НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Важността на размишлението

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Важността на размишлението

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, може, човек, бог, всичко, свят, връзка, начин, пееш, бъде, иска, хора, живот, каин, бъдеш, всички, дроб ,

 Утрини Слова , София, 7 Декември 1930г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Каква е целта на размишлението? Какво придобива човек, като размишлява? Не е важно какво се придобива. Какво придобива гладният, като се нахрани? – Организмът му придобива това, което му липсва, и той се успокоява. – На същото основание и онзи, който размишлява, придобива нещо, което му липсва. И гладният, като се нахрани, се успокоява временно, за няколко часа. Недоволството и неспокойствието му временно изчезват. Следователно за онзи, който разбира, размишлението е един Божествен обяд. – Не може ли без размишление? – Може. Ако си решил да гладуваш, може и без размишление. Но ако не можеш да издържаш глада, ще размишляваш. Естествено е човек да яде.

Следователно естествено е също и да размишлява. Кажеш ли, че и без това може, ти не разбираш основната идея на живота. Като е дошъл на земята, човек не може да живее без храна. И ако иска да се развива духовно, не може без да размишлява. Само така той може да расте и да се развива. Какво по-хубаво от това, да растеш? Ще размишляваш, ще бъдеш усърден, за да постигнеш нещо. Всичко друго е човешко разбиране, което нищо не допринася. Като размишляваш, ще дойдеш до Божественото, което осмисля всичко. Без него животът е непродуктивен. И тъй, размишлявайте без да питате защо е нужно то. „Кораво е сърцето ми.“ – Значи липсва ти нещо. Коравата буца трябва да се размекне. Ако буцата е от пръст, ще удряш върху нея, докато се разпадне. Ако имаш буца в организма, всичко ще правиш, за да я размекнеш. Не е естествено тя да стои в организма на човека. Следователно, ако сърцето ти е кораво, вода ти е нужна. Какво означава в случая водата? Тя представлява особена жизнена енергия, която смекчава твърдите неща. Имаш саксия у дома си. Гледаш цветето в нея изсъхнало. Какво му е нужно? – Вода. Изнеси го вън, та като вали дъжд, да го полее. Дъждът ще свърши това, което ти не можеш. И на вас казвам: Когато се намерите в мъчнотия, оставете се на Божествената Промисъл. Той ще свърши това, което вие сами не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодейства. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна, органическа. Вие я търсите отвън някъде, но няма да я намерите. Жаден си. Ще дойде някой отвън да ти говори сладки думи, да не усещаш жажда. Не, сладките думи са сладки сиропи, те не утоляват жаждата. Вода е нужна на човека. Като я приеме вътрешно, тя ще задоволи жаждата му. Без вода не може. Тя съдържа жизнена сила, необходима за организма. Сиропите са човешки изобретения. Колкото и да са хубави, те не помагат. Всички човешки тълкувания са все сиропи. – „Отлични са сиропите.“ – Каквито и да са – човешки са те. Човешките тълкувания не помагат на живота. Човешкото се отличава от Божественото по това, че не уталожва жаждата. Дойде ли Божественото, и жаждата, и гладът са задоволени. Ето защо, ако искате да се успокоите вътрешно, приемете Божественото и не се месете в неговите работи. – „Как ще се повдигна?“ – Не мисли за това. „Какво е било миналото ми?“ – И за това не мисли. То е работа на живота. Божественото начало в тебе има грижа за всичко.

Като ученици, вие трябва да се интересувате само от онова, което днес ви предстои да постигнете. Това са две неща: една идея за ума и една за сърцето. Какво ще стане с вас, ако в ума ви се роди идеята да станете княз? Обаче беден си, нямаш пари за хляб. Какъв княз е този, който гладува? По-добре е да не си княз, но да имаш хляб. Да бъдеш княз, това е идея, която днес не може да те интересува. За предпочитане е да ходиш скромно облечен, но със сит стомах и с вътрешно доволство, отколкото да си облечен като княз, а с празен стомах. За предпочитане е да носиш външни лишения и страдания, но да бъдеш вътрешно задоволен. Не може да бъдеш едновременно задоволен и външно, и вътрешно. Ако си княз, всичко ще имаш, но вътрешно ще бъдеш недоволен, ще ти липсва нещо.

Мнозина искат да имат разположението и благоволението на света. – Знаете ли на кого принадлежи сегашният свят? – На Каин. Всички хора, които живеят само за себе си, те са чада на Каин, който уби брат си Авел. Те са Каиновци. Добри хора са те, но пред нищо не се спират. Те са хора на крайната свобода, не признават друга воля, освен своята. Да им говориш за Божията воля, това е чуждо за тях. Ще знаете, че сегашният свят, с всичката си слава и величие, е създаден от Каин. Някои казват: „Вижте как живее светът!“ – Какво особено ще видим в света? – Там има страдания, наказания, огньове, затвори. Не мислете, че Каиновците са дяволи. Не, и те са хора, но с особени разбирания. Когато Бог запита Каин къде е брат му, той отговори: „Не съм стражар, да вървя след него. Той е свободен; ходи, където си иска“. Бог го изобличи в лъжа, като му каза: „Кръвта на брата ти вика след тебе“. Каин разбра, че престъплението му е открито и се уплаши. Но да не се връщаме към миналото, не е приятно. Какво са направили Каин и Авел, това не ни интересува. Кой кого убил, с какво оръжие, и това не ни интересува. Какво печелиш ако знаеш, че някой сгрешил? Каин вдигнал една тояга и с нея убил брата си. – Коя е подбудителната причина за това убийство? – Димът. Двамата братя принесли жертва на Господа, но димът от жертвеника на Каин слизал надолу, а този на Авел отивал нагоре. Въпросът не е там. Това нас не ни интересува. За вас е важно да направите връзка между Бога и вас. Ако не можете да я направите, вашата дейност ще остане безрезултатна. – „Всички хора имат ли такава връзка?“ – Това не е важно. Всеки сам да се запита: „Имам ли аз връзка с Бога?“ Ако си отговори положително, пръв той са ползва от тази връзка. Не е важно какво мислят хората за вас. Не е важно какво мислите за създаването на света. Важна е връзката ви с Бога. В нея е вашият прогрес. Тази връзка да бъде постоянна и да се обновява. Някои от вашите връзки лесно се късат. Направиш една връзка, скъса се; направиш втора, и тя се скъса. Коя е причината за това? – Връзката не е здрава. Причината е или у вас, или вън от вас. Ако някой скъса връзката ви, какво ще правите? – „Ще я свържем.“ – Има връзки, които лесно се правят. Няма по-лесна работа от това. Например, отиваш у бакалина да вземеш десет килограма сирене. Той не те познава, но заради покупката те помни вече. Ако не го платиш, колкото пъти минаваш край бакалина, свиваш се, не си спокоен. Ти постоянно държиш в ума си мисълта, че имаш да плащаш. Питам: Как ще направите връзка с Бога? Ще отидете в бакалницата на Бога и ще вземете, например, десет килограма сирене, без да го платите. Връзката е направена вече. Ще запишат името ви в тефтера си и ще ви търсят. Радвайте се, че дължите на Бога. Който не разбира закона, казва: „Защо аз да дължа?“ Нима детето, което излиза от утробата на майката си, не дължи? Утробата е бакалница, от която детето взима на кредит. То е взело десетте килограма от майка си, затова има да дава. По този начин се създава връзка между майката и детето. Тя гледа да не изгуби този клиент, да не умре. Ако детето не беше влязло в бакалницата, щеше ли да има връзка? Такава връзка съществува между учителя и ученика, между свещеника и паството.

Следователно човек трябва постоянно да помни, че е в бакалницата на Господа. Светът, в който живеем, е бакалница, има какво да вземем от него. Добре е между хората да се създадат нормални връзки, без кражба. По-добре е човек да взима на заем, отколкото да краде. При кражбата не се създават никакви връзки. Ако нямаш пари, като влезеш в бакалницата, ще кажеш: „Засега нямам пари“. В Божествената бакалница са много снизходителни, дават на вересия. Но откраднеш ли веднъж, веднага затварят вратата за тебе. Значи в Божествената бакалница не се позволява никаква лъжа и кражба. Ще кажеш: „Нямам пари“. Те са готови да те кредитират. – „Как да разберем това?“ – Аз говоря конкретно. При лъжата и кражбата връзките се късат. Това са молците, които изяждат благородните нишки, с които ние сме свързани. Лъжата е кривият път на истината. Омразата е кривият път на любовта. Невежеството е кривият път на мъдростта.

Сега ще размишлявате върху Божието милосърдие. При сегашното състояние на човека, няма по-велико нещо от Божието милосърдие. Онова, което осмисля живота, е милосърдието. И при най-лошите условия на вашия живот, само Бог може да ви извади от дъното на ада и да ви спаси. Спасението не е еднократен, но непреривен процес. Например, плъзгаш се по наклон. Ако на половината път някой ти подаде ръка, без да те задържи и извади от плъзгавото място, това още не е спасение. Колко ще трепериш, докато излезеш на здрава почва! Това е делото на милосърдието.

Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем?“

Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. – Кое е най-доброто пеене? – Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.

Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадането той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод на лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен. Както пеете сега, не е лошо. Ще пеете, за да се самовъзпитавате и да развивате известни способности. Има няколко вида музика: религиозна, научна, любовна, военна и др. Не може да любиш, ако не пееш правилно. Много съм говорил за Любовта и все пак не можете да си представите какво нещо е Любовта. Няма по-съществено нещо от нея. Тя е най-реалното нещо в света. Единствената сила, която може да регулира всичко, е Любовта. Казвам: Бог е Любов. Ако човек може да разбере Любовта, той ще се освободи от грях и падение. Който може да разбере Любовта, ще се освободи от всичко отрицателно в себе си. В един момент той може да стане светия. Ако пипнеш бутона на Любовта, веднага ще се намериш извън противоречията. И до днес още хората не могат да се освободят от противоречията и заблужденията си, защото не попадат на бутона на Любовта. Много бутони пипат, но не и този на Любовта. Все пак има прогрес, но бавен. Няма по-мощна сила в света от Любовта. Тя регулира всички мисли и чувства в човека. Много от неговите чувства са от умствен произход, защото умът събужда сърцето. Каквато насока дава умът на сърцето, така то ще се проявява. Например, един богат човек слага в ума си мисълта да спечели десет хиляди лева. Друг иска да спечели 20 хиляди лева, трети – 50 хиляди лева и т.н. Причината тук е чисто умствена.

Що е религията? – Тя представлява вътрешна връзка между човека и Бога. За да се създаде тази връзка, нужно е да имаш добро отношение към хората. Религиозният трябва абсолютно да изпълнява волята Божия. – „Каква е тази воля?“ – Щом питаш, ти не познаваш Бога като свой Баща. Много естествено, как ще познаеш баща си, който е заминал на онзи свят, когато ти си бил малък. Гледаш портретите му, но те се различават много един от друг – различни художници са го рисували. Гледаш последния му портрет, но той е най-лошо нарисуван – неспособен художник го рисувал. Днес всеки човек носи в съзнанието си портрета на Бога. Последният портрет е най-несполучлив – неспособен художник Го рисувал. Той казва, че това е образът на Бога, т.е. на вашия Баща. Казват ви, че прилича на Баща ви, но вие намирате, че не е вашият Баща, не прилича на Него. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Той гледа и вижда, че не прилича на Бога. Под „образ“ разбирам, че човек е направен по закона на Мъдростта. Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. Кое е по-добре: да обичаш, или да си интелигентен? С други думи казано: Да бъдеш направен по образ на Бога, или по подобие?

Има два начина на разсъждение: на сития и на гладния. Когато ситият разсъждава за хляба, това е отвлечена философия. Аз разбирам философията на гладния, който е гладувал. Само той може да говори за хляба. Да говориш на гладния за Бога, той ще има правилно разбиране за Него. Човек може да мисли за нещата с любов и без любов. Вие мислите, че интелигентността седи по-горе от любовта; всъщност, любовта създава интелигентността. Тя е причина за човешката интелигентност. Любовта заставя майката да мисли. Като обичаш някого, ти мислиш какво добро да му направиш. Мислиш да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Другояче казано: Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Понеже Бог ни обича, иска да ни облече в дрехата на съвършенството. Тя се шие, още не е свършена. Всеки ден трябва да я обличаме, да ни я мерят. Колко време е нужно, за да се ушие дрехата на съвършенството? Колко пъти ще се мери и поправя тази дреха, докато се ушие! Тя трябва да бъде готова за Великден. Под Великден аз разбирам деня, когато хората се освободят от греха и от своите слабости. Тогава те ще се освободят от стария си господар – фараона и няма да правят вече тухли в Египет.

Помнете: Който не иска да учи, няма любов в себе си. Който не иска да пее, има слаба любов. Любовта събужда всичко в човека. Тя дава цена на физическия, на сърдечния и на умствения живот. Кажеш ли, че физическият свят не те интересува, ти не разбираш нищо. И физическият свят е Божи свят. Следователно ще му дадеш цена, която му се пада. Нека Любовта ви бъде мярка. Не се борете със себе си, но разбирайте Любовта.

Като се говори за Любовта, хората се заблуждават, мислят, че само светията има Любов. За да бъде светия, мислят, че човек трябва да е слаб, сух, с пожълтяло лице. – Не е така. Има два вида пожълтяване. Например, има круши, които, откъснати зелени, след време пожълтяват. Има други круши, които пожълтяват на самото дърво. Също така има светии, които пожълтяват, като се откъснат от дървото. Това е болезнено състояние. Има един жълт, естествен, красив цвят, който показва, че плодът е узрял. Жълтината в този плод леко се прелива към седемте цвята на спектъра. При сегашното състояние на хората, когато някой преждевременно стане светия, разстройва му се черният дроб, и той казва: „Този е лош, не го обичам; онзи е лош, и него не обичам“. Почнеш ли да говориш така, ще знаеш, че черният ти дроб не функционира правилно. Пазете черния дроб. Хранете го добре. Той трябва да придобие своя естествен цвят. Не зная защо българите са го нарекли „черен“. Сега той трябва да придобие своя естествен цвят. Когато черният дроб е нормален, лицето на човека има приятен розов цвят. Козметическата краска на лицето зависи от черния дроб. Какъвто е черният дроб, такъв ще бъде и цветът на лицето. Черният дроб трябва да се изправи, за да предаде на лицето красив розов цвят, а не керемиден. Който не люби, постепенно изсъхва, докато умре. Ако не обичаш, сам се осъждаш на смърт. Ти не можеш да възкръснеш. Ако обичаш, и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича и люби, и да живее, ще умре. – Защо трябва да любим? – За да възкръснете. И мъртвият може да обича. Ако умрелият се разкае и започне да обича, непременно ще излезе вън от гроба. За онези, които живеят в безлюбие, Писанието ги нарича мъртви в добродетелите, защото не любят. Живи в добродетелите са онези, които любят.

И тъй, всичко в света трябва да става по закона на Любовта. Тогава човек ще бъде и учен, и философ, и поет, и музикант. Където минава, ще носи благословение. В човека са вложени всички възможности. От него се иска само да прилага Любовта. Заради Любовта човек може да направи всичко. Ако те накарат да отидеш на Черния връх при снежно време, ще се откажеш. Обаче, ако знаеш, че там те очаква твоят възлюбен, ще отидеш и ще преодолееш всички мъчнотии. Любовта дава сила на човека да преодолява. Тя е слънцето на живота, което изгрява и премахва и снега, и дъжда. Казваш: „Тежък е животът, студени са хората“. – Няма нищо, много сняг е валял. Ще изгрее слънцето и ще го стопи. – „Гладувам.“ – И това ще мине. Следващата година ще бъде плодородна, ще има повече жито. Като дойде Любовта, ще има плодородие. Тя носи истинското знание. Без нея можеш да учиш с години и нищо да не знаеш. Щом дойде Любовта, всичко ще научиш. Божията Любов води към вечни постижения. Тя подразбира постижение на непостижимото. – „Отчаях се, не мога да постигна желанията си.“ – Приеми Любовта. Тя ще те заведе към вечните постижения.

Пейте с Любов! След четири седмици ще направим опит да пеем с Любов. Казваш: „Чудно нещо, работя, уча, но все нещо ми недостига!“ – Да, едно ти недостига – да се научиш да плащаш. Като влезеш в гостилницата и се нахраниш добре, ще извадиш кесията си, да платиш. И гостилничарят, като отвори гостилницата, първо ще купи тенджери, да има в какво да готви. И той плаща. Под плащане разбирам човек да се научи да благодари – за всичко да благодари. Няма по-хубаво нещо в живота от плащането. Виждаш, че един човек се дави. Какво ще направиш, ако той е твой неприятел? Ще го оставиш ли да се удави? – Не, ще му помогнеш. Като го спасиш, той ще ти стане приятел. Плати на злото с добро! Това значи да платиш, т.е. да благодариш за всичко, което животът ти е дал.

Т. м.


Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, може, човек, бог, всичко, свят, връзка, начин, пееш, бъде, иска, хора, живот, каин, бъдеш, всички, дроб ,

 Утрини Слова , София, 7 Декември 1930г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder