НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Начало и край

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Начало и край

Най-често използвани думи в беседата: слънце, има, човек, може, казва, дойде, изгрява, любов, бог, бъде, края, път, съзнание, божествен, ден, очи, сега, живот, стане, залязва ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , 7-те езера, 13 Август 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И отговори Симон Петър и рече:

„Ти си Христос, Син на Бога живаго.”

„Ти си Син на Бога живаго.” Всеки човек трябва да има една идея в себе си, в която да бъде така убеден, както Петър беше убеден в Христа. Понеже Петър позна Христа, Христос му отговори: Аз ще ти дам ключовете на Царството небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.” Всеки човек трябва вътрешно да познава Христа, за да има един център, около който всички неща да се съсредоточават. Няма ли такъв център, всички негови мисли и чувства ще бъдат разхвърляни.

Каквото да се говори на хората, повечето от тях мислят за физическия живот, да има какво да ядат и да пият, да се осигурят. Животът не се състои в многото ядене. Човек може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има големи придобивки. Няма защо да мислите за утрешния ден. Щом днес сте задоволени, това е достатъчно. Денят се грижи за себе си. Един ден, това е една Божествена епоха. Така гледа на нещата Онзи, Който е създал света. За обикновения човек не е така. Той вижда, че слънцето изгрява и залязва, но защо става това, не знае. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. Като гледат човека, те виждат, докъде е стигнал, и казват, че дълъг път предстои на човека, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човек трябва да мине през 400 хиляди форми, през 400 хиляди облекла, или през 400 хиляди врати.

Къде е краят на живота? Краят е там, дето е началото. Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Начало съществува само за онзи, който разбира нещата. За онзи, който не разбира нещата, има само край. Началото на всяко нещо е блаженство, краят – нещастие; началото е любов, краят – омраза; началото е истина, краят – лъжа. Всяко нещо, което има край, не е вечно, не е истинно. Краят на една работа се определя от началото. Ако някой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва от любов, без никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Няма да мине много време, той ще иска парите си назад. Защо? Защото любовта му е изчезнала. Началото на нещата е във ваши ръце, затова стремете се началото да бъде всякога добро. Какъв ще бъде краят, това не е ваша работа. Краят на нещата е в ръцете на Бога. Ако началото на една работа е в съгласие с Бога, краят и ще бъде добър. – Ама искам да зная, какво има зад любовта, зад истината, зад правдата. Зад любовта стои омразата, зад истината – лъжата, зад правдата – неправдата. И обратно: зад омразата стои любовта, зад лъжата – истината, зад неправдата – правдата. Който не е доволен от любовта, ще намери омразата. Щом се натъкне на омразата, тогава само човек може да разбере и оцени любовта.

„Ти си Син на Бога живаго.” Христос отговори на Петра: „Блажен си, Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса.” /- 17 ст./. Мнозина биха желали да бъдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се на себе си, Господи, няма да ти бъде това.” /- 22 ст./. – Тук Петър изгуби Божественото си съзнание и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петра, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше, защо не направи това. Христос казваше, че трябва да мине през страдания, за да дойде до възкресението. Без страдания няма възкресение. Тогаз Исус рече на учениците си: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.” /- 24 ст./.

Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на крив път. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човешката душа от робството, в което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповядва и плаче. Детето плаче за всяка своя нужда. Щом заплаче, майката и бащата веднага му се притичват на помощ. Те знаят, че то е безпомощно и употребяват всички грижи да му помогнат. Докато стъпи на краката си, докато израсне, детето постоянно плаче. Обаче плачът не разрешава въпросите. Детето трябва да бъде разумно, да не плаче, но да знае, как да отваря и затваря устата си, как да говори на майка си.

Кое е същественото за човека? Да познава Христа. Мнозина искат да имат власт, да разполагат с ключовете на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човек трябва да има вътрешно, мистично разбиране за живота и за любовта. Няма ли това разбиране, той не е дошъл до познаване на Бога и на Христа. Ключовете на Царството Божие са в Бога. Как ще дойдете до Него, щом не Го познавате? За ония, които Го познават, е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.” Казано е още: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Вън от познаването на любовта никаква философия не съществува. Любовта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, от която човек може да черпи всеки момент. Какво представя твоето знание за правене на хляб, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цял ден гладуваш? Парче хляб в торбата ти струва повече от всичкото ти знание. Знанието има смисъл, но при пълна торба с хляб. Иначе, ще философствуваш, ще учиш хората, но ще поглеждаш към пълната им торба.

Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешния смисъл на живота. Като четете Библията и Новия завет, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трябва да се спирате върху Неговия вътрешен смисъл. Само по този начин ще усилите вярата си. Вие се нуждаете от вяра, която да устоява на външни и вътрешни бури, да не се разколебава от нищо. Как може да ви разубеди човек в изгряването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всяка сутрин изгрява. Ако не го виждате, причината се крие другаде някъде, а не в самото слънце. Каквито промени да стават във външния и вътрешния живот на човека, слънцето постоянно изгрява и залязва. Едно нещо може да ви изненада: някога слънцето изгрява и залязва по-рано, а някога – по-късно. Това е в неговия път. Вие можете да не знаете, с колко минути по-рано или по-късно изгрява и залязва, но това е предвидено в движението на слънцето.

Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се поддавайте на чуждото мнение. Понякога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете в тъмнина. Как ще вярвате на твърдението на някого, че слънцето няма да изгрее? Всичко може да стане в света, но слънцето неотклонно ще следва своя път. Правете наблюдения върху явленията в природата и вадете заключения. Дойдете ли до някакви положителни правила, не се колебайте в тях. Имате ли някакви духовни опитности, не се съмнявайте в тях. Те почиват на известни закони, които трябва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте смущение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане.

Като се натъква на съмнения и на смущения, човек се отегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жена му и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. След като прекара големи разочарования, той казва: Свърши се моят живот. Животът ти не е свършен, но свършиха се твоите криви разбирания за живота. Сега ще започнеш отново, с нови разбирания. Докато дойдеш до новото, ще минеш през тъжната зона на живота.

Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се натук-натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да загасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. За него вече слънцето нито изгрява, нито залязва.

Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога, като център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този център, човек не може да расте и да се развива. Бог дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват, да постигнат своите желания. Къде ще намерите Бога? В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Объркате ли пътя си, всичко ще загубите.

Един богат младеж отишъл при един адепт да се учи. Адептът бил от самозваните учители. Ученикът искал от адепта да направи някакво чудо. Адептът казал: Ще направя едно чудо, но ако ми донесеш всичките си скъпоценности. Ученикът изпълнил волята на адепта. Той донесъл скъпоценностите си и чакал да види, какво чудо ще стане. – Затвори сега очите си и, докато не ти кажа да ги отвориш, ще седиш със затворени очи – казал адептът. Ученикът затворил очите си и чакал. В това време адептът обрал всичките му скъпоценности и изчезнал. Когато ученикът отворил очите си, не видял нито учителя си, нито торбата със скъпоценностите.

И тъй, като дойде някой самозван адепт при тебе и ти каже, че ще те научи на нещо особено, знай, че той ще вземе всичките ти скъпоценности и ще изчезне. Видите ли такъв учител, дръжте очите си отворени. За тия адепти и учители Христос казва, че са крадци и разбойници. Те не носят свобода на човешката душа, но я ограбват и заробват. Пазете се от учители, които не служат на Божественото, което носи изобилие в живота. Като знаете това, дръжте връзката си с Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начин. Реалното се придобива по реален начин.

Едно се иска от човека: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли – всичко да става за слава Божия. Обезсърчи ли се човек, нека си помисли за Бога. Щом помисли за Бога и реши да живее за славата Божия, обезсърчението изчезва. Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Направете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето, както слънцето, дава условия на човека да расте.

Когато се говори за слънцето като източник на живот, някои мислят, че като излизат сутрин да наблюдават изгрева на слънцето, ще придобият всичко, от което организмът им се нуждае. Ако разбират езика на слънцето, много нещо ще придобият. Не го ли разбират, нищо няма да придобият. Слънцето дава изобилно на ония, които могат да се свържат с неговите сили. Обаче, който е свързан със слънцето, и при 30° студ, пак може да се ползва от неговите лъчи. От съзнанието на човека зависи, колко енергия може да приеме от слънцето. Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. Той има любов в себе си, която отправя към всички живи същества. Ако погледнете с окото на ясновидеца двама души, които се обичат, ще видите, че между тях става преливане на енергии. Като се обичат, енергията от Духа слиза върху тях и се прелива от единия в другия.

Като не разбират любовта, хората се страхуват да не я изгубят. Любовта не се губи. Тя обхваща цялата вечност. Който люби, той живее във вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели.

И рече му Симон Петър: „Ти си Син на Бога живаго.” Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се объркал в тъмна нощ. Тя е слънце за заблудения пътник. Както слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я подига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети.

Ще кажете, че това са детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намерете някой философ, като онзи адепт, който ще ви каже да затворите очите си и ще ви обере. Ние проповядваме на хората да държат очите си отворени. Ние правим чудеса, когато очите на хората са отворени. Когато слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света – изгряването на слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен, и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. „Верният в малкото е верен и в многото.” Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я с любов. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволен на малкото, каквито условия да му се дадат, човек нищо не може да постигне. Красивата и скъпа цигулка не може да направи ученика музикант. Труд, усилия, работа се иска от него. За да постигне нещо, той трябва да работи по четири-пет часа на ден.

Днес животът изисква от всеки човек усилена и съзнателна работа върху себе си. Всеки сам трябва да свири, сам да се упражнява. Никой на никого не може да работи. Вие можете да слушате другите да свирят, но за себе си сам ще свирите. Бог е дал най-голямото благо на човека – животът. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с любов и благодарност. Какъв ще бъде краят на нещата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрява? Щом слънцето изгрее, изворите ще усилят течението си, нивите ще узреят, хамбарите ще се напълнят, хората ще се помирят и ще заживеят братски. Какво ще стане още? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане мир, радост и веселие. Кога ще стане това? Когато очите на хората се отворят.

51. Лекция от Учителя, държана на 13 август 1930 г. Рила – 7-те езера.

Начало и край

Най-често използвани думи в беседата: слънце, има, човек, може, казва, дойде, изгрява, любов, бог, бъде, края, път, съзнание, божествен, ден, очи, сега, живот, стане, залязва ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , 7-те езера, 13 Август 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 16. глава от Матея, ще взема 16. стих. Тя е важна за всеки едного от вас. „Отговори Симон и рече: ти си Христос, син на Бога живаго.

Всякога човек трябва да има една определена идея в себе си да я преследвате, както Петър казва: „Ти си сина на Бога живаго.“ Всеки един човек, който има тази идея, тогава Христос казва: понеже ти не познаваш, аз ще ти дам ключа на Царството небесно и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето.
Значи човек в себе си трябва да има една идея, да познава Христа в себе си, защото, ако нямате туй поз­нание, всички други неща нямат един център, около който да се съсредоточат или свържат, всичко е раз­хвърлено. Не е в много ядене. Мнозина от вас може да имате някой път такива криви схващания. Не е в хуба­вото ядене. Човек може да яде много, и да няма никаква придобивка. Може малко да яде, и да има придобивка. Та всеки ден, когато човек яде и се насища, достатъчно е заради него, няма какво да се безпокои за утрешния ден. Казано е, утрешният ден пак ще се погрижи, понеже всеки ден е една Божествена епоха. Зад изгрева и залеза на слънцето ние гледаме по един начин. Този, който създаде света, гледа по друг начин.

Ние не знаем защо изгрява и защо залязва слънце­то. За нас слънцето изгрява и залязва. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. Има същества, за които слънцето никога не залязва. Има същества, за които слънцето никога не изгрява. То са философски въпроси. То е въпрос на съзнанието. После вие там, дето сте достигнали, човек ще мине през че­тиристотин хиляди врати, като дойде до туй положе­ние. Четиристотин хиляди облекла ще съблече, докато дойде до това положение. Четиристотин хиляди сте­пени ще мине, докато дойде дотук, и му предстои още дълъг път, има още толкоз дълъг път, колкото отна­чалото досега. Ще кажете вие, кога ще извървите този път. Ще го извървите, но като дойдете пред нас, ще има още толкоз - четиристотин хиляди степени ще има, четиристотин хиляди облекла, които трябва да съблечете.

Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Който разбира нещата, има начало. Който не разбира нещата, има край. Краят на нещата е нещастие. Нача­лото на всяко нещо е блаженство. Началото на всяко нещо е любов. Краят на всяко нещо е омраза. Началото на всяко нещо е истината, краят на всяко нещо е лъ­жата. Казва, какъв ще бъде краят? Краят ще бъде лъ­жа. Щом нещата имат край, те не са вечни, те нямат истина, не е истината, която има край. Щом ти чакаш един край, ти ще дойдеш до лъжата. Казва, какъв е краят? Краят, или онзи, който ти дава пари назаем, той те туря на изкушение. Ти ще искаш пари от него. В началото той показва любовта, казва: „Давам ти тия пари, няма да ги търся.“ Ти осланяш на неговата любов. Един ден не те обича, потърси парите, казва: „Имаш да ми даваш.“ Любовта се е свършила, дойде лъжата на място.
Сега вие не очаквайте какъв ще бъде краят. На­чалото е всичкото, а краят оставете за другите. Сега то едно, когато човек има в себе си любовта да разби­рате какво подразбира под думата „край“. Когато имаш любовта, казваш: Какво има зад любовта? Зад любов­та има омраза. Какво има зад истината? Зад истината има лъжа. Зад правдата какво има? Неправда. Дойде някой и ме пита какво има зад лъжата. Зад лъжата има истина. Зад омразата има любов. Зад неправдата има правда. Щом си недоволен от любовта, ще дойде омра­зата. Тя ще бъде контраст, да ти покаже кое е истин­ското, което търсиш. Казваш, то е истинското, кое­то познавам. Омразата като дойде, ще познаеш любов­та. Сега познаването на любовта е да имаш една идея, на която да разчиташ.

Христос казва, ти какво мислиш? Казва, ти си син на Бога живаго. Сега вие може да имате желание да бъдете като Петра. Хубаво, Петър в един момент казва, че е син на Бога живаго, но пак се явява човеш­кото. След няколко време, когато Христос започна раз­правия за някои дълбоки работи, казва, остави се от туй. Казва, мислиш ли, стой малко настрана. Не се мина много време, той напусна онова, съзнанието, ко­ето имаше.
Сега туй е във вътрешния живот. Някои имат разположението като Петра, имате любов, ще дойде Христос. Казвате: „Що съм влязъл в този път?“ Ето къде е погрешката. Що съм влязъл в този път, да стра­дам? Христос казва, трябва да ида в Йерусалим, много да пострадам и да възкръсна. Ако не мина по този път на възкресението, не може. Казва, що ти трябва така да страдаш, нали имаш сили, ще се изпотрепем, ще взе­мем властта, ще управляваме, няма какво да страдаш.

Божественото в този път не се постига по обик­новен начин. Някой път кажеш: „Аз ли съм най-глупавият човек. Другите уредиха живота си. Аз ли съм най-глупавият, да уредя живота си.“ В туй положение ти си в положението на апостол Петра, защото кой е този, който страда? Божественото се бори. Божественото е, което води, то е, което страда. Кой страда - дете­то или майката? Майката. Бащата и майката стра­дат. Детето знае само да плаче. Единствената рабо­та, откакто се роди, докато порасне, все плаче. Дойде бащата и майката - плаче. То е магическата тояжка на земята. Като заплаче, дойде майката. Какво искаш? Хляб. Даде му. Пак има някаква нужда, плаче. Какво искаш? Дрехи. Даде му. Обуща му дадат. Детето знае само да плаче. Не бивайте деца. Писанието казва, не бивайте плачливи деца, само отворете устата хубаво. То е философия, да знаеш хубаво да говориш на майка си, да ти даде нужното.

Казвам, същественото във вас е да имате онова разбиране, искате да имате сила, да имате власт, но за да дойдат и да ви дадат ключовете на Царството не­бесно, трябва да познавате Христа, да имате вътреш­но мистично познание. Този стих е съгласен с друг, каз­ва, Отец ще дойде и жилище ще направи във вас. Щом имате туй познание, щом дойде Христос, ще дойде Отец. Той има ключ за Царството Божие. Тогава, как­вото вържете на земята, ще бъде вързано на небето. Когато дойде вътрешно съмнение, колебание, страда­ние, съзнанието ви трябва да се повдигне. Апостол Па­вел, след като се разби техният кораб, излезе на ост­рова, събираше дърва, ухапа го една усойница, какво ста­на? Имаше едно страдание, стисна го, той го носеше, стисна го и си гледаше работата, стисна го в огъня.

Огънят, това е любовта. Стисна го в огъня. Ти не може да разрешиш въпроса. Всичките въпроси вън от любовта са неразрешими. Каквато и философия да има­те, нищо не можете да разрешите, философията не се разрешава. Аз имам хляб, но нищо не разбирам как е направен, нося го в торбата. Има един философ, който никакъв хляб няма, философства как е направен. Той философства, аз ям, той философства, аз ям. Питам сега, кой печели - който яде или който философства какво нещо е яденето, как става храносмилането. Каз­вам, отлична философия. Ти със своята философия и аз с моето ядене - кой научи повече? Аз научих нещо по­ложително. Този човек разправя, така ще се смели хра­ната, но гладува, ако не му дам хлебец. Той знаеше защо ми разправяше. След като ми говори толкоз, казва: „Дай ми от хляба.“ Когато вие проучвате някого, той носи празната торба, вие пълната. Той знае смисъла на хля­ба и философия, вие носите хляба, но философията не знаете. Той казва: половината на хляба дръж за мене, половината по този начин ще го ядеш.

Сега ще вземете вътрешния смисъл. Да се изучава Словото Божие не по механически начин, но да имате непреодолима вяра. Човек трябва да има една вяра, ко­ято да не търпи никакво колебание, но да бъде фиктивна. Какво ще убеждавате? Аз съм опитал нещата хиля­ди пъти и не съм намерил изключение. Един закон дейс­тва математически точно, по-точно, отколкото чо­век предполага. Ще ме убеждава някой, че утре слънце­то няма да изгрее. Дойде времето. Точно в часа слън­цето се покаже. Той казва, едно изключение, утре няма да изгрее. Идвам утре, слънцето пак изгрява с една малка разлика във времето. Времето, през което слън­цето изгрява и залязва. Значи някой път слънцето из­грява по-рано, някой път изгрява по-късно, някой път залязва по-рано, някой път залязва по-късно. Но след като проверя, дойде до един закон - не може слънцето да не изгрява. Разбира се, ако ме турят в едно място, дето слънцето не може да го виждам, че слънцето не изгрява, може да ме убедят. Слънцето изгрява, но усло­вия няма, да видя.

Казвам, не влизайте в затворите на тъмнината, не се хипнотизирайте, да кажете, тази работа няма да я бъде. Как няма да я бъде? Слънцето няма да изгрее. Всичко може да стане, но слънцето ще изгрее. Онзи ден един брат, който нищо не знае от метеорология, но той даваше една опитност кога времето ще се оправи. Казва, лошото време ще трае или 24 часа, или 48 часа, или два деня, или осем деня. Сред 24 часа времето, ако не се подобри, ще се подобри след два деня. Ако след два деня не се подобри, след осем деня непременно ще се подобри. Той казва едно свое наблюдение, казва още: утре слънце ще имаме, ще изгрее слънцето, осмият ден наближава. Казвам, макар да е мъгливо, ще изгрее слън­цето. Не само ще изгрее, но ще се махнат мъглите, облаците, напълно ще изгрее слънцето. Както вижда­те, сутринта станахме, слънцето изгря.

Казвам, има известни правила, които трябва да проучвате в духовния живот и да не се съмнявате във вашата опитност. Има една вътрешна опитност, на която вие трябва да разчитате и всичкото учение седи в туй, да се даде ход на Божественото в нас, да не месим човешкото в нас. Има едно положение, в което нашето съзнание се размъща. Не размъщай съзнанието. Щом се разтревожиш, щом внесеш някакво съмнение, ти смущаваш съзнанието. Ти, като размътиш съзнани­ето, няма да подобриш положението, ще пострадаш. Дълго време ще оставиш да се уталожи, без да може да виждаш ясно. Онова, което желаеш, ще постигнеш. Не чакай всичките постижения в света, има определено време. Ти не може да израснеш в един ден, да станеш възрастен, полека. Най-първо ще бъдеш дете, докато дойде твоето съзнание, дълго време баща ти и майка ти ще те повиват, ще излизаш, ще влизаш в коритото, по някой път ще има пръчица, но нищо не значи.

Казва, да станем възрастни. Казва, дотегна ми, вече баща ми и майка ми не ме къпят, завиват, отви­ват. Тогава, щом ти дотегна, ти ще започнеш да уви­ваш и да завиваш, да връзваш и да развързваш. Когато детето иска магическата тояжка на баща си и на май­ка си, то се оженва и то започва да управлява децата, той ще остарее и той ще даде своята магическа тояж­ка, ще иде в другия свят да даде всичко в този свят. Казва, свърши се. Кажи, свърших с кривите разбирания на земния живот. Ти все се тревожиш, търсиш някой да те обича. В децата го търсиш - намериш го, изгубиш го. В приятели го търсиш - намериш го, изгубиш го. В богатството, в знанието, най-после оставиш, казваш, отиде. Започваш да мислиш за оня свят, намериш се в една тъмнина. Вие били ли сте в положението на един стар човек, когото всички са го оставили, че отгоре тъмно, отдолу тъмно, той като един пътник, който се е изгубил. Тогава ще дойде в него онова чувство - дано отнякъде дойде някакъв проблясък.

Сега аз ви разправям. Мнозина от вас са минали тия положения. Няма някой от вас, който да ги избег­не. Но някой път иде потъмняване на съзнанието. По­тъмняването на съзнанието да не ви плаши. Вашето съзнание ще се завърти като земята, ще дойде нещо. Трябва да знаете, че пак ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да познавате, че има един период. Ако не познавате законите на съзнанието, ще се смущава­те, когато ще бъдете в тъмнина. Пак ще залезе слън­цето, после пак ще изгрее. То е постоянно отпадане, има вяра в Бога, после изгубване. Като изгубиш вярата, то е залязване на слънцето. Като придобиеш вярата, то е изгрев. Ние ще виждаме - и сега виждаме, като изгрява слънцето и като залязва. Има положения на земята, ние, като се поставим, ще виждаме слънцето да ходи и навсякъде ще бъде сутрин, ще върви, но никога не залязва. Той е верен този закон и по отношение на човешкото съзнание.

Сега, съзнанието е потребно, за да може да расте вашата душа. Ние трябва да вярваме в Бога, понеже той е център и ако ние не сме около този център, нашата душа не може да расте. Тогава казвате, какво нещо е Бог? Онзи вътрешен център, който дава еднак­ви условия на всичките души да растат и да се разви­ват. Туй, което в даден случай дава растеж да постиг­неш своите съществени желания, да постигнеш своите мисли, да реализираш ония блага, колкото и да са малки. Туй, което дава да разбираш, то е Бог. Той е вътре в тебе. Ти, ако търсиш някой друг Господ отвън, ти ще го намериш, но всичко ще изгубиш.

Знаете ли за онзи адепт, който учил един богат свой ученик и му казал: „Ще ти покажа силата на чо­вешката мощ.“ След като му показал много чудеса, ис­кал да го обере, казал: „Ще донесеш всичките скъпоцен­ности, ще затвориш очите и ще ги отвориш, когато ти кажа. Ще видиш едно от най-големите чудеса.“ То­гава богатият донесъл всичките си скъпоценности и затворил очите. Учителят задигнал торбата и си за­минал. Като отворил очите, нито учителят му, нито торбата - това е най-голямото чудо. Дойде дяволът, каже като адепта - ще те науча на нещо. Какво ще те научи? Ще обере хубаво по всичките правила, ще вземе и последното, което имаш. Отвори очите си!

Сега, много пъти вие служите на тия учители. Христос казва, всички ония, които дошли преди мене, са крадци и разбойници. Той подразбира всички ония, които са дошли за себе си, не са дошли да дадат свобода на човешката душа.

Казвам, по какво се отличава Божественото в нас? То носи преизобилен живот, което в нас дава жи­вот. Пазете вътрешната връзка и не търсете по ме­ханически начин отвън. Като ядеш - не че хлябът ще внесе новия живот - и хлябът иде като едно условие да подкрепи този живот в тебе, ти от хляба ще извадиш туй, което ти трябва. Ти на живота трябва да дадеш работа. Ти ще работиш за живота, за да те учи. Всеки ден, като се храниш, ти в самото хранене ще придоби­ваш нещо. Вие сега се храните, без да знаете.

Казвам, ядете или пиете, всичко вършете за слава Божия. Защото, ако не ядеш, забележете, колко си не­разположен. Щом започнеш да дъвчеш, има нещо хуба­во, което се внася. Ти си неразположен, започни да дъв­чеш. Ти си неразположен, обезсърчен си, казваш, тази работа няма да я бъде. Казваш, няма да я бъде, но я започни да ядеш. Като започнеш да ядеш, дойде някоя светла идея, казваш, ще се оправи тази работа. Щом се наядеш, слънцето изгрява. Яденето, това е изгрев. Ни­що повече. Гладът, това е залез. Това са все процеси. Като започнеш да ядеш, слънцето изгрява. Това са ус­ловия, които дават възможност да растеш.
Казвате, като станем сутрин, да посрещнем слън­цето. Нима слънцето се нуждае от някакво посрещане. Нима ти ще донесеш нещо за слънцето. Слънцето из­грява, без да го посрещаме, и залязва, без да го изпраща­ме. Но ти като идеш, в съзнанието това да е положено. Ти казваш, аз какво придобих от слънцето? Слънцето, ако разбираш езика му, дава, но ако не разбираш езика му, по-скържаво от него няма. Ако разбираш езика, по-благосклонно, по-богато от него няма. И в разбирането на нещата е същото. Ти, ако разбираш нещата, ще се ползваш. Някой път излезеш на слънце. Може да тре­периш. Може да излезеш на тридесет градуса студ, из­мръзнат ръцете, нищо не дава слънцето, трябва да се грееш на огъня. Онзи, който разбира езика на слънцето, той при тридесет градуса студ, той ще се сгрее, той ще се изпоти. То преизобилно дава.
Всеки човек според съзнанието си може да привле­че известна енергия. Енергия, която се привлича в ду­шата, ще живее. Всяка енергия, която се реализира в нас, живее. Под думата „живее“ разбираме, в което съз­нанието е пробудено. В живота срещнете един човек. Казвате, глупав е този човек. Защото неговото съзна­ние не е пробудено за тебе и нямате връзка. Ти не го обичаш. Срещнеш другиго, обичаш го. Защо? Защото неговото съзнание е пробудено. Всяко съзнание, което е пробудено, дава нещо от себе си, то е извор, тече нещо от него. Тогава между хората, когато се образува любовта, - вие ако бяхте ясновидец, щяхте да видите, че става преливане. От две места става преливане на Божествените енергии. И в туй преливане в нас се за­ражда Божествената любов в нас. Любовта е прелива­не в нашите души от духа, което иде в нашите души.

Казвам, затуй именно вярата е един процес. Вие се спирате и казвате: „Колко ли време той ще ме оби­ча?“ То е човешко. Любовта не иде от хората. Колко­то цялата вечност ще заеме. Онзи, който те обича, той живее във вечността, той ще те обича цяла веч­ност. Щом не го обичаш, тази вечност престава. То­гава има две вечности. Има една вечност на радост и една вечност на страдание. Какво ще стане, като не го обичаме? Защо трябва да го обичаш? Да бъдеш радос­тен. Ако не го обичаш, ще страдаш. Ако го обичаш, ще се радваш. Тогава схващайте мистичната страна. Ние обичаме Бога дотогава, докато съзнаваме, че обичаме Бога. Божественото, чрез което любим, през милиони врата и да минаваме, през което стъпало и да се кач­ваме или слизаме, която дреха да събличаме и да обли­чаме - защото обличането на една дреха е Божествено, събличането на една дреха е човешко; влизането през една врата е Божествено, излизането през една врата е човешко.

Когато дойде Божественото, ние ще имаме онзи пълен живот в нашето съзнание, ще знаем защо стават нещата. Не в цялата вечност, но в даден случай, в днеш­ния ден да знаем програмата каква трябва да бъде. Да се качите на едно стъпало, да съблечете една дреха, да имате една радост, да седнете да си починете, да започ­нете да благодарите на Бога, да направите няколко уп­ражнения, като се върнете, да направите една сметка за всички ваши придобивки, които сте придобили.

Казва Петър: ти си син на Бога живаго. То е вече любовта. Синът значи отношението, когато Божест­веното съзнание е пробудено, има връзка. Аз наричам връзка между Божественото съзнание и нашето, ще направим най-хубавото нещо, когато чувстваме тази връзка. Тази връзка, като чувстваш, тя прави всичко наоколо, тя мяза на свещта, която носиш в тъмната нощ, всички неща наоколо виждаш, виждаш пътя, неща­та около тебе се осветляват. Като изгрее слънцето, е същият закон. Именно слънцето изгрява, за да насър­чи всички пътници, които вярват в Бога, понеже слън­цето е едно светило, което осветлява пътя.
Както слънцето изгрява всеки ден, това показва, че Божественото съзнание никога не ни оставя там, дето е то, има светлина. Слънцето, или Божествено­то в тебе, казва: там, дето съм аз, ще има винаги радост, ще има любов, ще има винаги знание, ще има винаги свобода. Сега, не че самото слънце е духът. Си­лата не седи в свещта, но в онзи, който носи свещта. Като изгрее слънцето, считайте, че зад него има един, който носи слънцето. Тогава съсредоточи ума си към него, защото той тебе търси.

Казвате, къде е Господ? Зад слънцето. Защото онзи, който носи свещта, той е зад свещта. Ти не ту­ряш свещта зад себе си, но свещта туряш напред, ти си зад свещта. Така и Господ. По човешки ви говоря. Той е зад слънцето, с ръка държи слънцето, навсякъде го носи. Щом не вярваш, Бог скрие свещта, тогава как­во става? Ще останеш в тъмно. Започнеш пак да се молиш. Извади капачето на свещта. Като тури фенер­чето, свети.

Вие може да кажете, че това са детински обясне­ния. Търсете някои философски. Има философски, като онзи адепт ще ви каже, затворете очите. Ние говорим едно учение, казваме, отворете очите, ние правим едно чудо, когато вашите очи са отворени. Вие казвате, чудесни работи прави този човек. Отвори очите, кога­то слънцето изгрява. По-големи работи по-голямо чудо от това не търси. Като изгрее слънцето, то е чудо, отвори очите. Всеки ден като работиш, може богат да станеш, може да връзваш и да развързваш, може да направиш всичко.

Ако вие сте верни на малкото, има специфична работа, която всеки трябва да свърши. Може да имаш една хубава цигулка, да имаш един хубав лък, направен от добрия майстор. Може да имаш най-учения учител. При всичките условия пак се изисква нещо. Ако не учиш, нищо няма да постигнеш. Трябва сега труд. По четири-пет часа да свириш. Цигулката нищо няма да направи, учителят нищо няма да направи, то е само едната стра­на. Даже един човек, ако работи, - даже учител да ня­ма, цигулка да няма, ще се научи да пее. Ако няма цигул­ка, той има една малка цигулчица, на нея ще започне да се упражнява.

Казвам, трябва сега една усилена работа. Никой за вас не може да свири. Да свирят хората за вас, то е привилегия. Може да ви свирят, но веднъж, дваж, триж. Ако искаш някой тебе да ти свири, той може да се откаже. Само може да свириш, когато искаш. Ние раз­бираме, по-хубава работа от живота, който Бог ни дал, няма. Изисква се една свещена работа. Не мислете много какъв ще бъде краят на нещата, какво ще стане. Какво ще стане? Слънцето, като изгрее, какво ще стане? Из­ворите ще потекат. Какво ще стане? Нивите ще узре­ят. Какво ще стане? Хамбарите ще се напълнят. Как­во ще стане? Хората ще се обновят. Какво ще стане? Хората ще се примирят. Какво ще стане? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане? Неправдата в света ще се вдигне, правдата ще дойде, ще настане мир, ра­дост и веселие. Туй е, което иде в света. Ама кога ще бъде? Когато очите са отворени.

Сега днешният ден, след като слезем на лагера, ще направим една екскурзия до Бъбрека. Там ще напра­вим своите упражнения. Ще поемем към Дамга нагоре. Ще тръгнем към осем и половина часа, да бъдете гото­ви. Вземете малко за ядене. Сега ще закусите. Подир обяд ще се върнем.

Петдесет и първа лекция
на Общия окултен клас
13 август 1930 г., сряда, след молитва
Рила, над второто езеро

НАГОРЕ




placeholder