НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Проявеният живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Проявеният живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, бог, себе, всички, проявения, може, любов, природа, има, хора, мисли, обича, знае, всичко, проява ,

Общ Окултен клас , София, 18 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, в следствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представят проява на неговите мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно.

Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, запример, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики потици. Не, великите работи започват с малки потици. Понякога един малък, микроскопически потик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки потици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Запример, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви.

Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на природата, човек не може да разбере и своя живот. От правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант, или друг някой философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения. Какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността. — Кога е точен човек? — Когато обича. Човек е точен по отношение на онези, които обича. Към онези, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича. Следователно, преди да е проучил живота на хората, човек трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на човека, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки човек има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата.

Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден човек и т. н. Животът не се разрешава с философии. Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа.

Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърдчават и казват: Животът е лош. [—?] Кой живот е лош? [—?] Човешкият, неразбраният. Обаче, проявеният живот на Бога е добър. [—?] Кои пътища са лоши? [—?] Ненаправените. Направените пътища са добри. [—?] Кои мисли са лоши? [—?] Непроявените. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запример, влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите добре изчистени и наредени, огънят запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, дето животът не е проявен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот няма в този дом. От това гледище, всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път. В който дом влезе, той е внимателен към всички, били те деца, възрастни и стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае, как да постъпва с учениците си, грешката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природата, няма модел, според който да постъпва.

Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрешки. Изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да разбира великите закони на живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши. Когато е в светлина, човек пак не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т. н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. Ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на природата няма причини, които могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие.

Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си. Човек, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните. Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цветя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напущат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на земята. В един ден слизат от невидимия свят около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсват по цялата земя. Женитба, която има за основа любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога.

И тъй, да се влюби човек, това значи, да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Когато не обичате някого, това показва, че Бог още не се е проявил в него. Вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте с личния живот на човека. Започне ли някой да ви говори за своите бъдещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел, това не е важно за вас. Важно е, какво представя човек днес и какво може в този момент да направи. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това, и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всеки човек е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хората от своята вода. Ако не дава, това показва, че кранът на неговия извор е заключен. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щом ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Как ще стане това? Как ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключил. Ако си ги заключил надясно, сега ще завъртиш ключа наляво и ще отключиш. Лесно се отключват сърдца и умове. — Как? — Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, запример, от две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постъпва и природата. Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири непримирените помежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат. Дето няма даване, там никакво примиряване не може да стане. Човек не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората трябва да отворят сърдцата и умовете си и да започнат да дават, както Бог дава, да видят, какво означава проявеният живот на Бога.

Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си. Не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света: бедни и богати. Бедните представят ония хора, които не са направили връзка с проявения живот на Бога, а богатите — ония, които са направили тази връзка. Бедните са разочарованите моми и момци от любовта. Ще ги срещнете необлечени, със скъсани дрехи и обуща, отчаяни от живота. Богатите са ония напети, добре облечени и здрави моми и момци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството. Те отричат и любовта — от всичко са разочаровани. Богатите говорят за братство и за равенство. Братство съществува само в любовта. Вън от любовта никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е казал: „Люби ближния си като себе си!“ Да любиш ближния си като себе си, това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека.

Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърдцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен човек с любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовта разрешава всички противоречия. Любовта примирява нещата. — Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи. От любовта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовта към Бога ще пристъпи в любов към своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него. Мисли ли човек само за себе си, Бог непременно ще го забрави.

Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота.

Всички хора трябва да приложат тази философия, за да дадат път на Божественото в себе си. Като отвори ума и сърдцето си за Божественото, човек придобива усет към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човек може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко души, които си хармонират, да отидат при някой болен, и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее. Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.

Апостол Павел казва: „Всичко счетох за измет, за да позная Господа“. Вие трябва да кажете: Всичко счетох за измет, за да позная проявената любов, да позная проявения живот на Бога, да позная великата истина. Любовта твори, създава красиви и велики неща в света. Без любов всичко е преходно, временно и се топи, както снегът от ярките слънчеви лъчи. Който разбира закона на любовта, той казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което любовта е приготвила за онези, които я прилагат“. Любовта осмисля всички неща. Като посети човека, той забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло.

Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от себе си“. Аз казвам: Който иска да разбере проявения живот на любовта, той трябва да забрави себе си. Да забрави човек себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното в света, за дълговете си, които днес не може да плати. Има неща, които човек трябва да забрави, но има неща, които трябва да помни. Безплодният човешки живот представя полици, които трябва да се плащат. За този живот, именно, човек трябва да заспи. Идването на любовта в човека представя онези големи суми, с които той някога е услужвал и днес му се връщат. Когато любовта дойде в човека, тя плаща всичките му задължения и му донася онези пари, които той някога е давал на своите ближни. Когато изворите на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дълговете си. Щом сте в изобилието на живота, и вие, и вашите ближни ще имате от това изобилие. Изворът е в състояние да изплати всички дългове на човека. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човека ние наричаме изобилие. То разрешава всички противоречия в човешкия живот.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

4. Лекция от Учителя, държана на 18 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, бог, себе, всички, проявения, може, любов, природа, има, хора, мисли, обича, знае, всичко, проява ,

Общ Окултен клас , София, 18 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder