НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светлият образ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Светлият образ

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, има, живот, може, всички, мисли, себе, страна, бог, хора, земя, образ, иска, небе, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 3 Февруари 1931г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Чете се темата: „Произход на човешкия мозък".

Тема за следния път: „Разлика между доброто и злото".

Какво се разбира под думата „принцип или начало"? Казваме, за пример, че Бог е начало. Обаче Бог има ли начало? Често говорим за начало и край на нещата. Можем ли да отделяме началото от края или края от началото? Началото и краят са неразривно свързани както главата, трупът и краищата на човека. Въпреки това човешкото тяло делят на три главни части: глава, труп и краища. Всъщност може ли главата да се отдели от тялото? Когато отделяме една част от друга ние имаме пред вид лесното изучаване на даден предмет или на дадено тяло. Следователно, в процеса на изучаване на нещата, човек прилага главно два метода: индуктивен и дедуктивен. Някой път човек излиза от необикновените процеси и върви към обикновените, а някой път - обратно: той излиза от обикновените процеси към необикновените. По-добре е човек да започне от обикновените процеси и постепенно да върви към необикновените, отколкото обратно. Дали ще се учи да чете, да пише, да смята, да говори, човек трябва да започне от елементарните или прости процеси и да върви към сложните и необикновени. Като изучава нещата човек трябва да знае къде да ги поставя. Всяко нещо има специфично предназначение, когато е поставено на местото си. Не поставяте ли нещата на местата им те губят своето предназначение. За пример, като кажете две очи, две уши, две ръце, два крака, вие знаете точно местата им и тяхното предназначение. Не ги ли поставите на местата им, те губят своето предназначение.

Като се намери в големи затруднения и не може да реши задачите си, човек казва: дотегна ми земния живот, искам да отида горе, на небето, да си почина малко. Къде е небето? Човешкото небе е над главата му. Главата е свързана с центъра на слънцето. Щом е така, човек никога не мисли за центъра на земята. Когото и да срещнете всеки се стреми нагоре, към центъра на слънцето. Мнозина отричат съществуването на небето, но постоянно гледат нагоре. Те съзнават, че има нещо горе, но небе ли е, рай ли е не знаят. Ние казваме, че небето е място или посока, към която се отправя човешката мисъл. Като не могат да намерят небето, хората отправят погледа си към слънцето. Те знаят на всяко време къде се намира слънцето и съзнателно отправят погледа си към съответната посока. Като чуят да се говори за изгряването на слънцето, те отправят погледа си към изток; като чуят да се говори за пладне, те повдигат очите си нагоре, към най-високата точка на слънцето; чуят ли думата вечер, те поглеждат към запад, дето слънцето залязва.

Като ученици от вас се иска вътрешно, конкретно разбиране на нещата. Дойдете ли до мисълта си, тя трябва да бъде концентрирана, да няма нищо разхвърляно в нея. Най-малката разхвърляност води към безпорядък в живота. Под думите „порядък и безпорядък" ние не разбираме човешкия и обикновен порядък и безпорядък,. но Божествения. От Божествено гледище човешкият порядък минава за безпорядък. И обратно: човешкият безпорядък е Божествен порядък. Как разбира човек кога се намира в порядъка или в безпорядъка на живота? Когато животът на човека се подобри, когато придобие вътрешен мир и спокойствие, човек е влязъл в Божествения порядък на нещата. Правата мисъл определя порядъка в живота. Идете в дома на човек, който мисли право, да видите какъв ред и порядък има в живота му. Той разбира нещата и във физическия, и в духовния свят и правилно ги съпоставя. Ако разглежда живота само от физическата му страна човек разбира само външните прояви на хората. Обаче, ако го разглежда и от духовната му страна, той познава и вътрешните прояви на хората. В този смисълние казваме: човек познава външната страна на живота; ангелът познава вътрешната страна на живота. Искате ли да разбирате живота външно и вътрешно, съединете в себе си човека и ангела да имате пълно знание. Това не се постига лесно. Това е задача на задачите, но тази задача е постижима. Понеже сегашният човек не е дошъл още до истинското знание ние виждаме, че ако е повече духовен, отколкото светски, той е опитен в духовния живот, а неопитен в материалния. Ако някой човек е повече светски, той е опитен на физическия свят. Накарайте духовния човек да стане търговец да видите какво ще излезе от неговата търговия. Всяко нещо дава добри резултати ако се постави на мястото си.

Една от главните задачи на живота се свежда към освобождаване на човека от обикновените мисли, които пълнят главата му и го спъват. Когато мислите за даден човек, че е добър или лош, това е обикновена мисъл. По естество човек е създаден добър. Той е ценност, която не е още обработена. Ще дойде ден, когато той ще се обработи и ще се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Какъв е днес това са. временни прояви. Ще каже някой, че се е отвратил в живота. Ако, като е грешил, човек е написал нещо ценно върху книгата на своя живот, той е придобил нещо, което повдига цената му. Ако е грешил и цапал книгата си, без да може сам да чете от нея, той трябва да съжалява за погрешките си и да се стреми да ги изправи. В този смисъл ние казваме: ценна е онази книга, върху която е написано или напечатано нещо, от което може да се ползва както самият човек, така и неговите ближни. Докато книгата е бяла, ненаписана или непечатана, цената й е малка. Вие знаете колко е ценен ръкописът на някой философ, учен, мъдрец или светия. Който намери такъв ръкопис веднага започва да го чете. Не е достатъчно само книгата да е написана или напечатана, но в написаното или напечатаното трябва да има такива идеи, които да повдигат духа на човека, да му дават импулс да расте и да се развива. В идеите, които човек прокарва, трябва да има известно съотношение, известна връзка.

Като ученици вие трябва да разбирате правилното отношение между мислите, чувствата и постъпките. Те представляват музикални тонове, които трябва да се прилагат правилно. Не е достатъчно да напишете ключа сол и да наредите на петолинието красиво написани ноти. Важно е да има хармония между тоновете, а същевременно да ги изпълнявате правилно. За тази цел вие се нуждаете от камертон, с който да проверявате чистотата на тоновете. Но и камертонът понякога лъже човека. Защо? Защото е направен от метал, а всички метали се променят от

външните условия. Те се разширяват от топлината и се свиват от студа. Същото става и с гласните струни на певеца, както и със струните на цигулката и на всички струнни инструменти. Струните на цигулката, за пример, се свиват и разпущат не само под влиянието на външните промени, но и под влиянието на психическото състояние на цигуларя. От психическото състояние на цигуларя зависи ще излезе ли концертът му добре или нищо няма да излезе. Още като пипне цигулката си той знае какъв ще бъде резултатът. Това показва, че в човека има едно вярно чувство, което никога не лъже.

Какво представя това чувство? То е вътрешното чувство в човека, което наричаме интуиция или Божествено чувство. Чрез него човек проверява нещата. Следователно, цигуларят познава интуитивно ще има ли успех в работата си или няма да има. Достатъчно е да се докосне до струните на цигулката си за да знае какъв ще бъде успехът му. От всяка струна се излива известно течение и, ако цигуларят е чувствителен, може да познае хармонични ли са. теченията на четирите струни или не са. Ако са хармонични, той ще има успех; ако не са. хармонични, успехът му е проблематичен, т.е. зависи от изкуството на цигуларя сам да ги хармонизира. Същото се отнася и до вас. Човек е инструмент, който може да бъде в хармония със силите си, а може да бъде и в дисхармония. От човека зависи къде и как да се пипне за да запази или наруши хармонията в себе си.

Като става сутрин от сън човек трябва да знае кой пръст на ръката си да хване, как и къде да се почеше, за да вървят работите му добре. Знанието или незнанието на тия неща показва, че човек трябва да изпадне в суеверие. Той трябва да се отнася съзнателно към силите на своя организъм за да може да ги хармонизира. Казвате: ако бихме знаели как да се справяме със силите си, щяхме да ги използуваме разумно. Вие щяхте да ги използвате толкова, колкото бедният използва бъдещото си богатство. Докато е беден човек казва: ако забогатея, ще помагам на сиромаси, ще направя църква, училище и т.н. Като забогатее всичко забравя: и сиромаси, и църква, и училище. Ако насила не го заставят да направи нещо, той сам изяжда парите си. Защо бедният човек е толкова щедър, а богатият - такъв голям скъперник? Защото бедният е щедър само на обещания. Като забогатее и неговата щедрост изчезва. Богатият мисли повече за себе си, затова не му се дава от богатството. За да се реши да даде нещо от себе си, той трябва да се намери пред голямо нещастие: някаква болест или смърт на някой от близките му.

Като изучавате човека виждате, че и бедният, и богатият отлагат да изпълнят обещанията си. Слушате някой да казва: аз съм готов да служа на Бога, но млад съм още. След като си поживея малко, тогава ще се предам на служене на Бога. Това е интересен факт за психологическо изучаване. Кое дава повод на човека да мисли, че в бъдеще ще има условия да направи това, което днес не иска да направи? Отлагането на нещата показва, че човек е склонен да се поддава на влиянието на своите деди и прадеди. И те са имали добри и правилни разбирания, и те са. имали добри желания, но не са. ги изпълнили. И са отлагали изпълнението на добрите си желания за благоприятни времена. Благоприятните условия са дошли, но те изгубили своите вътрешни благоприятни условия, вследствие на което не постигнали желанията си.

Съвременните хора се поддават на привличане течения от миналото, поради което губят добрите условия. Те не подозират, че с това сами се ограничават. Дето има привличане, там има и ограничаване. Когато момъкът се привлича от някоя мома, той се ограничава. Същото се отнася и до момата. Хората наричат привличането любов, обич, но всъщност това не е истинска любов. Като яде човек пак се поддава на същия закон на привличането. Иска или не иска нещо го привлича и той започва да яде. Не е въпрос човек да се противопоставя на този закон. Напротив, той трябва да го спазва и да яде точно на времето, когато законът действа. Яде ли преждевременно или закъснее, резултатите не са добри. Човек трябва да яде точно на време, не в определен час, но когато силите в неговия организъм се проявяват, т.е. когато усеща вътрешен глад.

Някои хора ядат много, но без време, вследствие на което нямат резултати. Други ядат малко и на време, когато организмът е разположен, затова имат добри резултати. За такива хора казват, че ядат малко, но яденето им се хваща. Днес малко хора ядат на време и съзнателно. Каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви при първата хапка? Каква е мисълта ви, с която завършвате яденето си? Повечето хора взимат вилицата или лъжицата си, без да следят, каква е първата мисъл, която влиза в ума им. Като свършат яденето си, те оставят лъжицата и вилицата си настрана, сгъват кърпата за ядене и стават. Каква е последната им мисъл при завършване на яденето, не се интересуват.

Сега, като говоря за закона на привличането, имам предвид живите същества. Всички живи същества - растения, животни и хора, се намират под влиянието на този закон. Дето има привличане, там има любов, там има и обич. Ако обича да яде, да учи, да услужва на хората, човек върши това от обич. Мнозина се запитват: кое е по-добро – да обичаш или да те обичат?На този въпрос вие сами ще си отговорите. Затова пишете върху темата: „Кое е по-добро за човека - да обича или да го обичат?“. Като пишете тази тема не се спирайте върху това кой какво казал по въпроса, но ползвайте се от своите опитности. Ще кажете, че като обича човек трепти. Добре е да трепти. Като трепти, той издава тон. Когато струната трепти и тя издава тон. Ако не трепти, никакъв тон не издава. Човек живее, докато трепти. Той вижда, че светът е красив и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човек престава и да живее. Той яде, движи се, но няма живот в себе си - животът му се е обезсмислил. Какво е станало с този човек? Системата, в която се движил, претърпяла никаква катастрофа. Кой не е изпитвал красиви трепети в живота си? И кой не е изгубвал смисъла на живота си, когато е преставал да трепти? Страшно е, когато любовта напусне човека! Страшно е, когато човек сгреши по отношение на любовта.

Като говоря за закона на привличането имам предвид човешкия живот. Срещате един учен, сериозен човек, който респектира окръжаващите, но виждате, че и той се привлякъл от една система, върти се около нея. И той се чуди. какво става с него, но и момата се чуди. Тя си казва: как е възможно този учен човек да има разположение към мене, а към окръжаващите да е толкова строг? Момата, която привлича учения към себе си, не е сама. Тя е колективно същество. Зад нея седят десетки, стотици и хиляди съзнания, които действат в унисон и привличат учения. Не само зад момата, но зад всеки човек седят много съзнания, които съставят една система. Има ли нещо престъпно в това, че някой човек се е привлякъл от една система? Престъпленията се крият в неестествените желания на човека, а не в привличането му от една или от друга система.

Мнозина казват, че първото престъпление, което е свързано с грехопадението, е направено от първите хора. Някои приписват причината за грехопадението на Ева, други - на Адама, трети - на змията. Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби светлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злотосъдържа знания и сили, които могат да направят човека силен, подобен на Бога. Това търсеше Ева. Тя се изкуси, яде от плода на забраненото дърво, а след това даде от него и на Адама. И двамата попаднаха под закона на привличането и сгрешиха.

Като ученици вие трябва да се пазите от закона на привличането. В този закон няма свобода. Това е страшното в привличането. Има смисъл да се привлече човек от нещо, но ако запази свободата си. Не може ли да запази свободата си, той се ограничава. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да живее в закона на любовта. Само Божията Любов дава свобода на човека. Всички хора искат да бъдат свободни, въпреки това те се намират под влиянието на родители, на приятели, на учители, на близките си. Вървите с някой свой приятел и взимате лявата му страна. Вървите с друг приятел, заставате от дясната му страна. Защо става така? Първият приятел ви привлича с лявата си страна, а вторият - с дясната. Отивате на гости и домакинът ви кани да седнете от дясната му страна. Защо ви кани да седнете отдясно на него, а не отляво, това не е произволно. Съзнателно или несъзнателно, хората се поддават на влиянието на известни сили. В Писанието е казано, че в съдния ден Бог ще постави едни хора от дясната си страна, а други – отляво. С други думи казано: Бог ще раздели хората на две категории: едни оттях ще отидат в рая, надясно, а други в ада - наляво.

Следователно, ако момата тури момъка от лявата си страна, тя иска да каже, че любовта му излиза от ада. Ако го постави на дясната си страна, любовта му иде от рая. Ако хванете лявата ръка на човека вие го сваляте в ада; ако хванете дясната му ръка, вие го повдигате, завеждате го в рая. Ако в един дом мъжът хваща жена си за лявата ръка, ще я заведе в ада; ако тя го хване за дясната ръка, ще го заведе в рая. Какъв ще бъде резултатът, ако жената тегли към рая, а мъжът - към ада? В този дом ще има спор, недоразумения, разногласия и др. Някъде мъжът води жената в ада, а някъде жената води мъжа в ада. За да има любов, мир и хармония в домовете и мъжете, и жените трябва да се стремят към рая.

Сега, като говоря за мъжа и за жената, аз имам пред вид техните прояви на земята. Мъж и жена съществуват на земята. На небето има само души. Там жената се нарича дева. Значи, жената е на земята, а девата - на небето; мъжът е на земята, а ангелът - на небето. Докато е на земята, човек може да бъде във формата на мъж или на жена. Отиде ли на небето, там живее като душа. Като слезе на земята, човек пак приема форма на мъж или на жена. Обаче, отиде ли на небето със същото съзнание, няма да го приемат. Душата е Божествена идея. Като се облякла в плът и слязла на земята душата, която била израз на Божествена идея, се изопачила и се представила като мъж или жена.

В този смисъл, понятието мъж или жена не е нищо друго освен изопачено понятие на Божествената идея „душа". Като забравил своя Божествен произход като душа, човек се изявил като мъж или жена, вследствие на което изгубил правилното разбиране за живота. Слушате някой да казва: аз мъж ли съм в този дом? Какво разбира той под понятието „мъж"? Той иска да каже: господар ли съм аз в този дом или не съм? Той иска да се чува само неговият глас и да се слуша думата му. Той иска да заповядва на жена си да го признае за господар. Кой може да заповядва на любовта? Любовта ражда живота. От любовта излиза вечният огън. Кой може да заповядва на това, от което произлиза огън, който изгаря всичко? Няма сила в света, която може да ограничи любовта. Няма сила в света, която може да си играе с любовта.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Също така е казано: „Бог е огън всепояждащ". Значи, любовта е огън всепояждащ. Който се опитал да я обсеби, ограничи или да се подиграе с нея, той е разбрал силата й. Който не е опитал силата на любовта мисли, че може да постъпва с неякакто разбира. Обаче опита ли силата й той вижда, че няма по-велика, по-мощна сила от любовта. Външно тя изглежда слаба, малка, немощна, но докоснеш ли се до нея, тя върши такива чудеса, каквито никой учен или философ не може да направи. Любовта е в сила да преобрази света. Любовта има две страни: разгледана от една страна, тя е толкова малка, че и с микроскоп не можете да я видите; разгледана от друга страна, тя е толкова велика, че обхваща силите и възможностите на целия свят. Искате ли да представите любовта графически, ще я представите във вид на две величини: безкрайно малка и безкрайно голяма.

Когато говорят за любовта, хората разбират обикновените човешки чувства. От това гледище някои казват, че момата или момъкът припаднали от любов. Започне ли човек да припада от любов, причината с двояка: или преждевременно е влязъл в огъня на любовта, който изгорил всичките му връзки; или е попаднал в някакъв човешки огън, който изгаря и руши. Който не разбира любовта попада само в едното й лице. Той вижда тъмната, страшната страна на любовта. Който разбира любовта, той вижда светлата й страна. Той познава Бога и се свързва с Него. Няма по-красиво и по-светло лице от лицето на Бога. Няма по-красиво и по-светло лице в света от лицето на любовта. Привилегия е за човека да види лицето на любовта. Стремежът на човека,който излязъл от рая, както и на всички култури досега, се заключава в това да видят лицето на любовта, да познаят Бога. Това е стремеж не само на човека, но на всички живи същества по лицето на земята. Не само земните същества искат да видят лицето на любовта, но и всички останали същества, които живеят по различните планети и светове във Всемира. Който е видял само за момент светлото лице на Бога, той може да понася страданията и мъчнотиите си с радост. Той има цел в живота си и знае защо живее. И в ада да слезе, той е готов да носи всичко с радост. Достатъчно е човек да помисли за светлото лице на любовта, за да разгони всички мрачни мисли в ума си, да разсее всички облаци в съзнанието си. И тъй, като ученици вие трябва да имате ясна представа за лицето на любовта - за Бога. Търсете Бога като любов. Търсете светлото лице на Бога и никога не се отказвайте от Него. Каквото да правят с вас, на каквито мъчнотии и изпитания да ви подлагат за Неговото име, не се отказвайте. Бъдете готови да понасяте страданията като мъченици. Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.

Всички хора, млади и стари, богати и бедни, учени и прости, търсят лицето на любовта. Докато човек е млад, едва слязъл от небето, той носи в себе си светлия образ на любовта. Тази е причината, поради която младият се усеща силен, готов за работа, любвеобилен. Той казва: обичам света, обичам хората, имам криле, готов съм да прелетя целия свят. Изгуби ли спомена за светлия образ на любовта, човек започва постепенно да остарява. Той губи силите си, губи здравето си и започва да мисли за онзи свят. Казват, че старият човек мисли само за смъртта. Не, старият мисли само за светлия образ на любовта. Той казва: едно време, когато бях млад, срещнах една мома, която ме погледна така, че и до днес не мога да я забравя. Този светъл образ търся аз. Като не разбират смисъла на живота хората наричат безумие търсенето на любовта. Според мене, най-великият момент за човешката душа е виждането на Бога. Зърне ли лицето Му, ако е стар той става млад; ако е болен, оздравява; ако е умрял, възкръсва. Не струва ли след всичко това, през целия си живот човек да търси любовта, да се стреми към нея?

Сега казвам на всички хора, на млади и на стари, да търсят светлия образ на любовта. Старите ще кажат, че това не се отнася до тях, че е грях и срам стар човек да се занимава с любовта. Да се мисли така това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на любовта.Човек живее, докато люби и докато мисли за любовта. Престане ли да люби и да мисли за любовта, той умира. Живот без любов е смърт; живот без любов е робство, ограничение; живот без любов е нощ. Стремете се към любовта за да възкръснете, да се освободите и да прогледате.

Като ученици вие трябва да бъдете вътрешно свободни, да разбирате любовта. От правилното разбиране на любовта зависи вашето бъдеще. Страданията на хората се дължат именно на неразбиране на любовта. Противоречията в човешкия живот се дължат пак на неразбиране на любовта. Някои цитират какво е казал Христос за любовта. Много неща е казал Христос, но основната идея на учението е: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Христос видя светлото лице на Бога и задържа този образ в себе си. За този образ Го разпнаха, но Той не се отказа от Него. Христос казваше, че е готов на всички жертви за светлия образ на любовта. В това седи силата и величието на Христовия характер. Да страда човек за някаква свещена идея, това оправдава страданията. Обаче, да страда за нещо преходно и променливо, страданията не се оправдават. Да страдаш за Великото, това значи, да осмислиш живота си. Велико и славно е да страдаш за любовта. Защо? Защото любовта повдига човека. И грешникътсе повдига от любовта. Колкото грешници срещне на пътя си любовта ги взима в торбата си, туря ги на огъня и ги стопява. След половин час от казана излизат чисти, светли хора, свободни от грехове и престъпления. Който е попаднал в ръцете на любовта, той е разбрал смисъла на страданията и противоречията. Христос казва: „Сега скръб имате, но скръбта ви ще се превърне на радост.“ Кога ще стане това? Когато видите светлото лице на любовта.

И тъй, стремете се към правилно разбиране на любовта. Като разбере любовта човек може да хармонизира живота си, да координира мислите и чувствата си. Докато дойде до това положение, човек минава през живота на праведния и на грешния. Докато е на земята той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става. Ще дойде ден, когато ще организира силите си и ще върви напред. За такъв човек се казва, че има правилни отношения към Първата Причина на живота, към любовта. Дойде ли до любовта, човек трябва да има свещен трепет към нея. Ако двама души се обичат, те трябва да имат свещени отношения помежду си. Нямат ли такива отношения помежду си, те не познават любовта. Любовта е велик двигател в живота и в космоса. Любовта движи света. Тя не търпи никакви ограничения, никакви противоречия. Опитате ли се

да я ограничите тя ще пръсне котела. Искате ли да имате хармония в живота си, дайте пълна свобода на любовта на Бога в себе си. Хората се страхуват от катастрофи в любовта, затова я ограничават и подпушват. Истинската любов не произвежда катастрофи. Дето е любовта, там е разумността. Дето е разумността, там катастрофи не стават.

Едно от качествата на любовта е разумното даване. Като дава, тя има пред вид повдигането на човека. Следователно всеки, който ви обича, той има желание да ви повдигне. Казваме, че Бог обича хората, защото работи за тяхното повдигане. Следователно всеки, който работи за повдигането на човека в умствено и в духовно отношение, е проводник на Божията Любов. Можете ли след това да кажете, че любовта не съществува в света? Любовта съществува в целия космос, във всички светове. Ако на земята не я намерите, на небето още по-мъчно ще я намерите. Познаването и придобиването на любовта е вътрешен процес.

Някой казва: изгоря ми сърцето от любов. Друг казва: гори ми сърцето от любов Питам: кое сърце не гори? Няма живо същество на земята, на което сърцето да не гори. Не е страшно, че сърцето гори, но важно е как гори. Всички хора мислят и чувстват; важно е, как мислят и чувстват. Права мисъл е тази, която внася светлина в човешкия ум. Прави чувства са. тия,

които внасят топлина в човешкото сърце. Прави постъпки са тия, които внасят сила в човешкото тяло. Човек не може да расте и да се развива без светлина, без топлина и без сила. Това са три важни и необходими елемента за човешкия живот. Това значи да придобие човек любовта, мъдростта и истината. Щом придобие тия добродетели. той разбира вече смисъла на живота и работи съзнателно както за себе си, така и за своите ближни.

Желая ви да придобиете свещения огън в себе си, да видите светлия образ на любовта. Видите ли светлия образ, вие познавате вече Бога, познавате проявите Му. Някои казват, че Бог се гневи и се страхуват от Него. Който познава любовта той знае, че Бог се гневи само в един случай. Кога? Когато хората не се обичат. Когато се обичат, Бог прощава погрешките им и ги заличава.

Двама млади от един град на северноамериканските Съединени Щати се обичали и решили да се оженят. Бащата на момата не бил съгласен за женитбата им, защото момъкът бил беден. Те решили да избягат заедно, да се оженят и после да се върнат в дома на момата. Отишли в едно съседно село с велосипеди дето се венчали. Бащата тръгнал с автомобил да ги гони, но не успял да ги стигне. Няколко дни след венчаването си те се върнали при бащата, който ги приел с отворено сърце. Защо ги приел с разположение? Защото видял светлия образ на любовта, отразен на лицата им. Те се намирали под покровителството на любовта. Щом любовта покровителства човека, той се отваря широко за всички хора, но и те се отварят за него.

Като говорим за Божията Любов мнозина съжаляват, че не са я познали на младини, вследствие на което са закъснели в развитието си. Те се самоизлъгват. Никой не е закъснял. Божественото иде на време. Ако пък мислите че сте стари, вие сте на крив път. Може ли да се нарече стар онзи, който е на 60, 70 или 80 години? Ако сравните своите години със слънчевите, вие ще бъдете пеленачета. Вашите години по отношение на една слънчева година се равняват на няколко месеца. Какво може да постигне едно шестмесечно дете? Земята се завъртяла 60 пъти около себе си и човек мисли, че е стар 60-годишен. Чудно нещо! Земята се върти около своята ос а хората казват, че са остарели. Това е неразбиране на живота или по-право, неразбиране на благата, които Бог е внесъл в живота. Тази е причината, задето човек остарява преждевременно. Човек остарява, когато стане недоволен Защо е недоволен човек ? Какво му не достига? Някой е недоволен от живота си, иска да бъде богат. Друг иска да бъде учен. Трети иска да бъде добър. Бог задоволява нуждите на човека, но иска от него съзнателна работа. Човек трябва да учи, да се познава, да разбира себе си. Като се познае той вижда, че в него живеят не едно, а много същества, чиито интереси някога се съгласуват, а някога се разделят. За да се справи с тия същества той трябва да даде път на Божественото в себе си и да ги застави да му се подчиняват. Това значи да постави човек в единство своите мисли, чувства и постъпки. Ако не внесе единство и съгласие в своя вътрешен живот, човек всякога ще бъде недоволен.

Основната мисъл на лекцията е да внесете в ума си идеята за светлия образ на любовта. Дето ходите, каквото правите, мислете за светлия образ на любовта. Намерите ли този образ, вие сте познали любовта. Щом познаете любовта, животът ви се осмисля.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

24. Лекция от Учителя, държана на 3 февруари 1931 г., София - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, има, живот, може, всички, мисли, себе, страна, бог, хора, земя, образ, иска, небе, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 3 Февруари 1931г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder