НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечното благовестие

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вечно благовестие

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, бог, може, хора, всички, живот, любов, казва, сега, съм, всичко, мисъл, себе, ден ,

 Неделни беседи , София, 13 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." (Откровение 14:6)


"Вечно благовестие". За да се благовествува на човека, той трябва да има известно разбиране. Всеки човек има опитност, знае, какво представя прогресивно, последователно говорене. Всяка реч, която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, в еднообразието няма нищо Божествено. В еднообразие живеят всички хора, които не разбират Божествените закони. Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен: „цвете мило, цвете красно." Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва. Какво от това, че цветето е мило и красно? Какво отношение има това цвете към човека? За човека е важна прогресивната реч, в която има разнообразие. Какво се ползва той от едно вкусно, добре сготвено ядене, ако не може да го опита? Следователно, ако между думите на речта няма никаква връзка, тази реч ще ползва човека толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита; и колкото красното и мило цвете, чийто аромат не може да възприеме.

Съвременните хора се възхищават от философията на този или на онзи учен. Лесно е да се възхищават, но приложили ли са тази философия в живота си? Какво им е дала тази философия? Могли ли са те, посредством нея, да разрешат мъчнотиите в своя живот? Като четат философията на някой знаменит философ, хората казват: Отлична е тази философия. – Отлична е, наистина, но тя още не е разрешила мъчнотиите в живота. Слушате някой човек да говори и казвате: Отлично говори този човек, като че звездите сваля от небето. – Според мене, това не е голямо изкуство. Ако с говора си, един човек може да сваля звездите от небето, това показва, че тези звезди трябва да са малки, микроскопически. Невъзможно е човек да сваля звездите от небето. В буквален смисъл, това е невъзможно, а в преносен смисъл, свалянето на звездите подразбира нещо друго, някакъв символ.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч, той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи".

И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек, първо, трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после, към себе си и своя ближен.

„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути, той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250 000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане след много години, той се движи с бързината на трен. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи с бързината на светлината. Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път, чрез прозрение. В един ден, те са придобили знанието на целия свят. Има такива знания, за които учените не са мислили даже, нито могат скоро да ги достигнат. И детето има знания, и философът има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания. В мисълта на детето няма прогресивност. Ако между знанието на философа и това, на детето, няма никаква връзка, те не са в правия път. Ще каже някой, че иска да бъде независим. – В какво седи независимостта? Аз искам да бъда свободен. – В какво седи свободата на човека? – Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината.

Съвременните хора говорят за свобода, но въпреки това, не са свободни. Те говорят за робството, като за нещо минало, въпреки това, сами се заробват. Някой станал пръв министър в своята държава и като такъв, подписва ред смъртни присъди. Това не е ли робство? Какво по-голямо заробване може да си представи човек от това, да подпише смъртна присъда на когото и да е? По цели дни той ходи натук-натам, не е свободен. Като го срещнеш, все бърза. Къде отива? Да оправя света. Римляните, които написаха закони, оправиха ли света? – Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейските закони, оправи ли своя народ? – Не го оправи. Моисей беше учен, посветен човек, свърши науките си в Египет, но не можа да оправи еврейския народ. Като дойде Христос, същите тия евреи Го разпнаха. След като им се дадоха такива велики закони, след като с години очакваха своя Месия, когато дойде, те не Го познаха и Го разпнаха. На времето си, още Моисей се оплакваше от евреите, че въпреки грижите, които полага за тях, те са готови да го убият с камъни. – Защо щяха да го убият с камъни? – Има причина за това. Когато човек стане положителен, хората около него също стават положителни и започват да се отблъскват. Когато богатият дружи с бедни, той събужда в тях същото желание, да станат богати. Бедните казват: Вълк е този човек, изяде ни. – Какво лошо има в това, че вълкът изял една овца? Вълкът обича овцата, затова ходи около нея, пише й любовни писма, пее й хвалебни химни.

Щом я хване за врата, всичко се свършва. В първо време овцата се тегли, не иска да отиде след него, но после му пристава. Той започва да й говори за любовта си, за жертвата, която прави за нея. И най-после казва: Вместо да те изяде човек, по-добре аз да те изям. Това е иносказателна реч, в която няма никаква последователност. Вълкът има голяма любов към овцата. Като приближи до някое стадо, той цял се изменя. Щом задоволи желанието си, в него настава мир и той се успокоява. На другия ден пак започва да мисли за някоя овца. Как се е създала тази връзка между вълка и овцата, не е важно. Важно е, че вълкът има голяма любов към месото на овцата. Обясненията не разрешават въпросите.

Следователно, човек може правилно да разрешава въпросите си, без да знае причината и произхода на нещата. Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, без да обясняваме, защо морето се вълнува. Ученият констатира, че на известна дълбочина в морето става някакво голямо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Следователно, общо може да се каже, че както между причините и последствията на нещата има известна връзка, така също, има връзка между причинния свят и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всеки дисонанс не е нищо друго, освен резултат на причината, която го произвежда. Когато две тела се сблъскват, непременно има някаква причина за това. И тогава, по-слабото тяло ще пострада. Ако човек се изпречи на пътя на тия тела, той неизбежно ще пострада. Умният, силният човек, който има будно съзнание и владее законите на своето тяло, ще може, като с манлихеровите пушки, да удари някого и да го изпрати на голямо разстояние от себе си. Това той може да направи с мисълта си, а не, с някаква пушка. Човешката мисъл е сила, която, употребена на място, дава добри резултати. Адептите се отличават със силна мисъл. Никаква външна сила не е в състояние да им се противопостави.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване. Както реката трябва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статично състояние и остава на едно място, като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статично състояние.

Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае, какво да прави. – Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен? – И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари, защото, и в двата случая, има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. – Големи страдания имам. – Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, него наказва." Забележете, когато някой иска да обърне внимание на своя познат, той минава покрай него и го закача, по някакъв начин. Много учители минават покрай учениците си и едва свалят шапка, да ги поздравят. Правилно е и учителите, и учениците да поздравяват. Ако не поздравяват, това показва, че те нямат прогресивна мисъл. Учителят трябва да бъде внимателен към учениците си, винаги да ги поздравява. Щом той ги поздрави, и те ще го поздравят. И умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин, да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита, какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината, да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира и ги пита: Обичате ли плодове? – Обичаме. Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар, обаче, взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. Адам и Ева, които бяха учени хора, които минаваха за философи, се изкусиха от една ябълка. Какво остава тогава за децата? Изкушението е съществувало във времето на първите човеци, но съществува и днес, в нашите времена.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Къде се благовествува на съвременните хора? – Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т.н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне в добро за онези, които разбират великия закон на живота". Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: Какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има, преждевременно да се хвърля в морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излезе на брега, но ако не знае, смърт го чака. Друг пък иска да се самоубие, защото животът му дотегнал. – Добре е намислил, но той трябва да знае, как да се самоубие. Щом е решил да се самоубива, той трябва да бъде смел, геройски да умре, а не да търси някакъв лек начин. Нека се подложи на гладна смърт, да гладува 50 – 60 деня. – Ама, нещастен съм, искам по-скоро да туря край на живота си. – Не си само ти нещастен. От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечното благовестие". Ангелът и до днес благовествува на хората, по различни начини. Когато момък, за пръв път, се влюбва в някоя мома, той й пише любовно писмо, с което й благовествува. Обаче, второ писмо, по никой начин, не трябва да й пише. Напише ли й второ писмо, той туря кръст на своята любов. Второто, третото любовни писма показват, че в мисълта на този момък липсва последователност, липсва прогресивност. Казвате: Нима огън се пали само с една клечка кибрит? – Да, огън се пали само с една клечка. Щом употребиш една клечка кибрит за огъня, от втората клечка няма нужда. Достатъчно е, огънят да се запали. Като се запали веднъж, след това трябва само да се духа. Духайте дотогава, докато огънят се разгори добре. Духането на огъня представя постоянство на мисълта. Щом огънят се разгори, трябва да го изнесете вън, да изгорят отровните газове и след това, може да се внесе в стаята. Как палят огън някои хора? Те драснат една клечка кибрит, но тя изгасне, не може да запали огъня. Драснат втора, трета, четвърта клечка, но огънят все още не се запалва. Ядосани, те хвърлят кибрита настрана и казват: Този кибрит не струва, долнокачествен е, трябва да се вземе друг. Наистина, има някъде вина в незапалването на огъня, но дали е в кибрита, или в самия човек, това е важно да се знае.

Следователно, за запалване огъня на сърцето, трябва да се употреби само една клечка. Щом огънят на сърцето се запали, той трябва да се духа, да се разпалва и да не престава да гори. Човек трябва да държи в себе си само една мисъл, едно чувство, една дума, които постоянно да се духат, за да се усилва светлината и топлината им. Силата на огъня не седи в бързото му и буйно горене, но в неговото непрестанно горене. Светлината на ума и топлината на сърцето никога не трябва да се прекъсват. Горенето е процес, при който се отделя светлина и топлина. Ето защо, докато умът на човека свети и сърцето му изпуща топлина, ние казваме, че той е жив. Щом умът му престава да свети и сърцето му престава да отделя топлина, той е мъртъв. Когато престане да мисли, човек слиза в областта на животните. Като животно, той работи с животинския, с обективния ум, който няма големи постижения.

„Вечно благовестие." Какво означава благовествуването? Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но, в края на краищата, тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли, този момент, всичките му работи ще останат назад. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази, в най-голяма точност, съединяването в електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие." Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си, именно, на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже, че живее. Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва, по някакъв начин, да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени, от различни раси. Например, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова, такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време, съвършено се израждат. Този закон действа, не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са, обикновено, болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволяват страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се изменя строежа на нейните форми. Например: ако мускулите на дробовете, на стомаха или на друг някой орган са по-силно развити, от мускулите на другите органи, това създава ред болезнени състояния в човешкия организъм.

„Вечно благовестие". Желанието на природата е – да ни върне към това благовестие. Ангелът на това благовестие се обръща към всички народи, с думите: Като християнски народи, вие не трябва да воювате помежду си. Брат брата си не трябва да измъчва. Богатият трябва да помага на сиромаха; вярващият – на слабия във вярата; силният – на слабия. Който има прогресивна мисъл, той трябва да помага на онзи, който не е придобил още тази мисъл. Да придобие човек прогресивна мисъл в себе си, това значи, дълбоко да осъзнае, че всичко, което Бог е създал, е добро. Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги преценява.

Съвременните хора си служат с логическа реч, с логическа мисъл, но логическата мисъл не е още прогресивна. Например, те казват: Човек е същество с два крака. Кокошката има два крака. Следователно, всяко същество, което има два крака, е човек. Заключението е вярно по форма, но не и по смисъл. То е логично, но в тази логика няма никаква прогресивност. Кокошката е същество от съвсем друга категория и по нищо не прилича на човека. По форма и по строеж, човек коренно се различава от другите животни. По мисли, по чувства и по способности, човек коренно се различава от останалите животни.

В развитието си, човешкият дух е минал през всички форми, които съществуват в космоса. Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги използва като свои слуги. Това не значи още, че човек е бил животно. Като дух само, той е минал през фазите на растенията и животните, но произходът му е Божествен. Той е минал през низшите форми, но не се е спрял при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и до днес още продължава да създава различни форми. При създаване на различните форми, човешкият дух си служи с творческия закон.

„Вечно благовествуване." За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всичко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението, вие ще научите някакъв урок. Лесно е човек да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешават въпросите на живота. Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човек. Някой се обезсърчи и започва да мисли, как да се самоубие: да се отрови, да се убие с куршум, да се хвърли от някоя висока канара, или да се удави. – Какъвто начин и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. Дойдат ли до слабости и заблуждения, и духовните, и светските хора си приличат. Духовните хора казват: Знаете ли, че ние вярваме в Бога и с тази вяра чудеса можем да направим? – Какво могат да направят? – Нищо особено. Че вярват в Бога, това още нищо не значи. Бог не се лъже, нито се подкупва. И евреите вярваха в Бога, в Моисея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христос се обърна към Бога, с думите: „Отче, прости им! Те не разбират, какво правят. Ако ги съдиш заради мене, прости им, аз не искам да се свързвам с тях. Обаче, ако ги съдиш за това, че са престъпили Великия закон на живота, това е друг въпрос." Въпреки всичко, евреите и до днес още носят последствията на своето престъпление.

Като се говори за вината на евреите, това се отнася до всички народи, до всички хора на земята. Лесно е да се оправдава човек с евреите, както се оправдава и с Ева, като виновница за грехопадението на човечеството. Страшното е не само в това, че някога, в далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрешила, но в това, че и до днес още нейните дъщери и синове не престават да вършат същия грях. И до днес още хората си служат с лъжата, както Ревека научи сина си – да излъже, за да получи благословение от баща си Исака; вместо по-големия си брат, Исав. Какво придоби Яков с това? Той получи благословението на баща си, но с това си навлече омразата на брата си, който се закани да му отмъсти, след смъртта на баща си. За да избегне гнева и отмъщението на брата си, Ревека посъветва Якова, да отиде при чичо си Лавана, докато премине гнева на брата му. Тук, Яков трябваше да работи, цели 14 години, за да вземе за жена своята възлюбена. Той беше излъган от чичо си и заставен, да му работи без пари, за да изкупи своя грях към брата си и да придобие смирение. Най-после, Яков получи от чичо си говеда и пари, и тръгна да отиде при брата си Исава, да се примири с него. Любовта изглади престъплението на Якова. Тя единствена можа да примири двамата братя.

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в любовта, в Бога. Когато двама души се бият, Бог ги гледа спокойно и от време на време им казва, че това, което правят, не е добро. Не Го ли послушат, те ще понесат последствията на тази борба. В края на краищата, един от двамата ще бъде ощетен, ограбен и ще отиде да се оплаква на Бога, че брат му го е обрал и изнасилил. Наистина, в дадения момент, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Бог ще му възвърне четирикратно това, което е изгубил, като му даде добър урок, как трябва да постъпва със своя ближен. Човек трябва да бъде свободен в мисълта и в действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближните му.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от любов. Той трябва да даде място на любовта в себе си, да се изявява като течение – отвътре – навън. Една река е толкова по-мощна, колкото течението й е по-бързо и по-силно. Мнозина са правили различни опити, из областта на любовта, но много от опитите са излезли безрезултатни. – Защо? – Защото не са били свързани с Бога. Следователно, когато иска да прави опити с любовта, човек непременно трябва да бъде във връзка с Първата Причина.

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел или по волята на своя Учител, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика, чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върши Неговата воля. Да вършим волята Божия, това не значи, че Той се нуждае от нас. Обаче, Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. Това желание на Бога събужда стремеж в хората, да вървят напред. Този стремеж, обаче, среща големи препятствия от същества, които са изпълнени с ревност. Те казват: Не бързай толкова! Ние с години чакаме да се повдигнем, а ти, едва си влязъл в пътя и искаш, безпрепятствено, да вървиш напред. Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е, да влезе една мома между тях и единият, от двамата, да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска и след това, двамата братя или приятели, да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. Казано е в Писанието: „Които са с жениха, и те трябва да се радват". Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

Съвременните хора разрешават въпросите по крив начин, благодарение на заблужденията, в които се намират. Днес учени и прости, религиозни и светски хора – всички живеят в заблуждения. Като се натъкнат на някаква нова идея, или на някое ново учение, те веднага се опълчват срещу него и започват да му препятстват. Те казват: На такива хора не трябва да се дава никаква работа. Нека умират от глад! – Няма защо да съдите тези хора. Каквото ново и да носят, то не е абсолютно ново. То е известно на хората, от най-стари времена. Право или криво говори човек, това трябва да се остави на Бога. Той има право да съди хората, да се произнася за техните дела.

Преди години ме среща един познат и ми казва: Знаеш ли, какво пишат вестниците, за тебе? – Не зная и не се интересувам. – Лоши работи пишат. – Каквото и да пишат, едно зная положително, а именно, че не са подкупени от мене. В това отношение, те са напълно безкористни: пишат, без да им е платено, от наша страна. Други може да им са платили, то е друг въпрос. За това ние не отговаряме. Това е човешка работа. Ние не сме против старото, нямаме намерение да го рушим. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нещата. Ако новото гради, то ще съгради нови къщи за хората. Щом видят своите нови къщи, само по себе си, те ще се откажат от старите и ще ги оставят на ония, които се държат за старото и не отстъпват от него. Старите къщи ще останат за слугите на новите хора. Ние не сме за онези, които събарят старото, без да градят новото. Ние сме само за ония, които едновременно събарят и градят. Ако старото дърво не дава нови клончета, неговият живот е безсмислен. За да се развиват дърветата добре, те трябва да се намират при благоприятни условия. Много борове днес изсъхват, благодарение на противоположните течения, на които са изложени. Тези противоположни течения са резултат на борбите, които съществуват в религиозно и умствено отношение, между хората. За да се възстанови нормалния ред в живота на хората, трябва да се изменят техните умствени и религиозни възгледи. В това отношение, в помощ на човека може да дойде вярата. Силната и непоколебима вяра укрепва ума на човека. Ако храносмилането не става правилно, човек неизбежно ще заболее. Така и кривите вярвания причиняват ред психически разстройства на човека.

Съвременните хора се спират върху въпроса, как ще се оправи външният свят. – Не, те трябва да се интересуват от въпроса, как ще се оправи техният вътрешен живот и върху това да работят. Мнозина се стремят към придобиване на богатство. Те искат да станат богати, щастливи, учени. Що се отнася до богатството, това лесно може да се постигне. Достатъчно е, човек да развие своята вътрешна способност – да открива скритото богатство в земята; и ще стане богат. Както човек се нуждае от външно богатство, от външно злато, така се нуждае и от вътрешно злато, от органическо злато в своята кръв. Болестите на съвременните хора показват, че липсва злато в кръвта им. -Днес, в целия свят, има около сто милиона злато ефектив, обаче, бялата раса има в кръвта си едва един килограм злато. Всъщност, би трябвало тя да има около десет килограма органическо злато в кръвта си. Като имате предвид, че бялата раса представя около 500 милиона хора, и разделите един килограм злато на това число, вие ще имате представа, какво количество злато се пада на човек. Какво ще кажете тогава, ако, този килограм злато, разделите не само на 500 милиона хора, но на два милиарда, колкото са всички хора днес по лицето на земята? Изобщо, колкото е по–голямо количеството на вътрешното, органическо злато в човека, толкова по-големи са и неговите външни блага в живота. Колкото повече се увеличава количеството на златото, вътре в човека, толкова повече се увеличава и външното злато в него. Да бъде човек милиардер, това значи, да разполага с големи добродетели, да бъде умен човек. Такива са американските милиардери. Чрез своето богатство, те имат желание да помагат на своите ближни, да им дават работа. Много от тия милиардери водят чист, добър живот. Те са готови да делят хапката си със сиромасите. Те работят за човечеството. Те искат да създадат нов начин на живеене, без, обаче, да целят разрушаване на стария строй на живота.

Следователно, преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът – присадка, върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат – нагоре към присадката, а тия, от присадката, се движат правилно – надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още "трансформиране на енергиите". Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига. Някои питат, трябва ли да се молят. – Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща. Който не иска да плаща, той не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен, както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: Искам да умра, да се освободя от страданията. – Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; но ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотата. По-голямо мъчение от самотата не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.

„Вечно благовестие". Смисълът на човешкия живот не се заключава в разбиране тайните на Битието, нито в разбиране на благовествуването на ангела, но в това, да намери човек начин да подобри своя живот. Да се въодушеви човек от една идея за ден-два, или за година, това още не подобрява неговия живот. Да вярва човек в думите на пророците, и това още не разрешава въпросите на неговия живот. От всичко, което чете, слуша и разбира, човек трябва да се ползва, за подобряване на своя живот, за разрешаване на своите трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелът. Вие трябва да бъдете носители на Божията Любов, на великата чистота в живота. Мнозина се хвалят със своите чувствания. Те казват, че чувстват Божията Любов. – Не е въпрос до чувстванията, които се изпаряват като водата: днес ги има, утре ги няма. Такива чувствания имат някои млади моми и момци. Като се влюбят, те стават щедри, готови на всички жертви, но щом се оженят, всичко изчезва. Те се чудят, къде е отишло онова, красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е любов, това са чувствания, влюбвания, които, както се явяват, така изчезват. Това, което, всеки ден, се мени в човека, не е любов. Истинската любов никога не се променя. При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят, докъде са стигнали в любовта. Например: добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж, жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича, заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена, мъжът трябва да вижда Бога и да я обича, заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. Ако мъжът се оплаква от жена си и жената – от мъжа си, това е стара философия, която е отживяла вече своето време.

Питам: колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит? Досега, аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея, Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие. Като гледа, как издържа на всичко, най-после, жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И, в края на краищата, той побеждава. С търпението, с любовта си, той понася всичко геройски. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. Той е солта на българите. Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство и отгоре на това – и да благодари за всичко. Той казва: Ако бях умен човек, жена ми нямаще да ме бие. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той, веднага се оплаква. – Какво е видял той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване, някъде по тялото. Каква болка може да причини малкото драсване, на човека? Много има още, човек, да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми – да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие". В благовестието седи силата, към която човек се стреми. В благовестието се заключва вътрешното търпение на човека. Две слугини, на богати господари, били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време, пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала, как другарката й върви напред и пее, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още? – Не ми тежи. – Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? – Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло. – Как се казва това цвете? Дай и на мене от него. – Това цвете се казва търпение.

Съвременните хора нямат нужното търпение, вследствие на което се оплакват едни от други. Майката се оплаква от дъщеря си и от сина си. Дъщеря й и синът й са много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакват от родителите си. Много добри са родителите им, но те не ги познават. Учителите се оплакват от учениците си, учениците – от учителите си, защото не се познават. Днес хората не могат да се търпят, само защото не се познават. Те не се познават помежду си, но и Бога не познават. Щом не познават Бога, те не познават и любовта. Кога хората ще се познаят? – Когато започнат да любят. Любовта разрешава всички въпроси. Дето е Любовта, там е Истината. Дето е Истината, там е Свободата.

„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по-съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи, дали човек ще уреди работите си в един момент, или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние, в един момент само, да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов, да получи това щастие и това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Когато някой дойде при мене и ме пита, какво трябва да прави, за да бъде щастлив, аз му казвам: Тръгни след мене! Той тръгва след мене и гледа, какво правя. Аз взимам лопата в ръка, и той взима лопата. Гледа лопатата и се чуди, за лопата ли е роден. За да не изпада в противоречие, човек трябва да научи смисъла на лопатата. Лопатата символизира човешкия език. Ако с помощта на своята лопата, т.е. със своя език, човек не може да изхвърли всички лоши думи от устата си и лоши чувства от сърцето си, езикът му е безпредметен. При това, той така трябва да изхвърли лошото от себе си, че никой да не го забележи. За тази цел, той трябва да си послужи със свещения огън на любовта, който всичко изгаря. От устата на човека трябва да излизат само чисти неща. В това седи новото учение. Ако религиите и сектите съществуват само за спор, кое верую е по-право, те нямат смисъл. Обаче, ако религиите, сектите и ученията имат за цел, да посочат на човека правия път за придобиване на Любовта, на Мъдростта и на Истината и да го научат да се жертва, да посвети живота си в служене на Бога, тяхното съществуване има смисъл.

Всички хора трябва да работят: с чукове, с лопати и мотики, с пера, с четки и бои в ръка; те трябва да изпращат в света, своите велики мисли и чувства. Каквото човек изпрати или даде от себе си, един ден ще му се върне, даже с лихвите. Това значи, да се даде на човека право, да участва във великите Божии блага. Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. Онези, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм наредил още работите си. Първо трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. – Не, чака ли да нареди работите си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата, и говедата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога, при всички условия на живота си. Като господар, човек трябва да даде възможност и на животните, около него, да почувстват, че той служи на Бога. – Как ще им покаже това? – Като им даде възможност, поне един ден в седмицата, да си починат от работа. Той трябва да си каже: Както аз работя шест деня, а седмият посвещавам изключително на Бога, така също и на животните трябва да дам, този ден почивка. Човек трябва да работи шест деня, през седмицата, по осем часа на ден, а седмият ден да почива. Конят пък трябва да работи всеки ден, по два часа, а седмият ден – осем часа. Колкото пари спечели този ден, господарят му трябва да ги раздаде на бедни. Това значи, служене за Бога. Някой иска да знае, колко пари трябва да дава на просяци. Защо задава такъв въпрос? Защото няма правилна мярка за даване. Когато обичате някой човек, питате ли, колко трябва да му дадете? Щом обичате някого, вие не питате, колко и какво трябва да му дадете. Щом не го обичате, питате, колко трябва да му дадете. Следователно, ако искате да знаете, колко и как трябва да дадете на някой човек, вие трябва да го обикнете. Любовта определя даването. Когато давате според законите на любовта, този който приема парите, ще задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни, а останалите ще върне назад. Който няма любов, той всякога е готов да вземе повече пари, отколкото му трябват. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае от повече пари.

И тъй, стане ли въпрос за даване пари на човека, за предпочитане е, да му се помогне по всякакъв друг начин, да му се създадат условия да работи, да изкарва сам прехраната си, но да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората. Получи ли някаква парична помощ, човек очаква на втора, на трета и по този начин, губи вяра в себе си. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

„Вечно благовестие". Това благовестие се отправя към всички народи, да се обърнат към Живия Господ, Който дава живот на всички същества на земята. Щом се обърнат към Бога, всички народи ще се насърчат, ще тръгнат в правия път.

7. Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

Вечно благовестие

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, бог, може, хора, всички, живот, любов, казва, сега, съм, всичко, мисъл, себе, ден ,

 Неделни беседи , София, 13 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И видях друг ангел, че летеше по небето,
като имаше вечното благовестие,
което да прогласява на обитаващите
по земята и на всеки народ и племе,
език и люде."

Откровение 14:6

За да се благовества на човека, трябва да има разбиране, едно малко изяснение. Всеки от вас е говорил последователно, прогресивно. Реч, която не е прогресивна, тя е еднообразна. Еднообразието не представлява Божествен закон. Еднообразието е достояние само на хора, които не разбират, нищо не знаят. Само в тях има еднообразие, както е с българската песен „Цвете мило, цвете красно", която всички пеят. Дето влезеш, все тази песен ще ти пеят. Питам, ако ти не знаеш да пееш и да свириш, какво ще те ползва това цвете мило, цвете красно? Че е красно, че е мило, така е. Но какво от това? Какво отношение има то към тебе?

Важна е прогресивната реч. Казваме - яденето е хубаво, отлично е сготвено. Прекрасно е яденето, но аз не мога да вкуся от него. По същия начин питам какво отношение имам аз към това, че цветето е мило и красно. Ако между думите и предложенията в речта има вътрешна връзка, тогава няма никакво отношение с това, че цветето е било мило и красно. Казвате, тази философия е отлична. Да, но тя още не е разрешила мъчнотиите в моя живот. Като дойде до мене, и аз ще я приема. Казват за някого: „Отлично говори този човек. Като го слушаш да говори, като че ли звездите снима от небето." Опасни хора са тия, които могат да снимат звездите от небето. Тези звезди, които те снимат, трябва да са някакви микроскопически звезди. Че могат да снимат звездите, може в това да има някакъв символ. Но ако вземем в буквален смисъл думите, че този човек снима звездите от небето, друго нещо се разбира. Този ангел представлява две хилядната година, която иде, но сега трябва да имаме една малка идея, какво представлява тази идея, този ангел. Представете си го като един голям аероплан с грамадна форма около един пилон и хвърка из небесното пространство. Ангелите са много големи същества - на височина около хиляда метра. Той отдалеч изглежда като човек. Представете си, че такова голямо същество ви дойде на гости.

Във всички неща трябва да има една последователност. Ако ние казваме, че един ангел хвърка по небето, тук още няма никаква връзка, речта не е последователна. Всички ангели, които излизат от небето, са същества от висша йерархия, които управляват света. Те са членове, които влизат в управата на Бялото братство. Дето и да отидете, навсякъде ще им намерите имената, записани като същества, които управляват цялата природа. Те са ангажирани с тази работа. Едни от тях управляват елементите в тяхното първично състояние, други от тях управляват водите, трети - огъня, четвърти - строежа на човешкото тяло, а някои от тях се занимават с процеса на кръвообращението. Те го движат с електричество, а учените казват, че като се свивало и разпущало сърцето, то разнасяло кръвта по цялото тяло. Не е само сърцето, което управлява кръвта. Ако това е така, досега сърцето десет пъти би престанало да тупа от съпротивленията, които среща, но електрическа енергия се изпраща отгоре, то се движи и изпраща кръвта по тялото.

И тъй, ангелът, който се благовества, има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта и всички трябва да бъдем разумни. Разумността седи в това, да имаме една прогресивна мисъл. Ако твоята мисъл не е прогресивна, ти не можеш да направиш една връзка между първичната причина и себе си. Като последствие на това ти се явяваш една отделна единица и не знаеш какво място да заемеш. Прогресивна мисъл трябва да имаш. Ти не знаеш още какво е отношението ти към Битието, към хората. Ако някой проповедник иска да стимулира хората да правят добро, най-първо той сам трябва да прави доброто, да има прогресивна мисъл, да има връзка с първичната причина. Всяко нещо трябва да има цел, смисъл. Защото, ако учението у човека няма никакъв смисъл, то е тежест за мозъка. Ти натрупваш много знания, всичко знаеш - и звездите снимаш от небето, но си беден човек, пари нямаш. И тогава си казваш: „Учение ли е това? Защо ми е това учение?" И наистина какво учение е това, когато един човек е учен, но е беден, пари няма. Той е първокласен глупак - ще кажа на български, да ме разберете по-добре. Англичаните по този случай ще се изразят по-рязко. Човек всякога може да бъде простак. Той може да бъде учен, и да бъде простак.

Казвам, човек трябва да има една прогресивна мисъл. Той не трябва да се спира върху временните неща, които отвличат неговото съзнание, неговата мисъл. Има временни блага, които могат да отвлекат човека от великата цел на живота. Тия неща не са забранени, но когато ние говорим за духовния живот, за моралния живот, за обществените отношения, ние разбираме временните отношения. Тези отношения са правилните, ще ги уредим - на първо място трябва да определим принципално какви отношения имаме към космическия човек. След това ще определим какви отношения трябва да имаме към обществото, към народа - и ще знаем как да постъпваме във всеки даден случай.

Иде този ангел, който благовества на хората. Те отдавна са благовествани, но не се въодушевяват. Те казват: „Мъчи ни нещо." Мъчи те нещо, но какво? „Парици нямам." Мъка ли е това? „Къщица си нямам." Мъка ли е това? „Достатъчно знание нямам." Мъка ли е това? „Хляб нямам." Мъка ли е това? Ти можеш да свършиш, при това можеш да свършиш в един ден, а можеш да свършиш и в хиляда години. За един ден ти можеш да научиш толкова, колкото и за хиляда години. Това е много проста работа. Ако се движиш с бързината на светлината, ти ще минеш разстоянието от Земята до Слънцето за осем минути. Ако се движиш с бързината на един трен, ще го изминеш за двеста и петдесет хиляди години. Ако пък се движиш с бързината на биволската кола, ще го изминеш за осем милиона години. Някой казва: „Тази работа е непоправима." С биволска кола се движи. „Ама тя ще стане след дълго време." Тя се върши с бързината на един трен. „Много скоро ще стане." Тя се върши със светлината на светлината.

Има просветени хора в света, които са добили знанието си моментално. Аз мога да ви приведа плеяда хора, които са добили знанието си чрез прозрение. По този начин те са придобили знанието на целия свят. Има такива знания, за които съвременните учени нито са сънували, нито могат лесно да достигнат. С това не искам да унижа нито едните, нито другите. И малкото дете знае, и философът знае, но между знанието на детето и това на философа трябва да има прогресивна връзка. Ако в своето знание философът няма връзка с това дете, той няма никакво знание и не разбира смисъла на живота. И ако това дете няма връзка с философа, и то не върви в правия път.

Казва някой: „Аз искам да бъда независим." В какво седи независимостта? „Аз искам да бъда свободен." В какво седи свободата? Свободен човек е този, който върви с бързината на светлината. Сегашните хора не са свободни. Ще дойдат някои да отвлекат тебе, дъщеря ти и ще те държат с години роб. Казвате - минаха тези тежки времена. Питам, ами ако направят твоя син пръв министър в някоя държава и той в това си положение подписва смъртни присъди на този и на онзи, това не е ли робство? Майката казва: „Министър е той." Да, но се продал като един голям роб. Той вече не се свърта дома си, все бърза. „Защо бързаш?" „Имам един важен въпрос - оправям света." Питам, римляните, които създадоха законите, оправиха ли света? Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейските закони, оправи ли света? Не го оправиха. Като четете „Числа", „Второзаконие", виждате, че Мойсей е бил учен, просветен, свършил в Египет и писа - тъй рече Господ, иначе рече Господ - той писа законите за вечни времена, но като дойде Христос, евреите го обесиха. Още навремето си Мойсей се оплака от евреите, като казваше: „От толкова време възпитавам този народ, но още малко, и той ще ме убие с камъни."

Аз зная де седи неговата слабост. Човек всякога разчита на своите силни качества. Ти като си положителен, всички около тебе стават положителни. Ти като си богат, и всички хора около тебе се заразяват с тази идея за богатство, а по този начин ти ще си създадеш врагове. Това ще изпъкне като едно последствие. И тогава богатите ще се оплакват защо хората не ги обичат. Та нима има нещо лошо в това, че един вълк изял една овца? Това е от любов. Той я обича и затова ходи, обикаля около нея, пише й любовни писма, а понякога й пее песни. Понякога и овцата има любов към вълка. Тя е дала дума другиму, но като дойде друг някой, тя му казва: „Защо дойде? Нали ще те види овчарят." „Види-не види, не искам да зная." Хване я за врата и тя започва да вие като кон. Докато не я хванал още, тя се тегли. Но щом я хване веднъж, тя му пристава и тръгват двамата. И после той й казва: „По-добре аз да те изям, отколкото онзи изедник, който не те обича. Аз те обичам. Заради тебе живея в гората. Всичко това е от любов и не мога да се свъртя между хората."

Това е иносказателна реч, в която няма последователност. Това е като онзи ангел, който летял, който хвъркал по небето. Вълкът обикаля овците. Вие казвате: „Какво иска да каже вълкът с това?" Нищо. Важно е, че вълкът има едно непреодолимо желание да си хапне от месото на агнеца. Аз съм го наблюдавал, като приближава около стада. Кожата му се особено свива, по лицето се забелязват особени бръчки, особени течения на енергиите. Той, като изяде една овца, усеща се напълно задоволен и си казва: „За днес се осигурих. За утре ще търся друга." Как и отде се зароди това желание у него да яде месо, то е друг въпрос.

Когато ние говорим за морето, разглеждаме как се е образувало то, но не обясняваме защо се вълнува морето. Ученият например разглежда въпроса, че на известна дълбочина в морето става известно разклащане, но защо става това разклащане, той не го обяснява. Обаче между причината, която е създала морето, и причината, която вълнува морето, има известно съотношение. Казвам, има известно съотношение, известна причинна връзка между причинния свят, отдето произтича нашият живот, и ние, които сме произлезли. И всякога дисонансът, който съществува, е резултат на причините, на силите, които оперират в дадения случай. Защото, когато две тела се сблъскат, има известна причина за това. И тогава тялото, което е по-слабо, то ще пострада. И ако ние дойдем в стълкновение с тези две тела, от които произтича силата и мощта, ще пострадаме като рохко яйце.

Аз не казвам, че човек не е силен. Но ако той е умен, силен и знае да влада своето тяло, при това ако и съзнанието му е будно, той ще може като с манлехеровите пушки - като удари някого, да отхвръкне на няколко метра разстояние и да се върне назад. Ако ти си силен човек и твоето съзнание е будно, то ако те удари някой човек с един куршум, той може да отхвръкне на известно разстояние, но понеже ти си слаб, ударят ли те с куршум, ти пострадваш. Ако ти си един адепт, и десет пъти могат да те ударят с една от тези манлехерови пушки - и тези куршуми ще отхвръкнат на разстояние. Аз считам, че манлехеровите пушки на дявола струват много повече и са по-силни, отколкото нашите манлехерови пушки.

И тъй, този ангел благовества. Сега мисълта, която искам да изнеса, е следната. Често, като ви говоря, моята мисъл, наместо да има прогресивно влияние върху вас, тя има чисто отрицателно влияние. Човек, който иска да служи на Бога, той, най-първо, не трябва да мисли за себе си. Себе си ще остави на втори план. Не да занемарим себе си, но благото на нашия личен живот, нашето лично благо зависи именно от това състояние. Най-първо ние сме излезли от Бога и трябва да бъдем във връзка с него по единствената причина, че реката, ако се откаже да черпи вода от извора, тя ще се отклони. Водата трябва да бъде във връзка с онзи извор, от който изтича.

Ама защо трябва да вярваме в Бога? Ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога. Реката трябва да се влее в онзи извор, от който е излязла. Ако не вярва, той ще скъса връзката си. Той трябва да вярва, защото всичката сила, всичката мощ, всичко, което той има, изтича от Бог. Затова ти трябва да се съединиш с Бога. В момента, в който ти се усъмниш и отделиш от Бога, твоят ум, твоето сърце и твоята воля ще почне да се помрачава и ти ще станеш едно статическо тяло, ще се спреш на едно място и само ще мислиш. Хубаво е човек да бъде забит стълб някъде, но в природата такива забити стълбове няма. Представете си, че цялата наша слънчева система, че цялата вселена е един стълб с колове забит, но може да се движи. Вселената си има своя покрив, свои стъкла, свои стълбове, които се движат, но всичко се движи така равномерно, като че ли нищо не се забелязва.

Казвам, при въпроса за служенето на Бога някой седи и пита: „Какво трябва сега да правя? Гладен съм." Хубаво. Най-първо, като признаеш факта, че си гладен, ще благодариш на Бога, че си гладен. Не е въпросът да му благодариш, като се наядеш, но още докато си гладен, да благодариш. Ще кажеш: „Най-първо аз ти благодаря, че съм гладен, защото в този глад аз ще те позная." След като се нахраниш, ще кажеш: „Господи, сега като се нахраних, като ми даде условия да задоволя глада си, аз ти благодаря, защото в тези два процеса ти ми даде възможност да те позная. В тези два процеса аз виждам и правя връзка с тебе."

Например ти имаш известни страдания. Сърцето ти ще се пукне. Благодари на Господа, че те е удостоил с известни страдания, защото казано е - когото Бог обича, дава му страдания. Ще ви приведа примери из българския живот, които не са така благоприлични. Когато някой момък обича някоя мома, но не е сигурен в любовта си, той като отиде на хорото, вижда, че тя играе с друг някой, тогава, като мине покрай нея, ощипе я. В това той иска да й каже: „Погледни и към мене, де, обърни ми малко внимание. И аз съм нещо, не съм лукова глава." Това още не е никаква прогресивна мисъл.

Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата? Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си. Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.

Като мине покрай тях, да им каже: „Добър ден. Как сте деца?" Ако учениците очакват само учителите да ги поздравляват и ако учителите очакват на учениците си да ги поздравляват, в тях не е никаква прогресивна мисъл. Учителят трябва да знае да поздравлява учениците си. Това е хубавото, красивото в него. Понякога учениците са заети нещо, разговарят се помежду си и учителят, като мине покрай тях, трябва да им каже: „Добър ден, деца. Какво правите? Учите ли?" А той не трябва да мине покрай тях инкогнито и да си каже: „Какво ли правят тези ученици? Какво ли се разговарят?" Той не трябва да бъде за тях детектив. Той не трябва да се интересува за тях от това, какво правят те, че имали някакви скрити работи. Това е занаят за тях.

Умният градинар знае как да постъпва с децата. Няколко деца обикалят около плета на градината, дето той има орехи, ябълки и други плодове, и гледат - дано пазачът да не вижда, че да могат да си откъснат нещичко. Обаче градинарят, като ги види, приближава се към тях и ги пита: „Какво правите, деца?" „Играем си." Той знае какво мислят те, но се прави, че не ги разбира. „Обичате ли плодове?" Той им откъсва по няколко плода и им ги дава, като им казва: „Хайде сега си идете дома." Неразумният градинар ще вземе един прът и ще ги подгони, като им каже: „Какво правите тук? Хайде да си вървите дома!"

Това са два различни метода. Ако ги гони, той няма една положителна, прогресивна мисъл. Тези деца са пред изкушения. Искат да си наберат ябълки. Нашата първа майка Ева се изкуши с една ябълка, та камо ли децата да не се изкушават. Адам, с толкова голяма философия човек, се изкуши от една ябълка, че децата ли няма да се изкушават, които нямат никаква философия. Това са нашите времена.

И сега вие искате да знаете какво е проповядвал този ангел. Днес се благовества в науката, в музиката, в поезията, изкуството, в добродетелите, в любовта, в мъдростта, в истината, в кротостта, във въздържанието, в богатството и в сиромашията, в живота и в смъртта, в страданията и в радостите и т.н. във всичко се благовества. Радвайте и веселете се във всичко, което става, защото всичко, което става, е за добро за онези, които разбират този велик закон. Тъй казва ангелът.

Ако ти не разбираш нещата така, в тебе няма да има една прогресивна мисъл и ти ще почнеш да гледаш на всички хора като на врагове. Най-първо ще се освободиш от тази мисъл и от това чувство. За по-напредналите стари времена така е било, но за онези, които носят името християни, да живеем две хиляди години след Христа и да не знаем какво е носил Христос, това ми се вижда малко странно.

Та казвам сега, такива мисли не трябва да се допущат. Щом някой се прояви, каже нещо, веднага другите казват - тази мисъл е насочена към него. Не, мисълта в природата е насочена към това, да живеем добре и да използваме Божиите блага. Защото, ако не ги използваме, има известен ред и порядък, който ще дойде и ще ни засегне. Ти казваш: „Аз не мога да търпя." Много добре. Вие сте затворени в един параход, имате възможност да пробиете парахода и да изскочите в морето. Но ако в даден случай не пробиете парахода, какво ще се ползвате? Чакайте да дойде параходът в пристанището, и тогава излезте навън.

Някой казва: „Аз искам да се самоубия." Хубаво, но трябва да знаеш как да се самоубиеш. Ти искаш да се самоубиеш. Защо си толкова страхлив, искаш да се застреляш? Не, бъди като онзи англичанин, който се подложил на гладна смърт и така прекарал шестдесет- седемдесет дни гладен. Ако ще умреш, гладен умри. След това пей: „Заплакала е гората, гората и планината."

От изпъждането на човека от рая от толкова години вече не съм срещнал нито един човек в аналите на живота и природата, който да е живял щастливо на земята. Живели щастливо много хора, но толкова скъпо са изплатили това щастие, че както казват, от носа им излязло. Не разбирайте криво, че искам да ви обезсърчавам. Сега да ви обясня реалността на нещата, отде се появяват противоречията на живота и даже се явява смъртта. Те се явяват като резултат на една причина. Защо се явяват страданията? Като резултат на една причина. Не трябва да казвате, че Господ е наредил така нещата. Не, целта на Бога не е ние да умираме, нито да се отказваме от него, нито да бъдем сиромаси и болни хора. Светът не е създаден от Бога с тази цел. Нито трябва да бъдем богати. Богатството, сиромашията, това са задачи в самоусъвършенстването. И ако искате да знаете, целта на Бога е всички да бъдем синове на един Бог, една воля да функционира в нашия живот, една мисъл и едно чувство, една воля в нашия дух. Това подразбираме и под думата „свобода".

Казвам, нашето тяло е организирано по един закон на абсолютна свобода. Всички клетки на тялото ни вътре са абсолютно свободни, но в тази свобода има абсолютно задължение. Всяка клетка, като е абсолютно свободна, тя се е задължила и да бъде абсолютно изправна да извърши една работа. Всички клетки са тъй идеални и ако ние искахме да се ползваме от техния строй и ред, както са построени например клетките на мозъка, на белите дробове, на стомаха, на костите, на мускулите и др., бихме създали едно общество с идеален ред и порядък на нещата.

Този ангел сега благовества. Когато някоя мома за пръв път получи някое писмо, какво прави тя? Тя го скрива от майка си, не го показва. Щом момъкът пише две любовни писма на момата, той е свършил вече със своята любов. Той трябва да й напише само едно любовно писмо и да не повтаря второ. В съвременните хора няма прогресивност, няма последователност. Ще кажете: „Как, нима огън се пали с една клечка?" Да, само с една клечка се пали. Запалиш ли огъня с една клечка, няма нужда да употребяваш повече клечки, но само духай вече.

Що е духането? Постоянство в мисълта. Духай върху този огън да се разгори. Щом се разгори, изнеси го навън, да се разпали повече. А ти сега драснеш една клечка, не се запалва. Драснеш втора, същото. Драснеш трета - докато най-после изгориш цяла кутия кибрит и казваш: „Този кибрит не струва." Кибритът ли не струва, или е виновен този, който го пали? В сърцето ти трябва да се запали само една клечка, само една искра. А после духай. Ти трябва да имаш една мисъл, едно чувство и една дума, които постоянно да горят и постепенно да се разгарят, пламъкът им постепенно да се засилва. Смисълът не е в това, да изгори, но да го запалиш и да не изгаря. Докато хората горят, те са живи. Докато те мислят, докато горят, те са живи същества. Престанат ли да мислят и да горят, те са мъртви същества. Щом човек престане да мисли, той е вече в областта на животните, а с този животински конкретен ум нищо не може да се постигне в живота. Казвам, човешката наука и тя си има свой израз.

Ангелите, които идват един след друг, и те благовестват. Що е благовестието? То трябва да се изтълкува. Мнозина хора са изучавали Откровението. Тя е трудна книга. Тя не се лесно разбира. Мнозина са чели за този ангел, който благовества, но и те сами не знаят какво благовества. Трябва да се благовества следното. Точно е определено в колко часа да станеш. Има един момент за всеки едного, в който той трябва да стане. Не стане ли този момент, всичко друго ще му върви назад. Ако ви пита някой защо сте неразположени, ще знаете, че не сте станали точно на този определен момент. Аз съм правил хиляди опити. Ставал съм и навреме, и без време. И като съм ставал навреме, зная какви са резултатите. И като съм ставал като хората без време, опитал съм и на това резултатите. Ще кажете: „Каква разлика има животът, ако не се стане навреме?" Голяма разлика има. Вземете един инженер, който прекарва електричество. Достатъчно е да има в работата му една разлика от един милиметър, и токът не може да минава, няма никакъв контакт. Съединение трябва да става.

Този ангел проповядва, благовества за живота, в какво седи този живот. Той седи в Божествената любов, която човек трябва да остави да се прояви, да протече през него. Бог по този начин ще се прояви в живота у нас. Онзи, който няма Божествената любов, той не може да има и живот. Божествената любов е една интензивна сила, която трябва да се трансформира някак си. Защото животът на едно същество хармонира с живота на друго същество. При изучаване съвременния живот, съвременните раси, ако съедините едно същество с по-висока култура с друго от по-ниска култура с два съвършено различни организма по здравота, то по- силният организъм ще надвие на по-слабия. Значи по- слабият няма да издържи. И сега подложката не издържа. В съвременното земеделие подложката, върху която се присажда едно растение, трябва да бъде по-силна от тази, върху която се присажда. И черните, които се женят за бели, не издържат. Затова именно белите не трябва да се женят за черни. Белите са по-силни. Ако се женят, поколенията им измират или ако не умрат, раждат се хилави деца, явява се някакво извращаване.

Този закон трябва да се спазва. Ако мъжът и жената не принадлежат към един и същи свят, ако нямат еднакви стремежи, децата им няма да бъдат такива, каквито трябва. Всякога ще се раждат хилави деца, а хилавите деца са деца на греха. Този закон трябва да се спазва. Много от съвременните хора казват, че страстите не трябва и не могат да се въздържат. Човек, който не може да въздържа страстите си, е болен човек. Това е болезнено състояние. И когато един орган в тялото е по-силно развит, отколкото другите, това е едно болезнено състояние. Природата не позволява да се изменя строежът на нейните форми. Ако мускулите на някой орган органически са по-силни - било на дробовете или на стомаха или на друг някой орган, тогава в човека се явява едно ненормално състояние на греха, на страданието.

Та стремежът на природата е сега да ни повърне към това благовестие. Този ангел казва: „Като християнски народ вие няма защо да воювате." Човек с човека, брат с брата си няма защо да измъчва. Онзи, който е по-богат, по-силен, нека помогне на брата си, който е по-сиромах. Един верующ, който е по-силен, нека помогне на този, който е по-слаб във вярата си. Казвам, онези, които нямат прогресивна мисъл, ще кажат - тогава животът няма смисъл. Питаме, цял ден трябва да се молим ли? Че цял ден да брътвиш с устата си, това не е никаква молитва. Не, ти трябва да имаш едно постоянно любовно отношение към Бога, че всичко, което виждаш наоколо си, да казваш - тази работа е добра. После ще кажеш за друга някоя - тази работа пак е добра. Не питай защо и за какво, но започни работата тъй, както ти казват.

Ние, съвременните хора, сме научени на една логическа реч, но логическата реч още не е прогресивна реч. Каква прогресивност има в логическата реч? Казвате например - човек е същество с два крака. Всяко същество, което има два крака, е човек. Кокошката има два крака. Следователно и тя е човек. Заключението е много вярно, но в него няма никаква прогресивност. Кокошката спада към съвсем друга категория животни. Човек коренно се различава от другите животни по своя строеж и форма. Способностите, които човек има, са съвсем други от тези, които останалите същества имат. Неговите чувства също се различават. Всички форми, които виждате в космоса, това са формите, през които човешкият дух е минал. Човекът е създал всички животни: и комарите, и въшките, и бълхите, и дърветата, и растенията и т.н. Като погледна към растителното царство, виждам, че това е пътят, през който човешкият дух е преминал и оставил след себе си растенията за свои слуги. Той пък е минал през тях. Човекът не е бил животно, а после да е станал човек. Той не е произлязъл и от животните.

Друго нещо е човешкият дух. Той е бил нещо мощно. Той е създал вълка, всички млекопитающи, всички тревопасни, но не се е спрял дотам, той продължава и нататък. Той отива още по-надалеч. Създаде други форми. При създаването на тия форми работи друг закон, закон, който го учи да твори, той е творческият закон. Аз говоря за създаването на тия форми, които са произлезли от човека.

Ако искате да разберете благовестването, трябва да знаете, че щом се обезсърчите, да благодарите. Щом се обезсърчите, кажете: „Господи, много ти благодаря. Ти сега ме учиш, че ако трябва да се самоубия, това е краят в реда на нещата." И десет пъти на ден да се обезсърчиш, благодари за това. Според Божествения закон ти не трябва да вадиш нож, но ще постиш. След като постиш десет-двадесет-тридесет дни, ще дойде у теб едно прозрение и ще се яви едно желание да живееш още. Като възкръснеш, и отново ще живееш. Онзи човек, който искал да се самоубие, от него вече нищо не е останало. А сега реши някой да се самоубие, и ще го видиш - отишъл да си купи сто грама хинин. Друг някой пък ще се хвърля от някоя висока скала. Трети ще се хвърля във водата и т.н. Четвърти ще вземе една вилица да се ръгне и казва - много боли.

Ние сме стигнали до положението на един светски живот. Днес не само светските, но и духовните хора имат известни дребнавости. Мислят, че са се подигнали и казват: „Знаете ли, че ние вярваме в Бога? Знаете ли какво можем да правим само като кажем една дума?" Какво можете да направите? Нима мислите, че Бог носи вашия ум, та каквото кажете, да може да го направи. Нима каквото кажете, и той ще ви послуша? Когато разпнаха Христа - Отче, прости им, те не разбират какво правят. Както намираш за добре, но прости им, аз не искам да бъда вързан. Толкова са разбиранията им. Ако е въпрос заради мене, прости им, не им туряй в грях, но ако е заради твоя закон, който са пристъпили, то е друг въпрос. Ако е за моя личен живот, прости им. Обаче евреите заради всичко това бяха съдени. Някои мислят, че евреите са виновни. Да, все трябва да има някой виновен. Кой как дойде, все у нашата първа майка Ева намират вината. Работата е, че днес тази наша майка не е престанала още да прави своя пръв опит. Това е прогрес в опитите. Възлюбената на Якова, Рахила, каза на сина си да занесе на баща си ядене и да получи неговото благословение вместо Исава. Той каза: „Боя се, че баща ми ще ме познае и вместо благословението му ще получа неговото проклятие." „Не се бой, аз ще ти кажа как да направиш." Тя научи син си как да излъже баща си. Питам, какво спечели Яков, като излъга баща си? Брат му Исав каза: „Ти получи благословението, но нека веднъж умре баща ми, аз ще ти покажа как се измамва човек." Яков си каза: „Тогава аз да изчистя това място, докато още баща ми не е умрял." И посъветва го майка му да отиде при чичо си Лавана, който свършил четири факултета. Отиде с препоръчително писмо. Оттам той видя една от неговите дъщери, която възлюби и пожела за жена. Той трябваше да работи седем години, за да я вземе за жена. Но Лавана не беше прост човек. Той му даде по-старата си дъщеря според обичая и Яков трябваше да работи още седем години, да вземе Рахил. Значи четиринадесет години работи за две жени. През това време Бог му се яви и му каза: „Понеже ти не служеше както трябва, направи едно голямо престъпление, затова ще трябва да работиш, да придобиеш смирение. След това ще дадеш от своя десятък." Яков разбра защо трябва да работи. И след като получи тези подаръци, той веднага се примири с брата си Исава.

Знай, любовта изглажда всичко. Тъй щото силата не седи у нас. Силата е в Бога. Бог има едно качество, което никой човек не може да намери. Той гледа, че двама души се бият и гледа всичко това тих и спокоен и казва: „Не е хубаво това, което правите." Единият от тях отива при Бог да се оплаква и казва: „Биха ме, измъчиха ме, взеха ми всичко, останах гол. Господ казва: „Дайте му всичко в двоен дял и го пратете отново на земята." Ако брат ти не беше те убил, ти нямаше да видиш тия хубави работи. Ще кажете - ако е така, да се убивате. Не, това не е никаква философия.

Когато аз говоря за свобода на мисълта, аз разбирам да жертвам нещо за Бога и да направя това от любов, тъй щото Божията любов да намери място в мене да се прояви още по-силно. Тя ще бъде като едно течение отвътре навън. Една река е толкова по- силна и по-мощна, колкото течението е по-силно. Тази река може да направи всичко. Та всички онези, които са правили опити, те най-първо не са правили връзка с Бога. Никога не правете един опит, докато нямате връзка с Бога. Нямате ли връзка с Бога, и да правите опити, всякога ще фалирате. Опита ще правите само когато имате вътрешна връзка с първата причина. Тази причина няма да я намерите така, както философите описват. Има един вътрешен език на душата, според който човек може да влезе във връзка и да започне да проучва, както Бог изисква от човека.

Ако аз имам един приятел, един учител в света и ходя по неговата воля, защо детето да не ходи по волята на своя баща? Има един език, с който детето може да разбира как иска баща му от него, каква нужда има Бог от нас. Не че Бог се нуждае от нас, но в него има едно желание, един копнеж да бъдем като него, да станем щастливи. У съществата между Бога и нас... Съществува желание да служиш на Бога, у тези същества се ражда една ревност. А те казват: „Почакай малко. Ние от толкова години седим тук, а ти едва си дошъл и искаш да вървиш напред." Веднага ти удрят един юмрук и ти се прекатуриш. Малко по-нататък ти удрят друг юмрук. Ти се скриваш и започваш да привикваш да се молиш така, че някой да не те види. Обаче има една ревност на духа, която живее в хората. Всеки от вас може да провери този закон. Имате двама добри приятели или двама родни братя, които се много обичат. Достатъчно е обаче да се влюбят и двамата в една жена и да се скарат и сбият. Казват - за една жена се сбиха. Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека. Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш. Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват. Това е Божественото.

Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения. Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така. Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте. Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа. Ние не се нуждаем от вълци, облечени в овчи кожи. Това не са нови неща. Те са казани още от най- стари времена. Всичко това ние ще оставим настрана. Няма какво да съдим тези хора. Ще оставим на Бога, той да се разправя с тях. Че някой владика или поп измисли разни неща, това остава за негова сметка.

Преди години ме среща един познат и ми казва: „Знаеш ли какво пишат за теб вестниците?" „Не зная, не се интересувам." „Ами защо не се интересуваш?" Няма какво да се защитавам. Може да говорят много неща за мене, които са или прави, или не, но с едно мога да се похваля - на вестниците нищо не им е платено от моя страна. С нищо не съм ги подкупил. Може други да са им намазали перото, но аз нищо не съм им дал. В това похвалявам и вестниците, че са много безкористни. Без да им плащам нищо, те пишат. Това е човешката страна, с която нищо не се постига. Ние не сме от тези хора, които поддържат, че старото трябва да се разруши. Аз поддържам, че старото трябва да седи, а новото се съгражда. Ако новото надминава десет пъти старото, тогава да се пренесем в новото, а старото, старата къща да дадем на нашите слуги. Мечките, вълците с техните слуги. Ние не сме от онези, които събарят старото, а новото не градят. Само ако градим новото, само тогава има смисъл. Сега болестите и изсъхванията на боровете в градините, както в Борисовата градина, показват, че в България дойдоха две противоположни течения. Яви се една борба в религиозно отношение. За в бъдеще цялата страна в умствено и в религиозно отношение трябва да се измени. Вярата е една по-висша форма на ума. Това показва изсъхването на боровете. Защо? Защото, за да се поддържа известен ред и порядък на човека, той трябва да има в себе си кръв, той трябва да приема храна, която трябва добре да се асимилира. Ако храносмилането не става правилно, човек ще се отрови.

И сега ние в нашето вървене не трябва да се спираме, да гледаме дали ще се оправи външният живот. Ние трябва да се спрем, да видим дали ще се оправи нашият живот. Да кажем, че вие искате да бъдете богати. Има един начин, по който вие може да станете богати. Трябва да намерите де има скрито богатство, скрито съкровище. У човека има една вътрешна способност да познава де има скрито злато, скрито богатство. Човек може да иждиви десет години време да намери това злато. Ти си хилав, болен. Това показва, че се нуждаеш от злато в кръвта си, което да подобри твоя живот. Болестите в съвременния свят показват, че злато трябва на човека. В света има около сто милиона килограма злато в ефектив, но бялата раса едва ли има един килограм злато в кръвта си. Всъщност на бялата раса в кръвта трябва да има десет килограма органическо злато. Значи още девет килограма липсват. Като вземете цялата бяла раса, която е около петстотин милиона хора, разделете това число на един килограм, и вижте колко злато се пада на човек в кръвта му. А какво остава още и за всички хора, които са около два милиарда? Изчислете какъв е вашият дял злато. Ако златото у вас се увеличи с една единица, тогава ще се увеличи и външното ви благо. Ако златото се увеличи с две единици, и вашият живот със своите блага отвън ще се усили още повече. Според златото отвътре ще се увеличи златото отвън.

Не мислете, че американските милиардери са глупави хора. И в тях има добродетели, и те искат да услужат на хиляди хора, да им дадат работа. И много от тях водят един порядъчен живот. Индийците считат също за богати хора. Да, има рентиери в света. Има богати хора в света, които работят за човечеството и които делят хапката си със своите работници, но те не искат да разрушават сегашния строй. Те искат да създадат нови форми, нов начин на живеене.

Та казвам, не разрушавайте стария си живот. И той има своето място. Ти искаш да разрушиш грешния живот, да се освободиш от него, да дойде първичния живот. Ако човек се освободи от плътта, която го измъчва, той, духовният човек в него, не може вече да живее. Плътта е една подложка, една пръчка, а духът е присадка, която ще се присади на нея. Когато духовните хора казват, че имало борба между плътта и духа, борбата е в присадката, докато хване и докато развие своите сокове. Борбата е в присадката, дето се сменят енергиите. И християните трябва да разбират този закон на смени, на превръщане на енергиите. И ако вие не знаете да се молите, нищо няма да стигнете. Аз ви говоря като на деца, не като на философи, не като на вещи, които имат нови определени убеждения. Някой казва: „Аз трябва ли да се моля?" Питам, трябва ли да ядеш? „Разбира се." Щом трябва да ядеш, трябва да се молиш, трябва и да плащаш. Кажеш ли, че не трябва да се плаща, тогава не трябва и да се яде. „Не искам да страдам." Да умре човек, значи да излезе вън от живота, да се освободи от всички задължения.

Има един живот особен в природата, но той е живот на извънредна скука. И който е влязъл в този живот, едва ли може да преживее там само един ден. Там е непоносима скука. Някой казва: „Да умра." Хубаво. Ако придобиеш живота, умри още сега, но ако отидеш в живота, където е скуката, по-добре живей, както досега. И за най-великите адепти, които пребивавали там, едва могат да преживеят един ден. Той е ужасен живот, ужасна скука. Някои хора, като попаднат там, искат да се самоубият.

Та този ангел трябва да благовества. Смисълът не е да разберете тайните на битието, тайните на благовестието или как е създаден светът. Това, което трябва да разберете, то е как да се подобри вашият живот. Положението, в което се намирате, трябва да се подобри. Въпросът не е само да се въодушевите за един, за два или за три деня. Не е само да вярвате, че еди-кой си казал така или иначе. И това е хубаво, ние благодарим на пророците, които са писали тези неща. Всеки допринася нещо, но това не разрешава въпроса. Ние говорим основно за нещата сега. Ангелът, който благовества, сега благовества на хората.

Та сега всички трябва да станем носители на Божествената любов в света в нейната абсолютна чистота. Един ден, като дойде Божията любов, ти ще кажеш: „Аз съм почувствал." Аз сега не говоря за тези чувствания, защото гледам, че след няколко дни тези чувствания изстиват. Аз съм виждал много моми, които, като се влюбят в някой момък, тя и той са щедри, но като се оженят, десет години след това се питат какво беше онова, де отиде то. Значи, щом не е същото, любовта си почива. Не, аз поддържам любовта, но кога?

Казвам, ако двама души са се съединили в името на Божията любов, абсолютно никаква промяна не настане нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. Отвън може да се вълнува. За това не се обръща никакво внимание, но вътре да не се вълнува. Той отвътре трябва да е спокоен и тих като добре построения кораб. Има две линии, две съотношения между тях. Този параход може да се движи натук- натам, но има една точка, която никога не изменя своето равновесие. Отвън може да има някой мащаб на движение, но ако този параход изгуби равновесието си в тази точка, той ще се обърне във водата. Ние говорим за тази точка. Ние можем да плачем, да дохождаш до отчаяние, до дъното да слезеш даже - да не изгубиш равновесието на тази точка.

Бог ни е поставил сега на много голям изпит. Той е поставил една много добра жена с един лош мъж и казва на жената: „Покажи на този мъж сега моята любов. Покажи му сега колко ме обичаш." Той я тормози, а тя трябва да го обича. Това е любов именно. Да бяга от мъжа си, това не е разрешение на въпроса. Бог казва на тази жена: „Този твой мъж е моят възлюбен син. Обичай го сега. Същото се отнася и до мъжа. Бог дал на някой добър мъж една лоша жена. И той трябва да я обича заради Господа, заради Божията любов. Този е последният изпит и на мъжа, и на жената. Той казва на мъжа: „Аз ти дадох тази жена, за да я възлюбиш. Тя е моята възлюбена дъщеря. Заради тебе е лоша, но като я видиш при Бога, тя е отлична. Туй е вярно и за единия, и за другия. Лоша, навъсена е тази жена. Тя му удари една плесница, той й даде две целувки. Тя го дръпне за косата, той казва: „Господ да те благослови." Като го види някой, казва му: „Слушай, ти мъж ли си! Защо не и дадеш да разбере?" Той благовества.

Това е стара философия, но питам, кой от вас е имал такъв изпит? Никой не е имал. В цяла България аз знам само един такъв човек. Тя го бие, а той седи и казва: „Господ да те благослови. Заслужавам си го. Ти си добра жена, но аз съм лош." И се навежда да го бие. „Ти си много добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, никога нямаше да те предизвикам. Хак ми е сега. Бий ме!" Гледа, гледа, сърце - жално за него. Вземе една кърпа, отиде при него, целуне го и вземе да чисти лицето му, пак го целуне, казва: „Извини ме, че те набих." „Видя ли, аз зная, че ти си добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, ти нямаше да ме биеш." Все той се намира виновен. Този е единственият българин, когото аз познавам, да носи греха геройски. Той е солта на българите. Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно. Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш достойнството си и да благодариш отгоре на това. Той казваше: „Ако аз бях умен, тя нямаше да ме бие. Тя е добра жена." Но тя, като го гледа как търпи, да милее и й се извини. Целуне го няколко пъти и се помирят. Кой е героят от двамата? Той е героят. По-нататък няма да разправям цялата история, но изкуството е човек да издържа на тези силни чувства. Сега Бог ни изпитва. Често някоя сестра казала някоя по-силна дума на друга някоя и тя веднага се оплаква. Казвам, ти едва си драсната малко. Нищо още не си видяла. Ти не си още бита по всичките правила. Моето желание е не да ставате мекушави, нито да ставате суеверни, нито да се отричате от дома си, нито от старото, нито от възвишеното. Дошло е време вече ние да поддържаме в себе си Божественото, че през дето и да те прекарат - през вода, през огън, да останеш чист, да не се окисляваш.

Та казвам, този ангел сега проповядва. Тук е силата. Търпението е силата. Разправяха ми една приказка за две слугини на двама князе. Трябвало и двете да занесат някъде по една кошница, тежка двадесет килограма. Едната от тях носи кошницата и се разговаря спокойно с другарката си, а от време на време запява някоя песен. Другата я запитва: „Защо си толкова весела? Не ти ли тежи кошницата, че отгоре на това можеш и да пееш?" „Не ми тежи." „Как тъй?" „В кошницата аз нося едно особено цвете." „Дай и на мене от това цвете. Как се казва то?" „Търпение."

Много сестри дохождат при мене, оплакват се, че дъщеря им била такава, че син им бил такъв. Казвам, много добри синове и дъщери ви е дал Господ, само че вие не ги познавате. Дойде една дъщеря, оплаква се от майка си. Много добра майка имате, но не я познавате. Дойде някой ученик, оплаква се от учителя си. Много добър е неговият учител, но той не го познава. Дойде някой учител, оплаква се от учениците си. Много добри са учениците му, но той не ги познава. Когато той залюби някого, любовта разрешава всички въпроси, понеже, дето има любов, там има истина. Дето има истина, там има свобода. Като дойде този ангел, не се обезсърчавайте. Благодарете на Бога, че ще работите. Каквато и да е работата, кажете: „Ще работя." Каквато и работа да намериш, работи. Не роптай. Работи онова, което не те унижава. Ако роптаеш, ти унижаваш себе си. Мнозина са ми казвали: „Виж онзи как не си гледа работата, как не си урежда работите." Ако е за уреждане на работите, не се безпокойте. Животът може да се уреди за хиляда години, а може да се уреди и за един момент. Аз говоря за отношенията, които аз имам към Бога. Те уреждат целия живот, те уреждат и живота на всички същества в света. Не че у Бога няма сила. Той има сила да ви направи всички богати и щастливи и милиони да ви даде, но ако той ви даде това благо още сега, тъй както сте, вие не сте в състояние да го използвате разумно и ще си създадете нещастие. Вие казвате: „Учителят направи така." Аз съм правил ред опити, повече съм спрял да ги правя. Когато дойде някой при мене и ме пита какво трябва да прави, аз му казвам: „Ела с мене." Аз взимам една лопата и той трябва да вземе друга. „Че аз за лопата ли съм?" Ами ти знаеш ли смисъла на лопатата. Лопатата е езикът на човека. И ако ти със своята лопата не можеш да изхвърлиш всички лоши думи от устата си и лоши чувства от сърцето си, защо ти е този език? Това е лопатата. „Как да ги изхвърля?"

Изкуството е така да ги изхвърлиш навън, че никой друг да не те разбере, да не познае, че си ги изхвърлил. Ще употребиш свещения огън накрая на устата си, от десет хиляди, че каквато дума излезе от устата ти, всичко да изгори. От устата на човека трябва да излиза всичко чисто. Това е новото учение. Ако ние създадем една религия, една секта само за това, да си скубем косите и да се разправяме кой е прав и кой крив, по- добре тази религия нека седи нарисувана. Не ни трябва религия, но ако можем да създадем помежду си едно учение на любов, мъдрост и истина и всеки да жертва целия си живот, да впрегне сърцето, ума и волята си в работа за Бога, разбирам такова учение. Всички трябва да работят с чукове, с лопати, да изпратят в света своите велики мисли и чувства. Всичко това един ден ще им се върне. Те ще участват в общите Божии блага. Един ден сиромашията ще си дигне парцалите и ще си замине, страданието ще си дигне парцалите и ще си замине. Но не сега още. И сега може да стане, но още не може да повярвате. Ще каже някой: „Аз още не съм се разправил с жена си." Друг ще каже: „Още училище не съм свършил." Трети ще каже: „Да оженя дъщеря си, че тогава ще служа на Бога."

Остане ли да си уредите работите, че тогава да служите на Бога, никога няма да служите. И ти, и жена ти, и дъщеря ти, и синът ти, и воловете, и конете ти - всички трябва да служите на Бога. Ако аз имам един кон, ще го науча как да служи на Бога. Как ще го научиш? Ще го науча да празнува съботата. Аз като човек съм длъжен да работя шест дни по осем часа на ден за себе си, а седмия ден ще посветя на Бога. Ако имам кон, ще го накарам да работи шест дни по два часа на ден, а седмия ден ще работи осем часа, и то за хората, за Бога. Тогава аз ще работя два часа, а той - осем часа. Тогава той е длъжен да работи. И парите, които получа за тази работа, ще ги раздам на бедните хора. Той трябва да знае, че е работил за Господа. Всеки ден почива по шест часа, а по два часа ще работи за господаря си. Казвате: „Как да разберем това?"

Някои ме питат: „Когато дойде при мен някой човек да проси, да иска пари, колко трябва да му дам?" Питам, ти нямаш ли мярка, колко да му дадеш? „Нямам мярка, не зная колко." Питам, когато обичаш някого, ти идеш ли мен да питаш колко да му дадеш? Не ме питаш. Защо? Защото го обичаш. Обаче, когато не го обичаш, не знаеш колко да му дадеш.

Казвам, обикни този човек, и ти ще имаш правата мярка, колко трябва да му дадеш. Аз съм срещал хора по пътя бедни, които ми харесват. Аз веднага бръквам в джоба си, изваждам и казвам: „Заповядай, господине." Той погледне , каже: „Мене не ми трябват толкова пари. Аз имам нужда само от двадесет лева. Грехота е да взема толкова пари." Казвам, ако ти дава някой по закона на любовта, и той ще вземе по закона на любовта, ще вземе само толкова, колкото му трябват. Останалите ще върне назад. Ако няма любов, той ще вземе повече, отколкото му трябват. Срещна такъв човек, дам му двадесет лева. Той казва: „Защо ми даваш толкова малко? Аз имам жена, деца. Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример. Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари?" Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе. Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия. За да ти дам пари, трябва да ги намеря отнякъде. Аз ще трябва да работя заради тебе, но както и да е, сега можеш да искаш колкото ти трябват." „Добре, ще си помисля." Разхожда се, мисли, най-после идва при мене, казва ми: „Трябват ми хиляда лева. Толкова ще ми стигнат." Аз бръквам в джоба си, изваждам хиляда лева и му ги давам. Като получи парите, той си помисли в себе си: „Бре, будала човек съм бил. Защо не му поисках десет хиляди лева? На първа дума ми даде хиляда лева." Но вече въпросът се свърши. Аз му бях казал, че ако иска нещо втори път, ще го набия. Това не е разрешение на въпроса. И десет хиляди да беше взел, той нямаше да ги използва.

Сега аз принасям закона. По отношение на Бога и ние сме такива типове като този българин. Бог изисква от нас да работим. Бог изисква от нас да работим с любов. Бог изисква от нас да работим с мъдрост и знание. Бог изисква от нас да работим с истина и свобода. И тогава всички противоречия, които имаме в живота си, ще се оправят.

Има една наука в света, с която животът може да се оправи. За тази наука аз много пъти съм загатвал.

И сега този ангел благовества на всички народи да се обърнат към живия Господ, който дава живот. И като се обърнат към него, ще дойде това насърчение, което всички очакваме.


Седма неделна беседа
13 октомври 1929 г., неделя, 10 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder