НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Превръщане и съпоставяне

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, желание, вълк, овца, сега, яде, живот, природа, нещата, мисъл, път, иска, хора ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Юни 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Изпя се музикалната тема върху думите: Работа, хармония и мисъл.

Тема за следния път: "Предназначението на съня в Природата." Можете ли да заставите сития да яде? Ако е въпрос за ядене, гладният всякога е готов да яде.

Нека трима души напишат на дъската по една единица. Други трима да напишат по една двойка. Когато няколко души напишат едно и също нещо на дъската или на лист, написаното се различава. Трите единици също се различават. Втората единица е поставена по-ниско от първите две. Първата единица пък е малко пречупена, което показва, че условията и са неблагоприятни. Както единиците, така и двойките, написани от тримата души, се различават.

Оттук вадим заключението: Природата, която съгражда човешкото тяло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човешки къщи - телата им, но те се различават едно от друго. Устата на някои хора е малка, а на други - голяма. Малката уста показва, че Природата разполага с малко материал. При направа на голямата уста, Природата разполага с повече материал, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тези хора са щедри на думи, т.е. много говорят. Чешма, която има широк отвор, пуска изобилно вода. Ако отворът на чешмата е малък, водата тече слабо. Някои хора имат тънки вежди, други - дебели. И това различие се дължи на вътрешни причини в човека. Очите на някои хора са малки, а на други - големи. Причината на това се крие в часа на раждането. Хора, които са родени вечер, при малко светлина, имат големи очи. Онези, които са родени през деня, при много светлина, имат малки очи.

Различието между хората съществува не само във външните им черти, но и в техния вътрешен живот. Например, един човек има силно желание да постигне някаква идея, а у друг някой желанието за същата идея е слабо, или почти го няма. Причината за силното или слабо желание на човека към нещо, се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи. Може ли певецът да пее, ако не знае законите на пеенето, както и музикалните тонове? Може ли музикантът да свири, ако не знае местата на нотите в своя инструмент? Може ли човек да мисли право, ако не познава законите на мисълта?

Как познавате, кои мисли и думи са добри? Думата "Обич" добра ли е? Мисълта, която е скрита в тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатите, които обичта произвежда. Например, каква мисъл се крие във вълка, когато изяжда овцата от обич. Значи мисълта, скрита в обичта на вълка към овцата, не е добра. Стремежът на вълка към овцата е отрицателен. Той се стреми към нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трябва да анализирате мислите, чувствата и желанията си, да видите, какви сили се крият в тях, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно те могат да изглеждат добри; важно е, какво се крие в тях. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатът от желанието му е отрицателен. Вълкът отнема живота на същество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкът обича овцата, има разположение към нея и е свободен да я изяде. Обаче, обичта на вълка към овцата събужда омраза и негодуване в овчаря, който се счита господар на овцете. Вълкът се чуди, защо овчарят го преследва. Той си казва: Овчарят коли овцете и ги яде, и аз ги нападам със същата цел. Защо него не преследват, а мене преследват? Причината за омразата на овчаря към вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнат в един и същ човек или в двама, те се отблъскват. Отблъскването на еднородните желания произвежда омраза, негодуване, спор и т.н. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него.

Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздейства? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. В първо време огънят е слаб, но може да се усили и да произведе пожар. Какво трябва да се направи тогава? - Да се изгаси. - С какво? - С вода? - По друг начин не може ли? - Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. - Както виждате, с огъня лесно се справяте, но как ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? Например, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има - той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Щом стане овца, той ще пасе трева. При това положение, желанието му, да яде овце, естествено ще изчезне. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вие знаете, че вълк вълка не яде. - Възможно ли е това? - Възможно е. Има вълци, които могат да се превърнат на овце. Има овце, които могат да станат вълци.

Често се говори за някого, че е вълк в овча кожа. Щом има вълци в овча кожа, има и овце във вълча кожа. Какво разбирате под думите "вълк в овча кожа, или овца във вълча кожа"? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът винаги си остава вълк, и овцата - овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца. Обаче, една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията, тя проявява овчето си естество. Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от онези стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа.

Какво разбирате под думата "смяна или превръщане"? Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателно желание, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят. Всяко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичаш една дреха, или едно ядене - не ги повтаряй често. За да не се втръсват нещата, човек трябва да прилага закона за превръщането. Само глупавият човек опитва едно и също желание по няколко пъти. В известно отношение хората спазват закона за превръщането, но вместо полза, те си причиняват вреда. - Защо? - Защото този закон е свързан със закона за съпоставяне. Човек трябва да съпоставя нещата и да знае, при какви случаи може да ги сменя. Например, някоя жена, за да не изпадне в еднообразие, се облича по няколко пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер. Тя иска да има поне три костюма за сменяне. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нещата, тя ще се съобрази с материалното положение на мъжа си и със свободното си време. Не съпоставя ли нещата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се поддържа и по друг начин.

Съвременните хора казват, че човек трябва да яде, да се храни с разнообразна храна, за да живее. Вярно е, че човек трябва да яде, но какво да яде? Ако става въпрос за пчелата, тя се храни с мед. Вълкът се храни с месо, овцата - с трева. С какво се храни човек? Природата е строго разпределила, кой с какво трябва да се храни. На човека е определила да се храни с прясна, чиста храна, която мъчно се разлага. Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се отклонила от кухнята на Природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. Един ден, когато те се свържат с Разумната Природа и се подчинят на законите й, тя ще даде на всяко живо същество, каквото то желае. Природата знае, как да дава, как да задоволява желанията на всички живи същества. Съществува закон в Природата според който, иска ли някой нещо, тя задоволява желанието му. Обаче, едно условие е нужно при изпълнение на този закон: Който дава, трябва да знае, как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък вземаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно, даването трябва да става свободно и с любов.

Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата. Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените. В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук-оттам и се отказва от желанието си. В този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата. Например, желанията на човека са резултат на известни природни сили. Същевременно те са желания на много същества, а не на един човек. Някой човек иска да превъзмогне желанията си изведнъж. Докато е свързан с тези същества, той има същите желания, каквито и те имат. Един ден, когато разреши правилно връзките и отношенията си с тези същества, той ще бъде свободен от техните желания.

Съвременният човек още не е господар на желанията си. Например, някой иска да се откаже от месоядството, а не може. - Защо? - Защото е свързан още с теченията на месоядството. Като излезе от тези течения, той може да стане вегетарианец. При това положение, растителната храна се отразява благотворно върху организма.

Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче, като замине за онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. Значи, за реализиране на едно желание се изискват съответни условия. Такъв е законът и на физическия, и на духовния, и на Божествения свят. Невъзможно е човек да реализира желанията си, ако няма съответни условия за това. Можете ли да бъдете гениален, ако не отговаряте на условията за това? Обикновеният човек има мастило, перо, хартия, както и гениалният, но не може да напише една гениална мисъл. Той няма вътрешни условия за проявяване на гения.

Представете си, че един човек иска да бъде богат, друг някой - учен, трети - силен. Който иска да бъде богат, трябва да носи богатството си без умора. Ще кажете, че ще дойде някой да ви помогне. Не, богатият трябва сам да носи богатството си. Готов ли е той да носи, например, 25 милиона лева на гърба си? Ученият трябва сам да носи книгите си. Силният трябва сам да носи инструментите, с които е развил силата си. Ако богатият не може сам да носи богатството си, ако ученият не може сам да носи книгите си и силният - оръжията си, нито богатият е истински богат, нито ученият - истински учен, нито силният - истински силен. Силният носи земята на гърба си сам, без никаква чужда помощ. Силен в мисълта си е онзи факир, който сяда на един камък всред гората и така концентрира мисълта си към една определена идея, че и най-свирепите животни минават край него, без да го засегнат. Той мисли за реалността на живота, който прави човека доволен от всичко.

Всички хора искат да постигнат нещо, което да ги направи доволни. Кое е това нещо, и те не знаят. Че им липсва нещо, което може да ги направи щастливи, всички съзнават това. Обаче, кое е това нещо? Да е богатство, не е - всички хора са богати. На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. - Кое е това богатство? - Животът. На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. - Защо? - Той търси онова, което е загубил. - Какво е загубил? - Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. - Кога ще я намери? - Когато намери Учителя. Ще кажете, че има много учители в света. - Един е учителят, който носи загубената дума. Всеки, който се нарича Учител, без да носи загубената дума, или не е учител, или е обикновен учител. Казвате: Като познаваме Бог и Му служим, не можем ли да намерим загубената дума? - Можете, но познаването и служенето на Бог е непрекъснат процес. Най-малко прекъсване на този процес води човека в крив път. Какво познаване е това, ако днес познаваш Бог, а на другия ден не Го познаваш? Какво служене е това: днес Му служиш, на другия ден се отказваш от Него?

Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намерил тази дума, той прилага правилно законите за превръщане и съпоставяне на нещата. Той знае на какво разстояние да поставя предметите пред очите си, за да вижда ясно. На какво разстояние пред очите си поставяте книгата, която четете? И колко време трябва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите пред очите си, докато четете от нея. Щом свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далеч от себе си. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание имат определено място. Измените ли местата им, турите ли ги по-близо или по-далеч, отколкото трябва, вие нарушавате естествения ход на нещата. Временно можете да ги приближите към себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на местата им. Не постъпвате ли така, вие сами си създавате противоречия.

Следователно, да възприемете една мисъл, това значи, да я проучите, обработите и след това да я поставите на нейното място. Да проявите едно желание, това значи, да изучите неговия характер и произход, да го облагородите и да го поставите на мястото му. Да направите една добра постъпка, това значи, да реализирате един плод, който да съдържа обработената мисъл и облагороденото желание и след това да я поставите на пътя, който Природата и определила. Да поставяш всяко нещо на своето място, това значи, да си разрешил правилно една от трудните задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата "питание" започва с буквата "П" - узрял плод, който е готов вече да падне на земята. Буквата "Т" показва, че за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия. Буквата "А" означава бременност. Значи, който се храни, т.е. възприема, трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. За да мине през тези процеси, човек трябва да е бременен с някаква идея.

И така, да се самовъзпитава човек, това значи, да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. - Защо? - Не знае, как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте, кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият - учен. Обаче, ако отнемат живота му, всичко пропада - и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: "Блажени нищите духом." - Защо? - Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават.

Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска любов към Бог и към Истината. Докато не любите Бог, вие нямате живот в себе си; докато не обичате истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред истината. Каквато грешка и да направите, изповядайте се пред себе си. Не закривайте грешката си. Щом се изповядате, вие се освобождавате. Изповядването на човека пред истината наричаме покаяние или освобождаване. Бъдете готови да казвате истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. Който е придобил истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. И да го лъжат, той не се лъже. Един път може да се излъже, но втори път не се лъже. Понякога се оставя да го лъжат, но сам никога не лъже. За предпочитане е да те лъжат, отколкото да лъжеш; да те обират, отколкото ти да обираш хората; да страдаш, отколкото да причиняваш страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближните си, всякога губи. Когото лъжат, крадат, измъчват, той всякога печели.

И така, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.




42. Лекция от Учителя, държана на 27-ми юни, 1930 г., София – Изгрев.

Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, желание, вълк, овца, сега, яде, живот, природа, нещата, мисъл, път, иска, хора ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Юни 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Имаме музикална тема. Кой от вас е написал нещо музикално? Който е готов, да започне да пее. (П. изпя упражнението си „Работа свещена, хармония благословена, мисъл вдъхновена са тройка неразделна.") Не можете да накарате човек да яде, който е сит. Ситият човек никога не може да яде, гладният всякога е готов. Може ли онзи, който пише, да не си натопи перото в мастилницата? Мнозина от вас нямате мастило, но поне мислено можете да пеете. Друг някой образец има ли? („Само този") Изпейте го още веднъж. („Всички го изпяхме три пъти.")

Пишете върху темата „Предназначението на съня в природата".

Излезте трима души на дъската да напишете числото едно;

Сега трима души излезте и напишете числото две;

Сега по какво се отличават единиците? Нали едната единица е по-дълга, втората е най-дълга, а разликата между двете каква е? Коя е причината на това? Единиците вървят във възходяща степен. На какво може да се отдаде, че не са написани еднакви. Те може да са написани така

Питам, трябва ли единицата да има дръжка? Първата единица, написана така, се намира при най- неблагоприятни условия, тя е пречупена. Условията са много трудни. Ако условията бяха благоприятни, тя щеше да бъде другояче написана, тъй . Добре. Де е пречупването най-голямо - в първата, втората или третата? В третата е най-голямо, във втората е най-малко. Сега по какво се отличават двойките? Разликата между първата и втората каква е? То е същият закон. Когато природата прави жилище на един човек, то е вашето тяло, нали. На някои устата са по- малки, на други са по-големи. Кои са причините? Защо някои са големи, а други са малки? После на някои веждите са тънки, на други дебели. Това не е мода. Защото под думата „мода" се разбира, като се обръща внимание само на Външната форма, но форма може да има само там, дето има съдържание. Някъде формата не може да има красота, но съдържание трябва да има. Природата счита малките уста икономия - няма повече материал. От икономическо гледище те са направени така. А големите уста показват, че повече материал има. Които имат по-големи уста, са по-щедро направени. Затова и хора с големи уста много говорят. Голямата чешма праща повече вода, а чешмата, на която устата са по-малки, по-малко вода пуща.

Да вземем сега очите. Някои очи са по-малки, някои - по-големи. Сега от какво зависят големите очи? Онзи, който има малки очи, е роден денем, който има големи очи, е роден вечерно време, посред нощ, имало е малко светлина. Следователно, очите трябва да бъдат по-големи, за да придобият и повече светлина, защото вечерно време има и по-малко светлина. На някои хора очите са много малки, понеже денем са родени. Как ще го докажете, че това е така? От наблюдение ред статистики показват, ме ония хора, които са родени денем, имат малки очи, а които се раждат посред нощ, имат големи очи. И това се повтаря, значи светлината играе важна роля: при малкото количество на светлината очите са по-големи, и обратното. Да допуснем сега, че някой човек има силно желание за нещо. На това основание защо на някои хора желанието е по-силно, а на някои е по-слабо? Съществува един закон на съответствие в природата. Силното желание има своите причини. Когато човек има силно желание, какво трябва да направи? Разбира се, това е необходимо, тези желания са необходими за вас, вие искате да се самовъзпитавате. Как ще се самовъзпитавате, ако не знаете онези закони, с които да боравите със сили. Всяка една мисъл има своята сила. Като боравите с музиката, вие имате основни тонове на гамата. Може ли някой да бъде певец, ако не знае да пее? Ако се даде известен тон, да се определи следният. Можете ли да бъдете музиканти, ако не знаете да пеете или да вземате гамата? Може ли да мислите правилно, ако не разбирате тоновете на мисълта?

По какво можете да познаете, че една мисъл е добра? Ако аз кажа „обич", тази дума добра ли е? Мислите ли, че обичта всякога върши добро? Когато вълкът обикне една овца, че иска да я изяде, в даден случай мисълта му добра ли е? Или когато паякът хване една муха, мисълта му добра ли е? В какво седи добрината на едно чувство или на една мисъл, или на едно желание? Когато вълкът изяде овцата, това обич ли е? („Обич към себе си.") Имаме обич, която има минус, и обич, която е плюс. Коя обич е добра? Ако вълкът иска да изяде овцата, това към коя обич спада? Желанието да изяде овцата отрицателно ли е, или положително? Когато той иска да придобие нещо, какво е това желание? Желанието е положително, а резултатите са отрицателни. Той, след като се наяде с овцата, остава доволен, но тази овца принадлежи другиму - там той има минус. Когато твоята кесия се пълни, а другите се празнят, какъв знак имаме? Твоята кесия става положителна, а другата - отрицателна. Ако няма едно разбирателство между две неразумни величини, как ще се яви спор между онзи, на когото е овцата и вълкът, който я е изял? Да поставим вълка в положението на едно овчарско куче. Туй куче е турено да пази овците, но по стар навик вълкът като вълк изяжда овцата. Ако този овчар се усети, че неговото куче може да направи това, какво ще направи с него? Във вас ще се яви едно желание - не е лошо това, че се е явила обич към овцата, той има право да я обича. Вие ще пренесете закона на разсъждение. В дадения случай съпоставяне трябва. Във вас се яви едно желание, нали тъй. Не е лошо, че във вълка се е явила обич към овцата и най-малко - той има право да обича. Къде е сега красивото в обичта? Разсъждавайте не пообикновеному, ако разсъждавате пообикновеному, няма защо да разсъждаваме.

В какво седи кривото приложение на обичта? В неразумното прилагане на любовта седи кривото. Вълкът казва: „Ако господарят има право да яде овца, защо аз да не ям?" А господарят казва: „Вълкът няма право." Но вълкът забелязва, че и господарят изважда от тези овце, за да удовлетвори едно желание. Трябва да знаете в дадения случай, желанията са като овцете, мислите са също като овцете. Ти, ако искаш да придобиеш едно желание, трябва най-първо да знаеш дали това желание е свободно, или не, защото то може да принадлежи другиму. Ако това желание принадлежи на друг господар, ти ще влезеш в стълкновение с него. И ако някой път се яви спор в света, то се дължи на единствената причина, че едното желание принадлежи на десет-петнадесет души едновременно, то не е ваше собствено желание. Има желания, които, ако се постигнат сега, в дадения случай, са едно зло. Как трябва да се разреши въпросът? Ако във вълка се зароди едно желание да изяде овцата, какво трябва да направи той, за да си въздейства?

Вие имате тук огнище. Огънят е запален, но казва се, че огнището ви е слабо, отдолу има дъски, но ако дълго време гори огънят, какво ще се произведе отдолу? Една неприятност, нали. Вие трябва да прибегнете до известен метод, трябва да изгасите огъня. Тогава, за да изгасите огъня, какво трябва да направите? Някой от вас ще каже: „Ако са дърва, трябва да се разхвърлят." Но допуснете, че хубаво гори огънят. Въобще тогава употребяват вода - ще налеете вода отгоре и ще изгасне огънят. Това е един метод. Или може да турите някоя похлюпка отгоре. Все ще вземете някои предохранителни мерки. Сега, когато се яви едно желание, което е тъй неестествено, както този горящ огън, какво трябва да правите? Ако вълкът иска да разреши въпроса, ако той иска да изяде овцата и иска да си въздейства на това свое желание, непременно той трябва да стане овца и трябва да измени своето естество. Но трябва да знае закона, как трябва да измени естеството си. В дадения случай, ако той стане овца, у него ще се прехвърли желанието да пасе трева. Ако вълкът не може да направи това, тогава овцата може да разреши въпроса. Какво трябва да направи тя? Трябва да стане вълк.

Следователно по този въпрос има два начина да си въздействаш - един положителен и един отрицателен начин, по който ти можеш да въздействаш на едно твое желание. Ако вълкът стане овца, овцата ще остане жива, ако овцата стане вълк, тя пак ще бъде жива. И в двата случая овцата остава жива. Каква е придобивката, ако вълкът въздейства на едно свое желание? Но той казва: „Аз не мога по никой начин да изменя своето естество, ще те изям." Тогава иде въпросът. Понеже той не може да разреши задачата си, овцата трябва да разреши въпроса. Тя се ухитрява u става вълк. Питам тогава, вълкът вълк може ли да яде? Какво ще счита тоя вълк? Че овцата изчезнала някъде и на мястото й се явява друг вълк. Е, ако вълкът стане овца и овцата ще пита същото, че този вълк е изчезнал някъде и на мястото му иде друга овца, която я спасява. Има вълци, които могат да се превърнат на овце, и има овце, които могат да се превърнат на вълци. Тогава каква аналогия ще извадим? Какво се разбира под тази поговорка, дето се казва „вълци в овчи кожи"? Но има овци във вълчи кожи. Ако едното е вярно, защо да няма и овци във вълча кожа? Каква е разликата между „вълци в овча кожа" и „овци във вълча кожа"? Тази поговорка показва, че известни характерни черти у човека не могат да се изменят. Искам да кажа, че лошият човек, в края на краищата каквито навици има, ако той няма съзнанието, навикът не може да се измени. Вълкът, макар че има привидно формата на една овца, всъщност в кръвта му има тия заложби на вълк и всякога на края вълкът пак ще се прояви.

Туй е необходимо при науката. И вие трябва да знаете сменянето на известни състояния, това е закон на сменянето. Трябва да знаете как може да сменяте едно ваше състояние в друго. Това е философия, туй всеки трябва да знае. Защото, ако не можете да смените едно ваше състояние, резултатите ще бъдат неблагоприятни. Какво разбирате вие под думата „смяна"? Изучавали ли сте психологията? Какво се разбира в съвременната психология под смяна на едно състояние в друго. Запример, да кажем, че имате едно разположение, искате да се облечете с хубави дрехи, казвате: „Поне веднъж в живота си да се облека насвят, както Господ дал." Към коя категория ще турите вие това желание? Друго желание имате. Казвате: „Поне в живота си да имам веднъж един богат обяд. Тъй, да се наям царски." И друго едно желание имате, да кажем. Казвате: „Барем да се наспя, да си отспя тъй хубаво." Значи да се наям хубаво, да-се облека хубаво, да се наспя хубаво. Това са все желания. На първата категория какъв характер желания давате? („Към естествените желания.") Но тук има една потънкост. Онзи, ако не му хареса този костюм, той ще го съблече пак. Но питам, ако ти дадат едно ядене, което ти не харесваш, след като го туриш в устата си, може ли да повърнеш яденето назад. Дрехите ще съблечеш. Казваш: „Не ми прилягат." Тогава той ти дава втори, трети костюм, но като вземеш нещо в паницата си за ядене, след като го вкусиш, може ли да го върнеш назад? Някой е майстор и без да го е вкусил, казва: „Това ядене не е за мене и го връща." И третото положение - след като заспиш, какво ще направиш? По какво се отличават тези три желания? Единият отива при дрехаря, задоволява се неговата мисъл, но той не само мисъл има, има и чувство, казва: „Трябва да се яде." А третият казва: „Трябва да се спи." Тогава при кого трябва да отидат тримата? Единият ще иде при дрехаря, вторият при гостилничаря, а третият при кого трябва да иде? На кое място трябва да иде? философията на нещата е да ги поставите на мястото им. В сегашния живот хората са станали много еднообразни. Те съпоставят нещата по един и същ начин. А природата никога не повтаря нещата. При повторението вече иде законът на разреждането. Ти едно и също желание не го повтаряй по същия начин. Вижте птиците, като се облекат веднъж, през целия живот остават с тези дрехи. А човек казва - всеки ден трябва да се вземе друг костюм. Това е по отношение на нас, понеже не сме придобили това изкуство като птиците, веднъж да се облекат и през целия си живот с него ходят. Птицата веднъж като се облече, не може да се съблече вече.

Тогава същият закон. Ти щом веднъж се облечеш с едно желание, няма нужда много пъти да го опитваш. Щом много пъти опитваш едно и също желание, ти си простак. Вследствие на това ти си губиш времето. Пък ако някой се облича сутрин с едни дрехи, на обяд с други и вечер c тpeти и всеки ден cи облича пo три-четири костюма, питам, какво придобива той, като се облича сутрин с бели дрехи, на обяд с пъстри, а вечер с черни? Питам, ако той се облича по три пъти на ден, какво придобива от гледището на сегашния живот? Събличането и обличането става с цел да се пази чистота. Или казват, обличаш се за света. Но същевременно губи се известна енергия. Три пъти като се събличаш, ти ще изхарчиш повече енергия, отколкото дрехите струват.

Сега заблуждението къде е? Мнозина казват - необходимо е човек да се храни. Но с какво? Това е друг въпрос. Представете си сегашната човешка кухня. На всички човешки раси кухнята е била неестествена. Когато природата е създала първоначално човека, тя е определила точно каква храна му трябва. И всякога храната трябва да бъде прясна, а не в едно състояние на разлагане. Като кажете „Аз съм гладен", с какво трябва да се нахраниш? Ако си пчела, с какво трябва да се нахраниш? С мед, нали. Ако си вълк, с какво трябва да се нахраниш? С месо. Ако си овца? С трева. Ако си човек, с какво трябва да се нахраниш? („С всичко") С плодове.

Сега съществува едно вътрешно несъответствие между нещата. Ако вие отидете в един ресторант и не поискате нищо, ще ви дадат ли за ядене? Най-първо ще вземете листа и ще видите кои от яденетата ще изберете. Ще кажете „Моля" и ще кажете името на това ядене, което си избрахте. И за хляб ще кажете бял или чер искате. Сега, ако вие идете в природата и искате да ядете, и седнете на нейната трапеза, нали трябва да кажете какво искате? Вие казвате: „Гладен съм." Най-първо ще си имате една определена идея, ще кажете какво искате и каквото искате, природата ще ви даде. Ако искате месце, месце ще ви даде, ако искате трева, трева ще ви даде, ако плодове - плодове. Природата е щедра, понеже, като умират някой вълк или някоя овца, тя ги коли. Дойде един вълк, иска месо да яде - тя му дава. Дойде една овца, иска трева да яде - тя й дава окосената трева и тя яде. Дойде един човек, иска консервирани плодове. Това е за обикновените хора. Тя обикновените хора ги храни все с консерви. А безгрешните тя все ги храни с пресни плодове, прясна храна. Вълкът ще вземе една жива овца, ще я изяде. Овцата ще пее и той ще я яде. Той като откъсва от месото й, тя ще пее и на овцата ще й бъде много приятно. Той като откъсне едно парче от месото й и овцата пее, веднага това парче се наместя пак. Той яде, яде, и овцата е пак здрава. Ще кажете, как може да бъде това така? Тъй както, когато вие издоите една крава, тя пак има мляко. В един съвременен свят ти не можеш да издоиш една крава и тя да остане суха. Щом като види вълка тази овца - тя има две тела, тя се облече с едното тяло, с което вълкът може да се храни. Тя трябва да му даде нещо от своята плът. Та законът е такъв: който иска, дай. Но трябва да знаеш как да дадеш. Ако не знаеш как да дадеш, онзи, който е при тебе, той не си върши добре работите. А щом има насилие, има престъпление. Закон има, за да се избегнат престъпленията, непременно трябва да има свободно даване.

Та казвам, трябва да става смяна на състоянията. И човек трябва да разбира законите. Една овца може да измени състоянието на един вълк. Оставете в гората болна овца, тя изменя състоянието на вълка. Вълкът, като дойде при болната овца, побутне я по корема и я остави. Казват, че у вълка няма човещина. Има. Той, като дойде при нея, побутне я и каже: „Болна си, гледай да оздравееш." Защо? Интерес има. Когато един човек дойде при тебе и каже: „Гледай да оздравееш", какво подразбира това? Той вълкът дошъл. Аналогия на думите „гледай да оздравееш". Това е тактиката на вълка. Той е заинтересован, казва: „Гледай да оздравееш." Той ще намери корени да яде, но ще остави болната овца да оздравее. Болна овца той не яде, но ако е някоя от тези тлъстите, мазните, неговата тактика е друга. И вълкът по някой път е много сериозен. Той всякога е замислен, тъжен е той вътре, песимист е той. Че е песимист, опашката му показва. Тя върви все надолу, когато на кучето опашката е подигната. Но щом вълкът намери една овца, тогава той се позасмее и има едно малко подигане на неговата опашка. Сега, като пренесете това състояние, вие можете да се спрете на вълка. Някои от тези вълчи желания могат да бъдат и у вас. Да не мислите, вие не сте свободни от желанията на вълка, на овцата, от желанията на всички животни. Някой път ще ги минете, те са в неговото естество вътре.

Та, казвам, при сегашното разбиране трябва едно вътрешно разбиране на нещата. Казвам, ние трябва да разбираме външните условия на живота и вътрешните възможности, за да можем да се справим с действащите сили в природата. Защото на желанията, ти на едно желание не можеш да противодействаш. То е една сила, независеща от тебе. Това е едно желание на хиляди и милиони същества. Ти трябва да излезеш вънка от него. Ти на него не можеш да заповядваш. То не е тъй лесен въпросът. Казва някой: „Няма да ям месо." Ти трябва да излезеш вън от това течение и да станеш вегетарианец. При тези течения ти ще бъдеш отвлечен. И мнозина, които са влезли там, те ще почнат да ядат растителна храна, понеже са в тези течения вътре. И когато излезеш вънка от тези течения на желанията на месоядството, тогава растителната храна ще е благоприятна на тебе. Но щом в твоя ум се яви мисълта за малко месце, веднага се явява това течение пак. Та не можете да се освободите от едно ваше желание, докато вие мислите, че то е необходимо за вас.

Допуснете сега, един човек, който е излязъл, минал е от физическия свят в духовния, в него се зароди едно желание да яде. Желание има, но уста няма, зъби няма. Да допуснем, че той вижда плодовете. Какво ще каже? Ще има едно мъчение. Когато нашите желания са непостижими, значи няма съответстващи условия, веднага се заражда мъчението и ще дойдем до положението, когато нашите желания ще бъдат осъществими. Да допуснем, че у вас има желанието да бъдете гений. Желанието е хубаво, но как ще го постигнете? Може да имате перото и мастилото, но да напишете тези гениални мисли, откъде ще ги вземете? Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално изречение? Може да ми дадете едно мъдро изречение. Това е друго. Но едно гениално изречение можете ли да ми дадете? Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия - боа, тигър, лъв или един леопард и т.н. Всяко едно зашепване из гората у вас ще роди страх. Какво ще кажете в дадения случай? Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана." И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. Но понеже е концентриран в една мисъл - да намери същинската мисъл, никое от животните не го закача. Дотогава, докогато вие мислите за същността на живота, да реализирате това, което трябва в света, вие сте в безопасно положение. Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка.

Запример, вземете идеята, някой път казвате: „Да съм богат." Тази идея в ума ви права ли е? К., на тебе ти давам 25 милиона злато. Какво ще направиш? Нали човек казва: „Да съм богат." Какво ще ти предаде външното богатство? Вие имате само идеята, да бъда богат, а при това ние сме богати. Човек с това устройство, което го има, да кажем най-бедният, той е по-богат от всички животни и този богат човек мисли, че е сиромах. Казва: „Да имам 25 милиона." Какво ще прави той с тези 25 милиона? Ха сега на К. давам 25 милиона. На Г. Р. давам, че е свършил четири факултета по всичките отрасли на науката. И още един ми трябва сега. Хайде, на К. К. давам, че е най-силният човек на света. Сега в какво ще употребите тези сили, които имате? Представете си този, който има 25 милиона, няма никакви слуги и ти сам трябва да носиш всичкото злато на гърба си. Втория случай - представете си, че всичките томове на тези науки са написани и вие сами трябва да ги носите на гърба си. И онзи силният, и той трябва да носи всичките оръжия, чукове и всичко, което му трябва, на гърба си. Питам, тогава можете ли да бъдете свободни? Ако ти си силният човек, ти ще имаш най-голяма ръка. Силен човек аз наричам - ти ще имаш 10 метра височина. Та природата, след като е правила хиляди и милиони свои опити, тя не ги е завършила още, дошла е до едно положение, до една фаза, която минаваме сега и ние сме недоволни от живота. Но природата е правила грамадни разноски и още продължава, докато дойде до това, което индусите наричат реалността на живота. Сега в какво седи тази реалност? Мъчно може да се даде определение в какво седи истинският реален живот. Като го придобиеш, да бъдеш доволен.

Сега да ви кажа нещо. Поискайте от мене нещо, което да произведе у вас доволство. Не го знаете. Най- първо вие не знаете кое ви трябва. Поискайте това, което може да ви направи щастливи. Ще кажете „любов". Любов имате. Обич. Обич имате. Знание имате. Нещо, което липсва на човека, това му трябва. Това е туй изгубеното, никой не му знае името. В окултната наука досега търсят загубената дума. И никой не я е намерил. Има нещо, което човек търси, и това е загубеното. Коя е тази дума, не я знаете. И затова чакат да дойде учителят, да каже коя е тази изгубената дума. Учителят носи изгубената дума. И който я носи, той е учителят. Който не я носи, той е като другите обикновени учители. Та в живота някой ще каже: „Ние познаваме Бога." Действително ние го познаваме. Но в познанството ние разбираме една непреривност. Сега ние го разбираме, един ден го разбираш, друг ден не го разбираш, един ден му служиш, втори ден не му служиш. Остава на Господа да се служи. Че то е криво разбиране. Щом ти съпоставиш Бога с каквото и да е друго същество, ти нямаш никаква идея за Бога. Бог е едно същество, което не можеш да го съпоставиш. Той е идеалът на нещата.

Та казвам тъй, изгубеният ключ, към него трябва да се стремите. Кое е онова, което ви липсва? Аз ще ви представя в проста форма. Двама хора, които са болни. Да допуснем, че тук имате цял един извор и двамата са жадни. Истинската вода, която съществува в живота, тя напълно ще задоволи жаждата им. И те няма да са жадни. Преди в тях е имало една реакция, пият вода и след това пак ожаднеят. Това е едно неестествено състояние. Неестествените състояния, те са механическите, а онова желание, което не е механическо, в него има естествен процес на развитие, всичко в него е свързано, разумно е то. Когато желанията вървят по този път, разумните желания се допълват едно друго. Ако вие докарате един предмет близо до вашето око и не можете да гледате, питам, съпоставили ли сте вие този предмет на място? Питам, защо трябва да донесете един предмет близо до вашето око? Каква е целта, ако вие носите един предмет близо до вашето око? Да кажем, че вие четете една книга, искате да я разгледате, но след като разгледате предмета, има ли нужда да държите този предмет постоянно близо до очите си? Има някои хора, носят пръстени на ръката си и постоянно сочат с пръстите, да се видят пръстените им. Неестествеността седи в това, че всяко едно желание, което човек има, той трябва да го отдели от себе cu u ga го постави на мястото, дето природата го е турила. Щом ти отклоняваш едно желание от неговия път, ти го оставяш на друго място, и там е погрешката. Постави го на своя си път. И ако ти си умен човек, тръгнеш да се разхождаш с него, и после ще го оставиш. Имаш една мисъл, ще ходиш с нея малко, и ще я оставиш, няма да я отделяш от нейния път. Щом отделяш мислите от техния път, ти ще имаш противоречие. Щом се даде една мисъл или една идея, мисълта не може да бъде създадена, ако тя няма определен път.

Следователно, да създадете една мисъл, трябва значи да я турите на нейния път. Да родите едно желание, значи да го облагородите, да го турите да върви по естествения си път. Да направите една постъпка правилна, то значи да турите тази постъпка на нейния правилен път. Който така не разбира нещата, той не може да постъпва естествено. Да поставяш нещата на мястото, това е една вътрешна психологическа задача. Казват, да възпитат човека. „Пита." Нали във възпитанието човек трябва да се превърне най-първо на плод, да започне от „п"-то, и той трябва да има начало. И в него да дойдат силите на един разумен свят, „т" в дадения случай подразбира, че той, понеже трябва да преодолява всичките мъчнотии, съпротивление да има. И най-после онзи, който се храни, той трябва да бъде бременен с някоя идея. А бременността не значи само да заченеш, но да знаеш как да отхраниш нещата.

Та казвам, сегашното самовъзпитание е една отлична наука, който я знае. И по-хубаво нещо от самовъзпитанието няма. Тя е най-хубавата музика, която някой може да свири. Но и по-лошо положение от това няма, когато не знаеш как да се самовъзпитаваш. Най-голямата дисхармония съществува там. Сега, каквото и да ви се говори, някой ще каже: „Обуща нямам, шапка нямам, палто нямам." Слушам, някой казва: „Пари нямам." Всичко това зависи от съпоставянето. Поставете другояче нещата. Ти можеш да бъдеш цар, и при това като цар да умреш. Ти можеш да бъдеш най-ученият човек, и при това млад да умреш. Можеш да бъдеш най-силен. Питам, какво те ползва, че ти си най-ученият или най-силният, и все умираш? Не е ли по-добре да бъдеш беден и да бъдеш жив? Ако бих ви казал тъй, ако ви дадат за една година да бъдете цар, после за една година да бъдете най- ученият човек и за една година да бъдете най-силният човек в света, а на другата страна да ви оставят сиромах, гладен, но да ви оставят само живота, кое бихте избрали? („Последното.") Ама досега защо не сте го пожелали? И даже в избора колко е мъчно да избереш това, а то е най-лесното. Защо да не кажеш: „Аз ще избера живота." Но колко е мъчно човек да избере онзи истинския път. Едно вътрешно разбиране трябва да има. Защото най-малкото недоволство, което можеш да проявиш, ти си в положението или на царя, или на учения човек, или на силния човек. После при най- малкото желание ти си пак в положението на тия тримата. А щом имаш онова потребното състояние на живота, ти си в положението на бедния човек.

Нали е казано: „Блажени нищите духом." Че щастливите хора са те. Тези, които нищо нямат, а всичко притежават. Блажени са те. А нещастни са кои? Тези, които всичко имат, а нищо не притежават. Едните не притежават нищо, а всичко имат, а другите всичко имат, а нищо не притежават. Тази е разликата в света, която съществува.

Сега искате ли вие да направим един опит? Опитът ще бъде много сериозен и ще ви изненада в много неща. Опитът ще бъде много сериозен и много добър. Колко от вас бихте се решили да сте кандидати, да стане опитът с вас? Сега, ако направим един опит, какво може да се постигне? Какво си мислите вие, че може да се постигне? Защото, ако се направи един опит, постижение ще има, но това постижение ни най-малко няма да съответства на това, което вие искате или което вие мислите. Ще ви приведа един пример.

Минава един земеделец - млад момък, но разсеян. На нивата захвърлил чувала, замислил се той и кара колата, пък чувалът останал отворен, по пътя всичкото жито се разсипва, събират се всичките мрави по пътя и събират житото. Връща се той да събира, но мравите изнесли житото. Питам, какво оправдание може да даде младият момък, че житото се е разсипало? Той се пита: „Какъв отчет ще дам на господаря?" Той не може да каже, че е бил невнимателен. От друга страна, мравите пък се радват, защото това е едно благо зарад тях. Какво трябва той да каже сега? Те ще го питат кои са причините, защо остави чувала да се отвори и житото да изтече? Остава да кажеш: „Аз бях невнимателен." Щом влезеш в духовния свят, ще кажеш цялата истина. На какво се дължи твоето невнимание? Един пример. Имате прекрасно състояние на духа, но отивате на нивата и гледате - всичкото жито изчезнало. Трябва да се върнете назад. Какъв отчет трябва да дадете на себе си? Вие не можете да дадете отчет как е станало това, че сте загубили това красивото състояние. И човек никога не може да възвърне това състояние, докато той не каже истината на себе си. И дотогава, докато ти се опитваш да се самоизмамваш, да се самоизлъгваш, ти всякога ще бъдеш нещастен. Това е един психологически закон. Докато вие не се научите да говорите истината на себе си, вие всякога ще бъдете нещастни. Не казвайте: ,,Ама еди кой си стана причина." Той не е причината. Ама трябва да съм благ. Това не е причината. Ти не трябваше да се лъжеш. Ама той ме обиди. Той може да те обижда, това е негова работа. Ама той насила ме накара. Как ще те накара насила? Помнете, един закон съществува: насила никой не може да те накара. Това са само празни думи. Някой път казвате: „Той ме обиди." Никой не може да те обиди. То е едно желание, ти го желаеш, нищо повече. Ти го желаеш, ши го мислиш това. И това става съобразно твоето желание. Обаче, като няма печалба, ти търсиш един изходен път, в който ще намериш истината, и в бъдеще възпитанието ще почива върху какво? Върху истината, истината освобождава. Щом ти си представиш нещата тъй, както си са, ти изведнъж се освобождаваш. В християнството покаянието не е нищо друго, освен да поставиш нещата тъй, както са си. Щом ги представиш, както са, ти си радостен и весел. А щом ги представиш както не са, ти си скръбен и разочарован. А като ги представиш, както са, веднага онова неразположение, което имаш в ума, всичко това изчезва.

Та, казвам, първо ще се научите да говорите истината на себе си. Може отвън да има всевъзможни причини, но единственото нещо, което трябва да знаете, е истината. Никой в света не може да те лиши от това, което ти имаш. Щом допуснете, че може някой да ви лиши, тогава няма разумност в света. Щом светът е разумен, щом Бог го е създал, следователно никой не може да те лиши от това, което ти имаш. А ти сам можеш да се лишиш. Щом ти си в закона на свободата, ти непременно трябва да приемеш това, че никой не може да те лиши. Той може да те излъже веднъж, но ти вече знаеш, че той те е излъгал и вземаш мерки, ставаш силен. И онзи, който те лъже, всякога губи. А излъганият всякога придобива повече сила от онзи, който лъже. Затова се казва - по-добре е да те лъжат, отколкото да лъжеш. По-добре е да те окрадат, отколкото ти да крадеш. По-добре е да те убият, отколкото да убиваш. По-добре е да страдаш, отколкото да създаваш страдания. Отрицателните сили и величини, които ние не разбираме, винаги принасят положителни резултати, а положителните - отрицателни. Онзи, който краде, всякога губи.

К., какво заключение можеш да направиш? Представи си, че ти си учител, какво ще кажеш на учениците? Ти се намираш 6 един голям клас. Какво трябва да им кажеш? („Те много неща се засегнаха, но да вземем трите дара - парите, знанието, факултетите и силата. Сами по себе си са много добри, но условието, че всеки сам трябва да носи богатството си, човек не може свободно да се ползва от него, богатството е хубаво, но да не го ограничават.“) Тъй.

Често привеждаме ние примери. Малкото житно зърно съдържа по-голяма възможност от 25 милиона, ако само знаеш как да развиеш неговата сила. Това житно зърно може да те направи едновременно и богат, и знание да имаш, и силен да бъдеш. И професор можеш да станеш. То ще ти даде хиляди начини и методи как да се развиваш. Житните зърна с хиляди години седят, садят го, хвърлят го, и то все е най-силното. То е най- слабото, а при това разполага със своята сила.

Та, казвам сега, превеждайте вие малките величини. Ако сте слаби, но имате една хубава мисъл, която издържа, тя ще ви подигне. Аналогията е следующата. Ако вие имате най-малката мисъл, преведено това е едно житно зърно, което дава повече, отколкото и най-голямото нещо. 14 всеки един от вас има поне една мисъл или едно чувство, което мяза на житното зърно. Щом той има това житено зърно, той има най-голямото богатство. Ако знае как да разполага с него, има най-голямото богатство.

Станете сега.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Четиридесет и втора лекция
на Младежкия окултен клас
27 юни 1930 г., петък, 6-7.18 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder