НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вземане и даване / Взимане и даване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вземане и даване

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, логика, всички, хора, един, бог, живот, казва, може, аз, христос, сега, себе, говори ,

 Неделни беседи , София, 6 Май 1917г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 6 май, 1917 г. София.

Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." (Йоана 10:10)

Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.

Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.

Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.

Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.

Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.

Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.

В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.

Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща."

Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.

Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.

Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?

Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.

Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.

Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."

Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.

Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.

Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.

Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.

Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.

Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."

Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.

Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.

Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.

Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.

Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.

Беседа от Учителя, държана на 6 май, 1917 г. София.

Взимане и даване

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, логика, всички, хора, един, бог, живот, казва, може, аз, христос, сега, себе, говори ,

 Неделни беседи , София, 6 Май 1917г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, да заколи, и да погуби: азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ прѣизобилно. “ (Ев. отъ Иоана, гл. 10, ст. 10)

Думата „крадецъ“ е обикновена дума, съ която сте запознати всички. Кой ли отъ вас не е училъ това изкуство, когато е билъ дѣте? Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Но стискането на рѫката може да има двояка смисъль. Когато на нѣкого покажемъ юмрука си насрѣща му, това подразбира извѣстна идея, която е скрита вѫтрѣ въ самия субектъ.

Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения.

Ние отъ чисто физическо, отъ социално гледище раздѣляме днитѣ на день и нощь. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“ Азъ рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени. Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь!“ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь.

Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това изкуство. Човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога, той губи отъ своята сила, топлина, свѣтлина, той е въ процеса на отдалечаването. Христосъ опрѣдѣля въ какво се състои този процесъ. Първо: това, което имашъ, ще се открадне; второ: взематъ се и живи сѫщества, като ги заколватъ, отниматъ имъ главата и ги погубватъ най-послѣ. Въ свѣта има три вида крадци. На физическото поле: които крадатъ каси, кесии на хората; други, въ духовния свѣтъ: които крадатъ сърдца на хората и трети, въ умствения свѣтъ, въ Божествения свѣтъ: които крадатъ мислитѣ на хората.

Когато нѣкои хора говорятъ за логика, за логическо говорене. Споредъ моитѣ схващания, споредъ науката, която съмъ училъ, има три вида логика: логика на формата, логика на съдържанието и логика на мисъльта. Логиката на формата е единъ механически процесъ. Да ви прѣдставя една мисъль отъ този,видъ логика. Напримѣръ човѣкъ е сѫщество, което има два крака. Кокошката сѫщо има два крака, слѣдователно, кокошката е човѣкъ. По форма това прѣдложение е вѣрно, но по съдържание и по смисълъ не е вѣрно. У религиознитѣ хора има друга логика. Напримѣръ нѣкои питатъ: „Какъ се спасяватъ хората?“ Той отговаря: „Кръвьта Христова спасява и всѣки, който е умитъ въ нея, той е спасенъ.“ Но питамъ азъ: тази кръвь, въ която си умитъ, дѣйствително Христова ли е? Това прѣдложение не е вѣрно по смисълъ. Трѣбва да знаешъ тази кръвь да я прѣвърнешъ, да ѝ дадешъ смисълъ. Затова релиознитѣ хора трѣбва да разбиратъ духовния езикъ. Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота. Слѣдователно азъ изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта. Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь.

Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно. Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно страдание.

Напримѣръ на единъ селянинъ отъ българскитѣ села жена му не му позволявала да яде яйца, за което той прѣзъ цѣлия си животъ не ялъ яйца, но съжалявалъ за това нѣщо. Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. Въ това врѣме пристигатъ нѣколко комшийки да му изкажатъ съболезнованията си. За да го не видятъ, че си пече яйца, той веднага ги изважда отъ огъня и ги скрива въ пазвата си. Започнали тѣ да му говорятъ, че му дошълъ такъвъ голѣмъ огънь на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има прѣдъ видъ каква щастлива двойка прѣдставлявали тѣ. Той имъ отговорилъ: „Да, огънь като огънь, дойде ми на главата, но този огънь, който е въ пазвата ми!“ Това прѣдложение по форма е много вѣрно, но по мисъль не е вѣрно, защото той плаче не за жена си, а плаче отъ яйцата, които парятъ въ пазвата му.

Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома.

Още единъ примѣръ ще ви приведа за тази съврѣменна логика на съврѣменнитѣ хора, на набожнитѣ хора. Често казваме за нѣкого: „Много е религиозенъ човѣкъ, набоженъ, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е билъ прѣди 20–25 години въ Русе, съ единъ български учитель. Единъ день той отива при единъ евангелски проповѣдникъ и му казва: „Братко, имамъ голѣма тѫга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповѣдникътъ помислилъ, че този човѣкъ съзналъ грѣховетѣ си и му казалъ: „Ела да се молимъ заедно.“ И започва: „Господи, прости му грѣховетѣ уясни неговитѣ мисли, неговото сърдце, защото съ това, този човѣкъ ще влѣзе въ нашата кошара.“ Проповѣдникътъ го пита: „Братко, кажи каква ти е тѫгата?“ – „Е, видѣхъ една мома много хубава, влюбихъ се въ нея и ако Господь ми помогне да се оженя за нея, ще повѣрвамъ въ Бога, а ако не ми помогне, нѣма да повѣрвамъ въ Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповѣдникътъ. – „Не, за мене е, и ако Господь не ми помогне да се оженя за нея, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея,“ отговорилъ момъкътъ. Не се минаватъ и 1–2 седмици, младежътъ отива при проповѣдника и казва: „Благодаря на Бога, че не ми помогна въ молбата, защото я видѣхъ на единъ балъ да играе съ единъ офицеръ.“ Съврѣменнитѣ религиозни вѣрвания на хората сѫ отъ подобенъ характеръ. Турцитѣ иматъ за случая една хубава пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща.“ […] (въ оригинала е оставенъ единъ празенъ редъ, вероятно е пропуснатъ текстъ.)

За да бѫдемъ религиозни не значи, че трѣбва да принадлежимъ къмъ една секта, къмъ една кошара. Ако единъ господарь има 10 000 овци, той може да ги тури въ 10 кошари, а не всички въ една. Когато започнемъ да мислимъ за смисъла на вѫтрѣшния животъ, ние прѣди всичко трѣбва да знаемъ, че като мислящи сѫщества, ние принадлежимъ най-напрѣдъ на Бога, слѣдъ това на човѣчеството, на своя народъ, на своя домъ и най-послѣ на себе си. Така че когато нѣкой ме пита: „Ти българинъ ли си,“ рекохъ: първо азъ съмъ мисляще сѫщество, което принадлежи на Бога, на човѣчеството, на своя народъ, на дома и най-послѣ на себе си. Това е логическиятъ ходъ на нѣщата, ако искаме да разрѣшаваме правилно дълбокия смисълъ на нѣщата. „Азъ“ – това е форма на земята. Ако азъ разбирамъ да посвѣтя цѣлия си животъ на това сѫщество, на своя стомахъ, то значи да нѣма смисълъ у мене за моето прѣдназначение. „Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата.

Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“. Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради. Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения, съзнателния животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока.

Какво отношение може да иматъ тѣзи три логики въ нашия животъ, защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика. Азъ рекохъ, теорията е сгѫстено знание, а практиката разредено; теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, приложена въ живота. Слѣдователно всѣка теория, която имаме за живота, може да е добра, може да е права, но по логика да не е вѣрна. Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Колко бащи казватъ на синоветѣ си: „Синко, върви право, върви въ добрия пѫть?“ Но синоветѣ все не се оправятъ. Не мислете, че съ това искамъ да ви обезсърдчавамъ, но рекохъ, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи. Кривъ човѣкъ разбирамъ такъвъ, който съзнателно се отдалечава отъ Бога.

Хора, които живѣятъ само за себе си, като разглеждатъ свѣта отъ тази логика, не могатъ да се оправятъ. Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си или обратно.“ Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката. Това изкуство, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това. Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца?“ Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ – твърди тѣла и тогава ставатъ видими за всички. Така и съ дѣцата. Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ.

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.

Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество.

И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.

Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси?“ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси. Христосъ казва: Азъ дойдохъ да дамъ животъ на онѣзи, които разбиратъ живота сега, както е сега, а не както е билъ прѣди 2000 години. За мене е важно Христосъ какъ се сега проявява въ свѣта, а не какъ се е проявявалъ прѣди 2000 години.

Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви сѫ тѣ, а не какви сѫ били плодоветѣ ѝ прѣди 10–15 години. Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ. Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието.

Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ. […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)

И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ?“ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ. Нѣкои казватъ: „Майка ми е извѣтрѣла, баща ми е изумѣлъ“, не почитатъ родителитѣ си. Защо? – Защото нѣматъ въ своята душа скритъ храмъ. Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.

Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога?“ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо. Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна страница, вероятно е пропуснатъ текстъ.)

Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ. Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.

Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце?“ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.

Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ.

Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“

Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински. Казвате: „Обичамъ този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.

Тъй че, обичате ли у човѣка паритѣ му, хубостьта му, знанията му, оставете този човѣкъ, а потърсете сѫщинския. Христосъ е дошълъ да даде живота си, но не за богатитѣ, а за бѣднитѣ, за страждущитѣ. Той казва: „Ще имъ дамъ ново сърдце, ще напиша законитѣ си и ще ме познаятъ.“ Какво е това ново сърдце? Това сѫ теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръвь отъ бойнитѣ полета Господь я събира и пише съ нея законитѣ си. Днесъ съ войната Господь наказва свѣтскитѣ хора, наказва правовѣрнитѣ хора, наказва църквата. Всички Той сега ги сѫди. Въ днешната църква нѣма нито единъ клонъ, нито една секта, които да изпълняватъ своята задача, тъй както Христосъ я е изпълнилъ. Затова днесъ Господь сѫди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви сѫди тукъ на земята. Нѣкои казватъ: „Като излѣза отъ гроба, тогава ще бѫде сѫдътъ Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъль. Това тѣло, въ което човѣкъ е туренъ, е единъ гробъ, въ който лежимъ отъ хиляди години.

Ще ви приведа единъ анекдотъ върху мисъльта, която мнозина е занимавала. Напримѣръ мнозина казватъ: „Е, да имаме едно логично учение!“ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, отъ които си направяме една много хубава кѫща, но съ тѣсни прозорци. Казваме: „Тази кѫща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влѣзе въ нея, заболѣва.“ Гдѣ е злото? Рекохъ, на тази кѫща ѝ трѣбватъ голѣми прозорци. Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно. Голѣми прозорци отворете! На вашитѣ кѫщи, на вашитѣ вѣрвания отворете голѣми прозорци, не да съсипете малкитѣ, но да отворите по-голѣми. Въ училищата, въ църквитѣ, въ разбиранията къмъ своитѣ близки, въ отношенията си къмъ своитѣ мѫже и жени, вие трѣбва да имате голѣми прозорци, прѣзъ които свѣтлината да прѣминава, тъй както излиза отъ нашитѣ души. Бихъ желалъ всички да отворите вашитѣ библии и да четете вѫтрѣ въ тѣхъ.

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно. Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль? Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. Сегашната култура е повторение на по-раншната.

Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. Това учение има приложение въ възпитанието на нашитѣ дѣца. Направете опитъ. Имате едно упорито, своенравно дѣте, което не ви почита, а вие искате това отъ него, искате почитание. Постарайте се да заличите у васъ си всички отрицателни черти, които имате, и започнете да мислите, че вашето дѣте е добро и го обикнете. Ще ви приведа единъ примѣръ за пояснение на своята мисъль. Единъ день Арахангелъ Михаилъ билъ при Бога и слуша, че Богъ говори съ нѣкого отъ земята много меко, нѣжно. Заинтересувалъ се да види, кой ще е този човѣкъ, коя ще е тази велика душа, на която говори тъй меко и мислилъ, че ще е нѣкой много добъръ човѣкъ. Тръгналъ да търси този човѣкъ. Отива при учени, проповѣдници, свещеници и като не намѣрилъ между тѣхъ тази душа, връща се най-послѣ при Бога, да види коя е тази душа, на която Богъ такава любовь излива. И какво вижда? Богъ се намира въ едно капище, при единъ идолопоклонникъ и на него Богъ говорилъ тихо, меко. При тази логика, формата е крива, но съдържанието е правилно. Вие казвате: „Ние, християнитѣ, евангелиститѣ, сѫботянитѣ сме много правовѣрни хора.“ Но има много хора, които сѫ извънъ църквата и на тѣхъ Господь говори много по-меко, защото стремежътъ на тѣхнитѣ души, умъ и мисли сѫ много правилни, сѫ къмъ Бога.

Стремежътъ, който е вѫтрѣ въ моето сърдце, въ моя умъ къмъ Бога, той опрѣдѣля сѫщностьта на моя животъ къмъ Бога. Този вѫтрѣшенъ животъ ще опрѣдѣли какъ Богъ ще гледа къмъ насъ. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ насъ, ние сме спасени. Ако у човѣка има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ такъвъ човѣкъ много меко. Бихъ желалъ всички българи да иматъ стремежа на този идолопоклонникъ въ капището, на когото Богъ е говорилъ тъй меко. Вѣрвамъ, че Господь ще говори много меко на тѣзи хора, които иматъ криви заблуждения. Господь е рѣшилъ да бѫде много благосклоненъ къмъ куцитѣ, нѣмитѣ, уродитѣ, това е Неговата задача за въ бѫдеще, защото Той е Господь на слабитѣ, на сирацитѣ, на вдовицитѣ, а не на владицитѣ, на правовѣрнитѣ, на поповетѣ. Едно врѣме Той е билъ Богъ на Авраама, Исака, Якова, а сега е Богъ на бѣднитѣ, на страждущитѣ, на вдовицитѣ, защото казва Богъ: „Моитѣ слуги не извършиха своята работа на земята, както трѣбва, а сега азъ ще я извърша.“ Свѣтътъ сега ще се оправи, защото Богъ работи сега въ него. Господь иде да даде живота си за всички и съ това ще се изпълни това учение не въ единъ човѣкъ, а въ цѣлото човѣчество. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ бѣденъ, сакатъ съмъ, слѣпъ съмъ.“ Нека не се страхуватъ такива, защото за такива иде Господь. Ще каже богатиятъ: „Ами за мене не иде ли?“ За тебе Господь нѣма да дойде, защото богатитѣ нѣматъ нужда отъ Бога.

Обръщамъ се къмъ всички сакати, безъ една рѫка, безъ кракъ и имъ казвамъ: Разберете всички и знайте, че Богъ иде въ свѣта да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, азъ разбирамъ да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате отъ винцето, отъ гѫскитѣ, отъ пилцитѣ и т.н. Бихъ желалъ вашитѣ уши да се отворятъ и да слушате. Нѣкой пѫть владицитѣ, като ме слушатъ, казватъ: „Господинъ Дѫновъ ни напада.“ Не ги нападамъ, защото и владици и свещеници сѫ допринесли много нѣщо и азъ имъ благодаря, защото тѣ сѫ допринесли нѣщо и за моята работа. Азъ, като гледамъ отъ Божествено гледище, намирамъ, че тѣ не сѫ изпълнили както трѣбва своята работа, но Богъ ще ги упѫти, ще ги научи какъ да си вършатъ работата. Богъ ще сѫди всички. Ако окото ти е извадено, Богъ ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракътъ е отсѣченъ, ще каже: „Намѣстете му другъ кракъ.“ Това е сѫдба. Сѫдията, като отсѫжда, дава всѣкиму нуждното, тъй че всички да бѫдатъ доволни отъ присѫдата. Тъй и Господь ще отдаде всѣкиму нуждното за развитието на неговия умъ, сърдце и душа, за да задоволи всички.

Този е вашиятъ Господь, Когото вие знаете. Смѣшно ми е, когато нѣкой каже: „Докажи гдѣ е Господь!“ Има ли нужда отъ доказателство? То е сѫщото нѣщо, като да вземете нѣкоя свѣщь и да показвате съ нея, гдѣ е Слънцето. Най-смѣшно е да се доказва, че има Господь. Азъ не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си. Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи. Обърнете се къмъ себе си, азъ съмъ вѫтрѣ у васъ. Разбирайте този Господь, Който е вѫтрѣ у васъ. И тъй, правилна е моята логика по форма, по съдържание и по смисълъ.

Изучавайте съдържанието на нѣщата.

Бесѣда, държана на 6 май 1917 година

НАГОРЕ




placeholder