НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Забранихме му

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Забранихме му

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, хора, всички, аз, сега, живот, христос, свят, бъде, себе, години, път, бог ,

 Неделни беседи , София, 6 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


6. Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1929 г., София. – Изгрев.

И понеже не следва с нас, забранихме му". (Лука 9: 49)

Съвременната култура си служи с метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсякъде се прилагат закони и правила. Навсякъде се чуват наставления, морализирания – това да не правиш, онова да не правиш. Дето и да се обърнете, навсякъде чувате, как и какви дрехи, обуща и шапки трябва да носи човек; какви трябва да бъдат косите му – къси или дълги, къдрави или гладки; как трябва да нарежда и чисти къщата си; как трябва да готви и каква храна да употребява – месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросът, колко време трябва да учи човек; трябва ли да се специализира и т.н. Изобщо, светът е пълен с правила и закони, които човек трябва да изучава и прилага в живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате един ден, че го задигнали за онзи свят. – Защо? – Защото и за онзи свят са нужни учени хора. Докато е на земята, човек все има какво да учи. Ако нямаше какво да учи, той щеше да напусне земята и да отиде на онзи свят, дето се нуждаят само от учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето – само учени.

Сегашните хора постоянно повдигат въпроса за свободата: едни поддържат, че човек трябва да бъде свободен, а други – че не трябва и не може да бъде свободен. – Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен. Бащата в един дом е месоядец, а синът – вегетарианец. Те започват да спорят, кой от тях има право. В дадения случай бащата има право, защото синът се е родил чрез него, и трябва да следва неговия път. Вълчето няма право да се отказва от храната на баща си вълк.

Обаче, и агнето няма право да се отказва от храната на баща си овен. По закон е така, но важно е да се знае, кой и какъв е бил истинският баща на сина. Днес хората са размесени: някои от тях са били месоядци, а впоследствие са станали вегетарианци; други пък са били вегетарианци, а отпосле са станали месоядци. Това смешение в начина на живеене, на хранене е създало ред противоречия между хората.

Някога, в далечното минало, вълкът чел една свещена книга и, под влияние на великите Божии принципи, решил да изправи живота си. Като проследил живота на своя род, той си казал: Не може повече да се върви в този път. Нашият род е извършил големи грехове и престъпления, които трябва да се изправят. Не изменим ли живота си, наказанията неизбежно ще ни следват. Въодушевен от решението си, той започнал да се моли, да пости, отказал се от месо и тръгнал по света да проповядва вегетарианство и добър живот. В което село влизал да проповядва, навсякъде го били. Който и да го чувал да проповядва за вегетарианството, никой не му вярвал. В това село го били, в онова село го били, от тук – от там го пъдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавял, отслабнал, станал неузнаваем. Три дена гладувал и най-после си казал: Нищо няма да излезе от моята проповед. Хората не са готови още за нов живот. Ако продължавам по този начин, и от мене нищо няма да остане. Ще продължа пътя си и когото пръв срещна, ще го изям. Не искам вече да проповядвам на тия некултурни хора!

Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Първият, когото срещнал, бил един кон, който спокойно пасял трева. – Какво правиш тук? – Трева паса. – Знаеш ли, че мога да те изям? Цели три дена нищо не съм ял. – Зная, че можеш да ме изядеш. Слушай, преди да направиш това, услужи ми с нещо, от което ти пръв ще се ползваш. – Съгласен съм. Каква услуга искаш да ти направя? – Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам. Тръгвам нататък и когото срещна, ще го изям. Втори път не ставам налбантин, да вадя петалата на коня.

Като вървял по-нататък, вълкът видял два овена. Той спрял пред тях и ги запитал: Какво правите? – Спорим нещо за тревата. – Е, сега поне вие няма да ми избегнете. Преди да се срещна с вас, видях един кон, който ми каза, че за да го изям, трябва да сваля петалата му. Аз започнах да свалям петалата му, но той ме ритна и избяга. – А, ние няма да постъпим като него. Ние сме готови да ни изядеш, но с условие да ни оставиш свободни да се затичаме и когото от нас пръв хванеш, ще го изядеш днес; когото втори хванеш, ще го изядеш утре. Така ще се осигуриш за два дена. Вълкът се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят. Овните се засилили и се хвърлили право към него с рогата си. По този начин те счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избягали. Като видял, че и този път останал излъган, вълкът направил голямо усилие да се дигне от земята и продължил пътя си, като си казвал: Не вярвам вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставям свободно да тича, за да се осигурявам за два дена. Достатъчно ми е, каквото днес намеря. За утрешния ден няма да мисля.

Излъган и разочарован от живота, вълкът срещнал една добре угоена свиня. – Стой, ей сега ще те изям! Не искам да се разправям с тебе. Два пъти съм лъган, трети път не се поддавам на никакви лъжи. Конят ме излъга, ритна ме с крака си, счупи ми няколко зъба и избяга. Овните ме удариха в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха. С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили от него.

Съвременните хора се намират в положението на този вълк. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те започват да мислят, как да излязат от нея. Щом объркат работите си, те започват да мислят, как да ги оправят: все ги оправят, и все неоправени остават. И най-после, като не могат да ги оправят, те казват: На онзи свят ще се оправим. – Ако човек не може да нареди работите си на земята, на онзи свят никога няма да ги нареди. В онзи свят работите са наредени, но човек трябва да се запита, може ли да влезе в онзи свят? Работите в училището са наредени, но важно е може ли човек да постъпи в това училище? – Защо работите на хората остават неуредени? – Защото те живеят изключително със закони и правила, с ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповядва, човек всеки ден се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. В това отношение човек мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н. Въпреки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до големи постижения във всички области – музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпреки това, по-голямата част от хората са болни и нещастни: 25 % от съвременните хора страдат от туберкулоза, 35 % – от неврастения, 15 % – от вътрешни болести, 20 % – от външни – кожни и мускулни. Едва ли 5 % от хората на земята могат да се радват на абсолютно здраве. И това са гениите на човечеството, които разбират и прилагат законите на здравето.

И понеже не следва с нас, забранихме му." Както виждате, и Христос дойде в света да помага на хората, но понеже не ходеше по техния път, разпнаха Го. Обаче, Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас". Христос гледа широко на нещата. Ако влезете днес в православната църква, веднага ще се натъкнете на ред правила: трябва да се кръстите, да палите свещи, да целувате икони и т.н. Ако влезете в евангелска църква, трябва да седнете на стол, да се молите, да пеете. В която църква и да влезете, навсякъде ще се натъкнете на специален начин на молене. Който не се съобразява с методите и правилата на дадена църква, той минава за еретик, за чужденец. Иска ли да остане в дадена църква, веднага ще почнат да го учат, как трябва да постъпва. Влезете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите с тях, веднага ще ви направят бележка, че не говорите граматически, че не знаете последните открития на науката и т.н. Добре е да се правят бележки на човека, но виждаме, че ония, именно, които държат много на правопис, на стил, на изложение, които знаят много неща, не прилагат в живота си това, което знаят.

Един баща имал двама сина. Един ден той ги извикал и им казал: Вие трябва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цел на единия давам половин килограм сирене, а на другия – кило брашно. Като намерите вода, ще турите брашното в нея и ще го замесите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залеете с вода и ще го оставите във водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на път и гледали, къде ще намерят вода. Най-после спрели пред едно блато. Единият от тях застанал на северната страна на блатото и сипал брашното в водата. Той наблюдавал, как брашното се размивало в водата, постепенно потъвало, докато съвсем изчезнало. Вторият заел южната страна на блатото. Той извадил парчето сирене, измил го малко и го хвърлил в блатото. В скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибите и жабите, които живели в това блато.

Какво представят брашното и сиренето? – Те представят таланти, които човек трябва да развива. Какво правят хората с талантите, които им са дадени? Те тръгват с тях, обикалят света, но не работят. Те искат с малко труд да придобият големи резултати. Големи постижения има само онзи, който прилага талантите си в работа, т.е. онзи, който прилага Божествените закони. Така само той вижда, че в Божествения свят няма никакви противоречия. Който прилага Божествените закони в живота, той може да разреши правилно всички въпроси: индивидуални, семейни, социални и общочовешки. Решава ли ги само научно, по пътя на ума, и след хиляди години той няма да ги разреши. Хиляди години вече са изминали, откак хората решават тия въпроси, но не са ги разрешили. Още хиляди години ще минат, и пак няма да ги решат. – Защо? – Защото ги решават по личен път. Дето личността работи, там има обезсърчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решават въпросите от обществено гледище, в края на краищата хората ще кажат, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждат въпросите на живота. Обаче, дойдат ли до Божествено разрешаване на въпросите, хората се натъкват на голямо изобилие. Изобилието решава въпросите.

И тъй, личното разрешаване на житейските проблеми подразбира очакване на материални блага. Младият момък иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне пред хората, всички да говорят за неговата жена. Щом се ожени за нея, той обръща друг лист: започва да й се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по негов вкус, да не говори с други мъже и да не гледа към тях. – Какво е придобил този мъж от своята умна и красива жена? – Не само че нищо не е придобил, но даже я съсипал. Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека. Никой няма право да се налага на другите, да ги заставя да мислят, да чувствуват и да постъпват така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само в семейния живот на хората, но и в религиозния им живот. Ще влезе някой човек в едно религиозно общество и веднага ще го заобиколят и ще почнат да го учат, как да се държи, как да се моли, какви правила да изпълнява и т.н. Не се ли подаде на тези наставления, веднага го признават за некултурен и го заплашват, че с тези разбирания той не може да влезе в Царството Божие. Не само това, но понякога човек започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява в Бога, в Христа, дори и в себе си. Понякога пък си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И аз мога да бъда Син Божий като Христа. – И ти можеш да бъдеш Син Божий, и ти можеш да бъдеш като Христа, но трябва да имаш Христовия дух в себе си. Това значи: каквото Христос прави, и ти да го правиш. Който иска да бъде ученик на Христа, той трябва да върви по Неговите стъпки, да знае всичко, което Учителят му е преподал.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз". Какво приложение има този стих в живота? За да се познае присъствието на Христа между хората, нека двама или трима души се съберат на едно място и се помолят в името на Христа за някой болен. Ако болният оздравее, Христос, наистина, присъства между тях. Съвременните хора минават за християни, без да изпълняват Христовото учение. Запример, някой човек има лошо разположение на духа, мъчи се от мрачни и отрицателни мисли, без да може да си помогне. Казано е, обаче, в Писанието: „Този дух не излиза, освен с пост и молитва". Ако кажат на този човек да пости, той отрича поста, отрича молитвата. Постът, молитвата допринасят нещо на човека. Чрез пост човек придобива въздържание. Който яде на време и умерено, той пости. Съвременните хора не ядат на време, но когато им дойде на ум. Те не се съобразяват с времето, което природата е определила. Тя точно е определила времето, когато човек трябва да яде. Никой народ, никой човек не се храни на определеното от природата време. – Защо? – Защото се натъкват на ред отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението. Тъкмо се храните, и кредиторът ви, с полица в ръка, влиза в стаята при вас, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученик отива на изпит, но пропада. Връща се у дома си неразположен, без желание да яде. Жена готви обяд на мъжа си, но по невнимание яденето прегаря. Връща се мъжът от работа, и като хапва от прегорялото ядене, започва да се сърди на жена си. След това и двамата не могат да ядат, недоволни са един от друг.

Съвременните хора, въпреки науката, с която разполагат, са дошли до положение други да ги учат, как да се хранят, каква храна да употребяват и т. н. Срещате една млада майка, и тя веднага ви запитва, как и с какво трябва да храни детето си. – Много проста работа. Щом е родила, щом е станала майка, тя трябва да кърми детето си със своето мляко. Ако няма мляко, не е трябвало да ражда. Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане човек. Дете, което не е кърмено от майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допусне една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата им изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна. Какво правят сегашните майки? Те хранят децата си с различни кашички от овес, от просо, ечемик и т.н. Тези кашички не могат да предадат на детето онези елементи, които майчиното мляко съдържа. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите. И овчето, и кравето мляко са добри, но те изключват от себе си онези разумни сили, които млякото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудим, когато хората, при науката и знанието, които носят в себе си, не знаят, как да се хранят и как да живеят. Овцата знае, как да храни малките си, а човек, създаден по образ и подобие Божие, не знае. Казано е в Писанието: „Колко по-горе седи човек от овца!"

Като изучаваме живота, науката, културата на съвременните хора виждаме, че всичко върви по обратен път. Градинарите отглеждат цветя, зеленчуци, плодни дървета не по нови начини, но по стар път. Новият път предвижда работа с любов: сам ще садиш, сам ще поливаш, без да отправиш една лоша дума, едно лошо чувство или желание към кого и да е. Ще садиш, ще разкопаваш и ще поливаш с песни и с красиви и светли мисли в себе си. Сам ще режеш лозите си, сам ще ги завързваш. Това, което сегашните градинари правят с лозите и с плодните дървета, не е никаква култура. Това е чисто варварство. С такава култура нищо не се постига. Дърветата могат изобилно да раждат, но плодовете им не носят никакво здраве, никакво благоденствие на човечеството. Плод, който е отглеждан с любов, не гние лесно. Той запазва свежестта си с месеци. Направете опит. Посадете едно плодно дръвче и в продължение на 12 години го отглеждайте с песен, с молитва, с разположение и вижте след това, какви резултати ще имате. Плодовете на това дърво ще носят благословение за целия ви дом. Същото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си майката вложи своята любов, сила и дух, от това дете велик човек ще стане. До 21 годишна възраст тя не трябва да позволява да се докосват до сина или до дъщеря й. Докато момата и момъкът не станат на 21 години, освен майката и бащата, никой няма право да се докосне до тях. През бременния период, жената трябва да води съвършено чист живот: по мисли, по чувства и по действия. Същото се изисква и от бащата.

Съвременните хора прилагат ред методи при възпитание на децата, работят за изправяне на света, но при всичките си усилия те нямат успех. – Защо? – Методите им са отвън само нови, а вътрешно – стари. По този начин светът не може да се оправи. В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората. От дума само те не се учат, не се възпитават. Българинът има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителността е силно развита в него. Когато българинът мине покрай оградата на своя съсед, той ще вземе един прът от нея, да си услужи с него. Втори, трети минават, и всеки си взима по един прът. Като видят съседа си, те ще му кажат, че са си взели по един прът. – Няма нищо, спокойно отговаря съседът. Обаче, след известно време тук-там на оградата му се явяват дупки, отдето свинете на съседите му започват да се провират. Това говори за разрушителността на българина. Ако той е толкова силен в творчеството, колкото в разрушителността, от него гений би излязъл. – Защо българите досега не са дали нито един гениален човек? – Защото в характера си имат известни черти, които трябва да се възпитават. Тези черти пречат на гениалния човек да се прояви. За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо, днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи, днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека, трябва да излязат навън, във вид на цирей. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека.

„Забранихме му". Христос казва: „Не им забранявайте!" Това значи: не забранявайте на душата си да прояви това, което Бог е вложил в нея. Човек трябва да изявява навън само онова, което е присъщо на душата му. Ако душата на човека иска от него да се помоли на Бога, той трябва да я послуша. Ще кажете, че материалистичната наука отрича молитвата, отрича съществуването на Бога. Чудна работа! Какъв син е този, който не споделя с баща си няколко топли, искрени думи, от които и на двамата да бъде приятно? Какъв човек е този, който не познава своя Създател и не отправя към Него две синовни думи? След всичко това хората четат молитвата „Отче наш, Който си на небето". .. Как е възможно, човек да счита себе си за Син Божий, а да не познава своя Баща? Някои проповядват материализъм на хората, казват им, че Бог не съществува, че няма защо да Му се молят и т. н. Други пък казват, че молитвата не е нужна, защото Бог всичко знае и отговаря на нуждите на човека, преди да Му се е помолил той. Ако това е така, защо синът на някои от тези проповедници, като отиде в странство, веднага пише писма на баща си да му изпрати пари? Щом Бог знае всичко, нека Той внуши на бащата да изпрати пари на сина си, без да става нужда последният да пише писмо на баща си. Едно нещо трябва да имате предвид: когато говорите върху даден въпрос, вие трябва да бъдете последователни и логични.

Що е молитвата? Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишени същества. Без молитва човек не може да има никакъв контакт с живите същества. Някой има нужда от пари. Какво трябва да направи? Ще отиде при един банкер и ще му се помоли: Братко, услужи ми за известно време с две хиляди лева. Щом се улесня, ще ги върна. Банкерът го поглежда в очите и му казва: Заповядай! Той не го пита, истина ли говори, или не. Банкерът знае, че и да го излъже, само един път ще успее. Втори път същият човек не може да го излъже. Това е Божествен закон. Той гласи: никой никого не може да излъже два пъти по един и същ начин. Щом веднъж те излъжат по един начин, ти имаш вече една опитност. Ако втори път те излъжат, тази лъжа ще бъде изнесена по нов начин. Нещата и явленията в природата не се повтарят. Природата обича разнообразие.

Време е вече човечеството да се върне към новата, към положителната наука. За тази цел всичко, каквото хората знаят, трябва да го обобщят, да го свържат в едно цяло. Много отрасли от науката не са още засегнати, вследствие на което хората постоянно се лъжат. Те познават много неща вън от себе си и далеч от себе си, но себе си, именно, не познават. Как е устроено човешкото лице, какви са неговите вътрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строеж, по цвят, те не знаят. Какво значение имат формата, цвета на лицето, на кожата, както и устройството на всички техни органи, и това не знаят. Като не знаят тия неща, те даже не подозират пакостите, които сами си причиняват посредством своите мисли и желания. Една отрицателна мисъл е в състояние да разруши красивото, което Бог е вложил в човека. Ако една мисъл разруши тялото му, какво остава от него? Разруши ли физическото си тяло преждевременно, човек остава за дълги години инвалид. Физическото тяло на човека е утроба, в която духовното му тяло се развива. Апостол Павел казва: „Ако физическото ни тяло се разруши, ние ще живеем с духовното." Така може да каже апостол Павел. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работил духовно върху себе си? Който възкръсне от мъртвите, той ще продължава да живее с духовното си тяло, което е съградил.

Това, което говоря днес, се отнася до учениците, до вярващите, до ония, които искат да следват Христа. Едно трябва да знаете: никой човек не е в състояние да разреши противоречията в света, нито да изправи греховете на хората. Сам човек, бил той цар, княз или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството. Всички хора на земята могат да изправят човечеството. Светът може да се оправи, само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на Бога. Каквито закони и да съществуват на земята, писани или неписани, те не са в състояние да оправят свята. Един закон е ценен, само когато разполага с методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво са нужни 12 години, колко повече години са нужни за развитието на човека? Днес хората не успяват, защото бързат. С бързане работа не става. Всички, които са бързали, са отишли на онзи свят. Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в онзи свят, но са още на земята, дето водят усилена борба за съществуване. Страшно нещо е да умре човек преждевременно. В борбата си за съществуване, той причинява големи пакости на живите хора. Тази е причината, задето срещате двама души, които вчера се обичали, а днес се карат. Брат и сестра се карат, мъж и жена се карат, учители и ученици се карат. Навсякъде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо съществуват тия недоразумения между хората? Ако сте живели между българите, когато турците ги измъчвали, ще кажете, че турците са причина за техните нещастия. Днес вече българите са свободни. Коя е причината за сегашните им страдания и недоразумения? Значи, причината за нещастията на хората се крие далеч някъде.

Всички хора искат да се осигурят: някой се нахрани днес добре, но пак не е доволен, мисли, как да се осигури за утрешния ден. Друг си направи къща от две стаи и кухня, но вижда му се малка, иска да се разшири, защото децата растяли, нямало да има за всички място. Започва да се разширява, но срвдства няма и задлъжнява. Някой се впуща в едно предприятие, за да забогатее повече. Вложи всичките си пари, но пропада, изгубва и последната стотинка. – Не, при такова разбиране на нещата човек не може да бъде щастлив. При такова разбиране на живота, човек не може да служи на Бога. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, между ангелите, ще живеят добре. Наистина, при ангелите се живее добре. Там престъпления не могат да се вършат, но това е механическо постижение, а не органическо. За предпочитане е да имаш едно глупаво дете, отколкото един умен вол. След време глупавото дете може да стане умен човек и да извърши велики работи, но умният вол не може да стане човек. Волът може да свърши някаква работа, каквато ти искаш, но под остен, а не по своя инициатива.

И тъй, каква цена имат за нас мраморните чешми, ако водата им е пресъхнала? Каква цена имат дърветата, които са изсъхнали и не дават плод? Какво ни ползват обширните земи, ако не могат да се превърнат в плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухите чешми потекат, ако изсъхналите дървета прорастнат и ако неплодородните земи се превърнат в плодородни, те се осмислят. От тези примери ние отиваме към човешкия живот и търсим причината на злото, което е подпушило изворите на живота. Като не мислят правилно, хората казват, че причината на злото седи във външните условия, в този, в онзи и т.н. – Не, всичко това е само повод за идване на злото. Злото се крие дълбоко в човека. Всеки сам е причина за своето нещастие и за своя неуспех в живота, а външните условия и окръжаващата среда са само повод за отваряне врата на злото. – Ама еди-кой си ме излъга. – Колко пъти те е лъгал? – Щом те е излъгал веднъж, той ти е предал един урок. Ти трябваше да си научиш урока и втори път да не се оставяш да те лъже. – Ама слабости имам, невежа съм. – Това не е извинение. Злото в света седи в това, че хората са забравили основния закон на живота. Те са изгубили правата посока в живота. Когото и да попитате днес, отде е дошъл, от колко години живее на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошъл на земята от преди 30 – 40 години. – Това не е знание. Той трябва да знае историята на своя живот, от началото на създаването на света досега. Ще кажете, че сте готови да вярвате на всеки, който би разправил историята на вашия дълъг живот. – Не е въпрос до вярване. Човек трябва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нещата положително, той е силен в своите убеждения. Какви убеждения може да има човек, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството? Каквито са вярванията му, такива ще бъдат и убежденията му. Такъв човек никога не може да се повдигне. Обаче, който не вярва в робството, който познава своето високо произхождение, той е свободен човек. Свободата на човека зависи от мисълта му. Свободният човек има права мисъл. Той гледа на нещата широко, според както Бог ги е създал. В чувствата си той е положителен, от нищо не се разколебава. Дойде ли до отношенията си към хората, той желае и за тях всичко онова, което желае и за себе си.

Следователно, права мисъл, широки и благородни чувства и безкористна любов – това са условия за изправяне на човечеството. За да върви по този път, човек трябва да бъде внимателен към ума, сърцето и волята си. Той трябва да живее така, че да не се отклонява от пътя, който Бог му е начертал. Запази ли това, животът му ще върви, според българската поговорка „по мед и масло". – Как ще познаем, кой е пътят, определен от Бога? – Наблюдавайте, какво прави котката, когато заболее. Тя се ликува с пост. Преди да започне поста, тя изяжда няколко стръка от особена трева, която й действа очистително. След това пости няколко дена, докато оздравее. Щом оздравее, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано, като здрава. – Как познава котката тревите? Как знае да се лекува? – В нея е вложено едно специално чувство, посредством което тя сама си помага. Това чувство й подсказва, какво трябва да прави. Ако котката може сама да се лекува и знае, как да се храни, колко повече това е достъпно на човека. С помощта на своето вътрешно чувство човек може да познае, върви ли в пътя, който Бог му е определил, или се е отклонил. Хиляди начини има, когато трябва да се помогне на човека. В такива случаи човек казва, че Бог му е проговорил. По какво познавате, че Бог е проговорил на човека? – Щом Бог му проговори, всичките му слабости и недъзи се свалят от него, както се сваля кожата на змията. Той се чувства напълно обновен и прероден. Човек, на когото Бог е проговорил, кесията му е винаги отворена, къщата му – на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човек се разбира с всички хора. Той е разрешил съществените въпроси в своя живот. За себе си той нищо не говори, но хората говорят за неговата доброта. Той е добър, защото е свързан с източника на живота. – Как можем да станем добри? – Като се свържем с Първата Причина. Това може да се постигне в един момент. По естество човек е добър, но днес трябва да възстанови връзката си с Бога, която някога е прекъснал. Щом искрено пожелае това, той моментално може да стане добър. Сегашният момент определя човека. Българската поговорка казва: „Малкото камъче прекатурва колата". Същото може да се каже и за човека. Една погрешка в сегашния живот на човека е в състояние да засенчи 20 годишния му добър, благочестив живот. За да не изпада в такива положения, човек трябва коренно да пречисти къщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, през която злото може да се промъкне. Ако грешникът се откаже от своя път и тръгне в пътя на праведния, греховете му ще се заличат. Но и ако праведният се отклони от пътя си, правдата му няма да се зачете.

Съвременните хора се нуждаят от следното: да възстановят вътрешната връзка с живота. Чрез тази връзка, именно, човек може сам да отиде при великия извор на живота и да пие от неговата вода. Мнозина могат да му говорят за водата на този извор, но той сам трябва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този извор е добра, или не. От разположението или неразположението, което водата указва върху човека, се съди за нейните качества. Същото може да се каже и за всяко ново учение. Всяко учение, което се отразява благотворно върху човека, което носи свобода и живот, иде от Великия извор на живота.

„Понеже не следва с нас, забранихме му." Ако при сегашните условия на живота Христос дойде на земята, какво ще проповядва на хората? Той ще им проповядва три неща: абсолютна чистота и свобода на мислите, на чувствата и на действията. И след това ще каже, на кого не трябва да се забранява да се прояви. Всеки човек, всяко живо същество има право да се проявява свободно, според както Бог го е създал. Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата – като круша, животното – като животно, човекът – като човек. Само при тези условия всеки ще прояви и разкрие в себе си това, което отначало му е дадено. Красотата на живота седи в голямото разнообразие. Мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици представят условия за проява на Божествения живот. Растенията и животните също представят условия за проява на Божествения живот. Тъй както бащата може да се прояви в любовта, друг не може; така, както майката може да се прояви в любовта, друг не може; така, както братът и сестрата могат да се проявят в любовта, друг не може; така, както слугата може да се прояви в любовта, друг не може; така, както господарят може да се прояви в любовта, друг не може. Бащата не може да прояви любовта на майката, нито майката може да прояви любовта на бащата. Братът не може да прояви любовта на сестрата, нито сестрата може да прояви любовта на брата. Слугата не може да прояви любовта на господаря, нито господарят може да прояви любовта на слугата. Това показва, че всеки човек е на мястото си. Заеме ли човек веднъж мястото си, никой друг не може да го заеме. Никаква сила в света не е в състояние да измести човека от положението, което му е дадено от Бога.

Съвременните хора често се обезсърчават и казват: Нашата работа се свърши. – Не, така не се говори. Така не се разрешават въпросите. Това е най-лесното разрешаване. Това значи да се отказва човек от дълговете си. Щом сте взели пари на заем, непременно трябва да ги върнете. Ще срещнете банкера и ще му кажете, че ще работите, ще употребите всичките си сили, само да се издължите. Ама те са крадени пари! – Това е въпрос. Не е важно, кой как е печелил пари; важно е ти, като честен човек, да изплатиш дълга си точно на време. Щом ти постъпиш честно, и банкерът ще бъде готов да ти прости лихвите. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвите на някоя бедна вдовица, или на някое сираче. Мнозина се страхуват да проявят щедростта си, да не би да пропаднат в живота. Напразно се страхуват. Ако всички хора на земята работят и мислят едни за други, животът ще се подобри, и хората ще се познаят, ще заживеят братски. Който дава, и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек, да е давал от любов и да е пропаднал. Обаче, изправянето на света не става с изправяне само на един човек. Българската пословица казва: „С един камък къща не става." Всички разумни, съзнателни хора трябва да бъдат носители на Божественото учение в света.

„Забранихме му." Христос пък казва: „На никого не забранявайте, но поощрявайте се едни други!" Поощрявайте ония, които правят добро. Правете добро без користолюбие, без съблазни за себе си, или за другите. Каквото и да прави човек, той трябва да се проявява естествено, свободно, без никакво лицемерие. 3апример, като се облича, той трябва да бъде чисто облечен, всякога спретнат. Някой се облича добре, чисто, с цел да се хареса на хората. Друг пък се облича скромно, с прости дрехи, да се представи за духовен човек, за човек, който не се интересува от светския живот. – И едното, и другото е лицемерие. Чистотата е необходимо качество за всеки човек. Да бъде човек чисто и добре облечен, това е в реда на нещата. Това е така необходимо за човека, както е необходимо да бъде здрав. Здравият човек е винаги бодър, свеж в мисълта си. В постъпките си той е експедитивен и съобразителен. Той никога не се обезсърчава. Когато му дойде часа да напусне земята, той поканва приятелите си на угощение и им казва: Викат ме вече в отечеството ми, в моя дом. Искам да си поговорим малко, да се простим и да си замина. Здравият човек гледа еднакво и на този, и на онзи свят. Той не се страхува от смъртта. Какво правят хората, когато почувствуват, че трябва да напуснат земята? Те казват: Страшно нещо е смъртта! Няма какво да се прави, ще мрем. Според тях смъртта е свършване с живота. Някои вярват, че и след смъртта има живот. Други пък считат смъртта за най-голямото страдание в света. Когато страдал, Христос усилено се молил. И в такива случаи Той казвал: „Господи, да бъде Твоята воля, а не моята." Чрез страданията си човек се свързва с Бога. Тогава той усърдно се моли. Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си великите учители, светиите и гениите. Когато хората започнат геройски да носят страданията си, светът ще се подобри. Светът още не може да се изправи, защото хората избягват страданията, а търсят радостта, щастието, богатството.

Кой е пътят за постигане на щастието? – Любовта. Единственият път за постигане на щастието е любовта. Който не е опитал този път, той се съмнява. Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението от една страна и действителния живот, от друга страна, има голяма разлика. Който живее с великото и красивото в живота, той никога не се съмнява. От ден на ден той все повече и повече закрепва и във физическо, и в духовно отношение. Той живее в радост и е готов да помага на всички, които искат от него услуга. – Какво да правят другите хора, които още не са дошли до това положение? – Те трябва да стоят в болниците, докато се излекуват. Щом някой се излекува, той трябва да излезе от болницата. Като се почувства, че е здрав, веднага трябва да излезе от болницата, да не чака лекарите да се произнасят за него, здрав ли е, или не. Какъв човек е този, който не може да излезе от лошите условия на живота? Който не прави усилия да излезе от лошите условия, той ще остане в живота на ограниченията, ще се върти на леглото си, с наставления, дадени от окръжаващите, кога да яде, какво да яде. Това е живот на ограничавания, живот без свобода и светлина. Човек може да бъде свободен, само когато е извън болницата.

И тъй, излезе ли от болницата, човек не се нуждае вече нито от лекари, нито от сестри милосърдни. Той трябва да се вслушва в своето вътрешно чувство, което му подсказва, каква храна да употребява, каква вода да пие и как да я пие. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да знае, как да се храни, как да пие вода, кога и как да почива и т.н. Пие ли вода, той трябва да вземе пример от кокошката, да пие вода на глътки. Както е нужно за стомаха на човека добра и чиста храна и вода, така той трябва да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени и благородни чувства. По този начин човек може да съгради не само здраво физическо тяло, но и здраво духовно тяло. Задачата на човека седи не само в работа върху своя ум, сърце и воля, но и в работа върху окръжаващите. – По какъв начин ще работи върху тях? – Като работи съзнателно върху себе си, човек едновременно работи и върху другите. Като работи с мисълта си, мислите му се пренасят в пространството и се възприемат от просветените умове.

Представете си, че някой човек се е отчаял от живота и намислил да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте към него своята насърчителна, положителна мисъл. Този човек се сепва, започва да мисли и се отказва от решението си. Другаде виждате, че няколко души намислили да вършат престъпление. Вие отправяте към тях една положителна мисъл за отговорност на човека пред Бога, и те се спират, отказват се от намерението си да вършат престъпления. Следователно, положителната, възходяща мисъл на човека е в състояние да помага на малък или голям брой хора – зависи от интензивността и чистотата на мисълта. 3начи, човек носи отговорност по отношение цялото човечество. Като знае това, той трябва да бъде внимателен към своите мисли и чувства, да не допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които действат убийствено върху хората. Мисълта е сила, която трябва съзнателно да се използва. Който не схваща отговорността, която носи по отношение на цялото човечество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става с хората, това не ме интересува. – Така мислят обикновените хора, но не и тия, които вървят в Божествения път. Ето защо, всяка сутрин човек трябва да изпраща към всички хора на земята своите добри мисли и желания, няма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направил. Онзи, Който го е създал, ще му изпрати своето одобрение, което ще повдигне духа му.

„Забранихме му". Като отговор на това запрещение, Христос казва: „Не забранявайте на никого!" Христос не е създал сегашните църкви, които не престават да водят борба за предимство една над друга. Христос не държи за каменните църкви, нито за техните служители. – Защо? – Защото Той е против делението, против ония проповеди, в които се говори за Неговите страдания. От две хиляди години насам се говори за страданията на Христа, а Той изисква вече от хората приложение на Божията Любов. Ако питате Христа, на коя църква да служите, Той ще ви отговори: Служете на която и да е църква, но прилагайте Божията Любов. – Коя църква е най-права? – Всички църкви, които прилагат любовта са прави. – Кой народ е най-добър? – Всички народи са добри, щом са носители на любовта. – Защо ние не успяваме? – Защото не спазвате законите на любовта. Майката храни, пере, чисти детето си, но щом излезе вън, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. – Какво трябва да правим тогава? – Да се миете и къпете често. Вода гореща и сапун има достатъчно. Ще изперете дрехите си, ще се измиете, изкъпете и пак ще излезете чисти и облечени пред света. Който не може сам да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може сам да се чисти, той се ползува от добрите условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малките си братчета и сестричета.

И тъй, каквото представят децата на физическия свят, такова нещо представят възрастните хора в духовния свят. В духовния свят хората са толкова немощни, колкото и децата на физическия свят. На физическия свят, обаче, хората минават за герои. Те отиват на бойното поле, бият се, завладяват земи. Ако човек се осмели да им каже, че не трябва да грешат, да лъжат, да вършат престъпления, те веднага се противопоставят и казват, че не може без лъжа, без грехове. Като им се говори за почивка, те казват, че човек трябва да работи неуморно, да осигури бъдещето си. – Какво ще кажете тогава за почивката, която Бог е направил в седмия ден? Казано е в Писанието, че Бог работил шест дена, а в седмия си починал. Не само хората, но и животните трябва да си почиват. Като работи шест дена, на седмия ден и волът трябва да си почине. На седмия ден добрият господар ще пусне вола си в гората, на свобода, на почивка. – Ами ако го изяде вълк? – Който служи на Бога, той е защитен от всякакви вълци. На такъв човек и богатството, и имотът, и добитъкът са запазени от външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, бил той българин, англичанин, руснак, или какъв и да е, той всякога е свободен. Дето и да отиде, той знае, че е поданик на една велика държава, чиито закони седят над всички световни наредби и постановления.

Един индус отишъл в Тибет да проповядва. Като обикалял градовете, той попаднал в енорията на един лама (владика). Владиката го извикал при себе си и му казал: Ти направи едно голямо престъпление, за което си осъден на смърт. За тази цел било заповядано да го спуснат в една дълбока яма, здраво затворена отгоре, да не може никой да отвори и да го извади. Като го спуснали в ямата, той се видял обиколен с умрели хора, от които се разнасяла отвратителна миризма. Така прекарал той цели три дена в усърдна молитва към Господа, да го избави по някакъв начин от това нещастие. Една вечер той видял ръка, която дигнала капака и спуснала едно въже. В това време той чул глас: Хвани се за въжето и излез вън на свобода. Той моментално хванал въжето и излязъл вън от ямата. Като се огледал, не видял никакъв човек около себе си. Силно замислен, той дошъл най-после до заключение, че навярно ламата е изпратил някои от своите хора да го извадят от ямата. Убеден в това, той се отправил към ламата да му благодари за освобождаването. Като го видял свободен, ламата се почудил, но му казал: Махни се оттук! Радвай се на свободата си. Благодари на Онзи, Който те е освободил. По всичко се вижда, че ти служиш на силния Бог. – Кой го е освободил? – Христос. Съвременните християни цитират примери из Библията, за тримата момци в огнената пещ, за пророк Данаил в ямата между лъвовете, но забравят, че и днес има ред примери за чудно избавяне на хора от явна смърт. И ако трябва да изнесат тези примери, те ги обясняват с някакво случайно избавяне, а не като примери, в които взима участие сам Христос, или Божията ръка.

Следователно, ако Човек не вдигне кръста си и не възлюби Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила, той нищо не може да направи. Ако молитвата ви не стига до Бога, къде е вашата сила? Ако молитвата на индуса била приета от Бога, защо и вашата да не се приеме? Щом молитвата на човека е чиста, дълбока, тя всякога се приема. Бог не прави разлика между душите. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората, и аз ще бъда с вас до скончание на века. Защото даде ми се всяка власт на небето и на земята." Тъй щото, като знаете, че Христовият Дух живее вечно и разполага със сила и власт, не се обезсърчавайте. Вие всякога можете да Го призовете и да получите Неговата помощ. Всеки човек носи Христовата сила в себе си. Той трябва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щом развият тази сила в себе си, хората ще познаят, какво нещо е Бог, какво представя Божественото начало в човека.

Съвременните религиозни очакват идването на Христа по начин, по какъвто Той няма да дойде. Сам Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?" Значи, вярата е едно от условията, чрез което хората могат да познаят Христа и да Го приемат в себе си. Докато хората не приемат Христа вътрешно, по какъвто външен начин и да им се изяви, те няма да Го познаят. Вярата подразбира вътрешна опитност. Казано е в Писанието: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!" Сега ние казваме на съвременните християни: Пазете се от онези плодове на живота, които носят смърт. Пазете се от учения, които носят страдания и смърт. Хранете се с такива плодове, които носят здраве за тялото, светлина за ума и свобода за душата. За тези плодове е казано в Битието: „Който яде от дървото на живота, той ще придобие безсмъртие". Тези плодове водят човека към познаване на абсолютната, истинската вяра. За да се развива това дърво правилно, нужни са специални енергии, специална почва. Почва, на която е убит човек, или животно, носи проклятие в себе си. За да се използва, тази почва трябва да се остави седем години на покой, да работят върху нея природните сили, коренно да я пречистят. Докато не се махне и последната следа от извършеното престъпление, тази почва не трябва да се използва. И ако днес хората са болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употребяват. Те се ползват от плодовете на земята, която е напоена с кръвта на хиляди и милиони жертви – хора и животни. Земята е пропита от човешка кръв, и тя трябва да се пречисти. Тя може да се пречисти, само като мине през Божествения огън – огънят на любовта.

„Забранихме му." Христос казва: „Не им забранявайте!" – В какво? – В правене на добро. И аз казвам: Правете добро. – Време ли е за правене на добро? – Закъснели сте даже. И ако в продължение на няколко години още не влезете в новия живот, от вас нищо не може да излезе. Човек трябва да се повдигне сега или никога! Следователно, онези, които не са взели решение да следват пътя на Божественото учение, да решат това още сега. Които са взели решение, те да не се колебаят, да тръгнат напред. Които пък са тръгнали, те да вървят, без да се обръщат назад. Който е взел мотиката на рамо, той не трябва да се обръща назад. Защо трябва да се обръща назад? Да гледа, да не го следи някой. Силният човек не се интересува, дали някой го следи, или не. Той върви напред. Който е тръгнал в правия път, той не иска да знае, следват ли го други, или не. Сам да остане в пътя, той върви напред, нищо не го спира. – Не трябва ли да се обърнем назад, да видим, колко път сме извървели? – Никакво обръщане назад не се позволява. Щом стигнете на високия връх, там ще се спрете и ще огледате пътя, който сте извървели. Като вървите в правия път, няма да се интересувате за резултатите.

И тъй, докато следвате Божия път, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени от лекари, от близки, достатъчно е да се обърнете с молба към Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единственият, към Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи човек може да познае Бога и да опита Неговата Любов. – Ама защо се разболях? – Да опиташ Божията Любов. – Защо осиромашах? – Да опиташ Божията Любов. – Защо изгубих общественото си положение? – Да опиташ Божията Любов. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които човек преживява, имат за цел да запознаят човека с любовта. Тези опитности струват повече от най-голямото земно богатство. Това значи да се свърже човек с невидимия свят, с Христа, с Бога. Няма по-велико състояние за човека от това, да се свърже с Великото в света, с любовта, в която няма никаква промяна. Единственото нещо, на което човек може да разчита, това е Любовта на Бога. Няма по-велико нещо за човека от това, да е свързан с Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човек волята Божия, това значи да придобие вътрешен мир и вътрешна радост в себе си. Щом придобие тези качества, човек може да се домогне до вътрешната философия на живота, до положителната наука.

„Понеже не следва с нас, забранихме му". Христос казва: „Който не е против нас, той е с нас, затова не му забранявайте". Сега и аз ви казвам: Не се отричайте от добрите си намерения! По-нататък Христос казва на учениците си: „Понеже аз пострадах, и вие ще пострадате. Понеже аз умрях, и вие ще умрете. Но ако вървите в стъпките ми, както аз възкръснах, така и вие ще възкръснете". Христос донесе в света учение на любов, на братство между хората. Всички хора трябва да осъзнаят, че са братя, че имат един и същ баща – Бога. Всички хора четат „Отче наш", но само на думи. – Защо? – Един чете „Отче наш", но когато някой дойде да му иска пари на заем, той ще му наложи 30 – 35 % лихва. Друг чете „Отче наш", но като дойде някой беден при него да му иска малко жито, той казва, че няма, а хамбарът му е пълен. Който обича Бога, той е готов всякога да дава: сърцето му е отворено и готово да дава; лицето му е светло от добрите дела, които прави. Това означава човек, на когото огънят вечно гори, и свещта постоянно свети. Изворът на този човек всякога тече и раздава на всички хора – бедни и богати, учени и прости.

„Не им забранявайте"! – казва Христос.

„Който не е против нас, той е с нас".

6. Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1929 г., София. – Изгрев.

Забранихме му

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, хора, всички, аз, сега, живот, христос, свят, бъде, себе, години, път, бог ,

 Неделни беседи , София, 6 Октомври 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Лука 9:49

Цялата съвременна култура е на забраняване. Закони, правила, наставления, морализирания - това няма да правиш, онова няма да правиш, правила как трябва да се обличаш, как трябва да туряш шапката си, как трябва да туряш обущата си, остри ли трябва да бъдат, американски ли, английски, французки, с къси рокли ли трябва да бъдат, или с дълги, после косите дълги ли трябва да бъдат, или къси, гладки или къдрави, трябва ли да намазват лицата си, после с какво благоухание трябва да се напръскват - с розово или с теменужно масло, с какъв сапун трябва да се мием, как трябва да се перат дрехите, колко време трябва да се киснат. После правило има по колко време трябва да се следва училище, специализация. Все правила, правила, докато се научим. Но виж, задигнали го за онзи свят. Казват - нас учени хора тук не ни трябват, трябват ни невежи. Тъй щото вие сте недовършили, затова сте тук. Ако сте станали учени, нямаше да сте тук, на земята. Тъй щото, който е тук, на земята, той не е свършил, още нещо трябва. Има още правила, забранявания - това няма да правиш, онова няма да правиш.

Сега седят хората и питат: „Трябва ли да бъдем свободни?" Не може човек да бъде свободен, щом казват какво трябва да ядеш. Синът е вегетарианец, бащата е месоядец - спор има. Бащата има правото. Синът, понеже се е родил от бащата, той трябва да яде това, което и бащата яде. Синът на вълка няма право да се откаже от храната на бащата. Нищо повече. По закон няма право. Но и синът на овцата няма право да се откаже от храната на бащата. Тогава имаме размесени хора. Едни, които са били вегетарианци и са станали месоядци, и други, които са били вегетарианци и са станали месоядци.

Та казвам, има едно противоречие. Аз ще ви приведа един малък разказ. Едно време чел вълкът една свещена книга, въодушевил се от книгата и казва: „Нашият род е правил толкова грехове в света. Не може повече така да се живее. Голямо наказание ще дойде." И решил той да реформира живота си. След като ходил, постил, молил се, най-после дошло вдъхновение, тъй както на вълка иде, и тръгнал да проповядва в света, че месо няма да се яде. Всички казват - той станал вегетарианец. И дето ходил, в това село го бият, в онова село го бият и казва: „Няма да я бъде. Хората не са още културни, за бъдеще. Сега не може да се проповядва. Ще се върна. Три деня съм седял гладен, ще тръгна и когото намеря, първия, ще го изям. На тия хора не проповядвам." Той върви и забелязва един кон. Казва: „Какво правиш?" „Паса трева." „Три деня съм гладувал. Ще те изям" - казал вълкът. Конят поглежда и казва: „Виждам, че ще ме изядеш, но имам една молба." „Каква е?" „Баща ми беше много благороден човек. Понеже съм кон, кован съм с петала. Задните и предните ми крака като ядеш, може да се замотае в гърлото ти." „То е лесна работа." „Отзад ще минеш, задните петала ще извадиш, а после и предните." Дигнал си краката и като му ударил две текмета хубави, той се търкулил на земята. Трябвало му две минути, докато дойде на себе си. Конят в това време си отишъл. Казва си после: „Слушай, ти четеш свещената книга, ти искаше да преобразиш света. Защо ти трябваше да снемаш петалото на коня? Ти налбантин ли си? Стегни си ума да мислиш и втория, когото срещнеш, не му вади петалото, изяж го."

Той върви гладен, вижда покрай едно езеро два овена пасат, спорят за нещо. Пита ги: „За какво спорите?" „Спорим за тревата, която пасем." „Аз ще разреша този въпрос. - Казва: - Срещнах един, искаше да му сваля петалата, но ми даде един добър урок. Тъй щото, ако и вие искате да ви разковавам петалата, няма да се съглася." „Не, ти бъди спокоен. Ние и двамата отдавна те чакаме. Когото от нас искаш, ще изядеш. Но ние имаме обичай, ние ще се отдалечим от двете страни, ще се затичаме и когото хванеш от нас, ще го изядеш днес, а другия - утре. Така правеше и баща ти." „Тъй ли?" „Аз говоря право как ще бъде - единият отляво, другият отдясно." Той седи, чака. Те се засилили и като се затирили, ударили го, счупили му четири ребра. Той паднал на земята, а те офейкали. „Слушай - казва си той, - ти няма ли да поумнееш. На коня петалото не изваждаш, нито пък се осигурявай. Намери един овен, изяж го. Защо ще мислиш за другия ден? Да те оставят отляво или отдясно. Щом дойдат, хвани единия. Какво ще ги чакаш. Видя ли какво ти станаха четирите ребра. Такава лъжа. На коня петалото не снемай, нито пък прави избор."

После той намира една свиня. Казва й: „Ти поне си мазна, няма да ме лъжеш. Двама ме лъгаха. Конят казва да му снема петалото, удари ме, счупи ми зъбите. Два овена ме излъгаха. Ако мислиш и ти да ме лъжеш, тебе ще изям." „Много хубаво - казва свинята. - Отдавна те чакам. Но ние сме големи певци. Кой как дойде, пеем му. Да ти попея една песен. Като ме изядеш, ще си спомняш за хубавите ми песни." „Колкото за песните, аз ще те слушам, аз съм любител на песните." Свинята зацвилила, събрала всички свини наоколо си и разгонили вълка. „Ще спра - казва си. - Защо ти трябваше свиня да ти пее."

Ние, съвременните хора, мязаме на този характер на вълка. Всички тия противоречия. Тъкмо оправиш едното, дойде второ, трето, четвърто, пето и най-после оправяме, и работите остават неоправени. И в края на краищата остава въпросът, че като отидем в онзи свят, ще се уреди този въпрос. Сега тук не можем да си уредим работите, че в онзи свят ще ги уредим. В онзи свят работите са уредени, но въпросът е може ли човек да отиде в онзи свят. Щом постъпиш в едно училище, работата там е уредена, но докато постъпиш в това училище.

Казвам, сега, при сегашния живот, ние имаме все отрицателната страна на живота. Целият ни живот е пълен само със съмнения, забранения - ти това няма да правиш. Знаеш ли какво ще кажат хората за тебе? По-учен трябва да бъдеш! А той все като вълка. Казва, втори път няма да разковавам коня, овни няма да избирам, свинята няма да оставям да ми пее. Все това няма да правя, онова няма да правя, и работите не вървят пак.

Сегашният двадесети век, дето науката толкова се е развила в своя напредък, много знаем за небето, много добри хора сме, много културни, хубави здания имаме, но статистиката показва, че 25 на сто днес хората страдат от охтика, 35 на сто заболяват от неврастения, заболявания на нервната система, 15 на сто са с разстроени болести и 25 на сто, които страдат от мускулни болести. Не зная колко остават това здравите хора, гениите на човечеството, които са съумели да бъдат здрави.

Сега забележете, че учениците на Христа срещат едного, който помага на хората, и понеже не ходи с тях, не му позволяват. Христос казва: „Не му забранявайте. Този, който не е против нас, с нас е." Та казвам, сега ако влезем в една православна църква, там има правила как трябва да се молите. Три пъти трябва да се прекръстите, ще запалите една свещ, ще целунете един светия, втори, трети и ще се оттеглите. Влезете ли в една евангелска църква, ще седнете на стола, ще си турите ръката на очите и ще се помолите. Ако влезете в една джамия, турците по друг начин се молят. Ако влезете в будически храм, също по друг начин ще се молите. Всички имат свои методи. Ако ти не се съобразяваш с техните правила, те ще знаят, че ти не си от техните. Казват: „В нашата църква така не се седи." Сега ако отидете между учените хора, поетите или писателите, че някоя запетая не е турена намясто или че не говориш според всичките правила на граматиката, веднага ще ти направят известен укор, че не разбираш езика. Действително хубаво е. Някои хора са постигнали големи постижения, някои идеално пишат, но идеално не прилагат онова, което знаят.

Един баща изпраща двамата си синове в света да се учат. На едного дал половин килограм сирене, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното." На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш сиренето, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане." Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато. Казва единият: „Да турим всичкото брашно в тази вода, да замесим, да има да се нахраним. Все на хляб ще стане." Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря сиренето да се подсири." Турят. Единият заема северната страна, другият - южната. „Как е?" - казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли. Той останал без сирене.

Аз ви привеждам този пример. Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага - носим малко сирене и брашно. Сиренето и брашното са малките таланти. Тръгваме по света и очакваме големи възможности. Но в света получава само този, който може да приложи Божествения закон. В Божествения свят противоречия няма. Ако ние дойдем да изучаваме Божествения свят, тъй както трябва, ние ще дойдем до пълно разрешение. Понеже ние изучаваме социалния въпрос от чисто научно гледище. Не само сега, но и за в бъдеще ние ще бъдем в крайно противоречие по този въпрос. От хиляди години хората са разрешавали проблемите на живота, но и още хиляди години не могат да ги разрешат те, защото онзи, който разрешава въпроса от лично гледище, казва: „Не ме оценяват хората." Или пък: „Тази работа няма да я бъде сега, ще я отложа." Ако разрешава въпросите от обществено гледище, казва: „Хората още не са готови, не могат да разберат."

По този начин всякога ще има едно противоречие. Само когато дойдем до Божественото, Божественото е едно изобилие. Онзи, който разрешава въпроса от свое лично гледище, той очаква да приеме нещо. Младият момък, който се жени за младата мома, той очаква тази мома да го подигне. Той иска да има красива мома. Най-първо казва: „Жена имам." Той иска тя да бъде умна. Всички хора да казват: „Този има жена умна, не е глупава." Всеки да говори за неговата умна и красива жена. И той казва: „Да, такава е жена ми." Пък ако неговата жена е умна, какво ще му придаде? Най-първо, ако той седи културно по-долу от нея и иска да я подчини на неговия закон и казва: „Слушай, ти това няма да правиш, онова няма да правиш" и ако започне да й туря неговия режим, питам, де ще отиде нейната красота? Защото, докато служи на други закони, има свобода. Но ако дойде да разрешава лично въпросите, казва: „Ти за кого си се женила? За хората или за мене? Аз съм за тебе божество. Ти, вкъщи когато съм, хубаво ще се обличаш. Вън дрипава ще бъдеш. Никакво белило, никакво червило, разрошена, никакво чесане. Аз не искам никой да те харесва." Това е правилото на ревнивия мъж. Знаете ли какво е правилото на ревнивия мъж или на ревнивата жена? Ревнивият мъж всяка вечер, като се връща вкъщи, по три пъти влиза под кревата, да види дали някой не се е скрил. Някой път ще отваря долапите по три пъти, да не би някой да се е скрил. Ще търси из дрехите, после ще погледне жена си в очите, ще я пита: „Да не лъжеш? Днес да не си приемала някого вкъщи? Да не ме лъжеш? Днес прие ли някого? Право ще кажеш!"

Питам сега, тази умна и красива жена, като се ожени за тебе, ти какво ще й придадеш? Не само това, но ти влизаш в някое религиозно общество, ще те повикат и ще кажат: „Как вярваш в Господа? Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?" Ако вярваш според разбиранията на този човек, ще те приемат в това общество. И започват те - така ще вярваш, иначе ще вярваш. И ако се отклониш, ти в Царството Божие няма да влезеш. Не само това, но понякога ние имаме самовнушения в себе си. Всеки човек има лоши самовнушения по наследство. Някой път казваш: „Кой знае какъв е бил Христос. Искат да заблудят хората, че бил толкова свят. Дошъл и казва, че бил Син Божи." Ти се раздвоиш в себе си и казваш: „Ще направя като него. Че е Син Божи. И аз ще кажа същото. Много хубаво. Христос в прочетената глава изпъждаше духове." И ти като него ще направиш един опит. Не е само да носиш името християнин. Да вярваш в Христа, значи да имаш неговия дух. Каквото Христос прави, да правиш и ти. Ако ти не правиш това, не можеш да бъдеш негов ученик. Ако искаш да бъдеш ученик, ученикът трябва да върви по стъпките на своя учител. Той трябва да знае всичко, каквото учителят е предал.

Казва Писанието: „Ако някой е болен, нека се съберат двама или трима души да се помолят, и ще изце- лее." Съвременните хора християни не изпълняват това правило. Имаш в себе си лошо разположение. Христос казва как се изпъжда лошото разположение. С пост и молитва. Казваш, молитвата нищо не струва сама по себе си, постът нищо не дава сам по себе си, но знаете ли в какво седи постът? Постът разбира в себе си въздържание. Да пости човек, значи да се въздържа. Щом ядеш умерено, навреме, ти имаш пост. Ако ти ядеш не навреме, всякога, ти си от ония хора, които всякога страдат. Днес в съвременната диета, в съвременната хигиена не са определили точно времето, когато трябва да се яде. Има в природата определено време, кога трябва да яде човек - сутрин и на обед точно математически е определено, няма изключение. Англичаните ядат в два часа. Ние тук обядваме в дванадесет, но нито един народ на земното кълбо не обядва, когато трябва. Защото има известни отрицателни мисли в нас, които развалят обяда ни. Когато дойде един божествен обяд, трябва да се наядеш и да се благословиш, че се случи да дойде един твой кредитор. Ще ти покаже една полица и ще ти развали настроението. Ако си ученик, учителят ще ти пише единица на изпита. Ти ще се върнеш у дома и ще изгубиш обяда. Ако си някоя жена, готвиш нещо, дойде мъжът, ти си приготвила яденето и той ще ти развали обяда.

Питам, в какво седи съвременната наука? Ние изучаваме микробите. Знаем какво трябва да се яде. Питам, животните кой е учил какво трябва да ядат? Виждали ли сте, като ходи, овцата как избира най- хубавата трева? Човек, който е създаден по образ и подобие Божие, трябва да се учи какво трябва да яде. Една майка пита с какво трябва да храни детето си. Тя трябва да го храни със своето мляко. Ако майката няма мляко, да не ражда. Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то човек няма да стане. Няма в историята пример, дето майките да не са хранили своите деца и да са станали гениални. Не само това. Но майка, която храни детето си три години, тя не трябва никаква лоша мисъл да има. Че къщата изгоряла, че мъжът й я напуснал, тя трябва да бъде тиха и спокойна, ако иска това дете да го отхрани. Сега ще му дадат овес, това-онова, и то ще замяза на овеса и на ечемика. Овесът не може да предаде това, което майката може да предаде. В млякото на майката има разумна сила, в която майката влиза. Ако ти отхранваш едно дете с млякото на една овца, то ще замяза на овцата. Няма да бъде лошо, но няма да бъде това, което ти очакваш.

Следователно в съвременната култура ние вървим хигиенически и научно по обратен път. Онзи, който обработва плодните дървета, не трябва да каже нито една лоша дума. Всеки, който иска да има плодни дървета и да има благословение, той трябва сам да ги посади, сам да ги обработва. Чужд човек не бива да праща. Двайсет дървета ти ще поливаш, ще окопаваш наоколо и като минеш покрай тях, ще кажеш една хубава мисъл. Пращат ли другите хора да режат лозите, да ги кастрят, както сега правят - окълцват нашите градини, това не е култура, това е варварство. С такова градинарство нищо не се постига. Може да има изобилие на плодовете, но здраве, благоденствие от тези плодове не се постига. С един плод вие може да направите опит. По този начин, ако вие имате едно дърво, което никой друг не е пипал, ако откъснете един от неговите плодове, той може да седи три-четири месеца, без да изгние и без да се изгуби неговата свежест.

Ще кажете: „Опитвали ли сте това?" Вземете едно дърво и направете опит с него за дванадесет години. Ако през тези дванадесет години ти ходиш около него и се молиш Господ да благослови плодовете му, от тези плодове, които ядеш, нито неврастения ще имаш, нито охтика. Дървото ще бъде благословено в целия ти дом. То е за дърветата, но то е и за децата същото. Ако вие не можете да отхраните едно дете като това дърво, ако майката не седи със своята мощ, със своята кръв и със своята воля, какво ще стане от него? Ако всеки го учи, ако всеки го пипа, от това дете нищо няма да стане. Според новото възпитание до двадесет и една година един момък и една мома никой не трябва да го бута освен майката и бащата. Като станат момъкът и момата на двадесет и една година, тогава чужд може да ги пипа. Не само това, но когато майката е бременна, нейният възлюбен, той не трябва да й каже нито една горчива дума. Не само да й каже, но нито да помисли. Бащата трябва да храни към своята другарка най-хубави мисли и чувства. Това е хигиена.

Сега хората искат по обществен начин да оправят света. Тъй както сега оправят, аз да ви кажа, светът няма да се оправи. Идат големи страдания, и то такива, каквито светът не е сънувал. У българите има обичай, след като някой загради градината си с хубав плет от леска и като мине някой покрай този плет, потрябвало му един прът, вземе от този плет и го отгради. Мине друг, пак си вземе един прът. Така минават един след друг и плетът се разрушава. Казва: „Минаха покрай твоята градина, взеха един прът." „Нищо няма." Този взел, онзи взел, гледаш, след една година - разградено, свинете влизат. Българинът е силен да разрушава. Ако е толкова силен да гради, той ще бъде гениален човек. За българите няма някой велик човек. Славяните представляват най-долното положение на човека. Може да се каже, че те общо трябва да се подигнат. По-напредналите са по-свободни. И действително, ако човек не е възпитан - в славянството има известни заложби, за които трябва възпитание - затова се дават страдания. Страданията, които идат за тях - нито един народ от Европа не е изложен, както русите са изложени да страдат. Защо? За да се подигне в тях хубавото, красивото, мощното. Сега злото в славянството се вижда. Онова, което става днес, е това зло, но то и по-рано съществуваше. Нима мислите, че онзи цирей, който е излязъл на ръката, не е бил и по-рано в тялото? Той е бил по-рано в кръвта и сега по-лесно може да се лекува.

Сега Христос казва: „Не им забранявайте." Аз турям правилото: онова, което Бог е вложил в твоята душа, не забранявай на душата си да се проявява. То душата трябва да върши само онова, което е присъщо на нейното естество. Моли се, когато душата ти иска да се молиш. Моли се за това, за което душата ти иска. Душата ти казва: „Помоли се малко." Ти казваш: „Бързам, работа имам." Има ли в света някой човек, който, като се е молил, да е сполучил? Положителната наука казва - срамота е да се молим. Вярно е, съгласен съм. Срамота е да се молим глупаво. Ако от осем хиляди години не можем да кажем десет свестни думи и да ни слуша Господ, това не е молитва. Чудна работа. Ако един син, който е роден от баща си, и не може да каже десет свестни думи на баща си и да му стане приятно, какъв син е? Тогава ние казваме: „Отче наш, който си на небето"...

Питам, как тъй ние, които сме по образ и подобие Божие... Сега се проповядва материализъм. Човек трябва не да се моли на Господа. Господ всичко знае. Хубаво, ако Господ всичко знае, защо ти, като отидеш в странство, пишеш на баща си да ти прати четири- пет хиляди лева? Остави го той сам да се сети.

Моленето, това са допирни точки, за да се явят допирни точки на съвременното човечество. Ти имаш нужда от някой човек да ти напомни, имаш допирна точка. То е някой банкер, искаш му пари назаем. Той казва: „Братко, съжалявам, трябваше да дойда по-рано, имам голяма нужда да ми заемеш две хиляди лева. Ще ме простиш, че бях те забравил. Сега ще кажеш, че защото ти искам пари, затова идвам. Ако ми дадеш пари, ще те помня." Банкерът ще те погледне и казва: „Хубаво, щом говориш истината, давам ти две хиляди лева." Помнете, човек два пъти не може да излъже някого по един и същ начин. В Божествената книга пише, че само веднъж могат да те излъжат. Всички изкушения и мъчнотии, които имаме в живота, Бог е позволил и на дявола само веднъж да те излъже. Забележете, човек не може да бъде изкусен два пъти по един и същи начин. Щом те излъжат два пъти по един и същи начин, ти вече си сигурен, казваш: „Научих се вече. Втори път не се лъжа." Нищо не си научил. И втори, и трети път могат да те излъжат. Ти само ще имаш една опитност. Питам, ако тебе те излъжат веднъж, какво иска да каже небето? Не лъжи. Който лъже, и него лъжат.

Казвам, сега има една наука, към която трябва да се върнем. Всичкото знание, което ние имаме, трябва да се обобщи вътре в живота, но трябва да се научи основно. Трябва да се изучи в какво седи различието на неговата мисъл, на неговото чувство, на неговите действия. После трябва да се изучи устройството на неговото лице. Лицето на човека не е устроено така, както на животните. Челюстите, носът са устроени по друг начин. Обонянието, очите, ъгълът на падането на светлината, дробовете са устроени по един начин. Ако ние не разбираме вътрешния строеж, ние със своите мисли и със своите желания разрушаваме най-хубавото, което Бог ни дава. Ако един човек разруши своето тяло, какво му остава? Нищо не му остава. Защото сегашното физическо тяло е като утроба, матка, в която може да се създаде духовното тяло. Апостол Павел казва - ако нашето се разруши, имаме духовно тяло, в което за в бъдеще можем да живеем. Следователно във възкресението има ново тяло, в което ще живеем.

Сега въпросът е по кой начин да се молим. Тези работи всеки трябва да ги знае. Аз говоря за учениците, за верующите, които искат да вървят по пътя, по стъпките Христови. Онзи, който върви по тези стъпки, той няма да разреши противоречията в света. Никой човек не е в състояние да поправи прегрешенията в света. Какъвто държавник и да е или цар да е, никой човешки син не е в състояние да поправи човечеството. Човечеството може да се поправи колективно. Ако човечеството по цялото земно кълбо и ако във всички духовници дойде това съзнание и те решат да служат на Бога и ако във всички военни дойде това съзнание да служат на Бога, и във всички търговци да дойде същото съзнание да служат на Бога, и във всички земеделци, тогава само светът може да се оправи. Тази идея трябва да проникне в цялата маса. Защото не е само да се създаде един закон. Този закон трябва да има метод и начин на приложение.

Да кажем, че си създадеш едно дърво, за което се изискват дванадесет години. Колко ще се иска за човека? Но ти казваш: „Кой ще чака дванадесет години за това дърво? Аз бързам." Какво може да се постигне с бързане? Всички онези, които са бързали, ние знаем де са отишли. Ние казваме - на онзи свят. Мнозина мъртви не са на онзи свят. На земята са. Напрастена е земята с души, които седят тук и борба водят тези души за съществувание. Да умре човек преждевременно, то е лош признак, понеже, като умре преждевременно, причинява големи беди. Турено е например да живее осемдесет години, но той умрял четиридесет години по-рано. Тези четиридесет години той остава на земята. Тогава на хората не е добре.

Питам, отде произтичат всички тия разногласия между хората? Двама, които се обичат, спорят. Брат и сестра спорят. Тук едно време мислиха, че турците са лоши, но българите сами дойдоха до това положение, от което се оплакваха от турците. Ще кажете - пари нямат, това нямат. Не, причината не е в парите. Причината не е в храната. Парите са един повод, но причината седи много по-далеч. Ти някой път се съмняваш, ял си много хубаво, но мислиш за двадесет години да се осигуриш. Правиш една къща с две стаи и кухни, искаш да направиш втори етаж, да се осигуриш. Заборчнял си - и двете стаи отидат. Имаш една търговия с приход от сто хиляди лева и казваш: „Със сто хиляди лева какво се върши?" Вземеш по-голямо предприятие. Отидат и стоте хиляди лева, и ти оставаш и без тях.

Та казвам, при такова едно състояние очаквате да се подобри светът, и тогава за в бъдеще да започнем да живеем по Бога. Така всеки би живял. Ако отидем при ангелите, дето не може да стане престъпление, там всеки може да стане свят, но то е механическо разбиране на живота, не е органическо. По-добре. Аз предпочитам едно глупаво дете, отколкото един вол. Глупавото дете умно може да стане, но един вол не може да свърши някоя работа. Ако му туриш юлар, ще те слуша. Но ако му дадеш да напише нещо заради мене, той няма да те слуша.

Казвам, ако нашите чешми изсъхнат, те може и от мрамор да са направени, какво ни струва хубавата чешма? Ако дърветата изсъхнат, какво ни струват? Ако широките ниви не дават никакъв плод, какво ни струват тези земи? Ако сухите чешми потекат, ако сухите дървета прораснат, ако нивите започнат да дават своя плод, това има смисъл. Ние така се повръщаме към човешкия живот.

Казвам, де се крие съществената причина за злото, което сега съществува? Ние всички казваме, че дяволът е причина за това. Не, дяволът е само един повод. Ние туряме всичката отговорност на дявола и казваме - дяволът е. Тогава де сме ние? Лъгал те е веднъж, два пъти, три, четири пъти. Питам, де е онова? Казвате: „Слабост имам." Но слабостта не е извинение. Невежество, казвате. Невежеството не е извинение. Всичко седи в това, че ние сме забравили онзи основен закон, отде иде животът. Ние сме изгубили първата посока на живота. Ако попиташ когото и да е отде иде, колко години е напуснал живота, вие не знаете това. Казвате, че от тридесет-четиридесет сте слезли на земята, но каква е историята на майка ви, на баба ви, нито пък вашата история знаете. Сега може да вярваме, то е друг въпрос.

Има една наука, в която човек трябва да знае своя произход. Като знае своя произход, той е силен в своите убеждения. Ако той вярва, че е сиромах, ако той вярва, че е роб, ако той вярва, че е болен, неговото състояние ще съответства на неговите вярвания. Той никога не може да се подигне. Ако той вярва, че робството не е за него, че той иде от високо произхождение, той роб не може да бъде, той ще бъде свободен. Свободата зависи от мисълта на човека. Свободният човек трябва да има свобода на своята мисъл, да мисли правилно според онзи живот, който Бог е наредил, и да чувства правилно, да няма колебания в неговите чувства. Това, което желае за себе си, да го желае и за своите ближни, да няма никакви отстъпления в неговия живот.

Казвам сега, това са последствия. За бъдещите учители, за бъдещите майки и бащи този е пътят, по който може да се поправи човечеството. В началото каквото направление дадеш на онзи зародиш, на ума, на сърцето, или другояче казано, направлението на ума, който Бог е дал, да не го спъне. Ако ти не спънеш своя ум, умът ти се развива правилно. Ако направлението на твоето сърце, което Бог ти е дал, не го спънеш, ти добре вървиш. Ако направлението, което Бог е дал на твоята воля - Бог е определил всеки човек как да постъпва, ако ти не спънеш себе си, непременно животът ти ще върви, както казват българите, по мед и масло.

Сега може да се спрем на въпроса, как ще познаем това. У човека това чувство е вложено. Вижте някоя котка, когато се разболее. Тя след като пости седем- осем деня - котките обичат да постят, тази котка ще намери някоя трева и след това ще започне да се храни. Очистително ще вземе. Питам, отде е вложено това чувство у нея? В самите нас има едно чувство, което показва каква храна ни трябва. Ние няма ли да бъдем толкова умни, както котката? Ако ти кажеш на някой човек, че Бог ти проговорил, той ще се учуди как така Господ да е проговорил на човека. Не тъй, както вие мислите. Когато Бог проговори на човека, всичките негови недъзи, които има, ще се снемат. То е, както се снема кожата на една змия. Ние не снемаме, но то е израз. За Божественото говорене има нещо силно, мощно. Ако когато на някой човек Господ е проговорил, неговата кесия не е завързана. Когато Господ проговори някому, той може да се спогажда с всички хора, той ще разреши един основен въпрос. Той не тръби това. Казва: „Този човек е добър." Добър е, понеже е свързан с този източник на живота. В него се влива. Ще кажем ние, че този, който има. Ние от толкова години се стремим. Добрият живот не седи в годините, в които ние сме се стремили напразно. Добрият живот седи в сегашния живот. Човек може да стане добър още сега. Че ти си живял добре в миналото, а сега правиш погрешки, то се анулира.

Следователно този момент Бог определя моето положение. Сега ти определяш какъв човек си. Защото, ако ти си живял двадесет години благочестив живот и къщата ти сега се прекатури, това показва, че е останало нещо фалшиво, твоят живот може да се разклати и да съгреши човек. Онзи грешник, който може да изправи греха си, той не е грешник. Някой човек има солидна къща, каквато хората не са виждали. Сега тя се проявява през живота му. Писанието казва: „Ако праведният се върне в пътя си, правдата му ще се вмени. Ако грешникът се върне в пътя си, неговите грехове няма да се поменат." Сега за нас е важно да разберем живота, да направим тази вътрешна връзка. След като направим връзка, трябва да направим проверка. Всички имаме слабостта да балансираме. Всеки може да проповядва хубаво, но аз бих желал, ако ме водят на една чешма, да ме заведат на най-хубавия извор и сам да го опитам, а не само да ми хвалят водата. Казват - много хубава е водата. Трябва да ме заведат. Аз имам вкус, ще опитам, ще определя и ще кажа: „Много ти благодаря, че ме заведе на тази хубава чешма." Ако той ме заведе на някоя хубава чешма, но след като пия от водата и усетя, че моето разположение се изменя, тази вода не е на мястото си. Има нещо, което й липсва. Всяко учение може да подейства на човека според степента, което учението има в себе си.

Казвам, ако сега дойде Христос при сегашните условия, при сегашните културни хора, какво ще им проповядва той? Той ще проповядва най-малко три неща. Свобода на мислите и чистота на мислите в правата смисъл, чистота и свобода на желанията, абсолютна чистота и свобода на действията. Ще проповядва - абсолютно не забранявайте никому. Нека всеки човек се прояви тъй, както Господ го е създал - ябълката като ябълка, крушата като круша. Някой казва, че един е слива, круша, ябълка - всеки човек да разкрие в себе си това, което има. Хубостта в живота седи в това голямо разнообразие.

Следователно мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици, това са условия, при които Божественият живот може да се прояви в света. Това, което бащата може да прояви в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което братята и сестрата могат да проявят в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което слугата може да прояви, никой друг не може да прояви. Бащата не може да прояви любовта на един слуга. Господарят не може да прояви любовта на слугата и слугата не може да прояви любовта на господаря. Всеки един е на мястото си. Първото положение заемете. Всеки трябва да знае, че онова положение, към което се стремите, втори човек няма да го има. Ако вие разрешавате от вашето място празно.

Съвременните хора казват: „Нашето се свърши. Като отидем на Орландовци, всичко ще се свърши." Така въпросът не се разрешава. Ние разрешаваме въпроса, след като заемем пари от някой банкер. Казва: „Ще върнеш ли парите?" Казваш: „Ще си помисля, ще видя." Ще кажеш на този човек: „Ще върна парите точно навреме." Ще кажеш - той ги е крал. То е друг въпрос. „Аз съм честен човек, точно навреме ще ти ги върна. Няма да мине нито една минута от падежа, ще ти върна парите и ще ти благодаря." Той ще постъпи по същия начин. Като ме намери в нужда, не да ми тури четиридесет-петдесет на сто, но аз считам, че като отидеш при един банкер, щом признае, че ти си му брат, той да ти даде парите без лихва. И тогава ти ще му ги върнеш. Ако искаш да ми дадеш с лихви, то тези лихви, колкото се падат, вместо на мене ще ги дадеш на някоя бедна вдовица или на някое бедно сираче.

Вие ще кажете: „Какво ще бъде сегашното ни състояние, какво ще стане със сегашния ни живот?" Ще се подобри. Не е само човек да говори правото. Ако всички рекат да работят и онзи, който заема пари, всички хора трябва да работят. Ако това стане само с един човек, нищо не става в света. С един камък къща не става. Това подразбира всички разумни съзнателни хора трябва да бъдат носители на Божественото. Казва Христос: „Не забранявайте! Но поощрявайте се." Поощрение трябва да има. Когато видиш, че някой човек иска да направи нещо добро, поощрявайте го, кажете: „Много хубаво правиш." Когато някой ти дава нещо, той не трябва да има никаква задна мисъл. Трябва да извадим всички съблазни от ума си.

Някоя жена се облича хубаво, ти казваш - тя се облича, но има някаква задна мисъл. Ако човек се облича, трябва да се облича хубаво. Хората не са създадени да ходят изцапани, скъсани. Това е лицемерие. Някои от нас се обличаме хубаво, за да се харесаме на хората, а някои от тях - за да покажем, че сме светии. Човек трябва да бъде добре облечен и здрав, но не пълен. Здравият човек усеща бодрост, свежест на мисълта си и в чувствата си, и в постъпките си. Той е експедитивен, никога не се обезсърчава. И ако повикат един ден този човек за онзи свят, той ще се зарадва, ще повика своите приятели и ще им каже: „Викат ме у дома си да се върна. Ще дам едно угощение." И ще каже сбогом, довиждане. А сега, като ви повикат с една призовка, с едно съобщение за онзи свят, казвате „Ще се мре!"

Значи умирането е свързване, страдание. И когато Христос страдаше, той по три пъти се молеше и казваше: „Не моята воля, но твоята." Ако ние страдаме, с това изкупваме своите прегрешения. Този е единственият път да се развиваме. Ако човек не е готов да страда, той не може да се моли. И гениални, талантливи хора са всички ония, които мъжествено носят страданията и ги носят с вътрешна радост. Нашата мисъл е, която ще закваси света. Когато всички хора почнат да носят своите страдания, светът седемдесет и пет процента ще бъде подобрен. А сега всички не искат да страдат. Всички искат само доброто и благото. Всички искат щастие, богатство, но отде ще дойде това богатство, това щастие? В света има само един закон, който може да увеличава богатството. Този е законът на любовта, който може да се приложи. И онзи, който върви по Бога, може да направи опит, за да се убеди.

Това, което ви говоря, вие не сте го опитали и може да се съмнявате в него. Много е съществено. Отде накъде ще ми вярвате? Защо ще ми вярвате? Аз го допущам само. Но вашето мнение не може да ме застави аз да се съмнявам. Казвате: „Ти си сънувал." Аз съм бил сто пъти на тази чешма. Между сънуването, заблуждението, хипнотизма и между действителния живот има голяма разлика.

Ако един човек се храни с хубавото, красивото и не се съмнява - и волята му не отслабва. Когато човек не се храни с илюзии, той закрепва. Когато той хване нещото, на две го прави. Той се радва и помага на всички хора. Ще кажете - този човек е в заблуждение. Не, този човек е здрав. Тогава иде другото правило. Питате ме какво трябва да правят хората. Аз имам едно правило. Когато болният се излекува, аз му казвам: „Излез из болницата! Не стой в болницата! Не чакай да дойдат лекари! Излез и си върви!" Това е едно от правилата

Питам, какъв ще бъде нашият живот, ако ние не можем да излезем от тия лоши условия, при които сега живеем? Ще бъдем при условията на ограничения живот. Ти ще лежиш на кревата си и няма да имаш свобода. И светлината ще влиза в стаята ти не както ти искаш, но както окръжаващите искат. Но ако ти сам можеш да излезеш от стаята си, ти сам ще се ползваш от светлината. В болницата ти ще ядеш това, което ти носят. Здравият, свободният човек може да яде това, което той си избере, и такава храна, каквато той може да си сготви.

Та първото нещо. В човека има едно вътрешно предчувствие, което му подсказва с каква храна трябва да се храни. Той трябва да бъде много внимателен. Всеки ден той трябва да определя какво трябва да яде днес. И той никога не трябва да се отдалечава от това правило, ако иска да бъде здрав. Каква вода той трябва да пие? Той трябва да мине през много извори, да се спре и да опита водата им. Той не трябва да бърза да пие, но да приложи правилото на кокошката - да я пие на глътки, да я стопля и да пие достатъчно вода, за да се пречисти. И след като е ял добре, и след като си е отпочинал, той е длъжен да създаде някоя добра мисъл.

Човек е длъжен всеки ден да създаде по една добра мисъл или да изпрати една добра мисъл в света. Всеки ден той трябва да изпраща по две-три хубави мисли, които да бъдат в полза на съграждующото човечество. После две-три хубави чувства или две-три хубави желания или постъпки. Всичко това трябва да се изпрати в духовния свят, а не на физическото поле. Представете си някъде десет-двадесет души искат да се давят, но ти изпратиш в света една хубава мисъл, която ще ги засегне и те веднага ще се откажат от своето намерение. Някъде други десет-двадесет души са намислили да направят някакво престъпление, но щом твоята хубава мисъл ги засегне, те се отказват от своето намерение. Значи ти улесняваш живота най-малко на двадесет-тридесет души. Ние сме отговорни в света, а ти казваш: „Да става, каквото ще! Нека се разтопят тия хора!" Това не е философия. Така могат да мислят само обикновените хора, но не и тия, които вървят по Божия път. Не, напротив. Ти като станеш сутрин, трябва най-малко половин час, за да изпратиш своите хубави мисли, желания и постъпки в света и ти ще почувстваш една вътрешна радост и ти ще приемеш по радиото отгоре един отзвук на онзи, който ти е дал живот - добре постъпи.

Христос, който е днес в света, казва на своите последователи, че не се нуждае от никакви църкви, направени от камъни, нито от служители, които да му служат в тия църкви. Какви ли не проповеди са писали и чели за него, че е страдал, но всичко това е достатъчно вече. Доста вече това се е правило - цели две хиляди години. Сега вече той иска всички да бъдат носители на любовта му. Ако днес те срещне Христос, ще ти каже: „Носи моята любов на своите братя. Постъпи тъй, както аз постъпвам." Ако някой ме пита на коя църква да служи, ще му кажа: „Служи на която църква искаш." „Коя църква е най-права?" „Всички са прави." „На коя църква да служа?" „На всички служи." „Кой народ е най-добър?" „Всички са добри." Тъй казва Христос. Казваме: „Как така?" Защото ние не сме добри. Онова дете, което майка му е направила, увила в чисти пелени, но то после се оцапа в своите нечистотии, дигне се голяма воня, че никой наоколо не може да приближи, кой е виновен за това? Какво трябва да се прави? Вода топла има достатъчно, пелени има и тия деца трябва да се изчистват, да се измиват.

И в духовно отношение хората са още деца, инвалиди. В друго отношение са много герои, вървят на бойното поле. В духовния свят те нямат отношения. Казват: „Не греши." „Как може да не се греши? Силен е дяволът." Казват: „Не лъжи." „Не може без лъжа." А, не може без лъжа. Почини си малко. Как трябва да се работи? Противоречия навсякъде. Почивката е за тебе. Господ, като е работил шест дни, на седмия си е починал. И ти си почини. Не мисли ни за крави, ни за волове. Натири ги в гората. „Може да ги изяде вълкът." Ако ти служиш на Бога в този смисъл, както аз разбирам, никакъв вълк не може да изяде богатството ти, овците ти. Но ако не служиш, много пъти вълци ще има. Ако служиш по този начин, никаква загуба няма да имаш. Ако отидете в Англия, дето хората са свободни като в една уредена държава, казва: „Аз съм англичанин." Но останете ли като българин, той се свива, сгушва, слаб е той. Но един човек, бил той българин, който служи на Бога, той е свободен. Дето и да отиде, той знае, че зад него има една държава, която всякога е на негово разположение. На български има преведена една книга.

Отива един индус в Тибет да проповядва. След като проповядвал, влиза той в енорията на една държава на един лама - нещо подобно на владика. Той му казва: „Слушай, ти направи едно престъпление." Осъжда го на смърт, завързва го в една волска кола и го спуща в една яма, която затулят с един капак отгоре. Като го развързали, той се вижда обиколен все с умрели хора. Такава отвратителна миризма. Цели три дни се молил на Господа да го избави от това нещастие. Една вечер той вижда, че някой отваря капака и спуска едно въже и му казва: „Хвани се за въжето." Той се хваща за въжето, изкачва се горе и иска да благодари на този, който го спасил, но не вижда никой наоколо си. Отива в града при този, който го хвърлил, мислил, че той го спасил и му казва: „Навярно някой от твоите ближни ми помогна." Като го видял, той му казал: „Махни се оттук, защото ти служиш на Бог, който е много силен." Нито един християнин има, който да е с такъв характер като този, който го освободил. Кой го извадил? Христос го извадил от ямата. Нищо повече. Такива примери и днес се случват. Ние казваме - преди толкова хиляди години трима момци били извадени от огнената пещ. Този човек привежда няколко подобни примери. Една опитност. Той е бил предан и вярва в Христос, както много малко съвременни християни вярват. Там се описва целият му живот и страданията.

Та казвам, ако ние не дигнем кръста и не възлюбим Бога с всичката си душа, ум, сърце и сила, какво можем да направим в този свят? Ако ти се молиш и твоята молитва не възлиза към Бога, това показва една слабост. Ако този индусин се е молил и молитвата му била чута, защо вие, като се помолите, няма да ви послушат? И казваме ние: „Кой ще поправи света?" Казва Христос: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на света." Казва още Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Ако това е вярно, че всяка власт ми се даде, ако тези верующи проповядват, не с нож, този човек не е употребил нож, но има една вътрешна сила, която може да ни избави. Или силата е в нас, която ние можем да развием. Та сега една крива постъпка е станала. И всички очакват да дойде Христос по начин, по какъвто той няма да дойде. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде, ще намери ли достатъчно вяра в света?" Това са сегашните времена. Не е в онова, което аз ви говоря, но в това, което вие може да опитате. Не е въпросът дали вие ще приемете, или не. Всички са християни и ние им желаем доброто, като казваме, че онова, което учат владиците и поповете, не е лошо. Хубаво е, но казвам, съответното решение, с което вие се стараете дали да го приложите, - тези дрехи, които ние носим, ние умираме, страдаме, но всичко това не разрешава въпроса. Това учение, в което ние вярваме, умираме, страдаме, това не е разрешен въпрос.

Онзи плод, който може да внесе в нас здраве, свещени мисли, чувства и действия, това е плод, който ние можем да употребяваме. За този плод е казано в първата глава на Битието: „От плода на дървото на живота." То е истинското познание на тази жива вяра. Има известни сили в природата, които действат, които съставляват това живо дърво. Всяка почва не може да даде жито. Ако посееш една нива, на която е убит някой човек, тя носи проклятие. Тя трябва да остане седем години непосята и да се извади пръстта на убития човек. Не само това. Но ако е заклан един вол или една овца на тази нива, пак нищо не става. Нивата трябва да бъде съвършено чиста.

От гледището на съвременното учение можем да посочим ред правила за поправянето на света. Ако така живеем, ако така работим, трябва да бъде възвишен човешкият живот. Ако земята е обляна с човешка кръв, какво ще стане с нея? Казва се: „Не им забранявай." Досега им забраняваха да правят добро. Някои ме питат дошло ли е времето. Закъснели сте. И ако вие в три-четири години не решите да възприемете това правило, закъснели сте. Настава друга една епоха за вас. Ако в продължение на десет години най-много не възприемете новия начин, нищо не може да излезе. Човек трябва да се подигне - сега или никога, както е казал римският пълководец.

Аз казвам за тези, които не са взели решение, да го вземат. Пък онези, които са взели, да не се колебаят. Онези, които са тръгнали, да не се връщат назад. Онзи, който е взел ралото и се обръща назад да види има ли някой зад него, да се не обръща назад. Силният човек не гледа дали го следи някой. Силен човек е този, който може да преброди целия свят. Ако аз служа на Бога, не трябва да се интересувам от това, дали някой върви след мене, или не.

Та казвам, онези, които не са взели решение, вземете. Онези, които се колебаете дали да го приложите, приложете го. Онези, които го правят, не се спирайте. Онези, които са тръгнали надалеч, не се обръщайте назад, вървете напред. Ама чакай да видя доде сме достигнали? Като извървим целия път и се качим на тази Божествена планина, ще знаем доде сме стигнали. Ние за резултатите няма да питаме. Ако вървим по Божия път, резултатите за всеки едного ще бъдат много добри.

Казвам, страданията и мъчнотиите, които имате, при тези думи има на какво да се опрете. Когато дойдете до смъртното легло и лекарят ви остави, не може да ви помогне, майка ви, баща ви не могат да ви помогнат и вие останете сами, какво трябва да правите? На леглото ти можеш да се помолиш, да кажеш „Господи, въздигни ме да мога да работя и да поправя живота си." Ти ще имаш една добра опитност. Ти ще станеш. Не станеш ли, ти ще умреш, както другите хора умират. Ти се разболееш, питаш: „Защо се разболях?" Да, опиташ. „Защо осиромашах?" Да опиташ. „Защо изгубих общественото си положение?" Да опиташ. Ти имаш толкова случаи да опиташ. Ти имаш една опитност, която струва милиони и нищо не е в състояние да се сравни с нея. Ти трябва да имаш връзка с невидимия свят, в който няма никакво изменение, или да имаш връзка с Христа, с Божия Дух, с Бога. Няма по-велико състояние от това. То е човещина, то е братство, то е любовта. Другояче никак не може да се разбере - и хиляди години да минат. То е спор. Дойде някой и ми каже: „Заповядайте." Аз ще отида на друго място. Какво има той да ме подозира. Никакъв договор не взимам.

Казвам, свободно можеш да живееш, нищо не искам. Ако един ден, когато се върна, ако искаш, можеш да ме приемеш в къщата си. Това е човещина. След десет години той обсеби къщата ми, извади крепостен акт и ми казва: „Тази къща не е твоя." Аз няма да му кажа „Не те ли е срам!" Аз го зная вече от кои е.

Велико е човек да върши волята Божия. Няма по- срамно, по-гнусно нещо от това, човек да върши престъпления съзнателно. Направиш една погрешка, кажеш една лъжа - изличи ги. Ти се подигаш в очите на Бога, в очите на ангелите, на святите хора и се обединяваш с тях. Нека онзи вътрешен мир дойде и ти донесе велика вътрешна радост. След това ще дойде великата философия на живота. Има една наука в света, която може да се разкрие. Ако нямаше чист и свят живот, ние ще се занимаваме с науката за чесъна, за лука, за боба и т.н.

„Не им забранявайте." Понеже всичко, което не е против нас, е с нас. И сега и аз ви казвам, и Христос ви казва - не се отказвайте от всичките добри намерения. Каквито и да са те, не се отказвайте от тях. Христос ви казва друго - ако аз пострадах, и вие ще пострадате. Ако аз умрях, и вие ще умрете. Ако вие вървите по стъпките, по които аз вървях, и вие ще възкръснете, както и аз възкръснах.

Та казвам, Христос носи туй общо примирение между хората. Всички хора да почувстват, че са братя и принадлежат на един баща. Като четете „Отче наш", ако съзнавате тия думи, ще четете и ще вярвате, че имате един баща. Не само да произнасяте тези думи. Ти казваш „Отче наш" и даваш пари с тридесет и пет процента лихва. Ти казваш - не Бог ти е баща, а хамбарът ти е пълен. Беден иде, не искаш да му направиш добро. На онзи, който обича, сърцето му е отворено и лицето му е светло, огънят му всякога гори и свещта му никога не изгасва. Неговият извор всякога тече без разлика за всички страдущи - и за богати, и за бедни. Защото добри хора има и между богати, и между сиромаси, между учени и прости, между военни, между свещеници и владици. Но има хора, които не изпълняват волята Божия. Тъй седи фактът.

Турете в ума си мисълта „Не си забранявайте". Не им забранявайте, защото всеки, който не е против нас, е с нас.

Шеста неделна беседа
6 октомври 1929 г., неделя, 10 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder