НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новото в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Новото в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, слънце, живот, себе, ден, знае, живее, може, бъде, носи, земя, има, сиромашия, дава, хора, свят, бог, расте ,

Общ Окултен клас , София, 9 Октомври 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление за целия ден върху изречението: Правият път на душата.

Кое е новото в природата? — Изгряването на слънцето.
Кое е новото в човешкия живот? — Събуждането на човека. Като се събуди, човек започва да мисли за ядене. Защо яде човек? Детето яде, за да порасне. Възрастният яде, за да подържа живота си. Чрез храната животът влиза в човека и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново в живота. След всеки изгрев на слънцето човек мисли за ядене, т. е. за своето растене.

Докога слънцето изгрява най-високо за човека? — Средно до 21 годишна възраст. До тази възраст растенето на човека е най-голямо. През всичкото време, когато човек расте, слънцето му дава, но същевременно взима нещо от него. Ден след ден линиите на човешкото лице се изменят, докато най-после се вижда принуден да заложи всичко за да се отплати за това, което е получил. Дойде ли до това положение, човек казва, че старостта го е налегнала вече.
Съвременните хора се питат, какъв е смисълът на живота и си отговарят, че човек е дошъл на земята да живее. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае човек, как да живее. Като е дошъл да живее, в същност живее ли, както трябва? Като изгрява и залязва слънцето, за човека ли прави това? Като изгрява, слънцето дава нещо на човека, но даром ли дава, или на заем? Фактът, че човек почернява от слънцето, показва, че то взима нещо от него. Значи, от една страна слънцето дава, а от друга взима. Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почернееш, и хубостта си ще изгубиш. Разумност се иска от човека, да знае, кога и по колко време на ден да се грее на слънце. Като живее на земята, човек трябва да изучава физическия свят, да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества.

Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено. Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от Шекспир. С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъждава върху въпроса „да съм, или да не съм“. Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм? Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат. Богатството се управлява от богатите, но се крепи на гърба на сиромасите. Сиромашията пък се дължи на богатите, но сиромасите я управляват. Знаете ли, какво значи да управлявате сиромашията? Всички знаят, какво значи, да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят, как да я управляват. Богатият, който се е научил да управлява, бяга от сиромашията. Той казва: Страшно нещо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахът страда от глад. — От какво страда богатият? — От пресищане. Като гладува, сиромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като Божа кравица. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричат светски човек, а сиромаха — духовен. И двамата разрешават един важен въпрос. Богатият разрешава въпроса за богатството. Всеки ден той изчислява, с колко единици се е увеличил капиталът му. Единицата е мярка, която определя силата на човека. Колкото да е малко, растенето е процес, чрез който природата измерва, колко капитал е вложила в човека и с колко единици се увеличава този капитал. Който може да работи правилно с този капитал и растенето му ще върви добре. Който не може да се справя с него, и растенето му спира. Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала му, той влиза в механическите процеси.

Живот, в който процесите стават механически, е живот на актьора, който всяка вечер играе различни роли: цар, учен, прост, богат или беден и т. н. Това са все чужди роли, в които той не влага свое съдържание. Външно актьорът е като всички хора, но къде е истинският човек? Истинският човек се крие в очите. Казвате, че по очите познавате човека. Наистина, очите никога не лъжат. Когато гледате някоя къща, по големината и направата на прозорците съдите за хората, които живеят в нея. Ако измервате големината на прозорците, все ще намерите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичките прозорци да бъдат еднакво големи. Ако не повече, поне по един милиметър ще има разлика между тях. За човека един милиметър разлика не е много, но за природата един милиметър е голяма величина. Тя си служи даже с мярка, равна на една хилядна от милиметъра.

Следователно, както по прозорците на къщата съдите за хората, които живеят в нея, така и по очите съдите за човека. И очите на човека не са еднакво големи. Ако лявото око е по-голямо, това показва, че чувствата в човека взимат надмощие. Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. Той няма достатъчно храна за своите чувства и желания, вследствие на което те са осъдени на смърт. Като живее, човек трябва да расте, т. е. всеки ден да прибавя по нещо ново към своите мисли, чувства и постъпки. Престане ли да расте, човек започва да остарява, вследствие на което линията на изгряващото слънце не се удължава, но постепенно се съкращава. В залеза на слънцето човек се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи със себе си. Остаряването не е нищо друго, освен лишаване на човека от благоприятните условия, които изгряващото слънце носи. Старият човек иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че условия няма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава към смъртта.

Какво представя смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл? Загуби ли носи или печалби? Загуби. Първото нещо, което човек губи със смъртта, е живота. С тази загуба той се лишава от благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислят, че като умрат ще се освободят. От какво ще се освободят? От дълговете си към слънцето. Значи, те бягат от слънцето. Докато живее, човек се радва на слънцето, работи, печели, но същевременно плаща дълговете си. Изгуби ли този живот, той се лишава от условията, които слънцето му дава. При това положение човек изпада в големи разочарования. За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно, къде ще живее. Дали е на земята, или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувства пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде потик за работа.

Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам. Защо? Защото остарях. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад. Който разбира същината на живота, той гледа съзнателно и на изгряването, и на залязването на слънцето. Като изгрява слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щял да почернее от слънцето — той не се смущава от това. За него слънцето представя сбор от милиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората, да знаят, кой ги е посрещнал. Тези подписи, именно, хората наричат почерняване. Ние пък казваме, че здрав човек е онзи, който почернява. Слънцето извлича от него нечистотиите и го лекува. Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека. То събужда в него желание за живот, за работа, за печалби. Вечер, когато слънцето залязва, човек трябва да се проникне от идеята да плаща за онова, което е получил. Денем той придобива, вечер дава. Човек трябва да реформира своите разбирания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плаши от тях.

И тъй, смъртта не е нищо друго, освен заминаване на човека за друг свят, да учи това, което на времето си не е могъл да научи. Много пъти човек е отивал в онзи свят, но не е научил всичко, каквото трябва. И на земята е живял много пъти, но и тук не е научил всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свят и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свят, синовете и дъщерите му ще го изпратят и ще очакват от него писма. Той трябва да им пише поне веднъж в годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много от тия писма и до днес още седят в пощенските кутии, защото адресът им не е точен. Който пише, той трябва да знае точния адрес на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от живота си на земята и в онзи свят толкова по-големи са условията за неговото растене. Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда. Човек трябва да знае, къде се крият корените на злото и да го избягва. Една от причинит на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: „Разделяй и владей!“ Може ли смъртният да владее един човек? Ще каже някой, че иска хората да го слушат. Щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да го слушат. Всеки човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него. Щом изпълнява волята Божия, всички ще го слушат и ще му се подчиняват. Само онзи може да изправя хората, който себе си е изправил. Как ще проповядвате на хората, ако вие сами не сте убедени в това, което проповядвате? В който ден човек пожелае благото на брата си за себе си, той е внесъл злото в своя живот. В който ден реши да пожертва своето благо за ближните си, той е внесъл доброто в живота си.

Искате ли да дадете път на доброто в себе си, то като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте същото благо и за своя ближен. Нека вашето благо бъде благо и на вашия ближен. Дадете ли първо място на доброто в живота си, вие ще се вглеждате в положението на ближните си, ще взимате участие в техните радости и скърби. — Ама защо страда човек? — За изкупление на своите минали грехове. — Защо се радва човек? — За добрините, които е правил в миналото. Не е достатъчно само това да знае човек, но същевременно той трябва да знае, къде и по какъв начин е грешил. Същевременно той трябва да знае и добрините, които е правил. Човек трябва да гледа с отворени очи, както на добродетелите си, така и на своите погрешки. Човек трябва да бъде безпристрастен към себе си. Направи ли някаква погрешка, той трябва да я признае и да е готов да я изправи. Не признае ли погрешката си, той ще бъде поставен на изпит и втори път да направи същата погрешка, за да я признае. Лесно е да се отрече човек от погрешките си, но мъчно е да се освободи от техните последствия. Лесно е да каже човек, че не пуши, или че няма да пуши, но когато се опита да се откаже от тютюна, той вижда колко мъчно може да направи това. От дълго пушене, той е развил в себе си една слабост, която мъчно може да преодолее. Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости.

Следователно силен човек е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и в едното, и в другото има две страни: положителна и отрицателна. В този смисъл, човек трябва да различава желанията си и да знае, кое трябва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нещо, човек положително трябва да знае, към коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бъдат резултатите от нежеланията и желанията на човека, това всякога трябва да се има пред вид. Не взима ли във внимание резултатите на своята работа, човек постоянно се намира пред изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човек се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно равновесие, което го характеризира като човек.

Следователно, истински човек е този, който е поставил ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измени ли мястото на едно от тях, той губи вече образа на човек, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. Запази ли своето вътрешно равновесие, човек остава винаги млад. Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. Каже ли някой, че в младини е бил добър, чистосърдечен, а в старини се е изменил, той не говори истината. Какъвто е бил на младини, такъв е и на старини. Във всеки човек има нещо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчив характер доброто и красивото се е засенчило от преходни, от странични неща в живота. За да запазите доброто, което е вложено във вас, трябва да бъдете будни към всички свои прояви. Направите ли някаква погрешка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощта с погрешката си. Изправете погрешката си преди да е залязло слънцето.

И тъй, знайте, че при всяко изгряване на слънцето, ви предстои растене в три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. Всеки ден умът трябва да се просвещава, да придобивате повече светлина; сърдцето трябва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате смели и решителни в доброто. Денят е завършен добре, когато в ума, в сърдцето и във волята на човека се прибави по нещо ново. Това означава правилно растене. При това положение човек трябва да благодари за изгряването и залязването на слънцето. Не благодари ли, не признава ли благата, които слънцето му носи, на лицето на човека се поставя белег, който показва, че старостта е турила първия отпечатък върху него. Ако това не е вярно, как ще си обясните явяването на бръчки по човешкото лице, които говорят за вътрешен безпорядък в човека? Има бръчки по лицето на човека, които показват неговата доброта, разумност привързаност, но те се отличават от тия които показват вътрешния безпорядък на човека.

Днес всички хора се стремят към новото в живота. В какво се заключава новото? — В посрещане и изпращане на слънцето. Като го посреща, човек приема благата, които носи то в себе си. Като го изпраща, той благодари за получените от него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си почине и да стане на другия ден бодър и разположен, пак да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносметка на полученото и обработеното в себе си, човек се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощник на слабите. Разбере ли своето предназначение в живота, човек е приел правилно благата, които Бог му е дал, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смиреният дохожда до това съзнание. Да се смири човек, това значи, да разбере своето предназначение като слуга в живота, да бъде готов всеки момент да изправя погрешките си. Като ги изправи, да им тури кръст, да ги остави в света на забравата. Смиреният човек върви към вечно подмладяване, а не към старост. Линиите на неговото лице са осмислени. Той всеки ден ликвидира със старото, с линиите на безпорядъчния живот. Той всеки момент проверява състоянието на своя ум, на своето сърдце и на своята воля. Забележи ли някъде най-малката дисхармония, веднага я изправя.

Иска ли постоянно да расте, човек трябва да спазва правилата на новия живот Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. Ден след ден старостта ще хвърля своя отпечатък върху лицето му, докато най-после го предаде в ръцете на смъртта. Понеже не могат да се справят със смъртта, старите казват: Нашата работа е свършена вече, но поне децата да са живи и здрави. Така не се разсъждава. Всеки баща, всеки стар човек трябва да каже: Аз трябва да бъда жив, за да бъдат живи и децата ми. Щом аз живея, и те ще живеят. Ако аз умра, и те ще умрат. Някой казва: Нека да има богати хора, че да дават. Не, всеки трябва да живее, да бъде богат, че той да дава. Той пръв трябва да направи този опит, да покаже, как се дава, за да знае, как да иска.

Като е дошъл на земята, човек ще бъде или богат, или беден. Това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае. че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете с себе си. Само така ще изградите вашето духовно тяло, с което можете да живеете в духовния свят. Радвайте се на това, което сте изработили и което можете всякога да носите със себе си.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.
7. Лекция от Учителя, държана на 9 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, слънце, живот, себе, ден, знае, живее, може, бъде, носи, земя, има, сиромашия, дава, хора, свят, бог, расте ,

Общ Окултен клас , София, 9 Октомври 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder