НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Показване / Демонстрация

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Показване

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, можете, природа, сега, цвят, всички, живот, знаете, цигулка, състояние, бъде, мисъл, аз, мисли, тон, хора ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Какво разбирате под думата "показване"? Да покажеш нещо на човека, това значи, да го изнесеш пред него и да го заставиш, да даде мнението си по това, което вижда. Целта на показването на нещо е да заставиш човека да мисли. Така постъпва Природата. Тя облича своите думи в символи и загадки и кара човека да мисли и разгадава нещата. Сега аз искам да ви покажа нещо, за да разберете, че имате известни дарби, които трябва да се развиват. Ето, тук има два пакета, в които съм завил нещо. Какво има в първия пакет? - Козунак. - Как познахте? - По формата. - Значи, макар и завит в книга, по формата на пакета познахте, че вътре има козунак. - Книгата, в която е завит козунакът, е тънка. - Както виждате, вие имате дарба, да познавате нещата и през книга. Ако работите в това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се някой, че в пакета има козунак? - Никой не се съмнява. Сто на сто всички сме уверени в предсказанието си. - Какво има във втория пакет? - Бонбони. - Ябълки. - Круши. - Портокал. - Колко предмети има във втория пакет? - Три. - Еднородни или разнородни? - Еднородни. - Сега ще развием първия пакет. Както виждате, познахте, че в пакета има козунак. Всички излязохте ясновидци. Обаче, за втория пакет не познахте. В него има един голям лимон, един малък и един портокал. Двата предмета са еднородни, а единият - от друг род. Какво можем да направим с козунака? - Да го разделим. - Както е направен, той има 17 бразди. Значи, според браздите, може да се раздели на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го разделим на повече парчета. Козунакът, като хляб, има отношение към физическия свят. Значи, вие можете да бъдете ясновидци на физическия свят. Що се отнася до умствения свят, там ясновидството ви още не е развито.

Какво символизира хлябът? - Словото. На физическия свят хлябът е от първа необходимост. Обаче, хлебарят, който бил в затвор, заедно с Йосифа, сънувал, че носи на главата си кошница, пълна с хляб, а птиците небесни слизали отгоре и кълвали хляба. Йосиф изтълкувал съня на хлебаря, че след три дена фараонът ще заповяда да го екзекутират. И така станало. Виночерпецът пък сънувал, че го освободили от затвора и отново бил поставен на служба при фараона, като виночерпец. Йосиф казал, че сънят му ще се сбъдне, както го видял. Наистина, след три дена той бил освободен от затвора и заел първата си служба - виночерпецът на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хляб на главата си, и птиците го кълват, ще ви сполети някакво нещастие. Ако сънувате, че черпите някого с вино, ще ви назначат на добра служба.

Съвременните хора страдат и се питат, защо Природата е допуснала страданията. Ние пък задаваме въпроса: Природата ли допусна страданията, или човек сам ги създаде? Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. За пример, в един клас има два еднакво способни ученици, обаче, учителят пише на единия шесторка, а на другия - петорка. Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си. Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер. За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. Всички хора търсят здрав и способен работник. Той е добре възнаграден. Дойдат ли до някой слаб и неспособен, всички го отбягват, вследствие на което той се натъква на противоречие. Как ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него сто лева, или като разделите стоте лева на половина. Тогава ще се паднат 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася към многократните процеси, а резултатът от нея процеси - получаването на пари към еднократните.

Коя е отличителната черта на еднократния от многократния процес? В еднократния процес става деление, намаляване, а в многократния - умножаване, увеличаване. Водата в шишето се отнася към еднократните процеси, поради което тя може да се раздели на равни части. От едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, с по 500 грама вместимост. Обаче, ако в шишето тече вода отвън, вие не можете да я разделите правилно. Течащата вода представя многократен процес.

Следователно, числата, които не се делят без остатък, спадат към имагинерните или въображаемите числа, т.е. към непреривните процеси в Природата. Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос, или когато не можете да разделите някоя величина правилно, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога, човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че пред вас се извива шосе, дълго хиляда километра. Вие сте в началото на пътя, знаете го, но краят му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трябва да го извървите. Значи, Това, което по-рано не ви беше известно, след време стана известно. Това показва, че неразрешимите задачи днес, ще бъдат разрешими след известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, след като я извървите. Казвате, че някой човек има линия на поведение. - Дълга ли е линията на поведението, или къса? - Дълга. Много време трябва да се върви по нея, за да се види краят й. - Какъв ще бъде краят на тази линия? - Каквото е било началото. - Защо? - Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техния край.

Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена.

Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.

Като изучава символите в Природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия. Много естествено. Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи, човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларят свири на цигулка - копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека. Тя има глава, дръжка или шийка, труп - резонансът на цигулката и крачка, които са много скъсени. Струнникът на цигулката е свързан с крачката й. Значи, това което излиза от разумната и права мисъл, трябва да е свързано с краката. Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и достойнство. Всичкият прах от лъка пада върху магарето, но цигуларят не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добрият цигулар разбира инструмента си и знае, какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостта е на място, когато произвежда правилни тонове. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да се познава, както цигуларят познава цигулката си. Човек е един от най-съвършените инструменти, направен от Природата. Ако не познавате добре този инструмент, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. След това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вътрешни органи, тяхната служба и законите, които ги управляват. Ако човек не познава устройството на своя организъм, как ще знае по-сложните работи?

Като изучавате човека, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате, на какво се дължи различието между тях и обикновения човек. Гениалният човек владее принципите на живота, талантливият - някои от своите дарби и способности, а обикновеният едва сега започва да учи Законите, които управляват живота и Природата. Светията познава Законите и принципите на живота и ги прилага, а гениалният живее повече в умствения свят. Геният всякога се нуждае от светията. - Защо? - Защото светията прави цигулката и свири с нея, гениалният свири само, без да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което геният не може.

Мнозина казват: Трябва да се живее. - Това не е достатъчно. То е все едно, цигуларят да каже, че трябва да свири. Важно е, как трябва да се живее и как трябва да се свири. Когато свири, цигуларят туря подбрадника под врата си и започва да тегли лъка по струните. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие в свиренето. Самият цигулар е умът, с неговите способности. Цигулката пък представя сърцето на човека. Когато цигуларят свири, цигулката излива неговите чувства. Откъде идат чувствата на човека: от сърцето, или отвън някъде? Отде иде тонът на цигулката: от струните, или отвън някъде? Откъде иде сладостта на плода: от самия плод, или отвън някъде? Струната произвежда тона, но тя е взета от някое живо същество. Следователно, и тонът е живо нещо. Който знае законите на музиката, той сам може да произвежда тоновете. Когато казваме, че някой цигулар свири с вдъхновение, ние имаме предвид, че той е свързан с Разумната Природа, откъдето взима тоновете и ги произвежда на цигулката си. Има нещо в човека, което го прави музикант, поет, учен, художник, добър и т.н. Щом това нещо напусне човека, той става обикновен. Това значи, да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят, отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи, да намери основният тон на живота. - Къде ще го намери? - Навсякъде. Когато слушате музика, пеене, или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на живота. Вие не знаете, как да го намерите. - Кой е основният тон на живота? - Червеният цвят. Ако не знаете, отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред. Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

Често се говори, че животът е тежък. Това не е вярно. Сам по себе си, животът няма тегло. Следователно, той не може да бъде тежък. Това, за което хората казват, че е тежко, са условията на живота. Те могат да бъдат леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животът.

Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: "Пълен е животът със светлина и радост", или "пълен е животът, който носи светлина и радост". Обикновено хората наричат пълен живот, когато имат пари, здраве. Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. - Защо богатството прави живота пълен? - Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня. Тогава около него ще бъде и светло, и топло. Когато е светло и топло на човека, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. - Какво трябва да правим, когато не сме разположени? - Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея. Разликата се заключава само в преценката на нещата. Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използува онова, което е получил.

В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? - Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

Следователно, искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата, или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще разберете, защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. Учете се от погрешките на другите, ползувайте се от тях, за да не правите и вие същите. Не питайте, защо някой човек е беден, а друг - богат. Природата компенсира своите енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успешно университет, се явяват на изпит за една и съща професорска катедра. Двамата от тях са богатски синове, по цели дни се разхождат с автомобили, ядат и пият и не учат. Третият младеж е болен и сериозен. Той не търси другари за развлечение и по цели часове учи. Като се явят на изпит, двамата пропадат, а третият - бедният, свършва изпита си с успех и заема професорско място. Трябва ли да критикувате двамата кандидати, защо не учат и търсят развлечения? Ако не живееха безгрижно и леко, бедният кандидат нямаше да успее. Той щеше да има двама силни конкуренти. Значи, погрешките на едного носят известно благо за другиго. Богатските синове нямат нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното място.

Тъй щото, когато някой се оплаква, че пропаднал на изпит, казвам: Той е богатски син. Чувате ли някой да се оплаква от някаква болест, ще знаете, че той е богатски син. Само богатите хора боледуват. Значи, болестите са за богатите, а здравето - за сиромасите. Под думите "богат" и "сиромах" ние не разбираме външно богатите и сиромасите, но вътрешно богати и сиромаси. Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечисто в организма на човека, и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания са нужни на хората. Докато мисли неправилно, човек всякога ще боледува, всякога ще се натъква на мъчнотии и нещастия. Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. Дръжте съзнанието си будно, да не грешите. Ако грешите, не търсете вината вън от себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете струните й да взимате правилни тонове.

Всички хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания, от ново възпитание. Ако още се държат за старото, ще имат резултатите на обикновения живот. Старият живот започва с радост, свършва със страдания, болести и смърт. При сегашните условия на живота, Природата ще остане затворена. - Защо? - Защото хората не са готови още да разбират нейните тайни. Те са огън, който ще ги изгори. Можете ли да носите в ръцете си предмет, нагорещен до две хиляди градуса? Можете ли да носите в ума си мисли, които произвеждат ослепителна светлина? Можете ли да носите в сърцето си желания, които произвеждат голямо разширяване? От голямо разширяване сърцето на човека може да се пръсне. При сегашните условия човек не може да даде широк замах и на способностите си. Те могат да го изкарат от релсите на неговия живот. Има закон, който определя възможностите на човека. Наруши ли се законът, нарушава се хармонията на силите в човешкия организъм. За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено, какви най-големи постижения може да има.

И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата разумна воля. Значи, разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. Щом волята е разумна, мисълта ще се прояви навреме, за да може навреме да узрее. Не желайте нещата да стават преждевременно, да търсите цветарник, където да цъфтят и зреят. Плодът е сладък, когато зрее под непосредствените слънчеви лъчи. За да узрее плодът естествено, трябва да мине през полюсите на живота. С други думи казано: една мисъл може да се реализира, когато мине през съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине през съответната мисъл. Мисълта дава форма на плода, а чувството - неговото съдържание. Ако нямате форма, не можете да имате съдържание. Къде ще налеете водата, ако нямате шише? Изнесете формата, т.е. мисълта си, влейте в нея съдържание - чувството, за да имате плод, от който да се ползувате. За да дойдете до плода, трябва да работите. Бъдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара й, да се пласира. Кой е пазарът за вашите плодове? - Приятелите ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, те ще се обичат. И двамата ще дават и възприемат правилно. Обмяната между тях е правилна. Щом се наруши хармонията в отношенията им, стоката им се разваля. Те търсят нови приятели, да пласират производството си. Този закон има приложение и във физическия, и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна.

Като знаете закона за правилната обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носът му е крив, не можете да мислите добре за него. Той не е виновен за кривия нос. Поколенията преди него са започнали да го изкривяват. Понеже е съзнал погрешката на миналите поколения, на които дължи нещо, днес той започва да работи за изправянето на носа си. Трябва ли след това и вие постоянно да носите в ума си неговата погрешка? За да си въздействувате благоприятно, дръжте в ума и в съзнанието си добрите качества на близките си. Не се спирайте върху отрицателните страни и прояви на живота. Новата философия, новият живот изискват това от всеки човек.

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

Мнозина говорят и проповядват за вечния живот, но никой не е готов за него. Всички хора седят на едно място и чакат да мине някой, да им даде нещо за ядене. Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тялото си. Може ли да се нарече учен този, който не е господар на ръцете, на краката си, на дробовете, на стомаха, на червата си? Работете съзнателно, да станете господари на своите органи, да не се поддавате на чужди влияния. Това значи, да се свържете с разумната Природа и да изпълнявате нейните закони.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.





34. Лекция от Учителя, държана на 2 май, 1930 г.

София – Изгрев.

Демонстрация

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, можете, природа, сега, цвят, всички, живот, знаете, цигулка, състояние, бъде, мисъл, аз, мисли, тон, хора ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Искам да Ви направя една демонстрация. Какво значи демонстрация В научно отношение? И какВо 6 политическо отношение? („В научно отношение значи да се покаже нещо, да се види, а в политическо отношение значи да се изкаже недоволство.") Значи да покаже, да докаже нещо. Сега аз искам да Ви докажа, че у Вас има известни дарби, които могат да се разбият. Какво предполагате, че . е това? (Учителят показва в една тънка книга увит един козунак. Всички: „Козунак.") На какво отгоре вие ще демонстрирате, че е козунак? („ Че вижда се.") Как се вижда? („Е, вижда се.") Значи във формата има нещо, което ви дава повод да мислите, че е козунак.

Следователно, ако реалността изменя своята външна форма, значи този предмет приблизително го знаете. Вие казвате, че нямате дарби. Имате, как не. Щом вече през книгата виждате нещата, може да идете и по-далеч. Сега колко души от вас вярвате, че е козунак? Колко на сто? (Всички.) Сто на сто. А тук в този пакет какво има? (Учителят показва друг пакет, увит с дебела книга, не личи какво има вътре. „Това вече не знаем." „Бонбони." „Ябълки.") Сега това е една строго научна демонстрация. („Бонбони са това." „Не може да са бонбони, защото имат опашки." Смях.) Отде видяхте опашките? Второто положение - значи ябълки. Друг да каже. („Види ми се, не е един портокал". Я. П.) Друг какво ще каже? („Една круша.") Добре, круша. Че е круша, вече от опашката мислите. То е една възможност да мислите, че е круша. Но и други плодове, и те имат опашки. Сега друго ще ви попитам. Колко предмета има вътре? („Вижда ми се, че има три предмета.") Тогава, ако са три, еднородни ли са, или разнородни? („Разнородни.") От колко вида? (От три.) Сега демонстрирахме работите, сега да видим как е разкрита истината. (Учителят разкрива козунака.) За първото казахте сто на сто козунак е и е вярно, така е. Всички сте ясновидци. Истината е доказана. Сега другият пакет. (Учителят изважда от книгата един голям лимон с дръжка, един малък лимон и един портокал.) Сега с първото нещо какви опити могат да се направят, с козунака? Ако е по закон, козунакът има бразди, 17 са те. Ако се раздели, ще има 17 парчета, ще има ли за всинца ви? („Не.") Значи може да виждате - това е по отношение на физическия свят. Обаче по отношение на умствения свят, на по-висшия свят, вие не узнахте. Значи има отношение едно към три. Те са не три разнородни предмета, а два вида има, но са три предмета.

Сега на какво е символ хлябът? („На словото.") В Стария завет има, когато е бил затворен Йосиф в затвора, един от затворниците е бил хлебар, а другият е бил виночерпец и двамата сънували сънища. Единият - че носил един панер хляб на главата си и птиците слизали и зобали от хляба, а другият сънувал, че бил пак виночерпец на фараона и подава една чаша на фараона. Тогава Йосиф изтълкувал сънищата, казал на хлебаря, че след три дена ще го екзекутират, а другия - виночерпеца, ще го назначат на служба. Значи, ако сънувате, че носите хляб на главата си и птиците слизат и го ядат, ще ви сполети голямо нещастие, а ако сънувате, че черпите нещо, ще ви назначат на служба.

Мислите ли, че всеки човек, който страда, че е нещастен? Всички живи същества, които изменят своето състояние, все страдат. Но какво е предназначението на всяко страдание? По какви съображения природата е допуснала страданието в света? Тя ли го допуснала, или ние го създаваме? Защото страданието може да произлезе от съвсем малки причини. Вземете между двама способни ученици - и там може да се яви страдание, ако учителят постави на едного 6, а на другия постави 5. Веднага ще се яви едно малко горчиво чувство у този ученик, който има 5. По какви съображения? Че учителят го принизил, като мисли, че той знае по-малко от другия. А той знае колкото другият знае. Но да допуснем, че и на двамата пише 5. Ще бъдат ли тогава и двамата доволни? Това сега е една вътрешна психологическа аналогия, която трябва да правите с природата, която се мени у вас. Това са известни величини, известни отношения, които съществуват при дадени условия и от които можете да съдите какво ще бъде вашето бъдеще. Защото бъдещето на човека лесно може да се определи, както тук при случая с козунака. Ако вие сте един човек, когото наемат на работа, ако отвънка има нужда за работа от вас и вие сте здрав, непременно вие ще бъдете викани, сто на сто. И вие можете да печелите сто лева на ден. А ако сте болен, какво ще има? Тогава икономически как ще разрешите въпроса с този, който печели сто лева на ден и онзи, който е болен и нищо няма? Как ще разрешите противоречието, което съществува между двамата? В дадения случай единият от двамата ще отстъпи да измени положението на болния да стане здрав или ще измените състоянието на парите. Защото и болният трябва да получи сто лева. В дадения случай може и другото положение - ще намалите стоте лева на 50. Вие ще разделите това число с болния, без да е работил, и той ще има 50 лева.

Питам, защо в първия случай не се изменя реалността, а във втория случай тя се мени? При здравето, щом искате да определите един човек дали е здрав, вие ще му турите сто. Ако искате и вторият да бъде здрав, непременно и той трябва да има сто. Ако превеждате по закона на аналогиите, стоте спада към неприривните прояви на природата - здравето. А пък резултатите са придобитото от тази работа, то спада към процеса на еднократните прояви на природата. Следователно еднократните прояви всякога се намаляват. Имате един килограм вода, искате да го разделите между двама души. На всеки ще се падне по 500 грама. Защо? Ако в това шише имам един приток вътре, можеше ли да разделите водата? И да я разделите правилно? Не. Правилно може да се раздели само когато процесът е еднократен. А когато процесът е многократен, не може да се раздели правилно. Следователно всички числа, които не се делят, те спадат към кои процеси? Спадат към имагинерните, неприривните процеси в природата. Защото там, където има малък дефект, нещо, което не можете да разрешите, вие сте попаднали към една област от друго естество. Нещо, което не можете правилно да разделите и не може правилно да отсъдите или не можете правилно да разрешите, тогава спадате към многократните процеси на природата. И някой път вие разсъждавате, понеже не можете правилно да разрешите един въпрос и това го считате за един дефект. Не, това е красивото в природата, че не можете всичко да разрешите.



Запример ви давам една линия от хиляда километра. А е началото, а В е краят на тази линия. Ако вие сте пред началото А, хубаво, вие виждате началото, но можете ли да определите какъв е краят на тази линия? Следователно на вас ви трябва известно време да изминеше тази линия, за да видите нейното разположение. Ако имате един път, едно шосе или някоя местност, през която се прекарва тази правата линия, за да си съставите едно правилно понятие за себе си, вие трябва да я изминете. Ако вие кажете тъй: „Линия на поведение", е, мислите ли, че линията на поведение е една къса линия? Вие мислите, че линията на поведението е една къса линия. Не, тя е най-дългата линия. Вие сте в началото на тази линия. Тогава има един закон, който определя поведението. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, каквото е началото на многократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. И каквото е началото на еднократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. Вземете един удар. Ако ударите един човек един път и го ударите хиляда пъти, ще има ли едни и същи резултати? Да допуснем, че вие сте го ударили веднъж, но при всеки удар, с който вие ударите човека - ако един добър човек набие другиго, то битият нищо не е изгубил. Нищо повече. Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате. Сега това са преводи.



Сега ще ви дам да направите един превод. Да вземем например бялото кокиче. Какво означава бялото кокиче? Или вземете минзухарчето. Това са символи вътре в природата. Кокичето има едни стремежи, минзухарчето има други стремежи. И формата на кокичето и минзухарчето една и съща ли е? Кокичето е увиснало надолу, а мунзухарчето гледа направо нагоре. Добре. Кое от тези две цветя приема по-голяма топлина? Когато някой сънува, че го обличат в бяло, това някой път означава, че той заминава за другия свят, щом побелее човек, а червеният цвят, щом яздиш на червен кон, това показва, ако си болен, ще оздравееш, а ако яздиш на бял кон, ще поумнееш, а на червен кон - сто на сто ще оздравееш. Ако си на бял кон, непременно ще придобиеш една опитност. Следователно червеният кон ти е даден да оцениш живота, да оцениш това, което имаш. А белият кон ти е даден, за да измениш отношенията си, които имаш към окружающата среда. Значи трябва да живееш хигиенически, за да не създаваш в себе си болести, ако сънуваш червен кон. А при белия цвят трябва да пазиш положение, това е крайният предел на живота. Зад белия цвят иде черният. Белият цвят е най-високият планински връх и ако питате зад този връх какво има една линия на слизане. Какво е подобно на белия цвят? По отношение на светлината е това. А по отношение на течните предмети кое е подобно на белия цвят? („Водата.") Тогава къде ще бъде водата най- прозрачна? На върха ще бъде най-прозрачно чиста. Тогава към какъв род спада кокичето? Допуснете, че вие сте поет, защото само поетът си позволява това, което обикновеният човек не познава, не може да си позволи. Как ще опишете кокичето? Ще опишете ли по един и същ начин кокичето и минзухарчето? Как ще опишете тези два цвята? Че не знаете, то е така. Ще докажеш това, което знаеш. Откъде иде кокичето, не знаете, но тъй както е в природата, как ще го опишете? („Че е първо пролетно цвете, че е бяло, това символизира чистотата.") А минзухарчето? („Това означава мъдростта на природата.") Онзи, който се занимава с философията. От философско гледище какво ще предадете, каква философия ще предадете на кокичето и минзухарчето? Кокичето мяза на един философ, а минзухарчето мяза на един религиозен човек, който се отправя нагоре.

Кокичето си навело главата и мисли философски, а минзухарчето гледа нагоре. То е като едно дете, което очаква отгоре нещо. Нали и малкото дете и то очаква да му дадете нещо отгоре. Отворило се нагоре и чака да падне нещо. Значи кокичето е вече завършило почти и скоро матура ще държи и ще стане стажант, а минзухарчето сега ще постъпи в първия клас и пита кокичето как става тази работа. И гледа нагоре. И всякога, щом някой се намери в трудно положение, той става кокиче - наведе си главата надолу. И става едно навеждане. Това е много естествено положение в природата. А щом се премахнат тези мъчнотии, веднага ние добиваме едно друго положение. Запример вие сте под някоя круша, погледнете нагоре. И минзухарчето вижда, че има нещо в света и отворило се да види какво. Това са такива философски заключения. Може да попитате това право ли е всъщност?

Та казвам, ще бъдете така уверени. В първия случай, понеже предметът беше един, вие сте уверени, а вторият случай, понеже предметите са три, не ги узнахте. При първия предмет аз вложих мисъл да го познаете, казах да го познаят изведнъж всички, а във втория случай - донякъде. В първия случай имахте една увереност, а във втория - едно гадание. Казвам, двата лимона не познахте. Единият е откъснат от България, а другият е дошъл от странство. Големият лимон с дръжка, той е от България, а този малкият е дошъл от Италия. Този тук показва, че е живял при хора, които са умни, които са го обичали и са се грижили за него. А този малкият е живял в една градина при скържави хора. Искали са да го използват и е живяло при обикновени условия. От ред поколения те са го използвали и затова се е намалила формата му. С него опит не можем да направим. Сега де ви са бучките захар? Онези, които носят бучките си захар, могат да направят опит с лимона.



Сега второто положение. (Учителят изважда цигулката си.) Това е човекът. Цигулката е направена по образа на човека. Само че краката му са скъсени. Горе е главата, после шията - дръжката. Това са хълбоците, после магарето. За да се прояви човек, има няколко условия. Струнникът, значи струнникът трябва да е във връзка с краката - а. Следователно това са краката. Значи това, което трябва да излиза от разумната мисъл, трябва да е свързано с краката. А магарето значи - човек трябва да има търпение и достойнство. Цигуларят като свири, всичкият прах остава на магарето отгоре и някой път това магаре побелее. Господарят не мисли за него, даже да очисти праха от своето магаре, а за ръчката, понеже ръката на човека постоянно ходи нагоре-надолу, тя се чисти. Ако вашето търпение не е намясто, магарето трябва да има определена величина. Защото, ако това магаре е по-голямо, отколкото трябва, какво ще стане? Струните се издърпват и по-мъчно се вземат позиции. Ако магарето е по-ниско, отколкото трябва, какво ще стане? Тогава струните ще опират на самата дръжка. Тогава изваждам закона. Колко трябва да бъде твърдостта? Толкова, колкото може да се прояви един правилен тон. Ако може вашата твърдост да прояви един правилен тон, когато вие защитавате известна кауза и може да произведе известен ефект, тогава твърдостта е намясто. Тогава имате шийката, грифа. Та грифът не върви по права линия, има една малка огънатост и ако този наклон се измени, тогава и правилността няма да се прояви при свиренето. Сега вие считайте себе си като един инструмент, направен от природата. Трябва да разбирате, че имате един хубав инструмент проверен и трябва да изучавате неговото вътрешно устройство.

Засега човек трябва да изучава устройството на мозъка. После той трябва да изучава своите ръце и крака, мускулите, закона за движението. Ако не знаете тези елементарни работи, как ще знаете по-сложните процеси в природата, в живота? Ние вземаме сега гениалните хора в света. Това са хора, които са завладели на физическото поле основните положения. Гениалните са завладели принципите. Талантливите владеят някои от своите способности, а обикновените хора едва сега започват. Пък светиите, това са хора, които изучават живота, разбират го и го прилагат. Светията борави с живота, а геният борави с ума. Следователно геният всякога ще има нужда от светията. Геният черпи материал от светията, понеже той носи живота. А който и да е гений, един музикант какво е, запример? Гений или светия? Гений е. А онзи, който е направил цигулката, какво е? Майсторът, който е направил цигулката, той е светия. Следователно геният идва и взима този инструмент и почва да свири.

Питам,. каква разлика има между един гений и един светия? Който знае да прави цигулката, знае ли да свири? Че светията знае повече от гения. Понеже онзи, който е направил цигулката, и той може да свири. Може той да не е толкова виртуоз, но разбира. А геният не може да направи цигулката. По това се различават. Светията разбира положението на гения. И може да стане и той гений, но той прави това, което геният не може да направи. Той трябва да се подигне още повече.

Та затова някои от вас може да сте в положението да излезете да придобиете резултати. Тогава да допуснем, че вие имате един инструмент, тялото, и казвате: „Трябва да се живее." Има закон за това. Как ще свири цигуларят най-първо? Да кажем, той си тури най-първо подбрадника. Това е волята. Тя не седи само в стискането. Ще си туриш ръката, лъка и ще теглиш и не е само в тегленето. Колко косми има в лъка? Колко предполагате, че има? (Кузман: „,Да предположим, че са сто косми.") След като свирите и на всеки един час вие скъсвате по 10 косъма, тогава в 10 часа като свирите или в 10 концерта, като се скъсат всичките косми на лъка, ще можете ли да свирите? И ако при всеки час вие скъсате по една струна, в 4 часа отгоре ще се скъсат всички струни. Тогава какво ще направите? Щом се скъсат влакната на вашия лък, а лъкът в даден случай означава волята на човека. А сама цигулка какво означава? Сърцето на човека. Струните и гласът, това е сърцето. Сега, ако престане вашият ум да действа, ако неговите способности престанат да действат и ако вашите чувства и те престанат да действат, питам, какво ще проявите? Нищо не може да проявите.

Питам тогава, откъде произтичат чувствата у човека? Откъде произтича звукът? В цигулката ли е, или вън от цигулката? Тонът в струната ли е вътре? Де е тонът? В лъка или в човека? („В струната.") Една аналогия, сладкото, което е в плода, къде е? В ябълката е вътре, но от ябълката ли иде? Тя го взема отнякъде. Сега тази струна е взета от гърба на някоя овца или от което и да е животно. Значи и този тон е взет отнякъде. Но тази струна е жива. Следователно това е един жив тон. И ако знаете закона, можете да извлечете вие тона. Как наричате този тон? Онези, които знаят, нали „сол" е той. Значи този, който иска да произведе един тон, цигуларят, той трябва да влезе в самата природа, в разумната природа. Онези цигулари, те свирят винаги по вдъхновение. Има нещо у човек, което го прави цигулар. И когато то си замине, той престава да е цигулар. Има нещо у човек, което го прави да е учен, и когато то си замине, той престава да е учен. Има нещо у човек, което го кара да е добър, и когато то си замине, той престава да е добър. Нали всички поддържат, че някои поети изгубват своето вдъхновение. И казват: „Не върви, не мога да пиша." философът седи и той казва: „Не върви."

Та казвам, в една от моите лекции ако вие не можете да вземете основния тон, от който започва животът, как ще ви върви. Това, с което започва животът, това е червеният цвят. Ако вие не знаете отгде извира червеният цвят, вие не можете да разберете живота. А крайният тон на червения цвят - това е белият цвят. Природата си служи винаги с две крайности. Ако тези два тона вие не разбирате, вие не разбирате и живота. Младост и старост или светлина и тъмнина, белият и червеният цвят, това са противоположности. Някои тургат бял и черен цвят. Винаги трябва да турите белия и червения цвят. Така е нормалното състояние. Черният цвят спада към съвсем друга гама. И щом турнат черния цвят, показва, че има страдание. А щом турнат белия цвят, има пълнота и завършени постижения. Между червения и белия цвят стоят всички постижения, които вие можете да придобиете. Всичко, което вие желаете, се намира между червения и белия цвят.



Така трябва да седи в ума ви. Що е червеният цвят и що - белият? Това са всички възможности, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Това са постиженията на човешкия живот. А щом дойдете до черния цвят, това са възможности, при които можете да загубите всичко, което сте придобили. Да станеш черен, значи да изгубиш всичко онова, което си придобил, и тогава не можете да вървите по-надалеч. Основното положение е червеният и белият цветове, че животът се движи през червения цвят, човек може да придобие всичко, а при черния цвят човек загубва всичко.

А другите цветове? Това е, което човек добива, понеже между всеки един цвят има нюанс. (Учителят тегли лъка си.) Каква е разликата, един и същ тон ли взимам? („До" и „до" горно.) Вземете сега горно „ре" и „ми" горно вземете. Сега ще вземем обратния процес: „ми" - „ре" , „ре" - „до" , „до" - „си" , „си" - „ла" , „ла" - „сол". Пак отгоре надолу. Сега вземете акорд „до" - „ми" - „сол". Музиката може да действа като възпитателно средство за изменяне на вашето състояние. Да кажем, вие сте музикант, искате да свирите. Но щом излезете да свирите, вас публиката може да ви влияе. Най-първо имате една ясна представа за пеенето.

Представете си един певец, който пее отлично. И второ, представете си възможността, че и вие можете да пеете, не в дадения случай, но прогресивно. Това е въпрос само до времето. Нищо няма да изгубите, допуснете, че можете да пеете. И ако вие усвоите само един тон на пеенето, да ставате всяка сутрин и да видите колко вярно можете да взимате тона. Извадете си часовника и вижте колко секунди може да издържите един тон - това ще определи вашето психическо състояние. Колкото по-дълго издържате един тон, толкова по-здрав и силен сте. И толкова по-голяма възможност имате да се научите да пеете. И колкото по-дълго може да продължавате, толкова и в умствено отношение може да издържате по-дълго. Законът е все същият. Колко секунди можете да издържите на „до". Сега аз ще ви дам един тон, ще гледам по часовника си и всички ще вземете изведнъж, после ще почнете да оставате един по един и най-после ще остане само един, който ще издържи докрай. Вече имате едно упражнение, дето ще познаете доколко можете да издържите. Ще си забележите кой къде остана и ще си направите едно заключение. Значи половин минута не можете да издържите. Трябва да можете до 35, 40, 50 и 60 секунди да издържате един тон. Половин-една минута да издържате, това е нормалното състояние. Взимам - 30 секунди е една норма.

Сега вземете още веднъж, хубаво си напълнете дробовете, не се притеснявайте. Правим само един oпит. Зависи oт умственото състояние на човека. (Учителят гледа часовника си.) Хубаво, 30 секунди, това е едно нормално състояние вече. Това може да го правите през деня, няма да ви коства много. Музиката в света трябва да бъде една необходимост. Трябва да изучавате тоновете като нагласяване на дишането. Когато искате да се нагласите, непременно трябва да станете музикален. И всички писатели, поети, музиканти, учени, философи - в каквато и да е област, непременно трябва да се нагласят. Ако не можете да се нагласите, никаква работа не може да ви върви.

Казвате: „Тежък е животът." Животът тежък може ли да бъде? Животът никога не може да бъде тежък, той няма никаква тежест. Условията на живота могат да бъдат тежки, но да кажете, че тежко е да се живее? Не е тежко. Изпейте сега: „Пълен е животът със светлина и радост." Вземете от основния тон „до". Един човек, който живее с пари, пълен е животът, когато има пари. Пълен е животът, когато има здраве. Превеждам тогава: пълен е животът със светлина и радост. И кога иде светлината? Щом имаш пари, ще купиш кибрит, ще драснеш и ще светне, нали? Парите в даден случай показват само мислещия процес. Когато човек иска да стане богат, той трябва да преведе процеса на богатството с процеса на мисълта. Ще кажете тогава, че и аз мисля. Не, всеки може да пише, но ако ти пишеш по законите - защото всяко мислене си има закон - и ако вие мислите според законите, вие богат може да станете, няма изключение. Ако някой пише нещо по законите на музиката, той може да пише, но ако той пише нещо без тези правила, нищо не можете да пишете.

Сега чиновници има ли тук? Още колко минути имате? („Още 15 минути uмa." Часът е 7.15.) Изпейте сега: „Пълен е животът" - с какво? „Със светлина и радост. Пълен е животът, светлина и радост той носи." Всякога се спираме към съдържанието. Човек, след като е пял много пъти, все ще дойде до едно положение, да може да пее хубаво. Но всякога в пението вие ще направите едно опущение. То е закон на нещата. И никога не се стремете изведнъж да изпеете нещата безпогрешно. То е невъзможно. Вие допускате, че няма да направите погрешка, но ще направите. Но след като се повторят погрешките, дръжте в ума си мисълта, че тази погрешка може да се изправи. Тази погрешка може да се дължи на вашите чувства, може да зависи от времето, инструмента, може вие да не сте несръчен. Но в края на краищата, ако вие вървите напред, може да изпеете хубаво. Трябва да имате разположение. Вие казвате: „Аз не съм разположен." Да, вярно е, когато не си разположен, изхвърли не-то и неразположението ще се измени. Щом се наядете, ще бъдете разположени. Някой от вас казва, че е неразположен, но и това не е вярно. Ако ви дам хиляда английски лири да изпеете гамата, всички ще направите усилие да изпеете. Даже най-неспособният, и той ще изпее. Защото всеки може да изпее една гама. Представете си, че природата направи един такъв опит и вие трябва да изпеете. Най-първо трябва да се зароди онова състояние на онази детинска вяра. Даже не казвайте „не мога". Да няма това „не мога". Изпей. Криво-ляво изпей го, направи го. Може всички да ти се смеят, изпей го. Ти си спечелил, защото природата еднакво дарява и даровитите, и недаровитите, които я слушат, които работят за нея. Тя всякога го слуша. Само че разликата седи в това, даровитият съзнава онова, което му е дала природата, а онзи, който не знае да смята, той не може да цени. В оценяването седи разликата, философът може да съзнае мъдростта, която има, а онзи и той има дарби и способности, но той още не оценява своите способности, философията е един резултат от човешко гледище, а той казва: „Мъдрец не може да бъда." Тъй не казвайте. Той е кандидат за мъдрец, поне да играе ролята на един мъдрец. Е, добре, ако от това разкриване, днес зависеха всичките ваши придобивки.

Сега да вземем „пълен е животът". Това показва, че условията, при които живеете, тези ниските тонове показват, че има да вървите дълъг път. А високите тонове са далече някъде, а ниските тонове са земни тонове. Ако вие не можете да вземете вярно земните тонове, високите няма да можете никак да вземете. Да кажем, аз съм болен и изпея нещо на болестта, казвам й, че си дошла на гости, много добре, но прекали го, хайде сега - това искам да кажа на болестта с песента. Щом й изпея 10-20 пъти тази песен, веднага ще си замине това състояние, и болестта ще престане. Щом почна да й пея, тя не е вече болест. Тя е болест, докато не й пееш. Болестта е много музикална. Щом тя те разбере и почне и тя да пее с тебе, ти почваш да ставаш здрав. Ти не трябва да изпъдиш болестта, но трябва да почнеш да й пееш. И тя да почне да пее с теб. И ако ти стане добре, или казано на научен език, ще превърнете вашата потенциална енергия в кинетическа. Превръщане е това. Едно здравословно състояние е едно кинетическо състояние, а потенциалното състояние е едно болезнено състояние. Когато човек не може да направи нещо, той се нервира. И най-после ние се разболеем. И много от нашите болести се дължат на това, че като седим и не знаем какво да правим, и се разболеем. Нали знаете откъде идат болестите?

Всички болести се дължат на непостигнати блага. Това е основата. Дай условие на човек да си постигне известно благо - и той ще бъде здрав. И обратното, щом не дадеш нещо на човека, което може да му служи, той ще се разболее. И може от него да се роди една органическа болест. И ако вървим по обратния път, ти човека можеш да го освободиш от болестта. Щом дойдеш при него, ти трябва да знаеш кое е това непостигнато желание. Това е болестта. Ще му го дадеш, u болестта ще си вдигне консулите.

Научете се едно. Едно нещо искам от вашия специален клас. Научете се да не виждате никакъв дефект в природата. Този дефект веднага вие трябва да си го изтълкувате. Най-първата философия на света е да се научите да не виждате никъде дефекти и да виждате една целесъобразност в природата или разумност навсякъде в природата. И когато един човек направи една погрешка, тази погрешка е едно благо заради вас. Вие сте кандидат, държите изпит за професорска катедра. Ти си най-бедният, другите са все синове на богати родители, князе и царе, всички държат изпит за тази катедра. Но идат на изпит, не се приготвили както трябва, професорът ги изпита и скъса 99, а ти се явяваш най-последният. Зарадвай се, че са скъсали 99 души. Всички те са богаташи, те нямат нужда от тази катедра, а ти си най-бедният. Тъй е законът. Скъсали са ги. Тогава аз виждам, скъсали някого. Казвам, той е богат, няма нужда от тази катедра. А друг назначават, казвам, той е беден човек, той е намясто. Следователно, казвам, той се е научил, баща му богат, майка му богата. И онзи бедният човек, той става професор. Аз тълкувам другояче. Някой човек се разболее. Аз зная - той е богат, а за онзи, който е сиромах, казвам - той е здрав. Здравето е за сиромасите хора, а болните хора са богати. И тогава казвам, умните хора са сиромаси, а глупавите са богати. Значи глупавият си позволява да направи такива работи, които мъдрецът не си позволява. Например, той си пести парите, не мислете, че глупавият е глупав, защото той си позволява, което мъдрецът не си позволява. Значи глупавият е по-умен. Защото глупавият изпитва мъдреца, а мъдрецът няма какво да изпитва глупавия. Та казвам, по този начин вие ще създадете в ума си една нова философия за вашия живот в дадения случай. Че защо ще се измени твоето състояние? Например ти имаш отношение към Бога,'към тази причина, паднеш някъде, нараниш си крака, казваш: „Господи, защо допусна да си нараня крака?" Господ ли е виновен, или аз? Аз си позволих това, което Господ не си позволява. Следователно аз се радвам, понеже Господ е всякога внимателен, а аз не съм всякога внимателен и вследствие на това дошло това голямо нещастие върху мене. Всякога нещастието показва, че нашето съзнание не е било будно. Защо аз ще търся вината в другите хора? Веднага ще натегна клечката, както в цигулката, ще я наглася и ще взема този тон правилно.

Та казвам, при новото възпитание, по този стария начин както сега вървите, вие ще имате обикновени постижения в света и ще свършите, тъй както светът свършва. Ако вземете новите начини на възпитание, ще имате други постижения и ще имате една друга философия. Само така може да изучите тайните на природата. А при сегашните условия никакви тайни на природата не може да се разкрият. Ще кажете „защо": То е все едно да ви подаря една реторта с две хиляди градуса температура и да ви кажа да я носите. Кой от вас би носил една такава реторта с две хиляди градуса? И на какво разстояние можете да държите тази реторта от вас? Колко далеч трябва да бъдете от нея, за да може да я носите? На колко метра от вас тя трябва да бъде от вас? („На два метра разстояние“). Но понеже всяко едно желание във вас и всяка една мисъл, която имате, ще произведе известна енергия, вие трябва да знаете как да ги държите. Светлината у нас някой път произвежда непотребна топлина и вследствие на това се причинява едно болезнено състояние. И затова именно някои от нашите желания трябва да намалим, а някои да увеличим, а някои от нашите мисли усилват движението и човек може да излезе от релсите си. И ако човешките способности в даден случай се усилят, се увеличат, и човек може да излезе от релсите си. И способностите на човек вървят по определен път. Ти не може да си играеш с една способност. Има известен закон, по който ти можеш да ги съпоставяш и ако не спазваш този закон, ще се явят ред дисонанси и способността ще престане, може да се изгуби - и вие ще станете обикновени. Защото има голяма опасност да сравняваш нещата. Методите, които аз употребявам, не ги давам на всички. Защо? Това е последната дума на човечеството, последната дума на мъдростта. Ако вие не знаете как да съпоставяте нещата, ще се зародят най-големите противоречия.

Запример да дадете такова едно сравнение в поезията: „Планини високи, долини дълбоки." Да сравниш един висок връх с човешкия гений, а една долина с плодна градина, не е вярно всякога. Защото всичките плодове, всичките блага са все в долините долу, а по върховете нищо няма, там има студ, мраз, никаква храна, никакво щастие, никаква любов няма. Аз бих завел влюбените по най-високите върхове, те ще замръзнат горе в планинските върхове. Само в нашия ум, в поезията се говори за върховете, но благодарение на долините - долините са едно отражение на върховете. Туй отношение е право. Всичката енергия на планинските върхове се оплодотворява в долините. Тогава кое е у човека високо - неговите мисли или неговите чувства? Тогава имаме мисъл, чувство, разумност и воля. Мнозина от вас мислят, че волята спада към мислещите процеси. Волята е всякога израз на човешкото сърце. Тогава, ако кажем тъй: правата мисъл и правото чувство дават резултат - разумната воля. Ако дават само воля, процесът не е правилен. Трябва да кажем разумната воля. Това е израз на правата мисъл и правилните чувства. Следователно, ако вашата воля не е разумна, ако вие не разбирате законите, искате да станете нещо, непременно вашата мисъл и чувство трябва да бъдат прави. Т.е. в дадения случай туй чувство да е възможно да се реализира. Запример един плод може да зрее през пролетта. Значи може да цъфти 6 някой цветарник и правата мисъл трябва да има условията, при които може да се зароди, зрее като един плод. Щом няма тези условия, ти не може да имаш една права мисъл. Но понеже ние приемаме, че съществува един свят на правата мисъл - не че ние, когато искаме, мислим право, ние не създаваме тази мисъл - тази мисъл вече съществува и даже в по-високите области на школата има методи, по които вие можете да извикате едно ваше състояние, да се подигнете. Запример вие още не знаете как да подигнете едно ваше състояние. Непременно вие трябва да знаете да сменяте полюсите на живота. Ако вие не знаете да сменяте енергията на вашите полюси, една мисъл трябва да прекарате във вашето чувство и едно чувство трябва да го прекарате във вашата мисъл. Или, казано другояче, мисълта е форма, а чувството съдържание. Следователно, ако вие не знаете как да създадете формата, не разбирате мисълта. Значи не може да напълните със съдържание едно ваше чувство. И ако не знаете тази права мисъл и туй чувство тъй да се влеят едно в друго - едното като форма, другото като съдържание - и да ги изнесете вън от себе си обективно, вие не можете да манипулирате с този закон разумно. Правата мисъл и правото чувство, което се реализира, дава разумната воля - имате плод в света. Тази ваша мисъл, тя излиза от вас, тя е като един изработен предмет.

Следователно вие трябва да работите. И тогава не трябва да бъдете като един търговец, който само трябва да натрупва материал, повече производство има. Но ако няма пазар? Вие трябва да знаете за вашите мисли, за вашите чувства трябва да има материал, пазар, тогава да продавате вие производството на вашите чувства. Що е вашият приятел? Това е пазар заради вас. Вие трябва да имате пазар за всичко това, че туй производство да го пласирате някъде. И този ваш приятел, и той е произвел някои други мисли, и той иска да ги пласира.

Ако пласирането между двама приятели е еднакво, ще се образуват връзки, вие ще се обичате. Щом тези връзки не са равни, щом тази вътрешна обмяна не става, не можеш да пласираш своето производство и приятелят ти не може да пласира - приятелството ви се разваля. То е все същият закон. Производството винаги трябва да има една правилна обмяна. И във философията, и в религиозния живот този закон е без изключение. Навсякъде трябва да има обмяна, и то правилна обмяна трябва да има.

Сега, като срещнете някой човек, вие искате да видите неговите дефекти. В това няма никаква философия, никаква наука. Ти, като срещнеш този свой приятел, трябва да намериш най-добрата му черта и да я държиш с ума си, а не да гледаш неговите дефекти. Дръж само хубавото у него. Тогава ти можеш да предизвикаш неговата душа. А щом търсиш известни дефекти, кажеш запример - крив му е малко носът или устата - остави тези настрана. Крив му е носът, понеже са го били в обществената безопасност. Счупен му бил кракът. Ходил при един бакалин, купил си нещо и не си платил. Бакалинът го бил, не е той виноват. Защо той да не бъде умен? Та майка му и баща му не бяха умни. Той не е виноват.

Та казвам, новата философия: всякога се стремете да намирате хубавата страна на човека, доброто, което се намира в душата на човека. Та, ако вие сега не можете да измените вашите състояния, казвате - вашите състояния не могат да се изменят, вие с тези тела съвършено не можете да стъпите там, трябва да се измените. А Павел казва - всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Следователно изменението седи на всинца ви като една задача: да измените вашите сегашни тела, не да умрете, да идете в онзи свят. Това е една лъжлива идея. Та трябва всеки ден да умираш и всеки ден да възкръсваш. Ако този закон не може да разберете, вие не може да се промените. Та най-малко по десет пъти да умирате и да възкръсвате. Умирането и възкресението са процеси дотогава, докато ти се научиш да бъдеш в едно живо състояние - да не умираш. Щом станеш малко тъжен - не си умрял. Умрял си, разбира се. Щом станеш радостен, то е възкресение. Сега в какъв смисъл - защо умирате и възкръсвате? Възкръсналият човек няма никакви ограничения, а онзи в смъртта, той е ограничен.

Сега туй, което ви казах, то не съответства на сегашното ви състояние. Вие почти седите на едно място като гладни хора и чакате някъде да има хубаво ядене. Пък аз ви задържам, аз ви занимавам с неща, които нямат нищо общо с вашето съзнание. Това, което сега ви говоря, и да ви питам след един час, то ни най- малко не е засегнало съзнанието ви.

Казвам, трябва да станете господари над себе си. Господари на материята, господари на вашето тяло, не на ума си господар, но господар на тялото си ще станете, да знаете как да господарувате в тялото. Кой ще господарува, ако вие не сте господари. Ако вие не сте господари на вашите крака, ръце, език, на вашите дробове, на стомаха си, ако не сте господари после на вашите черва дебели и тънки, ако не сте господар на всеки един мускул, значи не сте учен човек, не знаете как да функционирате. Вие не можете да бъдете господари и на тия сили. Така седи общият закон. Сега ще дойдете до положението на ясновидството.

Ние започнахме добре.Сега аз ще си взема козунака и ще го държа като един плод и ще кажа тъй: учениците познаха, че е козунак. Щом сте познали, тогава дайте една програма, какво трябва да се направи с козунака. Аз искам този козунак да го направите професор. Този козунак казва тъй: искам да направя едно угощение и всички да говорят все за мен. Ще държите реч за козунака. Тогава в колко часа довечера могат всички чиновници да бъдат тук? Все таки в 8 часа ще бъдете тук и ще има чай и козунак ще се яде. Тогава ще разискваме за физическата страна на козунака.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът“

Тридесет и четвърта лекция
на Младежкия окултен клас
2 май 1930 г., петък, 6-8 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder