НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

По Бога направени

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

По Бога направени

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, живот, бог, хора, себе, аз, начин, всичко, сега, земя, работа, път, казвам ,

Съборни беседи , София, 25 Август 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Който прави Истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени”. (Йоана 3:21)

Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. За истинския живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса й. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот.

Мнозина казват: аз съм неразположен, аз съм тъжен, аз нямам успех в живота си, животът ми няма смисъл. Това са обикновени фрази, с които човек иска да се утеши. Обаче, не е достатъчно само човек да се утешава или да констатира някои свои състояния, като добри или лоши, но той трябва да знае причините и последствията на явленията, както и някои методи за изправяне на лошите, дисхармонични състояния. Ако човек може само да констатира някое свое тежко състояние, а не знае, как да го превърне в добро, той ще мяза на онзи лекар от турско време, който лекувал всички болести по един начин – намазвал болното място отгоре с мехлем. Но от този мехлем болестите не се премахвали, нито пък се намалявали. След лекуването с мехлем, в медицинската практика се явиха и други лечебни средства, като пенкелер, панацея, които употребяваха за всички болести, но при все това болестите не само че не се намалиха, но от ден на ден се увеличават. Днес медицината си служи с ред лекарства, в които се съзира усилието на човешкия дух да се освободи по някакъв начин от болести, страдания – изобщо, да се освободи от ограничителните условия на живота. В това отношение съвременните хора мязат на конете. Когато духат силни бури и ветрове, конят наместо да върви напред, той отстъпва назад. Вследствие на това, ако един кон се намира до брега на някое море, когато задухат силни ветрове, той започва да отстъпва назад и пада в морето. Същото се случва и с хората, когато искат да избегнат от някое зло. Те искат да се освободят от едно зло, а попадат на друго. Питам: какво се изисква тогава от човека, за да избегне злото? – Будно съзнание. Спасението на човека седи в неговото будно съзнание и в чистия живот, който прекарва на земята.

Казвам: ние не говорим за живота, който човек сам е опетнил. Това е личен въпрос, с който въобще не се занимаваме. Ние говорим принципиално за живота, като велико постижение, към което човешката душа се стреми. В човешкото естество едновременно функционират няколко течения на живота. Едното течение е физическият живот, в който състоянията на човека лесно се сменят. Този живот се отличава с голяма неустойчивост. Другото течение е духовният живот в който има нещо възвишено и благородно, нещо устойчиво. Третото течение е Божественият, Вечният живот, който регулира всички неща и явления, като дава пълна стабилност на човека. В този живот човек знае, предвижда и разполага с нещата. Каже ли, че ще направи нещо, той го изпълнява. Наука е това! Човек, който живее в Божествения свят, навред носи своето благословение. По това, именно, той се отличава от човека, който живее в обикновения, в физическия свят.

В това отношение, когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворът и реките, колкото от въпроса, какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минавали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които седят на по-високо стъпало в развитието си от нас, и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата. Съвременните художници взимат платна, четки и бои и нарисуват една, две или повече картини, като ги оставят на хората да им се любуват и да учат по тях.

В миналото, обаче, художниците не са рисували по този начин. Те не са разполагали с платна, четки и бои, за това са рисували картините си върху канарите и планините. За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние около 10 – 15 километра. При това за да се разбере дълбокия им смисъл, те трябва да се гледат при специални разположения, при специални условия. Например, трябва да се знаят ред закони, които определят, както височината, така и наклона на известни върхове Щом е така, тогава не е безразлично, дали даден връх ще бъде по висок или по-нисък от друг някой. Освен това, в планинските места има известни центрове на тежестта, които определят посоката на силите в тия планини. Вследствие на това, във всеки планински връх има специално движение на частиците. При това движение силите се стремят да запазят известно равновесие. Когато се наруши равновесието между силите в един планински връх, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни от върховете на планините, като Мусала на Рила и други някои, постепенно започват да губят своето равновесие, а други планински върхове го възстановяват. За в бъдеще едни планини ще се рушат, а други ще се възстановяват. В последните се образуват нови центрове, които привличат нови енергии, нови сили, вследствие на което тия планини растат и се развиват, както и хората. По същия начин расте и дъното на моретата. За човека, който разбира вътрешния, дълбокия смисъл на живота, всички явления крият в себе си или зад себе си известна разумност. Той вижда подобна разумност и в теченията на реките, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняват някои явления по механически начин, но механиката не разрешава въпросите. Защо? – Понеже в механическите действия няма разумност. Питам: има ли някаква разумност в зъбците на две коледа, които влизат едно в друго? Ако разумността е в самите зъбчести колела, то при счупване на един от техните зъбци, колелата сами би трябвало да изправят тази повреда. Щом не могат да поправят счупения зъбец, ние казваме, че разумността седи вън от тях.

Вие казвате: Бог е направил човека, а същевременно Той е създал и живота. Вярно е, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали небесни светила, а най-после е направил и човека, но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Създаването на живота не е механически процес. Следователно, човек има еднакво отношение и към земята, и към слънцето, като тела, направени от Бога. Значи, първото отношение на човека е към Първичната Причина на нещата, а после към всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано в Писанието: „Човек не трябва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трябва да се кланя на човека”.

Казвам: що се отнася до външната страна на целокупния живот, той може да се разглежда като общ, сложен организъм, съставен от безбройно число колела. Всеки човек, като индивид съставлява част от този организъм. Докато е в този организъм и се върти заедно с всички колела, той се мисли много нещо. Счупи ли се, обаче, един от зъбците на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвам един от зъбците на колелата се счупи. – Какво да правя? – Ще чакаш, докато дойде някой велик майстор да поправи счупения зъбец. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навън и вместо него да тури здрав. Ще кажете как е възможно да ме извадят навън. – Да, човек може да бъде изваден навън, и като зъб от някое колело. И като колело, да се претопи и да се постави отново в друг някой организъм. От същия, от великия майстор зависи формата, която може да ви се даде. Трябва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя живот. Вие се намирате още под опекунството на Великия закон. Казвате: ние сме свободни. – Не преди всичко вие не сте свободни нито от въшките, нито от бълхите, нито от комарите Едва седнете някъде, и усещате вече, че нещо ви е ужилило. Не само по низките места има паразити, които безпокоят човека, но те се срещат и по високите места. В Рила, например, около езерата, на височина 2400 м, се срещат особен род мухи, които кацат по човека и силно го жилят. На ужиленото място се образува подутина, подобна на ужилено от паяк или от пчела. Тези мухи внасят в организма на човека особена течност, която действува лечебно.

„Който прави Истината, иде към виделината”. Този стих не е правилно преведен. Истината не може да се прави. Смисълът на този стих подразбира „който обича Истината”. Ако думата „прави” се изтълкува кабалистически, според буквите, от които е съставена, първата буква „п” в тази дума, е на мястото си. Тя означава да възприемеш нещо. Втората буква „р” не е на мястото си. Тя означава да хванеш нещо с ръката си. В този смисъл Истината не може да се хваща с ръка, но се възприема с ума. Буквата „а” е на място употребена. Истината внася Правдата в света. Дето няма Истина, няма и Правда. Сега хората искат да внесат първо Правдата, правото в света, а после Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички неща се развиват по един последователен ред.

И тъй, ние говорим за живота, според сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. В това отношение физическият, духовният и Божественият живот представляват известен род сили. „Тези три вида живот, като течения на общия живот, са свързани един с друг. Там, додето човек е достигнал днес, той представлява една малка част от общия развой. За в бъдеще човек ще се измени още повече, па и трябва да се измени, за да дойде до правите, положителни разбирания на живота и на природата. Днес всеки човек има известно верую, което иска да наложи и на другите, да им докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето верую, своите разбирания и на другите само тогава, когато има за тях абсолютни, положителни доказателства. Например, френолозите казват, че дългият нос е признак на интелигентности Обаче, не всякога дългият нос определя интелигентността на човека. Известно е на всички, че с целзиевия термометър се определя температурата. По аналогия на горното твърдение, че от дължината на носа зависи интелигентността на човека, трябва ли да вадим заключение, че и от дължината на термометъра ще зависи неговата точност при измерване на температурата? От какво зависи точността на термометъра? – От правилното му приготовление. Има ли някаква неправилност, или грешка в приготовлението на термометъра, тя се изразява в неточното измерване на температурата.

От друга страна френологията твърди, че ако носът е къс и широк, това показва известна деятелност в чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на някакъв физиологически дефект в човека. Значи, законът, който определя интелигентността и деятелността на чувствата в човека, е верен само тогава, когато дължината на носа е резултат на усилена умствена дейност, а широчината му – резултат на усилена дейност на сърцето. Когато умът не е работил интензивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа са привидно явление; те са образувани по механически начин, като резултат на някакво натрупване. В този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизат неверни. Това показва, че дължината на носа, която действително определя интелигентността на човека, трябва да бъде точно определена мярка, а не произволна. Същото се отнася и до широчината на носа. Освен това, когато се определя интелигентността и деятелността на чувствата у човека, трябва да се вземат пред вид общата конструкция на носа, кожата му, мускулите му и ред още обстоятелства. Мускулите на носа в интелигентния човек са устроени по особен начин и се отличават от тия на неинтелигентния човек. В носа на интелигентния човек има известна красота. Природата обича красотата и всякога се стреми към създаване на красиви форми.

Ще кажете: кой свят е красив? Умственият. Той е свят на красотата: Той създава формите. Щом дойдем до чувствения свят, чувствата указват влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мярка за широчината на носа, казваме, че този човек е благороден. Значи, по широчината на носа се определя благородството на човека. Каквото чувство и да се зароди в човешкото сърце, веднага се отразява на носа, забелязва се леко мръдване на мускулите. Най-скрити те чувства, които минават през сърцето на човека, винаги се отразяват в мускулите на носа. В това отношение носът е пълно отражение на чувствата у човека. Всички чувства на човека се отразяват върху носа, тъй както картините на кинематографа се отразяват върху главното. Дойдем ли до очите пък, там вече няма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нещо, не остава друго освен да затвори очите си. Когато децата искат да излъжат, да скрият нещо от родителите си, те затварят очите си. И след всичко това ние мислим, че може да има нищо скрито-покрито. Не, навсякъде, дето има скрита вода, тя излиза на повърхността – и през най-малките шупли ще излезе навън.

Казвам: от гледището на Божествения свят, няма скрити, няма тайни неща. Не се минава много време и всичко, което човек е таил дълбоко в себе си, излиза отвън. Затова, именно, от всички се изисква чистота – чист и свят живот. Това може да се постигне само когато човек изпълнява не своята воля, а волята Божия. Същото нещо Христос е казал в един от стиховете на Господнята молитва „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята!” Значи, жителите на небето изпълняват вече волята Божия по един естествен път. Всички разумни същества, които живеят на небето, имат будно съзнание за това, което вършат, и са доволни, че изпълняват волята Божия тъй, както трябва, за да служат като образец на жителите от земята. Обаче съвременните хора, като не знаят правилния начин за изпълнение на волята Божия, искат чрез принуждение, чрез насилие да изпълнят този ред, да изпълнят тази висша воля. Те създават закони, правилници, но волята Божия пак не се върши. Когато хората изпитват моменти на щастие, това не е резултат на земния живот. Земният живот представлява редица от страдания и нещастия. Защо? – Защото той е непрекъснато нарушение на Великия Божи закон. Следователно, радостите, щастието в живота на хората идат от небето, от Божествения свят. Прекъсне ли се връзката с този свят, страданията идат. Значи, страданията и нещастията идат от земята, а щастието и радостите – от небето.

И тъй, ако хората очакват щастие и радост от земята, тяхното положение може да се изрази с българската поговорка „Трай, коньо, за зелена трева!” Очаквате ли радост и щастие, обърнете погледа си нагори, към висшия свят! Това е в реда на нещата. Растенията очакват своето спасение от слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде от слънцето, а не от земята. Хубавото, красивото за водата иде от слънцето, а не от земята. Хубавото и красивото и за хората иде от слънцето, от този велик свят, а не от земята. Всичко хубаво и велико иде от света, дето се изпълнява волята Божия. Той е свят на ред и порядък. Съзнанието на тия същества там е тъй будно, така добре - развито, че те знаят, предвиждат и разбират всичко. Те знаят причините и последствията на нещата, затова нито спорят, нито се разправят помежду си, нито се мъчат да убеждават другите. Щом видят някой човек, те вече го познават.
Велико нещо е познанието! Да познава ш човека, това не значи да измериш границите му, до колко той е голям или малък. Познаването на нещата не се опредяла с измерване на тяхната големина. И вечността не се опредяла с измерване на нейната големина. За вечността няма мърка. Под думата „вечност” се разбират тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вечността, безконечността не може никога да се свърши. Тя съдържа в себе си всички красиви възможности. Има вечност, която е минала вече; има вечност настояща; има и вечност бъдеща. Това, което е минало за нас, за други същества е настояще, а за някои – бъдеще. Тези въпроси са отвлечени, и мнозина от вас може да не се интересуват от тях. Които не се интересуват от тези въпроси, имат право за това. Защо? – Всички хора не са на еднаква степен на развитие. В духовно отношение някои хора са в първо отделение, те едва сега изучават буквите и само тях разбират. Други са във второ отделение, трети – в трето, в четвърто отделение, а някои са в класовете на прогимназията или гимназията. Обаче, има деца от първо отделение, които се считат големи, и те се държат като важни авторитети. Те едва смятат от 1 – 10 и мислят, че много знаят. Действително, много нещо е да знае човек да смята от 1 – 10. Животът на земята се включва в тия числа.

Животът на всеки човек се опредяла с една математическа формула от числата 1 – 10. Ако вървите по закона на инволюцията и броите от 1 – 10, това е Божественият живот; като слизате отгоре, от 1 – 100 е животът на ангелите; от 1 – 1000 – животът на хората, а от 1 – 10,000 – животът на млекопитаещите и така може да дойдете до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа представляват кръгове, и всеки кръг има свои по-малки подразделения. Всеки по-голям кръг, със своите подразделения представлява ред възможности, но всеки от тях съставлява един вътрешен кръг на безпределния живот, който теософите наричат абсолютен, безпределен, безконечен. Този живот няма нищо общо с живота на по-малките кръгове. Те трябва да се нагласяват според него. Или изразено с контрастен език: нито ние познаваме Безпределния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгоре. Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който нас познава, само Той познава Безпределния. Значи, Бог, на Когото ние се кланяме, познава Безпределния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпределният Бог, Който ни свързва в едно цяло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога: се страхува човек? – Когато се качи на някоя висока канара и пожелае оттам да скочи. Ако той няма крила, с които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дето иска, и няма да се плаши. Що са крилата? – Знанието. Който има знания, той може да хвърчи без страх. Казвам: вие трябва да вложите в съзнанието си новите идеи, които ви изнасям сега, за да подобрите с тях живота, който Бог е вложил в душите ви. Какво представлява човешката душа? – Тя може да се уподоби на прекрасна градина, добре заградена наоколо със зеленина, а вътре посята с най-доброкачествени плодни дървета. Човек е градинарят, който я обработва. Питам: какво ще излезе от тази прекрасна градина, ако няма вода, да се полива? В този случай водата представлява живота. От нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така също и за благото на нейните ближни. Ако човек сам стане причина да се отбие някъде водата, градината вече запустява, оградата й се срутва, дърветата изсъхват, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започват да я наторяват с своите извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла съдба. След време тия страдания ще се махнат, и отново животът ще потече, ще се възстанови пак прекрасната градина. Докато дойде това време, обаче, ще се изпитат лошите последствия на този тор. Няма по-страшно нещо от нечистотиите в живота! Говедата не заравят своите извержения, както това правят свинете, а оставят на хората, те да свършат тази работа. Свинете пък вършат тази работа не от някакво високо съзнание, а по силата на своя навик да ровят и разравят. Като ровят и разравят земята, те случайно заравят и своите извержения. Волът, например, като натори земята със своите извержения, казва на господаря си: „След като наторих нивата ти, впрегни ме сега да я изора”. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота.
Това е символ, който трябва да обърнете, да анализирате, за да намерите вътрешния смисъл, скрити в него. Вие трябва да дадете такъв израз на този символ, какъвто математиката дава на числата. Същото се отнася и до буквите. Всяка буква има свой определен израз. Въпросът не е в това, скоро да получите крайни резултати, крайни цели. Първо за вас е важно да дадете израз на всяко число, на всяка буква, на всяко явление в живота, и след това да очаквате крайни резултати. Всяка буква, всяко число представлява един метод. Вие искате да подобрите живота си. Как ще го подобрите? Трябва да намерите такъв метод, че като го приложите в живота си, да получите добри резултати. Казвате някому не греши! – По какъв начин, какво трябва да направя, за да не греша? Толкова пъти съм правил усилия да не греша, но пак греша. Вие запитвате: има ли, наистина, някакъв сигурен метод, чрез който човек да не прави грехове? – Има, разбира се. Много примери са дадени, остава само да ги приложите.

Сега ще ви приведе един пример за потвърждение на мисълта, че човек може да намери начин да не греши. Един турчин, от Шуменско някъде, бил голям пияница. Той правил много опити, да се отвикне от тази слабост да пие. Какво ли не правил той? И Корана чел, и се заричал да не пие, и все пак пиел, не могъл да се откаже от пиенето. Най-после, като видял, че сам не може да се поправи, казал си: „Аллах иши” – Божия работа е това! На Бога оставям всичко. Като си казал така, пак се запътил към кръчмата да пие. Това било вечер, към 11 часа. Той се обърнал към кръчмаря и му казал: „Иване, дай ми четвърт кило ракия!” Кръчмарят, по погрешка, вместо ракия, налял четвърт кило газ. Турчинът надигнал шишенцето и бързо го изпил. Като разбрал, че вместо ракия изпил четвърт кило газ, той рекъл на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!” – и на часа излязъл от кръчмата. От този момент той престанал да пие. Газта го излекувала. Газта има резултат само тогава, когато Аллах я дава. Това значи: газта лекува само тогава, когато се употреби разумно. По този начин между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарят му казал: „Слушай, аз съм кръчмар и не пия, а ти не си кръчмар и пиеш. Щом аз мога да се въздържам, ти още повече можеш да се въздържаш”. Значи, чрез кръчмаря Бог освобождава турчина от слабостта му да пие.

И сега, щом кажем никому да не греши, трябва да намерим начин, метод, този човек да не греши. Кажем ли някому да прави добро, пак трябва да му покажем начин, как да прави доброто. Казвам: ако в новата наука употребяваме старите методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! – Как ще се обичате? Казвате: така трябва да се обичаме, че да сме готови да правим добро едни на други. – И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пак злото може да се яви. Например, една мома обиква друга някоя. Идва трета и казва на първата: ти мислиш ли, че тази твоя обич ще ти донесе никакво добро? Първата мома поглежда някак особено, мило към своята любима. Третата й казва: какво я поглеждаш така особено? Особено ще я поглежда. разбира се. Какво означава този особен поглед? – Той означава интензивност на чувствата. Котката, например, поглежда особено към мишката. Защо? – Чувствата й са интензивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нейде на дървото, поглежда особено към котката, но котката поглежда за едно нещо, а птичката – за друго. При всеки даден случай човек може да се намери в положението или на котката, или на птичката. Човек трябва да разреши в себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква – птичката.

От чисто практическо гледище, човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнитизират, и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Виждаш ли, че бесят, или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, никаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. Следователно, нека остане в вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувствуват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото се наранили вътрешно, и трябва да превържат раната си.

Казвам: да се карат или да се бият хората, това е стар начин на действие. Докато хората прилагат старите методи в живота си, те няма да имат никакви положителни постижения. Резултатите на тези методи са остаряване и дисхармония във всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старите методи са изгнили вече греди, които не могат да издържат нова постройка. Мнозина казват: Господ може да направи всичко. Така е, Бог може всичко да направи, но ако утре не задоволи вашите желания и очаквания, вие сте готови да се откажете от Него. Бог, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва в себе си пълнота и съвършенство. Той има избор в своите действия, макар че има свобода да направи, каквото иска. Неговите действия, обаче, са всякога разумни и съвършени.
На какво трябва да се базира разумността, изобщо? Когато някой човек ме хвали, това показва, че той очаква също така да бъде хвален от мене. Когато някой ме обича, и той очаква да бъде обичан. Когато някой ми подарява нещо, и той очаква подарък от мене. Това са правила без изключения. На какво основание трябва мене да хвалят, а аз да не хваля? Защо аз трябва да бъда обичан, без да отговоря на другите пак с обич? В такъв случай, ако искам да бъда свободен, трябва да наредя нещата на това място, което е най-безопасно. Например, ако искам да чета, а нямам свещ, ще почакам, докато друг някой запали свещта си. Тогава аз ще чета свободно на неговата светлина, без да се задължавам да го хваля, дето той е запалил свещта за себе си. Друг е въпросът, ако аз помоля този човек да запали свещта си специално за мене, или пък, ако той ме помоли да запаля свещта си специално за него.

Сега вие трябва да схващате правилно новите веения, новите отношения, които Бог има към вас, както и към всички ония, които влизат в новата култура. Под думата „нови отношения” разбирам отношения, не съществували досега. Ще ви приведа един прост пример за изяснение на мисълта си. Някоя майка има само едно детенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, целува, прегръща – радва му се. Когато детенцето й стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учителят вече има съвсем други, нови отношения към това дете. Той не може да го милва и прегръща, както правела майката. Неговата задача, като учител, е съвсем друга. Тук се зараждат отношения между учител и ученик. Ако учителят има в отделението си 30 – 40 деца и постъпва с тях, както майките им постъпват, питам: колко часа трябва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката прегръща детето си, тя го храни, дава му нещо. Значи, когато човек иска да живее, той трябва да се храни; когато човек иска да мисли, той трябва да учи. Следователно, при майка си детето живее, а при учителя си – учи.

Казвам всеки човек, който се стреми към нов живот, той влиза в нова област – в закона на безсмъртието, дето отношенията между хората са съвсем нови. Тия отношения са абсолютно чисти. На небето и децата живеят в тия отношения и ги спазват Досега аз срещнах в България само едно дете, момиченце, с такава абсолютна чистота в погледа му. В очите му имаше нещо Божествено, което единствено е в състояние да внесе красивото и великото в света. Срещнете ли това дете, то събужда желание в вас, и вие да бъдете като него. Неговият поглед говори за една свободна, богата душа.
И тъй, всеки, който обича Истината, трябва да придобие ново вътрешно състояние. За постигане на това състояние, човек трябва да има голяма вътрешна прозорливост, досетливост, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрямо душите на хората той трябва да бъде много внимателен. Тъкмо тази черта липсва у българите. Българинът е крайно нахален. Надали има друг народ, за когото може да се каже същото. Като общо правило, българинът не знае, какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече към душата. Когато българинът проявява към някого уважение или почитание, непременно той има някаква користолюбива цел. Българинът рядко може да направи нещо безкористно. Ако той не може да извърши нещо от любов, нека го направи поне от обич към Истината.

Казвам: българите, трябва да се борят с този вътрешен недъг – нахалството, за да се подигнат. Този недъг може да се изправи само по един начин – когато човек обикне Бога. Като говоря за обич, за любов към Бога, аз не разбирам този Бог, Който живее на небето, нито Този, Който живее в хората, но подразбирам Бога, Който сега иде в света. Младият момък няма да се влюби в стара баба, която представлява живота на миналото; той няма да се влюби в женена жена, която представлява сегашния живот, но ще се влюби в чистата девствена мома, която никога мъж не е познала. Тази мома представлява бъдещия живот – животът на новата култура. Това е правилното положение на нещата, което всички съвременни хора трябва да разбират. Тъй както хората вярват днес в Бога, това не е вяра. Това е живот на интерес. Кой не вярва в една богата банка? Да вярваш в някоя банка само затова, че всеки ден имаш възможност да теглиш пари от нея, това е вяра чрез принуждение, вяра от интерес. Според индусите истинската вяра в Бога подразбира сливане с Него. Това не е точно определение на вярата. Според нас сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си.

Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донякъде съзнанието на обикновения човек. Ние не говорим за това Начало, което вие познавате в смъртта, но говорим за това Велико Начало във Вечния живот, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лекар този човек, който продължава живота ви само с няколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава живот само за 30 – 40 години? Може ли да се нарече баща този човек, който сам изял и изпил всичко, а за сина си нищо не оставил? И сега, ако знаете законите за раждането и прераждането, всеки от вас ще може да определи, на кое място ще се прероди. Ако някой баща има 5 – 6 сина, в отвъдния живот той ще се прероди чрез този син, когото най-много обича. Като има пред вид това, той оставя на своя любим син най-много наследство: къщи, ниви, пари. Той прави това с користолюбива цел: като дойде втори път на земята, да бъде богат. На останалите синове, които не обича толкова много, или никакво наследство не оставя, или много малко, с което иска да каже: аз няма да се преродя чрез вас, за това не ви оставям нищо. По същия начин постъпва и майката, когато има няколко дъщери. Една от дъщерите си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прероди чрез нея. Туй не е за осъждане, защото такъв е вечният план на живота. Това ще се повтаря и преповтаря дотогава, докато човек се изчисти от своя егоизъм и от користолюбието си. При тази користолюбива любов, когато бащата се прероди чрез своя любим син, той ще бъде отгледан от него по всичките правила на съвременното възпитание. Той ще тегли от сина си такъв каиш, какъвто никога не е виждал и не е чувал. Всеки човек в живота си ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.

Следователно, първото нещо, което се изисква от всеки едного, е да има в съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме пред вид всички съвременни религиозни вярвания за Христа, за светиите, за онзи свят – всички тия вярвания трябва да се пречистят! От тях хората са направили една сплав, една амалгама, вследствие на което си представляват нещата тъй, както никога не са били. Днес се говори за Христа, за християнството, но питам: какво е било християнството в своя първоначален период? Какъв е бил Христос и как е проповядвал? Христос ходел скромно облечен, със сандали на краката си. Как стана тогава, че Неговите избраници днес служат на Бога с мантии и с корони на глава? На времето си Христос работил без заплата. Как се нареди днес, Неговите избраници да получават такива големи заплати? Аз се чудя на всичко това.

Как ще обясните тези факти от научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка й не притежава, питам: отде се явиха тези качества в овцата? Когато видя един катър, аз зная, че майка му е била кобила, а бащата – магаре. Ето защо, когато човек даде ход на някоя чисто животинска или човешка проява в себе си той трябва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. В единия от тях е имало някакво неестествено проявление. Ако не е така, отде може да дойде този грях? След всички грехове и престъпления, които съвременните хора вършат, най-после те казват: ние сме от Бога родени. Питам: как е възможно да сте родени от Бога, а грехове и престъпления вършите?

Не говорете така! Не обвинявайте Бога за вашите грехове и престъпления! Когато вършите грехове и престъпления, Бог хиляди пъти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!” Вие чувате гласа Му, и пак вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: аз сам направих този грях и ще понеса последствията му.
В един женски манастир живели няколко калугерки със своята игуменка. Калугерките обичали да ядат печени яйца, но не им позволявали. Те търсили начин, как да задоволят това свое желание. На една от тях идва на ум, да пекат яйцата на свещ. Намислила и го приложила. Този начин се указал практичен, и затова, незабелязани от никого, те го прилагали често. Игуменката видяла един ден, как калугерките, скрито от нея, пекат яйца на свещ. Тя се почудила и казала: „Отде се намери този дявол, да ги научи да пекат яйца на свещ?” Дяволът, като чул, че се хвърля такова обвинение върху него, казал: „Напразно ме обвинявате! Аз за пръв път чувам подобно нещо, да се пекат яйца на свещ”. Значи, и князът на света за пръв път вижда такова изкуство. Въпросът не е за греха. Грехът е минал вече своето време.

Днес ние трябва да знаем да градим. Ние сме зидари, и с чукове в ръка трябва да градим Божественото здание! Един ще циментира, друг кал ще бърка, трети – греди ще дяла. Всеки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градим. – Ама аз вярвам в Бога. – Не е въпросът в вярването. Всички трябва да градим. От всички се иска работа. Минаха ония времена на безработица. – Ама аз те обичам! – Какво от това? Че обичаш, толкова по-добре за теб. То е условие да работиш, да служиш на Бога. И затова, казвам: дошло е времето да работите на Божественото здание. Който не е готов. Няма да бъде взет за работник, понеже ще развали Божествения план. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде друг да гради! – Не, така не може. Всички трябва да бъдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближните си, значи да им помагате, като им давате подтик да свършат работата си по-скоро и по-добре.

Значи, всички на работа! Начинът, по който сте работили досега, е добър, но има вече нов, по добър начин за работа. Новият начин се заключава в абсолютното спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога дъжд вали, вятър вее, и някои казват: Защо Учителят не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? – Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам - виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни окъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят, какво трябва да направят. Ако не разберат, как трябва да постъпят, казвам: тяхна работа е това! Те вършат работата си, както разбират, а пък аз трябваше да избера съответно време за екскурзия. Не трябваше да отивам на екскурзия тъкмо този ден, когато приятелите поливат там. Ако съм направил някаква погрешка в изчисленията и в такъв ден, именно, тръгна на екскурзия, обръщам се към тях внимателно, като им казвам ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа. Човек не трябва да заповядва, но трябва да бъде внимателен.
Казвам: в отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче, в природата има известни прояви, които не са Божествени. Само срещу тия прояви ние реагираме. Например, явяването на някой голям, опустошителен циклон, или на големи порои, които причиняват наводнения, и ред други стихии, те не са Божествени явления. Причините за тия стихийни явления сме ние, хората, които с нашия неправилен живот, създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и светост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме с нещо да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят, и ние ще се принудим да слезем в по-низките места.

Мнозина мислят, че могат да вършат на планината, каквото искат. Не е така. Чистота се изисква от човека! В природата съществува закон за абсолютна чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Не се плашете от този закон! Със страх човек не се спасява, но той трябва да знае, че съществува един Божествен закон, който регулира всички явления в живота и природата. Например, ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон, който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате. Тия нимфи избират най-хубавите места в планините и ги покриват с цветя и зеленина. Те ги поливат, обработват и наглеждат, както домакинята обработва своята градина. Нимфите подържат градинките си със своята обич. Ако времето е сухо, без дъжд, те носят специално за тях вода и ги поливат. Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни. Сутрин, когато наблюдаваме изгрева на слънцето, а вечер – звездите, пак трябва да бъдем внимателни. На земята се забелязва едно слабо клатушкане, вследствие на което ние нямаме всякога едно и също отношение към слънцето, месеца и звездите. Такива промени стават не само на земята, но и в атмосферата. Някога въздухът е по-гъст, а друг път – по-разреден; някога е по-сух, а друг път – по-влажен. Навсякъде в природата се забелязва една малка промяна. Понякога слънцето и звездите не изпращат към земята нужното количество светлина, от която ние се нуждаем. Има случаи пък, когато ние не можем да възприемем направо слънчевата светлина. Тя трябва да мине предварително през специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашите очи. Обаче, ние трябва да знаем, по кое време да излизаме сутрин. Ще кажете: добре е да се излиза сутрин при зазоряване – Не, има случаи, когато не е добре да се излиза сутрин при зазоряване. Спрем ли се, обаче, пред тия специални случаи, ще дойдем до фанатизъм. Природата не търпи никакъв фанатизъм. Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход – всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия. И благата, които Бог ни изпраща всеки ден, трябва да знаем, как най-правилно да ги употребим за съграждане на нашето тяло. Например, вие искате да бъдете обичани, да имате влияние над хората. Питам: как можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, как ще можете да обичате и да ви обичат? Вие трябва да бъдете като банкер, организмът ви постоянно да бъде пълен с магнетична сила. Не сте ли богати с такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избягват. Ако трябва да влезете в съобщение с такива хора, това направо не може да стане. С тях направо вие не можете да се разговаряте. Между тях и вас непременно трябва да дойдат ред други същества, които да смекчат тяхната енергия, да я трансформират. За такива хора Писанието казва: „Лошите съобщения развалят добрите нрави”. За добрите хора, с мек характер и богати с магнетична сила, Писанието казва: „Добрите съобщения поправят лошите нрави”.

Сега, пред нас седи една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдим, че трябва да 6ъдем добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. В какво се заключава новото учение? – Новото учение се изразява в определено, положително служене на Бога; в почит към себе си, да знаеш на всяка стъпка, че си човек; и в постоянна обич към ближните си. Новото учение включва в себе си една определена, положителна наука, която може да се приложи в живота. Новото учение дава на хората нов начин за самовъзпитание, чрез който те могат да видоизменят лицето си, да го направят красиво и хармонично. Повечето от съвременните хора са хилави, болни. Те трябва да преустроят целия си организъм, но за това се изисква голям капитал. Най-първо човек трябва да преустрои своето сърце, своя ум, своята воля, а след това и своята душа, като внесе в нея всички необходими елементи, с които тя трябва да работи. След като е работил върху своя ум, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човек ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчин: „Божия работа е това!” Каже ли така, нека наблюдава, как Бог работи. Сега, с тези ъгли, които имате по лицата си, с тези възли по пръстите си, с този хилав организъм, вие не може да влезете в Царството Божие. Трябва напълно да преустроите организма си. И само по този начин, с обновен, здрав организъм, вие ще видите, как Бог работи и ще разберете, за кой Бог ви говоря. Аз ви говоря за този Господ, Който иде сега в света. За Него се казва в Писанието: „Последния ден ще напиша своя закон в сърцата им, и те ще ме познаят”. Светът още не познава този Господ, именно. Засега Той има повече от 40 имена, които са написани в Библията, но всички са опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие как ще Го наречете? Христос Го нарече Отец, с което искаше да каже, че Бог има еднакви отношения към всички хора, като Баща към синовете си. Хората, обаче, нямат еднакви отношения към Бога. Някой казва: Бог ме изостави съвсем; на едни даде богатство, на други – знания, а на мене – нищо.

Христос дава два образци за отношения на баща към синовете си и обратно. Един баща имал двама синове. По-младият син поискал от баща си своето наследство и отишъл в света да си поживее, дето изял и изпил всичко. Като изял всичко, той дошъл до съзнание, че сгрешил и решил да се върне при баща си. Той си казал: „Аз мислех, че животът при баща ми е тежък и затова пожелах да се отделя на свобода, но указа се, че този живот бил по-тежък”. Върнал се той при баща си, разкаян и смирен, като му казал: „Прости ме, татко, аз се връщам при тебе, но не съм достоен да се нарека твой син; моля те, приеми ме за твой последен слуга”. Баща му се зарадвал, приел го много добре и в чест на неговото връщане заповядал на слугите си да заколят и опекат едно от най-угоените телета.

Сега започва изпита за по големия син. Той минавал за чист и свят, работел с усърдие и любов на баща си, но сега, като видял радостта на бащата за връщането на по-малкия му брат, в него се събудила ревност, завист, и той казал на баща си: „Толкова години аз ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде брат ми, ти се развесели и заповяда да заколят за него най-угоеното теле.” Баща му отговорил: „Синко, всичко, което имам е твое. Ти можеш всякога, когато пожелаеш, да си заколиш не едно, но колкото искаш телета, всички са твои. Брат ти няма нищо, той беше изгубен и се намери.” Значи, големият син се възгордява, но не съзнава грешката си. Малкият син съзнава погрешката си и се смирява. Питам: кой от двамата синове е на правата страна? Малкият син, който се е разкаял, задето напуснал баща си, е на по-прав път от големия син. Чувствата на бащата и майката не се дават по закон, но по любов.

Следователно, новото положение в света изисква всички да бъдем синове Божии. Щом сме синове Божии, всички трябва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросът, как трябва да се отнасят хората към мен. Важно е, как аз трябва да постъпвам, какви трябва да бъдат моите отношения към Бога, към душата ми и към моите ближни. Че не ме приели никъде добре, това не ме интересува. От всякого се изисква да държи сметка за своите постъпки и отношения, а не за отношенията и постъпките на другите. Каквото предприема човек, той трябва да се запита дълбоко в себе си, как трябва да постъпи. Пътува ли за някъде, той трябва да се запита, кой път да вземе. Божественото начало в човека ще му отговори накъде да върви, кой път да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзианти изгубват пътя и се забъркват по тази причина, именно, че не се допитват до Божественото в себе си. Те си проектират нещо по човешки, било това, че избират по-кратък и лесен път, било че имат пред вид някаква икономия в пътя, и в края на краищата остават изненадани: вместо по-евтино, пътят и-ч излиза по-скъп, вместо по-кратък – по-дълъг. Така става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче, Провидението действува така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло – в добро.

Всяко противоречие в живота на човека е ценна предпазителна мярка. Чрез това дадено противоречие, някои по-напреднали ваши братя искат да ви помогнат. Ще знаете, че в света има един определен, Божествен път. Следва ли човек този път, косъм няма да падне от главата му. И оттам, всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека е резултат на отклонение от този път. Чудни са съвременните хора! Виждам един болен човек, легнал на гърба си, отчаян, обезсърчен, очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгоре, че има един Велик закон, който регулира всички неща в живота. Всички хора трябва да дойдат до съзнание, да разберат, че има една Велика разумност, която управлява света. Питам: в какво седи силата на човека? – Силата на човека седи в интереса, който той проявява, както към своята работа, така и към Божията. В това отношение, ако всички хора се заинтересуват от Божията работа, светът ще се оправи. Ако оставим света сам да се преустройва и съгражда, нищо няма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова от нас се изисква съграждането на новия свят. Днес ние поставяме основите на Божественото здание, върху което ще градим с векове. Старият ред и порядък, старият морал ще мине и замине, нов иде вече. Съграждането на новото започва от днес и ще продължи с хиляди години. Мнозина бързат, искат по-скоро да видят, какво ще излезе. – Тази работа не става с бързане. Казвате: отде ще вземем план за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бъде и на земята”. Значи, моделът е на небето. Един ден, когато се отвори небето, вие ще видите, как трябва да се гради. Имайте вяра в това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви.

Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има. Всички порои, наводнения, бури и земетресения се дължат на нарушения, отклонения и опълчване срещу Великия Божи закон. Обаче, всички трябва да знаят, че земята принадлежи на Господа. Ако някой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва срещу Божествените закони, нищо добро не го очаква; всеки, който е в съгласие с тия закони, пред него се откриват всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всеки живот има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпрос настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаден светът, всички явления в него могат, да се обяснят само по един разумен, Божествен начин. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе”. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате. Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири. Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но, преди всичко, то е място за работа. Ще кажете: щом е така, дошло е времето да не слугуваме вече на фараона. – Да, но фараон не е някъде вън от вас. Най-лошият фараон е вътре във вас. Колко духовни сестри и братя са още фараони! Колко свещеници и владици са още фараони! Някой иска да ме разбере, какъв човек съм, какво представлявам от себе си. Когато някой иска да ме разбере, какъв човек съм, аз взимам чук в ръка, давам и на него такъв, и казвам: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градим. Работата ще покаже, какъв съм, и кой съм. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работят заедно, всякога ще имат резултат и ще се познаят. Те са зидари. Когато двама души се молят, те градят нещо. Ако единият се моли, другият ще слуша; той се учи, как трябва да се моли. Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си. Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе. То е за Бога. Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората.

И тъй, всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли никого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин, като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде: почитта към себе си, и най-после – обич към ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, делата му са по Бога направени”. Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.

Сега, желая на всички да развиете дарбите си, които Първичната Причина е вложила във вас. Всичко друго нека ви служи като вътрешно помагало. Затова се изисква силна мисъл и възвишени чувства. Ако не можете да направите вътрешна връзка с Великия Принцип на живота, за да Го познаете, нищо няма да постигнете. Познанието на Този Принцип трябва да мине във Вечния Живот, като необходимо условие за неговото задържане. Вечният Живот изисква такова служене на Бога, както ангелите Му служат. Като необходим елемент за Вечния Живот е абсолютната чистота. Без нея нищо не може да се постигне. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. Който само веднъж види Бога, той всичко може да възприеме.

Следователно, без служене на Бога, без почит към себе си и без обич към ближния, нищо не може да се постигне. Това са елементарни, основни правила за земния живот, без които той не може да се прояви. Мойсей проповядваше на евреите любов към Бога, но това учение беше недостъпно за тяхното развитие и те, вместо да проявят любов и служене към Бога, те го приложиха към себе си. Обаче, да служиш на себе си, това е старо учение. Ние поставяме нов ред на нещата обич към ближния, почита към себе си и служене на Бога. Само чрез служенето ние ще проявим Любовта по нов начин. Проявим ли така Любовта, и чистотата ще дойде у нас. Щом дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, с нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде големи затруднения. Вие не сте готови още за нея. Представете си, че ви се дадат известни познания, да разбирате човека по чертите на лицето, или по някои белези на главата. Като срещнете някой човек, вие ще кажете: аз познавам този човек, зная го какъв е. Нали виждам очите, ушите, носа ръцете му – достатъчно ми е това.

Казвам: знание без чистота е в състояние повече да ви спъне в живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото имат, само да постигнат истинското ясновидство. Обаче, да бъде човек ясновидец, изисква се голямо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очите на хората биха се отворили преждевременно, животът им напълно би се развалил. Тъй щото, те трябва да благодарят, че нямат още тази дарба. За този, който вижда, а същевременно и разбира нещата, ясновидството има смисъл. В това отношение човек трябва да се пречисти окончателно, да освободи съзнанието си от всички криви положения и възгледи за живота. Ако някой мъж е ясновидец и вижда, че неговата жена има отношения с други мъже, той трябва да знае дълбоката причина на тези отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейният мъж има отношения с други жени, и тя трябва да разбира причините на неговото положение. Питам: виновна ли е някоя жена, ако управлението на затвора, дето е поставена за никаква грешка, я тури между няколко мъже престъпници? Ще кажете, че не е трябвало да греши тази жена. – Добре, вярно е, че не е трябвало да греши, но станало е вече това нещо. Какво трябва да се прави сега? Ако някой е в затвора, това ни най-малко не показва, че той действително е престъпник. Често престъпниците в затвора живеят по-добре отколкото свободните хора. Преди години, във Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше от положението си, от тежкия живот и казваше, че не иска повече да живее така. Наистина, страшно нещо е да падне човек! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататък: „Аз не смея да вляза в никое общество, не смея да отида и на църква. Дето вляза, всички ме считат като прокажена. Какво да правя сега? Искам да си направя една малка къщичка и да заживея честно и почтено. Има един, който ме обича”. – Дръж се тогава за него. Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. Той ви носи спасението. Бог ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави от положението, в което се намираме. В този смисъл, всеки човек може да каже: има поне Един, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквах, протестирах срещу съдбата си, но най-после се обърнах към Господа и казах, „Господи, на Тебе се оставям, покажи ми пътя, по който трябва да вървя. Не мога да живея повече така”. Това е тъмната страна на нейния живот. Светлата страна на живота й се заключава в това, че всичкото зло ще се превърне в добро, и скръбта й ще се превърне в радост. Един ден, когато човек напусне тялото си, ще му дадат ново тяло, по-добре организирано, и тогава всяко зло ще се превърне на добро.

Сега, всички вие ще бъдете зидари в новата култура. Не се заблуждавайте от временните, от преходните неща. Всичко старо ще премине, и новото ще дойде, но време се изисква. Хиляди години се изискват, докато новото израсне и даде плод, за да видите, какво Бог е скрил във вашите души. С вас заедно ще работят и светии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др. До това време вие няма да се смущавате, да се обезсърчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бъдете свидетели. В Божията Любов няма нито измяна, нито промяна. В този живот всичко се превръща в добро. Божественият свят е предвидил за вас нещо много по-хубаво от това, което днес имате. Вие ще се освободите от всички недъзи, слабости и спънки в живота си. Ако имате спънки, те се дължат единствено на вас. В Първичната Причина се крият всички възможности за добро.
Някои ще ви запитат, в какво седи новото учение. Вие ще им отговорите, че новото учение се заключава в служене на Бога, в почита към себе си и в обич към ближния. – Ама вие вярвате ли в Христа? За какъв Го считате? – Не е въпрос, какво ние мислим за Христа и дали вярваме в Него. По този въпрос най-добре могат да ви осветят всички ония, които минават за християни. Днес Христос се е заловил на работа. С чук в ръка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадат благоприятни условия. В Писанието е казано, че Христос седи отдясно на Отца. Това значи: Христос е седнал отдясно на Любовта и чрез закона на Мъдростта учи хората, как трябва да живеят и да работят. Сутрин Христос среща някой човек тъжен, обезсърчен, няма работа и го запитва: какво искаш? Защо си тъжен? – Нямам работа, нямам пари да храня себе си и семейството си. – Не се безпокой, вземи чука и ела заедно с мене на работа! Отиват двамата при един богат човек, и Христос му казва: дай на този човек работа и му плати 50 – 60 лева надница! Ако този беден човек е шивач, Христос ще го заведе при някой голям майстор – шивач и ще му каже: този човек иска да работи. Дай му част от твоите поръчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както аз шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвам и да Те прославя. Шиеш ли дреха на някой човек, вложи в нея всичките си благопожелания и благословения, та като облече той дрехата си, да каже: нещо хубаво има вложено в моята дреха. Да бъде благословен този, който я шил! Постъпи ли шивачът така, неговият клиент и втори път ще го потърси. Когато фурнаджията меси хляб, нека вложи в него най-доброто си разположение, че който хапне от този хляб, да остане доволен, и втори път да иска да си купи от същото място. Този хляб трябва да оживее в съзнанието на всеки, който го е опитал, и под негово влияние да каже: отсега нататък решавам да живея добър и чист живот. Когато майсторът гради къща, той също така трябва да остави в нея своите добри влияния, че като влезе притежателят й, да каже: отсега нататък искам да живея нов живот, да се преродя. Само по този начин можете да подкрепвате хубавото и доброто в света. Ние сме дошли на земята, именно, затова – да подкрепваме и развиваме доброто. Всеки от нас е малка станция, на която могат да се спират възвишените същества, които идат от невидимия свят да извършат известна работа. През нас ще преминат те и на нас ще си починат. Душата и духът на човека са тъкмо такива станции, спирки или огнища, дето Божиите работници ще спират.

Днес всички имате Божията подкрепа, както и подкрепата на Христа, на всички светии, на всички велики Учители, на Всемирното Бяло Братство, както и на възвишените същества, завършили своето развитие. Всички ще работим за съграждане на новата култура и като я съградим, само тогава можем да кажем, както е казал слепецът във времето на Христа: „Едно време бях сляп, но сега виждам ясно”. Всичко, каквото Бог сее, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трябва да бъде будно, да не се прекъсва връзката.
Ние можем да ви обясним новото учение и по друг начин, в друга форма, но има една вътрешна опасност за вас, която седи в следното: ако малко дадеш на човека, той отслабва; ако много му дадеш, той се пресища. На всеки човек трябва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познаваш хората и да знаеш, как да постъпваш с тях, не е лесно нещо. Това е наука! Срещнеш ли растение, животно или човек, които имат нужда от тебе, ти трябва да знаеш, как да им помогнеш. Не знаеш ли, как да им помогнеш, по-добре не се заемай; не разваляй хубавото, което има в тяхната душа. Не размествай Божественото в хората и не мисли, че ти можеш да го наредиш по-добре, отколкото Бог го е поставил. Задачата на всекиго е да обърне човека към Бога, ако може да направи това, и след туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататък работата е лесна. Да записваш хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане към Бога. Ние не се нуждаем от членове. Ние не се нуждаем от бързо обръщане на хората. Ако е въпрос за членове, ако е въпрос да обръщаме хората, и крадецът може да обръща джобовете. Обръщането на джобовете, обаче, не е добро, в него няма никакъв морал. Сега ще ви дам две противоречиви мисли, върху които трябва да разсъждавате. Те са следните: вие сте много добри, без да знаете, че сте добри; същевременно сте и много лоши, без да знаете, че сте лоши. Лошото в човека се изразява в човешкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другите. Следователно, това добро за в бъдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. За пример, светията може да причини хиляди пъти по-големи злини и нещастия на хората, отколкото един грешник. Ако светията каже на хората, че пътя, по който вървят, не е прав и няма защо да вярват в Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвам: ако един голям параход не е направен, както трябва, при всяко нещастие в морето или в океана, ще по-страдат стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне в морето, ще пострадат само 4 – 5 души. Ето защо човек трябва да има нещо стабилно в себе си, което, при всички условия, да остава неизменно. И когато влизате в Божествения път, да не се ръководите от чужди влияния, но от единственото дълбоко убеждение на вашата душа, че в този път ще намерите вечното, неизменното начало на живота. Друг път, отвън този, няма. Ако човек може да се грее на слънцето, той ще може да се грее и на огъня, ще може да се грее и на свещта, но светлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни със светлината и топлината, която огънят и свещта изпускат навън. Когато има слънце, ти можеш да се грееш и на огън, но когато няма слънце, и на огън не можеш да се грееш.
Доброто в човека е Божественото начало. Следователно, Божественото за нас е тъй необходимо, както и слънчевата светлина. Дръжте в себе си всяко учение, което е съгласно с Божествената светлина. Дойдете ли до някое отклонение, спрете. Всеки ден ние сме изправени не само пред себе си, но и пред Божието лице. И затова, когато човек направи някаква погрешка, той веднага трябва да я коригира.

И тъй, сега всички сте добри. Аз желая доброто у вас да възрасне, да станете съвършени. Същевременно ви желая и лошото, което имате, да стане тор на доброто. Нека то натори нивите ви, да дадат изобилно плод. Не се безпокойте за вашите ниви и лозя – този тор ще им бъде в полза, те ще дадат повече плод.
Сега, дръжте в ума си мисълта: служене на Бога, почита към себе си и обич към ближния! Това е една велика задача за разрешение, която предстои на всички. За да се осъществи и приложи тази задача в живота, от вас се изисква абсолютна вяра и чистота.

Божията Истина е образ на Божията Любов!

Беседа от Учителя, държана на 25 август 1929 г.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, живот, бог, хора, себе, аз, начин, всичко, сега, земя, работа, път, казвам ,

Съборни беседи , София, 25 Август 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder