НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двоен дял

Най-често използвани думи в беседата: зло, добро, човек, любов, може, земя, има, свят, дял, себе, бог, сила, живот, двоен, мисли, казва, работи, живее ,

Общ Окултен клас , София, 11 Ноември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Да прочетем 43 глава от Исай, да видим, какво е мислил този човек, живял преди повече от три хиляди години.

Малцина от съвременните християни мислят като Исай. Тяхното съзнание се различава от неговото. Всички християни говорят за истината, обаче, едни отиват в ада, а други - в рая. - Защо? - Защото възприемат и прилагат истината различно.

"Полските зверове ще ме прославят, чакалите и камилептиците; защото давам вода в пустинята, реки в безводната, за да напоя людете си, избраните си." (20 ст.) Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисъл на стиха, ще се запитате, как е възможно полските зверове да славят Бога? Често хора с ниска култура, безверници, могат да славят Бога повече, отколкото вярващи, с висока култура.

"Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израиле, отегчи се от Мене." (22 ст.). Исай казва, че полските зверове и птици ще славят Бога, а Яков, Когото Бог създаде, не Го призова, и Израил се отегчи от Него. Като говори за Яков и за Израил, Исай запитва и себе си, с какво служи на Бога.

Исай говори по-нататък: "Не ми си принасял агънцата на всесъженията си, нито си ме почитал с жертвите си." (23 ст.).

"Но ти си ме поработил с греховете си; натегнал си ми с беззаконията си." (24 ст). Всъщност, Бог не се нуждае нито от агънца, нито от тамян, но казва, че Яков и Изаил са Го натегнали с греховете и беззаконията си.

"Почтен беше ти, и аз те възлюбих." (4 ст.). Като четете следващите стихове от 43 глава, вие се запитвате, как е възможно да възлюби Бог този, който го товари със своите грехове и беззакония. Въпреки това, Бог иска от всички хора чистота. Така е било в Стария Завет, така е и в Новия Завет.

Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго - къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. - Защо? - Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на небето. Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледището на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Следователно, те са съзнателни частици. Където има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета и вътре в него. Значи, съзнанието може да бъде отвън и отвътре.

Виждате, че една кола се движи. - Кой кара колата? - Човекът - първата съзнателна сила. Той управлява коня - втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи - несъзнателната сила. - Защо човек впряга колата? - Защото отива на нивата да оре, да сее, да задоволи глада си. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но за всички живи същества. Така той обработва храната и я изпраща в мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората не са нищо друго, освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен го изпращат, чрез пространството, в други светове, като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно, човек работи на земята за съграждането на по-висок свят от физическия. Често хората си мислят, че са дошли на земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. Какви ли илюзии не си правят. В същност, хората идват на земята като работници, а отвреме-навреме само подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Следователно, истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот.

И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте изработили на земята. Ако се окаже, че нещо й липсва, отново ще ви върнат на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи възвишените същества на духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели и ще ви определят нова служба. Ако пожелаете да слезете на земята, да помагате на своите по-малки братя, там ще ви изпратят; ако искате да останете между тях, пак ще ви дадат някаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градеж в духовния свят. Затова е казано в Писанието: "Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето."

В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сили, които действуват вън от човека. - Коя сила действува в човека? - Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а любовта действува отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред любовта. Като срещне същество, което не прилага любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстъпва пред любовта. То сяда на колене пред краката на любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онези, на които отне живота. И пред любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда, какво им е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато някой пита, защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: Един дял ли искате, или два дяла? Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дяла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили в природата.

Когато доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на доброто отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни; тогава доброто отблъсква злото от себе си. Значи, злото се е преляло в доброто. Това става по закона: разнородните сили се привличат, а еднородните се отблъскват. С други думи казано: злото се стреми към доброто, докато има условия да се храни от него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго място, където има условия за живот. Какво прави гъсеницата с листа, на който се е качила? Като го изяде, тя отива на друг лист. Така постъпват всички живи същества. Те стоят на едно място, докато има условия за живот; щом храната се свърши, те се раздвижват, отиват на друго място, там да търсят прехраната си. С този закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните в положителни. Така се обяснява смяната на състоянията в човека. Когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освен да прояви доброто в себе си, да превърне еднородните сили в разнородни. Това значи неутрализиране на енергиите. Човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не се минава много време, смущението отново идва. Силите се приливат една в друга, докато се отблъснат. Тогава казваме, че силите или енергиите в човека са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване. Тогава положителните и отрицателните енергии се привличат, и човек се успокоява и утихва.

Така се обяснява, как хора с недостатъци, при желание да се освободят от тях, се натъкват на постоянна борба. Например, пияницата ту се отказва от пиянството, ту се връща към него. Като се откаже, той мисли, че се е справил вече с пиянството си. Щом види виното, пожелава да пийне само две-три глътки, но веднага се проваля. Двете глътки водят към многото. Мъчно се отказва човек от недостатъците си. Затова се иска сила, непреодолима вяра. Колко пъти крадецът се отказва от своята слабост, и колко пъти се връща към нея! Докато мисли, че се е справил със своя недостатък, веднага пада в мрежата му. Щом види отворена каса, спира се пред нея, бръква с ръката си и слага нещо в джоба си. Пазете се от злото, да не влезе в джоба ви, както чуждата кесия в джоба на крадеца. Ако искате да влезе нещо в джоба ви, стремете се към доброто. Джобът на човека, в който влиза и доброто, и злото, представлява неговото съзнание. Който допуска злото в ума си, той неизбежно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и с ума, и със сърцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза в съзнанието на човека и го води към реализиране на неговия велик идеал.

Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, в края на краищата, те представляват отвлечени понятия, за разбирането на които са нужни векове. Как ще си обясните отношението и връзката между добрите и лошите хора? Лошият се стреми към добрия, но като се обмени с него, напуска го. Той възприема неговите енергии и мисли, че е станал добър. Добрият дава от своите енергии и се чувствува грешен, лош човек. Това са временни, преходни състояния, които не трябва да плашат човека. Доброто всякога е добро, а лошото всякога си остава лошо. Те се привличат и отблъскват според закона на привличането между разнородните сили и отблъскването между еднородните. Лошият се учи от добрия, а добрият - от лошия. Така става смяна на енергиите им, и те взаимно се повдигат. В повдигането има падане и ставане, но краят е добър. Като падне, човек се обезсърчава, чуди се, защо е бил толкова глупав, да вярва на всички хора. Няма защо да се обезсърчавате. Паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава. Който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне. Важно е да станеш и да следваш живия път на доброто. Ще благодариш, че с твоето падане друг някой е станал, обърнал се е към Бога и е тръгнал в пътя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъзване носи благословение за човечеството. Той подава ръката си на всички паднали, угнетени и страдащи.

Какво представлява светията? - Разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно; той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете в изкушение. Много опасности се изпречват пред човека, но будност се иска от него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече са те за обикновения човек. Ето защо, като се натъквате на промени в състоянията си, ще знаете, че те са в реда на физическите закони. Докато е на земята, човек неизбежно живее в противоречия и изненади. Докато се развива, той живее извън доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и техните качества. Само така той може да се домогне до положителните и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете в ръцете на човек, който работи с отрицателните сили на злото?

Млада, красива мома минава през една гора, но попада в ръцете на един престъпник. Понеже служи на злото, той иска да причини пакост на момата. Как ще си помогне тя? Сама е в гората, не може да разчита на чужда помощ. В случая, красотата ще й дойде на помощ. Макар и престъпник, този човек ще оцени красотата и ще отстъпи пред нея. Той ще сложи оръжието си и ще и каже, че е готов на всички жертви за нея. Тогава тя трябва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щом задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва в себе си разумност и доброта. Тази мома ще използва момента, и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избяга от престъпника. Ако иска, може да му напише няколко думи, че си отива, откъдето е дошла; иска ли той да живее като нея, да я следва. От неговия вътрешен стремеж зависи, каква посока ще вземе в живота си. Изобщо, доброто и красотата са сила, които преобразяват човека. Така и богатият може да се освободи от ръцете на разбойника.

И тъй, когато човешката душа се освободи от положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало в добро. Центърът, в който доброто и злото се неутрализират, е силата на човешката мисъл. В този център действува съзнанието. В заключение, казвам: Само любовта е в състояние да освободи човека от злото. Доброто и злото се подчиняват на любовта. Следователно, не е важно човек да бъде само добър - любещ трябва да бъде той. - Защо? - Защото доброто и злото са сили в природата, които се сменят. Лошият човек може да стане добър, и добрият може да стане лош. Обаче, единствената сила, която не се изменя, нито променя, е любовта. Тази е причината, където човек търси Бога като любов, като сила, която превръща злото в добро и го освобождава от лошите условия на живота. Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина, и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че любовта върши чудеса. Тя преобразява нещата: твърдите прави меки, тъмните прави светли, отрицателните превръща в положителни.

Какво представляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната - умствения свят, а светлинната - причинния свят. Четири свята - четири състояния на материята. Ученикът трябва да ги изучава и използва като материал за работа. Твърдата материя се нуждае от пластичност. Това може да й придаде само водата, т.е. животът. Следователно, физическият свят без живот, т.е. без съдържание представлява мъртви форми. Животът носи чувства и мисли, които одухотворяват и осмислят физическия свят. Това показва, че както между четирите вида материя има връзка, така са свързани и четирите свята.

"И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа. И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адама, жена, и доведе я при Адама." Значи, Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя и внесе в него своето дихание - мисълта. И направи жената от реброто, от друго състояние на материята - от водата. Мъжът е направен от материята на физическия свят, а жената - от материята на астралния свят - светът на желанията. Мъжът живее повече в мисълта, а жената - в чувствата и желанията. Като се говори за мъжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиите. Това забелязваме и във всеки човек отделно. Лявата му половина е женска, а дясната - мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната - мъжка. Енергията от дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно в човешкото лице, виждате, че двете страни - лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете - в цялото тяло. В бъдеще, когато енергиите на ума и на сърцето се хармонизират, в цялото тяло на човека, както и в умовете му, ще има пълна симетрия. Днес, обаче, енергиите в него са поляризирани: сърцето има два полюса - полюс на добрите чувства и полюс на лошите чувства, или полюси на доброто и на злото; и умът е поляризиран: полюс на светли и възвишени мисли и полюс на низходящи мисли. Лявата половина на мозъка мисли, а дясната трансформира мисълта. Когато мъжът и жената общуват, става трансформиране на енергиите им. Тогава жената пожелава да стане мъж, но и мъжът възприема енергиите на жената. Тази е причината за възникването на женския въпрос. Какво донесе женският въпрос за жената? Откак се осъзна като мислещо, разумно, свободно същество, жената израстна на височина. Много естествено, мисълта удължава формите, а чувствата ги разширяват. Човек, на когото мисълта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата са чрезмерно развити, той расте на широчина, той е пълен, нисък, с голямо благоутробие. Съзнателният разумен свят работи усилено за организиране на човешкото сърце, т.е. за жената в човека. Това се постига чрез разумна работа върху ума. Когато умът работи, сърцето постепенно се организира. Умът може да работи само с помощта на доброто и на любовта. Те са първите условия за организиране на сърцето. Затова всички философски и религиозни системи препоръчват на човека добър, съзнателен живот. Земният живот минава първо през сърцето, а после през ума, където се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мъжа, това той обработва. - Коя е тази жена? - Тя не е обикновената жена, която виждате вън от себе си, но голямата жена, майката-жена, наречена "астрална жена", която живее във всеки човек - мъж или жена. Страданията на човека се дължат, именно, на астралната жена. Те се причиняват от неестествените желания, от неестествените връзки към предмети, които се крият в човешкото сърце. Който разбира влиянието на астралната жена в себе си, той прилага доброто и любовта и превъзмогва злото. Следователно, под думите "астрална жена" ние разбираме злото в човека. Злото е мъжки принцип, а доброто - женски принцип. Външното зло преследва злото в човека, докато го унищожи. Тази е причината, където двама мъже, в присъствие на една жена, не могат да се търпят.

Съвременните хора минават през областта на злото, което разрушава формите на мислите и чувствата. Това показва, че те не са още устойчиви. Един ден, когато придобият нужната устойчивост, никаква сила в света не може да ги разруши. На земята злото се проявява в формата на крайния човешки егоизъм. Който попадне в ръцете му, той е осъден на смърт. Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. - Защо е допуснато злото в живота? - Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкът да яде овцете. Отговорът е прост: Вълкът изяжда овцата, за да получи тя двоен дял от благата на живота. Човек страда по същата причина - да получи двоен дял от Божиите блага.

И тъй, човек трябва да познава законите на природата, на физическия свят, за да живее в мир и съгласие със себе си. Велико изкуство е да знае човек да живее правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива в един ден. През много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. - Защо трябваше и Христос да изкушават? - Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът чрез уроците, които учителят му преподава. Не е ученик онзи, който само посещава училището, без да учи. За да се провери знанието му, учителят го изпитва.

Дошло е време на изпитания. Всеки човек ще бъде изпитан, да познае любовта, да се справи със своя страх. Какво ще прави той, ако е сам в гората и срещу него излезе разбойник? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешил въпроса. Нищо не му остава, освен да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нужно безстрашие и самообладание. Страхът не разрешава въпросите. Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред доброто и любовта. Тя изпъжда страха навън. И злото не обича страхливи хора. Когато някой боледува от треска, казват, че мечка го е плюла. Той боледува от страх. Значи, мечка го е срещнала в гората и, като видяла, че е страхлив, плюла го.

Едно дете се навело под кревата на майка си, да вземе няколко ореха. Понеже било тъмно, то запалило свещта и започнало да рови в торбата. За да не го усети майка му, то прибързало да вземе орехите и да избяга. Без да забележи, краят на чаршафа се запалил. Майката веднага скочила от леглото и извикала след детето. То се обърнало, видяло, какво е направило, и започнало да вика: Олеле, изгорях. Няма защо да викаш и да се плашиш. Майката трябва да запази присъствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навън. Така трябва да постъпва човек и със своите погрешки. Вместо да бяга от тях и да вика за помощ, нека хване единия им край и да ги изнесе навън. И злото, като греха, влиза през най-малката пукнатина. Като го видиш, нищо друго не ти остава, освен да запушиш пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушиш. Пазете се от злото, без да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстъпва пред доброто. Като знаете това, не се борете със злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти.

Като ученици, вие трябва да разбирате законите, по които се реализират желанията. При това, нужно е да различавате добрите от лошите желания, да знаете, на кои да давате път и кои да ограничавате. И лошите желания са привидно кротки. Едно лошо желание може да стои пред нозете на човека, като послушно кученце, докато го вземе на ръце. Поеме ли го веднъж, то показва рогата си и човек неизбежно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализираш, трябва да го анализираш. Обещаеш ли да изпълниш известно желание, ти се задължаваш вече към Бога и към природата и носиш отговорност пред тях. За такъв човек казват, че е бременен с някакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трябва да търси помощ пак от Бога и природата, те да го освободят. Неестествените желания са подобни на патенцата, които кокошката е измътила. Тя гледа, че те се движат около нея и се чуди, какво да прави с тях. Те не живеят като нея. Знае, че им е дала нещо от себе си, но, въпреки това, не отговарят на нейните изисквания.

Следователно, всеки трябва да работи само за онова, което може да остане при него. - Кое е това, което човек всякога може да задържи при себе си? - Любовта. Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е любовта. Затова човек всякога може да обича и да го обичат. Разумна и разбрана обич е нужна на човека. Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната - радост. Да обичаш човека разумно, това значи, да развиеш в него такива качества, които го повдигат. Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества. Ако ви обича добър човек, той ще събуди доброто във вас. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си, да знаете, какво възприемате отвън и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любов, имаме предвид чистата, безкористна любов, свободна от всякакви външни влияния. И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава. Любовта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и като се нахрани, дава мляко на господаря си. Който страда и роптае, не проявява правилно любовта си. Той върви по метода на вълка - взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трябва да следва метода на овцата - да дава, без да очаква отговор на своята любов.

Основната мисъл на тази лекция се отнася до полюсите на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. С други думи казано: доброто може да бъде на работа и в почивка, и злото може да бъде на работа и в почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейността на доброто и на злото, в помощ идва любовта, която ги регулира. Без любов няма растене, няма живот. Тя е единствената сила, която трансформира енергиите на доброто и на злото. Тя взима от доброто и дава на злото, а също така взима от злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща към него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща към него положителни енергии на доброто. Така любовта помага за правилната обмяна между доброто и злото. Така, именно, тя впряга на работа излишните енергии на доброто и на злото, за да не стават неочаквани експлозии в живота. - Какво става с оста на колата, която е натоварена чрезмерно? - Счупва се или се изкривява. Същото става и с човешкия мозък, с човешкото сърце, когато се товарят с мисли и чувства, непосилни за тях. Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини. Ето защо, който се е натоварил чрезмерно с енергиите на доброто, трябва да се разтовари. Затова казваме, че богатият трябва да посещава бедния, и бедният да посещава богатия, взаимно да облекчат положението си. Ако богатият ходи при богат и бедният при беден, осите и на двамата ще се изкривят, или счупят.

Богатият да търси беден човек, но пълен с добродетели; бедният, пълен с енергия за работа човек, да търси богат човек. Този е начинът за правилното трансформиране на енергиите. Така постъпва разумната природа, така постъпва Бог. Той кръстосва силите в природата, с цел да ги уравновеси, да подобри живота.

Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакват Христос, Той да ги спаси и повдигне. Христос е бил между хората и продължава да идва, но те не Го виждат. Той посещава всеки човек, докосва се до него и отвън, и отвътре, но малцина се отварят за Него. Хората искат да Го видят в човешка форма, подобен на тях. Христос живя между човеците в човешки образ, но втори път няма да дойде така. Неговата кръв, чиста от условия за болести, не може да тече в жилите на човешки образ. Неговите мисли и чувства не могат да изпълват обикновения човешки мозък и плътското човешко сърце. Христовата кръв е живото Божие Слово. Христовата кръв е Живият хляб, слязъл от небето. За тази кръв, именно, Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тяло, в което тече Христовата кръв, е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо и за злото, и за смъртта. Злото пада на колене пред нозете на Христос, на любещия човек, ближе ги и става негов слуга.

Съвременните хора нямат ясна представа за любовта и казват, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде любовта, злото и доброто се примиряват и човек става господар на положението. Никаква сила в света не може да го изкара от равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони от пътя му. Като знаете това, приложете любовта в живота си, да бъдете господари на себе си. И тогава, ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: Бог живее в мене и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева и с болестта си. Любовта разрешава и най-мъчните въпроси. Тя лекува и най-неизлечимите болести. Ако страдаш от ревматизъм, стопли вода, измий краката, слабините си и кажи: В името на Божията Любов, ревматизмът ще ме напусне. Следователно, като призовеш любовта, всяка болест, всяка мъчнотия, всяко страдание изчезват. Те са дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човешката душа и Бога. Сегашният човек мисли за неща, които нямат нищо общо с целокупния живот. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за слава Божия. Болестта има отношение към злото в човека, а здравето - към доброто. Обаче, и злото, и доброто са неизбежни сили. Те действуват в цялата природа - и в животните, и в растенията. Те се проявяват по особен начин във всяко живо същество. Например, когато злото действува в дървото, то е тъжно, с повехнали листа; когато доброто действува в него, то е в празнично настроение. Ако злото и доброто действуват върху животните и растенията, колко повече те действуват върху човека! Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и на доброто.

Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът - прилагане на любовта. Вложете любовта в душата си и кажете: Всичко, което Бог е създал, е добро. В злото е непроявеният Бог, а в доброто - проявеният. Защо се страхуваш от злото? - Да не ме обере. - Ще получиш двоен дял. - Ще ме убие. - Ще получиш двоен дял. Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. Какво се ползваш, ако живееш 500 години на земята? Ще дойде ден, когато ще се почувствуваш самотен. Новото поколение, новите идеи ще ти бъдат чужди; ще живееш с миналото, без да те разбира някой. Животът има смисъл, когато е приятен и когато носи условия за растенето и развитието на човека. Когато човек иска да живее повече, отколкото му е определено, Бог се оттегля от него. Ако бащата поддържа сина си 10-15 години в странство и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържам. Ако синът не се върне, той трябва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумния свят. Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.

Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за вас. Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в светото място на вашата душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното. Търсите ли Го в тялото си, вие имате предвид смъртта. Следователно, отправяйте мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. Ако постъпвате зле, ще получите двоен дял от злото; ако постъпвате добре, ще получите двоен дял от доброто.

Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоен дял от доброто.

Желая ви да прилагате любовта, за да получавате двоен дял от любовта.

Т.м.


7. Лекция от Учителя, държана на 11 ноември, 1931 г., София. – Изгрев.

Полюси на доброто и злото (Двоен дял)

Най-често използвани думи в беседата: зло, добро, човек, любов, може, земя, има, свят, дял, себе, бог, сила, живот, двоен, мисли, казва, работи, живее ,

Общ Окултен клас , София, 11 Ноември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

Ще прочета 43. глава от Исая. Да видим този човек, който е живял преди повече от три хиляди години, какво е мислил. Мнозина измежду вас не мислят като Исая. Вие, християните, нямате туй съзнание. Някой път аз казвам - християните са дошли да говорят истината, с която може да влязат в ада, истината, с която може да влязат в небето, само някои от тях говорят.

Сега така говори Господ (чете до 21. стих, до края).

Полските зверове сега са комунисти и социалисти, които ще прославят Бога. Сега разните комунисти, социалисти, анархисти и tuti quanti, всичките те са полските зверове, които ще прославят Бога. Ако вземете буквално, как е възможно един звяр да хвали Бога? Един човек, който е на ниска култура, ще прослави Бога повече от тебе, който вярваш. Той говори за зверовете, за птиците, пък укорява Якова, разумния, възлюбления негов. За него казва, че не го призова, че Израил се отегчи от него. Казва - и за себе си човек трябва да помисли, какво ще служи на Бога. Сега Господ се оплаква, на него не са нужни нито слънца, нито тамян, но се оплаква от едно нещо: "Ти си ме поработил с греховете си, натегнал си с беззаконията си."

Сега психологически нали вие си задаваше въпроса, как Господ нарече Якова възлюблен, как е възможно едного, когото Господ възлюбил, да натегне с греховете, да го гощава с беззакония и престъпления.

Единственото нещо в новата епоха трябва да бъде чистота във вашите мисли. Животът стои в чистите мисли, животът стои в чистите желания, животът стои в чистите постъпки. Онова, което човек обича, онова, което изяжда, онова, което има, всичко това са само забавления за него. Вашите къщи са непотребни, вашите пари са непотребни, вашето знание, което имате, е непотребно. Даже вие с туй, което знаете, ще бъдете крайно смешни в небето, онези деца 6 небето ще ви се смеят.

Сегашните учени хора дойдоха до молекулите, атомите, електроните, йони, протони, на протоните се спряха. КакВо разбира един учен човек под "молекула"? Имат някакво понятие. Имате ли ясна представа или идея за електрона или йона, или протона? Може да разбирате. Има доста научни теории.

Не може да има в света движение без съзнание. Движение има в света само там, дето има съзнание. Едно физическо тяло не може да се движи, ако няма съзнание. Тяло, което няма съзнание, не може да се движи. Съзнанието може да бъде или в предмета, или вън от предмета, или едновременно - може да бъде и вън, и вътре. Защото, ако твоята кола се движи, че конете се движат. Но по логически извод, който имаме, върху тази кола имаме едно разумно същество, което се движи. Ако твоята кола се движи, има глад. Какво е гладът у човека? Това е съзнателна, мощна сила, която те принуждава да идеш да работиш. Нуждата е съзнателна сила, която те принуждава да пиеш. Ти, като пиеш вода, не пиеш за себе си. Тази вода, която изпиваш, се преработва. Всичките хора на земята, това са фабрики, които преработват и доставят материали в пространството за друг един свят, който сега се твори и съгражда. Вие, без да знаете, носите кола, каквото и да е - съгражда се тоя свят. Вие казвате: "Защо живея на земята?" Работници сте, да се съгради този свят. Вие за какво ли не мислите, че сте пратени на земята. Искате да бъдете щастливи, искате да се обличате, какви ли не представления хората не си правят. Сега може да ви представя живота в много смешна форма, но ние на земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на земята, да не ни стане много тежко, има с какво да се занимаваме.

Та казвам, преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили. Ще ви кажат: "Тези тухли доставихте вие" - по човешки говоря. Те представляват доставения материал, туй, което вие сте направили. На земята например аз гледам малко другояче на живота. След като се трудя дълго време, живея добре. Аз изработвам една форма. Тази форма пак ще ми я препратят да работя, ако не съм дал такава форма каквато трябва. Аз ще работя, докато най-после приемат тази форма, ще ми кажат: "формата на доброто, която си изработил, приема се. Тогава ще ми дадат една квитанция, че формата е приета и че съм направил едно добро дело.

Сега в миналата беседа казах, че злото и доброто са вънка. Кое е тогава в човека? Аз ще ви кажа кое е в човека. Единствената сила, която е в човека вътре, която съставлява сила, то е любовта. Следователно на туй основание аз се обосновавам на един закон: трябва да се започне отвътре, от центъра, от любовта. Доброто и злото, това са условия отвън. Следователно може да приемем доброто отвън, да му дадем ход. Когато говорех тази идея на една млада сестра, казва: "Защо Господ допуща злото върху тебе? Защо тя, като е в нас, допуща злото?" Казвам, че любовта, тя не мяза на тебе, тя не е човек. Злото, като дoидe при любовта, то лиже краката, като дете плаче пред нея. Злото, като дойде при тебе, ще натисне, ще те мъчи, но при любовта, като иде, ближе краката ти, казва: "Какво ще заповядаш?" Каквото любовта каже на злото, то точно изпълнява заповедта й. Любовта, като види, че някой не знае да люби, казва: "Иди, че го развържи." Тя казва на вълка: "Вземи, че го сдъвчи." Като го сдъвчи, този сдъвканият отиде при любовта, казва: "Изядоха ме." "Тъй ли?" Тя положи ръката си върху сдъвкания, даде му ново тяло, прати го пак навън. Всичките изядени на земята като отидат при любовта, тя дава двоен дял. Защо трябва да ти направят зло? Да ти дадат двоен дял. Ако не те изядат, няма двоен дял. То е философия. Вън от това злото няма никакво оправдание. Значи онзи, който прави добро, има един дял, когато доброто действа, има един дял. Онзи, върху когото злото действа, има два дяла. Господ казва: "Колко искаш - един дял или два дяла?" Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде. Защо само злото е в сила да даде два дяла. Казвам, вие нямате понятие, вие не сте мислили върху това.

Помнете следния закон. По някой път става промяна в природата, че и двата полюса на злото станат положителни. Какъв знак туряте в математиката, когато две тела се отблъскват. Аз ще го туря така > <. И двата полюса станат положителни. Щом злото стане положително в двата полюса, доброто става отрицателно в двата полюса. Тогава става привличане. Злото привлича доброто, понеже по закона положително и отрицателно се привличат. Щом злото е положително, доброто - отрицателно, тогава се привличат. След дълго време злото, като седи при доброто, положителното зло става отрицателно и следователно доброто отрицателно и злото отрицателно, те се отблъскват, доброто напусне злото. Или казано на ваш език, един червей някъде седи и яде, докато има какво да яде. Като няма какво да яде, тръгва на друго място.

Казвам сега, по следния начин се привличат. След като активното зло стане отрицателно, онова пък положително зло, което привлякло отрицателното добро, направило отрицателното добро положително. Положителното добро, което привлякло при себе си отрицателното зло, туй отрицателно зло е станало положително, разместват се полюсите. Те като станат положителни, положителни с положителни се отблъскват. Тогава дойде злото, и пак се съединят със себе си. Стават два процеса. Дълго време ти си лош, бушуваш в себе си, след туй у тебе настане утихване. Двата полюса - положителният на доброто и отрицателният, от своето съединение са върху тебе и ти намериш себе си. Казваш: "Слава Богу, освободих се." Но много се лъжеш. Няма да мине дълго време, пак ще започне да те човърка нещо. Вземете един пияница, който има навика да пие. Той се откаже една-две години, после каже: "Чакай, само ще близна малко." Като погледнеш, пак се напил. Или онзи, който обича да пипа, казва: "Само да пипна с пръста си. Аз съм се отказал." Но като пипне, тури го в джоба си, краде.

Всякога, когато човек прави опит със злото, злото влиза в джоба му. Всеки, който прави опит с доброто, доброто влиза в джоба му, или в съзнанието му.

Сега под "зло" подразбирам - щом правиш опит със своя ум, непременно злото ще влезе в твоето съзнание. Щом влезе в твоето съзнание, ще остави своите последствия. Сега туй е отвлечено, аз ви говоря за злото отвлечено. Тук, на земята, защо някои добри и лоши хора се събират и живеят заедно? Някой път срещнеш един добър човек, привличаш се, казваш: "Има нещо В този човек, което обичам." Може да се срещаш с него два месеца. Ти го отхвърлиш, казваш: "Не го искам този вече." Защо? Този станал точно като тебе. Той, докато беше грешен, смиряваше се. Значи отрицателно зло е той, ти си положително добро, ти го учиш като учител. Той един ден израсне, започне да мисли, че и той е светия като тебе. Ти казваш: "Като мен ли? Скоро да се махаш. Аз такъв учен не искам. Грешен дойде при мене. Сега за три-четири години иска да бъде като мене." Вие не разбирате закона. Този човек, той изразява твоето състояние. Той станал като тебе, отблъсква се. После, като се върне към своето първоначално положение, отрицателния полюс на доброто, се върне недоволен. Съединяват се зло със зло. Казва: "Остави, религиозни изветрели. Я сега да им направим зло, да им отмъстим." Добрият търси дрехата си, казва: "Лош човек, който е, не го бутай, да нямаш вземане-даване с него, да ни пази Господ. Не се минат три-четири години, виждаш ти този лошия човек, но се обърнал към Бога, пак го привличаш, пак започваш да го учиш.

Казвам, всякога все ще бъдете лъгани, все ще се излъгвате. Казваш: "Защо съм толкоз глупав?" Нима мислите - ако аз стъпя на хлъзгава почва, аз все ще се хлъзна, ще сляза долу, ще се разтърси гърбът ми. Мисля, че съм глупав. Не съм взел в съображение, не съм взел предвид, уповавал съм на себе си, не съм преодолял мъчнотиите. Който и да е учен човек, все ще слезе, турете и светия на туй място, и той ще слезе по същия начин.

Защото, тъй както разбирам закона, светийството не е подаяние. Светията е умен човек, светия е онзи, на който съзнанието е постоянно будно. Щом в един момент изгубиш своето съзнание, изгубиш своята посока, има опасност да паднеш, да се спънеш някъде. Сега не мислете, че светията е изключен от падане. Земните светии не са изключени от падане. Сега в себе си ако някои почувствате промяна, не го считайте, че е извън законите. В законите на развитието, понеже човек е извън доброто и злото, вие трябва да разбирате силите, с които боравите. Вие трябва да разбира- тe качеството на доброто и злото, трябва да знаете с какви сили оперирате. Трябва да знаете дали оперирате с положителната страна на злото или с положителната страна на доброто, трябва да знаете законите какви са при доброто и при злото.

Да кажем, имате връзка с един лош човек, образ на злото. Какво ще правите? Представете си млада мома попадне в ръцете на един престъпник в гората. Няма кой да й помогне. Какво трябва да прави? Или друг пример. Представете си, някой богат човек, работил десет години, попадне в ръката на един разбойник. Какво ще прави? Казва му: "Ще дадеш парите!" Хубаво, дадеш парите, той те пусне, но някой път вземе, че те надупчи с ножа си, че си замине. Тогава какво трябва да правиш? И в двата примера има противоречие. Момата трябва да постъпи другояче. Този човек, колкото и да е лош, на тази мома не може да й направи зло. Тази красивата мома като срещне, онзи престъпник ще я последва, ще сложи оръжието и ще каже: "Какво да правя? Мене ми дотегна да бъда престъпник, не искам да бъда престъпник." Той седне при нея и казва: "Аз за пръв път срещам мома като тебе. Готов съм за тебе да живея. Каквото ми кажеш, ще го направя." Какво трябва да му каже сега? Вие сега във вашия ум ще мислите какво тя да каже. Тази мома с какво трябва да започне? Тая мома носи една торба с хляб. Трябва да извади хляба, да се наяде, той е гладен. След като се наяде, ще заспи. Тя да му остави една записка: "Заминавам по работа, остави оръжието си, ела подир мене." Няма да му каже къде отишла. Той, като стане, прочете записката, ще види кой път да хване. Той ще ходи, ще мисли къде да я намери. В туй търсене ще започне да работи неговата душа. Ако тя започне да го глади по лицето, работата е свършена, той ще я изяде тогава.

Често при мене са дохождали такива сестри избраници и мои приятели са дохождали, казват: "Този много обещава, че за бъдеще ще стане член на Всемирното бяло братство." Аз, като погледна, казвам: "Да, да, никакъв брат не може да стане. За да стане брат, трябва да се трансформира."

Злото не може така да се трансформира. Човешката душа трябва да се освободи от положителното и отрицателното влияние на злото. Или другояче казано, в този център на пресичане е силата на съзнанието. Човек може да се освободи само чрез едно, човек чрез доброто може да се освободи, но ще се съедини, ще се разедини. Само любовта може да освободи човека от злото.

Следователно, аз когато ви говоря за доброто, не е да бъдете добри. Който е добър, може да стане лош. Не че той ще стане лош, но сменят се законите в природата. Единствената сила, която може да ви освободи, то е любовта. Аз говоря за любовта като сила, която може да освободи. Доброто и злото се подчиняват на любовта. Тогава може да разберете защо човек търси Бога. Бога трябва да го търсим като любов, за да може злото, всички външни условия отвън да се изменят. Ако вие само за един момент почувствате Божията любов, тъй както може да се е разбирало във времето, когато този пророк говорил, като говори, има нещо ненаписано. Ако вие имате туй съзнание за Бога, веднага външните условия ще се изменят за вас, вие ще разбирате света в друга светлина, научните теории другояче ще разбирате, отношенията, които имате между вас, ще знаете по-добре да се справите с тях, понеже любовта ще събуди у вас истински способности и чувства, чрез които ще може да имате едно правилно разбиране, защото при сегашното състояние съзнанието не всякога е ясно.

Запример мнозина още минават в средата на трансформирането. В света има движение, вие трябва да се подигате. Докато сте във физическия свят, имате свят на резултати. Ще влезете в астралния свят, имате четири главни състояния.

Ще се отклоня малко от мисълта си. физическият свят е свят на твърдите тела. Астралният свят е свят на жидките тела. Умственият свят е свят на въздухообразните тела. Причинният свят е свят на светлината. Тия четири свята трябва да ги проникнете, да вземете материал за работа. Ако вие не сте слезли на физическия свят да вземете от твърдата материя - на тая твърда материя трябва пластичност, вода трябва, или псевдоним на водата това е животът. После трябва въздух на тоя живот, или мисъл. На мисълта трябва причина, или сила, трябва му движение.

Изобщо в полюса на женската форма преобладават повече силите на сърцето. Жената е взета, направена е от астралния свят. Човек е направен просто от твърдата материя. Мъжът е направен от твърда материя, жената е направена от жидка материя. Астралният свят е жидък, воден. Следователно по естество в жената преобладават желанията, тя е роб на своите желания. В човек преобладава мисълта. Лявата страна у човека се различава в своите действия. В човека има едновременно две течения в двете полушария на мозъка. Мозъкът на едното полушарие е женски, а в другото полушарие е мъжки. Дясното полушарие е мъжко, лявото - женско. Всички сега мислят с лявото полушарие. Енергията от дясното полушарие минава в лявото. Човек мисли само с половината си глава. Затуй лицето е симетрично. Аз не искам да обръщам вниманието ви върху туй, защото ще изгубите понятието за красота. Много рядко съм срещал лица, които са симетрични. Ако вникнем, ще видим, че едното око е по-хубаво, другото е недодялано, половината уста е хубаво устроена, другата не е изработена. В ръцете е същото и в другите удове на тялото. Туй показва, че сърцето у човека сега е деформирано, значи нашите чувства деформират нашите мисли. Най-първо ти, като пожелаеш един предмет, караш ума да мисли тъй, както твоето сърце иска. Видиш един предмет, да кажем, искаш да вземеш пари от някой, казваш: "Мен пари ми са потребни. Ще направя това-онова, ще помогна на бедни." А ти просто искаш да откраднеш. А сега, за да оправдаеш своята кражба, ти ще туриш желания, че искаш да помагаш на бедни, че ще направиш добрини с тия пари. Понеже у жената преобладава сърцето, у мъжа преобладава умът. Умът има два полюса и сърцето има два полюса. Този закон, както за мъжа, тъй и за жената, постоянно работи. Лявата област мисли, дясната само трансформира. Ако една жена привлече един мъж - аз туй може да ви докажа, този мъж сменя енергиите, които са натрупани. Ако той е отрицателен, жената е положителна. Той, след като го напомпат, стане положителен, веднага той ще ритне, ще каже: "Мен жена не ми трябва." И той стане жена. Който отива при жена, жена става. Който отива при мъж, мъж става.

Следователно в съзнанието сегашните жени искат да станат мъже. В Англия, откак женският въпрос се е подигнал, жените са израснали, станали са два сантиметра по-високи. Сегашните англичанки са станали няколко сантиметра по-високи. Мисълта продължава величината, във височина се расте. По чувство човек расте в широчина. Щом чувствата преодоляват, коремът стане широк, мърда, мърда, ръцете стават тлъстички.

Тази е научната страна - ако още не разбирате ония сили, които действат в света, в обширен смисъл какво означават. Жената в тази форма представлява сърцето. Засега целият невидим свят е съсредоточен за поправяне, за организиране на сърцето. Аз казвам, всичко седи в жената. И доброто, и злото е съсредоточено в жената не по форма, но по съдържание. Трябва да се трансформира, да се преобрази жената. Като казвам, че жената е сърцето, вие мислите, че Господ турил нещата по един механически начин, но във всичките жени, които носят този полюс, трябва да се роди мисълта, да живеят добре. Животът на жената минава през сърцето на земята. Както животът минава през женското сърце, така ще мине през мисълта на мъжа - нищо не се постига. Мъжът мисли това, което жената мисли, това, което жената му е създала. Някой път вижда, че има дефект, казва: "Няма какво да се прави." Той ще си навее беля на главата. Не е тази видимата жена, ами тази астралната, голямата жена. С такъв мъж, знаеш, какво ще стане? Няма мъж, който да не е бит по три пъти на ден - фигуративно говоря. Всичките ви страдания са от тая майка. Страданията произтичат от неестествени връзки с външни предмети и външни тела, които са в областта на злото. Защото злото е една съзнателна сила, мъжка сила е злото. Злото, това е един мъж. Той, като хване една жена, ще я употреби като оръжие. Колкото други мъже намери, той не признава други мъже, той ще ги направи на каша. Той като намери една жена, всеки мъж, който има работа с тази жена, той ще я убие.

Мен ми разправяше един доктор, тук му разправяла една българка, 84-годишна българка. Такъв един австралиец се влюбил в нея, но тя била оженена вече. Той й казва: "Ако бях те залюбил аз преди, щях да убия мъжа ти. Сега само ще измъчвам мъжа ти, че той се е оженил за тебе. Няма да го убия." И във време на Херцеговската война иде при онази българка и казва: "Аз отивам на война. Ще се бия в Херцеговина, еди на кое си място има извор. Ако този извор не пресъхне, аз ще се върна. Пък, ако пресъхне изворът, мене са ме убили." Изворът пресъхнал и той не се върнал.

Това не е дух. Дух е само Бог. Всичките други същества си имат форма, която може да се разруши, формата на една ваша мисъл може да се разруши, формата на едно ваше желание може да се разруши. Всичко в света претърпява разрушение дотогава, докато дойде до онази форма, дето мисълта не може да се разруши. И мисълта се разрушава, но е по-устойчива. Ние мислим В един пo-друг живот, чист и свят живот. Та всички ние минаваме през областта на злото.

Разсъждавайте разумно. Злото е абсолютен егоизъм. Злото иска да живее и то не признава никакъв друг живот освен своя живот. Следователно попаднете ли в нейните клещи, нейните зъби, вие ще бъдете изядени, както една овца се изяда от един вълк. Не мислете защо Господ позволил това. Това е същото, да разрешите защо Господ позволил една овца да бъде изядена от един вълк. Ще ви кажа. Господ е допуснал една овца да бъде изядена от един вълк, за да приеме двоен дял от него. Ако вие съгрешите според вашите теории, съгрешаванията, изгубването на нашето съзнание ако не допринася нещо повече, то е изгубен живот. Но в двойния дял оправдава се. През ония опитности, през които ще минем, Бог ще бъде двоен дял, за да ни очисти от злото.

Сега аз ви навеждам този въпрос. За да може да живеете, вие искате да живеете в мир. Вие имате едно механическо разбиране. Вие с тази сестра не знаете как да живеете. Най-голямо изкуство е да знаеш как да живееш и да можеш да го предадеш. То не е нещо, което може да го купиш от някой бакалин, не може да го изсмучете от Библията. Христос е велик дух и той се посещава от този велик адепт на злото, изкушава го, неговият ум работи. Започват два ума, той иска да го отвлече, дава му три изкушения. Вие сега мислите защо вас да ви изкушават. По същия закон. Думите ви изпитват. Защо? Ще оставя този въпрос. Ще мине, ще ви намери този разбойник в гората. Какво ще правите? Ако си сложи оръжието при вашите нозе, вие се радвайте, извадете торбата, нахранете го, нищо по-вече. Ако е дошла жена при вас, какво ще се страхувате. Аз гледам - навсякъде страх, треперят гащите. Че иде разбойник, дошъл. Да трепериш, какво ще допринесеш. Ти ще гледаш разбойника право в очите, няма да се плашиш. И тогава, разбойникът като дойде, ще си сложиш оръжието. Много хора ги е плашила мечка. Защо? Защото, като я видят, страхуват се и тя казва: "Страхливи." И плюе ги. Но ако гледаш мечката, никога няма да те плюе. Ти ако гледаш тази мечка, мечката ще се спре най-малко, ти ще се оттеглиш. Ако не искаш да те плюе, дай й път. Тъй като направиш, тя ще мине. Ако не направиш тъй, тя ще се изправи, ще те плюе, плюе, ще боледуваш след туй четири месеца и я оздравееш, я не.

Един пример. Майката лежи на леглото. Отдолу под леглото имало орехи. Детето запалило една свещ да вземе орехи. Майката спи, но чула. Запалил се чаршафът, уплашила се, вика: "Ох, изгорях!"

Казвам, няма какво да туряте орехите под леглото. Ако закъсняла десет минути, щяла да се запали. Не й иде наум да стане, да свие чаршафа и хайде - навън. Вземи чаршафа, свий го, тури го навън, да се свърши работата. По-важно е да се не запалят твоите дрехи, ти да се опърлиш. Тогава работата е малко по-трудна. Казва: "Съгрешихме." Влязло е през някоя пукнатина зло. Иди, че запуши тая пукнатина. Ако друг път влезе злото през друга пукнатина, пак запуши.

То е научно обяснение, може да правите опити. Тъй ще правите опит върху себе си, да не ви е страх. Искам да ви кажа да не бъдете страхливци. Но не и да мислите, че можем да победим злото. Колкото то да съществува, ти си абсолютно свободен. Може да имаш отношения, може да нямаш работа, злото не може да те зароби. Не допущайте неща във вашия ум, които не са реални. Щом допуснеш, че злото е всесилно, вече нямаш предвид за доброто, ти се заробваш в света. Казваш: "Този живот не може да се поправи, тъй ще си иде тая работа." Временно тъй ще си иде човек.

Сега основното положение. Свободата, която имате, обръщайте внимание върху вашите желания и не давайте ход на всяко желание, което се заражда в сърцето. Най-първо опитайте туй желание Ваше ли е, произлиза ли от вас. Ако не произлиза от вас, не му давайте ход. Защото всичките желания у човека са в яйце- образна форма, в зародиш. На туй желание докато не си дал живот, то седи при нозете ти, то е кротко. Щом вземеш туй желание, туриш го в ума, дадеш топлина и живот, след туй носиш последствията, имаш отговорност. Човек, щом роди едно желание, той е вече бременен, тогава вече ти ангажираш цялата природа и Бог те държи отговорен. Ти не може да унищожиш едно желание. Веднага трябва да се отнесеш до Бога, той да те освободи от това желание, да ти покаже пътя, по който можеш да излезеш. Имате онези желания неестествени, за които ще изразходвате енергията си. И колкото кокошката, която измътва юрдечета, остават при нея, толкова ти ще се ползваш от неестествените желания. Тия юрдечета ще хвръкнат, не може да останат при тебе. Те ще вземат твоята енергия, ще усетиш една слабост, те ще отлетят някъде.

Следователно работи само за онова, което може да остане при тебе. Следователно, казвам, работи само за любовта, която може да остане при тебе. Единствената сила, която всичко остава у нея, то е любовта. Затуй ви казвам да научите закона на любовта. Казвам, сега трябва да обичате. Най-голямото изкуство е да знаеш как да обичаш. То е една от най-сложните науки. Казва: "Трябва да се обичаме." Но как трябва да се обичаме, е въпросът. Колко пъти от неразбрана обич ние сме си създали нещастие. Ти обичаш едно свое дете, храниш го, после създаваш най-лошите подтици, развива се тщеславие, гордост, грубост и тям подобни. Туй дете тъй да го обичаш, със своята любов да развиеш най-хубави качества. Вие искате по някой път да ви обичат. То е опасна работа да ви обичат. Няма по-хубаво нещо от любовта, но и няма по-опасно нещо от любовта, да ви обичат. Защото, ако ви обича един лош човек, той ще внесе лошото. Ако ви обича добър, много добре. Лошият човек ще събуди у вас любовта, той ще внесе любовта, но тази любов ще ви поквари. Преди всичко любовта трябва да бъде свободна от посторонни външни влияния, за да се изяви, тъй както трябва. Когато говорим за Христовата любов, разбираме - да бъде свободна от външни влияния. Ако не е свободна, тя ще създаде в тебе туй течение, което е във вълка. Вълкът има любов, но тая любов го заставя оттук да вземе едно агне, там да вземе друго агне. Щом дойде до овцата, стане по-умна, ще пасе трева, след туй ще иде, ще даде от млякото, което образува от себе си, няма да иде да вземе агне. Имате един метод на вълка, но имате друг метод на овцата. Вие не искате много страдания, но в тази област човек, който не работи по методите на овцата, ще има по-големи страдания. Онази любов, в която хората страдат, показва, че хората не са работили както Бог иска. Всяка любов, в която се усеща, че е излъган, човек в резултат страда.

Каква мисъл остана у вас? У вас злото е от двата полюса - положително и отрицателно. И доброто е положително и отрицателно. Или злото е на работа, или е на почивка. И доброто е в работа, и доброто е в почивка. Всяко нещо, което е в почивка, то е минало в активност в живота. Злото, като дойде да работи, ще свърши своята работа. И доброто, като дойде, ще свърши своята работа. Злото винаги руши. То, като дойде в тебе, съграденото ще го събори. Доброто, като дойде, гради винаги. Злото винаги руши. Любовта е вътре, тя е закон, който регулира отношенията на злото и доброто. Вие никога не може да регулирате отношението на злото и доброто. Ако нямате любов, тя е сила, която регулира, тя е сила, която може да превръща енергията. Тогава любовта взема от злото, дава на доброто, взема от доброто и дава на злото. Когато злото е положително, тя прати отрицателното добро, взема от нейните енергии и то стане положително. Когато доброто стане положително, праща отрицателното зло. Обмяна става. Защото при положителното състояние постоянно се натрупват излишни енергии и ако тия енергии не се пласират в един разумен живот, ще стане един вътрешен взрив.

Ако вие на една кола натрупвате, натрупвате, непременно оста ще се счупи, ще се наведе. Ако натрупвате мисъл, същият резултат ще дойде. Ако мислиш, че си много добър, мислиш, мислиш, ще дойде вътрешна гордост. Един неумолим закон е това. Като дойде тая гордост, тя ще те смъкне до дъното на ада. Затова е необходимо да идеш до едно място, излишното добро у тебе да го предадеш, резултатите на излишното добро да минат в друга форма. Защото добрият човек не трябва да иде при богатия, той трябва да иде при сиромасите.

Аз ви цитирам само отношения. Богатият при богатия не трябва да отива, защото и двамата са положителни. Сиромахът при сиромаха не трябва да иде. Един богат при сиромаха трябва да иде и сиромахът трябва да иде при богатия. Богатият, който натрупвал богатство, трябва да иде при добродетелния сиромах и отрицателният сиромах, който е лош, че осиромашал, трябва да иде при някой много добър богат човек, и той човек ще стане.

Тези са постоянни процеси, които действат вътре в живата природа. Тези неща, които вие не може да разрешите, защо Господ така прави? Той прекръстосва силите от един човек в друг, държи равновесие - един закон, да се развива едно подобрение.

Сега оставете старите разбирания. Казва, да дойде Христос да ни спаси. Христос при вас идва много пъти. Христос идвал е отвън, идвал е и отвътре, не в такава форма човешка привична Христос при вас е идвал, не с такова тяло, с каквото вие сте изобщо свикнали да мислите. В тялото на Христа не тече такава топла кръв, дето се образуват болести. В кръвта на Христа не може да се образуват неестествени желания. Тя е чиста кръв, в която никакви микроби с отрицателни качества не може да живееш. Тя е кръв, която носи вечен живот. Тази кръв, тя е словото в живота, това е словото, което функционира, наричат го хляб. Казва Христос: "Ако не ядете плътта ми, нямате живот." Когато ти мислиш, когато ти повториш една дума, която Христос казал, която излязла от Бога, тя е храната, тя образува чистата кръв. Ако тялото е пълно с тази кръв, то е свободно. Злото, като влезе в тебе, защо то не прави пакост? Понеже любовта е там, ще започне да лиже краката на любовта, ти ще бъдеш свободен. Злото го е страх от любовта.

Вие казвате: "Любовта поробва." Не, безлюбието поробва. Любовта освобождава, а безлюбието поробва. Казвате: "Не си струва човек да люби." Не, ти си имал работа със злото, без да си имал работа с любовта. В света, щом влезе злото, човек се усеща поробен. Щом дойде доброто, усещаш се свободен. Щом дойде злото, усещаш, че си изгубил нещо. Щом дойде доброто, усещаш, че си придобил нещо. Щом любовта дойде, и двете сили са под нейно влияние, усещаш, че си господар на положението, едновременно виждаш какви са отношенията, не те е страх от злото, виждаш, че тия сили се уравновесяват.

Ти седиш, работиш с пари. Намираш касата на някого, занесеш парите. Намериш вола, пращаш го. Намериш дреха, занесеш я на когото е. Когото и да срещнеш, в каквото положение и да си, ти не се обезкуражаваш, тебе ти е приятно да направиш една услуга. Онзи, който няма равновесие, щом види парите, вземе ги, като намери дрехата, вземе, продаде я.

Та сега внесете любовта във вашия живот. Винаги се опирайте да дойдете в хармонично състояние. Да кажем, възбуден си. Кажете: "Бог е любов, Бог живее в центъра на моя живот." Спри се там и помисли за Бога - може една минута, може две минути, може ден, два, може да си вършиш другата работа, но дръж тая мисъл. Тя трябва да седи. Веднага човешката мисъл ще се разреши. Болен си. Някои имаше ревматизъм. Аз да ви дам начин за лекуване на ревматизма. Който има един неизлечим ревматизъм, сложете вода до 30-31 градуса, турете в легена, седнете вътре, понатъркайте слабините си, изчистете се. Ако те боли кракът, кажи: "Любовта живее в мене, любовта живее в мене." Не му се сърди. "Любовта живее в мене." Поглади го тъй два-три пъти. Този твой приятел, който седи в крака ти, той след като разбере, кажи: "Няма защо тук да седиш. Ела по-горе, в корема има добро ядене." Той като излезе от крака и дойде в стомаха, ти ще го гощаваш, от стомаха има много врати, ще го изпъдиш навън. По този начин ако постъпите, ревматизмът в три деня може да си иде и вие ще оздравеете. Ако не в три дни, в три недели. Ако не в три недели, в три месеца или най-много в дванадесет месеца. Повече от дванадесет месеца не може да устои.

Направете този опит. Ако не излезе сполучлив, аз ще дойда да направя опита. Ще дойда, ще те туря да седнеш в легена, аз ще направя едно баене. Боли те глава, коремоболие имаш, то е хубаво условие, то е хубаво занятие. Ти никога не си мислиш за крака. Поразтрий го, помисли малко за хубави работи. Ние седим и не знаем за какво да мислим. Мислим за туй, за което не трябва да мислим. Сега, ако дошъл ревматизмът, аз се радвам, че ви посетил. Ако имате коремоболие, аз се радвам. Ако замине, пак се радвам. И като идва се радвам, и като си отива, пак се радвам. И в единия, и в другия случай е за слава Божия. Боли те глава. За слава Божия е. Не те боли вече. За слава Божия е.

Казвам, че болестта, то е вече злото във вас. Престане болестта, доброто действа във вас. То са неизбежни неща. И на здравия човек, който и да е, аз срещам този закон. И в животните действа, и в растенията минава. Когато те са тъжни, не бутам тъжното дърво. Когато растението е тъжно, има особени начини, когато са весели растенията. И те си имат особен начин да изкажат веселието си. Теченията са особени, листата са подигнати. Когато дърветата са весели, има нещо празнично. Пък някой път има нещо клюмнало. В цялото животинско царство и в растителното царство този закон действа съобразно съзнанието на тия същества. Не мислете, че вие ще правите изключение. Никой светия не е бил изключен из закона, нито Христос, нито пророците. Изисква се знание. След като придобиете знание, тогава може да се освободите. Сега аз може да ви освободя десет пъти на ден, но пак ще дойде злото. Вечерно време, като спите, пак ще дойде злото.

Та сега мисълта турете тъй: Бог живее вътре в мене. Всичко онова, което Бог е създал в света, е добро. Не виждайте злото, да кажете - защо злото е така. Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш Бога вътре скрит - в злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. И най-после, защо ще ви е страх. Няма какво да ви е страх. От смъртта по-лошо в света няма. "Ама може да ме оберат, убият." Двоен дял ще ми дадат. Умиране в света няма. Ти ще заминеш от земята, когато Господ определи. Ако живееш по този закон, както Господ определи, ще заминеш навреме. Ако не живееш, ще заминеш преждевременно. Ако заминеш по-рано, ще изгубиш опитностите. Не е хубаво това, но и човек не трябва да закъснява - пак ще изгуби. Нито преждевременно трябва да заминеш от земята, нито трябва да закъснееш. Да живееш толкоз, колкото е определено. С опитността да приготвиш един пo-възвишен живот, отколкото тук, на земята. Сега, както е на земята, е добре. Ако останеш за по-дълго време, пак е лошо. Ако някой остане за петстотин години на земята, живееш в едно поколение със съвсем други разбирания. Представете си, дойде режимът, какъвто вие не сте сънували. Вие живеете със своите минали идеи, новото не може да приемете, всичко ви е противно, за вас животът ще бъде неприятен.

Докато Бог се изявява в живота, животът е приятен. Когато Бог не се изявява в живота, животът е неприятен. Когато човек иска да живее повече, отколкото трябва, Господ се оттеглюва. Поддържа те баща ти десет, дванадесет години, в университета те праща, сам трябва да работиш. От невидимия свят - когато не работиш, веднага бюджета прекъсват. Казва: "Много лошо е."

Сега, докато Бог живее с вас, използвайте. Аз ви казвам идеята. Бог мисли за всинца ви. Докато Бог мисли за вас, вие се радвайте на тая мисъл. Не се радвайте дали Бог е вътре във вас. Дали Бог е вътре във вас, или не, то е равносилно. Бог не може да мисли за някого. Щом Бог мисли заради вас, то е достатъчно - Бог, който е съвършен. Не се спирайте да търсите Господа във вас.

На кое място ще турите Господа, я ми кажете. Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имаме, там трябва да живее Бог. Ако го туриш в туй тяло да живее, ти имаш смъртта предвид, ти създаваш едно зло. Винаги Бог е в твоето съзнание. Когато той дойде, спри се, мълком мисли. Като се спреш, мисли, че той е с тебе. Аз на мнозина съм виждал - Господ дошъл на гости. Вие него ден ще се скарате три пъти, казвате: "Аз, Господи, така ги хукам, така ги поправям." Господ казва: "Много добре." Не се минат два-три дни, той ще ти въздаде двоен дял. Ти хукаш, и тебе ще хукат. Ти биеш, и тебе ще бият. Ще дойде отгоре ти същото.

Тайна молитва

Седма лекция
на Общия окултен клас
11 ноември 1931 г., сряда, 6 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder