НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Него видя Исус

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Него видя Исус

Най-често използвани думи в беседата: хора, аз, човек, всички, живот, може, има, христос, земя, иска, истина, бог, каже, всичко, одъра, свят ,

 Неделни беседи , София, 9 Ноември 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


11. Беседа от Учителя, държана на 9 ноември 1930 г., София – Изгрев.

Него видя Исус, че лежи." *)

Виждането и съзнаването са два процеса на човешкия дух, с които се започва всяка добра работа. Само умният и добрият човек вижда и съзнава нещата. Дето няма разумност и доброта, там не може да се очаква никакво съзнание. Там може да има само интелект, но не и съзнание. Под „съзнание" аз разбирам вътрешна закономерност, която осмисля живота. От това гледище, работата се отнася за великите хора, трудът – за обикновените хора, а мъчението – за грешните. Грешният трябва да се мъчи. Той не иска да работи и да се труди; и да иска, не може. Обикновеният човек може само да се труди, не може да работи. Великият човек работи. Грешникът пита: Докога ще се мъча? – Ако искаш да не се мъчиш, стани обикновен човек. Тогава ще се трудиш. Обикновеният пита: Докога ще се трудя? – Ако искаш да не се трудиш, стани велик. Тогава само ще работиш. Грешният не иска да се мъчи, а, въпреки това, не прави усилия да се освободи от греха. При това положение, той мечтае да заема високо положение, да има добри условия. – Това е невъзможно.

„Него видя Исус." – Това е една тема, която трябва да се развие. Това е една неразрешена задача, която трябва да се реши. Геологът, като разглежда пречупените и разместени пластове, взима ги като тема за изучаване и после обяснява, на какво се дължи това. От начупените и разместени пластове, геологът съставя цяла научна история. Като чете тази история, обикновеният човек се чуди, отгде ученият е взел толкова данни, как ги е съпоставил, за да напише толкова голяма история. Някои хора се чудят, че съществуват ясновидци. Аз пък питам, как тези хора не се чудят на учените, които могат да напишат историята на земята отпреди милиони години? Според мене, тези учени са били ясновидци. Когато ученият работи 10 – 15 години върху даден въпрос, най-после той дохожда до известно прозрение и започва да вижда картини, които впоследствие описва. Обикновените хора, като не разбират, казват, че учените обясняват много въпроси, но как става това, те не знаят. Значи, учените хора са ясновидци, нищо повече. За обикновените хора или има ясновидци, или няма. За грешните никакво ясновидство не съществува. Обаче, за разумните хора съществуват ясновидци. Какво невъзможно има в това, че някой човек вижда ясно? Че си ясновидец, това показва, че виждаш ясно. Виждаш един предмет на десет километра разстояние и го описваш, какъв е, без никакво спомагателно средство за очите. От това гледище, нищо в природата не се губи, само че остава далеч или близо до човешките очи. За слепия всичко е далеч. За онзи, който не вижда, всичко е далеч, за онзи, който вижда, всичко е близо. За онзи, който се движи с бързината на светлината, никаква мъчнотия не съществува. За него всичко е близо, всичко е леснопостижимо. За него не представя никаква мъчнотия, да отиде до слънцето и вечерта, като се върне, да разкаже на близките си, какво има там, какво представя слънцето. В продължение на осем минути, аз мога да придобия толкова знания за слънцето, колкото ученият ще придобие за хиляди години. Че съм ходил на слънцето, няма да говоря за това, но ще насоча телескопа си срещу него и ще започна да говоря, какво виждам, какво има, как е устроено и т.н. Който ме слуша, няма да разбере, по какъв начин съм дошъл до тези знания.

Някой казва, че видял нещо. Питам: Как става виждането – с очите, или с ума? С очите нищо не се постига, но с ума. Умът се разхожда, той ходи на слънцето и се връща. – Ходих на слънцето. – Значи, ти си го посетил с ума си. За ума може да се каже: „Дето не го сееш, там никне". Наистина, човешкият ум ходи там, дето не може да се помисли. Сеенето е процес на ограничение. Ако кажеш на човека, че е посят, той ще изпадне в такова противоречие, както, ако би му казал, че след смъртта си отново ще се въплъти на земята. Ако говориш на простия за еволюция, той ще те пита, какво нещо е еволюцията. Това, което осмисля живота, е еволюция. Еволюция, превъплъщение, страдание, това са синоними, в които се крие една и съща идея. Ето защо, науката се стреми да схване съотношенията между всички явления, да намери техния произход и да ги обясни. За явления може да се говори само в разумния живот. Същото се отнася и до живота. Живот съществува само в разумността. Дето няма разумност, там няма и живот. Щом се намали разумността, намалява се и животът. Достатъчно е да влезете в дома на някого, за да се произнесете за неговата интелигентност. Устройството на къщата му и наредбата в нея говорят за интелигентността на човека. Оттук вадя следното заключение: достатъчно е да погледнеш очите, носа, устата и ушите на човека, за да познаеш, какъв е той, доколко е умен и интелигентен. Казват: Какъвто е умът на човека, такъв е и домът му. И обратно: Какъвто е домът му, такъв е и неговият ум. Какъвто е говорът на човека, такъв е и неговият ум. Както виждате, между всички явления има известно съотношение. Значи, всичко в живота и в природата е смислено. Това, което е безсмислено в едно отношение, е смислено в друго отношение. Или, безсмисленото в един свят е смислено в друг свят. Убиват някого, и всички скърбят за него. Обаче, един се радва. – Защо? – Враг му бил. Той казва: Добре, че го убиха. Най-после се освободих от него. За него, това убийство е смислено. За онзи, който го убил, е безсмислено. Питат го: Защо уби този човек? – И аз не зная, убих го, нищо повече. Жената ражда едно дете. Питат я: Защо роди това дете? – И аз не зная. – И тя не знае, защо го родила, и близките й не знаят, но всички казват: Детето трябва да се роди. Значи, раждането на детето има смисъл само в даден случай. „Него видя Исус." – Кого видя? Това не беше някой виден философ или учен, нито някой княз. Това беше един обикновен човек, боледувал 38 години. Според мене, този човек не беше прост; той беше свършил шест факултета, но нямаше диплом за живота. Христос му даде този диплом, като му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!" Това беше последният му урок, през който трябваше да мине. Той вдигна одъра си и напусна къпалнята. Колко от съвременните хора и до днес още седят в тази къпалня и чакат ред! Всеки е седял в тази къпалня цели 38 години и излязъл навън, но с неразрешена задача. – Защо? – Защото е очаквал наготово да слезе ангелът от небето и да размъти водата. Някой сиромах, болен, иска да си направи една къщичка, но чака в болницата, дано дойде помощта отвън. Един очаква помощ от другите, да му направят къщичка; друг уповава на близките си, те да му помогнат да свърши университет; трети очаква да види, какво ще напишат учените и тогава да състави своята теория. Значи, всеки очаква да слезе ангел от небето, да размъти водата и да му каже: „Вдигни одъра си и тръгни!" Ако дойде при тебе един философ, който иска да пише нещо, какво ще му кажеш? Ще му кажа: Пиши! – Какво ще кажеш на младия момък, който иска да се ожени? Ще му кажа: Ожени се! – Какво ще кажеш на майката, която иска да си има детенце? Ще й кажа: Роди! Ако при свещеника дойде човек, който иска да служи на Бога, какво ще му каже той? – Служи! Ако при съдията дойде човек, който търси своето право, какво ще му каже той? – Търси правото си! Ако отиде при слугата, той ще му каже: Служи! Ученикът ще му каже да учи. Учителят ще му каже да преподава на учениците. Ще кажете, че това са обикновени работи. – Не са обикновени. За онзи, който си въобразява, че всичко разбира, са обикновени. Обаче, за онзи, който гледа сериозно на живота, не са обикновени.

Днес аз говоря върху един въпрос, който нито подмладява, нито остарява. За младите не говоря, защото след 20 години, например, те ще бъдат на друго място. Ако ме питате, де отиде младият, ще кажа, че той остаря. – Де отиде старият? – Той замина за странство, няма да го намерите. Младият напуща младостта си, за да придобие знание. Значи, младият има сила. Щом иска да придобие знание, трябва да стане стар. Ако стане стар и не придобие знание, той казва: Отиде младостта ми, без да придобия знание. Старият, като изгуби старостта си, отново придобива живот. Ако човек остарее и влезе в смъртта, без да придобие живот, той нищо не е постигнал. Правило е: като изгубиш едно нещо, да придобиеш друго. Чудни са хората, като мислят, че като изгубят живота си, ще отидат при Бога! Като умреш, да намериш живота. Всяко нещо се намира на своето място.

Съвременните хора се нуждаят от трезва мисъл. Само така те ще придобият истинския живот, еднакво необходим и за младия, и за стария. Животът носи нещо, което нито се изменя, нито се променя. Дето е животът, там има вечно растене и развитие. Там няма старост. Превъплъщението на човека е нов живот, който му дава възможност да расте и да се справя с всички противоречия на Битието. Превъплъщението е закон не само за земята, но за целия космос. Изобщо, духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. И Христос се превъплъти. Каква нужда имаше, и Той да мине по този закон? И Той трябваше да научи нещо на земята. Като говоря за превъплъщението, аз нямам предвид да защитавам тази теория. Това е реалност, а не само теория. Някои християни казват: Ако не съществува превъплъщение, напразно е дошъл Христос. – Не е въпросът там. Христос не е престанал да се превъплъщава. Освен това, Христос търси начин да се въплътява у всички хора.

Питате: Какво значи въплъщение? – Това всеки ще научи, когато съзнанието му се пробуди. То се отнася и до религиозните, и до безверниците. Според мене, истинската религия е в любовта, мъдростта и истината. Който носи тази религия в себе си, той говори направо с Бога. За него се казва, че има общение с Бога. Първите човеци имаха това общение, затова Бог ги посещаваше всеки ден в райската градина. Ще кажете, че това са приказки от „1001 нощ". Каквото и да казвате, това е истина. Невидимият свят е видим за мене, той може да бъде видим и за вас. Важно е, че той е по-реален от видимия. Той е разумен, възвишен свят. В него живеят разумни, възвишени същества. Ако си гладувал няколко дни и ме срещнеш, кое е реалното за тебе? Само да ме видиш ли? Важно за тебе, в дадения момент, е да опиташ моята разумност. Като зная, че си гладувал няколко дни, аз ще те нахраня и ще ти кажа: Приятелю, приятно ми е да ти услужа, а после ти ще ми разкажеш твоите опитности. По този начин се създава вътрешна връзка. Следователно, законът за прераждането изправя всички мъчнотии. Един човек може да бъде убит десет пъти на земята, т. е. в продължение на десет прераждания, но Господ ще го изпраща пак на земята и ще му даде всички условия да се развива. Ако той е убит като просяк, в следното прераждане Бог ще му даде големи възможности: ще го направи талантлив, после гениален, след това светия и най-после ще го направи цар. И след това ще ви наложи да го слушате и да му вярвате, както Той иска. Питате: Защо стават убийствата? – Като те убият десет пъти, цар ще станеш. Ще се преродиш отново на земята. Кой от вас би повярвал това? Аз не искам да вярвате, но, като повярвате в истината, тя ще ви направи свободни. Аз не искам да вярвате в противоречието, че, като убият човека, с него всичко е свършено. Ние не съжаляваме, че едно време са мъчили Христа. Гърбът на Христа беше толкова силен, че можа да издържи всички удари, но Римската империя не можа да ги издържи. И после стана обратното: Римската империя залезе, а Христос изгря в целия свят. Ако това е вярно за Христа, вярно е и за нас.

Всички хора се плашат от нещастията. Ако нещастията и грехът могат да ви сломят, вие не знаете, какво представят те в живота на човека. Само Бог знае, какво е грехът. Той е резултат на неразбрания живот. Ако смъртта може да ви сломи, вие не разбирате живота: ако страданията могат да ви сломят, вие не разбирате живота. Защо да не се радваме, като страдаме? Не казвам, че е лесно да страдате, но, в даден случай, вие се възхищавате, че сте герои. Трябва ли да подозирате Бога, че ви дава страдания? Вие сами се излагате на страдания. Защо трябва да подозирате Бога в Неговата обхода към вас? Кое е по-хубаво: да ви даде Той страдания, или щастие? Щастието иде по пътя на нещастието. Не може да бъдете щастливи, докато не сте били нещастни. Щастието не може да дойде на земята, ако в нещастието не сте си направили дреха за него.

Как ще разберете щастието? Съвременните хора мислят, че щастието е в богатството, в парите, в къщите. Не, парите са само условие; зад парите стоят разумни същества. Ако зад парите, зад къщите, зад плодовете няма разумни същества, защо ви са те? Ако зад децата няма бащи и майки, като разумни същества, какво ще правят тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме. Ако водата, светлината, въздухът се откажат от нас, в какво положение ще се намерим? Често вие казвате: Аз съм сам в света. – Чудни сте вие! Ако останете съвсем сами в света – без хора, без животни, в пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това са неразрешени за вас въпроси, това са противоречия.

„Него видя Христос". Исус видя този човек, за да го извади от едно голямо противоречие. Той каза на Христа: Вече 38 години седя пред тази къпалня; толкова години наред слиза ангел от небето да размъти водата и не се намери никой да ме спусне във водата, да почерпя и аз нещо. Това е догматично вярване. Всички мислеха, че като слезе ангел да размъти водата, само тогава болният ще оздравее. Вън от тази вода, никой не може да оздравее. Христос попита болния: Вярваш ли, че и без да влезеш във водата, можеш да оздравееш? И почна Христос да му проповядва учение, че човек може да оздравее и без да влезе във водата. Трябваше да го разубеди Той в старото учение. И затова Христос му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!" Какво значат тези думи?

Сега ще ви приведа за пример един разказ из живота на една царска дъщеря. Тя се казвала Задабер, дъщеря на цар Абрихо. Случило се, че тя се влюбила, но не могла да намери своя възлюбен. Тя връщала всички кандидати, които дохождали за нея, не им обръщала никакво внимание. Един ден тя решила да напусне бащиния си дом и да избяга. Тя си казала: Аз не мога да се примиря със стария ред на нещата. Ще тръгна да търся онзи, когото обичам и за него ще се оженя. Не го ли намеря, няма да се женя. Като пътувала дълго време, тя се изморила и не могла да върви по-нататък. Легнала на едно място и си казала: Не можах да разбера живота, нито да намеря своя възлюбен. Така унесена в мислите си, тя заспала, цялата истинала, краката й замръзнали. По едно време, тя се събудила и видяла, че гори огън, краката й стоплени, но никого не видяла пред себе си. Затоплена и подкрепена, тя станала и продължила пътуването си. Сега тя изпитала глад и жажда. Видяла наблизо една чешма, но като се приближила до нея, тя била пресъхнала. По едно време видяла един беден, окъсан човек тича към чешмата. Тя се почудила, че той тича към пресъхналата чешма. Обаче, едва се приближил той до чешмата, и тя потекла. Отишла да се напие с вода и Задабер. Но човека го нямало вече. Задоволила жаждата си и се поразходила малко. Но гладът започнал да я мъчи. Ето че и хлябът дошъл. И там не се спират нуждите на човека. Потребите на човешкия дух са много. Най-после, когато намери реалното в света, той се задоволява. А ще намериш реалното, когато обикнеш някого, когото не си виждал. Не само да не си го виждал никога, но и да не си го сънувал. При това, сърцето ти да гори за него и да си готов да направиш всички жертви за него. Това наричам аз идеална любов. Казвате: Той няма да гони Михала! Та, именно, съвременните хора гонят Михала. Цялата сегашна култура са все Михаловци, и всички са на Орландовци. Кой от вас е постигнал онова, което е гонил в живота си? И вие казвате за някого: Постигнал нещо. Какво разбирате под думите "гони Михала"? Това значи, че човек гони непостижимото, невъзможното. Като видиш, че някой върви в пътя неуверено, ако можеш, осветли го, упъти го. Няма защо да му се смееш. Ако той е готов да измени своето верую, трябва да му дадеш нещо по-високо, по-добро от неговото. Той казва: Ако мога да намеря по-добър път в живота си, аз съм готов да напусна стария път. Вие не сте дошли още до последната стадия и да твърдите, че познавате самата истина. Досега сте били като деца, вярвали сте в детински работи, но като влезете в зряла възраст, вашите понятия, вашите отношения ще се изменят съвършено. Според мене, когато намерите истинското знание, то ще бъде в сила да подмлади човека; когато поиска, той ще дохожда на земята; ще си заминава по свое желание, ще живее, колкото иска – всичко ще бъде в негова власт. Кой не иска това? То е много съблазнително. – Възможно ли е това? – За разумните хора е възможно; за обиковените хора е проблематично, а за грешните – съвършено невъзможно. Те казват: Ние даже не можем да мислим за това.

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният, с това богатство, може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя, как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. Аз се чудя, как, съвременните хора, много от които минават за гениални, не са проявили своята гениалност. Как такива богати хора не са отворили касите си, да покажат с какво богатство разполагат. Ще кажете, че ви подигравам. – Може да ви подигравам, а може и да изнасям истината, както е в действителност. Ако съм на вашето място, и аз бих мислил по същия начин. Но защо, при дадените условия, вие нямате онази вяра, която възкресява? Защо вие се задоволявате с вашата толкова слаба вяра? Друга е вярата на децата, вярата на бъдещето. На децата се дават много обещания, и те вярват в тях. Чрез обещанията децата се насърчават. Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл. Обаче, да насърчаваш възрастните, в това няма никакъв смисъл. Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите. Това не е смисълът на нашия живот. Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния? Казваше ли му, че както и да постъпва, животът му ще се улесни? Христос го запитваше за старите учения, и той му разказа историята на своя живот, че е живял анормално, водил порочен живот. Че болният разправял живота си на Христа, се вижда от следния факт: Христос го видя в храма и му каза да си отиде, но втори път да не съгрешава. Сега аз те кредитирам, но ако съгрешиш, ще ти стане по-зле. „Вдигни одъра си и ходи!"

Помнете: Болният не може да се лекува, докато не изповяда греховете си. Ако искаш да станеш учен, ще изповядаш своето невежество. Един млад студент, художник, се отправил към дома на един велик художник, да види неговите картини. Влязъл в двора и, за да не безпокои художника, погледнал през прозореца на ателието му, дето видял една хубава картина. Понеже имал нужда от пари, той поискал да прекопира картината и да я продаде. За тази цел, той застанал близо до прозореца и започнал да рисува, но не му се отдавало. Той си казал: Не се рисува лесно отвън. Великият художник нарисувал добре картината си, защото имал всичко на разположение. Като видял, как студентът се мъчи да рисува отвън, художникът му казал: Влез вътре, ще ти дам всички условия, да нарисуваш картината. Той си помислил: Има даровити хора в света.

И тъй, за да развие своята дарба, човек трябва да има непреодолимо желание да работи за нейното усъвършенстване. На същото основание, за да намери истината и мъдростта, човек трябва да има в себе си непреодолимо желание, което никога да не остарява. Непреодолимо желание в човека е това, което от детинство до старост не се изменя. Това значи желание, което никога не остарява. Това се отнася до мислите и чувствата на човека. Следователно, това, което никога не се изменя и не остарява, е реално. Вяра, която никога не отслабва, е реална. Тя не се мени. Стане ли някаква промяна някъде, това става по причина на усложненията в живота. Когато в ума на човека не се явяват никакви противоречиви мисли по отношение на Първата Причина, това показва, че мисълта му никога не остарява. Ако вие се усъмните в любовта на вашия приятел, на майка си и баща си, на брата си и сестра си, какъв смисъл има вашият живот? Според мене, вие не трябва да се съмнявате в любовта на майка си. Тази любов дава идея за истинската любов. Любовта към баща ви дава сила, мощ на живота ви. Любовта към брата и сестрата, към приятеля и държавата внася подтик в живота ви. Вие не трябва да се съмнявате и във вашия живот. Обаче, вие казвате: Аз ще умра, и с това всичко ще се свърши. Човек първо беше безсмъртен и още в райската градина му се каза: В който ден ядеш от забраненото дърво, ще умреш. Обаче, ако ядеш от дървото на живота, ще живееш. Като не изпълните заповедта на Бога, казвате, че ще умрете. Казвате, че Адам ял от забраненото дърво. – Всеки яде от забранения плод. Първо жените ядат, а после – мъжете. Значи, първо ядат сестрите, а после – братята. Първо ядат слугите, а после – господарите. Значи, слугите развалят господарите. Ако господарят се опита да изнуди слугата си, той извращава съвестта си. Днес вземе от един слуга един лев, утре от друг – един лев, и неусетно се изопачава. Господарят няма право да изнудва слугите си. Какво ще спечели, ако вземе от всеки слуга по един лев? Защо у господаря не се яви желание да даде на всеки слуга по един лев, а взима от тях?

Питам: Кое развращава хората? Има една развращаваща сила в света, на която няма да кажа името. Седиш някога, и в ума ти дойде една отрицателна мисъл. Намери майката и бащата на тази мисъл и я хвърли настрана. Попита ли, кой я роди? Знаеш ли името на майка й и баща й, на брата и сестра й? Това трябва да знаете. То е цяла философия. Ако нищо не знаете, само констатирате, че ви е посетила една отрицателна мисъл и свършвате с това. Трябва да знаете, че нищо не се явява без причина. Следователно, нищо не остава без последствие. Като влезе в къпалнята, Христос направи това по единствената причина, да даде на всички хора, последователи на новото, подтик да излязат от къпалнята на живота. Всеки човек, който се намира в някакво противоречие в живота, от какъвто характер и да е то, материален или духовен, има начин за разрешение. Ние трябва да се откажем от старите си възгледи за живота. Какви са възгледите на бедния за бедността? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност. Друг е въпросът, ако може да развие магическата сила на ръцете си. Той ще стане богат човек. Ако развие силата на своя ум, той може да стане богат. По този начин той ще намери богатството, заровено в неговия ум. Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица. Той ще вземе тази пръчица и с нея ще намери заровеното богатство в земята. Ще мисли ли повече за бедността си? Много богатства са скрити в земята. Човек трябва да ги открива и да се ползва от тях. Болен си. Не търси обикновените начини за лекуване, но обърни се към богатствата в земята. Има известни области на земята, които лекуват сами по себе си. Като дойде болният на това място, ще извади магическата си пръчица и веднага ще се излекува. От каквато болест и да страда, той моментално ще се излекува. Кой ще повярва в това? Мнозина ще кажат: Я има такива места, я няма. Който знае, де са тези места, той разбира, че там, именно, стъпват само ангели и светии, които направо се връщат на небето. Тези места са лековити. Когато Яков напущаше отечеството си, къде отиде? Като пътуваше, той заспа на пътя и видя сън: една стълба, единият край на която опираше на земята, а другият стигаше до небето. Ангели слизаха и възлизаха по нея. Яков разбра, че това е свято, Божие място и обеща, че ако Бог му даде това, което иска, ще посвети живота си на Него, да Му служи. И наистина, той спечели това, което искаше: отиде при вуйчо си Лавана, на когото слугува 14 години за две жени. Защо трябваше да слугува за тези две жени? – Защото изигра брата си, като го подкупи с една чиния леща. Така той успя да вземе първородството от брата си. Тук се прояви практичността на Якова. През целия си живот той имаше изпитания за тези две жени. Не само това, но и между двете жени се явяваше спор. Втората жена доведе още една жена на Якова. От тези жени се родиха 12 синове. От гледище на съвременния морал, човек с три жени може да се тури в затвор, а Яков с три жени минаваше за патриарх. Обаче, в тогавашния морал имаше нещо неестествено.

Сега няма да се спирам върху морала, но казвам: Дисхармонията в живота създава дисхармонични състояния. Ако искаш да се повдигнеш, трябва да измениш живота си. Не съди другите, но оправяй своя живот. Не съди Бога, не питай, защо светът е създаден така, а не иначе. Изучавайте небето и звездите. Много хора са станали учени, видни астрономи, защото са изучавали звездите и пътя на тяхното движение. Много учени знаят, как са устроени мозъкът и сърцето на човека. Много хора са станали учени, защото са изучавали водите, въздуха, светлината, земните пластове, както и елементите, от които се състои вселената. Това знание може да се изрази в поетична форма. Някои хора са станали видни философи, като изследвали причините и последствията на нещата. Ако нищо не знаеш, а искаш да станеш учен, започни да работиш в някой специален клон на науката, например, върху причините за нещастията на хората. Ето една научна тема. Този въпрос може да се предаде в строга, научна форма, като се дадат и методи за освобождаване от нещастията. И който прочете тази теория, да каже: Макар, че съм нещастен, но този, който е създал теорията, е прав и е дал добри методи за излизане от нещастията. Ще приложа неговите методи. Като приложите тези методи, един ден вие ще бъдете щастливи като ангелите. Дали вярвате в това, не е важно. Аз вярвам и се радвам на своята вяра. В бъдеще, вие ще имате добрите условия на ангелите. Под „ангел" разбирам разумно същество, близко до човека, което се грижи за него, носи го в чувствата и в мислите си. Ангелите са предците на сегашната раса. Те са по-старите братя на човечеството, които са живели преди него, в една стара култура. Между ангелите се явила борба за надмощие. Едни от тях излязоха благополучно от тази борба и създадоха слънчевата система, целия външен свят, външната природа. Други ангели дойдоха на земята, оплетоха се с хората, изпожениха се и забравиха своя произход. И досега още те са между хората. Трета категория ангели, без да забравят своя произход, пожертваха се за човечеството, за да го спасят. Повече от милион ангели влязоха между хората, в човешката култура. Ако те не бяха се пожертвали, въпросът с човечеството щеше да бъде решен. Те дойдоха доброволно да спасят човечеството. С тях заедно дойде и Христос да помогне на хората. Който не разбира законите, ще каже: Такава била волята на Бога.

Вие още не знаете, каква е Божията воля. Според една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човека. Като не знаят това, хората, със своите плачове, приличат на малки деца, които се чувстват изоставени. Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съм грешен? – Не съжалявай, че си грешил. Ти си написана книга, от която ще четеш и ще се учиш. Който влезе в съприкосновение с тебе, също ще чете и ще се учи от написаното. Ако само четеш и въздишаш, нищо няма да научиш. Ще четеш и ще се учиш от това, което си писал през вековете. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можеш да се радваш на нея, но ще останеш невежа. Ако се радваш на хляба, нарисуван на картина, ти си невежа. Обаче, радваш ли се на топлия хляб, донесен от фурната, ти си умен. Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е, обаче, да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в правия път. Искаш да станеш светия. Как ще станеш такъв? За да станеш светия, трябва да оставиш всички да минат през тебе, да видиш, какво правят те. Затова се казва за Христа, че понесъл греховете на цялото човечество.

Мнозина искат да станат като Христа. За да станат като Него, трябва да направят връзка с 500 милиона хора, да се свържат с техните грехове, които ще минат през ума, сърцето, душата и духа им. Само така те могат да спасят всички грешници по лицето на земята. Мислите ли, че службата на Христа е лесна? – Не, тя е една от най-мъчните. Не мислете, че лесно ще възкръснете и ще отидете на небето. За да бъдете като Христа, трябва да минете през Неговото положение. Христос иска да внесе светлина в умовете и сърцата на хората и разумност в душите им. Само така ще се подобрят отношенията между приятели, между господари и слуги, между родители и деца. Ако това не стане, Христовото учение има отношение само към външния живот. Какво ни интересува, че имаме училища и църкви, щом затворите са пълни със затворници? Какво ни интересува, че хората се женят, щом наши братя и сестри пълнят публичните домове? Какво ни интересува това, че държавите воюват, а навсякъде има противоречия и неуспехи? Христос се интересува от идеята за братството между хората. Тази идея трябва да господства в света. Когато казвам, че Христос иде в света, някои обръщат внимание на външната страна на въпроса. Не, Христос иде в света, за да влезе в къпалнята и да ви запита: От колко време седите в тази къпалня? Вдигнете одъра и си вървете! Това значи: Вдигнете вашите стари вярвания. Който не разбира, ще каже: Да вдигна своите стари вярвания! – Да, ще ги вдигнете, нищо от това. Ако ви донесат нови дрехи, хвърлете старите дрехи навън. Хвърлете стария, мухлясал хляб навън. Изхвърлете старата, вмирисала се вода навън! Нужни ви са два пресни хляба. Впрегнете се на работа и тръгнете напред. Това има смисъл. Всички сте кандидати и очаквате наготово, да дойде колесницата на св. Илия и да ви вдигне на небето. Вие сте видни хора, искате да минете без мъчнотии и страдания. Илия беше смел човек, но се уплаши от една жена. – Кога? – Когато се прероди като Йоан Кръстител. Бог му каза: Ти изби толкова пророци, но ще снемат главата ти. Ирод сне главата му, по желанието на Иродиада. Като му снеха главата, той разбра, може ли пак да стане пророк. Смел беше Илия. Той си каза: Един път бягам само от жена – никога повече. Илия се върна на земята, като Йоан Кръстител, да изкупи грешката си по отношение на пророците.

– Що е жената? – Човек, който иска да се удоволствува. – Много хора искат да се удоволстват. – Това е все жената. Ако разбирате жената като майка, сестра, като добродетел или като светло същество, тя е на мястото си. Обаче, ако разбирате жената като удоволствие, като изкушение, това не е истинската жена. Всяко изкуство, всяка висока длъжност, всяка похвала е жената, която изкушава. Някой ти казва: Ти си голям оратор, красноречив, цял светия, думите ти се леят от устата. – Това е жената. Понеже зная закона, тези думи означават ласкателство. – Ама ти си извор, от който водата тече изобилно. Тя се изтича през тебе, като през проводник. – Да, но щом водата престане, и камъкът губи значението си. В дадения случай, че водата изтича през моята уста, това е похвално, но разумното иде от Самото слово. Моят ум е само проводник на великото, грандиозното, което иде отгоре. Само аз не мисля така. Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на разумните същества, които стоят зад мене. Те не са едно-две. Те са хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух. Те минават през цялата вечност. Когато ние искаме да прекараме една Божествена идея от наше име, непременно ще се натъкнем на големи нещастия. Когато казват за мене, че заблуждавам хората, отговарям: Възможно е. – Ама той лъже хората. – И това е възможно. Да ви кажа истината: Дяволът не обича да го лъжат. Той сам лъже, но не обича да го лъжат.

Един голям дявол, тарторът, изпратил едно малко дяволче в света, да изучи лъжата. Като се върнало при тартора, то казало: Обърках целия свят. – Кажи ми истината. – Научих хората да правят зло. – Слушай, лъжата е за мене, аз си служа с нея, а ти ще ми говориш истината. Казвам: Когато човек задържа лъжата за себе си, а иска другите да му говорят истината, това показва, че дяволчето живее в него. Когато човек допуща да го лъжат, а той говори истината, това показва, че Бог живее в него. Тъй щото, когато някой проповядва и говори истината, аз съм готов да го слушам. Когато едно дете ми донесе хляб и каже, че преди половин час е изваден от фурната, аз искам да бъде така. Ако момченцето ми носи твърд, мухлясал хляб, а го препоръчва за пресен, топъл, то говори лъжа. Дали е дете, или възрастен, е все едно, това е лъжа.

Сега искам, в душата на всички да се роди желание нито да лъжете, нито да ви лъжат. От всички хора се изисква голяма самоотверженост, да живеят за Бога, но не на гърба на другите. Не е въпрос хората да подобрят живота си отчасти, но напълно. У всички да живеят възвишени идеи. Всички да приемат любовта, като закон. Нека от света излязат най-добрите хора, да намерят истината. Всеки човек да знае мястото си и стъпалото, до което е стигнал в своето развитие, за да има условия да се развива по-нататък. В очите на всеки човек да виждаш братски поглед и, каквото направиш, да не те критикува, а като великия художник, да вземе четката вместо тебе, да ти помогне и да каже: Добър си, добър е пътят, по който вървиш. Отиваш в едно село да проповядваш. Свещеникът те пита: Кой те изпрати тук? Кой ти даде право да проповядваш? Питам: Едно време, кой пращаше пророците да проповядват – църквата, или Бог? Който отива да проповядва, трябва да е роден за проповедник, да съзнава, че е от Бога определен. Като влезе между хората, той трябва да се радва, че Бог му дава възможност да проповядва Словото, а не да мисли само за хляба си. Според мене, морално е да постъпиш като турския дервиш, който взел от кесията на бея само десет стотинки. Той срещнал на пътя си един турски бей и му поискал една малка помощ. Според обичая, беят веднага му предложил кесията си, в която, между другите монети, имало и златни пари. Дервишът разгледал внимателно парите в кесията и си взел само десет стотинки. – Защо не вземеш повече? – попитал беят. – Толкова ми трябват.

Питам: Колко е нужно на човека, за да живее? Съвременните хора искат да се осигурят. Така, както мислите, съвместими ли са вашите идеи с това, което Бог е определил за вас? Ако е право да се осигуряваме, тогава всички народи искат да се осигурят. Всички живи същества на земята искат да се осигурят. Пък и за в бъдеще трябва да се осигурят. Така, както вие мислите, колко хора могат да се осигурят? Като дойде Христос втори път на земята, Той ще научи хората, кое е онова, което може да ги осигури. Христос ще дойде пак на земята, ще влезе в къпалнята и ще каже на болния, лежал 38 години: „Стани, вдигни одъра си и си върви! Там, на дясната страна на одъра си имаш една закована пръчка. Откови я, тури я под ръкава си и тръгни с нея по света, да хлопаш и да проповядваш." И на вас казвам: Ако искате да се освободите от старите си възгледи, вдигнете одъра си, отковете от дясната страна онази пръчка и тръгнете по света, да проповядвате. Ще кажете: Как ще ни приемат хората? Ще станем за смях! – Кога човек се смее? – При два случая. В първия случай, когато някой иска да ме излъже. Аз се усмихвам и казвам: Тази работа не става с лъжа. Хвани тояжката на твоя ум, на твоето сърце, на твоята воля и се свържи с Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал ум и сърце и вложил всички богатства в тебе. Вярвай в Неговото име. Срам е за днешните хора да очакват наготово!

Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички, които ме слушат. Като казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и, ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разберете, те ще ме разберат. И ако говоря истината, като ме слушат, те казват: Така е! Ако не говоря истината, като ме слушат, те казват: Не е така! Тогава аз вземам мерки да се коригирам. Казвам: Милиони същества ме слушат. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. Аз слушам отвсякъде: и от Франция, и от Русия, и от Англия. Те слушат чрез антени, както вие слушате радиото. И Христос слуша, дали това, което говоря, е истина. Времето на лъжата е минало. Аз искам да прокарам истината.

„Него видя Исус." Това беше един благороден човек, който лежеше болен цели 38 години. Той се намираше в крайно противоречие. На този човек Христос каза: „Вдигни одъра си и тръгни. След това не съгрешавай повече, да не ти стане по-зле." Ако и вашият живот става по-лош, казвам ви: Не съгрешавайте! Ако не ви върви, казвам: Не съгрешавайте! – Ние не грешим. – Аз нямам предвид вашите грехове. Аз не се интересувам от вашите грехове и съмнения. Че се съмнявате в Бога и в себе си, това не ме интересува. Вие не вярвате в чистотата; не вярвате в това, което Бог е вложил във вас. Невъзможно е да живееш на земята и да не се оцапаш. Оцапването е външен процес, който се отнася до съзнанието. Затова, каквато грешка и да направиш, хвани я и я изправи. Нека умовете ви бъдат свободни, сърцата ви отворени; всеки момент да сте готови да служите на човечеството, на своите слаби и по-малки братя.

Сега всички се смущавате за бъдещето си. – Бъдещето ви е отлично. Един ден вие ще бъдете щастливи, като ангелите. Един габровски търговец дал една голяма сума на едно дружество да завърши работата си. В знак на благодарност, дружеството турило бюста на своя благодетел на почетно място. Колкото пъти минавал край своя бюст, търговецът се спирал пред него и си казвал: Колко боб изяде, докато дойдеш на това място! Един ден, като ви видя между ангелите, и аз ще кажа: Колко страдания минахте, докато дойдете на това място! Пътят на великите хора е път на страдания. Пътят на героите е път на страдания. Пътят на цялото човечество е път на страдания. Не, че ние искаме да страдаме и да страдате, но такъв е пътят на развитието. Затова, кажете си: Всичко, което се случва на онези, които имат в себе си закона на любовта, мъдростта и истината, ще се превърне на добро.

Вдигнете одъра си! На дясната страна на одъра е магическата ви тояжка. Вземете я и тръгнете с нея в пътя, да работите.

11. Беседа от Учителя, държана на 9 ноември 1930 г., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: хора, аз, човек, всички, живот, може, има, христос, земя, иска, истина, бог, каже, всичко, одъра, свят ,

 Неделни беседи , София, 9 Ноември 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder