НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата принципа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двата принципа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, божествен, има, любов, себе, казва, всички, сега, живот, обича, принцип, обичат, идея, съм, работи, хора ,

Общ Окултен клас , София, 11 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

В миналата лекция се каза, че първата дума на Божествения език е любовта. Това е твърдение, което не е доказано, а трябва да се докаже. За да избягнат доказателствата, някои ще кажат, че това е аксиома. Като аксиома, то не се нуждае от доказателство. Човек трябва да диша, това е аксиома. Щом някой отрече тази аксиома, ще го хванем за врата и силно ще го стиснем. Като започне да се задушава, той веднага ще признае аксиомата, че без въздух не може да се живее. Значи, аксиомата е такова научно твърдение, за което всички хора, във всички времена и епохи, имат едно и също мнение и от което всички хора едновременно имат нужда. Аксиомата е достъпна за всички умове. Без доказване всички хора я разбират. Дойдете ли до теоремата, там въпросът е поставен другояче. За да приемете известна теорема като твърдение, тя непременно трябва да се докаже

Апостол Павел казва: „Първият плод на Духа е любовта.” Духът е разумното начало в света. Следователно, ако възоснова на думите ,казани от апостол Павел, приемем, че първият плод на разумното начало е любовта, ние имаме едно становище. Обаче, ако търсим първата дума, която произлиза от любовта, въпросът е друг. Сега трябва да мислите върху първата дума на любовта.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Значи, когато любовта действува между двама души, всякога единият люби, а другият приема неговата любов. И двамата едновременно не могат да любят. Единият ще застане на мястото на Бога и ще люби, а другият ще приема любовта и ще благодари за нея. Единият ще бъде проводник на Божията Любов, а другият ще бъде човекът, когото любят. Човек не може да люби, той само приема любовта. Когато посети човека, любовта го подига, дава му подтик да върви напред, възкресява го. Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осъден на смърт. За да живее, човек трябва да благодари. Не благодари ли, той не е човек; щом не е човек, не заслужава да живее. Божественото люби, а човек благодари. Така са разпределили ролите си двете начала в човека – Божественото и човешкото. На Божественото не можете да поставите никакви граници, никакви предели. Божественият свят е безграничен. Опита ли се някой да забие един кол в Божествения свят, като граница на нещата, той веднага се намира в човешкия свят. Колове съществуват само в човешкия свят. Само там се позволява ограждане с колове и плетове.

Като изучаваме живота на хората, ние можем да го разделим на няколко категории: живот на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Дойдете ли до живота на обикновения човек, ще видите, че през каквито положения да минава, все обикновен ще си остане, навсякъде ще носи своите качества. И генерал да стане, и учен, и светия – все обикновен ще бъде. Същото можем да кажем и за останалите категории на живота. Каквото положение да вземе талантливият, навсякъде ще се прояви като талантлив. По-далеч от себе си не може да отиде. Обикновената постъпка всякога си остава обикновена. Постъпката на талантливия всякога си остава със своите специфични качества. Постъпката на гениалния всякога си остава гениална. Постъпката на светията всякога си остава света. Външно човек може да обърка проявите на хората, да предаде на обикновената постъпка по-високи качества, но вътрешно, по същина, проявите на всеки човек са строго разграничени. Онзи, който различава нещата, никога не може да предаде на обикновената постъпка по-високи качества от тия, които тя притежава. Можете ли да кажете на онзи, който ви е обрал, че е постъпил като светия?

Какви са постиженията на обикновения живот? Обикновени. И при Бога да отиде в края на краищата обикновеният човек ще има обикновени резултати. Защо? Защото и отношенията на Бога към него ще бъдат обикновени. Като човек, свързан повече със земята, Бог ще заповяда да му дадат всичко в изобилие: хляб, къщи, ниви. Като се върне у дома си, ще започне да се суети, това да направи, онова да направи, докато дойдат крадци и го оберат. После ще отиде да се оплаква, че го обрали. Даде ли му се по-голямо богатство, той ще пълни хамбара си с жито, но после ще съжалява, че житото мухлясало. Какво придобива обикновеният човек от усилията, които прави в живота си? Има нещо красиво в живота на обикновения, на талантливия, на гениалния човек, както и на светията, но всеки от тях трябва да се подигне едно стъпало по-горе от положението, в което се е намирал. Като човек, безразлично в коя категория на живота се намира, всеки трябва да проявява Божественото в себе си. Не проявява ли Божественото начало в себе си, ние го считаме мъртъв човек. Той ходи и се движи между живите, но е мъртъв.

Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после – човешкото. Всяка работа започва с Божественото. Значи, на пръв план е Божественото. Запример, в света първо се е явило изобилието, а после е дошъл недоимъкът. Като се е видял в лишения, човек започнал да краде, т.е. той проявил своето човешко естество. Когато отнемат на човека единствения хляб, който си е изработил, това наричаме кражба. Обаче, ако от хиляда хляба отнемат един, това не е кражба. Така е в природата. Ето защо, имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере. Това е закон. Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели хапката от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат. Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения. Ако, наистина, са взели хапката от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки. Значи, взели са единадесетата хапка от устата му, а не първата. Първата хапка е право на човека, и никой не може да му я отнеме.

Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции. Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото. Птиците научиха изкуството да се обличат сами. Техните дрехи изникват от тялото им. Те ги пъстрят със специални бои, които никога не губят цвета си, но по-далеч от това изкуство не са отишли. И човек, като птицата, не е отишъл по-далеч от изкуството, което е постигнал като човек. Сега той трябва да даде път на Божественото в себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи.

Като ученици, за вас е важно да знаете основното качество на човека. Ако дойдете до растенията и до птиците, ще видите, че те разрешиха въпроса за цветовете. В гамата на цветовете те работят по-добре от човека. За тях цветовете представят азбука. Защо въпреки това не са станали културни? Защото не знаят да сливат тези букви в срички и думи. Те нямат реч, слово, както по-напредналите от тях същества. В това отношение цветовете представят външната страна на една жива идея. Растенията и птиците са дошли до външната страна на тази идея, без да проникнат във вътрешната и страна. Ако проникнат във вътрешната страна на тази идея, те ще излязат от ограничения живот на растения и животни, ще влязат в категорията на хората.

Сега, да се върнем към основната мисъл. Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. Ти стани господар на положението. Ти обичай Ако не те обичат, това показва, че хората около тебе не са проявили още Божественото. Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори истината. Веднъж е създаден, значи, Бог пръв го е обичал. После той се е родил – майка му и баща му са го обичали. Цял живот е ял и пил, обличал се е – хиляди същества са станали жертва за него от любов. И след всичко това човек се осмелява да казва, че никой не го обичал. Да мисли и да говори човек по този начин, това значи израждане. Това е най-голямата лъжа, от която човек трябва да се освободи. Ако наистина, няма кой да те обича, ти обичай. Твой е редът. Сега ти трябва да проявиш любовта си. Като проявиш Божественото в себе си, хората непременно ще те обикнат. Ако, наистина, няма кой да те обича, ето, пред тебе стои едно сираче, без майка и без баща, без братя без и сестри. Вземи това сираче и го осинови. Ти си богат човек, разполагаш с милиони. Вземи това сираче при себе си, то ще ти бъде син и слуга; ще ти помага, ще ти услужва във всичко. Ти започваш да мислиш, да се колебаеш, да го вземеш ли при себе си, дали заслужава тази жертва и т.н. Щом мислиш толкова много, ти не можеш да му бъдеш баща. То ще си намери друг баща, който ще го приеме веднага, без големи разсъждения.

Едно се иска от човека. Всяка сутрин, като става от леглото си, той трябва да се запитва: Обичал ли съм, т.е. дал ли съм възможност на Божественото в мене да се прояви? Ако си обичал, и тебе ще обичат. Това е закон за цялото Битие. Невъзможно е човек да обича и да не го обичат. Невъзможно е човек да е дал и да не е получил. Това е правило без изключения, защото е валидно за всички светове. Любовта е закон без никакви изключения. Много хора очакват на родителите си, на учителите си, те да направят всичко за тях. Значи те очакват да бъдат осиновени. За да бъдеш осиновен от някого, ти трябва да бъдеш готов да му станеш син и слуга. Искаш да станеш син и слуга на някого, а си вирнал глава нагоре, турил си ръцете си отзад и вървиш гордо. Не, ще туриш ръцете си напред, а не назад; ще засилваш умствената, а не животинската си природа. Работа се иска от човека, а не само ядене и пиене.

Съвременният човек се нуждае от една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и съща, да не се мени. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходът не е завързан, за котвата, вълните ще го отнесат всред морето, дето бурите ще го разрушат. Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи на Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая и в ада, и в живота и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. – Ами ако изгубя любовта си? – Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби.

Като изучавате живота, вие трябва да го изучавате от кабалистична гледна точка. В математиката изучавате числата и действията с тях. Всяко число, пренесено в живота, означава сбор от живи сили, от енергии. Запример, числото едно, т.е. единицата, означава мъжкия принцип, бащата; числото две, двойката – женския принцип, майката; числото три – детето. Когато вземете 2 , вие казвате, че двете се е умножило само на себе си. Като умножите 2х2, ще получите четири, но за вас и четворката е толкова разбрана, колкото и двойката. Двойката представя пътя, по който дадено тяло се развива; тройката – процесът на самото развиване. Когато се намери в противоречие, човек се мъчи да разреши противоречието си в единицата; ако не може да го разреши в единицата, отправи се към двойката; ако и в двойката не може, отива към тройката; ако и в тройката не може, отива към четворката, петорката, до деветте. Числото девет означава резултат. Значи, като дойде до деветте, човек постига известен резултат.

В пътя на развитието си, човек прави различни движения, които външно, сами по себе си, могат да бъдат неразумни, но, по отношение на друго някакво съзнание, те са разумни. Запример, за самото перо движението му по хартията е несъзнателно; обаче, за онзи, който пише с перото, колкото и каквито разнообразни движения да прави, в края на краищата, написаното крие в себе си известно съдържание и смисъл. Научете се да превеждате нещата, да ги осмисляте. Иначе, животът става безсмислен и безсъдържателен. Някой иска да го обичат. Това не е безсмислено. Фактът, че се нуждае от любовта на някого, това показва, че той иска да види проявите на Божественото. Щом иска да бъде обичан, той трябва да е готов да благодари. Щом дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите ръцете си към него, ще го прегърнете и ще му благодарите. Аз разглеждам прегръщането в най-красив и чист смисъл. Какво правите, когато искате да пиете вода от някой планински извор? Вие се навеждате, туряте шепата си в извора, гребвате с нея вода и я приближавате към устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освен целуване на водата. Водата представя Божествения принцип, който влиза в човека и утолява жаждата му. Щом жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трябва да благодарите на Божественото благо – водата, с което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовта.

Следователно, дойде ли Божественото при вас, да ви донесе своята любов, бъдете готови да го приемете, както трябва, и да му благодарите. С ръцете си ще го пипнете и прегърнете, с очите си ще го погледнете, с носа си ще го помиришете, с устата си ще го целунете. Всички удове, с които си служите, са разумни. Ръцете, краката, очите, ушите, носът, устата на човека са разумни, защото чрез тях той възприема Божественото и му благодари. Това значи жив човек. Може ли по този начин да приеме Божественото и да му благодари, човек може да влезе в рая. Не е ли готов да се отнесе по този начин с Божественото, човек не може да влезе в рая. Така постъпвайте и със себе си. Целунете и помилвайте ръката си, която върши разумни работи. Целунете и прегърнете краката си, които пренасят тялото от едно място на друго, да върши разумни работи. Как благодарят хората? Ще целунат ръката на някого, който я турил в ръкавица. Не, ще целувате голата ръка на човека. Голи дойдохте в света, голи ще се явите и пред Бога. Нищо срамно няма в голотата, скоято Бог ви е изпратил. Това, което се срамува в човека, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облечете, за да слезете на земята. Ще съблечете животинските си дрехи и ще облечете ония хубави, красиви дрехи, създадени от Божественото във вас. Останете ли само с тия дрехи, вие ще светите като слънце. Нищо нечисто няма в дрехите, които Божественото е изработило. С тези дрехи ще се явите пред Господа, ще паднете пред нозете Му и ще ги прегръщате и целувате. Какво по-велико нещо от това, да прегръщате и целувате ръцете и нозете на своя Баща? От очите ви ще потекат няколко сълзи, но те ще бъдат сълзи на благословение, сълзи за възкресение на човечеството.

Днес религиозните и духовни хора говорят за Бога, или слушат да им се говори, а не знаят, какво положение да заемат. Видят ли, че някой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога, разумните същества му дават първия урок по смирение и го изпращат да отиде при своя Баща, да прегърне и целуне нозете Му. Като види, че са го били, Бог ще го погледне с любов, и болката му се изчезне. След това при Бога ще се яви онзи, който е дал първия урок на смирение на своя ближен и ще го заставят да прояви към него Божествения принцип, т.е. да го обикне. Щом го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие. Така само ще изкупи своята погрешка.

Следователно, всеки, който ви обича и се жертвува за вас, по някакъв начин изкупва някоя своя погрешка в миналото. Знайте, че в отношенията на хората има нещо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете пред него със свещен трепет, както жадният – пред водата, и благодарете, че ви се е отдал случай да го изучавате. Вие трябва да изучавате проявите на Божественото и да ги различавате от обикновените човешки прояви. Дето човешкото се проявява, там има тревоги и безпокойства. Не е лошо понякога да се разтревожи човек, но ако цял живот се тревожи, ако цял живот се проявява като обикновен, той не е разбрал смисъла на нещата. От сутрин до вечер човек трябва да минава през четирите състояния: състояние на обикновен, на талантлив, на гениален човек и на светия. И вечер, като спи, също трябва да минава през четирите състояния: ще легне като обикновен човек, ще спи като талантлив, ще сънува като гениален и ще се пренася във възвишените светове като светия.

Сега аз ви навеждам на мисълта за Божественото в човека, за да влея нова струя във вашия живот. Без тази мисъл, вие ще дойдете до безизходно положение. Намерите ли се в това положение, трябва да направите крачка напред, да излезете от областта на човешкото и да влезете в областта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине в тази област, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши с живота си. Няма защо да умирате – ще се пожертвувате, ще се откажете от човешкото за сметка на нещо по-високо. Само егоистичните хора искат да умрат, за да не дадат нещо от себе си. Доброволно или насила, човек непременно трябва да даде нещо от себе си. За предпочитане е доброволно да даде. Смъртта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човека да даде нещо. Тя го мушне оттук-оттам, вземе от него, каквото и е нужно, и си заминава. Глупавите хора умират насилствено и преждевременно. Гениалните хора не чакат да дойде смъртта и да ги застави да дават. През целия си живот те дават доброволно, вследствие на което не умират, но заминават.

Мнозина се оплакват, че са остарели. Дали човек е млад или стар, това не трябва да го смущава. Това са временни положения, през които всеки трябва да мине. Важно е, при всички случаи на живота си да запазите в себе си онова, което не се изменя. Това е истинският човек, който не може да бъде нито млад, нито стар. При всички условия той остава един и същ. Дръжте се за него и не се страхувайте.

И тъй, човек трябва да обича и да го обичат. Пръв. Който е възлюбил човека, е Бог. За тази любов човек трябва да благодари всеки момент. Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най-голямото. Нещата се осмислят, само когато любовта и благодарността взимат участие в живота. Там, дето любовта и благодарността не взимат участие, нещата се обезсмислят. И тогава хората се питат, какво трябва да правят. Много просто. Ако сте обикновени хора, пясък ще копаете; ако сте талантливи, цимент ще правите от пясъка; ако сте гениални, ще циментирате; ако сте светия, ще градите. Това са работи за човека на земята. За Учителите са определени по-високи работи.

Един е Великият Учител в света. Той има много ученици, но малцина от тях Го познават. Те мислят, че като им говори, познали са Го вече. Лъжат се. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в земята, в слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Това е на земята. Същевременно Той е и в другите светове. Много неща не знаят хората, но разискват върху въпроса, кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Те казват, че първо е съществувало яйцето и от него е произлязла кокошката. Според мене, кокошката е съществувала първа, а после – яйцето. Кокошката се движи, а яйцето не може. Следователно, това, което не може да се движи, е родено от онова, което се движи. Да се твърди, че кокошката е излязла от яйцето, това значи, да се мисли, че Бог е произлязъл от човека. Не е така. Човек е яйцето, което чака времето си да се излюпи. Първоначално животът е съществувал, а всички форми в него са създадени от Разумната Причина на нещата. Същото се отнася и за човека. Първо е съществувало Божественото, а после се явило човешкото. Божественото се явява като малка светлинка и топлинка, които го придружават във всички случаи на неговия живот.

Представете си, че през една тъмна, студена зимна нощ вие успеете да се скриете в един подслон на завет. Вие сте доволни, че сте на завет, но около вас е студено и тъмно. Случайно намирате една кутия с кибрит. Запалвате първата клечка кибрит и веднага се ориентирате: намирате дръвца, талаш и запалвате огън. Щом огънят се разгори добре, вие изпитвате голяма приятност, имате вече светлина и топлина. Първата клечка кибрит спаси положението. Каквото представя клечката кибрит за измръзналия пътник, такова нещо е Божественото във всички трудни моменти на човешкия живот. Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човешкото сърце, на което огънят трябва постоянно да гори, без да загасва. Загасне ли огънят в огнището, вие сте изгубени. Тогава трябва да дойде някой отвън, да запали огъня ви, да ви спаси. Огънят на огнището и свещта на светилника трябва постоянно да горят.

Някой се обезсърчил и казва, че иска да напусне земята. Дето да отиде, една идея трябва да носи със себе си: да обича и да го обичат. Ако отиде на небето и спре пред вратата на рая, веднага ще го попитат: Обичаш ли? – Обичам. – Обичат ли те? – Обичат ме. – Влез вътре. Райската врата ще се отвори, и той ще влезе в рая. Който излиза от ада и отива при Христа, и той трябва да отговаря на формулата „обича ли, и обичат ли го”. Разликата е само в това, че който иска да влезе в рая, отвън ще отговаря; който иска да излезе от ада, отвътре ще отговаря. Докато е на земята, много пъти човек ще влиза и ще излиза от ада. Щом влезе в ада, той веднага хлопа на вратата, иска да излезе вън. – Кой е там? – Аз съм, еди-кой си, затворен съм, искам да изляза – Обичаш ли? – Обичам, Господи. – Обичат ли те? – Обичат ме, Господи. – Излез тогава навън. Това е една свещена формула, която постоянно трябва да носите със себе си. И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте. Да отнемат къщата ви, това значи, да отнемат тялото ви. Това е смъртта. Наистина, по-страшно нещо на земята от смъртта не съществува. Каквото да се случи в живота ви, бъдете вътрешно свободни. Знайте, че всеки момент сте на изпит, проверяват ви, обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмучи кръвта и.

Сега аз говоря за Божествените прояви, за Божията Любов, а не за човешката. Как се обичат хората, това не е моя работа. Любовта на хората не ме интересува. Грешките на хората не ме интересуват. Ние се интересуваме от хора, които не грешат, които си помагат едни на други. На такива хора ние разчитаме. За тях се отнася стиха: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И каквото попросят в мое име, ще им се даде. Щом Божественото се изявява към човека, той трябва да прояви човешкото в себе си и да благодари. От своя страна и той трябва да проявява Божественото в себе си,да люби и да помага на другите.

В една от най-богатите английски църкви се събрали видните и членове, заедно със своя проповедник да решат въпроса, как да намерят няколко милиона стерлинги за едно благотворително дело. Всички предложили да се помолят на Бога, да отвори сърцата на богатите, да помогнат на делото. Като изслушал всички мнения, проповедникът казал: Братя християни, защо сме се събрали да изкушаваме Господа? Ние, всички присъствуващи тук, сме богати хора. Нека всеки от нас даде от себе си известна сума, и работата ще се нареди. Аз давам хиляда стерлинги. След думите на проповедника всеки дал една голяма сума, и в един час те събрали повече от един милион стерлинги.

Нека всеки последва примера на проповедника и, ако има сто лева, да даде десет; ако има хиляда лева, да даде сто и т.н. След това, когато видите събрана голяма сума пред себе си, благодарете на Бога, че Божественият принцип е проработил. Ще кажете, че човек трябва да се отрече, да даде всичко. Не, въпросът трябва да се постави в следната форма: когато ме обичат, аз трябва да проявя човешкото. Когато обичам, трябва да проявя Божественото. Докато Божественото не се прояви, човешкото не може да се прояви. То се проявява на втори план. Ако Божественият и човешкият принцип не се редуват правилно, човек не може да направи крачка напред.

Мнозина се хвалят с вярата си, че някога били много усърдни в молитвите си, че някога се обичали много. Това са въпроси на миналото, които не са важни вече. За нас е важно, какво сте днес, каква е вярата и любовта ви днес. Ще дойде някой учен и ще започне да разправя, как произлязъл човек. Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно, аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човешкото се проявяват в мене едновременно. Не гледа ли широко на нещата, човек всякога ще бъде недоволен и нещастен. Не очаквайте на любовта на един човек само. Очаквате ли само на едного, вие сте пътник, който носи едно шише вода с вместимост един литър. Какво ще направите с един литър вода? През целия път ще мислите само за един литър, ще се страхувате да не се свърши и ще останете без вода. Смешно е да изисквате от човека да обича само вас. В любовта такъв закон не съществува. Никой не може да ограничи любовта, освен тя сама. Иска ли някой да обичам само него, аз ще го накарам той да ми даде пример, как да обичам само едного. Ако някоя баба иска само нея да обичам, аз разбирам, че тя има нужда от мене, иска да и услужвам. Ако болният иска само него да обичам, това показва, че той има нужда от мене, да му помагам. Ако жадният иска само него да обичам, аз разбирам, че той има нужда от моята вода.

Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животът ви ще бъде светъл и чист. Аз се интересувам от човека дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновен, талантлив, гениален, или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа в живота си. За да придобиете тия принципи спазвайте правилото: Абсолютно никаква лъжа! Абсолютно никаква кражба! Всички погрешки на човека могат да се извинят, но лъжата – никога! Който злоупотребява с доверието, което му е дадено, той злоупотребява с любовта. Този човек сам се излага на смърт. За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде искрен в себе си. Направиш ли една погрешка, признай я в себе си. Не е въпрос да се окайваш, но да признаеш грешката и да я изправиш. Срещнеш ли човек, който е проявил Божественото, прегърни краката му, целуни ръцете му, както водата целува. Ако не е проявил Божественото, няма защо да го целуваш и прегръщаш. Той е умрял човек, ти не можеш да му помогнеш. – Не трябва ли да целуваме умрелите? – Ако с целувка можеш да съживиш умрелия, целуни го. Ако не можеш да го съживиш, не го целувай, за да не го измъчваш. Целувката измъчва умрелия.

За да успявате в живота си, спазвайте следното правило: в шише за вода наливайте само вода; в шише за масло наливайте само масло; в шише за газ – само газ и т.н. Разбъркате ли ги, вие ще нарушите честотата на това, което сте сипали. Значи сърцето е само за любовта. Освен любовта нищо друго не туряйте в сърцето си. Умът е само за мисълта. Турите ли друго нещо в ума си, освен чиста, светла мисъл, вие ще се разстроите. Сърцето е място за чиста планинска вода. Турите ли масло в сърцето си, всичко е свършено с вас. Дето е любовта, там е животът. Вложете любовта в сърцето си, за да имате живот в себе си, кат велико благо, дадено от Бога.

Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата пръчица, посредством която можете да се подмладите. Какви са методите за подмладяване, не казвам. Те могат да се дадат само на онзи, който е спечелил доверието на разумния свят, който си служи правилно с Божествения и с човешкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумни, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научил да дава доброволно, човек не се ползва с доверието на разумните същества. Вместо д а дава, той ще гледа оттук-оттам да вземе нещо. В Божествения свят не се позволява никаква кражба. Който влезе в този свят, трябва да има търпение, да му се даде, без той да иска. Ако открадне нещо, или направи някаква погрешка, трябва ли човек да чака да го бият, за да признае, че е извършил нещо неправилно? Щом се провини в нещо, човек трябва да бъде готов, веднага да признае вината си.

Като ученици, вие трябва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Бог – Великият, Всезнаещият, мине край вас и ви даде това, от което имате нужда. Не бързайте сами да взимате, каквото ви е нужно. Бързате ли, ще направите някаква погрешка. Ще вземете нещо чуждо, което няма да ви отговаря. Когато Великият мине край вас, ще намести сърцата и умовете ви, и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите с нов импулс, в нова гама на живота. Какво трябва да правите, докато дойде това време? Докато дойде времето на вашето обновяване, вие трябва да се справите със старото. Турете на изгаряне всички стари разбирания, всички стари дрехи. Пригответе новите си дрехи, та когато дойде момента да срещнете своя възлюбен, да сте готови. Кой млад момък, или коя млада мома отиват на среща с възлюбените си със старите си дрехи? Момата и момъкът обличат новите си дрехи и така се срещат. Ще кажете ,че това са глупави работи. Не, това са свещени работи. Според мене, глупави работи няма, но има неправилно поставени неща в живота на хората. Неверните работи трябва да се изправят. Разбърканите неща трябва да се поставят на местата им. Това значи, да живеете правилно. Велико изкуство е човек да знае, как да живее.

Като живее, човек трябва да носи своята свещена идея със себе си. Дето отива – в университет, на служба, на работа, той трябва да носи свещената идея със себе си. За нищо в света той не трябва да отстъпва от нея. Пазете своята свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. Дето ходите, каквото правите, навсякъде носете своята свещена идея. Ако разбойникът отива да убива и краде и носи със себе си своята свещена идея, най-после тя ще го спаси. Обаче, ако светията не носи със себе си своята свещена идея и разчита на това, което е придобил вече, той скоро ще изгуби светостта си. Дръжте здраво своята свещена идея, че нищо в света да не е в състояние да я отнеме. Като греши, човек трябва да изправя грешките си. Какъвто да е човек – обикновен, талантлив, гениален или светия, всеки трябва да изправя грешките си. Грешките никога не се прощават. Да изправиш една погрешка, това е човешко. Да проявиш една добродетел, това е Божествено. Когато Божественият и човешкият принципи се съединят в едно, ражда се нещо красиво и възвишено.

Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот.

42. Лекция от Учителя, държана на 11 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Двата принципа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, божествен, има, любов, себе, казва, всички, сега, живот, обича, принцип, обичат, идея, съм, работи, хора ,

Общ Окултен клас , София, 11 Юни 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

(Прочетоха се някои от темите. Учителят прег­леда някои теми.)

Има двама, които се различават. Единият казва, че първата дума е „любовта“, другият казва, че първа­та дума е „радостта“. Трети автор казва, че първата дума е „животът“. Оставете обикновения език. Ще го­ворите като талантливи или гениални. Обикновеният човек само разравя пясъка, талантливият го циментира, гениалният го създава. Не ровете пясъка, поне го циментирайте.

Трябва да се докаже, че първата дума е „любовта“. То е само твърдение. Трябва да се докаже. Вие казвате, аксиоми и теореми. Вие казвате, че това е аксиома, но най-после аз го оспорвам. Ще докажеш, че е аксиома. Вие мислите, че е аксиома. Аксиома е, че трябва да дишаме. Казва, как тъй? Хвана го за гушата. Не може да диша. Да диша човек, това е като аксиома. Аксиома е туй, за което всичките хора имат една и съща нужда. В аксиомата не трябва да има никакво различие, непос­редствено е достъпна за ума. Да не се доказва, тъй както е в науката. Онези много пъти са доказали, че е аксиома. Казва, аксиомата е доказана. Ами онези, кои­то не са доказани. Теоремата не може да стане акси­ома. Теоремата или аксиомата по същество е по-достъпна на ума. Ако докажа, не водата в едно шише е чиста и бистра, с туй аз не доказвам. Аз доказвам, но нищо не влагам във водата. След като докажа, че нещо е истина, в истината нищо не влагам.

Сега, от гледище на апостол Павел, който казва, плодът на духа е любовта. Ако вземем любовта за пър­вия плод, ние сме вече на друга гама, на друго разбиране. Апостол Павел взема духа, то е разумното. Ако първа­та дума произхожда от разумния свят, е любовта. Но ако произхожда от любовта, каква е първата дума? По отношение на разумния свят любовта е първият плод. Има две неща, които трябва да знаете вие всички. Тия неща и у човека, и у животните, и у птиците, и у рас­тенията, и във водата, и в месечината, и в звездите - навсякъде са едни и същи, всички ги разбират по един и същи начин, две мнения няма.

Първото нещо е любовта. Тя е една и съща. Два­ма души едновременно не може да се любят. Защото, щом се любят, това не е любов. То е раздвояване. Божественият принцип, който се проявява, той се про­явява само чрез едного. В дадения случай другият не може да прояви Божествения принцип. На второ мяс­то се проявява човешкият принцип. Онзи, който люби, ако иска да го любят, той трябва да слезе от висота­та на своето Божествено положение, да стане човек. За да любиш, ти трябва да си Бог. Да те любят, тряб­ва да си човек. Щом искаш да те любят, стани човек. Всеки ще те люби. Щом си човек, не може да любиш. Какво ще правиш? Ще благодариш? Кое е сега любов­та? Любовта подтиква, въздига. Божественото въз­дига, възкресява. Като те възкреси любовта, какво трябва да правиш? Ще хванеш краката, ще целунеш, ръцете ще хванеш, ще благодариш. Ти трябва да бла­годариш. Ако той не благодари, той ще умре.

Следователно може да се целуне само Божестве­ното. Избавил си един човек, възкресил си го - показваш
Божествения принцип. Трябва да се покаже и човешки­ят принцип. Не се ли яви, непременно смъртта ще дой­де. Всяка смърт иде, че ти не си проявил човешкото - да благодариш. Не благодариш ли, ти не си човек. Онзи, който те люби, ще го целуваш. Няма да каже не, оттатъка ще иде. Къде оттатъка ще мине. В Божествения свят оттатъка няма. Защото, щом кажеш, че оттатъ­ка ще минеш, значи има известна преграда. В Божестве­ния свят няма никаква преграда. Той е единен. Не може да разделяш Божествения свят. В Божествения свят ако туриш някъде един кол, не може да съществуваш. Ако туриш един кол и кажеш: „Това е мое“ - веднага няма да те има там. Изчезваш, без ти да знаеш. Щом забиеш кол, ти си човек на физическото поле. Като човек може да забиеш не един кол и два, три и хиляди колове може да забиваш на земята, и хиляди къщи може да съградиш, и хиляди километра може да изходиш. Ще попита някой Господ ходи ли. Той не разбира. Изключено е ходенето и неходенето. То са понятия само за земята. Бог е едновременно навсякъде. Това е една идея непонятна. Къде е навсякъде?

Ще разглеждате сегашния живот. Има обикновен живот, има талантлив живот, има гениален живот и свят живот. В обикновения живот човека и генерал да го направиш, той е обикновен. И учен човек да е, той е пак обикновен. Светия да го направиш, той е обикновен све­тия. Гениален да го направиш, той е обикновен гениален. Каквото и да го направиш, своето качество го носи нав­сякъде. Талантливия и генерал да го направиш, той е та­лантлив генерал. Той носи своето качество. Ти не може да превърнеш един обикновен човек в един гениален. Обик­новеният човек всякога ще си бъде обикновен.

Сега да ме разберете. То е форма, проявление на дадена интелигентност в дадения случай. Една обикно­вена постъпка е всякога обикновена. От една обикнове­на постъпка ти не може да направиш една гениална постъпка. Запример обикновена постъпка коя е? Оби­раш един човек. Срещнеш го на пътя, обереш хляба от торбата. Той има два, извадиш единия, не го питаш. Това е една обикновена постъпка. Щом някой ме срещ­не и ми каже: Обраха ме.“ „Как те обраха?“ „Взеха ми единия хляб.“ Аз вадя заключение, че другият е по-силен от него. Значи онзи е талантлив човек. Обикновеният е по-слаб от талантливия човек, понеже му извади хля­ба. Казвам, той ти е приятел на тебе. Ти трябва да благодариш, че си срещнал един човек, който ти изял единия самун от торбата. Заключението е извадено логически.

Сега, ако искаме да бъдем обикновени хора, с на­шите обикновени разбирания да идем при Бога да ни обича, да има едно особено мнение. Като обикновени хора като сме, Бог ще има едно обикновено мнение за нас. Като идеш като обикновен човек при Бога, ще ти даде хляб, колкото искаш да носиш. Казва: „Колко ис­каш? Натоварете всичките каруци.“ Ще подкараш во­ловете, целия ден се суетиш, че целия ден това стана­ло, онова станало. Отиваш при Господа и казваш: „Не можах да успея с хляба. Окрадоха ме.“ Казва: „Дайте му още двадесет коли.“ Целия живот се разправяш с хляба, че мухлясал.

Питам, каква философия има в един обикновен жи­вот? Аз не искам обикновеният човек да си остане всякога обикновен. Има една красота в обикновения жи­вот. Има една красота и в талантливия живот, която всякога трябва да остане. Има една красота и в гени­алния живот. Има една красота и в святия живот. Идеи са това, гами, това са принципи. Обикновеният живот, това е един принцип. Ти не може да го измениш, но този принцип е тъй съпоставен, че той започва с обикновените работи в живота.
Казвам, ако ти в дадения случай не може да про­явиш Божественото, не може да проявиш и човешкото в себе си, вие сте мъртви хора. Човек, който не може да прояви Божественото в даден случай и който не може да прояви човешкото, той е мъртъв. Друг израз няма. Щом проявява Божественото, той живее. Щом проявява човешкото, той живее. Божественото, как­то казват англичаните, е допълнение. Всякога, когато се прояви човешкото, разбираме, че Божественото се е проявило. Човешкото никога не се е проявило по-нап­ред. Всеки един акт започва с Божественото в света. Ти не може да започнеш по човешки. Казва: „Няма да започна с кражбата.“ Но кражбата е един човешки акт. Изобилието е дошло първо, то е един Божествен акт. След това се проявява човешкото. Ние го наричаме кражба. Кога е кражба? Кражба е всякога, когато имам един самун хляб и ми го вземат. Когато имам хиляди самуни и не може да ги нося, ако някой вземе един са­мун, кражба ли е това? Кражба е само когато вземе единствения ми самун. Хиляди самуни имам, че ми взел един самун, това е привилегия. Това са логически раз­съждения. В природата е така.

Следователно, щом имаш два хляба, непременно трябва да дадеш единия. Ако си учен човек и имаш два хляба, щом срещнеш първия човек, трябва да му дадеш единия хляб. Да проявиш Божественото в себе си. Дай. Не чакай да ти го искат. Ти носиш един хляб - нищо не давай. Щом носиш един хляб, ти не може да срещнеш един човек по този закон. Щом някой каже, че му взели единия хляб, това е теорема. Трябва да се докаже. Това е твърдение, което не е доказано. Взеха ми хляба от устата. Ама това не е първият залък. Ти си изял десет залъка. Това е единадесетият, който ти взели. Той има право да вземе единадесетия залък. В стомаха имаш десет хапки, в Божествения свят - една хапка. Взема, втори път направя опит. Вие колко пъти колко хапки вземате?

Всички вие и съвременното човечество дошло до това положение, казвате: „Ние това го знаем.“ Има неща, на които ние сме специалисти, професори сме, проповядваме уроци на другите. Казваме, така трябва да се живее. Хубаво, но нима сега не живеем. Я, нека да ми даде ядене, да му покажа не живея ли. Как трябва да се яде? Аз това изкуство го зная. Нека ми сготви някоя патица или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи баница. Мога да му предам уроци как се яде. Само да ми ги представи, ще види, че аз съм професор. Или да се облича човек. Кой от вас не знае да се облича? Туй изкуство трябва да се учим, да се обличаме. Птиците преди петдесет, сто хиляди години правиха опити как да си правят своите костюми. Всичките техни учени каза­ха, че костюмът трябва да изникне от тялото, да се боядисва. Те си направиха дрехи и с туй се свърши тях­ната еволюция. Щом като образуваха своите костю­ми, птиците оттам насетне останаха птици. Носят един постоянен костюм. Завършиха своята еволюция.

Кое трябва да бъде основното качество на чове­ка? На птиците основното качество е гамата на цве­товете. Те разрешиха цветовете. Човек още не е дос­тигнал до това положение. Но растенията и птиците разрешиха гамата на цветовете. Човек, ако дойде до положението да разбира цветовете, тъй както птици­те, доста голям успех ще има. Но човек не е дошъл да има за себе си това разбиране, както птиците. Но всич­ки птици не станаха културни. Вземете например райс­ката птица. Цветовете това представят - външната форма на една вътрешна жива идея. Цветовете, вън от тия основни идеи, които носи животът, то е като азбука.

Да се повърнем сега към онова чувство. Докато Божественият принцип се проявява, ти дай място на него да се прояви. Когато обичаш, никога не мисли да те обичат. Щом мислиш да те обичат, в тебе е човеш­кото. „Аз обичам хората, но те не ме обичат.“ Ако ти обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. Пък ако не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Казваш, че няма кой да те обича. Питам, кой е, който може да те обича. Има един, който може да те обича. Ти не говориш истината. Ако кажеш, че няма кой да те обича, казвам, ти не говориш истината. Той ял и пил досега, Бог го обичал, създал го, а той казва, че няма кой да го обича. Когато баща ти и майка ти се влю­биха и те родиха, няма кой да те обича. Кого лъжеш? Че двама души имаше, които те обичаха, дадоха ти билет. Дадоха ти тяло, лице, ръце. И казваш, че няма кой да те обича. Братя и сестри имаше, които те носеха на ръце. Казваш: „Няма кой да ме обича.“ И този човек не го е срам да каже, че няма кой да го обича. Това е израждане.

От всички тия лъжи трябва да се освободите. Някой път аз защо ви казвам, отвращение имам от хората, че ме лъжат. Казва: „Няма кой да ме обича.“ Трябва да се освободите от тия работи. Има кой да ви обича. Не чакай сега да те обичат. Казвам, нали си човек, ти може да обичаш. Щом няма кой да те обича, сега е твой ред, ти да обичаш. Покажи ми сега. Прояви сега своето Божествено, и аз ще те обикна. Ето, аз съм един, когото ти не виждаш. Сирак съм в света, нямам нито баща, нито майка. Осинови ме, имаш ми­лиони, направи ме син, и аз ще те обичам, ще те нарека татко, ще ти боядисвам кундурите, ще ти нося вода, да се измиваш. Каквото кажеш, ще правя за тебе. Той сега мисли дали аз заслужавам, или не. Не ти ставам син. Аз съм рязък. На такъв баща, който мисли дали заслужавам, или не, не ставам син, ще търся друг баща. Ще го намеря някъде. Че то са понятия във вас.
Вие казвате, че няма кой да ви обича. Аз питам, обичал ли съм аз? В Божествения свят законът е та­къв, няма изключение. Щом аз обичам, ще има някой да ме обича. То са два велики принципа, които в цялото Битие, в слънцето, в месечината, в звездите - нався­къде действат, няма изключение.

Казвам, трябва да имаме правилна философия. Ако вие нямате правилна философия, тогава животът става безсмислен. Аз гледам, мнозина дошли тук, на Изгре­ва, и имат илюзията, казват: „Той Учителят ще ни научи на всичко.“ Всички чакат аз да спечеля, че да ги осиновя. Че да те осиновя, ти ще прегръщаш, ще целу­ваш ръцете. А ти си турил ръцете отзад. Турците си държаха ръцете отзад на задниците. Какво е задница­та? Животинското. Всичката интелигентност на плътския човек се намира на неговата задница. Не ис­кам да ви занимавам, но казвам една философия. Щом си тури ръцете отзад, казва, всички страдания оттук произхождат. Той турил ръцете на задницата. Той мис­ли. Тури си ръцете, да държи. Казва, неприятелят е отзад. Той се пази. Мислеха, мислеха и най-после вижда­те, че след като ги биха тия нещастия, извадиха ръце­те напред. Дълго време не вървеше напред. Турчинът разбра, че с ядене и пиене в света не става, но трябва да се работи.

Казвам, в нашия ум трябва да има една основна идея. Основна идея наричам само тази, която при всич­ките условия на живота остава една и съща. Предста­вете си, че вие сте кораб или големите вълни вътре в морето. Ако тази котва не се скъса, като се люлее навсякъде корабът, котва се държи - това е основна идея. Ако тази брънка се скъса, отиде корабът в дъно­то на морето.
Божественото при всичките условия на живота - и в ада да влезеш, и в смъртта, тази идея остава една и съща. Ако я държиш, ти жив ще останеш. То е Божес­твеното. Може да се обезсърчаваш, може да падаш, може да изгубиш радостта, може, както вие казахте, да изгубиш и любовта - то е невъзможно. Любовта е Бог. Той не се губи. Той може да се оттегли, може да те изпита. То е друг въпрос.

Сега основната идея. Сега, в дадения случай всич­ки вие не може да се проявите. Божественият и човеш­кият принцип може да се проявяват между двама души. Затуй любовта в света започва между двама. Първо, това да бъде човекът, който мисли - Ч. К. М. То е резултат - човекът, който люби. Вторият принцип, това е девицата. Питам тогава, във вашия живот вие как знаете, девицата ли прегръща, или човекът прегръ­ща? Абстрахирайте се от вашето положение. Вие ще кажете, едно време, като сте били млади. Въпросът е девицата ли прегръща. Ако срещна един човек, който е прегърнал, девицата ли е прегърнала, или човекът е пре­гърнал? Аз вземам нещата из живота. Дъщерята, ко­ято остава чиста, намира баща си. Кой прегръща пръв? Може някъде дъщерята да Прегърне. Бащата какво ще прояви? Какво проявява дъщерята с прегръщането? Сега ще пренесете разбирането.

Сега 22 какво означава, две на втора степен? Как­во трябва да се направи? То е неразбрано. 2x2 какво правят? Четири. Но четири е толкоз разбрано, колко­то две. В писането на четири движението е отгоре. В двете имате път на развитие. В двете имате пътя на развитието. Два пътя, по които се развивало. Трите показва процеса на своето развитие в самата форма. Онзи, който разбира геометрическата форма, знае вече какво нещо е трите. Щом се намираме в живота в известно противоречие, ако не може да го разрешим по закона на единицата, потърсваме да го разрешим по закона на двете. Ако не може да го разрешим по закона на двете, трябва да го разрешим по закона на трите. После четирите, петте. Шестте може да го напишем 6 или 9.
Може да кажете, че това са произволни тълкува­ния. Но всякога, когато човек прави каквото и да е движение, туй движение само по себе си е разумно. Туй движение ако го направи, ако го съзнава, ако може да даде тълкувание, може да направи движението. Само­то движение, което става, само по себе си не е разум­но. Разумно е по отношение на някое друго съзнание. Аз вземам едно перо. С туй перо правя разни движе­ния. Перото не знае за тия движения, но аз зная. Аз, който карам туй перо да се движи, зная, че всичките движения - колкото и да са разнообразни, за мене тия движения имат смисъл. Самото перо не може да разби­ра. Ако вие не знаете и не може да тълкувате, вие сте едно перо.

Казвам, всякога трябва да преведете в геометри­ческа форма нещата в живота. Запример вие сте не­щастен, искате да ви обича някой. Дайте си отчет каква трябва да бъде любовта. Значи вие се нуждаете в дадения случай. Като казвате, че няма кой да ви оби­ча, бие се нуждаете от Божественото в света. Следо­вателно вие имате право да обичате и да ви обича някой. Та вие трябва да се приготвите. Този човек, който се яви, какъвто и да е човек - мъж, жена, дете, вие трябва да сте готови да проявите човешкия прин­цип на благодарността.

Следователно вие ще бъдете ръцете, ще прегър­нете този принцип. Сега да ви обясня аз какво разби­рам. Във вас идеята е неразбрана. Казвате, защо аз трябва да прегърна някого. Ще се абстрахирате в жи­вота. Казвам, аз най-първо прегръщам водата от из­вора в шепата си и ще я целуна. Този Божествен прин­цип, като влезе в мене, започне да работи. Какво пра­ви този принцип? Утолява жаждата, внася успокоение - като изпих водата, утоли моята жажда. Ако стоях като аристократ, кажа: влез, не знаеш ли, че аз съм аристократ. Към Божествения принцип аз трябва да проявя благодарност. Казвам, много ти благодаря, че те намерих.
Сега във вас има едно желание. Вие страдате. Представете си, че вие кажете: „Господ не знае ли мо­ето страдание?“ Знае, но ти какво трябва да правиш? Тури ръцете. Значи ръцете са разумното начало. Уста­та са разумни, ръцете са разумни, очите са разумни, лицето е разумно, ушите са разумни, пипането е разум­но. Всичко това е разумно, чрез което се проявява в нас разумността. Ако ти не проявяваш това разумното, тогава Божественият принцип в тебе не може да се прояви, скритата сила, която той има.

Следователно онзи, който те обича, ще го пип­неш. И като го пипнеш, ще мислиш, че той е единият, който внася в нас живот. Казва, прегърни го. Щом ти мислиш, че той не заслужава да го прегърнеш, ти не си разбрал. Щом не заслужава, то е друг въпрос. Ти не може да прегърнеш един мъртъв човек. Ти може да прегърнеш в дадения случай само Божественото. Ако ти не го направиш, непременно смъртта ще те наме­ри. Ако всеки ден в себе си прегръщаш Божественото, ти човек ще станеш, ще възкръснеш, всичко може да станеш, интелигентен ще станеш. Но не го ли прег­ръщаш, то на тебе нищо няма да остави. Защо няма да остави? Защото не знаеш да прегръщаш Божестве­ното. Не да прегръщаш книгите, това е идолопоклонство. Най-първо прегърни крака си, попипай го, събле­чи го гол и потупай. Какво ще си тупаш дрехите? Мислиш ли, че с тия ваши разбирания ще влезете в небето. Още на райската врата ще ви съблекат, гол ще влезете. Казвате: „Как ще влезем?“ Голи ще влезе­те. Ще съблечете във вас тази кожа. Това, което се срамува във вас, то е животинската кожа, дрехите на животните, които ви дадоха, тях ще съблечете и ще останете с ония хубавите дрехи, създадени от Божес­твеното. Ще светите, в тях няма никаква нечисто­та. Като влезете там, ще се погледнете. С тия дрехи ще се приближите, ще хванете краката на Господа и ще ги целунете. Ще целунете нозете на баща си. Ще поте­кат няколко реда сълзи, но тия сълзи ще бъдат за благословение, за възкресение на хората.

Казвам, ние имаме религия, убеждения за Бога. Аз разправям за Господа, той се изправил. Когато ти го­воря за Господа, ще измениш позата си. Тогава знаеш какво правя? Започвам да те удрям. Казва: „Защо ме биеш?“ Не те бия. Давам ти първото упражнение на смирение. Пращам те при краката на Господа, да ги хванеш, да ги целунеш, ще му кажеш, че аз те набих. Тогава Господ ще те помилва. Казва, много добре нап­рави, че те прати при мене да ти дам първия урок. Казва, то са обикновени работи. Той ще те погледне, и веднага, болката ще изчезне. И мене ще повика Гос­под, И аз ще дойда, ще се извиня и ще кажа. Тогава ще ида при този, когото съм бил и ще проявя Божествения принцип. Изведнъж ще го направя богат, ще го уча, всичко ще направя заради него, да изкупя своето прегреше­ние. По човешки говоря, не по Божествено.

Когато казвате „защо този човек толкоз ме оби­ча“, то е да изкупи своята погрешка, да идеш при Бога. Ударил те, той сега иде и прави всичко заради тебе. Не говори, че те е бил. Казваш: „Такъв добър човек не съм виждал, той е първият човек, който дошъл да ми пома­га.“ Не мислете, че това, което някой път хората пра­вят, е човешко. То е Божествено. Да различим Божес­твеното. Дойдем ли до Божествената любов, всички трябва да имаме само една идея. Застани ти на сери­озно, но дълбоко застани. Както жадният пие водата, така и ти застани. Напусни всички работи, които вна­сят тревога. Обикновеният човек е, който се тревожи. Щом се тревожиш, обикновен човек си. Не е лошо човек да се тревожи, но през целия си живот да бъдеш обик­новен, няма смисъл. Един час си обикновен, втория - талантлив, третия - гениален, светия. Като лягаш, ще легнеш като обикновен. Като спиш добре, то е та­лантлив. Като сънуваш един хубав сън, видиш трапеза сложена, хубаво облечен си като в турски рай - ти си гениален. Най-после виждаш, че ангелите слизат от не­бето - то е положението на един светия. Казва, много хубаво. Аз вече разбирам, че ще легна като обикновен, спя като талантлив, сънувам като гениален човек и светията видял много хубави работи. Събуди се, пак започни.

Аз искам да ви наведа на основната мисъл, за да мога да внеса една нова струя в живота. По сегашното
Ваше разбиране човек дойде до едно положение и не мо­же да се повдигне. Щом дойдеш до едно положение, обез­смисля се животът. Щом дойдеш някъде, казваш: „Какво трябва да правя?“ Ти си дошъл до едно положение и ако не намериш изходен път, животът ти се обезсмис­ля. Щом се обезсмисля животът, тогава няма никаква полза. Щом дойдеш до едно положение, казваш: „Не ис­кам да се моля, не искам да вярвам.“ Хубаво. Какво трябва да правиш в дадения случай? Не искаш да се молиш, не искаш да ядеш. Какво искаш да правиш? „Ис­кам вече да умра.“ Щом като кажеш така, дойде някой, мушне те, изтече кръвта в тебе, и тогава какво ста­ва? Защо те мушна този? Тълкувам сега.

Ти си дошъл до положението на смъртта, понеже не искаш да дадеш нещо от себе си. Ти си човек краен егоист, искаш да умреш. Смъртта в дадения случай е велик закон, който те учи да дадеш нещо от себе си. Ти в смъртта всичко даваш. Туй, което най-много обичаш, всичко ще дадеш от себе си. Казваш: „Защо аз трябва да умра?“ За да научиш този закон. Може и преди да съм умрял, да дам всичкото. Следователно умират само глупавите хора. Гениалните и светиите не чакат наси­ла да умрат, но те раздават. Казват, някой умрял. Тъл­кувам. Насила го накараха да даде. Когато казват, че някой се съживил, казвам, той е умен човек, той е раз­дал всичкото.

Това са начини на разсъждение. Ти си млад човек, остаряващ. Това е човешко. Ти трябва да намериш същ­ността на човека, който при всичките условия остава един и същ. Този човек трябва да намериш в себе си. Не гледай външното положение. Външно играя една роля. Но същинският човек остава при всичките условия един и същ. Само заради него ще се държиш. Другите поло­жения, които стават в живота, за тях няма да се без­покоиш.

Най първото нещо. Вие трябва да любите, да оби­чате и вас да ви обичат. Първото положение - когато
Бог ви обича, непременно трябва да проявите една бла­годарност. Сутрин човек, като стане, да благодари на Бога, че е станал. Слънцето, светлината, топлината, всички тия хора, които се движат около тебе - то е проявление на Божествената любов. Ти се зарадвай, повдигни очите си към Бога, в душата си благодари. Целият ден съвсем другояче ще се случи и всичко, което вършиш, най-малките работи, каквито и да са, и те ще се осмислят.

Само това, в което любовта участва, и само то­ва, в което благодарността участва, само то има сми­съл. Туй, в което любовта не участва, и в което бла­годарността не участва, то няма никакъв смисъл. Вие, които сте дошли до туй положение, с вашето разбира­не вие питате някой път: „Какво може да направим в света?“ Като обикновени хора само пясък може да ро­вите. Като талантливи може да циментирате пясъка. И като гениални може да градите. А като светии ще измазвате, правите нещо. Има други положения, които трябва да имате предвид. Това са положения за земята, положенията за небето са други.

Като намерите вашия учител, вие имате една смешна представа за учителя. Вие мислите, че мене ме познавате и аз съм това. Аз живея във всичките хора, живея във всичките животни, живея във всички­те растения, живея във водата, във въздуха, в свет­лината, живея в слънцето, в звездите, навсякъде жи­вея. Били ли сте там вие? Ще каже някой: „Аз позна­вам Учителя.“ Аз ви говоря тук, но това не е позна­ване на Учителя. Познаването на Учителя, то е вели­ка, свещена идея. Когато дойдете там, ще се спрете. Казвате: „Видях Учителя, той днес тъй не се изрази.“

Щом има Учител, има и ученици. Щом има баща, има и деца. Щом има деца, има и баща. Няма баща, няма деца. Вие казвате, кокошката или яйцето е първо? Пре­ди няколко деня ми зададоха въпроса, кокошката или яйцето. Казвам, кокошката е създала яйцето. Първо е кокошката. Тя не се ражда от яйцето. Кокошката се движи, яйцето не може да се движи. Туй, което не може да се движи, е родено. Той иска да докаже, че от яйцето е излязла кокошката. То е все таки да вярваме, че човек е създал Бог. Не е. Този човек е яйцето. Туй яйце има нужда да се излюпи. Това са ред философски положения. Турят кокошката и яйцето, но то е обикновеният жи­вот. Животът вече съществува и не е създаден. Фор­мите на живота, които са, те са създадени от тази разумна причина.

Тъй трябва да седи основната идея във вас. Бо­жественото всеки път може да го чувствате. В човека има една малка светлинка. Ще ви го представя в най-простата човешка форма. Представете си в една бурна нощ зимно време влизате в едно здание и благодарите най-първо, че сте под подслон. Но тъмно е в зданието. След това набарвате една кутия, иде ви наум, че може кибрит да има. Изваждате първата клечка, като задрас­квате, светва, виждате, че има дръвца, талаш. Туряте клечката, талашът пламва, запалват се дърветата. Стопляте се, приятно ви става. То е Божественото начало. Тази клечка, то е Божественото, тя спасява човека. Ако тази клечка не намериш в зданието, всич­ките други неща няма да ви ползват.

Ако вие сега във вашия живот не намерите тази първа клечка да драснете, да запалите огъня. Огнище­то, това е вашето сърце, всичко е свързано с вас. Тряб­ва да дойде някой отвън да ви спасява. То е друг въпрос. Някой казва: „Аз съм запален.“ Радвам се. Никога вече не трябва да гасне огънят на вашето огнище. Никога вече не трябва да загасва вашата свещ. Всякога трябва да има нещо, което да свети. Изгасне ли, въпросът е свършен. Някой казва: „Аз ще напусна вече Изгрева.“ Ама друга е идеята. Ти и на месечината да идеш, и на слънцето да идеш, и на звездите да идеш, тази идея е една и съща. Ти трябва да обичаш, и тебе трябва да те обичат. Като идеш при райските врата, ще те питат обичаш ли. Обичам. Обичат ли те? Обичат ме. Влез. И вратата на рая се отваря. Ако излизаш из ада и отиваш при Христа, похлопаш и кажеш: Господи, искам да вля­за. Казва: Обичаш ли? Обичам. Обичат ли те? Обичат ме. Излез. В рая който отива, отвън ще каже формула­та, за да влезе вътре. От ада който излиза, отвътре ще каже формулата, за да излезе навън. Вие се намирате в трудно положение. Често се намирате в ада. Човек по някой път по няколко пъти на ден влиза в ада. Похлопаш. Какво искаш? Тук Иван Драганов, затворили са ме в обществената безопасност. Обичаш ли? Обичам, Госпо­ди. Обичат ли те? Обичат ме. Излез навън.

Трябва да имате една свещена идея. Да не ви е страх. И най-лошото, което може да стане - да изгуби къщата си, човек да умре, то е най-лошото, което мо­же да стане. В света няма нещо по-лошо от смъртта. Но казвам, смъртта е едно изключение. Казвам, така трябва да се разбира животът от всинца ви - каквото да се случи, да има една вътрешна свобода. Някой срещ­не някого, повдигнал си главата. Покажи ми твоята любов, за да позная човек ли си или божество си. Пока­жи ми любовта, за да видя едно нещо Божествено ли е. Да видя, че в тебе има нещо Божествено. Ти ме оби­чаш, аз трябва да покажа моята благодарност към те­бе. Да те прегърна, тъй както прегръща водата. Но да те прегърна, както прегръща паякът мухата - изважда кръвта и я хвърля навън.

Та искам във вас да имате една свещена идея. Ос­тавете вашата любов. Може да се любите, както оби­чате. За любовта на хората аз не съм мислил. Как се обичат хората, не се спирам там, защото това заради мене все е наука. То е тяхна работа. Аз търся туй, което е наука. Когато срещна някой човек, и той търси погрешките, той никак не ме интересува. Щом срещна един човек, който има погрешки, той не е човек. Като срещна човек, на когото може да разчитам, той е чо­век. Щом ме лъже, това не е човек. Щом ме лъже, не е човек, животно е. Онзи човек, който не ме лъже, има доверие, той е човек. Ако аз го лъжа, и аз не съм човек. Нищо повече. Ако ще ви лъжа, ако ще ви забавлявам, не съм човек.

Казвам, човешко е, като срещнеш някого, да си помагате, да се обичате. Ако вие не си помагате, ако вие не се обичате, не е човешко. Ако вие не проявявате към другите Божественото и ако те не проявяват чо­вешкото, как може да се образува дружба. На тия два принципа може да се образува едно общество, което може да бъде мощно и силно. Христос казва: „Ако два­ма се съберат от вас на едно място в този принцип, аз ще бъда третият. Каквото попросите, ще ви бъде.“ Ако тия двата принципа не ги приложите, може да говорите.

Събрали се една комисия от англичани от едно религиозно общество, от една от най-богатите църкви в Лондон. Искат да съберат няколко милиона лири стер­линги да направят едно благодеяние. Решават да се по­молят на Господа. Пасторът се почесва и казва: „Братя, защо да смущаваме Господа. Всички сме богати. Ето, аз давам хиляда.“ Друг брат веднага изважда и той дава хиляда лири. Този дава, онзи дава и от цялата църква за половин час събират половин милион стерлинги. Те ще се молят на Господа да им даде. Че отде ще ги вземе Гос­под? Някой казва един от богатите братя да даде. Не. Ти имаш сто лева. Извади и дай десет. Ти имаш хиляда лева. Извади стоте и ги дай. Някой има десет хиляди. Нека извади и да даде хиляда.
Внесете Божественото. Като натрупате този кръг, като натрупате този куп от един милион, тога­ва казвам: благодарим ти, Господи, че твоят принцип се е проявил в нас, ние го проявихме. Ако ние така не се научим заради Господа да даваме. Казвате, той трябва да даде всичко. Не. Аз поставям въпроса така. Когато мене ме обичат, аз ще проявя човешкото. Пък човешкото не може да се прояви, докато не се прояви Божественото. Човешкият принцип е този, който вся­кога е втори.

Казвам сега, без тия двата принципа вие сте дош­ли до едно положение, не може да се повдигнете нито на една йота в живота си. Тъй трябва да бъде положе­нието. Тогава казвате: „Къде е нашата вяра?“ В какво седи вашата вяра? Ние много хубаво се молехме в ми­налото. Ако кажем, ние много хубаво се молехме в миналото или че ние бяхме много добри християни, то не е ли същото положение, както онази римска гъска, която казва: „Нашите деди какво са направили?“ Каз­вате, едно време бяхме много усърдни. Седнал някой да ми доказва от какво произлизал човекът. То е вече било. Доказва, че имал рога, копита. То било някога. Сега какъв е, отде произлязъл, не е важно. Той не може да ме убеди, че съм излязъл от млекопитающите, ми­нал съм през тази форма. Прародителите не могат да бъдат млекопитающите. Първата клетка откъде е дошла? Може да сме минали по този път, но аз отивам по-далеч. Аз произтичам от едно начало, което съдър­жа всички тия форми, които сега съществуват, съдър­жа още безброй непроявени форми, които не зная. Аз произтичам от един принцип, който включва всичките тия форми.

Следователно не само човек да обича. Следова­телно не само да обичаш едного. Обикни всичките хора, обикни всичките животни, обикни всичките птици, ри­би, всичките растения, камъчетата, изворите, обичай слънцето, месечината, обичай всички звезди. Тогава мо­же да кажеш, че Божествената любов се е проявила. Тогава може да кажеш, че аз съм проявил и човешкото.
Ние трябва да имаме широко понятие за нашата душа. Другояче всякога ще бъдем нещастни. Не да тър­сим любовта само в един човек. То е все таки човек да тръгва на път и да носи една бутилка от един килограм вода и през целия път да мисли, че един ки­лограм има. С една бутилка той не може да прекара.

Няма по-смешно, когато казва някой: „Само мене ще обичаш.“ Няма такъв закон. В любовта законът иде отпосле. Някой казва: „Само мене ще обичаш.“ Преди ти да ми кажеш, аз съм обичал. Щом някой ми каже: „Ти ме обичай“ - аз не зная, аз съм много прост, дай ми пример как трябва да обичам. Обичай ме. Как да те обичам, покажи ми.

Представете си, че старата баба каже: „Синко, да ме обичаш.“ Казвам: „Как да те обичам?“ Срещам гладния, той иска да го обичам. Просто разсъждавам. Казва: „Искам да ме обичаш. Гладен съм.“ Срещам бол­ния, казва: „Искам да ме обичаш.“ Веднага му услужвам. Туй основата. Срещам друг, който е невежа, иска да се учи. То е конкретно в дадения случай. Което е необходимо за неговата душа, то е Божественият принцип, който се проявява. Аз му казвам: „Ти трябва да благодариш.“
Тия две неща започнете - да обичате, да любите и да благодарите. Това са два велики принципа, които трябва да работите и да работите над тях, ако искате вие за бъдеще животът ви да бъде светъл. Така работе­те. Небето така работи. Ако искате да станете кра­сиви, така работете. Като срещна един човек, аз не се интересувам обикновен ли е, талантлив ли е, или е гени­ален, или е светия. Това е основата. Другите работи не ме интересуват ни най-малко. Помнете като ученици само. Никаква лъжа! Никаква кражба! Аз туй разбирам вътрешно. Не джебчийство. Туй, което може да ви пов­дигне. Има едно нещо, което не извинявам. Лъжата. По никой начин не извинявам. Другите погрешки може да извиня, но лъжата не извинявам.

Един човек, който злоупотреби с доверието, кое­то ти си дал, той злоупотребява с любовта. Той се излага на смърт. Никаква лъжа! Нищо повече. И смърт­та произтича от лъжата. Направиш една погрешка, признай в себе си. Не да се окайваш. Някой казва: „Какво да правя?“ Срещнете някого, който проявил Божестве­ното, прегърни краката, целуни ръцете. Целуни го, как­то водата целуваш. Той не проявил любовта, какво ще го прегръщам. Казва, студени са хората. Не ме обича човекът, какво ще го прегръщам. Вие ходите да прег­ръщате умрелите хора. Ако го прегърнеш, и умрелият оживява, прегърни го. Казва: „Умрелия не може ли да го целунем?“ Ако можеш да го възкресиш, целуни го, про­яви Божественото. Този умрелият, като стане, той ще те прегърне. Но като не можеш да го възкресиш, не го смущавай, защото всяка целувка ще го измъчи.

Аз виждам по лицето ви, казвате: „Не можем да угодим на Учителя.“ Искам да дойдете до едно място, трябва ни. Казвате, отвън нищо не става. Не е така. Аз разбирам, когато вие напишете думата „любов“, как може да я напишете? ЛЮБОВ. Може да я напишете най-калпаво, но за мене съдържанието е важно. форма­та не важи. Да кажем, вие донесете вода. Водата е важна заради мене. Но едно обяснение ще ви дам. Ти носиш едно шише с вода, чисто е. И хиляда пъти да го пълниш с вода, е чисто. Дотогава, докато носиш вода с шишето, е чисто, но един път туриш масло, казваш: „Нямам друго.“ Ти с хиляди години да миеш това шише, не може да го изчистиш, маслото остава.

Ти с шишето за вода носи само вода. Защото и хиляди пъти да го миеш, отиде вече. Шишето за вода остави винаги за вода. То е основната идея. Не упот­ребявай едно шише за вода и за масло. Обикновеният човек, глупавият човек всичко може да мисли, но умни­ят човек за всяко нещо има с8оя съд.

Казвам, сърцето е за любовта. Не туряйте нищо друго в сърцето. Умът е за светлината. Не туряйте нищо друго. Пазете сърцето за любовта. Дето е лю­бовта, и животът е там. Турите ли масло в сърцето, отиде.

Мисля, всички от вас, които не сте били глухи, сте ме разбрали. Само по този начин вие ще се подмла­дите. И стари да сте, млади ставате. Всичко може да направите по този начин. То е магическата тояжка. Методите аз ги крия. Не мислете, че аз съм глупав. Може да допусна да ме лъжете, може да се преструвам, че нищо не зная. От всичко не се интересувам. Мето­дите не ги казвам. Само когато видя, че един човек правилно употребява Божествения принцип на любов­та, правилно употребява и човешкия принцип, тогава аз съм готов да му разкрия и да му дам методите. Но щом видя, че тия два принципа не ги употребявате правилно, може да обещава каквото иска, нищо не може да получи. Много работи вие знаете. Когато някой открадне и го бият да каже дали е откраднал, защо трябва да го бият, за да каже. Като го натупат хубаво, казва: „Ще ви кажа къде скрих откраднатото.“ Що чака да го бият? Защо трябва да ни бият, за да изправим нашите погрешки. Погрешките, които си направил, е нещо взето чуждо. Аз не съм, не съм взел. Я го снемете тук. Като ти ударят една, две, три, каквото си взел, ще го върнеш. Ела при мене, аз ще ти покажа. Не се позволява в Бо­жествения свят да вземаш, защото Бог само дава. Щом ти сам вземаш, ти си крадец. Чакай, Господ ще дойде и ще ти даде, тогава ще отвори кесията.

Първото нещо. Да чакаме. Той, животът, ни е дал. Чакайте, ще мине покрай тебе, ще ти даде нещо. Не бързай ти сам да вземаш. Ако ти бързаш, ще вземеш някое конско сърце или кравешки мозък. Чакай Господ да ти тури онзи твоя мозък и да ти тури онова твое сърце. Нека мине този, който знае. Който всичко нап­равил. Чакайте, не бързайте. Вие чакате, чакате, като дойде времето, Господ ще мине и ти, като станеш, ще видиш, че сърцето е наместено. Ще се зарадваш. Като станеш, ще видиш, че умът е наместен. Ще се зарад­ваш, ще кажеш: „Разбирам сега.“

Всеки от вас трябва да седи на своето място и с търпение да благодари и да работи. Човек работи, но като дойде Божественото. То като дойде, веднага ще се осмисли животът. Като се осмисли животът, ще започне нова гама. Сега какво трябва да правите? Трябва да се опростите със старото. Вие сега мислите за вашите изкъсани гащи. След като ви дадат най-хубавия нов костюм, тези старите гащи съблечете ги, как­то змията съблича кожата си, както пеперудата изли­за из пашкула. Оставете и не се интересувайте какво ще стане с вашите стари дрехи. Ако искате, турете ги на аутодафе. Ако не искате да си губите времето, съб­лечете старите дрехи и облечете новите, оставете старото.

Я ми кажете, когато един от вас ходи на рандеву, с вехтите ли дрехи ходи, със скъсаните ли дрехи ходи? Той ходи спретнат, стегнат с връзка. Хубаво е, свеще­на идея е това. Отиваш на рандеву, ще облечеш новите дрехи, лицето измито, хубаво вчесан, да те харесат. Ще те харесат, и ти ще харесаш. Право е. Казвате, те са празни работи. Това са свещени работи. Като срещ­на един човек хубаво облечен, не казвам, това са глупа­ви работи. За мен глупави работи няма, за мене нещата не са поставени намясто, не са съпоставени работите. Неверните работи трябва да изправим. Най-голямото изкуство, което трябва да придобием, то е животът, да живеем. Това е велико изкуство. Пък вие всинца мязате на светии. Но се разнася. Дошъл някой гост. Раз­насят всичките един на друг. Туй не е лошо. Еди-кой гост дошъл. Знаеш кой дошъл? Еди-кой дошъл. Сестри, братя разнасят. Всичко се разпространява. Но работа­та излиза другояче. Сега туй за доброто е намясто. Но някой направил погрешка, някой брат или сестра напра­вила погрешка. Знаете ли, представете си, никога не очакват от нея това да направи.

Представете си едно нещо. Аз как гледам на жи­вота. Ще ви дам едно мое правило. Не давайте лош пример. Ако аз съм момък и искам да се срещна с една мома, ето какво ще направя, за да не съблазня никого. Ще взема един билет и ще отида в Германия или в Америка. После ще пиша писмо на нея и тя да дойде в Америка. Там никой не знае. Когато правите нещо, пра­вете го, никой да не знае. Само Господ да знае.

Направете нещо хубаво, благородно. Само вие два­ма да го знаете. Щом го знаят всичките хора, ще нап­равите цяла каша. Сега мислете не само за обикновени неща. Мислете за вашите идеи, за вашето верую, не да се оцапа. Ако вие за една жена може да се отречете от Бога, нямате любов. Ако една жена и за един мъж може да се отрече от Бога, нищо не разбира. Ако вие, за да свършите университет, трябва да се откажете от ва­шето верую, оставете го. Ти ще идеш със своята све­щена идея за Бога в университета, навсякъде, дето и да си. И момата ще целунеш, с нея и баща си ще целунеш, с нея и майка си. Ще биеш, ще крадеш, носи тази идея със себе си. Тя ще те спаси. Разбойникът, който носи Бога в себе си, той е свещен разбойник. Онзи светия, който изгубил Господа, той изгубил своето светийство. То са контрасти.

Носете в себе си своята свещена идея и нищо да не е в състояние в света да ви я отнеме. Както онзи, който е направил престъпление, казва: „Дотегна ми да правя тия грехове, дотегна ми да измъчвам хората.“ Този престъпник, който така се моли, Господ ще го направи една жена в десет прераждания да се преражда и да ражда убитите хора от него, да ги отглежда. Каз­ва: „Много деца имам.“ Ще ги отглеждаш, ще ги целу­ваш, ще ги прегръщаш, да покриеш миналото си. Това е цяла философия на живота.

Всичките ония погрешки, които ние правим, кой­то и да е от нас - и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия, като направиш една погрешка, непременно трябва да я изправиш. Погрешката никому не се проща­ва. Но човешко е да изправяме погрешките. Да изпра­виш една погрешка, е Божествено. Да проявиш една добродетел, то е Божествено. Да изправиш една пог­решка, е човешко. Да придобиеш една добродетел, то е Божествено.

Следователно, когато Божественият принцип се проявява, ти проявяваш човешкото. Когато изправяш една погрешка, то е пак човешко. Като се съединят тия два принципа, тогава се ражда хубавото и красиво­то в живота.

„Само проявената Божия любов, само проявената Божия мъдрост и само проявената Божия истина но­сят пълния живот.“
Само една дума ще ви кажа. Аз не искам сега да говорите, но мислете. Много пъти вие сте постъпва­ли, аз както говоря, но постоянно не сте действали. Аз говоря за закона на непреривността. Не че не сте пос­тъпвали. Но само в непреривния закон има прогрес.

Четиридесет и втора лекция
на Общия окултен клас
11 юни 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder