НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вън и вътре в тялото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вън и вътре в тялото

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бъде, живот, свят, всички, иска, хора, земя, учи, вън, движи, себе, мисли, дойде, дълговете, бог ,

Общ Окултен клас , София, 11 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху прилежанието.

Пишете върху темата: „Произход на непостоянството“.

Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и.

Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.

Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.

Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.

В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото.

Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.

Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.

И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.

Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.

Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.

Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.

В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.

Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.

Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.

Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.

Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.

Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.

Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.

Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.

Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.

Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.

Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.

Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

3. Лекция от Учителя, държана на 11 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, бъде, живот, свят, всички, иска, хора, земя, учи, вън, движи, себе, мисли, дойде, дълговете, бог ,

Общ Окултен клас , София, 11 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder