НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Непреодолимо желание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Непреодолимо желание

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, бог, конеца, сега, човек, себе, мисъл, мисли, всички, пари, конците, казва, теляк, край, всичко, съм, мога ,

Общ Окултен клас , София, 9 Декември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Чете се темата: "Предназначението на християнството".
Тема за следващия път: "Защо плачат малките деца?"

Казано е в Писанието: "И голи бяха и двамата, и Адам, и жена му, и не се срамуваха"Битие, 3 гл..
Защо първите човеци са били голи? Когато Адам сгреши, Бог го търсеше в рая, докато най-после го намери. Адам каза: "Чух гласа Ти, Господи, но убоях се, защото съм гол; и скрих се". И рече му Бог: "Кой ти обади, че си гол? Ял ли си от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?" Като ял от забранения плод, очите на Адам се отворили, и той видял, че е гол. Трябва да се знае, действително ли е бил гол, или като сгрешил, оголял. - Кога оголява човека? - Когато греши. Голотата има отношение към греха, към човек с неоформен характер. Той се представял такъв, какъвто не е, поради което лицемери. Той мисли за себе си, че е добър, щедър, че има знания. Човек се мисли или за добър, или за лош. Някой казва за себе си, че е лош. С това той иска да каже, че не е от слабите хора.

Казват: Да бъдем добри! Кой човек е добър? Според някои, добър човек е този, който ни дава пари на заем, храни ни - дава ни, каквото пожелаем. Който не задоволява желанията ни, той е лош. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добър, свят човек. Той прави добро, дава пари на заем, защото срещу това има подписите на двама богаташи. В този смисъл, банкерът прави добро на банкер, светията - на светия. Добър е банкерът, но, ако не можеш да платиш дълга си, хваща поръчителите. Някой банкер не ти дава пари на заем, под предлог, че няма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитът му е малък, че го е отстъпил на други - ще се извини по някакъв начин. Най-после казва: Ще те имам предвид. Добре ли постъпва този банкер? Добре постъпва, защото ти не трябва да искаш пари от него. - Той е длъжен да дава. - Ако е длъжен, трябва да има някакъв закон, който да го задължава. Касиерът на някоя банка е длъжен да изплати известна сума, но ако имаш чек срещу това. Ако касиерът не иска да ти даде тази сума, той отговаря пред закона. Ти не носиш никакъв чек, а казваш, че си внесъл пари в банката. Касиерът не вярва на думите ти, той иска документ. - Има ли право да не вярва? - При сегашните условия на живота, той не е длъжен да вярва.

Сега ще направим един опит. Дайте ми четири конеца по един метър дълги. Като разбъркам конците, може ли да кажете, кой конец на кого принадлежи? Ще каже някой, че този, или онзи конец е негов. Твой е конецът, ако можеш да се хванеш за него. Ако не можеш да го хванеш, не е твой. Вие имате цели кълба с конци, но не можете да работите с тях и ходите голи. Виждаш, че някой е добре облечен, а ти ходиш гол и се питаш, защо другите хора са облечени, а ти си гол. Онзи, който се облича, е превърнал конците на дреха. Той сменя дрехите си по три пъти на ден, има с какво да се облича. А ти нищо не си направил и няма с какво да се облечеш.

Сега да излязат вън един млад брат и една млада сестра, да хванат по един конец. Така хванати, конците се кръстосват, спорят помежду си. Как ще решите въпроса: кой от двамата пръв ще пусне конеца? При това, всеки трябва да пази своя конец. Като пуснеш конеца от едната ръка, ще внимаваш после да хванеш същия край. Да излязат сега един възрастен брат и една възрастна сестра, да хванат краищата на останалите два конеца. Сега и четирите конци се кръстосват. Първо спореха двата конеца. Ако единият от тях отстъпи, решава ли се въпросът? Не се решава. Това е все едно, момата да люби един момък, после още един и да мисли, че е разрешила известен въпрос. Нищо не е разрешила. Докато любеше само един момък, тя живееше в частната собственост. Като люби двама, тя живее в колективната собственост. Може ли тази мома да люби четири-пет мъже? Ако тя може да люби четири-пет мъже, ще бъде колективна собственост, но и с това спорът не се решава. Другояче разгледан въпросът: ти взимаш пари от един банкер, но можеш да вземеш пари и от четирима души. Ако имаш да даваш на четирима души, въпросът е още по-сложен. От един банкер е трудно да вземеш пари, но от четирма е още по-трудно. А от десет души е най-трудно. - Кое е най-хубавото? - От никого да не взимаш пари. - Възможно ли е това? - Възможно. Ще става обмяна. Днес продаваш стока, получаваш пари. Изкуство е да живееш без задължения.

Да се върнем към опита. Четирите конеца са объркани. Как ще се оправят? За всеки въпрос има начин, по който може да се разреши. Единият начин е да отстъпваш. Ще пуснеш единия край на конеца, а другия ще държиш здраво. Няма да пуснеш двата края на конеца, защото той представлява твоята мисъл. Ще дадеш възможност на мисълта си свободно да се проявява. Затова, ще вземеш конеца и ще си отидеш с него. Никой няма да остави конеца си, не е хубаво това. Имаш убеждение за нещо, но след време казваш: Старо е това убеждение! И в старото убеждение има нещо хубаво, не трябва изведнъж да се отказваш от него. Ако имаш един стар, златен пръстен, няма да го хвърлиш, но ще го стопиш, ще му дадеш, каквато форма искаш и върху него ще поставиш един скъпоценен камък. Старият пръстен не струва ли пари? Зависи от метала. Щом е златен, златото никога не губи цената си.

Както обтягате конците и ги впрягате на работа, така трябва да впрягате всяка своя мисъл на работа. Днес повечето хора разрешават въпросите си по особен начин. Всеки търси някое малко удоволствие в живота. Всеки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държат двата края на конците и теглят, те ще се скъсат. Ще пуснете поне единия край на конците. Конецът представлява връзката, която държи човека за земята. Скъса ли се конецът, прекъсва се и животът на човека. Какво печелят двама души, на които животът е прекъснат? Ще кажете, че има и друг живот, ще се преродите. Има ли смисъл да скъсваш конеца на своя живот и да чакаш ново прераждане, само затова, че не си знаел, как да държиш конеца? Като обтегнеш конеца, пусни единия му край, да не се скъса. Ако постъпиш така, ти си умен човек. Ти си разрешил въпроса правилно. Дали с ума, или със сърцето си ще разрешиш въпроса, не е важно; важно е да го разрешиш правилно. Ако държиш нещо с двете си ръце, за да не пострадаш и платиш с живота си, ще отпуснеш едната си ръка. Това значи: или сърцето ти трябва да отстъпи и даде, или умът ти трябва да отстъпи.

Представете си, че всички се стремите към един център. Обаче, такова е положението, че само един може да държи центъра. В случая, всеки държи по един край на конеца, аз държа другия край на всички конци. Аз съм центърът и заставям останалите да се движат около мене по окръжност. Тия, които се движат по окръжността, не са свободни, няма къде да отидат. Те са в едно поле на дейност, откъдето не могат да излязат. От мене зависи да бъдат свободни, или не. Ако не пусна конците, които държа в ръката си, всички ще бъдат недоволни, ще кажат, че им влияя. С какво влияя? Какво мога да им дам по тези конци, или какво мога да взема от тях? Почти нищо. Аз мога само да си въобразявам, че съм господар на положението. Конците могат да се скъсат и цялата система да изчезне.

Къде е приложението на тая система? - В човешките мисли и чувства. Значи, те могат да се концентрират към един център. Каквото е отношението между членовете на едно семейство, такова е отношението между мислите и чувствата. В това отношение, човек представлява едно общество. Той трябва да разреши спорните въпроси между своите мисли и чувства. Всяка мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. В бъдеще тоя ангел може да се въплъти на земята и ти трябва да бъдеш негов проводник. Той може да се яви като твой син, или твоя дъщеря. Ето защо, трябва да давате място само на добрите и възвишени мисли в своя ум. Ако давате място на лоши мисли и чувства, в бъдеще те могат да се въплътят на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добър син и добра дъщеря, или лош син и лоша дъщеря. Живейте добре, мислете и чувствайте правилно, за да създадете условия за добър бъдещ живот. Бъдещето ви зависи от вашите добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства в себе си, какво бъдеще ви очаква?

Вие искате някой да ви обича. Каква обич може да има между тези конци? Обаче, всеки конец може да оживее, да се превърне в клон от дървото на живота. Сега всички конци спорят, понеже взимат участие в общия живот на дървото за познаване на доброто и на злото. Как ще разрешите въпросите по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единият трябва да дава с ума си, а другият - със сърцето си. Ако и двамата дават или с ума си, или със сърцето си, въпросите не могат да се разрешат.

Имате едно дърво с корени, клони и листа. Корените представляват сърцето, клоните - ума, а листата и цветовете - други сили, които работят в общия живот на сърцето. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да съществува. Следователно, и човек не може да успява в морално отношение, докато не разбере връзката между частите на цялото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстъпва. Бог държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуеш ли тази заповед, пусни края на конеца. - Ще ми вземат конеца. - Не се страхувай, никой няма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорят за нещо. Как ще разрешат въпроса? Ако единият иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всеки си взима своя конец и спорът се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Как ще се разреши? Ще кажете, че спорът се разрешава мъчно. Според мене, няма никаква мъчнотия. Няма спор, който не може да се разреши. Какъв спор може да има между бащата и децата? Бащата съм аз, държа центъра, където са краищата на всички конци. Положението на децата зависи от мене. Правя превод: влиянието на онзи, който държи единия край на конците, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни същества. Ако тия същества са възвишени, добре ще бъде за вас; ако са низши, това значи, да попаднете под влиянието на дявола. И този въпрос е разрешим, но искам да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешават, даже и от деца, но колкото повече се навлиза в системата, толкова и разрешаването на въпросите става по-трудно. Има един магически начин за разрешаване. В дадения случай, аз, който държа единия край на конците, също се намирам под влиянието на други действащи сили. Не съм аз единственото лице, което разрешава въпроса. За вас може да съм единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и няма друг изходен път, вие се заблуждавате. Да допуснем, че аз съм под влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако те ме заставят да си оттегля ръката, да пусна края на конците, аз ще ги послушам. При това положение, въпросът веднага се разрешава. Всеки спор се разрешава чрез отстъпване. Двама души спорят. Единият трябва да отстъпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за спомен.

Сегашните хора имат смътна представа за морала, за отношенията си към Бога. Малкото дете е в ръцете на майка си. Тя го носи, прегръща, целува; тя го къпе, храни. Като поизрасне, майката изменя отношенията си към него: престава да го носи на ръце, да го прегръща и целува; не го къпе всеки ден, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си е мислело, че майката изявява любовта си към него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката към него са изменени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има някаква промяна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия ум и сърце са причина майката да измени външно отношенията си към него. Има ли някакво престъпление в това, че майката не къпе всеки ден детето си и не го носи на ръце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко - най-много до три години. Щом влезе в четвъртата година, то трябва да стъпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък, то трябва вече да дъвче храната си.

И Бог, по същия начин е изменил отношенията си към нас. Каквито са били някога, днес не са такива. Отношенията на сегашните хора са по-добри, отколкото в миналото. Като отиваш на баня, ти търсиш теляк. Няма по-лошо от това, да очакваш на теляк да те къпе. Това е най-лошото къпане. Най-доброто къпане е без теляк. Като се оставиш на теляка да търка кирта от тялото ти, заедно с кирта той ще отнеме толкова хубави работи от тебе, че с години не можеш да възстановиш предишното си положение. Обикновено богатите хора търсят теляци. Някой богат отива на баня, вика теляк да го къпе, но се връща оттам така разстроен, че с месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Някои професори, след като ги е търкал теляк, са изгубвали нещо ценно от себе си. След всичко това, ще се говори за теляци. Някой казва: Препоръчай ми един добър теляк! - Никакъв теляк не ти трябва. Теляците са за хора от външния свят, а не за вас. Някои сестри още търсят телячки. На напредналите казвам: Никакви теляци! Няма по-хубаво нещо от това, сам да изтъркаш тялото си. Ако срещнеш в банята един свет човек, нека той те изтърка; не срещнеш ли такъв човек, по-добре сам се изтъркай.

Искам да ви наведа на мисълта, да бъдете самостоятелни. В известно отношение, ученикът трябва да бъде крайно самостоятелен. Влезе ли в банята, да каже: Аз сам ще се изтъркам. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажеш, че на някои места ръката недостига. Кажи си: Господ ми е дал ръката. Няма да оставя място, където тази ръка да не пипне. Бедният се оплаква, че нямал пари да плати на теляк. Още по-добре, сам ще се изтъркаш.

Искаш да разрешиш един въпрос, да реализираш една мисъл. Какво правиш? Търсиш един теляк да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощ. Почакай помощта да дойде в крайния момент, когато си приложил всички средства. Чакай последния момент! Тогава ще дойде един човек отвън, да ти направи една малка услуга. Ти си донесъл трески, дърва, приготвил си всичко за огън, но кибрит нямаш. Ще дойде този човек, ще драсне клечка кибрит и огънят ще се запали. Нека той намери всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, след като си мислил дълго време върху известен въпрос, приготвил си всичкия материал, ще дойде ученият да драсне клечицата и огънят да се запали. Това е Божествен закон, който гласи: Всякога действай с най-малките сили. Последните сили са най-малките, с които се действува. Казваш: Дошъл съм до края на своята беднотия, повече няма накъде. - Щом си дошъл до края, ти си на спасителното място. Действай вече с най-малките сили в себе си. Те изправят всички неща. Ако не дойдеш до крайната сиромашия, да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш, какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плод. Магът, мъдрецът, които са завършили развитието си, имат тази сила в себе си. Дай на мага своята торба, с трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на самун. Сега вие разглеждате въпросите механично, искате целия свят да ви обърне внимание. В това желание се крие нещо фалшиво. Ако светът сега трябва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Бог сега трябва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовта на Бога е от вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази любов по-рано и не я е преценил. Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. Ако човек мисли, че любовта на Бога към него трябва да се увеличи, или че Бог не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривите човешки идеи. Ако мислиш, че някои хора те мразят - това е крива идея. Мразят те, понеже ти мислиш така. Аз мога да накарам, когото и да е от вас, да мрази, или да обича. В един час само мога да ви накарам да обичате и да мразите. Имаш приятел, когото обичаш, но и той те обича. Ако той забие една игла в кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташ желание да му отмъстиш, да го блъснеш настрана. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодариш. Кажеш ли, че това е безобразие, ти нямаш любов. Къде остана любовта ти? Каква любов е тази, която се явява и изчезва?

Сега всички минавате за светии; в дадения случай сте светии. И аз ви признавам за светии, но не светите всякога. Светии сте, които по известни съображения някога не светят. Слагате капаци на вашата светлина и се скривате. Срещам един светия, който ми казва: Ако постъпваш с мене така, няма вече да идвам в дома ти. Казвам: Ти и сега не си в дома ми. Първо, аз нямам дом. Аз съм бездомник. Ти се заблуждаваш, че си в моя дом. Този дом е чужд. Спорен е въпросът, дали този дом е мой. Ако искаш да ми станеш наследник, аз ти казвам истината: Този дом не е мой. Аз имам да плащам наем на стопанина.

Любовта определя правилни отношения между съществата. В любовта противоречие не съществува. Любовта решава въпросите разумно. Ако зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на вечността, ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще. Това показва любовта ми към Бога. И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас, са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува. Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. Едното същество мисли, че Бог определя отношенията им, а другото отрича това. Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм радостен и весел. Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от Бога определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере Божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността. Зачитай всичко, което е от Бога!

Вървиш из гората и виждаш, че срещу тебе идва голяма мечка. Какво трябва да правиш? Ще се обърнеш назад и ще бягаш. Тази мечка е изпратена от Бога, да опиташ смелостта си. Ти казваш: Господи, готов съм всичко да направя за тебе. - Ще те опитам тогава. Бог казва на мечката: Застани на пътя на моето дете, да опита смелостта си. Щом я видиш, бягаш - не постъпваш правилно. Ти трябва да спреш за момент и да се запиташ, от Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е от Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне пред краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладиш по гърба, ще благодариш, че не ти е направила някакво зло. След това тя ще се скрие в гората, а ти ще се върнеш в дома си, където ще благодариш, че си имал една добра среща. Така ще разбереш, че мечката не е страшна. Ще измениш мнението си за нея и ще кажеш: И в мечката има нещо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опитал това, мечката е страшна. Всеки човек може да застане на пътя на своя ближен като мечка. Всеки може да застане и на своя път като мечка. Можеш да бъдеш мечка за другите, можеш да бъдеш мечка и за себе си и да кажеш: Голямо страшилище съм. Ужасявам се от себе си.

Помни: така, както мислиш, чувстваш и постъпваш, това са отношения, създадени от началото на вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия в себе си, всички спорни въпроси се разрешават изведнъж, както при опита с конците. Ще пуснеш края на конеца и спорът ще се разреши. Тази сутрин закъснях десет минути, понеже исках да зная, на кого конците са объркани; исках да го убедя да пусне единия край на конеца. В този спор бяха замесени четири души. Десет минути употребих да ги убеждавам, да пуснат края на конеца, но не успях - спорът остана неразрешен. Сега и на вас казвам: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето място и ти не би могъл да пуснеш конеца. Законът е един и същ, както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът изпълнява закона в съвършенство, а глупецът даже не го изпълнява. Любовта се изявява в постоянното изпълняване на Божията воля. Щом изпълняваме Божията воля, отношенията ни към Бога, ближния и себе си са правилни. Мнозина търсят лек, охолен живот, без мъчнотии и страдания. Който търси такъв живот, има нужда от теляк. Който е готов на тежък живот, с труд и страдания, той казва: И без теляк мога. Никакви теляци не ви трябват!

Когато се яви някакъв спор между вас, вземете конци и направете упражнението. Ще употребите 10-15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой брат трябва да отстъпят. Като разрешите спора, ще се хванете за ръка. Казвате: Остаряхме. Значи, докато бяхте млади, имахте кредит; като остаряхте съжалявате за младостта си. При старостта има по-голяма опасност. Ако не спазвате законите на старостта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения към Бога. Лесно можеш да се подмладиш, но ако не допуснеш никаква отрицателна мисъл в ума си. Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита, защо постъпва така - приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв капан. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви във вас някаква отрицателна мисъл, или отрицателно желание. Няма нищо лошо в хващането за ръка. Ако на съперника хванете ръката и той стане щедър, хващането на ръката е на място; ако жестокият смекчи сърцето си, хващането на ръката е на място. Вие ставате проводник на Божия Дух, Който работи в света. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Аз не искам да се откажете от това, което имате, но да прибавите към него нещо, да приложите новия метод на работа. Всеки ден трябва да се придобива по нещо ново; всеки ден да се притуря по нещо към новия метод. В това се заключава развитието. Намирате се в трудно положение. Как ще разрешите въпроса? Ако знаете, как да постъпите, как да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса.

Дойде някой при мене за съвет. Казвам му: Твоята работа ще се нареди. Аз зная, как ще се нареди. Дойде друг при мене, казвам му: Твоята работа няма да се нареди - така е писано. Ако в дадения момент, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш отнякъде една Божествена мисъл, твоите работи ще се наредят. Светът е пълен с Божествени мисли. Две сестри спорят. И двете са бедни. Двама бедни не могат да живеят на едно място. Ако и двете са богати, пак същото положение. Двама богати не могат да живеят на едно място. Ще сложите богатия на мястото на бедния и въпросът ще се разреши. Ако заради любовта не можеш да отстъпиш на една сестра, или на един брат, ти нямаш любов. Казваш: Не мога да обичам тази сестра. - Че ти никога не си я обичал. Ако я обичаш, значи, Бог те е посетил. Защото обичта е от Бога. Ако не я обичаш, значи, Бог не те е посетил. Той те изпитва. Бог ти казва: Ако можеш сега да станеш проводник на моята любов, добре ще бъде и за тебе. Аз трябва да я обичам чрез тебе. Отговаряш: Нямам време. Мога да направя това с някоя друга сестра, но не с тази. Тогава ти даваш на Бога упътване, какво да прави. Ти трябва да кажеш: Да бъде волята ти, Господи! И тя е душа, излязла от Бога. Ако ти станеш проводник, ще видиш тази душа.

Една сестра ми разправяше един свой сън: В София става тревога, търсят някого - търсят един човек, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в човека с белите дрехи имало друг човек, като пихтия. Гърмят срещу този човек. Онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава само човека с белите дрехи. Някой път и вие сте облечени в бели дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вътре във вас. Когато се освободите от него, ще се подобри състоянието ви - ще ви олекне. В човека проникват низши астрални същества и го обсебват. Вие трябва да се освободите от стария човек, който, като пихтия, ви е обсебил. За да придобиете Божията любов, всички трябва да сте готови за велики жертви. В себе си човек трябва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-големите несгоди, които съществуват, разрешението е в жертвата. Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но Учителят ще ви даде една мъчна задача. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешавате задачите. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори път на земята.

Сега вие сте светии, но от кои светии? Вие светите много хубаво за себе си. Нито един от вас не оставя свещта си да свети на другите. Като влязат в дома ви, всичко свети, всичко е чисто, но вън не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но в известни часове на деня вие трябва да излизате със своята свещ навън - това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Няма по-лошо нещо от това, човек да мисли, от сутрин до вечер, само за себе си. Най-хубавото на света е, от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Той е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този, или за онзи, като мислиш за хората, ти мислиш и за себе си. И като мислиш за Бога, ти пак мислиш за себе си; като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастия.

Главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е мисълта за вечното развитие. За първо отделение всички имате свидетелство, минавате с отличие, но това не показва, че сте свършили второ отделение. Някои от вас може да имате свидетелство за второ отделение, но трето отделение още не сте свършили. Миналото е минало. Използвайте настоящето. Вие сте извървяли миналото. Настоящето трябва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката в гората. Ако разберете, че тя е пратена от Бога, ще познаете, какво нещо е мечката. Изучавайте страданията от Божествено гледище. Знанието, което имате, трябва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нямате знание, няма защо да ви говоря. Аз ви говоря за онова знание, което трябва да добиете следващия момент. Сам никой не може да намери своя път. Някой казва: Аз мога всичко да разреша. Не си прав. Друг казва: Нека хората да разрешават задачите вместо мене. И ти не си прав. Само в труден момент ще дойде някой отвън, да ти покаже, как да решиш своята задача. Като влезеш в непознат град, все ще се намери някой да те упъти. Все ще имате един адрес, да спрете някъде. Във всяка мъчнотия, все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога.

И тъй, на какъвто спор и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадох с конците. Всеки трябва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца в къщи. Той е мярка, с която може да се работи.

Сложете любовта като действаща сила във вас. Вложете в сърцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте в себе си този стимул. Всеки ден казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъл постоянно в ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слепия: "Сляп бях едно време, но сега виждам".

Т.м.


10. Лекция от Учителя, държана на 9 декември, 1931 г., София. – Изгрев.

Непреодолимо желание

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, бог, конеца, сега, човек, себе, мисъл, мисли, всички, пари, конците, казва, теляк, край, всичко, съм, мога ,

Общ Окултен клас , София, 9 Декември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(На 2 декември Учителят не дойде.)

"Добрата молитва"

(Прочетоха се темите "Предназначението на християнството".)

За следния път пишете темата "Защо плачат малките деца".

Защо хората са ходили голи? Защо първият човек е бил гол? Писанието казва, че като се отворили очите на първите хора, видели, че били голи. Адам видял, че бил гол. Предполагат, че или човек е бил гол, или" познал, че е гол. Трябва да се знае дали действително е бил гол или като е съгрешил, е станал гол. Писанието казва: "Да не се види вашата голота." Под думата "голота" се разбира един неоформен характер, един човек, който обича да греши. Казва се - голота има в него. Значи няма в него знание. Той представя, че има знание, когато няма. Представя се, че е добър, че е щедър, когато не е такъв. Някои хора се представят като много добри. Някои се представят, че са много лоши. Но с това той иска да каже: "Аз не съм от слабите хора." Да не се намериш в някое особено положение. От вашето гледище трябва да бъдем добри. Какво подразбирате под думите "да бъдем добри"? Ние разбираме следното. Ако един човек ни даде пари назаем, ако ни нахрани, той е добър. Значи, ако ни даде всичко, което искаме, той е светия, той е добър за нас, а пък, ако не извърши това, което искаме, той е лош. Прави ли са тези съждения? Донякъде. Те са верни петдесет процента.

Човек, който прави добро, той е толкова светия, колкото и аз съм светия. Светията на светия прави услуга. Банкеринът на банкерин заема. И ние казваме, че е много добър. Той заема, защото има трима гаранти. Има трима милионери, които гарантират. И ако той не плати, хващат гарантите да платят. Да допуснем, че аз отида при някого, за да ми даде пари, и той ми казва: "Нямам пари." Говори ли той истината, че няма пари? Има пари. Той ще намери някой долап, че е дал кредита си някому, ще се извини и ще каже: "Ще имам предвид." Ние ще считаме ли този банкер намясто? Намясто е. Аз нямам право да ходя да искам пари от него. Ние казваме - той е длъжен. Щом е длъжен, трябва да има някой закон. Ако отида при някоя банка, касиерът е длъжен да изплати на мене известна сума кога? Когато нося някой чек. И ако този касиер не иска да ми изплати, тогава той спрямо този закон, който съществува, се счита за престъпник. Но ти отиваш без никакъв чек и казваш: "Аз имам внесени пари." Той не вярва на думите ти. Има ли право човек да не вярва? При сегашния строй на нещата няма право да ни вярва. Той казва: "Докажи."

Сега положителната страна да разгледаме. Аз бих направил един опит. У вас имате ли конци? Но не малки конци. Дайте ми сега четири дълги конци за един фокус. По един метър дълги. (Учителят Взе четири конеца и ги размеси.) Сега можете ли да ми кажете кой конец на кого е? Конецът е ваш, като дойдете да се хванете за него. Конецът е ваш само когато се хванете за него. Щом не се хванете, той не е ваш. Сега за изяснение ще ви кажа следното. Вие имате такива кълбета с конци, но не знаете да работите и ходите голи.

А виждате, че друг се е облякъл. Ще кажете: "Защо се е облякъл онзи, а аз ходя гол?" Онзи превърна конците на дреха и три пъти се облича на ден. Има какво да се облича. А пък ти нищо не си направил, няма с какво да се облечеш.

Нека дойдат тук при мене една млада сестра и един млад брат. (Един млад брат и една млада сестра държат в ръцете си по един конец. Конците са кръстосани.) Имат те един спор. И двамата няма да си пущат ръцете. Как ще разрешите въпроса? Кой трябва да пусне? Да остави ли единият конеца си? Не, всеки трябва да си пази конеца. Ще пуснеш едната ръка и после пак ще заловиш този край.

Сега нека дойдат един стар брат и една стара сестра. (Кръстосват се четири конеца.) Тези два конеца спориха, тук е спор между двама. Единият трябва да отстъпи. Ако пуснем единия конец, какво се разрешава? Разрешен ли е въпросът? Не е разрешен. (Сестра Олга Славчева пуска конеца.) Въпросът разрешен ли е? Не. Да допуснем, че една мома си има един любовник. Да кажем, че тя люби и друг мъж. Тя като люби един момък, това е частна собственост. Като люби и друг мъж, тя е колективна собственост. Може ли тя да бъде жена на много мъже - да бъде колективна собственост? Ако тя има четири-пет мъже, какво е разрешила тя? Или нека разгледаме въпроса другояче. От един банкер вземеш пари или вземеш пари от четири души. А ако имаш да дадеш на четири души, въпросът е още по-сложен. От един банкер да вземеш пари, е трудно, но от четири души - е още по-трудно. А от десет души - още по-трудно. Кое е най-хубаво? От никого да не вземаш пари. Може ли? Може. Ще стане обмяна. Аз имам жито. Ти имаш пари. Давам житото, вземам парите. Да нямам никакви задължения.

(Учителят посочва конците.) Сега работата е оплетена.

Четирима дyши са оплетени. Та казвам, всеки един въпрос трябва да има един начин за решение - да отстъпиш. Ще пуснеш единия край на конеца и ще се оттеглиш, после пак ще вземеш този край. Но този конец ще си го държиш. Няма да оставиш конеца. Конецът е твоята мисъл. Няма да я оставиш, но ще дадеш възможност на тая мисъл да действа. Ще вземеш конеца си и ще си отидеш с него. Когато единият човек остави конеца си, това не е хубаво. "Имам убеждение" - ти казваш. То е старо убеждение. Старото убеждение е много хубаво. Ако имаш един стар пръстен, ще го разтопиш, ще направиш от него един хубав пръстен и ще му туриш един скъпоценен камък. Този стар пръстен не струва ли пари? Струва.

Та всяка една твоя мисъл трябва да я впрегнеш на работа. Вие сега разрешавате въпросите по съвсем друг начин. Всички хора са роби на известни малки удоволствия в дадения момент. Той иска да не пусне конеца от двете му страни. Но ако не пусне конеца - единия или другия край, ако не пуснат конците и двамата, тогава какво ще излезе? Ако теглят и двамата тези конци, последните ще се скъсат. Нали знаете, че децата турят такива конци и теглят. Тогава могат конците и на двете страни да се скъсат. Скъсването може да умъртви и двамата. Питам, щом умрат и двамата, каква работа ще се свърши? Вие ще кажете - втори път като се преродя. Да умираш за едно скъсване на конеца, да докарам работите дотам - за два конеца, разумно ли е? Да не ти дойде на ума, че има и друг начин. Ако не умираш и разрешиш въпроса, ти си умен. Господ казва: "Пусни едната си ръка!" Въпроса - или със своята мисъл, или със своето сърце трябва да разрешиш въпроса. Ще пуснеш едната си ръка. Или сърцето ти трябва да отстъпи и да даде, или умът ти.

Какво значи даване? Аз схващам въпроса така. Обидени сте за един център. Всеки държи с едната си ръка. (Учителят държи Всички други краища.) Тогава как ще се разреши въпросът? Вие не сте свободни. Никъде не можете да отидете. Вие сте в едно поле на дейност, в което по никой начин не може да се освободите. От мене зависи дали да пусна, или не. Ако ви пусна по една орбита, вие ще се въртите около мене.

Да допуснем, че не ви пусна конците. Какви ще бъдат моите съображения? Вие ще кажете: "Той ми влияе." Какво мога да ви влияя с един конец? Какво мога да взема по този конец? Или какво мога да ви дам по него? Почти нищо. То е само една фантазия, че аз в случая съм господар на положението. Тези конци могат да се скъсат, и тогава цяла една система се изгубва.

Приложението на закона е - има една проста мисъл. Двама души се карали, спорят се. Мислите се групират по същия закон. Много мисли и чувства имат същите отношения, както отношенията в едно семейство. Човек е цяло едно общество. Ти трябва да разрешиш спорните въпроси между своите мисли и чувства. Ако ти разбираш своята мисъл, всяка една твоя мисъл представя едно възвишено същество, някой ангел, който временно обитава в тебе. Ти може да станеш проводник на този ангел за бъдеще този ангел да се въплъти. Този ангел е взел твоята мисъл под наем. И в бъдеще може да стане една твоя дъщеря или син, ако мисълта е добра. Но ако мисълта ти е лоша, то за бъдеще ще се въплъти един дух на подземието и ще имаш син, който ще постъпва според царството, отдето е дошъл.

Защо трябва да живеете? Вие отсега трябва да образувате вашия бъдещ живот. Вашият бъдещ живот ще зависи от това, как вие мислите сега. И ако вие сега не може да внесете хубавите възвишените мисли в себе си, какво бъдеще може да имате?

Вие искате сега някой да ви обича. Каква обич може да има между тези конци? Целият този конец трябва да живее, да се образува едно дърво на живота. Този спор е спорът на Дървото на познанието на доброто и злото. Тогава по закона на познаването доброто и злото как ще разрешите въпроса? Когато между двама души има отношения, единият дава с ума си, а другият дава със сърцето си. Ако и двамата дават с ума си или със сърцето си, тогава въпросът няма да се разреши.

Да допуснем, че вие имате едно дърво. Корените представят сърцето, а клоните - ума. Листата и цветовете са други сили, които функционират. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да функционира, не може да има съществувание. Този закон има приложение. Морално вие не можете да успявате, докато не разбирате закона. Трябва да имате едно правилно понятие, че трябва да отстъпвате. Да допуснем, че Господ държи тези конци и ти казва: "Пусни конеца! Пусни единия край на конеца!" Ти можеш да кажеш: "Ще ми вземат конеца." Няма да ти го вземат. Пусни единия край. Двама души са в спор. Как ще се разреши въпросът? Ако единият иска да има двата конеца, той е на кривата страна. Всеки си взема своя конец и няма спор. Но утре дойде ново заплитане. Как ще го разрешите?

Вие казвате - известен спор е много труден. Както виждате, няма никаква трудност. Какъв спор има, който не може да се разреши? Представете си, че аз си държа ръката в този център на дейност и вие сте децата. В дадения случай от мене зависи. Аз държа единия край на конците. Аз държа центъра. Да направим превод. Влиянието на онзи, който държи в центъра краищата на конците, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни същества. Ако тия същества са възвишени, тогава е едно. Но ако са низши, това значи да попаднете в ноктите на дявола. Въпросът си има разрешение. Не че този въпрос не е разрешим. И той е разрешим. Искам да ви покажа нагледен начин. Има въпроси, които първоначално лесно могат да се разрешат, но колкото повече децата влизат в една система, толкова въпросът за разрешението става по-труден. Но има един начин, един магически начин за разрешение. В дадения случай аз, който държа този конец, аз се намирам под същото влияние на други действащи сили. Аз не съм единственото лице, което разрешава въпроса. За вас може да съм единственото лице. Но ако вие мислите, че тази е единствената система и няма друг изходен път, вие се намирате в заблуждение. Да допуснем, че аз съм под влиянието на други сили и щом ме заставят да си оттегля едната ръка, то въпросът е вече разрешен.

Може да има спор между двама души. Единият отстъпва, и тогава въпросът се разрешава. Ще отстъпите, ще пуснете единия край на конеца и ще си вземете конеца за спомен. В съвременния свят има едно смътно понятие за морала, за отношенията ни с Бога. Отношенията ни с Бога не са такива, каквито ние си въобразяваме.

Малкото дете е било в ръцете на майка си. Тя го е носила, тя го прегръща, целува, къпи, храни. Но това дете един ден израсне - и майката престава да го къпе, да го носи на ръцете си, да го храни с мляко, да го целува. По-рано детето може да мисли, че майката изявява любовта си към него, като го къпи, като го носи. Но сега какво ще мисли? То може да помисли, че отношенията на Бога и на майка му спрямо него са се изменили. Защо? Защото растежът на детето, развитието на неговия ум и сърце са станали причина майката да измени своите външни отношения спрямо детето. Какво престъпление има в това, че майката не къпе сега своето дете, не го носи на ръцете си. Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да го прави, докато детето е на три години, но щом стане на четири години, детето трябва да стъпи на краката си. До три години майката е длъжна да го храни, да го кърми, но като стане на четири години, то трябва да дъвчи.

Та сега Бог е престанал да има такива отношения към вас, каквито е имал едно време. Отношенията на сегашните хора са много по-добри, отколкото първите. Вие като ходите на баня, търсите теляци. Който влезе в банята, търси теляк. Няма по-лошо от това, да имаш теляк. Най-лошата баня е с теляк, а пък най-добрата баня е без теляк, защото, като оставиш този теляк с кесия да изтърка този кир от тялото ти, толкова хубави работи ще изчисти от тебе, че с години не можеш да възстановиш своето предишно положение. И аз зная богати, които са отивали на баня и после им е тръгвало така зле, че след години всичко, което имали, е отивало. Аз знам много професори, които, след като ги е търкал този теляк, след това всичко изчезвало от тях и са ставали шашави. Сега ще ми препоръчат теляци. Някой казва: "Препоръчай ми някой добър теляк." Никакви теляци не ви трябват. Нищо повече. Теляците са за света, а не за вас. Има сестри, които си служат още с теляци. За напредналите казвам сега - никакви теляци. Няма нищо по-хубаво от това, сам да се разтриеш. Ако намериш някой светия теляк, нека те измие, но обикновен теляк - не. Ако някой светия е вътре в банята, подложи гърба си, но ако не е светия, тури си сам ръката и се изтъркай.

Та искам да ви наведа на мисълта - да бъдете самостоятелни. В известно отношение ученикът трябва да бъде крайно самостоятелен. Аз мога сам да се изчистя. То е най-хубавото упражнение. Но ще кажеш, че на някои места не мога да стигна с ръката си. Ще кажеш: "Мога!" Господ ти е дал твоята ръка да не остане място на тялото, дето твоята ръка да не може да пипне. Това е човекът. Ако е беден човек и няма пари да плати на теляк, ще се изчисти хубаво. По-смешна работа от теляци няма.

Ти имаш да разрешаваш една мисъл. Ти търсиш някой теляк, който да те поразтрие малко. Ти остави помощта всякога да дойде при крайния случай. Когато ти употребиш всички средства, има един момент, когато един човек ще дойде и ще ти направи много малка услуга. Ти си приготвил клечки, дърва, но нямаш кибрит. Дойде някой човек, драсне - и запали. Да не ходи той да ти носи дърва. Ти, след като си мислиш дълго време, след като си приготвил всичкия материал, дойде един учен човек, драсне и запали огъня. Това е Божествен закон. Божественият закон действа с най-малките сили. Това, което се нарича the finale causis. Последните сили са най-малките сили, с които се действа. Ти казваш: "Дошъл съм до края. Няма вече накъде." Щом си дошъл до края вече на твоята бедно- тия, ти си на спасителното място. Действай вече с тези най-малките сили, с които стават всички изправителни неща.

Ако не дойдеш до най-крайната сиромашия, че като бръкнеш в торбата си, да вземеш най-малките трошици и да ги изядеш и после да не намериш друга трошица, за да я туриш в устата си, дотогава ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Че това е философията на живота. Ако ти не може да оцениш малката трошица, не разбираш живота. Тази трошица е като житното зърно - може да стане като ябълка. Всички маги, които са завършили своето развитие, всички мъдреци имат тази сила. Ти като му дадеш своята празна торба само с трошици, той като бръкне и вземе една трошица от тебе, тя ще стане един самун. Вие сега седите и разглеждате въпросите от механическо гледище. Вие искате целия свят да обърне внимание на вас. В самата ти идея, да обърнат внимание на тебе, има нещо лъжливо. Ако светът сега трябва да обърне внимание върху нас, ако небето сега трябва да обърне внимание на нас, ние сме изгубени хора. Ако сега остане Бог да ме обикне, аз съм изгубен човек. Това е лъжлива философия.

Любовта на Бога е от самата вечност. Бог всякога има към мене едни и същи отношения. Само че човек в съзнанието си може да съжалява, че не е съзнавал по-рано тая любов и у него се заражда една вътрешна скръб. Ако човек мисли, че Божията любов към него трябва да се увеличи и че Бог не го обича вече, или че Бог за почва да го обича, това са човешки идеи, лъжливи идеи.

Или можем да имаме идеята, че някои хора могат да ни мразят. Това е лъжливо. Те ни мразят, понеже ние мислим, че ни мразят. Аз мога да накарам когото и да е от вас да ме мрази и мога да накарам когото да е от вас да ме обича. В един час мога да накарам и да ме обичате, и да ме мразите. Нали сте имали случаи, да допуснем, че имате някой ваш приятел и треперите за него. Той много ви обича. Но ако той забие една игла в кожата ви на дълбочина два сантиметра, във вас ще дойде едно чувство на отмъщение, ще искате да го блъснете. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: "Много ми е приятно, забий още повече - на четири сантиметра." И колкото повече забива, вие да кажете: "Ох, ох, колко е хубаво." Пък ти казваш: "Безобразие е това." Питам тогава, де ви е любовта?

Каква е тази любов? Сега всинца минавате за светии и в дадения случай сте светии. Аз ви признавам всички за светии. Светии, които всякога не светите. Светии сте, но по някой път имате известни съображения и не светите. Туряте калпаци и се скриете. Аз срещна някой светия, който ми казва: "Ако така постъпваш с мене, аз вече няма да дойда в дома ти." Така ми казва този светия. Казах му: "Че ти и сега не си в дома си." "Най-първо аз нямам дом. Аз съм бездомник и ти се самозаблуждаваш, че си в дома ми." Този дом е чужд. Спорният въпрос е там, дали този дом е мой. "Ти искаш да ми станеш наследник. Аз ти казвам истината - че този дом не е мой. Аз имам да плащам на стопанина наем.

При любовта има правилни отношения. В любовта противоречия не трябва да има. Разумно трябва да разрешаваме въпросите. Ако аз зная, че вие имате отношение към мене, което Бог е поставил в самата вечност, в самото начало на вечността, тогава всички тия отношения аз трябва да ги зачитам и от това зависи моето щастие, моето бъдеще. Тогава аз обичам Бога. Това е любовта ми към Бога. И ако вие в дадения случай съзнавате, че моите отношения към вас са отношения, които Бог е поставил, и вие зачитате тия отношения, от вас зависи вашето щастие. Този закон не може да се измени. Ако мислите за някоя друга философия, мамите се. Не съществува друга философия, който и да ви проповядва. И ако в света съществува добро и зло, то те съществуват по единствената причина, че две същества имат два възгледа за Бога. Едните същества мислят, че тия отношения не са от Бога, когато са от Бога. Те отказват. Когато аз съзнавам, че отношенията, които имам към тебе, са от Бога и когато съзнавам, че твоите отношения, които имаш към мене, са от Бога, тогава аз съм радостен. Същото така и ти - когато ти съзнаваш това, което Бог е направил, а именно тези отношения. Когато аз и ти съзнаваме, че отношенията, които имаме един към друг, са от Бога, тогаз ние сме дошли до онова правилно разбиране.

Всеки един човек трябва да разбере тези връзки, трябва да разбере отношенията, които са Божествени. Като срещнете един човек, трябва да разрешите въпроса най-напред, дали тези връзки са от Бога, от вечността. Ако са от Бога, радвай се, зачитай ги. Вървиш из гората и гледаш, че иде една голяма мечка. Какво трябва да направиш? Ще вземете кръгом и ще започнете да марширувате много бързо, ще обърнете гръб и ще хукнете да бягате. Необходима е тази мечка. Тази мечка е изпратена от Бога да ви срещне на пътя, за да опиташ своята смелост. Ти казваш: "Господи, аз всичко може да направя за тебе." Господ казва на мечката: "Иди при това мое дете, да го опиташ." И човек види мечката - и бяга. Какво трябва да прави?

Той ще я погледне и ще каже: "Пратена ли е тази мечка от Господа, или не?" И да се спре той там и да чака. Ако ти чакаш мечката, какво ще стане? Ако ти я чакаш и разбираш, че тя е изпратена от Бога, тя ще дойде, ще клекне и ще започне да ти лиже краката. И тогава ти ще вземеш и ще я погалиш, ще я помилваш. И тя ще се върне, и ти ще се върнеш - и ще имаш една хубава среща. Ще кажеш: "Колко хубаво е." Сега си изменихте мнението за мечката. Колко хубаво същество е мечката. И ще разбереш душата на мечката.

Сега превеждам този закон. По някой път всеки един от вас може да стане мечка за другите. Мъжът, жената може да стане мечка. Ти със себе си по някой път може да станеш и страшилище, и тогава можеш да кажеш: "Аз се ужасявам от себе си."

Ти да си напълно убеден, че това, което ти чувстваш, мислиш и постъпваш, това да са отношения, които са образувани във вечността. Вие сте в един период на опознаване на отношенията, които са образувани във вечността. Това е философия. Разгадаете ли този въпрос, всички спорни въпроси се разрешават веднага, както при опита с конците.

Тази сутрин закъснях с десет минути, понеже гледах на кой човек са се заплели конците и исках да го убедя, че трябва да пусне единия край на конеца. В този спор бяха замесени четири души. Казах им: "Пуснете единия край на конеца." Десет минути трябва да им разправям и затова закъснях. И въпроса не можаха да го разрешат. Сега подобно е и с вас. Вие казвате: "Учителят лесно пуща тия конци, но я да дойде на нашето място, и тогава как ще ги пусне?" Аз съм на вашето място. Ще ги пусна по същия начин и ще се оттегля. Нищо повече. Законите са едни и същи както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът съвършено изпълнява Божиите закони, а глупецът не ги изпълнява. Но законите са едни и същи за мъдреца и за глупеца.

Любовта ceди в постоянно изпълнение на волята Божия. В това седи любовта. А пък щом изпълняваме волята Божия, тогаз се появява и вторият закон - нашите отношения тогава са правилни. И тогава всичко върви добре.

Вие сега искате лесния живот. Всеки един от вас, който иска лесния, удобния живот без мъчнотии, без страдания, той иска теляк. Който иска живот с труд, той казва: "Без теляк. Никакъв теляк!" Те не ви трябват.

Някой път, когато имате спор, вземете конци и започнете да правите тези упражнения. И тогава вижте коя сестра трябва да отстъпи или кой брат трябва да отстъпи. Направете си едно упражнение за пет, десет, петнайсет, двайсет минути. И след като разрешите въпроса, ще се хванете за ръка. Сега вие седите и казвате: "Остаряхме." Значи, докато бяхте млади, имахте кредит. Като сте остарели, жалко е, че сте изгубили своята младост. Има още по-голяма опасност. Ако не знаете да спазвате закона на вашата старост, тогава е опасно. Но ако спазите закона на вашата старост, вие ще се подмладите, ще се обновите. Ако вие знаете един ден как да постъпите по Бога, вие ще се подмладите. Който да е от вас може да направи чудеса, но да няма никаква абсолютно отрицателна мисъл. Да кажем, че някой хваща един брат за ръката. Щом го хване този брат, да не се роди никаква отрицателна мисъл. Да кажем, че една сестра хване един брат за ръката. Ако сестрата е много красива, с много магнетизъм, той няма да пита защо тя го хваща. Няма да прави въпрос. Ще му е приятно. Но ако тя е малко грозна, той ще пита каква е целта. Дали не е това примамка? Грозният и красивият са еднакво красиви. Някой път грозните са по-красиви, а някой път красивите са по-красиви. Когато хванете за ръка някого, да не се яви във вас отрицателна мисъл или желание. Ако онзи е бил скъперник и като го хванете за ръката, изчезне у него скъперничеството, или ако е бил жесток и като го хванете, стане у него смекчаване, и той каже: "Не трябва да се живее така" - тогава вие сте станали проводник на Божия дух, който работи вътре в света. Сега това може да стане по всякакъв начин. Това може да стане чрез вашите физически ръце, чрез вашите чувства, чрез вашите мисли и чрез вашите постъпки.

Аз не искам да се откажете от това, което имате, но искам сега да притурите към това, което имате, новия метод. Всеки ден трябва да се придобива нов начин. В това седи развитието. Мнозина бихте разрешили този въпрос. Например, намерили сте се в трудно положение и ако знаете как да постъпите, как да извикате известни мисли, ако разбирате известни закони, вие ще решите правилно въпроса.

Някой път дойде някой при мене и му казвам: "Твоите работи ще се уредят." И аз зная как ще се уредят. Дойде някой път при мене и му казвам: "Твоите работи няма да се уредят. Така е писано." Ако ти в даден случай, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш една Божествена мисъл отнякъде, то твоите работи ще се уредят. А светът е пълен с такива мисли.

Две сестри спорят. И двете сестри са бедни. Двама бедни не могат да живеят на едно място. Или да кажете, че две сестри спорят, но и двете са богати. Двама богати на едно място не могат да живеят. Ще туриш богатия на мястото на бедния. Ако ти за любовта не може да отстъпиш на една сестра, тогава нямаш любов. Ти казваш: "Тази сестра аз не мога да я обичам." Че ти никога не си я обичал. И ако я обичаш, значи Бог те е посетил, защото обичта е от Бога. И ако не я обичаш, значи Бог не те е посетил и Бог те изпитва сега. Бог ти казва: "Ако ти сега може да станеш един проводник, тогава добре. Аз трябва да я обичам чрез тебе." Ти казваш: "Нямам време. Мога да направя това с някоя друга сестра, но не с тази." Тогава ти даваш на Бога упътване какво трябва да прави. Ти да кажеш: "Да бъде волята ти, Господи." Че тя е една душа, излязла от Бога. И ако ти станеш проводник, ще видиш тая душа.

Една сестра ми разправяше един сън. В София става тревога, търсят някого, търсят един брат, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в този човек с белите дрехи имало един друг човек като пихтия и като гръмва срещу тоя човек, онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава. Та някой път вие сте облечени в бели дрехи, но тази пихтия е вътре у вас и когато вие се освободите от него, вас ви олеква. Проникват вътре в човека тези нисши астрални същества. Те могат да проникнат в човека и да го обсебят. Ние трябва да се освободим от стария човек, който като пихтия е обсебил хората. В Божията любов всички трябва да сте готови за една велика жертва. В себе си човек трябва да каже: "За Господа всичко ще направя." При най-големите несгоди, които съществуват, това е разрешението. Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но учителят ще ви даде една мъчна задача. Не че не ви обича. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешаваме задачите. Ако не ги разрешите, втори път като дойдете, ще ги разрешите.

Вие сега сте светии, но от кои светии. Вие светите много хубаво за себе си, но нито един от вас не поставя свещта си да свети на другите. Вкъщи ви като влязат, всичко свети, всичко е чисто, но вън - не. Хубаво е това, не е лошо. В известни часове през деня вие трябва да излезете със своята свещ навън. Това е вашата мисъл. Не мислете само за себе си. Няма по-лошо положение от това, човек да мисли от сутрин до вечер само за себе си. Най-хубавото в света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Бог е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този и за онзи, като мислиш за хората, ти за себе си мислиш. И като мислиш за Бога, ти за себе си мислиш. А като мислиш само за себе си, ти с това привличаш всички нещастия върху себе си.

Сега главната мисъл, която остава, е следната. За първо отделение всички имате дипломи, минавате с отличие, но това ни най-малко не показва, че вие сте свършили второ отделение. Може някои от вас да имате диплом за второ отделение, но трето отделение не сте свършили. Миналото е минало. Използвайте настоящето. Вие сте изминали миналото. Настоящето трябва да минете. То е най-важното засега. Една важна задача. Вие ще срещнете мечката в гората и ако познаете, че тя е пратена от Бога, вие ще познаете какво нещо е мечката. Страданията разглеждайте от чисто Божествено гледище. Знанието, което имате, трябва да служи като една основа за онова, което трябва да извършите. Защото, ако нямате това знание - аз ви говоря за знанието, което трябва да добиете за следния момент - никой от само себе си не може да намери своя път.

Някой казва: "Аз всичко може да разреша." Той не е прав. Друг казва другите да разрешават за него. И той не е прав. В нужния момент ще дойде един, който ще ви покаже как да разрешите своята задача. Защото, като влезеш в един непознат град, все ще се намери някой, който да ви упъти. Все ще ви даде един адрес, дето трябва да се спрете. Във всяка една мъчнотия онази мисъл, която ще ви даде разрешение за тая мъчнотия, тази мисъл е от Бога. Сега споровете, които имате, разрешавайте тъй, както ви показах при конците. Всеки трябва да отпусне единия край на конеца. И си вземете конец вкъщи. Това е една мярка, по която може да се разсъждава.

Сега турете любовта като една действаща сила. Във вас да остане желание, непреодолимо желание, следната идея. За Бога, за когото аз живея, всичко мога да направя. Постоянно трябва да събуждате в себе си този стимул. Всеки ден да казвате: за Бога всичко мога да направя. Тази мисъл да имате постоянно - и ще започнете тогава да виждате Божието лице. И като видите Божието лице, ще кажете като слепия: "Сляп бях едно време, но сега виждам. И съм доволен, че прогледнах."

"Отче наш"
Тайна молитва

Десета лекция
на Общия окултен клас
9 декември 1931 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder