НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Термометъра на човека / Човешкият термометър

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Термометъра на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, мисли, всичко, сега, живот, години, свири, хубаво, себе, природа, хора, свят, градуса, казва, аз, бъде, любов ,

Общ Окултен клас , София, 5 Март 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания.

Съвременните хора се ползват малко от знанието, от силата, от богатството, които придобиват, защото мислят повече за себе си. Откакто се е родил, докато умре, човек постоянно мисли за себе си. Добре човек да мисли за себе си, но трябва да знае, че колкото много да мисли, себе-то не може да стане по-голямо, отколкото са неговите възможности. Първоначално детето е малко, слабо, ниско, но като израсте, като стане голям човек, на височина 160-170 см., колкото да мисли за себе си, по-висок не може да стане. Преди да е дошъл до 21 годишна възраст, човек може да мисли за растенето си, но след 21 годишна възраст той трябва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформил вече, трябва мисли за други работи. От 21-33 годишна възраст човек трябва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. От 33 до 60 годишна възраст човек трябва да мисли, как да стане умен, да придобие знания. От 60 годишна възраст нататък човек може да мисли за плодотворна работа: малко работи, но правилно, с любов. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсякъде да прилага закона на любовта. Сега, като говоря за годините, нямам предвид това буквално разграничаване. Преди всичко младостта и старостта са непостоянни неща. Те са фази в живота на човека, които нямат външен израз. Срещате един човек, знаете, че е млад, но намирате, че е преждевременно остарял. Къде отиде младостта му? Скрила се е някъде. Днес нито младите са истински млади, нито старите са истински стари. Защо? Защото при днешните условия на живота нито младостта, нито старостта имат условия да се проявят на земята. В умерения пояс младостта трае само три месеца: от март до юни. След това тя дига пособията си и заминава. Едва човек се почувствува малко обновен и подигнат, отново започва да губи силите си и да остарява. За да се развивате добре, вие трябва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младият представя начало на нещата, а старият - край. За да се свърши известна работа, старият трябва да влезе в главата на младия. Старият може да укроти младия, само когато влезе в главата му като мисъл. Представете си, че младият е глава на змията, а старият - нейна опашка. Какво ще бъде положението ви, ако срещу вас излезе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, старият, във вид на опашка, трябва да влезе в устата на змията. Каквото да правите със змията, каквото да и говорите, щом е свободна, тя всякога ще хапе.

Човешкият живот може да се уподоби на термометър. Понеже на човека е определено да живее 120 години, всяка година представя един градус. Значи, животът на човека е разделен на 120 градуса. Както живакът в термометъра се подига при известно атмосферно налягане, или при висока температура, така и при растенето на човека жизнените сили се подигат нагоре. От деня на раждането си до 21 годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията. Човешкият термометър, обаче, не спира действието си само до 21 годишна възраст, но продължава до 120 години. По-нагоре от 120 години човек не може да живее. Има изключения и от това правило, но те са редки. От тази възраст нагоре силите на човешкия организъм се оттеглят, и душата му излиза от цевта на неговия живот. Цевта на човешкия живот е неговото тяло, в което душата временно пребивава, докато един ден окончателно го напусне, и ние казваме, че човек умира. Ако живее правилно, човек може да стигне до 120 годишна възраст, т.е. до 120 градуса, след което започва да се топи и изчезва. Някои хора се топят в ранната си възраст, около 30-40-50 градуса, а други - към 60 градуса. Малко хора издържат до 120 градуса температура на своя живот.

И тъй, искате ли да изучавате живот, спрете вниманието си върху промените, които стават в тялото ви. Вън от тялото си вие не можете да изучавате живота. В това отношение всеки човек е специфичен уред за измерване на своята енергия. Занимавате ли се с другите хора, вие ще изучавате техните уреди, но не и своя. За да се справя с мъчнотиите си, приди всичко човек трябва да изучава себе си. Какво ще се ползвате от доброто свирене, говорене, отнасяне на един човек към вас, ако сте сляп и глух, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползва красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползва светлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползва от благата на живота и на природата, човек трябва да знае, с какви сили, с какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трябва да познава себе си. За да познае себе си, човек трябва да изучава своите мисли, чувства и постъпки. Ако те са хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цялото му тяло. Те са ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тялото му.

Защо хората се обличат? Защо покриват тялото си? Една от причините, поради която хората се обличат в различни дрехи, се дължи на неблагоприятните природни условия. От друга страна, те се обличат, за да прикрият дефектите на своето тяло. Днес почти всички хора имат повече или по-малко дефекти на тялото си: голяма пълнота, голяма сухота, изкривяване на раменете, на врата, на гръбнака, на ръцете, на краката и т.н. Малко хора ще срещнета нормално развити. Днес хората откриват само лицето и ръцете си. Който разбира, той ще види дефектите на човека и на лицето. Например, дебелите устни говорят за човек, който обича да яде много, да се удоволствува. Но и крайно тънките устни показват някакъв дефект, главно на сърцето. Дебелите устни показват животинското в човека, а тънките - змията. Истинският човек има нормална линия на устните - нито много дебели, нито много тънки. Тази линия не може да се определи с думи, тя се чувствува.

Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях. Те мислят, че любовта, мъдростта, истината са в самите тях, но се лъжат. За да разберете заблуждението, в което се намирате, ще си послужа със следния пример. Вие отивате при един майстор грънчар и му заръчвате да ви направи едно гърне от най-чист и доброкачествен порцелан. За да изпълни поръчката ви, той трябва да потърси отнякъде първокачествен материал, най-чиста глина - каолин. Като намери глината, той я счуква на ситно, пресява я и залива с чиста вода, да образува глинено тесто. След това взима форма, каквато искате, и излива в нея тестото, или пък го туря на грънчарското колело и го формува, според модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторът го слага в пещта да се пече, както виждате, за да се приготви гърнето грънчарят си служи с глина, вода, огън - материали, които са вън от него. Единственото нещо, което излезе от него, това беше формата. Материалите, обаче, бяха вън от него.

Следователно, добродетелите на човека са вън от него. Само формата, т.е. тялото му е негово. В тази форма се втичат добродетелите и, когато потрябва, изтичат, или се изявяват навън. Търсите ли добродетелите, като неща същестени за вашия живот, ще ги намерите в Бога. Свържете ли се с Него, те ще потекат и към вас. Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Това значи: Аз съм пътят, по който животът иде. Животът пък иде от Бога. На друго място Христос казва: Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Оттук виждаме, че и любовта иде отнякъде. Откъде иде любовта? Отдето иде животът. Какво представя човекът? Човек е гърне, което трябва да се опече добре,за да не се пука лесно. Колкото по-равномерно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издръжливо. Преди да се сложи в пещта, гърнето се пече на слънце. Докато се пече на слънце, то е доволно, няма страдания. Сложат ли го в пещта, то започва да плаче, да вика, да търси помощ. Колкото да вика, няма да го извадят от пещта. То трябва да се нагрее до 33 градуса, най-високата температура, която определя неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължат да го пекат до 120 градуса. Не издържи ли, то се пука. Грънчарят взима пукнатото гърне, туря го настрана и след време от него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда от първата пещ и го излага на показ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употреба.

Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго, освен процес на печене в пещ, презз който всички хора неизбежно трябва да минат. Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма да излезе. В този смисъл страданията са необходими. Без страдания няма живот. Без страдания никаква форма не съществува. Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва. Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използва добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползване, когато и колкото пожелае. - Не може ли да се избегнат страданията? - Абсолютно не може. Ако искаш да станеш човек, непременно ще страдаш. При това, колкото повече страдаш, толкова по-добре за тебе. - Опекоха ме, нищо не остана от мен. - Лъжеш се. Колкото повече те пекат, толкова повече ще се калиш и изчистиш.

Силата на човека се крие в издържливостта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, от която е направен. - Докога ще ме пекат? - Докато дойдеш до положение да отговаряш на известни условия. Като извади гърнето от пещта, майсторът го чука оттук-оттам и, ако е опечено, изважда го навън; ако не е добре опечено, пак го туря в пещта. По чукането той познава, дали е готово, или не. Който не иска да го пекат, той не е трябвало да става гърне. Колкото да вика, той трябва да знае, че майсторът е по-умен от него. Той разбира от работата си и знае, колко време трябва да пече всяко гърне. Ако е разумно, през време на печенето гърнето трябва да търпи. Някой едва го напекли до 10 градуса и започва да вика. Ако не може да издържи на 10 градуса температура, какво ще прави по-нататък, когато температурата се увеличи на 120, 500, 1000 градуса? Какво ще прави, като го нагреят до един милион градуса? Човек трябва да знае, че докато е в разумния живот, няма от какво да се страхува. В този живот всичко е строго определено.

Сега, като говоря за страданията, аз имам предвид разумните страдания, а не ненужните, които човек сам си създава. Влезе ли в стълкновение с естествените процеси на природата, човек се натъква вече на неразумни страдания. - Ама защо съм беден? - Това е философски въпрос. - Защо съм богат? - И това е философски въпрос. Ти не си нито беден, нито богат. Ти си гърне, което трябва да се пече. Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост, и радостта ти ще бъде постоянна. Като те опекат, ще те занесат на пазар, да те продават. Кой как мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тук се стичат благородници, добри хора, светии, а понякога от небето слизат ангели, арахангели, даже и богове, да гледат, какво има на пазара и да си купят нещо. Като си харесат някое гърне, те го взимат, слагат го под мишца и го занасят на небето. Тия гърнета, които отиват на небето, представят напреднали души. Останалите гърнета съжаляват, че не ги е харесал някой светия или ангел, но най-после се примиряват с положението си. За тях дохождат обикновени хора. Като ги купят, те ги употребяват за домашни нужди.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за всичко, което става с вас, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислите, чувствата и постъпките си, човек лесно може да види грешките си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на грешките си, той само се изобличава, нарича се грешник. Не е важно, защо греши човек, важно е да се изправя. Като изправя грешките си, той се учи. Ако не изправя грешките си, човек не може да се ползва от благата на живота и на природата. Същевременно човек трябва да познава добре устройството на своето тяло. То е инструмент, с който свири. Ако знае, как да управлява тялото си, човек ще може да даде израз на всичко онова, което става в него. Както цигуларят трябва да знае да управлява лъка си, така всеки човек трябва да знае, как да управлява силите на своя организъм, да им бъде господар. Мнозина мислят, че това може да се постигне с един замах, по механически начин. Не, това е невъзможно. В един момент човек не може да стане учен, богат, силен, здрав. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човек онова, което душата му желае. Това са задачи, които той трябва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни са усилията, които той е правил. Усилията помагат за развитието му.

Като ученици, вие трябва да се стремите към всичко онова, което е в състояние да ви възпита. Дали ще учите, пеете, свирите или рисувате, всякога имайте предвид самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известен инструмент, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успява в работата си, човек трябва да работи за себе си, да задоволи своя вътрешен стремеж. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своите ближни. Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно. Най-добрият инструмент, на който всеки човек може да свири, това е животът. Като свири на този инструмент, той трябва да се стреми да излезе майстор - музикант. Колкото по-добре и разумно живее човек, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т.е. като живее, той трябва да знае, че всеки момент има кой да го слуша. Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му ръкопляска. Не свири ли добре, ще запуши ушите си и бързо ще отмине. Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развит вътрешен слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка в културата, каззваме, че човечеството е направило вече крачка напред към Царството Божие.

По какво се познава доброто свирене? Ако слушате някой цигулар да свири и решите в себе си да направите някакво добро, това показва, че цигуларят е свирил добре. Не сте ли готови да направите някакво добро, цигуларят не е свирил добре. При това, като слушате някой добър цигулар, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искал. - Не може ли да слушаме даром? - Това зависи от онзи, който свири. Който много дава, той всякога е готов да дава даром. Бог дава даром, понеже работи със закона на любовта. Пък и този, който взима даром, също трябва да е готов да дава даром. Сърце се иска за това. Колкото и да плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларят трябва да омагьоса слушателите си, да престане всякаква критика в тях. Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците си на същото основание казваме: като се унесе в живота, човек забравя критиците. Следователно, докато критикува живота, човек не може да бъде музикант. Тогава окръжаващите имат влияние над него. За да се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете си задача да не критикувате живота.

За да разреши тази задача, човек трябва да пее и да свири. Който има добър глас, той трябва да продължава да пее, да развива гласа си. И който няма добър глас, също трябва да се упражнява в пението. Без пение и музика никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Кой се стреми да отиде на концерт? Който донякъде поне знае да пее и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертите на физическия свят, колко повече се изисква от човека, за да може да слуша концерт в невидимия свят. Някои ще кажат, че са стари, че пението и музиката не са за тях. Не, стари или млади, всички трябва да пеете и свирите. С музиката са свързани ред дарби и способности. Не пее ли човек, никакви дарби не могат да се развиват. Външно или вътрешно, т.е. мислено човек трябва да пее. Жената-домакиня стои цял ден пред тенджерите и мисли, че не и трябва музика. Колкото да отрича музиката тя пак се движи в нея. Когато яденето ври в тенджерите, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде ден, когато тази музика ще се замести с нещо ново. Днес хората не вярват, че сегашният начин на хранене ще се замести с ново, съвършено различен от този, на който са привикнали. И гъсеницата е привикнала да се храни с листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава от първата. За да подобрят яденето, сегашните жени трябва да внесат в него музикален елемент. Това се постига с музика. Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен.

Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. Тези мисли и чувства се подхранват с музика и пение. Който пее, зло не мисли. Когато плодовете узреят, в природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на природата. Да следва пътя на природата, това значи, да изучава законите и и да ги прилага. Като прилага законите на разумната природа, човек дохожда до положението, което някога апостол Павел е преживял. Той изразява това състояние със стиха: Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.

И тъй, работете съобразно законите на природата, да се самоусъвършенствувате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бъдете изложени на големи страдания. Който не работи върху себе си, ще се намери в пещта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бъде готов да живее според великите закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нещо. В природата няма загуба. Там всичко се преработва и видоизменя. Не е далеч времето, когато човек ще придобие онова, към което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тяло. Днес човек живее в постоянна борба между плътта и духа. Когато изработи своето ново тяло, той ще живее в мир и равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот.

Основната идея, която трябва да остане в ума ви, е да работите за развиване на своите дарби, за да се ползвате от благата на живота. Като работи за развиване на своите дарби и способности, човек се освобождава от своите слабости и недъзи. Достатъчно е човек да е готов да изправя недъзите си, за да има поне малък резултат. От усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи от някой свой недостатък. Ще кажете, че условията за работа са неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на крив път. Днешните условия, добри или лоши, са дадени за развиване на сегашните ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно с тях изгубвате и възможностите. Бъдещите условия ще се дадат за постигане на други дарби. Следователно, ако трябва да свирите днес, не отлагайте работата си за друг ден. Свирете още днес. Как се познава човекът на любовта? Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство. Любовта изключва всякакво съмнение и безверие. Който живее в света на любовта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която в света на любовта никакви кражби и престъпления не стават. Ако апаш или крадец влезе в този свят и се опита да открадне нещо, докато протопи ръце към някой предмет, предметът изчезва пред очите му. Човекът на любовта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всякога чиста. Що се отнася до душата му, там въпрос даже не става. Душата е всякога чиста. Никаква сила не е в състояние да опетни човешката душа. Обикновеният, слабият човек може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашите грехове. Ако е въпрос за грехове, светът е пълен с такива, но същевременно той е пълен и с добри дела. Грехът представя руда, която трябва да се тури в пещта, да се стопи, за да отделят от нея ценното - метала, който ще се използва в живота. Доброто пък представя съвокупност от всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа в рудата. И тъй, вие трябва да знаете, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които трябва още сега да развива. Някои питат къде трябва да работят: на този, или на онзи свят. Този и онзи свят са на едно място. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този и на онзи свят. - Между ангелите, и между хората. - Можем ли да виждаме ангелите? - Човек всеки момент може да срещне някой ангел, но като се усъмни в него, веднага ще го изгуби. Зад всяко добро дело, зад всяка светла мисъл, зад всяко възвишено чувство се крие един ангел. Усъмните ли се в добрата постъпка, в светлата мисъл и в благородното чувство, ангелът моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вярвайте във всичко възвишено и благородно, в когото да сте го видели. Вярвайте във всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо. Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави. Като благодарите за всичко, няма да забележите, как ще изчезне болестта ви. Много примери има в живота, когато човек заболява изведнъж и оздравява изведнъж.

Какво представят болестите и страданията? Те са пробен камък, чрез които невидимият свят изпитва вярата, търпението, любовта и мъдростта на човека. Човек може да се лекува чрез мисълта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може да се излекува от известна болест. Достатъчно е да каже една дума, за да се излекува. Има думи, които действуват магически върху човека. Но затова се иска знание. Той трябва да знае, кога да каже думата. Всяко нещо трябва да става на своето място и време. Например, можете ли да посадите лозови пръчки в блато? За всяко нещо се изискват специални условия. Лозовите пръчки виреят при специални за тях условия.

Мнозина се запитват, какво трябва да работят. Много работи има за човека. Срещнете ли болен човек, помолете се за него. - Дали ще ме послуша Бог? - Това не е ваша работа. Вие виждате на земята един камък. Ваша работа е да го отместите от пътя, да не спъва хората. Кой го е турил, не е ваша работа. Срещате човек, който критикува хората. Помолете се за него, Бог да обърне неговото красноречие в друга посока, да проповядва за славата Божия. Срещате двама души, които се бият. Помолете се техния удар да се превърне в музикален такт, и двамата да станат добри приятели. Изкуство е да се бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: Господи, прости ги. Те нямат нужната светлина, да видят и разберат, какво правят. Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха да бъдат по-големи от тия, през които днес минават. Христос показа на човечеството, как трябва да се живее.

Т.м.

28. Лекция от Учителя, държана на 5 март, 1930 г. София – Изгрев.

Човешкият термометър

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, мисли, всичко, сега, живот, години, свири, хубаво, себе, природа, хора, свят, градуса, казва, аз, бъде, любов ,

Общ Окултен клас , София, 5 Март 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Може ли да приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал? Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете.

Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира. Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира. В едно отношение е по-добра малката стомна. Малката стомна малко кал събира, голямата стомна много кал събира. Затова е хубаво да имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал. Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание.

Пет минути размишление, да пожелаете да дойде Царството Божие, да пожелаете да станете проводници на тия великите духове, да се освободите от тези ограничения на обикновения живот.

Човек, откакто се роди и умре, все за себе си мисли. Хубаво било, толкоз години за себе си да мисли човек е достатъчно. Себето от това по-голямо няма да стане. Едно дете, като израсне до 160-170 сантиметра, през целия си живот на земята толкова ще остане. Колкото и да мисли, все 170 ще бъде. Преди да е станал на двайсет и една години, нека мисли за растенето си. От двайсет и една година да престане да мисли колко висок ще стане. То е оформено, да мисли за други работи. Тогава да мисли да е здрав. Като стане на трийсет и три години, да започне да мисли да стане умен. Като стане на шейсет години за какво трябва да мисли? Като стане на шейсет години трябва да се стегне да работи. Той като млад не може да работи, но на шейсет години може да работи. Като покопае, малко ще копае, но хубаво ще копае. Най-малко ще направи, но на свят ще го направи. Може да приложи закона на любовта. Тъй щото онези от вас, които сте на по шейсет години, казвате: „Не ни трябва на нас работа. Младите да ги оставим нагоре да вървят." От двайсет и осем години до трийсет години да бъдат умни да се разширяват.

Сега спесифично не ги вземайте кои са млади между нас. Вземете като символ, като стадия, през която човек минава, всяка душа минава. Не зная дали младостта има обективен израз отвън, понеже е непостоянна. Виждам човек млад, остарее. Младостта къде отиде? Друг човек млад, и той остарее. Но младостта къде изчезна? Никъде я няма. Скрита е някъде, не тъй обективно да се прояви, но остава да съществува. Между нас я няма, младостта да живее с нас не е дошла, понеже няма условия заради нея.

Младостта в умерения пояс на земята сега се проявява в месец май. Започва от март, от равноденствието - март, април, май. Три месеца след туй си вдигне чергата и си заминава, откъдето е дошла. Три месеца се пробуди съзнанието за младостта, няколко деня ти ще почувстваш, че си млад. Погледаш се, казваш: „Не са онези години." Казваш: „Не е заради нас."

Сега ще се молите като умни млади и като умни стари.

Вие носите на ръцете си пръстени. Някой път отгоре на пръстена има камъни, изпъкнал е, някой път пръстенът е само халка. Някой път е издигнат, някой скъпоценен камък има. То е корона. Този издигнатият, то е главата на змията. Зад главата има опашка. В туй отношение младият човек е главата на тази змия, старият е опашката. Някой път старият човек трябва да влезе в устата на младия човек, да върши работа. Младият е устата на нещата, той седи, навсякъде мушка. Старият туря опашката. Затуй старият ще укротява младия само като турят опашката в устата.

Тъй щото ще знаете, че младите хора са глава на змията, старите хора са опашка. Ако не знаеш как да се справиш, как да туриш опашка, младият все ще хапе. Това е естеството. Но както и да постъпиш, непременно главата, щом е свободна, ще хапе.

Размишление пет минути



Туй мяза на един топломер. Положението на топломера е растенето на човека. Човешкия живот можеш да го разделим на сто и двайсет години. Крайният предел е то. Значи растенето на човека започва от нула, при неговото раждане. Всяко едно деление има десет подразделения. В топломера имаме само едно. По височината на живака съдим за атмосферното налягане. Когато атмосферното налягане е голямо, вдига се стълбът на живака нагоре. В живота жизнените тонове по същия закон вървят, като се нагрява човек, започва да расте. Ако се измерва, ще се види, че пропорционално върви растенето.

Вземете, като се роди детето, ако измервате неговото растене, всяка година има съразмерности в растенето. До двайсет и една година има една съразмерност, всяка година израства по няколко сантиметра, има съотношение, има пропорция. Някой път растенето е по-силно, някой път е по-слабо, зависи от условията. Запример някои деца често се сбабичасват за няколко години, мома в една-две години израства. Значи голямо налягане имало, благоприятни условия.

До двайсет и една година човек израства, но има в живота един топломер, до сто и двайсет години той се повдига. Щом като стигне до сто и двайсет години, той стига до една област, изменя се неговото вещество. Той не може да живее на земята, няма вече условия, душата излиза из тази цев. Тялото е една цев, както душата влиза, така излиза и си заминава. Цялото тяло определят постепенно като в един топломер, повдигане има, десет, двайсет, шейсет, седемдесет. Като достигне до сто и двайсет, всичко се разтопява, сто и двайсет е най-голямата височина. Следователно тялото достига до 120 градуса, повече не може да достигне. Кой човек до 120 градуса устоява? Човек, като дойде до 40 градуса, започва да се топи. Сто и двайсет градуса излиза из областта на сегашния живот.

Казвам, промените, които стават във вашето тяло, ще ги изучавате. Вие не може да изучавате живота вън от вашето тяло. Всеки човек е спесифичен уред за измерване неговата енергия. Ако вие се занимавате с уредите на другите хора, вие за тях ще знаете, не за вас. Човек, за да може да се справи с мъчнотиите в живота, той трябва да разбира туй, което е той. Запример какво ще ви ползва вас един човек, който свири хубаво, който говори хубаво, който мисли хубаво, добър е във всяко едно отношение, ако вие сте глух? Какво ще ви ползва, ако вие не знаете как да управлявате вашите чувства? Да кажем, някой човек е красив. Ако вашият инструмент не е правилен, не може да възприема светлината, вас какво ще ви ползва красотата на природата? Или ако в света има знание, и вашият ум не е способен да възприеме знанието, вас какво ще ви ползва това знание? Значи непременно човек трябва да разбира себе си, да разбира своите способности, това, което му е дадено, да развива и да знае азът в какво седи.

Той има някакъв талант, има някаква дарбица, казва: „Аз съм човек." В какво седи човещината? Тази човещина седи в три неща. Ти трябва да имаш мисли като човек, тоест мисълта ти трябва да бъде разумна. На този човек не трябват никакви копита, на този човек не трябват никакви рога. Като човек не трябва да имаш вълчи зъби, като човек не трябва да имаш нокти на орел. Може да изредя ред неща още. Тогава какво трябва да имаш като човек? Не трябва да пълзиш по земята, да ходиш на четири крака като животните, но трябва да се изправиш на краката си и трябва да имаш отвесна Стойка. Защото всякога Стойката на човека, движенията, които прави, когато ходи, всичките грехове, които човек има, наследствените грехове, се изразяват в движенията. Прегърбен малко, страната изкривена, устата изкривена, ушите, това са дефекти, отклонения. Този инструмент показва правилността. Известни правилни линии се развиват у човека, човек добива хармонична линия.

Ако съблечете един човек в неговото естествено положение, ако той правилно се развива, ще забележите ония красиви, хубави линии, които аз наричам линии на доброто.

Природата е извор и на мъдрост, и на музика, и на какво ли не, на всичко. Следователно трябва да вървим по нейните пътища. Ако някой път не може да видим хубостта, то се дължи, че ние, хората, своенравните деца, сме изменили нейната красота. Казваме, няма никаква красота. Но в природата има красота. Ти, като погледнеш на небето, даже като погледнеш на птиците, тия птици, които виждаш, са облечени много хубаво. Даже нашите царе не са така облечени, както са облечени райските птици с онази корона. С една такава дреха на един цар би струвало стотина милиона лева такава скъпа премяна.

Сега то е външната страна още.

Казва апостол Павел: „Око не е виждало и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които го любят." Вие ще влезете в един свят, дето външно и вътрешно ще бъдат така възвишени. Казвам, тази трябва да бъде идеята във вашия ум, за самоусъвършенстване. Само така ще се яви едно равновесие. Но сега, като не сте музиканти и като не сте певци, много работи липсват, пък имате известна енергия, която по един или друг начин да мине. Та тази енергия, която не може да се употребява в пеенето, ако не се употребява в науката, най-после ще се изрази там, дето не трябва, и ще създаде излишни страдания. Затуй сега трябва пек, да се печете и като се изпечете, ще бъде.

Тази цигулка е изпечена, аз съм я взел, тя при мене учи, тя ще свърши. И като свърши един ден, тя някой път ще проговори. Някога. Кога? Ще проговори. Този материал, от който е направена, е взет от природата. Той е взет от едно живо разумно тяло, което ще проговори. Тези ще си потърсят и тази част, която е обработена, ще вземат, ще имат вече нещо обработено. В природата нищо не е изгубено, но като свири свирецът, ще обработи вече материята, те ще вземат и ще запазят за бъдеще. Колкото повече цигулки имаме, ще имаме повече обработена материя, ще се образуват по-хубави цигулки. Тази материя ще послужи за нашите инструменти. В природата няма достатъчно материя, от която да се направят по-хубави, по-фини тела. Затова трябва да живеем, да създаваме известна материя. Невидимият свят за бъдеще ще направи по-хубави физически тела.

Затова туй, което искаме, не е далеч. Един ден, когато ще имаме в запас едно хубаво тяло, което е отзивчиво на човешката душа, човек ще бъде като ангелите, които имат тела, които са под пълен контрол на техния дух. В нашите тела има борба между духа и плътта. Ние сме в полето на борбите.

Казвам сега, каква е основната мисъл, която трябва да остане 6 ума ви? Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, благата и дарбите, които Бог е вложил във вас, да ги изпълните. Не да станете артисти. Защото има нещо, което сега не може да постигнем. Да станете музиканти, да станете учени хора, това са пътища за постижение. Каквото положение и да вземете, не да го използвате, понеже вие още не сте господари на вашата съдба, да се освободите от този вътрешен страх, от това вътрешно робство. Всички трябва да се освободите. Защото не е въпросът само да говорим за недъзите. Даже между нас и въпрос не трябва да става за недъзите, които хората имат.

Недъгът лесно може да се изправи. Мнозина съм срещал, които имаха гърбици. Казвам: „Изправете си гърбиците." И станаха прави. Имаше една ученичка във Варна, която не можеше три тона да произнесе. Всички й се смееха. Дадох й няколко правила, разви й се гласът и след три-четири години беше една от най-хубавите хористки в хора.

Някой от вас може да каже: „Не съм роден." То е самоизмама. Ти си роден, но понеже не вярваш. Казва: „Аз не може да бъда добър човек." То е една лъжа. „Не съм даровит." То е втора лъжа. „Не съм силен." Трета лъжа. „Условията са други." Те са все лъжи.

Пътят, той е важен. Условията, каквито и да са добри, много дарби вие имате, но малко мързел имате и един страх. Всичко това трябва да се изхвърли. То е новият начин на възпитание. Сега заложбите, които Бог е вложил, сега е времето да ги развиете, не чакайте по-благоприятно време. По-благоприятното време за бъдеще е за друго определено, пък днешното време е определено да развиете тия дарби, които сега имате. Бъдещето е за друго определено.

Питам сега. Да допусна, ще направя един опит. На мнозина от вас главите са побелели, аз почернея космите, направя ви по на двайсет и една години. Какво ще направите? Аз да ви кажа какво ще направите, аз зная какво ще направите. Вие ще се повърнете и ще направите това, което досега сте направили, ще направите не неща, които не са направени.

Всеки може да свири. Ако свириш, и не свириш като майстор, то не е свирене. Като свириш, свири като майстор. Когато видите някое дете да свири като зрял музикант, казвате: „Даровито е това дете." Като се върнете в живота, да свирите като майстор. Тогава младостта има свой израз, свой смисъл. Не че онези пориви са лоши, но всяка една дарба, всеки един порив, който Бог е вложил в човека, все трябва да се проявят по някакъв начин.

Ние говорим за любовта, най-красивото нещо в света, което имаме. Ние мислим за любовта туй, което не е. Любовта се отличава по това, че ако един човек, който люби в своята душа, като влезе в едно общество, всичките хора стават разположени. Той примирява и внася доволство. Съмнение, безверие, всички неща изчезват. Като погледне, усмихне се, и в тази усмивка се вижда човещина. В неговите очи виждаш нещо, за което човек може да се радва.

Питам, ако вие влезете в един свят, тъй както на ангелите, и да кажем, имате желание, без да ви види някой, да барнете нещо, защото всичките грехове седят, че ние бараме нещо, без да питаме, вие се приближавате до някои цветя, искате да ги барнете, то се изгуби. Да кажем, вие, млад момък, в ангелския свят срещнете една мома, искате да я барнете, момата изчезне. Казвате: „Това е омагьосан свят." Каквото помислите хубаво, всичко иде. Каквото помислите нещо лошо, всичко изчезва. Тогава ще забележите едно състояние, че при хубавото състояние всичко се явява, а при лошите състояния на нещата животът изчезва. Затова мислете хубаво: това е, което ви препоръчвам.

Дойде някой, наблюдава обущата, наблюдава дрехите, най- после видял, че има лекета. Отлична черта. Казва: „Как стана, да остане това леке на дрехата?" Казвам, само по дрехата да е, нищо, то е хубаво.

Помнете едно, човешките души не страдат, никакво леке не хващат. Тя не страда, човешката душа е чиста, не може да се опетни. Едно нещо помнете, на човешката душа никакви лекета няма. Туй, което се опетнява, то е дрехата, то не е човешката душа. Тя е неопетнена. Човек в своята душа е възвишен и хубав. Казва: „Има нещо в мене, не може да се прояви." Той страда, понеже доброто, което той схваща, той още не знае законите как да прояви, иска да направи добро, пък не знае как.

Ние сега се противим за онова изкуство, да проявим живота. Турете в себе си хубавото по възможност. Престанете да говорите за вашите грехове. Грешници сме. Та кой не е бил грешник досега. Ако е за грях, то е пълен светът с грехове, но е и пълен светът с добрини. Трябва да знаете, че грехът, грешната материя, е материал, който постоянно трябва да се обработва, руда, от която постоянно се изважда. Доброто е, което работи, да извади всичко онова ценното.

Туй сега е само за обяснение. Някой път много обяснения ви уморяват. Но заложби има във всинца ви. Вие мислите, когато идете в оня свят. Вие сега сте в оня свят. „Да видим ангелите." Всеки ден ангелите ви обикалят. Аз зная вече, вас ви срещнаха двама ангели, вие не ги познахте. Казвате: „Кои бяха?" Днес пак ще ви срещнат ангелите.

Сега вашето съзнание не е будно. Ако вие срещнете един ангел, ще каже, някои ги е страх от своята опитност, казва: „Видях нещо, но изчезна." Чудни са хората, когато казват, че изчезна. Един трен, който се движи, аз го виждам, после изчезва. Като върви, тренът изчезва, не стои на едно място. Ангелът - трябва да знаеш - накъде се движи. Понеже той се движи бързо, дойде до очното зрение, дето вие виждате, после той замине. Вие не знаете накъде се движи? Казвате: „Мина от ляво на дясно, накъде, не можах да видя." Вие не сте схванали посоката, накъде се движат ангелите. Вие още не знаете накъде се движат. Той се показва от ляво на дясно, но трябва да знаете накъде отива. Ако не го видите, то не е посока на тях.

Мнозина изгубвате ангелите поради вашето съмнение. Като видиш някой ангел, казваш: „Дали е ангел?" Той вече изчезва. Ти не мисли, не разсъждавай. Ти се спри и благодари. Най-първо, отправи душата си към Бога и благодари, че той го е изпратил. Благодари на Бога. Не искай да хванеш дрехата му, но благодари, че е дошъл. Най-първо, ти благодари на Бога, че е изпратил някой ангел. Ти казваш: „Видях нещо, но дали е реално, или не, не зная."

Всеки ден ще благодарите на Бога. Дойде красиво чувство, благодарете на Бога. Дойде красива мисъл, благодарете на Бога. Извършите малко добро, благодарете на Бога. Случи се страдание, благодарете на Бога. Направите една малка погрешка, благодарете на Бога, че не е по-голяма. Някому имате да давате, благодарете, че нямате повече да давате. За всичко благодарете, за добро и за зло. Това е философия на живота. Нервен сте, благодарете, че не сте повече. Боли те кракът, благодари, че не са двата. Ти като благодариш, по този начин ще дойде оздравяването.

Онзи, който дава болестта, като духне, изчезне. Аз може да ви приведа хиляди примери, когато болестта отведнъж е изчезвала, моментално. Пък болестта може да дойде изведнъж. Сега това са опити, които правят върху вас, за да видят каква ще бъде вярата ни. Някой казва: „Имам ревматизъм." „Много е слаба вярата ти." Той казва за себе си: „Много ме боли коляното." Ти концентрирай ума си да се махне ревматизмът. Ще мине. Ти му казваш: „Слаба е вярата ти." Ти му кажи: „Ще мине." „Много нетърпелив човек съм, много сприхав." Казвам: „Много добър човек си, от тебе ще се яви нещо хубаво." Сега, като казваш, че ще се усили, веднага той не става, но все трябва да напънеш нещо.

Казвам сега, положителната страна. Това още не е цялата наука, защото, за да употребиш една дума, трябва да разбираш. Време си има, кога да кажеш тази дума. Запример ти не може в едно блато, което е пълно с вода, има малко пръст, да посееш каквото и да е, ти не може да сееш лозови пръчки, защото те ще изгният. Изисква се спазването на известни закони. Ако някой човек се е разболял, помоли се заради него, кой и да е този брат, понеже същевременно това благо ще мине през тебе, и ти ще се ползваш. Ако ти не се молиш заради него, той губи, и ти губиш едновременно. Ако ти не работиш в хората, ти губиш. Щом работиш, помоли са заради него. Казваш: „Дали ще ме послуша Господ?" Това не е твоя работа. Ти мини, вдигни камъка и кажи: „Хубаво направил този човек, който турил този камък на пътя."

Сега вие питате какво да работите. Срещнеш някоя сестра, помоли се заради нея. Срещнеш някоя сестра, която одумва някого. Кажи: „Господи, обърни това в красноречие, да бъде .за твоята слава." Срещнеш някой - бие някого. Помоли се, нека това бъде музикален такт, и двамата да станат най-добрите приятели. Няма да мине много, ще видиш, онзи, който бие, казва: „Братко, ще ме извиниш." Подаде ръка. Онзи, който е бит, ще го заведе вкъщи, ще го нагости. Казва, биха се. Ако искаш, да ти стане най-добрият приятел.

Онзи турчин, който беше бит от българина, казва: бабаитин. Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш, стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш." Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна." После извади от джоба си десет английски лири и му дай. Питам, този човек, като постъпиш така, какво ще каже? Трябва самовладане. Това много мъчно може да се направи. То е мъчно. И адепти мъчно може да го направят, да ги бият, и той да извади и да даде.

Имаме един пример с Христа. След като го биха, разпънаха го на кръста. Казва: „Прости им. Господи." Че то е същото благородство. Казва: „Толкоз разбират тия хора. По-малко да бъде тяхното наказание." Защото, ако той не беше се молил, страданията щяха да бъдат по-големи.

Не мислете, че това са философски идеи. То е един начин на работа. Разбира се, всичките не може да приложите, но може да се приложи.

По-напредналите сестри са ми говорили. Аз съм слушал много хубави работи, много красиви. Някои сестри са идвали. Може да ги похваля, много хубаво препоръчват другите.

Бих желал още по-добре да се препоръчвате.

„Отче наш"

Двадесет и осма лекция
на Общия окултен клас
5 март 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder