НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Направления в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, бъде, бог, всички, себе, сега, земя, живот, искам, тяло, съм, можете, иска, хора, глава ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Април 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление



Четоха се изреченията, съставени от дадените думи в миналата лекция.

Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде спомагателна сила - филтър. Ако знанието не може да облагороди човешкия характер, да го превърне в съзнателна сила, да работи в съгласие с Природата, то е товар. Истинското знание, на време придобито и приложено, ръководи човека в пътя на истината.

Като чуят думата "истина", хората казват, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен, и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му става горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му става горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята сиромашия, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост. - Кой човек е глупав? - Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав.

Като ученици, вие трябва да се откажете от глупостта, от пороците си. Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само от учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което Природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. - Защо съм дошъл на земята? - На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили, къде сте ги турили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш, защо си дошъл и какво трябва да правиш.

Истински ученик е онзи, който знае, защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата, като мъртви величини, и количествено събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума: между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползуват. Хората правят погрешки, поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. За пример, каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно, допущайте в ума си такива мисли, и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.

Като ученици, вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано: Всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и на място, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и, докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход! Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най-малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.

Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: Бог е милостив, ще прости задълженията ни. - Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле, като птиците, с ръце и крака, като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват, как ангел благославя човека, без да подозират, каква динамическа сила се крие в ръката му. Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен. Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи, да имате знание, не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете, за пример, до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия триъгълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи. Катетите на правоъгълния триъгълник представят бащата и майката, а хипотенузата - тяхното дете. Въз основа на Питагоровата теорема, можем ли да кажем, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си в себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителите си, щеше да има повторение на индивидите. А ние знаем, че никъде в Природата не съществуват две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрия, знаете, в какво отношение квадратите на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета. Обаче, в дадения момент това не ни интересува. Ние правим само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което съществува между родителите и тяхното дете.

Правоъгълният триъгълник на Питагора се среща и в човека: хипотенузата е гръбначният му стълб, а двата катета се намират в мозъка. Обаче, функциите на тялото се различават от функциите на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова по-силно е тялото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тялото. Освен това, височината и широчината на тялото се определят от интензивността на мозъка. Между широчината на раменете и широчината на мозъка има известно съответствие; между дължината на лицето, на тялото и на мозъка също има известно съответствие. Днес тези данни нямат особено приложение. Хората не се интересуват от тия въпроси. В миналото, обаче, съществували много школи, в които са правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. В тези школи са работили мъдреци и адепти, които могли по размерите на тялото, на лицето и на главата точно да определят, какъв ще бъде животът на даден човек. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мъдреците на земята се занимават с тия изчисления, но и ония, които живеят в невидимия свят. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където и се правят подробни изчисления и измервания, т.е. определят и хороскопа. Когато решат тази задача, те я пращат на земята, да реализира своя хороскоп. За мнозина това са невероятни работи, но за онези, които разбират нещата, това е велика наука.

Като се говори за живота, мнозина мислят, че лесно се живее, лесно се придобиват блага и лесно се развиват таланти. За да се придобие едно благо, човек трябва да е работил дълго време. За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче, ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва. Талантът не е резултат на един човек. Множество разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза на чело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. Например, някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле. Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите, радостите и славата си.

Като ученици, съветвам ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. - Ако искам да се оженя. - Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. - Искам да стана милионер. - Ти си солена риба. - Искам да стана проповедник. - Ти си солена риба. - Искам да бъда гениален човек. - Ти си солена риба. - Искам да стана добър човек. - Ти си солена риба. Да стане човек министър, проповедник, гениален и добър, това са временни положения в живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе, то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учителят се подчинява така, както и учениците. Например, дойдете ли до науката на храненето, и учителите, и учениците я прилагат еднакво. Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учител, или ученик, вие трябва да знаете, защо ядете и как ядете; защо учите и как учите; защо живеете и как живеете. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят - като духовен; в Божествения свят - като Божествен. Значи, човек е трояко същество. На земята той разполага с известен капитал, който му е даден от другите два свята - от духовния и от Божествения. Щом е така, човек трябва да живее правилно. Всички хора искат да живеят добре, да бъдат красиви, да имат хубави очи, но, въпреки това, нито живеят добре, нито са красиви. Кое е характерното за красивите очи? Някои поети наричат красивите очи бездънни. Ние пък казваме, че красиви очи са ония, които са подобни на слънцето.

Енергията, която излиза от мозъка, трябва да се отразява в очите. Красиви очи са ония, в които се отразяват проявите на човешкия дух и на човешката душа. - Какво представят душата и духът? - Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества. Тъй щото, умът се проявява между хората, душата - между ангелите, а духът - при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло. Като се изучава, човек вижда някои отрицателни черти и недъзи в себе си, остатъци от миналото. Ако чрез ума си не може да се справи със своите недъзи, какъв ученик ще бъде той? Всяка погрешка, която учителят прави, сам може да я изправи; всяка погрешка, която ученикът някога е направил, днес сам може да я изправи. Погрешката, която човек прави, понякога е толкова малка, че се равнява на косъм, паднал от главата на човека, или на косъм, турен на главата на човека. Ще кажете, че косъмът може естествено да е паднал от главата на човека. Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня, или да го посади някъде, да изникне. Учете се да се справяте с недъзите си, за да се ползувате от добродетелите си. Много добродетели има човек, но само с една погрешка, той може да развали някои от тях. Ако отрежат главата на човека, какво струва само тялото му? Или, ако отнемат тялото му, къде ще се прояви главата сама? Човек трябва да се моли за две неща: главата му всякога да бъде на мястото си и тялото - всякога да изпълнява заповедите на своята глава. Когато главата и тялото на човека са на мястото си, всички органи изпълняват своята служба правилно.

Като ставате и лягате, молете се за вашите органи, да бъдат в изправност, да изпълняват навреме и на място своите функции. Само при това положение можете да бъдете доволни от живота си. Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми. Един ден, когато завърши развитието си на земята, човек ще прегледа целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс по усъвършенствуване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този филм ще видите най-лоши и противоречиви неща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички животи. Като дойдете до любовта, ще видите, че сте започвали добре, а сте свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започвали да го мразите и сте търсили начин да му отмъстите. В любовта на хората има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и вие в този живот, да започвате добре и да свършвате добре.

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертвуват за нея. Стремете се да придобиете истината, без да говорите за нея. За истината се говори последният момент. Каквото и да ви питат, мълчете. - Какво мислиш за Бога? - Още нищо не мисля. Този въпрос съм оставил за най-после. Сега се занимавам с дребни работи, с пеперудки, насекоми и бръмбарчета. Един ден, когато порасна, тогава ще се занимавам с големите въпроси. - Какво нещо е религията? - И по този въпрос още не съм мислил. Като отговаряте по такъв начин, това не значи, че нищо не знаете, но тези въпроси предстоят на развитие. Вие не сте дошли още до крайното им разрешение. Днес мислите по един начин, на другия ден мислите по друг начин.

Едно мнение за религията, например, е това, че който стане религиозен, той се оженва вече. Значи, религията, науката представляват женитба, т.е. свързване на човека с нещо. И наистина, проследете живота на истински религиозните и учени хора и ще видите, че те са толкова увлечени в своите идеи, че за тях не съществува личен живот. Идеите, желанията на човека в известна област, представляват негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че някое от тях умре. Той се чуди със себе си, какво е станало, че не се интересува вече от известни въпроси. Например, срещате учени хора, които не се интересуват повече от науката. - Защо? - Умрели са децата им. Има учени, които остават верни на своите идеи и желания. - Защо? - Децата им са живи. Когато един американски учен, който се занимавал с изучаване на неопределения член в гръцки език, умирал, той казал пред своите близки: Съжалявам, че не поживях още 20 години, да поработя върху неопределения член в гръцкия език.

Следователно, искате ли да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте, кои са за приложение. Това значи, свийте ръката си на юмрук и започнете да работите. Юмрукът крие в себе си сила, която трябва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателните качества в себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне в борбата. Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. - Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Бог ви изпратил на земята да живеете добре, а не да се съдите. От човека зависи да бъде добър или лош, учен или прост, здрав или болен.

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи, човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен. Не е ли такъв, той или не се е ползувал от силите, които му са дадени, или не ги използувал за добро. Който греши, е глупав. Който не греши, е умен. Някой казва, че Провидението го пази от погрешки. Когато Провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползува с доверието му. Провидението вярва, че, като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. Кой е виновен, че пияницата пие и обикаля кръчмите една след друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но, въпреки това, пие. Вината е в него. Той не трябва да очаква, да слезе Бог отгоре и да го извади от кръчмата. Много пъти му е казвано да не пие, но той не е слушал.

Като изнасям тези неща, вие не трябва да се обезсърчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи, кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден, или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота. Хората грешат, понеже не знаят, какво да правят. Например, мнозина отиват в света и очакват да получат там това, което не съществува. За да не изпаднете в такива погрешки, вижте, какво правят пчелите. Пчелата влиза само в този цвят, в който друга пчела не е влизала. Значи, пчелата влиза само в такъв цвят, в който има мед. В празен цвят тя никога не влиза. В това отношение пчелата е по-умна от човека. Тя знае, отде да черпи сокове. Като влезе в света, човек не прави избор. Той отива при всички хора, от всички очаква да получи нещо и, ако не успее, разочарова се. Какво ще намерите при грешните хора? Те са празни цветове. Пеперудите и пчелите отдавна са изсмукали соковете им, вследствие на което те нищо не могат да ви дадат. Кръчмарят, който е продал всичкото си вино, е доволен от положението си. Много естествено. Той е доволен, защото джобът му е пълен с пари, но доволството му е временно. Бъдещето ще говори за неговото доволство.

И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нещо на вашия ближен. Човек трябва да бъде извор: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човека да бъде кръчмарска бъчва, нито щерна* [щерна - цистерна (от р. ез.),бележка на коректора]. Ще кажете, че кръчмарят забогатява. Не се стремете към такова богатство. Животът не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползува разумно от живота, от света, от науката, трябва да бъде организиран. За да се организира, човек трябва да учи, да има съзнание, че е дошъл на земята да работи. - Ама кой го изпратил на земята? - Или сам е дошъл, или близките му го пратили, или Бог го изпратил. В трите случая той има различни отговорности. Ако е дошъл сам, отговорността му е една; ако е изпратен от близките си, отговорността му е друга. Ако е пратен от Бога, въпрос става не за отговорност, но за благословение. Велико благословение е дадено на човека, когото Бог изпраща на земята да се учи и да работи.

Как се познава, кой човек е изпратен от Бога? - Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към Него. Следователно, приложете това правило към себе си и си отговорете, кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, Той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили, отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога. Това значи, да се върнете там, откъдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с Него и да предаде думите Му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.

Сега и на вас казвам: Бъдете смели! Бъдете готови да слушате гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от Него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и Природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество, човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче, той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.

Като ученици, вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте, как постъпват отделните удове на вашия организъм. Например, пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода и готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче, здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, ще се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. - Защо? - Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. - Кога? - Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Където е животът, там е радостта.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 18 април, 1930 г.

София – Изгрев.

Направления в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, бъде, бог, всички, себе, сега, земя, живот, искам, тяло, съм, можете, иска, хора, глава ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Април 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

(Четоха се изреченията, съставени от дадените думи В миналата лекция.)

Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде спомагателна сила - филтър. Ако знанието не може да облагороди човешкия характер, да го превърне в съзнателна сила, да работи в съгласие с природата, то е товар. Истинското знание, навреме придобито и приложено, ръководи човека в пътя на истината.

Като чуят думата „истина", хората казват, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му става горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му става горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята сиромашия, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост. Кой човек е глупав? Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав.

Като ученици вие трябва да се откажете от глупостта, от пороците си. Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само на учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. Защо съм дошъл на земята? На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги турили, потърсете ги, ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.

Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всичките действия - събиране, изваждане, умножаване и деление, и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата като мъртви величини и количественото събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят - никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума, между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желания, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. Запример каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.

Като ученици вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно - чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано, всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е в бурното море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход. Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най- малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.

Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни." Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на любовта. Сама по себе си любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са изгубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле като птиците, с ръце и крака като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му.

Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен. Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи да имате знание не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете запример до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия тригълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи. Катетите на правоъгълния триъгълник представят бащата и майката, а хипотенузата - тяхното дете. Въз основа на Питагоровата теорема можем ли да кажем, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си в себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителите си, щеше да има повторение на индивидите. А ние знаем, че никъде В природата не съществуват две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрия, знаете в какво отношение квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета. Обаче в дадения момент това не ни интересува. Ние правим само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което съществува между родителите и тяхното дете. Правоъгълният триъгълник на Питагора се среща и в човека: хипотенузата е гръбначния му стълб, а двата катета се намират в мозъка. Обаче функциите на тялото се различават от функциите на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова по-силно е тялото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тялото. Освен това височината и широчината на тялото се определят от интензивността на мозъка. Между широчината на раменете и широчината на мозъка има известно съответствие, между дължината на лицето, на тялото и на мозъка също има известно съответствие. Днес тези данни нямат особено приложение. Хората не се интересуват от тия въпроси. В миналото обаче съществували много школи, в които са правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. В тези школи са работили мъдреци и адепти, които могли по размерите на тялото, на лицето и на главата точно да определят какъв ще бъде животът на даден човек. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мъдреците на земята се занимават с тия изчисления, но и ония, които живеят в невидимия свят. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, дето й се правят подробни изчисления и измервания, т.е. определят й хороскопа. Когато решат тази задача, те я пращат на земята, да реализира своя хороскоп. За мнозина това са невероятни работи, но за онези, които разбират нещата, това е велика наука.

Като се говори за живота, мнозина мислят, че лесно се живее, лесно се придобиват блага и лесно се развиват таланти. За да се придобие едно благо, човек трябва да е работил дълго време. За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче, ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва. Талантът не е резултат на един човек. Множество разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза начело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. Запример някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле. Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите, радостите и славата си.

Като ученици съветвам ви да учите, да придобивате знания като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. Ама искам да се оженя. Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. Искам да стана милионер. Ти си солена риба. Искам да стана проповедник. Ти си солена риба. Искам да бъда гениален човек. Ти си солена риба. Искам да стана добър човек. Ти си солена риба. Да стане човек министър, проповедник, гениален и добър, това са временни положения в живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учителят се подчинява, така както и учениците. Запример дойдете ли до науката на храненето, и учителите, и учениците я прилагат еднакво. Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учител, или ученик, вие трябва да знаете защо ядете и как ядете, защо учите и как учите, защо живеете и как живеете.

Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. На земята той се проявява като физически човек, в духовния свят - като духовен, в Божествения свят - като Божествен. Значи човек е трояко същество. На земята той разполага с известен капитал, който му е даден от другите два свята - от духовния и от Божествения. Щом е така, човек трябва да живее правилно. Всички хора искат да живеят добре, да бъдат красиви, да имат хубави очи, но въпреки това нито живеят добре, нито са красиви. Кое е характерното за красивите очи? Някои поети наричат красивите очи бездънни. Ние пък казваме, че красиви очи са ония, които са подобни на слънцето. Енергията, която излиза от мозъка, трябва да се отразява в очите. Красиви очи са ония, в които се отразяват проявите на човешкия дух и на човешката душа. Какво представят душата и духът? Душата е човекът, който се проявява в духовния свят между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят между разумните и мислещи същества. Тъй щото умът се проявява между хората, душата - между ангелите, а духът - при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло.

Като се изучава, човек вижда някои отрицателни черти и недъзи в себе си, остатъци от миналото. Ако чрез ума си не може да се справи със своите недъзи, какъв ученик ще бъде той? Всяка погрешка, която учителят прави, сам може да я изправи. Всяка погрешка, която ученикът някога е направил, днес сам може да я изправи. Погрешката, която човек прави, понякога е толкова малка, че се равнява на косъм, паднал от главата на човека, или на косъм, турен на главата на човека. Ще кажете, че косъмът може естествено да е паднал от главата на човека. Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня или да го посади някъде, да изникне. Учете се да се справяте с недъзите си, за да се ползвате от добродетелите си. Много добродетели има човек, но само с една погрешка той може да развали някои от тях. Ако отрежат главата на човека, какво струва само тялото му? Или ако отнемат тялото му, къде ще се прояви главата сама? Човек трябва да се моли за две неща: главата му всякога да бъде на мястото си и тялото всякога да изпълнява заповедите на своята глава. Когато главата и тялото на човека са на мястото си, всички органи изпълняват своята служба правилно.

Като ставате и лягате, молете се за вашите органи да бъдат в изправност, да изпълняват навреме и намясто своите функции. Само при това положение можете да бъдете доволни от живота си.

Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми. Един ден, когато завърши развитието си на земята, човек ще прегледа целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс по усъвършенстване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този филм ще видите най-лоши и противоречиви неща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички животи. Като дойдете до любовта, ще видите, че сте започвали добре, а сте свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започвали да го мразите и сте търсили начин да му отмъстите. В любовта на хората има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и вие в този живот да започвате добре и да свършвате добре.

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея. Стремете се да придобиете истината, без да говорите за нея. За истината се говори последния момент. Каквото и да ви питат, мълчете. Какво мислиш за Бога? Още нищо не мисля. Този въпрос съм оставил за най-после. Сега се занимавам с дребни работи, с пеперудки, насекоми и бръмбарчета. Един ден, когато порасна, тогава ще се занимавам с големите въпроси. Какво нещо е религията? И по този въпрос още не съм мислил. Като отговаряте по такъв начин, това не значи, че нищо не знаете, но тези въпроси предстоят на развитие. Вие не сте дошли още до крайното им разрешение. Днес мислите по един начин, на другия ден мислите по друг начин.

Едно мнение за религията запример е това, че който стане религиозен, той се оженва вече. Значи религията, науката представят женитба, т.е.

свързване на човека с нещо. И наистина, проследете живота на истински религиозните и учени хора и ще видите, че те са толкова увлечени в своите идеи, че за тях не съществува личен живот. Идеите, желанията на човека в известна област представят негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че някой от тях умре. Той се чуди в себе си какво е станало, че не се интересува вече от известни въпроси. Запример срещате учени хора, които не се интересуват повече от науката. Защо? Умрели са децата им. Има учени, които оставят верни на своите идеи и желания. Защо? Децата им са живи.

Когато един американски учен, който се занимавал с изучаване на неопределения член в гръцкия език, умирал, той казал пред своите близки: „Съжалявам, че не поживях още 20 години, да поработя върху неопределения член в гръцкия език."

Следователно искате ли . да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте кои са за приложение. Това значи - свийте ръката си на юмрук и започнете да работите. Юмрукът крие в себе си сила, която трябва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателните качества в себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне в борбата. Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Бог ви изпратил на земята да живеете добре, а не да се съдите. От човека зависи да бъдете добър или лош, учен или прост, здрав или болен.

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя създател. Значи човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги е използвал за добро. Който греши, е глупав. Който не греши, е умен. Някой казва, че провидението го пази от погрешки. Когато провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползва с доверието му. Провидението вярва, че като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. Кой е виновен, че пияницата пие и обикаля кръчмите една след друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но въпреки това пие. Вината е в него. Той не трябва да очаква да слезе Бог отгоре и да го извади от кръчмата. Много пъти му е казвано да не пие, но той не е слушал.

Като изнасям тези неща, вие не трябва да се обезсърчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден или в една година. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет животи. Хората грешат, понеже не знаят какво да правят. Запример мнозина отиват в света и очакват да получат там това, което не съществува. За да не изпаднете в такива погрешки, вижте какво правят пчелите. Пчелата влиза само в този цвят, в който друга пчела не е влизала. Значи пчелата влиза само в такъв цвят, в който има мед. В празен цвят тя никога не влиза. В това отношение пчелата е по-умна от човека. Тя знае отде да черпи сокове. Като влезе в света, човек не прави избор. Той отива при всички хора, от всички очаква да получи нещо и ако не успее, разочарова се. Какво ще намерите при грешните хора? Те са празни цветове. Пеперудите и пчелите отдавна са изсмукали соковете им, вследствие на което те нищо не могат да ви дадат. Кръчмарят, който е продал всичкото си вино, е доволен от положението си. Много естествено. Той е доволен, защото джобът му е пълен с пари, но доволството му е временно. Бъдещето ще говори за неговото доволство.

И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нещо на вашия ближен. Човек трябва да бъде извор: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човека да бъде кръчмарска бъчва, нито щерна. Ще кажете, че кръчмарят забогатява. Не се стремете към такова богатство. Животът не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползва разумно от живота, от света, от науката, трябва да бъде организиран. За да се организира, човек трябва да учи, да има съзнание, че е дошъл на земята да работи. Ама кой го изпратил на земята? Или сам е дошъл, или близките му го пратили, или Бог го изпратил. В трите случая той има различни отговорности. Ако е дошъл сам, отговорността му е една. Ако е изпратен от близките си, отговорността му е друга. Ако е пратен от Бога, въпрос става не за отговорност, но за благословение. Велико благословение е дадено на човека, когото Бог изпраща на земята да се учи и да работи.

Как се познава кой човек е изпратен от Бога? Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към него. Следователно приложете това правило към себе си и си отговорете кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога. Това значи да се върнете там, отдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.

Като ученици вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с първата причина на нещата, да чуете гласа на онзи, който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с него и да предаде думите му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.

Сега и на вас казвам: бъдете смели. Бъдете готови да слушате гласа на онзи, който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.

Като ученици вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. Запример пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода u готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта.

Тайна молитва

Тридесет и втора лекция
на Младежкия окултен клас
18 април 1930 г,, петък, 6 часа

София - Изгрев.

ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС ЛЮБОВТА КЪМ БОГА




Съзерцание

Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция.) Съберете сега темите и една тричленна комисия да ги прегледа и да избере най-хубавите от тях.

Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя - това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното - обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде една спомагателна сила само за филтър. Ако във вас не може да се развие един характер, една самостоятелна сила заедно с природата, знанието е безполезно и то е един товар. А знанието е, което може да ви ръководи в пътя на истината.

Вие казвате: „Да се говори истината, било горчиво." Това не е никаква истина. Да кажем, изучава се човешкият характер. Вие се събирате в специалния клас. Каква е целта на специалния клас? Какво научихте от осем години в специалния клас? Кажете ми, какво научихте? Може да кажете, че сте развили някои теории върху това, какво е моралът или какво нещо е човешката разумност. Какво представлява човек сам по себе си? Защото вие имате да се справяте с друга една действителност. Болният докато не се справи със своята болест, здравето няма да дойде. И богатият докато не се справи със своето богатство, или сиромахът докато не се справи със своята сиромашия - сиромашията не си отива. И неразумният, глупавият докато не се справи със своята глупост, той умен не може да стане. Защото глупав човек е всеки, който има известни желания, които не могат да се реализират; знанието му не може да се реализира.

Кажете ни сега едно неестествено желание. (Обади се М.) Аз не искам глупава философия. Ако е за глупави философи, аз съм минал през всичките философи. Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които [за] мен са крайно нежелателни. Години аз съм търпял много работи и считам моето време изгубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си, нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия. На такива хора няма какво да проповядвам, нито пък да ги уча. Няма защо да се опорочавам и аз, всеки ден да влизам в калта и да вадя хората от калта, и те пак да влизат вътре. Аз това не считам за философия. Сега вие ще идете в света да слушате Бога, не да слушате мене. Бога ще слушате! Ако вие сте дошли със своите възгледи, и аз имам възгледи. Ще ги оставим настрани. Ако можете да ходите по Божия път, няма какво да се обезсърчавате. Който ходи по човешки, се обезсърчава.

Някой път детето седи и през целия живот само родителите да го гледат. Това дете е инвалид - през целия живот само бащата и майката да го хранят. Ако може само това дете да се гледа да живее, то расте. Сега в класа има хора, които нямат убеждение. И ако вие с вашите убеждения сте инвалиди, какви ученици сте? Казвате: „Учителю, аз се съмнявам." Може да се съмнявате, мене не ме интересува вашето съмнение. Въобще съмнението не ме интересува. После се питате: „Учителят за това ли е пратен? Пратен ли е от Бога?" Питам ви: като се родихте, пратени ли сте от Бога? Това е все същият въпрос. Кой от вас знае? Де ви са акредитивните ви книжа, че сте пратени от Бога? Че живеете - да. Но кои са писмата ви?

Как трябва да се живее сега? Не че сега ще ви научим да живеете. Вие сте живели. В какво може да дойде съмнение? Всеки един учител може да лъже, но и всеки един ученик може да лъже. И ако учителят лъже и ученикът лъже - каква наука може да има? Във всяка една наука има една страна, дето може да се лъже. Някой път лъжата може да е съзнателна. Някой път учителят е заставен - или че не разбира предмета си, но се представя, че знае, или неговото поведение не е такова, но той ще се представи тъй. У учените хора има вложена лъжата. И у религиозните хора има лъжа. Вие казвате така: „Две и три е равно на четири." Веднага ще кажат другите, че не е право. Хубаво, ако аз кажа така: „Пет и две е равно на едно." При дадения случай те съставляват едно цяло, събрани са. Значи, ако в дадения случай е едно, значи има някакъв закон за цялото. Какво представлява едно цяло? Това са части, имаме пет части и две части, съставляват седем части. А какъв уд съставлява числото едно? Ако съберете петте пръста на ръката и двете кости на ръката, какво съставляват тогава тези седем части? Вие не казвате „седем", но казвате: „Една ръка." Ако вземете да изброявате, казвате: „Един пръст, два пръста, три, четири, пет; една кост, две кости" и после казвате: „Една ръка." Тогава едната ръка равна ли е на един пръст?

Сега, разбира се, това събиране е количествено, но щом влезете в отношенията на природата, числата са живи. Когато количествено ги събирате, има един закон; когато ги събирате като живи числа, има друг закон, който определя това събиране. Вие можете ли да съберете един съвременен вол, да го поканите в една приемна стая и вечерно време да го турите на вашето легло? При това, да го покриете с юрган? Вие можете да направите това, но питам: този вол ще оцени ли всичко това? Сега, преведете това: имате едно желание или една мисъл, която е подобна в своето развитие на един вол, тоест представлява един вол. Ако това ваше желание вие го турите на най-хубавото място, това желание ще ви се отблагодари ли? Няма да ви се отблагодари. Може това желание да няма никаква лоша мисъл към вас, но то не може да ви се отблагодари.

И аз ви казвам: мнозина от вас вървите по един много крив път и последствията за бъдеще, след двайсет-трийсет години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете: „Трябва да се живее." Аз това не засягам. Може някой да каже: „Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра." Не засягам аз това. Аз засягам онази поквара, че вие под булото на новото учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвате, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат.

Ако един капитан на параход седне и яде и пие, а не седи на мястото си на палубата или на своя капитански пост, питам: този капитан на мястото си ли е? Та вие сте един параход като „Титаник", вие сте капитанът и казвате: „Нямам ли право да си почина?" Когато си на сухо, имаш право да почиваш, но когато си в морето при тези вълни, къде трябва да бъдете? На капитанския пост! А преди да е тръгнал параходът, можете да седите и да ядете и пиете, да гуляете. Но казвам ви: щом сте в морето, ако това правите - не сте на мястото си. Сегашното ваше тяло е един грамаден параход, който е пуснат в морето на живота; знаеш ли този параход колко струва? И когато вие излезете на брега, компанията ще ви държи отговорен и вие ще платите за всички аварии и за всичките загуби. И компанията ще ви съди според повредата, която сте направили.

Вие сега ще дойдете до тези религиозни разбирания, казвате, че Господ ще ви прости. Оставете тези прощавки. Има известни прощавки, вие още не сте умирали. Казвате: „Като умре човек, ще се свърши всичко." Вие сте забравили какво има в онзи свят. Даже понятията ви за ангелите - и тях не знаете, вие на тях ще им турите такива крила. Не са птици ангелите, като имат крила. И ръце имат, и крака имат като хора. Само че ръцете им са такива, че един ангел, като си простре ръката върху тебе, ще те простре на земята. Най-малкото помръдване на ръката на един ангел има динамическа сила. Отличава се само по силата си.

Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално, време няма. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам: вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам това българанство. От вашето българанство вие не можете да се освободите. Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после, българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане. Българинът като българин благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това: благородство няма. Казва: „Че ме е родила майка ми, що от това?" Иска да се жени, да си има дете. Българанство е това. И после, разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност и аз вече имам пример на българанство тук - и между сестрите, и между братята - навсякъде. Десет години българанство! И съм решил, да се петня повече не искам. Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. [Аз] съм викан на друго място, имам друга работа, и да имам желание да седя тук, то почти се свърши.



Та казвам: сега искам да ви дам един принцип, който да прилагате. Вие не можете да успявате в живота, докато нямате една абсолютна любов към Бога. И след това, абсолютно уважение към ближните. Абсолютна любов към Бога! Същевременно нито аз искам да ви уча на нещо. Вие нямате любов към Бога. После, това, което се учи - проверено ли е? Аз взимам нещата от обикновената наука. Има неща, които не са прави тъй, както се разглеждат. Когато Питагор основаваше своята теория, каква беше неговата теорема? Че квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите. Ако тия стени са живи, какво ще имаме тогава? Представете си, че линията ВС е жива линия - каква деятелност ще произведе тя? Представете си, че и АВ и АС, и те са живи линии. Това са бащата и майката, а хипотенузата - това е тяхното дете. Тогава детето съдържа ли качествата на бащата и майката? То носи живота на майка си и на баща си, но специфичните качества на баща си и майка си, в тяхната целокупност, не ги носи. Защото тогава АВ и АС ще бъдат пак едно преповторение.

Но в какво са равни този квадрат, построен на хипотенузата, и онези, построени на катетите? Сега аз няма да засягам това. В геометрията го има. Но по закона на аналогията съвсем друг закон може да се изясни, с който ние си служим, но в сегашната геометрия няма никакво приложение. Ако вие приложите този триъгълник, тоест двата катета са на главата, а цялото тяло е хипотенузата, проектирана в гръбначния стълб, тогава деятелността на тялото иде от или съответства на деятелността на мозъка. Но пък функциите на тялото се различават от функциите на мозъка. Това е този триъгълник, обърнат надолу. Едно от изясненията е това: колкото главата е по-силна, толкова и тялото ще бъде по-силно; и колкото главата е по-слаба, толкова и тялото ще бъде по-слабо. Има специфични области на мозъка, които са повлияли и върху тялото.

Колкото дълго ще бъде тялото, съответно толкова ще бъде и мозъкът. Височината и ширината имат еднакво съответствие. Най-после, височината и ширината се определят от известна интензивност на мозъка. Широчината на рамената винаги съответства на широчината на мозъка. Дължината на тялото съответства на дължината на лицето и на дължината на мозъка. Но това сега няма приложение. В съвременната наука такова приложение е глупаво. И трябва да пишеш цели томове, да докажеш но закона на аналогиите, че от дължината ма лицето може да се определи какво трябва да бъде тялото. И това са онези тънки наблюдения, които учените хора са правили в миналото.

Казват, че имало една школа, направена от адепти и учители; има една школа само от мъдреци - адептите ма техните учители в тяхната йерархия. Там са изучавали живата геометрия. И те, като пресмятат по тяхната математика и като вземат няколко прераждания, и като изчисляват, знаят точно как ще прекарат живота си. Ред прераждания като изчисляват, те знаят и ще могат да предвидят всичко - как ще започне животът, как ще прекара живота и какви ще бъдат резултатите. Някои от вас, които сте чели теософската литература, знаят колко учени са тези лордове и господари на кармата и дихармата. Като пратят някого на земята да се прероди, вдигат неговия хороскоп, като вземат под внимание всичките звезди, които съществуват в нашата вселена какво влияние ще окажат; и като вземат предвид какво влияние ще упражнят животните и растенията, и атмосферата, и слънчевите лъчи; и след като работят четирийсет и пет години. Защото, за да се прероди един човек, трябват четирийсет и пет години. Ще кажете: „Защо?" За да се реши тази задача, трябват четирийсет и пет години. Та като работят всичките тези учени хора и направят този хороскоп, ще го пратят на земята. Сега във вашите умове - това са хипотези, това са сънувания. В който и да е ум, даже и онзи, който говори, и той се нита дали това е вярно.

Сега някои от вас мислите, че животът е лесен и вие с един калем казвате: „Как аз да нямам това благо на земята?" Че вие знаете ли как се добиват тия блага? Мислите ли, че едно благо тъй лесно се добива? Мислите ли, че един талант, който може да ви се даде, че вие можете тъй лесно да го вземете, както се дава или взема масло? Знаете ли вътрешното съчетание на талантите? За да бъде човек талантлив, знаете ли колко хиляди същества трябва да се съединят? И то - разумни същества, за да произведат един резултат - един талант. Талантът не е резултат на един човек, това е едно съдружие. Един е турен напред, а зад него седят хиляди разумни същества. Тъй щото талантът е общоколективен резултат на тях. А сега казват: „А, той е талантлив човек." Ти, докато дойдеш до него, към всички тия хиляди същества трябва да имаш уважение и почест. И вечерно време като се върнеш - през деня каквато слава си спечелил, да я разделиш с всичките тези същества.

Да кажем, ти си някой талантлив певец - върнеш се, носиш десет букета, ходиш, пъчиш се натам-насам. Но ти се пъчиш на чужда сметка. И онзи генерал се пъчи с кръстовете си и казва: „Аз извърших войната." Ха, извършил войната, но десет хиляди души войници паднаха на бойното поле. А той си турга медалите и се пъчи с тях, а колко ходят с патерици! Ние благодарим за такава величина в света. Ако вашите таланти ще бъдат такива - да карате други да ходят с патерици, благодарим на такива таланти. Благодарим на такива генерали. Такива генерали може да са потребни, но в школата на Черната ложа.

Вие сега, като излезете, ще кажете: „Учителят ни насоли много добре." Ако съм ви насолил, то е просто да не се вмиришете. Но за мен да се насоли човек, това не значи да живее. Това е една солена риба. И аз бих желал да живеете в солената вода, без да се всолявате - както рибите живеят. И питам: защо рибата, като я пекат, пак й тургат сол? И казвам: като живеете в един свят на знание, аз не искам да се осолите. И рибата е много умна - тя не се осолява. Та казвам: знанието в света трябва да бъде като едно условие за вашето развитие. Но ако вие се осолявате с това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, е свършен. Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя." Вие сте една осолена риба „Искам да стана министър." Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник." Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.

И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: ,,Заслужил си го е." Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител." Защо? Защото е силен - не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.

Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене." В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето - както се подчиняват учениците, и учителят - и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата - правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?

Та казвам: поставете една основа на вашия живот. Искате вие да ядете - трябва да знаете защо трябва да ядете. И после трябва да знаете как да ядете.

Искате да учите - трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете - трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.

В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества. Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога. Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем?

Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си. Че какво страшно има в човешкото око? Като погледна аз слънцето, то ли се срамува от мене, или аз се срамувам от него? И най-после, не мислете, че през очите вие можете всякога да видите всичко. Вярно е -през очите се виждат човешкият ум и човешката душа, интелигентността, която излиза и се проектира навън.

Та казвам, атавистически от вашето минало се проявяват някои лоши черти. Че ако вие не сте господари на вашата карма, ако вие не работите върху вашите недъзи и лошите черти, които имате, какви ученици сте тогава? Че вие трябва да се справите с тях, да въздействате на отрицателното у себе си. Казвате: „Аз не мога да се справям." Не, човешкият ум може да се справи със своите недъзи. Погрешката, която учителят е направил - той може да се справи с нея; и погрешката, която ученикът е направил, и той може да се справи с нея. И гази погрешка е толкова малка, както ако ти е паднал един косъм от главата на дрехата ти - има ли някаква мъчнотия да вземеш този косъм от дрехата? Ама той може да е паднал на гърба на дрехата - съблечи палтото и снеми косъма. Къде трябва да го туриш? Посади го някъде да изникне. И казвам, всички сега трябва да се справите с някои минали ваши недъзи. На това отгоре ще ви дойдат някои ваши добродетели.

Вие имате много добродетели, но много добродетели могат да се развалят само от една погрешка. Ако на един човек му снемат главата, тогава какво струва тялото без главата? Или ако вземат тялото, какво струва главата без тяло? Две неща трябва да желае човекът: той трябва да се моли на Бога главата му винаги да остане на нейното място и тялото му да остане намясто. Пък и благоутробието да е на своето място, пък и всичките други функции - физически и умствени, всички трябва да са на местата си. Това е една реалност, за която той трябва да се моли всяка сутрин. Той ще стане сутринта, иска да свърши университета. Мнозина от вас са свършили университета и още колко прости са досега. Разправят за Летбитър, ясновидеца, че е бил един от израилските малко пророци. Пише той в една книга: „Чудна работа, от две хиляди години толкова назад да съм останал. Едно време бях пророк, а сега?" Изгубил той пророчеството си. Възможно е човек да изгуби своето пророчество и може да остане назад. И сега казват: „Като дойде Христос на земята." Но в това има едно механическо разбиране - като дойде бащата, синовете очакват да умре бащата или той да раздели богатството, че да станете и вие богати. Това е едно криво разбиране. Когато хората живеят по закона на любовта, всички са равни. И бащата работи, и майката, и децата, и каквото придобият - има един закон на разумност при разпределяне на благата, които съществуват.

Казвам: този закон е прав, приложете го върху себе си. Вие сте цяла една фамилия, цял един народ, една голяма кооперация, цяла една малка вселена. И ако вие не можете да оцените тази малка вселена, и ако вие постоянно сте недоволни, че нищо не сте постигнали, нищо не сте добили, тогава вие не разбирате вашия ум. И ако някои от вас дойдат и кажат: „Тъй обаятелно беше пението, никога не съм слушал такова пение." Че така да каже, той не говори истината. Ама не и да дой-де, да каже и другото, обратното: „Вие сте такъв бездарник, толкова глупаво беше пението." Че това са две крайности. Кажете: „Хубаво беше. В дадения случай, хубаво беше това пение, хубаво пее." И аз съм следил: онзи, който е пял хубаво, сам е доволен. Сега да река другото, че той някой път може и да не пее хубаво. Когато човек се упражнява, той може да пее.

Искам тези думи да ви служат като мярка, защото в живота много пъти ще падате и ставате, и ще се учите. Това, което аз съм ви учил, вие ще го проверите. Това, което проверите, това е истина. А това, което не можете да проверите, то ще остане една загадка. И сами ще видите де е вярно и де не е вярно. Всичко ще се провери, няма да остане скрито-покрито, няма да оста-не тайна, която да не се разгадае. И за бъдеще, когато се завърши развитието на човешкия живот, онези, кои-то се занимават с човешката карма, ще изкарат целия живот на човека - всичко това ще го видиш един ден и ще получиш диплом, че си се усъвършенствал. И този филм ще го изкарат на театър, и този филм ще бъде говорещ филм. И ще те питат: „Кое обичаш да остане и кое обичаш да се заличи?" И ти ще се чудиш ти ли си, или не си. Това ще бъде най-хубавата картина, която може да видите. Ще видите всички противоречия, които могат да съществуват; ще видите и всички хубави работи. Всички контрасти ще видите и ще ви попитат: „Кои от тези картини да останат и кои да заличим?" Е, какво ще кажете на това отгоре?

Това няма да стане тъй, както хората изваждат най-лошите работи, които са станали в света. Други са били побужденията. Най-първо, лошото е един обратен процес на едно желание у човека. Да кажем, започваш с едно чувство на обич, но когато твоята обич не се оцени, у тебе се ражда друго едно чувство - да си отмъстиш. Ти виждаш в твоя кинематограф -започнал си добре, а свършваш зле. Някой път виждаш и обратното: най-първо удариш някого по главата и след като дойде у тебе съзнанието, ти го съжаляваш, изтриваш му раните, намазваш ги с балсам, и оттам насетне ти почваш да гледаш всичкото изобилие в душата си. И в твоя кинематограф започват да се нареждат картините: започваш зле, а свършваш добре. А има и мнозина, които в началото започват добре, и накрая свършват добре. Това са идеалните картини. Сега аз искам вие да дойдете до онова положение - и да започнете добре, и да свършите добре. И казвам: ако вие сте хора на убежденията, аз не искам да кажете, че той, Учителят, ни прати на земята или - той, Учителят, така казва. Това не искам, така не се размишлява. Аз нямам нужда да разправяте аз кой съм. Аз зная откъде ида и къде ще отида. Моята сила е в това, което аз зная, а не в това, което вие знаете.

Та всеки един в себе си трябва да бъдете верни. Ако вие поддържате една истина, вие за тази истина трябва да бъдете готови да умрете. Вие за тази истина не трябва да говорите. Ще говорите [в] последния момент. Предизвикват ви - ти ще мълчиш. „Ама ти какво мислиш за Бога?" Нищо не мисля, не съм готов да дам мисъл за Бога, не съм дошъл дотам. Още с малки работи се занимавам, тях изучавам, бръмбарчетата, но до Бога - аз съм оставил този предмет за най-после. „Ама ти за религията какво ще кажеш?" Това е дълбока работа, дотам още не съм достигнал. „Ама що е религия?" Религия, това е женитба. Щом влезеш в която и да е религия, ти си оженен и имаш много деца. И ще ги гледаш. И не само в религията ти ще бъдеш женен, но щом станеш учен човек, ти пак ще имаш много деца - онези деца във вивисекциите, дето се режат жабите - това е едно мъжко дете. Та щом станеш учен човек, пак ставаш женен. И онзи учен човек, за да поддържа това дете на науката, той трябва да заколи няколко жаби. И с кръвта, която изтича, той храни това дете у него. Това желание да бъдеш учен човек, това е едно дете вътре у тебе, и кръвта, която изтича, храни това дете. Самото желание да бъдеш учен, е едно дете у тебе. Да бъдеш професор - това е друго дете. Но тази мисъл или това дете един ден може да умре и тогава ти казваш: „Аз се опростих с науката." Ти си се опростил със своето дете. А някой път оставаш верен. Когато умирал един учен американец, който изучавал гръцки език, той съжалявал, че няма още двайсет години, за да определи неопределения член за онова, което е писал апостол Павел. Този човек иска още двайсет години да живее само заради един член.

Сега всеки един от вас, ако искате да работите върху лекциите от осем години, ще извадите колко принципа са засегнати. Колко неща аз съм засегнал, ще ги намерите - от това, което сте слушали. Да ви дам още беседи, да се връщам - аз не давам. А за бъдеще да ви предавам така, не може. Дотам, додето сте дошли, по-нататък не можете да разберете. И ако ви се предава, ще се образуват вашите лични центрове - вашата гордост е започнала у всинца ви да се развива. Като ме срещне един, най-първо си покаже юмрука. И започнем двамата с юмруците - един, два, три, четири. Щом аз набия ученика, казвам: „Ти трябва да се учиш." Преведете сега този символ (свиването на юмруците за боксиране). Какво съдържа в себе си тази сила? Мога ли да и прекарам в живота? Като дойде до онзи порочния живот - кражба, лицемерие, подлост - или мен бият, или аз бия. Ако ме бият, казвам: слаб съм в характера. Знание трябва. Как ще се уча? Нямам знание. Ще ида - десет, двайсет години, както този иска още двайсет години за неопределения член. И ако ме бият, значи заслужавам го. И втори път като изляза, ще кажа: живот има в това.

Вие сега казвате: „Съдба е това." Никаква съдба няма в живота. Всеки сам себе си съди. А в света Бог иска всички да живеем добре. Сега ние създаваме една нова философия. Ще кажат някои: „Глупав човек е този." Казвам: Господ е решил едни да бъдат умни, други - глупави. Кой е глупав? Който иска да бъде глупав. Кой е учен? Който иска да бъде учен. Който иска да бъде добър, е добър, защото иска да бъде добър. Всеки е такъв, какъвто иска да бъде. Понеже Бог не е глупав, а е мъдър, умен, и ние можем да бъдем умни като Него. Понеже Той е добър, и ние можем да бъдем добри като Него. И ако Бог ни оставя да грешим, причината е, че пие сме глупави и Той не обръща внимание. Там, дето Бог ни е оставил да грешим, е, че Той не иска да влиза в нашата глупост. А там, дето Той ни пази, значи ние сме умни. Щом грешим, трябва да знаем, че сме глупави. Щом ни пази, значи ние сме умни. И Той иска да ни предпази да не грешим, да не правим погрешки. И щом Провидението иска да ни предпази от погрешките, Бог е изменил мнението Си заради нас. И Бог иска да вървим в правия път. Ти, ако ходиш в кръчмата да пиеш и най-после осиромашееш, кой е виновен? Нима искаш да накараш Господ да дойде в кръчмата, да каже: „Ела, синко, не пий." Хубаво, като изпиеш всичките бъчви, ти ще научиш, че това вино като желание се складира вътре у тебе и ти ще опиташ, и във виното ще влязат хиляди същества, които са глупави - ти ще опиташ Божия закон.

Искам да оставя една мисъл в ума ви. Не да кажете: „Тази работа няма да я бъде." Какъв смисъл има от всичко това? Определени сте да станете ангели. И ако не сте станали, можете да станете, като работите над себе си. Можете да станете в един живот ангели и можете да станете и в десет живота, и в двайсет живота - но ангели всякога можете да станете. И ей сега можете да станете. Но ангел може да бъде всеки един разумен човек.

Сега, не да очаквате вие от света. Вие очаквате от света това, което го няма. Идете тогава и научете един урок от пчелите - когато една пчела хвръква, тя влиза в цвете, дето друга пчела не е влизала. Като дойде пчелата, тя влиза само там, дето друга пчела не е влизала, или дето има мед. Една пчела никога не влиза в празен цвят. Вие ходите в света при всички хора. Един човек, който греши, е едно цвете, дето сокът е изчерпан. Защото грешният човек - това е този, дето много бръмбари и други същества са ходили и са изчерпили сока.

Кръчмарят, след като продаде своите бъчви, е доволен. Та кръчмарят, който е станал причина да се покварят хиляди домове, и децата им, и жените им; та ще е доволен. Да кажем, той е събрал два милиона, но той си е навлякъл такава съдба, за която само бъдещето ще приказва. Ще кажат: „Кръчмарят е разбогатял." Защо е разбогатял? Благодарим на такова разбогатяване. Науката не трябва да бъде кръчма, да има кръчмарски идеи. Най-малкото науката да бъде една гостилница, в която всеки да остави, колкото иска. Защото вие, като влизате в света, ще влезнете в която и да е организация. А най-първо трябва да бъдете организирани вътре.

Ако досега се питате: „Учителя кой го прати?" -три положения има: или Бог го прати, или дяволът, или аз сам съм дошъл. Тогава аз казвам: вас кой ви е пратил? Или дяволът ви е пратил, или Бог ви е пратил, или вие сами сте се пратили. Запитваш защо си дошъл в училището. Дошъл си да се учиш. Ако си дошъл от само себе си, имаш една отговорност. Ако те е пратил дяволът, аз вземам дявола - това е обществото с долни инстинкти. Ако Бог те е пратил, това е най-благородното, което може да съществува и което носи щастие за самия живот. Та казвам сега: вие се учите, и не можете да разберете де грешите. Ще каже някой, че той е от Бялото братство, той е окултен ученик. Като кажа, че аз съм полковник или подполковник, какво трябва да разбираш? Или ако кажем, капитан, или поручик, или подпоручик, фелдфебел, или взводен и най-после, прост ефрейтор и редови?

Каква е разликата между един прост редови и един генерал? Някой път редовите знаят толкова, колкото и генералът знае; а някой път и генералът знае толкова, колкото всички редови. Някой път един редови разрешава задачата на бойното поле. И хората в света вярват едни на други. Онези, които са ви пратили, те са вложили нещо във вас и те желаят вие да се подигнете и да имате вяра в това, в което те са имали. Ако вие загубите вярата на това, което Бог е вложил във вас, тогава аз ви казвам: аз съм недоволен за едно от вас, да ви кажа сега - че вие не обичате Бога. Там съм недоволен, там седи моето недоволство. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни, със силни способности, но и на сестрите, и на братята казвам: не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. Когато човек има любов към Бога, той трябва да бъде готов на жертва. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката? Та казвам: вие всички трябва да си съставите една ясна представа за работата ви като ученици. Не да имате само една представа, но да имате една вътрешна връзка. И всяка сутрин да слушате гласа. Кой глас? Този глас, за когото е казано: „Страшен е гласът."

Евреите, като чуха, че говори Господ, се изпоплашиха. Казват на Мойсея: „Господ да не говори на нас, но на тебе да говори." И всичките нещастия на еврейския народ произтекоха от това, че те не искаха да слушат Божия глас. Мойсей им говореше, но щом не искат да слушат Господа, и Мойсея не искат да слушат. Та и вие не трябва да бъдете от страхливите. И ако вие не слушате Онзи, Който ви е дал всичко в живота; Който през всички векове на миналото и всичките векове на бъдещето, Който досега ви е мислил най-голямото добро; Който ви е създал сегашния живот и ви подкрепя; ако вие не слушате Неговия глас, мене никога няма да слушате. Ако хората не са благодарни към Този, Който ви е дал всичко, и към мене е същото. Същият закон е и за вас, и за вашите приятели. Вие можете да турите едно правило и към вашите приятели. Ако човек няма тази признателност, любов към Бога - Този, Който му е дал всичко, всички други отношения към другите същества не могат да бъдат нормални.

Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече. („Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.")

Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам - забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане." Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода" разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите - тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят." Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това." Не казвай: „Е, аз не мога да направя това." Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих." Ако пък е писал - и той се радва, чс е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?" Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.

Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук - има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър -ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.

Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си дясната ръка, ние - лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи - 7:20 часа.

Девета година на МОК (1929-1930) Тридесет и втора лекция 18 април 1930 г., Разпети петък, 6:12 ч.

София - Изгрев

НАГОРЕ