НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Носител на Божиите мисли

СТАР ПРАВОПИС

Носител на Божиите мисли

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, всички, бъде, мисли, земя, живот, дойде, себе, въздух, хора, начин, днес, съмнение, види ,

Съборни беседи , Рилски беседи , Рила, 19 Август 1930г., (Вторик) 9:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Всички съвременни хора трябва да имат основни, правилни разбирания върху живота. Нещата трябва да се разбират в тяхното първично проявление, както Бог ги е съпоставил. Това значи да се разглеждат те в тяхната реалност.

Питам: какво представлява водата, която пием? Какво представлява въздухът, който дишаме? Какво представлява почвата, върху която живеем? При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на Земята без въздух, без вода и без почва. Водата е връзка, посредник между въздуха и почвата, т.е. между земята и светлината. Значи пет елемента са необходими за живота на Земята: почва, вода, въздух, светлина и топлина.

Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на живота, е въздухът. Всеки човек, който иска да се повдигне, да придобие силна мисъл, да стане мощен в себе си, за да преодолява всички мъчнотии, той непременно трябва да разбира законите, на които се подчинява въздухът. Че наистина въздухът е необходим елемент за живота, се вижда от това, че човек без храна може да прекара 40 дена, но без въздух никак не може. Даже най-напредналите адепти в Индия могат да прекарат без въздух най-много 20 минути. Повече от 20 минути те не могат да спрат дишането си. Някои гениални хора могат да спрат дишането си едва от 1 до 10 минути. Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, където се преработват, трансформират, и оттам чрез кръвта отиват в мозъка. Значи човек не може да възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка. От въздуха, чрез вдишването, те отиват в белите дробове, а после в мозъка на човека, който ги облича във форми и ги изявява навън, за да станат видими. Когато някой каже, че му е дошла някаква мисъл отвън, той е прав само в този смисъл, че е възприел наистина мисълта, но през какъв път е минала тя, той не знае това. Мислите не минават направо през черепа. Въздухът е главният носител на мислите. Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздухът, човек не би могъл да възприеме никаква мисъл. В този смисъл свещено нещо е дишането. Ето защо човек трябва да диша правилно, за да може правилно да възприема Божествените мисли от въздуха и да ги предава после на мозъка.

Аз говоря за същината на въздуха, а не както вие го разбирате. Аз не говоря за въздуха като за смес, в която има 4/5 азот и 1/5 кислород, плюс още ред примеси и утайки, но говоря за него като за онзи първичен елемент, като за онази първична есенция, която служи днес на човека като среда, като условие за живот. Ето защо, когато човек диша, съзнанието му трябва да бъде будно. Защо? – Защото мислите, които се пренасят чрез въздуха, след като преминат заедно с въздуха през дробовете, ще се възприемат от съзнанието. Движението на въздуха пък се познава чрез влагата, чрез облаците.

Ние сме дошли на това високо планинско място, на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде с отворена душа. Отвори ли душата си, човек ще се освободи и от всички ония съмнения и подозрения, които го измъчват. Ако някой се съмнява в нещо, той трябва да разгледа това съмнение, да види как и отде е произлязло: всяко съмнение има свое начало и край. Освен това вие трябва да се спрете върху съмнението, да видите може ли да ви принесе някаква полза, или не: ако ви принесе полза, задръжте го в себе си, но ако никаква полза няма да ви принесе, турете го настрана, някъде далече от вас. Ако не можете да отстраните едно съмнение от душата си, де е вашата сила тогава? Вие трябва да хванете съмнението си така, както бащата хваща понякога детето си за ухото и го държи: то се дърпа, върви напред, а бащата – подир него. Някои малки деца, кърмачета, като ги кърмят майките им, те ги хапят. Обаче разумната майка веднага възпитава детето си: тя го хваща за ухото и то престава да хапе.

И вие правете същото със съмнението: хванете го за ухото и го изведете навън. То трябва да се подчини. Вие сте по-силни от всякакво съмнение, от всякакво подозрение, от всякаква болест, от всички препятствия, които могат да ви се случат в живота. Вие сте по-силни от тях, защото те се родиха след вас. Без вас те не биха могли да съществуват. Днес те живеят на ваш гърб. Като забогатеете, дойде някаква болест при вас, тръшне ви на леглото, обере ви оттук-оттам, и като види, че няма какво повече да вземе, замине си. Едва се съвземете малко от болестта, дойде при вас съмнението: слабо, мършаво – иска да се поправи. Налегне ви, вземе си нещо от вас, и като види, че сте осиромашели, напусне ви. Едва се окопитите от борбата със съмнението, ето, задава се неверието – бледно, сухо като кука. И то иска да си вземе нещичко от вас. Загнезди се някъде у вас, докато разбогатее, и после ви напуска.

Философски трябва да гледате на тези въпроси! Когато ви нападнат някакви паразити из главата, с чесане само можете ли да ги извадите? Тези паразити са нещо подобно на съмнението, на неверието, на подозрението, и човек трябва да потърси начин как да се освободи от тях. Когато някой се почесва по главата, това показва, че той мисли нещо, търси начин да се освободи от някакво затруднение. Как ще се освободите от паразитите? – Вземете един ситен гребен и го прекарайте по главата си. Когато паразитите се намерят между два от тия зъби, те не могат вече да избегнат тясната врата. Попаднат ли там, няма спасение за тях: те са богати, тлъсти гости, не могат да се спасят през тази тясна врата. Някой казва: „Не зная как да се справя със съмнението, не мога да измисля някакъв начин против него.“ Казвам му: „Купи си един здрав ситен гребен – и въпросът лесно ще се разреши.“ Всяко съмнение в този смисъл представлява един паразит, едно чуждо съзнание, от което трябва да се освободите.

Ние сме дошли тук, на височина 2230 м, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с нисши мисли, от които трябва да се освободим. Сега вие трябва да използвате чистия въздух, за да възприемете от него чисти Божествени мисли. От няколко дни насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, откъдето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен слънчев ден, на чист и здрав въздух. Ако и при това положение нещо ви мъчи, причината се крие в самите вас. Вие имате в себе си грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях. Казвате: „Чакай да си туря една от тези плочи, да видя какво ще ми изсвири.“ Какво ще ви изсвири? – Все старата песен на съмнението. Значи съмненията ви днес не идат от въздуха, а идат отвътре, от вас. Казвате: „Какво да правя с тази плоча на съмнението?“ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н. Разболеете ли се, турете на грамофона си една от плочите на здравето и завъртете ключа – да свири.

И тъй, сега вие трябва да учите, да се занимавате покрай другите неща и с въздуха като с животворна вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото ви е чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете и външно, и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства, с големи познания и с широк простор в живота. По този начин вие ще бъдете свързани с много същества, на които и вие ще помагате, и те ще ви помагат. Ние не искаме да бъдем сами в живота. Според окултната наука сами могат да останат напредналите същества, които са завършили своето развитие на Земята. При това положение те вече могат да се разговарят с Бога и с Природата. Всички същества, които не са готови за Божествения свят, като влязат там, те се чувстват сами, изоставени, защото нямат радио, с помощта на което да влязат във връзка с обществата от този свят, нито пък могат да възприемат Божествените мисли. Вследствие на това тези хора наричат Божествения свят безформен. Това е така за обикновените хора, но за напредналите същества в Божествения свят съществува такава красота и хармония, каквато никое човешко око не може да види, никой човешки ум не може да си въобрази, никое човешко сърце не може да почувства.

Казвам: има мисли за обикновените хора, има мисли за талантливите, има мисли и за гениалните, и най-после има мисли и за Учителите. Ако съществата от тия категории разменят местата си, тогава тия от тях, които са на по-ниско стъпало, няма да разберат мислите и живота на по-възвишените от тях и ще казват, че светът, в който те живеят, е безформен. Божественият свят не е безформен. Съществата там живеят на далечни разстояния едни от други – изглежда, че всяко същество е само. Достатъчно е обаче да си помислят само едни за други, и те веднага са заедно. Например, ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел, и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Закон е: никой ангел, никое напреднало същество, не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба. И Христос дойде за голяма печалба на Земята. Ако Той мислеше, че ще има по-голяма загуба, отколкото печалба, никога не би дошъл на Земята. Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които един ден ще има, ще бъдат поне десетократно повече, отколкото загубите и разходите, които се направиха. Тъй щото същото правете и вие. Вършете това, което ще ви донесе десетократна печалба. Това е Божествено. Не е въпросът сега да се стремите да придобиете новото за в бъдеще, но трябва да знаете какво може да ви донесе новото още днес, т.е. да знаете на какви печалби разчитате. Някой казва: „Новите идеи ще се насадят у младото поколение.“ Това е друг въпрос вече, но всеки човек трябва така да работи, че да задоволи и вътрешния копнеж на своята душа.

Някой казва: „Материалният живот е едно нещо, духовният – друго.“ Материалното и духовното са едно и също нещо – те са само две различни фази на Целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, и духовния не ще можеш да разбереш. Ако не вярваш в човека, когото виждаш и пипаш, как ще повярваш в духовното, което е по-далечно? До реалността на нещата може да се дойде чрез материалното. В човека има външна, привидна страна, но има и съществена, вътрешна страна. Когато духовният човек пипне ръката на някой болен или на някой умрял човек, той веднага може да познае дали болният ще оздравее, или дали умрелият ще възкръсне. Това по какво се познава? – По същественото, неизменното у човека, което и когато той е болен или умрял, остава непроменено в него.

В 1905 година Шлятър се яви в Америка, където започна да лекува болни по особен начин. При него идваха разни болни. Достатъчно беше да пипне някого по ръката, за да оздравее той веднага. Други оздравяваха по-мъчно. От какво зависи това? Причината е дълбока, но Шлятър познаваше веднага кой човек ще оздравее и кой не може. Той познаваше добрите хора от лошите, от престъпниците. Един ден в едно събрание от 17 000 души той видя един престъпник и се обърна към него с думите: „Ти си разбойник, престъпник, излез навън!“ Като ви говоря това, не подразбирам, че духовният човек трябва да хваща престъпниците и да се занимава с тях. Този пример има само научна стойност. Казвате: „Какво ще стане с престъпниците?“ – Те трябва да се разкаят, да напуснат своите стари пътища. – „Какво ще стане с грешниците?“ – И за тях въпросът е решен: те трябва да се разкаят, да очистят сърцата и умовете си от всички лоши мисли и желания, да напуснат стария живот и да се обърнат към Бога. Обаче ако грешникът мисли, че силите и благата, които му се дават, трябва да се използват за зло, за престъпления, такова учение не съществува.

Казвате: „Как ще се спаси светът?“ – Светът може да се спаси в един ден. „Как?“ – Когато всички грешници, когато всички лоши хора напуснат старите си пътища и се обърнат към Бога. Днес светът има много учители: един учи едно, друг – друго, трети – трето учение. Казвам: ще дойде ден, когато мненията на всички учители ще се съгласуват, ще има единство в убежденията на хората, и тогава те няма да бъдат лековерни. При това положение на нещата ще има ли нужда от проповеди? Дойде някой човек и ми донася в една кошница череши. Има ли смисъл този човек да ми разправя какъв род са тези череши, как и при какви условия са расли, когато те са налице? Имаше смисъл да ми разправя той всичко това, докато черешите не бяха узрели. Щом веднъж ги носи узрели, проповедта му вече е излишна. Аз опитвам черешите и казвам: „Слушай, приятелю, аз съм специалист в разбирането на плодовете. Всичкото красноречие относно черешите ти пропада. Занеси тия череши на друго място – те не са за мене, аз не мога да ги взема. Нямаше нужда да ми ги препоръчваш толкова много.“ Следователно всеки човек е в състояние за даден случай да провери дали една мисъл е права, или не.

Дойде ли някоя мисъл до положение да се препоръчва от другите, тя не е на мястото си. И тогава вие ще се намерите в положението на онези млади момци, които търсили работа, но само чрез препоръка на външни влиятелни хора. Един американец милионер търсил служащ за фирмата си. Явили се при него около 20–30 души, все млади хора, с различни препоръчителни писма от видни и високопоставени лица. Като ги поглеждал само, вниманието му не се спирало на никого от тях, и затова всекиму казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-после дошъл в кантората му един млад скромен момък, който още при влизането си видял на земята една захвърлена книжка, навел се и я вдигнал. След това се обърнал към господаря на фирмата и казал: „Господине, научих, че търсите лице за работа в кантората си. Аз предлагам своя труд, но нямам от никого препоръка.“ – „Вие носите препоръката в себе си. Тази книжка, която вдигнахте от земята, ви препоръча много добре.“ Разумен човек е бил този богат американец. Той разбрал, че младежът, който има чувство към ред и чистота, ще бъде добър работник. По същия начин и Бог ви наблюдава, за да види дали ще вдигнете книжката, която е захвърлена на земята и препятства на хората в техния път.

Често малките неща носят големи блага в живота на човека. Един философ изпаднал в голямо отчаяние, разочаровал се нещо, вследствие на което изгубил смисъла на живота. Един ден, както вървял по улиците с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захвърлена на земята, навел се да я вдигне и забелязал, че има нещо, написано на нея. Изчистил я от праха и прочел: „Бог е Любов. Той толкова възлюби света, че пожертва за него Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ До това време този философ се занимавал с големи работи, не обръщал внимание на дребните неща и никога не поглеждал към земята. Сега обаче, като намерил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете, написани на нея, и казал: „Толкова време вече как търся Истината – и трябваше да я намеря в тази малка захвърлена и опрашена книжка.“ Той взел книжката със себе си и я турил в рамка. От този ден той променил живота си, като казал: „Щом Бог е Любов, има смисъл да се живее!“ Днес всички хора страдат, понеже са изгубили най-важния лист от книгата на своя живот. Той е загубеният ключ, който всички търсят. Докато човек не разбере Любовта, така както тя днес се проявява, а не както се е проявявала в миналото, нито пък както ще се проявява в бъдещето, той не може да намери изгубения ключ. Ако човек не е разбрал Любовта, както се е проявявала в миналото, той не може да разбере и тази в настоящето; не разбере ли Любов¬та, както се проявява в настоящето, той няма да разбере и Любовта в бъдещето. Ако вие разбирате проявленията на Любовта днес, разбрали сте проявленията й в миналото, а оттук ще разберете и проявленията й в бъдещето. Имате ли положителни възгледи за Любовта, върху тях ще градите и своите научни факти.

Съвременната наука е средство за поддържане на живота. Например един съвременен френолог може да познае какви заложби, какви дарби се крият в човека, но не може да даде методи за тяхното развитие. Види ли някое дете, той ще каже на майката какви дарби има в детето, но не може да й препоръча методи, с които да се разработят неговите дарби. Защо? – Защото той няма дълбоки познания върху френологията. Повечето от съвременните учени са в същото положение: много неща знаят, но главно теоретически. Дойде ли се до практика, до приложение на нещата, те отстъпват. Например съвременните естественици изучават зоология, ботаника, но не знаят как и къде да приложат знанията за животните и растенията във възпитанието. Тези науки имат своето възпитателно въздействие върху хората. Някой човек изпитва омраза към друг, но иска да се освободи от това чувство в себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но омразата не го напуска. Казвам: има един практически начин за освобождаване от това чувство. Идете в някоя гора, където има мечки, и като срещнете някоя мечка, приближете се към нея и я помилвайте няколко пъти по гърба. От този момент омразата изчезва. Няма по-злопаметно същество от мечката. Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата. Кой смее да пипне мечка, без да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети с аероплан из въздуха, е по-лесно? За предпочитане е човек да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на някой аероплан, който всеки момент може да се повреди. По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на някой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива?

Един индиец ходил из Индия да търси особени видове змии и ги занасял в дома си, където ги укротявал. Той ги държал обикновено в две каци. Една вечер, по невнимание, той забравил каците отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята. На сутринта, като се събудил, индиецът останал ужасен, като се видял цял обвит със змиите. Той не посмял да се помръдне. Най-малкото помръдване от негова страна щяло да коства живота му, защото змиите били от най-опасните. Сутринта, когато слугата влязъл в стаята и видял господаря си тъй обвит от змиите, веднага турил един голям котел с мляко да се вари на огъня и после го внесъл в стаята. Змиите, привлечени от миризмата на прясното мляко, започнали една по една да се отправят към млякото. Когато индиецът се видял напълно освободен от змиите, той станал от леглото си и прибрал всички змии в каците. Тук слугата спасил господаря си. С какво? – С млякото. По същия начин и вашият слуга трябва да ви даде словесно мляко, за да се освободите от грешките на своя живот. Днес всички хора се нуждаят от словесно мляко.

И тъй, всичко зависи от разбиранията. Някой казва: „Искам да съм учен.“ – Човек всякога може да бъде учен, но учеността не разрешава въпросите. – „Искам да съм свят човек.“ – Човек всякога може да бъде свят, от него зависи. – „Искам да съм силен.“ – Човек всякога може да бъде силен. – „Искам да съм знатен.“ – Човек всякога може да бъде знатен. Да бъде човек учен, свят, силен, знатен – това са резултати, които той всякога може да придобие.

Сега ще прочета 6-а глава от Евангелието на Матея.

Внимавайте да не правите своите милостини

пред человеците, за да ви виждат;

инак нямате заплата при Отца вашего,

Който е на небесата. (1. ст.)

Това подразбира: не ставайте учени, добри заради хората. Бъдете добри заради Бога, Който ви е създал. Бъди добър за Бога – да види Той, че ти цениш добрината, която ти е дал. Покажи знанието си пред Бога – Той да види и разбере, че оценяваш дарбите, които е вложил в тебе. Каквото правиш, за Бога го прави, а не за хората. Вършиш ли всичко за Бога, тогава и хората ще разберат, че ти си учен, добър. И щом хората се нуждаят от твоята помощ, те ще те намерят.

И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си,

както правят лицемерите по съборищата и по улиците,

за да се прославят от человеците; истина ви казвам:

те приемат вече заплатата си. (2. ст.)

Когато става въпрос за милосърдие, човек трябва да бъде такъв пак за Бога, а не за человеците.

А ти кога правиш милостиня,

да не узнае лявата ти ръка

що прави десницата ти. (3. ст.)

Дясната ръка на човека представлява неговият ум. Умът на човека има две течения: едното е възходящо, наречено висш ум; другото е низходящо, нисш ум. Затова, когато човек прави милостиня, той трябва да крие това от своя нисш ум. Значи каквото висшият ум прави, нисшият да не знае. Правиш ли милостините си пред хората, ти ги правиш пред своя нисш ум; правиш ли ги пред Бога, правиш ги и пред своя висш ум. В това отношение лявата ръка е нисшето у човека, а дясната ръка – висшето. Следователно, каквото прави висшето у човека, нисшето да не знае.

За да бъде твоята милостиня в тайно;

и Отец твой, Който вижда в тайно,

ще ти въздаде наяве. (4. ст.)

Бог ще ти отговори отвътре.

И кога се молиш, не бивай както лицемерите,

защото те обичат да си правят молбата,

стоящи по съборищата и по ъглите на улиците,

за да се явят на человеците;

истина ви казвам, че те приемат заплатата си. (5. ст.)

А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка,

и като си затвориш вратата,

помоли се Отцу твоему, Който е в тайно;

и Отец ти, Който вижда в тайно,

ще ти въздаде наяве. (6. ст.)

Този стих се отнася до вътрешния живот на човека, до неговото съзнание. Във вътрешния си живот човек трябва да започне от Бога и да свърши с хората. Започне ли с хората и свърши с Бога, той нищо няма да постигне.

А кога се молите, не говорете излишни думи,

както езичниците; защото те мислят,

че в многословието си ще бъдат послушани. (7. ст.)

Отивате ли при Бога, не употребявайте много думи. Малко думи кажете, но да са съдържателни.

А вие така се молете:

Отче наш, Който си на небесата,

да се свети името Ти. (9. ст.)

Аз признавам, че Ти си единствен Баща в света. И в Небето си само Ти – освен Тебе няма друг. Няма друго Небе, основано върху Твоята основа. Дето е Бог, там е Небето. Небето подразбира Бога. Да се освети Името Ти в моя ум, в моето сърце, в моята воля – в целия ми живот.

Да дойде царството Твое;

да бъде волята Твоя, както на небето,

така и на земята. (10. ст.)

Твоето царство да дойде в мене; аз да живея в Тебе и Ти да живееш в мене. Моята воля да служи на Твоята и онова, което става горе, в Тебе, да става и долу, в мене.

Хлябът наш насъщни,

дай го нам и днес. (11. ст.)

Хлябът представлява Живото Слово. Придобие ли човек Живото Слово, той ще има и обикновения хляб в изобилие. Храните ли се с Божественото Слово, другите неща ще дойдат сами по себе си.

Мнозина искат да видят чудеса. Представете си, че завали голям, дълбок сняг на планината и всякаква връзка с хората отвън се прекъсне, също и с превозните средства, и вие сте изложени 4–5 дена да прекарате без хляб. Вие ще се уплашите, ще мислите, че ще умрете от глад. Има начин, по който може да се достави хлябът. Това ще бъде голямо чудо, но то не трябва да се прави за вярващите. Чудесата имат смисъл за безверниците, за да се усили вярата им в Бога. При това вярващият сам трябва да прави чудеса. Остави ли другите да правят чудеса, той ще се усъмни в тях. Когато трябва да стане чудо, и хлябът ще дойде. Как? – Ще видите, че в палатката на всекиго седи по един топъл хляб, или пък ще видите как едно натоварено магаре, без да го придружава някой човек, пристига с хляба при вас. Това може да ви се види като приказка от 1001 нощ, като забавление. И това е възможно, но в чудесата има голяма реалност. Какви по-големи чудеса искате от малкото семенце, или от костилката на някой плод, която, хвърлена в земята, сама извлича потребните за нея сокове, и след 2–3 години я виждате израсла голямо дърво? Тази материя, която житото и всички останали растения извличат от земята и после преработват в организма си, адептът, който разбира законите на Природата, може да я вземе от въздуха, да я сгъсти и да създаде от нея всичко, каквото пожелае. Като извлече от въздуха елементите, които са необходими за растене на житото, от тях той може в късо време да приготви хляб, колкото иска. В това отношение всички планини представляват складове от различни елементи. Енергията може да се превръща, да се видоизменя, но трябва да се знаят законите, чрез които става това превръщане. За да стане материята годна за храна, тя трябва първо да премине през камъните, после – през растенията, и най-после да се приеме и от човека.

И прости ни дълговете наши,

както и ние прощаваме

на нашите длъжници. (12. ст.)

Щом искаме Бог да прости нашите дългове, и ние трябва да прощаваме на нашите длъжници.

И не въведи нас в изкушение,

но избави нас от лукаваго. (13. ст.)

Съществува следният закон: човек изпада в изкушения, когато не върши Волята Божия. Докато той върши Волята Божия, никакво изкушение не може да дойде за него.

Сега ще обясня мисълта си със следния пример. Представете си, че някой човек носи на гърба си една каса, пълна със злато. Ако този човек срещне някого, който също така като него носи пълна каса със злато, ще се изкуси ли от неговото злато? – Няма да се изкуси. Обаче ако касата на първия беше празна, той веднага щеше да се изкуси от златото на втория и щеше да си каже: „Да бих могъл да взема нещо от касата на този човек!“ Следователно, когато човек е проникнат от Божествените идеи в себе си и когато вярата му е силна, неговата каса е пълна със злато и той не може да изпадне в изкушение. Слаба ли е вярата на човека, няма ли в себе си стремеж към великото в света, касата му е празна и за него изкушението неизбежно ще дойде. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, и извън нея, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Значи изкушението иде по единствената причина, че не се изпълнява Волята Божия.

Защото е Твое царството,

и силата, и славата во веки.

Амин. (13. ст.)

Защото ако простите вие

на человеците съгрешенията им,

ще прости и вам Отец ваш небесни. (14. ст.)

Ако ли вие не простите

на человеците съгрешенията им,

то и Отец ваш няма да прости

съгрешенията ваши. (15. ст.)

Вие трябва да простите на человеците съгрешенията им, защото всички хора са излезли от Бога. Ние разглеждаме човека в неговото първично проявление. Затова и вие разглеждайте човека като душа, произлязла от Бога. Ако не можете да простите на човека като на душа заради Бога, вие ще прекъснете връзката си с Бога, а с това и Божията благодат към вас. Следователно човек трябва да прощава, понеже всички живеем в Бога и се радваме в Него. Каквото вършим, за Него трябва да го вършим, и то вътрешно, не пред человеците.

Недейте си събира съкровища на земята,

дето молец и ръжда ги разваля

и дето крадци подкопават и крадат. (19. ст.)

Но събирайте си съкровища на небето,

дето ни молец, нито ръжда ги разваля,

и дето крадци ни подкопават, ни крадат. (20. ст.)

Защото където е съкровището ви,

там ще бъде сърцето ви. (21. ст.)

Значи въпросът за богатството е предрешен. Човек все трябва да вложи някъде нещо, да събира съкровища.

Светило на тялото е окото;

и тъй, ако окото ти е чисто,

всичкото ти тяло светло ще бъде. (22. ст.)

Ако външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект, тъмнина. Виждаш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло. И обратният процес е верен: тъмно ли е в съзнанието ти, и окото няма да вижда ясно; светло ли е в съзнанието ти, и окото външно ще вижда ясно.

Ако ли окото ти бъде лукаво,

всичкото ти тяло тъмно ще бъде.

И тъй, виделината, която е в тебе,

ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е! (23. ст.)

Никой не може на двама господари да работи. (24. ст.)

Когато човек служи едновременно на двама господари, той се раздвоява. Да служи човек на две места – туй подразбира да се раздвои в любовта си, а това е невъзможно. Любов¬та не може да служи на двама господари. Човек може едновременно да обича двама души, но не може едновременно да им служи, защото всеки ще иска да се изпълни волята му, както той разбира. Това пък ще обезличи този, който се наема и на двамата да да служи.

Заради това казвам ви:

нямайте грижа за живота си –

какво ще ядете или какво ще пиете,

нито за тялото ваше – какво ще облечете.

Не е ли животът по-драгоценен

от храната и тялото, от облеклото? (25. ст.)

Храната сама по себе си ще дойде. Важно е човек да изпълнява Волята Божия – и всичко останало ще се нареди.

Тези са мислите, върху които трябва да размишлявате. Прочетете цялата глава и приложете в живота си принципите, които се прокарват в нея. Работете върху тях, за да създадете в себе си свои нови възгледи. Корените на дървото работят за себе си, листата работят за себе си, клоните работят за себе си. Обаче в края на краищата всички работят солидарно, за общото благо на дървото. По същия начин и всеки човек работи като уд във великото Дърво на живота. Всеки работи за своето самоусъвършенстване. По този начин се усилва и връзката с Бога.

Христос казва:

Ако имате вяра като синапово зърно,

ще можете гори и планини да премествате.

Значи има вяра механическа, има и вяра органическа. Каква вяра е тази, при която човек уповава на Бога само когато е богат, здрав и силен? Човек все трябва да положи вярата си върху нещо. Той е на прав път само тогава, когато положи вярата си в Бога, Който е жив и Който непрестанно работи в света. Да положиш вярата си в Бога – това е единствената жива вяра, която гори и планини премества.

19 август, 9.00 ч., чешмичката до Второто рилско езеро

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бог, всички, бъде, мисли, земя, живот, дойде, себе, въздух, хора, начин, днес, съмнение, види ,

Съборни беседи , Рилски беседи , Рила, 19 Август 1930г., (Вторик) 9:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder