НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съзнателният живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Съзнателният живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, дойде, всички, свят, живот, мисъл, любов, хора, земя, себе, имат, бъде, сега ,

Общ Окултен клас , София, 26 Март 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху съзнателния живот.

За какво страда човек? Човек страда за това, което е изгубил. Какво най-много цени човек в живота си? На този въпрос мъчно може да се даде отговор. Защо? Защото в различни случаи човек цени различни неща. Ако е отишъл на концерта, да слуша някой цигулар, човек може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоновете при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човек вижда, че тонът трябва да има освен чистота, още и мекота, сила, и да произвежда мисъл. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка представят тонове на цигулката, или на какъв да е инструмент, по който се определя човешкият характер. В музиката се говори за чисти, правилни тонове, а в живота – за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, там има право. Същевременно всяка правилна форма съдържа в себе си известен морал.

Днес всички говорят за морал, но малцина го имат в себе си. Да имаш морал, това значи да виждаш нещата правилно. Сегашните хора не виждат правилно, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. Например, слушате бащата и майката да казват за сина си: „Голям нехранимайко е нашият син! Няма да излезе човек от него“. Младата мома казва за същия момък, че е отличен човек. Професорът казва, че е даровит, способен момък. Кой от тримата е най-прав: бащата, младата мома или професорът? Всички имат право, но най-голямото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пък и човек сам се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Ако не постъпва добре със себе си, човек не може да постъпва добре и с другите. При това положение човек не може да има никакво верую.

Ще каже някой, че има достойнство, че не иска да го тъпчат. Който има достойнство, той трябва да се отнася правилно с всички разумни същества. Какви трябва да бъдат отношенията между две разумни същества? Първото нещо, което се изисква в отношенията им, е искреността. Щом са искрени помежду си, отношенията им всякога ще бъдат правилни. Освен това, те трябва да имат поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорят, те лесно ще се разбират. Докато са на земята, те разглеждат и изучават нещата по един начин. Отидат ли в духовния свят, там ги изучават по друг начин. Докато е на земята, човек трябва да учи много, за да се домогне до известно знание. В духовния свят, обаче, в малко време той придобива много знания. Там светлината е голяма, вследствие на което изведнъж вижда всичко. Там лесно се придобиват знания, но лесно се губят. Разумните същества знаят разликата между двата свята и лесно се ориентират. Тази е причината, поради която лесно се разбират. Между тях не произлизат такива противоречия, каквито между обикновените хора.

Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва да работите, да се ориентирате в духовния свят, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свят е такова, каквото между клоните и корените на дървото. От състоянието на клоните ще познаете състоянието на корените. И обратно: от корените ще познаете състоянието на клоните. Ако корените се повредят, и клоните ще започнат да страдат. Често в човека се явява желание да отиде в духовния свят. Това е невъзможно. Защо? Защото човек е корен. За да отиде в духовния свят, коренът трябва да измени естеството си, да стане клон. И обратно: ако някое същество от духовния свят пожелае да слезе на земята, също така трябва да измени състоянието си, да стане корен. Какво ще стане с дървото, ако коренът му пожелае да посети клоните? Дървото ще изсъхне. Или какво ще стане с дървото, ако клоните пожелаят да посетят корена? Ще изсъхне. Искат ли да останат на мястото на корена, клоните трябва да претърпят видоизменение, да се превърнат на корени.

Религиозните хора се стремят да влязат в духовния свят, с цел да видят онова, което на земята не са могли да видят. От друга страна, те се стремят да станат любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие: от деня на раждането до деня на заминаването си човек да не е отправил нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка към кое да е същество, създадено от Бога. Това не значи, че Бог не обича човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Бог обича човека, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително с него. Колко животни, колко хора човек е пренебрегнал! Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълк, насочи пушката си и го застреля. Защо убива вълка? Защото нападал овцете. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошките. Какво ще кажете за човека, който напада и овцете, и кокошките? Трябва ли да дойде някой по-силен от него да го убие? Като говори и върши някои неща, човек трябва да бъде справедлив. Ако той има нужда от храна, и вълкът, и лисицата се нуждаят от същото.

Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще. Не, човек определя бъдещето си от първия и последния момент на своя живот. Като съедините тия два момента, ще образувате кръга, в който той се е движил. Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти. Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута. Това показва, че човек се е родил, но окончателно не се е родил. Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени. Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички радости и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност.

Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. Днес всички хора са бременни и трябва да родят. Казваме, че човек трябва да живее. За кого? За детето в себе си. Няма човек на земята, който да не е бременен. Намерите ли един човек, който да не е бременен, ще знаете, че нож виси над главата му. Защо колят яловата крава? Защото не може да се тели. В преносен смисъл на думата ялов човек разбираме онзи, който няма никаква мисъл, никакво чувство, никакво желание в себе си. Този човек не е бременен.

Като ученици, вие трябва да имате широки възгледи за живота, да се освободите от дребнавостите. Кой какво направил, това не е ваша работа. Стремете се към възвишеното в света, към отношения, каквито разумните същества имат помежду си. Гледайте на земния живот като на преходен. Докато сте на земята, ще учите, ще вярвате, да изработите нещо ценно, което да занесете със себе си на онзи свят. – „Съществува ли онзи свят?“ – Сами ще проверите. Много хора са виждали своите близки покойници, но едни от тях вярват на очите си, други не вярват. Който вярва, той може да се ползва. Който не вярва, той ще провери нещата в бъдеще.

Съвременните хора вярват в много неща, но не вярват, че животът не се прекъсва. Живот има и на земята, и на другия свят. Вярата на съвременните хора е лишена от обекта, който може да ги ориентира в живота. Те знаят само, че са страдали много, че главите им побелели от страдания. Какво от това, че са страдали? Поумнели ли са от страданията? Ако човек страда и поумнява, страданията са на място. Като поумнее, човек трябва да приложи Любовта. Само разумният знае как да люби. Когато люби, глупавият върши ред грешки, за които после съжалява. Любовта дава и никога не съжалява. Проявява ли Любовта си, човек трябва да бъде чистосърдечен, искрен към себе си и към ближните си, да бъде готов всякога да изправя грешките си. Щом е искрен, той вижда грешките си и лесно ги изправя. Защо сте грешили, не питайте. Кой е причината да грешите, също не питайте. Защо? Защото причините на нещата се крият в далечното минало, дето човек не може лесно да проникне. Като греши, човек разполага с възможности да се изправя и да учи. Ако греши в Любовта, човек има възможност да я разбере по-добре. Иначе той не би могъл да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човек, толкова по-малко ще греши и ще изучава причините на нещата. Като дойде до причинния свят, той ще види грешките си и ще се усмихне на себе си, че е бил толкова глупав да страда за нищо и никакво.

Казано е в Евангелието, че Бог е огън всепояждащ. Това е крив превод. Бог е огън, наистина, но огън, който носи живот в себе си. Сам по себе си Божественият огън не разрушава. Човешкият огън гори, разрушава нещата. Понеже хората не познават Божествения огън, те приписват на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огънят на Божествения свят да изгаря нещата. Този огън чисти, възраства и съгражда. Този огън е всепояждащ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огън ще дойде от облаците някъде. Не, той ще се яви в умовете на хората, в техните мисли. Ако Христос не влезе в умовете на хората, хиляди години още могат да Го чакат, но Той няма да се яви. В 1845 г. американците очакваха явяването на Христа. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрев на слънцето, те очакваха Христа да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем, Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света.

В 1915 г. религиозните пак очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде във форма на нови идеи, които се зародиха в умовете на управници, учени и философи, но пак не Го разбраха. Ако умовете на цялото духовенство, на всички учени, философи се съединят в едно, те ще възприемат новите идеи и ще отворят пътя на Христа към земята. Той ще дойде на земята и славно ще бъде Неговото посрещане: учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадат ръка и ще се възлюбят. Духовенството ще хвърли своите стари, черни дрехи и ще се облече в нови бели дрехи. Царете и князете ще отварят дворците си, всички да влизат свободно, да ги посещават. Професорите ще отворят широко вратите си, безпрепятствено да влиза всеки, който търси светлина. Търговците ще отворят магазините си и даром ще дават. Кой каквото има, даром ще дава. Няма човек в света, който да не отвори сърцето и ума си при идването на Христа на земята.

Съвременните хора не могат още да отворят сърцата и умовете си, защото единият или двата им крака са изкълчени. Някой изкълчил крака си, а близките му казват да върви право. – „Не мога, кракът ми е изкълчен.“ – Намести го. – „Не мога сам.“ – Прав е човекът, не може сам да намести крака си. Ако искаш да ходи право, помогни му. Наместиш ли крака му, той ще върви право, стройно като войник. Изкълчените крака на много от съвременните хора представят техните изкривени идеи. С такива идеи не може да се върви напред. Те трябва да се изправят. Изправят ли се идеите на човека, и ходът му се изправя. Новото учение има задача да намести изкълчените крака на хората, т.е. да изправи идеите им. Новото учение е несъвместимо със стария ред и порядък на нещата. Царството Божие не може да дойде при стария ред и порядък на живота.

Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг. Разумното страдание не е нищо друго, освен пръчица в ръката на любящия баща, на добрия учител. Тази пръчица прави човека истински човек. Който е опитал тази пръчица върху гърба си, той е станал човек. Който не я е опитал, той е останал глупец. За да поумнее, от време на време пръчицата трябва да играе върху неговия гръб. Като съзнаете значението на тази пръчица, вие трябва да благодарите на всеки, който си е послужил разумно с нея, а не да се оплаквате, че са ви измъчвали. Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот.

Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“. Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали. Привилегия е човек да страда. Ще каже някой, че не иска да бъде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трябва да знаете: Човек ще страда и като мъж, и като жена. Страданията са неизбежни. Щом е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бъде ялова крава, над главата на която ножът ще виси всеки момент. Щом си мъж, непременно ще градиш и твориш. Не твориш ли, ножът ще виси и върху твоята глава. С други думи казано: Сърцето ще ражда, ще приготвя материал, а умът ще гради, ще обработва този материал. Ако мъжът и жената, ако умът и сърцето не изпълняват великите Божии закони, те ще се превърнат в пустини, в безводни планини и неплодородни полета. Като живее на земята, човек трябва да бъде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой.

Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. Мнозина не успяват, защото очакват благоприятни условия. Те приличат на онези ученици, които разчитат на учителите си, те да ги спасят и извадят от безизходното положение. Добрите учители ще дойдат, но те искат способни ученици, добре да разбират и прилагат учението им. Нима Христос, един от Великите Учители, не дойде преди 2,000 години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на света? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днес още не е приложено. Защо? Хората не са готови още за това учение. Някои са го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричат християни, трябва да приложат учението на Христа в живота си. Не желаят ли да го приложат, колкото пъти да дохожда Христос на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трябва да се освободите от своя вътрешен страх. За това ще ви помогне Любовта. Казано е в Писанието, че Любовта изпъжда страха вън от човека. Страхливият не може да влезе в Царството Божие, в царството на Любовта. Да любиш, това значи да се примириш с Бога, с всички живи същества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приел Любовта в себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на големи противоречия.

Като ученици, вие трябва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен. Не може да бъде приет за ученик в окултна школа онзи, който не е в състояние да превърне желязото в злато и обикновения камък в диамант. Това са изпити, през които всеки човек неизбежно трябва да мине. Чрез изпитанията човек придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мъчнотиите в живота си. За да бъде приет като ученик в Божествената Школа, т.е. в школата на Великия живот, човек се изпитва в търпение, милосърдие, любов и знание. Като изпитва човека, невидимият свят проверява какво може да излезе от него. От успеха, който човек е показал при изпитите си, зависи неговото място в света. Както вие определяте мястото на всяко животно, така и невидимият свят определи мястото на всеки човек в живота. Вие туряте кокошката в курник, свинята – в свинарник, коня – в конюшна и т.н. Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество на хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. Иска ли да влезе в рая, първият изпит, на който подлагат човека, е да изсвири или изпее едно класическо парче. Вторият предмет, по който ще го поставят на изпит, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпитите си, ще му кажат, че като се приготви добре, тогава ще го приемат в рая.

Съвременните хора не успяват в живота си, защото живеят повече за себе си. За да имат успеха в живота си, те трябва взаимно да си помагат. Видят ли някой болен, те трябва да му се притекат на помощ, кой с каквото може: един ще му помогне с пари, друг ще му направи някакъв компрес, трети ще му прислужва в приготвяне на храната и т.н. Ако пък някой е слаб в уроците си, ще му изпращате своите добри пожелания, да се насърчи. Каквото правите, ръководете се от принципа: Който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошъл на земята, човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите. Ако не знаете къде има чиста, изворна вода, ближният ще ви покаже, но вие сами трябва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учителят ще ви даде светлина, но вие сами трябва да я използвате, да придобиете знание. В това се заключава новото учение.

И тъй, искате ли да успявате, разглеждайте живота от неговата добра страна, чрез която Бог се проявява. Ако чувалът ви е празен, не се обезсърчавайте. Потърсете онзи хамбар, в който житото е в изобилие. Този хамбар е Божествен. От него всичко излиза даром. – „Как ще го намеря?“ – Запали свещта си. Запалената свещ представя човешкия ум, който трябва да се приложи в действие. Търсете изобилие в Бога, а не в човека. Дърветата, които Бог е посадил, дават изобилно. Взимайте от техните плодове и благодарете за всичко, което получавате. Как ще изкажете благодарността си? Като полеете дървото и посадите семките му. Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия.

Днес от всички хора се изисква права, чиста мисъл. Каквото да се случи в живота им, те трябва да имат будно съзнание, да пазят чистотата на своята мисъл. Като живее на земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат отвън или пък се зараждат в самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя с тях. Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. Христос изпъждаше лошите духове от хората с Любов, а не с насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошите мисли и чувства в себе си, вместо да се освободите от тях, те ще се стремят повече да се закрепват. Насилието ражда насилие. Като знаете този закон, служете си с Любов. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от всички противоречия и ограничения.

Чиста мисъл е нужна на човека. Щом мисълта е чиста, и чувствата му ще бъдат чисти. Щом мислите и чувствата са чисти, и постъпките му ще бъдат чисти.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 26 март 1930 г., София, Изгрев

Съзнателният живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, дойде, всички, свят, живот, мисъл, любов, хора, земя, себе, имат, бъде, сега ,

Общ Окултен клас , София, 26 Март 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Онзи, който иска да бъде музикант, в него трябва да има едно вътрешно желание, той трябва да обича музиката, не като външно изкуство. В добрия живот, в правилния живот нито крачка не може да вземе без музика, ако не пее. Човек, който го е срам да пее, който го е срам да свири, той добър човек не може да бъде. Ама как ще пея? Щом те е срам от хората. Нима онази река, която извира от извора, срам я да върви към морето, казва: какво ще кажат другите реки? Нека да казват, каквото искат. Реката пее своята песен.

Та казвам, ти ще живееш, да дадеш израз, да бъдеш доволен от своя живот. Някой казва: „Дотегна ми." Какво? „Искам да ида при Господа." Дотегнало му. Че хубаво, щом искаш да идеш при Господа, вземи си билет и върви, ако искаш. Ако нямаш билет, къде ще идеш? Най-първо направете един опит. Толкоз време живеете. Кой от вас е направил съзнателен опит да излезе от тялото навън? То е твърдение. Да опитате да направите един опит, да излезете из тялото, да влезете в другия свят, да видите отношенията. Духовно ще идете. Да имате една ясна представа какво е умирането. Някой път умирането е благословение. Някой път умирането е нещастие. Човек трябва да знае в какво седи добрият живот. Ако ти в себе си не може да храниш добри чувства към окръжаващите - да кажем, някой добър човек ти направи една пакост - ако ти не може да изтълкуваш това добре, ти не си учен човек. Вие трябва да бъдете добри, не само да казвате: добри трябва да бъдем. Ние не трябва да се стремим към доброто, доброто е в нас, трябва да го изявим. Ако сега трябва да изявим доброто, то е изгубена работа.

Та казвам, този цигулар посвещава десет, петнадесет години да изучава това малкото разстояние, да придобие пъргавина на своите пръсти. Тази пъргавина произтича от неговия мозък. Неговият мозък има отношение към неговия ум, към неговите чувствания, към неговия дух - стане цял един вътрешен процес. Когато се определя, не трябва ние да отделяме добрия живот от нас. Казваме, светски живот, при сегашните условия не може да се живее добре. Защо не може да се живее добре? То е наше разбиране. Другото положение. Може ли майката да живее добре, а детето в утробата да не живее добре? Добрият живот зависи от мисълта. Ти не може нито да се молиш, нито да имаш добри чувствания към другите хора при сегашното развитие на човечеството, ако нямаш мисъл. Мисълта е, която ще даде израз на твоите чувства. Защото, щом влизаш в една концертна зала и онзи цигулар свири хубаво, ти не може да не го обичаш. Мнозина цигулари и артисти имат цяла бела от жени. Ако е цигуларка, всичките момци с букети тичат или ако е артистка, играе нещо на сцената, те се влюбват в нея. Знае как да играе. Непременно влюбването ще дойде.

Формите на любовта, то още не е любов. Защото под думата „любов" аз разбирам процес, който засяга умствения свят и той е чист процес. Когато говорите за любовта, разбирате земни работи. То е външната страна на любовта. Любовта е Божествен процес. Един непреривен Божествен процес. По някой път вие може да се повдигнете като високи върхове, такова едно течение над вас. По някой път вие се повдигнете, после пак слезете в долините. В тия две точки засягат Божествената любов. Мислите, че любовта слиза. Любовта не слиза. Вие имате отношение към вашите чувства, функция на вашите чувства. Но вие трябва да се качите във високите места в живота, за да вземем този полет на любовта. Онзи човек, на когото съзнанието е будно, щом се качи на този връх, ще вземе всичките блага, които любовта има. Ако не вземе благата, веднага ще се зароди желание да слезе долу.

Питам, след като направите десет-двадесет докосвания до Божествения свят, какво ще добиете? Пък и живота да вземем. Допуснете, че вие сте били ученик, да вземем в най-чистата форма, ученик в училището. Имали сте десет души учители, всички тях сте ги обичали, а нищо от тях не си добил, питам, какво си добил? Казвам, много добре. В едного се влюбите, във втори, трети, десети, излязъл си, както си влязъл, от училището. Питам, какво ти допринесла твоята любов? Ако твоята любов те е свързала с него, ти - ако той е художник, ти си придобил изкуството да рисуваш, ако вторият е музикант, третият - скулптор, четвъртият - поет и т.н. - от всичките тия влюбвания си придобил тия качества, които те имат, ако десетте души са вложили в тебе десет изкуства, има смисъл влюбването.

Ако ти със своите изкуства излезеш в света, хората няма ли да ти дадат цена? Вие сега ходите и се оплаквате, че накъдето и да ходите, работа не ви дават. За слуги не ви приемат. Ако имахте изкуството, да хванете керемидата и като я стиснете, да излезе злато, идете при един съвременен милионер, казваш: „За слуга ще ме цениш ли?" Казва: „Не ми трябва." Казваш: „Дай ми една керемида." Стиснеш, направиш злато. Няма ли да те приеме за слуга? Хем почтен слуга. Като се намери в трудно положение, казва: „Иванчо, тази работа не върви, я стисни керемидата." Като стискаш керемидата, неговите работи ще се оправят. Казва: „Нашият Иванчо, като стиска керемидите, прави злато. Откак дошъл в дома ми, всичко тръгна."

Сега аз имам ученици, все са влюбени. Казват: „Много обичаме Учителя." Ако стиснете керемида, злато правите ли? Искам всеки, като стисне керемида, злато да прави. Казвам, ха, Иванчо, стисни. Казвате: „Пие се мъчим, Учителю." Не искам да се мъчите, изкуство имайте. Мене не ме интересуват вашите мъки. Дойде някой, казва: „Дотегна ми, Учителю. Честно карам, не ми се учи, лоши са хората, злато няма." Ама ние сме хора на новото учение. Ако не може да превръщате керемидата в злато, вие сте стари хора. Стари хора, защото и свещеникът, щом като влезе в църквата, хвърли черното расо, облече се. Казва: „Много добре служи. " В църквата много добре служи. Като излезе, вземе черното расо, погледнеш, вдига оканицата. Виждам, по някой път, като говоря, много хубаво пеете, после виждам, че черното расо сте облекли и вдигате оканицата. Много хубаво знаете в църквата да служите.

Казвам, това е съзнанието, което имат някои верующи. Аз познавам хората много добре. По някой път аз се сърдя на хората, знаете защо? Много пъти съм правил опити. Дойде някой, иска от мене да му помогна. Аз държа една добра цепеница. Аз съм алхимик. Казвам: „Колко ти трябват?" „Хиляда лева." Аз тогава смятам. Хиляда лева колко стотици имат? Десет стотици. Казвам: „Ти може ли да издържиш?" „Издържам, как не!" „Аз ще ти дам." Взема цепеницата, един по гърба, два, три. Той, като излезе отвън, гледа ме. „Виждаш, десет пъти като те ударих, цепеницата стана на злато. За мене тази цепеница плати дълговете." „Може ли да кажеш на мене това изкуство?" „Не."

Ако вашата цепеница става злато, ти си маг. Но ако вашата цепеница си остава цепеница, тогава тази цепеница ще дойде на вашия гръб. В живота трябва да разбираме, че всичко онова, което ни се случва, е разумно. Всяко страдание от невидимия свят, от Бога, което се дава, е намясто. Всички вие, които се оплаквате, сте първокласни глупци. Нищо повече. Едно страдание от Бога ли е, то е цепеница. Ако не е от Бога, ако отиваш в дома и те ритне кон, това от Бога ли е? Ако идеш в училището и учителят ти ушие две плесници, конят, който те е ритнал и учителят, който те е ударил - едно време учителите ушиваха плесници. Като не може да смята ученикът, хич не се церемоняха, щом не може да смята, удари го. Излезе втори, и той не знае да смята, и него набие. Излезе друг, знае да решава, няма плесници. Казват, учителят нямаше право да го бие. Но и ученикът нямаше право да не знае. Понеже ученикът не е научил правилото, какво искаше да каже учителят? Той го магретиса. Всички ученици, които са бити от своите учители, хора са станали. Онези, които не са бити, останаха простаци. Ако вас Господ не ви бие, ще останете простаци. Аз бих казал, най- големи простаци ще останете. Ти, след като те бие, след като ти удари плесниците, ще го повикаш, ще дадеш банкет. Ще кажеш: много ти благодаря.

Сега ще кажете: колко ме е бил, колко ме е измъчвал. Вашите измъчвания са въображаеми. Има един наш приятел тук, ще ви приведа един пример. Една вечер той заспива. Аз ще предам примера в мои мисли. Заспива той, добре разположен.

Явяват се стражари на съня, хващат го. Водят го на съд, осъждат го на смъртно наказание. Казва: „Моля, бийте ме, осъждайте ме, но кажете ми защо ме осъждате, какво искате от мене, каква погрешка съм направил." Съдията вдига една бяла хартия и казва: „За тази бялата хартия те осъждаме." Осъждат го на смърт, екзекутират го. После той прекарал много големи страдания. Изпотил се от мъчнотиите. Но питам, де са тия стражари, де е този съдия? То е въображаемо в ума му. Като се събужда, казва: „Слава Богу, че е насън." Изпотил се.

Всичките ваши страдания са измамни, то е едно хипнотическо състояние. Някой мине, пък ти каже: „Много си прост." „Кой, аз да съм прост?" Много лесно се запали. Ти не си разбрал тези думи. Блажени простите, защото те ще наследят Царството Божие. „Много плачеш." Казва: „Как аз плача? Че не съм знаел." Казва Писанието: „Блажени плачущите, блажени които плачат." Казвам, най-хубавото нещо може да донесе плачът. Ние го изопачаваме. Какво има, ако плачеш? Какво има, ако си жена? Чудно, казва: „Аз не искам да бъда жена." „Какво искаш да бъдеш?" „Мъж." Всичките мъже в миналото, които не са изпълнили Божия закон, са станали животни. Бог им е турил опашки. Станаха товарни животни. Всичките жени, които не бяха жени намясто, станаха ялови крави и на пастърма ги правят. Това животно маха опашка, кучето маха опашка, казва: „Ако не мислиш, като мене ще бъдеш." А пък яловата крава казва на жената: „Ако не раждаш, на пастърма ще бъдеш."

Ако схванете идеята, като дойде всяко страдание, ще го считаш за привилегия. Че това е геройство. Грешникът, това е един герой. Ученикът, това е един герой. Добрият живот, това е едно геройство. Благочестието, това е едно геройство. Обезсърченият няма геройство. Герои бъдете. Иди в гората, хвани някой богат човек, обери го. Герой си. Вие сте чудни. Аз, като остана без пари, ида в гората, хвана някой дявол, натупам го, взема всичкото. Аз говоря на положителен език. Обера го. Нищо повече. Казвате: ама право ли е? Ами да мърмориш на Бога, право ли е? Аз предпочитам да обера десет души, отколкото да мърморя на Господа. По-добре да обереш, отколкото да мърмориш и да си недоволен от живота. Иди обери. Аз да ви кажа как ще обера. Аз съм майстор. Този богатият има красива дъщеря. Аз туря красива форма на млад момък, облека се хубаво, като ида, запаля чергата на дъщеря му. Той, за да се освободи от мене, казва: „Не задигай дъщеря ми, остави ми я, остани ти да живееш при нас."

Вложете в света любовта като сила. Вие ще го направите, ако знаете как да живеете. Мислим, че имал Господ, че това, че ангели. Хубави работи, те са за деца. Сега другояче трябва да се гледа на нещата. Аз бих желал. Гледам, две сестри се карат. Аз в живота си зная един пример. Един мъж на една сестра ушива една плесница. Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се.

Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло? Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне, удари те. Казва: „Къде отиваш да разваляш работата?" Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме. Сега седим и чакаме другото прераждане, да дойде някой Учител да ни спаси. Това са илюзии на живота. Учителят ще дойде, но когато дойде Учителят, трябва да има способни ученици, да разберат неговото учение. Нима Христос преди две хиляди години не дойде? Десет пъти може да дойде, но ако хората не са умни, какво ще научат?

Казвам, във вас има нещо, което трябва да забравите. Кое да забравите? Да забравите вашия страх. На първо място страхливите няма да влязат в Царството Божие. Да се помирите. Да ви даде всичко, което Божията любов носи със себе си. Казва, той голяма любов има. Любовта има еднакви отношения към всичките хора. Онези, които любят, те виждат вътрешната страна на живота, не външната. Онези, които гледат външната страна на живота, те не могат да разберат любовта. Онези, които гледат на вътрешната страна живота, които разбират вътре дълбоко живота, той е по-близо до любовта.

Следователно във всички трябва да се зароди туй желание, да имате уважение и почитание един към друг. Сега в какво седи уважението и почитанието, което имате? В какво седи новото учение? Ако хванеш керемидата и може да я направиш на злато, ти ще влезеш в школата, ти ще постъпиш в окултната школа. Аз не разбирам думата „окултен", както вие я разбирате. Казва: „Аз съм окултен ученик." Никакъв окултен ученик не си. Най-първо ще вземеш тази керемида, ще я стиснеш. Ако я направиш на злато, ти вече си издържал приемния изпит за школата, може да влезеш. То е външната страна. И в училището всичките тия страдания, които се дават, това са изпити. Ако ти може да изтърпиш, търпението е сила. Щом някой иска да го приемат, ще му дадат изпитания, той трябва да ги изтърпи. Ако може да ги изтърпиш, ще те приемат в училището за ученик. Но ако ти изгубиш своето присъствие на духа, тебе във вътрешната школа не могат да те приемат.

Всеки ден вие се изпитвате, за да ви приемат вътре в Божественото училище. Изпитвате се за вашето търпение, изпитвате се за милосърдието, изпитвате се за вашата любов, изпитвате се за вашето знание. Всички претърпявате известни изпити. По този начин невидимият свят иска да знае какво може да излезе от вас. Вие чакате, като умрете. Според това, как сте издържали изпита, такова място ще ви дадат и в другия свят. Хубаво, ако във вашия двор дойде една кокошка, къде ще я турите? Във вашата приемна или в някой кафез, или в курника? Ако във вашия двор дойде една змия, къде ще я турите? Когато влезете в невидимия свят, за вас има спор - според степента на вашата мисъл ще ви дадат съответстващото място.

Следователно мястото напълно се съответства на мисълта. Когато ние говорим за рая, подразбираме всичките хора, на които съзнанието е така пробудено. То е общество от просветени души. Ти ще се привлечеш, защото в света има хора, подобни на тебе. Ще се приближат хората на съзнанието до тия, на които съзнанието е пробудено. Хората от еднаква култура се привличат.

Сега, като влезете в оня свят, с какво ще се отличавате? Да кажем, един от тукашните ученици с какво ще се отличава? Като идете в оня свят, при вратата ще ви дадат един инструмент да свирите приемния изпит, ще ви дадат да свирите едно класическо парче. Или ще ви дадат нещо да пеете. Ще ви кажат: „Направете едно стихотворение от няколко куплета." Как ще изразите това, което сте видели? На първата врата, ако не можете да свирите - да допуснем, че на първия предмет в другия свят ви скъсат и на втория ви скъсат, ти тогава на всички ще бъдеш скъсан.

Човек, който на първия предмет е скъсан, и на всичките не може да издържи, на всички ще бъде скъсан. Допуснете, идеш там и после с големи почести те върнат на земята. Няма да те изпъдят. Казват: „Няма нищо, втори път като дойдете." Тъй деликатно ти кажат. Те ще те изпъдят и ти няма да знаеш, че си изпъден. Като се върнеш на земята, ще забравиш, че си скъсан.

Сега на земята се изисква всички да се притичвате, да си помагате. Заражда се във вас желание, никой за никого не иска да знае. Сега всички прекарвате едно спящо състояние. Казва някой: „Не се интересувам." Казвам, спите. Ако спят хората, какво ще се интересуват в едно спящо състояние? Всеки заспива и някои се оплакват, колкото искат. Туй състояние е потребно, трябва да се почакате. Щом като се събудите, трябва да знаете да си помагате, да се сдружите един с друг и да си помагате. Някой казва: „Боли ме кракът." Казвате: „Карма ти е." Не казвай „карма". Купи две кила мляко, стисни един лимон, направи един компрес. Боли я някоя сестра главата, не казвай „карма ти е". Вземи, разцепи лук, тури сол, тури на челото и друго й кажи: „Хайде, сестра, ще оздравееш." Най-лесните работи. Може други тебе да ти превържат компрес, може да ти турят компрес, който струва сто, двеста, триста лева. Дойде някой, казва: „Дай ми триста лева назаем." То е един компрес. Завържи го. Някой компрес може да струва десет, двадесет лева. Един компрес от двадесет лева какво ти струва да го направиш? Вземи две кила мляко, вземи и един лимон, тури му един компрес на крака. Този компрес хваща място.

Писанието казва: „Едно помнете. Давайте, за да ви се даде." Не бъдете скържав. Казвате, карма. Не връзвайте с него.

Помагайте, за да ви се помогне. Някому не му върви. Помоли се, пожелай му една хубава мисъл. Някои са започнали със старото учение, казват: „Няма да я бъде. И ние станахме като света." Вие никога не сте били в новото учение. В новото учение ще ви заведат при дървото, ще си късате череши от самото дърво. Няма да ги късат, да ви турят в устата. Ще се научиш на това дърво отгоре да ядеш сам. То е новото учение.

Ако искаш от мене вода, няма да ти дам вода, но ще те заведа при извора и казвам: пий, колкото искаш и както искаш. Чаша може да ти дам, ти сам ще си гребеш. Аз бих желал сега от новото учение герои. Сега може да ви кажа. Някой ме пита: „Учителю, трябват ли трима души?" Казвам, кои са те? Аз да ви изясня тази идея. Дойде един и казва: „Мене ми трябва да нося един празен чувал." Първият, той носи един празен чувал. Вторият носи една запалена свещ. А третият носи една празна крина. Ами за другите? Всички, които имат празен чувал, ще тръгнат при този, който има празен чувал. Всички, които имат запалена свещ, ще дойдат при онзи, който има запалена свещ. Всички, които имат празна крина, ще отидат при този, който носи празна крина. Всички ще дойдат, ще тръгнат към Божествения хамбар. Като идете, ще напълните празния чувал.

Та сега онези, които имат празните торби, да дойдат. Онези, които имат запалени свещи, да дойдат. И онези, които имат празните крини, да дойдат. Вече кандидатите да дойдат. Вие сега седите и чакате спесифични мерки. Сега много мъже се раздрали, трябва да дойде вятърът да поразтърси, да останат само здравите. Вземете моята мисъл. Не е за морализиране, защото морализирането е метод на миналото. Истината трябва да се каже. Някой път казвате: „Търпи!" Само това. Аз ви говоря върху неща, които горе-долу съм проверил. Има неща, които може да се приложат, пък има неща, които не могат да се приложат, но има неща, които може да се приложат.

Няма по-красиво състояние, човек да има будна мисъл, да мисли. Всякога в ума си да има светла мисъл. Не че той няма свое добро, на всичко в света да гледа от добрата страна, от Божествената страна. Крайните въпроси в света да не ги решава, но да разрешава същественото. Защото в Божественото съзнание дойдеш в съприкосновение. Щом дойдеш до добрия човек, това е Бог. Този човек, който те взема в дома, който ти помага, който те нагощава - това е Бог, който се проявява в него. Ти като дойдеш до едно плодно дърво, това е съзнанието на Бога. Ако разбираш законите, ще научиш много, пък ако не ги разбираш, идната година пак ще береш. Всички неща в природата имат своето съзнание. Онези, които не разбират, казват: „Дървото има ли съзнанието на човека?" Дървото няма съзнанието на човека, нито човек има съзнанието на ангелите. Човек е точно на мястото и дървото е точно на мястото. При дървото кого трябва да разбираш? Съзнанието на дървото трябва да разбираш. Аз съм ви казвал много пъти. Щом откъснеш един плод от едно дърво, ако е лятно време, полей корените на дървото. Неговото съзнание ще ти благодари. Ако е круша и не полееш дървото, няма връзка между съзнанието на крушата и твоето съзнание. Най-малко спри се и благодари в невидимия свят, че си имал тази плодна круша, да я обереш, да се образува една връзка.

За всичко благодарете. Дойде някое голямо страдание, благодари за страданието. Дойде някое голямо добро, благодари за доброто. За доброто всички благодарите, но за страданията кои от вас благодарят? Казвате: „Нима другите хора благодарят?" То е друг въпрос. Когато човек се научи за всичко да благодари, когато се повдигне над обикновения човек. Аз зная, когато човек е със съдрани гащи или с боси крака. В старо време имаше философи, които ходеха със съдрани гащи и считаха за привилегия. Най-скъсани дрехи, обуща. Като тръгнали, цяла върволица с философи, облечени с такива особени костюми, скъсани дрехи, на някои места се виждат, вървят, казват: „Нас не ни интересуват скъсаните дрехи." Сега у нас, някоя сестра ако не е облечена, ще идат да й проповядват да се облече. Не е в обличането. Най-лесно е обличането. Някоя сестра плаче. Казват: „Що си станала дете?"

Не се морализирайте така. Мене ми разправяха. Минават, едно дете плаче. Казват: „Не плачи." То плаче. Спира се един мукалитин. Детето плаче и той, като надува гайдата, плаче. Детето започва да го гледа и то се засмяло насреща му. Казва: „Този големият човек да плаче." То се засмива и тръгват двамата.

Писанието казва: „Плаче само онзи..." Кой плаче? Хубаво, ако вие, да кажем, сте си ударили крака и плачете. Аз дойда, вие плачете, защото сте си ударили крака. Аз имам три-четири пръста наранени. Като погледнете моята рана, ще забравите вашата. След десет-петнадесет минути прекарвам моята ръка на раната и тя заздравее. Прекарвам и на вашата, и тя заздравее.

Ние може да премахнем страданията на който и да е човек. Ако хората разрешат един въпрос, аз съм готов да премахна страданията. Най-мъчното е във вас да се роди правата мисъл и да я поддържате. Няма по-силно нещо от интензивната Божествена мисъл, понеже оттам започва Божественият живот. Влиза в човешките чувства и там се проявяват Божествените чувства и най-после идваме до човешките постъпки, дето се простира Божественият съзнателен живот, който може да схване. Какво има надолу, то е друг въпрос.

Казвам, правата мисъл, или Божествената мисъл, да е будно съзнанието. Аз гледах онзи ден, бях на Витоша, там, горе се е качил, на една от най-хубавите мисли оставил една от най- лошите мисли - не трябва да се живее. Горе на това високото място. Някой човек иде, каквото и ти да кажеш, тази мисъл иде в тебе - на същество, което е изостанало. Пита какво трябва да се прави. Такива блуждаещи мисли влязат вкъщи, съществата ще влязат те даже и през някой [прозорец] като неканен гост. Сутрин станете, не сте разположен. Някой от тези са дошли отвън. Погледне, казва: „Няма да ме изпъдиш, дотегна ми вече животът." Ти тогава ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, освободи ме от този дявол." Нима дяволът не е страдуща душа? Свири й малко парченце, тръгне. Малко мляко или сиренце й дайте, дарете я най-малко с чай, с мляко, със сирене, вземете нещо. Че още на заминалите души - туй подаване на душите се дължи на същия закон. Живият, като яде, той се ползва от него. Ти само като речеш да направиш нещо заради него, ти ще го нахраниш.

Проектирай мисълта, че искаш да му дадеш нещо, ти ще се освободиш. Щом поставиш противоположна мисъл да се махне, тогава веднага в него се зароди желание да остане. Затуй Христос не изпъждаше с насилие.

Тури хубавата мисъл. Тури хубавата мисъл, ако има нужда, да му дадеш, нахрани го. Ще вложиш закона на любовта, който ще промени неговото състояние.

„Само Божията любов носи пълния живот."


Тридесет и първа лекция
на Общия окултен клас
26 март 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder