НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Линията на живота / Правата линия на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Линията на живота

Най-често използвани думи в беседата: линия, права, може, човек, има, можеш, слуга, сега, крива, богрят, богр, тежест, земя, могат, можете, огъне, бие, живот, закони ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

Коя е най-късата линия в Природата? - Правата. - Коя е най-дългата линия? - Кривата. - Какво представя кривата линия? - Сбор от прави линии. - Можете ли да съедините двата края на правата линия? - Не можем. - С какво започва началото на нещата? - С права линия. - С какво свършва краят на нещата? - Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място, къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме "морални". Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче, ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете, каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се e опитал да вдига тежести от земята, не знае, как и къде да ги туря.

Какво представя свалянето на тежести? - Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат, защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? - По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.

Следователно, правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести - земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, и предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.

Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно - да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно - да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.

За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно, това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате, защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано:възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.

Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.

Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.

Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?

Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.

Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата - любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят - любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата му да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.

И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете, колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи, да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите.

Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

36. Лекция от Учителя, държана на 16 май, 1930 г.,София – Изгрев.

Правата линия на живота

Най-често използвани думи в беседата: линия, права, може, човек, има, можеш, слуга, сега, крива, богрят, богр, тежест, земя, могат, можете, огъне, бие, живот, закони ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът"

Какво определение бихте дали на въпроса, коя е най-късата линия в природата? („Правата линия е най- късата линия.") А най-дългата линия? („Кривата линия.") Кривата линия е сбор от безброй прави линии. Кривата линия върви по такава една линия - вълнообразно. Къде се свършва тази крива линия? („Допуща се, че правата линия е една окръжност с безкрайно голям радиус. Следователно, дето започва, там и свършва .") Тогава какъв друг извод можем да дадем? Най-късата линия, това е правата линия.



А най- дългата линия, това е кривата линия. Тогава какво може още да представя правата линия? Всяко начало с какво започва? С крива линия или с права линия? А с какво свършва? Защото ти не можеш на една права линия да съединиш двата й края. Значи между две точки може да се прокара само една права линия. Ако речеш да огънеш една точка, тогава тази линия няма да бъде права линия. Следователно правата линия няма пространство да се огъне, правата линия е между две точки. Следователно всяка една линия, която се огъва, подразбира, че има известно пространство. Следователно има известни постъпки в живота, дето човек не може да се измени. Всички ония морални постъпки са обосновани, че не могат да се изменят. Ти и да искаш, не може.

Представи си един човек, който няма ръце. Може ли да открадне? Той няма възможността да открадне. Ти можеш да го лишиш от факта да краде, но желанието у него ще остане неизпълнимо. Тогава правата линия е отвън. Отсъствието на ръцете, това е отвън. Законът е приложен отвън, но той няма да извърши кражба. Няма ръце. Така че желанията у него могат да съществуват. Тогава кой е възпитан човек? Който има желания, но същевременно е и господар на желанията си. А за да бъдеш господар на себе си, господар на желанията, значи трябва да разбираш закона на страданията.

Една тежест, която е под твоя контрол, значи ти можеш да я вдигаш и да я слагаш, където искаш. Но онази тежест, която ти не можеш да я вдигаш от земята, или ти никога не можеш да извършиш една постъпка, да я сложиш на земята, ако по-рано не си я вдигнал. Законът съществува тъй: ти никога не можеш да извършиш една морална постъпка, ако не можеш да я вдигнеш веднъж. Ако тази морална постъпка ти не можеш да я вдигаш от земята, ти не можеш и да я сложиш. Това, което не можеш да вдигаш, не можеш и да снемеш. Законът е такъв: ако един чувал със 120 килограма ти можеш да го вдигнеш и да го туриш на лавицата, ти можеш и да го снемеш. И това, което не можеш да дигаш, не можеш и да снемаш. Следователно онзи, който не се е опитал да вдига чувала и да го турга на лавицата, той не може и да го снеме.

Сега мнозина от вас искат да изправят своите погрешки. Изправянето на погрешките е снемане на чувала от лавицата. Ти ще се опиташ най-първо да вдигнеш чувала горе и ако можеш да го вдигнеш, ще го снемеш. И тъй ще изправиш своята погрешка. Онези от вас, които искат да възпитат себе си и да дадат един морал на себе си, трябва да спазват този закон. Те престъпват известни правила и после се чудят защо не могат да изправят една своя погрешка. Сега как можем математически това да турим? + ДТ + вдигането на известна тежест от 200 килограма на лавицата отгоре. Ти си морален човек, вдигаш тежестта горе. Следователно, ако ти имаш една погрешка от 200 килограма, значи ти си вдигнал тази тежест на лавицата отгоре. Тогава, щом ти можеш да вдигнеш тежестта на лавицата отгоре, ти можеш и да я снемеш. Всякога, когато искаш да поправиш една погрешка, понеже тя е станала по нарушението на известен закон, ти трябва на тази погрешка, отгоре на лавицата, да подигнеш друга една тежест. И като проектираш това, трябва да снемеш тази погрешка от горе, от лавицата, долу. Това е изправянето на една погрешка. И всеки, който се е опитал да снеме една тежест, без да я е дигал, той ще изгуби вярата в себе си.

Сега схващате ли каква е аналогията? В каква линия върви тежестта нагоре? С какво си служи физиката, Н. Д.? („По наклонена линия.") Правата линия е опора на всички машини в света. Понеже тя е най-устойчива, тя не може да се огъне. Следователно всяка машина, която е основана на правата линя, и тя е устойчива. А всяка линия, която може да се наклони и да изгуби правата си линия, тя е счупена и често стават експлозии. А това, което е основано на правата линия, то не търпи никакъв крах, аварии. Защото на какво можем да обосновем, че има неща в света, които не могат да се изменят? Значи върху една права линия вие можете да окачите и земята отгоре, без тази тежест на земята да огъне правата линия. Тази права линия може да е най-тънка, но колкото и да е тънка, ако е права линия, тя може да издържи, и ако окачите и цялата земя. Но ако тази линия е крива, тя може да е дебела и един километър, пак няма да може да издържи земята.

Следователно правата линия, това е онова устойчивото, това е Божественото, което по никой начин не може да се измени. При нея всичките тежести се разлагат. При правата линия всичките тежести губят своята тежест, става поляризиране. Тогава какво става? Понеже правата линия привлича тежестите, или, можем да кажем и другояче, всичката тежест се стреми към правата линия, и то от всички страни и посоки.



Да кажем, чисто геометрически това представлява правата линия АВ. При нея всичката тежест и давлението е отвсякъде. Следователно силите, които действат на правата линия, те се уравновесяват, защото правата линия е малко елипсовидна, тя е двуцентрова. Върху нея е устроен човешкият организъм. И докато човек не разбере този закон на правата линия, той не може да говори за един морален живот. Щом човек загуби законите на правата линия, започва кривата линия, тогава дойдат умствените смущения, пертурбации. Но в края на краищата, щом човек загуби съзнанието си, той трябва да се остави да се улегне. Спасението на човека не е нищо друго, освен да знае, че правата линия не може да се огъне. Щом той мисли, че правата линия може да се огъне, той няма никакви разбирания, няма устой.

Сега какво друго знание може да извадите вие? Разбира се, тъй както вие разбирате, това е само механически. Механическите закони са произлезли от разумните закони в природата, имаме същите понятия. Защото, щом правата линия може да се огъне, тя е крива линия, в нея има вече противоречие. Значи в правата линия има само един начин, една възможност за постижение. Има само един път, по които могат да се разрешат задачите. А в кривата линия има много начини за разрешение, безброй са те. Но дойдеш ли до правата линия, ти имаш само едно разрешение. Та когато вие кажете: „Не мога ли да живея и по друг начин?" - можеш. По кривата линия. Там ти можеш да живееш както искаш. Но по правата линия ти можеш да живееш само по един начин.

Тогава, второто положение, какво ще допуснем? Ние ще кажем: при правата линия животът ще бъде еднообразен, а при кривата линия животът е разнообразен. Добре. Право е това. При кривата линия вие ще имате разнообразие на нещастието, при правата линия ще имате разнообразие на щастието. При правата линия всичките нещастия се изключват, там има само една възможност. Значи разнообразието в кривата линия седи в това, че там има много възможности на -нещастието, затова пък в правата линия има еднообразие на щастието. Щастието на кривата линия седи само в това, да я превърнеш в права линия. А нещастието на правата линия седи в това, че можеш да я превърнеш в крива линия. Щом поддържаш правата линия, ти можеш да я направиш.

Сега вие се абстрахирайте от вашия сегашен живот. Понеже вие, като разсъждавате за природата, все сравнявате със себе си, като че сте меродавен авторитет. Тогава, ако аз говоря на една мравя за Бога - представете си, че аз зная езика на мравите и мога да се разговарям с тях - и някой философ на мравите каже: „Чакай да видя този авторитет каква идея проповядва." Питам, тази нова идея, която аз внасям на мравите, някой друг знае ли я? Не, за пръв път се изнася сега. Защото и мравите имат много идеи, които не съществуват в ума на хората, но в ума на мравите съществуват. И много идеи има, които не съществуват в ума на хората, а съществуват в умовете на ангелите. Следователно това, което не съществува в нас, не е доказателство, че то не съществува. Ще кажете: „Защо е така?"



Имате един съд от един килограм - А. А тук - В, имате цял един океан. Могат ли всичките тези риби, които живеят в океана, да влязат в тази малка чаша вода? Не могат. Следователно ние трябва да се отнасяме съответно. Когато ние говорим за възможностите на един идеен човек, на космичния човек, когато казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие, ние разбираме идейния човек. Ние, хората на земята, се стремим към този идеал. Следователно това, което големият човек си позволява, другите не могат да си позволят, защото той може да си позволи да носи голям товар, но вие не можете да си позволите. Отношенията са същите. („Но и другото е вярно, един голям океан ще има, разбира се, и големи риби. Съобразно големината на океана и чашата ще има същества, но съответно големината на чашата,") И какви ще бъдат тези риби? Те ще бъдат в зародиш. Ние сега говорим за живота, който се проявява. В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши.

Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно.

Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила. Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.

Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.

Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия. Всеки един човек, който не може да издържи своите изпитания, той е слуга. А всеки, който може да издържи своите изпитания, той е господар. Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги.

Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга!" Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.

Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието? Дойде слугата, и ви набие. Тогава какво трябва да правите? Все същият закон. Сега какво заключение изваждате? Ние не предрешаваме нещата.

Сега едно малко изяснение. Турете в ума си правата линия, върху която е построен животът. Съществува в света една права линия, която не може да се огъне. И винаги поставяйте всяка една добра постъпка върху правата линия. Не я поставяй върху кривата линия, понеже там има възможност да се огъне тази линия. И тогава не се сърдете на кривата линия, щом тя се огъне. И тогава ще имате непостижения. Искате нещо да постигнете, не може, искате да направите, не може. Изменете тогава начина. Та ще знаете, по кривата линия нещата не могат да се постигнат. Първото нещо, ще намерите правата линия.

Щом намерите правата линия, в живота може да имате постижения. Вземете в съвременната механика, нали водата върви по един принцип. Тя върви по права линия. Сега те, за да приложат този принцип, те търсят един метод, една опорна точка и правят един опит, втори, трети, докато намерят един метод, с който да сполучат. Някой път се занимават 10-15 години, колко проекти и методи изменят, докато след дълги усилия някой ще сполучи, а някой няма да сполучи. Те впрягат този принцип на водата и успяват. Същият закон е и когато онзи изобретател впряга всичките сили, които са у него, да работят по един правилен начин. Ако може така да ги постави, постижения може да има, но ако ти не можеш правилно да впрегнеш тия сили, никакви постижения не можеш да имаш.

Ще помните правилото: това, което не си вдигнал, не можеш и да го снемеш. Защото при вдигането се изискват по-големи усилия. Погрешката седи в това, че като речете да снемете този чувал, вие не можете да го снемете. Вие не сте го опитвали, да знаете колко тежи, вие не сте го вдигали, и тогава вие ще избягате, и чувалът ще падне долу. Това е погрешката. Най-първо ще видите кой е вдигнал чувала. Защото, ако вие не сте го вдигали, и речете да го снемете, вие не можете да го снемете. Тогава, за да си обясните морално как седи работата, ще кажете, знаете - чувалът е паднал по единствената причина, че вие не сте го вдигнали горе. Кой прави погрешка? Слабият човек. Разбира се, това няма да вземате буквално. И тези аритметически и геометрически служения не трябва да ги вземате в буквалния смисъл. Понятията трябва да се разширят от съвременната геометрия. Понеже тази линия върви като идея, правата или крива линия. Най-първо правата линия съществува идейно и след това тя има проекция и на физическото поле. Кривата линия идейно съществува, но и тя има проекция на физическото поле. И ние искаме да определим техните качества идейно, понеже те съществуват в един свят, дето си имат свои физически понятия, а тук, на земята, те са приели някои пречупвания. И казваме - правата и крива линия, отношенията са същите, но имат различно приложение правите и криви линии на физическия живот. Запример самата природа като е построила телата ни, колко пречупвания има тялото. При ходилото, при коленете, при хълбоците, при врата. Защо да не сме един кръг без никакви гънки, без никакви пречупвания. Не щеше ли да бъде по-практично? Сега как им тургат на хората такива изкуствени крака без огъвания.

Най-първо трябва да се изменят възгледите на хората. Човек трябва да измени своите възгледи за порядките на живота. Тепърва трябва да изучаваме физическия живот, понеже за бъдеще този физически свят ще претърпи една нова корекция и ние трябва да се нагласим съобразно с това, което иде. Ако не се съобразим, може да дойдат лоши последствия, неприятности, по-лоши, отколкото сега имаме. Затова трябва да сме внимателни във физическо отношение. Защото, ако във физическо отношение ние сме взели известна тежест, която да ни причини голямо усилие, и ще има възможност да се счупи ръката. Често, когато човек се ангажира да извърши неща, които не са по силите му, могат да произведат известни пертурбации в ума му. Може това впрягане да произведе известно напрежение, което да произведе известно анормално състояние. Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?" Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега.

Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари. Сега, тъй като говоря, ще кажете: „Това право ли е?" Питам, право ли е да му отвориш кесията, да му покажеш, че нямаш нито пет пари. И после другото, право ли е да не му кажеш нищо? Кое е право, кажете? Сега вие знаете как постъпвате в гостилницата. Няма някой от вас, който да не показва в гостилницата фасони. Човек всякога се показва това, което не е. Запример той си представлява, че е нещо високо. И след като се разболее, пак се показва това, което не е. Така се представлява, че е много смирен, че има нужда, оплаква се, моли се да му помогнат. Но и двете положения са неестествени. Човек действително е силен в идеята. Но човек е силен дотолкова, доколкото е свързан с природата. Щом има знанието, той всичко може да направи според законите на природата, но вънка от законите на природата, той е тъй слаб, както която и да не е органическа вещ. Та, когато ние мислим, че сме силни, се подразбира само когато сме във връзка с природата. Разумният човек е силен. А неразумният е слаб. Това се разбира. И винаги вашата сила трябва да обосновете със знанията, които имате.

Сега можете ли да изпеете нещо? Или какво бихте изпели? („Лекцията беше върху правата мисъл, да изпеем „Право мисли".") Изпейте една песен, която не сте пели. (Учителят свири гамата, ние пеем от „до" нагоре, и обратно.) Трябва да изучавате добре такта. (Учителят свири.) Това е един източен ритмус. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика - пей! После всички математици или геометрици са били хора музиканти. Такъв човек свири и пее в себе си. Защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални. Защото музикалността произвежда разширение на ума, подигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте. А когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите нея, към правата линия или към кривата линия? („Към правата линия.") Така. А минорната гама е към кривата линия.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."


Тридесет и шеста лекция
на Младежкия окултен клас
16 май 1930 г., петък, 6-7.05 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder