НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Значение на числата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, уста, казва, обича, аз, хора, закон, глава, работи, числа, природа, бог, дете ,

Общ Окултен клас , София, 9 Април 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Съвременните хора се стремят повече към големи работи, отколкото към малки. Големите работи представят големи числа – хиляди, милиони, а малките работи – малки числа, повече дробни. Всеки човек има свои любими числа, с които работи в живота си. Същевременно човек има и свои любими работи. Например, някой обича да яде повече плодове, да се облича със светли дрехи, а друг обича повече месни храни, пъстри дрехи и т.н. И Любовта има нещо любимо. Това е човешката уста. Любовта обича човешката уста, защото чрез нея се проявява. Достатъчно е човек да отвори устата си, да каже една дума, за да разберете живее ли в него Любовта, или не. Устата е орган, отдето излизат сладки, благи неща. Тя представя човешката разумност. Понякога от устата излизат горчиви думи, но това не е в реда на нещата. Това показва, че устата се отклонила от истинското си предназначение.

Като е дошъл на земята, човек трябва да знае конкретно какво обича и какво не обича. Каже ли веднъж в себе си, че обича нещо, той не трябва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синът обича баща си, но след известно време дъщерята престава да обича майка си и синът престава да обича баща си. Защо? Защото са влюбени в друг човек: дъщерята обикнала някой момък, а синът – някоя мома. Те не са на прав път. Защо? Да обичаш някого, това значи да го облечеш с дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него с нова дреха. Който иска да обича едновременно няколко души, той трябва да има богато сърце, да облича своите възлюбени с дрехи, изтъкани от мислите и чувствата му. В колкото хора се влюбиш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А така, да съблечеш едного, за да облечеш друг, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес – процес на прекъсване. Когато се влюбва, човек слага образа на своя възлюбен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзката си с хора, които по-рано е виждал и обичал.

Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. В този стих се говори за образ и подобие. Кой е образът и кое – подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога. По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е радостен или скърбен. Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта. Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които са дохождали на земята, са били красиви. Формите, които природата създава, са красиви, но човек трябва да знае как да гледа. Когато гледате човека, също трябва да знаете къде да гледате. Ако го гледате право в очите, във веждите, в устата или в брадата, той ще се безпокои. Има едно място на човешкото лице, дето можете свободно да гледате човека, без да се безпокои. Кое е това място, вие сами ще го намерите. Каже ли ви се наготово, вие няма да го научите. Лесно се изучават ония неща, до които човек сам се домогва. Очаква ли да научите нещата наготово, човек става ленив. Какви деца са тези, които очакват да получат вода от майка си и баща си? Разумните родители оставят децата сами да си взимат вода. Бог е дал и дава деца на хората, но те трябва да знаят как да ги възпитават.

Кое число в дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставят детето в къщи, да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: „Ще те оставим да играеш свободно, но да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти“. Докато детето е малко, от 1- до 7-годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7- до 14-годишна възраст те прилагат друг закон. От 14- до 21-годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи, пълни с изкушения. Иначе какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си. Какво трябва да прави човек, за да не опита закона върху себе си? Той трябва да го промени, преди да е дошло времето да го опита върху себе си.

За да разберете значението на числата, вижте с кои числа природата си служи. Ония числа, с които природата най-много си служи, това са нейните любими числа. Тя е поставила единицата на човешкото лице – една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тялото му: две ръце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искат да станат приятели, те се ръкуват с десните си ръце. Единият дава своите 5 пръста, и другият – своите 5, и се образува числото 10 – число на приятелство.

Като ученици, вие трябва да се ползвате разумно от числата, с които природата е писала върху тялото ви. Който иска да придобие знание и Мъдрост, той трябва да разбира значението на числата. За да се ползва от силите на своя организъм, човек трябва да знае значението поне на тия числа, с които природата е писала върху неговото тяло. Природата е турила по 10 пръста на ръцете и на краката му, но той и до днес още не знае значение на числото 10. Числата са живи величини. Всяко число е свързано с известни разумни сили. Същевременно на всяко живо число отговаря едно разумно същество. В този смисъл няма свободни числа в природата. Големите числа може да са свободни, но числата от милион надолу не са свободни. Човек работи повече с малките числа. Като работи с тях, той трябва да знае как да се ползва от техните сили. Например, ако човек работи с числото 100 и допусне в ума си една нечиста мисъл, ще се натъкне на някакво нещастие. Без да иска, той ще предизвика известно сътресение в невидимия свят. Всички сили, които са свързани с числото 100, ще се раздвижат. Ако е разумен, човек може да се справи с тия сили; ако не е разумен, той ще се намери в чудо и ще търси външна помощ.

Това, което говоря, прилича малко на приказките от „Хиляда и една нощ“. Един пътник седнал край един извор да си почине и изпъшкал, казал „ох“. В този момент от извора излязло едно същество и попитало пътника: „Защо ме викаш?“ – „Не те викам. Аз седнах тук да си почина, а ти кой си, не те познавам.“ – „Аз се казвам „Ох“ и ти ме извика.“ – „Друг път ще зная, да не пъшкам, като сядам при извори.“

Следователно човек трябва да се научи да не пъшка, нито да се оплаква. Някой се влюби в една мома и постоянно пъшка и охка. Щом охка от любовта, той се оплаква от Бога. За да се научи да не охка, Бог ще го направи жена. Ако пък жената охка от мъжа, Бог ще я направи мъж. Човек трябва да дойде до съзнание да не се оплаква от това, което Бог е създал. Чрез жената ще изучавате Любовта, а чрез мъжа – Мъдростта, без да се оплаквате, без да се произнасяте за тях. Който ги е създал, само той има право да се произнася за тях. Защо човек не трябва да се произнася за мъжа и за жената? Защото той няма същинска мярка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за целокупния живот. Например, за дървото, което изгаря, огънят е зло, но за хората, които се топлят, огънят е голямо благо.

За да дойдат до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трябва да се освободят от всички подозрения. Те трябва да работят усилено върху себе си, да гледат на всичко, което става, чисто, без никакви подозрения. Искат ли да се освободят от подозрението, те трябва да обърнат вниманието си към себе си, да започнат да се изучават. Човек има една уста и не знае колко е голяма, какви са устните му, дебели или тънки, какво устройство имат и т.н. Днес хората виждат само големината на устата и казват, че е голяма или малка, но какво е значението на голямата и на малката уста, не знаят. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието ѝ е голямо, много вода ще дава. Същото се отнася и до устата. От малката уста излиза малко енергия, от голямата – много енергия. Ако от малката уста излиза много енергия, има опасност да стане някакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и големината на формата, през която енергията минава, трябва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворен, той познава, че бурето е празно, и е недоволен. Дето има отвърстие, човек очаква нещо от него. Не излиза ли нещо от него, отвърстието е безпредметно.

Един стар турчин срещнал един млад, пиян момък и му казал: „Синко, нали знаеш, че Коранът забранява пиене на вино и ракия? Ако продължаваш да пиеш, знай, че ще бъдеш в ада. Там ще окачат на врата ти много бъчви и ти постоянно ще ги носиш със себе си“. – „Какви ще бъдат бъчвите, празни или пълни?“ – „Пълни, разбира се, да тежат.“ – „Щом са пълни, аз съм доволен, цял живот ще пия.“

По аналогия на това, казваме, че и устата на човека трябва да е пълна, т.е. да има какво да изтича от нея. Това не значи, че устата трябва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никак да не се дава. Ако на физическия свят нищо не дава, в умствения свят дава много. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се дига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. Отворената уста има форма на кръг. От горната устна се познава много ли ще говори човек, или малко. От дебелината на устните съдят за силите, за теченията, които минават през човека. Ако някой държи устата си малко отворена, казват за него, че е смахнат. Ако държи устата си затворена казват, че този човек е мъдър. Човек не трябва да държи устата си много отворена или много затворена. Това са крайности. Човек трябва едва да докосва устните си, но не непрекъснато. От време на време той трябва ту да отваря, ту да затваря устата си, със слабо докосване на устните си. Само по този начин теченията на организма стават правилно.

Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мъчно се лекува. Не иска ли да боледува, човек трябва да държи устата си в естествено положение, с едва докосващи се устни, за да могат теченията в организма да стават правилно. Езикът може да контролира движението на единицата, т.е. на човешката уста. Природата е създала правата линия, а човек е поставил две прави линии в перпендикулярно положение една на друга, и по този начин създал кръста – знак на противоречие. За да се справи с известно противоречие, човек трябва да знае как да поставя устата си. Някой може да е философ, учен, писател и поет, но ако не знае как да отваря и затваря устата си, как да я поставя, може сам да си създаде големи мъчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щом движенията не са правилни, човек не може да разреши своите мъчнотии.

Като наблюдавате хората, виждате, че те правят неестествени движения ту с главата, ту с ръцете си. Щом са неестествени, движенията не са красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човек си създава лоши навици, от които мъчно се освобождава. Срещате един човек, който държи главата си наклонена надясно, друг – наляво. Това се дължи на факта, че тия хора много пъти са наклонявали главата си надясно или наляво, вследствие на което са придобили навик да държат главата си в неестествено положение. Кога човек наклонява главата си надясно? Когато се учудва на нещо. Някой се учудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надясно. Когато пък съжалява някого, той наклонява главата си наляво. Няма защо човек да се учудва на богатството на хората. Види ли някой богат човек, по-добре нека се запита как е спечелил това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено с труд и работа, той трябва да се зарадва и усмихне само с очите си. Тази лека усмивка придава на лицето красота и приятност. Ако съжалява някого, пак няма нужда да наклонява главата си наляво, да си създава лош навик. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие към пострадалия, за да изкаже онова, което е преживял. Това вътрешно съчувствие към ближния придава на човешкото лице мекота и благородство. Да знае човек какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрез ред упражнения и работа. Мнозина искат знания, но да ги придобият без усилия и работа, по механически начин. Това е невъзможно. Мнозина искат да придобият сила, богатство, но да не се мъчат, да не страдат, на ръце да ги носят. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудност и мъчнотия. Всичко това тя понася от Любов към детето си, с надежда, че един ден и то ще ѝ отговори с Любов. На какво отгоре възрастният изисква същото от ближните си? Защо той сам не иска да страда, а създава страдания на другите? Да носиш голям човек на ръце, това е голямо страдание. При това, може ли един ден и той да отговори със същото на онзи, който го е носил, или на друг някой? Защо този човек не уповава на собствените си крака, а уповава на другите? Когато е създавала човека, природата не е предвиждала други съобщителни средства, освен краката. Всичко това, с което хората днес си служат – файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани, са човешки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човешките.

И тъй, що се отнася до човешките изобретения – съобщителни и разменни средства, дръжте ги далеч от ума си. Ползвайте се от тях, когато трябва, но не ги дръжте в ума си. Парите ще държите в касата си, а не в своя ум. Те са зараза, която причинява ред болезнени състояния. – „Ама искам да бъда богат.“ – Ти искаш да си богат, за да се разхождаш с файтон, с автомобил, слуги да ти услужват. Това иска и болният. Щом е така, можем да извадим заключение, че богатият и болният си приличат. И двамата са взискателни към храната, искат другите да им услужват, не обичат да работят. Ръцете и на двамата са меки, гладки. Има смисъл човек да бъде богат, но ако знае как да се ползва от богатството. Богатството трябва да направи човека здрав, силен, учен. Изнежва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на място. Ръката на човека трябва да бъде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е ръката на добрия, на щедрия, на любещия човек. Който носи Любовта в сърцето си, той е здрав човек. Казано е, че Бог е Любов. Невъзможно е Любовта да мине през човека и той да остане болен. Любовта носи със себе си живот, сила, здраве, радост, мир и веселие в човека.

Сегашните хора страдат, мъчат се, боледуват, защото не разбират Любовта. Някой казва, че обича някого, но намира, че той не заслужава любовта му. Ако ти вярваш, че Бог е Любов, как можеш тъй авторитетно да се произнасяш, че този човек не заслужава твоята любов? Ако някой казва, че неговият възлюбен не заслужава любовта му, друг ще каже същото за него. В заключение ще излезе, че никой човек не заслужава Любовта. За кого е тогава Любовта? Любовта се дава на всеки, който я заслужава. Следователно, щом обичате някого, той заслужава вашата любов. Той има нужда от Любовта. На кого дават пари? На сиромасите. На банкерите, на милиардерите давате ли пари? И на тях можете да дадете пари, но те не се нуждаят. Значи Любовта е за бедните, за страдащите, за немощните, за слабите, за грешните. Праведните носят Любовта в себе си, те не се нуждаят от външна любов. Праведният живее в Любовта, а грешникът я търси отвън. Щом е така, грешникът има право да се топли на огъня и да се грее на слънцето, както и праведният. Грешникът и без това е измръзнал. Не се ли грее на огъня, той съвсем ще измръзне. И да не се грее, праведният пак е топъл. Той не е изложен на такива опасности, на каквито грешникът е изложен. Като слушат тия работи, някои искат магическата тояжка, като ударят с нея, да получат, каквото желаят. Добре е да придобие човек магическата тояжка, но за да се ползва от нея, той трябва да бъде разумен. Не е ли разумен, той ще направи ред пакости, за които един ден ще съжалява.

В древността някога живели цар и царица. Царицата била много красива, но горда и тщеславна жена. Един ден тя настояла пред мъжа си да ѝ даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мъжа си. Царят се съгласил, дал ѝ власт да управлява царството му 3 дена. Като поела властта в ръцете си, още на първия ден царицата заповядала да арестуват царя. На третия ден тя заповядала да го освободят и след това предала царството отново на мъжа си. Така управлява всяко същество, което живее само в плътта, а не в духа. На такива същества власт не се дава. Власт може да има само Духа, само Бог. Човек може и трябва да се подчинява на Онзи, в чиито ръце е властта. Ще кажете, че не искате да бъдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното място в света. Ето защо, слугувате ли на някого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва как ще свършите работата си.

Кой човек е богат? Богат човек е онзи, в сърцето на когото Любовта живее. Богат е онзи, в ума на когото Мъдростта живее. Богат е онзи, в постъпките на когото Бог живее.

Проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 9 април 1930 г., София, Изгрев.

Разбиране на числата (Учудване и съжаление)

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, има, уста, казва, обича, аз, хора, закон, глава, работи, числа, природа, бог, дете ,

Общ Окултен клас , София, 9 Април 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Размишление

Ще попитам кои са любимите числа на хората или кои са любимите числа на природата. Когато учихте да смятате в отделенията, да делите, кои числа ви бяха най-любими? Понеже се занимавате с много големи работи, големите работи са цели числа. Милионите може да се делят на 10 хиляди. От какво е съставено числото 10? Ако имате отношение на любовта, и любовта има любимо число, една уста има. Благодарение, че има една, защото, ако една има и не може да я нахраните, ако бяха повече, какво щяхте да правите?

Преведете какво място заема душата в човека, какво означава. Чрез устата излиза неговият говор, неговата разумна реч. Чрез устата някой път излиза пеница. Все хубави работи излизат. Всичко най-хубаво сладко, което може да се свири, из устата излиза. По някой път и оттам не излиза, но то е в реда на нещата. Но че има пяна, това ли служи за оправдание. Сладко без пяна може ли? Сега вашето сладко, което може вие да варите, поне един човек може да свари сладко в сърцето да няма пяна. Ако няма пяна, показва, че не е майстор на сладката. Зависи от материалите, които взел. Ако материалите, с които вариш сладкото, са чисти, пяна няма да излиза. Вие никога не сте се занимавали. Конкретно едно определение какво обичате. Вашият ум е тъй разхвърлян. Да ви попита човек конкретно какво обичате, вие не може да си дадете отчет. Може да кажете, че обичате някого, че обичате баща си - то е въпрос. Че обичате майка си - то е въпрос. Дъщерята, ако каже, че обича майка си, не трябва да я разлюбва. В любовта се подразбира, че когато обичаш, да няма разлюбване. Човек, като обича едного и обича друг, това не значи, че трябва да разлюби първия. То е все таки да знаеш на какво мяза. Имаш едно сираче, което обичаш, обличаш го в хубави дрехи. Обичаш друго сираче - съблечеш първото, облечеш второто, разлюбиш го. Защо? Обичаш първия. Защо да не направиш нови дрехи, нов костюм на второто дете. Влюбиш се в трети - трети костюм правиш, четвърти, пети. Защо трябва да събличаш единия, да обличаш другия? То е неразбиране какво нещо е любовта.

Онзи, който се влюбва, той е един изключителен случай. Влюбеният спада към изключителните случаи. То спада към закона на чувствеността. Влюбването е всякога преривен период. Има една постоянна любов. Като се влюбиш, няма прекъсване. Влюбването е прекъсване, понеже любовта се усилва към едного, другите забравя. Когато обича всичките хора, човек, като прояви любовта, направи едно прекъсване в любовта спрямо другите, тури един предмет много близо до очите си. Където ходи, все него гледа, изключителен образ е той.

Там, в Библията, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие." Кой е образът Божи в дадения случай? Защото и двете неща са „по образ и подобие". Образът в света от чисто материалистическо гледище е мъдростта. Това е образ. Човекът, който е под ръководството на Божията мъдрост, той е образ. Подобието е в любовта, което се изразява чрез образ. Тогава законът е верен, когато дойде любовта, това е подобието на Бога. Лицето е светът на човека. Когато видиш човека скръбен, натъжен, няма никаква любов. Лицето му потъмняло, погрозняло. Защото радостта винаги иде от любовта, не иде от мъдростта. От мъдростта лицето светва. Когато се прояви мъдростта, човек става красив. Красотата е проява на мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Глупавите са всякога грозни. Грозният човек не е мъдър.

Каквито примери и да дадете от историята, те са случайни работи. Вие не може да представите един велик учител в света, пратен от Бога, и той да е грозен. Някой талант от трета, четвърта степен може. Мъдрият човек всякога трябва да бъде изключително красив. Но тогава как се подразбира - има една пластична красота, която е като светлината. Природата - ако вие погледнете, в нея има красота. Ако знаете как да гледате, зависи къде поставяте вашия фокус. Запример много пъти не може да гледате човека право в очите. Човек в очите не може да видиш, Има една постоянна точка. Ако гледате устата, той се безпокои. Ако го гледате в очите, той се безпокои. Ако го гледате в брадата, той се безпокои. Ако го гледате във веждите, той се безпокои. Ако го гледате в челото, по-малко се безпокои. Ако го гледате в страните, пак се безпокои. Човек, като го гледате в очите, се безпокои. Кое е онова място, като гледате човека, да не се безпокои. Има една точка, в която трябва да погледнем човека. Вие ще кажете: „Кажи ни я."

Туй, което се казва, никога не се научава. Туй, което не се казва, то се научава. Ти като дадеш на човека, всякога ленивец остава. Нищо не му давай. Не да нямаш желание да му дадеш. Ама да кажем, като дойде синът, казва на баща си: „Татко, дай ми една чаша вода." Разумно ли е да стане бащата, да му даде вода? Той ще каже: „Синко, чаша има приготвена за тебе, стомната е пълна с вода, вземи си." Или казва: „Мамо, дай ми вода." Майката може да го направи от любов. Но не е разумно майката да става да дава вода на детето. Благодарение, че давате вода, затова такива деца имате. Господ ви е дал деца, но трябва да знаеш как да ги възпитаваш. Нищо повече.

Сега за възпитанието говорим. Любимото число кое е вкъщи? Законът навсякъде е същ. Бащата донесе една дрянова пръчица, закачи я за един копринен конец - и тя виси. Може да не употребяват пръчицата, но все таки капелмайсторът, колкото за адет, ще я откачи някога. Бащата и майката направят един закон за детето. Заръчат много хубави долапи. В тия долапи има нещо за ядене: орехи, захар, сладко. Направят закон, казват на детето: „Няма да бъркаш в долапа." Това е първият закон. Ако бъркаш в долапа, пръчката ще слезе от конеца. Бащата излезе, детето погледне пръчката, то разсъждава, казва: „Вързана е." Отвори долапа. Някой път яде толкоз майсторски, че не може да познаят. Някой път го хванат. Когато детето е на 7 години, направят един закон. Когато е на 14 години, направят други закон. Когато е на 21 години, направят трети закон. Казва на майката: „Не зная какво трябва да се прави с това дете, но трябва да се измени законът".

Всичките закони, които са писани, са писани, когато те остават. Когато бащата остарее, стане възрастен, тогава синът напише същия закон. Синът направи долап и тури закон: „Татко, няма да буташ долапа." Бащата ще види как е направен законът, тоягата. Ако е закон, нека бъде закон и за детето, и за бащата едновременно еднакъв. Защо бащата намира, че не е намясто. Намясто е този закон. Те нямаха право да правят един долап, да правят изкушения на детето. Стаята трябва да бъде празна, никакви долапи, никакви сладка, никакви орехи, само четири стени. Казвате, греши детето. Когато правите един закон, трябва да знаете, че този закон ще се опита върху ви. Може да направите закон. Природата допуща всичко. И обратният път, всичките закони, които сме правили, то ще изпитаме силата на този закон върху нас, ще видим последствията. Казвате, не е добър. Щом не е добър, ти ще промениш закона. Следователно, преди да дойде да се опита този закон върху ти, ти трябва да го промениш.

Казва сега, числото 1. Това е устата. Другото любимо число, то е двете. Виждаш, природата има две ръце, два крака. Любимо число е двете, то е творческо число. После, когато искаш да завържеш приятелство, ти се ръкуваш - то е числото 10. Двама хора, като се хванат с ръцете, по 5, то е числото 10. Който знае да събира, имате 5 и 5, да не турям този кръст, понеже вие още не сте научили как да работите с него. Англичаните имат "t". Те са силен народ, понеже са знаели как да се справят със своето "t". В тях ще видите, турят линийката навсякъде. Българинът има топуз. Ако не разбираш хората, този ще закачиш, онзи ще закачиш, ще се обърнат върху тебе. Българите видяха, че туй правило не върви, изхвърлиха „ъ". После българинът се ухитри- пише „гь"? Сне кръста и напише „гь", намериха, че тази работа върви. Онзи, който не разбира закона, казва: „Тъй се пише. Ако „ъ" е потребно, не трябва да се изхвърля. Ако е непотребно, трябва да се изхвърли. Кръстове не ни са потребни. На „ъ " също кръстът не е потребен. Някой може да тури точка".

Казвам, числата трябва да се разбират, ако вие искате знание и мъдрост. Но ако вие не разбирате смисъла на числата, какво знание ще имате? Вие постоянно оперирате с числата на вашата ръка. Ти казваш - „разбираш ли" с махането на ръката, някой път 9, 10 пъти. Някоя работа не върви, понеже ти си турил едно число, което не върви. Ти казваш, разбираш. Разбираш... Говориш. Говориш повече, отколкото трябва. Онези учители, които късат учениците по математика... Те (учениците) не знаят да пишат. Той ще се яви на дъската, пише несигурно, той не може да види съотношението. Сръчният ученик знае да пише, разбира. Ако сръчният човек така маха с ръката си... (но)Ако държи ръката си! Във всяко едно движение нещата са направени не чисто механически, но една жива математика има.

Числата са живи. На всяко едно число съответства едно разумно същество в света. Ти не може да играеш с числата, както искаш. Те са живи числа. Всичките числа в природата са заети. Няма число, което да е свободно. Може би големите числа, но всичките числа до милиони, милиарди, все са заети от същества, но понеже вие с големите числа не оперирате, всичките числа са заети с разумни същества. Да кажем, числата 10, 20, 30 - всичките числа са заети от високоинтелигентни същества. Ако кажеш 100 и не знаеш как да го направиш - числото 100 може да предизвика много хубави работи, но в даден случай, когато имаш 100 и имаш една нечиста мисъл, може да предизвикаш нещастие за цяла една година. Защото с туй число ще разтърсиш невидимия свят. Всичките тия същества, които имат числото 100, ще дойдат, казват: „Какво има?" Казваш: „Нищо." Разбирате ли?

Вие сте чели „Хиляда и една нощ". Седял един пътник. Намирал се при една чешма. Изпъшкал да си отдъхне, друга мисъл нямал. Излиза един старец, казва: „Какво искаш?" „Нищо, почивам си." „Как си почиваш? „Ох" казваш. Мен ми е името Ох." Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох". И при любовта, като отидеш, казваш „ох". Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена. " Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена". Господ дойде и казва: „Какво искаш?" Тогава

Господ казва: „Направете онзи мъж жена." Жената казва: „Лош е този мъж." Че той е мъдростта. Тогава Господ дойде, казва: „Направете я мъж." Жената става мъж и мъжът става жена.

Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла." Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.

Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си -някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.



Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието - нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.

Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен. Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей. С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия.

Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.

От горната бърна може да се знае човек малко ли ще говори, или много ще говори. Ще обича ли, или няма да обича. Онзи, който много обича или малко обича, е турено в устата. Тази линия, която се е образувала между устата, колкото е по-тънка, зависи някой път от налягането. Някои хора натискат устата, значи върху двете бърни има налягане. Теченията, които текат от горната бърна, по бърната отгоре образуват един вид едно налягане, човек стяга устата. Някой отворил устата. За онзи, който свил устата, мислят, че е мъдър, сръчен човек. Онзи, който държи устата си малко отворена, считат го за будала. То е крайности. Човек не е толкоз просветен. Има един начин в природата те как трябва да се докосват.

Туй докосване не трябва да става постоянно. Постоянно трябва да се докосват и да се отделят, за да може да става правилно течение. Човек, който дълго време държи устата отворена, той си причинява едно състояние, което мъчно се лекува. Ако искате да се лекувате, дръжте устата свободна. Заповядвайте на устата, то е израз. Ако вие не знаете как да контролирате вашата уста с вашия език. Езикът е, който ще се справи с тази линия, тази правата линия, той ще обърне единицата. Езикът отвътре може да обърне тази единица. Ако поставите перпендикуляр, значи този език отвътре е изваден от мъчнотии. Ако трябва езикът да образува и двете линии, той ще постави задача, както трябва за разрешение. Природата не е създала кръста. Природата създала правата линия.

Има противоречия, които трябва да знаете как да премахнете. Ние не може да премахнете едно противоречие, ако не знаете как да се справите е устата си. Вие може да сте първокласен философ, може да сте първокласен поет, може да сте богат банкер, всичко имате, но нито поезия, нито пари може да ви помогнат, ако вие не разбирате закона на вашата уста, не може да се справите с мъчнотиите. Болният човек има една особеност на устата. Ще дойдем до гримасата, но гримасата не изменя привичките.

Някои хора носят главата наведена на лявата страна, когато се учудвате на един човек, че е много умен. Кога навеждате главата надясно? Българинът наведе главата надясно, казва: „Гледай, хитър човек." Когато някой си счупи крака, сполети го някое нещастие, навежда си главата наляво. Когато съжалява хората, навежда главата наляво. Когато се учудва, навежда главата надясно. Казва: „Какъв дурак. Направи това, да не му мисли. Някои от вас носите главата надясно, други наляво. Значи на някои се учудвате в света, минавате покрай някой богат човек, казвате: „Брей!" Хубаво, вие сте хора, които обръщате внимание само на богатите хора. След четиридесет-петдесет години остане навик у вас да носите главата надясно. Аз изваждам заключение, че вие сте човек, който обръща внимание само на богатите къщи. Срещнеш някой богат, философ, учудиш се. Четеш някое съчинение, учудиш се. Срещнеш някоя жена с хубаво облекло, учудиш се. Така у вас ще се образува един навик. Някой направил нещо, ти се учудваш, на втори се учудваш, докато във вас се образува един лош навик.

Това са неестествени положения. Външният физически свят е въздействал върху вашето знание, създал един неестествен навик. Вие не владате главата си. Външният свят влада главата. Ти се спри. Най-първо не се учудвай, но виж, като погледнеш този богатия човек, да видиш дали честно е спечелил своите пари, дали тази къща е умно направена, или не. Ако е умно направена, тогава с очи се поусмихни, не си навеждай главата. Ако си навеждаш главата, ти си глупав човек, който не разбира. Ако разбираш, че къщата е направена хубаво, поусмихни се, не навеждай главата, но се усмихни. Някой път, аз виждам, усмихвате се. Някой дойде, погледне ме, усмихне се. Някой път, като погледне, поусмихнете се, някой път се безпокоите, че се усмихнал. Аз зная, щом се усмихвате, къщата е направена хубаво. Много е приятно, когато се усмихвате, всякога носите нещо хубаво. То е естествена усмивка. То е един израз на онова хубавото в разумната природа. Не тази обикновената природа, за която хората говорят.

Тепърва, ако вие искате наука, но вие искате механическа наука да ви се даде, без никакви мъчнотии. Искате да бъдете богати, да имате автомобил, после да не се мъчите, никакви мъчнотии да нямате, да ви носят на ръце. Човек може да носи на ръце само едно любимо същество. Помнете го. Ако ти носиш едно същество, което не е любимо, остави го само да ходи. Когато не обичаш някого, остави го сам да ходи. По-голямо наказание на човека не може да дадеш, освен да го накараш сам да ходи.

Да ви носят, какво означава? Защо аз искам да ме носят другите, да им създам страдания? Ако аз не обичам страданията, защо ще ги причинявам? Онзи, който ще ме носи, ще страда заради мене. Тогава аз защо да не ходя? Сега другото, което искам да извадя из вашия ум, е следното.

В природата не е предвидено никакъв автомобил, файтон, железница, аероплани. Тия неща не са предвидени. Те са случайни работи. Предвидени са само краката пеш да ходят. Следователно, ако в твоя ум има файтон, ти ще остарееш преждевременно, няма да научиш много работи. Ти всякога дръж в ума си, че пеш ще ходиш на Витоша. В Америка ако ходиш, с параход ще пътуваш. То е случайно. В ума си не внасяй файтон. Обор трябва да имаш за тия механическите работи и в пристанището док трябва да имаш за парахода. В ума си не ги дръж, не внасяй механически работи в ума.

Запример парите ще те препятстват, за парите трябва да имаш каса. В ума си не ги дръж, понеже са зараза, болест са парите. Аз не съм видял богат човек, който да е здрав. Дето боледувате, аз зная защо. Във всинца има една алчност да бъдете богати. От богатство сте болни. Аз казвам, богатите хора и болните хора си приличат. По какво си приличат? Богатият човек иска да му слугуват. Той седнал на стола, казва: „Трябва да ми слугуват." Богатият е много взискателен към хубавата храна. Почти и болният е същ. Болният човек и той обича да заповядва. Богатият иска файтон и болният човек иска автомобил - по това си мязат болният и богатият човек. После на богатия човек ръцете са гладки. И на болния ръцете са гладки. Богатият и болният си мязат.

Щом искате да бъдете богати, ако не разбирате в какво седи богатството, непременно ще носите болестта, тя ще ви бъде спътница. По един естествен начин ще дойдат ония ръце, здравословните състояния, които трябва да функционират, вие ще ги спрете. Вие, като искате да имате мека ръка, изкуствено ще дойдат тия състояния. Ръката трябва да бъде мека, пластична, да имаш сила. Като те хване човек, не само енергия, но едновременно да чувстваш, че този е енергичен. Именно едновременно три качества трябва да имате. Ако ръката на един човек е студена, туй показва, че този човек има любов, но той е стиснат. Студените хора наричат скържави хора. После сухата ръка е на енергичност. Тази ръка трябва да се измени не отвън. Ти не може да измениш отвън. Ти трябва да измениш твоето състояние отвътре. Тогава, ако ръката ти е студена, ще помислиш за ръката на един светия, за един ангел. Ръцете на светиите не са студени. На умрелите хора са студени, но на светиите са топли. Ако целунеш ръката на един ангел, ти ще видиш какво нещо е ръка. Вие сега казвате, че вашата ръка е студена, но не знаете как да препратите вашата енергия. Тогава, щом дойдем да говорим за нашите чувства, казва, знаят хората за любовта. Ако ти разбираш любовта, какво се срамуваш от любовта.

Любовта е проява на Бога, тя е друг процес. Ако ти говориш за любовта, то е най-великото, най-хубавото, най-божественото в света, което се проявява. Ако си носител на Любовта, ти ще бъдеш здрав. Не може да мине Божията любов през тебе и ти да си болен. Бог е носител на всичкото благо в света. Следователно, ако неговата любов мине през тебе, ти ще бъдеш здрав. Ако ние не сме здрави, не че ние не сме, ние не разбираме закона на любовта. Казваш: „Аз го обичам, но той не заслужава." Тази любов не е твоя. Отде знаеш, че не заслужава? Ако любовта иде от Бога, защо ти ще станеш авторитет, да казваш, че той не заслужава твоята любов. Ти не схващаш. Вие казвате, че не заслужава. Защото, щом кажеш, че не заслужава, друго същество, което те обича, и то казва, че ти не заслужаваш неговата любов.

Ако ние така разсъждаваме, кой от нас заслужава и няма защо да заслужваме. Любовта се проявява не по заслуга. Но любовта всякога се проявява към онези, които заслужват. Който заслужва, никаква любов не му се дава. Който не заслужва, на него се дава любовта. Кому дават пари? На сиромасите. На онзи милиардер, който има пари, какво ще му дадеш? Любовта е за бедните, за страдащите, за тези, които нямат, за тях е любовта. Казва, ти не желаеш да ме обичаш. Нищо не ти давам от любовта, нямаш нужда. Затуй Писанието казва, че Бог обича грешните. Казва, възможно ли е? Как е възможно Бог да обича грешните. Любовта е за грешните, не за праведните. Как тъй? Праведният има вече любовта отвътре, той живее в любовта. Какво има, ако грешникът се грее на огъня. Огънят не е накладен за праведния. Ако аз имам печка, не се нуждая от огън. Слънцето е за този бедния човек. Той трябва да се грее. Слънцето е за бедните хора, то не е за богатите. Като дойде слънцето, казвам, много добре се печеш.

Вие се спирате и казвате, тия са празни работи, кажи ни нещо за Господа, за ангелите, за яда. Да ви дам тоягата, като мръднете, всичко да направите. Аз ако ви дам тоягата, ще направите най-големите глупости. Вие какво ще направите? Ще разкажа един разказ, вие може да сте го чели.

Една голяма царица, красавица, казва на мъжа си: „Дай ми - казва - три деня аз да царувам, да имам власт, да видя, че ме обичаш." Като иска да царува, показва, че тя не обича мъжа си, туй е психология. Но той казва: „Добре." Той й дал три деня да царува. Още в началото на царуването, още първия ден арестувала мъжа си, турила го в затвора. Тази жена, тя е жената на плътта. Няма какво да даваш властта някому. Ние не сме умни, като даваме властта. Властта седи в Бога. Когато дойдем до закона на любовта, няма да дойде Господ да ни бъде слуга, а ние да бъдем господари. В духовния свят слугите имат предпочитание пред господарите. Непочтените хора в духовния свят, това са богатите хора. Сиромахът, този бедният човек, просякът, те са почтени хора. Като проговориш за един богат човек, казват - защо да не го слушаш. Защото той е пълна паница. В богатите има нещо много благородно, той е скържав човек.

Казва: „Аз да бъда богат." Всинца сте богати. Когато в моето сърце е любовта, не съм ли богат? Когато в ума е мъдростта, не съм ли богат? Когато във всички мои постъпки се проявява истината, не съм ли богат? Къде е сиромашията? Когато имам здраво тяло, ям сладко. Кое е по-хубаво - да бъда богат и да имам болен стомах или като взема сух хляб, натопен във вода и ям сладко, кое по-хубаво? Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе. Вие седите, казвате „кора". Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.

Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен. Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита. Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи. Ако аз разбирам този закон. Бог ще трансформира тази енергия.

Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител?" Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю", ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това." Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.

„Само проявената Божия любов носи пълния живот. "

Тридесет и трета лекция
на Общия окултен клас
9 април 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder