НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Линиите на природата

СТАР ПРАВОПИС

Линиите на природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, има, всички, знае, създаде, казва, време, бог, разбира, всичко, линия, свят, аз, казвам, себе, правилно ,

Съборни беседи , София, 27 Август 1929г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.

Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.

Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.

Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?

Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.

Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.

Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.

Древните философи са казали: "Познай себе си!" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.

И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.

И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.

Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.

Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!" – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.

Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.

Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.

Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.

Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.

Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.

В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.

Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.

Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.

Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.

Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.

Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?

И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци. Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.

Беседа от Учителя, държана на 27 август 1929 г. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, има, всички, знае, създаде, казва, време, бог, разбира, всичко, линия, свят, аз, казвам, себе, правилно ,

Съборни беседи , София, 27 Август 1929г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder