НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Смени в природата / Двете смени в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Смени в природата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, бог, богият, природа, състояние, нагоре, сиромах, богтство, всички, сега, светлина, слиза, богатство, сиромашия, живот, свят ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Декември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.

Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.

Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.

Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.

Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.

И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.

Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.

Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.

Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.

Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.

Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.

Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.

Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.

Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.

Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.

Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.

Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.

Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.

Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 13 декември, 1929 г. София – Изгрев.

Двете смени в природата. Богатство и сиромашия

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, бог, богият, природа, състояние, нагоре, сиромах, богтство, всички, сега, светлина, слиза, богатство, сиромашия, живот, свят ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Декември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Ако тръгнете по едно речно течение, как ще познаете кои брегове са подядени от водата? (“Дунавската вода подяжда повече българския бряг.”)





Значи към юг се подяжда. Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза? Да го обосновем научно.

Представете си, това е една вътрешна празнина, която е пълна със злато.





Ако я пуснем, какво ще стане с нея? Ще пада. Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното. И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.

Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах. Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове. Богатият трябва всякога да слезе отгоре.

Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини? Кое е по-приятно? Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият. И този закон е много естествен. Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати. Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.

Друга една категория хора има. Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си. Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.

Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.

Тогава казвам, ученият какъв е? Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината. А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.

Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат? Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове. Всички цветове са турени, за да маскират нещо.

Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете. Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?

Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата. Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът. Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.

Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.

Забележете сега как е в музиката. Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият. Или ще сполучи, или няма да сполучи.

Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство. Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие. Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.

Сега друго, за онзи свят вие имате една смътна идея.





Къде седи противоречието? Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си. Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.

Сега аз ви навеждам на един естествен процес. Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота.

Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме. Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.

Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих?” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.

Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен. В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме?” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат. И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.

Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу. Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа?” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече. Сега сте тъмнина. Нали телата хвърлят сянка.

Две неща ще знаете. Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта. И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.

Богат и сиромах в стремежите си са равни. Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат. Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.

Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички. С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.

Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени. Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате. В механиката не се взема разумната причина.

Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът. Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш? Това са суеверия.

Но турете сега в ума си онези здрави мисли. Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения. Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.

Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините. А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините. Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.

Станете сега.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Четиринадесета лекция
на Младежкия окултен клас
13 декември 1929 г., петък, 67.10 часа
София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder