НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Природна философия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, свят, аз, култура, всички, философия, идея, линия, бог, хора, бъде, себе, същества, стане, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Ноември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Съвременните хора живеят и работят с оглед на своята философия и на своите разбирания. Освен човешката философия, съществува и природна философия. Към тази философия, именно, трябва да се стреми човек. Домогне ли се до природната философия, веднъж завинаги той трябва да ликвидира със своята стара философия – с философията, която е събрал от памтивека. Трябва ли момъкът, който е станал 21 годишен, да се придържа към своите обуща, дрехи, които е носил от първата си годишна възраст досега? На времето тези обуща и дрехи са имали смисъл и предназначение, но днес те са стари, окъсани, безполезни. Те трябва да се изгорят. При това, те не са били по вкуса на младия момък. Когато е бил дете, даже и юноша, родителите му го обличали. Те му правели дрехи по свой вкус. Днес, когато е станал пълнолетен, момъкът сам избира дрехите и обущата си по свой вкус и желание.

Следователно, ако иска да се развива, човек трябва да се освободи от своите стари разбирания, от философията на неговите деди и прадеди. Смисълът на живота е в новото. Не е важно, как се е хранил човек досега; важно е, как днес ще се храни. Какви са били плодовете на крушата в миналото, не е важно; важно е, какви са в настоящето. Каква е била философията на хората досега, не е важно; важна е сегашната философия, която се налага на хората. Това е природната философия, която дава обяснение на всички явления в живота. Тя носи новата култура в света. Геометрически ние изразяваме думата „култура“ с права линия. Правата линия пък подразбира почва. Следователно, за да имаш култура, трябва да имаш почва, в която да сееш. Когато се говори за култура, трябва да се знае от какво е тази култура. Има култура от растения и плодове, култура от различни птици, от добитък, от свине и т. н. Има култура от различни видове хора. Има култура, която разработва човешките мисли, чувства и действия.

Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват, както семената и дърветата. Както за израстването на някое растение се изисква определен срок, така и за реализирането на дадена мисъл е нужно определено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво, или растение, толкова повече време е нужно за развитието му. Колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за реализирането им. Ако не познавате този закон, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Например, някой иска да стане поет, музикант или художник и ако в скоро време не постигне желанието си, той се обезсърчава. Това не е лесна работа. Да станеш музикант, философ, това значи, да събереш всичкото знание по музика или по философия на хилядите поколения преди тебе и да направиш от него един извод.

Какво разбирате под думата „философия“? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.

Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Например, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.



Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Например, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Например, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.

От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа. То само не може да постигне това, което родителите и учителите му могат да направят за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде ден, когато ще се види изоставено от всички. Тогава ще се принуди да стане прост овчар. Затова от всеки човек се изисква послушание.

И тъй, като говорим за култура, ние разбираме дадени условия, при които човек може да постигне своите желания. Културата не подразбира условия за удоволствия на човека. Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на човека. Той трябва да използва тия блага и условия разумно, за да реализира своите идеали и копнежи. Човек учи, работи, да придобие знания, с които да бъде полезен, както на себе си, така и на своите ближни. Някой учи, придобива знания, заема някаква служба и се задоволява с това. Той очаква един ден да го пенсионират, да заживее в установения ред на живота. Друг пък има знания, работи, но не може да получи пенсия. Той разчита на себе си. Той се намира извън установения ред на нещата.

Според начина, по който хората живеят, ние ги делим на две категории: едни, които живеят по установения ред на живота, и други, които живеят извън този ред. Да живее човек по установения ред на нещата, това значи да го пенсионират. Страшно е да живее човек с мисълта да бъде пенсиониран. Това значи, да се откаже от работа. Докато е жив, човек трябва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсионират го. Господарят му го завежда на кланицата да го заколят. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарят му го огражда и започва да го използва. Той се радва на плодовете му. Всяка година той го очаква да роди, да обере плодовете. Какво е положението на пенсионирания човек? Щом пенсионират човека, той престава да работи, понеже се е осигурил. Дойде ли до това положение, от невидимия свят веднага му изпращат призовка, викат го там, да видят, какви плодове е изработил.

Сега, това не трябва да ви обезсърчава. Всеки човек трябва да се запита, кой е правият начин на живеене. Всеки трябва да се запита, какво може да постигне в живота си. Ако някой е дошъл на земята като ябълка, трябва да знае, че от него се иска да даде доброкачествени плодове. Ако е дошъл като кон, задачата му е да бъде здрав, силен, да върши работа на господаря си. Ако е дошъл на земята с желанието да стане търговец, той ще върти търговия, ще прави заеми, ще става поръчител на този, на онзи, докато един ден му наложат да плаща за поръчителството си. Цял живот ще плаща, докато най-после замине за онзи свят. Близките му ще го оплакват и ще кажат: Бог да го прости! Плаща за другите, но поне направи някакво добро. Какво добро е направил, и дали е направил добро, това е въпрос. Кое дава повод на човека да мисли, че е направил нещо добро, или че е постигнал нещо? Къде е свидетелството му за това? За всяко направено добро се дава документ на човека. Някои могат да ви дадат една бележка, но, вместо да ви платят, в нея пише нещо лошо за вас, заради което ще ви бият. Това често се случва в живота. Човек очаква благодарност, а получава бой, или друго нещо, което не е очаквал.

Един селянин, от шопските села, отишъл в града да продаде маслото си. Той мислел, че там ще го продаде по-скъпо и ще спечели повече, затова отказвал да даде маслото си на хора от селото. Като дошъл в града, двама апаши решили да купят маслото му. Хубаво било маслото на селянина, а при това, цяло гърне. Апашите пазарили маслото, съгласили се на цената, която селянинът искал, и му казали: Ние купуваме това масло за един свещеник в с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси я на свещеника, той ще ти даде сумата. Селянинът повярвал на купувачите, взел бележката и тръгнал за Княжево, при свещеника. В бележката било писано: Отче, вземи тези 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е болен, малко побъркан, затова, каквото говори, няма да му обръщаш внимание. Селянинът стигнал в Княжево, намерил къщата на свещеника, предал му бележката и очаквал да получи пари за маслото си. Като прочел бележката, свещеникът турил епитрахила си и повел селянина към църквата. Свещеникът влязъл в църквата, и селянинът – след него. Докато селянинът си мислел, че свещеникът ще му даде парите, изведнъж се намерил под епитрахила на свещеника, който започнал да му чете молитва. – Слушай, дядо попе, тази работа с молитва не става. Пари искам аз. Свещеникът, обаче, си мислел: Горкият селянин, не е с всичкия си ум. Дано се излекува – и продължавал да му чете молитви. – Слушай, дядо попе, колкото и да четеш молитви, тази работа така няма да стане. Ти трябва да платиш за маслото.

Съвременните хора се намират в положението на шопа, на когото четат молитви, но той вижда, че с молитви работата не се нарежда. Наистина, работите на човека не могат да се наредят с разбирането, което той има за живота. Съвременните хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания. Какво мисли да постигне младият? Ако младият има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне. Ако пък старият има нови разбирания, той може да постигне много неща. Днес и младият, и старият се съмняват в съществуването на Бога, на онзи свят. Чудни са хората! Те трябва да знаят, че по-реална идея от съществуването на Бога, както и на онзи свят, няма. – Къде е онзи свят? – Онзи и този свят са на едно място. Дето е този свят, там е и онзи. Ще питате, защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнят сърцето ви? Мислите виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислите, въпреки това и едните, и другите съществуват. Вие говорите за постъпките на хората, но виждате ли ги? Каква форма имат добрите и лоши постъпки? Те нямат форма, невидими са, въпреки това се говори за тях, за последствията им. Говорите за любовта, без да я виждате. Значи, човек живее повече в невидимото, в онзи свят, отколкото във видимия свят, и пак се съмнява в съществуването му.

Чувствата и мислите на хората, за които се говори, представят предмет на духовния и на умствения свят. Хората говорят за тези светове, без да ги виждат. Те говорят и за онзи свят, но понеже не го виждат, не вярват в съществуването му. Те не подозират, че светът, в който живеят, е духовният свят, т. е. онзи свят. В този смисъл онзи свят е реален, а този свят, т. е. физическият, е външна форма, опаковка на духовния. Хората мислят, че между този и онзи свят има граница, през която не може да се минава. И така да е, ще дойде ден, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свят са едно и също нещо. Разликата между двата света седи само в това, че съществата в онзи свят са по-културни. Следователно, не е лесно едно същество от този свят да отиде в онзи свят. Защо? Разбиранията и възгледите му за живота са ограничени. Той ще се намери в същото положение, в каквото ще изпадне волът в човешкия университет: Възгледите на сегашните хора са валидни само за този свят. Влязат ли в онзи свят със своите разбирания, те няма да им трябват. Знанието, което сега имат, там не може да им помогне.

Един английски лорд и дъщеря му предприели едно дълго пътешествие по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът бил разбит от силни буря, и те, заедно със слугата си, едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на един уединен остров. Тук те прекарали цели десет години. Лордът и дъщеря му били учени, знаели езици, но тук знанието им не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаел да оре, сее и жъне, те не умрели от глад на острова. Той станал техен господар и учител, а те – негови слуги. Те работили с него заедно, изпълнявали всичко, каквото им заповядвал. Съдбата се смилила над тях. Един параход минал край острова и ги взел със себе си. Като се намерили отново в отечеството си, те сменили ролите си: лордът и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заел старото си положение.

Какво показва този пример? Човек трябва да има нещо реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. Задавали ли сте си въпроса, какво всъщност представяте като човек? Къде ще бъдете след смъртта си? Ако днес сте музикант, поет, философ или художник, запитвали ли сте се, какъв ще бъдете на онзи свят? Ако на земята сте музикант, и в онзи свят трябва да бъдете музикант. Ако тук сте учен, философ или поет, и на онзи свят трябва да бъдете същият. Това се отнася за онзи, който е истински музикант, учен, поет и философ. Това значи, музиката, поезията или философията да са проникнали в душата му. Тогава, при каквито положения и да се намира, човек ще носи със себе си реалното, на което разчита във всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременните хора е външната им дреха, с която временно са облечени. Щом напуснат този свят, те събличат тази дреха и от нея остава само спомен, че никога са били облечени в дрехата на поета, музиканта, учения и др. Всъщност, истинско знание, истинска музика или поезия са тези, с които, облече ли се човек веднъж, не може вече да ги съблече.

Едно трябва да знаете: всеки ден човек трябва да прибавя към знанията си, към своите мисли и чувства по нещо ново, да бъде готов за любовта, която иде вече в света. Не работи ли върху себе си, той ще остане неразбран за новите времена и условия. Как ще бъде приет един гайдарджия в една възвишена музикална среда? Преди да познават неговата музика, интересуващите ще го посетят, но като го чуят, един след друг ще напуснат залата и ще го оставят сам, със своята гайда. Който го слуша, нищо няма да разбере и ще каже, че неговата музика е останала от стари времена, когато са свирили и пели само религиозни песни. Много от народните песни имат религиозни мотиви. Думите обаче не са религиозни.

Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше“. Какво питал Стоян майка си, и какво му отговорила тя? Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси любовта. Като се ожени, започва да я отрича.

И съвременните хора ту отричат, ту признават Бога. Някой казва: Какво губя или печеля, ако вярвам в Бога? Ако вярвам в съществуването Му, а Той не съществува, нищо не губя. Ако пък вярвам, че съществува, все ще спечеля нещо. Философията на живота не седи в това, дали вярва човек в съществуването на Бога. Съществува, или не съществува Бог, това е математическа задача, която трябва да се реши правилно. От правилното или неправилно решаване на тази задача зависи успеха или неуспеха на самия човек.

Какво ще стане със семето, което е лишено от слънце? Щом няма слънце, семето не може да израсте. Ако пък израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е от първа необходимост. Оттук вадим заключение: за живота, за растенето и развиването на човешката душа, Бог е от първа необходимост. – Ама дали съществува Бог? – Щом ти съществуваш, и Бог съществува. Твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога. Ако човек сам не вярва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди. Остане ли човек да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават. Истинско убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. Човек може да разчита само на такива убеждения, които самият живот е опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всякога може да се заличи. Само онзи има убеждение, който е поставил за основа на живота си любовта към Бога. Това трябва да бъде основната идея на неговия живот.

Кои са характерните белези на една идея? Характерните белези на каква и да е идея са нейната глава и крака, т. е. началото и краят й. Значи, за всяка идея са важни два момента: явяването или изникването й и краят или завършването й. Например, яви ли се в човека идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на някаква опитност в това направление. Макар да е направил микроскопически опит, човек трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога и живее вече на здрава основа. Идеята за Бога прави човека щастлив. Към щастието, именно, се стремят всички хора.

Представете си, че попаднете в Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намерите някаква работа, но не можете, никъде не ви приемат. Минават три-четири дена, и вие все гладувате, нямате пари да си купите хляб, нямате и познати. Както вървите, срещате един човек, който спира вниманието си върху вас и започва да ви разпитва отде сте, какъв сте, защо сте дошли в Англия, какво мислите да правите и т. н. Вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: Аз съм българин. Най-после този човек ви завежда при един българин, който знае английски, и от него разбира положението, в което се намирате. Като вижда, че сте в безизходно положение, той ви поканва у дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се върнете в България. Кой отвори сърцето на този англичанин и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опитност, която показва, че Бог съществува и се грижи за всички същества. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи опитности има за съществуването на Бога. Само съмнението е в състояние да лиши човека от тези опитности. Има случаи, когато Бог тъкмо се готви да задоволи желанието на човека, но в един момент на съмнение, на разколебаване в съзнанието си, той разваля всичко. Достатъчно е човек за момент само да се разколебае във Великия принцип на живота, за да изгуби всичко.

Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така всеки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в любовта и т. н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиите в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си ключа на живота. От това зависи неговото повдигане. От това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява.

Като човеци, от вас се иска, не да бъдете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате във всички случаи на живота си. Всеки трябва да се познава, да знае, истински човек ли е, или не. Ако някой ви запитва, вярвате ли в Бога, какво знаете за онзи свят, поканете го у дома си, дайте му един хубав обяд, кажете му няколко благи думи. Като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за съществуването на онзи свят. Доброто ядене, в мисли и чувства, благите думи, добрите отношения са, прояви на същества от духовния свят. При това положение можете ли да се съмнявате в съществуването на духовния свят? Не само човек може да приема добре своите ближни, но и животните проявяват благородни постъпки. Кравата може да се приближи до човека, да му ближе ръката и след това доброволно да му даде възможности да опита млякото й. Вие можете да видите добри прояви от най-голямото до най-малкото същество. – Защо? – Защото Бог живее във всички живи същества и се проявява, някъде по-малко, някъде повече – според степента на тяхното развитие.

Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовта. Как ще ви посети любовта? Любовта посещава младия чрез мъжа или чрез жената. Младият иска да намери човек да го обича. Момата очаква да дойде някой княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Те означават някаква възвишена, велика идея, към която младият се стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всеки човек има някакъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стеснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на място, когато човек върши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Човек се срамува да не направи нещо, което не трябва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извършване на известно престъпление или от правене на погрешки. Между срама и страха има известна връзка.

Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат предвид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е поддържал сина си и дъщеря си цели десет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие. Всички, които посрещат сина и дъщерята, са все техни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.

Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.

Съвременните хора вярват в проявите на малката любов, а не вярват в проявите на голямата любов. Те вярват в медта, в калая, в оловото, а не вярват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между атомите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, например, са подобни на отношенията между разумните същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.

И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвта, това значи, да се свържете с разумните, възвишени същества, които създават в човека подтик за работа. Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си, като на разумни същества, с които може да се разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. Че тялото е изложено на промени, това е друг въпрос, обаче, между промяна и смърт има грамадна разлика. Клетките и в младия, и в стария човек претърпяват постоянна промяна, но това не значи, че умират.

Съвременните хора, млади и стари, се страхуват от страдания, от болести, от смърт. Ако са религиозни, те се молят на Бога да не им изпраща страдания и болести, да ги пази от тях. Въпреки молитвите им те страдат, боледуват, умират и се чудят, защо молитвите им не се приемат от Господа. Чудни са хората в заключенията си! Възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да няма никакъв отговор? Ако молитвата ви няма отговор, тя не е отишла до Господа. Щом не е отишла на мястото си, тя не е истинска молитва. Молитвата е свещен акт, в който човешката душа взима участие. Молитвата има само един израз. Тя не може да не се чуе, т. е. да не отиде до Бога. Щом е молитва, тя отива на мястото си. Каже ли някой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска. Това е било някаква декламация. Такъв е законът в природата. Ако реката не минава по пътя, който й е предначертан, тя няма бъдеще и в скоро време ще пресъхне. Ако минава по определения си път, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползват от нея, ще й благодарят.

Често хората се запитват, трябва ли да правят добро и защо трябва да правят добро. На този въпрос може да се отговори положително. Човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или река, която тече и каквото срещне на пътя си, напоява. Не дава ли нищо от себе си, тя няма бъдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава през камъни, през песъчливи места. Като дава от себе си, реката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които й придават живот и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм. Каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т. е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цялото и сам подписва своята смъртна присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях. Ако цветът, т. е. пъпката не се отвори, няма да цъфне. Щом не цъфне, не може да се оплоди. Живот без плод е подобен на живот в пустинята.

Следователно, стремете се към придобиване на плодове в живота си. Дойдете ли до някое благородно чувство или желание, отворете се, да го видят слънчевите лъчи, да дойдат пчелите на него и да го оплодят. – Какво ще стане, ако се отворя? – Ще цъфнеш? Ако окапя? – За окапване не мисли. Щом си цъфнал, ще мислиш за оплодяване. – После? – Като узрееш ще те сложат на царска трапеза, да опитат твоята сладост и твоя аромат. След това ще благодариш, че си влязъл в устата на някой княз или княгиня, а оттам – във вътрешността на човешкия организъм. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да влезете в устата на едно възвишено същество и да се пожертвате за него? В това седи реалността на живота.

Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голямо и в края на краищата да даде плод. Например, малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъфти, връзва плод, който узрява и се жертва за другите същества. Същото става с животните и с човека. От малки, дребни същества, те растат, стават големи, разумни същества, които един ден ще се пожертват за възвишените същества. – Къде е краят на тази работа? Дето е началото й. Край и начало са две страни на една и съща реалност. Те не са далеч едно от друго. Като съедините края и началото на нещо, ще получите правата линия. Права линия се образува там, дето две разумни същества си подават ръцете. Не могат ли да си подадат ръце, те образуват крива линия. Тъй щото, стремете се към правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанат на тия точки, те започват да се движат по един и същ път. Ако единият пише, другият учи или свири. В това положение те се разбират и взаимно си помагат. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се изменят.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите в природата, техния смисъл и предназначение в живота. Дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия в живота. На кривата линия пък ще гледате като на свещена крива линия в живота, която крие в себе си условия за реализиране на плодовете на правата линия. В пътя на реализиране, мислите и чувствата на човека образуват крива линия. Самият човек от геометрическо гледище има форма на елипса. Докато човек е на земята, тази елипса постепенно се затваря. В първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човек е узрял вече и трябва да се откъсне. Невидимият, разумният свят се грижи за откъсване на плода. Те го откъсват и го турят в чиния, да бъде опитан. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките“. В този стих, символично изразен, се крие велика, мощна идея. Христос е уподобил себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Човек пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цялото растение.

Каква е задачата на човека в живота? Задачата на човека е да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. Той се ползва от подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводник на Неговите мисли и чувства. Каквато работа и да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човек трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света. И десет скърби да го налегнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост!“ Кога? Когато човек даде път на Божественото начало в себе си.

— Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

— Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

12. Лекция от Учителя, държана на 29 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

Природни гами в живота (продължение и разбор)

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, свят, аз, култура, всички, философия, идея, линия, бог, хора, бъде, себе, същества, стане, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Ноември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Нали казахме, че ще имаме продължение и разбор тази лекция.

Има една философия, аз я наричам природна философия. Щом дойдете вие до природната философия, трябва да се освободите от всички дрипели, които досега сте събрали. Дрипели аз наричам ти си едно дете, расло си, докато си станал един момък на 21 години, ти си съдрал 21 чифта дрехи, гащи, палта, навсякъде съдрани, на лакътя съдрано, оттук протрито, оттам протрито, тъй че ти имаш окачени все съдрани дрехи, 21 чифта обуща, все съдрани. Най-първо си имал малки обуща, после по-големи и по-големи и т.н. Сега, когато казвам, че трябва да се освободите от всичките си дрипи, те не са създадени по ваш вкус. Каквото е обичала майка ти, баща ти, дядо ти, все по техен вкус е било.

Та казвам, ако ти искаш да прогресираш, ти трябва да се освободиш от тази идея вътре. Онова, което осмисля живота, това е новото. Не е старата храна, как си ял, но новият плод, който е слязъл от крушата, той е най-важният. Не е сегашното ядене, което ще имате и което няма да ви дадат и да искате, няма да ви го дадат. Днес готвачите и фурнаджиите са направили стачка. Нали шест дена като работят, имат право да си починат един ден. Та казвам, в тази природна философия има едно изяснение за живота. Ние говорим за сегашната култура на живота. Хубаво. Култура винаги разбира една права линия. Правата линия аз считам винаги почвата. За да имаш култура, трябва да имаш почва, където да сееш. Нали казват той има култура. От какво? Култура от растения. От ябълки може да има култура, може да има култура от животни. Имаме култура от ябълки, круши, лозови пръчки. После има култура от разни птици, птицевъдство, хубави петли, кокошки разни чешити породисти. Има култури от разни прасета, от тия хубавите сръбските с големите уши. Култура от добитък, волове, биволи и т.н. И най-после имаме култура от хора чешити. Т.е. като се каже наука на хората, разбира се една учена култура, морална култура и най-после имаме култура на семейния живот, или можем да кажем още разработване на нашите чувства, мисли и действия. Защото мислите, чувствата и действията така се посаждат, че се култивират. И за да се реализира каквато и да е мисъл, тя си има определено време. В природата, за да опознаете живота на чесъна, колко време му взема? Защото има и култура от чесън, имате зимен чесън, имате и летен чесън. След четири-пет месеца имате вече чесъна израснал. Имате култура от лозови пръчки. Там се изискват три години, за да имате плод. Ябълковите дървета, и те изискват известно време.

Та трябва да изучавате свойствата на дърветата, на предметите, да знаете за колко време се развиват. И най-после човешките чувства, желания и мисли и у тях има разнородство, и те имат нужда от известно време, за да се развият. Най-благородните мисли и желания изискват дълъг период, за да се реализират. Ако вие нямате тази истинска философия, вие ще дойдете до едно вътрешно стеснение. Имате известно желание, искате да станете поет, философ, музикант, че това не е тъй лесна работа. Да станеш философ, това значи да събереш знания из философията на хиляди поколения от миналото, да направите един пълен извод, а не само да ги държите като една изложба. Философията е един синтез на самия живот. Причини и последствия, това е философия. Затова е казано философия на историята, философия на науката, философия на живота на хората. Не е само за да знае науката и причините, но да извадиш известен метод, за да се поправи известно отклонение на известно поколение. И в изкуството, и там има известна философия. Нещо, което ти изработиш, трябва ти сам да го цениш. Не очаквай други да те ценят. Най-първо ти се оцени като човек. Ти сам си направи една оценка. Всеки човек има нещо у себе си, което сам трябва да оцени. И ако човек не може да цени себе си, той не може да цени и другите. Пък и не трябва човек да се преценява. Някой път си туриш една по-голяма цена, но на пазара не ти я дават. В турско време във Варненско има едно село Хайдърджа, сега е село Николаевка. Ако иде някой да си купи масло от селото, ще му искат 45 лева. Казват: “Много е скъпо.” Но той не ти дава маслото в селото. Ти му даваш 5 лева, той не го дава. Той ще тръгне от селото, ще пътува пет часа, ще иде в града и ще го продаде за 2 лева и половина. А там ти му даваш 25 гроша, не ти го дава. Той ще иде в града, ще съдере едни цървули и ще го продаде за 2 лева и половина, ще се върне и ще каже: “Евтино го продадох.”

Питам, защо този културен селянин не иска да продаде маслото в селото за 5 лева, а в града го продава за 2 лева и половина. Някой път селяните са много упорити. Той ще занесе стоката си в града, ще я върне в селото, и пак ще я занесе в града. Така два-три пъти ще върне стоката в село, няма да я продаде. Питам, защо той ще носи маслото три пъти в града и ще го връща в село? Казва, човек трябва да устоява на своята идея. Хубаво, той три пъти носи и връща маслото. Какво спечели? В него няма никаква философия, в него има просто едно желание да спечели повече. За да спечели, маслото му трябва да има добър пазар, да бъде хубаво и да има добри консуматори. Някой път маслото е хубаво стопено, но е седяло цял месец и е малко гънгранясало. Тогава се е считало за грях да се яде прясно масло. Само децата го ядяха, а възрастните го ядяха топено. Прясното масло нетопено сито не държи, а топеното сито държи. Това подразбира българинът, че нетопеното масло сито не държало.

Има една философия, според която трябва да се прави вътрешен разбор на нещата. Казвате: “Аз искам да бъда красив.” Но външната форма трябва да съдържа нещо. Какви са качествата на красотата? Тя има външни качества. Запример красивото лице, онзи, който е красив, има повече влияние, повече кредит има. Кои са съществените качества на красивия човек? На първо място красивият човек трябва да бъде умен, добър и характерен човек. Тогава неговата красота, която има, ще има цена. А ако той не е умен, красотата му ще стане играчка, пак ще я използват хората, но от тази красота той няма да има никакви постижения, защото красотата сама по себе си е една сила. А ако ти не си умен, не можеш да използваш тази красота или тази сила. Да допуснем, някой иска да бъде силен. Кои качества трябва да бъдат качествата на силата? Ти трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и каквото кажеш, трябва да го направиш. Това е силният човек. Във вас трябва да има един синтетически ум, да знаете за произхода на нещата.

Сега какво означава това?





От чисто геометрическо гледище това е един ъгъл. От гледище на писмеността у българите това е буквата “л”. Как е произлязло “л”-то? Горе имате един връх, една канара, а долу имате един извор. На български с “л” се пише “любов”, но има и обратното. В западната култура какво означава тази буква? (“В”) Тогава в “м”-то имаме две планински вериги, две канари на известно разстояние. И имате и два планински извора. Какво се образува от извора? Една река. Ако не беше реката Нил, не можеше да се минава за Египет. Следователно реката Нил създаде египетската култура. Сега ако във вас няма една велика мисъл, която да излиза от един център, но не мисъл, която вие можете да създадете... Някой казва един човек може да създаде култура. Не. Той не може да създаде нищо. Даже съвременните хора не са създали нищо. Нито един народ може да създаде нещо, нито цялото човечество. Човекът, народът, цялото човечество, това са проводници на известни енергии на онази живата природа, те са изразители на нейните мисли. И действително, доколкото един човек е изразител на онази мисъл на природата, на народа и на човечеството, дотолкова могат да се реализират всичките негови копнежи. И следователно всяко едно наше отклонение от онзи истинския път, от онази истинска философия на живата природа колкото повече се отклоняваме, толкова повече си създаваме неприятности в живота.

Питам, ако едно дете, което се е разсърдило и върви в разрез с волята на майка си и баща си, какво ще постигне? Даже да допуснем, че е красиво, умно. Нека е даровито, пращат го в университета. То казва: “Аз не искам да се уча, аз сам мога да се науча.” Искат да го научат да свири, казва: “Аз сам мога.” Пращат го да рисува, казва: “Няма нужда.” Пращат го в село да пасе овцете, казва: “Аз овчар няма да ставам. И без овчарлък може.” Бакалин да стане. “Аз бакалин не ставам, да си губя времето.” И целия ден детето ходи, играе или на ашици, или на такива пръчици, на джелик. Туй дете като играе на джелик с пръчицата, това е един закон, туй дете не разбира, че този джелик, това е магическата пръчица. Този джелик, който то подхвърля отдолу, има си философия. Туй дете преждевременно е станало маг. Детето е още на пет години, още не знае да си опасва гащите, а играе с джеликовата пръчица. Казва: “Аз всичко мога да направя, маг ще стана.” Но в края на краищата то става говедарин. Това значи да учиш наука, и да не разбираш нещата.

Та и вие ако не знаете какво значи културата, не само да я определите словесно. Щом говорим за култура, ние подразбираме дадени условия, при които човек може правилно да постигне всичките свои желания. Така определям аз културата. Ако ти не разбираш това, ще мислиш, че културата, това са дадени условия, при които можеш да живееш и да се удоволстваш. Или още казано, дадени условия, при които ти можеш да фалираш. При сегашните условия се явява една вътрешна борба, вие сега се учите, свършвате най-първо отделенията, гимназия и най-после свършвате университет и се готвите за някаква професия. Или може да вземете някоя от свободните професии. Някой от вас ще постигне нещо, ще стане чиновник. Друг и чиновник няма да стане, ще стане земеделец. И в края на краищата вие остарявате, ставате на 5060 години и умирате като пенсионер, ако ви пенсионират, а някои от вас умират като земеделци, лекари.

Питам, ти като умреш като пенсионер, професор, свещеник, проповедник или лекар или ако умреш като някой земеделец непенсиониран и ти направят паметник, питам, какво се постига? Какви са постиженията, ако ти си пенсиониран или непенсиониран? Постиженията са, че онзи, който се е пенсионирал, не се е трудил много. Все таки е очаквал да му дадат малко водица. Единият живее с вярата на установения ред и порядък на света, все таки отнякъде ще дойде нещо и той е спокоен, а другият не може да разчита на народа, а разчита на някаква си идея, на Господа разчита. Но той все повече се безпокои. Единият е по-фасонлия, има фасон, че той е почитан, а другия като го гледат, казват този човек не може да постигне нищо. Той не е пенсиониран. Този е установеният ред на нещата.

Питам, колко хора има в света, които са установени и пенсионирани? Защото онези животни, които са пенсионирани, хората въобще обичат пенсионираните животни, щом едно животно е пенсионирано, то е добре угоено и него го водят на касапницата и го заколват. А щом едно животно не е пенсионирано, те го оставят настрани. Щом едно дърво е пенсионирано, значи има приход, веднага туй дърво го заградят, пенсионират го, оберат го. Питам, ако тебе всяка година те пенсионират отвънка, ти какво печелиш? Прочуваш се, почват хората да правят породисти ябълки, по един килограм ябълката и всички вестници пишат, че еди-коя си ябълка е хубава. Питам, какво се ползва тя, че целият свят пише за нейните породисти ябълки? Това не е за обезсърчение. Ще кажете: “Как трябва да се живее?” Трябва да знаем да правим добър извод на нещата в света. Ти се раждаш и трябва да имаш една определена идея, какво можеш да постигнеш. Като ябълка какво можеш да постигнеш? Да раждаш големи плодове. Като един вол какво можеш да постигнеш? Да имаш хубави рога, здрави мускули, да можеш да работиш. И след като си работил толкова години, какво си достигнал? Какво ще добиеш? Аз тегля същия паралел. Ти си един богат търговец, хванат те и ти наложат един голям дълг, станеш гарант за 20 хиляди лева. И ти през целия живот все изплащаш. Ял-не ял, ти все изплащаш. И 20 години след като изплатиш този дълг, какво си спечелил? Казват ти: “Трябва да платиш.” А онзи, за когото си станал гарант, не иска да знае, казва: “Той има, нека плаща.” Даже не иска да знае за тебе, че ти страдаш. Казва: “Хубаво, че го хванах, той е мазничък, нека плаща.”

Питам, след като си платите тия 20 хиляди лева и си заминете за другия свят, какво сте спечелили? Ще дойдат тебе да утешават, че за онзи свят си спечелил. Може да си спечелил за онзи свят, а може и нищо да не си спечелил. Сега, ако някой каже, че той е спечелил за онзи свят, ти черно на бяло имаш ли? Тогава няма ли да се намерите в положението на онзи шоп, който е продавал своето масло скъпо, но из пътя отиват двама апаша, пазарят маслото, дават му една трета от парите и една забележка на шопа, че да иде той при еди-кой си свещеник, той ще доплати. Шопът повярвал това, дава маслото и отива. Към село Княжево е било това и дава книжката на попа. А в книжката пише: “Дядо попе, този човек е малко болен, чети му една молитва и затова ви плащаме 30 лева.” Шопът пита попа: “Прочете ли, дядо попе?” Четох. Завежда го той в църквата, турга си епитрахила и чете. Онези апаши задигнаха маслото, в ума на шопа е да си вземе парите. В ума на свещеника е, като му чете, да се излекува. Шопът казва: “Слушай, дядо попе, тази работа с четене не става, ами си плати. Ще прочета още малко.” “Добре, можеш да четеш още.” После казва: “Тази работа няма да стане, трябва да платиш.”

Та казвам, ние, съвременните хора, се намираме точно в положението на този шоп. Тебе ти четат на главата отгоре, ти усещаш с четене тази работа няма да стане. И с туй разбиране, което имаме за живота, няма да стане. Запример вие, младите, какво мислите да постигнете? Питат сега, какъв е онзи свят? Не знаем има ли живот, или няма след смъртта. Бог знае. Тази идея поне за вас трябва да е ясна. Това е най-реалното нещо. Че онзи свят, това е този свят, в който живеем. Та вашите чувства кой ги е видял досега? Та и вашата мисъл, с която вие живеете, кой я е видял? Ще кажете вие. Ами вашите постъпки кой е видял? Та и външната форма на вашите постъпки кой е видял? Че вие всички живеете в онзи свят, света на невидимото. Вие имате някаква фантастична мисъл. Ще кажете вие любов. Кой е видял любовта? Позачервило се лицето или станало по-деликатно, и кажат влюбил се той.

Та що е духовният живот? Туй, в което сега живееш, то е духовният живот. Защото, ако твоите мисли не се въплътят в твоя живот, какво ще разберете? Та затова именно казвам, реалното, това е онзи свят. А този свят е само форма на онзи свят. Вие искате да излезете от този физически свят. Вие считате, като че има една граница някъде и се намирате като пред едно перде и мислите, че като се вдигне това перде, ще видите онзи свят. Онези хора в онзи свят са много културни, вие искате да идете в онзи свят. Ако един вол пожелае да влезе в културата на хората, да влезе в училището на хората представете си най-хубавия вол, един млад момък и този вол иска да следва, кой професор ще го приеме? И да покаже акредитивните си писма и да каже: “Господин професоре, аз искам да следвам”, кой би го приел? Всички вие имате едни възгледи. Тия възгледи, с които сега живеете, имат валидност само тук, върху почвата, на която сега живеете. И ако вие минете при други условия, туй, което сега знаете, там няма да ви бъде потребно. Туй знание, което сега имате, няма да ви помогне. И вие ще се намерите в положението на онзи английски лорд, който отишъл да направи едно корабосветно пътешествие с дъщеря си, но случва се тъй, че корабът се разрушава и те със слугата си били изхвърлени на един остров. Там слугата станал господар, а той и дъщеря му станали слуги. Десет години лордът и дъщеря му работили, а слугата ги учил. След като се върнали в Англия, дъщерята и лордът пак вземат първото си положение, а слугата станал пак слуга.

Всинца трябва да имате нещо реално в себе си. Едно убеждение, върху което да почива целият ваш живот. И задавали ли сте си вие въпроса, какъв съм аз като човек? Какъв съм аз всъщност? Като умра, къде ще ида? Ами ако обеднея, къде ще ида? Какво ще стане? Вземи предвид всичките положения: ако стана богат, ако стана милионер, ако стана философ, музикант, какъв ще бъда аз? И при всички тия положения не трябва да се изменяш. Философ ли си, философ трябва да бъдеш. Музикант ли си, музикант трябва да бъдеш. При каквито и положения и да бъдеш, в тебе трябва да остане туй реалното, на което всякога да разчиташ. Защото знанието в дадения случай, то е една дреха, с която човек трябва да се облече. Ако вие дойдете след хиляди години на земята, от сегашното знание, от сегашната култура, от навиците на хората вие ще намерите толкова малко.

Питам, какво ще се ползвате, ако дойдете след хиляда години със сегашното разбиране и култура, какво ще се ползвате? Представете си, един български гъдуларин отиде в Европа със своята гъдулка, със сегашното свирене и със своята българска песен и там даде концерт на съвременните музикални общества? Питам, как ще го посрещнат? Мислите ли, че ако той пее от обикновените песни, че европейците ще се възхитят? Те ще кажат народните български песни са неразбрани песни, неразбрана музика. Тя е частична музика и произтича от останали религиозни песни, от една стара култура. Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. Вземете българската народна песен “Стоян мами си думаше”. Е, какво си думал? Докога мами, аз момък ще ходя? Но това е една религиозна песен, внесена в живота. Това е една религиозна песен, а българите са я взели. Но след като Стоян се ожени, пита майка си: “Докога ще ходя?” Докато той е момък, той е спретнат, калпакът му е закривен, цървулите са завити с бели навои, мустачките наредени и когато майката разреши въпроса, че Стоян няма все да ходи и след като Стоян се ожени, цървулите не са тъй навити, калпакът не е накривен. И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния. И той не може да изрази туй противоречие. Той се намира на едно противоречие със себе си и казва животът е такъв, неразбран е животът. Жената това-онова и му казват всички жени са все усойници, но по-малко хапе. Утешават го. Жената е усойница, а мъжът е усойник. Това не е никаква философия. Тази дума “усойница” не разрешава въпроса. И той е усойник. Те казват: “Ти го хващай близо до главата, да не те хапе.” С това не е разрешена никаква философия. Казвате, да повярва в Бога. Защо да повярва? Казват, ако има Господ, човек губи ли нещо? Значи печели. Пък ако няма Господ, той пак не губи. А ако има Господ, той ще спечели. Че ако аз живея, че после изгубя живота си, не е ли това загуба? Защо ще вярвам аз, че ще умра? Ако всичко това, което аз съм спечелил и го изгубя, не е ли това загуба? Загуба е. И затова те поддържат. Ако ти вярваш и има Господ, добре е, ти ще спечелиш. Пък ако няма Господ, ти пак нищо няма да загубиш. А някой път ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш. Философията не се разрешава така, има ли Господ, или няма. Това е една математическа задача. И как ще я поставите вие от причини към последствията.

Питам, това семе А без слънце може ли да излезе навън и да порасне?




Или другояче казано, земята без слънцето би ли влязла в някоя система? Следователно за живота на земята ние вземаме слънцето. И за появяването на който и да е живот, тъй както ние съществуваме, то си има една първична причина и ние, които живеем на тази земя, мязаме донякъде на тази първична причина. Но това е за онези, които разбират. Това е философия. Че съществува Бог, най-голямото доказателство си ти. И ако ти сам не повярваш, никаква друга философия не е в състояние да те убеди. Защото, ако може някой да те убеди, друг ще може да те разубеди. Туй, в което хората могат да те убедят, това не е никакво убеждение. Туй, което ти носиш сам по себе си, ти можеш да го срещнеш в хиляди противоречия, но ти не можеш да се откажеш от тях. Това е истинската реалност. Реалността е да срещнеш всевъзможни препятствия. Туй, което ти препятства и което мъчнотиите не могат да сломят, това е животът. Туй, което при най-големите противоречия и мъчнотии остава, на него ти можеш да разчиташ. А това, което може да се изглади отвсякъде, то е придобито отпосле. Значи всеки един от вас трябва да се осланя на една идея. И вие от тази идея ще започнете.

Какъв трябва да бъде досетливият човек?




Да вземем пример. Кое е онова, което дава характера на тази птица? Главата и краката. Следователно на всяка идея, ако ти махнеш с ръка главата и краката, тя няма да има никакво изражение. На тази идея ти ще й туриш един източник, едно начало. Туй начало няма да го търсиш у хората. Всеки един от вас може да има най-малкия опит. Бог не е една реалност недостъпна, тя е достъпна и всеки един от вас може да има най-микроскопическия опит. Колкото за Бога и тази идея, ти ще направиш най-малкия опит, няма да направиш най-големия опит. Като се убедиш в тази идея, ти ще поискаш в себе си един малък опит. И като ти дадат тия същества този опит, ти трябва да го туриш като една муска, от която ще зависи цялото твое щастие. И този опит трябва да го чувстваш за хиляди и хиляди години. Каквито и други доказателства да ти дадат, те спадат към друга категория.

Да допуснем следния опит. Ти си беден, не знаеш английски, но опитваш Бога. Намираш се в Англия, да кажем, ти си гладувал три дена, но най-после иде при тебе един човек, потупа те по гърба и те пита: “Говорите ли английски?” “Българин съм.” “Кога дойде в Англия?” Пак казваш: “Българин съм.” И този човек те отмине, но усеща се той, заинтересува се за вас и иска да намери един преводач, да се разбере с тебе. И намира, че ти си българин. Взима и те нагощава хубаво, дава ти средства да се върнеш в България, не те остава в Англия. Че това не е ли един опит за тебе? Кой е заставил този англичанин да се спре при тебе в дадения случай и да ти помогне? Ако този опит не може да ти послужи като едно доказателство за тебе от Бога, ти да го приложиш в живота си като една магическа сила. Опитността на човек седи от интензивността на неговата вяра. Има само един момент, дето хората не сполучват. Той е следващият. Ти очакваш нещо, то вече приближава, остава само още един момент, но ти се усъмниш и веднага туй, което ти желаеш да получиш, то си замине и ти го загубиш, няма да го получиш. Най-малкото съмнение, и ти отлагаш реализирането на каквато и да е мисъл. Аз говоря за вътрешното съзнание. Щом ти се поколебаеш в себе си, в онзи принцип на живота, ти ще го изгубиш.

Това е така, както и онези деца, които играят на топка. Ако ти можеш, както върви топката, и ти да я хванеш, ти си спечелил топката. Ако ти я изпуснеш, ти си изгубил играта. Защото играта седи в хващането на тази топка. Също така ти можеш да се поколебаеш в науката и да я изгубиш. Дойдеш донякъде, учиш-учиш и кажеш: “Не искам да следвам повече.” И в музиката, и в изкуството стават тия неща. От този момент зависи да се прекъсне цял ход на живота. А ако устоиш пак, от този малък момент зависи твоето повдигане. Аз мога да ви приведа и ред други такива примери, дето видни такива египетски учени са завзели едно високо положение. Хубавото на живота зависи от момента, в който ти не си се разколебал. От това зависи твоето подигане. Не да станете велики, но да постигнете копнежите си.

Та казвам, всички вие трябва да бъдете хора не на науката, но хора на убеждението. Да имате едно свещено убеждение вътре в себе си. Да знаете, че сте човек. Пита ме някой: “Ти вярваш ли в Бога?” Ела ми на гости. Е, ти какво мислиш за онзи свят? Ела да си поприказваме малко. Че онзи свят съм аз. Аз като го гощавам, като му покажа какво е услуга, това е онзи свят. Ти като идеш при ангелите, че те постъпват както аз постъпвам. Каква е обходата на един ангел? Нали казват а, той е отличен човек. В какво седи отличието на един човек? Най-първо, като те погледне, ще се поусмихне малко, ще ти каже една блага дума. Това е един поздрав. Ако ти идеш, как ще те посрещне един ангел? Че ти като идеш при една крава, и тя ще те посрещне по същия начин. Мен са ме посрещали кравите, тъй както хората. Кравата ще си вдигне главата, ще се приближи, като че се поусмихне малко и почне да ни ближе ръката. Тя след като е яла трева, усеща, че на моята ръка, на потта ми, има малко солчица, приятно й е. Тя е дойна крава, напращяла е, казва: “Муууу, дай ми малко солчица, а ти вземи от моето мляко.” Че тази крава иде при мене, не е да хукне да бяга, но иде близо при мене и ближе ръката ми. Че това е едно благородно чувство. Дойде един човек при нея, обезсърчил се в живота, тя казва: “Не бой се, ще се уреди работата, добър е Господ.” Говори ти тя. Това е същото нещо, само че по друг начин. Ако ти отидеш на небето, един ангел и той ще ти каже същото нещо, ще ти каже нещо насърчително. Тогава какво излиза? От най-малките същества до човека всички постъпват по същия начин, само че размерът е различен. Как ще постъпи един ангел спрямо вас?

Сега вие като млади какво очаквате? Запример един от вас, който ви обича, каква е идеята във вашия ум? Онзи, който ви обича, когото вие чакате, вие все искате да бъде или някоя княгиня, или някой княз. Такива са вашите идеи. Княгинята, това е една велика идея, възвишена и благородна. Питам тогава, как ще ви посрещнат вашият княз и вашата княгиня? Нали имате идея. Кой от вас би ми казал каква е идеята. Или другояче ще поставя въпроса. Представете си, че вие сте княз или княгиня. Как ще посрещнете този, който ви е очаквал като идеал? През всичкото време той ви е почитал. Как ще го посрещнете? Сега вас ви е срам да се изложите. Ще знаете, срам има само в престъплението. Срамът, това е едно благородно чувство. Ти се боиш да не би да постъпиш, тъй както не трябва. Срамът е една спирачка. Срамуваш се, да не би да кажеш нещо повече. Някой път казваш: “Засрамих се, казах нещо, което не трябва.”

Та казвам, онзи който иде открай света вас да посрещне, как ще го посрещнете вие? Когато вие говорите за любовта, защо не я вземете така? Защо я взимате винаги едностранчиво, само в една форма? Представете си още любовта, че вие отивате към вашия баща. Князът, това е вашият баща. Този баща ви е пратил в странство и след десет-петнадесет години вие се връщате. Баща ви е устроил цял един пир заради вас. Или майка ви е това, или братята ви, всички, които ще ви посрещнат, са все князе. Разни форми може да вземе любовта. Не си представлявайте само тази обикновена форма на любовта. Представете си я именно в най-възвишената форма. Ако вие нямате тия възвишени идеи, защото, когато мисълта е силна, от невидимия свят тия възвишени същества поддържат тези мисли. Има един закон: ако вие влезете да изучавате окултните науки, там ще ви кажат много правила, но аз ще ви кажа едно най-елементарно правило, микроскопическо правило е то. Има и други правила почетни са те, но са много скъпи и нищо не може да се постигне.

Любящите души в света са във връзка с невидимите същества. Щом вие имате една идея, която вие обичате и в която вие вярвате, всички тия любящи души в света идват и всеки притуря по малко, по малко като на една сватба. Всички те дават един малък подтик на вашата идея да се реализира. И когато дойдат милиони такива същества, те веднага подигат туй малкото, което е във вас. И това малкото, което е у вас, в което вие вярвате, тия любящи души ще го засилят. Те ще дойдат откъдето и да е. Ангели да са, херувими, серафими, архангели, те пътуват бързо, не им взима много време. За тях ще вземе само две секунди, те ще дойдат, ще ви видят и ще ви поздравят. Ще дойдат един, два, три, четири, пет. Ще се подигне цялото небе, всички тия възвишени души работят с тебе, помагат ти. Че любовта, това е една колективна работа. Любовта е свещена. Но усъмниш ли се ти в това, те ще почнат да те оставят един по един и ти ще останеш сам и ще почувстваш в живота си една празнота. Тези души казват: “Поколеба се той. В голямата истина се поколеба. В голямата истина не вярва, а в малките истини, в тия дребните всички вярват.”

Да вземем от съвременната наука, по какво се отличава златото от среброто? Има съществена разлика между тях. Вие разложили ли сте златото, да видите как са устроени атомите на златото, какво отношение имат? Цял живот е това. Всички тия атоми, йони, събрани в едно, те имат един живот помежду си. Цяла една особена, уредена култура е това. Те са все живи същества, разумни и резултатите на тяхната култура се нарича злато. Това, което за тях нищо не струва, като излезе, то се втвърдява, и ние го считаме за злато. В това злато има живот вътре. С хиляди и милиони същества се движат там, вътре. Те там живеят. И с хиляди години златото расте и се развива. Когато аз кажа, че трябва да имате злато, подразбирам от тия разумните същества, които образуват златото и помагат да го имате в себе си. Това да ви бъде един подтик. И когато съвременната химия говори за елементи, подразбира тия елементи. Аз разбирам туй разумното същество в природата, на което елементите са най-външният израз.

Следователно, ако ти вярваш, че твоето тяло е разумно, че мозъкът ти е разумен, всичко, което имаш, е живо и разумно, ти ще имаш резултат. Но щом ти не вярваш, ти ще се освободиш от тия разумни същества и ние ще имаме, дето го казват, закона на умирането. И в този смисъл, както вие разбирате живота, това е една аномалия. Че ще се промени тялото ви, то е друг въпрос. Правете разлика между смърт и промяна. Аз бих желал вие, младите, да сте млади, но мнозина от вас ви виждам, че сте млади остарели. Аз считам един човек благороден, страда той, има нещо, което не е постигнал, вътрешно страда, да каже: “Дежурен съм днес.” Ти носиш известно страдание, чуждо е то, то не е твое. Ти по закона на симпатията носиш това страдание. Ти нито си съгрешил, нито нещо си направил, но ти го турят на гърба. От Михалаки Георгиев има един разказ за онзи шоп, който бил в Цариград и му дали 40 дена отпуск. Казали му: “Ако не дойдеш навреме, ще те бесим.” Той ял, пил, закъснял, ще го беси царят. Почнал да се моли на Господа да му прати едно конче, да може да стигне навреме в Цариград. Вижда той отсреща иде един еничар. “А, си казал ето, кон имам.” Обаче като приближил, този го накарал да носи едно малко конче на гърба си. Михалаки Георгиев прави извода: Господи, аз ли не можах да се помоля, или ти право не ме разбра? Този човек не е постъпил както трябва. Философията, която Михалаки Георгиев дава, е едно приспособление, което няма приложение. Аз ли не можах да се помоля както трябва, или ти не ме разбра? Второто положение Господ няма какво да разбира. Щом една молитва отива при Бога, Бог ще разбере. А щом една молитва не отиде при Бога, какво означава това? Че Бог не е разбрал? Не. Щом една твоя молитва не отива при Бога, тя не е молитва. Молитвата има само един израз. Ако е молитва, тя всякога отива при Бога. А това, което не отива при Бога, това не е молитва. Защото молитвата е един свещен акт на човешката душа. Молитвата има винаги един израз, тя няма два израза. Всички молитви отиват до Бога. Това, което е молитва, то отива до Бога. Което не е молитва, не отива до Бога. Та Михалаки Георгиев внася тези думи в устата на шопа, но това е негово разбиране. Шопът казва: “Аз ли не знаех как да ти се помоля, или ти не ме разбра.”

Питам, този турски делибашия защо е накарал този българин да носи това конче на гърба си? Всъщност не се знае дали този пример е същински, или е една измислица. Кажете ми, този разказ на Михалаки Георгиев по същество верен ли е? Или е едно съчетание, както един художник? (Близо е до вероятността.) Само че този шоп, освен че няма да иде навреме, но закъснява още повече, защото носи кончето на гърба си и работата му се спъва. Да приложим тогава този разказ. Питам, трябваше ли този шоп да върви по този път, по който делибашията върви? Не трябваше да върви по царския път, защото всички разбойници все по царски пътища вървят. Та, като тръгнеш в живота, не вземай царския път, но вземи твоята пътека. Ти после пак ще излезеш на царския път, но позаобиколи малко. Царският път не е всякога най-спасителният. Спасителен е донякъде, но общото правило е така.

Сега тази лекция ще оставим и ще продължим следващия път. Това е само един разбор на природните положения в живота. Или разбор на първите числа от 1 до 10, после от 1 до 100. Това са неща, които вие трябва да знаете и да прилагате в живота си, понеже, ако не ги знаете, вие ще прекарате живота си, тъй както другите хора го минават. Да се прекара един план, значи да се прекара една река, от която никой да не се ползва. А закон е в природата: ако една река минава оттам, откъдето не трябва, за тази река няма бъдеще. Няма закон за нея. Тя ще пресъхне. Но ако тази река минава през една долина, която е окичена с дървета, тия дървета ще й се отплатят, ще й придадат притоци. А ако тази река минава през камъни, тя ще замяза на пустиня. Реката трябва да мине по своя път и местността ще й се отплати. И човек трябва да прави добро. Той трябва да бъде като един извор, той не трябва да щади минаващите. Казва: “Направих една погрешка.” Казвам, ти не се колебай. Каквото изкуство имаш, впрегни го на работа. Гледай да приложиш на твоето изкуство още нещо, за да имаш всякога общение с ония разумни души. Не се отделяй от Божествения организъм. Ти казваш: “На мен не ми е добре.” Ти всякога постави така: моят живот е тъй добър, както животът на всички други. Моят живот да бъде като другия и да бъде за полза на онези, които също като мене работят. И едновременно да бъде в съгласие с техния и да бъде за полза на по-долните. Тогава си във връзка с по-горестоящите от тебе разумни души. Щом се отвориш за тях, и светът ще се отвори за тебе. Законът е такъв. Цветът трябва да се отвори, и тогава слънчевите лъчи ще влязат. А щом този цвят не се отвори, какво ще стане? Няма да цъфне. А щом цъфне, той ще има плод. Тогава ще има други отношения между хубавите образи, връзка ще има.

Та вашите убеждения, които имате, са затворени. Вие имате някое благородно желание, но свиеш се тъй. Не питай какво ще стане с него. Ще се отвориш. Ама какво ще стане? Ще цъфнеш. Като цъфна? Като завържеш, ти не мисли: “Мога да окапя.” Ще мислиш за узряването. Ти трябва да изникнеш, трябва да цъфнеш, трябва да узрееш, но и за това не мисли какво ще стане.

Като узрееш, ще влезеш в някой царски двор, на царската трапеза и там ще вкусят твоята благост. Пък ти ще кажеш: “Колко са хубави тези уста, които ме ядат.” Че вие не сте ли влизали в устата на някой княз или на някоя княгиня? Че това е реалното. Ако ти не можеш да влезеш в устата на един княз и ако той не може да те сдъвче, какво ще опиташ тогава?

Та казвам, кое е реалното в света? Реалното не е само да започнете. В реалното има една черта, тя седи в това малкото, постепенно се разгорява, разгорява и няма край. Да кажем, това малкото семенце, като се разгорява, разгорява стане едно растение. Най-първо е тревица, после едно малко цветенце и един голям бор. Като достигне до върха си, туй растение пак се смали, стане едно животинче, една малка микроба, после пак се уголеми. Стане един копой, слон и като достигне до крайния предел, стане човек. И човекът като дойде до края си, какво ще стане? Един ангел и т.н. Ще кажат: “Къде ще му иде краят?” Краят му е там, където е началото му. Край и начало, това са двете точки на една реалност. Не считай краят, че е някъде далече, а началото е на друго място. Ето къде е разрешението. Ще ги съединиш, ще направиш правата линия. А правата линия е там, дето двама души могат да си подадат ръцете. А там, дето ръцете не се достигат, това е кривата линия. За мен правата линия е една мярка. Това са фокуси в живота. Като се поставиш на този фокус, всичко е възможно. И да пишеш, и да рисуваш, каквото и положение да вземеш, ти ще бъдеш разбран. Не се ли поставите на точката А, вие всякога ще бъдете чужди.

Следователно А или В, това са фокуси, точки на онова Божествено разбиране.




И когато говорим за морал, разбираме правата линия или две точки, дето хората могат да се разберат. И това е приятното. Разбират се и тръгват двамата един път: един пише, един свири, но и двамата се разбират. Щом тази линия се измени, и отношенията се изменят.

Та казвам, ще дойдете до тази природна философия на линиите. Вкъщи ще си турите една права линия и ще знаеш какъв е смисълът й. Ще кажеш: “Това е максимата, с която се мерят нещата.” Аз я наричам свещената права линия в живота. А кривата линия, кръгът, наричам свещения кръг на реализирането на плодовете на правата линия. Защото, когато в тази права линия двама души се разбират, като тръгнат двамата от тия точки в друга посока, те образуват една крива линия. Това е реализирането на нещата в нашия свят. И всяка една наша мисъл образува една крива линия. И човек в себе си мяза на една елипса, която е слязла отгоре и сега върви нагоре. Щом се съедини тази жичка, той ще тръгне за онзи свят. И тогава тази жичка, узрелият плод, елипсата се съедини и от невидимия свят го откъснат. Ще го турят в една паница. Това е човекът.





Той трябва да мяза на един плод. И Христос казва: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Това е казано символически, но то съдържа една мощна идея. Една малка идея, но която се разраства. Има една идея в живота, върху която трябва да се реализират всичките ваши бъдещи копнежи за едно велико, далечно бъдеще.

Закон е: туй, което наричаме свещено, то не е отвънка, Бог не е отвънка, но онзи, на когото ние сме представители, или ние сме едно представление на неговата мисъл. В света ние сме носители на Божиите мисли. И ако ние сме верни на неговите мисли, той ще ни подкрепя. Но ако ние живеем само заради себе си, ни глас, ни слушание, и той няма да ни подкрепи.

Казваш: “Защо ще живея?” Ще живееш за онзи, който те е създал, който те е родил. Ти можеш да бъдеш израз на Божественото. Ще работиш с чука си и ще кажеш: “Божественото работи в мене.” Свириш, ще кажеш: “Божественото свири в мене.” Пишеш Божественото пише за тебе. Растеш Божественото в тебе расте. Радостен си Божественото в мене е радостно. Скърбиш Божественото в мене разрешава една задача. И като дойде скръбта, със скърбите си ще играеш. Подрускай я малко на гърба си, тя ще се зарадва и вече престава да е скръб. Ако имаш десет скърби, като ги поносиш един километър на гърба си по Божественому, с това друскане всичките скърби изчезват, и ти пак ще станеш радостен. И затова Христос казва: “Аз пак ще ви видя и вашата скръб ще се превърне на радост.” Досега нищо още не сте научили. Работите съвсем се объркаха. Но моята цел е да объркам работите. Аз да ви кажа сега. От това излезе айрана, а маслото ще извадим, от него ще направим баница, точено, полято с мляко. И втория път ще дадем един банкет.

Станете сега.

Често вашите идеали мязат на моята цигулка. Аз я донесох да свиря, но не свирих. Но и цигулката ми, и тя помага за лекцията.

“Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. И Божията любов, и Божията мъдрост, и Божията истина пребъдват в нас.”

Дванадесета лекция
на Младежкия окултен клас
29 ноември 1929 г., петък, 67.25 часа
София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder