НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отиване и връщане

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Отиване и връщане

Най-често използвани думи в беседата: човек, истина, може, всички, себе, хора, има, всичко, аз, бог, сега, носи, земя, казва, живот, христос, време ,

Съборни беседи , София, 21 Август 1931г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сега ще дам няколко обяснения върху понятието наука. Първият елемент на науката се съдържа в примирението на две противоположности, на два контраста или на две противоречия. Да се примирят тия неща, това подразбира да се намерят между тях две допирни точки; не се ли намерят тия две допирни точки, това е равносилно на положението да обикаля човек около един затворен кръг или около къща, вратата на която е затворена, или около книга, езикът на която му е непонятен.

Вторият елемент на науката определя посоката на човешкото движение; без този елемент на науката човек много лесно може да изгуби своя път, значи този елемент на науката е в състояние да ориентира човека в неговия път, да послужи като компас в неговото движение. Съвременните хора се ориентират по звездите. Моряците пък се ориентират главно по Полярната звезда; четирите посоки на света показват четири пътища, по които човек може да се движи. Север е посока или път, който води към Истината – думата север трябва да извиква в ума на човека идеята за Истината. Когато се говори за изток, той е преходно място – защо? Защото през течение на годината Слънцето не изгрява всякога от една и съща точка; казва се, че Слънцето изгрява от изток, но къде е този изток не се знае – Слънцето изгрява от много точки, а не от една. Хората знаят главно посоката, отдето изгрява Слънцето, но на кой градус точно изгрява всеки ден те не знаят. Който иска точно да определи точките, отдето изгрява Слънцето, той трябва да посвети цяла година на това изучаване; добре е всеки за себе си да опише кривата линия, която се образува при изгряването на Слънцето в продължение на една година. Ще кажете: „Малко работа имаме, че остана да чертаем пътя на Слънцето; и да чертаем, нищо няма да придобием.” Казвам: вие знаете, че нищо няма да придобиете, а не знаете какво ще изгубите; добре ще бъде, ако вие знаете какво ще изгубите, а не знаете какво ще спечелите. Сега вие се намирате в положението на мързеливия ученик, който казва: „Какво ще придобия, ако науча урока си?” Добрият ученик трябва да каже: „Аз зная какво ще изгубя, ако не науча урока си, но не зная какво ще придобия, ако го науча.” Който ученик не научи урока си, той ще получи единица, за поправянето на която ще трябва да работи цяла година; тази единица трябва да се завърти надолу, да образува едно кръгче, да се превърне в шесторка. Не е лесно да превърне човек единицата в шесторка – за да постигне това нещо, очите му трябва да се отворят, да разбира нещата. Кривата линия представлява мъчнотиите, нещастията в Живота.

И тъй, не е толкова важно да знае човек откъде изгрява Слънцето, колкото е важно да знае точката, от която може да се ориентира в движението си – тази точка представлява Истината. Докато човек не се домогне до тази Истина, той ще бъде изложен на ред страдания и нещастия; непознаването на Истината води след себе си непознаване както на самия себе си, така и на другите. Някой отива при един учител, за когото мисли, че е много учен човек, и казва: „Този учител е много учен, той е свършил няколко факултета, много неща знае.” Питам, този човек знае ли положително доколко учителят, за когото говори, е учен? Той не знае това, но предполага само; тогава той може да твърди и обратното за този учител, той може да каже: „Този учител е голям невежа, той нищо не знае.” Питам, вярно ли е това твърдение? Ако и първото, и второто твърдения не са верни, този човек поддържа две лъжи; какво придобива човек, ако събере две лъжи на едно място?

Представете си, че този Учител е изпратен от Невидимия свят с голяма мисия, свързан е с Разумните същества на Небето и на Земята, дадена му е голяма власт, а при това някой обикновен човек се произнася за него, че бил голям невежа – знаете ли какво може да стане между Учителя и обикновения човек? Думата Учител символизира Божественото в човека; какво придобива човек, ако влезе в стълкновение с Божественото в себе си, какво става, когато дърветата се карат с огъня? В тази борба огънят надвива и дърветата съвършено изчезват – което дърво да турите на огъня, в края на краищата то ще изчезне, ще стане на пепел. Всяко дърво става на пепел, но при известни условия, а именно когато няма Живот в себе си, т.е. когато не расте, когато не се развива; с други думи казано, когато дървото не обича огъня, то става на пепел.

Като говоря за Учителя, аз нямам предвид да поддържам неговия авторитет, но поддържам авторитета на Истината. Представете си, че отивате на пазара да си купите една Библия – колко струва тази книга? Тя не струва много, но цената й се заключава в нейното съдържание, в това, което са писали хората преди хиляди години – то и досега не е изгубило значението си. Следователно човек е ценен, докато представлява написана книга, която хората могат да четат по всяко време. Докато човек е в Истината, той е написана книга, която всеки може да чете; вън от Истината той е ненаписана книга, без съдържание и смисъл – да бъдеш ненаписана книга, това подразбира да нямаш никакви постижения. Ето защо всеки трябва да се стреми да бъде написана книга, да се напечата Истината върху него. Животът на човека се осмисля само тогава, когато Истината е напечатана на неговата книга; тогава и за самия човек имат смисъл Бог, Ангелите, светиите, добрите и праведни хора, както и всички живи същества около него. Истината е богатството, здравето, силата на човека; има ли той богатство, здраве и сила, всички хора се интересуват от него. Богатият интересува хората със своето богатство; здравият интересува хората със своето здраве; силният – със своята сила; умният – със своя ум и т.н. – изгуби ли човек тия качества, той вече не е интересен за хората. Изгуби ли човек Истината, всичко написано на неговата книга се заличава и той остава бяла, ненаписана книга; дойде ли до това положение, той се отчайва, дохожда до състояние на самоубийство и казва: „Празен е животът ми, никакъв смисъл не виждам в него.”

Обаче щом човек се отчае, Разумните същества дохож-дат при него, отварят неговата чиста, ненаписана още книга и започват да пишат върху нея – те пишат чрез ръката на страданията. Първата дума, която те написват, е хляб; от този момент човек започва да гладува – мъчи се той ден, два, три или повече, докато се обезсърчи, отчае и каже: „Животът няма смисъл, ще се самоубия, няма да живея.” Каже ли така, след това хлябът ще пристигне и той ще каже: „Има смисъл да живея!” После Разумните същества ще напишат думата вода; с написването й още човек започва да усеща жажда, която го мъчи, гори; не се минава много време, някой донася вода и той уталожва жаждата си, освежава своето гърло. Хлябът и водата са елементите на Живота, които го поддържат, затова те трябва непреривно да се задоволяват. Хлябът и водата са елементи, необходими за реалния Живот; нямате ли тези елементи, вие се обезсърчавате, отчайвате и изгубвате смисъла на Живота. Някой може да каже, че има и други важни елементи за поддържане на Живота – който е опитал липса от хляб и вода, той е разбрал каква необходимост представляват те за Живота.

Казвам: всички хора имат хляб и вода, но пак се считат нещастни, искат и други неща. Някоя мома например казва: „Колко щастлива бих се считала, ако имах едно перо от камилска птица на шапката си” – тази мома мисли, че всичкото щастие седи в това перо; някой момък казва: „Да имам едни лачени обувки, всичко ще ми тръгне напред”; друг някой желае да има един хубав часовник и т.н. Мнозина могат да се смеят на желанията на тия хора, но те все влагат някаква идея в тях. Някои хора имат по-високи желания – те искат да намерят един приятел в света, на когото да разчитат при всички случаи в живота си; щом търсят такъв приятел, те могат да го намерят, но трябва да го търсят по четирите краища на Земята. Човек може да намери своя приятел само ако знае Истината, ако има тази главна точка за ориентиране; имате ли тази точка, вие ще намерите приятеля си. Някои проповедници казват, че загубените души трябва да се намерят; не, загубени души няма – заблудени в пътя си души има, но загубени души няма. Думите „загубени души“ трябва да се преведат, идеята, която се съдържа в тия думи, не е права – за една душа може да се каже, че тя се е отклонила или заблудила в пътя си, но не може да се каже, че се е загубила.

Ето защо човекът на Истината трябва да говори само верни неща. Той абсолютно не трябва да си служи с бяла или с черна, със съзнателна или с несъзнателна лъжа – всяка дума, излязла от устата му, трябва да съдържа в себе си Абсолютната истина. Казвате: „Възможно ли е да живеем без лъжа? Веднъж човек дошъл на Земята, той все ще се оцапа от лъжата, все ще се поддаде на нейната миризма.” Не, човек може да живее и без лъжа; докато живее с лъжата, той няма да има доверие нито на хората, нито на животните. Когато една птичка се доближи до някой човек, който си служи с лъжа, тя няма доверие в него и хвръква настрана – той й предлага зрънца, но тя не се приближава към тях и казва: „Ти ми даваш едно благо, но то ще ми коства живота и свободата – зад това благо се крие друго нещо.” Казвам: права е тази птичка, как ще я убедиш, че няма да я хванеш и затвориш в клетка – птичката не казва, че я лъжете, но тя няма доверие във вас и хвръква надалеч. Същото нещо става и между хората: често хората губят доверието си един към друг, избягват да се срещат, съмняват се и т.н. Някой казва: „Аз имам пълно доверие на хората” – този човек не говори истината – защо? Преди всичко той няма доверие на себе си. Щом няма доверие на себе си, той не може да има доверие и на другите хора; който няма вяра в себе си, той не може да вярва и в Бога. Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може да прави чудеса.

Аз изнасям тия неща с цел да размишлявате, да схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник. Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него. По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи кофа, вързана с въже. В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни. Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.

Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение. Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората. Радостта и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!” Даже историята говори за подвизите на този генерал, обаче проповедникът казва: „Жесток е този генерал.” Няма по-голяма жестокост от тази, да снемате главите на хората, големи са страданията на пострадалите от сабята на генерала; питам в края на краищата какво е постигнал генералът, който е изсякъл много неприятелски глави – той си е навлякъл ред страдания като последствие на насилието, с което си е служил.

Казвате: „Такова насилие между нас не съществува, по никой начин ние не можем да сваляме главите на хората.” Питам, когато измествате някого от мястото му с цел вие да се настаните на неговото място, това не е ли равносилно на снемане глави; когато убивате благородните чувства на човека, не снемате ли главата му; когато противодействате на добрите стремежи на човека, не снемате ли главата му? В някои отношения съвременните хора поддържат почти животински морал и казват за някого: „Този човек е вреден за обществото, да снемем главата му!” Питам, знаете ли какво представлява главата на човека? Главата е столицата, дето Духът на човека обитава, следователно в мозъка обитава едно същество, в белите дробове – друго, а в сърцето – трето. Тия същества се различават едно от друго, вследствие на което мозъкът, белите дробове и сърцето на човека са направени по различни начини. Ето защо всеки уд в човешкия организъм представлява нещо особено от другите, а целият организъм е в зависимост от всеки уд отделно – човек не може нито без мозък, нито без бели дробове, нито без сърце и т.н.

И тъй, всичко, което ви говоря, представлява истини, положения, които човек трябва да разбира; ако не ги разбира, по-добре да не ги знае. Например какво се ползва човек, ако знае, че еди-кой си е светия и направил хиляди добрини, а еди-кой си е грешник и направил хиляди злини? Обаче, ако вие сте гладен и ви кажа къде има хляб, това знание ще ви ползва много повече, отколкото знанието, че светията е направил много добрини, а грешникът – много злини. Значи известни истини или известно знание трябва да се даде на хората само тогава, когато им е необходимо и те могат да го използват разумно. Кому например трябва да покажете парите си; ако говедарят покаже парите си на своите говеда, те ще разберат ли нещо? Първо те ще се приближат към парите, ще ги помиришат и като видят, че не са за ядене, ще се отстранят; обаче ако този говедар отиде в някоя бакалница и покаже парите си на бакалина, последният веднага ще стане учтив, готов на всички услуги и ще предложи захар, ориз, брашно, каквото говедарят пожелае – бакалинът казва: „Всичко, каквото имам в дюкяна си, е на ваше разположение!” Магическа сила са парите, те отварят сърцата на хората; нямате ли кесия с пари, бакалинът се затваря и казва: „Господине, днес продавам с пари, утре без пари.”

Сега аз правя паралел между Истината и парите: ако имате Истината в себе си, дето и да идете, ще се намерите в положението на човек с пари, когото бакалинът посреща с отворено сърце – щом носите Истината със себе си, при който бакалин и да идете, той ще бъде на ваше разположение. Какво означава думата бакалин? Тя е турска дума и означава бак – виж, ал – вземи; значи бакалинът е човек, който вижда нещата и после ги взема – той е умен човек. Който има Истината в себе си, пътят му е отворен навсякъде, всички бакали, т.е. всички умни хора го посрещат добре; за онзи, който не носи Истината в себе си, всички пътища са затворени. Казвате: „Няма ли милост за този човек?” – не, за човека, който не носи Истината в себе си, никаква милост няма. – „Не може ли този човек да се кредитира поне?” И това не може. – „Защо?” Който няма Истината в себе си, той е подобен на прокажен човек; какво ще правите с този човек, ще го приемете ли между вас – всички хора се пазят от прокажения. Ще кажете, че Любовта всичко търпи – така може да говори само онзи, който не е опитал нещата. Прокаженият носи такъв смрад със себе си, че никой не може да го търпи – той непременно трябва да се отдели от здравите хора; да го приемете помежду си, това значи да слезете в ада и да помагате на дявола, да му съдействате – това е невъзможно. Може ли кокошката да отиде между лисиците, да им помага? И това е невъзможно; колкото е възможно за човека да слезе в ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на лисицата – заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма да остане от нейната дреха.

Следователно без Истината Животът не съществува, ето защо у всички трябва да се яви желание да придобият Истината – придобият ли Истината, те ще забогатеят, ще имат условия да учат. Богатството, Знанието, Силата се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в себе си; Любовта, Мъдростта се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в себе си; който не носи Истината в себе си, той няма никаква Любов, никаква Мъдрост – това са максими, които всеки ден се проверяват в Живота. Нямате ли Истината в себе си, нищо друго нямате – нито богатство, нито Знание, нито Сила, нито Любов, нито Мъдрост и т.н.

Сега разбрахте ли какво нещо е Истината? Някои ще кажат, че са разбрали, други ще кажат, че не са разбрали, обаче и едните, и другите трябва да знаят следното: за Истината не може да се философства – тя е нещо, което не може и не трябва да се разбира. Едно трябва да се знае: Истината е необходимост за душата, тъй щото каже ли някой, че животът няма смисъл, това подразбира, че без Истината Животът няма смисъл. Който няма Истината в себе си, той не може да стане нито учител, нито ученик – от такъв човек нищо не може да се очаква; който има Истината в себе си, той всичко може да постигне. Ето защо стремежът на човека към Истината е вечен, непреривен процес. Когато Христос е казал, че Истината ще направи хората свободни, Той имал предвид стремежа им към Истината, към познаване на Бога. Само свободният човек носи Истината в себе си, само свободният човек познава Бога – тази е скритата мисъл в стиха „Истината ще ви направи свободни”. За човека на Истината всичко е възможно; за човека, който няма Истината в себе си, всичко е изгубено; с други думи казано, Истината прави човека млад, красив, силен; без Истината той лесно остарява, погрознява, отслабва.

Казвам: всички хора имат вътрешен стремеж към Истината, но като не могат да я постигнат, те се представят такива, каквито не са. Какъвто и да се представя човек, докато той не е намерил Истината, нищо не е; щом намери Истината, той вече може да се представя както иска – защо? Защото сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. Който не е намерил Истината, той е празна глава, която дрънка само; този човек може да е свършил няколко факултета, може да говори за Бога, за Ангелите, за светиите, но сам не може да направи нищо – той е кимвал, който дрънка само. Че е така, можете да направите следния опит: накарайте този човек да излекува един цирей на ръката на някого; рече ли той да ви съветва да отидете при един или при друг лекар, вие ще разберете доколко неговите думи са изпитани, доколко този човек познава Истината. Докато хората търсят лекари, учители само отвън, по препоръка на този, на онзи, те не могат да се домогнат до Истината, нито могат да бъдат свободни.

Сега, като казвам, че вие или хората не могат да бъдат свободни без Истината, аз нямам предвид душите им, понеже всички имат псевдоними; тъй щото, когато говоря за вас, аз не визирам ония лица, имената на които са записани в Божествения свят, но имам предвид вашите псевдоними – никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Някой казва: „Аз се наричам Иван Стоянов.” Питам кога си се родил като Иван Стоянов, знаете ли колко Иван Стояновци има на Земята – Иван Стоянов не е само един. Ако наистина вашето същинско име е Иван Стоянов, тогава само един Иван Стоянов трябваше да има в света – всъщност така ли е? На същото основание някой казва: „аз съм християнин” или „аз съм вярващ”; казвам: ако ти наистина си християнин, други християни не трябва да съществуват; или ако ти наистина си вярващ, други вярващи не трябва да съществуват. Да изясня мисълта си: когато казвам, че един християнин или един вярващ съществува в света, подразбирам, че този християнин или този вярващ е истински изразител на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбират едни други. Днес така ли е? Днес християнин с християнин не се разбират, вярващ с вярващ – също; съвременните хора постоянно се запитват: „Какво е твоето верую?” – значи всеки човек има свое особено верую.

Казвам: в света съществуват един християнин, едно верую, едно Слънце, една Истина. Ако съвременните хора не са свободни, това се дължи на обстоятелството, че те признават различни видове християни, различни видове верую, много слънца и т.н. Не, Слънцето на Живота е едно, Истината е една, и то тази, която прави хората свободни и дава ключове за разрешение на най-трудните въпроси. Казвате: „Какво нещо е Истината?”; Истината е отвлечена идея, с думи тя не може да се обясни – който иска да знае какво нещо е истината, ще му кажа: „Ела и виж.” Който отиде при Истината, той не може да се върне назад между хората, не може да има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може да се върне между дърветата и да има предишните си отношения с тях, така и човек, който е ходил при Истината и я видял, не може да се върне назад между хората. В този смисъл Истината е опасна за всеки, който отива при нея неприготвен – защо? Защото тя ще го лиши от това, от което той се нуждае.

Казвам: страшна е Истината за неподготвения човек; съвременната култура се плаши от Истината, защото тя ще я стопи, нищо няма да остане от нея. Всички хора се плашат от Истината, избягват я – защо? Защото имат обикновено разбиране за Живота, т.е. всички търсят лесен път – живот без страдания. Обаче както и да живеят, в края на краищата те пак ще отидат при Истината. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад – славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с Радост и Веселие – защо? Защото човек отива болен, стар, а се връща здрав, млад, силен, богат, красив. Тогава той ще каже: „Болен бях – сега съм здрав, стар бяха – сега съм млад, грозен бях – сега съм красив, беден бях – сега съм богат” – това подразбира стиха, който Христос е казал: „Сляп бях, но прогледнах”. При това положение всеки ще пожелае да отиде при Истината; и наистина има едно положение, когато човек отива при Истината и не се връща назад. Обаче има друго положение, когато човек отива при Истината и се връща назад. Да се върне човек назад, подразбира да се върне по онзи път, който вече е изминал; не, Истината не връща човека в същия път, по който е минал, защото той нищо няма да придобие – Истината връща човека пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара да върви напред.

Тъй щото сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която, като се върнете на Земята, да вървите съзнателно напред. Щом намери Истината, човек отново трябва да се върне на Земята при онези души, които той обича и които го обичат. Някои хора, като намерят Истината, не се връщат на Земята под предлог, че имат друга мисия; други хора пък, като намерят Истината, връщат се на Земята да помагат на своите братя. Желал бих и вие да сте от последните – да намерите Истината и да се върнете да помагате на по-слабите от вас. Красив е животът на Земята, когато човек живее съзнателно и разумно! Когато някой казва, че му е дотегнало вече да живее, той подразбира друго нещо – с това той иска да каже, че няма пари, няма къща, намира се в големи лишения. Дадат ли му пари, къща, той става радостен и казва: „Има смисъл да се живее на Земята”; утре изгуби парите и къщата, казва: „Животът на Земята няма смисъл.” Докато има брашно в една къща, лесно се живее – няма ли брашно, трудно се живее; докато има мир в една държава, весело се живее – няма ли мир, тъжно се живее; докато училището дава знания, учениците го посещават и учат – престане ли да дава знания, учениците го напускат.

Сега като говоря така, искам да имате добро разположение, да не се чувствате като подсъдими. Мнозина се чувстват като подсъдими, водени от стражари в съда, дето ще им четат обвинителен акт. Вие трябва да бъдете свободни, да се чувствате в положението на земеделец, който очаква само да получи плодове от своя труд; или трябва да се намирате в положението на ученик, който е завършил образованието си, издържал с успех изпитите си и сега очаква да получи диплом. Човек може да придобие тази Свобода само след като намери Истината. Само завършилият образованието си ученик може да разбере Истината, подсъдимият не може да я разбере. Докато човек е на подсъдимата скамейка или в затвора, той ще разбере законите на държавата, в която живее, той ще познава ограничителните условия на Живота, но Истината няма да разбира; пуснат ли човека от затвора, той вече разбира истината. Докато човек е в ада, той не разбира Истината; щом излезе оттам, той отива на Небето, дето намира Истината. Докато човек е вън от закона на Любовта, той още търси Истината; щом живее в закона на Любовта, той вече е намерил Истината. Значи Истината съществува в закона на Любовта, на Мъдростта – вън от тях Истината не съществува.

Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен човек, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска да си даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля. Човек може да носи четиридесет и пет килограма пясък на гърба си, а може да носи само един килограм злато – кое е по-важно от двете? Златото. Човек може да носи в пустинята един чувал с пари, а може да носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно? Хлябът и водата в пустинята са по-важни и необходими от парите. Следователно моментът решава ценността на нещата – има моменти, които са ценни сега, а не в бъдеще. Ценността на предметите не се изразява само в тяхната тежест, някога много леките предмети са особено ценни и важни. Например носите един килограм хляб в ръката си, но приятно ви е, разговаряте се с него като с живо същество – още из пътя у вас се явява желание да вкусите от този хляб, да го опитате, да задоволите малко глада си.

Сега аз не говоря за сухата истина, за истината без Любов, без Мъдрост, без Светлина, без Правда, без кротост, без въздържание – без добродетели, изобщо; аз говоря за Истина, пълна с добродетели, аз говоря за Истина, която носи Свобода за всички. Всички хора търсят специфичен метод за работа, специфичен метод за постижения; казвам: който изпълнява Волята Божия, той сам ще намери този метод и в скоро време ще свърши работата си; който не изпълнява Волята Божия, той дълго време ще се лута, ще обикаля натук-натам, докато най-после намери правилен начин за работа. Искате ли да имате бързи резултати, преди всичко вие трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате право.

Когато човек изпадне в тежко, в лошо състояние, при което мисълта му се помрачава, чувствата му огрубяват, нека направи следното упражнение: поставяне дланите на ръцете една срещу друга, при което се допират върховете на пръстите; лявата ръка се тегли по дланта на дясната до края на китката, след което се изправя в положение на прав ъгъл спрямо дясната ръка, без да се прекъсва движението. Дясната ръка се поставя върху лявата (при това положение и двете ръце са хоризонтално) – сега дясната ръка се тегли, хлъзга над лявата до края на средния пръст. Най-после и двете ръце се поставят с дланите си една срещу друга, както при започване на упражнението. Същото упражнение се прави и с дясната ръка. Направите ли това упражнение няколко пъти, всички лоши състояния от вас ще изчезнат – в него се крие известна житейска философия.

Като давам това упражнение, искам да обърна вниманието ви на следното нещо: хлъзгането, изправянето на ръката и поставянето й върху другата трябва да става без прекъсване. Природата не обича прекъсванията – всяко прекъсване в движенията води след себе си нарушения, изключения в хармонията на Природата; тия нарушения могат да се изправят, хармонията на Природата може да се възстанови, но затова се изисква дълго време. Всеки може да скъса едно въже, но всеки не може да го поправи – време и майстор се изискват, докато поправят въжето, докато го възстановят в първоначалния му вид. Като правите упражнението ту с дясната, ту с лявата ръка, вие се поляризирате. Ако спазвате правилата, ще видите, че Божествената наука разполага с ред формули, които, правилно изнесени, създават големи преобразувания в човека. Ако човек прилага тия формули, той лесно ще се подмлади; това може да стане в един ден, но днес не е време за моментално подмладяване – за всяко нещо в Природата има определено време.

Какво се разбира под думите „не е време още за подмладяване“? Представете си, че през една тежка, люта зима у някого се яви желание да отиде в градината си, да откъсне зрели плодове от дърветата; може ли да къса зрели плодове? Не може. Какво трябва да прави тогава? Той трябва да чака да дойде лятото, да узреят плодовете и тогава да си откъсне колкото иска. За човека е важно да има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи да живее човек в Божествения свят, да постъпва съобразно с Божиите пътища. Никой не може да застави Бога да върви по неговите пътища – Бог е мислил и мисли преди нас, а ние вървим след Него. Следователно който мисли и върви след Бога, той не може да измени Неговия план. Ще дойде ден, когато вие ще си служите правилно с Божествените формули и те моментално ще окажат своето влияние върху вас: употребите ли формулата за младостта, моментално ще станете млади; след това ще се погледнете в огледалото и ще се зарадвате. Дойдете ли до положението да си служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството? Само онзи напуска детинството, който върви в Божествените пътища; докато е дете, човек казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно”, но като стане възрастен и влезе в Божиите пътища, невъзможните неща за него стават възможни и той става радостен и весел.

И тъй, ще дойде ден, когато всеки човек ще върви в Божиите пътища, но след различен период от време: за едного са нужни два дена, за другиго – три дена, за трети – четири дена и т.н. Важно е обаче още днес всеки да разбере какво нещо е Истината. Аз проповядвам онази Истина, която може да даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава да се върне, да помага на своите братя. Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека да реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа. Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете радостни и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете да направите, стига това желание да е разумно. Когато малкото дете върши неща, които съответстват на неговата възраст, те са разумни; върши ли неща, които не отговарят на неговата възраст, те са глупави. Когато възрастният върши неща, които отговарят на възрастта му, те са разумни – всяко нещо, което отговаря на случая, е на мястото си. За тази цел всеки трябва да мисли, чувства и действа право.

Сега, като ви говоря, виждам, че някои се безпокоят, поглеждат към часовника, гледат да не закъснеят – те са чиновници, намират се под закон. Това потвърждава мисълта, че само онзи може да разбере Истината, който е свободен от външните условия на Живота. Други някои пък страдат от главоболие, от коремоболие, от парична криза и т.н.; тия хора също така не са свободни, вследствие на което и те не могат да разберат Истината – те искат да разберат Истината, но не са свободни, мъчи ги нещо. Щом е тъй, тези хора трябва съзнателно да работят, за да се освободят от ограничителните условия на затвора. При това всеки сам трябва да се освободи – освободи ли го друг някой, той пак ще влезе в затвора; освободи ли се сам, втори път няма да влезе в затвора. Кой влиза в затвора? Слабият. Ако силният влезе в затвора, с едно махване на ръка ще счупи вратите, с едно махване на ръка той ще счупи прозорците, с един поглед само ще приспи стражата, тя ще захвърли оръжието си и всеки, който е в затвора, ще излезе навън; и тогава всички ще кажат: „Извадете навън този силен човек, той не е за затвора.” Защо? – „Защото направи ред пакости.” Ще дойде ден, когато вратите на всички затвори ще се отворят, прозорците ще се счупят и на затворниците ще се каже: „Излезте вън, всички сте свободни.” Кой ще направи това? Бог ще го направи – Той ще даде разпорежданията си на хора, които са в сила да сторят това. Когато България се освободи, издаде се заповед да се разрушат всички турски крепости – веднага дойдоха хора да изпълнят тази заповед. Всички заповеди се издават от Невидимия свят, а се изпълняват на физическия.

Време е вече всички съвременни хора да бъдат носители на новите идеи, те трябва да възприемат и да реализират всичко ново, което иде от Невидимия свят. От всеки човек се изисква приложение, а не само теория – не е важно какво знае човек, важно е какво той прилага. Мнозина американци са ходили в Индия да гледат чудесата, които индийските йоги са правили, но те сами нищо не могат да направят; каква полза от това, че знаят какви чудеса правят йогите, когато те сами нищо не могат да направят? Ако мога да отворя вратите на затвора, ето какво ще направя: ще извикам едного със себе си и заедно ще отидем в затвора, отдалеч още ще махна с ръка и стражарите пред входа на затвора ще заспят, после ще влезем вътре и всички врати ще се отворят – затворниците ще бъдат свободни и ще се разговаряме с тях. След това те ще излязат заедно с нас вън от затвора, а вътре ще останат само заспалите стражари; и като се събудят, те ще кажат: „Къде останаха затворниците, кой им отвори вратите да излязат?” – след нас вратите отново ще се затворят. Сега този човек може да разправя на хората как се отварят и затварят вратите на затвора, как се пускат затворниците на свобода и т.н., обаче не е достатъчно само да се говори, всичко това трябва да се върши – иначе всичко, което се говори, ще бъде като в приказките от „Хиляда и една нощ“.

Казвате: Господ всичко може да направи; какво може да направи Господ, това е едно нещо, а какво вие можете да направите, това е друго нещо – последното е важно за вас. За тази цел започнете с най-малките неща, които още сега можете да направите; едно от малките неща е следното: вземате например Библията, отваряте някъде и четете; в това време една муха кацне на носа ви и вие изгубвате връзката, не помните вече къде сте чели. Изкуство е да не губите връзката на мисълта си, веднага да продължите размишлението си; можете да махнете с ръка, да изпъдите мухата от носа си и веднага след това да продължите четенето и размишлението си. Или представете си, че един учен размишлява върху някоя идея, но една муха кацва на носа му и от този момент той забравя всичко – какво трябва да направи този човек? Кацне ли мухата на носа му, той не трябва да й обръща внимание, той трябва да покаже, че нищо не го безпокои; рече ли да махне с ръката си, цялата му работа се разваля. Затова считайте, че на носа си нямате никаква муха; махнете ли с ръката си да изпъдите мухата, с това махване вие можете да изхарчите толкова енергия, че милиони мухи не ще бъдат в състояние да я изплатят. Тази енергия не трябва да се изразходва напразно, тя е необходима и трябва на място да се използва. Някой чете една важна книга, която му разкрива Истината; в този момент обаче в ума му дохожда една мисъл като муха, която кацва на носа и спира по-нататъшната му работа; тази мисъл се отнася до някаква сума от пет хиляди лева, която му дължи някой – той започва да се безпокои за тази сума, но с това изгубва възможността да намери Истината. Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи; можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи – това, което придобиете от книгата, е в състояние да изплати всичко, то е неоценимо само по себе си. Махнете ли с ръка да изгоните тази мисъл, може да получите сумата от пет хиляди лева, но много повече ще изгубите; и след това ще се чудите защо не успявате в живота си. Щом изгубите нещо ценно, вие мязате на майка, която загубва детето си – дълго време след това тя плаче, но загубеното не се връща. И Давид направи едно престъпление, след което му се роди дете; не се мина много време, детето заболя и умря; той плака цяла нощ, моли се на Бога, но детето не можа да се спаси – то умря, замина за онзи свят. Замине ли това дете, ще очаквате второ; ще кажете, че първото е било Ангел – и така да е, ще очаквате втори Ангел да дойде. Първият Ангел замина по причина на престъплението, което сте направили; ако искате да задържите втория Ангел при себе си, трябва да изправите погрешката си. Вашите деца представляват вашите свещени мисли и чувства, които трябва грижливо да пазите – не ги оставяйте да умрат, т.е. да заминат за другия свят, без да дадат своите плодове, те трябва да живеят! Ето и Христос замина за онзи свят, но не умря, Той възкръсна, за да даде Живот на другите – в този смисъл смъртта е оправдана. Ако човек умира, за да възкръсне, да оживее наново, тази смърт е на място, обаче ако човек умира и не възкръсва, тази смърт не е на мястото си.

И тъй, силният не умира, той заминава и възкръсва. Затова пазете се от безсилието, работете и не очаквайте само на Бога! Вие имате ниви, градини, но не сте учили градинарство, не знаете как да обработвате нивите си, вследствие на което търсите работници, които да свършат тази работа вместо вас; търсите работници, но не намирате и затова нивите, лозята, градините ви остават необработени. Казвам: ученикът, който иска да върви в пътя на Истината, трябва да знае, че първият и най-добър работник на своите ниви и градини е той сам – в това се заключава тайната на Живота. Ако човек мисли, че други хора трябва да работят заради него, те да обработват нивите му, той е на крив път. Казвате: „Не трябва ли да си помагаме едни други?” Казвам: ако доброволно дойдат работници да ви помагат от любов към вас, това е друг въпрос, обаче най-добър работник на една нива е нейният господар – този господар сте вие самите. Забележете, този закон се приложи и по отношение на Христа: преди Христа Бог изпрати на своята нива слугите си – пророците, светиите, но те не можаха да свършат работата както трябва; най-после Бог изпрати своя Син – Той да свърши работата. Щом слезе Христос на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Негово име и свършиха започнатата работа.

Въпросът за идването на Христа представлява дълбок въпрос. Мнозина казват, че Христос дойде на Земята, за да пострада; не, идването на Христа на Земята не е въпрос на страдания, страданието е случайно нещо, то не може да бъде въпрос, който да определя този важен момент – слизането на Христа на земята. Христос дойде на Земята за проявление на Славата Божия. Питам къде са онези, които разпнаха Христа, къде са Ирод, Пилат и Каяфа, къде е Римската империя? Всички изчезнаха, а останаха резултатите от работата на Христа – всички се смалиха, а Христос израсна. Тъй щото всичко непотребно у вас, което представлява Ирода, Пилата, Каяфа, Римската империя, ще се смали и ще изчезне, а само Божественото ще остане да расте и да се развива. Щом е така, човек трябва да разчита на Божественото в себе си – така ли е всъщност? Днес хората очакват и разчитат на този, на онзи и в края на краищата те се разочароват и животът им се обезсмисля. Наистина тежко е тяхното положение, а още по-тежко е положението на религиозните и духовните хора – защо? Защото те не са нито за този, нито за онзи свят: за този свят не са годни, за онзи свят не са приготвени и казват: „Никой не ни разбира.” Вярно е, че никой не ви разбира, но необходимо ли е хората да ви разбират? Ако Бог ви разбира, трябва ли да се смущавате, че неколцина не ви разбират? Защо не държите в ума си мисълта, че Бог ви разбира? Щом Бог ви разбира и щом вие изпълнявате Неговата воля, нищо не трябва да ви смущава. Ще дойдат хора да ви критикуват, да ви осъждат, но те сами ще си счупят главите. Турците казват: „Остави пияния да падне, да си счупи главата, а след това иди да я превържеш – да разбере той, че има работа с разумен човек.”

Сега у някои се явява желание да докажат на хората кои са и какво могат да направят. Който иска да се представи пред хората, че е нещо, ще го пратим в затвора да приспи стражата, да отвори вратите на затвора и да пусне затворниците на свобода. Тъй щото говорите ли нещо, то трябва да се приложи първо от самите вас; ако вие не можете да го направите, тогава не карайте тия хора преждевременно да излизат от затвора; щом вие не можете да им помогнете, ще кажете: „Братя, не бързайте да излезете, поседете още малко в затвора, докато изтече определеното време.”

Днес всички хора говорят за спасението на света; питам по кой начин трябва да се спаси света – по Божествен или по човешки? Ако някой иска да спаси света по човешки начин, първо той трябва себе си да спаси, себе си да освободи – от какво? От недоволството, което го мъчи и разрушава: ставаш сутрин – неразположен си, гледаш да не те бутне някой, не искаш да направиш нещо, а го правиш; не искаш да говориш, а говориш; защо става всичко това – не можеш да си дадеш отчет.

Ще ви дам един пример, за да видите на какво се дължи това състояние у човека. Разправяше ми една сестра една своя опитност: седи тя и размишлява, но веднага й дохожда на ума мисълта да се самоубие, да се хвърли в някое езеро или от някой висок връх, не иска да живее. Десет години вече как се подвизава в духовния път, но намира, че нищо не може да направи, нищо няма да стане от нея. Казвам: „Това състояние е на някое чуждо същество от Невидимия свят, което ти внушава тези мисли – по този начин то иска да те спре в развитието ти.” – „Какво да правя тогава?” – „Ще заповядаш на това същество да коленичи, да се моли на Бога да изправи отношенията си към Него, към добрите хора и към своите братя.” Сестрата приложи този съвет и след малко дохожда при мен и ми казва: „Приложих Вашия съвет и ми олекна, освободих се от това чуждо влияние.”

Казвам: изпаднете ли в подобно състояние, вие трябва да знаете, че сте под влиянието на някое чуждо същество, което не е изпълнило Волята Божия и като не може да си помогне, търси начин как да въздейства на други души, да ги спъва в техния път. Искате ли да се освободите от такива същества, вие трябва да им наложите своята воля, да ги учите като учители – едно от двете трябва да направите: или вие да им станете учител, или те да ви станат учители. На всяко ваше желание, което ви спъва, ще кажете: „Ще коленичиш и ще се молиш!” Защо? Защото зад всяко ваше желание седи по едно ненапреднало същество, което вие трябва да просвещавате. Не е въпросът да бъдете груби, но трябва да бъдете справедливи – справедливостта е език на Природата. Всяка добродетел има свой специфичен език: езикът на Любовта е един, езикът на Мъдростта е друг, езикът на Истината е трети и т.н., тъй щото според добродетелта, на която се говори, такъв ще бъде и нейният език.

Следователно щом човек разбере законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, той ще разбере защо едни неща стават по един начин, а други – по съвършено особен начин. И затова, когато казваме, че Бог е силен, че Той сам ще оправи работите, това е вярно, но и от ваша страна се иска усилие, работа, приложение на вашата воля. За да може човек да приложи волята си, преди всичко той трябва да се освободи от своя вътрешен страх – иначе ще мязате на заека с кобурите.

Един заек се въоръжил с два кобура и тръгнал спокойно в гората, като казал: „Каквото и да излезе срещу мен, няма да се плаша, защото нося два кобура със себе си.” Едва изказал тия думи, той чул, че нещо шумоли в гората – хвърлил кобурите настрана и хукнал да бяга. Когато преминала опасността, той пак взел кобурите, препасал ги на пояса си и тръгнал смело из гората.

Казвате: ние трябва да бъдем смели, безстрашни, добри. Да, това е необходимо, защото сегашният век преживява криза, за преминаването на която се изисква взаимна помощ от страна на всички. Който търси Истината, той трябва да се откаже от всякаква критика, от всякакво съмнение; това подразбира, докато сте вън от дома на някой човек, вие имате право да се интересувате какви са баща му, майка му, какво е състоянието му, как живее и т.н. През това време имате право да се съмнявате дали е вярно това, което се говори за него и т.н., обаче влезете ли в дома му, всякакво съмнение, всякаква критика остават настрана. Вие сте вече пред самата Истина, няма защо да търсите сведения отвън – тук вече са излишни всякакви съмнения и критики. Тъй щото намерите ли Бога, влезете ли в Неговия дом, вие трябва изведнъж да определите отношенията си към Него. Ако сте били гладни, голи и без работа, а Бог ви е нахранил, облякъл и поставил на работа, трябва ли да се съмнявате в Него? Казвате: „Дали и в бъдеще Бог ще е един и същ спрямо нас?” Бог е неизменен – Доброто е всякога Добро, то не се изменя, Бог винаги се изявява такъв, какъвто е.

Казвам: вие сте влезли вече в Божия дом и очаквате Бог да ви се изяви такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто хората Го рисуват. Вие сами, според разбиранията си, ще проверите какъв е Бог. Който съди за Бога от своите вътрешни опитности, нему Бог отваря вратите на Царството Божие и казва: „Влез”; който не уповава на своята вътрешна опитност, той се намира в едно тежко състояние, постоянно обезпокояван от мухата, която кацва ту на носа, ту на челото, на ръката му или другаде. Щом мухата кацне отгоре му, той махва с ръка да я прогони, но с това изгубва всичко красиво в себе си. Кацне ли мухата на носа ви – тази е първата погрешка, която сте допуснали в себе си; махнете ли с ръка да прогоните мухата – тази е втората погрешка. Следователно не махайте с ръката си да гоните мухата, за да не изгубите красивото в себе си!

Тъй щото вие трябва да разберете вътрешния смисъл на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнете към него да го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисъл на това страдание. Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа си – тя сама да хвръкне, а през това време той ще учи. Значи мухата представлява страданията или изкушенията в Живота – разумният човек лесно се справя с тях.

Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал. Една вечер тя тръгнала с компания към манастира, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми!” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта. Тя веднага паднала на колене пред него и започнала да иска извинение за своята долна постъпка. От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила да измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста си на пламъка на свещта, с това той искал да й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия си живот.

И тъй, не изкушавайте Господа; ако Го изкушавате, Той ще тури пръста си на запалената свещ и ще го изгори. Тежко на вас, ако оставите този пръст да изгори; опомните ли се веднага, вие сте спасени. С това Бог иска да каже на хората: „Както Моят пръст гори и се пържи на огъня, така и вашият живот ще отиде, ще изгори, ще се превърне на прах и пепел, ако не се опомните навреме.”

Казвате: „Какво стана с пръста на светията?” Щом красивата мома се върна в правия път, и пръстът на светията оздравя. Той не помислил за себе си, но пожелал да даде един добър урок на красивата мома; той си казал: „Нека изгори един от пръстите ми, но поне ще дам добър урок на една заблудена душа да се спаси, да се върне в пътя на Истината.”

Казвам: днес е ден за разрешение въпроса за Истината – ще намерите ли Истината, или не. Намерите ли Истината, тя ще ви направи вътрешно абсолютно свободни; щом вие се освободите, ще помагате за освобождението и на по-малките от вас. Както светията спаси една душа с изгарянето на своя пръст, така и вие можете с Истината в себе си да помагате на по-малките от вас. Ако светията не беше турил пръста си на запалената свещ, той не би спасил тази душа; ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от името Му не би останал никакъв спомен. Христос беше готов да понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста – за Истината Той беше готов на всичко. Христос носи кръста до едно място само и после каза: „Стига толкова, по-нататък вие можете да го носите” – с това Той искаше да каже: „Както Аз нося този кръст, така и вие ще го носите.” Мнозина мислят, че Христос се уморил, паднал под тежестта на кръста и затова дал други да го носят; не, Христос беше силен, Той можеше докрай да носи Своя кръст, но остави други да го носят, за да покаже на човечеството какво го очаква. Герой е онзи, който може да понесе четирите гвоздея и копието – от такива герои именно се нуждае светът! В този смисъл страданията идват да направят човека силен – леко да носи изпитанията в живота и да каже като Христа: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си.” Кажете ли веднъж така, повече не трябва да съжалявате.

Съвременните хора очакват Христа да ги спаси, да ги избави от страданията, обаче дойде ли Христос между тях, Той ще им каже: „И вие ще живеете като Мен, Аз страдах и вие ще страдате – такава е Волята на нашия Баща!” Христос беше разпнат на кръста, страданията Му не бяха продължителни, но интензивни; както Той издържа, така и вие трябва да бъдете герои, да издържате – можете да пъшкате, да плачете, но за вас е важно да издържате страданията. Мнозина говорят, че имат много страдания, че издържат; не е важно какво говорят те, но как носят страданията. Дойдат ли ви страдания, кажете като Христа: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си!”

Питам, ако Бог е с нас, кой може да бъде против нас? И ако Бог ни изпитва, Той има предвид някаква велика цел, заради която ние трябва да кажем: „Да бъде благословено Името Божие!” Докато Христос беше на Земята, и Той беше подложен на големи изпитания, вследствие на което не можа да прояви всичката си сила и всичкото си знание. Например Той не можа да прави пари, но при един случай, когато потрябваха, Той каза на Петра: „Хвърли мрежата в морето и първата риба, която се закачи, измъкни я и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и дай го и за Мен, и за теб.” Обаче когато Христос влезе в Духовния свят, там Той прояви по-голяма сила – Той бутна вратата на ада, приспа стражата, разтопи оръжията им, отвори вратите на затворниците и каза: „Излезте всички вън!” След това дойде новата култура, която имаме днес. Христос ще дойде още веднъж на Земята, ще освободи затворниците, които са влезли след Него в ада и пак ще се върне назад – тогава ще дойде Новата култура, която всички съвременни народи очакват. Тъй щото всичко добро, което днес става в света, трябва само да ни радва и да му съдействаме – това показва, че Бог работи в света. Следователно всички трябва да освободите ума, сърцето и волята си от ония спънки, вериги, които ви ограничават – само така ще дойдете до истинските отношения на братство, до взаимни отношения на Любов.

Аз не говоря за любовта, от която утре ще се разочаровате, аз не говоря за знанието, от което утре съзнанието ви ще потъмнее, но имам предвид онази Любов, онова Знание, онези блага, които Бог е дал на хората. Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от Шестата раса; вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това. Ще дойде ден, когато хората ще имат деца-ангели; и тогава всеки ден Ангели и светии ще слизат от Небето да носят подаръци на вашите деца, домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения. Каква по-голяма радост за родителите от тази, да имат деца-ангели? Дойде ли тази епоха, децата ще помагат на родителите си, а не родителите на децата, както е било досега. Родителите ще казват: „Заслужава човек да носи името баща или майка”; децата ще обичат родителите си и ще им помагат.

Питам, какво по-хубаво от това, да бъде човек обичан – всеки се стреми към това да бъде обичан. Кой ще обича хората и как ще ги обича? Онзи, който истински обича хората, няма да им се изяви цял, но ще се изяви или само чрез очите на някого, или само чрез ръцете му и т.н. Как ще изразят обичта си ръцете или очите на човека? Ръцете ще направят една услуга, с която ще изразят своята любов. Очите ще погледнат хубаво онзи, когото обичат – какво по-хубаво искате от красивия, от разумния поглед? Някой се обезсърчил, отчаял се, но дойде при него онзи, който го обича, и го погледне само, без да му каже нещо – този поглед е в състояние да насърчи човека. Разумният поглед говори на човека: „Забрави всички мъчнотии, хвърли ги настрана, аз съм с теб!” Този поглед е в състояние да заличи всички мъчнотии и страдания, а той сам не се заличава, остава паметен в душата на човека. Да срещнете човек, който ви обича, значи да придобиете сила, която да ви освободи от всички мъчнотии и страдания, и да се върнете у дома си весели и щастливи; тогава всеки ще каже: „Благословен е денят, в който срещнах човека на Любовта!” Да любиш и да те любят – този е идеалът, към който всеки се стреми; този идеал е в сила коренно да измени живота на човека.

Сега аз говоря за Ангелите, за светиите, за онзи свят, но всичко това е теория; в дадения случай за вас е важно следното: животът ви да се измени. Какво ще се ползвате, ако знаете как живеят Ангелите и светиите, а вие се мъчите и страдате – щом знаете как живеят Ангелите, и вие трябва да живеете като тях; какво се ползвате, ако знаете как се хранят Ангелите, а вие сте гладни, не сте се хранили няколко деня – щом знаете как се хранят Ангелите, и вие трябва да се храните като тях. Щом знаете нещата, вие трябва да ги приложите – това подразбира да сте придобили Истината; Истината носи условия, при които човек придобива всичко онова, което при обикновени условия не може да придобие. Какво трябва да придобие човек? Той трябва да придобие онова, което му е определено за сегашния, а не за бъдещия живот. Има неща, които вие трябва да придобиете сега, докато сте още в телата си; остане ли да ги придобивате в бъдеще, те са загубени вече.

Тъй щото не е важно за вас как е живял някой светия преди хиляди години, за вас е важно как вие живеете днес. Какво е правил Христос на времето си не е важно; какво можете да направите вие днес, това е важно. Сам Христос е казал: „Който вярва в Мен, ще прави по-големи чудеса от тези, които Аз сега правя.” На времето си Христос нямаше условия да направи по-големи чудеса от тези, които направи, но днес вече Той има по-богати условия; например Христос не можа да обърне умовете на равините към Бога, но днес може да направи това. След Христа обаче всички равини се обърнаха към Бога; Христос им каза: „Вие държите ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито на другите позволявате да влязат.” Човек не може да се поправи, докато държи ключовете на Царството Божие в ръцете си, без да ги използва за себе си или да ги даде на другите; за да се поправи човек, непременно ключовете трябва да се вземат от ръцете му.

Сега ние не трябва да се връщаме към миналото, да се интересуваме от това, което са правили Ирод, Пилат или Каяфа, но трябва съзнателно да ги избягваме с техните грешки и престъпления. Човек трябва да бъде силен – да се справи с мухата, кацнала на носа му, без да маха с ръка да я прогони. Дойде ли му някакво страдание, той не трябва да роптае против него, да маха с ръка; дойде ли една лоша мисъл в ума му, той не трябва да се пита защо е дошла, но да работи върху себе си да я трансформира. За вас е важен Новият живот, новите правила, които Истината носи; старият живот е ценен само със своите опитности, но той не трябва повече да се продължава. Ако изучавате английски език, вие ще се ползвате от английската, а не от българската граматика – колкото и да си мязат двете граматики, за случая е важна английската граматика; ако изучавате френски език, ще се ползвате от правилата на френската граматика – всяка наука има свои правила. Искате ли да изучавате Божествената наука, вие трябва да се справите с противоречията, да имате цел в живота си – само по този начин ще придобиете истинско щастие. Хората на старото си служиха с пушки, със саби, с кобури; хората на новото, на Истината заместват тия оръжия с упражнения, със светли мисли и възвишени чувства. Вие не знаете още да употребявате упражнението, което ви дадох, но достатъчно е в първо време само да го извадите от калъфа. Динамическа сила се крие в пръстите на ръцете, всеки пръст е свързан с един свят – значи десет пръста, това са десет свята. Те са мощни сили, с които трябва да се свържете; влезете ли във връзка с тях, от пръстите ви ще излиза толкова голяма Светлина и Сила, че Земята ще се разклати. Ако в ума ви няма никакво съмнение и ако в сърцето и волята ви няма никакво колебание, всичко това може да се постигне. За тази цел вие трябва да работите за Бога – каквато работа да започвате, работете я от Любов към Бога. В това отношение момата, която напуска майка, баща, дом за своя любим, дава пример какво значи да работи човек за Бога; ако тя напуска дома си за преходната любов на някой момък, вие не сте ли в състояние поне толкова да направите за Бога? Вие, които сте получили толкова блага от Бога, трябва ли още да се плашите от общественото мнение? Общественото мнение, порядъкът в света са важни дотогава, докато още не са засегнали Божията Любов, Мъдрост и Истина; засегнат ли ги, ние ще ги ритнем, както Христос ритна вратата на ада.

Сега ние живеем в свят на безредие, а мислим, че живеем в свят на някакъв действителен ред и порядък. Съвременните хора едва сега изучават Божествения ред и порядък; за реда и порядъка на този свят именно е казано в Писанието, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което има да се случи на онези, които любят Господа. Човек трябва да работи, да се упражнява, за да се домогне до Божествения свят. Един германец, известен боксьор, отишъл в една гостилница да се храни; в същата гостилница влязъл и един англичанин, виден боксьор, и седнал пред една маса близо до германеца. Като започнал да се храни, той се оплакал на своя приятел от месото, като казал, че германските меса не са хубави. Това обидило германеца и той поискал обяснение от англичанина; последният му казал: „Ако се чувствате толкова обиден, предлагам да се боксираме, но с условие Вие само да отбивате ударите, срещу което ще Ви дам една сума” – англичанинът бил уверен в умението си да се боксира. Германецът се съгласил, приел поканата на англичанина. Като свършили боксирането, англичанинът казал на германеца: „Елате у дома да ви дам няколко правила за боксиране.” Германецът се съгласил да отиде в дома на англичанина, за да му даде няколко правила за боксиране, след което започнал усилено да се упражнява; в продължение на две години той постигнал толкова много, че надминал своя учител. Днес той е известен в Германия като един от най-видните боксьори.

Казвам: ако вие сте слаби, по същия начин трябва да се упражнявате, за да надвиете известния боксьор. Кой е този боксьор, с когото ще се борите? Дяволът. Вие искате да го ударите, но не можете, той отбива ударите ви. Докато дяволът ви надвива, вие никога няма да станете знаменит човек; с други думи казано, докато човек не придобие една наука, с която да се справя с всички външни и вътрешни неблагоприятни условия, с всички лоши мисли, чувства и постъпки, той всякога ще бъде зависим човек. Обаче придобие ли тази наука, той ще се справя с всички условия на Живота – такъв човек е свободен, независим.

Следователно вие трябва във всичко да виждате Бога. Щом дойдете до някоя мъчнотия, ще знаете, че зад нея седи Бог, който следи как се боксират двама души; когато види, че един от тях губи баса, т.е. пропада, Бог му казва: „Ела у дома да ти дам няколко правила; ти добре се биеш, но има нещо, което ти препятства.” В първо време мнозина от вас ще изгубят баса, защото противникът е силен, обаче ако се упражняват според правилата, които Бог им е дал, след две години те ще спечелят първата премия – първата премия представлява развитите дарби и способности у човека. Има чувства у човека, като например любостяжение, скъперничество, разточителност, развитието на които е опасно; обаче има чувства, дарби и способности у човека, които непременно трябва да се развият – тяхното развитие е напълно безопасно. Например какво по-хубаво от това, да развие човек в себе си дарбата да пее – всеки човек трябва да стане отличен певец; истински певец е онзи, който може да спечели сърцето на своя заемодавец.

Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец? Той трябва да отиде при своя заемодавец и да му каже: „Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.” – „Как ще ги изплатиш?” – „Ще ти попея малко.” – „Добре, изпей ми нещо.” Започва певецът да пее, но така, че заемодавецът забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене.” Също така и художникът може да постъпи със своя кредитор: щом е беден и не може да плати дълга си, той трябва да предложи на своя кредитор да го нарисува; ако последният приеме това предложение и остане доволен от портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума. Така може да постъпи и поетът: ако няма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията си. Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може да трогне своя кредитор, да го постави в положение да прости дълга му.

Сега, като поглеждате пръстите си, ще знаете, че всеки пръст представлява свят, от който се черпят ред енергии, сили. Например първият пръст, палецът, представлява Божествения свят, основан на Любовта, на Венера. Понякога Венера прави големи пакости – кога? Когато възлюбеният й не е при нея и тя трябва да го търси; щом не го търси, щом той е на мястото си, по-добра от нея няма. Първото състояние астролозите наричат лоши аспекти, а второто – добри аспекти. Венера е възлюбената дъщеря на Бога; останалите четири пръста са влюбени във Венера, но мълчат, не се изказват. От тях Юпитер и Сатурн са нейни любимци, които се скарали за нея; спорът дошъл до Слънцето, което най-после успяло да ги примири. Щом дойде въпрос за работа, всички се съединяват в едно и свършват работата, после пак се отделят – всеки отива на мястото си. Всички пръсти се стремят към Венера, всеки иска от нея да им даде по един поглед. Тя отправя към всички по един поглед, с което ги изпитва. Сатурн, средният пръст, който е израснал най-високо, иска да обърне внимание на Венера със своята височина, като й казва: „Аз съм най-високият връх” – Сатурн е философ, той разглежда нещата от причините към последствията. Юпитер пък иска да й обърне внимание със своето величие – той е неподражаем в поклоните, които прави на Венера. Слънцето, четвъртият пръст, е музикант, художник, който носи Живота; той е весел, жизнерадостен, богат, на всички дава – с това той иска да обърне внимание на Венера. Най-малкият пръст, Меркурий, е опитен търговец, който върти търговия, ходи натук-натам; щом се оплетат работите на другите богове, всички се обръщат към Меркурий – той да ги оправя; не само боговете се обръщат към Меркурий, но и целият космос търси неговата помощ. Показалецът е най-много влюбен във Венера – дето ходи, той все нея търси.

Казвам: човек трябва да има ясна представа за ръката си, да знае какво съдържа тя в себе си; щом погледне ръката си, той трябва да се зарадва, като че вижда Бога в нея. Велико нещо е човек да обича, да излива Любовта си; същевременно той иска другите да приемат тази Любов и да й се отзоват. Тъй щото всеки пръст на ръката представлява особен свят с определени отношения към другите пръсти, т.е. към другите светове. Например Сатурн е представител на Причинния свят – чрез него човек изучава причините и последствията на нещата; Слънцето е представител на изобилието – то носи радостите и веселието в Живота; Меркурий е представител на практичността – той поставя човека в положение да знае какво да прави. Тъй щото погледнете ли ръката си, кажете: „Аз искам да обичам Бога, да Му служа – аз искам да обичам дъщерите на Бога.”

Като слушате да се говори така, някои ще се намерят в противоречие и ще кажат: „Половината човечество ще обича дъщерите на Бога, ами какво трябва да прави другата половина?” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж да се роди жена. Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама да излезе жена? Казвам: когато хората работят в света, те трябва да бъдат разделени на мъже и жени, но когато работят за Бога, те трябва да се съединят в едно цяло. Когато у хората се явят желания, мисли и чувства, противоположни на Бога, те се отделят от Него, а с това заедно те се делят на мъже и жени. Следователно щом мъжът търси жената и жената търси мъжа, те се отдалечават от Бога, от Истината; когато мъжът и жената се обикнат и бъдат готови да се жертват един за друг, те се сливат в едно и се движат към Бога. И тогава Бог е цел, смисъл за тях – те живеят вече в една плът, в едно тяло.

Следователно ако умът и сърцето на човека не се съединят в едно, той не може да се движи към Бога. Докато умът на човека желае едно, а сърцето му – друго, той се намира в противоречие; докато умът и сърцето на човека са раздвоени, той не може да постигне това, което желае. Умът и сърцето трябва да се слеят в едно, тъй щото човек трябва да разбира какво нещо е мъжът и какво – жената. Когато момата срещне един момък или когато момък срещне една мома, те трябва да се гледат като същества, дошли на Земята да работят, да свършат една работа – ако и двамата се оценят правилно и се обърнат към Бога, животът им ще се осмисли. Не е лошо, когато двама млади се обичат, злото е в лошото готвене. Казвате: „Как трябва да се готви?” Хубаво трябва да се готви. При това смисълът не е в многото готвене; ще готвите умерено и хубаво, та всеки да е доволен от готвенето – в това седи истинската Любов.

И тъй, Любовта не седи в погледи и милувки. Ако отидете в Германия например и спрете погледа си за по-дълго време върху някой човек, той веднага ще ви запита: „Защо ме гледаш така, да не искаш да ме хипнотизираш?”; в България колкото и да гледате човека, той нищо няма да каже. Питам колко време трябва да гледате един човек, за да остане той доволен от вашия поглед? Вие така трябва да гледате човека, че той да остане доволен от погледа ви, да пожелае и втори път да го погледнете; ако му напишете писмо, това писмо трябва да бъде такова, че той да пожелае и втори път да му напишете писмо. Ако нашите погледи, движения, писма не могат да събудят Божественото у хората, какъв смисъл имат те? В такъв случай ще излезе, че никой никого не трябва да гледа. Не, ще гледате, но хубаво ще гледате: мъжете ще гледат жените, ще се радват на хубавото, на красивото в тях, ще се радват на децата им, на богатството им и т.н.; и жените от своя страна ще гледат мъжете, ще се радват на красивото в тях, ще се радват на дарбите, на способностите им. Всичко красиво е Божествено, тъй щото злото не е в гледането, но в лошото гледане, в лошото готвене – ще готвите хубаво! Съвременните хора си поставят ограничения, и то криви, като казват, че мъжете не трябвало да гледат жените, особено чуждите – те трябвало да гледат към земята, понеже били направени от пръст; жената пък имала право да гледа мъжа, понеже била направена от неговото ребро. Казвам: ако жената е огледало, всеки мъж има право да се оглежда в това огледало. Съвременните светски и религиозни жени имат огледалца, в които се оглеждат; светските се оглеждат свободно пред хората, а религиозните се срамуват. Ако човек се оглежда, за да познае себе си, той има право да се оглежда, обаче най-мъчното нещо е човек да познае себе си, да познае своя истински образ.

И тъй, обичайте всичко, което Бог е създал, изучавайте всичко, което Бог е създал. Турете тези правила в приложение още днес, понеже днешният ден е ден на Божията дъщеря – ден на Любовта, когато Бог е създал човека. Този ден трябва да се освети! Човек е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човек трябва да бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щом сте изразители на Божията Любов, вие ще можете да помагате на вашите братя и сестри. Срещате една сестра или един брат, паднал някъде, окалял се – вие ще му посочите къде да се измие; ако е счупил крака си, ще го превържете, ще го заведете в дома му. Който няма Любов в себе си, ще го пита: „Защо се окаля, къде ходи, защо счупи крака си?” – „Ходих някъде, паднах и си счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин Ходжа как е паднал, че си изкълчил крака.

Един ден Настрадин Ходжа се качил на една круша да бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и си изкълчил крака. Всички, които го срещали след това, все го питали: „Как падна от крушата, как изкълчи крака си?” Той разправял на един, на втори, на трети и най-после, когато му дотегнало да разправя все една и съща история, казал: „Чудна работа, не се ли намери един между вас да е падал от круша – да знае как се пада, че да престанете да ме разпитвате!”

Следователно красивото, великото в Живота е да помагате на една душа, когато видите, че тя се моли; защо сте дошли на Земята, ако не можете да помогнете на една ваша сестра или на един ваш брат, когато те се намират в нужда? Любовта изисква дълбоко вътрешно внимание един към друг – да си помагате, когато сте в нужда. Всички трябва да съзнавате, че сте членове на едно и също Братство и като такива да имате помежду си повече вътрешни, отколкото външни отношения – само по този начин Бог ще се проявява чрез всеки едного.

Ако приложите това, което съм ви говорил, през тази година ще имате големи благословения. Каквото можете да носите от тези благословения, ще бъде за вас, а останалото, което не можете да носите, ще бъде за нас. Приложение се иска сега от всички – вземете за образец Христа и постъпвайте като Него! Той страда, разпнаха Го на кръста и най-после възкръсна; след възкресението Той получи големи блага – даде Му се власт и на Небето, и на Земята. Тогава Христос се яви на учениците си и каза: „Идете из света и проповядвайте, както и Аз проповядвах – каквато работа свърших Аз, такава и вие можете да свършите.” И наистина от работата за Бога зависи и подобрението на вашия живот.

Сега желая на всички да бъдете свободни, както Бог ви е създал. Божията Свобода произлиза от Истината, а човешката свобода носи робство, ограничение. Ако някой носи товар, раница на гърба си, нека я тури настрана, да се освободи от нея, защото днес е денят на Любовта, която носи Радост и Веселие за човека – тя осмисля и продължава неговия живот.

Любовта носи пълния Живот. Тя носи всички благости и дарования на Живота.


21 август 1931 г., 5 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, истина, може, всички, себе, хора, има, всичко, аз, бог, сега, носи, земя, казва, живот, христос, време ,

Съборни беседи , София, 21 Август 1931г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder