НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Служене, почит и обич

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Служене, почит и обич

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, себе, природа, живот, работа, сега, жена, всички, свят, хора, мисъл, стомах, мисли, храна, бъде, аз, смърт ,

Младежки окултен клас , София, 30 Август 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху служенето.

Тема за следния път: „Отношение между положителните и отрицателни сили в природата“.

Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.

Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде“. Какво трябва да бъде човек? Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човек има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живите сили на природата.

И тъй, чрез мозъка си човек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха си той ги реализира. Първата проява на човека във физическия свят е желанието му да яде. Значи, първо се проявява стомахът. За да се нахрани, той започва да мисли, да търси начин да си достави храната. Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. От стомаха храната отива в дробовете, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия. Оттук виждаме, че стомашната, дихателната и мозъчната системи играят важна роля в поддържане живота на човека. Ако една от тия системи не функционира правилно, целият организъм страда. Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализмът, нито идеализмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.

Следователно, ако под думите „дух и материя“ разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя“ разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух“ разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н. Като стане въпрос за мъжа и за жената, хората започват да спорят, кой от двамата е истински проводник на човека. Колкото и да спорят, не могат да дойдат до правилни заключения. Защо? Защото истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената, и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името „човек“. Обаче, докато мъжът се отделя от жената като нещо особено, и докато жената се отделя от мъжа, те още не са дошли до положението на истинския човек. Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения на живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието „човек“. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре на едно място, за да стане център. И скоро време тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при тези условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мъжът разпилява. Жената се изявява отвън навътре, и мъжът – отвътре навън.

Съвременните хора нямат още ясна представа за понятието мъж. Като кажат „мъж“, те разбират възлюбения на човешката душа. Между понятията „мъж и възлюбен“ има грамадна разлика. Някой път възлюбеният може да стане мъж на някоя жена, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Думата „мъж“ подразбира физическа сила. Значи, когато жената търси мъжа, тя се нуждае от сила, която да я покровителства. По естество жената е по-слаба от мъжа, вследствие на което разчита на неговото застъпничество.

Мъжът и жената са два принципа, които се изявяват в две различни форми. Слушате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Чудно нещо! Той е роден от жена, а не иска да бъде жена. Някоя жена казва, че не иска да бъде мъж. И това е чудно. Тя е зачената от мъж, а не иска да бъде мъж. Началото на всеки човек се крие в мъжа, а краят му – в жената. От мъжа и от жената пък произлиза детето, което един ден ще се прояви като мъж или като жена, според силите, които действат в него. Като не разбират, какво всъщност е човек, какво представят мъжа и жената, хората влагат в тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъват. Човек не е същество, създадено за ядене и пиене. Жената не е същество, създадено само да ражда деца, нито мъжът е създаден само да внася в дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човека. Велика е ролята, която мъжът и жената трябва да извършат на земята. Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене. Днес тя си служи с един метод за хранене на човека. Обаче, ще дойде ден, когато тя ще приложи друг метод за хранене. Това виждаме и днес още, а именно: дробовете се хранят по един начин и с храна, съвършено различна от тази, която стомахът приема. Мозъкът пък се храни по начин съвършено различен от този, по който се хранят дробовете и стомахът. Следователно, това, което е необходимо за мозъка, не е нужно за дробовете; това, което е необходимо за дробовете, не е нужно за стомаха.

Като слушате да се говори за различните методи на хранене, с които природата си служи, това не значи, че трябва да се произнасяте, кой от тях е най-добър. Всеки метод е на мястото си. Що се отнася до хранене на дробовете чрез въздух, методът е един. Дробовете възприемат въздуха по един начин, а стомахът приема храната по друг начин. Дробовете не могат да дъвчат храната си, нито стомахът може да я диша. Докато храната дойде до стомаха, тя минава през няколко последователни процеси: разкъсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и т. н. Чрез тези процеси природата работи върху човешката воля, усилва я. От начина, по който се извършват процесите на храносмилателната система, зависи и усилването на волята. Силата на волята, проявите на човешкия характер се определят от силата на мисълта. Това е твърдение, което трябва да се провери. Наблюдавайте, кой как дъвче и следете, какви са проявите на човешкия характер и воля. Не само това, но наблюдавайте, как дъвчат англичаните, германците, французите, за да видите грамадната разлика, която съществува между проявите на различните нации в характер и воля. От начина, по който става храносмилането, се определя работата, която човек върши.

Кое наричаме правилно хранене? Правилно хранене е това, при което мисълта взима активно участие. Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила. Този процес се извършва правилно, когато всички клетки имат едно и също желание да работят, да възприемат една или друга храна. Ако няколко милиона от тях се откажат да работят и се разделят в желанието си по отношение на една или на друга храна, и стомахът се отказва да работи. Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще смели храната, но без любов. Всяка работа, извършена без любов, не дава добри резултати. Десет милиона клетки! – това е цял народ, цяла държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат в единство. Следователно, вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата. Той трябва да знае, как да я смели и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка.

Съвременните учени разглеждат храносмилането като физически процес, но това не е още завършена работа. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. И в тях праната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.

Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.

Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.

Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.

Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си.

За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.

Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.

Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.

Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави. Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел. Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен. Все има нещо в мене, на което може да се разчита.

Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.

Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.

И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.

Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.

Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.

В новата култура времето доказва нещата, а в старата – парите. Например, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек. Обаче, в новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, преследват, да отричат способностите ви, но след време истината излиза на лице. Последната дума има времето. То показва, на какво се дължи тежестта на човека – на парите, или на неговата способност и ученост. Същото се отнася и до доброто. Някои хора минават за добродетелни, за светии, защото парите са играли роля. Като турите на везните на човека хиляди английски лири, разбира се, че ще стане светия.

Следователно, ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. Права мисъл е онази, която през всички времена и епохи различава доброто от злото. И Адам яде от дървото за познаване на доброто и злото, но преждевременно. След това, за да не яде от дървото на живота и да влоши положението си, Бог го изпъди от рая. Човек първо трябва да яде от дървото на живота, а после от дървото за познаване на доброто и на злото. Изпъждането на Адам и Ева от рая е процес, през който всеки човек трябва да мине. Ако майката и бащата не изпъдят детето от дома си и не го пратят на училище, то никога няма да стане учен човек. Докато е около майка си и баща си, детето постоянно ги прегръща и целува. Щом го изпратят на училище, то влиза в нови условия. Учителят поема детето и го поставя на строга дисциплина. Детето вижда, че тук няма прегръдки и целувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влезе в училището, трябва да учи. Ако не учи, понякога учителят прилага магическата пръчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика.

Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и разкаянието, през което той минава, има известно съотношение. Както стомашната и отделителна системи отделят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез разкаянието човек се чисти – отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното. Всички религии препоръчват разкаянието като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга. След това чистите сокове отиват към сърцето и дробовете, а оттам – в мозъка. Ако сърцето и белите дробове не функционират правилно, човек не може да диша. Щом не диша правилно, той не може да мисли право. Дихателната система на човека показва, че не само кръвта трябва да се пречиства, но и желанията. Както нечистата кръв трови организма, така и нечистите желания го тровят.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да знаете, каква е службата на вашите системи не само на физическия, но и в духовния свят. Например, службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а в духовния – да прекара страстите и низшите желания на човека през смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, към огнището. На физическия свят сърцето и дробовете пречистват кръвта, а в духовния свят те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото. Мозъчната система отправя заповедите си към различните органи за службата, която те трябва да изпълняват. В духовния свят мозъкът определя службата и мястото на всички мисли в човека. Следователно, не смесвайте чистите мисли с нечистите. Чистите мисли туряйте на една страна, а нечистите – на друга. Както природата отделя чистото от нечистото, така и човешкият ум трябва да отделя чистите мисли от нечистите. Не ги ли отделя, приема ли ги в смесен вид, той внася отрова в своя мозък. Ще бъдете внимателни към своите мисли, ще ги изучавате, да знаете, какво желание събужда всяка мисъл. Мисълта е свързана с желанията, желанията – с действията, а действията – с последствията.

Следователно, ако искате да бадете здрави, дръжте в изправност стомаха, дробовете и мозъка си. Здравословното състояние на стомаха зависи от храната, която човек приема. Колкото по-чиста е храната, толкова по-здрав ще бъде човек. Като приема чиста храна, човек спазва всички правила при храненето. Той знае, колко храна да приеме и как да я приеме. Храненето не е само физически процес, но и духовен. Тъй щото, натъкнете ли се на известна аномалия в живота си, не се извинявайте, не казвайте, че нещо не сте знаели. Има неща, които човек не знае, но що се отнася до живота, как трябва да живее, всеки човек знае това. Кой не е опитал последствията на кривите мисли и заблуждения? Следователно, всеки човек знае, че, за да бъде здрав, трябва да има права мисъл, възвишени чувства и благородни постъпки. Ако не е здрав, човек не може да свърши работата, която му е дадена.

Сега пак ще ви запитам: В какво седи новото учение? Задачата на новото учение седи в отделяне на злото от доброто, на омразата от любовта, на невежеството от знанието, на безсилието от силата и т. н. Може ли да се нарече силен онзи, който не е в състояние да отдели злото от доброто? Силен човек е онзи, който отделя злото от доброто и ги поставя в две противоположни посоки. Като поставите добрите хора на една страна, а лошите – на друга, ще видите, какви резултати ще имате. Казвате: Може ли да стане такова разделяне на хората? Може. Нима това не става във войните? Войната не е нищо друго, освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате. Щом не нападате, вие сте приятелски разположени към вашия съсед. Вие не сте въоръжени, но имате здрави крепости, в които можете да се криете. Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити във вашите здрави крепости. Най-после неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада. Тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъците от бомбите, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятелят ви, който сега е обеднял, дохожда при вас да търси работа. Вие му давате работа и му плащате добре. Той става слуга, а вие – господар.

И тъй, неприятелят ви е човек, който работи със злото. Той седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбите си срещу вас. Вие мълчите, слушате го, какво говори, и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк. Най-после той си казва: Тази работа не върви със зло. По-добре да се примиря със своя съсед, за да се наредят и моите работи. Сега съседът, който мълчеше, става силен, а противникът – слаб. Той отива при съседа си, иска да се примири с него. Съседът му го приема любезно, започва да се разговаря с него и го поучава. Тъй щото, не разчитайте на злото. Натъкнете ли се на него, отстъпете назад. Злото е бомба, която експлодира, без да причини съществена пакост. Неприятелят е скрит в крепостта си, напразно ще го бомбардираш. Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби. Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш. Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа. Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби. Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.

Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.

Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.

Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.

Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.

Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.

Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си. Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света. Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.

Най-великото нещо в света е любовта.

Най-силното нещо в света е мъдростта.

Най-красивото нещо в света е истината.

Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов. Силен човек е онзи, който има мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.

— Само Божията Любов дава смисъл на живота.

1. Лекция от Учителя, държана на 30 август, 1929 г. София – Изгрев.

Служене, почит и обич

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, себе, природа, живот, работа, сега, жена, всички, свят, хора, мисъл, стомах, мисли, храна, бъде, аз, смърт ,

Младежки окултен клас , София, 30 Август 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

Размишление върху служенето

Ще ви дам една тема “Отношение между положителните и отрицателните страни на природата”.

Какво разбирате под думите “това, което трябва да бъде” в положителен смисъл? Или детето, което се ражда кое е това, което трябва да бъде на първо място? Допуснете сега, че туй дете е една завършена форма. Под “форма” разбирам туй реалното, което е достъпно за човешкия поглед или което е достъпно за съзнанието. Значи тази форма трябва да има съответстващо съдържание. Запример, ако допуснем, че тази форма е една английска лира или една турска лира, ако вземем, че английската лира е направена от злато, а турската от мед и двете имат същата тежест, какво ще бъде съотношението между тях? С английската ще свършите повече работа. Туй, което човек има, е вложено вътре. Човек е вложил по-голяма цена на златото, отколкото на медта. Когато човешкият организъм се е родил, най-важното е съдържанието. Това е животът, а съдържанието на самия живот това е здравето. А здравето подразбира съчетание или хармония на елементите, с които животът функционира.





Да вземем сега “това, което трябва да бъдете“. Кое трябва да бъде най-важното у вас в дадения случай? Природата е дала един отличен метод. По-добър метод от този няма. Човек е турен в тази форма. Малко странна, нали? На първо място човек има три съотношения с природата, т.е. три връзки има той. Човек с природата има отношение чрез своя стомах, после има отношение чрез своите бели дробове и най-после има отношение чрез своя мозък. Човек има и второстепенни отношения, с които е свързан с живите сили в природата. Но най-първо човек започва своите отношения с природата чрез своята мисъл, чрез своя мозък, реализира ги чрез своя стомах, а ги уравновесява чрез своите дробове. Най-първо у него се явява желанието, че той трябва да живее. Явява се глад как може да живее. В него се явява мисълта, къде може да намери храната си. Тази храна не влиза в мозъка, откъдето иде мисълта, а влиза през устата в стомаха, после в дробовете. Стомахът приготвя тази храна във вид на сокове. Праща я в белите дробове. След туй тази динамическа сила се връща в мозъка, за да се навакса силата, която е изразходвана за придобиването на храната.

Сега храносмилането, това е външната страна. Кое в живота съответства на храносмилателната система? Кое може да уподобите на храносмилането? Имайте предвид, че ако стомашната система на човек куца или ако неговите дробове куцат, или ако неговият мозък куца, с такива инвалиди в човешкия организъм в съответстващия живот ще куцат и другите му отношения. Ако един човек в материално отношение е хилав, той и в Божествения свят ще бъде хилав. Нищо повече.

Някой казва: “Аз не искам да бъда материалист.” Това е друго положение. Да бъдеш материалист, това е едно анормално отношение. Да вярваш, че само материята съществува, то е едно болезнено състояние. Или ако искаш да бъдеш само идеалист, и то е анормално отношение. Нищо повече. Но ако вие разбирате под думата “материя”, “материалист” единия полюс на живота, а под “идеалист” другия полюс на живота, вие сте на правата страна, на правата посока. Това е едно нормално състояние. Но ако искате да вървите само в материализма или само в идеализма, това са анормални положения.

Вземете думата “мъж” или “жена”, м=ж. Какво подразбирате под тези думи? Де именно животът ще се прояви по-правилно у мъжа или у жената? Вие може да имате един спор, къде се проявява човекът. Ако мъжът иска да живее при жената, той е нормален. И ако жената иска да живее в мъжа, и тя е нормална. В дадения случай жената е материалист. Жената минава за по-нежна, по-идеална, но всъщност в природата същински материалист е жената. И щом седне тя на едно място, тя създава център. Жената веднага ще направи къща, ще натрупа това и онова. А тури мъжа на едно място, веднага той ще разпръсне всичко. И българите казват ако мъжът принася с кола, а жената изнася с игла, тя ще съсипе къщата. И туй чувство у жената е неприривно. И тъй е. Мъжът с години принася, а жената постоянно изнася. Следователно ония сили, които постоянно действат, са по-силни в своите прояви колкото и слаби да са, отколкото силите, които се появяват с известна сила.

Казвам, това съществува в природата. Това са два полюса в две различни форми, в две различни посоки, за реализирането на един висш идеал. После често вие смесвате идеята мъжа, с възлюбен. Голяма разлика има между мъжа и възлюбения. Такава грамадна разлика има там, както е от небето до земята. И някоя жена казва “възлюбения” и разбира нейния мъж. Възлюбеният може някой път да стане и мъж, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Под думата “мъж” жената разбира, че има някой да я покровителства. Подразбира този силния, който може да се застъпи за нея. А под думата “жена” разбираме един слаб принцип в света. Но това са две форми. Някой ще каже сега: “А, не искам да бъда жена.” Чудно нещо. Ама че ти си роден от жена. Друг ще каже: “Аз не искам да бъда мъж.” Но ти си заченат от мъж. Началото ти е дал мъжът, а края ти е дала жената. Следователно от тия двата полюса излиза детето. И един ден то може да се превърне в мъж или в жена.

Разберете ме сега правилно. Не разбирайте анормалните състояния. Туй, което вие мислите за мъжа или за жената, то е анормално състояние. Ако вие разбирате, че човек е само едно същество, което яде и ходи по себе си, и двете състояния са анормални състояния. Един човек, който само дъвче и си криви устата и после ходи по себе си, каква философия има в това? Човек ли е това? Ако вие разбирате само тия състояния, това е анормално състояние на живота. И вследствие на това се раждат разните болести. Ако ти мислиш само да ядеш и да си кривиш устата, ти ще създадеш едно анормално състояние в себе си. И ако постоянно мислиш да ходиш по себе си, това е друго анормално състояние. Това са два случайни процеса, създадени от природата. Природата може да направи, ти и без да си кривиш устата, да се храниш. Тя има и други методи за това. Например във въздуха има нещо друго. Туй, което е необходимо за стомаха, не е необходимо за дробовете и туй, което е необходимо за дробовете, не е необходимо за мисълта. Сега не смесвай кой е по-добър процес. Трябва ли да дъвчеш въздуха? Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на дъвкането. За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. И този процес на дъвкането е необходим за известна цел. Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила. Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля. От дъвкането зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите. Ако си дъвкал нормално, правилно, и волята ти ще се уякчи, и ще се прояви. Ако не си мислил, като си дъвкал, и волята ти няма да се уякчи. Всякога волята ти ще мяза точно на твоето дъвкане. Обаче това е само едно твърдение. Вие може да правите наблюдения в живота, да видите кой как дъвче, и такъв характер на волята има. Ще забележите каква грамадна разлика има в начина на храненето у англичаните, французите, германците. Каквото е храненето, такава е и работата. Един германец яде тъй бабачко, а един французин яде по-малко. После вземете онзи нервозния човек как яде и онзи, на когото благоутробието е развито, как яде.

Та казвам, ако ние турим в яденето този вътрешен процес на мисълта, понеже туй желание, което трябва да се реализира чрез храната, то е един вътрешен разумен процес, аз мога да ви кажа защо трябва аз да дъвча. Че в това дъвкане, то е един сложен процес на няколко десетки милиона клетки работят в стомаха, т.е., които имат туй желание, проектират го, и ти ядеш. Яденето, това е един резултат на тяхното желание. Искат те да възприемат една храна. Цял един народ десет милиона клетки изпращат своето желание и тази формула устата почва да се движи, да се свива и разпуща, да се изпрати малко храна. След туй трябва да започне онази работа, която не е свършена. Чрез дъвкането се свършва само един процес. После, след като влезе храната в стомаха, тези клетки там имат тия познания, те разбират да изваждат тия скрити сокове и сили, разбират как да преработят тази храна. И след като приготвят тази храна, изпращат я в мозъка, откъдето е дошъл този подтик. Вече има съотношение. Та, след като ядете, процесът не се спира. Когато вие ядете, ще се придобие тази сила, ще мине през стомаха, белите дробове и мозъка, тя ще образува един малък кръг. Една част от тази енергия ще мине в един по-висш свят, в по-висок кръг. Тия сокове ще минат от вашия организъм. Най-фината храна, най-фината прана ще мине в стомаха на ангелите, после ще мине в дробовете на ангелите и в мозъка на ангелите. И там ще стане пак същият процес. След като мине през този процес, най-хубавото от енергията ще мине в Божествения свят, ще се асимилира там, ще направи един голям завършен кръг. Ако вашето ядене е направило един кръг в тия три свята, този процес на яденето е правилен и вие ще почувствате една голяма радост. Може да мине един ден или няколко години, но като се завърши един такъв процес, вие ще усетите една мощна сила в себе си, която ще ви повдига. Пък ако не достигнете дотам, вие ще останете хилав. Следователно ние казваме никой не яде за себе си в света. Стомахът не яде за себе си. Може да върши той тази работа за главата, за мозъка, или можем да кажем обратното мозъкът не мисли за себе си, той мисли за стомаха. Има едно съответствие в работата на нещата. Какво разбирате вие, че мозъкът мисли за стомаха? Да му доставя работа, храна, с която той да се занимава. А стомахът мисли, след като изработи тази храна, къде да я изпрати за обработване още по-далеч.

Та казвам, трябва да имате туй дълбоко схващане за себе си, ако искате да бъдете здрави и да се чувствате граждани на великата природа. Ако имате едно такова съотношение и схващане, вие във всичките си работи ще намерите добър смисъл. Пък ако нямате такова разбиране, тогава във всичката ваша деятелност ще кажете: “Аз уча, но каква полза от това?” Не. Това, което ти учиш, то ще ти донесе нещо. Например изучаваш земята. Празна ли е тази работа? Или изучаваш небето, слънцето. Празна ли е тази работа? Ако един художник вземе и нарисува ръката на човека, празна ли е тази работа? Че ти имаш ръката на човека, имаш известни познания за самия човек. Можеш да четеш за скритите енергии, които съществуват у него. Или може някой художник да нарисува само човешкото око. Ти като имаш окото на човека, имаш и целия човек. Или някой може да нарисува само човешкия нос. По носа ти имаш също целия човек. Или човешката уста. Във всяка една част от тялото човекът е там, вътре. Или да ви приведа друго сравнение. Ако вие имате една ябълчна семка. Не съдържа ли тя цялото ябълчно дърво в себе си? Но питам, семката мяза ли на ябълката в нейната проява? Никак не прилича. Но ако я турите в известни условия в почвата, веднага тази семка ще замяза на ябълката. По същата аналогия живият нос може да създаде и целия човек. И живото ухо може да създаде целия човек. Разбирам по форма. Посадете човешкото око, и то ще създаде целия човек. Има съотношение вече. Всяка една част е в състояние да създаде съответстващото на себе си. И туй е красивото в природата. Нищо не е изгубено. Ако ние знаем законите, ще знаем и как да постъпваме. Запример падне ли ти един зъб от горната челюст той може да е кътен или кучешки зъб, ако би разбирал законите, ще знаеш и съответствието на законите, които съществуват в природата подразбира взаимностите на силите, които съществуват. Ако ти знаеш как да постъпиш, долният зъб може да създаде горния. Но ако не знаеш, няма да се мине дълго време, и ще падне и долният зъб. Зъбите падат по следния ред: падне един долу зъб, един горен, после един горен, един долен. Нали у малките деца тъй израстват зъбите един, че после друг. Щом ти дойде едно нещастие, ако ти паднеш и не постъпиш правилно, не само това, но ще дойде и друго нещастие. От горната челюст ще дойде едно нещастие и друго нещастие от долната челюст.

Та казвам, анормалните неща са вследствие неразбиране законите на природата. И вследствие на това идат противодействия болезнените състояния. Като усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив. Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив. Докато човек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога. А страхливият всякога завършва работата. Сега да определя как завършва работите. Някой ти иска пари, ти си смел, казваш: “Няма да ти дам!” Набият те хубаво, уплашат те дойде страхливият у тебе, ти кажеш: “Ще ти дам парите.” Отваряш кесията и даваш парите. Като станеш страхлив, ще завършиш работите. Две държави се бият. Докато са силни, те започват работата. Победят ги, дойде страхът, те стават страхливи, настава мир. Щом дойде страхът, дойде и мирът.

Значи, за да дойде мирът, трябва да станеш страхлив. Страхът внася мир. Казвам, много хубаво. И всичката педагогика, всичкият морал седи в това, кажат ти туй, което ти правиш, не е добро, онова не е добро. Уплашат те, ти в ада ще идеш, хората няма да те почитат. Ти се уплашиш, и свършиш работата. Туй е сегашният морал. Аз го наричам морал на страхливите. И всичките велики работи, всички култури се дължат все на страха. Казват, да не би да пропадне някой човек. Хубаво, така е донякъде. Това положение всички го носите в себе си. И вие, като седите, казвате: “Може да се случи нещо с нас.” Но страхът не ражда геройството. Той завършва работите. И природата го използва. Самият страх е един процес. Като се съединят смелостта и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност. Смелостта трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост. Защото и страхливият става смел.

Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става смел.

Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме смели. Нали знаете онази поговорка за заека, който отивал да се дави. Казва: “Тази работа няма да излезе на добър край, всички мене плашат, всички ме гонят, по този начин не искам да живея.” И отишъл да се дави. Таман отишъл, и жабите, като го видели, уплашили се от него. Като видял заекът това, извадил си корубата и казал: “От мене има и по-страхливи.” И досега заекът живее с тази идея, че жабите са по-страхливи от него.

Та казвам, ще преведете психологически тези отношения. Ще знаете едно нещо докато човек мисли, че няма никакъв шанс, че той нищо не може да направи, че всичките му мечти в живота са затворени, неговото положение е на заека, който идва да се дави, обаче щом види една жаба, че се е уплашила и тя от него, връща се вкъщи и казва: “Ще започна работата. Има и които се страхуват от мене.”

Сега вие младите, които влизате в живота, трябва да се учите, трябва да разберете истинските процеси в живота. Ако не разберете в този смисъл новия живот, който се заражда, вие ще умрете по силата на една стара култура, която сега умира. Това са старите резултати, които ще имате. Да кажем, някой от вас падне духом и каже: “Няма да я бъде тази работа.” Не. Дай си отчет за твоето състояние.

Защо човек се обезсърчава? Защо всякога да не е смел, да е разумен? Той иска да умре. Но той трябва да има понятие, да знае какво е смъртта. Че ти като се върнеш в онзи свят, ти приличаш на един слуга, на когото дали работа да оре на нивата, пък той се е върнал по обяд. Какво ще стане тогава? Господарят те пита: “Драгане, защо се връщаш, изора ли нивата?” “Не, не съм.” Ти по свое собствено желание не си роден, и по твое собствено желание няма да умреш. Не си се родил по свое собствено желание и за да умреш, пак не зависи от теб. Ти, като се раждаш, знаеш ли това? Не. И като ще умреш, пак няма да знаеш това. Една кокошка кога ще умре? Зависи от господаря й. Той ще я заколи, когато той намери за добре. И за да се излюпи кокошката, пак не зависи от нея. Той ще вземе яйца, ще ги тури под някоя квачка, и ще излязат пилета. Вие ще кажете нали има естествена смърт у човека. Други господари има там. Дойдат микробите и кажат: “Отиде човекът!” Тия господа, цяло едно съдружие, една компания влиза в тебе, и те ядат. Това не зависи от тебе. Питам тогава, кой от само себе си умира? Казват, че някой се самоубил. Туй самоубийство не зависи от него. Той имал да дава на Петко, на Стояна и да не се урони неговият престиж, онези хора го заставят той да се самоубие. Ако самоубийството е едно естествено състояние, тогава човек, който съзнателно може да се самоубие, това подразбира и другия закон и сам да се съживи. Онзи, който не може сам да се съживи, той не може и да се самоубие. Онзи, който другите го убиват, и други го съживяват. Та казвам, не си правете илюзии, да казвате: “Аз ще се самоубия, аз искам да умра или искам да живея.” И да живееш, не зависи от тебе. И да умреш, не зависи от тебе. Наука е да дойдеш до положението, да разбираш как да живееш. Ти трябва да разбираш законите на живота и закона на смъртта. Смъртта не е толкова страшна. Това са два противоположни процеси. Когато в една форма ти не разбираш твоите процеси, тогава ще оставиш едната форма и ще влезеш в другата форма. Един затворник не може ли да излезе от затвора навънка? Могат да го пуснат, но някой път той може да изкопае една дупка и да се освободи от затвора.

Но сега кое е онова, което може вас да ви освободи? Това са вашите правилни възгледи за законите на живата природа, да знаете съотношенията, които съществуват там. Когато учите, да знаете защо трябва да учите. Да се учи човек, ние подразбираме процесът на неговата мисъл трябва да става правилен. Това е учение. С това се развива мозъкът. Да има туй съответствие на Божественото у човека. Да имаш знания на земята, то значи да имаш Божествените сили на твое разположение. Или да имаш Божествените сили, с които да можеш да разполагаш. Това значи знание. И това е най-висшето. А да бъдеш морален, както го наричаме ние, това значи в твоя морал не трябва да седи страхът като основа. Това е едно анормално състояние. Моралът е вече основан на сърцето. Човек не може да има морал без сърце. Моралът се дължи изключително само на чувствата. Който има сърце, той може да бъде морален. Постъпките на човека се дължат на неговото сърце и се определят от неговото сърце. Доброто и злото функционират в света на човешките чувства, в чувствения свят на човека. В неговата мисъл или в света на мисълта съществува само правдата. Щом дойде някой и каже: “Това е право”, това не е в света на чувствата. Между правото и морала има такова голямо различие, колкото между небето и земята. Право е едно, а морал е друго. Та има известни постъпки, известни действия на природата, които принадлежат на света на чувствата. Защото и в чувствата има известна разумност и най-чистата мисъл. Когато говоря аз за разумност, разбирам мисъл, която не е ангажирана с някои придобивки. Чистата мисъл е това. Например вие изучавате музиката или изкуство за самото изкуство и нищо не очаквате да придобиете. Или изучавате небето и звездите. Какво ще придобиете от това? Може един астроном да изучава небето и той само да се радва, че изучава звездите. Той даже няма предвид да придобие нещо. Това е чистата мисъл вътре. Друг е въпросът, щом му дойде на ума да напише една книга, едно съчинение и да спечели пари. Тогава той ще украси природата, ще тури неща външни, но ще изопачи своята астрономия. Той ще тури в астрономията неща, които не са верни.

Та казвам, вие сега се намирате между един нов и един стар живот и по някой път какъв е моралът ви? Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма смелост. И като излезете навънка, не знаете как да си проправите път. Ако ви попитат в какво седи новото учение, вие не можете да отговорите. Новото учение може да съедини страха и смелостта. Да ги примириш. Можеш от страха и смелостта да създадеш едно ново положение разумността. От любовта и омразата да създадеш благостта. Да знаеш законите, че като съединиш омразата и любовта в едно, че да извадиш нещо ново от тях. Това е новото учение. Ако това не можеш да направиш, ти имаш една стара култура. Защото всякога едно състояние на любов ще се смени утре с едно състояние на омраза и едно състояние на омраза ще се смени в едно състояние на любов. Онзи, който вчера те е мразил, днес можеш да го накараш да те обича. Във всяко едно отношение можеш да направиш смяна на състоянията.

Да кажем, един свършил четири факултета, не искат да го назначат. Казват: “Той не е способен.” Но на този министър вие дадете 10 хиляди английски лири. Веднага този човек става способен, във вестниците пишат за него, назначават го. Що е американската реклама? Че всички учени хора вървят по рекламата, еди-кой си писал за него. След време, след хиляди години, като умрат тия учени хора, ще се разбере кой е гений. Всички тия учени хора ще видят кой е гениален. Защото и времето, и то си има и своята дума. Туй, което ред видни авторитети ще кажат, те могат да умрат, но времето като дойде, то ще каже последната дума. “В тази работа имаше английски.” Туй казва времето на учените сега. “Не той тежеше, а парите тежаха.” Времето след хиляда години, след 10 хиляди години ще покаже кой е гениалният. И за доброто е така. Някои хора са много добри, светии са. “Че как няма да са светии. Хиляда английски лири като се турят във везните, светия ще стане.” Не. Времето има последната дума. Русите имаха един много голям светия. Но той не можа да им помогне. И да иска, не може да им помогне той.

Та казвам сега, само онова същинското знание, то не се мени. Трябва да знаете силата на човешката мисъл. Човешката мисъл е права само тогава, когато вие разбирате доброто и злото. И в Писанието е казано понеже Адам стана като един от нас, да познава доброто и злото понеже той не е разбрал още същността на живота, простря ръката и яде от дървото на живота. Тази работа ще стане по-лоша, по-добре да го изпъдим навънка, да не ви каже и на вас да взимате от дървото на доброто и злото, казва Господ. Аз предпочитам да го изпъдя навънка, защото, ако остане вътре, той ще яде и от другите дървета и работата ще се влоши още повече. Изпъждането навънка какво показва? Подразбира да се научиш. Майката трябва да те изпъди. Защо? Да се научиш. Тя те изпраща в училището, защото, ако не излезеш навънка, ти ще се научиш само да прегръщаш майка си и баща си и нищо друго няма да научиш. Но майка ти те взема и те изпраща навънка: “Хайде навънка в училището!” И ти като идеш при този учител, той няма да постъпи с тебе както майка ти. В училището няма никакво прегръщане. Мирно ще седиш там и по някой път, като не слушаш, има една магическа тояжка както тази на капелмайстора. Сега има разни тояжки. Учителят ви има една тояжка едно тефтерче, после една тояжка има такава: 1 (единица), друга тояжка има 2 (две), има и такава 3 (три), 4, 5 и 6. Има и по-опасни тояги като мехура 0. Като дойде нулата, то е вече юмручното право. А когато дойде учителят с единицата, това е шамарът петте пръста съединени. Англичаните въобще обичат бокса.

Да кажем, вие искате да живеете в света. Най-първо трябва да поправите вашия стомах, вашата стомашна система. Ще знаете какво е съотношението ви на стомаха. Пречистване трябва. Затуй що е покаянието у човека? В природата съществува покаяние. Значи да отделиш чистото от нечистото. Това е покаяние. И у християните има покаяние. Те казват: “Трябва да се покая.” Покаяние трябва да има чистото на една страна, нечистото на друга. Те вървят в две противоположни посоки. След туй съотношенията трябва да бъдат правилни. Всички тия сокове трябва да се пратят в белите дробове, в сърцето. В духовния свят сърцето представлява белите дробове, дихателната система на духовния свят. Затуй, ако сърцето не функционира добре, такъв човек не знае да диша. После страстите вземат мястото на стомаха. А дихателната система показва, че всичките желания на човека трябва да се пречистят.

Та казвам, ако вие си поставите за задача и се стремите вашата дихателна система да бъде здрава, имате едно отлично понятие за чистотата на организма. Дойде злото, да кажете: “Това е чисто, това е нечисто.” Никога не смесвайте една чиста мисъл и една нечиста мисъл, да ги объркате в едно. Ще ги поставите тъй, както е в природата: тази мисъл е чиста, другата е нечиста. Ако вие във вашия ум не пресеете нещата, мислите си, а съедините една чиста и една нечиста мисъл, вие ще образувате една отрова във вашия ум и ще отровите вашата мисъл въобще. Не. Ще кажете: “Тази мисъл е чиста, това е чисто, а другото е нечисто”, както е поставено в природата: чистото отива на едно място, нечистото на друго място. Та най-първо ще бъдете безпощадни, разумни, да знаете кои мисли какви желания ще произведат. Ще знаете, известни мисли ще произведат известни желания и известни желания ще произведат известни действия, а известни действия ще произведат известни последствия вътре в живота. Та всякога трябва да знаете мисълта, която имате, каква е. Това няма защо да го казвате отвънка, но в себе си вие трябва да знаете, че туй, което вършите, е право или не е право. Туй строго трябва да го знаете, ако искате да бъдете здрави. И никога не се извинявайте: “Аз не знаех.” Ти го знаеше. Има неща, които човек не знае, но как трябва да живем, всеки един от вас знае как трябва да живее. Искате да живеете, непременно трябва да имате права мисъл, да бъдете здрави. Ако човек не е здрав, какво ще извърши в живота?

И тогава, ако ви попитат какво е новото учение, как ще отговорите? В себе си как ще отговорите какво е новото учение? Да може да разделите злото от доброто. Да разделите любовта от омразата. Да разделите невежеството от знанието. Че ако ти не можеш да направиш едно разделение между злото и доброто, ти не си силен човек. Силен е онзи, който може да разедини доброто от злото, да работят в две различни посоки. Щом ги разединиш, ти можеш да работиш и да постигнеш нещо, защото, като туриш на една страна добри хора, на друга страна лоши хора, отлична работа могат те да вършат.

Да ви дам едно изяснение сега. На вас ще ви се вижда малко странно, но представете си, че поставяме два лагера едните добри хора, а другите лоши. Те нямат друго оръжие, но едните имат артилерийски огън от тия златните английски лири. Вие сте наблизо, оръжие друго нямате. Те почнат отгоре ви да ви бият с тия златните. Ако вие сте голи, боси, все ще се образува по тялото ви известно подуване по главата. Но ако вие се скриете, те като изхвърлят всичките си лири, вие сте силен, вдигнете ги в една торба на гърба си, а те останат без оръжие. След туй, понеже вие имате, те ще дойдат при вас и вие ще ги пратите да орат. Те ще ви станат слуги. Ще направите фабрики. Глупавите хора са тези, които хвърлят парите си да бият другите. А умните са тези, които събират тези пари и ги дават на други да им вършат работата.

Сега ти седиш и изпращаш злото: това ще му направя, онова ще му направя. А той е умен човек. Седи, мълчи и събира каквото ти хвърляш. Ти хвърляш, хвърляш и най-после, като се изпразниш усещаш едно изпразване в себе си, кажеш: “Тази работа няма да я бъде, ама хайде аз да му простя.” Онзи сега ще стане силен. Сега ти ще идеш при онзи, на когото искаше да направиш пакост, и той ще ти преподава уроци. Затуй, като седнеш, не мисли да правиш зло никому, само да изразходваш своята енергия тъй безразборно, а гледай да имаш една трезва мисъл. Ако изпращаш своята енергия тъй безразборно, ти ще страдаш. Бомбардирва те някой отвънка, скрий се в позицията си. Той ще хвърля, хвърля отгоре ти, и ще спре. Излез ти тогава и събери ги всичките тия английски лири, тури ги на гърба си и иди у дома си. И чакай там. Той ще дойде. Впрегни го, ще му платиш, а той ще ти върши работата. Сега може ли това да приложите в живота?

Сега мисълта е още тъмна. Окултистите казват както човек мисли, тъй става. Тъй е. На онзи човек, който има положителна мисъл, защото, ако ти в дадения случай искаш да станеш някой гениален музикант и го зариеш, тъй както в природата, всички гении на музиката ще дойдат да ти помогнат. Когато ти искаш някое постижение в природата, тия сили, които работят в тази насока, се кооперират и ще ти дадат всички опитвания, и ще ти съдействат в това. Така и във философията и във всички области. Ако ти нямаш някоя користолюбива мисъл, отгоре ще ти съдействат. Нали хиляди реки се съединяват в една, за да образуват една голяма река. Един учен човек е една голяма река, в която се вливат много малки рекички.

Та ще имате една ясна представа, да знаете как стават нещата в природата. Ако вие не сте внимателни, в природата нямате вяра, тогава тия велики, разумни същества няма да се кооперират с вас и да ви вършат работата, за да станете велик човек. И вие ще бъдете един обикновен човек. У мнозина от вас се заражда един страх, казвате: “Ако излезем в обществото, какво ще правим?” Чудни сте. Че ако сте един виден цигулар, извади цигулката си и свири. “Ама каква песен да им свиря?” Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. Ако си в църквата, свири една набожна песен. Пък ако си вънка, свири им едно хоро да играят. “Ама право ли е?” Ти свири, всичко е право. Този, който може да играе на хорото, той може и да се моли в църквата, а който не може да играе на хорото, той не може да се моли в църквата. Някой ми казва: “Той е много набожен.” Аз го зная. Той, преди да е станал набожен, е играл на хорото. “И защо е влязъл сега в църквата да се моли?” И туй го зная. Той е срещнал ред разочарования, преживял несполуки и сега се моли. Един ден, когато му се оправят работите, той пак ще се намери на хорото. Сега тази философия на арменските долапи ще я оставите настрана, себе си няма да лъжете. Ти ще кажеш е, не е лошо да играеш на хорото, защото, който може да играе на хорото, може и да се моли, а който не може да играе на хорото, не може и да се моли. Не е лошото да се играе. Лошото е само в разбирането. Ако аз играя без разбиране, там е лошото. Но ако аз зная защо се моля и защо играя, и едното, и другото е приятно. “Какво да правя?” Свири! “Нямам тъпан.” Копай! Да знаеш да ореш, и то е музика. “Пея. Ама право ли е?” Пей! Нищо повече. “Какво ще кажат хората?” Остави какво ще кажат хората. Ти какво ще кажеш? Пей! Нищо повече. В дадения случай ти трябва да вършиш нещо.

Та казвам, работи с каквото имаш. И да не те е срам, че работиш. Тъй е в съзнателния живот. “Ама да създадем новата култура.” Как ще я създадем? Новата култура не иска затвори, бесилки. Това не е култура. Новата култура, аз разбирам, да се премахнат недъзите на хората, принципите, които трябва да се поддържат и съвършено други резултати трябва да дойдат. Сега на вас, младите, ви казвам, вие няма защо да минавате по пътя на старите. Защото, ако минавате по техния път, няма защо да сте млади, то е безразлично. Пък и да минете по пътя на старите, какво ще придобиете? Ако пред тебе е един стар търговец, който е бил знаменит, а после е пропаднал и е станал неразумен и сега е хилав и туй, което е придобил, не е в състояние, не може да го приложи, нито да го използва, вие искате да имате същата опитност, да минете по същия път, вие ще спрете на мястото, отдето той е започнал и с неговата опитност ще продължите. Той се е хвърлил от едно място и си е счупил крака. Каква нужда има и ти да се хвърляш, да проверяваш как си е счупил той крака. От тази височина се чупят краката. Вие ще кажете: “Аз ще намеря един друг път, където, като мина, краката да остават прави.”

Какви трябва да бъдат вашите отношения? Първо, на вас ви трябва служене. Второ, почитание. И трето, обич. Служене. Почит. Обич. На кого ще служите? Ако служите на себе си, вие ще фалирате. Не че не трябва да служите на себе си, но ще служите на онзи принцип, от който вие сте възприели всичко. Това е Божественото във вас. Кого ще почитате? Себе си ще почиташ. Защото, ако Божественото, което е вложено във вас, ти не го почиташ, ти ще фалираш. Това е вече правилно отношение, това е етика. Ако себе си не почиташ, ти никого не можеш да почиташ. Човек, който почита себе си, той има правилни отношения към всички хора, към всички животни, растения, към всичко в природата. И когато човек се е научил да служи на Бога и да почита себе си, тогава той ще може да приложи и обичта. Обичта е един Божествен принцип. Служенето е един материален принцип. Служенето е разбиране на физическия свят, почитта на духовния свят, а обичта на Божествения свят. Най-първо тебе няма да те е страх от труда, от служенето. Онзи човек, който го е страх да служи, да работи, той не може да постигне Божественото. Той иска да се облече, да има почит и уважение пред хората. Ако той не е бил слуга, той никога не може да бъде облечен. И никога не може да влезе в Божествения свят, да придобие той своето наследство. Ако той не се е научил да служи, да се самоуважава, да приложи Божествения принцип.

Та в ума ви ще седят тези три основи: служене, почит и обич. Няма да се обиждате. Човек, който обижда другите, той не се е научил да почита себе си. И човек, който не знае да се труди, да служи, той не разбира физическия свят, той не разбира живота. Та казвам, вие ще остареете, ако нямате тия разбирания, ще се зароди друго желание, ще кажете: “Тази работа е малка, едно време, когато бяхме млади, се увлякохме в едно ново учение, но това са празни работи на младежите. Фантасмагории са това.” Та нима тези убеждения на старите хора са по-съществени? В какво неговите стари възгледи са повече от тези на един млад човек? Или в какво са по-трезви техните отношения? Не така. Ако няма съотношение между живота на младия и стария и стария и младия, това е анормално състояние ако няма една интимна връзка между Божествения живот и твоя живот. Тъй да си доволен от твоя млад живот, да не казваш: ”Е, едно време много глупости правех.” Ти да си доволен от твоя млад живот и като станеш стар, пак да си доволен от стария си живот. Това разбирам аз нормално състояние. Кажеш ли “Те са глупави работи”, това са анормални състояния. Като млад какво ще правиш? Ще служиш. А като стар какво трябва да правиш? Почитанието е за старостта. Там няма да обичаш. А онзи, който иска да обича, това значи да умира. И всякога, когато искаш да обикнеш някого, трябва да умреш.

Що е смъртта? Това е обич. Защото в любовта разбирам да дадеш всичко. Ти ще слееш и служенето, и почитанието в едно. Ти умираш, но си господар. Ти в смъртта си господар на смъртта, това е обичта. Ти имаш смъртта в ръцете си и казваш: “Ще направиш това, което аз искам.” Сега това е ново разбиране за любовта ти си господар на смъртта. Ако смъртта е господар на тебе, ти не може да обичаш. Да обича човек, то значи да бъде господар на смъртта. И някой казва: “Аз те обичам.” Казвам: “Ти станал ли си господар на смъртта? Ти не можеш да ме обичаш.” Тъй седи идеята. А онази любов, в която смъртта царува, това не е любов, това е мамалижена каша. А онази любов, която е над смъртта, това има смисъл, това е идеал, това е мощност, гений, светлина, това е сила в света, която всичко създава. Това разбирам аз любов. Човек, който е станал господар на смъртта, на всички тия елементи и знае как да разполага с тях, това е любов.

Затова казвам тъй, най-великото в света е любовта. Най-силното е мъдростта. А най-красивото в света, това е истината. Това са принципи, които съществуват. И вие трябва да си ги напишете. Кой е най-великият човек? Който има любовта. Кой е най-силният? Който има знание, мъдрост. А кой е най-красив и благороден? Който има истината.

Сега вземете новата формула.

“Само Божията любов дава смисъл на живота.”



Първа лекция

на Младежкия окултен клас

30 август 1929 г., петък, 67.05 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder