НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Умствени прояви

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Умствени прояви

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, свят, добро, зло, себе, жена, бог, казва, могат, всичко, разбира, същества, смърт, бъде, смисъл ,

Общ Окултен клас , София, 17 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Чете се резюме на темата: „Най-високият връх в човешкия живот".

Често хората говорят за права и задължения. Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.

Като чуят думата „живот", хората се радват. Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости! Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.

Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира. Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал. Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.

В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат. Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.

За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък?“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.

Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.

Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека. И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са. размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.

Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят. Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.

Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи. Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.

Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са. го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.

Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.

Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.

Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.

Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек. Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек. За друг някой казват: Този човек е без душа.

Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.

Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.

Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.

Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл. Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човека да се осакатява.

Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните. Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа. Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
Злото е киселина, която разлага и руши. Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И в единия, и в другия случай той губи разположението си.

Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят. В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.

Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.

Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот. Това е невъзможно. Щастието зависи от доброто. Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив. Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят. Добродетелният човек носи щастието в себе си.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната. Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.

Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.

Какво представят мъжът и жената? Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената. Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.

Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен. За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".

И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори. Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси. За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.


17. Лекция от Учителя, държана на 17. декември, 1930 г., София. - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, свят, добро, зло, себе, жена, бог, казва, могат, всичко, разбира, същества, смърт, бъде, смисъл ,

Общ Окултен клас , София, 17 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder