НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божият глас

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Божият глас

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, бог, има, аз, сега, очи, бъде, казвам, живот, казва, всички, работа, христос, хора, свят, съм ,

Общ Окултен клас , София, 26 Август 1930г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпрос на вола, на птицата, на рибата, всяко от тия същества ще отговори според степента на своето развитие. Волът ще каже, че неговата специална работа е да се движи от едно място на друго и ако някой го накаже, да се брани с рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата – да плава. Какво ще отговори човек на този въпрос? Ако е мислил по този въпрос, той може да си даде един задоволителен отговор. Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.

Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си, да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят, през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната? Или грънчарят, или онзи, който я е употребявал. Нито едното положение спасява човека, нито другото. Важно е, че стомната му е пукната и трябва да се смени. Той има право да смени счупената стомна със здрава.

И тъй, когато чуете някой да се оплаква, че работите му не вървят добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива в нея, всичко изтича навън. В края на краищата човек постоянно губи. Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.

Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.

За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят, сляп ли се е родил и ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е съгрешил нещо, или родителите му? Значи според тогавашната философия невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори: „Нито е той съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него“. Тогавашните хора не разбираха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място.

Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте, не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слеподороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го напуснала.

Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. Като го погледне, кармата казва: „От този човек нищо не може да излезе“. Не постъпва ли и вълкът по същия начин? Като срещне болна овца, вълкът я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: „Аз не ям болни овце“. Обаче срещне ли здрава овца, той лесно се справя с нея. Болната овца е свободна, вълкът не я напада, но здравата е изложена на неговите зъби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможност да се разбере. Всяко основно разбиране на известен въпрос представя кръг, около който се нареждат всички останали въпроси. И около човека се образуват концентрични кръгове, каквито съществуват и в природата.

В природата къде срещате концентрични кръгове? Като наблюдавате напречния разрез на стъблото на някое дърво, виждате, че е съставен от няколко концентрични кръга. По тия кръгове се познава възрастта на растението. Защо се образуват кръгове, а не квадрати или други геометрически форми? Защото окръжността, като крива линия, среща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи при растенето си растенията търсят пътя на най-малкото съпротивление. Това е един от методите на природата. За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговоря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговор на молитвата му, огън слязъл от небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се със ножове, но боговете им оставали глухи на техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа.

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл.

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него. Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот.

Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една от величините се измени, изменя се цялото отношение. Ако този закон е верен за физическия свят и трябва да се спазва, колко повече трябва да се спазва в психическия живот, където материята е по-фина и се нуждае от по-голямо организиране. Ако ви дадат една права и една крива линия, вие трябва да знаете, има ли отношение между тях и ако има, да знаете какво е отношението им. Правите и кривите линии имат приложение в живота. Ако срещнете някой маг, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т.е. правата линия. Ако срещнете военен, ще видите, че и той носи своята тояжка – сабята си, т.е. кривата линия. И дяволът носи своята тояжка – стрелата си, и когото срещне, стреля. Днес всички хора воюват с прави или с криви линии, които употребяват като оръжия. Дали за правото или за кривото воюват, дали за доброто или за злото, те непрестанно воюват. Всички хора боравят със своите огнестрелни оръжия. Няма човек в света, който да не разполага с огнестрелно оръжие. Човешкият език е също така оръжие, което може да се употреби и за зло, и за добро. Пожелае ли някой да те обиди, веднага пуска в ход своето огнестрелно оръжие – езикът си, и те ранява. Какво печели човек, ако със своето огнестрелно оръжие в устата си, със своята магическа тояжка ранява ближния си?

Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват любовта в човешкия образ, в образа на Купидон – Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува Любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за Любовта.

Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.

Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, аз имам предвид бъдещата работа, която представя плод на разумния, вътрешен живот на човека. Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш.

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“ Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото. Казвате, че момата трябва да търси богат, учен, здрав момък, а що се отнася до любовта, тя сама по себе си ще дойде. Аз пък съветвам момата да не се жени, докато не намери момък, когото да обича, и той да я обича. Как ще познаете кой ви обича? Онзи, който обича, в него има готовност да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът са готови да пожертват всичко, каквото имат, един за друг, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, непорочна.

Каквито са отношенията между хора, които се обичат, такива трябва да бъдат отношенията на човека към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.

Следователно човек може да се предаде в ръцете на онзи ангел, който се занимава с взимане на душите. Мине ли през този процес, човек се е посветил. И момата се предава в ръцете на момъка. Кога? Когато момъкът е по-силен от нея. И Христос предаде духа си в ръцете на Бога, защото Бог е силен. Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: „Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството“. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света – ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“.

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито с вяра, нито със знание. Това не е за обезсърчение. Ако лекарят употребява 10–15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, 100 молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. Светията работи за цялото човечество и трудът му се благославя.

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

Желая ви да срещнете Христа и Той да отвори очите ви. Като прогледате, Той ще ви пита: „Познаваш ли ме кой съм?“ Ако Го познаваш, ти си готов вече за работа и за приложение. Значи в пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане, и възприемане и прилагане на великите закони на живота. Някои са дошли до първата фаза – отваряне очите на съзнанието, а други – до закона на служенето. Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов. Който прилага закона на Любовта, той е силен човек. За такива хора е казано в Писанието, че праведните ще управляват света. Религиозните казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи.

И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен.

Желая ви, като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. „Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си?“ – „Тук съм, Господи, но не мога да се покажа.“ Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи!“ Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. За да се освободи от противоречията, човек трябва да бъде добър плувец. Влезе ли в бурното море на живота, той трябва да държи главата си над водата, да не се удави.

Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“ Значи, вярвате ли в Бога, или в Христа, това е достатъчно. Вярвате ли в Ивана, в Драгана, в светиите, в добрите хора, вярата ви е ограничена. Вярвайте в едного, за да го виждате във всички. Този Единният, в Когото трябва да вярвате, е Бог. Щом вярвате в Бога, вие ще вярвате във всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявил в тях.

Когато слушат да се говори за някого, хората се запитват: „Кой е той, откъде иде и кой го е изпратил?“ Някой ме пита: „Ти кой си?“ Отговорям: Ако си болен, аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието ми е опитано. Ако си ученик и мога да те уча, работата ми е на място. – За кого е създадено слънцето? – Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползва от неговата светлина и топлина. Това слънце е направено от Бога. Ако не можете да се ползвате от неговата светлина и топлина, слънцето не е направено за вас.

Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в Любовта Му към вас. Хората се съмняват в Любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази Любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си, защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете кое е същественото в живота, гледайте да запазите връзката си с Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътят, по който иде новото в света. Старото вече си отива и се замества с ново. Турците казват: „Като мине пороят, калта остава“. Първоначално калта е влажна, но постепенно изсъхва. За вас е важно какво можете да направите от изсъхналата кал. Като се казва, че старият живот ще изтече, мнозина се страхуват, да не стане нещо страшно с тях. Няма защо да се страхуват. Старото знание ще отстъпи мястото си на новото. Старият живот ще се смени с нов. Какво страшно има в това?

Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бъде мой ученик, нека се отрече от майка си, от баща си, даже и от себе си“. Да се самоотрече човек, това значи да освободи душата си от всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи самоотричането подразбира вътрешна свобода на душата. Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде часът на заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря се с тях, взима писмата до близките им в онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, в който е живял.

И тъй, от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: „Адаме, излез вън! Напусни стария живот и влез в новия, където царува Любов, светлина и знание, свобода и простор“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев.

Божият глас

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, бог, има, аз, сега, очи, бъде, казвам, живот, казва, всички, работа, христос, хора, свят, съм ,

Общ Окултен клас , София, 26 Август 1930г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

(Дясната ръка вдигната нагоре)

Ще чета част от 9. глава на Евангелието на Йоана.

Има една вътрешна философия на живота, философия, която обяснява най-добрия път в живота, която проправя път. Туй знание не се добива лесно, изискват се известни усилия. Запример, ако някой ви попита защо сте дошли на земята, всеки един от вас ще каже: "Така Господ ни е създал." Така е общото разбиране, създал ни е Господ. Може да ви попитат какво е вашето предназначение, каква е вашата специална работа, която имате. Ако попитат вола за специалната работа или ако попитат рибата за специалната работа, или птицата за нейната специална работа, всяко едно същество според степента на своето съзнание ще отговори. Сега, какво ще каже птицата, то е нейна работа. Щом тя иска да премине от едно място на друго, тя ще прехвръкне. Щом рибата иска да премине от едно място на друго, тя ще влезе във водата, ще преплава.

Да кажем, иде въпросът до човека. Той какво ще отговори? Ако вас ви попитат какво е вашето предназначение, какво ще отговорите? Ако знаете да отговорите за вашето предназначение, вие сте щастлив, значи имате един вътрешен мир. Мирът не е нещо външно, което вие може да видите, то е осветление в ума, силите, които имате, добре се развиват. Ако не разбирате, смущавате се. Човек, който не разбира смисъла на живота, болен става, невежа става, сиромах става. Онзи, който разбира живота, върви по сигурен път. Разбирането е един процес, просветление. Аз го наричам, като че някой те води по един път. Ти искаш- не искаш, ще ходиш да работиш. Ако разбираш пътя на туй движение, ще се осмисли животът ти. Ако не разбираш, може през този път да си затвориш очите, човек може да затвори своето знание - мен това не ме интересува, онова не ме интересува, може и всичко да ни интересува. По някой път болният отваря очите си, да му дадат ядене. Дадат му супа, после пак затвори очите си. Започне да пъшка. Пъшка един, два, три, четири часа, пак отвори очите, пак му дадат супа, пак се наяде, пак започне да пъшка. Защо пъшка? Пъшкането показва, че работата мъчно става. Понеже мястото, през което минава, е много опасно, пък той е много страхлив. За да не се уплаши, затваря очите си. Най- умната философия е човек да затвори очите си. Когато минава през хубава местност, отваря очите си, тогава тълкуват, никой не се бои. Сега това е само за изяснение.

Казвам, потребно е знание на човека, което да даде мир на човешката душа. Човек трябва да започне с наблюдения върху себе си. Задачата е със себе си да започнем. Той не трябва да се нагърбва с товара на целия свят, това не е за неговите сили, нито влиза в неговата работа. Запример той не трябва да мисли дали светът ще се оправи, всичките хора откъде ще вземат храна, с онези, които умират, какво става, къде отиват. Каквото става с онези, които се раждат, такова ще стане с онези, които умират. В едно отношение смъртта е едно нещастие, смъртта за други е благо. Раждането, както за нас е благо, за други е нещастие. Нима мислите, че когато бълхите и въшките се разплодяват, е щастие за човека? То е щастие за тях, но нещастие за другите. Относителни неща съществуват.

Съществува едно благо в света Ние, хората, разсъждаваме. Всяко едно същество, което върви по този определен Божи закон, има право да живее. И всяко същество, което не върви по този определен Божи закон, има едно изключение - съкратява се неговият живот.

Казвам сега, животът е едно благо. Животът, който живеем, зависи от изпълнението на волята Божия. Трябва да разбирате, трябва да имате преди всичко едно вътрешно знание в какво седи волята Божия. Мнозина от вас са религиозни. Молите се по три пъти на ден. Хубаво, отлично. Хване ви една болест, молите се на Господа - веднъж, два пъти, три пъти, болестта не отминава. Питам сега, ако ти кажеш: "Аз имам десет души милиардери приятели." - а при това всякога, когато ходиш да искаш пари назаем от тях, кажеш: "Толкоз пари да ми дадете." - но щом дойдеш, никакъв кредит не отпущат, връзката с тия милиардери вярна ли е? Че ги срещаш, че говориш с тях, но че не ти дават пари, какво те ползва това? И там второто положение: защо богатите милиардери не ти отпущат нито пет пари? Казвам, как бихте обяснили? Разбира се, това е един краен случай. Сега по някой път вие сте толкова непоследователни, че когато човек от невидимия свят не го слушат, но му отговарят, влиза в противоречие, за да не му падне реномето, става недоволен. Нали има причини. Тогава друг един въпрос да зададем. Ако на една пукната стомна всякога се налива, тя се изпразва, кой е крив - който я пълни или стомната, която тече? Де е вината? Вторият въпрос: защо именно тази стомна е пукната? Едно от двете - може би онзи, който я направил, не я направил хубаво, пукнал стомната. Ти като вземеш такава стомна, кой е виноват - който направил стомната или който я пукнал?

Те са маловажни въпроси. Ние казваме "пукната стомна". Вземеш една, две, три - лесно ще се справиш. Но в живота има известни положения, които мязат на пукната стомна. От една пукната стомна може да изтече водата, водата е изобилна, но ако в такава пукната стомна налееш розово масло и то изтече, загубата е голяма. Ако я пълниш с вода и изтече, водата не е голяма загуба, но ако изтече розовото масло, целият дом ще плаче.

Казвам, в гърнето, в което живеем - защото нашето тяло мяза на едно гърне, трябва да бъдем много внимателни, понеже животът е скъпоценна течност. Пукне се гърнето, изтече маслото, остаряваме. Маслото е нашият живот. Има в човека една вътрешна енергия, сила, която може да бъде пукната стомна. Щом я изгубиш, трябва обновление. Неразположен си духом, слаба е нервната система, слаби са и скулите, нещо в главата стане, нещо в стомаха стане, нещо в ръцете стане, гърдите ви болят, започват да се явяват всичките болести. Тогава го обясняват хората. Туй е изгубено съотношение в самата природа.

Всеки човек може да изгуби своето съотношение. И праведници, и грешници може някой път да изгубят своето съотношение с природата. И праведници, и грешници имат съотношение. Един грешник някой път може да направи връзка. Връзката е в духовния свят. Връзките в духовния свят не са тъй, както във физическото поле. Един човек може да направи своята погрешка. Някой праведник, без да съзнава, може да направи една погрешка. Виждаме, някои грешни хора - здрави, някои праведни хора - болни. То е временно съотношение. Защото, ако грешникът диша чист въздух, ще бъде здрав. Ако праведникът ходи на нечист въздух, ще бъде болен. Ако грешникът за нищо не се тревожи, здрав е. Ако праведникът целия ден се тревожи кога светът ще се оправи, болен става. Ако грешникът не се тревожи, здрав става.

Господ нас не ни е създал да се тревожим. Да допуснем, че кажете - ще умрем гладни. Ако си праведен, да умреш гладен, какво ще придобиеш? Праведният, и да умре гладен, ще има една опитност как се умира гладен. Бог ще те е поставил да опиташ. Ако мене ме биха запитали защо си дошъл на земята, бих казал: едно време умрях гладен и опитах какво нещо е да се умре гладен. Сега ме пратиха да видя, като яде човек, какво е, сега ще опитам противното на глада, за да живея.

Има едно положение. Вие сега може да питате кое е правото верую, коя е правата религия, кое е правото отношение в света. Има някои философи, които може да ти кажат кои са правите отношения в света, кой е на правата страна. Ако си болен, ако си глупав, ти си на кривата страна. Сега може да разсъждаваш, да даваш много мнения. Ти може да обясняваш, да съзнаваш произхода на твоите погрешки, туй не допринася. Или пък може да обясняваш разумното човешко благо, никаква полза няма. Това нищо не създава. Обяснението само по себе си нищо не допринася. Съществува една връзка, която ти трябва да съзнаваш.

Питам, идеята за Бога каква е у тебе? Ние някой път си представяме, че Бог е някъде и го търсим. Питам сега, вашата вътрешна опитност каква е? Ако ви срещне някой ваш приятел и ви побутне само с пръста, какво иска да каже? Ако ви срещне някой ваш приятел, помаха си ръката, какво иска да каже? Или малко се усмихне насреща ви и си замине, какво иска да каже? Може да изтълкуваме право, пък може и да не изтълкуваме право. Запример имате очи, отваряте очите; имате уста, отваряте устата, говорите; имате ръка, вдигате ръцете, работите. Значи очите, устата, ръцете, човешкият ум, те си имат свое предназначение.

Та със страхопочитание учените запитаха Христа защо този е сляпороден. Защо не си вървяха по пътя, но намериха един сляп човек и питаха Учителя си защо се е родил сляп? Какъв беше поводът да питат? Започва философията сега. Искаха да знаят причина, дали неговите родители съгрешили, или той. Казват, гледището на сегашната философия да се роди човек сляп, без да е съгрешил, е малко противоречие. Според сегашните теософски разбирания карма има или той, или родителите му трябва да са съгрешили. Христос казва: нито той, нито баща му. Какво иска да каже? След като се е записал този факт в Евангелието, сегашните хора, като четат Евангелието, разбират ли какво искал да каже Христос? Едни го разбират, едни не го разбират.

Следователно от този факт става втори факт, че Христос отвори очите. Защо му отвори очите? Онзи гръцки император, който извадил на толкоз хиляди български войници очите и на сто души оставил по един е по едно око, да ги води, какво беше неговото предназначение, защо извади очите? Българите за този факт и до днес не са простили на гърците. Но кое застави гърците на толкоз българи да извадят очите? Сега в дадения случай Христос отвори очите на този човек. На слепите трябва да се отворят очите. Туй основно вътрешно ограничение, което съществува, трябва да се премахне.

Казвам, коя е вътрешната причина, която застави Христа да отвори очите на този сляпороден. Той имаше някакви отношения към този слепия човек. Аз, казва, затова съм дошъл - да помогна на тия слепи хора. Имаше някаква връзка. В Израил имаше и други слепи, но само на този отвори очите. Като го запитаха учениците, той се заинтересува да отвори очите. Интересно е, че той после става негов ученик. Затова му отвори очите. Всички ония, които не бяха готови, не им отвори очите. Тъй седи въпросът. На всички ония, които са готови да вършат волята Божия, ще се отворят очите. На всички ония, които не са готови, на тях - ни глас, ни слушание. Защото отварянето очите на слепите не е едно правило за всички.

Казвам сега, като пренесете този факт във вашия духовен живот, кое е най-важното в дадения случай? Този човек имаше две състояния, едното състояние на слепотата. Той дълбоко в живота си очаквал да дойде някой да му отвори очите. Затова именно го постигна. И според неговото очакване учениците стават повод да му се отворят очите. Дошъл един момент, когато кармата го е напуснала според съвременната теория. По някой път кармата напуща. Да ви дам едно обяснение.

Някой вълк, който взел в устата си една овца, с кучета трябва да го гониш, да вземеш овцата. Но вълкът има свое правило: никога той не взема болна овца. Само като я бутне по корема, и я остави. Благородство има в него, казва: "Болни не ям." Следователно болната овца може да я оставиш навсякъде, тя е свободна от вълците. Кармата, като намери някой път болен, нищо не взема. Този овчар, като дойде, може да намери своята овца. Този човек го беше напуснала кармата, казва - от него нищо няма да стане. То е само едно обяснение.

Казвам, хубаво е така в себе си да имате едно схващане, едно Вътрешно разбиране. Да имате един кръг, около него да се образуват други кръгове много. По тия кръгове може да се познае на колко години е растението. Защо растенията избрали кръгове, не избрали квадрат? Пчелите са избрали шестоъгълна форма. В тази линия растенията срещат най-малко съпротивление. И природата обича път без много иждивяване. Ние трябва да приложим правилата.

Сега мнозина от вас говорят за морал. Казват, еди-кой си не постъпва добре. Но щом дойде до вас, и вие не постъпвате по правилата. Запример аз не съм срещал един българин да говори тъй хармонично, тъй звучно, че да искаш пак да го чуеш. Някой път англичани съм срещал да говорят тъй, но българин едва ли някъде съм срещал, на българина липсва мекота. Запри- мер, като говорите на български с един човек, че да ви е приятно и втори път да го чуете. Казвате, много сладко говори този човек. За да говориш сладко, какви трябва да бъдат подбудителните причини? Да кажем, даже ние в нашата любов туряме нещо пресилено. Казваш: "Аз ви обичам." Че какво означава "аз ви обичам"? Най-първо трябва да имаш ударението. "Аз ви мразя." Каква разлика има в акцента между "аз ви обичам" и "аз ви мразя"? "Аз ви желая доброто" и "аз ви презирам"? Акцентът е един и същ. Вие трябва да се намерите в положението на свети Илия. Той опита онези хора, накара ги да се молят, казват "каквато е волята Божия", целия ден се биха, нараниха се, ни глас, ни слушание. Казва, чакайте, сега аз ще повикам моя Господ. Изправи се и как се моли Илия. Илия се молеше с акцент. Ако твоята молитва има акцент, казват: от сърце, да, от сърце. Всяка една молитва, която не е произнесена от сърце, ни глас, ни слушание - ти може да се молиш, колкото искаш.

От сърцето може да има само едно положение. Сърдечната молитва е всякога, когато излиза от Божественото сърце на човека. Няма никакъв резултат - вие механически се молите. От сърце трябва да се молите. Има някои от вас, които от сърце се молят. От сърце човек може да се моли, когато е на кладата, да го горят. От сърце, значи да забравиш всичко отвън, да няма никакво същество да влиза в твоето съзнание, ти да имаш прямо отношение с Бога. Поставиш работите, тъй както не са, ще идеш при Бога, ще се молиш, най-първо ще кажеш: "Господи, аз не съм извършил волята Божия. Аз съм ходил по своите си щения, аз съм човек своенравен, с превзети мисли." Всичките грехове ще си признаеш. Пък сега всеки един всичките грехове туря с торбата, облича дрехата отвън. Тогава ще дойде втората фаза на молитвата: "Господи, понеже ти си всемъдър, всичко това направих от незнание. Аз зная, че го направих.

Не трябваше дa го правя, но го направих. Трябваше да ходя по закона ти, но не ходих. Не мога да обясня защо го направих, но, зная, направил съм го, виноват съм. Но в мене има желание да изправя." В душата ти да не остане нито един корен. Вие казвате, не може човек да не греши.

Не зная всички вие, които сте грешили, какво сте ползвали от вашите грехове. Казвате, човек не може да не греши. Но какво се ползва човек от своите грехове? Аз говоря не за греховете, които хората ни приписват. Има едно вътрешно състояние, едно вътрешно схващане на греха. Грях е онова, което понижава човека. Щом влезе грехът, човек изгубва своето достойнство, своята цена. Ние говорим за вътрешното състояние, то е качество само на моето съзнание. Аз съзнавам, че съм изгубил, усещам, че съм изгубил своята сила, усещам, че съм изгубил своята ясна мисъл, усещам, че туй, което съм имал, го нямам. Може хората отвън да мислят, че съм много добър човек, но вътре в себе си усещам, че не съм добър. Някой път обратното е вярно. Аз съм живял един грешен живот, но съм възстановил първите отношения с Бога, отвън хората мислят, че съм лош човек, но в душата си чувствам неговите отношения.

Казвам, във вас по-добре е да се зародят тия новите отношения. Вие казвате: "Ние нали живеем по Бога." Аз не искам от вас едно официално верую. Ще кажете: "Ние не вярваме ли?" Чудни сте. Някой път някой не вярва в моите думи. Казвате: "Ние вярваме, Учителю, в теб." Те не говорят истината. Казвам, ела сам. Ха, от тази канара хвърли се. Че каква вяра има? Хвърли се. Нищо повече. Вие ще се намерите в онова изкушение, на което Христос се е намерил горе на храма, трябва ли да се хвърли. Това е да определи разбирането. Казва: "Вярвам в тебе." Туй, в което ти вярваш, и ние вярваме. Ако ви кажат "хвърлете се" - туй разбираме. Христос хвърли ли се, като му каза дяволът? Казва: "Хвърли се, ангели да вземаш да те носят на ръце." Знаете ли какво казва Христос? Христос повика дявола и му каза: "Хвърли се ти по-напред, да видя как ще се хвърлиш, покажи ми ти един пример." Христос не беше от глупавите. Казва, искаш да стана глупав от твоя хал. Аз не съм от тези, които скачат от храма. Казва, да не изкушаваш Господа своего. Той може да ви каже "хвърли се", но вие трябва да знаете как да му отговорите. Аз идвам до върха, хвърлям се, и на мене нищо не става, кацвам долу, казвам: хвърли се. Ако кажеш - не мога, като не, да кацна, какво ще стане с мене? Може да се хвърлиш, то е вътрешен закон. Щом ти се хвърлиш, може да видоизменя закона на твоята тежест.

Казвам, всяко нещо в света трябва да бъде разумно. Не е потребно да се хвърляш, няма защо. Ако ти кажа "хвърли се от канарата", ще се хвърлиш, ще се самоубиеш, то е едно изкушение, то е една лоша смисъл. Но ако, след като се хвърлиш, за да ви дам една опитност, тогава има смисъл. Всяка една постъпка, ако не може да се осмисли, не е разумна. Казва: "Учителю, знаеш, че аз вярвам в тебе, че аз те обичам." Ако целия ден мрънкаш наоколо и ме безпокоиш, каква полза? Ако целия ден ме буташ по гърба, казваш: "Знаеш, че аз те обичам", каква полза има тази обич?

Обичта е закон на работа. Да обичаш някого, значи да работиш заради него. Понеже Бог ни обича, Бог работи за нас. Той създал света за нас и от сутрин до вечер Господ постоянно мисли за нас да направи нещо, защото ни обича. Ние, щом обичаме Бога, по същия закон ще работим за него. Да направиш това, което той обича. Щом ти не може да направиш това за един човек, което той обича, ти не го обичаш. Направи той да е доволен от твоята постъпка, от твоето отношение, да държиш неговия образ в чистота.

Ние, съвременните хора, благодарение на ангелите, които ни държат в своите умове, благодарение на

Бога, който мисли за нас, те поддържат нашия живот. Ако Бог престане да мисли за нас, ние ще се разтопим, нищо няма да остане от нас. Любовта на Бога и любовта на напредналите същества постоянно поддържа нашето здраве. Любовта на майка ти, любовта на баща ти, на брат ти, на сестра ти и любовта на хиляди същества, с които ти имаш връзка, те искат да живееш, и ти живееш. Ако един народ пожелае да умреш, ти ще умреш. Ако сто души дойдат и пожелаят да умреш, ти ще умреш; ако пожелаят да живееш, ти ще живееш. Такъв е вътрешният закон, който съществува.

Казвам, ние трябва да бъдем във връзка с Бога, за да не се прекъсва животът ни. Щом прекъснеш вътрешната връзка, настава момент на всичките нещастия. Така е мистичната страна. Всичките нещастия, всичките несрети в живота започват, когато ние нарушим онази свещена идея. Ако не може да ме слушате, спете. Външното знание трябва да се превърне. Туй знание трябва да се превърне в една мощна наука.

Вие си служите е геометрия. Вие трябва да разбирате какви отношения има. В една крива линия в даден случай вие трябва да знаете как да постъпите. Ако вас ви дадат една права линия, дадат ви една тояжка. Тия маги са носили прави тояги, не са носили криви. Онези, които ходят да воюват, те са носили криви. Някои маги са носили своите стрели криви. Имали са прави, но и криви линии. Онези, които носят своето оръжие, мислите, че не е маг. Дяволът туря тетивата, туря правата линия, тояжката си, затегне, като пусне магическата си тояжка, хлопне. Той трябва да дойде да вземе своята тояга. Значи сила има, съотношение има. Кривите и правите линии имат съотношение в дадения случай.

Казвам, в живота си вие имате такива огнестрелни оръжия. Дойде някой човек, натегнеш стрелата си, казваш: "Ти вярваш ли в мене, или не вярваш." Пусне ти някакви думи по твой адрес. Казва: "Той не е толкоз чист." Днес тури една стрела, утре втора, трета. Питам, онзи, който така употребява своята магическа тояга, какво спечелва в света? Защото казва Христос - за всяка дума, която казват хората, ще дадат ответ в деня съдни. За всички думи ние ще бъдем отговорни, понеже светът, в който живеем, е свят на хармония, на ред и порядък. Господ ще ни повика, ще каже: "Вие защо създадохте тия думи? - Ще каже: - Докажете научно каква необходимост имаше в природата ти да създадеш тия думи. Всички художници които рисуват голи жени, ще бъдат пържени на огън. (Някои рисуват Купидона със стрела.) То е светската любов. Аз не съм срещал още художник да е нарисувал любовта. Тази любов е един разбойник, който отпред муши, отзад държи ножа, да те мушне. Любов на разбойниците е още. Сега то е друг въпрос. Другояче разглеждам художниците.

Казвам, има линии на поведение. Аз говоря за вътрешния живот. Всяка мисъл съставя една линия на човека. Тази линия на поведение тя за в бъдеще или ще помага, или ще бъде против. Защото, ако ти прекараш ред мисли в полето на твоето съзнание, ти може да помислиш десет пъти за едно и също нещо, за да се ослепиш. Вземете хора, които постоянно се тревожат. Тревогата, еднообразните мисли отслабват очите. На някоя жена умрял мъжът. Тя плаче, плаче, държи този мъж в ума си, напластяват се. Казва: "Моят поглед започва да става тъмен." Питам, че умрял някой, защо трябва да плачем? Какво ще допринесем на умрелия? Майката защо плаче? Или ти тъгуваш, че някой не те обича, причината - защо трябва да тъгуваш? Няма никаква философия в тъгуването. Ако си изгубил любовта, иди - възобнови я, ако не, напусни този въпрос.

Аз свеждам нещата към Първичната причина. Нашите отношения се определят от отношенията, които имаме към Бога, от Първичната причина. Казвам, не можем ние да имаме правилни отношения един към друг, докато нямаме правилни отношения към съзнанието на Бога. Всеки ден, като ставаме, трябва да имаме отношение към Бога. Той да ни каже една дума, и тогава ще идем на работа, целия ден ще бъдем весели. До залязването на слънцето той ще свърши една мощна работа. Няма по-хубаво нещо - да ти проговори Господ, да ти даде подтик и на ума, и на сърцето. Тогава животът се осмисля. Може да идеш, и Господ нищо да не ти проговори. Казва, не ме приеха днес. Защо не те приеха? Сегашният министър, като няма място, затвори вратата. Щом има място, отвори вратата за кандидатите, казва: "Добре дошъл." Щом има място, казва, министърът не е разположен, това няма, онова няма, ерменски долапи.

Сега, във вашето съзнание на новото учение трябва да се образува една положителна връзка за Бога. Туй верую, което хората имат, то е една лъжа. Сутрин, като се събудиш, ще намериш Бога. Няма да идеш на работа, докато не го намериш. Като ти каже една дума, иди. Ще го намериш. Библия ли ще четеш, животът на светиите ли ще четеш, но докато не чуеш една дума от Бога, не вдигай крака си, целия ден ще прекараш над книгата.

Казвате, какво ще стане с нас? Аз засягам въпроса само за онези от вас, които са свободни. Аз ви говоря тъй, както една мома, която е чиста. Онези, които са женени, които имат деца, техният въпрос е предрешен. Една млада мома иска да се жени. Казвам, не се жени, докато не намериш едного, когото да обичаш и който да те обича. Как да го намеря? Ще ти опиша как може да го познаеш. Този, който всичко, каквото има, може да ти го даде, той те обича. Когато ти всичко може да дадеш на този, когото обичаш, това е обич. Щом оставиш нещо настрана, любовта е опорочена. Да обичаш някого, значи да дадеш всичко, той да разполага. Да те обича, значи абсолютно той всичко да даде. Това е любов.

Когато идваме до Бога и казваме, че го обичаме, трябва да бъдем готови да дадем заради него. Същите отношения са и на Бога към нас. Когато Бог обича някой във всичката си работа, ако иде да го пита нещо, той спира най-важната работа и отива да се разговаря с него. С много владици, попове, патриарси, не се разговаря с тях, но някой прост невежа, когото Бог го обича, спира се и говори с него. Сега то е по човешки казано, външната страна. Не искам да представяте въпроса тъй. Казва, да ми говори Господ. Може да ти говори Господ, когато всичко пожертваш, да не намериш, че си пожертвал. Ако ти си пожертвал всичко, Господ ще ти говори, поне една дума ще ти каже.

Казвам сега, ще оставите вашата духовна опитност. Може да кажете, вземете Библията, там има всичките стихове за любовта. Някои хора добре започват, но напущат първата любов, втората любов е вече на раздор. Първия ден - с любов, втория - с раздяла, третия ден - с любов, после раздяла. Първата любов е най-чистата, в нея няма никаква раздяла, в нея има блаженство, прогрес. Втората любов, както на земята е построена, раздори има, единия ден едно мисли, втория ден - друго, третия ден - трето, постоянно се сменя нашето съзнание, ние мязаме на дърво, което постоянно се клатушка.

Сега въпросът не е да ви убеждавам във вашите убеждения, да ви кажа, че нямате нищо, но самата реалност е сега. Вие мислите, че носите скъпоценен камък, но той не е скъпоценен камък, казвам, може да имате по-голям. Носите един като леща, казвам, може да имате един като лешник, някои може да имате още по-хубав - като паче яйце. Разбира се, по-хубаво е да имаш един скъпоценен камък. Ако един от вас има един скъпоценен камък като паче яйце, ще бъде ли беден човек? Вие сте осигурени не само материално, но кой от вас, ако би имал един диамант, голям като паче яйце, той най-малко може да живее 120 години, може да бъде здрав, може да бъде осигурен. Колко ще слугува един диамант като паче яйце?

Казвам, ако ние имаме едно верую, то е сега да имаме едно верую, да мяза на един диамант като паче яйце. Сега, щом така се говори, казвате, калугери няма да ставаме. Калугерството не е интересно, нито наука е. Калугерството е заблуждение. Казва някой, да се предадем. Няма какво да се предаваш. Предават се разбойниците. Казва, да се предадем в Божиите ръце. То е съвсем изопачен език. Отивам да служа на Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, да работя заради него. Неговата слава ще бъде моя слава. Не да се предам на Бога, няма никакъв смисъл. Може да се предадеш, като дойде ангелът на смъртта. Ще се предадеш и оттатъка ще минеш. То е закон на посвещение, ти се изпитваш. Казва, момата се предала в неговите ръце. Че как? Той е по-силен. Ще се предаде, не може да се бори. В предаването на ръцете не се изяснява някаква идея. Христос казва: "В твоите ръце предавам душата си."

Но имаме един въпрос неразрешен. Грехът, който Христос носеше. Казва Христос: като човек аз се постарах да разреша този въпрос, не можах да го разреша. Сега целият кармически въпрос на хората за греха го поставям в твоите ръце, каквото направиш. Тогава именно Господ разрешава въпроса - възкреси Христос. С възкресението на Христа се разбра ликвидирането на цялата човешка карма. Влиза в един нов път, който Бог изработи. Христос на земята не можа да го разреши. Той, даже с всичката наука, не можа да остави евреите да вървят в него. Те казваха, че е Господ. Но не вярваха. Христос едва имаше сила да се задържи да не избухне. И той на едно място взе камшика. Той искаше да ги изтърпи. И най-после всичките евреи и цялото човечество го предаде на Бога, казва: "Аз направих, каквото можах, направи ти сега останалото, ти завърши работата." Законът е Бог, който възраства, Бог е, който въздига, Бог е, който пречиства. Всички други насаждат. Един ден вие ще поставите нещо в ръцете на Бога. Като завършите всичко, ще оставите нещо в ръцете на Бога.

Казвам сега, във всинца ви трябва да има едно верую като един диамант. Сега всички, във вас има желание да се покажете отвън на другите, че имате много голяма вяра. Доколкото аз ви зная, много малка вяра имате. Доверието един към друг е толкоз малко. Аз, както виждам, както ходя по изгрева, навсякъде срещам линии на противоречие. Когато срещна някого от вас, вони. Обяснението е следното. Когато някой човек говори лошо, той смърди, мирише. Казвам, говорил си нещо, миришеш като мъртвец. То е закон, общ за всички, неумолим закон.

Човек трябва да бъде абсолютно чист. Тук трябва да бъде свят. Ако тука не е свят, никъде не може да иде. Ако сега не уредите живота, никой не може да го уреди. Казват, ще се молим заради него. Хубаво, за да се моли Христос за тебе, трябва да отговаряш на условията. Никой съвременен учител не може да прекара един ученик, който не се учи. Христос не може да се моли за нас, ако в нас няма желание да вършим онова, което той върши. Сега за мене е безразлично какво казва един учител, аз какво казвам в дадения случай като човек. По отношение човешката страна на всичките учители се говори един и същ език. Учителят се отличава по тока, че неговите отношения са еднакви към всички души. Той цени душите, понеже Бог еднакво ги цени, еднаква цена им дава на душите, понеже са от Бога. Той не може да има две мнения за две души, отвън може да има различие. Една душа може да е философ, може да е гений, то е друг въпрос. Обикновените хора правят различие. Душите пред Бога се отличават по своята вътрешна цена.

Казвам сега, вие ще се върнете към себе си. Ние се радваме на вашите постижения. Има по-големи постижения, които трябва да постигнете, много по-големи, отколкото сегашните. Ако се спрете на туй, което сега сте придобили, то е много малко, никаква философия няма. Запример кой може да хване един камък, да го стисне и да излезе отгоре огън, отдолу - вода. Кой от вас може да го направи? Вие може да се хвалите, да казвате: ето моето верую. Като хванеш този камък, вода да излезе и пламък отгоре. Тогава може да кажете, че имате една философия. Тогава едва кажете: дай си ръката. Казвате: "Знаеш ли кой съм аз?" Казвам, ти си от тези, които, като хванат камъка, пламъкът не излиза и вода не излиза, и в камъка живот няма. Сега аз правя една аналогия. Ако ти не може да хванеш една твоя мисъл, която е като камък, и от нея да излезе вода и огън да излезе - условия за живот. Ако тази мисъл сама по себе си не може да оживее, ти си още в пътя на постижението, каквото човек трябва да постига.

Сега туй не трябва да бъде за обезсърчение. Ако някой лекар иждивява десет, петнадесет години за някаква специалност, че тогава да го признаят хората, мислите ли, че един верующ или един ученик на новото учение трябва да бъде хилава баба. Аз тогава ви казвам, една тълпа, която е развълнувана, да махнеш с ръка, тя да утихне. Отвън има буря. Да махнеш с ръката си, да утихне, времето да те послуша. Дойде главоболие, кажеш: махни се. Всичко, каквото кажеш, става. Тогава може да се радваш, че Бог те слуша. Сега, ако на сто молитви, като се молиш, една слуша Господ, аз ви познавам какъв светия сте. Под думата "светия" разбирам човек, който е за полза на хората, светията работи заради тях и Бог благославя неговия труд.

Казвам, тази е целта. Тук, на изгрева, както вървите, аз не ви харесвам. По стария метод работите. Все с обиди се занимавате, все с мъжки и женски работи, че еди-коя си сестра с еди-кой си брат ходи. Че какво има - брат и сестра ходили? Ала алабраце ходили, в една къща живеят. Че де ще живеят? Някои затворници - мъже и жени, натурят на едно място да спят, какво ще правят?

Помнете: животът седи в мислите и желанията. Трябва да знаеш какви са неговите мисли и желания. Не се произнасяйте. Бог ги е създал. Имаш право да се произнасяш само върху своя живот. Имаш право само като те прати Господ, да кажеш: "Прати ме Господ. Пътят, по който вървиш, не е добър." Щом не те е пратил Господ, мълчи. Защото другояче работите ще замязат на попски работи. Знаеш какво нещо е поп? То е най-отвратителното нещо, което човек може да има - попщина. Една благочестие отвън, но отвътре неб- лагочестив. Ти може да бъдеш цигулар, може да бъдеш светия, може да бъдеш един цар и да бъдеш престъпник, може да бъдеш владика, проповедник, може да се занимаваш е най-долната работа и да бъдеш светия. Всичките работи, които ти може да ги извършиш заради Бога, са свещени.

Не давай значение на външното. Един поет, който пише, един философ, един проповедник от нашето гледище никакъв смисъл нямат. Който и да е човек може да бъде поет. Човек, който се влюбва, той е поет. Езикът е твоето перо. Ако ти със своето перо не знаеш да пишеш по всичките правила, ти не си поет. Поезия според мене е езикът на сърцето. Имаш сърце, имаш език, поет си, ако можеш да го излееш навън, добре. Щом го имаш вътре, ще го излееш навън. Щом има поети, ти благодари. Тия души, които са забогатели и от изобилието излиза навън. Защото един поет излива онова, което преживява. То е хубавото. Онзи, който е поет, описва дълбочината на душата, преживяванията. Затова обича поезията. Хората обичат да четат поетите, защото описват онова, което става вътре в душата, страданията, всичко, каквото преживяват.

Сега отношението: да ви срещне Христос и да ви отбори очите. После, като ви срещне втори път, да ви каже: "Познаваш ли ме кой съм?" Тогава има два момента: един на отваряне на очите - възприемане на съзнанието, и втори - възприемане, прилагане на онези закони. Някои са дошли до първата фаза, дето трябва да се отворят очите. На някои не само трябва да се отворят, но трябва да се научат на закона на служенето. Не да ви накарат насила да служите, но любовта, която се заражда доброволно. тогава ще бъдем хора на една друга култура. Писанието каква: "Праведните ще съдят света, те ще управляват света, сила ще има." Ние казваме, Господ ще оправи света. Но Господ създаде света, а хората го развалиха. Ако бъдещият свят, който Бог е създал, хората пак ще го развалят, каква нужда има Господ да създава нов свят? Бъдещият свят, който ще създаде, не иска да го развалят, затова трябва умните хора да поддържат този ред. Хората може да развалят реда и порядъка. Всеки един от вас може да развали ума на някого. Ти не знаеш нищо, ти си невежа, нищо не разбираш от философия, срещнеш някого, казваш: "Този Господ, в който ти вървиш, право ли е?" Аз казвам другояче.

Преди години викам един безверник, казва ми: "Туй е суеверно." Казвам: "Туй твоето неверно, което имаш, може ли да те нахрани. Допуснете, че ние влизаме в гората вън от хората. Ти си безверник, аз верующ. Ти имаш един идеал, казвам: "Ха сега да видим твоя идеал. Помоли се. Хляб може ли да ти даде?" Моли се, моли, няма нищо. Казвам: "Ха сега аз ще опитам моя идеал. Ако в моя идеал дойде топъл хляб, как ще го обясниш?" Дойде топлият хляб, топла квартира, обуща, шапка.

Кое учение е на правата страна? Учението, което може да ни помогне. Това е истинското учение. Бог, който може да ни извади из тинята, из нашите грехове, престъпления, из нашите заблуждения, той е истинският Господ. Този, който може да ни смъкне от висотата на нашето преживяване, той не е никакъв Господ. Вие сега може да мислите - в този Господ в света има философия. Но връзка трябва, здраве трябва на всинца ви, душевно здраве, сърдечно здраве. Не че сега го изгубил, отдавна има зародиши, на които хората се поддават. Трябва всички тия мисли, които отравят, всички тия желания, които отравят, всичко туй трябва да се изхвърли или да се съпостави в положението, дето Бог да ни освободи.

Сега, първото нещо сутрин, като станете, да чуете гласа, аз желая всички да чувате Божия глас, както Адам го чуваше в рая. Казва: "Адаме, Адаме!" Адам се скри. Адаме? Чух, казва, гласа ти, но се убоях. Защо ще се убоя? Като чуеш гласа, като каже "Адаме", кажи: "Ето ме, Господи." В съзнанието ви този е най-краси- вият момент, когато човешката душа чуе Божествения глас тихо и спокойно, тогава ще се появи тази светлина, която остава в душата му и той ще започне своята работа. Всички други гласове, вън от този глас, са заблуждение.

Мнозина от вас имат криви схващания. Вие чакате Учителят да ви даде нещо. Аз ви давам. Тогава, ако сте пръст, ще приемете, ако сте камъни, водата отгоре ще мине. Ако някои от вас не може да разбират, може да ви кажа един начин, по който вие може да се освободите от едно голяма противоречие в света. Всеки човек трябва да забрави света. Човек трябва да бъде като плувец. Той може да влезе във водата, може тялото да влезе във водата, но главата държи отвън. Тогава ще знаеш в плаването единственото правило - да държиш главата отвън. И в знанието, когато търсиш Бога, в бурното море на живота ще се учиш главата да държиш вън от неблагоприятните условия.

Казвате, един ден, като замине нашият Учител, какво ще стане с нас? Какво ще правиш? Знаеш на какво мяза това? Аз, докато съм на земята, вие сте в кораб. Корабът върви без съмнение. Като замине вашият Учител, какво ще стане с вас? Значи, когато вашият кораб започне да потъва, какво ще правите? Пояси ще имате. Идеята не е съпоставена. Онзи капитан, той не може посред морето да напусне кораба, той ще изведе кораба на пристанището. То е съвсем глупава идея. Казвате, като замине Учителят, какво ще стане с вас?

Когато замине вашият Учител, ще стане това, което е било, когато той е бил. Това е външно отношение. Учителят, това е външното отношение на Бога към хората. Когато Учителят е с тях, то е обективната страна на Бога към хората. В дадения случай туй, което ти схващаш, туй, което излиза от Учителя, както имате една свещ - част от тази лой се превръща на дим, но част от свещта се превръща на светлина. Това е важното. Не туй, което е ограничено, но туй, което влиза в света. В даден случай дотолкова, доколкото Бог се изявява, то е Учителят заради вас. Ако във вас остане една форма да мислите дали тази форма е Божествена, или не.

Божественото е вътре във вас. Защото от Учителя ще излезе словото, а словото е на Бога. Учителят сам по себе си има съзнание. Но казвам, дълбоката мисъл, която трябва да остане: вие ще трябва да пазите външното изявяване на Бога, който се изявява. Защото голяма опасност съществува в това, че вие сега може да изопачите, може да се ровите дали Христос е голям, или аз съм по-голям. То е дяволска работа. Аз казвам, Христос беше по-голям. Защо? Говоря по човешки, защото е по-рано роден, по стар е, по-голям е. По-младият е по-малък. Две хиляди години роден преди мене. Аз съм по-малък. Всеки, който дойде подир мене, ще бъде по-малък от мене.

Следователно най-първо е Бог, който се е явил. Пръв аз разбирам Бог, който се е проявил във времето. Онази идея, когато Христос се е родил, тя е идея, вложена от Христа. От времето, когато Христос изнесе идеята за спасението на човечеството. Тази идея не се роди във времето на Христа. Тази идея се роди по- отдавна, тя се е реализирала, някога се е явила в ума на Бога. Тогава Бог я изявява обективно на земята. Щом вярвате в Христа, няма нужда да вярвате в друг. Щом вярвате в Петка, Стояна, Драгана, в светиите, тази работа е нескончаема. Вие имате същото противоречие, казваме, има един баща и една майка, но казвате, че има хиляди майки и бащи. Как ще примирите? Кажете - има само един баща и една майка. В даден случай, ако ти в баща си и майка си виждаш Бога, ти си разбрал истината. Ако не си, не може да видиш в дадения случай, ще имаш много майки и много бащи, докато дойдеш до съзнанието да виждаш, че във всичките майки и бащи има един и същ дух, едно и също нещо е присъщо на всички. Че всяка една майка е готова да направи всички жертви.

Казвам, аз не се спирам върху своята личност, върху себе си. Дойде някой, пита: "Ти кой си?" Аз кой съм? Казвам: "Ти болен ли си?" Тогава, ако ти си болен, аз съм лекар. Как ще те позная? Ако мога да те излекувам, може да ме познаеш. Ако не мога да те излекувам, не може да ме познаеш. Казва: "Ти кой си?" Той е ученик, иска да се учи. Казвам: "Ти ученик ли си?" Ти кой си? Значи лекар ли трябва да бъде учител? Трябва да бъде проповедник и да те учи. Трябва да бъде майка и да те учи в дадения случай. Ако службата, която съответства на това звание, изпълнявам, аз съм. Ако не може да изпълня, не съм аз. Така седи въпросът. Рязко трябва да се тури тази философия. Защото, какво вие се ползвате, ако допуснем, че вие вярвате, че аз съм някаква голяма величина. Питам, какво се ползвате вие, какво ще ви допринесе? Какво вас ще ви допринесе, че слънцето е създадено от Бога или че слънцето не е създадено от Бога? Ако вие разбирате слънцето, ако може да използвате неговата светлина, туй слънце е създадено от Бога. Ако не може да използвате неговата светлина, туй слънце не е създадено от Бога.

Трябва да се знае, в света има един Учител, трябва да пазите неговото име свещено. Дотогава, докато пазите неговото име свещено, всичките неща са за вас. В ума си някой път може да го видите, може да го видите отвън или отвътре. Докато пазите туй име свещено, всичко е свещено, в него седи благословение- то, хубавото, красивото. То е идеал на човешкия живот. Може да дойдат някои дисхармонии вътре в живота, вие да се нахвърлите, вие изисквате. Онзи, когото обичате, вие изисквате също от него, което той не може да направи заради вас. Детето може често да иска, което не могат да направят в дадения случай. Детето може да се разочарова. Някой път иска нещо, което не съществува.

Щом дойдем до Бога, ние не трябва абсолютно да не се съмняваме в него, понеже той е единствената мярка, единствената същност, с която може да знаем кое е добро и кое не. Едно е важно. Бог всичките ни желания ще реализира. Ако Бог не отговаря на желанията ни, той го има предвид в Божествената работа да ни даде, но не със същата форма, която ние желаем. Следователно, чакай онзи момент, когато ще ти го даде. Каквото поискаш на Бога, той не може да не го даде, но оставя да не го реализира, може и хиляди години да се минат. Каквото пожелаеш, каквото помислиш, ще бъде. Затова бъдете много внимателни с вашите желания, защото всяко желание на човека ще се изпълни - добро или лошо. Сега да оставим този въпрос. Той е така философски, но казвам следното.

Важното е да имате връзка с Бога. То е неговият свят. Защото този свят, той си отива вече. Постарому ако искате да живеете, условие вече няма. Иде един нов живот, нови форми идат, една нова работа иде вече в света, този свят си отива. Сега не отивайте да го тълкувате. Вие ще го видите туй новото, което във вас се заражда, то ще дойде. Външният свят, както се проявява, ще го оставите да си изтече. Турците казваш: "Като мине пороят, само калта остава." Като изсъхне тази кал, ще видим какво може да се направи от нея.

Казвам, онези от вас, които не са готови, ще се изплашат, казват: "Тази работа как ще бъде? Ние досега мислехме, че тази работа трябваше да бъде." Туй, което сте постигнали, е много малко в сравнение с онова, което има да се постига. Казва тогава Христос: "Всеки, който иска да ме последва, да вдигне кръста си и да ме следва. Ако не вдигне кръста си и не ме последва, ако не се отрече от майка, от баща си, ако не се отрече и от своя живот..." Туй е казано преди две хиляди години. Тогава де ви са кръстовете? Аз не виждам никакви кръстове, аз не виждам никъде кръст. После, де ви е вашето отричане? Де са отричанията от баща и майка? Разбирайте ме право. Отричане в този смисъл, както Христос подразбира, една свободна душа, която може да възприеме новото без никакви препятствия. То е абсолютно една вътрешна свобода. Никой не може да ограничи, само ние може да се ограничим. Външният свят с великите примамки, не може да го измамим.

Сега онези от вас няма да налагате това учение. То е въпрос личен. Всеки един от вас да тръгне. И като тръгне, да има плодове. Между вас има толкоз, които боледуват. Между вас има толкоз, които са бедни. Има толкоз, които са хилави. Онези от вас, които сте по- силни, помагайте. Мнозина от вас казвате: "Остаряхме." Че някои от вас, когато заминават в другия свят, да кажат: "Ето, аз утре заминавам." Гледам, всички заминават, без да кажат нещо. Когато според правилата трябва да дойде, да му дадем писма, много здраве, пък те инкогнито заминават. Онези, които идват, и онези, които заминават, всичко туй трябва да бъде явно. Ако ще замине в другия свят на работа, онзи, който ще замине, да даде банкет. Ние ще го изпратим до планината, той ще замине, ще му кажем довиждане.
Hиe не искаме да замине някой, да ни струва десет- двадесет хиляди лева. От такива умирания нямаме нужда. Ако ще умира някой, да върви по първия начин.

Казвам, връзка с Бога трябва да направим. Необходима е тази връзка. Аз говоря за онези от вас, които са дошли не да напуснете света, ами в новия живот да направите тази връзка, за да бъдете силни.

Тайна молитва




Първа лекция
на Общия окултен клас
27 август 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder