която да мерят. Те трябва да обичат Едного в света. Ти трябва да обичаш този, от когото си излязъл. Водата трябва да обича морето, от което е излязла и да се върне и като се върне тя, там се очиства от всички нечистотии. Като се съберат едно-две морета, усилва се тяхната деятелност. Следователно, дето се събере целият наш живот, там е и нашият стремеж.

Сега да се върнем към същинската мисъл. Някои неща ние ги считаме за маловажни. Има един анекдот, той е следният: През един топъл ден Христос пътувал със своите ученици. По пътя Той видял едно петало и казал на апостол Петър: Вземи това петало. Господи, защо ни е, ние нямаме кон, пък и четири петала трябват. Христос се навел, взел петалото и Го носил. То се отковало от един израилски кон. Срещат човека, търси петалото. Христос му го дал. Той носел череши и дал череши за петалото. Христос вървял напред и пущал по една череша, Петър се навеждал и така изял цяло едно кило, все се навеждал, а веднъж не искал да се наведе за петалото. Сега се навел 50-60 пъти. Наведи се, вземи това петало, то има смисъл. Една разумна постъпка навреме, ако не я направиш, после сто пъти ще се навеждаш, за да постигнеш известно благо. После анекдотът продължава. Вървят те и стигат до едно място, където видели на улицата умряло куче. Апостол Петър минава за доста умен човек и казал: Учителю, колко смърди това умряло куче. Но Христос казал хубави зъби има това куче. В живота когато човек изпитва най-големите горчивини, да каже: че горчивините имат бели зъби, да каже, че горчивините са хубави. Ако знаете тези бели зъби как да ги употребите, ако вие намерите един умрял слон и му вземете зъбите, ще уредите доста ваши работи. Доста скъпи са слоновите кости. Двата зъба на слона знаете ли колко струват? Два големи зъба има слонът. Те са една доста почетна сума. Тъй щото и лошото нещо в света си има своя добра страна.

Сега да се върнем към човека както е устроен. Както е устроен човек сега за себе си той е една задача. Той е един организъм с всички негови апартаменти. Човек постоянно не живее в своето тяло и трябва да разбира как функционира тялото му. Най-първо трябва да разбира своята глава. Ако разгледате човешкия мозък, вие ще видите, че от общия център излизат известни бели криви линии към повърхността на човешката коруба Тези бели жички постоянно се нагърчват. Бялото вещество изхожда от сивото вещество. Тия бели жички са енергията, през които минава тя. А сивото вещество, то е като зрънца, там се развива деятелността на тази енергия. Сега от съразмерното развиване на тези нишки зависи каква е дължината. Ако вие удължавате или съкращавате една жичка, ще имате два различни резултата. За пример, човешката интелигентност и способностите се определят от тези нишки, от тези мозъчни зрънца. Човешката мисъл идва вън от физическия свят, от друг един свят. Ако разбирате закона, вие трябва да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни, защото в мозъка има два вида жички: едните са къси, а другите – дълги. Между късите и дългите има известно отношение, когато се предават мислите. Не само това, по-възвишените нишки имат специфични нишки. Те са същевременно различни, образуват се в предната част. В тези най-добрите типове се образуват същевременно много такива красиви бели нишки и у тях се заражда такова висше съзнание. Тези хора са крайно интелигентни, разбират нещата. Тия, които нямат тези бели нишки, постъпват през просото на нещата. И тогава ако вие имате несрета, ако вашите дълги и къси нишки са тъй пропорционално направени, вие ще бъдете един музикант. Ако са къси, вие ще бъдете един обикновен човек, няма с какво да се занимавате. Следователно, когато се измерва човешката глава, щом се измери окръжността на главата, ние имаме предвид да измерим радиуса, тази е само една привидна окръжност, но в тази привидна окръжност вие взимате един малък ъгъл, а с този ъгъл вземате едно далечно пространство на няколко хиляди, дори и милиони километра. Тази глава е само една малка форма, да се измери една форма, която седи далече, но поставена на физическото поле ти трябва да съпоставиш какви са нишките на твоя мозък, каква е силата в дадения случай, с която ти разполагаш. Вие може да ми кажете: тия работи са тъмни, не са ясни. За изяснение на нещата трябва светлина, трябва знание. То не може с една лекция, тъй както сега ви разправям, да се разберат изведнъж нещата. Туй, което ви разправям сега, трябва най-малко десет години да го изучавате. Аз, който разбирам работите, съм правил десет години наблюдения на една солидна работа. Един европейски учен човек като Дарвин, десетки години усилено е работил и въпросът, който го вълнувал, пак не го разрешил. От десет години само един верен факт съм намерил, на който аз разчитам. Другите неща са относителни, един факт, който обяснява много други явления. Ще кажете: Има ли условия и ние също да наблюдаваме. Всеки един от вас не трябва да изпуща нещата. Вие сте дошли на земята да се учите, а очаквате един живот само да остареете, да умрете и да идете в онзи свят. Помнете: в онзи свят имат крайно лошо отношение към невежите. Там не искат невежи хора. На невежия кракът не може да стъпи там. Вие ще останете тук на земята като един прост човек. А за онзи свят, още повече при Господа, за да отидете, трябва да Го обичате. Но ако не Го обичате, кракът ви няма да припари. Ти може ли да влезеш в един дом на една мома, която ти не обичаш и която не те обича. Ще ти покажат пътя. Но ако ти обичаш момата и тя те обича, може да влезеш. Най-първо вие казвате: аз като ида в небето. Сега аз сериозно ви говоря, нямам предвид да апострофирам никого. Казвам: Ти уверен ли си, че обичаш Господа и че Бог те обича. Не само да го казваме така на думи, но да го знаем абсолютно. Запример, друго е да кажеш, ще изгрее слънцето и изгря слънцето. Да кажеш и да го видиш. Не да кажеш, че е изгряло, но да кажеш изгря слънцето и виждам го. Всеки може да каже изгря слънцето. Но като казвам изгря слънцето, виждам го и чувствам неговите лъчи.

Та казвам сега: религията и науката, това са системи за облагородяване и развиване на човешките чувства. Ако религията това не прави, не е никаква религия. Човешката наука е наука за развиване на ума. Не развива ли тази наука ума, да се оформи човешкият череп, за да стане човек щастлив в живота си, да има едно високо съзнание, ако това не прави науката, тя не е истинска. Сега питат ти религиозен човек ли си? Човек не може да бъде религиозен. За да бъде религиозен, то е вече един придобит резултат. – Но той е учен човек. Може само относително да мисли, че той е учен човек. Казва: Познавам хората, имам понятие от физиогномия, определял съм физиогномически какви функции изпълнява носът в чувствено отношение и какви функции изпълнява в умствено отношение. В органическо отношение носът служи за развиване на дихателната система, в чувствено отношение, ако крилата на носа не са развити, той ще осакати чувствата си. И ако твоят нос не се продължава, ти ще осакатиш ума си. Съотношение има с цялото тяло. Геометрически носът може да бъде 3 см, 4,5,6,7, но никога не може да бъде 10 см. До 7 см може да бъде, но 10 см, то е анормално. В слона е по-дълъг. Ако е за дължина на носа, по-дълъг от слонския няма. И действително, слонът минава за много учен. Между млекопитаещите по-умен от слона няма. Но и много е внимателен слонът. Да вземем човешкото ухо. Гънките, по които ухото е направено, показват, природата когато е искала да покаже, че един човек е добродетелен, тя направила ухото му отгоре широко, пък когато той става хитър и лукав като лисицата, заострила го отгоре. А когато той върви правилно в живота, тя му разширява ухото отдолу. На ред поколения ушите са отдолу като изядени. От чисто физиологическо гледище такива хора имат малък жизнен капитал. Те намерят ли се в големи кризи, отиват в онзи свят. Когато човек продължи ухото си и го разшири, много болести могат да го сполетят и той пак да остане. Казват: толкова ли е важно едно ухо. Че от ухото зависи как ще се стимулира твоят мозък. Колкото по-хармонични гънки има ухото, толкова е по-добре за твоя мозък, за твоята интелигентност. Да се изгуби едно ухо е голяма загуба; да си изгубиш окото, е голяма загуба; да си изгубиш носа, е голяма загуба.

Най-първо главата е капиталът, който е даден от Бога първоначално. Лицето е капиталът, който е даден от Бога в обръщение. Човешката ръка е капиталът, който вече дава приход. Като погледнеш човешката ръка, по нея познаваш какъв приход има този човек. Като погледнеш лицето му, ти казваш: аз познавам лицето му. Като погледнеш главата му, ти познаваш с какъв капитал разполага от Бога. От ръката познаваш какъв е капиталът и какъв приход дава. Следователно, от три места човек трябва да се разгледа: неговата глава, неговото лице и ръка, и неговия мозък, дробове и стомах. Когато разглеждаш човешката ръка, едновременно ще гледаш и лицето и главата. Мнозина от вас сте нещастни по причина, че не знаете как да движите вашия палец. Всички вие сте се научили да си вдигате първия пръст, от който произтича всичкото нещастие. Детето вдига този пръст, майката вдига този пръст, стражарят вдига този пръст и работите не вървят. Всичкото нещастие на хората иде оттам, че свиват палеца си, а сочат с показалеца. И уж Бога показват. Казват: да му покажем пътя. Не, така път не се показва. Ти най-първо ще се научиш да движиш палеца си. Движиш ли палеца си, това е божественото у тебе, ти си човек. Не движиш ли палеца си, ти си едно животно. У животните няма никакъв палец. Палец има само човек. По три неща човек се отличава, че има нос, че има брада и че има палец. Това е човешко. Отрежи палеца, премахни брадата, премахни носа и вие имате едно оформено животно. И затова, когато човек си пипне носа, трябва да вижда, че той е един резултат. Вие ще кажете, че това е нищо. Този нос е един резултат. Носът е резултат не само на едно усилие на човека, но резултат от усилията на множество същества, които са работили хиляди и милиони години. Вие някой път се питате как е вашият нос. После тия същества там са минали, които са работили брадата. Казвате: Виж с какви работи ни занимава, дали е вярно или не всичко това. Това е една от , великите истини в света. Хиляди същества са работили разумно, за да създадат нещо велико и хубаво в израза. Аз наричам това израз на човешката любов. Човек, който няма брада, не може да прояви Божията любов. Само един човек с оформена брада може да прояви любовта. Той може да има чувство на любов. Тъй седи истината. Дали вярвате или не, за мен това са голите факти. Проверете. Посетете всички семейства, ако искате да се уверите. Мъже и жени, които живеят един идеен живот, разгледайте брадите им, палците им, разгледайте носовете им и ще видите и ще се уверите. После посетете всички ония, които не живеят добре, разгледайте носовете им и ще видите верни ли са моите твърдения или не. Този закон ние не може да го изменим. Ти като станеш християнин, ако не може да обърнеш своя нос да вярва в твоето учение, ти си изгубен човек. Ти ако станеш християнин и не можеш да обърнеш своята брада да върви по същия път, ти си изгубен човек. И моят палец като кажеш, и той трябва да каже: да правим така. Ти трябва да вдигнеш палеца си. Не свивай палеца си, но го вдигай. Палецът казва: Следвайте ме. Онези, които крият палеца си, това е един патологичен признак. Когато змията те дебне, тя си крие главата. Палецът отвънка трябва да бъде. Никога не крий палеца си. Като речеш да го криеш, въздействуваш на себе си, кажи: аз не съм змия да си крия главата. Или туй е признак на един вътрешен страх, ти нямаш убеждение в себе си. Казваш: какво да правя, не зная. Ако не знаеш, иди попитай един учен човек, да не те е срам. Ако си невежа, иди попитай някой учен човек. Щом ти се скриеш, нищо не се разрешава. Лалугерите като видят едно дете, се крият в дупките си и мислят, че всичко разрешават. Но тия деца наливат вода в дупките им и те излизат. И на хората ако не наливат вода, може да се крият, но ако дойде водата, какво ще правят? Мислите ли, че един лалугер, който се скрива в дупката, е много умен? Не е много умен. Как му дойде на ума да се скрива в дупката? Аз ще ви кажа Когато хората започнаха войните, на тях им дойде на ума да се крият в дупки и да живеят там. Биеха се хората, а лалугерите останаха в дупките. Въпросът с криене не се разрешава. На мястото на лалугерите дойдоха хората.

Но да се върнем. Аз взимам сега другата мисъл. Не се ограничавайте в едни възгледи, които ще ви турят в дупка като лалугерите. Не обвинявайте нито себе си, нито природата. Помнете, една истина ви казвам: Всеки от вас е един важен елемент в природата Той е толкова важен, колкото и другите. Едно дърво е важно като един елемент, не го сечи преди време. Една малка муха една малка мравка, една малка риба всичко това е на своето място. Ние мислим, че една рибка и без нея може. Туй, което природата е предвидяла не нарушавай нейната хармония. Природата ги е определила за нещо велико в света. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Ти нарушаваш вярата, която природата е турила. Ако ти й противодействаш, тогава ти напакостяваш на себе си. Влез в това, което тя е предвидяла и не искай да стане туй, което тя не е имала предвид. Тя не те е пратила да станеш цар, владика философ, не те е пратила да станеш поет, не те е пратила да станеш музикант, не те е пратила да станеш роб, но те е пратила да се учиш. Природата казва Като се учиш хубаво, ще дойдеш при мене, ще държиш изпит и като издържиш, ще те пратя втори път на земята и тогава ще ти кажа какво трябва да правиш. Ти дойдеш на земята, разбъркаш целия ред на природата и казваш. Аз искам да стана философ. Че най-първо глава нямаш да станеш философ, философите имат особени глави, царете имат особени глави, князете, владиците, професорите, всички, които нямат такива глави, те са самозванци. Някой иска да играе ролята на цар, и си мисли, че е такъв. Но не може да играе ролята на един цар и го осмиват, освиркват го на сцената. Онзи, роденият за това, му ръкопляскат и прогресира Който не е за това роден, той слиза от сцената Лошото не е в това. Не му казвай, че твоето място не е там, че не е актьор или писател. Всичките хора писатели не могат да бъдат; всичките хора философи не могат да бъдат; всичките хора доктори не могат да бъдат. Ако всички са лекари, кого ще лекуват? Преди всичко, всеки трябва да лекува себе си. Но лекар да лекува другите хора, то е трудна работа. Да бъдеш проводник и да обръщаш хората към Бога, то е една от най-трудните работи. Но питам сега, ако вие разгледате съвременния свят, колко от съвременните проповедници имат една реална опитност за Бога. Тъй реална, както когато кажа, че слънцето ще изгрее, да го зная, както 2 и 2 прави 4, тъй да го зная. Или както с Питагоровата теорема можем да решим някоя задача, или както с химията можем да определим едно вещество какви елементи има. Колко от тези проповедници постоянно цитират туй, което Христос казал: "Аз съм пътят, истината и животът." Ние какво сме? Ако Той е пътят, по този път мнозина ли ходят? Ако ние сме пътят, тогава каква е нашата задача? Ние трябва да ходим по този път. "Аз съм истината." Ако ние сме истината, трябва да сме умни и свободни. Ако не сме истината, трябва да търсим истината. Истината, това е светлината, това е свободата. По този път свободно трябва да ходим. После, в този път трябва да има цел. Целта е животът. Целта, към която ти се стремиш, това е животът. Ти имаш живот, път и свобода. Животът е целта, към която се стремим. Този живот, към който ние се стремим, той е временен, за да дойдем до този вечния живот, трябва да дойдем до онова положение, дето Христос казва "Аз съм пътя, истината и живота" Ако ти влезеш в този път, ти ще знаеш да се справиш лесно с всичко.

Сега както ви виждам, аз да ви кажа една истина. Мнозина от вас сте недоволни, макар че сте възрастни. Мнозина от вас се мъчите, мнозина от вас скърбите, но не виждам нито един да страда. Според мене, според моето разбиране, страданието е най-великото, което човек може да придобие на земята. След страданието той придобива дълбочина. След страданието идат Божиите блага. Ти си недоволен, не разбираш Божиите работи, скърбиш. Който е недоволен, да се мъчи, който се мъчи, да скърби, а който скърби, да страда. Това е един път. Недоволният да влезе в мъчението, мъчението – в скръбта, а който скърби, да влезе в страданието. Това може изведнъж да стане в една секунда. Не мислете, че се изискват години. Природата е много внимателна. Скръбта не може да бъде повече от една секунда най-много една минута. Недоволството също така може да бъде само една секунда. Мъчението също така може да бъде една секунда. Само че отражението продължава Вие казвате: Как така? Вие сте на бойното поле, минава един патрон, удря ви ръката. То е само една секунда, но последствията са дълги – 2, 3, 4 месеца вашата ръка страда. Страданието е временно, но впечатленията, оставени във вашето тяло, са дълги. Ако вие имахте познанията на индуските йоги, след като е минал куршумът, вие ще намажете мястото с малко плюнка и в 5-6 минути ще ви мине болката. Те взимат цял нож, прокарват го през ръката, става 4-5 пръста рана, след туй понамажат я, държат другата ръка отгоре и гледаш след 5-10 минути няма рана. Сега това е една наука, да знаете как да лекувате временните си рани. Аз говоря сега за външните рани, вие ще викате лекар. Но като имате една рана вътре в сърцето, кой лекар ще викате. Или ако имате една рана в ума си, кой лекар ще викате? Ще кажете: Той е смахнат, той е неврастеник. Това не е определение. На този човек раната трябва да се превърже.

"Когато беше по-млад." Тогава казва: Симоне Йонин, любиш ли ме? Преводът не зная как е там. На едно място употребяват "любиш ли ме", а после два пъти употребяват "обичаш ли ме". Петър казва: "Господи, Ти знаеш, че те обичам." После пак го пита: "Обичаш ли ме?" Той се опечали. Защо? Сторило му се, че Христос няма доверие в него, а в другите има. Христос искаше да му каже: "Симоне Йонин, любиш ли ме? Ти забрави ли, че за мене щеше да положиш живота си?" Защо го пита Христос три пъти? Защото той три пъти се отрече от Него. Христос за всяко едно отричане каза: "Ти любиш ли ме?" За да заличи греха му, го попита. На Петра не му дойде на ум. Той ако се беше сетил, щеше да каже: Господи, имаш право да ме питаш, защото се отрекох. Ако някой ваш приятел ви пита: Ти обичаш ли ме7 Какво ще отговориш? Имаш някакво прегрешение. Направил си някаква погрешка. Аз зная, ако два пъти е станало отричането, той два пъти пита "обичаш ли ме". – Знаеш, че те обичам. Значи, заличено е вече. Ако веднъж се е отрекъл, веднъж ще го питаш "обичаш ли ме". Но щом не се е отрекъл, никога не го питай "обичаш ли ме". Вие това не го знаехте досега. Понякой път идва някой и ме пита:

Ти, Учителю, обичаш ли ме? Поставен съм на мястото на Петър. Значи той е Христос, пък аз съм Петър, който съм се отрекъл. Аз седя и мисля какво да му кажа, и нищо не казвам. Казва: Ти нищо не искаш да кажеш. Казвам: Аз никак не разбирам любовта. Ако искате на думи да ви кажа, колкото искате любов на думи имам, цял океан, но ако ме питате за тази любов на дело, аз нищо не зная. Ти трябва да увиснеш на кръста, да те прободат, да изтече кръвта, да викаш на Бога, защо си ме оставил. Не е лесна тази работа. То е труден въпрос.

Христос, след като пита Петра, казва: "Паси овцете ми." Христос пита: "Любиш ли ме?" – Любя те. Може да бъдеш на същото място, дето аз бях, но ти ще бъдеш там, за да те опитам ти обичаш ли ме. Защото по-напред той не беше готов.

Та като дойдат страданията, вие не се отричайте. Не може да страдате, без да има някакъв обект. Може да страдате за своето отечество, може да страдате за дома си, може да страдате за приятеля си, най-после страдате за себе си. Ако не искате да страдате, не разбирате живота си и ще направите вреда. Ако не искате да страдате, ще причините вреда на своето отечество, ще причините вреда на своя дом, ще причините вреда и на себе си. Следователно, вие като страдате, разрешавате една от най-важните задачи на света. Чрез тия страдания, чрез недоволството, мъчението, скръбта ще дойде страданието, ще дойде след това радостта, ще дойде онзи изблик на любов, чрез който животът на земята ще се разбере. Следващият живот, към който човек се стреми, в него ще се осмислят нещата. Сега туй знание, което имате, вие сте достигнали до едно положение, дето сте в състояние да разберете нещата. Сега аз ви говоря върху един въпрос, който трябва да разберете. Може да ме питате, как е страдал Христос. Той е друг въпрос. Аз не искам да разправям за страданията на Христа, но аз да ви кажа как ще страдате – както Христос е страдал. За страданията на Христа аз няма какво да разправям. Страданията на Христа, Той си ги знае. Не правя въпрос, защото Той е минал през страдания. Той е авторитет, няма защо да описвам това, което не зная. От човешко гледище не ви казвам как ще страдате. Вие при страданията ще се освободите от всички ваши заблуждения. Най-първо ще мислите, че всички хора ви обичат. В страданието ще познаете, че никой не ви обича. Най-първо ще мислите, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо не знаете. Най-първо мислите, че Бог мисли за вас, но в страданието ще дойдете до мисълта, че Бог не мисли за вас. Когато останете сам, без любовта на хората, без любовта на духовете, без любовта на Бога, но останете верен, ще се изправите и ще кажете: Мога да страдам, моята сила идва от Бога. Това е човек, това е гений, това е великото. Ще кажете: Мога да страдам. Щом можете да страдате, като мине страданието, тогава само във вашия вътрешен живот ще се яви едно знание на сърцето, такова каквото никога не сте виждали и ще кажете: Всичко това, което аз претърпях, не може да се сравни с онова, което придобих. То е онази вечна младост, вечната красота, вечната сила, вечното знание, ще видите всичките онези радостни лица, които ще ви поздравят и ще кажат: Добре дошъл! Ние се радваме, че имаме един такъв брат, който е бил толкова силен, да носи страданието, без да се бои. Сега желаем ти да бъдеш учен, герой, безстрашен. Това е пътят, това е светлият път за бъдещите ваши постижения, да бъдете герои във вашите страдания.

"Когато беше млад, ходеше дето искаше, но когато остарееш, ще ходиш дето другите те водят." След това ще те изведат в светлината, в която ще намериш смисъла на живота.

Желая вие като страдате, да възкръснете!

31 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1932 година, София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, христос, сега, дойде, бъде, съм, имаш, природа, хора, път, обичаш, всички, страдате, живот, казва, свят ,

 Неделни беседи , София, 1 Май 1932г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder