НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумни отношения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разумни отношения

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, земя, дете, всички, живот, иска, хора, стане, бог, правилно, дядо, природа, прави, работи ,

Общ Окултен клас , София, 10 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Чете се темата: „Най-силната мисъл, която ви е направила впечатление".

Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж. Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор. Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?

Сегашните хора се делят на богати и сиромаси. Ако богатият постоянно не забогатява, лесно може да осиромашее. Кога осиромашава богатият? Когато не работи. Око, което не се упражнява да гледа, ослепява; език, който не се упражнява да говори, онемява. Когато има инструмент, човек трябва да се упражнява, да го разработва. Някои се страхуват да се упражняват, да правят опити, за да не грешат. За предпочитане е човек да прави погрешки, отколкото да не се упражнява. За предпочитане е човек да работи и да греши, отколкото да бездействува. Като живее човек трябва да работи, всеки ден да прибавя по нещо ново към онова, което е постигнал.

Ако човек разчита на капитала, който му е даден, в скоро време ще го изяде. Той трябва да прибавя по нещо към дадения му капитал, да го увеличава. Уповавайте на онова, което всеки ден придобивате, а не на онова, което сте постигнали вече. Не се спирайте на миналото, колкото и да е било хубаво, но уповавайте на настоящето. Между миналото и настоящето има известно отношение както между родителите и децата, но човек не трябва да се спира върху миналото, както и върху родителите си, да чака само на това, което е получил от тях в наследство. Задачата на човека е да се ползва от капитала, който родителите му са оставили, но всеки ден да прибавя по нещо ново към основния капитал.

Съвременните хора се оплакват от неуспех в живота си понеже не работят за развиване на онова, което са наследили. Те се стремят към изкуствени придобивки, за които се изискват големи усилия и средства. Първата задача на човека е да работи за онова, което е вложено в него. Ако след това му остане време, нека работи за нови придобивки. Използувайте вложеното във вас за да изучите чрез него физическия - видимия свят, който ще ви заведе към духовния, т.е. невидимия. Формите и линиите на физическия живот водят към красотата, която е необходим елемент в духовния свят. Светските хора естествено се стремят към красота, а религиозните казват, че външната красота не е важна. Те се стремят към вътрешна красота, а външната пренебрегват. В това отношение те са. на крив път. Човек не може да бъде вътрешно красив, ако външно не е красив. Съвършеният човек е и външно, и вътрешно красив.

И тъй, всеки човек трябва да се стреми към съвършенство. За да се усъвършенства, той трябва всеки ден да прави по едно добро, с което да прибавя по нещо към основния капитал, който му е даден. Ако има една семка, той трябва да я посее; ако е посял семката, той трябва да се грижи за нея, да я полива, разкопава, за да й даде условия да расте и да се развива. Ако нищо не придава към капитала си, денят минава и заминава, без да отбележи нещо в живота на човека. Като се види в това положение, човек казва: Бог да ме благослови. Бог благославя човека, но ако и той сам работи. Религиозните очакват на Духа, Той да се всели в тях, да им помогне. Духът подобрява условията, но какво представят добрите условия, ако земеделецът не копае, не оре, не сее и не жъне? Духът внася повече светлина в човешкия ум, но не изменя характера му. Какъвто е бил по-рано по характер, такъв си остава: ако е бил нервен, нервен си остава. В това разнообразие, именно, седи красотата на живота, Всеки човек е на мястото си. Нервен ли ще срещнете или флегматичен, радвайте се и на двамата. С нервния ще пътувате добре, а при флегматичния ще почивате.

Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а с вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона - и еднообразието, и разнообразието се срещат в природата. Те се допълват един друг. И природата се стреми към уравновесяване на силите си. Това се вижда във всички нейни прояви. За пример, в любовта като космическа сила. На български език думата „любов" е съставена от шест букви: буквата „Л" означава бащата, който се стреми нагоре, към върха на планината; буквата „Ю" представлява майката, а буквата „Б" - сина; буквата „О" е играчката на детето, с която майката и бащата го залъгват; буквата „В" е количката, с която разхождат детето. Значи, любовта подразбира сила, в която участвуват бащата, майката, децата, условията за растене и развиване; след това иде почивката. Онзи, който е дал знаковете за думата любов разбирал, че любовта не може да се прояви без баща, без майка, без деца, без условия за растене и развиване и без почивка. Търсите ли любов, търсете я там, дето едновременно присъствуват бащата, майката и децата; търсите ли любов - търсете я там, дето има условия за развитие и растене. След всичко това любовта дава и почивка. Ако махнете буквите - „Л и Ю" от думата „любов", т. е. ако махнете бащата и майката, нищо не остава от любовта.

Като проследите различните езици ще видите, че думата любов във всеки език се пише различно. За пример, в английски език думата „любов" означава love. Англичанинът обърнал българското „л" малко надолу, с което иска да каже, че любовта не е само за небето, но и за земята. После, вместо буквата „б", той турил „V", с което иска да каже, че на земята любовта трябва да бъде малко по-материална, отколкото на небето. Славянинът има нещо общо с французина. Когато си купуват дреха, те гледат да бъде красива. Англичанинът постъпва точно обратно: като си купува дреха, той гледа да е здрава, топла и доброкачествена.

И тъй, когато изговаряте една дума, вие трябва да я произнесете така, че да отговаря на елементите, които съдържа. Искате ли да произнесете името на някой човек правилно, вие трябва да го обичате. Някой казва, че иска да се запознае с учението на Христа. За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му. Ще кажете: Как приеха учениците на Христа учението Му? Обичаха ли Го те? Бяха ли толкова учени, колкото съвременните хора? Възможно е преди две хиляди години хората да не са били толкова учени като сегашните, но затова пък Христос е знаел такива неща, които съвременните хора не подозират. И обратното е вярно: сегашните хора знаят такива неща, които Христос не е знаел. Що се отнася до знанието казвам: има неща, които хората трябва да знаят, но има неща, които не трябва да знаят. За пример, какво се ползваш ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползува човек ако знае кой го обича и кой го мрази? Най-важното нещо, към което трябва да се стреми човек, е да знае увеличава ли любовта си или я намалява. Ако всеки ден прибавя по нещо към любовта си, той има условия да се развива. Престане ли да се увеличава любовта му, с нея заедно се спира и развитието му.

Следователно, остаряването на човека, противоречията и неуспехите в неговия живот се дължат единствено на изгубване на любовта му, или лишаването му от условия за проява на неговата любов. Когато обича Бога, човек е млад. Защо? Защото в Бога се крият всички условия за развитието на човека. Престане ли да обича Бога, прекрати ли се стремежът му към Бога, човек започва да остарява. Щом започне да мисли, че любовта му към Него е невъзможна, неосъществима, далечна и отвлечена, той търси по-близък обект на любовта си.

Тази е причината, поради която човек остарява. Колкото и да е близък обектът на неговата любов той не може да получи това, което очаква. Той ще изразходва капитала си, без да получи нещо срещу него. Тежко е положението на търговеца, който е напълнил магазина си със стока, която не може да пласира.

Истинската любов изисква разумна обмяна между душите. Да обичаш някого това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на услуги към всички хора. Ако обмяната между тях не е правилна те се натъкват на противоречия, на отрицателни състояния. Ако намерите същество, което обичате и ви обича, това значи да сте намерили учителя си. От една страна той ще ви учи, а от друг - вие ще го учите. Истинската любов е модел, от който хората взаимно се поучават. Без образец на любовта човек не може да обича. Когато казваме, че Бог е Любов, ние имаме пред вид Божията Любов като образец, от който всички хора могат да се учат. Когато някой не знае какво да прави казвам: ти трябва да любиш. Затова си дошъл на земята. - Как да любя? - Ще се научиш. - Отде ще науча? - От Бога.

Какво трябва да прави овчарят, ако му дадат патерица в ръка? Трябва ли да пита, какво да прави с патерицата? Овчарят ще вземе патерицата в ръка, ще я тури на рамото си и ще тръгне с нея след стадото, ще ходи нагоре-надолу да го пасе. Какво ще прави владиката с тази патерица? И той ще я вземе в ръка, ще се подпира на нея, ще отива да служи на Бога. Попадне ли патерицата в ръката на капелмайстора, той ще започне да маха с нея из въздуха, да дирижира музикантите. Военният ще вземе патерицата, ще я превърне в нож и ще тръгне с нея на бой. Писарят ще превърне патерицата на писалка, с която ще пише. Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е. само един Бог съществува в света.

Като ученици, вие трябва да се учите, да правите правилни преводи на думите. Всяка дума има свой антипод, който трябва да използувате. Каже ли някой, че ви мрази не се смущавайте. Антиподът на омразата е любовта. Проявете вие любовта си и турете омразата на гърба й. Любовта е в състояние да носи хиляди омрази на гърба си. Истината е в състояние да носи хиляди лъжи на гърба си. Мъдростта е в състояние да носи хиляди глупости на гърба си. Праведният може да носи на гърба си хиляда души, които го мразят; обаче хиляда души, които мразят, не могат да носят праведния на гърба си. Много естествено. Могат ли сто лоши хора да се справят с една красива мома? Те ще се сбият помежду си и в края на краищата или всички трябва да умрат, или да стане някакъв прелом помежду им, да се примирят. Но красивата мома. със своята разумност може да се справи със стоте лоши хора.

Сегашните хора, без да са дали нещо от себеси, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати. Всяко нещо, което човек искрено пожелае да стане, става. Пожелае ли да люби, още в този момент някой люби. Няма желание в света, което да не е реализирано. Това е въпрос само на време. Хората са свързани помежду си, вследствие на което взаимно си помагат. Някой иска да люби, а не му се дава. Защо? Защото не знае кого да люби. Докато намери обекта на своята любов, друг някой вече люби. Някой иска да стане богат, но не знае как; същевременно той не знае как да се справи с богатството, което ще придобие. В това време някой вече е забогатял. Понеже хората са. свързани помежду си, богатият ще отдели част от парите си и ще ги занесе на онзи, който пръв е пожелал това богатство. Хората са. скачени съдове. Коя е връзката помежду им? Любовта свързва хората. Както каналите свързват едно езеро с друго или едно море с друго, така и любовта свързва хората един с друг. Всеки човек трябва да обича, за да придобие нещо. Ако обичаш ще ти дадат нещо; ако не обичаш, нищо няма да получиш.

Често хората говорят за взимане и даване за като противоположни процеси и се питат кой от двата процеса е за предпочитане. Даването е за предпочитане, защото в него има растене. За пример, за предпочитане е човек да посади една ябълка, отколкото да я изяде. Като изяде ябълката той ще изпита кратковременна приятност, а като я посади дълго време ще мисли за нея. Като отглежда ябълката, той се свързва с всички плодове и ги обиква. Значи всяка идея, която расте, е посят плод. Каже ли някой, че едно време имал любов, а сега няма, това показва, че той е изял ябълката. Каже ли, че обича хората, той е посадил ябълката. Който изяжда ябълката, а после очаква от хората да му дадат втора и трета ябълка, той е от мързеливите хора.

Ако иска да яде той трябва да работи, да копае, да оре и да сее. Природата дава материалите, а човек трябва да работи. Като свърши работата си, природата се произнася върху нея. Бог дава условията на човека, а той трябва да работи. Работата определя любовта му. Каквото е отношението на човека към любовта, мъдростта и истината, такова ще бъде отношението му към работата, която е свършил. Отношението на човека към любовта, мъдростта и истината показват какъв е капиталът и съдържанието на този капитал, както и силата, която е дадена за работа. С други думи казано: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето. Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.". Следователно, задачата на човека е да регулира отношенията си към трите свята, т. е. да има правилни отношения към физическия, към духовния и към Божествения свят. Това значи: човек трябва да има правилни отношения към себе си и към своя ближен, към ангелите и към Бога. Само при това положение човек може правилно да се развива. В пътя на своето развитие човек всеки ден придобива по нещо. Той сам вижда, че вчерашното му знание се отличава от днешното. Защо? Защото всичко вътре в човека и вън от него е подложено на постоянни промени. Светлината, която ни прониква, се отличава всяка предшествуваща секунда от последващата. За една секунда светлината изминава 300 000 километра път. На втората секунда тя се намира на друго място. Макар и по-бавно, но и Земята се движи постоянно, вследствие на което всяка секунда тя носи нещо ново. Земята се движи с бързина 19 км. в секунда. Числото 19 спасява човечеството от големите катастрофи, които би могло да преживее на земята. Всички неуравновесени същества слизат на земята да се уравновесят, да придобият нейния темп на движение. Като придобият нужното равновесие, изпращат ги на други планети, там да се учат. Думата „уравновесяване" е взета в смисъл на тониране. Значи човек, както и всички останали същества, слизат на Земята да се тонират, да уравновесят силите си, да намерят своята равнодействуваща. Слизането на човека на Земята подразбира правилно взимане на основния тон. Докато не вземе правилно основния тон на живота, той не може да се качи на небето. Преди да започнат да свирят и пеят, музикантите и певците взимат основен тон. Вземат ли го правилно, свиренето и пението излизат добре. Не го ли вземат правилно, капелмайсторът остава недоволен от тях и ги заставя да започнат отново. Следователно, много пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.

Сега, да се върнем към процеса на растенето. Някой е недоволен, че не е могъл да реализира своята идея. Къде е причината за това? Причината е в самия него. Вместо да посади идеята в земята, дето има условия за растене, той я изял, погълнал я в себе си. Каква е била идеята му? Той искал да стане учен човек. Кой човек е учен? Има два вида учени хора. Едната категория учени придобиват знания и ги прилагат. Втората категория придобиват знания, товарят ума си с научни факти и теории, но не могат да ги приложат. Това знание е товар за техния ум. Те доказват нещата, но само на теория. Те казват: да допуснем, че четири е равно на пет. Оттук го доказват, оттам го доказват, докато се убедят, че наистина четири е равно на пет. Обаче, ако този учен има да взима от вас пари, а вие му доказвате, че сте ги платили вече, той няма да ви повярва. Никакви доказателства от ваша страна няма да го убедят, че е получил парите си. Защо ученият не допусне, че длъжникът му се е изплатил по някакъв начин? Ако длъжникът му не е дал парите в наличност, може да го е кредитирал в някоя гостилница, при някой дрехар или обущар. Какво по-хубаво от това? Дето отиде, навсякъде има кредит. Природата кредитира човека по същия начин. Тя му дава на разположение блага, с които той може да разполага цял живот да живее като цар. Въпреки това човек не е доволен от положението си и се стреми да заеме по-високо място в живота. Той иска да стане цар, да управлява хиляди и милиони хора. Какво придобива човек, ако стане цар? Той се товари с голям багаж: с грижи, безпокойства, погрешки. В края на краищата вместо да му благодарят поданиците му го ругаят, съдят го за делата му, докато най-после го детронират. Той носи отговорността за всяка смъртна присъда, която е подписал. Природата никога не забравя и не прощава. Тя държи отговорен всеки човек, всяко живо същество за делата му. За да се освободи от отговорност човек трябва да се стреми към нов живот, към приложение на любовта, в която няма грехове и престъпления.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва.

Следователно, докато човек не се освободи от своите неестествени мисли, чувства, желания и постъпки, никога не може да се домогне до радостта и веселието, до Божественото в света. Неестествените мисли и чувства убиват както самия човек, така и неговите близки. Без да иска той става престъпник Ето защо, за да се освободи от неестествените и анормални мисли и чувства в себе си, човек трябва да се свърже с Бога, с Първата Причина на нещата. Свърже ли се с Бога, каквито изпитания и изкушения да има, той лесно се справя с тях. Той има помощта на възвишените и разумни същества. При това положение и да губи човек, загубеното се връща. От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга - идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение.

Като ученици вие трябва да знаете, че каквото правите ще носите последствията си. Каквото мислите, ще стане. Ако помислите да станете светия, ще станете. Може изведнъж да не се реализира желанието ви, но някога, в далечното или близко бъдеще, ще се реализира. Да станеш светия, това значи да придобиеш свободата си, да разполагаш със знание и чистота, да помагаш на своите ближни. Светията трябва да свети, да разнася светлина между хората. Той е господар на условията, заради което може да притежава всички блага на живота. Каквото пожелае, той може да го постигне. Светията не познава греха. Докато не е дошъл до светийството, човек ще пада и става, ще прави погрешки, ще се съмнява и разколебава - с една дума, ще спъва развитието на душата си. Щом стане светия, той ще премахне всички препятствия от пътя си.

Като казвам, че всеки човек трябва да стане светия, имам пред вид неговия идеал към усъвършенствуване. В желанието си да се усъвършенствува човек иска да расте, да придобива знания и опитности. Това виждате в детето, което постоянно поглежда към дядо си и казва, че иска да стане като него. То разсъждава правилно. Като вижда, че дядо му знае много неща, то се стреми към неговите знания. Обаче дядото не мисли правилно, вследствие на което между него и детето не става правилна обмена. Ако обмяната е правилна, дядото ще се подмладява, а детето ще поумнява. Като не разбира този закон, дядото казва: синко, ще остарееш като мене и нищо няма да придобиеш. Ако човек остарява и нищо не придобива той не е разбрал живота. Това не е никаква старост.

Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. Тя расте и се развива в земята, но от друго място иде. Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, както детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, дядото се стреми към нещо високо.

Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т. н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. За пример, природата е определила колко упражнения трябва да прави всеки човек. Не прави ли доброволно упражнения, тя ще му изпрати някаква болест, ще го застави с часове да се върти в леглото си и по този начин пак ще направи нужното число движения. Всяко упражнение е свързано с известни сили в природата. Следователно, доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек прави упражнения и се свързва със силите на природата.

Целта на новото, което иде в света, е да научи човека да разбира живота с всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата X (ръкописно), в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия. Затова казваме, че Божията Любов разрешава всички противоречия в света. Тя е алхимията в живота, тя е окултизмът, тя е правата религия, тя е положителната наука, тя е центърът, от който произлизат всички неща, тя е основната мисъл, която движи човешкия ум и човешкото сърце. Божията Любов е онази равнодействуваща сила в човешкия живот, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки. Който е намерил своята основна мисъл, на която се подчиняват всички негови мисли, чувства и постъпки, той е разбрал троеличието на Бога.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.


16. Лекция от Учителя, държана на 10. декември 1930 г., София. - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, земя, дете, всички, живот, иска, хора, стане, бог, правилно, дядо, природа, прави, работи ,

Общ Окултен клас , София, 10 Декември 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder