НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разумност и доброта

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, мисли, бъде, сега, добър, мисъл, път, хора, свят, дете, аз, тебе, товар, години, плаче, гладък, пари ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Февруари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Чете се резюме на темата: „Изкуството като възпитателно средство“.

Съвременните хора се оплакват, че пътят, по който вървят, не е гладък. Чудни са хората! Възможно ли е човек да върви по път, който да бъде навсякъде гладък? Ако отидете в един град, ще видите, че някои улици, обикновено в центъра, са гладки, павирани, а в крайните квартали са неравни, каменисти. Ако се качвате на някой планински връх, докато стигнете върха, ще се натъквате на равни и на неравни пътища, каменисти и меки, покрити с трева. Ако на физическия път срещате неравни и равни места, колко повече ще срещате такива пътища в духовния или психическия си живот! Невъзможно е пътят на човека да бъде еднакво гладък. Защо хората търсят гладък, равен път? Защото по естество са склонни да търсят лесния път. Други казват, че търсят гладък път, защото товарът им е голям. Кой ги кара да носят голям товар? Щом тръгвате на път, не взимайте със себе си голям товар. Само в изключителни случаи можете да носите голям товар.

Представете си, че ви предлагат три торби: едната е пълна с пясък, втората – със злато, а третата – със скъпоценни камъни. С коя от трите торби ще се нагърбите? Това зависи от разбирането. Ако човек разбира цената на златото и на скъпоценните камъни, ще предпочете една от двете торби, но никога няма да вземе торбата с пясъка. Обаче, ако не разбира цената на златото и на скъпоценните камъни, той ще вземе торбата с пясъка. Да се стреми човек към златото, или към скъпоценните камъни, това значи, да се стреми към някоя голяма, велика идея. Има смисъл човек да се стреми към велики идеи, но ако може да ги реализира. Не може ли да ги реализира, за предпочитане е да се заеме с реализирането на някоя малка идея. За предпочитане е малкото благо, но разумно използвано, отколкото голямото благо неразумно използвано. Има ли смисъл да храните слон, без да се ползвате от него? Знаете ли, колко храна е нужно за един слон? Слонът изяжда на ден около пет крини ориз. Ако не можете и не знаете, как да го използвате, по-добре го дайте на някой, който знае, как да се справи с него.

И тъй, стремете се към постижими неща. Например, постижимо е човек да бъде добър. Доброто е вложено в човека. Добрият човек е всякога здрав. В този случай, има смисъл да бъде човек добър. Ако не е добър, не може да бъде здрав. Болният човек не може да бъде добър. Често слушате да казват за някой лош човек, че като се разболее, ще омекне, ще стане добър. Тежко на този човек, който чрез болестта може да стане добър! Той временно е добър. Щом оздравее, пак проявява лошавината си. Всеки може да стане добър. – Кога? – Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено в него. И замръзналата змия е добра. Стопли ли се, тя показва естеството си. Зимно време, когато прекарва зимен сън, и мечката е добра, но щом се събуди, тя проявява своето мечешко естество.

Често хората говорят за неуспяване в своите идеи и отдават всичко на сиромашията, на условията и т. н. Липсата на пари, както и условията, не са причина за неуспеха на хората. Що се отнася до неуспеха в идеите, погрешката се заключава в незнанието на човека. Той не знае, как да ги приложи. Както в механиката човек трябва да знае, как да впрегне известни принципи на работа, така и в идейния свят идеите трябва да се прилагат. За да се приложи една идея и да даде плод, преди всичко тя трябва да е любима, точно определена и съвместима с условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непременно ще донесе известно благо на човека. Като знаете това, никога не дръжте в ума си някоя велика идея като слона. Слонът мисли ли за човека, т. е. за господаря си? Колкото слонът мисли за своя господар, толкова и идеите, и желанията мислят за човека. Човек мисли за тях, но те не мислят за него. Когато детето умре, майката и бащата ли плачат за него, или то плаче за тях? Майката и бащата плачат за умрялото си дете, а то не плаче за тях. При раждането на детето е точно обратно: майката и бащата се радват, а детето плаче.

Човек се радва и плаче за неща, с които е тясно свързан. Обаче, за неща, с които не е свързан, той нито плаче, нито се радва. Ако някой тегли пръста на ръката ви силно, вие усещате болка и страдате. Защо? Пръстът е тясно свързан с вас. Ако някой бръкне в джоба и вземе парите ви, вие няма да усетите никаква болка, вследствие на което няма да страдате. После ще дойдат страданията. Защо? Защото отсъствието на парите ви лишават от неща, с които сте тясно свързани.

Сега, да се върнем към въпроса за товара. Кога и с какво трябва човек да се товари? Човек трябва да носи на гърба си само такъв товар, който никой не може да му отнеме. Какъв смисъл има да носи на гърба си знание, което след десетина години ще изгуби? Някой минава за философ, за адепт, за учен, но след няколко години изгуби философията, учеността, адептството си. Това показва, че нито учеността, нито философията, нито адептството на този човек са истински. Човек трябва да се стреми към постигането на такива неща, които никой не може да му отнеме. Следователно, стремете се към идеи, на които да разчитате всякога. Такава идея е благо не само за вас, но за цялото човечество.

Помнете сега правилото, което ви дадох: Постъпвайте с хората така, както искате да постъпват с вас. Като имате предвид това правило, за десет дена приложете следната задача: Като срещнете някого, познат или непознат, близък или далечен, поздравете го вътре в себе си, като му пожелаете нещо добро. Ако успеете да отправите към него своето пожелание за нещо добро, той ще се зарадва, че срещнал един добър човек. Погледът ви, разположението ви към него трябва да бъдат чисти. Това е истинската обхода, истинското отношение между хората. Ако това отношение стане втора природа за вас, вие ще дойдете до онази вътрешна красота, която ще се отрази на лицето ви, както и на цялото тяло. Че е така, вижте, какво става с крадците и разбойниците, които живеят с мисълта да обират хората. В няколко години само те изгубват красотата на своите линии и се обезобразяват.

Какво се иска от човека, за да възстанови своята първоначална красота? Той трябва да пази своя вътрешен мир и спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърчава. Защо трябва да бързате? За всяко нещо има определено време. Кога цъфтят и зреят черешите в умерения пояс? През април цъфтят, през май зреят. Природата е определила време и място за реализирането на всяко нещо. Следвайте нейните закони и не се безпокойте. Бъдете разумни като природата, но никога по-разумни от нея. Това е изказал Христос със стиха: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си“.

— Само Божията Любов носи пълния живот.

24. Лекция от Учителя, държана на 21 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

Разумност, доброта и здраве

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, мисли, бъде, сега, добър, мисъл, път, хора, свят, дете, аз, тебе, товар, години, плаче, гладък, пари ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Февруари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

(Прочете се резюме от темите “Изкуството като възпитателно средство”.)

Като четете псалмите, какво ще видите? Може ли пътят на човека да бъде навсякъде гладък, без никакво препятствие? Или задайте си въпроса, може ли пътят, по който вървите на физическото поле, да бъде съвършено гладък, без никакво препятствие. Даже ако идете в която и да е европейска страна, и там пътят не е навсякъде еднакво павиран и гладък както при двореца. Това не може да бъде. Тогава защо хората изискват целият им път да е гладък. Психологически кои са съображенията? Защо хората търсят най-лесния път? Имате голям товар. Не взимай голям товар на гърба си. Въобще всеки, който тръгва на път, си взима лек товар. Само при изключителни условия се взима голям товар. Но въобще хората обичат да имат малко парици настрана, няколко английски. Само ако е пари, никой не гледа да е малко. Там всеки гледа да вземе колкото се може повече. Това зависи до известна степен и от възпитанието на хората. Или, можем да кажем, от пробуждането на известни чувства. Когато ние мислим, че някои неща съдържат големи блага, вследствие на това ние се претоварваме. Но ако нямаме понятие за благата, тогава се заражда едно голямо безразличие. И тогава хората не вземат голям товар.

Ако имате три торби: едната с пясък, другата със злато, а третата със скъпоценни камъни, коя ще изберете? Може би всеки от вас би задигнал тази торба със скъпоценните камъни. Зависи от разбирането, което ще вложите в ценността. Ако човек не би имал разбиране на скъпоценните камъни, ако никога не е имал опитността с камъните, той може да вземе торбата с пясъка. Та как става в живота пробуждането на чувствата? Някой път някои мислят когато се събуждат известни мисли и чувства, ще им донесат по-големи блага. Тъй е. Някой път донасят, някой път не донасят.

Да допуснем, вас ви подарят един слон, да работите с него. Може ли това да бъде едно благо заради вас? Той трябва да яде пет крини жито на ден. В психологическия свят мнозина от вас храните цели слонове там с всичкото ви нещастие. Непроизводително е за вас да храните един слон. Вие може да имате една великолепна мисъл или някоя грандиозна идея, но непроизводителна е тя за вас. Тя седи във вашия ум като един слон и вие се поставяте в трудно положение. Тази грандиозна мисъл ти създава ред нещастия. Не че мисълта сама по себе си е нещастие. Не че слонът, който ти иска на ден по 5 крини ориз, е нещо лошо. Но ти създай работа на този слон. И ако ти можеш да впрегнеш този слон на работа, той ще си плати петтях крини ориз. Вследствие на това казвам, ако вие можете да впрегнете едно грандиозно желание или една грандиозна мисъл на работа, вие ще се ползвате. Ако не, оставете слона на друг. А вие се занимавайте с по-скромните мисли. Като казвам по-скромни мисли, защото има известни мисли, представете си, че у вас се събуди мисълта, искате да станете цар. Какъв шанс имате сега да станете цар, да реализирате вашата мисъл? Или да допуснем, че се зароди у вас желанието, да станете един от най-знатните учени хора или да станете патриарх, или някой кардинал? От чисто опитната и практическата страна на живота, когато се изучават положителните науки ученият човек трябва да види кое може да се реализира, това, което е постижимо. Има неща постижими. Към тях трябва да се стреми той. А има неща, които са непостижими. Тях той трябва да ги остави за други, които могат да се доберат до тях. А той да не си губи времето по тях.

Постижимо е да бъдеш добър. И много практично е. Защото добрина, това е здравина на организма. Защото, ако бъдеш добър, най-първото практическо приложение е ще бъдеш здрав. Защото добър човек болен не може да бъде. Онзи, който не е здрав, и добър не може да бъде. Вие казвате той, като се разболее, ще стане добър. Това е друг въпрос. Това е само привидно. Онзи човек, който като здрав не е добър, че като се разболее, става добър, това е въпрос. Една змия, като замръзне, става добра, но все си е змия. И мечката зимно време като спи, и тя е добра.

Та казвам, в приложението на някои идеи е всичката погрешка. Вие не знаете как да приложите идеите. Виждам, в съвременния механически свят има принципи, които трябва да се впрегнат на работа. Някой механик работи девет, десет, петнайсет години, има едно бързане в изобретенията. Но дойде донякъде, и спре. Някой се занимава 45 години върху някое изобретение, има грандиозни директиви върху това изобретение, мисли, че ще направи цяла революция в техниката. Но дойде донякъде, и се спре, не върви нататък, препятствия има. Той казва, че работата не върви. Не е така. Някой път нямането на пари не е едно препятствие. Но всяка една идея трябва в дадения случай да бъде определена и съвместима, и любима на човека. Това е идеята, която може да принесе най-малкото благо. Никога не поддържай една мисъл като слона, която не мисли за тебе. Ако имаш един слон, той ще мисли ли за тебе? Ще има ли в съзнанието му мисъл за тебе, че ти си му господар? Как мислиш, О.? (“Не зная.”) Мъчно може да се знае.

Хубаво. Имате една отлична мисъл. Тази ваша мисъл мисли ли заради вас или вие мислите заради мисълта? Имате едно желание. Желанието желае ли заради вас или вие желаете заради желанието? Какво ще кажеш ти, Т. (“Аз мисля, че желанията и мислите са като децата. Както детето мисли заради бащата, и бащата мисли заради детето.”) Допустимо е това. Ако аналогията може да се тегли правилно оттук, допустимо е и за всичките царства. Сега да се извади един закон. Дали това желание, което ти желаеш, ти го поддържаш, или то те поддържа? То, ако желанието ти не те поддържа, какво става тогава с това желание, ако не се поддържа, ако желанието не те желае, какво става с тебе? Питам, щом като детето умре, детето ли плаче, или бащата плаче? Защо, когато детето умре, майката и бащата плачат, а детето не плаче? Когато пак детето се ражда, майката и бащата се радват, а детето плаче. Защо е така? Хубаво. Ако някой ми тегли пръста, защо ще плача? В дадения случай пръстът е свързан с мене. Значи има неща, с които сме тясно свързани. Има и неща, с които не сме свързани, с тях не можем да направим никакво сравнение. Бръкне някой в джоба ми и ми извади парите. Аз не усещам никакво страдание, но отпосле липсата на парите ми произвеждат страдание. Съображенията тук са други. Но ако някой ми хване пръста и го тегли или ми направи друга пакост на тялото, веднага аз ще почувствам страдание. Но този род страдание спада към друга категория. Някой може да бръкне в джоба ми, без да го усетя. Сега кога вредата е по-голяма: когато някой ти счупи пръста или когато ти открадне парите? Това са ред упражнения, които вие трябва да вземете в тяхната вътрешна страна. Когато се говори за вътрешна или външна страна, вие трябва да подразбирате какво се подразбира. Под думата “вътрешна” ние разбираме неща, които се започват от съзнанието, от мисълта. Тя е реална мисъл, реална насока. А външна страна е, когато една мисъл вече се реализира. Затова ние казваме субективен свят и обективен свят. Едните работи считат обективния свят реален, а вътрешния субективен свят метафизически, но и двата свята са реални. Вие може да направите такова едно сравнение, че физическият свят е една празна сфера отвътре е корубеста, а отвън е изпъкнала. Аз наричам такива изпъкнали огледала обективен свят, а вдлъбнатите огледала, това е субективният свят, или вътрешният свят.

Сега и вие трябва да имате една ясна представа за нещата, за да може да си въздействате, а вие може да уредите вашия живот. Например казвате: “Господ не мисли заради мене.” Хубаво. Кои ще бъдат причините, които ще накарат Господ да мисли заради вас? Аз казвам, ако Господ досега не мисли заради вас, той няма и да мисли. Най-първо ти поставяш въпроса неправилно, никакъв смисъл няма в това “Господ не мисли заради мене.” Ако досега Господ не е мислил заради вас, той никога няма да мисли. Работата е предрешена. Ако мислиш, че аз в своя живот или със своята мисъл ще привлека неговото внимание, тя е загубена работа. Същинската философия седи в това, Бог от самото начало е мислил заради нас. Обаче връзката къде е? Той е мислил заради нас, но ние не сме мислили. Там е всичката погрешка в неразбирането на нещата. Понеже ние не сме оценявали неговата мисъл, идат ред страдания върху нас. А всъщност работата е там, че ние не мислим. И след като не си мислил, ти ще питаш има ли Господ, или не. Значи ти, който си се отделил от баща си, трябва да ти докажат, че имаш баща, или че нямаш. Ти питаш: “Имам ли баща и кой е баща ми и коя е майка ми?” Ако ти не знаеш кой е баща ти и коя е майката, това ни най-малко няма отношение към реалността и това не е доказателство за реалността.

Затова казвам, вашите отношения към реалността трябва да бъдат правилни. У всички хора въобще се заражда едно желание, едно недоволство. Човек стане доволен от известни свои желания, без той да знае, че желанието му не може да се изпълни. Изпълняне желанието не седи само в това, да ти дадат да ядеш, но същевременно ти трябва да имаш всичките условия, необходими за яденето. Да допуснем, аз ви дам едно ядене, което има петнайсет градуса под нулата толкова студено. Давам ви и един хляб, и той петнайсет градуса под нулата. Турна ви в една стая, дето температурата е двайсет градуса под нулата и ви казвам: “Яжте сега.” Как ще ядете. Да вземем сега обратното. Ако ви дам едно ядене, на което температурата е плюс седемдесет и пет градуса, повишавам температурата на сто градуса, а хлябът направям на сто и петдесет градуса, питам тогава, как ще ядете?

Значи, за да бъде яденето тъй красиво, изисква едно хармонично съчетание на условията. И когато дойдат тия хармонични съчетания, тогава яденето ще бъде правилно и хармонично и всяко едно желание, и то си има условията. Желанията не могат да се реализират при каквито и да са условия. Специфични условия има, дето една мисъл или едно желание може да се постигне. Някой казва: “Ти за философия не ми говори много. Пари ми дай.” Мислите ли, че тия пари могат да бъдат едно благословение за тебе. Ами ако този, който ще ти даде парите, той ги е откраднал и сега търсят този престъпник, а те хванат тебе, турят те в затвора? Ти казваш: “Пари ни дай.” Питам, струва ли си да ти дадат 20 банкноти или 20 хиляди лева злато и да те турят в затвора? Но вие не мислите така. В духовния свят има много големи интриги. Вие мислите, че в духовния свят, докато влезете в тия области на Царството Божие, ще си играят с вас, както децата си играят с птиченцата и котките с мишките. Кой си, какъв си и какво си направил, нито пет пари за това не дават. Значи, ако им кажеш, че си някой княз или граф, или цар, нищо не значи. Вие сте цар, но нямате силата на царя. Философ сте, но нямате силата на философа. Вие сте адепт, но нямате силата на адепта. Ако ти си красив, но не можеш да задържиш своята красота, колко пари тя струва тази красота? И ако ти си добър и не можеш ти да задържиш тази доброта, тогава защо ти е тя? И ако ти имаш знания и не можеш да задържиш това знание, защо ти е? Не е ли това един товар, ако ти след десет години ще изгубиш това знание? Или ако имаш едно верую и след 34 години то изчезне, защо ти е тогава то?

Сега, тъй както ви гледам, вие вървите по пътя на фермерството, не че го искате този път, но той е лесният път: много да е уреден вашият живот. Хубаво. Ако идете в Германия, там имат един установен начин за гоене на гъските. Германия изкарват много масло от една угоена гъска. Те ги хранят по един особен начин. Но питам, кой печели гъската ли, или стопанинът на гъската печели? Ако тебе те хранят като една гъска, за да ти вземат маслото, защо ти е това щастие? Не яж по-добре.

Сега ще дойдем до правите понятия. Всеки един от вас трябва да има една правилна философия или мисъл, по която можеш да постигнеш нещо. Има известни постижения, до които трябва да дойдете. Като станете сутрин, попейте си. Това е най-хубавото постижение. Не да те слуша някой. За себе си пей. Някъде си в гората, викни си “Горо ле, зелена!” Пей там. Аз наричам това е едно по-идеално постижение, отколкото парите. Да пееш, и хората да се произнасят за тебе. Ти пей в природата, без хората да се произнасят, да кажат неговото анданте или неговото пиано или пианисимо. А щом ти си пееш в природата, няма кой да те критикува. В дадения случай ти знаеш пееш ли хубаво, или не. И на тебе ти е приятно. И ти си доволен от себе си. И ти си певец, и публика едновременно.

Казвам, има една философия в живота, дето човек мисли и не е доволен от своята мисъл. Някой мисли и ще се пукне от своята мисъл. А онези красиви мисли са, когато аз съм сам и лицето, което говори, и лицето, което слуша. Едновременно ти си лицето, което философства, и публиката, която слуша. Едновременно аз съм едното и другото. Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. Благото на сегашните хора, това е благото на хилядите поколения, които са работили в миналото и други са наследили тяхното благо. Следователно не са го изработили те. Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите крини жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито. Но той е спечелил може би по десет лева на всяка крина. Някои изобретатели са работили може би с години, за да постигнат нещо, но други се ползват от техния труд. Затова какво правят те, когато завършат едно свое изобретение? Веднага го зарегистрират, патентоват го. Казвам сега, има една вътрешна философия, към която трябва да се стремите това, което може да се приложи.

Сега ще ви дам една задача за десет дена. Ще се стремите към най-добрата обхода, която може да имате. Да имате обхода, начин на маниер, на постъпка, не според правилата на моралността, не според светските етикети, но така да постъпите, че да сте доволни сами от себе си. Ще помните правилото: както искаш да постъпват с тебе, така постъпвай и ти. Това ще ви бъде едно упражнение за десет дена. Ще си вземете едно тефтерче и ще си тургате бележки, като вземете от 1 до 12. Ще турим 12-балната система. Да видим докъде ще достигнете. Като срещнете някого някъде, тъй в душата си, в своите мисли и чувства, ще го поздравиш и ще му пожелаеш всичко най-хубаво и най-добро, че като минеш, ти сам да си доволен. Това е поздрав. Тъй ще му пожелаеш доброто, че този човек, като замине, да се зарадва, че е срещнал един човек, който му е пожелал нещо хубаво и добро. А не само така да минете и да си вдигнете ръката. И вследствие на това вие се деформирате. Неестествените желания деформират човека, тялото, очите, мускулите. Вие искате да се освободите. Някой път искате да постигнете нещо. Например някой крадец иска да открадне нещо. Той гледа, наблюдава окръжающите дали го забелязват, той издирва един момент, когато всички са захласнати някъде, той бръкне и ще видиш, че той има едно удоволствие. Но в това неспокойствие той се деформира и вследствие на това всички крадци са деформирани. Устата им е деформирана, очите му, той няма този свободния поглед. После деформирано е и цялото му лице.

Та първото нещо, не се безпокойте. Вие се безпокоите както апашите. Бъдете спокойни. Знайте, че в света има един закон: нещата ще се реализират. Не да чакате, но да знаете, че за всяко нещо има определено време. Нещата не са механически, но разумно са определени. Ако вие сте в един разумен свят, то ще дойде. Не бързай! “Ама аз се безпокоя. Сега искам.” Сега не му е времето. То ще дойде. В умерения пояс кога цъфтят черешите? През април цъфтят, в края на май узряват. Всяко нещо си има своето определено време. В природата си има начини и пътища за всяко нещо. И нашите желания и нашите мисли вървят почти по същия закон. Малко по-друга е гамата и по-сложна е, но първо да се зароди една стабилност и самоувереност. Да не се обезсърчавате. Вие често казвате тази работа няма да я бъде. Глупавите работи няма да ги бъде. Когато замисляш нещо глупаво, няма да го бъде. Но добре като мислиш, ще го бъде. Кога? След 10 хиляди години. Десет хиляди години, това са 10 дена, 10 хиляди секунди.

Сега постъпвайте разумно. Защото разумната природа изисква разумното хората да бъдат разумни като нея. Не ставайте по-разумни от природата. Но бъдете винаги разумни като нея. Ако искате да бъдете в хармония с нея, бъдете по-разумни от вашите желания и вашите мисли, но никога не бъдете по-разумни и по-горе от природата. Като нея е достатъчно. И Христос е казал: достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.

Станете сега да направим едно упражнение.

1. Пляскане на ръцете отпред.

2. Пляскане на ръцете над главата и после сваляне на ръцете долу отстрани с лек удар по краката.

3. Двете ръце, допрени пред лицето, и духане в ръцете като в кутия за пречистване на дробовете.

Сега да ви дам едно музикално упражнение. Знаете ли какъв е вашият ритмус? (Учителят леко тегли лъка по цигулката, а ние всички пляскаме леко с ръцете.) Сега произнасяйте със затворена уста “Хъммм” и ръкопляскайте леко, бавно. Сега ще изпеем думата “широта”.

(Учителят пее и свири тази дума.)

“Само Божията любов носи пълния живот.”

Двадесет и четвърта лекция
на Младежкия окултен клас
21 февруари 1930 г., петък, 67.50 часа
София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder