НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Възпитание на волята

Най-често използвани думи в беседата: воля, може, човек, сега, дрехи, има, време, мисъл, съзнание, хора, страдания, страдание, опити, мисли, нови, живот, силна, свят ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Януари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Тема за следния път: „Изкуството като възпитателно средство“.

Четоха се темите: „Лесен път за справяне със страданията“.

Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате предвид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човек счупи крака или главата си, той страда физически. Някои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да кажем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: „Клин клин избива“, се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде някое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото си страдание. Някой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие. – Защо? – Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по някаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Ако природата беше направила костите на човека от гъвкаво, еластично вещество, те нямаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отговорим на този въпрос. Много обяснения могат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.

Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувства никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина притъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. Индусите пък правят други опити: чрез усилие на волята те прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и притъпява болките си, човек трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се лекува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеите, които са го вълнували. Срещате един идеен човек, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.

Сега ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го, оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато
усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът трябва да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.

Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не успяват в живота си. Те имат добри мисли и желания, но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействащи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля, и устойчив характер.

Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпадат в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповядва на хората, без страдания те не могат да се изправят и облагородят. Страданията са мухи и стършели за човечеството. Като хапят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният човек е склонен повече към леност, почивка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристократизмът е останал от миналото, когато хората са живели при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес те са благо за човешката душа.

Съвременните хора се движат в крайности: от голяма бездейност те са минали в чрезмерна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организмът е изложен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силите, които действат в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отделя повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силите. Това наричаме ние „чистене на тялото“, което понякога се постига и чрез различни болести.

И тъй, като ученици, работете, освен с ума и със сърцето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа, с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на волята си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гърлото ви някъде излезе цирей, лекувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго средство, и следете за резултата. Ако мисълта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено човек може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ няма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е облечен, човек пак може да усеща студ и да се простудява.

Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити няма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на някаква мъчнотия, той може да прибегне към тях. Човек може да се лекува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо е неразположен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натук-натам, окъсан, със стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсаните си дрехи. Какво ще бъде положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, видиш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?

Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облечен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му. – Вярвам, но какво от това, че вярвам? – Ето, затвори очите си и ще видиш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очите си, огледал се в огледало и останал учуден, като видял, че е облечен в нови дрехи. – Чудно нещо! Ти си бил цял магьосник.

Значи, човек може да бъде облечен с нови дрехи и да мисли, че е със скъсаните си дрехи. И обратно: той може да бъде облечен със стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.

Съвременните хора са дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примери в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарят му бил много жесток и се отнасял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последният всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарят се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счупиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарят му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за възпитаната му воля, господарят му го освободил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.

Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал. Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: Дойде ми идеята да разменим кабриолетите си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си.

Ще кажете, че времето е загубено. Никак не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този пример се изнесе на филм, ще даде големи печалби.

Като ученици, вие трябва да се ползвате от добрите примери в живота за възпитание на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се оказва най-слаба. Някъде ще имате успех, някъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мързела. Разумният човек се ползва от всички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че няма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатите хора ходят зиме и лете гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време беше на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човека едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използва условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?

Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувства неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и започне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да излезе навън, във вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли същото и при треската? Докато е трескав, човек страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвика явяването на цирей някъде по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля.

Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свят. Там те са силни. Вижте, какво правят военните на бойното поле. Там те са смели, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свят, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, те отстъпват. В духовния свят мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свят. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справя с мъчнотиите на духовния свят. От какво произлизат мъчнотиите в духовния свят? От мислите и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мястото му. Тя е по-силна и от най-големите далнобойни оръдия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-големите физически мъчнотии.

Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.

И тъй, използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изстинали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успява да премахне спънките от пътя си. Не може ли и вие да правите същото? Вие можете да направите нещо повече от водата.

Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст човек започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се поддава на подражание и неусетно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положителни? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опадат. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат? Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни.

Като сте дошли на земята, стремете се да използвате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползвайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пъти на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човека е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човешкия организъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удовете извършват правилно своите функции.

В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез пеене, свирене, работа, мисъл и т. н.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

20. Лекция от Учителя, държана на 24 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Вътрешното възпитание на волята

Най-често използвани думи в беседата: воля, може, човек, сега, дрехи, има, време, мисъл, съзнание, хора, страдания, страдание, опити, мисли, нови, живот, силна, свят ,

 Младежки окултен клас , София, 24 Януари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Законът на внушението като метод за възпитание на волята)

Тайна молитва

Пишете върху темата “Изкуството като възпитателно средство”.

(Прочетоха се темите “Най-лесният път на страданията”.)

Сега за кои страдания говорите? Колко вида страдания има? Първо имате физически страдания. От какъв род са те? Когато човек си счупи крака, какви страдания са това? (Физически.) Когато му пукнат главата, имате също физически страдания. Но втората категория имаме душевни страдания, те спадат към душевния свят. Най-първо трябва да изучавате физическите страдания. Те са интензивни. Сега представете си следующото положение. Защото някой път се неутрализират страданията. Кажете ми сега едно интензивно душевно страдание. Гладът към коя категория страдание спада? Когато човек гладува и се изразява в страдание, към коя категория спада то? Сега, ако имате едно психическо страдание, което има знака плюс, и ако при него поставите друго физическо страдание, веднага какво ще стане между тези две страдания. Ако и двете са еднакво интензивни, да вземем физическото страдание, счупва се някому кракът, веднага той забравя психическото си страдание. Той забравя психологическата среда, в която е изпитал страданието преди. За това именно психологическите страдания се лекуват с физически.

Да кажем, човек е недоволен, неразположен, сърдит, но счупят му крака, веднага той става много разположен и постоянно мисли все за крака си. Всичкото неразположение на душата изчезва и остава само едно специфично страдание. Той мисли само за крака си, да оздравее. По-напред той е искал да се самоубие, животът няма смисъл, но като му счупят крака, той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Сега как мислите, ако костите биха били гъвкави както на някоя пружина, да се не чупят, защо природата не направи караката на човека да се не чупят. Тя може да ги направи от гъвкаво вещество, да се не чупят. Защо тя не си позволи този лукс или може би не е имала в лабораторията си достатъчно гума? Много мъчно е да се отговори на тоя въпрос. Тъй мъчно е да се отговори, както когато питате някого защо той обича да яде печена кокошка пред варения боб. Той ще ви каже само: “Обичам кокошката.” Това не е обяснение.

Щом отсъства съзнанието, защото има известни специфични бели нишки в предната част на мозъка и когато тия нишки не са скачени с мозъка, въобще не се явяват болки, т.е. не се чувстват болките. Следователно болките се чувстват, щом съзнанието не е будно. Никакви болки не се чувстват. Може да ви изгорят десет пъти краката, може да ги счупят, нищо няма да чувствате.

Сега нали в медицината анестезират някои места, прекъсват съобщението. Значи болките се чувстват само на специфични места по тялото. Нали съвременните учени хора чрез химически средства премахват болките. Разбира се, отпосле тия болки се появяват пак. Когато са изучавали тази наука, те са могли чрез волята да премахнат болките. И тъй стана чрез волята си ти можеш да премахнеш каквато и да е болка, само че трябва дълго време да се упражнявате.

Запример коя е най-малката болка. Да те боли зъбът? Българите казват: “Боли го зъб, че куца.” Често вие разправяте за философия, за идеи за подобрение на живота, а заболи ли ви зъбът, подуе ви се страната и това става причина да забравите всичките си идеи. Защо престава идеята? Защо да не може да си наложите един компрес чрез волята. Аз ще ви препоръчам един лек за зъба. Това е един волев лек, но между вас да остане. Най-първо ви заболи зъбът. Ще си представите, че взимате вощина, от която медът е изваден, мислено ще стопите тази вощина и ще направите един компрес на зъба си. Не чувствате нищо, минава се пет, десет, петнайсет минути, снемете този компрес, турните втори, трети, докато се премахне тази болка. Ако престане вашата болка, волята ви има влияние над организма. Тъй вие спомагате на волята си чрез известни средства. Щом се усили волята, вие ще й помогнете. Това е чрез закона на внушението. Но най-първо турете един компрес или два. Всичко това мислено ще бъде. Тъй турнете вощината, тя ще ви помогне, както ако турите иначе някой компрес. Това е пак реално. Ако вие турите реално вощина, няма да усетите нещо повече. Така е по закона на внушението. Когато ти туриш мислено компреса, и умът ти взема участие. Тъй имате един опит със знака плюс.

Ако турите знака минус, вярваш или не вярваш, ти неутрализираш внушението. Или, да допуснем, боли ви главата или стомахът. Трябва ви рициново масло, а нямате пет пари в джоба си. После късно, аптеките са затворени. Тогава направи пак опита мислено. Мислено ще идеш в аптеката, ще вземеш рициново масло около 2530 грама, изпий ги и няма да се минат три часа, веднага ще получиш същата реакция. И опитът ви ще бъде много евтин. Тогава сутринта като станете, турнете спестените пари в касата. Вие сте ги спечелили.

Такива и още ред други опити може да правите за усилване на вашата воля, защото всичките болки в света или болестите, които съществуват, това са само препятствия на волята. Физическите болки са препятствия в живота. Които искат да усилят волята, трябва да правят тия опити. Най-първо всичките влечуги са били големи аристократи, въртели са си опашките. Махането на опашката е както с ветрилата. Лятно време, когато дамите махат ветрилата, това е както опашката отзад. Животните целия ден си мърдат опашките. Това са техните ветрила. На кои трябват ветрила? На почетните дами за мухите. Тези мухи, от своя страна, като няма какво да правят, ходят да ги хапят. Те казват: “То тъй не става.” И им създават неприятности. При тия хубавите условия какво ще правите вие. И много от съвременните ваши страдания са един атавизъм. Често у някои хора, аз забелязвам, се яви едно желание на някое млекопитающе животно. Той казва: “Едно време тука царски живот се живееше преди 20 000 години.” И пак иска да живее като това животно. Но понеже природата не повтаря своите опити, това, което тогава беше свобода, сега става негово ограничение. Защото тук, при свободата на България хората може да плюят, където искат, свободни са да плюят, но ако отидеш в Америка, Англия или Германия и се изплюеш на улицата, веднага ще те арестуват. Питам, де е тогава по-добре да се живее в България или в Америка в дадения случай?

Често от голямата работа се образува излишък на известна материя, която трябва да се изхвърли навън. Вземете тези микозните лигавини в носа, които са създадени за филтриране. Микоза, сополът, е една течност, дадена за филтриране. Когато човек диша всичките прашинки във въздуха, полепват по тази влага микоза, който е турен за филтър, най-първо за намазване на стените. Носът винаги е влажен отвътре. Значи въздухът постоянно се филтрира. Онези, на които носът е постоянно сух, не са толкова здрави. Питам, с какво можеше природата да замести тази течност. Микозата е едно износно средство, а сега при човешкото развитие тия вещества постепенно се заместват. Ще дойде една раса, дето много сокове ще останат. Ще забележите сега, у малките деца често им текат сополите. По-възрастните, понеже се владеят, те са възпитали сопола си.

Та казвам, от физическите прояви на живота ние влизаме до психическите, които се отнасят за контролиране на известни органи от болести, неприятности и т.н. Всеки един от вас може да си направи един малък опит. Излезе ви един цирей. Не бързайте да лекувате цирея си. Беден сте, нямате пет пари в джоба си, но излязъл един цирей някъде на лакътя отгоре или другаде на тия мускули. Ако си богат, хубаво. Но въобще взимат пресен лук, ще му турят малко и прясно масло и ще го превържат. Но ти нямаш пари, нямаш и масло, нямаш и лук. Тогава направи опита мислено. Опечи лука, тури и маслото, и ще имаш същия резултат. Тъй мислено ще лекувате цирея си. Направете си превръзката. Вие сега ще кажете: “С това ли ще се занимаваме.” Че защо трябва да занимаваш лекаря с твоите циреи. Той ще дойде при тебе с автомобил да направи превръзката. Защо ти сам да не си превържеш цирея мислено. При това с волята ти ще надвиеш над болката си. Сега човек докато не превърже цирея, не минава. Който не знае, не минава, но който знае, минава.

Или мнозина от вас се простудявате. Вземете предварителни мерки. Ти си изпотен. Въобще хората се простудяват от рязката промяна, не умеят да се пазят. И ти бързаш и в бързането си излизаш от твоята стая навънка, дишаш студен въздух, схване ти се гласът и може цяла седмица да страдаш. Не бързай. Искаш да излезеш навънка. Не да допуснем, че нямаш дрехи, но имаш масълце, намажи си врата и цялото лице, тъй както един пехливанин, излез тогава навън, и няма да се простудиш. При тези опити винаги волята ви трябва да взема участие. Там, дето волята не взима участие, веднага ще дойде известна простуда. Турни маслото като едно средство, което може да те защити от простудата и от загубване на топлината. Или тънки са дрехите ти, не искаш да се простудиш, поседи пет минути, помисли, че се обличаш в една хубава материя, много магнетична е дрехата ти. В мисълта си ще си направиш една такава магнетична дреха, ако не искаш да се простудиш. Тогава можеш да излезеш навънка. Или да допуснем, че палтото ви е много тънко, от тези аристократическите палта, защото тънки палта носят и богатите, и сиромасите. Вън е студено, 20 градуса студ. Ти над тънкото палто облечи по-дебело магнетично палто. Представи си, че си облечен с едно палто от тънка фина материя, която не пропуска студа. Излез тогава.

Вие не сте правили такива опити. Може да направите такава материя, която да проникне през палтото, че като излезете навънка, да ви бъде сносно. Съвсем нека да се затоплиш, да се изпотиш, но вън няма да трепериш. Онези, които имат магнетични дрехи за себе си, те вървят спокойни, а които нямат такива дрехи, при студа ще имат малки конвулсии и ще усещат повече студ от първите.

Та казвам, това са малки правила, които трябва да прилагате. Да опитате, че това са неща верни и приложими в живота. Има в природата известна сила и материя, с които може да боравите и всякога може да си послужите с тях да ги доизкусурявате. Тогава на физическото поле имате едно душевно неразположение, или едно душевно страдание вътре. Как трябва да се лекува душевното страдание? Защото все трябва да се лекува по някакъв начин. Представете си, че нямате нов костюм за Великден и сте крайно неразположени, а дошла ви е идеята да си направите от синьо сукно цял един костюм, но пари нямате и затова сте неразположени. Как трябва да се лекувате? Представете си, че вие имате дрехите. И нищо повече. Вас ви се вижда смешно, ако ти, като помислиш, че имаш дрехи и като се обърнеш, видиш, че ги няма. Тогава ще замязате на онези двама студенти. Единият разправя на другия, че му трябват дрехи, другият бил мукалитин. Този му казва: “Искам за Великден нови дрехи, а нямам. Сърцето ме боли.” Другият мълчи. На последна вечер преди Великден влиза в стаята на другаря си, задига неговите съдрани дрехи и му туря нови дрехи. На сутринта бедният става, облича си новите дрехи, като мисли, че това са неговите стари дрехи. Казва на себе си: “Тъй е, като си сиромах. Такова нещо е сиромашията.” Но излиза навън и се среща с другаря си и му казва: “Ти си хубаво облечен, а я виж аз на какво мязам. Тъй живее ли се.” “Е, на какво мязаш? Ела с мене.” Той му затваря очите и му казва: “Ти в магията вярваш ли? Аз ще ти кажа сега “Allez passer” и ще видиш какво ще стане.” “Е, че може ли това?” “Сега ще видиш, че ти си облечен с хубави дрехи, нови, каквито искаш.” Отваря му очите и му казва: “Виж се сега в огледалото, че си облечен с нови дрехи.” Той се чуди, казва, че си цял магьосник. Та човек може да носи новите дрехи и да мисли, че е със старите. Това става по атавизъм. Много пъти вие носите новото, хубавото, като същевременно мислите, че е старото. И трябва някой да ви обърне вниманието на това, което носите.

Та казвам, сега сте дошли до мястото, дето трябва да развивате волята си. Вие имате воля, но не онази възпитаната воля. В какво седи възпитаната воля на човека? Има два примера. Единият пример на Епиктет, дето господарят му натискал крака до счупване и той казал: “Господарю, недей натиска толкова много, защото кракът ще се счупи и няма да ти бъда полезен на тебе.” И още един пример има. На онези двамата мъже единият руснак, другият англичанин, които се срещнали в една тясна улица и двамата били във файтона и се спират. Англичанинът бил лорд, а другият руски княз. Англичанинът седи спокоен, но изпраща своя кочияш при руснака и му казва: “Тъй ми се случи, че нямам у себе си вестници, но ще те моля, като прочетеш вестника си, прати ми го, да го прочета и аз.” Те не мислят, че трябва да вървят. И двамата се спират спокойни. Защо се спират? Дошли до едно противоречие. Той изважда вестника и го чете. Питам сега, знаете ли как ще се разреши въпросът? Онзи, който е дал този анекдот, как се е разрешил краят? Понеже англичанинът е трябвало да иде в посоката, в която отива руснакът, и руснакът отива в посоката на англичанина. И най-после се споразумели и двамата. На англичанина дошло му на ума светлата идея, да си разменят каруците си. Англичанинът казва: “Много ще ми бъде приятно да имам една руска каруца.” И руснакът казва: “И на мене ще ми бъде приятно да имам една английска каруца.” Качват се двамата на разменените каруци и се разрешава въпросът. Вие ще кажете загубено време е това. Не е изгубено време. Когато се разреши един въпрос и когато се постигне една идея, времето не е загубено. Ако тези двамата не биха имали тази опитност, сега нямаше и вие да имате този пример. Значи изгубеното време се навакса. Това е реклама. И сега съществува този пример. И ако всякъде, където минеше техният пример, беше като един филм, да се плаща заради него, разбира се, ще има един голям доход.

Та казвам, законът на внушението всякога поставя една положителна мисъл на физическото поле. Някъде ще подейства мисълта, някъде не. Запример вие много мъчно може да се справите с мързела. Как ще церите мързела? По същия начин, разбира се, тия опити са потребни за усилването, да види човек доколко е силен в някое отношение или доколко е силна волята. И душевните несгоди в света, и те са за усилване на волята.

Имаш едно тягостно състояние. Веднага да го премахнеш. Постави противоположното. Да допуснем, че сте изгубили хиляда лева. Как ще се излекувате сега? Човек чрез воля може да се лекува, да опитва волята си. Да допуснем, погледнете вашите обуща, наближават да се пенсионират. Погледнете ги, неприятно ви става. Как може да смените това състояние? Представете си друг човек, на когото обущата са пенсионирани и той ходи бос и е доволен. Нали преди години беше голямо нещастие да ходи човек без шапка, тъй гологлав. Голямо страдание беше. Всички казват: “Да му купим шапка. Ще му измръзне главата.” А сега вече е модерно да ходи човек без шапка. Да кажем, хубаво облечен човек, а няма шапка, той не тъжи. Да се носи шапка, не е толкова съществено. Представете си, модерните дами преди години носеха на шапките си пера от камилска птица. Аз съм виждал такива шапки с пера. Сега шапките са много семпли. А тогава ставаше въпрос вкъщи как да няма пера на шапката отзад или отпред, или от двете страни. Това е разбиране. Това са мисли, които внасяме в живота, и се безпокоим. Значи може и без пари. Турците пък се безпокояха за друго. Те често пишеха с паче перо. И ако няма паче перо, те се безпокояха не може да се пише насвят.

Та казвам, трябва едно вътрешно възпитание на волята. Докато човек не възпита своята воля разумно, не може да има резултати. И човек е достигнал до известно място, дето се иска работа върху себе си. Ще знаете едно. Материята на физическия свят се подчинява на човешката воля. Само трябва да знаеш. Материята си има закони, по които се управлява. А ако не разбираш законите, не можеш да подчиниш материята. Тази материя се подчинява на твоята мисъл. Запример по този начин вие можете да си направите цял един абсцес. Имате главоболие или тайна треска. Тази треска произтича от известно количество материя. Тогава вие можете чрез волята си да пожелаете да изкарате този абсцес в един малък цирей, чрез което малко подуване или гноясване да накарате тази материя да излезе навън. И тази нечистота излиза чрез цирея. И вие веднага се освобождавате от това тягостно състояние. Или както в треската става, често се изриват устата. Та чрез мисълта може да направите изкуствено един цирей, където искате на ръката или другаде. Ако вие можете да направите един цирей, където искате, това показва, че волята ви е силна. Тази нечистота излиза и вие се освобождавате от това тягостно състояние. Сега в преходния период на физическото поле хората имат друга опитност, но в духовния свят мисълта на мнозина е слаба. Запример често военният на бойното поле показва голямо геройство, силна воля има там. Но пред обществото е страхлив отстъпва пред присмеха на хората. Казва: “Какво ще каже обществото!” И обърне на бягство, отстъпва. Още волята е слаба, не е възпитана, не е силна.

Тогава идваме до обратния процес. На бойното поле той е силен, смел, а пред обществото е страхлив. Сега обратното да стане. Сега от ваше гледище това е противоречие. Тогава как бихте примирили това противоречие? Понеже обществото разполага с по-мощни средства и сили, и той не е в състояние да противостои. Да кажем, има неприятели го атакуват. Защото, щом обществото изпрати своята силна мисъл, веднага го парализира. Парализирането е лесно нещо. Един от даровитите българи, който учил в Америка, почти шест езика знаел и обичал да говори на хората. Бил много красноречив. Той ни разправяше една своя опитност. Викали го на една вечеринка да декламира стихотворение. Той казва: “Знаех отлично стихотворението, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира. И като никога слязох от сцената, нищо не можах да кажа. Никога не бях срещал такива очи като нейните. Съвсем ме парализира.” Значи в тази жена имало известна сила, парализирва неговата воля, парализирва течението на неговите мисли. Та като насочи обществото своите мисли, като погледне някого, веднага той се озадачи.

Та човек трябва постоянно да се възпитава. Самовъзпитанието е един разумен процес. Като седите в стаята си, справяйте се с тия малки противоречия, които имате. Може нищо да не постигнете, но това е за самовъзпитание на волята, или подигане на съзнанието. Защото съзнанието има голямо влияние върху волята и това, което не е в съзнанието, то може да мине върху волята. И всякога, когато искат да парализират човешката воля, те ограничават съзнанието. Щом се ограничи съзнанието, ограничава се и волята, и обратното е вярно. Тъй щото съзнанието е като един волеви акт и след това да се преведе вече на физическото поле.

Та направете сега един малък опит. Измръзнат ви ръцете. Проектирайте ръката си и концентрирайте ума си, да препратите кръвта си към крайнините на вашите пръсти. Кажете: “Аз желая в пет минути отгоре да се стоплят пръстите ми!” Дръжте тъй ръцете си (прави напред). Ако можете да стоплите пръстите си в пет минути, вие разполагате с един физиологически процес. Ако не могат да се стоплят, повторете опита още няколко пъти. Някой път краката ви са студени. Може да нямате дебели чорапи. Пак концентрирай мисълта си. Ако можеш да стоплиш краката си, ти си човек силен и здрав. Или боли ви главата. Намясто да си направиш един компрес, турете двете си ръце на главата и пожелайте в две минути да се вдигне огънят. С ръцете си подръжте малко главата си и огницата ще се махне. Може после пак да се увеличи температурата ви, пак турете ръцете на главата си. Така правете опити за усилване на волята, защото волята на човека се усилва чрез постоянни упражнения. Ако човек не се усилва във волята си, придобива своеволие, а своеволието е един неестествен процес. Както ръката, която си пробива път, за да има наклон, трябва да има съпротивление. Така се образуват и нашите навици. Защото някой път човек обича да подражава. В един американски деос, в една епархия имало един владика. Той обичал да си носи главата наведена на лявата страна. И всички проповедници на тази епархия, даже и учени хора, все вървели с наведена глава, както този владика. Това е подражание. Питам сега, защо го правят? Този е техният водител, той е имал силна мисъл и предал мисълта си. Ако човек може да предаде мисълта си, че всички хора да носят главата си на лявата или дясната страна, защо да не се предаде и в друго направление тази мисъл.

Та никой от вас не е свободен от влияния. Пък много навици се дължат на това, че сме ги взели от учени хора. В училището има деца, едното мига, и всички наоколо мигат. И това става един навик у тях. После мигат и без да искат. И мъчно може да чете човек да се освободи от навика си. После може внушението да се предаде. Срещнеш един с гола глава, казваш: “Възможно е и моята глава да оголее.” И не се минава една година, и космите ти окапват. Затова онези от вас, на които космите са слаби, като срещнете някой с рошава коса, кажете си: “И моята коса ще бъде такава.” След една година и неговите коси ще израснат. Законът на внушението работи за и против. Или срещнеш някой човек, който има развалени зъби. Ти, като го погледнеш, вече си внушаваш, че и твоите зъби ще се развалят. Ако искаш да се подобрят зъбите ти, който има здрави зъби, кажи: “И моите зъби ще бъдат такива.”

Та казвам, при сегашните условия на живота използвайте хубавите условия и хубавите неща, които са придобити. Ако ще имаш зъби, хубави да са. Ако ще имаш коса, хубава да е. И после защо не употребявате водата. Употребявайте водата. Поне един-два пъти през деня наквасяйте главата си. Пък я изчесвайте хубаво. Възпитайте волята си чрез космите. И онези хора, у които волята е възпитана, и космите са възпитани. И хора, у които волята не е възпитана, и космите не са възпитани. Има известно съотношение между космите и волята на човека. Има отношение между удовете и волята.

Запример как обяснявате, че сегашните хора държат ръцете в джобовете? Ще кажете: “Студено е.” Но когато лятно време си държат ръцете в джоба, в топлината, тогава как ще обясните? Когато зимно време държите ръцете в ръкавици, разбирам, но когато лятно време са ръцете в ръкавици, какво трябва да се подразбира? Зимно време е от нужда, но лятно време е от етикет. Зимно време ръцете турени в джоба е от нужда, а лятно време това е етикет.

Кои бяха сега главните точки на лекцията? Това сега е един разбор на текста. Каква беше темата? (“Лесният път на страданията”) Сега това е лесният път. Я сега изпейте новата песен “Зора се светла зазорява”. Сега основните тонове “до”, “ми”, “сол”, “до”. Сега певци няма да станете, но за вашето усъвършенстване всеки трябва да се упражнява в пение. Нали ви казах. В онзи свят няма да ви приемат, ако не знаете да пеете. Всеки трябва да знае да пее за себе си. Неразположен сте, пейте.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Двадесета лекция
на Младежкия окултен клас
24 януари 1930 г., петък, 67.15 часа
София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder