НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Условия и възможности

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Условия и възможности

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, хора, любов, бог, земя, свят, всички, себе, бъде, условия, днес, иска ,

Общ Окултен клас , София, 31 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 135 псалом.

Когато четете псалмите трябва да ги превеждате понеже условията, при които са писани, се различават от днешните.

Идолите на езичниците са сребро и злато, дело на человечески ръце.“ (стих 15) - Днес идолопоклонство във формите на миналото не съществува, но златото като идол и досега не е изгубило значението си. И до днес още се кланят на златото.

„Които се боите от Господа, благословете Господа.“ (стих 20). - Ако се преведе този стих на съвременен език трябва да се каже: „Благославяйте Господа всички, които Го обичате.“ Не се страхувайте от Господа, но обичайте Го. Страхът се явил след непослушанието на Адам и Ева. Който се страхува, не е свободен човек.

Ще прочета 17. глава от Йова. В тази глава се описва състоянието, през което е минал един велик, праведен човек. Голяма драма е преживял той. Йов се чуди как е възможно човек, който служи на Бога, да мине през такива изпитания. Във всяко отношение той бил изправен, считал себе си за образец на послушание и благочестие. След всичко това трябвало да мине през такива страшни страдания. Изоставен от Бога, от приятелите си, от близките си, той се чуди защо трябва да бъде така. Като изреждал изпитанията си той дълго време размишлявал, търсил причината за това, но не могъл да я намери. Не е лесно за човека да мине през такива изпитания. Всеки, който изпадне в положението на Йова, като него ще плаче, ще се моли, ще запитва за причината на своите нещастия.

Ще прочета част от 12. глава на Евангелието от Йоана, от 1 до 12 стих. Като четете тази глава виждате двете страни на живота: външна и вътрешна. Човек може да разбере живота, когато го изучава сравнително, т. е. когато го изучава външно и вътрешно. Човек познава себе си, когато се сравнява с хората. Ако ученият не се сравнява с по-учени от себе си, никога няма да има ясна представа за своята ученост; ако силният не се сравнява с по-силни от себе си, всякога ще мисли, че по-голям юнак от него няма. Когато ученият и силният срещнат по-учени и по-силни от себе си, в първо време те се обезсърчават как е възможно да има по-учени и по-силни, но после се заражда в тях вътрешен импулс да работят, да достигнат ония, които са излезли напред. Ще кажете, че не трябва да бъде така. Други ще питат защо се натъква човек на такива състояния. Оставете този въпрос настрана. Трябва ли да питате защо тече водата, защо вее вятърът, защо грее слънцето? Това са въпроси, върху които човек може да мисли, но колкото да мисли, не може да ги разреши. Каквито теории и да се създадат по тези въпроси, те ще си останат теории - нищо повече. Може ли свещта да ви каже защо свети. Тя знае, че нейната длъжност е да свети, а онзи, който я е запалил, той знае защо свети. Това не е работа на свещта.

Някой се задълбочи, хване главата си между ръцете си и мисли. Какво мисли? Мисли за студа, за хляба, за въглищата. Той вижда, че е студено, а няма въглища, няма хляб и се страхува, че ще умре гладен. Защо мисли по тези въпроси? Това е негова работа. Но ако само мисли без да работи, той нищо няма да разреши. Колкото да казва, че не се търпи студа, глада, няма какво да прави - ще търпи. Онзи, който слуша отвън, ще каже: какво от това, че този човек е гладен, че седи в студена стая, че страда? И двамата говорят на различни езици и не се разбират. Единият се оплаква от сиромашията, а другият намира, че не е лошо някога човек да изпита сиромашията. Има случаи, когато човек иска да бъде богат, а при други случаи - да бъде сиромах; при известни случаи човек търси светлина, а при други - тъмнина. Светлината не действа всякога благоприятно за развитието на човека. Същото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понякога са необходими условия за развитието на човека. Богатство и сиромашия, светлина и тъмнина са. състояния, условия, през които човек неизбежно трябва да мине.

Като казваме, че хората се нуждаят от права мисъл, имаме предвид тяхното правилно развитие. Това е желанието на всяка душа. Следователно, всеки човек трябва да си дава отчет право ли мисли или не. Слушате някой млад човек да казва, че иска да расте, да възмъжее, да има сила да се бори в живота. Всеки човек е расъл, възмъжавал, борил се, но какво е постигнал? Друг някой казва, че му е дотегнало да се бори, не му се живее вече. Защо не му се живее? Раницата му е тежка. Щом раницата му е тежка, нека се опита да я свали от гърба си. Той се оплаква от тежката си раница, а се страхува да я свали да не я вземе някой. Това е неразбиране на живота.

Като живее човек трябва да се ползува от своите опитности и от опитностите на другите хора, да дойде до вътрешно разбиране на живота. Ако имате една опитност в живота, стремете се да не я повторите два пъти. Някой се оженил, не могъл да живее с жена си добре, напуснал я и тръгнал да търси втора. Защо му е жена? Ако се ожени втори път, ще направи нови погрешки. Защо иска жена? Да му слугува. Той ще бъде господар, а тя - слугиня. Когато жената реши да се омъжи, тя иска да бъде господарка, а мъжът - слуга. За предпочитане е жената да стане мъж, да слугува, отколкото да стане господарка и да се омъжи. Същото се отнася и до мъжа. За предпочитане е мъжът да стане жена, да слугува, отколкото да стане господар на жена си. По-добре е човек да слугува, отколкото да господарува. Ако човек предпочете да слугува, все ще научи нещо; ако иска другите хора да му слугуват, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близките си, които ще бъдат недоволни от него. Докато хората са заставени да слугуват, всякога ще бъдат недоволни. Друг е въпросът ако човек слугува доброволно, от любов.

Задачата на великите учители в света се свежда именно към това да научат хората да живеят правилно. Правилният живот се обуславя от служенето на Бога с любов а не с насилие. Бог не иска от хората насилствено служене. Като велик и благ Бог иска да даде на човека това, което Той има. Бог иска да му даде своята Любов, своите блага. Той иска да му даде вечен живот за да се освободи от смъртта, от страданията и от нещастията. Бог не си служи с насилие, но казва на хората че пътят, по който вървят, не води към вечния живот нито към безсмъртието. Хората искат да се съединят, да станат силни, затова мъжът се стреми към жената, жената – към мъжа да улеснят живота си. Те са на крив път. Дето става съединение, там има експлозии. Хората трябва да се съчетават, а не да се съединяват.

Държавата и поданиците й, църквата и нейните членове, мъжът и жената трябва да се съчетават, а не да се съединяват. Между държавата и църквата също трябва да има съчетание, а не съединение. Дето има съчетание, там елементите остават свободни. Дето е свободата, там е любовта. Всяка външна връзка е спънка в човешкия живот. Връзката подразбира вътрешен процес. В Божествения свят не съществува никакво съединение и разединение. Там отношенията са свободни и трайни. На земята хората се съединяват и разединяват, женят се, раждат деца, умират, но всичко това води към страдания. Чрез страданията те се учат. Влязат ли в духовния и в Божествения свят, там съществуват други отношения.
Мнозина мислят, че и на небето ще живеят както са живели на земята. Там не се позволяват никакви връзки. Там женитби и разводи не стават. Божественият свят подразбира отношения на разумни, възвишени същества. Те живеят по любов и служат на Бога без никакви външни обреди, без кадене с тамян. Когато мислите и чувствата на човека са минали през огъня на любовта те са толкова пречистени, че отдалеч още издават своето благоухание. Това благоухание е по-приятно от благоуханието на тамяна. С това благоухание трябва човек да се приближи към Бога, да Му се поклони в знак на готовност за служене. Ако човек мисли че с тамян и кадилница може да се яви пред Божия олтар, той се самозаблуждава. Служенето на Бога изключва всички външни благоухания, всички външни обреди. Някои свещеници са. казвали, че им дотегнала вече миризмата на тамян, кадилницата, ръсенето с китка, черните раса и калимявки. Защо им дотегнали тия неща? Защото са стари форми, без съдържание.

Сега аз говоря за онези, които разбират нещата. Не е въпрос да търсите противоречие в думите. Всяко нещо, което се върши с любов и със съзнание, има вътрешно съдържание и смисъл. Изгубите ли любовта и съзнателното отнасяне към нещата, всичко се обезсмисля за вас. Не е въпрос в отричане на нещата, но в тяхното осмисляне. Ние не отричаме нещата, но ги осмисляме. Всяко нещо, което е осмислено, е на мястото си.

Човек трябва да разбира нещата вътрешно, да не изпада в противоречия. Някой следва Божия път, но въпреки това го сполетяват големи нещастия и изпитания. Той се чуди защо става това. Той се запитва защо Бог не го пази а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минават през главата му, той трябва да мълчи и да изучава както своя живот, така и целокупния. Той ще разбере, че изпитанията са необходими в живота му, както вятърът за дърветата. Не се смущавайте, че от вашите изпитания като на вярващи някои ще се съблазнят. Ако вярват или се съблазняват това е заради тях. Къде ще отиде човек ако се съблазни в Бога и се отдалечи от Него? И да се натъква на нещо криво, на злото в света, човек трябва да има търпение да види неговия край. Злото има начало и край, а доброто е без начало и без край. Като говорим за църквата и за свещениците ние ги разглеждаме като процеси, които стават в самия човек. Колко пъти човек с кадилница в ръка обикаля своя храм и казва, че не може да постигне желанията си и ще си замине с отворени очи. Какво ще кажат ония, които са. реализирали желанията си? Какво са придобили те? Ние не сме против желанията на човека. Той трябва да има желания, да се стреми да ги реализира, но кои желания трябва да реализира? Има преходни желания, има и вечни желания. Вечните желания водят към вечния живот. Следователно човек трябва да се стреми да придобие любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие, търпение и др. Придобие ли тия добродетели, човек се свързва направо с Бога. Той изпитва вътрешно разположение и мир. Каквото получава, той го получава направо от Бога, без никакви посредници. Не е все едно да получиш любовта направо от източника й или от странични извори.

Колкото повече отклонения прави любовта, през колкото повече мозъци минава, толкова по-нечиста е. Тя трябва да се филтрира, да мине през неколкократно чистене докато придобие естествената си чистота. И животът на хората не иде направо от своя първоизточник, затова те умират преждевременно. И съдовете, в които се налива животът, не са. чисти. Като влезе в тия съдове, животът започва да се разлага. От една страна съдовете се разлагат, от друга - животът, и в скоро време той изтича навън. „Ново вино в нови мехове." - е казал Христос. Чист живот в чисти съдове, казвам аз. Какво ще стане с вас като изтече животът ви навън? Ще кажете, че ще отидете на онзи свят, между ангелите. Как ще отидете там? Вие знаете, че за физическия свят е нужно физическо тяло, а за духовния - духовно. Приготвили ли сте духовното си тяло? Ако мислите, че на онзи свят можете да отидете със своите стари разбирания, със старите си желания и навици, вие сте на крив път. Онзи свят, който наричаме духовен, е свят на вечна хармония, на абсолютна чистота, на пълен ред и порядък.

Следователно иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде абсолютно чист и здрав, да носи светли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за целокупния живот. Там не се допуща нищо отрицателно. Животът на пчелите дава слаба представа за Божествения свят. Пчелите се отличават с голяма чистота. Те не допущат в кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако някоя пчела се разболее, веднага я изхвърлят навън. В Божествения свят не се търпи никакво петно. Не е лесно човек да влезе в този свят.

И тъй, животът има две страни: външна или физическа, и вътрешна или духовна. Докато гледа на живота от физическата му страна човек го познава отчасти. Същото може да се каже и за човека. Докато разглеждате човека външно вие го познавате отчасти. Казвате за този човек, че има красиво лице, хубави очи, правилен нос, красиви уши и уста, но нямате никакво отношение към него. Обаче, ако се свържете с неговите мисли и чувства, вие изпитвате особено разположение към него. Щом го срещнете, вие сте готови да споделите с него своите радости и скърби. Сега вече го наричате свой приятел. Кой човек наричате приятел? Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, а скърбите и страданията изчезват. Приятелят е в състояние да подобри условията на вашия живот.

Казано е за Аврама, че считал Бога за свой приятел. Ако Бог е ваш приятел, ще се оплаквате ли от болести, от сиромашия, от невежество? Никога! Понеже Бог беше приятел наАврама, Аврам беше богат, учен човек. Едно нещо му липсваше - бездетен беше. Това не отчайваше Аврама. Той беше предоставил този въпрос в ръцете на Бога. И не се излъга. Един ден Бог изпрати при Аврама три ангела да му кажат, че жена му Сара ще роди. Аврам повярва на думите Божии, но Сара помисли, че Бог иска да утеши приятеля си, да се пошегува с него и се засмя. Когато един от ангелите я запита защо се смее, тя отказа че се е смяла. Интересен е фактът защо Сара се засмя. Нас ни интересува още и въпросът защо този, който е писал историята на Аврама, е отбелязал именно засмиването на Сара. Нейният смях се явява като контраст между думите на Бога и невъзможността им да бъдат реализирани. Това показва, че Сара е била жена с положителен характер. Тя гледала реално на живота. Тя си казала: беше време, когато можех да се залъгвам, да вярвам на обещания. Днес, когато се ползувам от опитностите си, не мога да допусна, че жена на моята възраст ще роди дете. Значи нейният смях беше предизвикан от контраста, който се явява от думите на ангелите и нейната напреднала възраст. Какъв по-голям контраст може да съществува днес от този възрастна жена да роди дете?

Сега, като говорим за контрасти, вие ги виждате навсякъде в живота. Срещате двама млади, които се обичат. Един ден те решават да се оженят. Щом се оженят, започват да се съмняват в любовта си. Мъжът пита жена си обича ли го; жената пита мъжа си обича ли я. Това е един от контрастите в живота. Защо трябва да си задават този въпрос? Нали се обичат? Ако единият пита другия обича ли го, значи любовта им е изчезнала. Каква е тази любов, която се явява и изчезва? На земята любовта се явява и изчезва. Обаче в Божествения свят любовта е непреривна. Можете ли да питате Бога обича ли ви или не? На човека може да се задава такъв въпрос, но не и на Бога. Човешкото сърце само по себе си е каменно, студено, като на неразгорял въглен. За да светне и да се стопли през него трябва да мине електрически ток. Токът, който стопля човешкото сърце, наричаме любов. Значи, влезе ли любовта в сърцето на човека, тя го стопля. Човек трябва да бъде внимателен, да не прекъсва тока на любовта. Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към Божествения свят. В това отношение земята е опитно училище. Човек трябва да мине през това училище, да научи великите уроци на живота. Той не е готов за небето. Тук той ще пада и става, но ще расте, ще се развива. Физическият свят представлява голяма сцена, на която всички хора играят различни роли. В живота си хората саактьори. Те играят роли на цар, на учен, на философ, на крадец, но всъщност нито са. царе, нито учени, нито философи, нито крадци. Някой минава за учен без да е такъв; друг минава за цар без да е цар; трети минава за крадец без да е крадец. Щом слезе от сцената, той престава да играе ролята си. Когато казваме че хората не се познават, причината е, че те играят чужди роли. Малцина живеят свой собствен живот. Искате ли да познаете човека, трябва да го видите вън от сцената. Докато е на сцената, той непременно играе някаква чужда роля. Защо играе чужда роля? Учи се. Като знаете това не се обиждайте, че някой ви казал една обидна дума. Той е на сцената, вие - също, и оттам се разговаряте. Не се обиждайте, но вгледайте се в характера си дали имате някаква слабост. Ако приятелят ви казва, че не сте искрен човек, потърсете тази слабост в себе си и вижте ако я имате можете ли да я изправите. Вглъбете се в себе си и намерете корена на тази слабост. Тя може да води началото си от някой ваш дядо. Като намерите корена й, вие можете да се освободите от нея. Тъй щото, когато някой ви покаже една ваша слабост не се сърдете, но благодарете, че имате възможност да я видите. Ще ви каже някой, че сте горд. Ако това е истина благодарете, че имате възможност да се видите и да се изправите. По какво познавате гордия човек? Той ходи изправен, поглежда на хората отвисоко. Той не се огъва лесно. За да се огъне трябва да е видял нещо особено. Той казва: аз мога да се наведа само тогава, когато срещна нещо, което заслужава навеждането ми. Не е въпрос до навеждането на човека, но до вътрешния импулс в него. Срещате хора, които се кланят наляво-надясно, а други не обичат да се кланят. Това не показва, че първите не са горделиви, а вторите са горделиви. Когато се произнася за нещо, човек трябва да има право разбиране. Следователно новият живот изисква ново разбиране. Старите разбирания са. детински, с тях не можете да влезете в новия живот. Който е влязъл в новия живот, не се връща към миналото. Мнозина говорят за новото, за нови идеи, но въпреки това казват: голяма беше нашата любов в миналото. Какво стана, че я изгубихме? Ако губите любовта си това показва, че пътят, по който вървите, не е прав. Не съжалявайте, че сте изгубили любовта си. Това, което се губи, не е ваше. Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За вас е важно да бъдете здрави. Какво се ползувате ако имате богатство, но сте болен? В болницата ще ви обикалят милосърдни братя и сестри, ще ви местят от едно легло на друго, но това нищо не ви ползва. За предпочитане е човек да ходи пеш по планините но да бъде здрав, отколкото да е болен и да се ползува от уважението на лекарите и милосърдните сестри. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но здрав и доволен от живота, отколкото богат и болен. Животът на здравия човек е живот на вътрешно доволство, на придобиване на знания и добродетели. Животът на богатия и неразумен човек е живот на удоволствия, които рушат организма и внасят недоволство и разочарования в човека. Ето защо човек трябва да прави разлика между живота на богатия и на бедния, на здравия и на болния.

Като наблюдавате хората в света вие намирате, че имат големи знания, че са. учени, благородни, добри. Вярно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трябва да ги различавате от ония, които още не са нито учени, нито добри, нито благородни. Те се представят такива, но в действителност не са. Това не е за упрек но казвам, че много от хората, които представят нещата, както не са, още не са излезли от болницата. Те са болни хора, които имат нужда от милосърдни братя и сестри и от патерици. Всички се грижат за тях. Искате ли и вие да се грижи Бог за вас като за болен? Кога майката указва специални грижи на детето си? Когато е болно. Тя страда, че детето й е болно и полага всички грижи да облекчи положението му. Когато детето й е здраво, тя се радва. Следователно, когато скърбите и страданията в света се увеличат чрезмерно това показва, че хората боледуват. Грехът не е нищо друго освен болест. Може ли при това положение Бог да се радва? Не само че не може да се радва, но Той страда като вижда как хората сами се измъчват, как едни други си причиняват страдания. Той взима всички мерки да им помогне. Той изпраща лекари, милосърдни сестри да помагат на болните хора в света.

На кого се радва Бог: на болния или на здравия? Бог се радва на здравия човек, който има права мисъл, благородни чувства и постъпки. Здравият и разумен човек е щастлив, защото знае как да използва условията и възможностите, които му са. дадени. Условията подразбират външната страна на живота, а възможностите - вътрешната. Когато човек не успява в работата си причината за това се крие или в условията, или във възможностите. Той има условия, а няма възможности. Значи, дадени му са външни благоприятни условия, а няма възможности в себе си да ги използува. В друг случай човек има възможности, а няма условия. Щастлив човек наричаме онзи, който едновременно има и условия, и възможности. Когато условията и възможностите действуват едновременно човек се развива правилно.

Често хората се оправдават за неуспехите си с това, че нямат условия и възможности за развитие. Те не са прави. Условията и възможностите не създават човека. Човек е господар на условията и на възможностите. Ако не работи съзнателно той ще изгуби условията и възможностите. От човека зависи да използва или да изгуби условията и възможностите, които му са дадени. Като направил първия човек Бог му дал условия и възможности да работи. Като сгреши Адам изгуби условията и възможностите, които му бяха дадени. Защо сгреши? Само за един плод. Чудното е, че Адам и Ева бяха заобиколени от много дървета, отрупани със сладки и вкусни плодове, за които те не бяха дигнали мотика да ги разкопаят, но въпреки това се полакомиха за един плод, който им беше забранен. Докато бяха в рая те не знаеха какво е мъчение и труд, всичко получаваха наготово. В рая не съществуваха мотики, лопати, белове. Житото в райската градина беше едро почти като кокоше яйце. Не мислете, че това е фигура. Някои хора имат спомен за времето, когато житото е било едро като кокоше яйце.

Като слушате тия неща струва ви се, че има някакво преувеличаване. Не, когато се говори истината, никакво преувеличение няма. Истината си служи с определени, абсолютни мерки. Обаче, когато иска да представи предмета по-ясен, тя го туря под лупа или микроскоп. След това тя го представя в естествената му големина. И обратно: когато иска да не плаши хората, тя поставя предметите далеч от тях. Като ги приготви да издържат, тя приближава предметите до очите им да ги видят в естествената им големина и да се поучават от тях. Истината открива нещата на човека и ги показва в този вид, в какъвто съществуват в природата. Но за да дойде до тази цел тя си служи с различни методи: метод на увеличаване и метод на намаляване. Истината се ръководи от крайната цел да направи човека свободен. В постигане на своята цел тя има право да си служи с различни методи. Като се натъкват на страдания, с които не могат да се справят, хората казват: Господ не вижда ли страданията ни? Защо не ни избави от тях? Коя е интимната мисъл, която кара човека да задава такъв въпрос? Бог вижда и знае, че страдате, но като разбира причините за страданията ви, оставя ви да научите някакъв урок от тях. Вие страдате, но не знаете какъв смисъл имат вашите страдания. Какво от това, че някой от вашите близки заминал за онзи свят? Докато бил на земята вашият близък заемал долна служба, но като отишъл на другия свят назначават го за губернатор на голяма област. Чрез тази висока служба той може да оправи света. При това положение има ли нещо лошо, че близкият ви е заминал за онзи свят? От онзи свят той ще работи по-добре, отколкото ако остане на земята. И Христос казваше на учениците си : „Ще отида при Отца си и ще изпратя Духа върху вас.“ Ако Христос не беше напуснал земята Духът нямаше да слезе върху хората. Христос даде разпореждането си от невидимия свят да слезе Духът на земята и да научи хората какво да правят. След възкресението си Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“. Властта на Христа има значение главно за Него, а за нас тя е от значение дотолкова, доколкото сме свързани с любовта Христова и изпълняваме волята Божия.

Следователно, като люби Христа, човек отправя любовта си към всички останали същества. В отношенията си към хората той има желание да им помага както Бог на него помага, а не да ги използува. Този човек е готов да прояви любовта си и към мравката. Ако човек не постъпва към по-малките същества от себе си както Бог постъпва, той нарушава един от Неговите закони. Щом наруши един от Божиите закони, човек изгубва своя вътрешен мир и спокойствие. На мнозина ще се види чудно защо трябва да се помага на мравката. Те казват, че хиляди мравки да изчезнат това нищо не значи. Така е за онзи, който не разбира Божиите закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всяко нарушаване на един от тях, той изпитва гризене на съвестта. Днес малко хора мислят за мравката. Те казват: сега хората се убиват едни други като мухи, че за мравките ще мислим. Хората се убиват именно за това, че не мислят за по-слабите същества от себе си.

Като говорим за любовта някои задават въпроса как да се обичат и кой човек може да обича. Ще обичате така, както Бог обича. Що се отнася до въпроса кой може да обича казвам: всеки, който е почувствувал Божията Любов, може да обича. Който не е почувствувал любовта на Бога върху себе си, той не може да обича. Ще кажете, че всеки човек има въглища в огнището си. Каква полза че има въглища, които не горят? Свещен огън трябва да гори във всеки човек. Не само това, но този огън трябва да бъде непреривен. Какво виждаме днес между хората? Те ту се засилват и тръгват напред, ту се спират, остават назад. Защо? Свещеният огън в тях не гори непрекъснато: ту се засилва, ту изгасва. Сегашните хора са. в положението на войници, които ту побеждават, ту ги побеждават. Когато неприятелят е слаб те вървят гордо, с дигнати нагоре глави. Щом неприятелят се засили те се скриват в дупките си. Какво могат да постигнат тия войници? Какви придобивки носят от бойното поле? Ще кажете, че те умират за отечеството си. При това, като се бият, ставали смели и решителни. Така ли е всъщност? Аз виждам на бойното поле смели войници, които геройски се хвърлят в боя, а щом влязат в живота смелостта им изчезва. Каква смелост е тази, която се проявява само при известен случай? Има смисъл човек да бъде смел и да проявява геройството си, когато се застъпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко само да запази името Божие в чистота и светост. Ако воюва човек, нека воюва с цел да запази чисто и свято името на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Като воюва за великите добродетели в света, човек знае как трябва да се сражава. Тъй щото ние не сме против воюването, но човек трябва да знае за какво воюва и как воюва. Всеки трябва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човек трябва да бъде кротък и миролюбив. Човек трябва да бъде кротък и миролюбив, когато Бог царува в света. Щом Бог не царува, всеки сам трябва да се защитава - ще извади меча си и ще воюва. Ако не разчита на своите сили, той трябва да се свърже с Бога. Бог да му изпрати Архангел Михаил да го защищава със своя меч.

Като не могат да разрешат задачите на живота си някои казват: ще преживеем живота си както и да е, няма защо много да се безпокоим. Един живот е това, няма какво да мислим. Не, това е стара философия. Това не е никакво разбиране. Щом си дошъл на земята, ще воюваш по всички правила. Щом говориш за любовта, ще я приложиш в живота си така, че всички тъмни места да се осветят и да кажеш: с любовта всичко мога да направя. Ако си болен и произнесеш името на любовта, ще станеш от леглото си и ще се почувствуваш здрав; ако си умрял и ти пеят последното „Упокой, Господи", произнеси името на любовта и скочи от гроба. Когато човек дойде до положение да напусне болницата преди да е изписан, нека скочи от леглото си. Когато всички мислят, че не може да оздравее, нека стане от леглото.
Само онзи може да разбере вътрешния смисъл на живота, който е придобил любовта. А тъй днес да се въодушевява човек, а на другия ден да изгуби въодушевлението си, да изгуби любовта си и да каже, че всичко е било суета, това показва, че той не е разбрал живота. Любовта не се губи. Истинската любов прави човека силен, добър, умен. Ако е стар, с любовта той може да се превърне в млад момък. Ако невежият помисли за любовта, веднага придобива знания. Любовта прави чудеса.

Сега ние се намираме в навечерието на една Божествена година, на която началото и краят се връзват и развръзват и всякога остават в едно и също положение. Старата година никога не си заминава, а новата всякога иде. Тъй щото вие постоянно изпращате една стара година и постоянно посрещате една нова . В това именно седи красотата на живота: старата година се готви да си отиде, а не си отива; новата година се кани да дойде, а не иде. Това се вижда невъзможно, но то е много естествено. Трябва ли да скърбите, че старата година никога не си отива въпреки това, че я изпращате? Трябва ли да скърбите, че новата година никога не иде, макар че постоянно я посрещате? Няма по-идеално положение в живота на човека от това старата година да не си отива, а новата да закъснее с пристигането си. И вие очаквате да придобиете нещо ново, но то все не идва. Очаквате го една, две, три и повече години и най- после се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, не бързайте да реализирате вашите желания. Колкото по-високи и благородни са желанията ви, толкова по-бавно могат да се реализират.
Красиво е да очакваш нещо хубаво и да не го получиш. Ако реализирате желанията си преждевременно вие ще се натъкнете на никакво нещастие. Не бързайте да се освободите от старите си дрехи. Не раздавайте старите си дрехи на хората. Дръжте ги за себе си. Защо? Все ще ви потрябват някога. От тях ще направите дрешки за своите внучета. В природата съществува закон за икономия, който има приложение и в частния живот на човека. Това, което е непотребно за тебе, е потребно за друг някой. Запази го, не го хвърляй вън. Казвате: разумно ли е да даваме старите си дрехи на своите близки? Доволни ли ще бъдат те?
Какво представлява разумният и какво неразумният живот? Какво нещо е доволството и какво недоволството? Представете си, че имате едно дърво, което започва да се разлиства.Листата се люлеят тихо от вятъра и се разговарят помежду си. Те са. доволни от положението си, защото са на дървото, не се грижат за нищо, никой не ги подритва. Откъсне ли се един лист от дървото и падне на земята, вятърът го подхвърля на една и на друга страна, всички го тъпчат. Отначало е зелен, но скоро загнива и започва да се разлага или изсъхва - зависи от условията. Този лист е недоволен от положението си. След това дървото започва да цъфти, цветовете завръзват плод, плодовете зреят и весело се гледат едни други, доволни са от положението си. Ако един от плодовете падне на земята и започне да гние, той става недоволен. Каква е разликата между зеления лист на дървото и сухия, паднал на земята? Сухият лист изгубва цвета си, т.е. своя живот. Той не може да даде нищо от себе си и минава за голям скъперник. Той се оплаква от сиромашията без да подозира, че сиромашията се дължи на отделянето му от дървото на живота. Лошото не е в сиромашията но в това, че сиромахът изгубва основната идея за живота си.

Докато живее от ден за ден и мисли само за храната си, човек е в положението на паднал лист. Всеки паднал лист трябва да се възприеме отново от дървото и да придобие своята зеленина и сочност - условия за растене и развитие. Кой може да расте и да се развива? Само онзи, който има живот в себе си, той е доволен от него. Падналите листа, които гният и съхнат, нямат живот в себе си, но създават условия за образуване на почвата.
Сега, като дойдем до човека, казваме: само онзи човек има условия да се развива, който се повдига от своите мисли, чувства и постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките не повдигат човека, той е подобен на изсъхнал лист, вечно недоволен от положението си. За да не изпадате в това състояние, пазете се от противоречията на живота. Какво произвеждат противоречията в човека? Те изсушават източниците на любовта, на мъдростта и на истината, и човек се превръща в сух лист без никакъв живот, без никакво растене. Има някаква надежда и за сухите листа, но за това се изисква дълго време. Трябва да минават през раждания и прераждания, през въплътявания, докато един ден отново се върнат на дървото на живота като листа, клончета и плодове и започнат нов живот оттам, дето са спрели.

Като ме слушате, вие си казвате: дано дойде Царството Божие на земята. Вие очаквате идването на Царството Божие на земята, но нямате ясна представа за него. Колкото да го очаквате, каквото да правите, Царството Божие не може да дойде в тези времена на земята. Защо? Умовете и сърцата на хората не са подготвени. За да дойде Царството Божие на земята хората трябва да имат просветени умове и възвишени сърца. Какво можете да очаквате днес от хората, когато всеки иска да стане господар? Слугата иска да стане господар, а господарят не иска да слезе от положението си.

Бъдещите граждани, т.е. гражданите на Царството Божие, трябва да бъдат слуги - служители на Бога. Редът и порядъкът в това царство е точно обратен на този, който владее в сегашните царства. Когато Царството Божие се възстанови на земята всички противоречия ще изчезнат много естествено. Тогава всички хора ще бъдат слуги. Всеки ще търси случай да помогне на някого. Като срещне някоя бедна вдовица той ще отиде с нея в дома й да услужи с каквото може. Ако е учен ще занимава децата й безплатно. Като свърши работата си с тях ще отиде в друг дом да помага. Ако е свещеник няма да го търсите в църква, но той сам ще ходи по домовете между страдащите да ги утешава. Той ще им проповядва Словото Божие. Като свърши работата си в една къща, ще отиде в друга. Бъдещата църква ще бъде служение, а не учреждение, както сега. Когато дойде Царството Божие на земята всеки ще съзнава задълженията си и ще ги изпълнява. Като греши, той сам ще съзнае погрешката си и ще я изправи. Той ще съзнава не само погрешките на настоящето, но и миналите и ще знае отде произлизат.
Един съзнателен баща имал син в училище, от когото учителите се оплаквали много. Те наказвали често ученика но като видели, че и наказанията не помагат, викнали баща му да се оплачат от сина. След това той им казал: „Господа учители, моят син носи лоши наследствени черти от мене и от майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате мъчно ще се изправи. Ето защо, колкото пъти през седмицата синът ми се провини в нещо, отбелязвайте го в някое тефтерче. В края на всяка седмица аз ще дохождам да получа наказанието вместо него. Първо трябва да се възпитам аз, а после син ми. Ако аз бях добър и без грешки и синът ми щеше да прилича на мене. Днес както да го наказвате той може да се дресира, но няма да се възпита.“

Съвременните хора се намират повече под влиянието на чужди заповеди и команди. Мъжът заповядва на жената какво да прави, къде да ходи, как да живее. Жената също заповядва на мъжа какво да прави. Със заповеди не се живее. Колкото повече заповядват на човека, толкова по-малка е готовността му да изпълнява тия заповеди. Ако един човек само му заповядва, както и да е, но какво ще прави ако много души му заповядват? Един ще му заповяда да го посети в дома му; друг ще му заповяда да му услужи нещо. Ако човека, на когото заповядват, е разумен и да иска да изпълни тия заповеди, не може. Защо? Защото преди всичко той трябва да изпълни волята Божия. Ако изпълни волята Божия той минава за господар а не за слуга. Днес ще му заповядват, но утре и той ще заповядва. Като изпълнява волята Божия, човек ще дойде до Царството Божие и ще види, че всичко, което Бог е създал, е красиво и добро. Да мисли и да живее човек по този начин това значи да е влязъл вече в Божествения свят. Кой човек е в Божествения свят и кой не е ще го познаете по делата му. Той живее в абсолютна свобода, никого не иска да насили да направи нещо. Каже ли, че хората трябва да мислят като него, той е на крив път. Как можете да наложите мисълта си на някого? Как можете да замъглите мисълта на човека с чужда мисъл? Природата не позволява никакво заместване, нито даване на нещата под наем. Човек не може да даде на заем нито главата си, нито сърцето си, нито дробовете си, нито стомаха си. Това са. неща, дадени на човека с цел да се ползва той сам от тях. Да се ползват от мислите, чувствата и постъпките на човека е позволено, но да го обсебите, да служи само на вас, това не се позволява. Виждате ли, че един човек е готов да се жертвува за Бога, да прави услуги на хората, да им помага, поощрете го. Не му казвайте, че не прави добре, не го спъвайте в живота му. Наложиш ли се на човека, ти ще носиш отговорност за неговите погрешки. Станеш ли поръчител за някого ще плащаш на общо основание. И Христос стана поръчител на първия човек. Той пожела да направи Бог човека по образ и подобие свое, заради което и на времето си плащал, но и досега още плаща. На същото основание ще дойде ден, когато всички хора ще плащат за своето поръчителство. Лесно е днес да кажете, че сте християни, но вие трябва да изпълните Христовия закон. Иначе поръчителството на Христа за вас ще остане безпредметно. Сам Христос е казал: „Който не изпълни Божиите закони, не се отрече от себе си и не тръгне след мене, не е мой ученик."

Днес вече няма да търсят Христа отговорен за вашите дела, но ще търсят самите вас. Вие казвате, че сте християни. Щом сте християни, трябва да изпълнявате учението Му. Не го ли изпълнявате, вие сами се осъждате. Аз съм първият прокурор, който ще заведа дело против всеки, който минава за християнин, а не изпълнява учението Му. Ще кажете, че не можете да го изпълните, че не е приложимо. Други пък казват, че не са привърженици на новото. Щом не са. привърженици на новото, т.е. на Христовото учение, защо не изпълнят учението на Мойсея? Тъй щото, сега ще се заведат две дела: едното дело ще бъде против онези, които не изпълняват учението на Христа. Второто дело ще бъде против онези, които не изпълняват учението на Мойсея. Едно трябва да знаете: или Христовото учение ще изпълните, или Мойсеевото. Ако не изпълните нито едното, нито другото, вие ще изпълните учението на света. Друг път не съществува. Каквото да прави, човек не може да се освободи от задълженията си. Страшно е обаче, когато се връща назад. Колкото по-назад се връща, толкова по-лошо за него. Най-лекият закон за изпълнение е Христовият.

Като ученици за вас е важно да знаете какво можете да приложите. Не е въпрос да заемете положението на светия, но да застанете в положението на способен ученик, да учите с разбиране и с любов. Способният ученик се стреми да разбира, а не да учи наизуст. Има смисъл ученикът да учи наизуст но само такива предмети, които изискват памет, а не разбиране. Дойдете ли до математика, геометрия, там е нужно разбиране. Ако изучавате музика, там не се изисква философия и разсъждение. Там са нужни упражнения. Ще свирите по четири-пет часа на ден, докато научите урока си добре. Когато изучавате Божията Любов, там е нужно приложение, а не говорене. Ще вземете цигулката и лъка си и ще изсвирите едно от парчетата на любовта. Много са парчетата на любовта, но вие ще изсвирите едно от тях по всички правила на изкуството. Ще кажете, че правите усилия, но нищо не излиза. Защо нищо не излиза от вашата работа? Защотоповечето работят с желание да се харесат на другите. Човек трябва да работи с любов, с желание да задоволи първо себе си, а после другите. Щом задоволи себе си, той ще задоволи и другите. В каквато посока и да се проявите: като говорител, музикант, учен, първо гледайте доволни ли сте вие от себе си. Ако сте доволни от себе си и другите ще бъдат доволни от вас.

Днес е последният ден от старата година. Аз ви хванах здраво в ръцете си както майката хванала детето си което, без нейно позволение, редовно бъркало в гърнето със сладко и яло. За да хване крадеца един ден майката преместила гърнето със сладко другаде някъде, а на негово място турила друго гърне, също като първото, и го напълнила с живи раци. По стар обичай детето отишло към гърнето и посегнало да си извади малко сладко. В този момент, обаче, то надало силен вик. Майката се притекла на вика и видяла детето си уплашено, понеже раците захапали ръката му. По този начин тя открила крадеца на сладкото.

Днес и аз ви улових пред гърнето, с изплашени лица от раците. Раците представляват старите връзки, от които още не сте се освободили. Откажете се от своите стари възгледи и вместо тях турете нови. Откажете се от възгледите на своите деди и прадеди, от възгледите на своите баби и прабаби и турете на тяхно място нещо ново. Свържете се с вечния Извор на живота, дето енергията постоянно приижда. Вие трябва да се обновите, да влезете в новия живот. Като се свържете с Извора на вечния живот, в дома на всеки ще потече жива, благодатна вода. Който има такава вода у дома си, той трябва да си направи бяла мраморна чешма, през която водата да тече и да утолява жаждата на всички страдащи пътници. Който пие от тази вода, той е свободен от противоречията на живота.

Ще кажете, че без противоречия не може. Вярно е, че без противоречия не може, но от човека зависи как ще се справи с тях. И Христос имал противоречия, но разбирал техния смисъл и лесно ги понасял. Какво по-голямо противоречие може да съществува за Него от това, че като Син Божи, дошъл на земята да проповядва словото Божие, вместо да Го приемат, хората Го разпнаха? Христос носеше свобода на хората, а не насилие. Нито Бог може да си служи с насилие. Човек трябва доброволно да приема нещата, а не чрез насилие. Дойде ли до Божественото в живота, той трябва доброволно да го приема и доброволно да му се подчинява. Божественото е извор на живота. Като приеме благата на Божественото в себе си, човек трябва да е готов да ги предаде и на другите. В това отношение той трябва да бъде проводник на благата в живота. От друга страна, човек трябва да бъде запалка. Дето мине, да пали. Какво ще пали? Свещеният огън.

Всеки човек носи в себе си условия за свещения огън, но сам не може да го запали. Трябва да дойде някой човек отвън, да бутне запалката му. Щом бутне запалката, свещеният огън пламва и започва да гори. Може ли без позволение да палите свещения огън на човека? Можете. Единственото нещо, което човек може да направи без позволение, е да запали свещения огън на своя ближен. Виждате, че той се загледал някъде. Не питайте можете ли да запалите огъня му или не. Драснете клечка кибрит и нищо повече. Като види, че огънят му гори, нека се чуди кой го е запалил. Той ще се върне дома си със запален огън. Ще се сърдите ли, ако приятелят ви запали печката във ваше отсъствие? Той знае, че ви няма в стаята, вижда, че е студено и, без позволение, влиза вътре и пали огъня ви. Не само че няма да се сърдите, но ще благодарите за голямата услуга, която ви е направил. Друг е въпросът ако приятелят ви влезе лятно време в стаята ви и запали огъня. Ето защо, искате ли да направите услуга на приятеля си, запалете огъня му зимно време, когато е студено, а не лятно време. Човек трябва да знае кога да прави нещата. Всяко нещо трябва да бъде направено на своето време и място. В това седи философията на живота.

Желая ви да бъдете запалени свещи. При това всеки трябва да бъде готов да предаде светлината от своята свещ на ближния си. Когато светлината се предава от човек на човек тя се усилва. Казано е в Писанието, че който предава Божиите блага от един човек на друг, той се свързва с душите им и остава с тях.

През тази година всички трябва да използвате условията. Условията са. вашите уреди, с които трябва да разкопаете, разорете и посеете. Нивата на човека пък е неговото сърце. Твърда, каменна е почвата на сърцето, затова тя трябва да се разкопае, да се разоре и посее с най-добри семена. Това значи: при каквито условия да се намира човек, той трябва да ги използва. Различните чувства и желания на човека са семената, с които той ще насади своята нива. От неговите чувства и желания зависи какви плодове ще се родят. Умът на човека разполага с възможности за реализиране на желанията му. Ако умът не е трезв, човек не може да използва условията на сърцето. Глупавият човек не може да се ползва от условията на сърцето. Той не разбира любовта и не може да я приложи. Разумният обаче се ползва от условията на сърцето си и вижда тяхната красота и смисъл. Затова е казано, че човек се нуждае от светъл ум.
Като ученици вие трябва да се запознаете с условията на сърцето си и с възможностите на своя ум. Натъкнете ли се на кисели и горчиви чувства в сърцето си, намерете техния произход и ги поставете вън от себе си като чужди вещества. Натъкнете ли се на съмнения и противоречия в ума си, изхвърлете ги навън. Затова първо трябва да намерите техния произход. Да ги изхвърлите навън това значи да ги впрегнете на работа. Те представляват особен род енергия, която непременно трябва да се приложи някъде. Когато един човек се гневи, с него заедно се гневят хиляди и милиони хора в света. За да се освободите от гнева намерете този, който го е предизвикал. Щом го хванете, вие лесно ще се освободите от излишната енергия на гнева. Не можете ли да хванете първоизточника на гнева вие ще изгубите много време, докато се справите с гнева в себе си.

Много майки се оплакват от децата си, че се гневят и не знаят как да се справят с тях. Казвам: турете едно огледало пред разгневеното дете да се огледа. Като се види в огледалото, детето веднага ще се засмее. То ще намери контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгневения човек. Гневът прави човека грозен. Скъперничеството - също. Изобщо всички отрицателни състояния правят човека грозен. Ако можете в момента, когато преживява тия състояния да му дадете огледало да се огледа, той ще се освободи от своите слабости и отрицателни чувства.

Съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, от положителна наука, от истинска религия. През каквато наука, философия или религия да са минали, те са били необходими за тях като школа за възпитание и развитие. Днес обаче и вие се нуждаете от нова религия, от нова наука и философия. Ако мислите, че сте останали назад от времето си, вземете един бърз трен, за да придобиете изгубеното. Да бързате това не значи, че трябва да прилагате методите на днешните църкви. Всички църкви искат да печелят членове, да обърнат света към Бога. С бързане работа не става. Това е механически процес. Те препоръчват на хората вяра като метод за спасение. Така не се спасява човек. Спасението подразбира вътрешен процес. Човек не се изменя лесно. Не можете да направите човека вярващ, ако вярата не е вложена в него. Ако външно приеме известни идеи и вярвания човек по-скоро може да ги използва за зло, отколкото за добро. Каквито знания придобива, човек трябва да се ползува от тях. Истинско знание е онова, което почива на опити. Бог постави Адам и Ева в рая именно за това, да правят опити, да се ползват от растенията, да изучават елементите, от които светът е създаден. Всички дървета и растения в райската градина бяха носители на живот с изключение на „дървото за познаване на доброто и на злото". Всяко докосване до това дърво внася смущение в човешкото сърце. Вкуси ли човек от него, той се натъква на смъртта.

И тъй, запомнете основната мисъл от лекцията: условията са. за сърцето, а възможностите -за ума. Молете се да ви се дадат условия да посадите в почвата на своето сърце всички благородни и възвишени чувства. След това обърнете се към ума си да реализирате чувствата и желанията на сърцето. Вие се нуждаете от вяра в Божественото. Тя ще ви направи силни за физическите условия на живота. Щом сте силни на физическия свят, вие ще бъдете силни и в духовния. Дето отидете, вие ще бъдете запалена свещ, от която хората ще се ползват. Какво по-голямо благо от това да носите светлина на окръжаващите? Добрите дела правят човека красив. Те изразяват неговия вътрешен живот.

Мнозина се смущават от своя личен живот. Намират, че са направили много погрешки, че са окаляни. Няма защо да се смущават. Кал има навсякъде: и в личния, и в семейния, и в религиозния, и в обществения живот на хората. Тази кал не е създадена днес. Тя съществува от памтивека. Който се чувствува окалян, нищо не му остава освен да отиде при някой чист планински извор и да се измие няколко пъти. Чистите извори ще намерите в новия живот, който изтича от Бога. Идете при Бога и Го помолете да ви измие. Единственото нещо, което може да преустрои и обнови човешкия живот, това е Божията Любов. При каквито мъчнотии да се намира човек само Божията Любов е в състояние да ги премахне. Ако господарят ви е лош, груб човек, свържете се с любовта и ще видите, че сърцето на господаря ви ще се смекчи. Щом сърцето на господаря ви се смекчи това показва, че отношенията ви към Бога са. правилни.

Сегашните религиозни искат да обърнат хората към Бога. Всеки вярващ тегли към своето верую. Трябва да знаете, че всички хора не могат да бъдат на един ум. При каквито положения да се намирате най-много 50% от хората ще поддържат вашето верую; 25% ще бъдат неопределени, а останалите 25% ще бъдат против вас. Понеже всички сте вече пред новата година стремете се да използувате само онези условия, които носят нещо благоприятно за вас. Не мислете, че всички условия ще бъдат благоприятни. Ако мислите така вие ще бъдете като младата мома която вярва, че възлюбеният й ще я направи щастлива. Впоследствие тя вижда, че се е лъгала. Ако ученикът мисли, че учителят му ще го направи щастлив, той живее в заблуждение. Учителят дава на ученика само условия, а възможностите са в самия него. Ако ученикът учи добре, учителят може да го направи щастлив; ако не учи, никакво щастие не го очаква. И Духът Божий работи във всички хора без изключение, но всеки ще се ползува от Него според степента на своето развитие. Отворете ума и сърцето си за Духа и не се страхувайте.

Мнозина се безпокоят какво ще стане със старите идеи ако приемат новите. Те не трябва да се страхуват, защото в човека има място и за старите идеи, и за новите. Нова вода е онази, която току-що изтича от извора. Всяка вода, която е изтекла вече от извора и продължава да тече в низините е стара, но и за нея има място. Колко стари идеи има във вашия живот! Това не трябва да ви смущава. Турете новия живот на една страна, стария - на друга, и не се безпокойте. Важно е да не смесвате двата живота в себе си. Нека всеки живот си тече по свой път. Това е в реда на нещата. Служете на Бога и не мислете за стария живот. Новите идеи сами ще се справят. Като намерят място в ума и в сърцето ви те постепенно ще избутат старите. Ще дойде ден, когато вие ще се видите цял обновен. Щом сте свързани с Бога всичките ви работи ще вървят добре. Когато човек дава път на Божественото начало в себе си, животът му се осмисля и работите му се нареждат добре.

Като се видят в невъзможност да реализират своите желания, някои се утешават с бъдещето. Те казват: ако сега не успеем да постигнем своите идеали, ще ги постигнем в бъдеще. За едни хора има бъдеще, а за други – няма. Ако вие отлагате настоящите работи за бъдеще много време ще чакате, докато дойде това бъдеще. Пролетта и лятото идат само един път през годината и продължават три месеца. И благоприятните условия идат само един път през годината. Бог говори на човека само три пъти през годината. В първия месец на годината Бог ти казва да не правиш това или онова, но ти не слушаш; на втория месец пак ти казва същото, но ти не слушаш; на третия месец пак ти казва същото. Не Го ли послушаш, Бог престава да говори, цели девет месеца мълчи. След това се изреждат страдания и нещастия в живота ти. Ако периодът, през който Бог говори на човека, е 12 години, тогава Той говори през първите три години, а през останалите девет години мълчи. Ако периодът е от 120 години, на всеки десет години Бог ще ти проговори по един път. Като ти проговори три пъти и не Го послушаш, останалите 90 години нищо не говори. Дългите периоди не се отнасят за вас. За вас са от значение късите периоди.

Благодарете, че вие работите с една година от 12 месеца. Първите три месеца от годината са Божествени, а останалите – човешки. Кои са тия месеци вие сами ще ги намерите. Те не вървят последователно. Затова трябва да бъдете внимателни, да се вслушвате в Божествения глас, който ще ви каже: Стани! Чуете ли този глас и на смъртно легло да сте ще оживеете. И болен да сте - ще оздравеете. Когато Бог слиза на земята, тогава се уреждат работите на хората. Когато ученият, добрият, способният човек дойде на земята, тогава се уреждат работите на всички. Когато разберете, че Бог слиза на земята, вие трябва да бъдете абсолютно свободни, да Го приемете без никакво съмнение, с чисти сърца и светли умове. Най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне.

Сега ние говорим за онези от вас, които са напъпили и се готвят да цъфнат. Когато за пръв път чуе гласа на Бога, човек напъпва; втория път се разцъфтява и завързва плод, а третия път узрява. Човек разбира смисъла на живота само когато мине през процесите напъпване, разцъфтяване, завързване и узряване. Тези процеси стават в Божествения свят, а не на земята. Докато е на земята, човек живее в колиба или в царски палат, но като влезе в Божествения свят той живее в пълна свобода. Там никакви ограничения не съществуват. За пример, когато беше в затвора, апостол Петър се намираше в големи ограничения: краката му бяха в окови. Той
не вярваше, че ще излезе от затвора. Обаче една вечер дойде при него ангел Господен и му каза: стани! Петър отговори: не мога, Господи, окован съм. Ангелът се приближи към него, бутна го, и оковите паднаха от краката му. Петър стана, облече се и излезе вън, от никого незабелязан. В Божествения свят нещата стават лесно. Там и невъзможните неща са възможни.

Като ученици вие трябва да имате вътрешна връзка с Бога, да се съобщавате със същества от възвишения свят. Днес правят опити да свържат Америка с най-отдалечените краища на света. Ако това е възможно за земята още по-възможно е за духовния свят, дето съобщенията са. по-съвършени. Няма да се мине много време и това съобщение ще стане възможно. Достатъчно е да се завърти един ключ за да свържат небето със земята и цялата земя да се изпълни със знание за Господа. Сърцата и умовете на хората ще се отворят и те ще бъдат готови за Царството Божие. Днес обаче те още не са готови да станат жители на Царството Божие.
Всички хора трябва да бъдат носители на Божественото, което иде в живота. Няма защо да мислят, че чрез смъртта ще влязат в Царството Божие. Докато е на земята още човек може да влезе в Царството Божие, да придобие Вечния живот. Напусне ли земята човек отива там, дето се е приготвил: грешникът отива в ада, а праведния – в рая. Близките на заминалия плачат за него, искат да го върнат на земята. Оставете грешника да си живее в ада, да не прави пакости на земята. Оставете и праведния в рая, оттам да ви помага. Следователно, когато грешникът остане в ада, а праведният - в рая, вие ще бъдете свободни.

- Само проявената Божия Любов , само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.


19. Лекция от Учителя, държана на 31. декември 1930 г., София - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, хора, любов, бог, земя, свят, всички, себе, бъде, условия, днес, иска ,

Общ Окултен клас , София, 31 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder