НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

От всичките най-много

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, истина, има, всички, земя, сега, хора, живот, всичко, себе, аз, вдовица, христос, съдържание, бъде, слънце ,

 Неделни беседи , София, 20 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София – Изгрев. „Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много". (Лука 21:3)

Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.

Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца. Формата на човека се мени, но написаното върху него остава неизменно. Това, което ръката на живота пише, не се заличава. Всяка промяна, която формата претърпява, придава нещо към нейното съдържание.

И тъй, под думата „еволюция" ние разбираме такава промяна на формите, при която съдържанието им се увеличава. Под думата „израждане" разбираме такава промяна на формите, при която съдържанието им се намалява. Тъй щото, когато казваме, че някой човек е лош, разбираме, че става намаляване на неговата форма. Щом формата му се намалява, едновременно с това се намалява и нейното съдържание. Когато казваме, че някой човек е добър, разбираме, че формата му се изменя, а съдържанието й се увеличава. Какво се разбира под думата „увеличаване" във философски смисъл? В този смисъл, под увеличаване на формата се разбира разширяване на човешкото съзнание. Действително, когато вътрешното съдържание на човека се увеличи, става разширяване на неговото съзнание. Това, именно, означават думите: на всяка форма отговаря съответно съдържание. С това ние си обясняваме защо човек, със своя организъм, не може да живее между ангелите. Той може да влезе между ангелите, но няма да се ползва от техния живот. За да се ползва от живота на ангелите, човек трябва да има органи, които да отговарят на по-високите условия, на изискванията на ангелите. Ние виждаме същото и в живота на животните. И те живеят между хората, но не могат да използват техния живот. Те нямат такива органи, с които да използват по-високите условия, каквито човешкият живот представя. Един паяк може да живее дълго време в стаята ви, но все пак ще си остане паяк. Той нищо няма да разбере от вашите молитви, от вашето свирене и четене. И ако го запитате, кое учение е най-вярно, той ще ви отговори, че правото учение се заключава в изкуството да тъчеш паяжина и да ловиш по възможност повече мухи. Кучето, което живее в дома ви, не се интересува от нищо друго, освен от това, колко и каква храна ще му дадете за ядене. Какво става във вашия дом, какви са отношенията между членовете на дома ви, това не представя интерес за кучето. Културата, в която кучето живее, няма никакви отношения към човешката култура.

По същия начин, като говорите на съвременните хора за онзи свят, те казват: Оставете настрана този свят, той не ни интересува. Щом сме дошли на земята, ние искаме да си хапнем и пийнем добре. Това ще ни остане. – Чудни са хората! Какво ще им остане, като си хапнат и пийнат? Къде, в коя банка ще вложат това, което им остане? Освен това, на коя банка могат да разчитат? Днес положението на всички банки, на всички търговци, е разклатено. Голям вятър има около тях. Той разклаща положението им. Който няма работа, той постоянно се тревожи – разклатено е положението му. Като намери някаква работа, човек престава да се тревожи. Безделието е причина за тревогите в човешкия живот. Да се тревожи човек, това значи да събира сламки, да ги нарежда на купчинки и да ги пренася от едно място на друго. Цял ден ги мести, а вечерта ще брои колко купчинки е направил и колко пъти ги е преместил. „Сиротата вдовица тури от всички най-много." В този стих Христос обръща внимание върху факта, че сиротата вдовица, която даде последната си пара, тури от всички най-много. Съвременните хора, обаче, считат за щедър човек онзи, който дава много. Те уважават богатите, защото много дават. За такива богати Христос казва, че те турят от изобилието си, а не от последното, което имат. Те не туриха всичкия си имот. А човек не може да разбере истината, не може да постигне нищо, ако не заложи целия си живот. Докато мисли, че може да намери смисъла на живота, ако не го заложи цял за Господа, той е застанал на крива основа, той има човешки разбирания. При това положение човек е изложен на постоянни вътрешни разочарования. Който не е намерил истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и преженва, деца ще ражда и ще ги погребва, ще страда, ще боледува, ще изпита всички нещастия в живота. Такава е заплатата на онзи, който не познава истината. – Защо е така? – Защото тези хора не са познали истината. Истината е тясно свързана с целокупния живот. Щом разбере този живот, едновременно с това човек ще разбере и истината. Тъй щото, когато говорим за истината, разбираме човек, който е стигнал до най-високото положение – да работи за Бога. Истината е в самия човек. Казано е в Писанието: „Вложил си истината в човека". Истината не може да бъде вложена в животно или в растение, защото те са низши форми на проявения живот. - Истината е вложена в най-високата форма на земята – в човека, бил той мъж, жена или дете, като носители на образ и подобие Божие. Срещнем ли човек, в когото гениалността, добродетелите и силата са изявени във всичката си мощ, това е човекът на истината. Който не може да свърже истината със себе си, който не може да я приеме като основа на своя живот, той трябва да се откаже от името „човек". В какво вярва човек, ако не в истината? Всички живи същества имат свое верую, но човек се отличава по това, че туря истината за основа на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Който е придобил тази свобода, само той може да помага на себе си, той може да помага и на ближните си. Не може ли да помогне на себе си, той не може да помогне и на ближните си.

И тъй, човекът на истината не се занимава с дребнавостите на живота, не се занимава и със смъртта, нито със спасението. Той не се занимава и с въпросите, в кого да вярва, кой народ има най-голямо право да процъфти и т.н. За него тези въпроси са строго определени: той вярва в Единния Бог, а що се отнася до щастието на народите, той знае, че щастлив е само онзи народ, който държи в ума си идеята да служи на Бога. Когато всички народи се проникнат от тази идея, щастието ще потече в тях като река. – Вярно ли е това или не? – Има неща, които не могат да се доказват, докато не се видят и чуят. Колкото и да ви убеждават в гениалността на някой музикант, вие трябва да го чуете, за да се уверите в истинността на това твърдение. Когато ухото на човека е свързано с неговото вътрешно съдържание, то най-добре определя гениалната музика. – Какво нещо е човешката душа? – Иди, послушай как тя пее и ще разбереш какво нещо е душата. Душата е велика певица. В нейното пеене има и музика, и говор, и мисъл. В свиренето има само музика. Когато слушате велика певица да пее, вие разбирате вече какво иска тя да каже. Ако слушате велик цигулар да свири, вие се наслаждавате от музиката му, но не разбирате какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пеене гаданието е излишно. Искате ли да чуете как пее душата, вземете си билет, колкото и да е скъп и идете в някой от световните салони да я чуете. За да чуе песента на душата, заслужава човек да работи цял живот, да спечели пари за един билет. Скъпо струват билетите за влизане в салон, дето пее царицата на света – човешката душа.

И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените поддържат истината, че земята се върти около оста си и около слънцето. – Това е научен факт, не е истина. Било е време, когато земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се върти около една млада мома, не се свърта в къщи. Върти се той около момата, иска да я привлече към себе си. Така и земята се върти около слънцето, иска по някакъв начин да го привлече към себе си. Не се лъже слънцето! За да не я огорчи, слънцето постоянно изпраща свои хора при нея, да я поздравят от него, да видят какво прави, но не се лъже то, не мърда от мястото си.

Като слушате тези работи, вие казвате, че са неразбрани. – За някои са неразбрани, но за някои – разбрани. Същото може да се каже и за математиката. Някои ученици добре разбират действията с числата, но щом дойдат до уравненията, нищо не разбират. Сега някои от вас ще кажат, че не е възможно земята да се е влюбила в слънцето. – За онези, които вярват, това е възможно. Обаче, за онези, които не вярват, е невъзможно. В далечното минало земята е била малка като ябълка, но постепенно е расла, станала е голяма мома, каквато днес я виждаме и се е влюбила в слънцето. Тя е вече мома за женене. Днес се правят големи приготовления за сватба. И ако сега стават някои неестествени работи по света, всичко се дължи на големите приготовления за сватба. Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на земята.

„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.

„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много". – Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.

Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.

Съвременните хора се стремят към щастие. Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека. Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.

Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва. С целувки само не се живее.

И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся! Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.

„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.

„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.

И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.

Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш? – Еди-колко си. Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже: Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правиш нови дългове. Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът, апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно.

Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце. Безлюбието е прекъснало всички пътища и съобщения между хората. Безлюбието е прекъснало жиците на инсталацията, отдето иде светлината на хората. Те са лишени от нужната светлина, вследствие на което се учат на неща, които не им трябват. Вътрешното съдържание на хората трябва да се подобри! Това подобряване трябва да става всеки ден, за което се изискват специални училища. Не е мъчно да стане човек добър. Не е мъчно да нагласи човек цигулката си. Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щом нагласи цигулката си, той взима лъка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка в ръцете на човек, който не знае да свири, той ще вземе цигулката в ръката си, ще я върти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струните са лоши – все ще намери някаква погрешка. Всъщност, погрешката е в самия него. Човек е инструмент, който всякога трябва да бъде правилно нагласен. В съвременните хора има нещо разгласено, което трябва да се нагласи. Докато не се нагласи, те всякога ще се намират в особени положения. Човешкият ум и човешкото сърце трябва да се нагласят! Човешките дарби и способности трябва да се поставят на местата си. Някои мисли и чувства на човека са обтегнати повече, отколкото трябва, а други са разслабени. Първите трябва да се отпуснат малко, за да не изгубят своята пластичност, а последните трябва да се стегнат, да звучат добре. Нагласяването на струните в човека трябва да стане по онзи велик камертон, по който първоначално той е бил настроен.

Сега, като говоря така, не мислете, че сте абсолютно разгласени. Има нещо във вас, което не е нагласено и то трябва да се нагласи. Затова и Христос е казал: „Едно ти недостига". Това значи, че една от струните на човешката цигулка е разгласена и той трябва да я нагласи. Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа със следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тия води на езерото? – Външно те нищо не допринасят за езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т.е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас. Всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достига до ухото ви и се възприема от вашия ум, опреснява живота ви. Ако човек не може да гледа красивите неща и не може да възприема хармоничните звукове, животът му се обезсмисля. Всичко, което човек вижда, чува, обонява, вкусва и осезава, указва възпитателно действие върху него.

„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Тя тури последната си пара в Божествената каса, за да се запише името й горе. Христос казва, че името на тази вдовица е написано в Божествената банка. Наистина, ето, две хиляди години вече са се изминали, откак се говори за нея. Имало е богати хора, които турили в касата повече от това, което тази вдовица турила, но имената им не са написани в книгата на живота, нито Христос ги е похвалил. Тя имала амбиция да се прослави, затова турила всичко, каквото имала. В сравнение с това, което тя турила, никой не турил повече от нея. Когато дава за Бога, човек трябва да даде всичко. Някой казва: Аз обичам баща си и майка си. – Малко е това. – Обичам близките си. – Малко е това. – Обичам обществото, в което живея. – Малко е това. – Обичам народа си. – Малко е това. – Обичам цялото човечество. – И това е малко. – Обичам всичко в света. Човекът на любовта, на мъдростта, на истината обича всичко, като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Да обичаш всички, това не е механически процес. Това е възможност, която всеки човек притежава. Като обича всички, човек постепенно расте и се развива.

Мнозина търсят слава от хората. Те не знаят, че само онзи може да слави човека, който го обича. Докато не обичаш и докато не те обичат, никаква слава не можеш да очакваш. Невъзможно е да те славят хората, без да ги обичаш и без да те обичат. Невъзможно е да знаеш, да си учен, без да си учил. Всички разумни и възвишени същества са учили с векове, докато научат нещо и после, каквото са научили, те са го проектирали навън. Така са били създавани ред системи, подобни на слънчевата. Те са изучавали законите на небесната механика и техника. Каква по-голяма наука можете да си представите от тази, която е открила и приложила в действие онзи ключ, с който да не се изменя равновесието на земята, нито нейния вътрешен строеж? Най-малката промяна в силите и законите, които регулират движението на земята, би създала такава катастрофа за живота на организмите, каквато никога не са очаквали. Оттук ние виждаме каква велика разумност управлява земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростта, с която земята се движи, отговаря на степента на развитието, до което човешкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тела се движат със скорост, която отговаря на съзнанието на съществата, които живеят на тях. При това, колкото по-голяма е скоростта на движението на тия тела, толкова по-голяма е интелигентността на съществата, които ги населяват. Това не се отнася за кометите, за опашатите звезди, които имат относителна скорост, но за онези звезди и планети, които са поставени в известна система. Колкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност. Колкото по-малка е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-малка е и тяхната разумност. За тях може да се каже, че са остарели вече.

Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на планетите. Между живота на хората и движението на планетите има известно отношение. Хората не са дошли още в съгласие с движението на земята, на слънцето и на всички планети в слънчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тях. А те трябва да координират своето движение, движението на съзнанието си с това на всички планети в системата, към която принадлежат. – Какво ни интересуват тия далечни планети? Интересувайте се от тях, докато не са дошли близо до вас. Те допринасят много нещо за човешкия живот. Ако човек би могъл да се свърже с живите сили на природата, скоростта на движението на съзнанието му би се увеличило с няколко градуса, животът му би се подобрил и той би станал щастлив, здрав и самоуверен.

„Тази сирота вдовица тури най-много от всички". – Защо? – Тя беше разумна, имаше вяра в Христа. Ако нямаше тази вяра, тя не би турила последната си пара. Тя схвана момента, прецени го и каза: Сега или никога! Всичко или нищо! Тя разбра, че пред себе си има чувствителен човек, който всичко знае, всичко възприема. Така мислеше и така излезе – тя не се излъга. Как позна Христос, че тази жена тури всичко, каквото имаше? – Сърцето на тази вдовица вибрираше еднакво със сърцето на Христа. Затова Той каза: „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тя ще се възнагради, ще си отиде с пълна торба, а другите – с празна.

Какво значи да излезе човек отнякъде с празна торба? Един европейски княз искал да изпита честността на слугите си, затова поставил едного от тях за настойник на имането си и заминал инкогнито за няколко години в странство. След десет години той се върнал в отечеството си, облечен в просяшки дрехи, с дълга брада, с тояга в ръка и влязъл в двореца. Като го видели, някои от слугите веднага съобщили на настойника, че един просяк е дошъл и иска нещо. Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този просяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място. Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си.

И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си.

Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си!" Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?

Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.

Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат. Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат. Те не подозират, че сега, именно, са ограничени. За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят. Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.

Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.

И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.

Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.

Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.

Коя е великата наука на живота? – Великата наука на живота, това е любовта, това е учението на Христа. За да дойде до тази наука, човек трябва да стане истински последовател на Христа. Някои мислят, че Христос е на небето и не могат да Го следват. Къде е Христос, на небето или на земята, това не е важно. За вас е важно, можете ли да се съобщавате с Христа. Ако вие можете да се съобщавате с Христа и ако Той може да се съобщава с вас, вие непременно ще бъдете Негови последователи. За да бъде последовател на слънцето, човек трябва да се съобщава с него. Значи, както може да се съобщава със слънцето, така също човек може да се съобщава и с Христа. Както познава слънцето, така човек може да познава и Христа. Ще кажете, че по-лесно е да познаете обикновените хора, отколкото Христа. Не е лесно да познаете един обикновен човек. За да го познаете, той трябва да стане необикновен, т.е. да прояви своята любов, мъдрост и истина. Не прояви ли любовта, мъдростта и истината си, ти не можеш да го познаеш. Как и по какво ще познаете Христа? Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скръбта ви ще се превърне в радост, сиромашията – в богатство, невежеството – в знание, недоволството – в доволство. В който ден срещнете Христа, всичките ви работи ще тръгнат напред. Да срещнете Христа, това значи, да срещнете човека на любовта, на мъдростта и на истината. Човекът на истината носи със себе си щастие, благословение за всички същества. Той е подобен на слънцето. Човекът на истината е лъч на Божията Любов, носител на знание и светлина, на свобода и простор за човешката душа.

„Тази сирота вдовица вложи от всички най-много". Сега желая и на вас да бъдете като тази вдовица, да вложите в Божествената каса всичко, каквото имате. Вложете всичкото си имане в тази каса, но при условие Христос да е там. Ако Христос е там, Той ще запише името ви във великата книга на живота. Не е ли там, не влагайте имането си. Чакайте, докато дойде Той. Така постъпват всички съвременни хора с парите си. Като отидат в някоя банка да внасят пари, те чакат пред касиера да получат разписка. Не получат ли разписка за парите си, всичко е изгубено. Всичко, което човек влага, трябва да бъде записано. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка на човека непременно трябва да има един свидетел от ония, които носят истината в себе си. И тогава, каквото човек прави в тайно, ще му се въздаде на яве.

„Тази сирота вдовица вложи от всички най-много". Ако и вие, като сиротата вдовица, вложите всичкото си имане, името ви ще бъде записано и ще се споменава най-малко за още две хиляди години. Това е една дълбока мисъл, която ще внесе истината в света.

8. Беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София – Изгрев.

Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, истина, има, всички, земя, сега, хора, живот, всичко, себе, аз, вдовица, христос, съдържание, бъде, слънце ,

 Неделни беседи , София, 20 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много."

Лука 21:3

Великото в света не седи в неговата външна форма, но в неговото вътрешно съдържание. формата всякога е външен израз на вътрешното съдържание. Такъв е законът в природата. В природата формата винаги съответства на съдържанието.

Във физическия свят това не е така, т.е. между хората не е така. Следователно върху този закон се основава една наука, по която можем да познаем съдържанието, което се крие във всяка форма. Ако нямаше такова съответствие между нещата, за нас съдържанието би било неизвестно.

Някой казва: „Как можеш да познаеш човека по лицето?" Та и животните познават това. Като влезете в някой двор, всяко куче може да познае дали сте добър човек, или лош. Ако си лош човек, то веднага ще отвори уста, ще залае, ще сбръчка вежди. Ако си добър човек, ще замаха опашката си, ще каже: „Заповядай, господарят е тук." То ще даде някакъв знак, че един добър, почтен човек иде. Ако си лош човек, ще даде сигнал, че някакъв лош човек иде. Ако кучетата могат да познават дали иде един добър човек, или един лош, как да не можете вие да познавате? Нима вие не можете да познавате външно мечката от змията, от паяка? Това са съдържания, това са отживели положения на култури от миналото, преди милиони години още. Било е време, когато паякът е владеел едно изкуство, което днес вече е изопачил в своето положение. Паякът според своите разбирания върши една свещена операция върху мухите. Паяците днес считат мухите за своите неприятели и ги ловят в мрежата си, вследствие на което и хората казват - е, паяк е това. Ако вие не можете да свържете паяка като една външна форма с едно вътрешно съдържание, тогава той сам по себе си няма никакъв смисъл. Ако вземете буквара, „л" само като буква от азбуката, само като външна форма, тя няма никакъв смисъл, но ако я разгледате като начална буква на думата „любов", тя има вече смисъл. Всяка буква сама за себе си е временна, но ако тя липсва от някоя дума, изгубва се и съдържанието на цялата дума.

В това отношение самият човек е една написана Божествена книга. Това, което хората наричат развитие, това е една книга, един дневник, върху който всички хора пишат. Какво ли не е писано във вашите книги? Там е написано всички епохи, през които земята е минала, както и това, каквото е ставало горе. Небето и земята, долу в ада, всичко е написано върху вас. Ще кажете, че организмът се променя през всеки седем години. Не само през всеки седем години, но и през всеки три месеца се променя той. Значи след всеки три месеца човек се е променил по форма, не е същият. Формата постоянно се мени, но съдържанието остава едно и също. Но все пак отчасти става промяна и в съдържанието. Когато формата се изменя, съдържанието се увеличава. Под думата „еволюция" разбираме - формата се изменя, а съдържанието се намалява. Според това определение, когато казваме, че някой човек е лош, ние подразбираме, че неговата форма се намалила и съдържанието се е намалило. Когато казваме, че някой човек е добър, разбираме, че формата се изменя и съдържанието се увеличава.

Сега философски може да се спрете, да разсъждавате какво значи увеличение. В едно шише имате един килограм масло. Туряте още два, съдържанието се увеличава. За да се събере това масло, и формата трябва да се увеличи. Обаче в природата с увеличение на вътрешното съдържание, разширява се и човешкото съзнание. Там, дето има увеличение на съдържанието, не може да няма и увеличение на съзнанието.

Често вие очаквате една златна епоха за бъдещето. Мнозина от вас очакват да отидат на небето, да живеят като ангелите. Но ако вие нямате за там подходящ един организъм със съответни органи, как ще живеете между ангелите? Земята пък е място за човешки живот. Нима човешкият живот е подходящ за животите? Не. На земята живеят и вълци, и мечки, и тигрове, и змии, и паяци, но всички тези животни разбират ли нещо от човешкия живот? Паякът може да живее с години във вашата стая, да се молите при него, да свирите, да го запитвате най-после кое верую е най-право, но той нищо няма да разбере, той ще каже: „Най-право учение е да владам изкуството да ловя мухи и да изям колкото може повече мухи."

Ако запитате някое кученце за господарите му нещо, то не се интересува от това, дали господарят му е добър, или лош. То се интересува от това, колко ще му дадат днес да яде. Всичко, което става в дома вътре, това не го интересува. Че господарят бил господарката, то не иска да знае за това, казва: „Това мене не ме интересува. Това не засяга културата, в която аз живея."

И съвременните хора, като им се говори за онзи свят, казват: „Оставете настрана онзи свят." Сега аз правя аналогия. Този, който не се интересува от онзи свят, казва: „Да си пийнем, да си хапнем малко. Това ще ни остане." Туй щяло да му остане. Че де ще му остане? Чудни са хората, като казват, че яденето и пиенето щяло да им остане. Че в коя банка ще вложи това? Сега се клатят краката на всички банки. Не само на всички банки, но и на търговците се клатят краката. Защо се клатят? Защото има вятър. В това седи разрешението. Когато някой човек няма работа, той си клати краката. И когато човек няма работа, той се тревожи. Когато човек е зает с някаква работа, той никога не се тревожи. Само хората на безделието се тревожат - какво ще стане с нас, как ще преживеем, какъв ще бъде нашият живот и т.н. Всичко това абсолютно няма никакъв смисъл. Положението, в което ние, съвременните хора, се намираме и се тревожим, с това ние мязаме на онзи болен в болницата, за който лекарите разправят следното. Някои екземпляри от тях събират много сламки и ги нареждали на купчинки, които през целия ден местили от едно място на друго. На втория ден правили пак същото. На третия ден - същото. Те си имат по една книжка, в която си отбелязвали по колко купчинки пренасяли всеки ден.

И тъй, Христос се спира върху бедната вдовица. Днес ние казваме за някой човек, че е много щедър, защото дава много. И затова уважаваме богатите хора, че турят много. Христос за богатите казва: „Те туриха от изобилието си." Те не турят всичкия си имот. Човек не може да разбере истината и да постигне нещо, докато не заложи всичкия си живот. Ако мислите, че ще намерите смисъла на живота, без да заложите живота си, вие ще се поставите на човешка основа и всякога ще претърпявате едно вътрешно разочарование. Дето какво се случва на този, който не е намерил истината. Той ще се ражда и преражда, ще се ражда и умира, ще се жени и преженва, деца ще му се раждат и умират, болести, страдания, нещастия - всичко ще му мине през главата. Няма да дойде страдание, което да не го засегне. Всичко ще мине през него като вода. Тази е заплатата за онзи, който не знае истината. Ама защо е така? На този въпрос не отговарям.

Така е, но защо, отговарям просто и ясно - защото тези хора не са познали истината. Тъй като ние разбираме истината, тя е тясно свързана с човешкия живот. Тя е човешкият живот в своята пълнота. Когато говорим за истината, разбираме онзи благороден, възвишен човек, който е стигнал до своето най-високо положение - да работи за Бога. Това е истината. Човекът е съдържанието, което се проявява в една форма. Истината няма да се прояви в някой вълк или мечка, или паяк, или риба, или дърво. Тя ще се прояви в някой човек - мъж или жена, или дете, които носят образ и подобие Божие. И ако ние разбираме човека така - в своя разцвет, в своята гениалност, в своите добродетели, в своята сила и мощ - това е истината. Ако вие не можете да свържете истината със себе си, ако не може да я хванете като основа на вашия живот, вие не може да носите името човек, откажете се.

В какво вярвате вие? В света има много верую. И животните имат свое верую - мухите, паяците, всички имат свое верую, но те нямат за основа истината. Когато аз зная истината, тя ще ми покаже днес как трябва да живея. Човек, който носи истината в себе си, той може да помогне на цялото човечество. Човек, който не може да помогне на себе си, той не може да помогне и на цялото човечество. Такъв е законът. Онзи, който се занимава с дребните неща, той не спада към човешкия род. С малко ще се задоволим, да прекараме един живот. Човекът на истината не мисли за смъртта. Той не мисли за спасение. Човекът на истината не мисли в кой Господ да вярва и в кой да не вярва. Той не мисли и в кой народ да се прероди и в кой да не се преражда. Това са маловажни въпроси. Щастието на кой и да е народ зависи от онази велика идея, която трябва да преобладава в човешкото сърце.

Това е истината. И ако съвременните хора съзнаят това, щастието ще потече у тях като вода. Като говорим по този въпрос, мнозина питат това така ли е, вярно ли е. Има неща, които не могат да се проверяват. Може да ви разправям за някой цигулар, че е отличен, гениален музикант, че свири прекрасно. Ще повярвате ли? Най-добре ще ви кажа: „Ела и послушай." В дадения случай ухото е по-добър критик, то разбира всичко. Ухото, което е свързано с вътрешното съдържание, определя какво нещо е гениалната музика. Питате какво нещо е човешката душа. Ела и виж. Душата обича. Душата е велика певица, тя никога не свири, тя пее. Цигулката и свиренето нищо не струват. В пеенето има и музика, и говорене, и мисъл. В свиренето има музика, но няма говорене, няма мисъл. Свири цигуларят, но какво иска да каже? Там вече няма гадание. Певицата, като почне, всеки я слуша и разбира. Ако някой иска да знае какво нещо е душата, да я послуша. В света има големи салони, дето великите души пеят. Ще си вземеш билет, и ще слушаш една душа. Не е много скъпо. Хиляда английски лири струва билетът. Да слушаш една душа, струва да платиш хиляда английски лири. Заслужава и двадесет години да работиш, да изкараш пари поне за един билет и да кажеш: „Разбрах я вече. Въпросът е разрешен за мене."

Казвам, ако ние не можем да свържем истината в нашия живот, ако тя не може да стане за нас конкретна, да внесе онова благо, което очакваме, тази истина няма никакви отношения към нас, тя е суха наука. Истината е нещо валидно. Казваме, че земята се върти, това е факт. Не, никаква истина не е това, че земята се върти. Беше време, когато земята не се въртеше. Какво ще доказваме това? Откога започна земята да се върти? Гледам, някой момък не се върти вкъщи, все около майка си седи, но щом намери някоя мома, все около нея се върти. Защо? По-силен ли е станал? Не, по-слаб е даже. Все около нея ходи, върти се, обикаля. Земята защо се върти днес? От толкова години насам все любовни работи развива със слънцето. Не знае как да го привлече. Не се лъже слънцето. Тя постоянно изпраща хора при нея да я види какво прави, но то не се лъже. Земята обикаля около него, въздиша дълбоко. Сега ще кажете: „Какво искате да кажете с това?" Думите, които говоря, за някои са много неразбрани, защото те са останали назад, а аз съм отишъл много далеч. Така и в математиката. Някои лесно разбират числата, но не могат да разберат уравненията. Запитват някои: какво искате да кажете с това, че земята се влюбила в слънцето. Това е възможно за тези, които вярват, а невъзможно за тези, които не вярват. Ако ние мислим земята, тъй както сега я схващаме при сегашните условия, това е невъзможно да се влюби тя в слънцето, но било е време, когато земята е била голяма като една ябълка от един килограм. Такава е била по форма някога земята, но като е расла през милионите години, сега е вече в зряла възраст, сега е мома за женене.

Всичкият спор сега е за това, че ще има сватба. Сега се правят големи приготовления. Затова стават и някои несъществени неща. Когато една мома стане за женене, тя трябва да даде голяма прикя. Сега ще ме запитате какво отношение има любовта на земята към бедната вдовица, която дала своята лепта. Това е уравнението, което сега ще извадим. Ако вие го знаете, нямаше защо да ви говоря, но и сега, след като ви говорих, вие пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. То ще остане неразбрано. След като един философ говори за душата, доказва какво представлява тя, ясен ли е този въпрос? От хиляди години философите доказват този въпрос, но той пак остава неразбран. Не че този въпрос, тъй както е обяснен, не е верен. Този философ е обяснявал само някои прояви на душата. Това не е никаква душа. Това, че душата е сбор от прояви, това не е пълно изяснение на въпроса. Вярно е, че душата е сбор от прояви, но те не могат да се изяснят. Човек трябва най-първо да чуе душата да пее и след като я чуе, той вече може да говори за нея.

Да се върнем към стиха: „Тази сирота вдовица тури от всичките най-много." Малките неща са важни за нас. Те съдържат истината. Тези малки дарби, които ние имаме, са най-важни. Някой казва: „Аз да съм силен." Всички хора искат да бъдат силни, но какво е донесла силата в света? Това не значи, че човек не трябва да бъде силен, но ако твоята сила не може да ти донесе нищо добро, каква полза, че ти носиш цял тон злато, а не можеш да употребиш това злато за своя полза. Каква полза от това, че един търновски адвокат носил два кобура в себе си за зор-заман, но като дошъл този зор-заман, не могъл да ги използва? Той отивал от Търново за Севлиево и по пътя в една курия го хванали двама разбойници и го обискирали. Те намерили в него двата кобура и го запитали: „Защо ги носиш?" „За зор-заман." „По-голям зор-заман от този има ли? Пари трябваше да носиш ти." Те го набили и го пуснали. Той разправял на приятеля си, като казвал: „Втори път, като тръгвам на път, няма да нося кобури със себе си, но ще нося пари. Не искам да ме бият." Някой казва: „Сила да имам." Казвам, ако имаш сила, но при тази твоя сила хората трябва да те бият, тогава по-добре да имаш знания, че да знаеш как да се справиш с тях в трудностите на живота.

Сега целта е да се подобри нашият живот. Мисълта на съвременните хора е насочена към щастието. Човек трябва да бъде щастлив. Онзи, който не може да определи закона на щастието, той не може да намери и пътя на щастието. Ако не го търся, няма и да се намери. Ние мислим, че като се молим на Бога, ще добием щастието. Не, няма да се намери така лесно. Питам, кой момък може да спечели сърцето на момата само с любовни писма и с целувки? Само с любовни писма не може да се спечели сърце. Ще ви дам един пример.

Беден поет се влюбил в една руска княгиня, която мислила, че той е богат, че има пари, и се оженват двамата. Докато се оженили, той писал хубави любовни писма, целували се, доволни били един от друг. Като се оженили, той казвал: „Ну, поцелуемся." „Поцелуемся." Дойде обяд, хляб трябва, ядене трябва. „Ну поцелуемся." „Поцелуемся." Поцелуемся, но ядене трябва, хляб трябва. С целувки само не се живее. Та и съвременните хора казват: „Поцелуемся. Братски да живеем." Само да се каже, че трябва да се живее братски, това е целувката, но живот трябва, а не само целувки. Хляб трябва.

Необходимо е вътрешното съдържание, което животът носи със себе си. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира едно съдържание, за което съвременните хора са още далеч да го разберат. И понеже те още не са приложили Христовото учение, то няма още външен израз. Християнството днес е осакатено. Следователно Христос трябва да дойде да си оправи работата, и ще дойде да я оправи. Той иде да съди всички онези, които са взели участие в тази работа, в това осакатяване на неговото учение.

Но да оставим настрана въпроса за съдбата, тя не е наша работа. Този въпрос не е дошъл още за разглеждане. Сега е важен законът за щастието.

Христос казва: „Тази вдовица тури повече от всички." С това той искаше да каже - ако човек не заложи целия си живот, за да добие истината, той не може да има щастие. Щастието в живота на човека е свързано с израза на истината. Онзи, който може да разбере и придобие истината, тази истина ще бъде всякога с него и той ще бъде на безопасно място. Той ще има всички блага в света. Такъв човек ще бъде талантлив, няма да има за него желание в света, което да не може да постигне. Неговите желания няма да бъдат глупави. Онзи човек, който е познал истината, в неговото сърце няма помен от омраза, завист, лъжа и др. За него няма никакви закони. Всички закони, по които той живее, са ненаписани закони.

Казвам, ако човек не се чувства като тази вдовица, но ако ти в дадения случай не си готов да се жертваш и постоянно се съмняваш, искаш хората да ти доказват де е истината, ти няма да разбереш положението на тази вдовица. Питам, кои бяха побудител- ните причини, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената съкровищница. Ако тя не беше турила всичкото си имане, Христос не би говорил за нея, нито пък ние бихме говорили за нея. Тя направи това, защото имаше истината в себе си. Тя нямаше защо да се страхува, и затова тури всичките си пари в тази съкровищница. И този свят днес се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите хора. Светът се оправя не от нашите велики замисли за подигането му, но от онова малкото, което се проявява в душата. Малките импулси, малките възвишени и благородни желания съграждат нашия живот. Има една голяма опасност в ламтежите на хората. Човек някой път иска да се покаже, че е талантлив и се стреми да стане такъв. Какво показва това? Ако сега той иска да стане талантлив, той е закъснял. Ако сега той иска да стане добър, той е закъснял. Ако сега иска да намери любовта, той е закъснял. Ако сега иска да намери мъдростта или истината, или друго нещо, той е закъснял. Той трябва да допусне, че всичко това е у него и само трябва да даде израз на това, което се е събрало в него. Ако го няма в себе си, тогава е безпредметно да се говори за всичко това.

Казвам, всичко онова, в което вие сега се проявявате, то е израз на онази разумна енергия, която е набрана във вашите души. Всичко това живее във вас. Сега вие, които ме слушате, мнозина от вас може да кажат за мене - дали се плаща на този човек, като проповядва сега, или не му се плаща? Този въпрос може да ви занимава сега. Плащат ми, разбира се, по десет милиона лева за една беседа. Аз не проповядвам тъй - за хиляда, за две хиляди. За десет милиона лева. Вие ще кажете: „Вярно ли е това?" И ще вземете да ми цитирате стихове, че даром сте взели, даром давайте. Щом задавате такъв въпрос, плаща ли ми се, аз ви казвам, че ми се плаща повече, отколкото заслужава една моя беседа. Аз считам, че животът, умът и сърцето, които Бог ми е дал да си служа с тях, струват повече от всичко друго в света. Аз още не съм проповядвал това, което трябва да се проповядва. Някои ще кажат, че ми плащат, а други - че не ми плащат. Казвам, плащат ми, и аз плащам. Засега аз плащам само лихвите на това, което са ми дали. Може да кажете - какво отношение има въпроса за плащането към темата на дадената беседа.

Питам, когато вие говорите за Господа, видели ли сте го? Ще кажете: „Ами ти, който говориш за Господа, видял ли си го?" Не е било време, когато да не съм виждал Господа. Откак съм дошъл на света, досега аз все съм виждал Господа. „Така ли?" За мене е така, а за вас може да е другояче. Това, което се явява вътре в моя съзнателен живот, се различава от това на другите. Всеки от вас може да го види. Изисква се само начин, как да гледате. Само трябва някой да ви обърне внимание. Вие можете с една английска лира така да си затулите окото, че нищо да не виждате. Ако някой ви даде две златни английски лири, така можете да затулите очите си, че нищо да не виждате. Така я туряте понякога, че нищо не може да виждате. Казвам, турете английски лири един километър на разстояние от себе си, че да можете да виждате.

Казвам, тази вдовица именно, която седи в нашата душа, винаги е онеправдана. Казвате: „Какво ще излезе от мен? Един прост човек. Аз съм онеправдан човек. Еди-кой си човек е княжески син, свършил четири факултета. Аз какво съм? Нищо няма да излезе от мене. Нещастен е моят живот." Какви са тези разсъждения? В какво отношение този богат човек е по-даровит от тебе? Той е началник, седи пред телефона и слуша. „Ало, кой там?" „Хванахме един апаш. Какво да го правим?" „Ударете му двадесет и пет." „Ало." „Кой там?" „Еди-кой си участък." „Какво има?" „Хванахме още един крадец апаш." „Ударете му десет и го пуснете да си върви." „Направихте ли нещо в него?" „Нищо." „Тогава го пуснете да си върви." На този двадесет и пет, на онзи десет, на трети пет, но казвам, лошото не е в стиласването на човека, защото, докато вълната не се стиласа, тя не може да стане хубава. Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници?" Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря.

Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си. Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи? Той щеше да отвори телефона си и да каже: „Ало, кой там?" „Хванахме един вагабонт." „А, извикайте го. Той е брат ми, който отдавна търся. Искам да се срещна с него." Като изпратят този вагабонт при него, той ще го хване малко за ухото, ще го дръпне към себе си, ще му каже: „Ела сам. Ти си имал да дължиш някъде. Колко имаш да даваш?" Толкова. Веднага му плаща дълговете, осигурява го и го пуща на свобода. Този човек втори път няма да краде. Така ще постъпи човекът на истината. Питам, когато този апаш види, че има човек, който го обича, той ще ходи ли да върти апашлък? Няма да ходи.

Та казвам, сега в света е влязъл законът на безлюбието, който е прекъснал всички пътища и съобщения. Днес хората нямат нужната светлина и се учат на това, което не им трябва. Вътрешното съдържание на хората трябва да се подобри. Това подобрение трябва да става всеки ден. За този живот се изискват специални училища. Не е мъчно човек да стане добър. За цигуларя, който знае да нагласява цигулката си, колко му струва това? Едно малко усилие. Нагласи цигулката си, вземе лъка и изведнъж свири. Онзи, който не знае да свири, кордите й се нещо развалили, това-онова. В това отношение човек мяза на един велик инструмент, който трябва да се нагласи. Има нещо разгласено у човека, вследствие на което хората са дошли до особено положение. Трябва да се нагласят човешките способности. Някои способности са обтегнати повече като струните на цигуларя, а други са разслабени. Някои чувства на хората са обтегнати повече, други са разслабени. Някои корди са изгубили своята еластичност и всичко това трябва да се нагласи по единствения начин, както е било първоначално.

Сега, като говоря така, някои от вас да не мислят, че не сте нагласени. Важно е в какво трябва да се вярва. Ще направя едно сравнение. Представете си, че вие сте едно езеро с чиста, бистра вода. Ако у вас се втича една река, какво ви допринася тя? Понеже у вас става втичане и изтичане, тази река ще пази равновесието на вашето съдържание. Следователно моята беседа служи за опресняване на вашето съдържание. Някой казва: „Какво добих аз?" Добил си това, че си опресниш своето съдържание. Всяка мисъл, която се проектира в ума ви и достига до вашето ухо и се и се възприема от вашето око, тя опреснява вашия живот, защото, ако ти не можеш да гледаш красивите форми и ако ти не можеш да вкусваш красивото съдържание, животът се обезсмисля. Защото всички милиони и милиарди форми с тяхното съдържание постоянно действат върху нашето възпитание.

Казвам, Христос е видял онази вдовица, но питам, какви са били подбудителните причини, че тя да внесе своите две лепти? Ако тя не беше ги внесла, името й нямаше да бъде записано. Тя ги внесе, за да си купи един билет, да се запише името й. Това беше проявление на тщеславие. Христос казва: „Името на тази вдовица се записа." И ето, вече две хиляди години оттогава, как името й се чете. Казва се, че тя тури повече от другите. Имаше други богати, които туриха повече от нея, но имената им не се записаха и Христос не ги похвали. В нея имаше амбиция, затова тя тури всичко, каквото имаше. Другите туриха по-малко от нея.

Сега ние идваме до един закон на невъзможност и казваме - аз обичам баща си и майка си. Много малко е това. Аз обичам своите си, обичам обществото, народа си. И това е много малко. Обичам ангелите, обичам Бога, обичам всичко. Човекът на истината обича всичко. Ако ти не обичаш всички хора, ако не включваш всичко като едно цяло, ти не си човек на истината, ти не си човек на мъдростта, ти не си човек на любовта. Това не е един механически закон всеки човек го има в душата си, дето постепенно ще израства и ще се развива. Ти искаш слава от хората. Може да те слави само онзи човек, който те обича. Не могат да те славят хората, докато не те обичат и не могат да те славят хората, докато не ги обичаш.

Следователно, да те хвалят хората, без да те обичат и без да ги обичаш, това са несъвместими положения. Да вземаш, без да даваш, и да знаеш, без да си учил, това са положения, закони, които не съществуват. Някой иска да знае, без да е учил. Това е невъзможно. Всички разумни същества са учили не само с години, но с векове са учили, докато научат нещо и после са проектирали своята мисъл навън, за да създадат една система във вселената, подобна на слънчевата. Те са изучавали законите на небесната механика и техника. Че за да се проектира такъв един ключ, с който да се не измени нейното равнище, нито да се намали нейният вътрешен строеж, това не е ли наука? Знаете ли, че ако стане най-малката промяна на земята, всичките организми, които са по нея, ще изчезнат? Или ако земята би намалила своето движение или ако се ускори два пъти повече движението й, отколкото сега се движи, знаете ли какво щеше да стане? И тя, и ние ще олекнем много. Ако пък скоростта на движението й се увеличи три или десет пъти, толкова пъти и ние ще олекнем. Ние едва ще долитаме до повърхността на Земята, но в природата това са допущения. Понеже земята е създадена по един разумен закон, тя се движи с такава скорост, каквато отговаря на нашето съзнание.

Следователно всички тела в природата се движат с такава скорост, която съответства на съзнанието на съществата, които живеят по земята. И колкото скоростта е по-голяма, толкова по-голяма е и интелигентността им. Аз не говоря за опашатите звезди, за кометите, които имат относителна скорост, но говоря за онези същества, които са поставени в известна система. Ако тяхната скорост се увеличава и те се отдалечават от слънцето, тези тела имат по-голяма разумност от онези тела, които се приближават към слънцето и намаляват своята скорост. Тези тела са остарели вече.

Сега мнозина ще зададат въпроса, какво отношение има това, че някои тела ускоряват движението си. Има известно отношение. Ние още не сме дошли в съгласие с движението на земята, на слънцето, както и с още много планети от слънчевата система. Но ние трябва да дойдем в съгласие, да координираме своето движение с всички небесни тела, които съществуват - видими и невидими, близо или далеч. Това е човекът, който е дошъл в съгласие с тези тела. Ще кажете: „Какво ни интересуват тези неща?" Интересувайте се от тези неща, без да са дошли те близо до вас. Има неща, от които трябва да се интересуваме, понеже те допринасят нещо за живота ни. Например, ако вие може да схванете общия ход на тези неща, които ви говоря в моята беседа, и да влезете във връзка с живите сили на природата, вашият живот ще се подигне на няколко градуса, вашата скорост на движение ще се увеличи, животът ви ще се подобри и вие ще бъдете по-щастливи, по-здрави, по-самоуверени.

Казвам, у вас трябва да има вярата на тази вдовица. Тя постъпи много умно, вложи нещо в Христа. Ако не беше Христос, тя нямаше да вложи своята лепта. Тя влезе в общия ход с Христос, съзна и каза: „Сега или никога! - Тя каза: - Има един човек толкова чутък, който ще познае." Извади и тури. Как позна Христос, че тази жена тури всичко, каквото имаше? Сърцето на тази жена и сърцето на тази вдовица вибрираха еднакво. Той позна и каза: "Тази вдовица тури всичко, каквото имаше, и тя ще се възнагради повече, а другите ще излязат с празни торби."

Сега ще ви обясня какво значи да излезете с празни торби. Един европейски княз искал да изпита честността на своите слуги и затова поставил един от слугите си като настойник на всичкото си имане, а сам той заминал за десет години някъде в странство инкогнито. След десет години той се явява в двореца си преоблечен, с дълга брада, никой да го не познае. Влиза той като бедняк в двореца при слугите. Настойникът му, като го видял, казал: „Пуснете този човек в кухнята и му дайте от това, което е останало от другите, като са яли, и го пуснете след това да си върви." Бедният си записал часа, когато влязъл там и това, което му дали да яде. След това той се преоблича в княжеските си дрехи и се връща в двореца. Веднага заема мястото си. Един ден той дава угощение на своите хора. Поканва и своя настойник. Пред него заповядал да сложат точно такова ядене, каквото той някога му дал.

Каквото правиш, ще ти го направят. Ние трябва да познаваме господаря си. Ако ти дадеш на господаря си, когато дойде при тебе това, което е останало в кухнята, и господарят ти, като те повика, ще ти даде също такова ядене, каквото ти си му дал. Сега, ние, като прилагаме този закон на съдържанието, ние подразбираме външния израз. Всички ние искаме да имаме права стойка, да ходим благородно, да имаме благородни мисли и чувства. Ти не можеш да ходиш изправен, докато не придобиеш вътрешно благородство. Някой държи главата си нагоре. Човекът на истината знае законите, отношенията на земния център. Той е математик. Гръбначният стълб трябва да има точно правилно отношение към слънчевия и към земния център. Нищо повече. Така трябва да бъде с човека, който иска да ходи прав. Казвам, ако вие не може да пазите равновесие в света, тази е причината именно. Защото, когато казваме, че някой човек няма характер, подразбираме, че той няма равновесие. Такъв човек ходи, залита насам-натам, не може да ходи прав. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Той, като ходи, не тресе земята, не лавира в движенията си. В движенията му има нещо гъвкаво, пластично. Онзи, който лавира в постъпките си, има нещо, което се огъва в него, което мяза на Кума Лиса.

Казвам, нашите мисли и чувства и нашите действия и желания, колкото и да са малки, се отразяват, дават външен израз на нашето лице. Ако ти можеш да направиш лицето си красиво, то като отидеш при някой богаташ, без да му кажеш дума, той ще извади от касата си хиляда долара и ще ти каже: „Радвам се, че видях такъв красив човек." Сега вие ще кажете: „Как ще знаем истината?" Истината всякога се познава. Ще ви приведа следния пример. Аделина Пати отива в Ню Йорк в пощата, дето трябвало да получи едно препоръчано писмо. Началникът на станцията я погледнал и казал: „Не ви познавам. Трябва да дойде някой, който ви познава, да засвидетелства, че това лице сте наистина вие." Тя застава всред станцията и запява. Като я чува, началникът казва: „Дайте й писмото с парите. Никой друг не може да пее така. Само Аделина Пати пее така." Само тя може да взима три и половина тона по-високо от цигулката. Няма втора подобна на нея.

Питам, ако вие се явите в Божествената станция да получите едно препоръчано писмо, но не ви познават там, ще можете ли да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката? Ако вие нямате морал, който да е три и половина тона по-висок от сегашния, той не е никакъв морал. Аз не зная какво верую е това, да вярвате, че ако обесят или убият един човек, който е сгрешил в нещо, че светът ще може да се оправи. Аз не зная какво верую е това. Между това верую и между Христовото учение няма никакво съответствие. Христос е казал: „Любете враговете си." Ако любовта в света не е в състояние да изправи всички погрешки, тя не е никаква любов. Под думата „любов" аз разбирам онзи огън, който може да разтопи всички твърди, мъчно топими вещества. В това отношение грехът е такова твърдо вещество, с което се вършат всички престъпления. Питам, как ще ме убие човек, ако той няма никакъв твърд материал? Как ще ме удуши? Да допуснем, че аз придобия това изкуство, да се втечнявам, да ставам на пара и т.н., ще може ли някой да ни убие? Да допуснем, че аз придобия това изкуство и някой ме хване за врата, аз веднага ще стана на вода. След това той ще иска да ме тури в един котел на огъня. Аз веднага ще се превърна в пара, ще се изпаря. Сега той пак иска да ме тури в някаква примка, но аз ще се обърна на светлина. Кажете сега как ще ме хванете. Ако аз се обърна от твърда материя в течна, от течна във въздухообразна и после в светлина, как ще ме хванат и де ще ме затворят? Ако рекат да ме затворят, аз ще изляза навън.

Ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?" За онези, които са придобили това изкуство, може да бъде. Има хора в света, които знаят това изкуство. Тях ги наричат водители на цялото човечество, те ръководят неговите съдбини. Съвременните хора ще проверят това. Един ден - и той няма да е далеч, ще срещнете такива хора. Който знае да смята, може да изчисли времето, когато ще дойде този ден. Извадете квадратния корен от двадесет милиона и ще видите кога ще бъде. Това време ще бъде или сутрин, или по обед. Вечер няма да бъде. Те идват сутрин след изгрява- нето на слънцето до обед. Вечер не идват. Те трябва да дойдат, за да ги видим, да ни послужат като образец, тъй както художникът трябва да има един модел, по който да рисува. Ако ние нямаме един модел, по който да вървим, няма да успяваме в живота си. Казано е: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Тези хора имат истината в себе си. И човек е кандидат за тази истина. Сега ние, които сме дошли на земята, имаме желанието да добием образа и подобието на тези хора. Ние даже сме закъснели. Казваме - като отидем на онзи свят. Чакаме ли да умрем, да отидем на онзи свят, и тогава да придобием този образ, нашата работа е закъсняла вече. Знаете ли колко е времето от тук до онзи свят? От този свят за онзи няма пътища и съобщения. Знаете ли защо? Защото всички тренове идат сега от небето за земята, та пътищата от земята за небето са затворени, няма тренове, няма никакво движение. Когато всички същества, които са тръгнали отгоре, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата и съобщенията за небето.

Казвате: „Вярно ли е това, или не?" За онзи, който вярва, вярно е. За онзи, който не вярва, не е вярно. За онези, които разбират буквално, не е вярно, но за онези, които разбират вътрешното съдържание, е вярно. Защото, казва Христос, когато един грешник от земята се обърне към Господа и се разкае за греховете си, голяма радост настава на небето. Следователно невидимият Божествен свят се интересува от живота на хората, които правят всички усилия. Те се интересуват от хората, у които съзнанието сега се развива. Ние сме се спрели на една станция и се питаме заслужава ли човек да живее духовен живот. Ние мислим, че духовното ще ограничи живота ни. Не, ние именно сега сме се ограничили. Ние трябва по еднакакъв начин да излезем от сегашния живот, да се освободим от него, за да разберем какъв ще бъде духовният живот. Ние си представяме духовния живот без любов, без мъдрост, без истина.

Разправяше ми един от американските проповедници една от своите опитности. Един ден, като чел, чел Библията, дето се говорело за Бога, за апостолите, за небето, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво - ангелите и какво - Бог. Един ден се поминала майка му и той казва: „Оттогава аз започнах да мисля за небето, за Бога, за ангелите и за майка ми. Умря баща ми. Почнах да мисля за Бога, за небето, за ангелите, за майка ми и за баща ми. Умря дядо ми, баба ми. Започнах да мисля за Бога, за небето, за ангелите, за майка ми, за баща ми, за дядо ми, за баба ми. Умряха някои мои приятели и аз започнах да мисля за всички тях и видях, че на небето имах повече приятели, отколкото на земята."

Казвам, сега и вие можете да живеете на небето. Това е вътрешният смисъл на живота. Че ако нямате там любими, ако няма кой да ви посрещне, ако нямате познати, защо ще отидете на небето? Тази е вътрешната връзка, която трябва да създадете, че сърцето ви да трепти. Та като срещнеш един човек, да разбереш, че неговата душа е душа, неговото сърце - сърце, неговият ум - ум и неговият дух - дух и да знаеш, че този човек никога не говори лъжа, той говори всякога истината. На този човек не трябва да разчиташ за постоянно, но само за един ден. Този човек трябва да ти е приятел, да разчиташ на него във всяко положение.

Казвам, ние трябва да вложим всичкото си съдържание, всичко, каквото имаме, за да придобием тази наука, да познаваме себе си. Няма по-хубаво нещо от това, човек да познава възможностите, които се крият в неговата душа. Мнозина от вас се оглеждате в огледало. Като станете сутрин, кой от вас не се е оглеждал и не е въздишал? Искате да бъдете красиви, но намирате един дефект в устата или в очите, или в лицето си. Съзнавате това и се мъчите. После, ако извадите огледалото и се оглеждате, като казвате - това огледало не гледа хубаво. Вземате друго огледало, погледнете се в него и го запитвате: „Какво мислиш днес за мене, за лицето ми?"

Казвам, има един цвят, който произтича от едно нормално състояние на човешката душа. Аз наричам този цвят здравословен. Този цвят не е нито жълт, нито зелен, нито син, нито портокален, нито червен. Той е бамбашка цвят. Според мене той е най-красивият цвят. В него има такава красота, че като го видите, той причинява приятност и никога няма да го забравите. Тези неща са тук, за земята, но този цвят определя какъв е човекът. Като видите човек с такъв цвят, казвате: „Нрави ми се този човек." От лицето на този човек излиза особена светлина и като го видите, той ви става мил, любим на душата и казваме - добро сърце има този човек, интелигентен е той. Очите и веждите му добиват особена осанка.

Понякога човек си свива устата, свива си и ръката на юмрук. Той мисли, че с това е направил много нещо. Не, с отворена уста ти ще придобиеш повече, отколкото със затворена. Я вижте малките гарджета. Когато устата им е затворена, нищо не получават. Отворят ли устата си, майка им им донася храна. Казват - тази мома има тънки устни. Не, момата не трябва да има тънки, свити устни. Дръжте устните си свободно, едва да се прилепват, без никакво усилие. Устните трябва да бъдат като един цвят, готов да цъфне. Някои искат да се покажат, че на устата им винаги има усмивка. Други пък държат устата си свита, да покажат, че са сериозни хора, спокойни. Тези хора не са нито мечки, нито вълци. Виж в тях хубавото, красивото. Ако те имат някакъв дефект, покажи им един образ в себе си. Човек и отвън трябва да стане такъв, какъвто е и отвътре.

Човек може да измени своето естество. Как? Като обикне някого. Човек все трябва да има да обича някого. Разправяха ми за една мома във Варненско, която наричаха плачливата. Майка й се оплакваше: „Не зная какво ще правим с това момиче. Постоянно плаче, постоянно е недоволна." Обаче от едно време тази мома престава да плаче, престава да е недоволна. От сутрин до вечер постоянно тя ходи, чисти, маже къщата отвън, отвътре. Питам коя е причината, задето тази мома тъй рязко измени своето състояние от плач и недоволство. Коя ще е тази тайна? Това не е ли един ребус? Казвам, тази мома е намерила своя идеал. Тя е вложила истината в душата си. Нищо повече. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов като тази мома да чисти и нарежда.

Сега и ние се приближаваме към известно положение, дето трябва да имаме една Божествена наука в света, с която да регулираме вътрешния си живот, вътрешното си съдържание, което постоянно се прелива в човека. Според сегашните вярвания казват, че Христос е нейде на небето. Ако ние не можем да се съобщаваме с Христа и ако Христос не може да се съобщава с нас, той не може да има последователи. Какъв последовател ще бъда на слънцето, ако не мога да се съобщавам с него? Слънцето през двадесет и четири часа не се вижда и го няма в това време. Всеки верующ трябва да вижда Христа тъй, както вижда слънцето. Ти Христос не можеш да го виждаш тъй, както виждаш обикновените хора. Ти не можеш да познаваш обикновения човек. За да познаеш обикновения човек, той трябва да стане необикновен. За да го познаеш, той трябва да се изяви в своята любов, мъдрост и истина. Няма ли той любов, мъдрост и истина, ти не можеш да го познаеш. Ако ти срещнеш Христос, няма да питаш този ли е Христос, или не. Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство - в доволство, сиромашията ти - в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. Този човек не е ли Христос?"

Може да ти провърви само тогава, когато те срещне един човек на истината. И действително хората на истината са хора на щастието. По-рядко се срещат, но когато ги срещнеш, целия ден ти върви. Те носят през този ден своето благословение, тъй както слънцето носи своето благословение за деня. Аз наричам тези хора лъчи на Божията любов и знание, носители на всичкото щастие и на всичките добродетели, благопожелатели на сегашните хора.

И тъй, аз ви желая да бъдете като тази вдовица. Да вложите всичкото си имане, което имате. Ако Христос не е там, не влагайте. Той трябва да бъде там, да запише името ви. Защото, ако вие вложите парите си в някоя съвременна банка и не получите разписка за тях, отидоха парите ви. Сегашните хора са много хитри. Казват: „Я се подпиши тук." Те дават парите си само срещу подпис.

Казвам, онова, което вие влагате, трябва да е записано, да има свидетел - един от тези, които носят истината. Той трябва да види. И тогава това, което сте направили в тайно, ще ви се въздаде на яве.

Тази вдовица даде от всички най-много. Казвам, ако вие вложите имане, името ви ще бъде написано за в бъдеще най-малко още за две хиляди и сто години.

Ето една философия, която ще внесе истина в света.

Осма неделна беседа
20 октомври 1929 г., неделя, 10 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder