НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Морални правила / Правилно ядене - правилно служене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Морални правила

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, казва, морал, правилно, всички, казвам, сега, живот, бог, хора, съм, обичаш, бъде, себе, храна ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Съвременните учени и философи говорят за морала, като дават различни определения. Какво разбираме под думата морал? Моралът представя сбор от такива правила за живота, които са общи за всички хора. Ако начертаете няколко концентрични кръга, всички заедно представят основния морал на живота. Значи, всеки кръг отделно не е нищо друго, освен едно от правилата за живота. Запример, външният, най-голям кръг представя правило за хранене. Общо правило за всички живи същества, от най-голямото до най-малкото, е да ядат. Как ще ядат, кога и колко, това зависи от самите същества. Никой няма право да се меси в тяхната работа. Всеки човек яде, когато е гладен. Гладът е вътрешен импулс в човека, който определя, кога трябва да яде. Щом сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престъпление по отношение на своя организъм. Освен това, човек трябва да избира храната си. Той не трябва да яде всичко, каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. В тази храна има нещо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всеки човек, който посочва правилния начин на хранене, носи велик морал в себе си. Този човек има предвид вашето добро.

Като ученици, вие трябва да започнете от морала на храненето. Ако този морал не можете да разберете, никакъв друг морал няма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храненето, как ще приложите другите житейски правила? Ще кажете, че еди кой си човек е добър. Добротата на човека е храна, от която мнозина се ползват. Разберете ли добротата на човека, вие можете да се храните с нея така, както се храните физически.

Като изучавам живота на съвременните хора, намирам, че много от тях, млади и стари, вървят по наклон, вследствие на което губят и това, което имат. Днес губят, утре губят, докато се провалят съвършено. Щом се провалят, те започват да си служат с лъжа. Дойдат ли до лъжата, още повече загазват. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освен нечиста храна. Който лъже, той се храни с най-нечистата храна. Който говори истината, той употребява най-чистата храна. Христос казва: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Плътта и кръвта на Христа представят най-чистата храна. Ако не употребявате тази чиста храна, нямате живот в себе си. Да се храни човек с чиста храна, това е едно от правилата на живота, едно от условията на основния морал. Не спазвате ли този морал, вие сте осъдени на смърт, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга към всеки, който не изпълнява нейния морал. Тя превръща в прах всички, които нарушават нейните закони. Който се е превърнал от човек в прашинка, той е станал за смях и поругание пред света.

Някои мислят, че като умрат, всичко се свършва с тях. Не е така. Изпитанията и страданията следват човека и подир смъртта. Не е лесно да умре човек. Най-страшното нещо в света е смъртта. Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се моли дълго време, и от напрежение кръв излезе от порите Му. Мнозина се запитват, как е възможно Христос, Син Божи, да изпадне в такова положение? Той сам казва за себе си: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема. Въпреки тези възможности, Христос мина през нечовешки страдания. Дойде в света, светът не Го прие. Дойде между своите си, но те не Го познаха. Като четат историята за живота на Христа, хората си правят различни заключения. Много от техните заключения са криви – като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкъса, докато е жива, и така да я изяде. Човек намира, че вълкът върши престъпление към овцата. Когато вълкът разкъсва овцата, това е престъпление. Обаче, когато човек разкъсва ябълката, това не било престъпление. Прав е човек. Ако ябълката е зряла, няма никакво престъпление в това, че човек я разкъсва със зъбите си. Ябълката иска само едно: семките и да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узряла, вие вършите престъпление. Ако вълкът яде зелена, неузряла овца, също върши престъпление. Като знаете това, и вие не трябва да късате зелени плодове. Човек има право да се ползва от живота на низшите същества само тогава, когато те се жертвуват доброволно.

Кога може да се жертвува човек? Когато обича. Без любов никаква жертва не съществува. Срещне те някой и те пита, обичаш ли го. За да го обичаш и да те обича, ти трябва да си пожертвувал нещо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нещо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувал нещо за него. Ако богатият носи на гърба си чувал, тежък сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последният ще му каже: Дай ми десет килограма от своя товар. – Ама обичаш ли ме? – Дай ми още десет килограма. Щом свали 50 килограма от гърба на богатия, бедния казва: Обичам те. Богатият е доволен от любовта на бедния, защото товарът му е олекнал. Следователно, за да обичаш някого, или трябва да му дадеш нещо, или да вземеш нещо от него. В човешкия живот любовта се изразява в отношение на взимане и даване. Търговецът продава един костюм на своя клиент, а клиентът му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нещо за благото на своя възлюбен. Може ли да помогне нещо за неговото подигане, той го обича. Някой казва, че обича еди-кого си, а не е готов на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нещо, той е на първо място, но нищо не дава от себе си. Това не е морал.

Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, на което всякога да разчита, човек е изложен на големи страдания. При каквито условия да се намери, моралният човек не се подава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава големи нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите. Всеки несполучлив опит носи лоши последствия. Казано е в Писанието: Никой не живее за себе си. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот.

Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. Запример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си.

Съвременните християни казват, че вярват в Христа. Колко от тях са видели Христа и Го познават? Някои ще кажат, че са Го видели на сън. Как са Го видели? Едни са Го видели разпнат на кръст, други са Го видели да проповядва. Те са Го видели, но въпреки това не изпълняват Неговото учение. Това не е виждаме, това не е никакъв морал. Какво всъщност е моралът? Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото. Яви ли се нещо, което може да наруши Божественото в човека, това не е морал. Някои казват, че и да искат да постъпват според великия морал на живота, не могат. Защо не могат? Защото имали кармични отношения, с които не са ликвидирали още. Кармата не оправдава човека. Кармата подразбира дългове, които трябва да се плащат. Ще извикате своя кредитор и ще му кажете истината, както е в действителност: Аз ви дължа еди-каква си сума. Досега не можах да я изплатя по еди-какви си съображения. Реших, обаче, да изплатя всичките си дългове. От днес започвам да изплащам. Кой кредитор, при това положение, няма да се примири със своя длъжник? Всеки ще бъде готов даже да отстъпи нещо от дълга. Тъй щото, човек може да приложи основния морал на живота при всички случаи. Няма положение, в което той може да наруши морала на природата, или морала на великия живот. Какъв ученик е този, който не може да прилага правилата и законите на учението, което следва? Ще каже някой, че е последовател на новото учение.

Новото учение има свои правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е ученик на новото учение. Ученикът не трябва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трябва да спазва правилата, които земният живот му налага. Запример, на земята човек трябва да яде. Как яде, по какъв начин – с вилица, с лъжица и с нож, или без тези пособия, не е важно. Това са положения извън основния морал на храненето. Истинският морал на храненето изисква от човека да яде чиста храна – нищо повече. Същевременно, започне ли да яде, човек трябва да измие ръцете си. Той трябва да бъде чист и отвън, и отвътре. Някои хора са външно чисти, а вътрешно не са чисти; други пък са вътрешно чисти, а външно не са. Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човек да бъде вътрешно чист, но и външната чистота не се изключва.

Моралният, духовният човек е чист и външно, и вътрешно. Седнеш ли пред трапезата, ще ядеш внимателно, да не капне от яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бъде здрав, човек трябва да поддържа в ума си светли и хармонични мисли, а в сърцето си – топли и възвишени чувства. Мине ли през ума ви някаква отрицателна мисъл, или през сърцето ви – някакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тях. Оставете ги да минат и заминат, без да се ровите в тях. Те са чужди мисли и чувства, които нямат нищо общо с вас. Ако мразите някого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човек ви е изял десет хиляди лева и не можете да го обичате. Вашият мир струва повече от десет хиляди лева. Ако несправедливо е задигнал тези пари от вас, един ден той ще съзнае грешката си и сам ще я изправи. От всеки човек се иска да бъде изправен към себе си и към своите ближни. Как са другите към него, това не е негова работа. Ти не съди брата си, остави го сам да се изправи. За тебе е важно приложението на основния морал.

И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувствуването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее, както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задълженията си към петте основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми към велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бъде обикновен човек, който се движи по наклонена площ. Като приложи петте основни, морални правила, човек ще дойде в онази област на живота, дето ще му покажат най-хубавата храна, най-чистият въздух, най-топлото чувство, най-светлата мисъл и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобил вътрешна и външна чистота.

Какво ще кажете за един човек, който външно постъпва по един начин, а вътрешно – по друг? Срещате една жена, която ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски с вас, но щом си отидете, веднага казва: Отде се намери този човек, да ми отнеме времето? Като говорим за проявите на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдем ли до ученика, който иска да следва новото учение, там никакво извинение не помага. Ученикът трябва да бъде еднакъв и външно, и вътрешно. На ученика не се казва, какво трябва да прави, или да не прави, но казвам: Яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога с любов. Който живее според тия правила, той е добър, щедър, любещ човек. Природата пази своите закони строго и не разпилява енергиите си. Тя си служи с методи, които изискват най-малко разходи. В природата има изобилие, но не и разточителност. Като знаете това, следвайте законите на природата: не бъдете разточителни нито в яденето, нито в дишането, нито в чувствата, нито в мислите си. И в даване, и във взимане човек трябва да прилага законите на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престъпление.

Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе любовта, но и до днес още хората не я разбират и прилагат. Момата играе на хорото с възлюбения си, докато се ожени за него. Щом се ожени, любовта и изчезва. Това не е правилно положение, това не е морал. Любовта не се губи, нито се изменя. Истинската любов се проявява в човека при всички случаи на живота му: като женен и неженен, като млад и стар. Ако играеш на хорото и се обличаш с нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой друг. Погледне ли те някой, нека види Господа в тебе. Каквото да ти говори човек, знай, че той не е Онзи, Когото търсиш. Много моми и момци се хващат на житейското хоро, обличат се с най-чистите и красиви дрехи и казват, че правят това заради Господа. В края на краищата, вместо да намерят Бога, те намират друг някой и се разочароват.

Една американка решила да се срещне една вечер, в определен час и на определено място, със своя възлюбен. Нощта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала на определеното място и видяла, че нейният възлюбен я чака вече. Те се прегърнали и тръгнали да се разхождат. Като дошли до една осветена улица, тя видяла, че вместо възлюбеният и, наред с нея се движил един негър. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбен. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пъти и вие сте прегръщали някой негър, вместо вашия възлюбен!

Следователно, ако човек не може да познае Бога в сърцето си, в ума си, както и във всички свои постъпки, той ще се намери в положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трябва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които са излезли от Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не са излезли от Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които са излезли от Бога, но има и такива, които не са излезли от Бога. Ония живи същества, които се излезли от Бога, колкото малки да са, вие можете да ги обичате. Не са ли излезли от Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излязла от Бога, носи в себе си заложби и възможности, чрез които един ден ще се издигне, ще излезе от положението, в което се намира. Вие можете да се разговаряте с това същество, да му дадете някакъв импулс. Срещнете ли го след няколко години, вие ще познаете, какво и как е използвал вашият импулс. Като ученици, вие трябва да бъдете будни, всеки момент да помагате на вашите близки, по-слаби от вас. Всички живи същества могат да се съобщават помежду си. Те са свързани като скачени съдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувствува силен, готов на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и радост на душата. Друг път той казва: Сгреших, паднах, не зная, какво да правя. Човек съм, със слабости, не мога да се справя със себе си. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче, задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия път към Бога.

Христос казва: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема. Чрез тези думи се проявява Божественото начало в Христа. Когато беше в Гетсиманската градина на молитва, Христос каза: Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Чрез тези думи се проявява човешкото в Христа. Следователно, както в Христа, така и във всеки човек съществуват двете начала – Божествено и човешко. Когато човешкото не се проявява на място, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. Някой казва: Знаеш ли, кой съм аз? Той се представя като някакво божество, всъщност човешкото в него се изявява. Когато си слаб, когато търсиш нещата, когато се съмняваш и колебаеш, когато се извиняваш за неизпълнени задължения, ти си в положението на човек, който проявява човешкото в себе си. Почувствуваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. При това положение ти никого не съдиш и не критикуваш. Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши.

Като ученици, вие трябва да се откажете от неразумната критика, но да се запитате в себе си: Ям ли правилно? Дишам ли правилно? Чувствам ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашите отношения към Божественото в света, т.е. към Първата Причина на нещата, са правилни. Дойде ли до това положение, човек е излязъл вече от временните условия на живота, от временния морал. При великия морал на живота смърт не съществува. Когато двама души се обичат, те трябва да живеят според основния морал, който изключва смъртта. Те се обичат вечно, и никой от тях не може да умре. В любовта няма раздяла, няма и смърт. Ако двама души се обичат и умират, те не се обичат. Любовта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любов, човек може едновременно да обича много хора. Според човешката любов това е престъпление. Престъплението не седи в това, че обичаш много хора, но в това, че като им говориш за любовта си към тях, всъщност не ги обичаш. Неморално е да лъжеш, че обичаш, а всъщност не обичаш. Ако отидете в някоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. В тази постъпка отсъствува любовта. Отидете ли в една гостилница и заплатите скъпо, гостилничарят трябва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовта нещата стават естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човека, какво да прави и какво да не прави. Има ли любов в себе си, той всичко може да направи. Любовта е единствената сила, която може да преобрази човека, да го освободи от всички стари навици. Нямате ли любов, колкото да казвате на човека това да прави, онова да прави, той няма да ви послуша. Без любов човек е подобен на кривия рак. Колкото да говорите на рака да върви право, той няма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи от своя стар навик, да ходи криво, ракът трябва да се преобрази, да мине в друго състояние. Това може да направи само любовта. Само тя е в сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искат големи знания и сили. Когато дойде на земята Христос не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пък, които не искат да го разберат и приложат, и до днес още не са изправени. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици. Не е въпрос отвън да поучавате хората, да ги съветвате да бъдат добри, да водят чист и свет живот. С думи това не се постига. Човек трябва да се е проникнал с любов към истината, да е готов всякога да я прилага. Носи ли този стремеж към истината в себе си, той има сили да изправи живота си. Срещате един човек, който има жена, деца, работи по цял ден, а вие го съветвате да живее чисто, да обича Бога и хората. Щом го заставяте отвън да живее добре и да прояви любовта си, той веднага ще ви запита: Ти живееш ли добре? Човек трябва да вижда доброто навсякъде и сам да се стреми към него. Истинският морал е написан вътре в човека. Твоята задача е да обърнеш вниманието му към написаното в него, а не да го морализираш.

Едно се иска от всеки човек: да приложи любовта в своя живот. Ще цитирате, че Мойсей казал: Око за око, зъб за зъб. Така е казал Мойсей, но Христос каза друго нещо: Ако те ударят на едната страна, дай и другата. И двете положения са противоречиви. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите. Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот.

Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят, или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях, без да се спираш и да даваш мнението си, кой от двамата е прав. Ако те повикат и поискат някакъв съвет от тебе, това е друг въпрос. Ти ще се спреш, ще кажеш мнението си и, без да ги съдиш, ще си заминеш. Ако твоят съвет е добър, те ще го приложат и ще ги благодарят, Те ще те поканят у дома си и ще те нагостят добре.

Искате ли сега и аз да ви дам един съвет? Моят съвет е следният: не се занимавайте с личния живот на хората. Видите ли, че двама души се карат, не ги съдете, не се ровете в причината на техния спор. Не се интересувайте от това, кой как живее, как се облича, как се храни и т.н. Само онзи има право да се занимава с личния живот на хората, който е изправил своя живот. Обаче, преди да е изправил себе си, да се занимава с живота на другите, това е губене на време, това е отклоняване от правия път на живота. Има учени хора, които са посветили десетки години за изучаване живота на някои малки буболечици и пеперуди, с най-големите им подробности. Ако една пеперуда, или един бръмбар заслужават да се посветят десетки години за техния живот, колко повече заслужава това един човек. Важно е, обаче, да изучавате целокупния живот на човека, а не само личния. Изучавате ли целокупния му живот, вие се подигате; изучавате ли само личния му живот, вие губите.

И тъй, да изучавате нещата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старите навици произвеждат особени пропуквания в правилността на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влезе ли една неправилна мисъл, или едно неправилно чувство във вашия мозък и във вашето сърце, те изменят пътя на вашето развитие. За да се развива правилно, човек трябва да се домогне до ония свои желания, които съответствуват на правилния начин на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Към тия желания трябва да се стремите. Тия желания внасят в човека подтик към красивото и възвишеното. Ще кажете, че човек трябва да убие в себе си всяко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, във всяка своя проява, е забранено. Аз превеждам тази мисъл в друга форма: Постави всяко желание на своето място. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане – при дишането; желанието за чувствуване – при чувствата; желанието за мислене – при мисълта и желанието за служене – при служенето на Бога. Поставите ли всяко желание на своето място, вие сте попаднали в правия път на своето развитие.

Като ученици, за да поставяте всяко нещо на своето място, вие трябва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начин вие ще познаете, докъде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излезе на състезание, да се бие с юнаци? Той трябва всеки ден да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулите си, той може да надвие противника си и да получи венец за победа. Всички ще му ръкопляскат и ще го признаят за герой. Не прави ли упражнения, противникът му веднага го поваля на земята, и всички му се смеят. Трябва ли той да остане на земята и да чака да дойде някой отвън да го дигне? Трябва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднеш ли, не плачи, но стани от земята и започни отново да се упражняваш.

И учителят, и учениците трябва да правят упражнения. Учител може да бъде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учител. Ако това се изисква от обикновения учител, колко повече се изисква от Великия Учител! Мине ли край хора, които вършат престъпления, Той трябва да им помогне. Със светлината на своя ум, Той трябва да им покаже, че не са на прав път. След това Той трябва да се обърне към пострадалия и, ако е убит, да го запита, защо са го убили. Ако каже, че са го убили за лъжа, по някакъв начин трябва да му се помогне да съзнае грешката си и да я изправи. Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата. Когато оправи работата, Учителят е радостен и весел. Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен.

Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее. Често слушате да се казва: Съдба е това! Ти знаеш, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаеш. Казваш, че това е съдба, но все пак искаш да разбереш, какво нещо е съдбата. Досега никой човек не е могъл да каже, какво нещо е съдбата и защо се изявява по един, или по друг начин.

Веднъж запитали един от великите мъдреци на Египет, защо е допусната злата съдба в света, но вместо отговор, той стиснал устните си и нищо не казал. И за добрата съдба не се говори нищо. Има неща, които са определени да станат още преди създаването на света. Никой не може да измени тия неща. Дойде ли времето им, те непременно ще се сбъднат, както са определени. Обаче, има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си. Обаче, има съдба, която по никой начин не може да се отмени. Ето, сам Христос се моли да се отмени съдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. След това Той се примири със съдбата си и каза: Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Да бъде Твоята воля! И Пилат искаше да помогне на Христа, но не можа. Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат. Натъквате ли се на такива неща, не си правете илюзии, че можете да ги измените. Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото предопределение на Битието. Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите.

Сега ние навлязохме в област, която има отношение само към силните ученици. Това не значи, че всички сте силни и трябва да станете светии. Аз имам желание, някои от вас, които са готови за това, да станат гениални, а на всички останали желая да бъдат поне талантливи. Не искам да има обикновени ученици в Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бъдете свободни по ум, по сърце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другите. Това значи свободен човек. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на земята, да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък.

В разумния свят не приемат хора с недостатъци. Най-малкият недостатък се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядеш ли правилно, ти не можеш да служиш правилно. Тия правила са тясно свързани едно с друго. Ако ядеш правилно, ще служиш правилно. Има един закон в света, който обхваща всички положения в живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнеш, или отгоре, резултатът е един и същ; отдясно ли ще започнеш, или отляво, резултатът е пак един и същ. Това се отнася и до основния морал в живота. Основният морал е общ за всички същества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиите на човешкото тяло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човек кредит, или не можете. Има линии на човешкото лице, както и на човешкото тяло, които определят щедростта на човека.

И тъй, започнете сега с първото правило – правилото за ядене. Направете опит за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и с благодарност. Ще започнем опита с обща вечеря. Тази неделя, в 7 1/2 часа вечерта, всички ще се съберем на обща вечеря само с плодове. Останалите дни от седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните с любов и благодарност.

Т.м.

45. Лекция от Учителя, държана на 2 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Правилно ядене - правилно служене

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, казва, морал, правилно, всички, казвам, сега, живот, бог, хора, съм, обичаш, бъде, себе, храна ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Това се наричат правила на живота. Това е основен морал. Да знае човек правилата на живота, това е основен морал. Моралът е общ за всички. Най-големият кръг, това е да знаете да се храните. Всички трябва да ядете. И най-големият човек трябва да яде, да се храни. Всяко същество - без разлика, каквото и да е, дали е ангел, или човек, всички трябва да ядете. Нищо повече. Никой няма право да ви се меси кога и как ядете. Колкото време си изберете да ядете, то е ваша работа. Не може да ви се тури правило през колко време, часове, да ядете. Ще ядете, когато сте гладни. Гладът показва импулса кога трябва да ядете. Когато сте гладни, яжте. Когато не сте гладни, не яжте. Щом ядеш, без да си гладен, правиш престъпление. Какво привнасяш, ако ядеш? Щом си гладен, яж.

Гладът е първото правило. После за храната. Вие трябва да подбирате храната. Не може да ядеш,
каквото искаш. Не всичките храни имат еднакво влияние върху човека. Следователно, ако вие ядете каквото искате, ако туй, което вие искате, не разстройва вашата стомашна система, добре. Но ако онази храна, която употребявате, разстройва вашата стомашна система, има нещо неестествено. Питам, ако дойде един ваш приятел, той може да ви даде един съвет да ядете тази храна, която е за подкрепа на вашия организъм. Но ако ви научи да ядете неестествена храна, то е деморализиране. Когато човек ви отклонява от правилния път на храненето, той не ви мисли доброто. Всеки един човек, който ви направлява към правилния път на истинската храна, това е морал.

Сега вие трябва да захванете от морала на яденето. Ако вие не може да разберете морала на яденето, никакъв друг морал не може да разберете. Всичко друго е празна работа. Защото ще дойдете да кажете: „Аз уважавам еди-кой си човек. „В какво седи уважението на един човек? Аз казвам: много те уважавам. В какво именно ме уважаваш? Има нещо специфично в тебе, ти си много добър. Хубаво, добрината не е специфична само моя. Добрината е нещо общо. Добрината е храна за всички. Да бъдеш добър, то е като храната. Всеки има право да яде от тази храна. Добрината седи в това, че аз зная да ям. Дотогава, докато аз съм добър, аз ям. Докато не съм добър, не ям. Аз съм добър за гостилничаря, докато ям в гостилницата. Щом престана да ям в гостилницата, не съм добър. Аз опитвам неговото добро, и той опитва моето добро. Аз опитвам тенджерите, той опитва моята кесия. Казвам, една паница, две паници, три паници. Казва, много добър е този човек, направи ми алъш-вериш за тридесет, четиридесет, петдесет лева. Отношението между гостилничаря и гладния е добро.

Сега, гледам, ц млади, и стари вървите по един разбъркан път, по един път опасен, наклонен, по който никакви постижения не може да имате. Вие ще изгубите и това, което имате. Защото на един господин, на който джобът е пълен, ходи, че яде повече в гостилницата, отколкото трябва. Приходът се намалява и един ден ще изгуби уважението на гостилничаря. Гостилничарят ще те уважава дотогава, докато плащаш. Щом престанеш да плащаш един, два, три, четири, пет, шест месеца, започваш да ставаш безчестен, започваш да казваш една лъжица или една лъжа. Защото лъжата започва от лизане. Да лижеш това, което не трябва. Лъжа е например да секнеш и после да го лижеш, да плюеш и да лижеш плюнката. Само това е лъжа. Лъжа е да ходиш да лижеш неща, които са нечисти, да ядеш една нечиста храна, да ядеш нечиста храна. Да ядеш чиста храна, това е истина. Сега казва: какво нещо е лъжата? Да ядеш най-нечистото. Какво нещо е истината? Да ядеш най-доброто в света. Христос казва: ако не ядете плътта и не пиете кръвта ми - това най-чистото, нямате живот вечен в себе си.

Казвам сега, морала ще оставите. Какъв е общественият морал? Вие може да живеете, както искате. Но има един морал в природата. Ако вие не го изпълните, вие сте осъдени на смърт, вие сте осъдени на изгнание. Колкото таланти имате, колкото дарби имате, всичко туй ще се изгуби. Един ден ще останете като същества прашинка, нищо няма да струва, откъдето минете, ще ви се смеят. Като минавате покрай обществото на мухите, и те ще ви се смеят, ще кажат: какъв голям човек беше този, на перце замязал. Дето минете, ще ви се смеят. И мухите ще ви се смеят, и рибите ще ви се смеят, и изворите ще ви се смеят, и камъните ще ви се смеят, най-после огънят ще ви се смее и като ви се засмее, казва: понеже нищо не струвате във вас, елате в мене. Сега не искам, че умира човек. Вие не знаете какво нещо е умирането. Умирането е нещо лошо. Аз не искам да умирате.

Състоянието в Гетсиманската градина беше толкоз силно, такова силно напрежение, че излизаше кръв из порите. Казвам, нали беше Син Божи, какво имаше да се безпокои. Няма да го приеме светът. Няма да го приеме светът от ваше гледище, че не приемат неговото учение, какво има да се безпокоите. Защо се безпокоеше Христос, защо трябва да се моли? Казва, че всичко беше в неговите ръце, казва на едно място: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я отнема.“ На кого се моли, защо се моли? Всеки ще си извади едно заключение такова, каквото вълкът ще извади за яденето. Човек може да извади друго правило. Вълкът казва: ти храната жива трябва да я ядеш, овцата, като хванеш, жива ще я ядеш. Казваме, най-ужасната работа е това късане. Вземеш една ябълка или круша, тя е още жива. Ти започнеш като вълка, забиеш зъбите, откъснеш едно парче, второ, трето. Каква разлика има между твоето забиване на зъбите в ябълката и забиването на зъбите на вълка в месото.

Но тази ябълка не е така организирана и тясно свързана с костта, както у овцата. Ако изядеш една зелена ябълка, ти правиш престъпление, понеже тя не е узряла. Но ако ядеш една ябълка, правиш благодеяние. Ябълката казва: като изядеш месото ми, аз си свършвам работата. Посей костилката. Ако посееш костилката, ще направиш добрина. Или най-малко, хвърли я някъде. Но ако изядеш зелена ябълка, осакащаш нейния ход, правиш престъпление. Следователно, когато една овца узрее, вълкът може да я изяде. Вълкът е виноват, понеже яде зелени овце.

Сега кажете ми кога овцата е зелена. Сегашните лекари казват, че зелените плодове по-хубаво действат. Зелени сливи турят в яденето за окисляване. После зелено грозде, изстискват го, всичко си позволяват. Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на гроздето, когато е зелено? Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето. Този, който къса узрялото грозде на вашата градина, причинява радост. Този, който къса зеленото грозде, причинява страдание. Сега логически то е едно сравнение. Сравнението е много вярно, то е така преносно и буквално е така.

Допуснете сега от ваше гледище. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?“ Защо питате „ти обичаш ли ме“? Какъв е мотивът? Всеки пита „ти обичаш ли ме“. Бащата пита сина си „ти обичаш ли ме“. Майката пита дъщеря си „ти обичаш ли ме“. Право е да питате, но специфично какво разбирате? Казва „обичам те“. Какво подразбирате „ти обичаш ли ме“? Може да дадете много обяснения, да са правилни, но кое е истинското обяснение, трябва да дадете в дадения случай. Кога човек има да обича и кога има човека да го обичат? Трябва ви един нов начин на разсъждение. Не че вие не разсъждавате. Богатият има нужда да го обичат. Сиромахът има нужда да го обичат. Как? Ето моите разсъждения.

Срещнем богати, казва: „Ти обичаш ли ме?“ Гледам, този носи сто килограма чувал на гърба си, казвам: „Дай ми десет килограма.“ Той ме пита: „Ти обичаш ли ме?“ Казвам: „Дай ми десет килограма.“ Този човек искам да го облекча, изваждам своята торба. Пита: „Ти обичаш ли ме?“ Казвам: „Дай ми още десет килограма. „Взимам петдесет килограма, поолекне му. Туй е обич към богатия.

Срещне ме сиромах. Онзи върви като прегърбен, като философ. Срещам онзи бедния, той се изпъчил, той е герой, пита: „Ти обичаш ли ме?“ Защото бедните хора са сербез хора. Казва: „Ти обичаш ли ме? „Взимам му десет килограма, казва: „Обичаш ли ме?“ Туря петдесет килограма на гърба му. И той стане като мене. Аз се изправя.

Туй е обич сега. В един случай ти взимаш, в друг случай ти даваш. Това е механическото обяснение на процесите правилно. В даден случай, за да обичаш някого, или трябва да вземеш нещо от него, или да му дадеш. В живота съществуват такива отношения. Ти отиваш при един търговец на дрехи, търговецът ти казва: „Ти обичаш ли ме, може ли да купиш нещо от мене?“ Ти казваш: „Обичаш ли ме?“ Той ти дава един от най-хубавите костюми. Тогава ти изваждаш кесията си, казваш: „Обичаш ли ме?“ Той те пита: „Ти обичаш ли ме?“ Тогава и двамата се обичате. Той, като те обича, ти дава един костюм дрехи. Ти, като го обичаш, му плащаш. И двамата се обичате. Ако дрехите прилегнат, той те обича. Ако му дадеш пари, ти го обичаш. Ако аз му дам такива пари, които не са звонкови английски, но са звонкови.

Туй е отношението на този закон. Ако вие всякога във вашия ум не излизате от туй правило, че онова, което правите, е за вашето благо или за благото на вашите ближни. Под ближен разбирам този човек, който в даден случай служи или за вашето повдигане, или за вашето падане. Едно от двете - или за вашето повдигане, или за вашето падане. Сега разберете ме. Какво разбирате под думата „падане“? Падането седи в следното. Отивам при един дрехарин. Казва ми човекът: „Ти обичаш ли ме?“ „Обичам те.“ „Дай ми най-хубавите дрехи.“ Той взима най-хубавите дрехи. Казвам: „Господине, пратете слугата си от къщи, ще ви дам парите.“ Бъркам в джоба си, нямам никакви пари. Казвам: „Елате вкъщи на еди-коя си улица. Аз ще ви изпратя парите.“ Той вярва, изпрати ви дрехите. Минават се ден, два, три, той не изпраща парите. Да ви приведа един пример. Аз обичам, когато говоря за нещата, да са истински.

Имаше един българин. Той сега е заминал за другия свят. Един от най-интересните типове. Този анекдот стана в Свищов, той се върна от Америка. Седи с грамадната идея, че е роден за нещо високо в света. Не хваща никаква работа. Отива при един дрехарин, казва: „Дай ми най-хубавите дрехи.“ В дрехарницата облича новите дрехи, оставя своите дрехи, казва: „Тия дрехи опаковайте и ги изпратете на еди-кой си номер, ще платя там.“ Отива при един обущар, казва: „Дайте ми най-хубавите обуща.“ Оставя своите обуща, обува новите, казва: „На еди-коя си улица и номер ще платя.“ Отива при един шапкарин. Взима най-хубавата шапка, оставя своята вехта шапка, отива си човекът. Те всичките донасят, но; не го намират там. Той отива надолу при пристанището, седи на една маса, яде и пие, облечен comme il faut. Иде обущарят и му казва: „Че вие, господине, не си държите на думата.“ Казва: „Как смеете! Аз ви платих.“ И го дава под съд за обида. Дрехаринът, шапкаринът като усещат каква е работата, как ще докажат. „Платих - казва - Платих и на дрехарина, и на шапкарина, и на обущарина.“

Питам, ако вие като този българин се обличате, се обувате и си купувате шапка, и тогава ще кажете: „Как да не се облека!“ Сега де е моралът? Този е българинът, който, като дошъл от Америка, се представил на Батенберг и иска да го назначат за пръв министър на България. Първият българин, който дошъл от Америка със специален трен. Като го попитал князът, той казал, че иска да бъде директор на една гимназия, тогава казва: „Идете при министъра на просветата.“ Той разбрал, че да бъде директор, е толкоз висока служба. Той избрал да бъде директор, отколкото да бъде пръв министър на България. За него има много анекдоти.
Отива в Русе на един хотел, понеже, като седял там два-три месеца, там го чакат да плати, зер голяма личност. Но за да има тежест, той напълнил два куфара с камъни и заключил куфарите. Тези вдигат - тежат. Той като седял три месеца, заминал си. Търсят го навсякъде, отварят куфарите - камъни вътре. Тия хотелджии като със студена вода били полени.

В ежедневния живот почти всичките хора постъпват по същия начин. Тогава де е моралът? Дайте един морал, върху който да се построи животът, да имаш нещо, на което да разчиташ. Морала да го намеря всякога на едно и също положение, да има една точка, един център, на който може да разчиташ. Туй може да е като заблуждение, но когато дойдем до онзи Божествен живот, той изисква нещо установено. Туй, което произвежда страдание в живота, то е онова неустановеното в живота. Това нещо е морал - да бъдеш подложен на известни изпити и след като гладуваш четири-пет дена, срам те е да просиш, не те е срам да ядеш. Казва: „Мен ме е срам да прося.“ Защо човека го е срам, но защо пак трябва да краде? Кога се е научил човек да краде? Кражбата едно време не е била кражба, но сега е кражба. Условията едно време са били други. Когато едно време маймуната е въртяла опашка, по всяка круша и ябълка е ходила, взимала всички плодове, нямало господари в света. Ако сега се качи една маймуна на някоя ябълка с каквато и да е опашка, веднага ще се яви нейният господар. Казва, не е морално. Туй, което е морално за маймуната, не е морално за човека.

Питам сега, де е престъплението? То е вече един морал в яденето. Всички хора трябва да ядат. Всичките хора трябва да дишат, всичките хора трябва да чувстват, всичките хора трябва да мислят правилно. Те са опитани положения. То са първите правила, от които трябва да извадим вторични правила. После трябва да ги нагласим. Сега и млади, и стари казвате, тъй се говори, но тъй не се живее. Не се говори само. Има нещо, за което ние може да говорим, както искаме, няма правило. Но има условия, където не може да говориш другояче. Ако говорим както не трябва, последствията ще бъдат лоши. Ако ти ме питаш, и аз съм направил една малка шега? Аз имам стотина шишета, пълни с азотна киселина. Питаш ме какво има, казвам, има сироп от малини. Да опитаме. Надигаш бутилката, опитваш. Какво ще стане? Такава шега намясто ли е? Такава шега може да ти коства живота. Нищо повече. Друг е въпросът, ако там има оцет. Той е киселина, но не вреди.
Има положения в живота, ние не може да правим опити. Ще кажеш: това не е за пиене, това е азотна киселина. Някои мисли, някои постъпки, някои желания в света имат свойствата на азотната киселина. Ако ти си позволиш в даден случай да направиш един опит, ще понесеш последствията. Ако направиш една такава опитност с азотната киселина, какво ще придобиеш? То е само да направиш един опит. Да взема азотна киселина и да туря на ръката, какво ще стане? Изгаряне. Кой ще страда? Аз. Умно ли постъпих?
Следователно нямам право да горя своята ръка, понеже нейните страдания ще се пренесат на мене. В живота има един общ организъм. Ние като цяло когато страдаме, има по-висши същества, и те страдат. Когато искаш да направиш един опит неразумен, казват: не прави това, понеже твоите страдания ще се пренесат в един малък размер, ще се развали това спокойствие, което имат. Те са заинтересувани.

Друго положение. Има мъже животни, има и жени животни. То е едно положение. Те са същества, които живеят без закон. Човек мъж и човек жена, това вече е друго положение. Има птица мъж и птица жена. Някой казва: „Мъж съм.“ От кои? От животните ли си, от птиците, от човека? Аз съм, казва, мъж. Ако си човек мъж, това е разумно. Ще живеещ по Божия закон. Ако си животно мъж, значи без никакъв закон живееш. Там може да си позволиш каквото искаш. В животното мъж ще се съберат десет мъже, ще се бият. В животните, даже най-мирните като северния елен, десет рогачи ще се бият. Тя седи, няма никакво право. Тя седи, иска да разбере кой е най-силният. Законът е такъв. Тя казва: „Аз ще взема най-силния.“ Започват да се бият. Най-после остава само един, най-силен. Тя тръгва с най-силния, прави си дом и наистина няма никой да безпокои техния дом. Там донжуани няма. Разбирайте. По-напред животното жена казва: „Аз не искам да бъда на поругание, защото видиш ли тия.мъже, те ще започнат да ме задяват. Аз съм слаба, може да ме нападнат, всичко може да правят с мене. Ако може да ме защитиш, аз ще ходя с тебе.“

Сега аз искам да разбирате, не да имате онези изопачени идеи. Ако ние отиваме при Бога като при едно Божество, което да се застъпва заради нас, при всички условия да ни пази от външното, този закон е същият. Защото ние се покланяме на Бога, понеже той е едно същество, което може да ни пази. Ако той не може да ни пази, защо ни е този Бог? Нас не ни трябва такъв Господ, които не може да ни пази по отношение на нашите души Ако ние ставаме пъдари на някои духове да ни обсебват, на кого ще се молим?

Казвам, трябва да имате един вътрешен морал. Да допуснем, че вие вярвате в Христа. И другите казват, ние вярваме в Христа. Вие вярвате в него. Кой от вас го е срещнал, кой от вас го е виждал? Преди две хиляди години евреите го видяха. Не всички го видели. Колцина от вас сте го видели? Някои насън сте го видели. Мнозина са разправяли, че са го видели. Някои разправят, че са го видели с някоя бяла аба, някои са го виждали разпънат на кръста, някои са го видели горе кацнал - то е една крачка близо до самата истина.
Но казвам, трябва да се установим, да дойдем до положението, което е основно. Аз искам един морал, който е основен. Да видим какво нещо е морал. Моралът е това, което не разваля естественото положение на човека, или Божественото положение на човека. Всяко нещо, което разваля Божественото естество на човека, е неморално. Човек не бива да засяга него. Сега ние оставяме другата ненормална страна, дето наричат карма. Казват, имаме връзка с миналото. Тогава, ако аз имам връзка от миналото, мога да я изплатя по няколко начина.

Да допуснем, че имам да давам някому. Ще ида при този човек, на когото имам да давам, казвам: „Имам да ви давам отпреди четири години, не съм давал, по толкоз на процент. Ще се изплатя. Ще извините, че четири години сте имали добрината да ме чакате. Стара погрешка. Ходих в странство, че стана това, стана онова.“ Може да представя истината както е, може да представя работата, както не е. Ако съм човек, ще кажа: „Извинете. Дадох дума, но не издържах. Тези са причините. Ще ме извините. Сега поправям своята погрешка.“ След като направя това, този човек ще има за мене установено правило, че този човек върви по установено правило.

Ако вие в себе си не може да вървите по тези правила, в какво седи новото учение? То си има свое приложение. Ние се готвим не само на небето да живеем. Докато вие идете там, няма какво да ви четат правила. Даже аз не обичам да се четат правила за морал. Аз не се спирам върху престъпленията на хората, кой как погледнал. За мене основният въпрос - как човек яде, не е важно. Той мляска. Аз не се спирам. Може да мляска, колкото иска. За мене морал разбирам онази истинска храна, която трябва да служи като основа за неговия живот. За мене как ще яде - с вилужка или без вилужка, ножче ли трябва, обстановката каква трябва да бъде, то не е най-важно.

Храната трябва да бъде чиста. Ръцете трябва да бъдат чисти. Човек трябва да бъде чист отвън и отвътре. Някои хора са чисти отвън, нечисти отвътре. Някои хора са чисти отвътре, а нечисти отвън. Кое е по-хубаво? Отвътре. Но по-хубаво е да си чист отвън и отвътре. Ако е за една обстановка, трябва да бъде обща за всички. Щом кажем, че масата трябва да бъде добре сложена, всяка обстановка трябва да бъде за всички достъпна. Всяко нещо, което е достъпно за всички, то не фигурира в правилото на морала. Ти влизаш в една гостилница, дето маслото е прясно, хубаво, сложат яденето. Ти ще гледаш всичките правила, да не нацапаш покривката и този гостилничар. Ти може да нацапаш. Ти ще ядеш така, че нито една капка да не падне върху неговата маса, да не причини излишни ненужни разходи. Един разумен човек постъпва тъй, както иска с него да постъпват. Ако вие не бихте постъпили тъй, както искате, може да приложите един метод за здравето. Здравето зависи от едни ненормални мисли във вас, щом имаш една мисъл, несъответства на себе си, която е дисхармонична.

Да допуснем, че вие имате някакво неразположение спрямо някого, не го обичате. Молите пред Бога, но не го обичате. Макар да казва Писанието: „Прощавай нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Ти се бориш, но в тебе става едно раздвоение, ти не си в състояние да изправиш една погрешка. Спрямо този човек нямаш разположение. Питам, ако нямаш разположение, какво трябва да направиш в дадения случай? Едно от двете. Щом нямаш разположение, не го дразни, погрешката е там. Не обичаш нещо, остави го, стой надалеч, да не привлича твоето внимание. Този, когото не обичаш, всеки ден срещаш. Казваш: „Не обичам този калпазанин. Той ми изяде десет хиляди лева.“ Като го срещнеш, трепне ти нещо. Казваш: „Този калпазанин изяде десет хиляди лева.“ Този, който ти изял парите, той сега проси. И този калпазанин не излиза от ума ти.

Питам, какво ще спечелиш, като държиш този калпазанин. То е едно обяснение. Но ако една мисъл слиза неестествено във вас, аз искам вашите мисли да бъдат правилни. Защото вие на Изгрева сте се събрали, аз чувствам вашата атмосфера, че има една кореспонденция, но много лъжи има. Гледам, във вестниците на Изгрева са отпечатани, защото има един изгревски хвърчащ бюлетин. Кой какво направил вчера, кой къде бил - всичко това е написано с всички качулчета. По някой път работата не е така. Пишете поне работата тъй, както е.

Сега това е ваше право, но да имате един бюлетин на Изгрева, нямам нищо против да пишете във вестника, нямам нищо против. Пишете в бюлетина туй, което е вярно. Пишете вярно, тълкувайте вярно, изнасяйте вярно - то е благородно. Не се учете да изнасяте неща, които не са верни. Чел нещо някъде, той, без да провери, предава. После три, четири, пет, десет, двадесет, тридесет години работата другояче излиза.
Казвам сега, по някой път вестниците в света изнасят лъжливи работи. Обикновено българските вестници са майстори на лъжата. Нищо повече. Сега въпросът е за онзи морал. Аз считам, да изнесеш нещо неверно, значи да лижеш сопола си. Онова, което хвърля нечистота на ближния, вие го проверете веднага.
Казвам, първият морал е яденето. Вторият морал е дишането. Третият морал, това е чувстването. Четвъртият морал, това е мисленето. Петият морал, това е служенето на Бога. Ако ти не знаеш как да ядеш, ако ти не знаеш как да дишаш, ако ти не знаеш как да мислиш, не може да служиш. Това са пет основни правила, пет основни велики закона ги наричам. В другото вие сте свободни. Аз не съм за морала. След като ядеш храна, която подхожда, то е морално. Щом двама души се обичат, да няма абсолютно никаква лъжа между тях, вземане-даване. Отиваш при дрехарина, казваш колко, хиляда, две хиляди и веднага, навреме да платиш. Ако не може да платиш, казваш: „Господине, ще ме извините.“ Не по български, не като този българин, който дошъл от Америка, казва: „Заплатих ви дрехите.“

Гледам, мнозина от младите вървите по един морал много лош. Мнозина не вървят правилно, и стари не вървят правилно. Сега аз съм заинтересуван. Не искам един ден да ми вдигате врява на ръката ми. Сега, ако не бях заинтересуван, нищо не бих ви говорил. Но понеже има един закон, който засяга мене. Но за яденето, за дишането, за чувстването, за мисленето, за служенето на Бога законът трябва правилно да се приложи. Като дойдете там в подробностите, ще ви кажа къде е най-хубавата храна, де е най-хубавият въздух, де са най-хубавите чувства, де са най-хубавите мисли и де е най-хубавото служене. Този човек е най-хубав. Да ви приведа един пример.

Имаше една баба Злата. Ако някой се казва Злата, да извини. Наричаше се варненската баба Злата. Много учтива, дипломатка. Щом някой дойде вкъщи, приема го любезно. Тя била красива, оженила се за чорбаджийски син, много угледна. Като посрещне някого, казва: „Много се радвам, че дойде.“ Че извади вино да черпи, направи баница, заколи пиле, ще нагости. След като си отиде, казва: „Сега ли се намери да дойде. Толкоз труд, като че съм го калесвала с бъклица.“ Дойде друг, по същия начин го приеме. Като си замине, съжалява, че му е слугувала. Питам, какви са причините на баба Злата? Сега туй е извинително за баба Злата, аз я извинявам. Но когато един ученик, който тръгнал в Божествения път, да прави така. Аз не казвам да си тури гемове, да прави това, да прави онова. Аз не съм и за това. Аз съм за какво трябва да се прави. Вие сега знаете - не прави това, не прави онова. Аз ни най-малко не се меся какво вие не трябва да правите и какво трябва да правите.

Казвам, трябва да ядете. Кое? Най-хубавата храна. Трябва да дишате. Право. Най-чистия въздух. Трябва да чувствате, да обичате. Най-хубавата любов, най-чистия извор. Посейте най-хубавите мисли. Служене на Бога - там е човекът. В тия четири-пет закона, в тях който живее, той е човекът. Онзи, който не живее според тия закони, той е извън. Ако всички живеете по шия правила, ние ще се разбираме, ще има много правилни съотношения.

Запример, след като говоря, говоря за щедростта. Някой казва, еди-кой си българин не е щедър. Според мене човек, който не знае правилно да яде, той не е щедър. Човек, който не знае да диша правилно, той не е щедър. Човек, който не мисли правилно, той не е щедър. Който не служи на Бога, не е щедър, не е добър човек. Който знае добре да се храни, който знае добре да диша - това са правила, това са закони. Ще турите нещо установено у вас, не частично. Всеки човек може да има специфични методи. Аз не казвам, че водата трябва да турите само в известно хубаво гърне, не. Гърнето може да е направено от различен материал. Човек може да избере какъвто и да е метод, но в живата природа и методите са разбрани там.
Когато природата си служи с едно правило, тя не е разточителна. Всички нейни методи, които тя употребява, те са с най-малки разходи на енергията. В природата няма разточителност. Има изобилие, но никаква разточителност. Всякога - нито в дишането, нито в яденето има разточителност. Ти не взимай повече храна, отколкото трябва. Ти не взимай повече въздух, отколкото трябва. Не взимай повече чувства, отколкото трябва. Защо? Понеже внасянето повече е престъпване Божия закон. Като внесеш по-малко, пак е същото. Точно толкоз, колкото трябва.

Сега аз говоря за онези от вас, които сте дошли до едно положение и се питате какво да правим. Мнозина питате какво трябва да правим. Аз се спирам и казвам: ще ядеш, ще дишаш много хубаво. Казва: „Аз това го зная. - Казва: - Три деня съм гладувал.“ Че то е лошо. Че преядох, там е лошото. Че храната ми не е такава, каквато трябва да бъде. Когато аз ям, коя е причината за яденето? Когато младата мома яде, аз зная коя е причината. Когато онзи лекар обяснява, аз зная коя е причината. Когато ученият човек обяснява, аз зная коя е причината. Когато майката, когато бащата яде, аз зная коя е причината. Когато волът яде, аз зная коя е причината. Всяко животно има подбудителна причина, която в дадения случай го заставя да яде. Но най-главното - аз ям за глада. Нищо повече. Понеже, ако не ям, постоянно ще ме безпокои. Щом ям, ще ме безпокои. За да не ме безпокои гладът, аз ям. Защо дишам? Понеже има нещо в света, което задушава човека, постоянно го души, постоянно го мъчи. Тогава аз казвам, аз дишам, за да не ме души. А пък има друго нещо, което се нарича мъка. Казва: „Мъчи ме нещо.“ Мъчението е за сърцето. Аз дишам, за да не ме мъчи. Щом престана да чувствам, започва да ме мъчи.

Сега за мисълта кое е правилото? Кое мъчи мисълта? Кое е противното, което задоволява? Турете едно правило, като разсъждавате по този начин. Невежеството. Аз ви дадох трите, вие ще намерите двете, понеже вие сте от учените. Втори път намерите един антипод, противоположното, което трябва да задоволите. Почнете едно правило, понеже всички хора се мъчат, понеже всички хора се задушават, понеже вие искате да се развивате правилно. Да се живее в тъмнина, то са само символи. Този израз той е за много учени хора. Вие за тъмнината ще говорите, когато станете адепти. Адептите имат право да говорят за тъмнина.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Казва, ние или живеем в тъмнина или във виделина. Когато ти отиваш на нивата, ще се облечеш ли с новите дрехи, с цилиндъра? Ако един български министър отиде на нивата да оре, ще иде ли с цилиндър, как мислите вие, по кой начин ще оре? Министър има право да тури цилиндър, може да се облече с най-хубавите дрехи, няма да направи прегрешение. Но изобщо в живата природа, когато момата отива на хорото, когато иска да се жени, се облича с най-хубавите дрехи. Щом се ожени, не ходи на хорото, не играе. Но това са частични правила. Аз наричам мома не само на хорото, но през целия живот да обича. След като се ожени, като дойде на хорото, пак да се облече. Тогава мъжът ще каже: „Слушай, не искам да се обличаш.“ Ако тя се облича само заради него, това не е морал.

Аз най-първо се обличам заради Бога. На всички хора казвам, аз се обличам заради Бога. Ти си дошъл насреща ми. Аз ни най-малко за тебе не се облякох. Аз нямам тебе предвид. Аз търся в света едного и за него се обличам. Ама той ме погледна. Може да те погледна. Моят поглед търси него, да го намери някъде. Какви са моите отношения, то е моя работа. Само че наместо да намерите Бога, вие намирате друг. Като онази американка, която в една мрачна нощ отива на рандеву. На среща й един негър, среща я, прегръща я, целува я, казва му: „Колко те обичам.“ Като се връщат, по едно нещастие вижда, че той не е нейният възлюблен.

Питам, колко пъти в мрачната нощ вас ви е прегръщал негърът и вие го целувате за вашия възлюблен. Аз казвам, вие не сте от разумните. Сега разбирайте дълбоко. Ако човек не може да намери Бога в сърцето си, всякога да го познава, той никога не трябва да се облага. И след туй му става мъчно. Казва, може да обичаме всичките хора.

Но какво вие разбирате под „да обичаме всичките хора“? Може да обичащ всички хора, които са излезли от Бога, но онези, които не са излезли, не може да ги обичаш. Същото е да обичаш всичките хора, значи да обичаш всичко, което излезе от Бога, без разлика вълк ли е, мечка ли е, риба ли е. Само да е излязло от Бога, без разлика на неговата форма. Някоя мушица може да е, някоя пчелица - за мене има еднаква цена. Помнете, че в туй малкото насекомо лежат всичките заложби и на разумното същество. Някой път на моя пръст кацне някоя пеперуда. Аз седя с всичкото уважение. Тя ме гледа, много умни очи има, много добри заложби има, тъй както тръгнала да върви в правия път. При всяко помръдване на пръста казва: „Да не ме буташ.“ После пак кацне. Но в тази пеперуда седи едно разумно същество. Тя е една малка антенка. Тази пеперуда се проявява разумно. Това разумно същество, където и да е, казва: „Как, харесваш ли моята работа, която съм изработила?“ Казвам: „Много хубаво работиш.“ Аз се разговарям. Една антена е. Казва: „Как мислиш, ще успея ли?“ „Тъй както работиш, от тебе в света гениална ще излезе твоята работа. - Казвам: - прав си. Вървиш по един и същи закон. „Виждам в пеперудата един дефект, едно отклонение, казвам: „Направили сте отклонение на пътя на вашия живот.“ „На кое място?“ На еди-кое си място. Казва: „Прав си, аз ще се коригирам.“ Минавам след три-четири години, този род пеперуди дали са взели моите думи под внимание. Виждам, че тия пеперуди са се изменили, разбрали са. Има едно съответствие.

Срещна ви вас, казвате: „Какво мислите заради мене?“ Тогава поставяте своята антена. Но вие, които сте тук, на земята, онова Божественото, хубавото във вас по някой път казва: „Знаеш ли какво може да направя?“ Казвам: „Зная какво може да направиш.“ После казва: „Човек съм, съгреших.“ Те са двама души. Единият казва: „Знаеш ли какво може да направя?“ Казвам: „Зная.“ Вторият казва: „Човек съм, облечен в плът, човек съм.“ Онзи, който не разбира този закон, казва: „Че какво може да направиш?“ Казвате: „Знаеш ли кой съм аз?“ Ние сме хора и двамата постоянно искат да ходят.

Христос казваше: „Имам власт да положа душата си. Имам власт и да я отнема.“ В него говори Божественото. А в Гетсиманската градина казва, ако е възможно, да замине тази чаша. Говори в него човешкото, ограниченото. Казва, ако е възможно, да замине тази чаша.

Вие имате две състояния. Тия две състояния трябва да ги знаете. Като дойде човекът, този човек трябва да го възпитавате. То е резултат им Божественото. Щом съзнаваш, че си човек, ще работиш Щом съзнаваш, че Божественото говори, ще служиш на Бога. Като говориш, да знаеш какво може да направиш. Право е, всеки човек може. Казва: „Знаеш какво може да направя?“ Казва: „Аз под дърво и камък ще търся.“ Но ако след като ми каже „Знаеш ли кой съм аз?“ - той се поставя като Божество, аз се поставям като човек. Когато търсите, вие сте човек. Ако след като ми каже „Знаеш ли кой съм аз?“ - значи няма поставена антена, тъй както трябва. Умие ръцете си като Пилата, то е човекът. Значи така разбира. Според неговата антена тъй казва, този човек, който е на земята, не изпълнява волята Божия. Тогава казвам на онзи, който не изпълнява волята му. Тогава на онзи, който не изпълнява волята Божия, казвам аз какво може да направя, в дадения случай аз какво може да изпълня.

Щом един човек може да изпълни волята Божия, и аз може да я изпълня. Този е моралът в света. Не да казвате: той не изпълнява волята Божия. Но аз направо бих запитал. Запример, ако искам да изпълня волята Божия, аз може да изпълня работата на всинца ви. Туй, което вие може да изпълните за хиляда години, аз може да го свърша. Ако вие го свършите, аз ще се радвам, аз ще върша нещо друго. Но в дадения случай да е Божията работа. Трябва да имате всички един широк замах, за да дойде туй новото да градите. Ако новото не дойде, вие от старото никога не може да се освободите.

Аз не считам носенето на скъсаните дрехи за морално. Туй, което носите, казвам, не е хубаво. Казва: „Дайте ми дрехи.“ Иди си купи дрехи. Това не е морал. Нося най-хубавите дрехи. Давам дрехите да облечеш, има вече смисъл. Това никакъв морал няма. Казвам, не дръжте този морал, не критикувайте. Казвате, еди-кой си не живее добре, той такъв и такъв. Сега трябва да се мине временно от човешкото към Божественото.
Та първото правило. Не е сега заради мене какво ще мислите. То е второстепенно. Ако вие не ядете правилно, ако вие не дишате правилно, ако вие не мислите правилно, ако вие не чувствате правилно, ако вие не служите правилно, какво отношение може да имате тогава спрямо мене? Нашите отношения към първичното какви ще бъдат? Ние под Първичната причина разбираме Божественото в света. Ако туй Божественото се подкрепи, тогава тия временните отношения нямат смисъл. Индусите наричат, че това са илюзии на живота. Когато искат да установят един временен морал, един индивидуален морал между двама хора да се обичат, кой трябва да разбира обичта между двамата хора? Единият умря, другият остава сам, но започва да скърби.

Питам, може ли обичта да умре? Не може. Казва, той не е умрял, как може да умре. Той го разбира, пък не го знае. Щом ти го обичаш, той не трябва да умре. Щом той умира, ти не го обичаш. Щом двама се обичат, не може да умрат. Те може да изчезнат от света, но никой не може да ги раздели. Щом някой може да ви раздели с възлюбления, не ми говорете. После, ако се прояви любовта, ако обичате някого, ако обичта е Божествен принцип, тогава, ако един човек обича едного, втори, трети, четвърти, де е престъплението на любовта? Престъплението е, че когато кажеш, че обичаш някого, ти не го обичаш. Нищо повече. Или да ви представя друго. Когато вие дойдете при мене като при гостилничар и аз не ви дам най-хубавата храна, която ще послужи на вашия организъм, аз ви излъжа - то е неморално. Като гостилничар ще ви дам най-хубавата храна, казвам: „Ще опитате.“ Вие се храните, усещате една приятност. Но след като излезете от моята гостилница, вие повърнете всичко. Върнете се и ми кажете: „Повърнах яденето.“ Казвам, стомахът е разстроен, но причината е в моето ядене. Казвам, аз тогава постя.

Този морал, от който вие изхождате, най-после как образувате вашите нормални отношения един към друг, новите си отношения към Бога? Защото старите си навици вие по никой начин не можете да изхвърлите навън. Аз не съм да казвате - това не правете, да ми обещаеш. Колкото на кривия рак може да кажеш върви напред и той може да тръгне направо, толкова и на вас като кажем това не прави, толкова и вие може да не правите. Вие сте като раците. Аз чувствам, мнозина казват: Учителят така говори, туй не може да стане. Но туй не е никаква философия. Има една философия - ще си останат старите навици, не може да се освободите от тях, с тях ще си отидете. Не само аз, но и цялото небе да дойде, и те не може да ви помогнат. Ако туй можеше тъй лесно да го направите, как мислите? Досега щеше да го направите. Ангелите ги пратиха и не можаха. Христос дойде, но не ви оправи още. Кой ще ви оправи?

Сега вие вземате слабата страна, казвате: „Какво е учил Христос?“ Онези, които приеха и разбраха учението, оправиха се. Онези, които не го приеха и не го приложиха, не се оправиха. Всяко едно учение дотолкоз, доколкото се прилага, дотолкова се разбира. Не само учението да бъде изложено, но да има основа да се прави. Но да ви кажа, вие трябва да живеете чист и свят живот. Това е много общо казано. Вие трябва да обичате хората. Това е много общо казано. Как ще обичаме хората? Този човек какво ще учи, какво ще възприеме? Този човек се оженил, има деца, жена, работа, аз ще отида да му говоря да обича Бога, да живее добре с жена си. Казва: „Ами вие живеете ли добре с жена си?“ „Отде знаеш?“ „Често се карате.“ „Отде си научил?“ Как си научил, че се карат? „Разговарят се малко по-живо.“ Когато един мъж каже на жена си, че ти не си добра, той й говори истината. И когато тя каже, значи и ти не си много добър, и тя говори истината. Когато той каже, ти си много хубава, говори истината. И когато тя каже, ти си много хубав, говори истината. Когато каже, много хубава храна не ядеш, говори истината. Когато тя каже, ти не ядеш правилно, и тя говори истината. Или когато каже, много хубаво се нахрани днес. Де е лошото? Казва, той много се накара на жена си. Казвам, той говори една много хубава реч на жена си, тя не е разбрала речта му. Или пък жената е говорила много хубава реч. По някой път вие и на мене туряте правила, казвате: чакай малко да понатупам Учителя, той какво ще каже. Ако тупате, и аз ще тупам. Който ме удари веднъж, аз удрям два пъти. Ако аз се търкуля веднъж, аз като ударя, ще се търкулиш десет пъти.

Казва, ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Понеже Мойсей е казал. Христос сега в антитеза на Мойсей казва: от едната страна като те ударят, удари две. Христос казва: не само не удряй, но обърни и другата страна. То е ужасно правило. Представи си, че моята страна е нагорещена с три хиляди градуса топлина. Вие не знаете, ако ударите една плесница, какво ще стане с вашата ръка. Ще се върне, ръката ще изчезне. Христос примамва противника, затуй казва: нажежи двете страни, той с едната ръка ще те удари, ще изчезне, после с другата като те удари, изчезва, и втори път никога няма да си позволи да те бие. Всеки един от вас може да нагорещи. Ако не нагорещи ръцете, хич да не дава да го бият. Ако нагорещи, нека даде да го бият. Но туй е посторонно правило.

Аз изключвам личните работи. Има лични работи. Аз не ги турям в своята сметка. Има лични работи, те са свещени заради хората. Ако двама души се карат и не те викат, остави тия хора, приятелски си приказват. Щом те повикат като арбитър, дай твоя приятелски съвет. Кажи, считам за голяма чест, вие сте много добри, вие сте отлични, радвам се, вие сте много умни хора, моят съвет е така и така. Няма да се обърнеш да кажеш: според мене ти не постъпваш правилно. Кажи: по-добри хора от вас няма. Именно вие ще се скарате сега и от вашето гледище аз ще дойда да ме повикате като арбитър, другояче аз няма да дойда. Ако не бяхте се скарали, нямаше да ме викате. След като им дам моя съвет, как ще позная, че моят съвет е добър? Щом попадна на вашите ръце, вие ще ми наточите хубава баница, една кокошка ще ми заколите, ще ми направите едно угощение, ще ми наточите от петгодишно вино, ще започнем да ядем, да пием, да се веселим. Казвам, този гост е отличен. Аз взимам нещата в естественото им положение. Петгодишното вино по-рано не е било упивателно. При сегашното положение е упивателно. Едно време ядяха кокошки хората и след като я изядат, тя пак излезе. Ти десет пъти изядеш кокошката, тя пак остане същата. Хубави кокошки бяха.
Сега, моралът, който искам да остане. Кога двама души се примиряват от вашето гледище? Че работата е толкоз смешна. Когато от невидимия свят един ангел слиза и стане кокошка, като го изядем, тази храна е най-хубавата. Хората хванат тази кокошка, но тя не е тяхна. Направят една баница, но това брашно не е тяхно. Казват, много сладко ядохме. Брашното беше отгоре, кокошката беше отгоре, всичко беше отгоре и хората разправят за винцето, за кокошката, че беше много сладко, всичко е хубаво. Пък когато нещата не стават по Бога, тогава то е неморално, вие сте ги разрешили за себе си. То е морал, с който трябва да се ръководите.
Моят съвет, който го давам на всички ви. Избягвайте да се врете в личния живот на хората. Ще бъде смешно някой да тръгне подир мене да наблюдава колко пъти ще плюя, как вървя. Ще каже, че се заел всеки ден да ми изучава движенията. Колко пъти съм клекнал, как съм коленичил при извора, всичко туй знае. Казвам, отлично, но нему няма да му остане време за себе си. За мене е почтено. Аз живея като обект в ума му. За мене е приятно. Аз седя и употребявам начини, но го съжалявам, казвам му: слушай, приятелю, съжалявам, че ти си губиш времето. Ако ти остане свободно време, след като поправиш себе си, тогава да ходиш да ме наблюдаваш, колкото искаш, нямам нищо против. Наблюдавай колко пъти си снемам шапката, това не е грях. Наблюдавай и как съм мърдал ръцете, и това не е грях. Но ако ти се занимаваш с мене, преди да си се занимавал със себе си...

Сега запример има много учени хора, които знаят тия специфични органически помръдвания, знаят всичко това. Всяко едно животно си има специфичен начин, подробностите са изучени, това е цяла наука. Но науката си има свое приложение в живота. Всяка наука има свое приложение.

Сега в стария живот често идат известни навици, които образуват известни пропуквания във вашето храносмилане. Има известни навици, които произвеждат известни пропуквания във вашето дишане. Има известни навици, които произвеждат известни пропуквания във вашите чувства. Има известни навици, които произвеждат известни пропуквания във вашите мисли. И има известни навици, които произвеждат известни пропуквания във вашето служене. Там се заражда един дефект. Щом в тебе влезе една неправилна мисъл, щом в тебе влезе едно неправилно чувство, ти ще се измениш и това чувстване ще измени целия този процес на развитието ви. Затуй има съотношения. Има известни наши желания, които съответстват на храненето. Има известни желания, които съответстват на дишането. Има известни желания, които съответстват на самите желания. И има известни желания, които съответстват на онези възвишени мисли. И най-после има известни желания, които съответстват на служенето на Бога. Защото във всяка една работа трябва подтик.

Оставете тази философия, дето казва: убий всяко желание. То не е работа за убиване. Остави желанието на неговото място. Желанието за ядене - при яденето, желанието за дишане - при дишането, желанието за чувстване - при чувстването, желанието за мисленето - при мисленето, желанието за служенето - при служенето. То е сега правилният път. То е начинът, за да се види, че има прогрес.

Да кажем, ако аз съм един от съвременните юнаци, който ще излиза на стъгдата да се бори, да покаже своето изкуство и сила, всеки ден се упражнявам. От тия упражнения зависи да имам ли слава, или не. Ако изляза и положа всичките противници на земята, като изляза, всички ще ръкопляскат, венец ще дадат. Като изляза, ще видя какво може да направя. Ако не се упражнявам, като изляза, онзи, който ме повали на земята, ще каже, когато човек не се упражнявал хубаво, така е. И в единия, и в другия случай така е.
Щом си повален един ден - аз превеждам, имаш изпитание един ден, не може да издържиш онзи, с който се бориш, метне те на земята. Ти не седи на земята като баба да плачеш. Ако ти си юнак, ще станеш, ще туриш в живота правилния метод. Иде някой при мене и се оплаква. Аз не искам да се оплаквате. Всеки ден ще се упражнявате. Аз не искам на вас да ви чета морал. Аз съм готов да изслушвам вашия морал. Елате, кажете: не се храниш правилно, не чувстваш правилно. Макар че съм учител, кажи кое е право заради мене. Че съм учител, не искам да изменям вашия закон - първото правило е за мене.

Учителят има външно живеене, има и вътрешно. Ако е за външния учител, пет пари не давам. Ти си, казва, учител. Учител е онзи, който живее в истината. Учителят не може да се изменя, ако и да живее между вас. Когато някои ме видите сериозен, казвате, Учителят е сериозен, не е весел. То е човешко. На земята съм, човешко има в мене. Знаеш ли кое е човешко? Някой път минавам покрай хората, виждам, че не живеят както трябва. Засягат и мене, аз не мога да бъда индиферентен. Ти не може да бъдеш индиферентен, когато убиват един човек. Веднага се изменя лицето. Аз виждам да правят всеки ден престъпления. Аз виждам да убиват втори, трети. Аз зная причините. Виждам, човек се е замислил, зная защо се е замислил.
Тогава един въпрос: той, като знае, защо не може да помогне? Аз ставам сериозен. Защо? Понеже не съм могъл да помогна. Казва: „Учителю, защо не му помогна?“ Моята сериозност седи именно в това - да му помогна. Отивам при умрелия, започвам да турям антена, казвам: „Защо те убиха?“ „Три-четири пъти лъгах един човек. Той излезе из търпение, удари ме с едно дърво.“ Казвам: „Много хубаво е направил. Много хубав урок ти е дал. Искам да ти помогна, ще ти дам пари, ще идеш да се отплатиш на този човек.“ Потегля ръката - той оживее. Дам му една торба, отива при този, който го убил, казва: „Аз имах толкоз да ти изплащам.“ Защо мисли Учителят? За този, който убил. Защо е неразположен? Търси метод, как да съживи убития, да оправи работата. Втория ден, виждате, Учителят е много весел. Защо? Защото ходил той, примирил ги, свършил работа. Учителят е весел. Защо е весел? Защото можах да го повдигна от земята, дадох пари, онзи отиде, изплати дълга, изпълних волята Божия и той се връща при мене. Казвам: „Ха, на добър път.“ Той е скръбен, че работите не вървят. Радостен е, че работите вървят. Радвам се, че работите вървят добре.

Казвам, всеки един от вас, когато е скръбен, че работите не вървят добре, аз не съжалявам, че е скръбен, че не вървят работите. Иска да мисли нещо, да извади нещо, да намери Божественото. Ти разсъждаваш, то е привилегия. Казвате, той Учителят какво има? Нито жена, нито деца, всичко му е наред, живее вкъщи царски, яденето му ядене, слугуват му най-угодно. Казват: „Да ти дам да ядеш.“ „Нищо не искам.“ „От нас ли не искаш?“ Казвам: „Не искам.“ То е хубаво, то е човешко. Но има едно състояние Божествено. Човешкото е на друго място. Скръбен си - то е човешко.

Казвам, аз допуснах тази погрешка, трябва да се поправя. Най-износният метод е да го съживиш, ще му дадеш пари, ти си радостен. Някой път правя и друго. Сериозен съм. Той таман вдигне цепеницата да го удари, аз така наглася работите, избавя живота му. Казва: „Без малко щеше да ме убие, но благодарение онзи отпред.“ „Защо все сияеш?“ „Смея се, казва, понеже един вдигна цепеница да ме удари, но не можа да ме удари, затова се смея.“

Искам да ви покажа в живота - ако искате да се занимавате с много работи, с които умът може да се занимава. Ако един ден станете ясновидец, целия ден има да се занимавате с много хубави работи. Ако вие станете гадател, ще дойде един, ще ви пита. Дойде младата мома. Ако вие сте физиономист, тя казва: „Я ми кажи какво ще бъде бъдещето ми.“ Какво е нейното бъдеще? Първо иска да я ожени. Нейният мъж да бъде здрав, богат, да я направи щастлива. После второто положение - тя иска да има хубава къща с четири-пет стаи и кухня. След туй да има най-малко едно момиче и едно момче. След туй дъщерята да се ожени за княжески син. Синът да свърши, да стане пръв министър на България. Туй е желанието й. Казва: „А ми кажи как ще бъде.“ Действително дъщерята ще се ожени за княжески син, но след четири години ще се разведе. Синът ти действително ще бъде пръв министър в България, но след пет години ще го претрепят, ще бъде сакат с двата крака. Ако сега тя се ожени, туй ще стане. Ако не вярваш... Казва: „Не може. Аз ще се оженя.“ Оженва се и всичките работи, както каза, станат.

Питам, кой е виноват на туй, което става? Питам, кой направи тази съдба? Кой направи съдбата? Че дъщерята трябва да се ожени за княжеския син и да се разведе, че синът трябва да стане министър и после да го убият - кой направи тази съдба? Ето, въпросът не е разрешен. Кой направи тази съдба, никой не знае. Тя е съдба написана, която още философите не са разрешили, не само сегашните, но и в миналото.
Когато питали един от великите посветени на Египет върху същата тема, той стиснал устата си и казал: върху този въпрос съвсем не се говори. Но туй е написано там, че ще се разведе, но защо, не може да се обясни кои са причините. Писано е, че ще бъде министър, и точно така става. Но защо така става, не може никой да знае.

Казвам, вие тия работи ще ги оставите. Има нещо написано, но туй написаното ще стане. Има неща, от създание мира предопределени. Може ли вие тази съдба да измените, защо и за какво, никой не може да знае, определено е. И за Христа се постави известна съдба, да го погубят. Стараха се да направят промяна на съдбата, но не можаха. Казват, не е твоя работа. Пилат искаше да освободи Христа, жена му каза: остави този праведник, не го осъждай. Обаче това не можа да стане. Христос трябваше да бъде разпънат. Нищо повече.

Та в живота има неща, вие сто чифта цървули да скъсате, не може да станат, хич не си правете илюзии. Но поне, като тръгнете, не разсъждавайте защо и за какво. То е хубавото в живота. Пък има някои работи, които зависят от вас. Вие можете да ги турите настрана.

Та казвам основното. Аз настъпих в една област, която е за силни ученици. Не мислете, че аз искам да станете светии. Това не го искам. Не мислете така. За някои от вас искам да бъдете гениални, не за всички. За някои искам да бъдете талантливи, а за обикновени аз не го правя на въпрос. Не искам нито един от вас да бъде обикновен човек. В училището най-малкото талантливи да бъдете, и при това абсолютно свободни и по мисъл, и по чувство, и по действие.

Свободен човек аз наричам този, който е свободен и за себе си, и за другите. Свободата, аз наричам, е обща за всички. Както аз искам да бъда свободен, така искам и вие да бъдете свободни. Ако някой ти каже, че храната, която си дал, не е хубава, ти му благодари. Нищо повече.

Казвам, тук се крие силата на човека. В тези практически правила седи мощта и вашата сила. За да бъдете герои за бъдеще, за да имате известни знания за бъдеще, за да имате някои окултни постижения, за да бъдете знатни в небето. В небето като идеш, най-първо ще видят дали правилно си се хранил. Ако не си се хранил, както трябва, вие ще имате едно благоутробие. Като идете при вратата на рая, ще ви питат: „Как си се хранил?“ Ако видят, че съвсем сте изтънели - до другата крайност, пак ще ви върнат назад. Ако гърдите са плоски, нямате дълбочина и широчина, не сте дошли най-първо да разгледате вашето сърце. Ти ще чувстваш правилно. Сърцето, то е красота. Ще разгледат служенето на Бога. Тогава, ако намерят, че сте живели правилно, ще отворят райската врата, ще влезете вътре. Ако не - казват: „Извинете, втори път.“
Сега във вас ще остане една мисъл - то не е така, но така се говори. Сега, като идете при райските врата, ще видите. Който от вас иде при райските врата, най-първо ще му гледат корема - то е първото правило. Щом коремът има дефект, щом в дишането има дефект, щом в мисленето има дефект, щом в чувстването има дефект, то и в служенето има дефект. Дефектът е един и същ. Ако един човек не служи на Бога правилно, не яде правилно, не диша правилно, не мисли правилно, не чувства правилно. Ако яде правилно, и служенето ще бъде правилно.

Аз зная, има един закон. Отгоре ли захващаш, отдолу ли, отношенията са едни и същи. Дали отпред захващаш, или отзад, но отношенията са едни и същи. Няма никакво изключение, моралът е един и същ. Казвам, щом имам благоутробие, като ида при един банкерин, мога да зная ще даде ли пари, или не. Има една наука, може да знаеш, като идеш при един богат човек, ще даде ли пари, или няма да даде. Има една линия на корема, една специфична линия на щедрост. Ако я няма на корема, по никой начин няма да ти даде. Ако я има, той е щедър. Ако я няма, той не е щедър. В щедростта трябва да има какво да даде. Като ида в гостилницата, като ме види гостилничарят, той е ясновидец, той вижда какво има в кесията. Като ида, вижда, че има в кесията, казва: „Много се радвам.“ Като го погледна, и аз зная дали е хубаво сготвил. И двамата се разбираме. Щом двама души се разбират, няма по-хубаво нещо от разбирането. Отношенията са правилни. Щом човек яде правилно, ще диша правилно, ще служи правилно.

Сега започнете. Първото правило ви давам за десет деня - правилно ядене. Десет деня да ядете по това правило. Десет деня само за ядене. Ако е много, само за една седмица. Хубаво, сега да направим опит целият клас, ще ви дам една задача. Задачата ще бъде тази. Всички ще вземете участие да направим един обяд, да си изберете храната. Всички да вземете участие - и млади, и стари, всеки ще донесе. По десет стотинки всеки да внесе. Не е важно количеството, но поне да донесе нещо, всеки да даде мнението си, какво да се приготви. Каква храна ще изберете? (Плодова.) Хайде туй да го направим. В неделя искате ли да го направим? Съгласни ли сте? Аз за себе си ще го направя. Може да го направим в неделя, всички сте свободни. В неделя на обяд ще започнем с морала на яденето. Ще си изберете от всичките плодове - череши, вишни, круши, ябълки, краставици, домати. Без никакво точено. Един плодов обяд. (Парите.) Парите вече са събрани. Кажете как искате да го направим обяда. И точено може да има, и кокошки може да има. По какъвто начин искате да го направим - и по вегетариански, и по месен. Понеже е важен въпрос, съберете се в петък вечер, една конференция да имате само за яденето.

Ще се отбележи една епоха, едно правило за яденето. После няма да сядате безразборно. Всеки ще си тегли билет. Където му се падне, не тъй, както искате. Ще видите колко души участват, всеки ще седне, където му се падне. Няма да казвате: този там, онзи при Учителя. Въпросът не е при Учителя. Въпросът е яденето да бъде хубаво, по всичките правила. Петък вечер ще решим този въпрос. В колко часа ще се съберем? В седем и половина.

Тайна молитва

Четиридесет и пета лекция
на Общия окултен клас
2 юли 1930 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder