НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Обикновени и необикновени процеси

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, свят, има, години, хора, болен, дойде, живот, христос, духовния, земя, всички, бъде, душа, природа, бог, себе ,

 Неделни беседи , София, 15 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

И там имаше някой си человек, болен от 38 години." (Йоана 5:5)

Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че те са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, те я разглеждат, като необикновен, неестествен процес. Въпреки това, богатият може да стане сиромах, и сиромахът може да стане богат. Значи, в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен.

Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно, ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите за говедата си и т.н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват, и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? – Ще Му разправя за своите болки, за своите нещастия. Христос го запита: “Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук?” Болният отговорил: “Учителю, от 38 г. съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам, с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.” “Искаш ли да свършиш училището?” “Искам, разбира се.” Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: “Хайде, вземи диплома и върви дома си!” Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува?" – Не зная. – Как да не знаеш? Как се казва? – Исус е името Му.

Какво представя болестта? – Едно неестествено явление в живота. Значи, по отношение на физическия свят, болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния свят, а естествено – по отношение на физическия. Човек казва: Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не греша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа някога. Когато се разправя, какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се скарал или сбил с някого, всички хора наоколо слушат и се смеят, като че се говори за някакви велики подвизи. За духовния свят, обаче, грехът е неестествено явление и като такова, там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда грехът в духовния свят. Мнозина искат да влязат в духовния свят, но като неподготвени те ще видят много неща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания, с големи прозорци, които ще приемете за училища. Всъщност те са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в последните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно, в духовния свят и доброто, и злото са силни, големи. Затова често някой казва: Не струва човек да бъде добър. Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лошавината си влезе з духовния свят, между лошите хора, там той ще изглежда като светия.

Какво нещо е духовният свят? – Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го „Вечния живот". Под „Вечен живот" се разбира живот без никакви ограничавания, нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н. Мнозина са правили опити да опишат духовния свят, но не са могли. За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира, каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. Само така той може донякъде да стане понятен и разбран за хората. Който е ходил в духовния свят, може да каже само, че той е много красив, но по никой начин не може да го опише. Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере, къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. – Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очите, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място – не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очите му, все ще сгрешите. – Защо? – Защото устата, очите, носът, ушите, езикът са органи, предназначени за някаква служба, но не и за израз на красота. Очите са орган за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звука; устата – за хранене и за говорене; езикът – за вкусване и за говорене, носът – за обоняние.

Тъй щото, щом се говори за красота, ние разбираме нещо вътрешно, нещо неуловимо. Който има любов, той е красив. Вън от любовта никаква красота не съществува. Много хора имат красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни черти на лицето, но въпреки това не са красиви. – Защо? – Любов нямат. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието.

„Болен от 38 години." Да бъде човек цели 38 години болен, това е изключително явление в живота. Мнозина се оплакват, че страдат, че боледуват, че ги мъчи нещо. – Това е естествено положение за съвременния човек. Повече или по-малко, човек все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно – все има никаква причина. Някой млад човек свършил университет, иска да стане професор. Ходи натук-натам, среща се с учени, с видни хора, всички му обещават да го направят професор, но в края на краищата не успява. И той боледува цели 38 години, че не е могъл да стане професор. Друг млад човек срещнал една красива мома, влюбил се в нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натук-натам, не смее да й предложи. Докато се реши да й предложи, тя се оженила за друг. И след това този млад човек боледувал цели 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг някой иска да стане милионер, но не може да успее. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: Божия работа е тази. Това значи: Само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за Човека е неразбрано. И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. – Това са празни работи. За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокошо месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокошо месо. – В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо.

Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, само да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава. Десет живота наред нека търси, докато най-после я намери. Човек трябва да прави усилия в живота си, да работи, докато постигне своя идеал. Насърчавайте се едни други в постигане на своя идеал, на своите възвишени желания.

„Там имаше някой си человек, болен от 38 години." Когато видя този болен, Христос го запита: Защо седиш тука? – Скъсаха ме професорите ми. Пропаднах на изпита, а сега чакам реда си, да бъда отново изпитан. Христос го подложи на изпит. Той замести изпитната комисия. Болният издържа изпита си. Тогава Христос му каза: Бъди здрав! Влез в живота да работиш. В този час болният оздравя и напусна къпалнята. Като влезе в живота, между хората, той започна да разказва, как е оздравял, какво е научил през тези 38 години. Научих се да чакам, придобих търпение. След това трябваше да дойде най-главният професор да ме изпита и да ми даде диплом за завършено образование. Човек трябва да има висок идеал, да желае да бъде изпитан от най-видния професор в света и от него да получи диплом. Красивият момък трябва да се ожени за красива мома. С години ще я чака, но красивата мома трябва да бъде идеал на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намери друга мома, пак красива, той няма висок идеал. Красивият момък може да се ожени само за красива мома. – Ама дошла някаква болест. – Нищо от това. И като болен, и като здрав ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измениш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено.

Какво нещо е болестта? Да боледува човек, това значи всички частици на тялото му да бъдат засегнати: да го боли мозъка, сърцето, дробовете, стомаха – да няма частица от тялото му незасегната. Да боледува човек, това значи, така да бъде засегнато тялото му, че да няма мир нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Някой казва, че е болен, но все още има надежда за оздравяване. – Това не е страшна болест. Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. Изгуби ли вяра и в него, човек тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажат, какво да прави, какво му предстои да преживее и т.н. Според мене, всеки човек може да бъде гадател на себе си. По-добър гадател от самия него няма. Ако човек сам не знае, какво ще му се случи, как ще могат да му гадаят външни хора? Някой има да плаща няколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде ден, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трябва ли това нещо да му предсказват различни гадатели? Като не плащаш задълженията си, ще те бият, ще те затварят, ще ти налагат глоба и т.н. Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви. След това той ще каже, че известни планети влияят благоприятно, а други, – неблагоприятно върху вас и оттам определят вашето щастие или нещастие.

И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане, Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви. Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в земята – на нея само той разчитал. Цели 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един велик човек, който му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна за дадения болен. До срещата си с Христа, неговата земя беше спряла движението си. Щом видя Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се издигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влязоха в зоната на своя изгрев. Думите на Христа, „Дигни одъра си и ходи", отправени към този болен, означават: Напусни старите идеи, откажи се от живота, който досега си живял и върви напред!

Следователно, ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за някоя своя болест, или за някакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживяно, но не и техните горчивини. Казвате: Как да забравим загубите, които сме преживели? Как да забравим деня, когато разбойници влязоха в дома ми и обраха всичкото ми злато? – Считайте, че тия разбойници са ви направили едно голямо добро. Представете си, че трябваше да носите това злато на гърба си. Какво щеше да стане с вас, ако сърцето ви беше слабо? Всред пътя щяхте да капитулирате. Сърцето ви щеше да се пръсне, а вие щяхте да паднете мъртъв на земята. Какво ще ви ползуват парите, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойниците са ви освободили от един голям товар. Обаче, кой от днешните богати хора би счел това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трябва да знаете: Един ден смъртта ще дойде, по-страшна от всички разбойници на земята и ще вземе не само парите ви, но ще оголи костите ви, ще изпразни главата ви и тогава ще си отиде. От вас ще остане само един празен череп, по който учените ще изучават вашия минал живот. Питам: Къде остана богатият човек, който разполагаше със злато, с къщи, с имоти?

Ще кажете, че това е философия. – Философия е, наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения. Философията на съвременните хора е преходна. Тя залъгва хората по същия начин, както се залъгват свинете в кочината. По три-четири пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги, с искрено желание в себе си да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и се произнасят за него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на онзи свят. Каква е тази философия? – Философия на смъртта. Обаче, смъртта е враг не само на животните, но и на хората. Последният враг, срещу който духовният свят се бори, това е смъртта. Той иска да освободи човечеството от този враг, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грешни, и праведни хора.

Сега, всички хора искат да станат щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита, как трябва да служи на Бога, казвам: За да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. Докато не се освободиш от смъртта, ти не можеш да служиш на Бога. Някой иска да се ожени. Казвам: Докато не се освободи от смъртта, въпрос за женитба не може да става. Щом живее в закона на смъртта, и той, и жена му, и децата му ще станат нейни жертви. – Ама аз съм силен човек, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. – Ти ще ги запазиш толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата й от ноктите на орела.

Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче, от невиделица някъде, орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си.

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се стремят към велики работи, искат да направят нещо, за да увековечат паметта на великите, на заслужилите хора в света. – Къде са тия велики хора? Паметниците им седят, но къде са те? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти в света. – Да, целият свят е пълен с велики хора, със светии, с гении и таланти. Ако е въпрос за светии, те се срещат навсякъде, но светията трябва да се отличава от обикновените хора. – По какво? – По степента на своята светлина. Дето ходи, той свети. Не само неговият път е осветен, но и пътя на всички, които са в контакт с него. За да запази светлината си, светията никога не трябва да греши. Щом греши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртъв, а не жив. Природата се нуждае само от живи светии. Най-големият грешник в света струва повече от бюста на един светия. Жив е грешникът. Той има условия да расте и да се развива. Щом расте, той ще се очисти, и един ден ще почне да свети, като истински светия. В душата и на най-големия престъпник се крие нещо добро. Кой човек е престъпник, това още не може да се каже. Пред хората някой човек минава за престъпник, обаче, за невидимия свят не е престъпник. И Христос умре като престъпник. И светиите минаваха за престъпници. Въпреки това, Христос беше Син Божий и възкръсна. Светиите и до днес се ползуват с почитание. Във времето на Римската империя светиите минаваха за престъпници, а след това ги признаваха за светии. Значи, има разумни закони в света, които изменят възгледите и отношенията на хората. Следователно, който разбира законите в живата геометрия и математика, той поставя нещата на местата им. Който не разбира тия разумни закони, размества нещата и създава вън и вътре в себе си дисхармония.

И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Най-после Христос дойде при него и го излекува. – Защо идат страданията в света? – За да дойде Христос. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да ви посети. Кого носят майките на ръцете си: малките деца, или старите баби и дядовци? Всички майки, прости и учени, носят на ръцете си само малките си деца. Щом пораснат, те ги оставят сами да вървят. Дядото и бабата се оплакват от живота си и казват: Никой не ни обича. – За да ви обичат хората, вие трябва да станете като малките деца. Съвременните хора имат крива представа за живота. Като дойдат до една по-голяма възраст, те казват: Ние не сме деца вече. Ние сме големи, всичко разбираме, няма какво повече да учим. – Не, докато живее, човек трябва всякога да се чувствува дете. Той трябва да бъде разумно дете, готово всякога да възприема, да учи. Има три вида деца в природата: първата категория наричат „деца на забавленията", които природата забавлява само а не ги учи. Те се наричат „галени деца на природата", защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат „разумни деца на природата", които непрекъснато учат. Третата категория се наричат „деца мъдреци", които прилагат това, което са научили.

От най-ранното си детство до най-късната си старост, човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва, като воденица, да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. – Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега – за нищо не съм способен. Питам: Защо туряте хубавите неща в своята млада възраст, а лошите – в старата си възраст? Един млад разправя, че наскоро се запознал с една благородна, красива мома. Питам: Защо като остарее този човек не разправя, че в младините си някога излъгал дъщерята на една бедна вдовица и я изоставил?

Човек може да говори за своята младост само тогава, когато е влязъл само в един дом, в който е живеела млада, красива мома. Влизал ли е в два такива дома, той нищо не трябва да говори за своята младост. Колкото и да го заставят да каже нещо из своята младост, той трябва да отговори: Нищо не мога да ви кажа, защото животът ми не е бил красив. Не само животът на обикновения човек не е красив, но даже и животът на светиите не може да се изнесе още като красив. Не е време да се изнася живота на хората. В живота на всеки човек, покрай доброто има и нещо лошо. Ако човек преждевременно иска да стане светия, той трябва да знае, че наред със светийството му ще вървят и неговите престъпления. Зад мантията на вашето величие, на вашето светийство се крият множество бръмбари – символи на вашите грехове и престъпления. В гъстите гори се въдят най-свирепите животни, които вършат най-големи престъпления.

„Там имаше някой си человек болен от 38 години". Той чакаше да дойде времето, часа на неговото спасение, да излезе от болницата. Когато излезе от болницата, човек може вече да разправя историята на своя живот. До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи, има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан греха, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница, именно, е казано в Писанието: „Ще залича греховете им." Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора? Как ще се хвали момата със своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и подтици. Който срещне тази красота, той казва: Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие. Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. – Защо? – Болестта ще го доведе до разкаяние, да осъзнае грешката си и да я изправи. Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал цели 38 години. Като го видя Христос, запита го: Искаш ли да придобиеш това, което си загубил? – Искам, Господи, но няма кой да ми го даде. Христос му върна загубеното, и в един момент той оздравя.

Съвременните християни следват Христа, подвизават се в Неговия път, но в края на краищата се разочароват, че нищо не са постигнали. – Да, те са родени християни, записани са такива, но какво са приложили, докъде са стигнали, те сами ще си отговорят. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своите идеи, от предложението на някой княз да му бъде жена? Кой красив момък би се отказал от зестрата на някоя млада, красива мома? Щом му се предложат 15,000 долари, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щом красивата мома види княжеския син, тя ще закачи на стената своите убеждения, своето верую. Питам: какви са тия убеждения, които така лесно се закачват на стената? Какво могат да ви допринесат вашите убеждения, щом така лесно се продават? Следователно, ако не сте родени с добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади; ако сте родени с добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Същото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се отнемат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто и учител да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила в вас. Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване. – Защо? – Защото природата е вложила в човека повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: Той трябва да се свърже с живия Господ, да Му служи с любов. – Де е Господ? – Навсякъде. Хората сами се заблуждават, като търсят Бога някъде на небето.

Какво нещо е небето? Това, което хората наричат „небе", ни най-малко не е небето, което виждаме. Под думата „небе" те разбират посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, те отправят погледа си нагоре, към небето. Следователно, идеята, която хората влагат в понятието „небе" е съвършено различна от понятието небе, като място, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. Щом греши, това показва, че той е свободен. Значи, човек има свобода само в едно отношение – когато греши. Дойде ли въпрос до правене на добро, там човек не е свободен. Да прави добро, това е длъжност на човека. В правене на грехове, обаче, той е свободен. Всеки човек е свободен да греши. Някой пита: Защо греша? – Защото си свободен. – Ама аз не искам да греша. – Щом не искаш да грешиш, ти трябва да се ограничиш. Лесно е човек да се ограничи, но мъчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш. Да имаш голямо богатство, това не зависи от тебе. Много условия, външни и вътрешни, са нужни, за да стане човек богат.

Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да придобиете щастието, трябва да познавате условията и законите, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само един ден. Истинско щастие е онова, което, веднъж придобито, никога не изчезва. Никой не е в сила да отнеме това щастие на човека. Какво по-голямо щастие от това, да има човек приятел, на когото да разчита напълно? Какво по-голямо щастие от това, да има човек такова знание, което от нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всеки философ може да го разколебае? Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява, съществува ли Бог или не, има ли душа или не, има ли дух, или не? Ако човек се разколебава в съществуването на тия неща, къде остават убежденията му? Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание – до познаване на Бога. Който не вярва в съществуването на душата си, той не може да вярва и в съществуването на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слепият за светлината? – Абстрактна идея. Каквото е понятието на слепия за светлината, такова е понятието на човека за Бога.

Какво представя душата? – Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдели от душата си. Тя е неразделна от човека. Рече ли да се отдели от душата си, човек или ще умре, или ще заспи. Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели душата си от самия себе. По-лесно човек може да отдели съзнанието от себе си, отколкото самия живот. По-лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат, именно, на отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата „живот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа. На математически език казано: Нашите души представят удове или части от великата душа, т.е. те са нейното дихание. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и человек стана жива душа."

Следователно, всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. Христос е човекът, Който знае, кога как да постъпи. В широк смисъл, думата „смърт" означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си; ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа. Христос посети болния от 38 години главно за това, че той вярваше в душата си. Той беше първият, който повярва в думите на Христа, че има душа. Той има вяра да чака цели 38 години пред къпалнята, да влезе във водата след размътването й от ангел Господен. Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха, и той трябваше да чака следната година, да слезе ангелът и отново да размъти водата. Но все не можеше да се вреди. – Защо? – Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос беше изпратен специално за него. Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: “Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.”

Кой от вас не би желал да бъде на положението на този болен, да лежи цели 38 години, за да дойде Христос при него и да го излекува? Днес, колко години най-много може да бъде човек болен? – Най-много 10 – 15 години. След това от невидимия свят ще изпратят за него специален човек, който да го излекува. Като го излекува, всички хора ще говорят за него, по какъв чуден начин е бил излекуван.

И тъй, който иска да бъде почитан и уважаван, той трябва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. От човека зависи да бъде свободен, или да се ограничи. Съзнателният човек и като умира, и като живее превръща всичко в добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте в положението на човек, когото Христос може да посети. Човекът, който лежа 38 години болен, беше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т.е. Божественото, Великото в света го посети и излекува. Който е болен, който има недоразумения, той трябва да има характера на онзи човек, който е боледувал 38 години. Този характер ще му помогне да се излекува, да се справи с всички изпитания и мъчнотии в живота си. Когато знае причината на своята болест, човек лесно може да се лекува.

Коя е причината за болестите? Главната причина за болестите се дължи на дисхармония между двойника и физическото тяло на Човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Значи, двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратно: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава.,Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека.

Един млад доктор разправяше една своя опитност във връзка със своето духовно тяло. Една вечер жена му се върнала по-късно от обикновеното време, вследствие на което малкото им детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторът го взел на ръце, носил го, люлял го, но вместо да престане, то все повече усилвало плача си. Той започнал да му дава мляко, кашичка, дано го залъже по някакъв начин, но всичко било напразно. Плачът се усилвал, а докторът се видял в чудо, не знаел, как да се справи с това положение. Най-после му дошло на ум да се моли. Започнал да се моли ту на един, ту на друг светия, да му помогнат, но никаква помощ не му дошла. Като се молел известно време, той изпаднал в особено духовно разположение, успокоил се малко и се обърнал с молба към Христа, Той да му помогне. Наистина, след малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се върнала, намерила детето заспало. Докторът й разправил цялата история и се зарекъл друг път да не остава сам с детето. Причината за плача на детето се дължи на някаква дисхармония между двойника и физическото тяло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тяло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало.

Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността, или на някакво съвпадение. Какво мислят учените, не е важно. Питам, обаче: Каква случайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин? Какво ще кажете, ако при сто такива случаи няма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, как действува този закон, вие трябва да се свържете с него.

Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регулират от един и същ закон – законът на любовта. Например, болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздравял. Както виждате, станала е една обикновена среща. Привидно срещата е била обикновена, но резултатите й са били необикновени. Какво по-необикновено нещо можете да видите от моменталното излекуване на човек, който е боледувал цели 38 години? От този момент животът на този болен коренно се е изменил. Това, именно, показва, как действува законът на любовта. Къде е този болен днес? Според закона за прераждането, навярно той е пак на земята, и като виден професор държи лекции в някой университет и разправя на слушателите си, как преди две хиляди години Христос дойде при къпалнята и излекува болния, който лежал 38 години. Ако този човек дойде при вас и ви каже, че той е същият, когото Христос е излекувал преди две хиляди години, ще му повярвате ли? Ще кажете, че дъската на този човек е мръднала, или живее с въображение. Обаче, има начини, посредством които може да се провери, дали известен факт е верен, или не. Необикновените явления, които стават в живота и в природата, имат за цел да събудят в човека духовното, да го насочат към нещо по-велико и красиво. В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота.

Сега ще представя живота в три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свят; втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие, и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничар представя духовния свят. Третата форма на живота се изразява в хубавите книги, които повдигат човешката мисъл във възвишения свят. Който може да ви донесе такива книги, той е Божественият човек – изразител на Божествения свят. Следователно, за да има представа за целокупния живот, човек трябва да съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цяло. Тези три форми са неразривно свързани помежду си.

Ще кажете, че облеклото не е важно за човека. – Облеклото не е важно за болния човек, покрит с циреи и струпеи, но за здравия човек то е от особено значение. Какъв смисъл имат копринените дрехи за болния? Каква любов може да прояви болният? Каква воля може да прояви той? Изобщо, болният става слабоволен и лековерен. Кой каквото лекарство му препоръча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10 – 20 различни лекарства и мисли, че като ги употреби, ще се излекува. Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би могъл да се ползува от жизнените сили на природата. Всеки човек е проводник между природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят.

Тъй щото, достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Свързвайте се с добри хора, за да станете и вие добри. – Как можем да познаем, кой човек е добър, и кой не? – С термометър. Когато Човек заболее, веднага турят термометър и определят температурата му. Видят ли, че температурата се качва от 37° и стигне до 41°, всички започват да се страхуват и казват, че болният свършва. След това температурата постепенно спада, и болният започва да оздравява. Добрият човек се познава по това, че ако влезете в общение с него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добрият човек се познава по някои черти на лицето си, но за това познаване се изисква голяма наука.

Като изучават физиогномията, мнозина казват че еди-кой си човек е учен, умен, защото има високо, широко чело. – Има и крадци с широки, с големи чела. – Ушите им поне не са големи. – И ушите им са големи. – Носовете им не са правилни. – Има крадци с правилни носове. – Ами какви бради имат? – Не, добротата, разумността не се заключава само в големината на челото, на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат. Само гениалният човек може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел, или сериозен, тези линии постоянно се менят. Само опитното око може да ги схваща. Човек, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив – и като весел, и като сериозен, замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на Човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито.

За да се върне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не отговарят на неговия живот. Тъй както сте сега, със своите стари разбирания, със своето тяло, не можете да влезете в духовния свят. Вие не сте готови още за новите условия. Една година само да поживеете там, вие веднага ще се затъжите за земята и ще искате да се върнете назад. Там ще ви бъде или много топло, или много студено. Съществата от духовния свят ще минават и заминават покрай вас, без да ви кажат една дума. Те не са горди, но не могат да влязат във връзка със същества, които не са отворени още за тях. Подобното подобно привлича, Щом срещнат някой разумен, интелигентен, добродетелен човек, те веднага влизат във връзка с него. Както човек не може да влезе във връзка с мечка или с боа, така и тия същества стоят далеч от лошите хора. Лошият човек и на земята, и на небето е все лош. Когато ангел срещне някой грешник, той изважда меча си срещу него, завърти го няколко пъти, докато грешникът се простре на земята от страх. Голяма е силата и светлината на ангела. Той му казва: В този свят царува чистота и светост. Който иска да влезе вътре, той трябва да бъде чист и свят. Ако иска само отдалеч да гледа, това е друг въпрос.

Ангелите слизат на земята за онези души които се разкайват, които искат да се освободят от греха, да придобият своята чистота. Колкото и да се изчистят, все ще им остане едно малко петно, една малка дупчица. Срещате едного, облечен с нови, хубави дрехи, обут със здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно в него, все ще намерите една малка дупчица, било на дрехите, на обувките, или на чорапите. – Не, никакви дупчици не се позволяват. Човек трябва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трябва да бъде облечен в нови дрехи, нови обуща – всичко ново. Щом износите дрехите си, залейте ги с газ, турете им една клечка кибрит и не мислете повече за тях. Старото трябва да изгори! Не давай старите си дрехи на бедни. Както ти искаш да се облечеш с ново, така и бедният се стреми към ново. Това е идеалът на човешката душа. Изгори дрехите, с които си боледувал, и си купи нови. Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърчението си, и напиши нова. Зачеркни стария живот, и започни нов.

Сега, желая всеки от вас да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне нов живот. Някой казва, че живее. – Радвам се, че живееш, но като живееш, опиши най-новото, най-хубавото от своя живот. Работете съзнателно, че когато Христос дойде при вас да ви лекува, веднага да станете от леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпрос да се апелира към Божията милост, но да учим, да работим, да издържим изпита си пред Него. Като ученици, вие трябва да учите уроците си, без никакви отклонения, без никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте – да учите.

И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Като цитирам този стих, не ви желая същата опитност, но ви изнасям един герой, живял преди две хиляди години. Аз бих желал и в сегашния век да има такива герои като образци. Човек трябва да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готов да посрещне онзи велик човек, когото Бог изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: Видях Го и познах Го! Че Го видях и познах, доказателството е налице: Боледувах цели 38 години, лекуваха ме много лекари, но те лекуваха само тялото ми, а не и сърцето, и ума ми. Лекуваха ме, без да ме излекуват. Един ден дойде при мене човек, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм вече здрав по тяло, по ум и по сърце. Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използувате, вие ще се свържете вътрешно с живата природа и ще придобиете от нея онова, което ви липсва.

3. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

Тридесет и осем години

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, свят, има, години, хора, болен, дойде, живот, христос, духовния, земя, всички, бъде, душа, природа, бог, себе ,

 Неделни беседи , София, 15 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И там имаше някой человек, болен от трийсет и осем години." (Йоан 5:5)

Понякога ние казваме, че хубавите работи са необходими за живота. Здравето например е един обикновен процес - вследствие на това той е неоценен. Когато хората са здрави, те не оценяват здравето. Богатството е един естествен процес. Когато човек го има, той не го оценява. Сиромашията е един неестествен, необикновен процес. Богатият може да стане сиромах. В даден случай и сиромахът може да стане богат. Значи може да става преминаване от един необикновен процес в един обикновен процес и обратно -преминаване от един обикновен в необикновен процес. Следователно в природата има следното положение: когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние добиваме едно ново познание за нещата. Само когато прекараш богатия от богатството в сиромашията, тогава можеш да го доведеш до една трезва идея. Ако той остане сиромах, ще има вече идея за сиромашията и само за нея ще ти говори. Богатият ти говори само за богатството - ще ти разправя за къщата си, за мебелите си, за дрехите си, за нивите си. Сиромахът пък ще ти разправя само за сиромашията си, за скъсаните си дрехи, обуща. Когато отидеш при здравия, той ще ти разправя само за мускулите си -какво може да направи с тях. Когато отидеш при болния, той ще ти разправя само за болестта си.

Интересно е, че когато дойде в света един от великите хора, Той не посети някой богат човек, някой цар или патриарх, но кой знае по какви съображения, Той отиде да се разправя с един болен, който е боледувал трийсет и осем години - да Му показва своите съдрани гащи, своите нещастия. Христос го запита: „Какво те е довело в това училище, защо седиш тук?" Болният Му проговори: „Учителю, от трийсет и осем години седя тук, още не мога да свърша училището -професорите все ме късат, не ми дават диплом, станах за посмешище на хората. Кой как дойде, свършва училището и излиза, а аз все още не мога да свърша." „Искаш ли да свършиш?" „Как не, искам." Христос извади една диплома от джоба Си, подписа му я и каза: „Хайде, иди си сега." До това време този болен ходеше все без диплом.

Този болен е единственият човек, на когото Христос даде диплом, че е свършил по всички правила на науката. Никъде в Евангелието не е писано дали Христос му е дал, или не диплом. След като излезе от училището, запитваха го мнозина - кой беше человекът, който го излекува, но той не можа да им отговори. Най-после им каза: „Исус се казва."

Казвам: болестта е едно неестествено явление в света. Болестта е неестествено явление по отношение на физическия свят, а естествено - по отношение на духовния свят. Грехът пък е неестествено явление по отношение духовния свят, а естествено явление за човека на земята. Той казва: „Веднъж човек живее на земята, той не може да не греши, не може да не излъже поне малко." Тук на земята, когато се говори за погрешки - кой какво откраднал, как сгрешил - всички наоколо се смеят. В духовния свят обаче грехът е неестествено явление. Както влизането на една болест в някоя къща внася ужас, страх, уплаха - такова нещо произвежда и явяването на греха в духовния свят. Мнозина искаха да влязат в духовния свят - там и доброто, и всички други неща са големи, но и злото е толкова голямо, колкото и доброто. Ако влезете в духовния свят и видите тамошните затвори, ще считате, че те представляват училища в сравнение със земните затвори. Ако опитвате доброто в духовния свят и го сравните с това на земята, ще намерите, че в доброто на земята почти няма никакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в негативното, отколкото в положителното. Ще кажете: „Как така? И на земята има добро." Обаче, ако сравняваме доброто на земята с това в духовния свят, ще видите, че добрите хора тук, на небето минават за престъпници. По негативен път хората прогресират, а по положителен път никак не са прогресирали. Сега всички искат да минат за светии на земята. Ако вземете най-големия светия на земята и го сравните със светиите на небето, той минава между тях за затворник, за престъпник. Ако пък вземете най-големия престъпник на земята и го сравните с такъв един от небето, от духовния свят - престъпникът от земята ще минава за първокласен светия между престъпниците от духовния свят. Така седи това положение в съзнанието на хората и затова някой човек казва: „Не струва човек да бъде добър, защото няма с какво да се сравнява, но струва да бъде лош човек на земята, защото като го сравнят с лошите хора от духовния свят, той минава пред тях за светия."

Като се говори за онзи свят, той не може нито да се разбере, нито да се опише. Рече ли някой човек да го описва, той ще го опише като този свят. Какъв ще бъде онзи свят? Той е по-широк в своите схващания, по-силен. Под думата „вечен" се разбира свят, който няма никакви ограничения в своите разширения, в своята разумност. Духовният свят не може да се сравни с физическия, но не може и да се опише. Много хора са се старали да опишат онзи свят, но не са могли. Този свят трябва да се види. Който е ходил на този свят, той го е видял - намира го за много красив, но не може да го опише. Никога не се заемайте за перото да описвате онзи свят. Никой не може да опише в какво седи хубостта, красотата в лицето на един добър, любещ човек. Любовта не седи в правилния нос. Носът има отношение в лицето, но в лицето има известни мерки, които са променчиви. Любовта не седи нито в носа, нито в очите, нито във веждите, нито в устата. Има известни мерки, които действат и на лицето, и на устата, но не могат да се поставят никъде. Ако ги поставите в очите, ще направите една погрешка; ако ги поставите в носа, ще направите друга погрешка. Защо? Понеже очите са орган за възприемане на светлината; носът е орган за възприемане на дишането; обонянието - за мириса. И устата има своето предназначение - тя постоянно взима и дава това, което й се дава, и после го изпраща в стомаха.

Как ще опишете красотата, ако трябва да я опишете? В какво седи тя? Ще кажете: „В хубавото лице, в сините очи." Че кой няма сини очи? „Е, в черните очи тогава." Че кой няма черни очи? „Е, в правилния нос." Че кой няма правилен нос? Мнозина имат правилни носове, но любовта нямат в себе си. Много хора имат червени устни, но любовта нямат в себе си.

И тъй, това болезнено състояние на човека, който лежал трийсет и осем години, е едно изключително явление в живота. Някой казва: „Имам голяма тъга, голяма скръб, мъчи ме нещо." Подобни състояния, болести - мнозина имат. Някои страдат година, две, три - все ги мъчи нещо. Има си за това причини. Някой учил, свършил известни науки, искал да стане виден професор, но не могъл - мъчи го това нещо, не може да постигне това, което желае. Той си въздъхва, мъчи се -професорският стол седи в неговия ум. Някой си мечтае да намери най-красивата жена в света, но не я намира.

Ходи, обикаля, въздиша - друг някой я взел. Той ходи, търси я, цели трийсет и осем години все за нея мисли, за нея въздиша, но никъде я няма - за нея боледува. Друг някой искал да стане най-големият милионер -ходи, въздиша, какво ли не мисли, но не може да успее. Друг иска да бъде здрав, но майка му го е родила хилав, сгърбен. Той ходи натук-натам и най-после казва: „Божия работа." За всички неща, които не можем да разберем, казваме: „Божия работа." То значи: всички неща, които ние не можем да разберем, само Божият ум може да ги разбере.

Като боледуваш трийсет и осем години, ще дойде един да те утешава по един начин, друг - по друг начин. Това са празни работи. Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го предпочете пред кокошето. Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета. Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава супа от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще предпочетете? Разбира се, кокошето месо. Питам: може ли да ви утеши този живот, в който ви предлагат десетгодишна пастърма? Та всеки, който ви аргументира, доказва, че вие трябва да се задоволите със старото биволско месо пред кокошето - това е равносилно на предложението да заместите с грозната хубавата ясена. И онзи, който аргументира, че може и без професорство, той е човекът, който предлага биволската пастърма пред кокошето месо. Това са залъгвания. Не говори нищо на този човек. Ако ще му говориш нещо, кажи му: „Да съм на твое място, и аз бих скърбял. Колко години седиш и чакаш този чин?" „Трийсет и осем години." „Да бях на твоето място, и шейсет години бих скърбял, и шейсет години не бих се утешил, ако не постигна професорски чин." Тъй трябва да се насърчава: и шейсетгодишен да стане - професор да стане. И десет пъти да се прераждаш, все за професор мечтай -професор да станеш. И на онзи момък, който търси красивата жена, пак кажи: „И десет пъти да се прераждаш, все красивата мома, красивата жена търси, докато я намериш."

Христос, като видя този болен човек, запита го: „Защо седиш още тука?" „Скъсаха ме професорите." „Тъй ли? Тогава Аз ще те изпитам." Христос го изпита и този човек мина изпита. „Влез сега в живота и бъди здрав." И болният човек веднага оздравя. Той започна да разправя как е оздравял. Той казваше: „Научих се най-важното - да чакам. Трябваше да чакам трийсет и осем години в училището да дойде най-важният професор -Той да ме изпита, и тогава да завърша своето образование." Ако красивият момък не може да се ожени за красивата мома, това става по единствената причина, че той не е намерил тази красива жена. Каже ли той, че не е само една красива мома - може и друга да намери, той не живее по високия идеал. Не, момъкът, който търси високия идеал, той ще чака дълго време, докато намери красивата мома.

Ама че дошла някаква болест - нищо, треска е това. Може ли да опишете какво нещо е болестта? Да си болен, това подразбира да те боли всяка частица на тялото, да те боли сърцето, мозъкът - всичко да се разтърси в тебе, че никъде да не намериш място -нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Някой казва: „Болен съм, но все имам надежда." Имаш ли още надежда, това не е никаква болест. Истински болен разбира да останеш без никаква подкрепа нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят, и при това да останеш непоколебим. Това е истинският човек. Има нещо в човека, в което той вярва. Той не може да си обясни какво е това нещо, но все вярва, че по някакъв начин работите му ще се довършат. То е Божественото в човека. Ако ние изгубим тази вяра, ще дойдем до положението да вярваме във врачки - те да ни казват какъв късмет имаме. По-добър врач от самия човек няма. Човек сам трябва да си врачува. Той може да стане врач на всички онези, които са врачували.

Като ходя тук-там по съвременните банки и видя кой колко има да плаща, ще му кажа: „Ти имаш да плащаш сто полици с такъв и такъв падеж, толкова пъти си пресрочвал и т.н." Питам: отде знае врачът какво има да ти се случи? Ти сам не знаеш, а той знае. Отде ще знае той? Ще излее восък или ще хвърля боб и ще врачува. И това било врачуване! Ако отидеш при някой астролог, и той може да врачува. Ще разгледа съчетанието на звездите, на планетите, ще знае какви нещастия те дебнат, какво щастие и т.н. Де видяха това? Намериха това нещо окачено някъде. Обикновеният материалист ще каже: „Какво съотношение имат звездите, планетите с хората и с тяхното щастие и нещастие?" Астролозите ще каясат, че Венера или Марс, или Юпитер имат известно влияние върху даден човек и т.н.

Питам: какви бяха астрологическите съчетания на този болен от трийсет и осем години? Слънцето не беше в изгрева, а в залеза си - едно лошо съчетание; Марс също беше в залеза си; Венера - в залеза си; Юпитер - в залеза си, а само земята беше в своя изгрев. Единствената надежда на този болен беше само земята. Цялото небе беше затворено за него, а само земята беше това, за което се държеше. За него всичко беше в своя залез. Този залез продължи цели трийсет и осем години, и трябваше да се яви един вещ човек в света, за да могат всички планети за него да се завъртят - да вземат обратна посока. Дотогава неговата земя не се въртеше, тя се беше спряла като месечината, но щом дойде Христос, завъртя се неговата земя, завъртя се и неговото съзнание, и всички други планети дойдоха в своя изгрев. И тогава и слънцето зае известно място в живота на неговата душа. Затова Христос му каза: „Вдигни одъра си, напусни всички свои стари идеи, излез от това, което си живял досега."

И ако ние искаме да се освободим от старото, от онова, което ни е терзало дълго време, като дойде великият човек за нас, ние трябва да напуснем старото място и да се освободим от всички стари неприятни спомени. Никога не си спомняй за някоя своя болест, никога не си спомняй за някое свое нещастие, ако искаш да бъдеш здрав човек. Спомняш ли си го, спомни си го само като някакво далечно възпоменание. Допусни, че някой голям разбойник те е обрал. Носил си петдесет килограма злато на гърба си и този разбойник те обира. Ти считаш това нещо за голямо нещастие. Не, считай, че този човек ти е направил голямо добро. Ако ти трябваше да носиш този голям товар на гърба си, щеше да стане някакъв разрив на сърцето ти, а той те е освободил от това нещастие. Считай това нещо за голяма привилегия. Обаче кой богат човек днес би счел за привилегия, ако дойде някой и му отнеме, тоест обере, петдесет килограма злато? Той ще каже: „Дойде един разбойник, който ме обра." Казвам: когато смъртта дойде, тя ще обере не само чувалите с парите; тя ще обере и мускулите, и костите, ще изпразни главата ви и, ще остави само една празна глава, та когато дойде някой учен философ, ще вземе главата ви да я разглежда как сте живели. Някой астролог пък ще разглежда как са устроени костите ви. Питам: де е този богат човек, който носеше петдесет килограма злато на гърба си? Де е човекът сега?

Казвате: „Това е философия." философията в живота, именно, не седи в това - да имаме едни временни залъгвания. Ние, съвременните хора, имаме една лъжлива философия и седим като прасетата в кочината. Всеки ден господарят ни залъгва с малко ядене, той ни донася по четири-пет пъти на ден ядене, а ние казваме: „Много благочестив човек е нашият господар." Обаче той си точи ножа и като дойде Коледа, опапва ни мес-цето, като оставя само костите ни. Всички тези прасета ги изпраща все на онзи свят. Каква философия е тази? На умрелите хора. И тогава в Писанието четем: „Последния враг, с който духовният свят се бори, е смъртта, от която той иска да ни освободи." Тя ни очаква. Тя е оголвала и грешници, и светии. Кого не е оголвала тя в този свят.

И тъй, ние сега искаме да станем щастливи в света при неблагоприятни условия. Ако ти искаш да служиш на Бога, най-първо трябва да се осигуриш, да се освободиш от смъртта. Аз бих поставил този закон за разумните хора така: пита ли някой как да служи на Бога, ще кажа - като се освободиш от смъртта, само тогава можеш да служиш на Бога. Докато не се освободиш от смъртта, не можеш да служиш на Бога. „Как да се оженя?" Освободи се от смъртта. Не се ли освободиш, и жена ти, и децата ти, и ти самият ще станеш жертва на смъртта. Знаете ли иначе на какво ще мяза-те? Поставили жабата да бъде стражар - да пази кокошките. Тя се облякла с мундир, турила еполети и взела една връв, за която завързала кокошката и пиленцата за нея, а другия край закачила на себе си. И седи като стражар - пази, оглежда се наоколо, казва: „Не сте имали друг подобен на мене пазач. Аз пазя по един нов метод." Обаче един ден, като заспала, дошъл един голям орел и задигнал и нея, и кокошката с пилците, които и досега още ги няма. И ние седим така вързани за крака на жабата, но дойде орелът - смъртта, и ни задига всички.

Често ние казваме: „Да направим това-онова в памет на великите хора." Питам: де са тези велики хора, чиито паметници и досега седят? Не е въпросът за светиите. Ако е въпрос за светии, още сега мога да напълня целия свят със светии, с паметници на светии. Ако някой е светия, той никога не трябва да греши.

Природата се нуждае от живи светии. Най-големият грешник, най-големият светия в света струва повече, отколкото бюстът на един светия. Той не може да се сравни даже с най-малкия пръст на всички бюстове на светии. Ние мислим, че добродетелта е нещо, което може да се приложи.

Казвам: в душата и на най-големия престъпник, повидимому, се крие нещо добро. Ние не знаем още кои хора са престъпници. Ако някои хора минават в света за престъпници, от Божието гледище те още не са престъпници. Че и Христос умря като престъпник, и светиите умряха като престъпници, но въпреки това Христос е признат за Син Божий, а светиите и до днес се ползват с голямо почитание. Тия хора във времето на Римската империя бяха престъпници, а днес минават за светии. Отде накъде? Значи има един закон в света, който изменя съотношенията на нещата. Той е разумният закон. Тъй както е в математиката, в геометрията, всеки разумен човек може да съпоставя нещата тъй, както са си. Всеки човек, който не разбира законите, той може да ги размести, но който разбира законите, той намества нещата.

Казвам: този болен е лежал трийсет и осем години и най-после иде Христос при него. Ако ме питате защо са страданията в света, ще ви отговоря: за да дойде Христос. Защото, ако ти не си един болен човек, Христос никога нямаше да те посети. Ще ви приведа един пример: кого майките носят на ръцете си - малките деца или старите дядовци? Коя майка досега е взела един стар дядо, на сто и двайсет години, на ръцете си и го е милвала и галила при себе си? Хиляди и милиони майки, като започнете от най-малките до най-големите, носят на ръцете си все своите малки дечица. И тогава старият дядо казва: „Няма кой да ме обича." Казвам: стани малко дете. Съвременните хора имат крива идея за живота. Слушал съм мнозина да казват: „Че не съм дете, я. Аз съм възмъжал вече." В природата при сегашните условия човек всякога трябва да остане дете. Има три вида деца - едните ги наричат деца на забавленията, които природата забавлява - те не се учат, навън още си играят, „галените деца" - ги наричат. Другите деца се учат - те се наричат „разумните деца", тях природата ги учи. Третите са мъдрите деца в света. Човек от детинството до старостта си трябва да спазва духа на детинството си. Ако ти се мислиш постоянно възмъжал и стар, и преповтаряш нещата като воденица - ти си преждевременно остарял. Ти постоянно преповтаряш едни и същи неща, като воденица: „Едно време тъй беше, а после тъй беше" - с години преповтаряш нещата.

Ако искаш да бъдеш гениален, никога не разправяй историята на живота си по два същи начина. Защото, постъпиш ли така, ти преповтаряш нещата. „Е, като бях млад..." Питам: защо, като разправяш за своята младост, ти разправяш само хубавите неща, а туряш недъзите си настрана? Казваш: „Едно време, като бях млад, срещнах се със семейството на една благородна, красива мома." Питам: защо не разправяш, че едно време, като беше млад, ти влезе в дома на една бедна вдовица, която имаше една красива дъщеря, и ти я излъга и остави? Ти можеш да разправяш за своята младост само тогава, когато си влязъл само един път в един дом. Щом си влязъл в два дома, по-добре си мълчи. Кажи: „Не струва да говоря за живота си, да си мълча по-добре. Животът ми още не е красив." Даже и животът на най-големия светия още не е красив. Казвате: „Да разправим историята на някой човек." Има друга история, за която ние трябва да разправяме. Ние още не сме достигнали до положението, да разправяме историите на хората. Мнозина искат да станат велики хора. Ако станете велики хора в едно отношение, и престъпленията ще вървят след вас. Зад вас и зад мантията на вашето величество ще се наберат доста бръмбари и доста престъпници и престъпления. Във великите гори се крият най-големите престъпници. Всичките зверове се крият в гъстите гори, а между тези дървета се крият всички престъпници.

Казвам: като Дойде великото време, ще дойде часът на болния да излезе от болницата. От този момент започни да разправяш своята история - какъв е бил твоят живот. Има една страница в живота на всеки едного, която той трябва да заличи, да не я споменава. То е онова престъпление, онзи грях, онова отклонение от Бога. Казва Писанието: „Ще залича греховете им." Какво ще разправяш? Ще разправяш за някоя своя добродетел, но тази твоя добродетел в едно отношение е престъпление в друго отношение. Ти може да си станал богат, но с това свое богатство си накарал хиляди хора да крадат и да разбойничестват. Ти можеш да се хвалиш със своята красота, но с тази твоя хубост и красота ти си накарал стотина души да станат престъпници. Какво ще се хвали някоя мома със своята красота, ако нейната красота е станала причина да се избият десет души? Ако тази красота е Божествена, тя трябва да вдъхва в човека висок идеал, че който и да я срещне, да каже: „Радвам се, че срещнах един красив човек." Питам: ако нашата красота става за съблазън и ако нашето богатство става за съблазън на другите, струва ли си да ги носим? Затова, именно, някой път трябва да на-денем дрехата на болестта.

Красиво нещо е дрехата на болестта. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от болестта. Това не значи, че здравият трябва да направи някакво престъпление, но когато някой човек несъзнателно сгреши и дойде болестта, която ще го доведе в съзнание, че е сгрешил -и ще се разкае, ще иска да се изправи. Не е болен този, който постоянно се оплаква, че го боли стомах, сърце, гърди и т.н. Този болен се моли цели трийсет и осем години, та когато Христос дойде, оздрави го в един час. Той видя един гениален, един умен човек пред себе Си и го запита: „Искаш ли да придобиеш това, което си изгубил?" „Е, Господи, няма кой да ми го даде." По-нататък - прочетете цялата глава.

Някои от вас ще кажат: „Чудно нещо. От десет-петнайсет години следваме Учителя, от толкова години пък сме християни, и тъй ли нищо не можахме да постигнем?" Е, родени сте християни, петнайсет години сте следвали, и доде сте достигнали? Аз не зная това, но казвам: която и да е красива мома от вас, която е следвала това учение петнайсет години, ако дойде някой красив княз да я поиска - тя ще закачи настрана своите убеждения и ще отиде след него. Или който и да е красив момък от учениците тук, който е следвал петнайсет години тук, ако му дадат за някоя мома петнайсет хиляди долари, и той ще окачи своите убеждения настрана. Питам: какви са тези убеждения, които тъй лесно можете да закачвате? Имате една идея - дръжте я, не я оставяйте, не се отказвайте от нея.

Ако вие не сте родени с добродетели, никой не може да ви ги даде; родени ли сте с добродетели - никой не може да ви ги отнеме. Ако вие не сте родени с таланти, никой не може да ви ги даде; ако вие не сте родени със здраве - никой не може да ви го даде отвън. Здравето, което природата е дала на човека, може да се подкрепва само; но няма ли го той - никой не може да му го даде. Не се лъжете - нищо, което не е вложено от природата, не може да се вложи отвън. Който учител и да дойде, той не може да направи това, което природата не е дала на ученика. Това не е за обезсърчение, но природата има един ред, който трябва да знаете. Човек трябва да дойде в пълно съгласие с живата природа, или, казано на друг език - той трябва да дойде в съгласие с живия Господ, Който съществува. Той трябва най-първо да служи на Бога, но да не Го търси някъде в небето. Това, което хората мислят за небе, преди всичко не е небе. Там, дето хората търсят небето, то не е там. Идеята, която човек влага в думата „небе", е друга. По този начин той само я проектира към небето, нагоре, като отправя очите си към тази посока. Казвам: тази идея се намира в такова отношение, както когато дигна очите си нагоре. И тогава, като престана да мисля за земята, аз съм горе на небето; когато престана да мисля за небето, аз съм долу на земята, в ада.

Човек е свободен да греши. Човек има свобода само в едно отношение - да прави грехове, а не да прави добро. Защо? Защото - да правиш добро, това ти е длъжност, това е закон; а да правиш грях - това е свобода. Че кой от вас не е бил свободен да греши? Казвате: „Защо грешим?" Защото сте свободни. „Ама аз не искам да греша." Лесно е, трябва да се ограничиш. Мъчно е да имаш свобода, а лесно е да се ограничиш. Сам можеш да се ограничиш. Мъчнотията е докато придобиеш богатството, а да се ограничиш е лесно. Да имаш много богатства - това не зависи от тебе.

Казвам: тези противоречиви мисли, които влизат във вас, те са, за да си дадете правилен отчет, защо сте дошли на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да съградите вашето щастие, трябва да знаете условията, при които то почива. Не е достатъчно да постигнете вашето щастие само за един момент, нито само за един ден, но трябва да поставите вашето щастие върху такива основи, че никога да се не поклати и никой да не може да го вземе. Щастие е да имате един приятел, щастие е да имате такова знание, в което да имате такова доверие, че нищо да не е в състояние да разклати вашето убеждение. Да имате доверие поне като в себе си. Ако един философ може да ви разклати във вярата ви към Бога и вие се усъмните дали има Бог, или не; дали има душа, или не; дали имате дух, или не, питам: де са вашите убеждения?

Има четири неща, в които човек никога не може да се разклати - убеждението му в неговия дух, в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. Ако ти имаш тези четири вида убеждения, тогава ще дойдеш до онова велико знание, което търсиш - до идеята за

Бога. Ако ти не вярваш в душата си, не можеш да вярваш и в Бога. Някой казва, че може да вярва в Бога, без да вярва в душата си. Това никога не може да бъде, защото именно познанието за Бога започва от душата. Човек, който не вярва в душата си, той не може да има никакво познание за Бога - той може да има само една абстрактна идея за Бога. Той ще бъде в положението на онзи човек, който няма очи. Този човек може да има само абстрактна идея за светлината, но какво нещо е светлината, той не може да има за нея никаква идея, никакво понятие.

Казвате: „Що е душата?" Душата е това, с което ти преживяваш най-хубавото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното, най-целокупното. Ти не можеш да се отделиш от душата си. Това нещо, което в даден случай усещаш неразделно от себе си и не можеш да го отлъчиш от себе си - е душата. Речеш ли да я отлъчиш, ти или ще умреш, или ще заспиш. Ти не можеш да отлъчиш живота от съзнанието си, защото съзнанието се подкрепя от самия живот. По-лесно можеш да отделиш съзнанието си, отколкото да отделиш самия живот. Следователно ти по-лесно можеш да отделиш смъртта, отколкото живота. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос, но неверието в човешкия живот произвежда всички нещастия, всички страдания. И ако вие не вярвате, то е, защото искате да отделите душата си, но всички нещастия и страдания се дължат на неверието в човешката душа, или, казано на ваш език - на неверието в живота. Под „живот" разбирам общата душа, която функционира в живата природа. На математически език казано, нашите души съставляват удове или части на тази велика душа, тоест те са дихание на тази велика душа.

В Писанието се казва: „Този велик, мощен Дух вдъхнал душа, и тя станала жива." Та всеки от вас най-първо трябва да има идеята, че той е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да я засегне грехът, тя е неопетнена - не може да умре. Той може да умре, ако сам пожелае това. Христос казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема. Аз мога доброволно да умра, мога и доброволно да оживея." Той е човекът, който знае де и как да постъпи. Под думата „смърт" ние разбираме да се ограничиш, а не да изчезнеш. Смъртта е крайният предел на ограничението. Имам власт да живея, да възкръсна - това значи да дойда до крайните предели, дето животът може да се развива. Ако това ограничение произлиза от него, той е господар; ако това ограничение произлиза от други - той е раб, слуга. Казвам: умът и сърцето не могат да функционират без душа, нито пък човешкият дух може да се прояви без душа. Душата е едно от великите звена в природата. Велики тайни се крият в душата. Щом дойдете до нея, ще имате за нея такова понятие - като за Бога и ще знаете, че сте пред Бога. Единственото ценно нещо у човека -това е онова неизменно начало, което Бог цени. Казва се: „Възлюбил е Бог истината у човека." И това ценното се крие в душата.

И когато Христос дойде на земята, посети този болен от трийсет и осем години, защото той вярваше в душата си. Той е първият верующ през християнската епоха. Като чу думите Христови, той пръв повярва, че има душа. Той с години седеше в тази къпалня, дето всяка година слизаше един ангел и размътваше водата, но за него не дойде, не слезе. Този ангел слизаше за другите хора, а за него специално беше изпратен Христос. Каква величина беше той? Един от най-великите хора в духовния свят дойде за него и му каза една утешителна дума, като му даде диплом и каза: „Отсега нататък с хиляди години ще се проповядва в света какво ти е казано." Питам: не бихте ли желали и вие да сте в положението на този човек - да лежите болен трийсет и осем години? Кажете, по колко години е лежал всеки от вас? Най-много по десет-петнайсет. И след това за вас ще дойде специален пратеник, след което ще говорят за вас цели две-три хиляди години. Това е една нова обстановка, ново схващане. Това е великата идея.

Човек, който иска да бъде почитан и уважаван в света, трябва да схване идеята за душата, да схване идеята, че е свободен, независим. От самия човек зависи да е свободен или да се ограничи. Този човек, като умира, умира за добро, и като възкръсва и живее - живее за добро, а не така, както ние разбираме. И тогава можем да кажем, че Христос, Син Божий, или както и да Го наричаме - Великото, Божественото, благоволява да посети един болен и да се разговаря с него. И вие, когато имате някакви недоразумения или боледувате, имайте характера на този болен. Някои казват: „Дотегна ни да боледуваме." Казвам: всяка болест може да се отстрани, като се намерят причините й. На какво се дължат болестите? В предната част на мозъка се намират известен род бели нишки, в които функционира нашето съзнание, с което е свързан двойникът - тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите, които функционират в природата. Значи двойникът е апарат, дето функционират силите. Тялото живее по причина на този двойник. Казвам: ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, човек може да живее, да бъде здрав; ако тези отношения са неправилни -явяват се известни дисхармонични състояния. Когато известни органи от физическото тяло на човека заболеят, двойникът му не е в правилна връзка е него, затова постарайте се по един или друг начин да влезете в правилна връзка, да възстановите връзката между духовното и физическото тяло.

Разправяше ми един български доктор една своя опитност във връзка с това тяло: „Една вечер жена ми се връща късно отнякъде и малкото ни детенце остава на мене. Взимам го на ръце, разхождам го, какво ли не правих с него - не може да се смири, плаче и плаче. Гръмна ми главата. Два-три часа се занимавах с него, пощурях. Не бях се молил отдавна, взех сега да се моля. Виках този светия, онзи светия, казвам: „Моля ви се, помогнете на това дете." Никаква помощ. Най-после се обърнах към Христа: „Господи Исусе Христе, помогни ми." Не се мина много време, и детето млъкна, успокои се и заспа. Като си дойде жена ми, казвам й: „Още един път да ме не оставяш сам с това дете. То ме накара да се моля на Бога и на светиите."

Казвам: ако една болест по същия начин може да ви накара да викате един, че втори светия, и най-после - да се обърнете към Господа, добре дошла тази болест. Щом се обърнете към Господа, и болестта ви ще мине. философите, логиците ще кажат: „Не е помогнала молитвата на доктора, но едно съвпадение има тук, че това дете заспало." Както и да е, не е важно какво мислят те, но казвам: ако едно съвпадение се повтаря един, два, три, пет и сто пъти все по същия начин, това вече не е случайност. Не че времето е дошло да заспи детето, но в света има един велик закон, който регулира нещата, и вие трябва да направите връзка с този закон.

Казвам: при необикновените и при обикновените явления има дълбок смисъл, който регулира живота. Този болен се срещнал с Христа и оттам насетне неговият живот се изменил. Де е този болен днес, как мислите? Според закона на прераждането, той е пак на земята като виден професор, който чете своята теза по книги и казва: „Преди толкова и толкова години лежах трийсет и осем години болен и такъв и такъв човек ме срещна и ме излекува." Питам: ако при вас дойде един такъв човек и ви каже, че преди еди колко си хиляди години беше болен трийсет и осем години, ще повярвате ли? Ще кажете, че му дошли на ума такива работи, обаче има един закон, според който нещата може да се проверят верни ли са, или не са. Необикновените работи в света идват за събуждането на един по-висок и благороден живот.

Аз съм за живота, аз съм против измамата. Измамата не е живот. Добре ме разбирайте. В самозаблужденията не седи щастието, нито реалността. Онова, което можем да схванем и приложим - то ще ни даде смисъла на живота. Сега да ви представя физическия живот в три форми: да вземем един човек, който външно е облечен добре - с нови, хубави дрехи. Допуснете, че той представлява физическия живот. Естествено, идеално в света е винаги да избираш най-красивата форма. Ако ти избираш най-грозната форма, ти си посредствен човек. Ако ти дадат десет хубави шишета, направи си избор. Ако не избереш най-хубавото, най-красивото и най-здравото шише, ти не си умен човек. Така е във физическия свят. Сега, ако един умен човек тури в красивите шишета по-лошо съдържание, а в грозните - по-хубаво, все едно ли е в този случай да изберете красивите шишета? Те всякога не могат да имат хубаво съдържание - някога се съвпада, но някога не. Тогава човек трябва да прави проверка. Ако избираш най-хубавото шише с най-хубаво съдържание, ти си умен човек.

Аз правя уподобление: ако имаш един слуга, който ти носи най-хубавото ядене, яденето представлява духовния свят - той е добър слуга, вярно ти служи. Ако след яденето той ти донася най-хубавите книги за четене, това е проявление на Божественото в човека, който ни обича. Следователно първият процес се различава от втория, вторият - от третия. Този слуга може да ти съгради къща - това е от чисто материалния свят. Ако той може да съгради най-хубавата къща, а не може да донесе най-хубавото ядене, той е добър слуга само при градене на къщата. Ако пък може да ти донесе най-хубавото ядене, той е добър слуга по отношение яденето. Не може ли да ти донесе най-хубавите книги, той не е най-добрият слуга. Казвам: ние трябва да съединим материалния свят - света на външните форми, с духовния и с Божествения свят.

Казвате: „Е, облекло." Облеклото има смисъл само за едно здраво тяло. Каква полза за болното тяло, покрито със струпеи, да го облечеш с най-хубавите копринени дрехи? Какъв смисъл имат те за него? Питам: каква любов може да се прояви в едно болно тяло? Болен човек може ли да прояви любовта? Не само това, но болният човек не може да прояви и никаква интелигентност. Болните хора са много слабоволни. Когато човек се разболее, той става слабоволен и лековерен. Той казва: „Донесете ми някое лекарство." Събере наоколо си двайсет-трийсет лекарства и мисли, че като ги употреби, ще стане здрав. Това е лековерие. Може да те лекува само онзи човек, в който вярваш напълно. Ако вярваш в двайсет души, нито един не може да те лекува, но ако вярваш в един лекар - той ще може да те лекува. Този закон може да се провери. Всички лекари, в които имаш вяра, само те могат да те лекуват, защото могат да събудят вярата в тебе.

Целителните сили се крият в самата природа -във водата, светлината и въздуха. Всеки, който може да повярва в мене, той се нуждае от една жизненост, която аз мога да извадя или от водата, или от светлината, или от въздуха, защото аз съм проводник на природата. Но ако той не вярва, тази сила не може да се извлече. Всеки от вас е такъв проводник, вследствие на което всеки сам може да се лекува. Ако повярвате в душата си, вие може да се лекувате. Ако нямате тази вяра, необходимо е да дойде един човек отвън и той да стане проводник между вас и природата. Така е и в умствения свят. Този закон работи. Когато вие дойдете в съприкосновение с един разумен, интелигентен човек, вие се хармонирате с него - той става проводник и вашият ум започва да просветва и вие работите. Така става и с добрите, и с лошите хора. Влезете ли във връзка с лошите хора, вашият ум потъмнява и вие не можете да разсъждавате. Казвам: с каквито хора дружим, това придобиваме и такива ставаме. Необходимо е връзка с добрите хора.

Когато срещнете добър човек, вие си казвате: „Как да го познаем, че е такъв?" Ще имате един термометър. Сегашните хора измерват е термометър топлината и щом се разболее някой, веднага турят термометъра и казват: „Трийсет и седем и половина градуса, трийсет и осем, трийсет и осем и половина, трийсет и девет, трийсет и девет и половина, четирийсет, четирийсет и един градус" - дойде ли до четирийсет и един градус, казват: „Ще свърши вече." След четирийсет и един градус температурата започва да спада. Обаче, когато видите един добър човек - дали го познавате, или не, във вашия ум ще стане едно разширение, ще се яви нова светлина, нови мисли и желания, които досега никога не са се проявявали. Срещнете ли един добър човек, у вас се заражда желание да четете някоя хубава книга, да посетите някоя бедна вдовица и казвате: „Досега не съм живял добре, но искам да направя нещо хубаво." По това се познават добрите хора, а за да го познаеш по лице, ти трябва да бъдеш много учен човек.

Някога казвате: „Този човек има красиво, широко чело." Че и много крадци имат широки, големи чела. „Ама не са с големи уши." Много крадци имат и големи уши. „Носът им тогава не е голям." Много крадци имат и големи, дълги носове. „Ами брадата им каква е?" Не е въпросът в големината на носа или на ушите, но в особените линии на носа, които само гениалният човек разбира. Има известни линии на носа, които показват интелигентността, но де са тези линии? Око не е видяло и ухо не е чуло. Де е тази линия? Тази линия се движи някъде по носа, по мускулите. Когато човек се засмее, центровете на тази добродетел се променят, но и когато е сериозен, те пак се движат. Тази точка е непостоянна. Човекът, у когото съществува тази идеална черта, се отличава със следното: щом се замисли той, в него има нещо красиво; и когато се засмее - пак има нещо красиво. Каквито гримаси и да прави, той не губи своята красота. Някои хора, като се засмеят, стават грозни; като са сериозни - стават красиви. Тази линия не е в носа на човека -тя е скрита някъде в неговия двойник. Някой казва: „Аз видях тази линия." Това, което си видял, не е в носа, но в двойника на човека. Там е тази черта. Гледаш този човек, казваш: „Красив е носът му." Вътрешният нос е красив, а външният още не е красив.

Сега ще ви приведа още един пример. Преди няколко дни дойде при мене една млада мома от света. Като я поглеждам, виждам, че очите й светят някак лошо, некрасиво. От устата й надолу има нещо красиво, а от устата нагоре - до веждите, към челото, като се засмее, има нещо грозно. Ако се запитате де е тази грозота, не се вижда никъде - мястото й не е точно определено. Като се засмее, цялото й лице става красиво, но стане ли малко сериозна - грозотата се явява. Казвам: който разбира, вижда, че липсва нещо на тази мома. Следя, наблюдавам я - като я погледна в очите, не е спокойна, иска да се скрие в себе си; взима сериозен вид - крие нещо в себе си. Какво има да крие? Пред невидимия свят няма скрито-покрито, всичко е отворено. Какво ще се криеш? Това не е лошо, но некрасивото в тази мома е в нейното духовно тяло, което дава израз на външния живот - в нея има нещо дисхармонично.

Казвам: у всички съвременни хора трябва да се пробуди съзнанието, постепенно да се освобождаваме от накоплението на онези привички, които не съответстват на духовния свят. Защото, ако влезете в духовния свят с това си тяло, вие не можете да станете щастливи, нито може да станете части от този свят. Всеки от вас, който влезе в онзи свят и поживее там само една година, веднага ще се затъжи за живота на земята и ще каже: „Да се върнем долу - тук още не може да живеем." Там ще ви бъде или много горещо, или много студено. Хората там ще ви се видят високомерни. Вие мислите, че като ви видят, веднага ще ви запитат отде идете. Не, никой нищо няма да ви запита, всеки ще минава-заминава покрай вас, като че не ви вижда. Ако си от разумните, всеки ще се спре да те запита нещо, но ако си от обикновените, от невежите хора - никой нищо няма да те запита. Само този ще се спре с тебе, който е подобен на тебе. Ти ще се спреш ли с една мечка или с една боа? Следователно всеки лош човек и за духовния свят, и за ангелите представлява нещо отвратително.

Злото е строго определено. Ако ангелът срещне един грешник, той веднага изважда меча си срещу него и всичките му гащи затреперват. Той тегли е меча си една линия, светва пред него и целият трепва. Казвате: „Ама той трябва да бъде милостив." Не, това са бабини деветини. Там казват: „Този свят изисква чисти и святи хора, той е свят на чистота и святост." Това се отнася за онези, които искат да влязат в рая. Ако го гледате отдалеч - то е друго нещо, но ако искате да имате общение с тези души, трябва да бъдете чисти като тях - нищо повече. И когато те слизат на земята, идват да спасяват не грешните, но онези, които се разкайват, които искат да се освободят, да се отделят от греха, защото тези души именно копнеят за свобода. Колкото и да искат те, все им остава по един малък грях.

Гледам, някои искат да се облекат в съвсем нови дрехи, но все ще оставят една малка дупчица на чорапа си. Не, здрави дрехи трябва да носят, да нямат нито една дупчица. Всичко ново да бъде. Старото, като се износи, с малко газ го залейте, една клечка кибрит му турете и всичко да изгори. На беден човек не го давайте. Такъв е идеалът на човека. Ако аз искам да нося нови дрехи, защо ще давам моите стари на бедния човек? Всичко, което си носил като болен, изгори го. Писал си една книга - изгори я. Ти сам я изгори, не оставяй хората да я горят. След това напиши нова. Такъв трябва да бъде идеалът на всички хора. Аз искам всеки от вас да напишe по една книга и да нарисува по една картина, и да напише по един живот.

Някой казва: „Аз живея." Радвам се, че живееш. Опиши най-хубавото, най-хубавия ум, най-хубавия талант, а не това - обикновеното. И когато Христос дойде и ви намери, че лежите трийсет и осем години, ще държите изпита си пред Него. И тогава няма да казвате, че Бог е милостив. Няма защо да се спори върху Божията милост, но въпросът е ние да издържим на земята своя изпит тъй, както трябва. Като ученик в училището, аз никога не трябва да излъгвам своя учител и в своите уроци, от единия край до другия, да няма никакво лъкатушене, и да живеем - нищо повече. И като дойде до Бога, казвам: какво искам? Да учим, нищо повече.

И тъй, сега не ви казвам да имате същата опитност на болния трийсет и осем години, но ви представям един герой отпреди две хиляди години. Аз бих желал в нашия век да имаме такива герои за образци. Да лежи трийсет и осем години, та като дойде един от великите хора пред него, да каже: „Да, видях Го. Че наистина Го видях, ето доказателството - аз бях трийсет и осем години болен, всички лекари по света ме лекуваха, но само по тяло, а не по сърце и по ум, и не можаха да ме излекуват. Ето, сега живея, животът ми придоби смисъл." Този е смисълът на онзи стар разказ отпреди две хиляди години, който е писан по това време. Ако ние го изтълкуваме правилно, ще можем да влезем в тази интимна връзка на живата природа и да придобием онова, което ни липсва още.


15 септември 1929 г., неделя, 10 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder