НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Думата му държа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Думата му държа

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, казва, всички, сега, земя, хора, добре, мен, слънце, съм, кажа, свят, стане, хиляди, казвате, десет, жена ,

 Неделни беседи , София, 27 Декември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“
„В начало бе Словото“

Ще прочета част от 8 глава на Евангелието на Йоана, 55 стих.

„Ще се развеселя“

Ще взема само последните думи на 55 стих: „ Но аз Го познавам и думата му държа”.

Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всяко друго познание. Всяко познание, което се изменя, то не е познание. Вие казвате, че познавате някой човек. То е относително дали го познавате. Именно голямото противоречие е в това, че хората казват, че не познават Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание. Когато дойдем в него, ние ще бъдем свободни. То е, което ще освободи човека. Реалното има тази сила в себе си, че щом го познаем, можем да бъдем свободни. Оттам насетне всичките противоречия, които съществуват, ще изчезнат като пяна.

Някой ще дойде, ще ми каже: „Ти де си дошъл? – Никъде. – Какво знаеш? – Нищо не зная. – Колко езици говориш ? – Колкото искаш." Защото досега сме изучавали езиците на всички животни. На всичките животни езиците зная, но сега изучавам езиците на хората. Не всеки от вас знае много езици. Досега на колко животни сте изрязали и изяли езика, знаете ли? Много езици знаете.

Аз говоря в малко преносен смисъл. Но да бъдем конкретни. Вие всички, които ме слушате тук, сте като иманяри, вие очаквате да ви кажа къде има заровено богатство. Но аз ще ви кажа едно нещо: действително аз зная де има заровено богатство. Аз съм един своенравен човек, аз съм от тези, които ще кажат истината, но ще ви въртя, ще ви въртя и най-после като умирате, ще ви я кажа. Защото ако ви кажа къде е богатството, да станете богати, аз зная какво ще стане. Вие искате да сте добри хора, но ще си създадете нещастие в живота. Човек може да си създаде неприятности по много проста причина. Дават ви един хубав обяд - вие може да преядете. В такъв случай за предпочитане е да ядете сух хляб, да не си дояждате, отколкото хубав обяд, но да умрете след това. Много хора умират от богатство. Много хора умират от слава. Ако се не лъжа, така умрял един, който, като пристигнал от Англия във Франция, така добре го посрещнали, че от радост умрял. Доколко е вярно не зная, едно твърдение е.

Значи, можем да познаем само абсолютното, реалното в живота, което седи в основата на всички неща в нашето съзнание и онзи великия вътрешен импулс на нашата душа. В нашия ум, в нашето съзнание, в дъното на всяка душа седи една способност: туй великото, реалното, неизменното, вечното, което търсим. Всеки един от вас чувствува, че има нещо реално в себе си, което не се мени. Съмнението е един негативен метод, обратен метод, по който може да се познае реалното. Следователно човек, който е на кривия път, той учи реалното чрез съмнение. Той казва: „Може да не е право." Нищо от това, ако човек се съмнява. Самата реалност не се изменя. Реалността, и когато я приемаш, и когато я отричаш, тя си остава една и съща, но твоето положение не е едно и също. Щом отричаш реалността, ти се смаляваш; щом познаваш реалността, ти се разширяваш, увеличаваш. Щом познаваш реалността, ти оздравяваш; щом не я познаваш, ти болен ставаш. Всички положителни и отрицателни качества се дължат на отношението ти към реалността.

Казвам: съвременната психология, или съвременните методи на индусите и на Запад проникват някъде. За пример, вземете индуските факири, те оставят в сянка знанието, а чудеса правят. Така са закъсали, никакви чудеса няма. В изпълнението на един факир нищо реално няма, това е една лъжа. Той може да се качи на една върлина горе, а всъщност аз не виждам никаква върлина, той седи на земята, но ще прати в ума ти толкова силна мисъл, че ти го виждаш горе. Със силата на мисълта човечеството може да бъде заставено да мисли като теб. Ще кажете: Може ли да стане това? Може. Например в България обвиняват един баща, че убил сина си. И като го били толкова много, най-после той признава, че го е убил; „ – Аз го убих, не ме бийте. – Как го уби? – Така и така го убих. Хвърлих го в Дунава." Завеждат дело. Не зная колко време се водило делото, година или две, най-после определят присъдата. В деня, когато четат последната резолюция, синът пристига в съдилището. Възкръснал. Значи накарали бащата да мисли, че е убил сина си, нищо повече.

Казват: ти имаш някакво вярване. - Никакви вярвания. Толкоз са те били в Обществената безопасност, че имаш вярване. В теб майка ти може да внесе известно вярване. Например, когато е била бременна, майка ти може да е имала известни халюцинации, или е видяла мечка и оттам насетне ти се плашиш от мечка, треперят ти краката като я срещнеш. Аз съм срещал много приказки за мечки, разправяли са ми за мечки, но едно заключение съм извадил. Казват, че мечката плюела човека. В историята на човешкия живот не съм срещал един праведен човек, когото мечката да го е плюла. Онзи, когото мечката го е плюла, той е лош човек. Тя се изправя и му казва: „Не те е срам, ти, който имаш образ и подобие Божие, да ходиш и да биеш нашите мечки!" И го плюе, плюе. И той може да боледува 1 - 2 месеца от страх. После казват, че го плюла мечка. Плюе го, защото не е добър. Тя си казва мнението. Обаче няма пример, когато мечка да е срещнала добър човек и да го е плюла. Разправяха ми за един добър карагьозчия, около Стара планина, който казвал, че 20 години нито вълк, нито мечка са взели нещо от неговото стадо. Значи добър човек е. Един ден като се връщал от планината, в един тесен проход насреща му иде една голяма старопланинска мечка. И го гледа. Той знае характера на мечката, тя не се връща назад. Да се отбие някъде - няма място. Да се върне назад - тя е подире му. Тя е особена мечка, мисли си той. По едно време мечката, както го гледа, изправя се и поляга на канарата, оставя му място да мине. Минава покрай нея, той я гледа и тя го гледа. Защо му прави път мечката? Тя казва: „Ти си добър човек." Втори пример има, с едно дете, момиченце на 10 - 12 години, пак в планината. То отива да занесе храна на баща си, който работел на железния път. Гледа бащата - отгоре иде насреща детето му, качило се на една мечка. Като я срещнало, то се изплашило, но тя като стига до него, хваща го с предните си лапи, повдига го, обръща се и го туря на гърба си. Туй е, защото това момиченце било добро, нищо повече.

Та когато ви се случи някое нещастие в живота, не минавайте за светии. Ако мечката ви е газила и плюла, признайте, че тя е авторитет. Вие ще кажете: мечката е безобразно същество, тя ме уплаши, разтреперяха ми се краката, сърцето! Че кой богат човек не е карал сърцето на някой беден да трепери? Кой учител в училището не е карал да трепери сърцето на учениците? И на онези, които знаят, и на онези, които не знаят трепери сърцето, да не ги вдигне да ги изпитва. Казвате за учителя: много лош човек е - защото някога ще те пита точно за онова, което не знаеш. Сега ще кажете: това са посторонни работи. Че се учиш не е толкова важно. Че си свършил с отличие, това е едно упражнение; свършил си четири факултета - ти си актьор с четири дипломи, четири действия си играл. Че твоят университет нищо няма да ти помогне, по същия начин ще те погребат, като че нищо не си свършил, само с тази разлика, че ако си свършил един факултет, с един поп ще те погребат, ако си свършил четири факултета, с четири попа ще те погребат и ще разправят: тържествено го погребаха. Казвам: ако ме карат с четири стражаря в затвора, затворът няма да бъде по-безопасен. Когато един стражар ме кара, по-безопасно е, отколкото ако са четирима, тогава съм един от главните виновници. Това не е важно. Защо ме карат в обществена безопасност? Защото съм слаб. Ако съм от силните хора, който стражар дойде да го поваля, колкото души дойдат - 10, 20, 100 души - всички да ги поваля на земята, какво ще ми сторят? Сега ще кажете: такава е волята Божия. - Щом си слаб, такава е волята Божия. Щом си слаб - в затвора; щом не си слаб - вън от затвора. Превеждам думата „слаб". Всеки човек, който греши, е слаб човек. Всеки, който прави добро, е силен човек. Ако ние имаме тази висша добродетел, ако познаваме реалното, Божественото в света, тогава ние можем да бъдем ясновидци. Че аз няма да чакам да ме арестуват, но още една седмица преди това ще замина за друго място, като зная какви са мислите им. Разбира се, един добър човек е опасен за някого, той е опасен за лошите хора.

Туй, което сега ви говоря, не е още истината. Това е забавление, да привлека вашето внимание. Ще запитате: какво иска да каже? Аз ще ви обясня какво искам да кажа. Ще ви приведа един пример. Един велможа във времето на пророк Елисей, една знатна личност, дохожда при Елисея, болен бил от проказа. Натоварил своите камили с подаръци като мислел, ако го изцери пророкът, всичките тези подаръци да му ги даде. Казва му пророкът да си върви с камилите, няма нужда, нищо не иска, но да се потопи в реката Йордан. Като излязъл, слугата на Елисей му казва: „Господарят ми каза да отидеш да се потопиш в реката Йордан". Велможата отговорил: „Не знае ли кой съм аз? Нима всичките реки в моето отечество нямат туй лечебно свойство!" Най-после един от неговите прислужници му казал: „Ти, господарю, толкоз време си бил в Израел, няма да ти коства нищо да се потопиш в реката. Направи опит". Отива велможата, потапя се и оздравява. Веднага се променя неговото съзнание. Защо? Защото той познал истината. След това се връща да благодари на пророк Елисея и да му остави подаръците. Елисей му казва: „Иди си, живей добре, нищо не ми трябва”. Слугата на Елисей, обаче, се изхитрил, казва си: „Моят господар е малко серсемин, глупост е да отказва, той не знае, че в тези оскъдни времена, в тази криза, в която се намираме, парите са много нещо. Той не знае нищо, не му стига умът." Отива при богатия и му казва: „Слушай, дойдоха гости на господаря ми, та моля, дай малко от дрехите, от подаръците”. Взима дрехите и ги скрива. Като се връща, Елисей го пита: „ Къде ходи? ” Той мисли да го лъже. Пророкът му казва: „Ти защо отиде в мое име да лъжеш? Тази проказа ще дойде на твоята глава!" И ето, проказата излиза от река Йордан и се качва на гърба на неговия слуга. Вие казвате: защо е бил толкова глупав? Сега и аз ще попитам: защо и вие сте толкова умни? Защото според това учение, според Божественото учение не е важно какъв си бил в миналото, не е важно какъв ще бъдеш в бъдещето, но в дадения момент, в настоящия момент какъв си. Някой казва: едно време какви сме били ние, а сега сме сиромаси. Някой ти гледал на кафе и казал, че за в бъдеще ще бъдеш богат, милионер ще станеш след две години. Но умният човек не обръща внимание нито на миналото, нито на бъдещето. Това са условия. Реалността седи в настоящето. Ти си силен само ако разполагаш с настоящето. Бъдещето е едно условие за настоящето и миналото. Затова не се спирайте върху погрешките на своето минало, това е безпредметно. Не се спирайте и върху въображаеми работи, които ще станат за в бъдеще.

Ще ви приведа пример из българския живот. Всички съвременни хора имат все същите заблуждения. Един българин след като заченала жена му отишъл в странство. След 20 години, като спечелил доста пари, се връща в къщи. Седял една седмица радостен. Един ден гледа дъщеря му плаче, жена му плаче, пита ги:

– Защо плачете?

– Че си толкова глупав, не знаеш нищо. Снощи детето на дъщеря ни умряло!

– Какво дете?

– Снощи насън тя се оженила, родила детенце, но то умряло. Тъй хубаво детенце, като ангелче.

Той ги гледа, клати глава и казва:

- Двадесет години бях в странство и не видях такива глупави хора като вас. Ще тръгна отново по света и ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна.

Тръгнал да пътува. Вижда на едно място на едного му ушили шалвари, но той не знаел как се обуват. Окачил ги горе на стрехата, а сам се качил на покрива и иска от покрива да скочи в шалварите, да ги обуе. Пита нашият българин: „Какво правиш там, ще се убиеш. Аз ще ти кажа как се обуват гащите, слез долу". Показва му как се обуват гащите, но ги взема за себе си, дали му ги. Дошъл до едно друго място, гледа едно теле, турило си главата в едно гърне и не може да я извади. Не могат да извадят главата на телето и искат да му я отрежат, да го колят. Той казал: ,,И без пари ще ви кажа какво да направите, само да се освободи животното от тези страдания”. Блъснал с тоягата си и освободил телето, но поискал да му го дадат.

Освобождава телето и го повежда. Най-после вижда една сватба, но всички плачат, голямо нещастие. Пита защо плачат. „Голямо нещастие. Булката е с една глава по-висока от вратата, не може да влезе. Трябва да се реже главата й. – Защо ви е булка без глава? Ще ви помогна. – Всички скъпоценности ще ти дадем, само да остане жива". Качва се на врата й и казва: „Теглете я да влезе.” Тя влиза…

Сега, кой е създал тази приказка? Казвате: предчувствам, че ще ми се случи нещо. Или: мисля, че няма да се харесам, от мен човек няма да стане. Това са въображаеми работи. Или пък се възмущаваш от престъпленията на другите хора. Няма какво да се възмущаваш. Човек трябва да разглежда въпросите от гледна точка на реалността в света. Аз разглеждам живота тъй, както е в Божествения живот. Никоя държава досега не е могла да разреши своя икономически въпрос. Нито Асирия, нито Вавилон, нито Индия, нито Египет - никоя не е могла да разреши кой да е въпрос. Във времето на египетската държава имаше учени хора, които знаеха лекарствата по-добре, отколкото сегашните учени. В римската култура имаше по-добри ясновидци, които можеха да предсказват по-вярно събития от бъдещето, отколкото сега могат да предсказват. Било е време в развитието на хората, когато те са имали знания и са разбирали за небето много повече, отколкото сегашните, много по-верни данни са имали. Такива тръби като нашите телескопи не са имали, техните тръби отвън погледнато се състояли от прости лещи, но тези лещи са били нагласени другояче с мозъчните центрове на ясновидството и техните телескопи са можели да увеличават по 100 и 200 милиона пъти повече от сегашните.

Туй, което сега ви говоря, е като приказки от хиляда и една нощ. Казвате: тези неща възможни ли са? Щом вярваш, възможни са, щом не вярваш, не са възможни. Има един закон в света: каквото и да помислиш, то е станало някога в света. „Ние не знаем кога е било." – Може да ме попитате кога е било, може да ви кажа, но ще ви запитам можете ли да ме разберете. Ако сега някой дойде и почне да описва Слънцето, неговата вътрешност и направи един паралел, че и на Слънцето има хора както на Земята, вие бихте ли повярвали? Ще кажете: ние сме повярвали. Вие имате право да имате и известни съображения, но питам, ако Слънцето не е горещо тяло, как ще изпраща топлина на Земята? От друга страна в огъня живот няма. Как е възможно туй Слънце, което гори на 92 милиона миди или на 150 милиона километра, как е възможно неговата енергия, която пристига на Земята, да дава живот на хората? И следователно, има два момента, които учените хора сега изучават. На Слънцето има специфични трансформатори, които са нагодени само за Земята, защото Земята си има музикален тон и известна краска в слънчевата система. Тези трансформатори са нагласени съобразно земните организми. В центъра на Земята живеят разумни същества от друго естество. Какви са, това не трябва да се изнася; който иска да знае, да отиде да провери, който не вярва, да отиде да провери. И те си имат свои трансформатори. Когато слънчевата енергия достигне до центъра на Земята, веднага се трансформира и се явява като светлина. Онази светлина, която иде от Слънцето, още не е пригодена за нашите очи. Ако отидете горе в пространството какво ще видите? Горе не е тъй светло, както вие мислите. Тези неща са отречени, защото животът на Земята ни е сковал и нас не ни интересуват много неща. В даден случай аз имам известна болка, тази болка ме интересува повече, отколкото всичко друго. Имам да плащам 20 хиляди лева, или съм гладен - туй чувство на глада е толкова силно в дадения момент, че всички други научни теории не са толкова важни. Туй констатирам в дадения момент.

Тъй щото, за да познаете истината, вие трябва да бъдете свободни от много ваши чувства, които не са ви потребни. Най-първо, за да се хармонизират чувствата ви, вие трябва да имате едно верую, едно понятие за света, за природата. Ако изучавате английски какво ще придобиете? Ако отидете в Англия, добре дошло ще ви е това. Ако знаете да говорите добре, може да употребите този език, но тъй да го знаете, че като говорите на всеки един англичанин да му е приятно. Успеете ли така да приложите английския език, той непременно ще ви покани в дома си да ви нагости. Свойствено е на човека, когато някой му говори една истина тъй хубаво и красиво, у него се заражда едно вътрешно предразположение да се отнесе приятелски с този човек, който говори на този език.

Та трябва да изучавате езика на Природата. Сега всички имате верую, нали? И в Бога вярвате, и в Христа вярвате. Колцина от вас, като говорите на Христа, Той би ви разбрал? Ако му говорите както подобава, Той ще разбере. Христос най-първо не разбира вашите постъпки. В какво седи неразбирането? Детето минава с баща си, вижда една каса с пари и му казва: „Татко, бръкни в тази каса и ми дай малко пари". Бащата си прави оглушки, че не е разбрал. Разбиране трябва. Казвате: как да не разбира Христос, Той толкова ли е глупав? Има неща, които Христос никога не разбира. Има нещо, което Бог не разбира. Той не може да участвува в тези престъпления, които са нещо обикновено за човека. Следователно за да проникне твоята мисъл в Божественото съзнание, или да има един образ от там, тази мисъл трябва да е нагодена според законите, които съществуват в Битието. Туй лице, към което ти отправяш твоята просба, ти трябва да имаш към него една непреодолима любов, да ти тупти сърцето. Христос казва: „Аз Го познавам и думата Му държа". Страданията, които Христос понесе в едно отношение, показват Неговата голяма любов към тази реалност, която Той познаваше и заради която понесе всичко. Да понесе всичко това е второстепенно за този човек. Той дойде да опита своята любов, да види дали неговата любов може да устои така, както Божията любов устоява. Ако ние в мъчнотиите и страданията не можем да издържим, де е тогава човекът? Ако най-малките страдания и трудности не можеш да издържиш и огънеш характера си, де е твоята любов?

Сега да ви приведа един пример. Аз го намерих в един разказ от 19 век. На някой си княз Мещевски му се ражда дъщеря; но понеже в дома искали да имат момче, като се родило момиче, жена му не могла да го търпи, взема, че го дава като подхвърлено дете. Бащата обичал дъщеря си, но за да не влезе в стълкновение с жена си, дава детето на едно бедно семейство и казва: „Имайте грижа за това дете, каквито разноски направите, аз ще ви ги заплатя”. Това бедно семейство имало и друго едно момиче, което било лошо. Взели детето и почнали да го хранят. Като израснали децата, бащата срещал по-голямото момиче и му казвал; „Ти гледай много добре сестричето си, каквото направиш за него, аз ще ти се отплатя". Винаги чрез него изпращал на дъщеря си подаръци. Дъщерята се чудела кой е този, дето тайно й и изпраща подаръци. Двете сестри го нарекли „онзи". Като срещал момичето, той и казвал: „Аз ще ти помогна да се ожениш, всичко ще направя за теб, но гледай добре сестра си". Тя все казвала: „Да не е онзи!" Като донесе някой подарък на малката си сестра, тя казвала: „Аз не бих ти го дала, ако не беше от онзи". И тя не знаела кой е „онзи". Та сега, мнозина от вас имате ролята на първата сестра, а мнозина от вас имате ролята на втората сестра. Аз ви казвам: туй е едно чувство. Ако човек се самоизпита вътре в себе си, в съзнанието си, той ще се засрами от себе си. Има нещо много лошо. Минеш покрай някой добре облечен човек, гледаш - хубава шапка, хубави дрехи, стане ти мъчно, че той е добре облечен, а ти нямаш нищо. Това е едно лошо чувство. Ти вече опетняваш себе си. Питам: когато една свиня е добре угоена и я водят на заколение, не е ли добре облечена? Или когато ти си болен на леглото и никой не те гони, кое е по-хубаво? Кое е по-добре, сухичък отвън или мазничък, кое е по-добре?

Вие казвате: тези нещастия как ли ще ги оправим, дали някой ден ще ни оставят? Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Някой ученик е скъсан на изпит, нищо от това. Той може да не си е издържал изпита, животът не седи в това, че не е издържал изпита си. Или някой не е станал владика - той нищо не е изгубил, нито ако е владика е спечелил. Само глупавият може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станал владика. Ти да си роден владика, не отпосле да те правят. Смешни са хората, когато казват за някого, че го овладичили.

Една българка имала мъж, който не знаел какво да работи. Тя му казва: „Търси си работа!" Никъде не може да намери работа, никъде не го искат. Жена му казва:

– Аз ще ти направя една работа.

Взема едно хубаво медно котленце, дава му едно расо и казва:

– Тръгни от къща на къща да ръсиш, махай ръката с кандилницата.

Вечерта мъжът иде - напълнило се котленцето с пари. Той е доволен:

– Много добра работа!

Казват: „Един нов поп дошъл". Научил се владиката и казва: „Аз не съм отопил никого". Викат жена му:

– Как ти имаш право?

- Мъж ми е, имам право.

Че как пет-шест души ще се съберат, ще отопят някого, кой им е дал това право? Имат ли тапия от небето? Той казва: „Аз имам власт." Тази жена на същото основание казва: „Ние имаме право". Кой има право да отопява някого? Това не е алегория, това е логичен извод.

Ние трябва да се спрем върху факта кой ни е дал правото. Дал ни е някой правото. Не само този Драган, Иван, Петко, Стоян, всеки, който е от майка роден. Всяко нещо, което е в разрез с нашите традиции, ние считаме, че не е право. Но има една истина, то е друг въпрос. Човек може да е роден владика, то е друг въпрос. Според мен светиите се раждат, ученият човек се ражда. Ти отпосле не можеш да станеш учен; учител не можеш да станеш отпосле, трябва да се родиш такъв. Някой казва: ще стана учител. Учителят се ражда. Вземи онова място, което Природата ти е дала. Не искай да станеш онова, което не можеш. Защото ако вземеш туй положение, ще имаш ролята на съвременното магаре. Когато Господ създаде магарето, даде му малък ръст. Искало да бъде щастливо туй магаре. Много красиво било, но като гледало другите животни наоколо с хубави гласове, почнало да се моли: „Господи, Ти си направил една погрешка, дай ми по-голям ръст и по-хубав глас да пея, че като зарева, всички да ме слушат". Казва Господ: „Тогава ще бъдеш ли щастливо? – Много щастливо ще бъда, само ми дай това, което искам." И така, сегашното магаре е направено според своето желание. Като зареве, всички мислят, че е много силно, но щом го видят, впрягат го на работа. И сега всеки час реве магарето, казва: не следвайте моята философия. Ние сега вземаме механическата страна на нещата. На наш език става и по-глупава работата, откъдето също може да пострадаме.

Казва Христос: „Аз познавам". Значи Той прозре тази реалност, от която произтича Неговият живот. Та силата на човека е в словото. Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика. Граматиката отпосле иде. Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член. Може да се тури една буква, която да членува. Тези членове в българския език – ,,-ът” и „-та” не са красиви. Нашите добри приятели се стремят да избегнат членовете. В гръцкия текст на Писанието са използвали много пъти неопределения член. Един американски учен е посветил целия си живот да изучава неопределения член в Писанието, изучава какво иска да каже апостол Павел, когато туря неопределения член: „някой си човек" или „този човек". Всяка дума е определена само тогава, когато е свързана с реалното, и колкото повече се отдалечава от реалното, толкова повече губи своята сила. Вземете за пример думата „любов". Тя е изменена в българския и в английския език, няма този ритъм. Нашите думи са изгубили ритъм, такта, чрез който да изразят идеята. Ти кажеш: „любов", някой те погледне - не те разбрал или пък влага друго съдържание. Като кажеш думата с един определен ритъм, този човек трябва да почувствува тази дума, защото тя е обвита в мощно, силно чувство. Вие казвате тази дума, обаче тя няма нужното съдържание.

Сега четете Библията по буква, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите - всичко е символ, и за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или, да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно?" – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я, след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако всяка една мисъл като една семка не я вложите във вашия мозък и не работите с вашия ум, с вашето сърце, с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, да се разбере, не да се чете механически или пък да му давате свое повърхностно тълкувание. Така само думата „любов" ако вземете и я изговаряте често, и я проучвате, ще опитате нейното съдържание, тя ще развие една динамическа сила у вас. Невъзможните неща за вас ще бъдат възможни. В Америка една комисия от десет мъже отиват при един богат банкер, искат пари за някакво благодеяние. Той изважда и дава хиляда долара. Те го поглеждат. Той казва: „С повече не разполагам, не мога да дам". След това отива една комисия от десет дами, добре облечени. Той ги поглежда и им дава 10 хиляди долара. На всеки мъж по сто долара, а на всяка жена по 1000 долара. После отиват десет моми по на 30 години, на тях дава сто хиляди долара - на всяка по 10 хиляди долара. Най-подир отива една млада и красива мома, и на нея той дава 500 хиляди долара. Защо? Защото тази млада мома имаше повече ум, отколкото десетте мъже, отколкото десетте жени, отколкото десетте млади моми. Вие ще кажете: тази мома като го е погледнала, го е оплела. Всички онези бяха предшественици, да го подготвят. Те са слугините, прислугата на господарката. Той казва: „Тази е господарката."

И така, само с хиляда долара не се свършва работата. И с десет хиляди също. Със сто хиляди долара се свършва повече работа, а най-много с 500 хиляди. Казвам: този закон може да приложите навсякъде в света. Ти рисуваш, искаш да станеш добър и известен художник, имаш тези заложби в себе си. Обаче трябва да познаваш добре реалното, природата, човекът, да легне у теб всичко така добре, че който види твоите картини, да каже: ето един гениален човек. Линиите са верни. Всяка линия е на място. Няма нито една погрешка. Аз гледам българските художници - няма да ги критикувам, понеже нямам туй право - но те не са изучили и не са турили на лицето линиите на доброто, линиите на справедливостта, линиите на милосърдието, линиите на въздържанието, на кротостта. Турили едни труфила, нацапано с бои и казват: отлична картина. Устата несъразмерни, веждите сключени и казвате: „Художество! Хубава е тази картина." – Така не се разсъждава. Да ви Приведа друг пример. Трима души цигулари претендирали, че знаят да свирят. Вика ги царят, иска да познае дали наистина знаят да свирят. Умира един от неговите слуги. Вика първия цигулар да свири. Като свири, умрелият се размърдва само, но не могъл да стане. Дошъл вторият цигулар, умиращият се повдигнал нагоре, но като престанал да свири, пак легнал. Дошъл третият и като засвирил, умрелият станал и оживял. Това е същинският цигулар, който знае как да свири. Десет души там се карат, иди при тях, вдигни ръката си, примири ги. Ако само за миг спрат и пак почнат, ти цигулар няма да станеш. Ако умиращият стане и оживее, цигулар си. Ако примириш враждуващите, цигулар си. Аз вземам този закон като правило и за мен, и за вас също. Не трябва да си правите илюзии, че като идете в онзи свят, ще имате същото почитание както тук. Знаете онзи пример с бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Думите на Христа и неговите притчи трябва да умеете да ги четете. Един художник трябваше да нарисува портрета на този Лазар, на бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Надали в цялата история на евреите има по-красив образ от този Лазар, който седял там и търпеливо изчакал смъртта. Един характер на доволство. Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш. В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в пъкъла.

Докато твоят Лазар - докато твоето хубаво сърце, докато твоят хубав ум, докато твоята хубава воля седят на твоята врата, ти ще ядеш и ще пиеш, ще бъдеш човек, но в деня, в който твоят Лазар те напусне, ти ще бъдеш в пъкъла. Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча към вас. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на светлия ум, който при никакви условия да не се колебае, разбирам; едно сърце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирам истинско богатство. Най-после кажете: всичко, което знаем, ще приложим за доброто на човека. В днешно време има една наука, която е за наблюдение. Има една линия на лицето, която показва човешката честност. Туй го знаете: двете линии на средата на челото, някой път са успоредни, някой път са наклонени нагоре, някой път само една линия има. Те са добър признак. Но има една друга линия, която показва абсолютната справедливост и доброта, благородството у човека. Тя се проявява около тези линии три пъти на ден - сутрин, обед и вечер. Ако тази линия се явява, то на този човек може да разчиташ сто на сто. От тази линия зависи какво е отношението на другите части на лицето помежду им. Има една пропорция. Като вземете широчината на челото и дължината му, и съпоставите с един пергел тия мерки с положението на тази линия, ще можете да узнаете каква е честността на човека, доколко издържа. Изобщо, формата на главата и формата на мозъка упражняват известно влияние. У човека има известни линии, които фигурират вътре.

Казвате: Словото вътре е непрочетено. Има нещо непрочетено у човека, което ние наричаме човешка душа. В очите може да се види тази светлина на душата. Според науката на боваризма, ако теглите една хоризонтална линия през зеницата и ако погледът е насочен нагоре спрямо нея, на 45 градуса, вие вече ще имате една натура, на която може да разчитате. Но ако ъгълът на зрението е 45 градуса спрямо хоризонталната надолу, на този човек каквото и да му говорите, той е така свързан със земята, че всякога ще ви остави на понеделник, не може да разчитате на него. Погледът му е разделен, както казват турците: теб гледа, мен вижда. Той седи в къщи и наблюдава, хвърля поглед и като апаш, де какво става всичко вижда. Той говори с теб, но съзнанието му е раздвоено. Питам: защо неговото съзнание е раздвоено? Това са ред поколения всадени в него. Този човек е роден при дисхармонично съчетание на звезди, зодиакални знаци, планети. Всички престъпници са родени в часове и дни престъпни. Има часове престъпни, има дни престъпни, има минути престъпни, има секунди престъпни в света. Следователно така роденият човек трябва някой учен да го изведе от това положение, както някой човек заблудил се в строежа на къщата, която е почнал, трябва да има някой да го живота трябва да изгрее. Затова Христос е казал, че онзи, който е роден в деня на престъпленията, само по един начин може да се спаси - ако се роди изново. Ние можем да се родим изново, в себе си можем да се родим изново. В нас трябва да стане едно вътрешно преобразуване на тази престъпност. Във всеки човек се явява известна престъпност. Туй не се дължи на нашата воля, даже не се дължи на нашето желание, на това е един навик, това е една хипнотична мисъл. По закона на хипнотизма човек може да изпълни една чужда престъпна мисъл. Но по закона на внушението не всеки човек може да се хипнотизира. Ти не можеш да хипнотизираш един светия, един праведен човек, а един грешен човек можеш да го хипнотизираш. Слабия човек може да го хипнотизираш, силния човек не може да го хипнотизираш.

Вие, християните, искате да бъдете силни. Ако не познавате Бога, силни не може да бъдете. Ако вие не познавате Неговото Слово, не може да бъдете силни. Но питате: туй, което уча, съгласно ли е с църквата? – Ами туй, което църквата учи, съгласно ли е с Божия закон, съгласно ли е с Природата? Който и да е, еднакъв е законът. Та казвам; когато аз дойда до себе си, за мен не важи църквата, аз не се меся в живота й. Църквата е едно общество между хората. Ако тя е от Бога - добре дошла. Но тези хора не са за мен авторитет. Защо да вървя с тях? Животът ми, волята ми, духът ми, душата, умът ми не идват от църквата, нито от другите хора, животът ми иде от друго място. Дотолкова, доколкото тези хора вървят по Божия закон и изпълняват Божия закон, ще бъда с тях. В противен случай, не могат ли да изпълняват Божия закон, за мен те не могат да бъдат авторитет. Мога да се отдалечавам от Божия закон, но тогава няма за какво да претендирам. За мен авторитет е тази абсолютна реалност в света. Туй е едно правило. Гледам тази реалност каква е спрямо църквата. Но църквата може да ми даде уважение дотолкова, доколкото има уважение към тази реалност. Моите отношения към тази реалност ще бъдат такива, каквито са отношенията на църквата спрямо Бога. Точно каквито са отношенията ми към Бога. Ние други отношения не може да имаме в света. Не може да ме съдят, защото Божият закон в света е да любим. Божият закон е да имаме знание, което да спасява живота ни. Божият закон е да имаме истина, която да ни въздигне. Истината е само за хората. Само човек може да бъде свободен. Всяко животно, което иска да бъде свободно, то става човек, трябва да измени своята форма. Сегашните хора трябва да изменят своята форма. Сегашните разбирания, които имаме, трябва да се изменят. Ние казваме: какво е било едно време! Едно време е сега. Разликата седи в това, че няма нито един учен човек от нашето време, който да знае точно разстоянието от Земята до Слънцето. Има други неща, които знаят, но от всички авторитети по астрономия няма нито един, който да знае точно колко е разстоянието от Земята до Слънцето. Знаят го с един милион километра разлика. Ще кажете: един милион километра то не е разлика. А пък то определя отношението ни. Ако ти знаеш правилно отношението, което Слънцето има към Земята, веднага много работи в твоя живот ще се изменят. Кривите понятия, които имаме за дистанцията между Земята и Слънцето, туй криво отношение се отразява в нашия ум, ние не можем да се нагодим.

Има един правилен начин, по който можем да се нагодим. Аз зная точно колко е разстоянието, но това е само за мен. Като изляза, аз излизам по специфично време, държа заради мен тези лъчи. Можем да ги възприемем. Вие мислите, че в атмосферата горе вие сте господари. Природата не е толкова проста. Освен това в пространството има различни плоскости, съзнанието на хората се обърква. Да не мислите, че вие сте господари? Вие трябва да излезете от тази атмосфера, трябва да се качите горе на Хималаите, за да имате ясна представа какво нещо е човекът. Колкото европейците се качиха, някои англичани се качиха почти до върха и казваха, че като се вдигнали на тази височина, забелязали, че не се чувствуват англичани вече. Като се върнаха от тази височина, трябваше две седмици да привикнат да мислят, че са англичани. Казвате за някого: този човек има възвишени мисли. А сърцето му тупа само когато говорят за него нещо.. Много висока мисъл! Че той даже още до Мусала не е отишъл, много възвишено мисли! Не зная колко български писатели има, мисълта им да е над Мусала. До Мусала са достигнали, но до 5 хиляди, 10 хиляди, 15 или 20 хиляди метра височина над Мусала, туй аз наричам поетическа мисъл, да се забравиш, че си българин, всички дребнави работи да забравиш и като погледнеш от тази височина, ще кажеш: елате, братя, при мен тъй се живее. А той със своята възвишена мисъл казва: „О, майко България, която си ни родила, която си толкоз нещастна!" Туй иска да каже поетът: България е една нещастна жена, нещастни са нейните деца. По-нещастна жена от България няма. - Та какво ще кажете? Какво ще възпявам майка България, да я оплаквам? Аз съм срещал българи да казват: какво да правя с децата си, не ме слушат, какво да правя с тях? – Ще страдат. Ще ви кажа една истина. България мяза на една едра жена, 2,5 - 3 метра височина, перспективно както съм я виждал, до 3,5 м. височина близо, 1 и 1/2 широчина, и може на лакътя си да тури около десет души българи и да стане такава една изразителна. Ние не мязаме на нея. Тя не мяза на децата си. В нея няма престъпни черти. България иска аз да й угодя, да кажа както българските попове: няма други като владиците, те са светии. Но тогава аз бих могъл да кажа: като мен човек няма. Ако аз кажа тъй, поповете ще повярват ли? Няма да повярват. Ако кажа за българите, че по-добри българи от поповете няма, какво ще кажете? Кой ще го повярва? Ще кажете: намазали са му торбата, затова така говори. Аз бих казал най-хубавите работи за българските свещеници, ако изпълнят три неща: да бъдат изразители на Божията Любов, да бъдат изразители на Божията Мъдрост и да бъдат изразители на Божията Истина. Тогава ще кажа най-хубавите работи за тях. Но иначе аз ще ги опиша както се мъчат в ада. Богатият казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да каже на моите близки да изменят начина на живот. Ние ядохме и пихме на Земята, но се пържим тук - и владици, и попове, и проповедници, и държавници има в ада, всички, които са вършили престъпления и са изнасилвали своите братя..." Срамота е това в 20 век, такива, лъжи да сипят по наш адрес. Това не е наука, нито религия. Не е въпросът само до това, че те говорят лошо за мен. Те сега за мен говорят каквото си искат. Ако е само за мен, и без да говорят, аз мога да накарам всички българи да говорят добре за мен. Ако намажа на всички вестникари торбите с по 20 - 30 хиляди английски лири, как ще говорят? На всички журналисти ще намажа торбите им с по 100 - 200 хиляди - и на французи, и на англичани - всички ще говорят добре. Това от моя страна ще бъде едно нечувано престъпление в света, което някога е станало, разбирате ли? Аз бих предпочел да се изсипят отгоре ми най-големите хули, отколкото да ми подхвърлят тези ненужни похвали.

Сега да се върнем. Две неща ви трябват: да познавате разнообразието в света - това е Бог, Който живее във вашите души и във вашите тела. И да познаете Неговата дума, която е свещена, вътре във вашия дух - това е реалното. Ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени. Измени ли се вашата съдба, и съдбата на всички в света ще се измени. Една кибритена клечка е в състояние да измени целия свят. Тогава аз ще ви приведа един пример. Когато Господ създаде Слънцето, то било десет пъти по-голямо, отколкото е сега, но не греело, светело като месечина и хора не могли да живеят - Земята била пуста и Дух Божий се носел над нея. Тогава идат най-учените хора, ангелите на Земята, обръщат се около Слънцето. Тогава Господ изпратил най-малкото ангелче с една клечица от Божественото, и то като дошло, запалило Слънцето. На едно място се е запалило Слънцето и досега гори. И благодарение на туй малко ангелче, откакто то го запалило у Слънцето станало десет пъти по-малко отколкото по-рано. Питам: кое е по-добре, да бъде Слънцето десет пъти по-голямо и да не грее, или да бъде десет пъти по-малко и да грее? – Да стане десет пъти по-малко и да грее.

Тази истина, това ангелче, което ще дойде у вас, ще запали вашето сърце, ще запали вашия ум, ще запали вашата душа, ще запали вашия дух. Това ангелче аз желая да дойде у вас и да се радвате на него.

„Благословен Господ Бог наш”
Тайна молитва.


13. неделна беседа, държана от Учителя на 27 декември 1931 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, казва, всички, сега, земя, хора, добре, мен, слънце, съм, кажа, свят, стане, хиляди, казвате, десет, жена ,

 Неделни беседи , София, 27 Декември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder