НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Син Человечески отхожда

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Син человечески отхожда

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, всички, има, култура, сега, хора, любов, казва, мен, каже, бог, право, свят, земя, мисли, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Ноември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И Син Человечески отхожда, според както е определено" (Лука, 22:22)

„Отче наш"
„В начало бе Словото"

Ще прочета част от 22 глава от Евангелието на Лука.

Ще говоря върху 22 стих: „Син Человечески отхожда".

В съвременната култура хората разглеждат еднакво и тъмните, и ясните работи. Ако говорите някому една истина и ако му говорите една лъжа, за него е все едно; даже на лъжата той може да вярва повече, отколкото на истината. Ако му говорите истината, ще произлезе спор. Ако му говорите лъжата, той ще ви каже, че е така - ще се съгласи с вас. Засега лъжата господствува навсякъде, лъжата е основа на всичко. Всичкото нещастие на съвременния строй седи в лъжата. Той в основата си има нещо гнило и от тази гнилота произтичат всички противоречия: измами, бедствия, престъпления, лъжи. Лъжата господствува навсякъде - и в религията, и в науката - навсякъде. Във всяка теория, каквато и да е тя, ще намерите повече лъжа, отколкото истина. И сега това се нарича „съвременна култура". И ако някой се осмели да каже нещо против културата, веднага ще кажат: този човек не е културен. Аз предпочитам да се отрека от една такава култура, отколкото да я признавам. Ако една култура е култура на лъжата, ако една култура е култура на престъпленията, на измамите, на вечния спор, на вечните страдания, на измъчванията, на инквизицията - аз се отричам от такава култура. Това не е никаква човещина, това е животинщина. Съвременните хора изживяват последните етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде след това животинство?" Ще дойде човещината. Животинщината трябва да умре, т.е. да престане да се явява в тази форма, в каквато досега господствува. Да искаш да бъдеш богат, това е животинско състояние; да искаш да бъдеш силен, това е животинско състояние. Тези неща ги преживяваха животните преди хиляди години и създадоха грамадните форми. Те постепенно се стопиха. Всичките мазнини, които животните носеха на гърба си, говорят за техните грамадни богатства. Но те прекараха един голям фалит - настана потопът на Земята, който ги изтреби. И досега още намираме както костите им, така и месата им в друго състояние. Обаче като дойдат учените хора, те се мъчат да ни представят нещата, както са били. Те се мъчат да възстановят грамадните форми на допотопните мамути, да ни ги представят такива, каквито са били. С това те искат да ни кажат: ето, това е наука. Един човек, който има ненаситна алчност, той е цял мамут; един човек, който има непримирима омраза, той е цял мамут. Тия мамути и сега съществуват навсякъде. Ако се повдигне завесата на миналото, ще се види всичко, както е било.

„Син Человечески отхожда". Защо отхожда Син Человечески? Защото той се отказва да живее в такава култура. Времето.през което живееше Христос на Земята, беше по-лошо от сегашното. От 2000 г. насам има един напредък, макар и много малък, но все е успех. От 2000 г. насам след големи усилия и мъчения човечеството се е мръднало едва на един косъм! Сега учените хора изнасят във вестниците една теория, но тя е стара. Питат се например може ли един човек да помести Земята. Учените хора вече са съгласни с това твърдение, че даже едно дете може да измести Земята от нейния път - достатъчно е само да я бута продължително с ръката си, най-после ще я помести на много малко разстояние. Но доказано е, че това може да стане само с тези, които са абсолютно свободни. В този смисъл абсолютно свободните тела даже нямат никаква тежест. Нашата Земя - в свободното си състояние - може да я носи на гърба си даже едно дете, тя е много лека. Ако едно дете може с бутането на кората й да я измести от пътя, още повече един учен човек ще може да я измести. Това е закон в света, не се чудете. Аз говоря и за бъдещата култура. Бъдещата култура ще зависи от абсолютната свобода на човешкото съзнание. Когато един свят става абсолютно свободен, той е свободен от всякакви противоречия. Докато ти си свързан с каквито и да е желания, с каквито и да е ограничения на някакви си закони, ти не можеш да се развиваш правилно. Защото ако културата ти се налага отвън, това е един въпрос; ако културата ти се налага отвътре, това е друг въпрос. Днес и всред четириногите животни има културни: има коне, които знаят да четат и да пишат; има маймуни, които са културни, те могат да се обличат като хората. Обаче това не е естествено състояние, това е дресировка, а не култура. Хората имат желание да стане маймуната културна. Временно тя може да стане културна, но като я пуснеш в гората, тя си е пак маймуна. И конят временно може да се научи да чете и да пише, но като го пуснеш в гората, той си е пак кон. Следователно всяка култура, която се явява само временно, ние не я наричаме култура. Култура е само това състояние, което се явява в човешкия дух. Писанието казва, че е вдъхнал Бог в човека дихание и той станал жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и от там е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: „Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам - според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината. Ние, съвременните хора, сме в състоянието на животните, върнали сме се назад. Съвременната култура е култура на животните. Ето в 1914 година, във всеобщата война, се избиха шест милиона души и то най-образованите. Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици. И всичкият разврат сега в Европа, както и всички нещастия, се дължат все на тази война. Тази война не беше нищо друго освен животинска война. И сега искат да се оправдават. Какво ще се оправдават? От всички тия европейски народи спечели ли някой нещо? Англия спечели ли нещо? Нищо не спечели! Германия спечели ли нещо? Нищо не спечели! Франция спечели ли нещо? Нищо не спечели! България, Турция спечелиха ли нещо? Нищо не спечелиха! Всички изгубиха, но нищо не спечелиха. Ако някой иска да ме убеди, че тези народи са спечелили нещо, ще му кажа, че той не говори истината: нищо не са спечелили, но са изгубили. Всички хора трябва да съзнаят това, те трябва да изтрезнеят и да знаят, че ако има още една такава война, съвременната култура съвсем ще изчезне. Всички трябва да изтрезнеят! Сега за нас е безразлично дали ще има още една такава война, ние не искаме; да ги убедим да направят така или иначе, но казвам, че ако има още една такава война, молитвата на съвременното човечество е изпята. Една трета от човечеството ще изчезне. Сега не е въпросът дали ще вярвате, аз не искам никой да вярва, но казвам, че щом стане това, което сега казвам, сами ще видите и ще повярвате. Не само вие, но всички, които сте тук на Земята, ще видите това нещо от последствията, защото съзнателни хора не сме само ние, които сме тук на Земята. Под думата „Земя" ето каква идея имам аз; под думата „Земя" аз разбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание, в което човек се намира. Това е за мен Земя. Идеите в мен са точно определени. Това е ниско състояние на съзнанието, в което човек заспива и минава в 13-та сфера, която е сфера на мъчението. Ако човек изпадне дотам, той от болести не може да се отърве.

Сега да оставим този въпрос настрана. Под думите „друг живот" или „Божествен живот" аз разбирам най-високото състояние на съзнание на човека, в което съзнание той може да се пробуди.

Божествен свят е този, в който грехът, измамата, както и всички пороци и недъзи са абсолютно изключени. В този свят виреят само великите добродетели, великите мисли, великите прояви на човешката душа. Някой казва: „Как ще живеем?" Като влезете в един по-възвишен свят. „Може ли да се живее такъв чист и свят живот?" Чудни са хората, като питат може ли да се живее чист и свят живот. Може да се живее, разбира се! Сега ще ви направя едно малко сравнение. Хубаво ли е да живеете постоянно в общение с един въоръжен човек, който всеки час да ви мушка с ножа си по ребрата, по краката и дето намери? Представете си при това, че той ви мушка по 12 пъти на ден и вие сте принудени да живеете цели 10 години с него - ще търпите ли това положение? Ще искате ли След като се освободите от него, да си спомняте този живот? Ще си спомняте ли тази култура? Ще искате ли да живеете повече от десет години с този човек? Представете си друго - че живеете с един човек, който ви помага, постоянно се грижи за вас, доставя ви храна, дрехи. Това е пример от бъдещата култура. В бъдещата култура няма да има никакво мушкане. Днес има разни видове мушкания. Във вестниците ще те мушкат. Как? Ще напишат една лъжа за теб. Ще те мушнат в чувствата, в тялото - навсякъде. Има едно мушкане, което осакатява човешките мисли, човешките чувства и човешкото тяло. То е мушкане, останало от една назадничава култура.

Казвам: не е достатъчно само да се констатират фактите, но трябва да се търсят причините за тях. В света съществуват две течения - на доброто и на злото. Кои са причините за тях, това няма да ви обяснявам. Това са две неща, за които никога не може да се разреши въпросът отде са произлезли и защо съществуват. От всички векове, откак свят съществува, колкото и учени да са минали покрай него, никой не го е бутнал. Който се е опитвал да го бутне, да го разреши, той е изчезвал от лицето на Земята, нищо не е оставало от него. В съвременната епоха само един културен адепт се е опитал да го бутне, да го разреши, но и той е изчезнал от лицето на Земята и никой не е могъл да го намери. Кой е този адепт, вие сами можете да намерите името му, то е записано някъде. Всеки, който се опитал да разреши този въпрос, той е изчезнал. Не е въпросът да се обясни какво нещо е доброто и злото. Това са неща неизясними. Който иска да знае същината на злото и същината на доброто, той ще изчезне. Ние ще оставим въпроса за същината на нещата. Едно трябва да се знае: човек е свободен. Човешката свобода седи в това, че злото не се налага. Човек сам доброволно приема доброто и злото. Доброто и злото са две съзнателни сили, които действуват извън човека. И човек по своето естество е абсолютно свободен. Само така вие ще видите отношението, което съществува между тях. Злото и доброто са две велики, мощни, съзнателни сили в Природата, които творят. Целият космос, както е поставен в материалния свят, е подложен на действието на тези две сили. Тези сили съществуват в една или друга форма, не само в тези форми, които виждате в човека, но тези две сили се заплитат във всички форми, които виждате. Сега аз засягам въпроса другояче. Човек е абсолютно свободен. Злото и доброто са вън от човека, и следователно по свободата на своята воля той възприема едната или другата сила. Никой в този смисъл не може да се оплаква от злото и от доброто. Злото съществува вън от нас, но не и вътре в нас. Влиянието отвън иде, но вътрешно ние сме абсолютно свободни кое от тях да избираме. И ако някой приеме злото вътре в себе си, то е друг въпрос. Ако някой пита защо Господ създаде така света, казваме: не, Господ създаде съвсем другояче света. Ние сами сме пресъздали този свят. Сега вие казвате, че Господ е създал и хората. Не, съвременните хора не ги е създал Бог. За мен поне е така: Господ не е създал хората, а за вас може да ги е създал. То е вече друг въпрос, аз не го оспорвам. Мога да ви кажа кого е създал Господ. Бог създаде само първите човеци - Адам и Ева, а Каин, Авел, Сит и тути кванти не са създадени от Бога. Та и вас не ви е създал Господ. Вие си въобразявате, че Господ ви е създал. Астрологически също е така. Писанието казва, че ако сегашният човек не се роди изново от дух и вода, той не може да влезе в Царството Божие. Значи има възможност той да бъде създаден от Бога. То е друг въпрос. Има една вътрешна възможност, според която всеки от вас може да бъде създаден от Бога. Кога може да стане това? Денят, в който вие решите да живеете според Божия закон, можете да бъдете създадени от Него. Ако вие решите да живеете според съзнателния закон на Великата Божия Любов, и ако живеете според закона на Божествената Мъдрост, на най-висшето съзнание, и ако се решите да живеете според закона на съзнателната Божия Истина, вие ще бъдете създадени от Бога. Според мен свободата и Божествената Истина са синонимни думи. Свободата е израз на онова Божествено начало, в което душата изисква Свободно да върши всичко, каквото иска. Като казвам, че човек иска да върши, каквото желае, аз имам предвид човека, който е абсолютно свободен. Свободен от всякакви престъпления. В него няма нито сянка от лоши мисли, от лоши чувства и от лоши постъпки. И всеки човек,който върши какво да е престъпление - дали в мислите си, дали в чувствата си или във постъпките и в желанията си - той не е свободен човек. Той не може да говори за свобода. Всеки човек, който не е свободен от лошите мисли, чувства и желания, той е животно. И сега искат да ни докажат, че онези хора, които вършат престъпления, били свободни. Не е вярно това. Нито онези, които убиват, могат да бъдат свободни, защото Бог не е Бог на престъпленията. В Бога има един вътрешен импулс да очисти Земята от всички престъпления. И това Той ще го направи. Той е турил в ход всички сили. Наближава времето, когато от престъпленията на Земята няма да остане нито помен. Тогава хората ще бъдат свободни, но кои хора? Само онези, които свободно възприемат вътрешния процес на Любовта и се ръководят от нея. Например всички хора, които ръководят войните, каква цел имат? Те искат свобода.

Когато хората воюват на бойното поле, има нещо Божествено в това, но има и някаква неразбранщина. Защо се бият хората? Когато в една култура има различие във формите, а еднообразие в принципите, тя е правилна, тя се нарича култура на свободата, тя е Божествена. Обаче ако в една култура формите са еднакви, а в принципите има разнообразие, тогава тя е престъпна, там започват престъпленията. Във формите човек е свободен. Например човек е свободен да прояви любовта си ако иска по хиляди начини и форми, в това няма нищо престъпно, но принципът трябва да е един и същ. Щом мотивът е любов, ако принципът в теб е верен, каквато форма и да употребиш за изявяването на любовта, ти вече си подчинен на любовта, не можеш да извършиш никакво престъпление. Ако в ума си имаш едновременно два принципа, а една форма за изразяване, тогава престъплението ще дойде като едно последствие. От какво произтича престъплението в един месоядец? От желанието му да лиши кокошката от нейния живот. Той иска да лиши кокошката от нейната форма, а той да остане. Значи у него има два принципа различни: кокошката иска да живее, а той я унищожава. И той иска да живее, а счита,че има право да убие някого, за да живее. Човекът казва: мен Господ ме създаде, а кокошката не е създадена от Бога. Не е така. Не, Бог не е създал нито кокошката, нито човека. И човек е една голяма кокошка - нищо повече.

Сега аз искам да изнеса една истина, защото само истината може да направи човека свободен. Ако аз говоря една неистина, това още повече влошава съвременната култура и не само че нищо не допринася, но увеличава страданията на хората. Защо трябва да се говори истината? Ако с говоренето на истината не помогнеш на цялото човечество, то поне си помогнал да се подобри състоянието му поне на един косъм. И ако хората в целия християнски свят за 2000 г. са могли да придвижат културата поне на един косъм, това е грамадно нещо. Колко косми ни трябват още, да променим цялата култура, за да можем да влезем във Царството Божие?

Няма защо да повдигате въпроса как ще се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Вашето спасение е извършено преди създаването на света, вие само трябва да го знаете в себе си, И всеки може да бъде спасен. Денят, в който ти повярваш и възприемеш любовта в себе си, ти си спасен. В който момент осъзнаеш, че любовта е законът, който те повдига, ти си спасен. Ти можеш да осъзнаеш.това нещо още сега, можеш да го осъзнаеш вечер или денем, можеш да го съзнаеш след хиляди години, но законът еднакво ще действува. Тъй щото спасението не е важно за вас. Най-важният процес е развитието на човешката душа. Да се спаси една душа, да се повдигне един човек, това струва повече, отколкото проявата на една цяла култура като нашата. Да се издигне една такава култура, това е само безразборно изразходване на Божествената енергия. И като си помислите, какво всъщност може да допринесе тази култура? Аз гледам другояче на въпроса. Въпросът е в подобрението, което може да се внесе. Каква полза може да ви допринесе посяването на хиляди декара земя, ако в края на краищата тя нищо не дава? Представете си, че житото израства, но няма никакъв плод. Какво ви струват тези хиляда декара земя? Под думата „култура" ние разбираме плод. Значи по-хубаво е да посееш десет декара земя и да ти допринесат изобилно плод, отколкото да посееш хиляда декара, които нищо няма да дадат. В дадения случай спасението на един човек струва повече, отколкото повдигането на цяла култура. Но ако под израза „повдигане на цяла култура" разбираме повдигането на всички души, тогава ние сме в естествено и право положение. И от това именно се нуждае светът. Като влезеш някъде и погледнеш един човек, да знаеш, че той те обича и ти го обичаш. Че те обича, това не трябва той да ти го каже, но ти сам да го почувствуваш. Любов, която се изявява с думи, това не е любов. Тя трябва да се чувствува. Като влезеш в една стая, дето има запалена соба (Учителят е употребявал думата „соба" в смисъл на печка. Бел. ред.), тя може ли да те обича? Ни най-малко. Но ако туриш ръцете си близо или далече от нея, ти ще почувствуваш нейната топлина. Собата казва: „Дали ще се приближиш по-близо или ще останеш по-далече от мен, аз все едно ще си извърша своето към теб. .От теб зависи. Ти можеш да заемеш каквото искаш положение." Тъй щото, и по отношение на любовта пак можете да заемете едно или друго положение. Можете да се приближите толкова, че да изгорите ръцете си, а можете да се приближите така до нея, че да не я почувствувате или така, че да остане известно разстояние, едно незабравимо, едно паметно положение. От вас зависи да бъдете близо или далече от нея.

Новите схващания, които сега придобивате, не трябва да бъдат в разрез с онова, което досега сте придобили. Вие не трябва да казвате: “Ние не обичаме ли Бога?" Имайте предвид, че аз ви говоря за една философия, която е в движение, не ви говоря за една застояла философия. Костите на мъртвите животни не могат да се изменят от мъртвата философия. За нея не говоря. Говоря за една философия, която постоянно се мени. За мен доброто е добро само за момент. Ако философията расте, а принципът си остава един и същ, тя е права. Ако в началото като расте е добра, и в края ще бъде добра. Ако началото е лошо, и краят ще бъде лош. Сега аз ще разгледам един социален въпрос, какъвто е бракът. Брак в света не съществува. Той е едно хрумване на хората. Никой няма право да жени когото и да е, нито има право сам да се жени за когото и да е. Защо? Защото това е право само на Бога, то е Негов прерогатив. Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". Като е изпратил душите на Земята, Бог ги е съчетал. Сега престъпленията на хората седят в това, че те казват: „Хайде да оженим този." Вие ще го ожените? „Хайде да венчаем този." Нито ще го венчаят! Това са престъпления от страна на хората. Христос е казал, че никой няма право да разваля Божественото. Какво е доброто? В даден момент, когато две души имат Божественото съчетание, това е добро вече, това е любов. Когато две души в даден момент имат съчетание в името Божие, тогава ще се роди доброто, а когато се съберат без любов, те ще извършат престъпление. Следователно престъплението е само на безлюбието, доброто е само на любовта. И тогава, когато в един дом се раждат престъпни деца, как ще изясните това? Ще искате да обвините Бога ли? Не. Когато това дете се е зачевало, майката й бащата са били в областта на безлюбието. Следователно и резултатът е такъв. И обратно: ако вземете една фамилия, даже и недобра, дето майката и бащата са престъпници, но при съчетанието за един момент само са били в любовно състояние, тогава може да се роди едно дете-ангел. Тези родители са само условие за неговото дохождане, а то всъщност се ражда от друго място. Тъй щото тези нови виждания, тези нови схващания се отнасят само за онези, които имат пробудено съзнание.

Сега, какво е психологическото приложение на закона? Ако в даден случай искаш да извършиш една работа, а няма любов между една твоя мисъл и едно твое желание, ти непременно ще родиш едно престъпление, т.е. последствията на твоята постъпка ще бъдат престъпни. Ако между твоите мисли и желания има любов, непременно и постъпката ти ще бъде добра. Какво се изисква от вас? Никога не казвайте, че вие ще направите това или онова нещо. Нещата се определят само в момента, когато Бог действува. Когато казвате, че утре например ще направите това или онова, вие правите престъпление. Защо? Защото искате да заповядвате на Бога. Бог е, който разполага с вас и с работата. Покажете се в момента, когато трябва да действувате. Като дойде време да действувате, тогава се проявете, но не говорете преди още да сте пристъпили към дадена работа.

И тъй, в Писанието се казва: „Син Человечески отхожда". Защо отхожда? Не знаете, защото вашите умове са пълни само с противоречия, само с безверие. Ние сме се обезверили в себе си, обезверили сме се в Първото начало, обезверили сме се и в ближните. Въз основа на това се е създала онази поговорка, според която „човек за човека е вълк". Каква култура е тази, в която човек за човека е вълк? Каква култура може да има там, дето няма никакви принципи, върху които човек да положи живота си? И каква култура може да има там, дето човек се съмнява в себе си? Първото нещо - човек няма право да се съмнява в себе си; второто нещо - човек няма право да се съмнява в ближния си и третото нещо - човек няма право да се съмнява в Бога. Аз турям обратното положение: първото нещо - човек няма право да се съмнява в Бога. Единственото абсолютно същество, което е над всичко, това е Бог. То е възвишеното, трайното, дълбокото в човека, което действува в него като непреривен акт. При най-лошите условия на живота, когато ти се обезсърчиш, обезкуражиш, нещо дълбоко в теб ти казва: „Не бой се, тази работа ще се оправи." Как ще се оправи? Пак ти казва този глас: „Не бой се, ще се оправи тази работа," И ти ще видиш, че както ти каже този глас, така ще стане. Това, което този вътрешен глас ти каже, е вярно. Бог ти говори - този е вътрешният глас, и Той говори не когато си щастлив, но когато върху теб дойдат най-големите нещастия и ти казваш: всичко се свърши. Когато всички престанат да говорят, тогава Бог започва да говори. Тогава ти се намираш пред една пропаст и казваш: беше, вече всичко се свърши. Тогава именно и Бог ще ти проговори.

Разправяха ми за един праведен човек, българин от Варненско, когото в турско време турците осъдили на обесване. Денят, когато трябвало да го бесят, той се приближава до бесилката, поглежда към въжето и си казва: „Кой може сега да ме избави от това положение, освен Бог?" Отива до бесилката, турят вече въжето на врата му, но нещо отвътре му казва: „Не бой се, въжето ще се скъса." Увисва на въжето, но наистина то се скъсва. След това той си казва: „Благодаря Ти, Господи. Първото се скъса, но второто вече не знам какво ще стане." Увисва на второто въже - и то се скъсва. Турчинът казва: „До трети път ще го бесим, дайте сега друго, по-дебело въже." Взимат трето въже, увисва той и си казва: „Сега вече работата е сериозна." Но интересен факт, наистина - и третото въже се скъсва. Тогава пашата казва: „Нека си върви този българин, и Бог не е съгласен да бъде обесен." Не зная дали сегашните българи биха освободили човека по този начин. Аз вярвам, че те биха го окачили на желязно въже, да не се къса втори път. Питам: какво ще придобием, ако обесим или ако обвиним един човек?

Човек трябва да избягва злото. Каква полза, ако си отмъстите някому? Ето как разсъждавам аз. Ако някой човек ми е направил най-голямото зло, няма да му отмъстя, но ще му кажа: „Аз няма да върша престъпления по никой начин!" Това е най-голямото наказание, което мога да наложа на този човек. Щом дойде до мен, казвам: „Аз съм човек, който не иска да върши никакви престъпления." И всеки от вас, като види, че бесят едното, не казвайте, че такава е волята Божия, но кажете в себе си: „Да се скъса това въже!" Нека плати държавата за туй въже, какво от това, че едно въже се скъсало? Няма да бягате настрана, но ще седите там, докато въжето се скъса. Както виждате, при този българин, който се съмнявал дали ще се скъса въжето, не само първото се скъсало, но и второто, и третото, и той най-после бил освободен. Всичките въжета могат да се скъсат. А вие седите и си казвате: „Кой ще оправи света?" Вие сте съзнателен човек, но пак се съмнявате. Тогава Бог иде при вас и казва: „Ще ви кажа кой ще оправи света. Има Един, който може да оправи света.”

Само Бог съединява хората, само Той ги групира в едно. Никой няма право да жени хората, никой няма право да ражда без Бога. Когото Бог съедини, само той може да ражда. Ако човек съединява хората, то престъпници ще раждат. Когато един съдия е изправен пред едно положение да съди някого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осъдя ли този човек или да го оправдая?" Един вътрешен глас му казва: „Оправдай го!" Какво ще каже отгоре на това съдията? Той ще каже: „Аз съм на особено мнение." Ако този съдия схване, че обвиняемият е праведен според думите на Господа, той ще може да докаже и неговата праведност. Ако този съдия стане и каже: „Господ да съди, този човек не е виновен, аз съм виновен" и обвини себе си, мислите ли, че няма "да спечели? Защото ако вие сте на положението на обвиняемия, вие сте длъжни да изправите същата погрешка. Като оправдаете този човек, оттам насетне всичко ще ви тръгне напред. Ако осъдите този човек, оттам насетне всички нещастия в света ще ви сполетят едно след друго. Кое е по-хубаво от двете положения?

В православната църква започнаха да гонят сектантите. Православните си мислят, че те са истински православни, а другите са сектанти. Всички православни са сектанти. Самата православна църква е сектантска, а ако искат да знаят, тя е даже и схизматична. Те искат да докажат, че имат право, а когато другите хора искат да докажат своето право, те го отричат. Засега на Земята никоя църква няма право. Има само една църква, която има право, но тя е в душите на хората. Аз съм прав във всеки даден момент, когато изпълнявам волята Божия в съвършенство, когато изпълнявам Божиите Закони, когато нямам абсолютно никаква отрицателна мисъл в себе си, когато съм в хармония с онова възвишено и благородно чувство в себе си и когато желая доброто на всички живи същества. Виждам един лош човек, казвам: да му помогне Бог да се поправи. Виждам един добър човек и му се радвам.

Някой ще каже: „Ние толкова лоши хора ли сме?" Не е въпросът, че сте лоши хора, но важното е, че сте непослушни. Ако някой например днес каже, че е Син Божий, веднага ще помислят, че той иска да управлява света, да заповядва на хората. Да заповядва на хората, това не е никаква синовност. Да бъдеш Син Божий значи абсолютно да зачиташ Божия закон, да работиш за благото на всички, за благото на цялото човечество. Тази е идеята, която е вложена и в Евангелието. Та ако вие дойдете до новото съзнание, то няма да измени вашите форми, вие пак ще си останете такива, каквито сте си, но ще настане една промяна във вашата душа, ще придобиете онази съзнателна сила, която ви трябва, и ще трябва да знаете как да се справите със себе си. Сега, вие обърнете внимание на следното: в Природата съществуват три положителни състояния, три положителни начала според мен. Едното състояние води началото си от закона на Любовта. То съдържа известно вещество, известна материя, която е необходима. Върху тази материя животът може да се гради. Следователно с първия закон се явява животът, който създава формите. Второто състояние произлиза от Мъдростта, от знанието. Тя е съзнателна сила, която също така съдържа известна материя, която е необходима за човешките мисли. Човек не може да мисли, ако тази материя не съществува. Защото не може да бъде грънчар онзи, който няма материал, с който да работи. Не може да бъде печатар онзи, който няма с какво да работи. Третият принцип, това е Истината. Ти искаш да бъдеш свободен, но и в този случай тя съдържа известна материя, с която човек трябва да работи. Ако вие приложите закона на Любовта, ще видите колко е мощен. Например имате едно крайно неразположение: отивате при едного, разправяте му болката си, отивате при втори, при трети, при четвърти, на всички разправяте болката си, но тя не минава. Никой не може да ви помогне. Защо не може да премине болката? Защото закон е: онзи, който може да ви помогне, това сте вие самите. В дадения случай ако сам не направите едно положително усилие, не можете да излезете от това затруднение. Кажете си: „В мен съществува една Божествена възможност и аз сам мога да изляза от тази болка, от това трудно положение!" Ако си кажете така, веднага положението ви ще се смени. Или ако си кажете, в следната форма: „Възможно ли е това?", пак ще си помогнете. Може да турите едно положително или едно отрицателно твърдение, но в никой случай две противоречиви. Като казвате: „Възможно ли е това?", значи вярвате, че може да стане и другояче. Българинът например казва: „Няма ли да дойдеш у дома?" Англичанинът пък не губи време, той направо казва: „Ще дойдеш ли у дома?" Значи, ако поставите думите във формата „Може ли да бъде това?”, но с положително желание, то ще бъде. Щом държите положителната мисъл, веднага Божественото съзнание ще се прояви и вие ще го изпитате. Който и да е от вас, ако иска да опита реалността на нещата, така трябва да постъпи. Например мнозина от вас вярват в Бога, но нямат една ясна, положителна мисъл за Бога. Казвате например: „Аз се молих и Господ отговори на молитвата ми." Въпрос е дали Господ е отговорил на вашата молитва. Защо? Защото, когато вие се молите, вие сте много далече от Бога. Когато сте се молили, може би някоя ваша близка душа, която е била близо до вас, ви е чула и ви е помогнала. Тъй щото всяка помощ, която ви иде, тя всякога не е от Бога, може да е от някоя ваша близка душа. Вие трябва да знаете в коя сфера сте били, когато сте се молили. Имате нужда от това-онова и казвате: „Аз се помолих на Бога и Той отгоре ми помогна." Ако мислите така, ще мязате на онзи българин, който имал нужда от хиляда лева, намирал се в голямо затруднение, отникъде не могъл да намери тези пари. Имало много чорбаджии, към които би могъл да се обърне, но той си казал: „Всички чорбаджии са големи изедници, никой няма да ми помогне. Господи, на голям зор съм, само Ти можеш да ми помогнеш, никой друг!" В това време близо до него минавал един от тия чорбаджии, срещу които той изказвал недоволството си и му пъхнал една кесия с хиляда лева. Като видял тези пари, той въздъхнал спокойно и казал: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна!" Чорбаджията попитал:

– Защо благодариш на Бога?

– Как да не благодаря, Той ми помогна, даде ми хиляда лева.

– А, Господ ти даде! Аз ти дадох тези пари, да не мислиш, че всички чорбаджии са изедници.

– Кой знае дали си ги дал ти. Ти по-рано не беше такъв, навярно Господ те е пратил да ми ги дадеш.

И тъй, сега на хората това е потребно - да имат повече от тази първична материя на Любовта. Хората са изгубили тази първична материя, и като погледнете лицето им, ще видите една керемидена краска, вместо хубавата червена краска. Тази краска показва отсъствие на материята на Любовта. Щом отсъствува тази материя на любовта, отсъствува и силата на любовта; щом отсъствува силата на любовта, отсъствува и онова Божествено съзнание, и тогава се раждат всички нещастия в света. Та сега някои от вас седят тук, някои са стари, някои са болни и мислят само за старостта и за болестта си. Болният мисли само за някой лекар, да дойде да му помогне. Онзи лекар, който може да ви лекува, той е вътре във вас. Вземете пример от животните. Като се разболеят, те ни най-малко не търсят някакъв лекар, но сами се лекуват. Ние, разумните хора, наместо сами да се лекуваме, отиваме при лекарите. Аз не съм против лекарите, но казвам: преди всичко повикайте своя вътрешен лекар, който от своя страна, ако сам не може да помогне, ще извика един външен лекар като асистент, и ще каже: кажи на Иван, на Драган или на Петкан да дойде да му помогна. А вие сега отивате, викате десет лекари на консулт. И десетте лекари свършват толкова работа, колкото и един. И всички тия лекари най-после казват: „Стана някакво усложнение." И този човек умира. След това хората ще кажат: „Тъй писал Господ." Не е писал така Господ. Всичко седи в неразбирането. Онзи, който е станал лекар, той трябва да е роден лекар. Никой няма право да става лекар, ако не е роден такъв; никой няма право да става учител, ако не е роден такъв. Никой няма право да става банкер, ако не е роден такъв; никой няма право да става майка или баща, ако не е роден за това, никой няма право да става генерал, или министър, или цар, ако не е роден за такъв. Който е роден за една от тези професии или длъжности, да стане такъв. Който е роден за генерал, или за учител, или за свещеник, или за цар, или за какъвто и да е и стане такъв, той е на мястото си, ще извърши добра работа; който не е роден за такъв, той ще извърши най-голямото престъпление.

Във време на Царска Русия имаше един спор с китайците. За китайците всички казват, че са некултурни, диваци хора, но и те имат своя философия. По едно време китайците отслабнаха и тогава Русия изпрати своята флота да ги принуди да отстъпят и да отговорят на всичко това, което Русия искаше. Тогава китайският главнокомандуващ флотата извика този на руската флота и му каза: „Слушай, братко, нашите господари царе се скарали нещо, не могат да се споразумеят, искат ние да воюваме вместо тях, да избиваме хората си и напразно да проливаме кръв. Я ние да си направим едно увеселение: ще гърмим напразно, ще обикаляме насам-натам и най-после ще кажем, че никой от нас не можа да победи."

Ще кажете: китайско разрешение. Значи, ако снарядите удрят на място и убиват хората, това е по западен маниер, ако пък не удрят на място и не убиват хората, това е по китайски. Казвам: китаецът е прав. „Нека твоят и моят цар се съберат на аудиенция и да си поговорят като братя, а пък ние няма какво да се бием. Ако се бием, съвсем ще разбъркаме работата." И прави са китайците. В някои отношения и ние трябва да бъдем китайци.

Питам: кой човек досега, като си е наложил волята, е направил нещо? Ако извърша моята воля и ако това мое желание внесе в мен нов живот и аз придобия безсмъртие, тогава има смисъл да изпълня своята воля. Но ако една моя постъпка ме лиши от живота, ако изгубвам живота си и преждевременно остарявам, какво ми коства тази моя постъпка или това мое богатство? Или ще каже някой, че поне е ял и пил в този живот. Тогава ние ще бъдем в положението на онзи турски младеж, когото един ходжа съветвал да не пие, понеже младежът имал голяма слабост към пиенето. Той пиел особено много ракия. Един ден ходжата му проповядвал:

– Ти не трябва да пиеш, трябва да се откажеш от тази слабост.

– Какво да правя, като ми е удоволствие да пия, не мога без това.

– Но така не става. Ти знаеш ли какво те чака, като отидеш в онзи свят?

– Какво ме чака?

– Всички бъчви, от които си пил досега, ще бъдат окачени на врата ти и ти през целия си живот ще трябва да ги носиш. Знаеш ли колко е лошо това нещо?

– Пълни или празни ще бъдат тези бъчви?

– Пълни, разбира се, ще ти тежат.

– Е, като са пълни, няма нищо, колкото и да са тежки, пак ще ги нося, ще има поне какво да пия и там.

Ще умре човекът и пак за пиене мисли! Това е турско разбиране за онзи свят – бъчвите да бъдат пълни. Ти му говориш, че го чака нещо лошо, а той казва, поне да са пълни, че да има да пие и на онзи свят. Някой казва: аз тук да си поживея, да си поям и да си пийна, че на онзи свят да ме правят каквото си искат. Това не е никаква философия, така не трябва да се мисли.

Христос казва: „Син Человечески отхожда." Откъде? От всяка душа, която не изпълнява Неговата воля, Божията воля. Син Человечески отхожда от всеки дом, дето любовта не живее, не цари; Син Человечески отхожда от всяка църква, която не живее по Бога. Син Человечески отхожда от всички приятели, които не живеят добре. Син Человечески отхожда от всеки народ, който не изпълнява волята Божия. Син Человечески отхожда от всяка култура, която не изпълнява волята Божия. И когато Син Человечески замине, тогава ще дойдат всички нещастия върху хората. Защо ? Защото си е заминал Син Человечески, излязъл е навън. И ние тогава оставаме да пожънем онези последствия, които животът ни е отредил. Та казвам: в изучаването, на окултните науки, в изучаването на човешкия организъм, в изучаването на човешкото лице, човешките косми, човешките ръце се изискват специални методи и главно - съзнание и дълбоко разбиране. Досега се изучаваше човешкото лице, както и физиогномията, с оглед на човешкия характер, да се намерят слабостите в човека. Мнозина изучаваха физиогномията с цел да намерят слабостите на човека, да знаят какво му не достига, че да могат да го оплетат. Не, тайните науки не се изучават с такава цел! Те се изучават с цел да научите човека, да видите от какво има нужда и да можете да му помогнете, да му направите някакво добро. Преди няколко години ми донесоха лекции от един курс на една окултна школа в Америка. Един мой ученик се влюбил в тях, задигнал ги, искал да види какво се преподава там и казва: от всички лекции и от правилата, които там се преподават, аз можах да взема само едно правило. Всички други.правила, които те поддържат, са все правила на престъпления. И сега, ако погледнете лицата, челата, веждите, носа, устата на съвременните хора, ще видите голяма несиметричност, от която нищо не можете да познаете. Там не са отбелязани правилните черти на лицето. Ние говорим за физиономията на хората, но аз не искам да се занимавам с отрицателните черти на човешкия характер. И когато се приближавам до престъпни типове, когато съм ги изучавал, аз не искам да се занимавам много с тях, не искам да пипам злото, но казвам: всяка престъпна мисъл оставя известни отпечатъци върху твоите черти. Най-първо тя ще остави отпечатък върху носа, ще направи там ред наслоявания, главно на върха на носа. Кое е това място на върха на носа, няма да го кажа, дори и ако всичкото богатство на Земята ми дадат. Ако сами можете да намерите това място, то е ваша работа, но аз никога не го казвам. Обаче трябва да знаете, че всяка мисъл оставя отпечатък върху носа, върху устата, върху очите, върху веждите, върху космите и т.н. Всяка престъпна мисъл оставя своите отпечатъци. И ако вие вървите по този път, няма да се мине дълго време и ще изгубите своята красота. Тогава човек почва да мисли, че е остарял, че е изгубил смисъла на живота. Тъй щото натегването на престъпленията оставя отпечатък върху целия човек. Това показва, че вие вървите по пътя на вашите деди и прадеди, които са слезли в една ниска сфера на влияние, дето чувствувате престъпленията на хората. Често човек, като изпадне в такава сфера, започва да мисли, че сам е престъпник.

Та сега, вие искате да се повдигне цялото човечество, да се повдигнете от тази сфера на. престъпления. Под думата „престъпление" аз разбирам всяко нещо, което не е извършено с любов. Всяко нещо, което е извършено с любов, в него няма никакво престъпление. Мислите ли, че ако вие сте облекли някого без любов, сте направили някакво добро? Ако го облечете с любов, както себе си, ако го нахраните с любов, както себе си и ако му дадете прием в дома си, както и на себе си, и ако треперите за него, както за себе си - това е любов. Казвате: може ли? Може, разбира се, това е Божествено! И онзи, който идва при вас, и той трябва да мисли по същия начин. И бедният, който иде при мен, и той трябва да мисли за мен така. Ако между неговия и моя ум няма съчетание, и ако аз мисля едно, а той мисли друго, това не е любов. Непременно и той трябва да мисли и да гледа на мен, както и аз на него. Той трябва да каже за мен: този е най-добрият човек, когото аз познавам в света. И аз ще кажа; този е най-добрият човек, когото аз познавам. Щом каже така за мен, тогава вече аз не считам този човек за беден, нито за чужд, но го считам за свой брат и му казвам: ако желаеш, ти можеш да останеш при мен колкото искаш, можеш да останеш и през целия си живот. Но и аз, и той трябва взаимно да храним един към друг едни и същи чувства. Обаче ако след като го нахраня първата вечер, той каже: „Добре, този човек ме нахрани тази вечер, но утре какво ли ще ми каже”, той не е на прав път; или, ако аз кажа: „Докога ли ще остане този човек при мен?" - това вече не е никакъв морал нито от моя, нито от негова страна. От такъв морал аз се отказвам. Идва един при мен, моли ми се за пари. Казвам му:

- Ти идваш при мен и ми се молиш, защото мислиш, че имам пари. Ако нямах пари, ти не би ми се молил. Аз бих желал да дойдеш при мен даже ако знаеше, че нямам пет пари в джоба си. Ако аз съм човек и видя, че имаш нужда, ще ти помогна. Ти трябва да мислиш за мен така, както Бог мисли за мен. Ако не мислиш така, ще ти кажа: моля ти се, излез навън, иди на друго място. Ти спадаш към друга категория хора, на които аз не мога да помагам. Няма закон. Казваш: ти си длъжен. - Не, никак не съм длъжен. Сиромашията ти е наложена, за да познаеш Бога, и затова ти не трябва да се страхуваш. Колко време си гладувал?

– Четири-пет часа не съм ял.

– Че ти още и десет дни не си гладувал.

– Мога ли да гладувам десет дни?

– Можеш, разбира се, ти можеш и 40 дни да гладуваш. Човек може да гладува 40 дни. За 40 дни има най-малко кандидати - десетина души.

Казвам: всички, които ме слушате, се нуждаете от една вяра, която може да мести Земята, не само планините. Аз отивам по-далече. Във времето на Христа се казваше, че трябва да имате вяра, която планините да премества, а сега се изисква от хората вяра, която и Земята да премести и да я върти. Това ниско съзнание, в което сега живеете, това е вашата Земя. И ако вие не сте в състояние да измените това ваше ниско съзнание, никаква вяра нямате. Вашето съзнание е толкова тежко, че се равнява почти на Земята по тежест. Вие сте една планина или една земя и трябва да сте в състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша земя. Има някои хора, които не бих могъл да ги нося на гърба си;,и в този случай казвам: аз бих предпочел да нося Земята, отколкото тия хора на гърба си. Има някой българи, които са по-тежки от Земята. Това е до разбирането на великия закон. Казвате: „Какво искаш да кажеш?" Да престанете с вашите престъпления! „Какво искаш да кажеш?" Да обичате всички хора! „Какво искаш да кажеш?" Ще говорите всякога истината, без да лъжете! „Какво искаш да кажеш?" Ще живеете абсолютно свободно, ще дадете свобода на всички и ще желаете свободата на всички хора! Това искам да кажа. „Ама как да го направим?" Ще ви кажа как да го направите. Не е мъчно да се каже комуто и да е. Това е най-лесното нещо. Тогава ще бъдете най-силните и най-мощни хора в света. Ако християните от първите времена още и до днес поддържаха Христовото учение, както се проповядваше, досега светът щеше да има съвсем различен вид от сегашния. Вие казвате: „Аз съм жена, имам мъж." Че от кога го купи? „Ама аз съм мъж, имам жена." Че от кога купи тази жена? Не, така не се говори. Никаква жена нямаш ти, никакъв мъж нямаш ти. Ако пък имаш един мъж, какво си придобила? Казваш: „Мъж ми ме чака в къщи." Че как така? Мъжът ти е в къщи, а ти си тук? Щом имаш мъж, и ти ще бъдеш там, дето е той, и никога нямаш право да се делиш от него. Ти нямаш право да се разделиш нито на една педя разстояние от него. И ако мъжът има жена, и той няма право да се дели нито на една педя разстояние от нея. Сега аз говоря за другите, не говоря за вашите отношения. Не мислете, че това само аз говоря. И Христос казваше: ще бъдат двамата в една плът, ще живеят в хармония, че каквото единият пожелае, това и другият. И двамата ще изпълняват волята Божия, и никакво противоречие няма да има между тях. И тогава всеки ще вижда пред себе си един ангел. Мъжът, като види една жена, ще каже: „Ето един ангел!" И жената, като види един мъж пред себе си, ще каже: „Ето един ангел!" И тогава и двамата ще работят заедно. А сега жената като види мъжа си, казва: „Де ли е ходил той да хайтува." Но като дойде той, тя се позасмее малко, като че ли нищо не е било. Не, тя като знае, че той е ходил някъде, нека се радва, че той може би е ходил с други ангелици. Това е едно благословение и за нея, и за него. Право ме разбирайте. Ако вашият мъж няма много ангелици, които да го поддържат, той ще умре. И ако вашата жена няма много ангели, и тя ще свърши. Всички тия мъже и жени са синове Божии ~ така трябва да мислите. Мислите ли, че всеки мъж, който се приближава към една жена непременно в неговия ум има някакво престъпление? Не, ни най-малко не е така. Никакво престъпление той няма в ума си, това са чужди мисли, които се натрапват понякога. По естество никой мъж няма желание да направи каква и да е пакост на жената. Жената го предизвиква за това. Тя, като види някой мъж, уплаши се и казва: „Той непременно ще ми направи някаква пакост," Да, и затова мъжът прави пакости на жената. Същото се отнася и до мъжа; той, като види една жена, казва си: „Тя непременно ще ми направи някаква пакост.” И така става. „Тази жена ще ме съблазни." Значи мъжът е причина да става това нещо. Това е, което аз зная. Обаче по естество нито жената има желание да прави зло на мъжа, нито мъжът има желание да прави зло на жената. Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вътрешно недоверие, което съществува у нас. И затова казвам: щом се приближаваш към един човек, или щом един човек иде насреща ти, ти веднага си помисли, че Бог живее в него. Ако ти не помислиш, че Бог живее в него, той непременно ще извърши някакво престъпление. Във всеки даден случай и ти трябва да мислиш за себе си същото, та като се приближаваш към една сестра, или като видиш една сестра, у теб непременно ще се роди желание да й помогнеш. Такива трябва да бъдат отношенията между хората в бъдещата култура. За в бъдеще у всички хора трябва да се роди желание да се подобрят условията на живота за всеки, а да не очаква на подаяния. Подаянието ще бъде само едно последствие. Но условията трябва да се подобрят. Щом се подобрят условията, и човечеството ще се повдигне. Засега обаче, това не може да стане изведнъж, докато всички не осъзнаят, че трябва да живеят един за друг. Сега мнозина казват: „Всеки трябва да се грижи за себе си." Това се отнася до онези вярващи, които се намират в положението на християни и минават за такива. Питам: ако днес Христос дойде на Земята, как ще ни посети и как ще Го приемем? Ако Той каже: „Аз съм Христос, който ви проповядвах преди две хиляди години", вие ще му отговорите: „Ти не знаеш ли, че ние живеем в 20-ти век и не сме хора, които можем тъй лесно да вярваме? Ние не сме будали да помислим, че ти си Христос." Това е едно изопачено вярване. Впрочем, аз не казвам, че Христос тъкмо така ще каже. Ни най-малко Той няма да говори за себе си, но ще ни запита: „Как прекарвате живота си? Как живеете с мъжа: си, с жена си, с децата си? Какво е материалното ви положение? Как спите, здрави ли сте?" Тъй щото Той за всичко ще се интересува и ще ви разпитва. Но относно вярванията ви, в какво вярвате, Той въпрос няма да направи. После ще ви запита дали четете Евангелието, ще ви слуша какви коментари правите по него и т.н. „Но ето, ръката на тогози, който ме предава, с мене на трапезата." (21 стих, 22 глава от Евангелието на Лука). „И Син Человечески отхожда според както е определено, но горко на тогоз человека, чрез когото се предава!" Син Человечески като си отиде от евреите, какво стана оттам насетне с тях? От две хиляди години насам този народ е подложен на най-големи страдания. И ако Син Человечески си отиде от нашите съвременни (...) народи, какво ще стане с тях? Законът пак е същият. И ние вече опитваме лошите последствия. Тогава ще дойде другият стих, дето се казва в Писанието: „Ето, хлопам, дошъл съм пред вратата ви." Ако някой отвори и възприеме Словото, добре ще бъде за него. И ако вие възприемете Словото, то значи да възприемете целия живот, защото Словото е законът на Любовта, която обхваща целия живот. И този закон трябва да обхване целия социален строй, а не само да се молим, не само на църкви да ходим, не само на училище да ходим. Този закон трябва да обхване целия живот, от най-ниското до най-високото стъпало, и тогава у всички хора - професори, свещеници, съдии, учители трябва да се роди една свещена мисъл - да се подобри положението на цялото човечество.

В миналата си беседа аз говорих какво е предназначението на жената, сега ще ви кажа какво е предназначението на мъжа. Жените трябва да се откажат да раждат престъпници, а мъжете трябва да се откажат да хранят престъпници. Не давайте храна на никое ваше низко желание или мисъл, които са ви обсебили. Нека умрат!

Какво казва Христос? В дадения случай, ако Христос дойде между богатите, Той ще им каже: „Всички богати християни трябва да раздадат имането си на сиромасите." Те ще Му отговорят: „Такъв Христос ние не искаме." Ако дойде между бедните, Той ще им каже: „Заради любовта си към мен, слугувайте на богатите доброволно, без пари." Бедният ще му отговори: „Ние такъв Христос не искаме!" Ако дойде между жените, ще им каже: ,3аради любовта си към мен, слушайте мъжете си и им угаждайте, както те искат." Жените тогава ще отговорят: „Ние не искаме такъв Христос!" Ако дойде при мъжете, ще им каже: „Слушайте жените си и правете, каквото те искат." Те ще отговорят: „Такъв Христос ние не искаме!" Ако дойде между свещениците, и те няма да бъдат доволни от Него и ще му кажат: „И ние не искаме такъв Христос." Значи, ние искаме такъв Христос, който да върши точно това, което ние желаем. Братя, аз да ви кажа: това не е човещина. Ако ние вървим по този път, ще изгубим и това, което досега имаме. Ние (...) се крепим донякъде, но и това, което сега, имаме, ще го изгубим. Аз говоря за общите загуби в света. Ако един народ се повдига, същевременно с него печелят и неговите членове. Ако един народ губи, и членовете му губят. Следователно има общи загуби и общи печалби. Народите могат взаимно да си помагат едни на други. Затова именно трябва да се повдигне съзнанието на цялото човечество.

„Син Человечески отхожда." Кое е по-добре: да си отиде или да дойде? Всички нечисти мисли, желания и постъпки трябва да умрат! Нито трошица хляб! Нищо не трябва да им се даде. Това е дълбокото разбиране на въпроса. Ако не разбирате нещата по този начин, новата култура не може да дойде. Само при едно дълбоко разбиране може да дойде новата култура. И само при тази култура можете да опитате Великото Начало, което съществува в света.

Тепърва трябва да изучавате себе си! Аз бих дал на всинца ви методи да измервате дебелината на устните и широчината и дължината на носа си, дебелината на веждите си, разтвора на очите си, после да следите космите ви тънки ли стават или дебели, меки или твърди, падат ли свободно и спокойно или не, започват ли да побеляват, после ще следите стават ли някакви промени с ноктите ви, дали стават крехки или други някакви промени. Всяка промяна в тези удове говори за поява на някаква болест, или кожни образувания, или някакви тръпки, или бодежи по тялото, или нервни прояви. Какво показва това нещо? Че средата, в която живеете, е среда на промени. Тези промени показват, че ние едновременно чувствуваме състоянието на цялото човечество. Често вие чувствувате някакво страдание, изпитвате някаква скръб, но не знаете причината за това. Причината е, че чувствате страданието на цялото човечество. И затова вие трябва да се свържете с онзи мощен принцип, който показва, че има нещо мощно, велико, което преодолява всичко в света. И Писанието казва: „Любовта побеждава всичко в света." Не казвам, че с вярата трябва да се свържете, но с Любовта, защото тя побеждава всичко. Ако вие не можете да побеждавате, трябва да знаете, че нямате Любов. Всяко знание в света иде чрез любовта. Всяка сила в света иде от любовта. Ако сте безсилни - нямате любов. Ако не постъпвате добре - нямате любов. Любовта е единствената магическа сила в света, която може да ни подобри в един ден. Това, което другите сили вършат с години, любовта е в сила да го извърши само в един ден! С любовта и цялото Небе би слязло на Земята. Тогава вие ще се измените - и брадите ви ще паднат, и космите ви ще почернеят, никой няма да ви познае - ще се измените, напълно ще се подмладите. Като дойде Любовта, тя ще каже: долу брадата! Брадата е само за Земята. В света на Любовта няма закони, няма правила. Там всички ще бъдат млади, като деца.

Христос казва: ако вие не си хвърлите брадите, ако вие не си хвърлите белите коси, ако не изчистите кирта под вашите нокти, ако не изтриете гурлите от очите си, ако не изчистите добре ушите си, да няма кал в тях и ако не изчистите добре зъбите си, вие не сте за Любовта. Всичко това трябва да се изхвърли навън. И да не четете като мен с лупа. Че чета с лупа, с това аз показвам на хората каква е сегашната култура. Мен ме е страх да чета без лупа. Искам да покажа на хората, че техните мисли трябва да преминат през една чиста среда, като стъкло. Всички ваши мисли, всички ваши желания и чувства трябва да преминат през една съвършено чиста среда - през средата на Любовта - и там да се пречистят. Аз и без лупа мога да чета. Някои като ме виждат с лупа, казват: „Този човек прави някаква магия, той омагьосва хората." Та всички хора сега са омагьосани, никой не знае какво върши. Дяволът ги е омагьосал. Досега аз не съм срещал човек, който да не е омагьосан.

Сега, наместо Син Человечески да си отхожда, както е писано, аз казвам: всички престъпления човешки си отхождат, а Син Человечески прихожда. И ще започне съд и правда в света, по любов, по знание и по свобода, и тогава всички хора ще бъдат свободни, ще бъдат чада, родени от един Баща и ще живеят така добре, без да се мушкат.

„Благословен Господ Бог наш."


7. неделна беседа, държана от Учителя на 8 ноември 1931 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, всички, има, култура, сега, хора, любов, казва, мен, каже, бог, право, свят, земя, мисли, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Ноември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder