НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Предназначението на носа

Най-често използвани думи в беседата: нос, човек, има, може, мисли, аз, сега, казва, бог, работи, всичко, човешки, каже, дойде, уста, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 28 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Сега, в продължение на 5 месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет: Евангелие от Матея, Евангелие от Лука, пророк Исай, Евангелие от Марк, Притчи, евангелие от Йоан – всичко 158 глави.

Да благослови Господ делото Си, както в България, така и между всички народи. И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.

Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. В края на краищата и той казва: „Затворен е животът ми, нищо не придобих“. Такова е положението на много хора. Никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от 8,000 години до сега живите хора на земята не са придобили същественото, което са очаквали. Тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това обаче е временно. Ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.

Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени; щом изгуби богатството си, вижда, че работите му не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне; щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала. Търси кибрит, но и кибрит няма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. – Какво трябва да се прави? – Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма. Вторият има кибрит, свещ няма. Като се сприятелят, взаимно ще си услужат: ще запалят свещта и ще продължат пътя си.

Следователно бъдете будни, да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по 100 пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек; на другия ден ще му кажеш пак същото. 100 пъти го срещаш, 100 пъти ще му кажеш едно и също нещо. Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.

И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция и той ще се противопостави на твоите думи. Той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: „Не съм толкова добър, колкото мислиш“. Да казваш на човека постоянно, че е добър, това подразбира известно користолюбие. Ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение, естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си. Може да си искрен, но нямаш разбиране. Например, някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди защо носът на този човек е толкова подут. Много просто, пчела го е ухапала по носа. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание. Само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести.

Следователно нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. – Кое е създало носа? – Човешките мисли. Той е резултат на разумната човешка мисъл. Това не е станало изведнъж, но в продължение на векове. Много опити са правили разумните същества, докато са създали носа в този вид, какъвто го виждаме днес. От формата, дължината и широчината на носа зависи дейността на човека. В този смисъл носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции: първо, той е орган на дишането. През него минава въздухът, който чрез своите трептения възбужда нервната система. Така човек започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Щом се говори за носа като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае как стават работите. Ако детето казва, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже как е писано писмото. Детето разправя: „Баща ми взе лист, писалка и мастило; натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово“. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже как е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят каква служба изпълнява устата. Обаче предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувства и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха, това са неща познати и верни за тях. Обаче каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допущате, че човек може да превърне цялото тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете какво всъщност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже какъв е бил миналия му живот, как са живели неговите деди и прадеди; след това, по известни белези и линии върху носа, определя как живее този човек днес; най-после, по известни черти на носа, той определя какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос.

И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за урегулиране силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния от една страна, както и неестествените състояния от друга страна. Едно малко побутване на носа не на място е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение вие приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон. Последният започва да рита надясно-наляво, хукне с колата по нивите, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. – Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава се на любовта, на своя идеал, и така осмисля живота си. Като остарее, той отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същи човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи като млад е бил умен; като стар е оглупял.

Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смел, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората. Вие не я виждате, но чувствате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате. – Защо се страхувате? – Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън.

Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга. – Защо? – Защото има спирачки. Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, бягат, колкото им държат силите. Животното си казва: „Ще уповавам на краката си“. То намира спасение в своите крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности. Те не отговарят на естествената мярка в природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че човек не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като бягал повече нагоре, задните му крака се удължили за по-удобно бягане по височините. Обаче при бягането си надолу заекът изпитва известна мъчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и широчина, зависи състоянието на белия дроб. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение.

Да се изучава човешкия нос, това значи да се домогне човек до истинската, положителна наука. Само онзи може да придобие това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти някое разумно същество, че трябва да се учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. Ако не ги издържиш, не си учил, както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? – „Слаб съм.“ – Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на 2–3 пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен.

Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Например слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място. – В какво се проявява интелигентността на слона? – В дългия му нос – в неговия хобот. Като проточи хобота си напред, той казва на животните: „Дълъг нос ви е нужен“. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които природата е определила.

Изучавайте животните, да видите как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот. С това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи неразбиране на живота. Лъвът е главнокомандващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я как постъпва с мишките. Вижте как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандващ или цар, но да бъдеш разумен. Това значи да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия, не само за даден момент, но за вечни времена.

Следователно, който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила. Само така човек може да постигне своя идеал, да очисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея разумните и напреднали същества. Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракът му в това общество, за да се намери веднага вън. Чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно лесно може да се премахне. Човек е дошъл на земята да се учи, с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. – Защо? – Защото върху него се е работило много. Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от материята. Тогава се пита какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Той има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, решава материални задачи; щом реши тези задачи, той се освобождава от материята и пристъпва към вечните задачи на живота. Те определят неговото бъдеще.

Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата. Да преустроиш главата си, това значи да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи да изправиш отношенията си към духовния свят. На прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите. Значи трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после, идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Колкото по-добре са развити, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата – белият дроб, а на духа – главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума – в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека – в главата. Велико нещо е Божественото начало!

Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване във физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа в духовно отношение, идвате до три гранични точки с духовния свят, а именно, с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места. През тези точки на носа Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа не може да разбере какво му се говори, неговият нос е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш дали даден човек е добър или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете. Правилният нос е като огледало. Той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от възвишения свят. Тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека. Той не може само отвън да бъде красив, но да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много неща знаете, но важно е, кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на мястото си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва – органите не са поставени, където трябва. – Кое е същественото в човека? – Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действат и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот.

Работете, без да се гневите. Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: „Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя“. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това му са нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога. Тогава гневът му ще бъде на място, ще свърши някаква работа.

Упражнение: В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и направите упражнението си, както трябва. – „Може ли да не правим упражнението?“ – Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. – „Не може ли Бог да ни помогне да издържим на изпитанията?“ – Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова оставя човека свободен, да се прояви, както разбира и желае. Бог нашепва на човека: „Не правиш добре, измени посоката на своето движение“. – „Не може ли по друг начин?“ – Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. – „Искам да опитам по друг начин.“ – Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът на Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество са добри, и ще работиш, без да се гневиш.

Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно.

Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви, без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само у него. Може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли какво представляват погрешките? Те са твърд материал, от който съществата в духовния свят правят къщата си. Когато им трябва такъв материал, те слизат на земята, при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за погрешките, но даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от новото учение нищо не се плаща. Вярно е това: на човек, който работи с Любов, не му трябват пари. Но той е без обувки и без дрехи. Как ще постъпите? Според мене има начин да благодарите за работата му: няма да платите, но ще му подарите един чифт обуща. Те могат да струват повече от това, което ви е изработил, но ще го възнаградите за Любовта, с която ви е работил. Като отиде на друго място да работи, вместо пари ще му подарят един костюм. Колко хора днес са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон. Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите какви промени ще станат във вашия живот.

Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате. Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля, както трябва. Ти си ограничил и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате. Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш, колкото можеш най-много; ще взимаш, колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.

Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това не се вглеждат в себе си, да видят какво им липсва, но се сравняват с окръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, знае повече, разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе си – да проявиш Любовта, Мъдростта и Истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. – „Болен съм, страдам, как да благодаря?“ – Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш Истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Каквото и да те боли, все ще научиш нещо. Който е дошъл на земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“.

Какво представлява носът? – Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, където се складират природните енергии. Ако знаете как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте с своите енергии. Ето защо, всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много. През него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, да го продължите и разширите според мерките на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух. Той е един от неуморните работници – чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действат върху носа, а оттам и върху дихателната система. Ако тя не работи добре, и стомашната система страда. В резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. – Какво иска Бог от човека? – Да учи и да работи.

И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха, с желание, да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т. м.


Лекция от Учителя, държана на 28 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Предназначението на носа - служба и функция

Най-често използвани думи в беседата: нос, човек, има, може, мисли, аз, сега, казва, бог, работи, всичко, човешки, каже, дойде, уста, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 28 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(След Евангелието от Матея ще се чете Евангелието от Лука, Пророк Исая, Евангелието от Марка, Притчите, Евангелието от Йоана. Всичко 158 глави ще се прочетат в 5 месеца.)

(Тайната молитва колективно преди лекция и беседа: "Да благослови Господ делото си както в цяла България, и между всички народи! И да отстрани Господ всяка зла помисъл на нашите приятели")

"Отче наш"

Имате ли някаква тема? (Не.) Резюме имате ли?

Знанието някой път може да мяза на извор, който изтича, може да мяза на една гарафа, на вода, турена в едно шише. Сега вие сте дошли до едно положение, свършили сте всичко вече. Човек, като остарее, аз считам, той мяза на една гарафа с вода. Казва: "Каквото имаше да се научи, аз го свърших." Или мяза на някой свещеник, който се е облякъл и съблякъл от службата си. Или на някоя мома, която е ходила на хорото и казва: "Свърших вече." И след като се е обличала 20 години наред, каква цел е имала на ума си? Или вземете един прост пример. Един търговец, който 20 години е отварял сутрин дюкяна си, нареждал е стоката си и чакал, и е чакал да влезе някой. Или 20 години вие седитe на скамейката си, говорило ви се е и след това казвате: "Какво придобихме?"

Именно. Човек още не е придобил това, което очаква. От 8 хиляди години - аз пак ще ви го кажа - хората на земята, каквото и да са говорили, не са добили това, което очакват. Това е за живите хора. Нито един не е добил това, т.е. същественото, онова, което очаква. Вследствие на това човек е недоволен. Едно голямо недоволство има. Временно човек е недоволен, после има доволство.

Сега това е процес на разсъждение. Едновременно текат два процеса в съзнанието на човека. Човек мисли, че знае в даден момент. Когато е богат, мисли, че работите му са уредени, но щом изгуби богатството си, съзнава, че работите не са уредени. Щом човек е здрав, мисли едно в съзнанието си. Щом се разболее, мисли друго. Щом е праведен, върви тъй издигнат, мисли едно. Щом съгреши, направи нещо, измени се неговото съзнание.

Питам, кое е онова, което нарушава равновесието? Казваш - мирна ти е тебе главата. Вземете двама, молите се на Бога, радостно ти е, но дойде ти една мисъл, един ден почне нещо да те гъделичка, не искаш да държиш езика си, така ти се е развинтил езикът - ти кажеш една дума, и изгубиш това светлото състояние, което имаш. Станеш неспокоен, идеш да се молиш - не върви. Идеш да говориш с някого - не върви. Казвате: "Днес не съм разположен малко." Е, питам, ако в нас има една реалност, че ние мислим кое е онова истинското положение. Трябва да мислите, да разсъждавате. Вие мислите, че има нещо. Действително има нещо у човека. Сега трябва едно сравнение. Ти имаш, носиш една свещ по пътя. Тази свещ ти хвърли светлина и ти виждаш пътя си, ти си вървиш. Но изгасне свещта ти. Стане тъмно като в рог. Какво трябва да правиш? Ако имаш една кутия кибрит, ще цъкнеш, ще запалиш свещта - и работите ти се уредят. Но предcтaвeтe cи, не нямате кибрит, свещта изгаснала. Какво трябва да се прави? Ще дойде някой като тебе загубен. Той пък има кибрит, но няма свещ, а ти имаш свещ, кибрит нямаш. Тогава двамата се съюзите. Намерите се двама изгубени в една нощ объркани, и двамата казвате: "Как се объркахме?" Единият свещ няма, другият свещ има, кибрит няма. Тогава двамата запалят свещта и тръгнат из пътя.

Е, хубаво. Аз сега ви давам едно сравнение. Вие ще тръгнете и почнете какво аз съм казал да повтаряте. Или да допуснем, че някой музикант е написал едно музикално парче. Онези, които знаят да свирят - един го свири, втори го свири, кой как тръгне: "Цвете мило, цвете красно." Всичките свирят "Цвете мило, цвете красно". И всеки те пита не го ли свири хубаво. Чуваш го веднъж, чуваш го два пъти, три пъти. Най-първо ти е приятно, но след като го слушаш стотина пъти, казваш: "Аз го научих това "Цвете мило, цвете красно"." Или да допуснем друго едно сравнение.

Срещне те един, каже: "Много добър човек си." Срещне те втори - същото каже. Сто пъти ти го кажат. Проглушат ти ушите с това, кажеш: "Стига вече, не съм толкова добър, колкото вие мислите." Зароди се едно състояние на пресищане. Защото и сладкото, колкото и сладко да е, ти става неприятно, ако вие увеличите сладчината, защото и тя си има един краен предел, дето нервната система не може да издържа. На тебе не ти се иска вече сладко. И у българина тази философия я има. Той е знаел, когато ходят те на гроздобер или когато се каже на турски "бобозин", че като идат на гроздобер, най-първо много ядат, че на втория ден байгън му стане, че той малко пастърмица трябва да си опече - контраст, малко соленичко. Значи преситени са от гроздето. Сега защо му трябва пастърмица.

Та казвам, всичките хора след като ядат, аз наричам един идеен живот, те го наричат гроздобер. Най-после няма някой от Вас, който да не е ял пастърма. Казвате: "Байгън ми стана, малко пастърмица!" Един контраст към него е пастърмата. Кога си ял пастърма? Дойде някой, току изведнъж ти си се наострил, казваш: "Съвсем не трябва хората да мислят, че съм толкова добър. Нека знаят, че съм лош. Да не мислят, че аз съм баба - каквото ми кажат, аз трябва да го нося!" Ние мислим, че човек като е добър, каквото му кажат, той трябва да го носи. Не зная каква философия е това.

Човек не мяза на един кираджийски кон, на една кираджийска кола, че кой как мине, да тури отгоре. Това не е добрина. За доброто трябва да имате един идеал. Доброто у човека трябва да мяза на един хубав извор - не с кални брегове, но с чисти брегове, че кой как мине, да знае, че при един извор може да се седи. Такова трябва да бъде съзнанието на човека, разбирането му. Трябва да се създаде едно съзнание, един идеал вътре у човека. Да допуснем, вие кажете тъй. Един физиономист, който изучава хората, или да допуснем, вие почнете да изучавате хората.





Да вземем само тази форма. Да допуснем, че вие изучавате само носа на човека, не ви трябва устата, да кажем. Има физиономисти, които изучават само носа. Той очите ти не гледа, веждите ти не гледа, само носа гледа. Той изучава един нос, втори, трети, пети, шести и т.н. Една книга заради него е носът. Това е хубаво. Но един ден го ужили една пчела този нос. Подуе се носът, и той се намери в своето знание. Гледа този нос, не може да дойде до известно знание, заключение, кои са били причините да направят този нос така, да го обезформят. Ако той от това подуване иска да извади характера на човека, ще извади съвсем друго, което не предполага носът.

Та казвам, нещата са верни само когато вървят по един естествен път. Когато изучаваш ти носа, трябва да изучаваш ония хармонични влияния, които са създали този нос. Човешкият нос, тъй както го виждате, той е създаден от мислите на едно разумно същество. С векове е това. Има неща, които най-големите майстори са градили. И с много голямо внимание са градили носа. Градили са, сбърквали са, градили, сбърквали. Вие не можете да оцените какво влияние има човешкият нос върху човека. От дължината на носа, от широчината, как е станал, колко е тесен, после колко е широк отдолу, от това мога да определя цялата ваша дейност на земята. Значи, ако тебе баща ти - аз разбирам "баща" онзи, който е създал носа. А носът, това е една книга. Зад носа седи твоят ум. Правилността на носа показва функционирането на човешкия ум. И носът си има няколко функции. Една физическа функция - най-първо през него трябва да минава дишането, да минава въздухът, той трябва да диша през носа си. И като минава през носа, същевременно събужда нервната система у човека. И в това дишане на въздуха той почва да мисли. Ако се спре дишането, спира се и мисълта. Този въздух, който влиза вътре и докосва нервната система, тия вълни са както вълните на светлината, които, като влизат в очите на човека, произвеждат например гледането. Така и въздухът като минава през носа, ако ти знаеш как правилно да дишаш, ще знаеш как и правилно да мислиш.

Вземете например болния човек. Той не диша правилно. Той диша бързо-бързо. Той е човек, който не мисли. Той се е уплашил, какво ще мисли, той вече не диша правилно. Както един, който се е уморил, само пъхти.

Сега вие седите и казвате: "Както Господ е направил света, ей!" Кажете ми сега всички вие, които казвате "Как Господ е направил света", кажете ми сега вие, които много знаете, как ви направи Господ. Нали вие казвате "Господ направи света". Кажете сега как го направи. Че когато някой каже "Това баща ми направи, той написа това писмо", как? Детето, което гледа баща си, като пише писмото, казва: "Имаше една мастилница, едно перо и баща ми взе перото, топи в мастилницата и писа, еди в колко часа написа първия ред, втория, третия и цялото писмо го написа." Тъй разправя това дете как баща му написа писмото. А вие казвате: "Господ направи света." Този Господ е направил и вашия нос. Каква е функцията на носа? Господ е направил и вашата уста. Каква е функцията на вашата уста? Не само да яде, но с устата си трябва да чувстваш и най-после във вашата уста трябва да има една отлична мисъл. А вашата уста не знае сега да мисли. Всички сте се научили сега само да ядете, не да мислите с устата си. Нито един не се е научил да мисли с устата си. Сега това на вас ви се вижда малко смешно. Как може да мисли човек с устата си? Както мисли с ума си. Както мисли с главата си. Като кажем, че трябва да мислим с главата си, това го намираме в реда на нещата, това го разбираме, но че трябва да гледаме с цялото си тяло, казваме: "Как е възможно това?!"

Щом е възможно през очите си да гледаш, възможно е и с ръката си същевременно да гледаш. Но за да гледаш с ръката си, трябва да си устроил ръката си по същия начин, както са устроени и очите ти. Може да се превърне и цялото ти тяло на зрение, може, но това са неща допустими. Но сега не е това състояние да вижда през цялото си тяло.

Да гледате през цялото си тяло, най-първо трябва да знаете какво нещо е тялото на човека. Тялото, това представлява - всичките възможности са скрити за неговото бъдещо развитие. Това е целият капитал, целият придобит капитал. И всичко това, което е придобито в миналото, неговата дейност, това е вложено в неговото тяло. И всичко това, което има да придобие за бъдеще, и то е вложено в неговото тяло.

Та едновременно като разглеждате, онези физио- номисти като разглеждат носа и устата, той разглежда и процесите, които стават там. Той разглежда три процеса, които се виждат, стават в носа и които едновременно вървят в носа ви. Един процес на миналото, какъв е бил животът на човека в миналото. Може ред поколения, през хиляди поколения неговите деди и прадеди, всички тия са оставили своите белези върху носа на човека и същевременно и той самият със своя живот и той оставя известни белези върху носа. След това този нос да показва какво е настоящето на човека и после за бъдеще какви влияния ще дойдат да работят върху човешкия нос - и те са отбелязани.

Сега аз подразбирам върху човешкия ум, това е екранът, защото човешкият нос е един малък екран, върху който деятелността на космоса се изявява. Та всичката деятелност, която става и която е станала, и която ще стане за бъдеще, тя се изявява в този орган - човешкия нос.

Следователно, ако вие разбирате това състояние, ако разбирате съотношението вие по вашия нос, това, което става в космоса, да кажем, сърби ви носът или подува ви се носът - ако се подува, това е едно болезнено състояние, ако ви сърби, пак е едно неестествено състояние, но вие трябва да изгубите носа си, за да познаете функциите на носа си, какво правят. Вие даже не можете да си въобразите благото, което имате чрез вашия нос, какво състояние внася. Носът внася онова равновесие и човек като има носа, като че има едно богатство. Но вие не оценявате вашия нос. Вие, като вървите по пътя, секнете се. Не, не така.

Та сега ще дойдем до онези мисли, онази свещената мисъл. Да изучаваш носа си, то значи трябва да изучаваш ума си, състоянията, които имате. Вие запример не сте изучавали още себе си, как се зараждат красивите състояния и как се изгубват красивите състояния у човека. Най-малкото побутване може да наруши мира ви. И вие вървите, весел сте и пеете "В начало бе Словото", но дойде някой и ви прошепне само една дума, и вие веднага забравите "словото" и няма "начало", нищо няма, измени се "началото". Даже аз съм виждал тук сестри, които казват някой път: "Учителю, аз съм в рая между ангелите, горе е светло." И след това ги виждам след половин час облечени в дрипели, написани с всичките афиши, турени по гърба им. И гледаш ги, казват: "Изгубих и рая, не искам да се моля. Това, което съм вярвала, това е празна работа." И братя, и сестри, ехе. Иска да бяга някъде. Казва: "Аз искам да се откажа от братството. Не искам това, онова."

Та казвам, по някой път ми иде една смешна мисъл. Някой път някой българин намери някой малък див кон, но впрегнат в каруцата: си. Та той горкият, като хукне да бяга, та рита, та скача, а онзи в каруцата седи и гледа, а конят не завежда каруцата по пътя, а върви, дето е орано, и рита, рита, и най-после клекне, умори се. Казва: "Ще клекнеш, няма какво да правиш." Та и вие някой път ритате, ритате, но с ритане тази работа не става. Ритането, това е един неразумен акт в света. Ти ще ритнеш нещо, а няма да направиш нещо. Трябва да разбираш най-първо този, който те е впрегнал, по-умен ли е от тебе, или по-глупав е от тебе. Това е философия. Ако е по-умен от тебе, ще се подчиниш, пък ако е по-глупав, тогава ритай, скъсай каруцата, гледай да се освободиш, нищо повече. Тази е философията. Тогава не давай на този глупавия да тури един юлар на главата ти, да те впрегне, защото ти, като се върнеш, ще имаш всичкото неразположение на духа. Тогава ще кажеш: "Животът няма смисъл." Впрегнал те е някой по-глупав от тебе и ти си ял камшика. И затова казваш: "Животът няма смисъл." Но така те кара онзи, който е разумен. Ще кажеш: "Животът има смисъл."

Та в символически смисъл, което е вярно. Всякога, когато имате едно разположение на духа, вашето съзнание е било пoд хубави влияния на същества, на които тяхната мисъл е била по-високо от вас, които са разбирали живота и са влели една отлична мисъл в съзнанието ви. Това са същества, които са по-разумни и са хвърлили една мисъл в съзнанието ви, която ви дава спокойствие. А при всяко неспокойствие вие сте под влияние на други същества и веднага става едно потъмняване на съзнанието. Ти почнеш да мислиш: "Има ли Господ, или няма? Това, което аз вярвам, право ли е, или не?" Едно време казваше: "Любовта е всичко", а сега казваш: "Беше всичко". На млади години е било. Че как така? Ако е било на млади години, значи на млади години ти си бил под влиянието на висши същества, които ти са внасяли нещо хубаво, а на стари години глупави са те впрегнали и ти казваш: "Животът няма смисъл." Тогава онзи старият нищо не е придобил, той оглупял само. Защо е оглупял? Защото е под влиянието на по-нисши същества от него.

Та сега в изучаването на окултните науки - казваш да изучаваш човешкия дух, да изучаваш човешкия ум. Де ще го изучаваш? В самосъзнанието. Но това е един много сложен въпрос. Де е самосъзнанието на човека? Някъде си. Трябва да изучаваш именно всяка една мисъл, която хвърля дисхармония в целокупния ти живот. Тази мисъл иде от една сфера, която няма нищо общо с твоя живот. Вземете един прост пример. Ти вървиш с вяра, но вървиш в гората, влизаш все по-дълбоко и по-навътре и изведнъж ти почувстваш известен страх. Този страх на какво се дължи? Той си има основание. Някоя голяма мечка има в гората, тя хвърля своите вибрации и тия вибрации като дойдат, ти казваш: "Има нещо." Вибрациите на тази мечка вече разклащат и тебе, вече те е страх, ти казваш: "Господ създаде света." Господ е създал света, но тебе те е страх от тази мечка. Тази мечка не се подчинява на волята Божия. Тя се подчинява по един начин, но тъй както ти разбираш, мислиш, мечката не се подчинява. Дойде страх у тебе, не можеш да си дадеш отчет защо е дошъл страхът. И В Писанието се казва - страхът е дошъл, защото любовта я няма там. Всякога, когато няма любов, страхът изпълня мястото. Страхът, това е едно животинско състояние, това е най-ниското, всичката култура на цялото животинско царство се изразява в една велика способност. Най-великото, което изработиха животните, това е страхът. Това е страхът. Това е разумността. Животните не са като човека да им се прекъснат краката от страх. На животното във време на страх удължават им се краката. На заяка, като се уплаши, удвоява му се неговата скорост. Човек, като се уплаши, той не може да бяга както животното, защото у него има друга способност, която реагира. Понеже е станал по-умен, за да не бяга, той трябва да си има спирачки. Този, на когото той завърти своите спирачки, и във време на страх иска да бяга, но не може. Когато у животните всичките им спирачки са развъртени, у човека, той казва: "Аз съм човек! Аз съм свободен, аз съм господар!" Животните казват тъй: "Табан акубет." Да преведа думите - уповавай на краката си. Тъй казва животното. Човек казва: "Вярвай на ума си." Животното казва: "Вярвай на краката си. Като дойдеш там, колкото повече можеш да бягаш, там е спасението. - Заекът тъй казва. И като се спре някъде, казва: - Да са живи и здрави краката ми. Те ме избавиха." И страхът е произвел това удължаване.

Сега носът може да бъде естествен. Но и дългият нос, той още не е правилен. Трябва да се знае - когато носът е чрезмерно дълъг, това е един признак, показва, че човек е страхлив. Късият нос показва, че човек е глупав и не мисли, но и много дългият нос показва една крайност. Както задните крака на заека показват, че те се продължили от страх, а предните защо се скъсили? Заекът по-напред е живял в равнина, по равни места. Сега това са един род разсъждения. Заекът винаги е живял на един планински терен и вследствие на това винаги е бягал нагоре. Затова е направил задните си крака по-дълги, че като бяга нагоре, естествено иде задните крака да са по-дълги. Когато българите тургат задните колелета на колата да са по-дълги, отколкото предните, те са вървели почти по същия ход на заека. Теренът, както сега колата върви, аз не виждам защо трябва задните колелета да са по-дълги. Това е традиция. Но обаче теренът на земята след време се изменил. Заекът се намирал в трудно положение. Заекът на високите места бяга по-лесно, по-леко, по-хубаво, но от горе на долу ако бяга, той се търкаля. Той тогава не може да бяга така хубаво. Ако е от горе на долу неговото тичане, не става правилно.

Тогава, ако удължаването на човешкия нос е правилно, показва какви са били силите, които са действали в неговия ум, и те са оставили този отпечатък вътре. А носът същевременно има отношение с цялата дихателна система и почти когато носът е правилен, има едно съотношение. Обърнати са съотношенията на човека. За да намериш това съотношение на носа с цялото на тялото, трябва да знаеш де да поставиш носа. Носът е направен точно така, както са устроени белите дробове. Така е устроен и носът, само че трябва да го обърнеш наопаки. Горната част да обърнеш надолу, и тогава тази тънката част съответства надолу. Човек, за да бъде нормално състоянието му, тази част (кръстът на тялото) трябва да бъде по-тънка. Ако тази част е толкова широка...

(Пред дъската при Учителя имаше жаба, която трябваше да се отстрани.)

Няма нищо, влязла е да се учи. Нека я турят в блатото.

Сега ние вземаме учението. Под думата "учение" аз разбирам всичките ония правилни процеси, които човек може правилно да развива и да разбира волята

Божия. Защото, когато аз говоря за молитвата, не разбирам едно положение да се учиш. В молитвата се постига, че създаваш в себе си едно положение, едно състояние на тия Божествени сили. Да създадеш в себе си едно такова състояние - да разбираш Божествените сили, това е молитвата. Ако ти в молитвата не можеш да разбереш каква е волята Божия, трябва да учиш. Господ ти казва - трябва да се молиш. Ще се намериш в трудно положение.

Да допуснем, ти си един търговец, имаш да даваш 40-50 хиляди лева. Ще се молиш в дадения случай. Божественото Начало ще ти покаже как да излезеш от тия мъчнотии. Или си един ученик, учил си през цялата година, трябва да държиш изпит. Пак ще се молиш и ще дадеш един правилен начин как ще издържиш изпита си. Може да го издържиш, а може и да не го издържиш. Ако го издържиш, ще имаш едно добро. Ако не го издържиш, няма да имаш едно добро. Но и в двата случая ще учиш, само че всякога в единия случай ще имаш едно приятно чувство, а в другия случай ще имаш едно неприятно чувство. Но всеки, който не може да издържи изпита си, показва, че е слаб някъде. Какъвто и да е ученикът, аз говоря общо, принципално. Щом аз не мога да дигна 100 килограма на гърба си, снемам 20 килограма и още 20 килограма, и най-после нося 30 килограма. Казвам, в дадения случай това е моята сила. Трийсет килограма мога да нося на гърба си. Много малко. Да носиш голям товар, това ни най-малко не показва, че ти си много умен.

Тогава можем да кажем - този закон е верен, че онзи, който носи най-големия товар, е най-умен. Това в животинското царство, за животните е така. Засега слонът между млекопитающите е най-голямото животно и е най-умното от всички. Нито едно животно не може да се сравни със слона, с неговата интелигентност, нито със силата му. У човека този закон се изменя. Тогава ще дойдете, у животните този закон е правилен, че онзи, който носи най-голямата тежест, е и най-умният. Много вярно е, изключение няма там. У човека не е така, у човека има друго, понеже е влязъл в една нова област. У човека онзи, който търпи, той е най-умният.

Следователно търпението показва интелигентността. Ако ти не можеш да търпиш, ти не можеш да бъдеш един слон. А щом не си слон, ти седиш всякога на второ място. А слонът защо е най-умен? Проточил си е той носа. Виждате ли колко е дълъг този нос? Казва той: "Ехей! - На животните казва: - Слушайте, на вас ви трябва дълъг нос." Защо му е? Най-дългия нос в света има слонът. Ако рече човек да сравни своя нос със слона? Може би човек след хиляди години ще дойде да мисли, тъй както слонът. Отношение трябва да се даде.

Ако аз взема тъй - А е слонът, а В е човекът, тогава, ако А - слонът, се отнася към В - човека, тъй както В се отнася към С - А:В, В:С. Човекът, който е разбрал положението, тъй както слонът го е разбрал. Значи от слона трябва да се извади един пример, че с къс нос ти нищо не можеш да разрешиш. Можеш да разрешиш, но ще вземеш положението на заека, на една лисица, на един вълк, на един вол, една крава и т.н., но никога не можеш да вземеш положението на един слон. Те казват, че лъвът бил цар. Аз бих казал - той лъвът, докато стане цар, много хляб трябва да яде. Цар е слонът. Но казва - хайде да му мине хатърът, слонът турил лъва за цар, казва - играе ролята на цар. Или лъвът минава за главнокомандващ, а той си взел правото за цар, кръстили го хората. А скромният слон е цар. Той дирижира, всичките все до него се допитват.

Та, ако вие искате правилно да разбирате. Докато вие турите лъва за цар на всичките животни, вие нямате едно истинско разбиране на живота. Следователно във вас има една изопачена идея. Вие искате умствено да станете благородни. Защото у лъва има една поза много благородна. Че вашата котка вкъщи, това е един лъв. Де е благородното на лъва, кажете ми. Котката е в миниатюр един лъв, който върви така мощно. В него има една външна поза, че той е благороден. Че лъвът, като хване някое млекопитающе, най-първо удари го, строши му врата, главата. Защо? Аз изваждам заключението, лъвът казва на вола: "Или ще бъдеш като мен, или ще бъдеш като слона, или тази глава не я носи, ако не е като слона, защото, ако нямаш главата на слона - той е главнокомандващият, той не позволява. Ако носиш главата на главнокомандващия, - той казва - да бъде главата на слона!"

Тогава ще извадим заключението: всички ония наши постъпки трябва да бъдат обосновани върху една разумност, в която отношенията след хиляди години да се не изменят. Защото ние искаме да живеем един добър живот, за да може този добрият живот да ни помогне за онова преходно състояние. Пък онзи новият живот, който иде... Със сегашния наш нос, със сегашните наши мисли ние нищо не можем да направим. Ние нямаме още глава, ние нямаме носа на слона. Ние само предполагаме.

Запример вие само си предполагате, че ако отидете на небето, ангелите ще ви посрещнат, светиите ще ви посрещнат и ще ви приемат радушно. Но у светиите и ангелите има известни традиции, може да сте ги забравили вие. Както у пчелите има известни традиции. Ако вие ядете малко чесън между пчелите, те ще ви приемат тъй, че ще ги помните. Яжте малко чесън и идете при някой кошер и вижте какво ще ви направят. И ангелите, и светиите имат едно чувство толкова силно развито, че с най-малкото нечиста мисъл, която може да имате, те ще употребят жилото, тъй както никога не сте видели. Ако идете чист, те ще ви приемат, тъй както никога не сте били приет. Но ако идете с най-малката нечиста мисъл, ще имате по всички- тe правила прийома съвсем другояче. Не че тe имат някоя злоба, но те абсолютно не обичат нечистотата. И някои от вашите нещастия стават по единствената причина, че вие, като имате едно хубаво разположение, искате да идете при един ангел или при един светия. Но често мен са ме виждали, аз хвана котката за ухото и я изхвърля навънка из вратата. Знаете ли защо я изхвърлям? Тя ходила някъде из кюмюрлука и като дойде, качи се на леглото ми - бяло, и почне да се чисти, да си прави тоалета. Чисти се, чисти и гледам, отгоре оцапала се е покривката, останали са косми от нея. На друго място не може да се чисти на кревата отгоре. Онези, които гледат това, не знаят това и по някой път казват: "Учителят постъпи малко жестоко." Та и моята котка разбра, след като я хвана 10-20 пъти, като я разтърся за ухото. И сега, като дойде, седне под леглото и си чисти тоалета.

Вие не можете да влезете в един ангелски свят и да си чистите, да си правите тоалета там. Вие трябва да се очистите отвънка. Щом влезете в този свят, веднага те със своята мисъл ще ви изгонят и ще кажат: "Излезте! Тук не е място заради вас." И след като излезеш, ти ще почувстваш нещо, унижение. Една нечиста мисъл има във вашето съзнание. Тази нечиста мисъл не е едно качество на човека. Понеже човек, който е слязъл от висшите светове на земята, той е слязъл да се учи. И нашата задача е да изчистим нашия живот. Да си дам аз един отчет кои са тия качества, които могат да повдигнат моя живот, защото има качества, които са колективни, които имат отговорност, не са индивидуални, на ред поколения са те. Има някои неща, с които трябва да се справим. Страхът запример не е създаден от едно поколение и от две. От памтивека съществува. Да кажем, ти си страхлив чрезмерно. Имаш да се оправиш с една задача. Може да кажеш 20 пъти "няма да се плаша", но все ще ти трепне сърцето. Не да изпъдиш страха. Ако го изпъдиш, ти ще нарушиш реда на нещата. Страхът е поставен на своето място. Но ако разгледате добре това чувство отзад - най-висшето, което животните са разработили, защото при страха животните мислят, но човек не мисли - върху страха отгоре на главата най-новите изследвания показват, че там, над страха, е човешката съвест, основите на съзнанието, кое е право и кое е вярно, е турено над страха. Много пъти там има наслояване на известни клетки. Нов екран е направен върху този страх. Ако страхът е добре развит, ако човек е страхлив и ако правилно е развит, той е честен човек. Става едно ново наслояване, задната част на главата горе става по-широка и по-развита, там е съвестта на човека. Доколкото тази част е по-раз- вита, колкото е по-широка главата, толкова и съвестта на човека е по-развита. Такава е съвестта на човека.

Та казвам, когато това чувство у човека е развито, той има отношение с човешкия ум. Не може да бъде един човек съвестен, ако не мисли като слона. Следователно човек трябва да мисли върху нещата. Когато ти правилно мислиш, вече превеждаш тия енергии на страха. И у човека трябва да се превърнат мъчнотиите. И той трябва да си каже: "Това право ли е, или не?" Значи енергията, която кара човека да мисли, животните ще кажат - бягаш. У човека това правило се изменя и той казва: "Ще постъпваш разумно, добре!" Човек, който разумно постъпва, никога няма да бяга. Но който не постъпва разумно, всякога ще бяга. Или турено в една чиста форма, защо е така?



Представете си, че тази линия е едно равновесие. Какъвто предмет туриш отгоре, той няма да се търкаля. Но страхът е един стръмен наклон.

Какъвто предмет поставиш отгоре, той не може дa ceди в равновесие при този наклон. Той веднага ще се стреми към положение, отдето е излязъл. И така от двете страни имаме вече човешката глава. По две посоки човек е вървял.



Следователно, ако тази страна е чиста, това е едно неестествено положение. Това положение отдолу показва, че материята надделява над човешкия ум и следователно тия силови линии на ума нагоре ако вървят, тогава е правилен процесът. Но зад тия силови линии седи една интелигентност. Когато един инженер работи, строи, когато има работа върху тия научни пособия, той работи по един начин, а когато човешкият ум е впрегнат, тогава той трябва да работи разумно.

Вие сте впрегнати всички да работите. Вие казвате - какво е вашето предназначение. Велико предназначение имате. Външният живот, това са само временни задачи, временно само сте облечени в плът. Това са временни задачи, които вие трябва да разрешите. Но вън от тия временни задачи има по-добри желания на целия ваш живот в бъдеще.

Едновременно ние трябва да работим върху своята глава. Значи трябва да работиш върху Божествения свят - главата. Да подобриш главата, значи да подобриш отношенията си към Божествения свят. След това да подобрим дихателната система - своята мисъл.

С ангелите ние трябва да образуваме своите отношения да бъдат разумни. И след това иде стомахът. Показват онези същества, които дирижират нашия стомах, онези същества, които представляват растителното царство. Това са най-ниските ангели, които седят много по-горе от нас. Когато храносмилателната система е правилно развита, значи отношенията с ангелите са правилно развити. Когато с онези херувими и серафими отношенията са правилно развити, тогава нашите дробове ще бъдат развити. И когато отношенията ни с Бога са правилно развити, тогава твоята глава ще бъде развита. Ще имате връзка с тяхната разумност, а не с външната форма. Но красотата на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце, от неговата воля, или зависи от ума му, от душата. Тогава турете ума в стомаха, душата в дробовете, а духа в главата. Или турено сърцето в стомаха, умът в гърдите, а Божественото тургам в главата. Тогава трябва да имате една ясна представа за живота.

Божественото, това е най-великото, към което трябва да се стремите. Та, ако вие, като гледате носа си, вие не знаете колко хубаво е да изучава човек носа си, да знаете да виждате основните черти. Запример, като видите един нос, да знаете де е любовта, на кое място на носа е поставена Божествената любов. В човешкия нос или на носа има едно място, дето е поставена любовта. Три точки има на носа, които се определят. Три граници има носът. Той граничи с любовта - една граница. И мъдростта има една граница на носа и после граничи и с истината. Има си специално място. Сегашните физиономисти не знаят това. А което знаят, не казват, мълчат. Но те си имат места, които не могат да се кажат. Те са свещените точки на човешкия нос. И който има тия три точки, той има един правилен нос. И няма по-красиво нещо, като погледнеш човека, щом видя носа, аз вече зная, че любовта има място. За мен, 101 казвам, този човек има линията на любовта. Виждам, че и мъдростта е там у този човек, и тя си има място. Видя, и истината е там. Но видя у друг човек, че мястото на любовта е празно и мястото на мъдростта е празно, и мястото на истината е празно. Има други граници някъде привидно, и тогава тургам правило: правилен е онзи нос, дeтo са оформени границите на носа. А тия граници са любовта в своето проявление, мъдростта в своето проявление и истината в своето проявление. Та в носа има три точки, три граници, дето тия три велики същества в света действат върху човешкия нос. И Писанието казва, че Бог вдъхнал през носа на човека. Бог е създал носа, който говори на човешкия ум. Той най-първо е говорил на човешкото сърце, а сега говори на нашия ум. Ако ние сега чрез носа не можем да разберем - не чрез логическия си ум, не чрез съждение, но онзи ум, който веднага схваща, да знаеш изведнъж един човек дали е добър, или не. Ако вие един ден разкриете тайните - на кое място на носа ви, де постоянно се отражава любовта - вие сами можете да намерите това.

Казвам, носът е правилен, когато има тия трите определения. Всичките други добродетели и способности са вложени в човешкия нос, и всички други работи. Това е един сложен процес. Всяка една съзнателна мисъл в живота на човека, която има известно отражение на човешкия нос, и ако тия отражения са правилни и в цялото тяло, дробовете, стомаха, мозъка - щом отвън е правилен, и отвътре ще бъде правилно. Затова трябва да се създаде у вас един подтик не да се обезсърчите, не да казвате: "Какво знам?" Много работи знаем, но които трябва да турим на работа. Ако ние направим един образ и вие турите всичките сенки, направите цялото тяло, но не определите де е носът, де е устата, очите, казвам - на такъв един образ същественото липсва. У човека същественото, това е неговият ум, същественото е неговото сърце и неговата воля. Тези неща като се турят, тия мощните сили трябва да почнат да работят.

Та казвам, работата седи не в гнева на човека. Бог да се гневи, има право. Да се гневи Господ, аз го разбирам. Но да се гневи човек, не разбирам. Ето аз какво разбирам под думата "гняв". Да работи разумният човек, разбирам. Но да работи глупавият, не разбирам. Човек, който е глупав, няма право да се гневи. Ако е най-умният човек, нека се гневи колкото иска. Той дошъл неговият гняв. Да се гневи светията, ангелите, разумните хора, добрите хора, Господ да се гневи, но да се гневим ние, глупавите хора, нямаме право. Да. И ще си кажете тъй на себе си. Нито един от вас, който е тук, няма право да се гневи. Ще изгубите всичко. Няма по-голяма опасност от това, да се гневи човек. Ако си умен, ще впрегнеш ума си и ще работиш. Иначе, както си глупав, ще останеш назад. И за една глупава работа 200 години ще ти трябват да я поправиш. Аз не изключвам гнева, но тургам едно съотношение. Искаш да се гневиш, кажи си: "Ангел ли съм? Светия ли съм? Бог ли съм? Имам право." Като помислиш за Бога, за ангелите, за светиите, гневи се. Аз не казвам да се не гневите. Гневете се. Това е правилното отношение. Гневи се, за да дойде едно Божие благословение. (7,05 часа.)

Сега да ви дам на вас едно упражнение за една седмица. Онези от вас, които искат да бъдат ученици - сега вие ще кажете: "Ама аз мога да не го направя." В училището упражненията трябва да се направят. За една седмица вие си направете един отчет, за 7 дена, като ставате сутрин, колко време може през целия ден да не мислите зло за никого. Когото видите, да намерите една хубава черта. Вкъщи както и да ви предизвикат, все да видите доброто. Ще видите злото, но тъй да бъде свободно съзнанието ви, да кажете: "Опитват ме сега." Ще дойде лошото, но вие ще гледате да превърнете, не да се разгневите. Ще дойде една мисъл терсене, ще кажете: "За добро е това всичко. - Веднага ще кажете: - За добро е всичко." Но да не кажете лошо. За една цяла седмица. Да видим кой ще издържи. Ама не да дойде някой да каже: "Не издържахме изпита." Тъй ще се държите за 7 дена. Колко пъти не се е пропукало съзнанието ви някъде. Защото да се научи човек да бъде разумен, не е лесна работа. Ние искаме един процес - Господ да ни направи добри. Това е механичен начин. Бог иска да ни влияе. Бог казва: "Гледайте нагоре! Гледайте на мене! И постъпвайте както аз." В Бога няма това, да ни въздейства. Той е съвършен и остава всичките същества свободни и вследствие голямата свобода ние вършим всичките глупости. Той казва: "Това не го прави! Ти ще страдаш." Но ти казваш: "Да опитам." Бог казва: "Аз ти казах, но ако искаш да опиташ, можеш." "Ама не може ли по друг начин?" "Може." "Да опитам." "Опитай." И в края на краищата ние виждаме, че нещата стават само по един начин.

Направиш ли едно добро, което внася мир в душата, това е една добра постъпка. Но някой път направиш една постъпка - ти сам си недоволен. Господ те връща много пъти и казва: "Това, което направи, не е право." Направиш това - хубаво е - ти казват - добре направи. Но Господ казва: "Ти не направи добре." Ти него с нищо не можеш да подкупиш. Ще четеш Библията, какво е направил Давид. Остави го настрани. Че и Христос взе камшика. Тогава ти не си умен. Христос е носил камшик, а ти си много глупав, не носиш камшик да гониш хората. Така не се разсъждава. Нерде шам, нерде Багдат. Най-първо трябва да имаме това разбиране на Христа, ума на Христа, че да вземем камшика на Христа. Не да играем на бал, което ще ни донесе хиляди злини. Някой казва, че и Господ се е разгневил. Ти имай ума на Господа, че тогава се разгневявай и ти. Ти имай носа на слона, че тогава като него ще постъпваш разумно.

Та сега като ученици за цяла една седмица опитайте съзнанието си, разглеждайте го - не механически, но тъй. Ще ти дойдат много мисли, ще ти дойде нещо до устата да кажеш нещо лошо, кажи нещо добро. Например някой брат обича да говори много, но едновременно е сръчен брат. Кажи - отличен, красив език има, като нега, думите му са такива, никаква лъжа не казва. Той, като те обича, казва ти истината в очите. Ти му кажеш: "Обичаш да лъжеш!" Кажи - отличен брат е, много е прям, обичам те тебе. После един брат обича реда и порядъка навсякъде. Например вкъщи той може да се кара. Кажи - ангелски живеят. Пита те някой: "Как живеят вкъщи?" "Колкото пъти аз съм ходил, няма като тях друга фамилия, цигулки има." Ама вие ще кажете, че това е лъжа. Не е лъжа. Истината говоря аз. Че този човек станал гарантин на този, на онзи, всички казват: "Обеднял човекът." Не е беден той. Че са го задигнали. Той е човек, който е имал вяра в хората. Умен човек е той. Други ще кажат: "Будала е той." Не е будала. Умен човек е.

Сега другото положение. Ако вие сте на мястото на този брат, как ще направите вие? Ще намерите в една от моите беседи - по някой път, когато трябва материал в духовния свят, - понеже лошото разположение, злото в света сгъстява материята, а материал трябва за градеж в духовния свят, те дойдат, накарат този-онзи да се разгневи, ти се разгневиш, и те вземат този материал и градят с него някоя къща. Ти се разгневиш, начупиш камъни, това-онова, други същества кажат: "Благодарим, че начупи тези камъни за градеж." И те вземат камъните и градят къща. Ти казваш: "Изгубих, ръката ми е отслабнала." Тогава въпросът е, като работите, да ви се плаща за работата. Защото досега това, което аз проповядвам, без пари трябва да се работи. Но аз виждам, той тури парите в джоба си, пък другите да работят без пари. Нали според новото учение без пари трябва да работиш. Хубаво. Дойде този човек, целия ден е работил, той е бос. Следователно там без пари трябва да се работи. Но него ден той дойде да работи на мен. Според Божествения закон аз трябва да му направя едни хубави обуща и да кажа: "Брат, я виж тези обуща ще ти станат ли." Той е работил за 100 лева, пък обущата струват 200. Или окъсани са му дрехите. Постъпи според Божествения закон. Ще му платиш да се облече не по обикновеному за 50 лева, но ще го облечеш хубаво. И като види този твой брат, ще каже: "Има добри хора в света, оценяват." Ти ще му кажеш: "Ти работиш. Трябва да имаш хубави дрехи. Ти ходиш по земята. Краката ти трябва донякъде да са обути." Та, ако у всинца ви има това съзнание... Сега аз не искам, вие не може да го направите. Колко души от вас сте в състояние да направите това - всеки брат, който дойде у вас със скъсани дрехи, да му купите един костюм, нови дрехи? Че най-малко един костюм струва 1000 лева. Той е работил един ден, втория ден ще замине. Ти седиш и казваш: "Той работи за 50 лева."

Та казвам, новото положение. Имайте едно нещо предвид. Когато се прилага един Божествен закон, е него се благославя вашия живот. Ако вие внесете в живота си да изпълните волята Божия, ще видите какви чудеса ще станат. Вие се самоограничавате с това, че като направя аз една постъпка, да имам най-първо уважението на Бога. Като дам на този човек едни дрехи, той да се усети, като че той сам си ги купува. И като му дам обуща, той да усети, като че той сам си ги купува. Тъй да се усети свободен. Това е добра постъпка. Ако аз му дам едни дрехи и след това се боря със себе си и му кажа, че аз му ги дадох, направих или кажа: "Трябваше ли да му ги дам?", волята Божия не е изпълнена.

Това са резултати на физическото поле. Има едно правило за Божествения живот. Докато у мен не е разрешен този въпрос - отношенията ни между Бога и нас да бъдат правилни. Та ние си позволяваме да искаме най-много от Бога. Аз от Бога искам най-голямото благословение и си позволявам - как тъй Господ да не ме послуша. Че вие имате ли понятие за кого говорите? Това същество, което е създало целия свят независимо от всичките безбройни същества, които са обърнали умовете към него, и всички искат от него, та аз да си позволя да имам такива претенции, Господ да напусне всичката си работа, защото еди-кой си от Земята е дошъл, че да го приеме веднага. И да отговори веднага на молитвата ми. Голяма смелост е това. Не е лошо, хубаво е. Но ти трябва да приемеш абсолютно каквото ти каже Господ, защото Господ е абсолютно чист. Ако имаш най-малкия дефект, някоя малка миризма, ти няма да бъдеш приет. Ако си чист, абсолютно чист, щом похлопаш, Господ ще каже: "Дайте му всичко, каквото пожелае, и нека си иде на Земята с цял керван. Каквото може да носи, нека вземе." И в небето има керван. Той ще попита колко от вас има, които го обичат и могат да му служат. И колкото се опитат да му служат, той ще дойде с всичкото богатство, ще го остави, и пак ще се върне в небето. И ти като останеш на Земята с векове, ще имаш да вдигаш всичките тия работи. И ще кажеш на себе си: "Що ми трябваше да имам толкова работи."

Но сега да се върна на последната мисъл. Не считайте, че някой от вас седи по-високо. Или не се сравнявайте един с друг. Оставете тези сравнения. Казвате: "Ама аз седя по-високо от него." Сега идеята - аз трябва да бъда като Бога. Нищо повече. Не такъв, който да заповядвам, но по характер, по проява на любов, на мъдрост да бъда като Бога. В миниатюри да бъда като Бога. Както Бог във всичките свои постъпки е съвършен, така и аз да бъда. Като станеш сутрин, благодари на Бога, подигни очите си. Заболял те кракът навсякъде, кажи: "Благодаря на Бога, че съм удостоен с едно негово почитание." Коляното, то е станция на радио. Да ви дам едно правило. Всеки един, когото болят колената, трябва му закона на самопожертвуванието. Той трябва да се смирява. Нищо повече. Щом са болестите в краката, закона на смирението ще учиш. Щом са болестите в пръстите ти, тук законът на мисълта ще учиш. Щом са болестите в очите ти, закона на истината ще учиш. Щом са болките В ушите ти, закона на мъдростта ще учиш. Щом е в устата ти, закона на любовта ще учиш. Та, дето те заболи, да знаеш какво трябва да учиш.

А сега някой казва: "Тук ме боли, там ме боли. А, не. Ти трябва да учиш. Не че болка имаш. Трябва да учиш. Заболят те устата, изринала се е. Казва ти се - много дрънкаш, много хапеш хората. Малко ще приказваш. Да бъдат устата ти чисти. Заболят те очите, недовиждаш хубаво. Ти виждаш само лошото у хората, а трябва да виждаш и хубавото. Тъй всякога ти се показва какво да правиш.

Та казвам, всяка сутрин трябва да хващате носа си. Не го стискайте тъй, защото това секнене на носа показва, че хората са дошли дотам, че носът трябва да бъде дълъг. Дълъг да стане. Но вие не тургате тази мисъл, вие искате, като теглите носа си, да извадите нещо от него. Като цирей го стискате, да излезе сопол от него. Това е лекуване. Ти като туриш двата си пръста на носа, защото носът е място, дето се събира най-грамадната енергия в носа, електричество и магнетизъм - и като почнат хората много да се безпокоят, човек почне да си човърка носа, да взема оттам тия енергии, които се събраха там.

Та казвам, ако човек правилно функционира, физиологически всичките клетки и функции, да стават теченията правилни, тогава човек ще има едно разположение на духа. Сега някой може да ни каже някои признаци, но патологическите признаци не искам да ви кажа, понеже те ще ви спънат. Но представете си сега, че най-хубавите работи, които можете да видите, тях ще ги видите на носа си. Най-хубавото, което може да видите, то е вашият нос. Имайте за носа си една хубава представа. Най-хубавото нещо, което може да имате, това е вашият нос. И ако вашия нос не изучавате вие... Челото си после ще изучавате, очите, ушите после. Но засега това, през което минава най-активната деятелност на живота, това е носът. Най-много работи носът. Постоянно въздухът влиза и излиза през него. И най-активното място е носът. С устата си само три пъти на ден ядеш, а носът пфу, пфу, пфу - всички работят там. Та най-деятелната страна, която постоянно работи и най-много работи, засега е нашият нос. И ние не оценяваме тази работа. Трябва да съзнаем, че най-много работи нашият нос. И трябва да облекчим своя ум от ненужните процеси, да не спъваме Божественото в нас. Защото, щом дойдат някои лоши мисли, всичко това се отразява Върху носа. А тоВа Въздейства на дихателната система и Въздейства на стомаха. И на гнева - ще се пазите от него. Тогава се загубва равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Така се обезсмисля животът и човек каже: "Не искам да живея вече." Човек, който каже така, това значи - аз не искам да служа на Бога. Това е една тайна. Кажеш ли тъй: "Не искам да служа на Бога", а животът е там и всичкият смисъл е там. А Господ изисква от нас да работим, да се учим.

Сега едно нещо специфично ще ви кажа. Всяка сутрин си хванете, галете върха на носа ви, да не стане заострен. Носът ви да не става много остър. Кажете Господ много остър нос да не ви дава.

Тайна молитва

Пета лекция
на Общия окултен клас
28 октомври 1931 г., сряда, 6-7,25 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder