НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Оставената торба

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Оставената торба

Най-често използвани думи в беседата: бог, може, човек, момент, аз, има, сега, торба, живот, свят, душа, всичко, съм, имаш, ум, всички, вяра ,

Общ Окултен клас , София, 7 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА




На фигурата имате три окръжности А, В, С, които се пресичат взаимно. Всички знаете, какво нещо е окръжност и какво - кръг. фиг.1







Понеже имат еднакви радиуси, и трите окръжности са равни помежду си. Обаче, те се отличават по своята дейност, като образи на живата природа. Средната окръжност, с център А, пресича двете окръжности в центровете им В и С, което показва, че има нещо общо с тях. Тази окръжност представлява Божествения свят. Следователно, този свят има нещо общо с останалите два свята - с духовния и с физическия.

Мнозина се запитват, на какво се дължат противоречията в живота. Когато субективните, т.е. вътрешните възгледи на човека, се стълкновят с обективните, т.е. с външните възгледи на Бога и на разумната природа, непременно се явяват противоречия. Значи, вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят. Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят. И обратно, когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. В това време човек мисли, че е някакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада в противоречие със себе си. Много естествено, никой човек не може да направи това, което Бог върши. - Какво трябва да прави човек, за да излезе от противоречията си? - Да съгласува своите субективни мисли и желания с обективните мисли и желания на Бога. Невъзможно е Бог да следва пътя на човешките мисли и желания. Човек е проява на Бога, но не и начало на Неговия живот. Следователно, той трябва да върви по пътя на Бога, а не Бог по неговия път. Някой пита, защо работите му не се нареждат добре. - Защото е в стълкновение с външния живот на Бога. - Защо имам големи мъчнотии? - Защото си в стълкновение с външния живот на Бога. Ако се движиш съзнателно по окръжността А, ще намериш хиляди възможности да реализираш своите мисли и желания, както и своя идеал.

В Божествения живот има две противоположни посоки на движение: едната посока е от В към А, а другата - от С към А. Това показва, че в природата има известно отношение между един силен и един слаб момент, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. - Кога лъже човек? - Когато обещава на хората неща, които никога не може да направи. Някой казва, че ще ви направи щастливи. В същност, никой никого не може да направи щастлив. Щастието е в ръцете на Бога, а не в човешките ръце. Човек себе си не може да направи щастлив, че другите ще ощастливи? Как може, нещастният да прави другите щастливи? Как може, слабият да прави другите силни? Как може, бедният да прави другите богати? Каквито обещания и да ви дават обикновените хора, не се лъжете от техните думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нещата. Лъже онзи човек, който обещава нещо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречеш лъжец онзи, който ти обещава богатството на цялата земя. Преди всичко, земята не е негова; той няма право да разполага с нейното богатство. Този човек може да се нарече глупец, но не лъжец. Като знаете това, не говорете такива неща нито на себе си, нито на своите ближни. Защо ще си въобразяваш, че можеш да вдигнеш земята на гърба си?

Опитвал ли си да носиш земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажеш, че си ходил на слънцето. Как си ходил: с ума, със сърцето или с тялото си? Трябва да говориш само онова, което си опитал и си се уверил, че сам можеш да го направиш. Само онзи е ходил на слънцето, който си е послужил и с ума, и със сърцето, и с тялото си. - Аз познавам Бога. - Как Го познаваш: с ума, със сърцето или с тялото си? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по ум, по сърце и по тяло, т.е. с цялото си естество. Може ли да познаваш Бога с тялото си? Какво означава тялото? Под "тяло" разбираме външна проява на душата. Тялото представлява външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и на тялото. Следователно, душата има три обективни прояви: в умствения свят - чрез вътрешната природа на ума, в духовния свят - чрез вътрешната природа на сърцето, във физическия свят - като вътрешни сили на тялото.

И тъй, душата представлява външната и вътрешната същина на човека. Тя присъства и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека - навсякъде и във всичко. Тя определя нещата, но нея никой не може да определи. Тя присъства и в духа на човека. Ако някой се опита да и даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Според някои, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човешкото тяло, а не на душата. Където душата присъства, там има вечно движение, вечна работа. Следователно, никой не е видял душата, но има представа за нейните прояви. Казано е в Писанието: "И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа." Това значи: и започна човек да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първият човек бил лесно създаден. Достатъчно било да му се вдъхне въздух. Ако наистина е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздух в нещо, да видите, какво ще излезе. Знаете ли, какво представлява диханието на Бога и каква сила се крие в него?

Следователно, когато става въпрос за диханието на Бога, трябва да гледате на него като на свещено нещо. Ако чрез въздуха, който обикновеният човек вдишва и издишва, се извършват велики процеси в организма, колко по-велики и възвишени неща стават от диханието на Бога. Веднъж само вдъхна Бог в ноздрите на човека, и той стана жива душа. При това, този процес не е еднократен. Много пъти Бог внася своето дихание в човека. В който момент престане този процес, човек умира, т.е. животът в него се прекъсва. Който не разбира истината, мисли, че Бог само веднъж е вдъхнал живот в първия човек. За да го оживи, Бог, наистина е вдъхнал само веднъж, но оттогава до днес Той не е престанал да внася диханието си в човека и няма да престане да вдъхва. Майката само веднъж ли кърми детето си? Много пъти го кърми тя, докато стане истински човек. Диханието на Бога е необходимо за всеки човек, както млякото за гръдното дете. Следователно, процесът на Божественото дихание е непреривен, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се втичат във вас. И тогава, като се питате, какъв е смисълът на живота, ще си отговорите: Смисълът на живота се заключава във връзката на човешката душа с Бога. - Защо нямам успех в живота си? - Защото си скъсал връзката с Бога. - Какво трябва да направя, за да подобря живота си? - Да възстановиш тази връзка.

Представете си, че за вас специално е оставена на определено място торба със злато, която сами трябва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но в същия момент излизат отнякъде разбойници и ви гонят да вземат златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитат, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избягате. Ако избягате от разбойниците и не вземете торбата, те ще се възползват от Божественото благо. В дадения случай, вие минавате за престъпник пред разбойниците, понеже не сте могли да използвате Божественото благо. Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитание и е готов да се справи с тях.

Какво се иска от сегашния човек? - Самообладание. По този начин могат да се реализират добрите желания. Който има самообладание, той се е справил със страха. - Какво допринася страхът? - Излишни тревоги. Ако пътуваш с параход по океана, трябва ли да се страхуваш да не стане някаква катастрофа? Страхуваш се да не се разбие парахода и да се намериш на дъното на океана. - Кой човек се страхува? - Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пътува ли с този параход, или да се качи на друг? Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода и, през каквито изпитания да мине, в края на краищата, ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. - Защо? - Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения. Ако параходът потъне, това показва, че ти си влязъл в него без позволението на Бога. Казано е в Писанието: "Косъм от главата ви няма да падне без волята на Бога."

Следователно, вяра е нужна на съвременните хора, не умствена, но абсолютна вяра, в която няма никакви изключения. Какво означава вяра без изключения? Ако се качиш на параход в океана и се яви буря, параходът ще мине през големи люшкания, ще потъва във водата и ще излиза на повърхността, ще залива пътниците с вода, но пак ще излезеш на брега здрав и читав. И през всичкото време на изпитанието трябва да останеш тих и спокоен, с пълна вяра, че ще стигнеш до брега благополучно и ще кажеш: Минах през голяма опитност, но се убедих, че в Божиите обещания няма обратни решения. Ще кажете, че вярвате в Бога и в Христa. Мнозина вярват като вас, но важно е, как ще се справи всеки, като попадне в развълнувания океан. Вярваш си, но като те гонят разбойници, оставаш торбата със златото и бягаш. Това не е вяра. Истински вярващият трябва да остане на мястото си, разбойниците да минат покрай него и да не го докоснат. Това е вяра. Ако се уплашиш от разбойниците и избягаш ти сам се излагаш на страдания. Ще останеш около торбата си и ще кажеш на разбойниците: Тази торба е моя. Бог ми я е дал и не отстъпвам от нея.

Какво представлява торбата със златото? - Човешкият живот. Следователно, никой не може да вземе живота, даден от Бога. Нито смъртта може да отнеме живота на човека. - Ще умрем. - Кой ви е казал това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живеете? Някой обикновен човек може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е меродавно. Кой е умирал съзнателно и познава смъртта? Никой няма право да говори за неща, които не е опитал. Казано е в Писанието: "В който ден престъпиш Божия закон, ще умреш." Този закон има и обратен смисъл: "В който ден решиш да изпълняваш Божия закон, ти придобиваш живот." Който губи живота си, става недоволен и страда; който придобива живот, радва се.

И тъй, хората са недоволни, когато нещата стават така, както не ги очакват. Искаш да придобиеш богатство, но като започнат да те преследват апаши и разбойници, ставаш недоволен и казваш: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е в пари, но в някакво природно благо, от което се нуждаят всички хора. Ти имаш къща, близо до чист, планински извор. Минават и заминават пътници край къщата ти, и всеки търси вода, да задоволи жаждата си. Щом видят извора, приближават се до него и пият от водата му. Имаш ли право да отказваш на пътниците да пият от водата на твоя извор? Ако откажеш на някого, ти вършиш престъпление, за което ще отговаряш. Всеки, който дойде при твоя извор, ще го оставиш свободно да се напие и да си налее, колкото вода иска. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: "Даром сте взели, даром давайте." Даром се дават Божиите блага, защото трябва да се върнат при Източника, от Който са излезли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предвид Божиите блага. Като знаете това, не спирайте пътя на Божествените блага.

Първата задача на човека е да се справи със своя вътрешен страх. Докато се страхува, той всякога ще бъде недоволен, че не е постигнал идеала си. Много естествено, страхът го заставя да бяга и да се откаже от торбата с благата. Ако някой се оплаква, че не е станал богат, силен, добър, това се дължи на неговата страхливост. - Защо не можах да стана поет, музикант или художник? - Защото си бил страхлив. Който е доволен от положението си и се радва на своите постижения, той е бил смел и решителен в живота си, пред нищо не се е спирал. Ето защо, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е в самите вас, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е факт, който съм опитвал много пъти в живота и съм абсолютно убеден в него. Той е станал вече закон, в който няма никакво изключение.

Казано е в Писанието: "Страхливият не може да наследи Царството Божие." Какво представлява Царството Божие? - Сбор от блага, които Бог е определил за всички живи същества на земята. Следователно, ако си страхлив, не можеш да се ползваш от Божиите блага. - Как мога да се освободя от страха? - Като внесеш любовта в сърцето си. Тогава страхът ще остане отвън, а любовта - отвътре. Само така ще реализираш желанията си; само така ще бъдеш в съгласие с Божествения свят. Докато живееш със страх за утрешния ден, ти всякога ще бъдеш в стълкновение с Бога, с разумната природа. Извади страха вън от себе си, за да влезеш в хармония с живата природа и да се ползваш от Божието благословение. При това положение ще реализираш своите желания: каквото помислиш, ще постигнеш. Ако пожелаеш да имаш една колибка, веднага ще я придобиеш. Тя ще бъде като гайда: ту ще я свиваш, ту ще я надуваш. Можеш ли да се оплачеш от жилищна криза? Ще носиш колибката със себе си и, където те завари нощта, там ще останеш. Това значи, да прилага човек своето знание. Това значи, да бъдеш съвършен. Затова е казано в Писанието: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни." За съвършения всичко е постижимо.

В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи, Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена. Имаш нужда от хляб в даден момент - ще го имаш; искаш да напишеш нещо, ще напишеш и ще се проявиш като писател, но само за даден момент; искаш да имаш къщичка, да си починеш, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментът подразбира само известна област, известно направление. В един момент ще се проявиш само в известна област, а не във всички области и направления. Искаш ли в един момент да се проявиш във всички области, или да постигнеш всичките си желания, ти изпадаш в заблуждения и противоречия.

И тъй, всичко в живота е постижимо, когато поставите любовта отвътре, а страха - отвън. Така се придобива животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент само ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността. Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва. Той слага оръжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай със златото си, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш и на мене нещо. Ти бръкваш в торбата и даваш на разбойника част от златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имаш повече блага от своя ближен, дай му част от благата си, но доброволно.

Сега, бъдете внимателни, да не губите торбите си. За тези, които са ги изгубили, те не се връщат вече, но внимавайте, в бъдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параход, не губете вярата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърчавайте. Щом сте свързани с Бога, никаква сила не може да ви измести от положението, в което се намирате. Каквито бури и ветрове да ви брулят, параходът ви ще излезе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е закон, в който няма никакво изключение. - Как ще познаете, дали този закон действа в живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойниците ще отстъпят пред вас. Така ще разберете, че те са ваши приятели, дегизирани, с цел да изпитат вярата и самообладанието ви.

Ще ви дам една нова песен, на чужд език, със следното съдържание:

Аин фаси, мекри заси, фин земру ашан меру суаси син месул сумаси зен фесул.

Чуждият и неразбран език показва, че някога, в далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днес я търсите.

Сега следват разбраните думи на песента:

В небесните ширини, в небесните глъбини; в небесните висини, где светлина обитава, и животът вечно се проявява.

Кога човек говори за небесните ширини? - Когато изгуби нещо. Тогава той става по-разумен, но торбата е отишла вече в ръцете на разбойниците. Стои човекът и мисли, как е станала тази работа, че торбата е вече далеч от него. Той не подозира, че причината е в неговия страх. Докато не се познава, човек страда, мъчи се и се запитва, защо идват страданията.

Страданията на хората са резултат на изгубената обич. Без обич и любов животът се обезсмисля. Любовта изключва страха, следователно, освобождава човека от тъмнината и ограниченията. Ако обичта и любовта ви не са в сила да изпъдят страха навън, те не са истински. - Как да се примирим със страданията? - Няма защо да се примирявате със страданията, но ще ги приемете, като неща, които идват от Бога. Следователно, всичко, което идва от Бога, е добро. Радост, или страдание, които идват от Бога, са добри и на място. Обаче, трябва да различавате това, което идва от хората, от онова, което идва от Бога.

За следващия път пишете върху темата: "Най-големият страх и най-голямата обич." Като развивате темата, ще се стремите да внесете нещо ново в разбирането си, а не както са разбирали хората преди вас. За всяко нещо се иска ново разбиране. И пророците са имали някакво разбиране за Бога, например, но вие трябва да се отличавате от тях. От вас се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христa за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трябва да отговаря на момента, в който сега живеете. Новото има отношение към красотата в живота, а красотата - към настоящето. Наистина, важни са сегашните блага, а не миналите, които са изгубени вече. В много ями се събирало вода, от която мнозина са се ползвали, но важна е водата, която днес изтича от извора. Водата в ямите е мътна, нечиста, а от извора е прясна, чиста - всички се стремят към нея. На същото основание, казвам: Важно е, как Бог се изявява днес към нас, а не, как се е изявявал в миналото. Затова Павел казва: "Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Ако обичаш Бога, нито на ума, нито на сърцето ти ще дойде това, което Той е приготвил за тебе. Велика е любовта Му към всяка душа. Божията Любов е врата, през която ти ще минеш, за да влезеш в Божествения свят. Само така ти ще приемаш и предаваш Божиите блага. Следователно, обичта е съединителна връзка между човешката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човека.


2. Лекция от Учителя, държана на 7 октомври, 1931 г., София. – Изгрев.

Оставената торба

Най-често използвани думи в беседата: бог, може, човек, момент, аз, има, сега, торба, живот, свят, душа, всичко, съм, имаш, ум, всички, вяра ,

Общ Окултен клас , София, 7 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"
"Махар Бену Аба"



Тук имаше три окръжности - А, В, С. Мнозина сте изучавали геометрията, знаете какво нещо е окръжността, какво нещо е кръгът. Тези три окръжности са подобни, еднакви помежду си, понеже имат еднакви диаметри. Но те се отличават помежду си само по своята проява в деятелността си, като образи на живата геометрия в природата. Точката А, която е центърът на окръжността, която представя Божествения свят, същевременно представя допирателна точка на двете окръжности с центрове В и С. Тези две окръжности именно представят поляризация на едната окръжност, която има за център точка А.

Често вие се запитвате от какво протичат някои противоречия в живота. По този случай аз мога да ви сформирувам едно правило, един закон. Когато субективните вътрешни възгледи на човека дойдат в стълкновение с обективните възгледи на Бога, на природата, той е в едно противоречие. Някой казва "моят вътрешен свят". Казвам, твоят вътрешен свят е външен свят на Бога. То е периферията на Бога, т.е. на окръжността А. Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят. Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на външния Божествен свят.

Следователно, когато човек е в периферията на своя живот, той минава през Божествения център. И когато той минава през този център, той се мисли за някакво божество. И като дойде до периферията на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си. Следователно непостиженията на някои ваши мисли, копнежи и желания много пъти се дължат на това, че ти не си в съгласие с онази обективна страна на Божия живот, на Божия закон. Разбиране трябва за това. Каквото вие желаете, Бог никога не може да тръгне по вашия ум, по вашия път. Вие не сте началото на неговия живот, нито на неговия ум. Вие сте проява на Бога. Следователно вие трябва да вървите по неговите пътища. Щом дойдете до известна мъчнотия, вие трябва да се изясните.

Например имате известно мъчение в душата си. От какво произтича това мъчение в душата ви? Защото сте в стълкновение с външния живот на Бога. Работите не ви вървят добре, защото сте в стълкновение с външния живот на Бога. По тази периферия, която представя външния живот на Бога, има хиляди възможности. И всички хора, на които работите не вървят добре, значи те са в стълкновение с Бога.

В живота на Бога има две противоположни отношения - едното от тях е ВА, а другото е СА. В природата всякога един силен момент се съвпада с един слаб момент. В природата всякога един разумен момент се съвпада с един глупав момент. В природата всякога един момент на доброто се съвпада с един момент на злото. В природата всякога един момент на мъдрост се съвпада с един момент на глупост. В природата всякога един момент на истината се съвпада с един момент на лъжата.

Често бие казвате, че някой ви е излъгал. В какво ви е излъгал даден човек? Да допуснем, че някой човек ви обещава да ви направи наследник на земята, като ви казва: "Бъди уверен, че ще ти харижа цялата земя." И след това, понеже той не могъл да ви харижи цялата земя, вие считате, че той не е издържал думата си, т.е. той ви е излъгал. Питам, може ли този човек да ви хариже земята? Може ли този човек да каже, че ще ви направи щастлив? Той ви обещае, а после се окаже, че не ви е направил щастлив. Преди всичко този човек себе си не е направил щастлив, че вас ще направи. Възможно ли е това нещо? Този човек ви обещава да ви направи силен. И след това казвате: "Този човек така ми обеща, но ме излъга." Никаква лъжа няма тук. Тук има само една глупост.

Следователно много пъти вие таксувате глупавите неща за лъжи. Не се разбират така нещата. Под думата "лъжа" всякога се разбира това, което ти обещаваш да го направиш и можеш да го направиш, но не го направиш. Взел си например пет лева от някой човек назаем и му казваш, че в петък след обяд в два часа непременно ще му дадеш тези пари. Ти го питаш: "Положително ли казваш?" "Да, положително. Сто и едно на сто обещавам по това време да ти донеса парите." Чакаш този ден и час, но той не ти донася парите. Значи този човек ви е излъгал. Това вече е една конкретна лъжа. В лъжата всякога има някакво заблуждение. Човек може да ви обещава да направи това, което той не може да направи. Това вече не е лъжа, но е глупост. И затова човек и на себе си не трябва да казва това, което не може да направи. Например ти може да си кажеш: "Аз ще дигна цялата земя на гърба си." Опитай се първо да я дигнеш, и тогава говори. Как ще я дигнеш? Или може да си кажеш: "Аз ще отида на слънцето." Ти можеш да си кажеш това, но фактически можеш ли да отидеш на слънцето? Някой казва: "Аз съм ходил на слънцето." Как си ходил? Три вида има, по кoитo може дa се oтидe на слънцето. И затова питам с ума си ли си ходил, със сърцето си ли си ходил или с тялото си ходил на слънцето.

Значи, когато човек отива на едно място и с ума си, и със сърцето си, и с тялото си, това вече е пълно ходене. И когато казвам, че човек трябва да познава Бога, казвам: ако той познава Бога с ума си, това е едно нещо, ако го познава със сърцето си, това е друго нещо и ако го познава с тялото си, то е трето нещо. Но ако той едновременно познава Бога и с ума, и със сърцето, и с тялото си, и с цялото си естество, това е пълно познаване.

Под думата "тяло" аз разбирам човешката душа, проявена външно. Тялото е обективно, предметно проявяване на душата. Вие не можете да знаете каква е душата вън от тялото ви. Вън от чувствата си вие не можете да знаете какво нещо е душата и каква е тя и най-после вън от ума си вие не можете да знаете каква е душата. Следователно душата има три обективни проявления. В умствения свят тя се проявява като вътрешната природа на ума. В духовния свят тя се проявява като вътрешната природа на сърцето. А в тялото тя се проявява като вътрешната природа на тялото, т.е. на живота, който функционира в него.

И сега, когато някой иска да определи какво нещо е душата, той трябва да знае, че душата не може да се определи какво нещо представлява, понеже тя е вътрешната същина и външната същина на човека. Това, което определя всички неща едновременно, това е душата. А тя не може да се определи. Тя е и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека. Тя е и в духа на човека. Навсякъде е тя. И ако вие се опитате да дадете известна форма на душата, то значи да я ограничите. Ще кажете - формата на душата например е яйцеобразна. Не, това не е никаква форма на душа. Това е форма, подобна на тялото на човека. Това не е някакво схващане за душата. В еврейски език пoд думата "душа" се разбира това, което едновременно функционира, което работи, което има движение. Там, дето има душа, всякога се разбира, че има известно движение. Казва се: "И вдъхна Бог дихание на човека." Значи душа му вдъхнал. И той стана жива душа, жив човек, който почнал да диша, да ходи, да работи, да мисли. Питам, какво е вдъхнал Бог от себе си, какво е излязло тогава? Някой от вас казва: "Много лесна работа е тази." Бог е вдъхнал в човека въздух. Ами ако ти вдъхнеш някому нещо, какво ще излезе от тебе? Въздух ще излезе. Така и вие сега седите и си казвате: "Бог вдъхнал дихание в ноздрите на човека. Знаете ли какво нещо е диханието?

Сега не мислете, че с това аз ви упреквам, но казвам, че който и да е от вас, като говори това, трябва да има ясна представа за тази идея. Значи това дихание е нещо подобно на онова, което ние възприемаме чрез вдишването, например. Някой си удари ръката, и веднага издишва върху нея. По този начин се лекува. Не, не е само това, но с въздуха, който излиза от дробовете ти, ти едновременно влагаш и една мисъл, която лекува. Значи, когато Бог вдъхнал на човека, от него чрез вдъхването на тази реална енергия излязла и човешката душа, т.е. формата, която образува човека. И процесът на диханието не е еднократен.

Сега вие си мислите, че Бог само веднъж е вдъхнал и с това се свършила работата. Не, това дихание е непреривен процес. Бог постоянно вдъхва във всеки човек. Момента, в който Бог ще престане да вдъхва, и човек престава да живее. Онзи, който не разбира истината, той взима само еднократните процеси и казва: "Вдъхнал Бог дихание в човека."

Питам, ако майката, след като роди детето, само веднъж го накърми и го остави, какво ще стане с него? Майката само веднъж ли кърми детето си? Тя го кърми най-малко три пъти на ден. Но аз считам, че само по три пъти на ден не може, а трябва десет пъти поне на двайсет и четири часа. Щом дойдете до истината, казвате - вдъхнал Бог един път дихание в човека и свършил работата си.

Значи процесът на Божественото дихание е непреривен. Ние сме длъжни в съзнанието си да се свържем, за да могат божествените енергии да влязат у нас. В дадения случай каква е философията на живота? Вие искате да имате успех, но нямате. Защо нямате успех?

Сега да ви представя известна картина. Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра. В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите. Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите. Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад. Гледате само да си спасите живота.

В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.

Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.

Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас. Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.

Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.

Следователно вие можете да дойдете до известни опитности, в които нищо не може да се случи. Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен. Опасани сте до пояса с вода, но ще знаете, че от кораба няма да ви смъкнат и корабът ви няма да потъне. Да те потопят във водата и да се удавиш, това не може да стане. Ти можеш да излезеш от кораба мокър до кости, но пак ще излезеш благополучно, ще накладеш огън на брега и ще се подсушиш. Като преминеш с този параход океана от единия до другия край и параходът се люшка, и ти си изпитал всички страхотии вътре, но не си изгубил вярата си в Бога, ти ще придобиеш една отлична опитност и ще кажеш: "Няма изключение в Божиите думи!"

Сега вие казвате: "Ние вярваме в Христа." Че кой не вярва в Христа. "Ама от толкова време ние учим за Бога." Отлично е това, че учите за Бога. И аз уча за Бога, но качим ли се в парахода, и дойдат изпитанията. Работата е там, как ще постъпим. След като те гонят и изгубиш торбата, ти казваш: "Аз вярвам в Бога." Но работата е, като те гонят, да не изгубиш торбата, да не се страхуваш. Това е вяра. Ако не вземеш торбата и се уплашиш от разбойниците, ти ще страдаш. Ти ще вземеш торбата и като дойдат разбойниците до тебе, ти ще кажеш: "Тази торба е моя! Никой не може да ми я вземе!" Нищо повече. Защо? Понеже Бог ти я дал.

Какво представя тази торба? Вашият живот. Питам, живота, който Бог ви е дал, може ли някой да ви го вземе? Да допуснем, че вие казвате, че ще умрете. Питам, кой ви е дал това право да мислите, че ще умрете? "Ще се мре." Кой ви е казал това? Вие питали ли сте Господа ще мрете ли, или няма да мрете? Баба ви е казала, че ще умрете, дядо ви е казал, че ще умрете, някой проповедник ви е казал, че ще умрете, някой свещеник или Владика, или някой слуга - Все таки казал ви е някой, че ще умрете. Ти провери ли сам това нещо? Никой в света няма право да се произнася, че ще умре или няма да умре. Защото Бог е казал: "Деня, в който ти престъпиш моя закон, ще умреш. Аз поставям същия закон в следната форма. Деня, в който ти престъпиш който и да е от моите закони, ти си изложен на смърт. И деня, в който ти решиш да изпълниш какъв и да е мой закон, ти ще получиш живот.

Сега, като дойдат изпитанията, вие ставате недоволни, че нещата не стават така, както вие ги мислите. Допуснете сега, че вие искате да станете богати и ставате такива. Но вие живеете в една държава, каквато е съвременната, която е така уредена, че всяка вечер се явяват при вас около десетина души апаши или разбойници и ви показват кобура си насреща - да им дадете от своето богатство. Вие ще кажете: "Не искам това богатство вече." Защо? Не можете да се справите с толкова апаши.

Сега ще поставя този въпрос в малко по-друга форма. Представете си, че тази държава, в която вие живеете, хората там имат нужда не толкова от вашите пари, колкото от вода, от храна. Вие отивате при тях и вашето богатство не е в пари, но имате една голяма чешма, един голям извор, от който тече изобилно вода. Питам, какво трябва да правиш с тия хора, които идват при тебе? Кой как дойде при тебе със своя джобур или със своята стомна, ти трябва да им дадеш от своя извор, и то изобилно. Абсолютно никого няма да върнеш назад празен. Ако върнеш някого празен, ти ще направиш едно голямо престъпление. Който дойде при тебе, на Всеки трябва да дадеш по нещо. Това е изпълнението на Божия закон. Даром сте взели, даром давайте. Под думата "даром" се разбира, че онова изобилие, което Бог ни дава, то трябва да се върне назад, и то за слава Божия.

И тъй, много неща, които не сте постигнали в живота си, се дължат на това, че вие сте избягали и сте изгубили торбата с благата. Това трябва всички да знаете. Страхливи сте били.

Вие не сте станали учени. Защо? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали добри. Защо? Защото сте били страхливи. Не сте станали музиканти. Защо? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали поети. Защо-? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали художници. Защо? Защото сте били страхливи. Всичко, което не сте станали, то е, защото сте били страхливи. А всичко, което сте станали, то е, защото сте били смели, юнаци. И затова кажи си сам: "Нямам значение, защото съм страхлив. Не съм добър - страхлив съм. Не съм умен - страхлив съм. Не зная как да се обхождам, как да постъпвам с хората - страхлив съм. Не мога да уча - страхлив съм. Нямам пари, беден съм - страхлив съм. Болен съм - страхлив съм."

Аз ви изнесох един факт, една философия толкова реална, която съм опитал хиляди пъти. Тя тази философия няма абсолютно никакво изключение. Аз ви говоря за неща, които зная десет хиляди на стоте, а не сто и едно на сто.

Казвам, аз съм чел ред трактати и философски обяснения по тези въпроси и намирам, че и тия писатели и философи донякъде са прави. Наистина има писатели, които са писали и говорили за кармата, но не всички работи, които са изнесли, са точно така, както те ги представят. За страха например се казва в Писанието - страхливите няма да наследят Царството Божие. Аз тълкувам този стих в най-широк смисъл. Царството Божие представя съвкупност от всички онези блага, които Бог е отредил. Царството Божие подразбира всички блага, които Бог е отредил за душата. Страхливият никога няма да наследи тези блага и да се ползва от тях. И вие тълкувате този стих механически. Не, страхът ще ви лиши от всички онези блага, които са вложени в Царството Божие.

Следователно в този смисъл ти ще държиш страха отвън и ще кажеш: "Всичко онова, което Бог е дал заради мене, да го реализирам. Аз вярвам в него. Следователно в дадения случай вярата седи най-първо в това, да се справиш с този вътрешен страх, който ни лишава от благата. И след това да дойдем до онази закономерност на нещата. Това означават тези трите кръга. С обективния, с външния свят на Бога ти не трябва да влизаш в стълкновение. Ти не трябва да влизаш в стълкновение с природата на Бога, защото в тази Божествена природа се крият всички блага заради тебе. Следователно ти трябва да бъдеш в хармония с нея, за да имаш Божието благословение. И тогава всичко, каквото пожелаеш в момента, ще го имаш.

В даден момент например аз искам да бъда щастлив. И ще бъда. В даден момент ми трябват двайсет лева - да ги имам. В даден момент ми трябват едни обуща - да ги имам. В даден момент ми трябва един хляб - да го имам. В даден момент ми трябва една писалка - да я имам. В даден момент ми трябва една колибка - направя си за този момент колибката и после, като не ми трябва, ще я разтуря. Мога да си нося тази колибка. Като една гайда ще я надуя, когато ми трябва, а после, като не ми трябва, ще я свия. Така прави и българският гайдарджия. Хване си гайдата подмишница, надуе я, като иска да си посвири, и после я свие. Пак под мишница си я носи. Дойде някъде, пак иска да посвири, пак а извади, надуе я и си свири.

Казвам, в новото схващане ние трябва да станем съвършени. Това, което имате, вие трябва да го приложите. Аз искам да ви обърна внимание на това, каквo върши страхът у вас. Колебанието, съмнението, подозрението - Всички тия отрицателни философски системи, които внасят отрицанието в човека, казват - това е невъзможно, онова е невъзможно.

Питам, кое е възможно тогава? Всичко, в което вярваш, е възможно, то е възможно за момента толкова, колкото ти е потребно. В дадения момент то ти е потребно. Не искай целия свят, но ако имаш нужда от обуща, ще ги имаш. Имаш нужда от шапка, ще я имаш. Трябва ти някъде да си починеш, ще си починеш. Трябва ти да си намериш пътя в живота, и това ще имаш. Това, което искаш в дадения момент, ще го намериш, ще го имаш. Ти си болен, но искаш да бъдеш здрав. Още в дадения момент ще придобиеш здраве. Ти искаш в даден момент да напишеш една поезия. Ще ти се даде. Ти искаш да дадеш един концерт, да свириш по всички правила. И това ще ти се даде, така че ще учудиш хората. Това не подразбира, че трябва да постигнеш всичко за вечни времена. Не, само за един момент. Защото това, което можеш да придобиеш само за един момент, можеш да го имаш за вечни времена, т.е. всякога можеш да го имаш. Всичко, което искаш в един момент, ти не можеш да го придобиеш във всички области. Ти ще го имаш само в една област. Ако искаш всичко в един момент, ти си в областта на заблужденията.

И тъй, щом човек влезе в тази философия, той всичко може да придобие. Така се създават, така се придобиват нещата. Така ще дойдем до закона на безсмъртието. В един момент, когато Бог ми е помогнал, аз трябва да имам непреривна вяра, че Бог присъства във вечните времена, той е във всички моменти. Следователно, когато аз вървя в неговия път и съм в съгласие с него, аз не мога да бъда изненадан, аз не мога да бъда и неверен.

Всичко може да стане в света, но да се изменят Божиите думи - това не може да стане. И вълци може да има, и бури може да има, но този параход ще стигне благополучно дo своето пристанище. Нито той може да потъне, нито аз мога да потъна. Това е онази положителна вяра, която трябва да се приложи не само за онзи, но и за този свят. Ако ние не можем да приложим тази вяра при сегашните мъчнотии в живота, ако не можем да я приложим при сегашните противоречия, за да разрешим задачите на живота, каква е тази вяра. Ти ще се спреш при торбата със злато и ще си вземеш златото. Разбойниците те гонят, но ти ще си вземеш торбата. Като дойдат при тебе, те ще си сложат оръжието. Те ще отстъпят веднага и ще ти кажат: "Моля ти се, дай ни малко от това, което си взел." Ти веднага ще туриш ръката си в торбата и ще дадеш на този една шепа, на онзи една шепа. Те ще ти благодарят и ще си заминат.

Сега аз съжалявам за изгубените торби. Аз за това именно съжалявам, че торбите са изгубени. Много торби са изгубени, но това, което е изгубено, изгубено е вече. Сега аз съм ваш приятел и ви казвам бъдещите торби да не губите. И параходите, в които се качвате за в бъдеще, да не се обезверявате. И от бъдещите страдания, които ще ви дойдат, да не се обезверявате. Във всичко, което ви дойде, да не се обезсърчавате, но да знаете, че работата ще излезе на добър край. Всичко може да стане, но този кораб ще излезе благополучно на пристанището. И това, което искате да стане, ще стане десет хиляди на стоте. Това е моето правило. Но трябва да бъдете разумни, вие ще кажете: "Учителят го казва това." Но това не го казвам аз. Но вие можете ли да вярвате в думите, които ви говоря? Ще се подложите на изпит.

Ако вие не вземете торбата, значи не сте повярвали. Аз оставям торбата там. Вие казвате: "Как!? Ще ме гонят разбойници. Те ще ме убият." Аз само се поусмихна. Те щяха да ти направят едно добро. Те са твои приятели, но страхът е, който ви пречи. Това е шашарма от тяхна страна.

Казвам сега, ето каква е вашата работа. Сега ще ви прочета едно стихотворение на стар чужд език.

АИН ФАСИ
МЕКРИ ЗАСИ
ФИН ЗЕМРУ
АШАН МЕРУ
СУАСИ СИН МЕСУА
СУМАСИ ЗЕН ФЕСУЛ

Сега ще ви чета другото стихотворение, разбраното, на български език, което сте пропуснали някога. То е благото, което сте пропуснали. Неразбраното стихотворение е пропуснатото благо.

В НЕБЕСНИТЕ ШИРИНИ
В МОРСКИТЕ ГЛЪБИНИ,
ГДЕТО СВЕТЛИНА ОБИТАВА
И ЖИВОТЪТ ПОСТОЯННО СЕ ПРОЯВЯВА.

Ние всякога, след като загубим нещо, тогава ставаме много умни. Тогава говорим за небесните ширини, за морските глъбини, дето светлина обитава, животът постоянно се проявява. Но нашата торба отиде.

Та казвам сега, това неразбрано стихотворение показва, че като отидеш за торбата, страхуваш се и не знаеш защо са дошли тези разбойници. Страхуваш се, бягаш, но торбата си отива. Това значи, че ти не разбираш работите и не знаеш какво ще стане с тебе. Тогава казваш това неразбрано стихотворение.

("Миналия път щяхте да ни говорите за обичта") Това именно, което ви говорих сега, то ви показва защо страдате. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта. По този начин ви изяснявам един велик закон, който показва, че на обичта се крепи всичко в света. Обичта изключва всякакъв страх. Дето има обич, дето има любов, всякакъв страх е изключен. Обич или любов, която не може да изключи страха, тя не е силна, тя не е истинска обич или любов. Щом обичта или любовта изключва всякакъв страх навън, тя вече е истинска любов, истинска обич.

Сега можете да си препишете тези стихотворения и когато почнете да ги прилагате, тогава ще почнат и да се пеят. Сега разбрахте ли това, което говорих? Като дойдете до торбата, да не я губите. На кораба, на който се качвате, да не се страхувате. Когато сте болни, да не се страхувате. Когато сте в беднотия, да не се страхувате. Каквото ви дойде в света, да знаете, че е от Бога. Турците имат една поговорка, която може да се преведе така - всяко онова, което иде от Бога, е добро. В това няма да включвам онова, което е от нас. Много неща произтичат от нас. Те трябва да се различават. Те са второстепенни неща. Има неща от нас, има неща от Бога. Всичко, което иде от Бога, то е добро.

За следващия път пишете върху темата: "Най-големият страх и най-голямата обич.". Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.

Сега ще направя следното сравнение. Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години. Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича. Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.

Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.

Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде. И ние трябва постоянно да крепим тази връзка. И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.

Втора лекция
на Общия окултен клас
7 октомври 1931 г., сряда, 6-7.15 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder